Monthly Archives: August 2013

С мерак към Андалузия (2): От Тарифа до Кордоба

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес реално започваме обиколката на Андалусия, към която подходихме през Танжер в Мароко миналия път заедно с Цветан. Пътят ни днес ще бъде от Тарифа до Кордоба. Приятно четене:  

С мерак към Андалузия

част втора

От Тарифа до Кордоба

От Танжер е започнало  Арабското( мавърското или  ислямският джихад) завладяване на Иберийският полуостров или Конкистата Дон Хулиан - наместникът на южните земи на вестготското кралство и граф на Африканската  Сеута не обичал много своя шеф - крал Родриго, който прелъстил грубо неговата дъщеря. За да си отмъсти Дон Хулиан повикал на помощ берберите водени от Тариф Ибн Малик . След десанта през юли 710 г. те плячкосали необезпокоявани южната европейска част на кралството.Тариф докладвал на своя командир арабина Тарик Ибн Зияд, който поискал благословия за ново нападение от Омаядския халиф Ал Валид I. Но от Дамаск не подкрепили идеята:,,Пазете се да излагате на опасности мюсюлманите в бурното море.” Обаче изкушението да завладеят хазната на кралството било голямо. На своя отговорност и  риск Тариф и Тарик дебаркирали  отново през пролетта 711 г. и  отново повели  конницата от бербери и араби в атака. На 19 Юли  711 г. в битката на река Гуадалете войската на Родриго претърпяла  пълен разгром. След четири години войните на пророка завзели една по една крепостите на бившото кралство на вестготите или почти цяла територия на  днешна Испания и Португалия.

 Арабска (берберска) конница, Испания

  Вече през 716 г. тази огромна територия с временна столица в Севиля станала известна под името

Ал Андалуз ( Al Andalus ) или Зелената плодородна земя.

Назначеният от  Дамаск  андалузки емир Ал- Хурр пренесъл центъра на новото емирство от Севиля в Кордоба. Първите години на Ал Андалуз  преминали във вътрешни борби  между араби и бербери до идването на власт(746г.)  на напълно независимите  Омеяди в лицето на Абдеррахман I и страната тръгнала по пътя на съзидание и разцвет.… Арабите  атакуват Европа  и от другия фланг - от изток . При  обсадата на Константинопол  те  обаче  са  отблъснати с помоща на българите на хан Тервел (св.Тривелий*) на 15 август 718г.

 Ферибот Танжер, Мароко – Тарифа, Испания

 

Фериботът е втора ръка,

някога е работил между гръцките острови, но е добре подържан. Както е обичайно закъсняхме с половин час на тръгване, така че престоя  ни на борда му стана  един час. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]нос Пунта де Тарифа, Испания Покрай най- южния фар на Европа на нос Пунта де Тарифа[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Тарифа, Испания Вълнолом[/caption]   Този вълнолом пази малкото пристанище Тарифа, наречено на името на завоевателя Тариф Ибн Малик .

 Тарифа, Испания

Първата контрабандна  мароканска цигара в

Тарифа

От името  тарифа произлиза и налога (митническа тарифа), който са плащали пътниците за стоките внасяни в Европа. Разбира се на ферибота имаше безмитен магазин за цигари и алкохол. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Автобус – Тарифа, Испания Добре дошли![/caption] Добре дошли!- на роден език  ни зарадва  Илиан, земляка от Плевен, шофьора на  гратис автобуса от Тарифа до Алхесирас. Фериботният билет важи  и за него. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Арабска крепост – Тарифа, Испания Старата арабска крепост[/caption] Преминаваме покрай старата арабска крепост . [caption id="" align="aligncenter" width="586"]Арабска крепост – Тарифа, Испания Реконкиста[/caption] Кралят на Кастилия  Санчо IV Храбри на 21 септември 1292 е освободил отново Тарифа. Реконкиста! Край пътя белите перки на ветрогенераторите се бореха с атлантическата мъгла. Облаците бяха издухани и слънцето пекна.

