Monthly Archives: April 2019

Круиз из Карибите (1): Куба

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Тръгваме към Карибите! Георги ще ни качи на едно корабче и ще ни разведе из, може би, Рая на грешната ни земя. Като за начало – отиваме в Хавана, откъдето ще вземем кораба 🙂
Приятно четене:

Хавана, Куба

част първа на

Круиз из Карибите

Здравейте пътешественици. С този пътепис ще ви разходя из Карибите на борда на MSC Opera и ще посетим Куба, Ямайка, Каймановите острови и Козумел – Мексико. Пътуването се осъществи през месец април 2017 година, само няколко месеца преди урагана „Ирма“. Желая ви приятно четене. Да потегляме…

Всичко започна някак на шега през един студен февруарски ден на 2017 година, когато група от шест човека пиехме кафе и обмисляхме варианти за пътешествие с круиз. Опциите бяха две:

  • Дубай и ОАЕ
  • Карибите

Е, избрахме

Карибите

 Запазихме каюти на борда на MSC Opera – до тук добре, но как да се замъкнем до Куба? Бремето на планирането и осъществяването на пътуването се стовари върху моите плещи. Хем да стигнем сравнително евтино до Куба, хем да е удобно.

След обстойно изследване на цени и възможни комбинации, избрах следния маршрут: с ранен полет на Wizz Air от София до Париж. Нощувка в Париж, за да разгледаме френската столица и да се помотаем. След това с полет на Iberia от Париж до Хавана с трансфер в Мадрид. Полетът Париж – Хавана излезе по 960 евро на калпак.

(снимка 004) трансфер в Мадрид

Полетът мина като по учебник и в 23.30 часа успешно

кацнахме в Хавана

 Още на пистата си включих телефона, за да съобщя на близките си, че сме пристигнали благоплучно и получих следния смс: VIVACOM Vi pozhelava priyatno patuvane! Izhodyasht razgovor v mrezhata na Cubacel: do BG 6.99 lv, v stranata 6.99 lv, vhodyasht 2.49 lv, sms 0.99, danni 24.99/1 MB s DDS; info +35987123. Е, изпратих им по един смс.)

Още на летището

разбрах, че сме в съвсем друг свят

 Служителите гледаха строго и си вършеха работата бързо докато… танцуваха! Да, танцуваха. Навсякъде из летището звучеше приятна музика и всички служители си танцуваха – полицаи, граничен контрол, чистачи, посрещачи…  За около 40 минути приключихме с паспортния граничен контрол и с вземането на багажа, след което през тълпата си запробивахме път навън за глътка свеж (влажен) въздух и за да си намерим голямо такси, което да ни отведе до хотела*. Намерихме един Хюндай ван, в който заспах като бебе. Настанихме се в хотелските стаи, които бяха съвсем обикновени, но чисти и най-важното – с климатик, пийнахме по един ром в бара и по леглата. Нищо не бях видял още от този град.

Сутринта, преди да се качим на борда на кораба, за пръв път

разгледах този колоритен град и наистина останах без думи

Хавана, Куба
Хавана
Хавана, Куба
Хавана, Куба
Хавана, Куба
Хавана

Хотелът беше в старата част на кубинската столица. Закусихме с обилна закуска на покрива на хотела и разгледахме града от високо.

Хавана, Куба
Хавана
Хавана, Куба
Хавана, Куба
Закуска за чужденци – Хавана, Куба
Закуска за чужденци
Закуска за чужденци – Хавана, Куба
Закуска за чужденци – Хавана, Куба
Закуска за чужденци – Хавана, Куба
За чужденци

После слязохме във фоайето, за да изчакаме автомобилите, които нашият предварително избран гид беше наел за разходка из Хавана. Дойдоха частни таксита, чийто шофьори със завидна ловкост се запромушваха през тесните улици.

Улиците на Хавана, Куба

Озовахме се в странична улица на голям булевард в самия център на града, където трябваше

да си обменим кубински пари CUC

Курсът им беше 1 към 1 с еврото, но опашките бяха безкрайно дълги. Нашия гид се нареди пред обменното бюро, а ние седнахме да пием кафета, бири, коктейли и какво ли още не в близко заведение.

