Monthly Archives: December 2018

Музикални планове за 2019г.

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

С наближаването на Коледа и у мен се загнездва онова очакващо и планиращо настроение, “ех, а пък за празниците ще си подарим това и това”. Или пък защо да не ми е това писъмцето до Дядо Коледа? Както учим децата вкъщи, чудесата, които се случват не са заради невидими сили и вълшебства, а са заради “помощниците на Дядо Коледа”, помощниците са всички, които помагат на хората. Те са единствените, които знаем със сигурност, че съществуват, и това ни е предостатъчно.

Да, имам много други грижи и много други нужди. Имам много други тревоги и това каква ще бъде музиката за мен през следващата година не е сред нещата, които не ми дават сън. Но все пак…

Догодина искам пак да идем с момчетата на рок концерти на открито. Засега Рая е мъничка, с нея по-натам. На открито звукът много често е лош, даже повечето пъти си е ужасен, а и често няма къде да подгънеш крак и ако е фестивал трябва дълги часове да те болят краката, пък ако седнеш на асфалта или тревата, си цапаш дрехите. Но има попадения, заради които си заслужава. Както аз, като припявах на Джудас и гледах невярващ Мейдън в Пловдив или както с децата във Варна се разтапяхме във вълните на Найтуиш или пък аз пеех текста и тананиках китарите на Металика с Апокалиптика. Понякога си струва и то си струва толкова, че вече няма никакво значение дали са те болели краката, дали организаторите са те прецакали с лоша и скъпа храна (или без никаква) и мудно пропускане. Заради кратките, но големи моменти, си заслужава. Особено на смислена музика. Особено като децата ти се радват.

Идват Dream Theater, Uriah Heep, Whitesnake, Vivaldi Metal Project, Accept, Primal Fear, Slayer. Засега се очертават два по-големи фестивала – Hills of Rock в Пловдив и Varna Rock във Варна.

На Хилса тази година е много странна комбинация – едни от хедлайнърите са Уайтснейк, а пък в другите два дни идват Гарбидж и Дистърбт. Миналата година имаше отделна сцена за алтърнатив и като цяло на главната сцена, особено водещите групи, бяха по-типично рок. Не виждам как ще издържа третия ден, ако има само алтърнатив. Миналата година фестивалът беше двудневен и третият ден беше нещо като “допълнение”, Мейдън в отделен фест. Сега, с Garbage мисля че просто организаторите много са си повярвали след успеха на третия ден през 2018г. Да, знам, има фенове и на тая музика, но чак пък толкова…

Другият проблем на Хилс е кого толкова ще доведат да подгрява целия ден преди Ковърдейл. Не се наемам да гадая, а и имам толкова съмнения, че предпочитам да ме изненадат приятно (макар да изглежда невероятно).

Във Варна неяснотите са още повече. През 2018г. Цонко Цонев прави фестивала там и се изложи яко – звукът беше добър само на Nightwish и то сигурно защото те са си донесли бая своя апаратура и инженери. Имаше голямо закъснение, за което организаторите имаха наглостта да обвинят хедлайнърите. Даже охраната обясняваше на хората, че Nightwish били виновни, също и хората на Кметъла вътре на щанда си ме убеждаваха, че “те Найтуиш си повярвяли, че са звезди и затова стана така” (точен цитат)… моля ви се… нямам думи. Звукът беше ужасен и на Kamelot се чуваше само каса и бас, усилени до сърцетупна непоносимост и гръден резонанс, а песните почти не се разпознаваха и човек по-скоро чакаше да дойдат паузите, отколкото да се наслаждава на готина група, каквато иначе са Камелот. Даже Николо Коцев се видя как на няколко пъти се намръщи на леките микрофонии.

Ако звукът ви е пак такъв, Варна, съжалявам, че се навивам и ако не обещаете яки групи, на зле отиват нещата. Дано не си позволите като Цонко да плюете тези, които ви носят хляба. Но основното е кои ще са участниците. Дано има интересни и яки групи, разчитам на Varna Rock, след като Hills of Rock (засега) се очертава да е странно събитие.

Отделно идват на свои си концерти Dream Theater, Accept и Slayer.

Слейър казват, че това е прощалното им турне, концертът е в София и като че ли се очертава като задължителен. Моят проблем е, че не съм типичният слейър-фен.

Една истинска случка по темата. Павката ми е разказвал за един негов съученик, който навремето слушал само Slayer и редовно след училище се сбивал и биел момчета, защото “не слушат Слейър”. Един път, в един от подлезите около Орлов мост, след училище, засича един от отличниците в класа, също фен на Slayer и почва да го бие. Другите викат “ама защо го биеш, той нали слуша Слейър?” А онзи отговаря невъзмутимо “Той не е достоен да слуша Слейър” и продължава да го бие.

Та така… не знам дали съм достоен – Slayer са едни, няма други като тях, и аз никога не съм се вписвал толкова, нищо че слушам примерно Metallica и Megadeth.

Accept, моля ви се, е съвсем друга бира! Ако трябва да избирам само един концерт догодина, ще е точно на Аксепт! Лошо, че то остана май само Волф Хофман, ама пък е един от любимите ми китаристи, още от едно време, когато учех солото на Metal Heart (всъщност темата на Fur Elize) и… тогава все още се хващаше ефирно някаква руска телевизия и въртях стайната антена, за да гледам със снежинки едно руско китарно предаване, имаха и интервю с Волф… тогава още не беше оплешивял…

Някакви идиоти журналисти бяха писали за това, че “Питър Болтис” бил напуснал групата на “Улф Хейкман”… явно музикални илитерати… хората се казват Петер Балтес и Волф Хофман, бе, дойчланд, фантастиш! Accept трябва да се гледат и защото концертът е със симфоничен оркестър. Има вече записи в мрежата, аранжиментите са страхотни. Пък и ще са в Античния в Пловдив, само още не знам дали може малки деца.

Dream Theater – за тях няма какво да пиша, 3 часа концерт в зала 1, 3 часа удоволствие. Ох, само аз ли я мразя тая конгресна зала? Да, Тиътър са си за в зала, но съм бил там няколко пъти на ужасен звук, единият път беше на Yngwie и определено беше от озвучаването. Дано сега е добре.

На колко и кои от тези концерти ще отида? Не зная, ще видим. Дядо Коледа, четеш ли? :)

Съд на ЕС: държавата може едностранно да отмени уведомлението за оттегляне от ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 10 декември стана известно решението на Съда на ЕС по делото С-621/18, образувано по преюдициално запитване относно  чл.50 ДЕС.