 Дон Кихот

  Андалузия на дон Кихот ни посрещна. Оле! [caption id="" align="aligncenter" width="533"]Скалата на Гибралтар Скалата на Гибралтар[/caption] В маранята над  пристанищетo в Алхесирас  величествено се издига  THE ROCK – Скалата на Гибралтар.

Алхесирас

е най- голямото испанско пристанище  и важен жп възел. С хеликоптер от Сеута до него е  само 60 евро!

 Алхесирас, Испания

Срещу последната спирка на пристанището  е булеварда с палмите, който води до автогарата в Алхесирас. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Алхесирас, Испания Там където чакат белите таксита е автогарата[/caption]   Вече е 10:30 часа е по испанско време. Взимаме билет (13,83 евро) до Малага в 11,00 часа . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Costa del Sol, Испания Costa del Sol (Слънчев бряг)[/caption]   Пътя минава покрай Слънчев бряг или Costa del Sol. Плажовете още са пусти след проливните дъждове. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Марбея, Испания Марбея, някошно рибарско селище днес е курорт за богаташите.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Марбея, Испания Дори има и будистки манастир, както и православната руска църква[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Торемолинос, Испания Арена за корида[/caption]

Спираме в всяко градче , като Торемолинос с арената за корида. Така  направихме  една хубава  обиколка по южното Средиземноморското крайбрежие на Испания с автобуса на PORTILO.

Автогарата на

Малага

14:00  часа. Горещо пладне. Време е за студено андалузко газпачо и бира ,,Сан Мигел” ( 8 евро). [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Гаспачо Гаспачо[/caption] Взимаме билет (14,16 евро) до Кордоба за 16:30 часа от гишето на ALSA. Тук дори  продават билети два пъти седмично  до Плевен. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]река Гуадалкивир, Андалусия река Гуадалкивир[/caption] Сред облаците проблясват арките  на моста над река Гуадалкивир . Там е

Кордоба (Сordoba)

[caption id="" align="aligncenter" width="609"]Щанд за охлюви, Кордоба Испанците са луди по охлювите, плъпнали след майските дъждове[/caption]

Кордоба, Испания

Само с  по една раничка багаж на гръб като охлювите   на автогарата в 20:00 часа. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Срещу нея е ж.п. гарата, вътре в която има информационен център, който беше вече затворил, но от аптеката до него  ни упътиха да вземем автобус 3 до центъра. Спирката е  между автогарата ижп гарата (Estacion Ferrocarril AVE)   позиция (1) на картата. [caption id="" align="aligncenter" width="583"]Карта на Кордоба, Испания Карта на Кордоба[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Кордоба, Испания Пешеходци по Avenida Gran Capitan[/caption] По Avenida Gran Capitan  тези бързоходци ни изпревариха по пътя ни към Двореца на маркиз Виана (Palacio de Viana)(позиция 44) [caption id="" align="aligncenter" width="583"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Синята къща (La Casa Azul)[/caption] До него е култовата

Синя къща (La Casa Azul),

където вече ни очакваха с отворени врати. Тя е сцена (като Червената къща в София) на  Андалузката култура . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Вътрешния двор[/caption] Във  вътрешния двор цареше весело оживление пред  концерта  в 22:00 часа, защото цената на бирата беше  народна  по 1 евро. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Фиеста[/caption]

Така кабарето  се превърна във Фиеста !

 Ферия – Кордоба, Испания

А утре ни очаква Ферия !   Черешова задушница, 2013. Цветан Димитров  *Искрено си признавам, че никога, ама никога не съм знаел, че хан Тервел е и християнски светец! – бел.Ст. Очаквайте продължението   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Испания – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!