След час и половина имахме валутата

и аз хукнах да си търся варена царевица (въпреки предупрежденията да не ям и пия нищо, което не е пакетирано или бутилирано). Сам самичък се мотаех из уличките и се слях с местните.

Кубинците са спокойни и приятни хора,

взаимно се оглеждахме с интерес. Отвсякъде се чуваше музика, появяваха се тълпи с музикални инструменти, следвани от още по-големи тълпи, които си танцуваха и припяваха. Завладяващо!

Времето за отплуване наближаваше и трябваше да се върна при групата, за да отидем заедно на пристанището.

Трудно мога да опиша хаоса, който цареше по булеварда пред пристанището.

Автобуси, таксита, карети, екскурзоводи, багаж, много багаж, както и безброй хора от всякакви националности, които крещяха в опитите си да надвикат суматохата. Някакъв полицай – регулировчик се опитваше неуспешно да въведе ред в движението пред пристанището. И жега, невероятна жега и задух! За секунди всичко по мен залепна. Морето от хора ме понесе навътре в сградата на

пристанището,

където изведнъж всичко се успокои. Изключително любезни служители помагаха за маркирането на големите куфари и после ги отнасяха навътре, като своевременно ни обясняваха, накъде да се движим, коя опашка да следваме, кои документи да приготвим. и т.н. Цялата процедура по паспортния борден контрол ни отне около час време.

На борда ни посрещнаха

 със студени безалкохолни напитки. След като потушихме жаждата си, съвсем освежени, ние се заехме с издаването на персоналните бордни карти. Имахме печат в паспорта, имхаме бордни карти и ни настаниха в едно от кафенетата на борда. В същото време, при нас дойде някакъв изкуствено усмихнат българин, който започна да ни убеждава да си закупим пакет all inclusive за алкохол само за 360 евро, или пакет за 20 кафета еспресо или 24 бутилки минерална вода, като пакетите са на каюта и цената се дели на две. Ние с колегата захапахме стръвта за кафе еспресо и вода, но смело водихме словестни битки и любезно отказахме алкохола. Не, че не пием, но офертата за нас беше твърде скъпа. Стиснали в ръка ваучерите за кафе и за вода, ние се запътихме към каютата си.

Каюта на круизен кораб –  Хавана, Куба
Каютата
Каюта на круизен кораб –  Хавана, Куба
Каютата

Нашата каюта имаше прозорец

със страхотна гледка. Чистичка, прохладна и уютна, стаята беше обзаведена с две единични легла, плосък телевизор, бюро, кана, чаши, гардероб, баня с тоалетна + душ гел и шампоан. И със собствен климатик разбира се. Четири контакта на 110 волта, кошче, сейф и две нощни шкафчета.

Круизен кораб Опера – Хавана, Куба
Корабът
Круизен кораб Опера –  Хавана, Куба
Круизен кораб Опера –  Хавана, Куба
Отвътре

И така: запознахме се бегло със старата част на Хавана, успяхме да се настаним в каютата и сега, през следващите три дни през които сме на котва, следва да обиколим Хавана и някои части от Куба, а също и да обходим кораба, като се насладим на това, което предлага.

Хавана в очите на автора

Следва продължение

Автор: Георги Петков 
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с о.Куба или писани от Георги Петков – на картата:

о.Куба и Георги Петков

Booking.com

Една седмица в Лондон (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес с Иван ще идем до Лондон – освен обичйните неща, обаче, ще потърсим Джулия Робъртс и ще отидем на мач на Уембли.

Приятно четене:

Една седмица в Лондон

част първа

Нотинг Хил и Уембли

Пътувахме с Ryanair до Stansted

 Кацнахме в ранния следобед и с автобусите на National Express до гара Paddington/има още доста възможни направления и спирки/  после с метрото и автобус да квартирата на нашите близки/3 – та зона/. Първи съвет – купувайте билети за трансфера до града, колкото може по-рано. Нашият трансфер ни струва 8 паунда на човек в двете посоки.