Когато в съответствие с член 50 [ДЕС] държава-членка е уведомила Европейския съвет за своето намерение да се оттегли от Европейския съюз, позволява ли правото на ЕС уведомлението да бъде отменено едностранно от държавата?

Съдът:

Член 50 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато държава-членка е уведомила Европейския съвет в съответствие с този член за своето намерение да се оттегли от Европейския съюз, този член позволява на  държавата  да отмени едностранно, недвусмислено и безусловно това уведомление с писмено известие, адресирано до Европейския съвет, след като съответната държава-членка е взела решението за отмяна в съответствие с конституционните си изисквания. Целта на това писмено известие е да потвърди членството на съответната държава в ЕС при условия, които са непроменени по отношение на нейния статус на държава-членка.

Този едностранен акт трябва да бъде извършен в определен срок: докато споразумението за оттегляне, сключено между  държавата и Европейския съюз, не е влязло в сила, или ако такова споразумение не е сключено, докато двугодишният срок, определен в член 50, параграф 3 от ДЕС, евентуално удължен в съответствие с този параграф, не е изтекъл.

Днес парламентът на ОК трябваше да гласува споразумението с ЕС.

След решението на Съда на ЕС  Тереза Мей обяви, че отлага гласуването, като следваща дата не е обявена.

NYT по темата –

May_s_Brexit_Deal_Is_Probably_Going_to_Fail._What_Happens_Then_-_The_New_York_Times_-_2018-12-11_10.53.11

 

Брекзит и медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Обединеното кралство – вж  парламентарен доклад от 2018 г. и  отговора на правителството  –  се обсъжда бъдещето на цифровите индустрии   след Брекзит.

Брекзит в контекст: Обединеното кралство в контекста на аудиовизуалния пазар на ЕС е  доклад на Европейската аудиовизуална обсерватория, представящ значението на   Обединеното кралство за аудиовизията в ЕС.

Изследване, възложено от Европейския парламент, анализира   Брекзит във връзка с регулаторната среда в ЕС.

Предизвикателствата пред европейските медии  след Брекзит са предмет и на академични анализи  (ТамбиниХаркорт).

В момента над 750 програми, базирани в ОК,  могат  да се разпространяват в целия Европейски съюз без ограничения, тъй като ОК е част от единния пазар на ЕС. Наближаването на датата 29 март 2019 принуждава базираните в Обединеното кралство доставчици внимателно да планират дейността си.

NBC Universal International Networks кандидатства за лицензии за  шест международни телевизионни програми пред  баварския медиен регулатор BLM. Говорител на компанията от NBC Universal International Networks потвърди, че  също като други международни медии, регулирани досега от Ofcom,  NBC се преориентира към лицензиране в други държави от ЕС.

Ирландският медиен регулатор BAI също е получил първото  заявление за лицензия от базиран  в Обединеното кралство тв доставчик.

ЕСПЧ: отговорност за хипервръзки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 4 декември 2018 г. стана известно решението на  Съда за правата на човека  по дело Magyar Jeti Zrt v. Hungary 

Фактите

През септември 2013 г. група футболни фенове по пътя си от Унгария към Румъния спира в начално училище в Унгария с  предимно ромски ученици. Феновете правят расистки забележки. Ръководителят на местното ромско-малцинствено самоуправление дава интервю на ромска медия, като асоциира футболните фенове с унгарската политическа партия  Jobbik, която сама по себе си често се свързва с антиромски предразсъдъци. Уебсайтът http://www.444.hu публикува статия за събитието с връзка към  интервюто в YouTube. Jobbik  съди собственика на уебсайта (и други, включително кмета) за нарушаване на репутацията му и печели делото.

Собственикът на 444.hu се обръща към Съда за правата на човека с искане да се установи нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Становища

В становища по делото Buzzfeed, Electronic Frontier Foundation, проф. Лорна Уудс и др. заявяват, че хипервръзката дава възможност съдържанието да бъде доставено по-бързо и лесно,  освен това позволява на читателите да проверяват за себе си оригиналните източници на журналистическото съдържание и по този начин да проверяват верността на публикацията. Хипервръзката също така насърчава разнообразието в медиите. Налагането на стриктна отговорност за хипервръзка има смразяващ ефект, тъй като журналистите не са  в състояние винаги да проверят законността на съдържанието на всички свързани страници и вследствие на това те биха се въздържали от тази техника на докладване в бъдеще. Освен това съдържанието, към което води хипервръзка,  може да бъде променено, така че да престане да бъде законно – и е   неразумно да се държи отговорен журналистът, който е сложил връзката.   Дизайнът на интернет е предпоставка за   свободно свързване на информация. Хипервръзките сами по себе си не са предназначени да представляват изявления  и хипервръзка не означава непременно одобрение. Хипервръзките просто посочват други страници или уеб ресурси, чието съдържание може и да се промени след първата хипервръзка, която се публикува.

Налагането на санкция означава   да се приеме, че всяка хипервръзка  сочи съдържание, което  медиите  могат да проверят.

Mozilla Foundation и Mozilla Corporation (заедно Mozilla) твърдят, че единствената цел на хипервръзките е да позволят на читателите да навигират към и от информация. Хипервръзките са технически и автоматични средства за потребителите да имат достъп до информация, намираща се другаде, и не могат да се считат за публикуване на тази информация. Ограничението на използването на хипервръзки би подкопало самата цел на световната мрежа да направи информацията достъпна, като я свърже помежду си. Как хората биха могли да предават информация в неопределения брой на съществуващите днес уеб страници, ако хипервръзката би могла да води до отговорност. [ 53.]

Европейският институт за информационно общество заявява, че хипервръзките са основен инструмент за цифрова навигация: те позволяват незабавен достъп до други текстове, за разлика от традиционните цитати.  Хипервръзките допринасят за развитието на нови медии и осигуряват повече а) интерактивност между журналисти и читатели, б) доверие – чрез даване на контекст, факти и източници за подкрепа на информацията, в) прозрачност, като позволяват на читателите да проследят процеса на отчитане и събиране на новини,  г) критично четене, като позволява на журналисти и читатели да сравняват контрастни източници. Хипервръзките позволяват не-редакционна децентрализирана реч, която допълва ролята на наблюдател, традиционно свързана с основните медии. Прилагането на строги правила за отговорност за хипервръзки неизбежно ще доведе до самоцензуриране. [54.]

Вижда се – богата аргументация в тази посока.