С мерак към Андалузия (2): От Тарифа до Кордоба

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес реално започваме обиколката на Андалусия, към която подходихме през Танжер в Мароко миналия път заедно с Цветан. Пътят ни днес ще бъде от Тарифа до Кордоба. Приятно четене:  

С мерак към Андалузия

част втора

От Тарифа до Кордоба

От Танжер е започнало  Арабското( мавърското или  ислямският джихад) завладяване на Иберийският полуостров или Конкистата Дон Хулиан - наместникът на южните земи на вестготското кралство и граф на Африканската  Сеута не обичал много своя шеф - крал Родриго, който прелъстил грубо неговата дъщеря. За да си отмъсти Дон Хулиан повикал на помощ берберите водени от Тариф Ибн Малик . След десанта през юли 710 г. те плячкосали необезпокоявани южната европейска част на кралството.Тариф докладвал на своя командир арабина Тарик Ибн Зияд, който поискал благословия за ново нападение от Омаядския халиф Ал Валид I. Но от Дамаск не подкрепили идеята:,,Пазете се да излагате на опасности мюсюлманите в бурното море.” Обаче изкушението да завладеят хазната на кралството било голямо. На своя отговорност и  риск Тариф и Тарик дебаркирали  отново през пролетта 711 г. и  отново повели  конницата от бербери и араби в атака. На 19 Юли  711 г. в битката на река Гуадалете войската на Родриго претърпяла  пълен разгром. След четири години войните на пророка завзели една по една крепостите на бившото кралство на вестготите или почти цяла територия на  днешна Испания и Португалия.

 Арабска (берберска) конница, Испания

  Вече през 716 г. тази огромна територия с временна столица в Севиля станала известна под името

Ал Андалуз ( Al Andalus ) или Зелената плодородна земя.

Назначеният от  Дамаск  андалузки емир Ал- Хурр пренесъл центъра на новото емирство от Севиля в Кордоба. Първите години на Ал Андалуз  преминали във вътрешни борби  между араби и бербери до идването на власт(746г.)  на напълно независимите  Омеяди в лицето на Абдеррахман I и страната тръгнала по пътя на съзидание и разцвет.… Арабите  атакуват Европа  и от другия фланг - от изток . При  обсадата на Константинопол  те  обаче  са  отблъснати с помоща на българите на хан Тервел (св.Тривелий*) на 15 август 718г.

 Ферибот Танжер, Мароко – Тарифа, Испания

 

Фериботът е втора ръка,

някога е работил между гръцките острови, но е добре подържан. Както е обичайно закъсняхме с половин час на тръгване, така че престоя  ни на борда му стана  един час. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]нос Пунта де Тарифа, Испания Покрай най- южния фар на Европа на нос Пунта де Тарифа[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Тарифа, Испания Вълнолом[/caption]   Този вълнолом пази малкото пристанище Тарифа, наречено на името на завоевателя Тариф Ибн Малик .

 Тарифа, Испания

Първата контрабандна  мароканска цигара в

Тарифа

От името  тарифа произлиза и налога (митническа тарифа), който са плащали пътниците за стоките внасяни в Европа. Разбира се на ферибота имаше безмитен магазин за цигари и алкохол. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Автобус – Тарифа, Испания Добре дошли![/caption] Добре дошли!- на роден език  ни зарадва  Илиан, земляка от Плевен, шофьора на  гратис автобуса от Тарифа до Алхесирас. Фериботният билет важи  и за него. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Арабска крепост – Тарифа, Испания Старата арабска крепост[/caption] Преминаваме покрай старата арабска крепост . [caption id="" align="aligncenter" width="586"]Арабска крепост – Тарифа, Испания Реконкиста[/caption] Кралят на Кастилия  Санчо IV Храбри на 21 септември 1292 е освободил отново Тарифа. Реконкиста! Край пътя белите перки на ветрогенераторите се бореха с атлантическата мъгла. Облаците бяха издухани и слънцето пекна.

 Дон Кихот

  Андалузия на дон Кихот ни посрещна. Оле! [caption id="" align="aligncenter" width="533"]Скалата на Гибралтар Скалата на Гибралтар[/caption] В маранята над  пристанищетo в Алхесирас  величествено се издига  THE ROCK – Скалата на Гибралтар.

Алхесирас

е най- голямото испанско пристанище  и важен жп възел. С хеликоптер от Сеута до него е  само 60 евро!