Вечерта любезната ни домакиня зареди две пластики  Oyster Card и бяхме готови за предстоящите разходки. Картите могат да се купят и заредят от автомати в метростанции, жп. гари или специализираните обозначени магазинчета за тази цел. Предимствата на тези карти са, че има дневен лимит за пътуванията до различните зони. В нашия случай за пътуванията между зони 1 – 3 беше 8 паунда. След  достигането до лимита, независимо от броя на пътуванията с метро и автобус отчита 0. В два от дните, в които ползвахме железница/зони 1 – 3/ или пътувахме до по-далечна зона, лимита не важеше или навярно е друг. Другите възможности за заплащане на пътуванията ви из града са едноседмична Travel Card/може би е малко по-изгодна, ако ще сте една пълна седмица в Лондон, мисля, че струва някъде около 40 паунда/ или с кредитната ви карта, в този случай не зная има ли дневен лимит. Иначе цената за пътуванията с метро между зони 1 и 3 е 3,50 паунда в пиковите часове и 2,80 паунда в останалото време, цената за автобус е твърдо 1,50 паунда.

Преди пътуването ни прочетохме доста материали на колеги, които споделяха своя опит. При изготвянето на дневните маршрути се ползвах основно от предложението на един баща, който беше направил маршрути за сина си и неговата приятелка на принципа на подбор на обектите, които да са на пешеходно разстояние и за посещения на безплатни музеи, за което му благодаря задочно. И така.

Ден  1 – ви

London Eye, Big Ben and British Parliament, Westminster Abbey, 10 Downing Street, , Buckingham Palace, Hyde Park, Royal Albert Hall, The Notting Hill Bookshop , Portobello and Golborne Market

Отправната точка беше Waterloo Station,

от там покрай London Eye, по моста Westminster Bridge  до едни от основните забележителности на Лондон  –  кулата  Big Ben/за съжаление, все още е пакетирана/ към British Parliament и Westminster Abbey без да подминаваме паметника на Чърчил.

Окото, Лондон
Окото
Биг Бен, Лондон
Биг Бен
Уестминстърското абатство, Лондон
Уестминстърското абатство
Чърчил, Лондон
Чърчил

Малко отклонение –  трудно можем да подминем думите му за българския народ, но това най-вероятно е породено от факта, че по време на Англо-бурските войни в началото на 20– ти век е бил пленяван от българи/македонска чета/ и от тогава е останала омразата му към българите и любовта му към мелнишкото вино.

Даунинг стрийт 10, Лондон
Даунинг стрийт 10
Парк Св. Джеймс, Лондон
Паркът Св. Джеймс
Бъкингамския дворец, Лондон
Бъкингамския дворец

След това се върнахме малко назад до 10 Downing Street, после покрай красивия парк St James’s  към Buckingham Palace в очакване да ни поканят на аудиенция при кралицата, но не би, явно е била заета. От там се отправихме към  Hyde Park, където не можах да устоя да дръпна една реч в Speakers’ Corner, за съжаление единствения слушател беше съпругата ми, която и запечати този славен момент. В парка се намира и един много стилен мемориал на принцеса Даяна.

Хайд парк. Ъгълът на говорителите, Лондон
Хайд парк. Ъгълът на говорителите
Хайд парк. Мемориалът на Даяна

Излизайки от парка срещу  Royal Albert Hall, хванахме автобус за една добавена от нас дестинация Notting Hill и всеизвестната книжарница там. Съветвам ви да не търсите синята врата, собствениците са я продали  чрез някоя от известните аукционни къщи преди няколко години.

Нотинг Хил. В очакване на Джулия Робъртс, Лондон
Нотинг Хил. В очакване на Джулия Робъртс
Нотинг Хил. В очакване на Джулия Робъртс, Лондон
Нотинг Хил

Повъртяхме се из квартала за да срещнем Джулия Робъртс, разбира се неуспешно , но затова пък се насладихме на приятната обстановка, която малко напомня на Париж, минахме през

пазара Portobello and Golborne Market

и се отправихме към къщи.