Съдът

Съдът отбелязва, че практиката на националните съдилища освобождава издателите от гражданска отговорност за възпроизвеждане на материали от  пресконференции, ако по обективен и обективен начин предоставят данни от публичен интерес [подобна разпоредба у нас в ЗРТ за освобождаване от отговорност при възпроизвеждане на определени официални източници, но т.4 – при републикуване – беше отменена] [71]

Самата цел на хипервръзките е чрез насочване към други страници и уеб ресурси да се даде възможност на интернет потребителите да навигират до и от материали в мрежа, характеризираща се с наличието на огромно количество информация. Хипервръзките допринасят за безпрепятственото функциониране на интернет, като  правят информацията достъпна чрез свързване между отделните източници. [73].

Хипервръзките […] не представят свързани  изявления  и не съобщават съдържание, а само привличат вниманието на читателите към съществуването на материал на друг уебсайт.[74].

Лицето, което се позовава на информация чрез хипервръзка, не упражнява контрол върху съдържанието на уебсайта, към който хипервръзката дава достъп, което може да бъде променено след създаването на връзката [75].

Следователно, като се имат предвид особеностите на хипервръзките, Съдът не може да се съгласи с подхода на местните съдилища, който се състои в това да се приравни самото публикуване на хипервръзка с разпространението на клеветническата информация, което автоматично води до отговорност за самото съдържание. Той по-скоро счита, че въпросът дали публикуването на хипервръзка може основателно от гледна точка на член 10 да породи такава отговорност изисква индивидуална оценка във всеки отделен случай, като се имат предвид редица елементи.[76].

Съдът идентифицира по-специално следните аспекти, които са от значение за анализ на отговорността : i) има ли одобрение на оспорваното съдържание; (ii) има ли повторение на оспореното съдържание (без одобрение); (iii) кой включва хипервръзката; (iv) известно ли е и би ли могло да бъде известно според разумни критерии, че оспорваното съдържание е клеветническо или по друг начин незаконно; (v) медията действа ли добросъвестно, като уважава етиката на журналистиката и изпълнява дължимата грижа, която се очаква в отговорната журналистика? [77].

В конкретния случай Съдът отбелязва, че има препратка към интервю в YouTube  без допълнителни коментари или повтаряне дори на части от самото  интервю.  Никъде в статията авторът не е посочил по никакъв начин, че изявленията, достъпни чрез хипервръзката, са верни или че е одобрил хипервръзката или е поел отговорност за нея. Нито пък използва хипервръзката в контекст, който сам по себе си съдържа клеветнически смисъл.  Оспорваната статия не представлява потвърждение на обвиненото съдържание.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Няма как да не напомня сложностите според практиката на Съда на ЕС, вж решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.

Вярно: добре е да има практика и в двете правни рамки – международна и право на ЕС, има богата експертна аргументация към новото решение – това като положителна страна – но, както в други случаи (отговорност на посредниците),  се отваря работа по анализиране на съответствието на подхода в двете правни рамки. Нямам впечатление, че и в САЩ практиката е еднообразна.

ЕК: План за действие за борба с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес в Брюксел беше представен  План  за действие на Европейската комисия за борба с дезинформацията.

В плана за действие се предвижда създаването на система за ранно предупреждение, както и мониторинг на прилагането на Кодекса за добри практики за борба с разпространението на дезинформация онлайн.

В периода януари-май 2019 мониторингът ще е месечен, по точно определени индикатори от Кодекса. Европейската комисия ще проверява направеното със съдействието на Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA).

ЕК ще предложи  нови мерки, ако няма ясни и измерими резултати.

 Въпроси и отговори

 Информационен документ

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (3): Резюме (завършваме въведението)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част от пътеписа (http://patepis.com/?p=83932) започнахме с извадка от обиколените 50 града, природни и туристически забележителности в южната половина на Съединените щати. Втората част дава информация за икономиката и историята, както и впечатленията на двамата от американското общество (http://patepis.com/?p=84587). Заключителната част от резюмето сега ще ни запознае с наблюденията на двамата пътешественици върху различни страни от американския живот: храна, цени, музеи, американците като хора, жилища, мерни единици и означения, организация на движението, ред и законност. Завършваме с бюджета и станалата традиционна за автора таблица с резпределение на разходите.

А сега, приятно четене!

С Тойота през Съединените американски щати, 2018

трета част

Резюме (завършваме въведението)

?

Впечатления от храната в САЩ – има доста дебели американци

По време на пътуването ни през Съединените щати със сина ми се хранехме предимно с продукти от супермаркетите или с хамбургери от заведения за бързо хранене от типа на Макдоналдс (McDonald’s) и Събуей (Subway). От магазините първите 2 – 3 дни си купувахме евтини храни, които са 1,5 до 2 пъти по-скъпи отколкото в България. При първите хапки изглеждаха вкусни, но после ни се струваше, че ядем нещо изкуствено. Бих определил усещането от тях като овкусена пластмаса. Наложи се да изхвърляме евтини кремвирши и кашкавал. Храната, която можеше да се яде беше 3 – 4 пъти по-скъпа отколкото у нас. В специализирани фермерски магазини се продаваше храна с чудесни вкусови качества. Тя беше 5 до 8 пъти по-скъпа отколкото в България.

Средната цена на хамбургерите, които купувахме, беше около 7 долара. Заедно с добавка от типа на кетчуп или горчица плюс безалкохолна напитка се получаваше сума от 10 долара. За толкова пари всеки един от нас се нахранваше в заведение за бързо хранене. Имаше и малки бургери за по един долар в Макдоналдс. Три такива плюс кола или друго безалкохолно (общо 5 $) стигаха за едно хапване.

От супермаркетите си купувахме и готови порции в кутии за по 5 – 6 долара. Съдържаха месо, картофи, сирене и зеленчукова салата. Стигаха за едно ядене на човек, но като добавим безалкохолно и десерт наяждането струваше около 8 долара. Хлябът, доматите, бисквитите, ябълките, бананите и безалкохолните напитки ни харесваха на вкус, дори евтините. Веднъж си купихме грозде на цена 6 долара за килограм, което се оказа безвкусно и кисело – мога да определя зърната му като пластмасови балончета. Безалкохолните напитки в заведенията за бързо хранене бяха некачествени и се предлагаха с много лед. Там и кафето беше в големи чаши, приличащо на чай.

Не сме се хранили в реномирани заведения и в ресторанти поради високите цени. Логично е да предполагам, че там порциите са с отлични вкусови качества.