 Алхесирас, Испания

Срещу последната спирка на пристанището  е булеварда с палмите, който води до автогарата в Алхесирас. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Алхесирас, Испания Там където чакат белите таксита е автогарата[/caption]   Вече е 10:30 часа е по испанско време. Взимаме билет (13,83 евро) до Малага в 11,00 часа . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Costa del Sol, Испания Costa del Sol (Слънчев бряг)[/caption]   Пътя минава покрай Слънчев бряг или Costa del Sol. Плажовете още са пусти след проливните дъждове. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Марбея, Испания Марбея, някошно рибарско селище днес е курорт за богаташите.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Марбея, Испания Дори има и будистки манастир, както и православната руска църква[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Торемолинос, Испания Арена за корида[/caption]

Спираме в всяко градче , като Торемолинос с арената за корида. Така  направихме  една хубава  обиколка по южното Средиземноморското крайбрежие на Испания с автобуса на PORTILO.

Автогарата на

Малага

14:00  часа. Горещо пладне. Време е за студено андалузко газпачо и бира ,,Сан Мигел” ( 8 евро). [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Гаспачо Гаспачо[/caption] Взимаме билет (14,16 евро) до Кордоба за 16:30 часа от гишето на ALSA. Тук дори  продават билети два пъти седмично  до Плевен. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]река Гуадалкивир, Андалусия река Гуадалкивир[/caption] Сред облаците проблясват арките  на моста над река Гуадалкивир . Там е

Кордоба (Сordoba)

[caption id="" align="aligncenter" width="609"]Щанд за охлюви, Кордоба Испанците са луди по охлювите, плъпнали след майските дъждове[/caption]

Кордоба, Испания

Само с  по една раничка багаж на гръб като охлювите   на автогарата в 20:00 часа. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Срещу нея е ж.п. гарата, вътре в която има информационен център, който беше вече затворил, но от аптеката до него  ни упътиха да вземем автобус 3 до центъра. Спирката е  между автогарата ижп гарата (Estacion Ferrocarril AVE)   позиция (1) на картата. [caption id="" align="aligncenter" width="583"]Карта на Кордоба, Испания Карта на Кордоба[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Кордоба, Испания Пешеходци по Avenida Gran Capitan[/caption] По Avenida Gran Capitan  тези бързоходци ни изпревариха по пътя ни към Двореца на маркиз Виана (Palacio de Viana)(позиция 44) [caption id="" align="aligncenter" width="583"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Синята къща (La Casa Azul)[/caption] До него е култовата

Синя къща (La Casa Azul),

където вече ни очакваха с отворени врати. Тя е сцена (като Червената къща в София) на  Андалузката култура . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Вътрешния двор[/caption] Във  вътрешния двор цареше весело оживление пред  концерта  в 22:00 часа, защото цената на бирата беше  народна  по 1 евро. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Фиеста[/caption]

Така кабарето  се превърна във Фиеста !

 Ферия – Кордоба, Испания

А утре ни очаква Ферия !   Черешова задушница, 2013. Цветан Димитров  *Искрено си признавам, че никога, ама никога не съм знаел, че хан Тервел е и християнски светец! – бел.Ст. Очаквайте продължението   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Испания – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!

Как се пише: от край до край, открай-докрай или открай докрай?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Този израз се пише като четири отделни думи– от край до край. Изписването му представлява особен случай и е регламентирано…

Как се пише: докрай или до край?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – докрай. Всичко, което е започнато, трябва да се направи докрай. Разчитахме на правосъдие…

Остров Реюнион (2): Плажове, градчета и богаташи

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
 Продължаваме с поредицата на Калоян за остров Реюнион. Днес ще направим пълна обиколка на това парченце от Европейския съюз. Приятно четене:

Остров Реюнион

втора част

Плажове, градчета и богаташи

Продължението за остров Реюнион след почти година прекарана в Индийския океан, в тази малка частица от Франция, незабележима точка на картата, красота, хармония, природа, култура. Една година пълна с емоции, страст, слънце, море.

Една година в Рая

 

Сен Дени, остров Реюнион

В този пътепис ще давам информация относно забележителностите, нещата които видях, чух и научих. Думите не са достатъчно силни, за да опишат прелестта на острова и изключителната любезност на хората, водени единствено от философията "vivre ensemble" - живеене заедно, в хармония, в мир и разбирателство, без предразсъдъци относно произход, цвят на кожата, религия. Но силно обединени от любовта към родината, към Франция. Толкова патриотизъм не съм виждал в Лион за 4 години. С едно изключение, тук не обичат Коморците.