Нотинг Хил – Пазара Портобело, Лондон
Нотинг Хил – Пазара Портобело

Ден   2 – ри

OXO –  Tate Modern (2h) – Millennium Bridge – Shakespeare’s Globe – Borough Market –  Southwark Cathedral – London Bridge –  City Hall – Tower Bridge – Tower of London – City of London – Lloyd’s of London –  Leadenhall Market –  Bank of England – St. Paul’s Cathedral – Fleet St – Royal Courts of Justice – Strand – Somerset House  – Sky Garden      

Отправната точка отново беше района на Waterloo Station,

от там покрай южния бряг на Темза, покрай OXO до Tate Modern –  галерия за модернистично изкуство. Признавам си, че още не съм дорасъл, за да го разбера това изкуство. Отвътре музея прилича на парижкия д’Орсе и двата са с големи отворени пространства отвътре /едното е било ел. централа, другото – ж.п. гара/,  но  удоволствието от разглеждането на колекциите им е несравнимо. Иначе от една от терасите има добър изглед към клатещия се Millennium Bridge, е вече не се клати, само при откриването му и проблема е отстранен. Продължихме към театъра на чичко Шекспир  –  Shakespeare’s Globe.

London, England, SE1 9JE, GB

От там по едни тесни улички към Borough Market – изключително живописен пазар с десетки точки за бързо хранене, като са застъпени кухните от почти целия свят. От балканските са представени турската и гръцката. Замислих се как би стояла една българска или сръбска скара.

Препоръчвам стридите на Richard Haward’s Oysters – цени от 1 до няколко паунда в зависимост от големината и произхода и сандвичите в Kappacasein Dairy, с огромно количество разтопен кашкавал /специфични видове сирене/ или бейби  картофки също с разтопен кашкавал –  7 паунда. Разполовените пити под нагреватели и как обират с ножа разтопения кашкавал,  може би сте виждали по National Geographic в специализираните предавания за храните по света.

От там покрай катедралата  Southwark  пак покрай реката под London Bridge и покрай City Hall до друга световноизвестна лондонска забележителност  Tower Bridge, минавайки по него се стига до Tower of London. От там направихме една разходка из City of London, поизкривихме вратовете от зяпане на интересните, но и много високи сгради до

крайната цел за деня –  Sky Garden

 Това също е наше допълнение към маршрута на колегата.  Sky Garden е кулата от северната страна с наблюдателна площадка на върха , алтернатива на подобната платена на отсрещния бряг   –   The Shard. За посещение е необходимо да си резервирате ден и час предварително по Интернет, напълно безплатно на сайта на кулата http://skygarden.london/sky – garden. По препоръки на сина ни, който не пропуска такива забележителности, хубаво е да се избере междинен час, който да позволява, както дневен, така и нощен изглед.

Ден  3 – ти

Този ден го бяхме посветили на любезните ни домакини. Направихме си една съвместна прилична шопинг разходка/на следващия ден след Черния петък/. Но най-интересното предстоеше. Скъпите ни деца ни бяха подготвили изненада, като бяха  купили и изпратили билети за дербито на кръга във Висшата лига на Англия, 

Тотнъм – Челси в меката на футбола, стадион Уембли

Уембли, Лондон
Уембли

 Така, че в ранния след обяд се отправихме към митичния стадион.  Ще си позволя

няколко съвета

към тези, които за първи път ще посетят стадиона, както беше при нас. Всичко е организирано перфектно, но и ограниченията са жестоки.

На стадиона може да се влезе само с малък ръчен багаж с големината на формат А4

Наложи се да изпразня и сгъна моята малка градска раница, защото била по-висока от позволеното. После разбрахме, че някъде в началото имало място, където такива малко по-големи багажи от разрешените могат да бъдат опаковани в специални найлонови пликове и да се влезе с тях. Другия проблем възникна при самото влизане на територията на стадиона, където на всеки вход има огромни табла със забранените предмети/чадъри, камери, фотоапарати и т.н./. Естествено, част от тези неща бяха с нас и само благодарение на определена подготовка и самообладанието на член от семейството успяхме да влезем безпрепятствено.