Установихме, че бедните американци ядат евтина и нискокачествена храна. Натъпкани с овкусители и консерванти тези готови храни и хамбургери съдържат малко естествени съставки. В резултат на това хората затлъстяват. Направи ни впечатление факта, че в САЩ има доста повече отколкото в Европа дебели хора.

Следва снимката на един магнит, който си купих в Щатите. Той показва разликата в качеството на храната между Европа и САЩ, водеща до надебеляване.

В САЩ съзнават, че разликата в качеството на тяхната храна и тази в Европа води до надебеляване на част от американците

В САЩ съзнават, че разликата в качеството на тяхната храна и тази в Европа води до надебеляване на част от американците

Американците от ниското ниво на средната класа консумират храни, които в супермаркетите са 3 – 4 пъти по-скъпи отколкото в България. Такава храна си купувахме и ние, защото по-евтината не понасяхме.

Средните и по-богатите американци спокойно си позволяват храни с натурален произход, които са екологично чисти. За тях не е проблем да плащат 5 – 8 пъти по скъпо за такива продукти, отколкото струват у нас. Значителна част от тези хора спортуват, тичайки или карайки велосипеди. Виждахме и немалко туристи по пътеките на националните паркове. Мога да кажа, че американците от средната класа са стройни и физически добре подържани хора.

Успяхме да хапнем и

пържен индиански хляб в един резерват

Край паркинг под дървен навес се продаваше такъв по 5 долара. Не се поколебахме да го опитаме. Оказа се, че това е голяма кръгла мекица, намазана с мед и поръсена с канела и сол. Когато синът ми обясни на мъжа и жената, че в България също правим такова нещо и му казваме „мекица“, на двамата им стана много интересна тази дума. Те повториха няколко пъти „мекица-мекица“. Измихме си ръцете от мазнината край автомобила с препарат за почистване на чинии, поливайки си вода от малка туба. Това беше много интересно на малко индианско момиче, то дойде при нас и поиска да си измие ръцете по същия начин. Доставихме това удоволствие на детето, а родителите му останаха доволни от проявеното внимание.

Снимка със семейството, което продаваше индиански хляб. На практика това се оказа същото като голяма кръгла мекица, но намазана с мед и поръсена с канела и сол.

Снимка със семейството, което продаваше индиански хляб. На практика това се оказа същото като голяма кръгла мекица, но намазана с мед и поръсена с канела и сол.

Наблюдения върху цените на някои стоки в Съединените щати и местен данък върху тях

Още с пристигането в САЩ се сблъскахме с

някои особености на ценообразуването,

каквито в Европа не съществуват. Основната такса за автомобила под наем бях платил в България (1300 $ за 25 денонощия). Съгласно договорното споразумение на място трябваше да доплатя само 500 долара за това, че колата се взема в единия край на Щатите (Сан Франциско), а се оставя на другия (Ню Йорк). Към тази сума, обаче, ми начислиха 12,5% местен данък (62,5 $) плюс някаква концесионна такса от 55,5 $. И така, вместо очакваните 500 $ трябваше да платя общо 618 долара.

Скоро след това установихме, че в магазините и в заведенията за бързо хранене към обявената в ценоразписа цена се добавя местна такса (данък). Тя е различна за отделните щати и най-често беше в границите между 6% и 8%. (можете да си го представите като различни ставки на ДДС в различните европейски държави, с тази разлика, че не се включва в обявената продажан цена, каквото е задължително в Европа – бел.Ст.)

Но не към всички стоки се начисляваше местен данък. Например, обявените цени на бензина бяха крайни, без допълнителни начисления. Стигайки до бензина, ще спомена две особености. Първата е, че в Щатите първо се плаща, а след това се зарежда от колонката платеното количество бензин. Втората особеност е, че на някои бензиностанции цената при плащане с банкова карта беше с 3 – 4% по-висока, отколкото при плащане в брой.

При първото ни влизането в квартален магазин за да напазаруваме продукти за хранене се стресирахме от друга разлика спрямо познатата ни европейска практика. По рафтовете имаше голямо разнообразие от хранителни стоки, но на нито една от тях нямаше написана цена. Едва след маркирането на касата разбрахме колко ще трябва да платим. В големите супермаркети, обаче, цените на продаваните продукти бяха написани. Трябваше само на ум да пресмятаме размера на местния данък, който се начислява над обявената цена. Така имахме ориентировъчна представа каква обща сума ще трябва да заплатим на касата.

Общите впечатления от цените в САЩ са следните:

  • Продуктите на IT-индустрията (смартфони, компютри и други) са много по-евтини отколкото в България.
  • По-евтина е бялата и черна техника (хладилници, телевизори и т.н.).
  • Средната цена на горивото в САЩ е над 1,5 пъти по-ниска отколкото в България. Горивото в по-бедните райони на САЩ струва 1,5 пъти по-малко отколкото в по-богатите региони.
  • Има стоки на цени близки до българските. В предния раздел вече споменах за евтините и некачествени храни в супермаркетите, които са малко по-скъпи от българските. Единични продукти, като инстантното кафе например, са по-евтини отколкото в България.
  • Цените на нехранителните стоки (дрехи, обувки, домакински принадлежности, хигиенни продукти, парфюмерия и козметика) се движат в границите от близки до нашитe до 3 – 4 пъти по-скъпи отколкото в България.
  • Услугите са много пъти по-скъпи отколкото у нас.
  • Пътищата в САЩ са безплатни, с изключение на някои участъци от магистрали, мостове, тунели и платени скоростни пътни ленти в големите градове за да се избягват задръстванията. Средно за такива пътни отсечки или инфраструктурни обекти плащахме между 5 и 8 долара.
  • Нямаме разходи за хотели тъй като нощувахме само в автомобила. По наши наблюдения цената на стая в крайпътен мотел или евтин хотел беше между 50 и 100 долара за една нощ.
  • Средни цени на входните такси за музеите бяха около 20 долара. Имаше малко на брой безплатни музеи. За основните забележителни обекти плащахме 40 – 50 $ на човек. Дисниленд в Лос Анджелис сруваше 120 $, но там пристигнахме привечер и не беше оправдано да дадем 240 $ общо за малкото оставащо светло време. Платихме само 20$ за паркинга и разгледахме отвън. Сега следва да споделя

Някои общи впечатления от музеите в САЩ

Тези впечатления бих разделил на три групи.

Първото нещо, което ми хареса е, че

музейните сбирки са много богати

с изключително голямо познавателно значение. Подредени по раздели, те дават пълна научна представа за съответната тема – археология, история, растително и биологично разнообразие, културно развитие и така нататък. Виждахме цели класове ученици, които явно усвояваха в музеите съответните теми от учебната програмата.