Сен Дени, остров Реюнион

Започвам от

Сен Дени,

тъй като тук живея от една година. Continue reading

Остров Реюнион (2): Плажове, градчета и богаташи

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
 Продължаваме с поредицата на Калоян за остров Реюнион. Днес ще направим пълна обиколка на това парченце от Европейския съюз. Приятно четене:

Остров Реюнион

втора част

Плажове, градчета и богаташи

Продължението за остров Реюнион след почти година прекарана в Индийския океан, в тази малка частица от Франция, незабележима точка на картата, красота, хармония, природа, култура. Една година пълна с емоции, страст, слънце, море.

Една година в Рая

 

Сен Дени, остров Реюнион

В този пътепис ще давам информация относно забележителностите, нещата които видях, чух и научих. Думите не са достатъчно силни, за да опишат прелестта на острова и изключителната любезност на хората, водени единствено от философията "vivre ensemble" - живеене заедно, в хармония, в мир и разбирателство, без предразсъдъци относно произход, цвят на кожата, религия. Но силно обединени от любовта към родината, към Франция. Толкова патриотизъм не съм виждал в Лион за 4 години. С едно изключение, тук не обичат Коморците.

Сен Дени, остров Реюнион

Започвам от

Сен Дени,

тъй като тук живея от една година. Continue reading

Пътепис Индия (3): Алепей и Керала Backwaters

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължавеме с пътеписа на Бале за пътуването му из Индия. В първата част от Берлин, през Бомбай, стигнахме Кочи. После пътуването ни продължи с влак шеста класа от Алува до Алепей. Днес освен Алепей, ще разгледаме и местните влажни зони, наречени Backwaters Приятно четене:    