На Уембли, Лондон
На Уембли

Друг съвет: не бързайте да заемате местата си на стадиона, те няма да избягат. Интересното преди мача е в подтрибунните пространства. Има отделени големи площи с безброй точки за храна и бира. Почти всички използват рационално времето до първия съдийски сигнал, набиват сандвичи, пържени картофки с риба и много бира, ама много бира и много фенски песни. Цените са народни, както в най-обикновените точки за бързо хранене в града. Така, че съвета ми е ходете на Уембли само с билет и  кредитната си карта, за да нямате главоболия и да се насладите на най-добрите фенски преживявания.

За самия мач

Тотнъм размаза Челси с 3:1 и какво по-хубаво  ако той е предпочитания ви отбор.

Очалвакте продължението

Автор: bendi12
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Лондон или писани от bendi12 – на картата:

bendi12 и Лондон

Booking.com

Как се пише: <i>тримесечен, три-месечен</i> или <i>три месечен</i>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно прилагателно име се пише слято – тримесечен, също и тримесечна, тримесечно, тримесечни, тъй като е образувано от едносъставно…

Как се пише: <i>съорганизатор</i> или <i>съ-организатор</i>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – съорганизатор, мн.ч. съорганизатори, тъй като съ- е представка в думата. УНСС беше съорганизатор…

LUMIERE VOD

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

LUMIERE VOD е база данни с европейски филми (след 1996 г.), предлагани по заявка (VOD).

Базата е създадена с информационна цел и е предназначена главно за професионалистите в областта на аудиовизуалната индустрия: автори, продуценти,  регулатори.

LUMIERE VOD се управлява   от Европейската аудиовизуална обсерватория. Директорията в момента е в бета версия и включва около 250 VOD каталога. Броят на следените каталози и честотата на актуализациите постепенно ще се увеличават, заявяват от Обсерваторията.

 

2019 Репортери без граници

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Репортери без граници публикуваха годишната си оценка за свободата на медиите

2019 World Press Freedom Index | RSF

Внесеният от Пеевски закон за прозрачността на медийната собственост не е убедил никого, че сега вече – с приемането на закона –  положението рязко се е подобрило. Според този индекс България остава на 111 място. Убийството на Виктория Маринова е споменато, без да се конкретизира причината според разследващите органи.

Оценката за България:

Ако сте очаквали повече свобода на медиите във връзка с председателството на Съвета на ЕС през 2018 г.,  очакването не се оправдава.

Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени в България – и най-известното въплъщение на този факт е Делян Пеевски.

 

Как се пише: <em>уширение</em> или <em>оширение</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на думата не е нормиран. Съветваме ви да пишете уширение, мн.ч. уширения. Думата е заета от руски – уширение.…

Как се пише: <em>домофонна, домофонно, домофонни</em> или <em>домофона, домофоно, домофони</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише с двойно н – домофонна, домофонно, домофонни, домофонният, домофонния. За думата е в сила следното…

#SatCab директива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът одобри Директивата относно радио- и телевизионните програми (SatCab) – с пълно наименование   Директива  за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 93/83/ЕИО.

ЕК съобщава, че това е част от  модернизирането на правилата на ЕС за авторските права  с цел  един напълно функциониращ цифров единен пазар. Директивата е от особено значение за 41 % от европейците, които гледат телевизия онлайн.

Радио- и телевизионните програми са важен източник на информация и културно и развлекателно съдържание за европейските граждани. Новите правила ще улеснят достъпа до такива програми в целия Съюз, което ще се отрази положително на културното многообразие. Те ще улеснят европейските оператори да предоставят голяма част от своите радио- и телевизионни програми онлайн във всички държави от ЕС и едновременно с това ще гарантират адекватно заплащане на творците, авторите и притежателите на права за предоставяното от тях съдържание.