Скелети на динозаври в природонаучен американски музей

Скелети на динозаври в природонаучен американски музей

На второ място ме впечатли стила на обясняване от страна на

екскурзоводите,

там където разглеждането ставаше задължително с такива и на групи туристи. Водещите имаха артистично държание като разказваха с жестове, мимики и движения на ръцете и тялото. Те общуваха с хората от туристическите групи задавайки им въпроси или коментирайки с тях дадена тема. Имах усещането, че тези екскурзоводи са минали предварително курс по актьорско майсторство.

Синът ми с американци, облечени в стил 19-ти век, в музей на историята и архитектурата

Синът ми с американци, облечени в стил 19-ти век, в музей на историята и архитектурата

На трето място ще посоча изработването на

експонатите в някои от богатите музейни колекции

Ако в Европа почти навсякъде са изложени оригинални артефакти, то в Щатите значителна част от експонатите са произведени от изкуствени материали. Например, цял раздел с минерали е запълнен с пластмасови реплики на естествените природни минерали, прекрасно имитиращи последните чрез ефектно осветяване. Съвсем нормално е скелетите на динозаврите да са изработени от пластмаса и животните да бъдат препарирани. Но пластмасовите минерали, макар и прецизно изработени, ми идваха в повече. Най-вече правейки сравнение с европейските музеи.

Изработена от пластмаса и осветена имитация на минерал създава перфектно впечатление за оригинал в щатски музей

Изработена от пластмаса и осветена имитация на минерал създава перфектно впечатление за оригинал в щатски музей

?

Впечатленията ни на туристи от американците като хора

Доколкото можахме да общуваме с американци от различни социални групи, бих обобщил че преобладаващата част от тях са

изключително открити и сърдечни хора

Те са интелигентни, образовани и проявяваха подчертан интерес към нас като туристи, които обикалят страната им. По-хладно се държаха индианците в техните резервати и бездомниците, които ни заговаряха предимно с цел да изпросят някакви пари от нас.

За повечето американци България беше непозната държава, но те не показваха това, когато им казвахме от къде сме. Проявяваха видимо разбиране по отношение местонахождението на държавата ни едва когато им обяснявахме, че тя се намира в Източна Европа и граничи с Гърция и Турция. Очевидно последните две държави им бяха по-добре познати от изучаването на история и география.

Имахме една единствена

среща със сънародник

по време на цялото ни пътуване. Това стана в Национален парк Секвоя докато разглеждахме огромните дървета със същото име. Чувайки ни да говорим на български младо момиче ни заприказва. Оказа се, че тя е учила в Калифорния и след това е останала да работи там. Беше дошла с приятеля си американец да види величествените Секвои. Между впрочем, тази българка беше едно от най-красивите момичета, които видяхме в Щатите.

Приятен беше разговора с

ветеран от самолетоносача Мидуей,

превърнат сега в музей. Този възрастен мъж е служил дълги години на кораба и е участвал в много мисии по света. Оказа се, че през далечната 1973 година е пътувал с влака Ориент Експрес от Западна Европа, през Балканските страни към Истанбул. Един ден е престоял в София, но е преживял неприятна проверка от двама милиционери (така се наричаха полицаите по онова време). Този наближаващ 90-те мъж излъчваше невероятна жизнена енергия и оптимизъм с поведението си.

Със сина ми и с ветерана от самолетоносача Мидуей, който през 1973 година е бил в София

Със сина ми и с ветерана от самолетоносача Мидуей, който през 1973 година е бил в София

Незабравимо за нас остана отношението на

милионера Кевин в Малибу,

щата Калифорния. Там има четири зони с къщи на мултимилионери, които са разположени на плажа на самия бряг на Тихия океан. Те се повдигнати на колони, за да не ги заливат вълните при буря. Първоначално със сина ми се разхождахме дълго по пясъка пред тези скъпи домове в северната част на града. После паркирахме в центъра и ориентирайки се по навигацията на телефона тръгнахме към домовете на актьорите Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън.

Да, но не се получи защото там, където навигацията показваше пътеки стигахме до заключени железни врати. В един момент до нас спря около 40-годишен мъж, който тичаше потен по къси гащета и потник. Попита ни какво търсим и може ли да ни помогне. Каза, че е тичал покрай брега и ни е видял докато сме ходили по пясъка и сме разглеждали къщите на 4 километра оттук. Направили сме му впечатление защото сме били единствените туристи там.

Синът ми му обясни, че искаме да видим домовете на двамата актьори, но навигацията ни води до заключени врати. Тогава Кевин ни каза, че не можем да стигнем до там защото няма улици и пътеки, по които да минем покрай крайбрежните къщи и да излезем на плажа. Предложи ни да минем през неговия двор и да излезем на пясъка за да разгледаме. Отключи желязна врата и минахме покрай къщата му, която беше с широко отворени врати и прозорци. Виждаше се луксозно обзавеждане с мебели в бял цвят. Прекосихме просторната дървена тераса пред дома и по стълбички слязохме на плажа. Кевин ни каза да ходим и да разглеждаме колкото искаме, а после да се върнем. Ще ни отвори вратата за да излезем от дома му на улицата.

След като пообиколихме наляво и надясно по плажа се върнахме в къщата на Кевин. Той си поприказва доста със сина ми. Разбра, че с автомобил под наем прекосяваме Щатите и разглеждаме забележителностите на страната му. Като узна кога планираме да бъдем в Ню Йорк се зарадва, че по това време и той ще бъде в града по работа. Даде ни телефона си и своя E-mail адрес. Поръча да му се обадим като пристигнем в Ню Йорк. Имал приятели, притежаващи хубави хотели, и щял да ни даде възможност да си изберем хотел, в който да нощуваме. По всяка вероятност ни беше взел за доста богати европейци, щом можем да си позволим почти цял месец да пътуваме из Щатите. Този човек не можеше и за миг да допусне, че ние спим в автомобила и се храним с продукти от супермаркетите. Въпреки че бяхме облечени като оръфляци, явно му вдъхвахме доверие. Неговата къща на плажа в Малибу струва десетки милиони долари. Очевидно този човек е мултимилионер. Въпреки това се спря при нас, напълно непознати хора, и ни предложи помощта си.

Селфи с мултимилионера Кевин пред терасата на къщата му, разположена на плажа в Малибу

Селфи с мултимилионера Кевин пред терасата на къщата му, разположена на плажа в Малибу

Америка не е страна само на небостъргачите, тя е предимно едноетажна

Небостъргачите, с които сме свикнали да бъдат един от символите на САЩ, са само в централните части на големите градове.