Пътепис Индия

част трета

Алепей – няма бира

Обух късите гащи и тръгнах да се разходя. След 2-3 минути ходене стигнах до една река от калибъра на “Перловска”. Стори ми се, че от другата страна на реката има някакви павилиончета и се запътих към моста. Всякакви комични превозни средства препускаха по шосето, а шофьорите, по стара индийска традиция, натискаха нон-стоп клаксоните. С риск за живота претърчах през моста и се озовах при сергиите. На първата сергия продаваха панирани неща – три вида, по 10 рупии всяко. Питах какво е това, но не разбрах нищо от отговора на продавача, така че си взех и от трите. Бяха много вкусни, а единият модел – лют. Продължих към другите павилиони, но там се продаваха само някакви долнопробни безалкохолни и “Зрънчо”. Бавно започнах да осъзнавам смисъла на случката при гарата в Алува. В този индийски щат не се продава алкохол! Оптиах се да не обръщам внимание на паниката, която ме обхвана и продължих да разпитвам минувачите. Най-накрая един дребен и жилав чичка откликна на отчаяните ми молби и ме поведе по някакви малки и разкаляни улички. Стигнахме до тайно дворче, в което се бяха събрали 30-40 мъжаги и се бутаха пред едно комично мини прозорче. Изглеждаше, че съм попаднал на залагания за петли или минимум на “черно тото”. Попитах на висок глас: “Извинете, тука ли се продава бира?” и в същия момент 30-40 чифта застрашителни мустаци се впериха в мен. Явно произнасянето на думата “бира” на висок глас беше някакво светотатство. Казаха ми, че бирата е свършила и да се махам.   Както и да е, малко поуспокоен продължих с проучването. Поредният жилест чичка ме води поне 10 минути по главната улица, докато стигнем до заветната питиепродавница. Минахме покрай сергии, на които се продаваха ароматни индийски подправки в кошове, хиндуистки храм, както и покрай други екзотични гледки. Най-накрая стигнахме, но имаше грамадна опашка. Заключих, че явно бай индиец е любител на чашката и чинно се наредих последен. Тези отпред ме поощриха да ги предредя, защото съм бял и дори започнаха да блъскат с юмруци по ламаринената врата. Аз ги успокоих, че нямам бърза работа, а и не одобрявам расизма под никаква форма, така че продължих да си чакам. По едно време се появиха две хипарливи французойки с мръсни крака, предредиха ни и си заминаха. Накрая дойде и моят ред. Имаше два вида бира, в големи бутилки от 650 мл. “Кингфишер силно” със съдържане на спирт и “Туборг”. Цените също бяха фантастични (на фона на всичко останало в Индия) – по 3 лева бирата. Спиртният “Кингфишер” не ме изкушаваше особено, така че си поръчах “Туборг”. Онзи ми обясни, че “Туборг”-ът не му е за продан. Как ли не го молих, но той прояви характерната непреклонност на индиец с власт и ми продаде “Кингфишер силно”. Купих цял кашон и весело тръгнах обратно към “Ащамуди”.   По път към къщи, биричките подрънкваха весело, а минувачите ми махаха, усмихваха се и сочеха един на друг кашона. Стана ми много приятно и се отказах да взема тук-тук. Исках да се разхождам още сред тези добри хора. В сламената стая разтоварих безценния товар, слязох долу и помолих да ми донесат нещо за вечеря на терасата. Взех и паролата за Интернета. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Интернет в Индия Направиха ми люта супа (много вкусна) и палачинковиден хляб[/caption] След вечеря си отворих една спиртосана бира и звъннах по Скайп-а на родителите, да ги успокоя, че още не ме е изял слон, тигър, кобра или людоед, а също така съм успял и да си купя кашон “Кингфишер силно”. Майка ми каза: “Внимавай да не се напиеш с тая спиртосана бира”, баща ми разказа виц с неприлично съдържание и затворихме. Точно привършвах четвъртата бира, когато на четворната врата се потропа. Хазяинът ме уведоми, че току-що му е звъннал един тук-тукаджия от гарата и го е попитал как да стигне до “Ащамуди”. Това означавало, че моите дългоочаквани приятели всеки момент ще пристигнат. Радостно нахлузих джапанките и изшляпах по витата стълба на двора. След 2-3 минути тук-тукът пристигна, Ицо се разплати с пича и разтовариха раниците. Беше бурна радост. Веднага се настанихме на терасата, отворихме си бири, аз включих компютърната колонка и започнахме да си разказваме премеждията от по пътя. Всички бяхме най-много впечатлени от влака 6-та класа. [caption id="" align="aligncenter" width="583"]Влак 6-та класа, Индия Влак 6-та класа[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Влак 6-та класа, Индия Влакът, с който пристигнаха приятелите[/caption] От дума на дума и от бира на бира, страстите се разгорещиха и обърнахме балкона на дискотека. Едни французи се събудиха и ни направиха забележка. Допихме си кротко в стаята и за пръв път от 45 часа спах в хоризонтално положение, на креват. Милата Мария Баева обаче не могла да мигне, защото когато съм почерпен се въртя като пумпал и хъркам като дъскорезница.  

Kerala Backwaters

Вторият ни ден в китното индийско градче Алепей беше предназначен за разглеждане на основната алепейска забележителност – Керала бекуотърс.   Станахме, вчесахме се и потеглихме.  Първата ни работа беше да отидем до сергиите, където снощи бях ял вкусни пържени неща по 10 рупии и да закусим. След това аз предложих да тръгнем пеша към пристанището, защото бях видял в Интернет къде се пада, а и не изглеждаше далече. Ицо обаче настоя да хванем тук-тук, което се оказа изключително добра идея, защото тук-тукът потегли в посока, точно обратната на тази, която аз си представях. Естествено, закара ни не точно на пристанището, а при един негов човек, който разполагаше с малка, но комфортна лодка. Обясни ни, че на пристанището вече всички лодки са заети, защото е почивен ден. Ицо и Баева рекоха да се качваме веднага, но аз настоях да отидем все пак до пристанището и да видим какво предлага конкуренцията. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   На пристанището цареше голямо оживление, а на една палма имаше закачен мегафон, от който долиташе религиозно песнопение. http://youtu.be/BC0p7PzmonQ Помотахме се около гемиите.

