За нуждите на офиса купихме Logitech Wireless Presenter R400 - прекрасна джаджа за презентации, която позволява на презентатора да се разхожда свободно пред публиката и да прелиства слайдове отдалеч. Върши страхотна работа с PowerPoint, а съм чувал, че работи и с Evince под Linux. По същество това си е "орязана" клавиатура (като такава я вижда и Линукс), само с четирите клавиша, които трябват за една презентация.
Имаме бутони напред и назад, бутон за стартиране на презентацията и бутон за изключване на картината (бланк). Има и лазерна показалка. Тъй като си падам по всякакви джаджи, изобщо няма да скрия, че много ми хареса нещото. И естествено реших, че няма начин да не го използвам за презентациите си, понеже, нали, съм един безспорно световно известен и навсякъде канен лектор... И ето тук Logitech ме саботираха. Ако ме следвате някъде по социалките, може и да си спомняте, че преди време си търсех инструмент за презентации. Изискванията ми бяха да работи под Линус, естествено, и слайдовете да се изготвят на markdown. След доста проби, се спрях на Preston. Като допълнителна екстра, за която не се бях замислял първоначално, тук ще посоча и факта, че презентацията се случва в web сървър, тоест аудиторията, ако разполага с лаптопи, таблети и прочие, и ако на мястото на събитието има локална мрежа, може да се закачи с браузъра си за презентацията на адреса на моя лаптоп и да я следи както на сцената, така и директно на екрана на устройството пред себе си. Удобно, спор няма.
Обаче. На Logitech джаджата не може да управлява презентацията на Preston, защото тя е отворена в браузъра ми, и прелистването на слайдовете става със стрелките, докато R400, бидейки направен да работи с PowerPoint на Майкрософт, изпраща към лаптопа ми PageUp и PageDown, а те нищо не говорят на браузъра и съответно той изобщо не реагира на тях. Лошо, а? Не съвсем. Понеже използваме по-добрата операционна система, нищо не ни пречи да "препрограмираме" бутоните на джаджата и да я научим да си говори с Preston (или който и да е друг софтуер за презентиране всъщност). Лесно е.
Като първа стъпка ни трябват scan code-вете, които генерира устройството. Трябва да го подслушаме. Първо го намираме на коя "честота" си говори с лаптопа използвайки stat:
yradunchev:~ $ stat -t /dev/input/by-id/usb-Logitech_USB_Receiver-event-kbd --printf "%N\n"
/dev/input/by-id/usb-Logitech_USB_Receiver-event-kbd' ->../event13'
Сега ще го подслушаме, стартираме специалното разузнавателно средство:
yradunchev:~ $ sudo /lib/udev/keymap -i input/event13
И започваме да натискаме бутоните му:
scan code: 0x7003E key code: f5
scan code: 0x70029 key code: esc
scan code: 0x70037 key code: dot
scan code: 0x7004B key code: pageup
scan code: 0x7004E key code: pagedown
За всеки натиснат бутон виждаме неговия scan code и какво изпраща. Обърнете внимание, че виждаме 5 отговора, генерирани от 4 бутона. Сещате ли се? Бутона за старт генерира два кода - един за старт (f5) и един за стоп (esc). После имаме бутона, който "гаси" екрана - dot. И после двата бутона за напред (pageup) и назад (pagedown).
За да науча R400 да си говори с Preston и браузъра ми, създадох файла /etc/udev/logitech-r400 със следното съдържание:
0x7003E f11
0x70029 f11
0x70037 space
0x7004B left
0x7004E right
Това е моя "преводач". На бутона за стартиране съм задал два пъти F11 - така всяко натискане, ще кара браузъра да влиза и излиза от режим full screen. Просто в моя случай това е достатъчно. Бутона за "гасене" на екрана генерира интервал, просто защото нещо трябва да генерира, не че ми върши някаква работа. Важните бутони за мен са наляво и надясно - с тях сменям слайдовете. Ако вие използвате друг софтуер за презентация, който си има собствени шорткъти, просто заменете в този файл на съответните места с неговите. И Logitech Wireless Presenter R400 ще заработи за вас под Линукс, въпреки че официалния съпорт на Logitech твърди, че не може и толкоз.
За да накарам системата да използва моите клавиши с R400 винаги, създадох още един файл: /etc/udev/rules.d/logitech.rules
ENV{ID_VENDOR}=="Logitech*", ATTRS{idProduct}=="c52d", RUN+="keymap $name /etc/udev/logitech-r400"
И сега вече мога да изнасям презентациите си професионално, докато се разхождам важно напред-назад из аудиторията, като истински гуру :) А Logitech да имат много здраве от мен.
3-та серия, 4-та част
3-та серия, 4-та част
Забелязали ли сте как всеки с повечко власт започва да говори за “народа” в трето лице? След избори такова говорене е изобилно, чуйте. Заслушайте се в думите им и ще се учудите колко често политици и журналисти говорят за “хората” или че “той народът иска”, притесняват се, че “те ще излязат на протест”, защото “хората нямат пари”… Всеки се изживява като богопомазан спасител, рицар на справедливостта – разбира се, с благороден произход, не “от народа”. Той “народът” е някъде там, встрани, навън и се лута в тъмното. Горкият – болен, гладен, окован и бос се мъчи всеки ден и всеки ден чака политиците да го разпознаят, спасят и най-накрая да започне животът му.
Говорещите не са част от народа, не се усещат такива – винаги говорят в трето лице. Те са други, различни. Не казват “ние искаме работа, храна и свобода” – може би защото такива неща си имат и или не са толкова безочливи, или са тъпи и не са се сетили, че може да лъжат с тъжен влажен поглед, че и те са хора като нас, и те са “народ”.
Какви са? И кой се грижи пък за техния “народ”? Хора ли са, извънземни ли са, какво са? Дали трябва да си от специална порода, че да ставаш за властник, или просто докато катериш стълбата, си продаваш на парче душата и “народността”?
И колко странно би звучало, ако някой политик се обърка и започне да говори за народа като “ние” и “нас”. А аз може да съм безнадежден идеалист, но все още вярвам в заедността на живеенето заедно и в конструирането на общото в обществената конструкция. Това е единственият начин премахването на “народа” като казване да е безболезнено, незабележимо и полезно. Толкова, колкото вредно е говоренето в трето лице от политици, които хал хабер си нямат нито от общество, нито от народ, камо ли от управление.