Преобладаващата част от населението на Съединените щати живее в къщи на един етаж

В повечето случаи къщите са без огради. При някои от по-богатите домове на два етажи вече се появяват огради. Минавахме и покрай много високи огради на имения, зад които не можеше да се види какво има. Квартали изцяло застроени с големи жилищни блокове като у нас не видяхме никъде.

Типична къща на семейство от долното ниво на средната класа

Типична къща на семейство от долното ниво на средната класа

Типични къщи на семейства от горното ниво на средната класа

Пътувайки из страната, установихме, че

американските градове са разпръснати върху големи площи.

Много добро впечатление правеше изградената инфраструктура и до най-крайните градски квартали. Всички улици бяха асфалтирани и осигуряваха достъп с автомобил и до най-далечните и откъснати от града къщи.

Видяхме и квартали с долепени една до друга жилищни сгради на 3 – 4 етажа. Личеше си, че това са бедни райони, където пространството е застроено максимално. Явно целта е да се съберат колкото се може повече хора на единица площ.

По статистически данни жилищната площ на един човек в Щатите е близо два пъти повече отколкото в Европа. Това е един от многото показатели за измерване на жизнения стандарт.

Типични градски жилища на хора от средната класа в Съединените щати

Типични градски жилища на хора от средната класа в Съединените щати

Особености при мерните единици и някои означения

По време на пътешествието ни през Съединените американски щати веднага разбрахме, че там не се използва метричната измервателна система, както е в преобладаващата част от Европа. Те прилагат пренесените от Великобритания мерни единици за разстояние (миля), за тегло (либра или паунд), за обем (галон), за височина (фут), за температура (градуси по Фаренхайн). За да можем да се ориентираме трябваше бързо да научим какво е съотношението между мерните единици.

Разстоянията между отделните населени места се дават в мили. Скоростта, с която се движим, се показваше на таблото на автомобила като мили в час. По същия начин ограничителните табели за максимално допустимата скорост по пътя са мили в час.

1 миля = 1,61 км

При изкачването в планините, надморската височина, която сме достигнали, се посочва на табели във футове. Например табелата, показваща 6000 фута, означава надморска височина от 1830 метра.

1 фут = 30,5 см

Количеството бензин, което сипвахме в резервоара, се измерва в галони. От магазините си купувахме най-често вода за пиене в пластмасови туби по един галон.

1 галон = 3,79 литра

Когато си купихме от магазина банани с тегло 3 либри, това означаваше че имаме 1,36 кг банани.

1 либра (паунд) = 0,454 кг

На някои места в големите туристически центрове, като Ню Йорк например, означенията на теглото и обема бяха дублирани по метричната система. Очевидно заради многото чуждестранни туристи наред с либри се посочваха и килограмите, а до галоните беше записан и обема в литри.

Най-трудно ни беше ориентирането относно температурата на въздуха, която се означава в градуси по Фаренхайн. Тук сравненията са по-сложни, например:

Точката на замръзване на водата

0˚С = 32˚Ϝ

Среднодневна температура

20˚С = 68˚Ϝ

Точката на кипене на водата

100˚С = 212˚Ϝ

Благодарение на информацията в интернет установихме формулата за преизчисляване на температурата между скалите на Целзий и Фаренхайн.

˚F – 32

˚С = ––––

1,8

По този начин разбрахме, че когато термометърът на автомобила ни показваше 121˚Ϝ в Долината на смъртта, това отговаряше на 50˚С.

Ако при пътуване в Европа се ориентираме за централната част на даден град по надписите Center, Centre или Centrum, то такива означения в САЩ нямаше. В американския английски централната търговска и административна част на града се обозначава като Downtown. Отне ни известно време докато разберем, че търсейки центъра на даден град трябва да следваме именно тези табели. Ретро-спомен: Все пак доста по-трудно ми беше 12 години по-рано докато разбера в Северна Финландия, че табелите с надпис Keskusta означават Център.

Най-бързо и лесно установихме, че тоалетните не се означават както в Европа с надпис „Toilet“. Американците използват думата Restroom за да обозначат своите тоалетни. Във връзка с тази дума се сещам за една леко забавна случка по време на пътуването ни. Спряхме на крайпътна бензиностанция и напълнихме резервоара с гориво. На касата ни обслужи усмихнато и сърдечно момиче на видима възраст около 15 – 16 години. Тъкмо потегляхме и синът ми каза „Спри. Ходи ми се на тоалетна.“. Изчаках го на шофьорското място, а като се върна проведохме следния диалог.

Александър: Казах на момичето от касата „сладурче“.

Валентин: Как е на английски „сладурче“?

Александър: „Sweety“ (в буквален превод „бонбонче“).

Валентин: Как му го каза?

Александър: Попитах го „Hey, sweety, where is restroom?“ (в превод „Хей, сладурче, къде е тоалетната?“).

Валентин: Но това е опасно, тук може да се приеме за сексуален тормоз. Не се ли обиди момичето?

Александър: Напротив. Засмя се весело. Стана му приятно.

Организация на движението и правила в САЩ

Какви са впечатленията от организацията на движението и от състоянието на пътната мрежа в САЩ от гледна точка на автомобилния турист? По какво се различава шофирането там от това в Европа?

Бих определил създадената в Съединените щати пътна инфраструктура като чудесна

Но не на 100%, като забележките ще посоча след малко. Магистрали и първокласни пътища свързват основните градове в Щатите. В повечето големи градове магистралите минават през централната част, което позволява бързо достигане до желаната дестинация. Но в сутрешните часове и привечер стават големи задръствания като доста време се губи в чакане.

Почти всички магистрални пътища са безплатни

Само някои магистрали предимно в източната част на страната са платени. Плаща се за някои мостове и тунели. Имаше платени скоростни ленти на магистралите, пресичащи някои от големите градове, които позволяваха да се избягват задръстванията срещу съответната сума в долари.

Различни от европейските са някои от правилата за движение и някои от пътните знаци

Тук следва да благодаря на моя приятел Любо за предварителните съвети, които ми даде. Той е пътувал доста с автомобили под наем из Щатите по време на студентските му бригади там.