Керала бекуотърс, Индия

Керала бекуотърс, Индия

Керала бекуотърс, Индия

  Не можахме да си изберем нищо и се върнахме при агента на тук-тукаджията. Спазарихме се за 20 евро да ни вози 4 часа из каналите и  потеглихме. Пред нас се разкриха райски гледки: http://youtu.be/Zl4XTWdONRs Минахме и покрай едно рибарско семейство, което плаваше в нещо като кора от огромна любеница. http://youtu.be/Z9C904Jeib4 Лодката беше оборудвана с шезлонги, както и с едно дюшече на носа, така че удоволствието от пътя беше пълно. Возихме се около час и нещо, визклицавайки възторжено и щракайки десетки снимки, когато усетихме, че сме поогладняли. Шофьорът беше печен в занаята и веднага ни подкара към едно тенекиено ресторантче, сгушено между палмите.   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Ресторант сред островите на Керала бекуотърс, Индия Ресторантчето беше нагизденос огненочервена реклана наVodafone[/caption] Настанихме се и тъй като не разбирахме кое от менюто какво значи, поръчахме на лелката да ни донесе от специалитета на заведението. Ицо и Мария помолиха и за по една риба. За пиене получихме хладна Кока-Кола, тъй като в Керала бирата се продаваше при специални условия. Заведението не разполагаше с чинии и прибори, така че ни сервираха върху листа от бананова палма и ядохме с ръце. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Индийски ресторант – Керала бекуотърс, Индия Лелката ни насипа ориз...[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Индийски ресторант – Керала бекуотърс, Индия ... и по 4 различни кашички[/caption]   На вид малко отвратителни, но на вкус кашичките се оказаха изключително добри. Естествено, до една бяха доста люти. Може би само зеленикавата не беше кой знае какво, но като цяло беше много вкусно. Още повече, че трябваше да ядем с ръце и се омазахме като прасета. След ориза, Ицо и Мария се заловиха с рибите, дадоха ми и на мене малко да опитам. Накрая ни взеха цена, която ни се стори съвсем прилична – около 10 евро за тримата. В последствие разбрахме обаче, че са ни взели поне петорно повече от нормалното, но това дори ни развесели допълнително.   Когато приключихме с хапването, се помотахме 2-3 минути наоколо, пуснахме по една вода в нужника и пак се натоварихме на нашето си корабче.   [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Джунгла – Керала бекуотърс, Индия Около ресторантчето беше много романтично и приключенско[/caption]   След като поплавахме още десетина минути безгрижно по каналите, любезният лодкар ни попита дали сме склонни да изпием по някоя попътна биричка. Само това ни трябваше и всички единодушно се съгласихме. След малко акостирахме до колибата на един негов съратник – нелегален продавач на бира, който дереше по три кожи от наивните туристи. Предложи ни цена от 5-6 лева за топла бира, което дори и в Европа си е възмутително. Поради липса на по-добра алтернатива обаче, аз директно си поръчах 3 броя. Мария и Ицо бяха по-консервативни и си взеха по една. Въпросът с температурата решихме с една кофа лед, в която паркирахме бирите и продължихме. Докато чакахме да се охладят биричките, поделихме един кокосов орех, който Ицо изкрънка от продавача като бонус. Дали пък не му даде 10 рупии?! [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Кокосов орех– Керала бекуотърс, Индия Ицо се черпи кокосов орех[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Бира – Керала бекуотърс, Индия Не след дълго обаче подпукахме и бирите[/caption]   На фона на убийствената януарска жега, дори и спиртосаният “Кингфишер – силно” ни се стори отличен. Повозихме се още около час и нещо, като шофьорът не се върна по същия път, а по някакъв заобиколен, който беше дори още по-интересен. Накрая ни остави на същото нясто, откъдето ни взе, дадохме му уречените рупии и си направихме по една снимка за спомен. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Керала бекуотърс, Индия Много симпатичен тип между другото – черен като катран[/caption] След знаменитите Backwaters, от които останахме предоволни, се помотахме още малко из Алепей. Минахме по малко мостче, снимахме едно гиздаво камионче, открихме дори и индийски клуб на БСП. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Индийският клуб на БСП Индийският клуб на БСП[/caption] Вече доста уморени от наситения с преживявания ден, се прибрахме в Ащамуди, за да полегнем малко следобед, а и да видим дали евентуално не се е появил знаменитият австралийски пътешественик Веско Петров. Веско беше тръгнал преди 1-2 седмици от Сидни към Тамил Наду, където се мотаеше сам, и за което можете да прочетете в неговия блог: http://veskopetrov.com/?p=6496 С Веско вече бяхме влезли в контакт и знаех, че му остава само да прекоси някаква коварна планина и да се озове в Керала. След това по неговите си Вескови пътища би трябвало да се докопа до Ащамуди, където си направихме среща. Както и да е, след като се прибрахме, Веско го нямаше и ние използвахме времето да се поизлежаваме малко и да поцъкаме в Интернет. Очаквайте продължението Автор: Бале Снимки: авторът   Други разкази свързани с Индия – на картата: За подробности, кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!  

Разорението на Черничево през 1913г. и 100 години след това

от Georgi Stankov
лиценз CC BY-NC-ND
На 28 юли тази година заедно с кмета на село Черничево г-н Асен Тилкиев и с председателя на читалищното настоятелство на читалище "Бяло море 1929" г-н Динко Дяков участвахме в предаването "Прокудени от бащин край" по телевизия "Скат" с водещ Стоян Райчевски.  "Прокудени от бащин край" е популярно историческо и краеведско предаване, посветено на тежката бажанска участ на прогонените българи от

И „Берик“ се оказа непосилна задача

от Киунс Парк България
лиценз CC BY-SA

Scottish_League_2И след втория кръг в Лига 2 „Куинс Парк“ не успя да запише точка в актива си. Гостуването на „Берик“ се оказа тежка задача за „паяците“, които отново бяха в доста пробен състав. Липсата на обиграване между титулярите се оказва и основния проблем от началото на сезона. Всеки мач има по 3-4 нови имена в състава, а в допълнение вече в три от четирите официални срещи момчетата на Гарднър Спиърс завършват с 10 човека, заради червени картони. От тази нестабилна ситуация досега успяха да се възползват напълно не особено класните отбори на „Ийст Стърлинг“ и „Берик Рейнджърс“. В съботния мач срещу „Берик“ нещата се развиваха равностойно докато в 24 минута Дейвид Андерсън не се контузи и напусна, а това съвсем оголи средната линия на „Куинс“. Малко след това Майкъл Кийнън си отбеляза автогол, а до края на полувремето домакините поведоха с 2-0, след гол на Диел. През второто полувреме гостите от Глазгоу не успяха да се върнат мача с бърз гол, обратно на това с два гола на Лавъри „Берик“ направиха победата си категорична. Десетина минути преди края пък Бърнард Кол получи директен червен картон и „Куинс“ за пореден път доиграха мача в намален състав. Другата седмица за „паяците“ предстои гостуване на „Клайд“, като очевидно неизвестните са много и задачата да се измъкне поне точка от „Бродууд“ изглежда доста сложна в сегашната ситуация в отбора.

В другите мачове от кръга прави впечатление слабия старт на миналогодишните претенденти за плейофите, след като „Монтроуз“ и „Елгин“ също нямат спечелена точка до момента, „Питърхед“ има само 1 точка, взета в миналия кръг. За сметка на това отборите от дъното през миналата година – „Ийст Стърлинг“ и „Стърлинг Албиън“ сега са в челото с пълен актив от точки.

„Берик Рейнджърс“ – „Куинс Парк“ 4-0
1:0 Кийнън – 28′(аг), 2:0 Диел – 33′, 3:0 Лавъри – 68′, 4:0 Лавъри – 75′

“Куинс Парк”: 1. Браун, 2. „Играч на проби“, 3. Кол (чк – 80′), 4. Кийнън (46′), 5. Бръф, 6. Мосън, 7. Бати (77′), 8. Андерсън (24′), 9. Виктория, 10. Куин, 11. Спитал.
Рез.: 20. Локхед, 12. Гриър, 14. Маквей (46′), 15. Руни (77′), 16. Бърнс (24′).

Ст. “Шиълфилд Парк”, 439 зр.