Примери:

  1. Равнозначно кръстовище, където навсякъде има знак „Стоп“.
    • В Европа с предимство се ползва дясностоящия и той преминава първи през кръстовището.
    • В Съединените щати с предимство е този, който е спрял пръв на знака „Стоп“. Съответно той първи преминава през кръстовището. Така по реда на спиране се и тръгва.
  2. Допустимата максимална скорост
    • у нас се означава с кръгъл ограничителен знак, на който е изписан с число размера й. Например, числото 60 на бял фон означава допустима максимална скорост от 60 км в час.
    • В Щатите ограничението на скоростта се изписва с думи и цифри върху правоъгълна табела. Например, надписът „Speed limit 55 mph“ означава „Ограничение на скоростта 55 мили в час“.
  3. Поредицата от опасни завои
    • В Европа се означава с триъгълен предупредителен знак, съдържащ два остри завоя.
    • В САЩ това става с табелка и зигзагообразна линия.

      Означение на поредицата от завои в участък от улица Ломбард в Сан Франциско. Плюс ограничение на скоростта до 5 мили в час и размера на автомобилите до 8 пътника.

      Означение на поредицата от завои в участък от улица Ломбард в Сан Франциско. Плюс ограничение на скоростта до 5 мили в час и размера на автомобилите до 8 пътника.

  4. На пешеходните пътеки
    1. в Европа, когато е забранено преминаването, на светофара се вижда стоящо човече в червен цвят.
    2. В този случай забраната за минаване на пешеходци в САЩ се обозначава с червена разтворена длан на светофара.
Разтворена ръка в червен цвят обозначава светофарната забрана за преминаване на пешеходци

Разтворена ръка в червен цвят обозначава светофарната забрана за преминаване на пешеходци

Леките автомобили,

които се карат в САЩ, са по-големи по размер отколкото в Европа. Срещат се и малки автомобили, но те са по-скоро изключение. Много американци шофират пикапи (малки камиони). По шосетата и улиците преобладават колите собствено американско производство. Впечатленията ни са, че по брой следват японските, германските и корейски автомобили. На табелите с номерата се изписва с думи името на щата, където е регистриран автомобила. На доста места виждахме леки коли, които нямаха номера отпред, а само отзад. Дали това е с цел икономия или поради друга причина не ни стана ясно. В някои индиански резервати пък се движеха леки коли въобще без номера.

На снимката се виждат автомобили без номера край каньона Хавасу (Havasu Canyon)

На снимката се виждат автомобили без номера край каньона Хавасу (Havasu Canyon)

Средната цена на горивото в САЩ

беше над 1,5 пъти по-ниска отколкото в България. Горивото в по-бедните райони на Съединените щати струваше 1,5 пъти по-малко отколкото в по-богатите региони.

На бензиностанциите в Щатите първо се плаща,

а след това се зарежда от колонката платеното количество бензин. На някои бензиностанции цената при плащане с банкова карта беше с 3÷4% по-висока, отколкото при плащане в брой. За трите основни вида бензин няма три отделни пистолета за зареждане, както е у нас. Пистолетът беше един, а се натискаше копче за съответния вид бензин, който искаме да сипем в резервоара.

Почти всички леки автомобили в Съединените щати са на бензин. Вероятно поради ниските цени на горивата и поради по-голямото замърсяване от изгорелите газове на дизеловите коли, последните са изключение. На отделни малки бензиностанции дори не се продаваше дизелово гориво, а само бензин.

Повечето леки автомобили в САЩ са с автоматични скоростни кутии. Не се предлагаше нито един автомобил под наем с ръчни скорости.

Относно шофирането, мога да споделя, че

американците са много дисциплинирани водачи

на моторни превозни средства. Стриктно спазват почти на 100% правилата за движение и пътните знаци (щури преследвания има само във филмите). Казах почти на 100%, защото

има изключения

Например максималната разрешена скорост се превишава, за разлика от най-дисциплинираните европейски нации. В Щатите е нормално по магистралите ограничението от 120 км в час (75 мили в час) да не се спазва и тази максимално допустима по закон скорост да се превишава с около 30 км в час. В населените места това превишение най-често е 10 до 20 км в час.

Направи ни впечатление, че по многолентовите пътища доста от американските шофьори не са се научили след надминаване да се изтеглят в дясната лента. Въпреки че на някои места има надписи по-бавно движещите се автомобили да заемат дясната лента, на практика и бавни коли караха в средната или в най-лявата лента. Но трябва да отбележа, че ако в южноевропейските държави на такива шофьори им присветват с фарове или дори свиркат с клаксони, в САЩ не видяхме такова нещо. Например, в трите ленти карат успоредно три автомобила със 110 км в час и ги настигат други коли, движещи се със 130 км в час. По-бързите автомобили намаляват скоростта и чакат някой от бавните да мине надясно като освободи лявата или средна лента. Това може да продължи 3 – 4 минути, като такова изчакване нас ни изнервяше. Едва след освобождаването на съответната лента, бързащите увеличават скоростта и надминават по-бавните автомобили. Най-много нарушаващи правилата шофьори видяхме в щата Тексас и в някои от индианските резервати.

Повечето мотоциклетисти

караха без каски, които явно не са задължителни в Щатите, за разлика от Европа. Ако в повечето европейски държави използването на къси светлини през деня е задължително, то в САЩ няма такова изискване. Само в няколко щата имаше табели, че включването на светлините през деня е препоръчително с цел безопасност.

Много ми харесаха

магистралите

от гледна точка безопасността на насрещно движещите се. Пътните платна са отделени на 50 – 100, някъде и 200 метра едно от друго, така че по тъмно насрещните автомобили да не се заслепяват взаимно с фаровете. Тази практика ми беше направила впечатление в Иран при обиколката на страната с автомобил през 2012 година (ето линк към пътеписа: http://patepis.com/?p=40989). Тогава бях решил, че това си е тяхно изобретение. Сега разбрах, че иранците са прекопирали от американците практиката двете платна от пътя да са раздалечени.

В Европа

зоните за отдих

са край самия път и основно са само за пътуващите по магистралата. В повечето случаи в Съединените щати се излиза от магистралата като зоните за почивка с бензиностанции, магазини, кафета и мотели обслужват и пътуващите по второстепенните пътища, както и живеещите в близките населени места.

Ако в Европа на кръстовищата масово се прилага кръговото движение, то в Щатите това е по-скоро изключение. Регулирането е предимно със светофари.

За разлика от Европа предпазните мантинели отстрани на пътя не се срещат често. Такива нямаше поставени и на рискови планински пътища със завои и долина от едната страна. Явно и там се прилага принципът на свободата – който не шофира внимателно е свободен да полети надолу по стръмния склон.

Още едно нещо, което не съм очаквал да го има в Съединените щати. Това са неравности на асфалта по пътното платно и дори малки дупки по някои пътища и улици. Сега определено мога да кажа, че като качество на покритието пътищата и улиците в Западна Европа са по-добри от американските.

Малки дупки по улицата (долната част на снимката) в престижен градски квартал

Малки дупки по улицата (долната част на снимката) в престижен градски квартал

Съединените щати – държава на реда и закона

Точно така, според мен Съединените щати са държава на реда и на законността. Ще започна с това, че навсякъде има указателни надписи какво може да се прави и какво не може. Според мен именно подробните описания са един от първите показатели за добре функционираща обществена система. По мои наблюдения на турист, от европейските държави в това отношение на първо място е Англия. Тази система на ред и подробни писмени указания американците са я пренесли в САЩ и са я доусъвършенствали.

Като автомобилен турист на първо място ще посоча чудесната маркировка по пътищата и улиците плюс обозначенията с пътни знаци, указателни табели и надписи върху пътното платно.

На второ място ще дам само един пример. В град Ню Йорк намерихме удобно място за паркиране на улица до малък градски парк в квартала Бруклин. Там автомобилът ни престоя два дни като и нощувахме в него. Друго, обаче, ни направи впечатление. На всяко дърво и по оградата на парка, през 3 – 4 метра имаше надписи, че от 6 часа сутринта на еди коя си дата (една седмица по-късно от момента когато бяхме там) до еди колко си часа на еди коя си дата на улицата ще се снима филм. През този период от време не трябва да има паркирани автомобили там. По такъв начин хората бяха предупредени много време предварително и то така, че нямаше как да не се видят толкова много надписи.

Не мога да пропусна

глобата в Санта Моника,

щата Калифорния. Привечер спряхме на голям паркинг край плажа на Тихия океан и недалеч от огромния кей с атракциони. Изчакахме десетина минути за да изтече времето, през което паркингът е платен. Най-отдолу на табелката с подробни указания пишеше, че от залез слънце до изгрев слънце паркирането е забранено. Това ни се видя толкова глупаво и безсмислено, че не му обърнахме почти никакво внимание. След като бяхме изживели приятни емоции на кея с толкова забавления, се прибрахме при автомобила малко след 23 часа. На предното стъкло беше залепена бланка с глоба от 53 долара за това, че автомобилът е паркиран в периода от залез до изгрев слънце. На долната снимка е извадка от бележката с кода на нарушението, описание с думи „от залез слънце до изгрев слънце“ и размера на глобата „$53.00“.

Извадка от бланката с глоба в размер на 53 долара поради нарушена забрана за паркиране „от залез слънце до изгрев слънце“

Извадка от бланката с глоба в размер на 53 долара поради нарушена забрана за паркиране „от залез слънце до изгрев слънце“

Как да не ги уважавам американците?

Местните власти са взели решение, че от залез до изгрев не може да се паркира там. Щом решението е взето то става задължително за всички. Независимо от това, че на нас ни се струва безкрайно глупаво и безсмислено. Който не спазва си плаща глобата.

Ще завърша темата за законността с полученото писмено предупреждение от пътната полиция в щата Мериленд за извършено нарушение. Шофирайки сутринта и излизайки от третостепенен път на второстепенен такъв видях, че няма никакви автомобили. Почти спрях на знака „Стоп“, но не съвсем. След десетина километра ме спря патрул на пътната полиция за това, че не съм спазил знака „Стоп“. Не ме глобиха, а само ми написаха писмено предупреждение (на снимката по-долу)

Писменото ми предупреждение от пътната полиция на щата Мериленд за извършено нарушение. Отдясно са подробните указания как трябва да се държи шофьора при проверка и как да се държат пътните полицаи.

Писменото ми предупреждение от пътната полиция на щата Мериленд за извършено нарушение. Отдясно са подробните указания как трябва да се държи шофьора при проверка и как да се държат пътните полицаи.

И последно. Почти един месец след като се бяхме прибрали в България, получих от банката съобщение, че от кредитната ми карта са удържани 30 долара за извършено нарушение. Вероятно някъде фото-камера е снимала автомобила. Не съм си правил труда да пращам запитване кога, къде и какво нарушение е извършено. Просто разбрах, че „дългата ръка на закона ще ме застигне“ където и да съм.

Бюджет

Близо едномесечното пътуване до Щатите струва на двамата със сина ми общо 11 500 лева, или 5 750 лева на човек. Най-голям размер имат разходите за автомобила под наем (3 240 лв.) и за самолетни билети (3 200 лв. за двамата). Горивото за изминатите над 11 хил. км. ни струваше 1 790 лв. Нямаме разходи за хотел, тъй като нощувахме само в автомобила.

В долната таблица е посочена разбивката на похарчените пари по видове плащания.

Разбивка на направените разходи за пътуването през САЩ с автомобил

Разбивка на направените разходи за пътуването през САЩ с автомобил

Юни – Юли 2018 година

Следва продължение

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Хубави места за нощувка край плажа Малибу



Booking.com

както и в Ню Йорк



Booking.com

Други разкази свързани с САЩ - Общо – на картата:

САЩ - Общо



Booking.com

Как се пише: <em>промокод, промо-код</em> или <em>промо код</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно съществително име се пише слято – промокод, мн.ч. промокодове, защото е образувано от съкратено прилагателно име (промо <…

Генералният адвокат: Чл. 50 ДЕС позволява едностранна отмяна на уведомлението за намерение за напускане на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 4 декември стана известно заключението на генералния адвокат по дело C621/18 (Брекзит).

Предлагам на Съда на ЕС да отговори на поставения от Съда на публичната служба, Inner House, First Division (Шотландия) въпрос, както следва:

Когато държава-членка е уведомила Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз, член 50 от Договора за Европейския съюз позволява едностранна отмяна на това уведомление до сключването на официално споразумение за оттегляне, при условие че решението за отмяната е взето  в съответствие с конституционните изисквания на държавата-членка, официално е уведомен Европейския съвет и отмяната не включва злоупотреба с право.

Как се пише: <em>инженерно-геодезически, инженерногеодезически</em> или <em>инженерно геодезически</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – инженерно-геодезически, също и инженерно-геодезическа, инженерно-геодезическо. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена, чиито съставки…

Как се пише: <em>военнологистичен, военно-логистичен</em> или <em>военно логистичен</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това прилагателно име се пише слято – военнологистичен, също и военнологистична, военнологистично, военнологистични, тъй като е образувано от съчетание на…