 оценка анализ обществена консултация /   кoнтекст  / доклад за обществената консултация

текстът на директивата от сайта на Съвета

изявление на ЕК относно правното основание

Реките на Германия – красота и вино (1): Рейн

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес започваме едно пътуване из най-романтичната част на Германия – долината на река Рейн. Наш водач ще бъде Андрей.
Приятно четене:

Долината на Рейн

част първа

Реките на Германия – красота и вино

Тези дни пътувах замалко в Германия и реших да използвам свободното си време, за да поплавам по две от най-красивите речни долини в страната – тези на Рейн (Rhein) – от Бинген до Кобленц, и Мозел (Mosel) – от Трир до Кобленц.

Германия може и да не изглежда като най-туристическото място в Европа, но определено има какво да покаже

И тъй, след обичаен полет до Франкфурт и преминаване през отвратителната организация на местното летище (което ненавиждам), се запътих към долината на Рейн и Мозел в края на септември. Преди да поразкажа, обаче давам

Някои съвети за пътуването

По речните долини всеки сезон крие своята хубост, но може би за предпочитане са лятото и ранната есен (до около първата седмица на октомври). Корабите вървят през всички сезони, но през зимата са с намалено разписание, а за пролетта не мога да кажа нищо, тъй като никога не съм бил в района в този сезон.

По Рейн

на различни места през активния сезон се провеждат и т.нар. празненства „Рейн в пламъци“ (“Rhein in Flammen”), когато над реката се пускат множество фойерверки. Датите са: първата събота на юли – в Бинген и Рюдерсхайм; втората събота на август – Кобленц; втората събота на септември – Обревезел, и третата събота на септември – Санкт Гоар. За кораб през тези дни ще ви трябва предварителна резервация поне месец или два по-рано.

Вариантите за достигане и пътуване по(край) реките са общо взето два:

  • с кораб или
  • с влак/автобус.

Разбира се, за предпочитане е да ползвате воден транспорт, но стигането до пристанището за отплаване най-често изисква пътуване и с влак. Иначе по цялото протежение на долината на Среден Рейн – между Майнц и Кобленц има жп линии и по двата бряга, а такава има и от Кобленц до Трир, като обаче същата преминава само през половината протежение на долината на Мозел. От гара Булай (Bullay) тръгва и малка второстепенна железница по Мозел до Трабен-Трарбах (Trabnen-Trarbach). Останалите селища по протежението на реката са свързани с градски автобуси с някои от гарите. Като цяло по двете реки не се движат междуградски автобуси на дълги разстояния, но такива има до някои околни градове като Майнц или Трир.

Цените на корабите са различни, като за по-голямата част от дължината на двете долини ще трябва да приготвите около 25 – 30 евро. Планирането става чрез проверка на разписанията в гугъл, като трябва да се внимава да няма изменения в последния момент. Като цяло извън пиковия летен сезон не са необходими предварителни резервации, но пък е по-удобно, защото понякога билетните каси са на стотина метра от кейовете за отплаване на корабите. Всички туристически кораби имат закрити и открити палуби, ресторант на борда (но не навсякъде може да очаквате първокласна кухня) и тоалетни.

Някои полезни връзки за пътуванията:

Параходства по Рейн:

  • Köln-Düsseldorfer – https://www.k-d.com/en/– са най-голямото параходство по Среден Рейн, като обслужват участъка от Кьолн до Майнц (и Франкфурт на Майн). Все пак не е добре да започвате плаването си от Кьолн, Майнц или Франкфурт, тъй като цените на туристическите кораби са по-високи, а скоростта – по-бавна от тази на влаковете. Опитайте да хванете параход от Бинген или Кобленц – между тези два града е наистина интересното. Ако сте пътували с влак до съответния град, ползвате отстъпка след представяне на билет от „Дойче бан“. С всеки билет може да се прекачвате и на следващи кораби по същия маршрут – попитайте на касата.

Вероятно могат да се намерят и други опции.

Параходства по Мозел:

Следва да се има предвид, че цялата долина от Трир до Кобленц е трудно да се преплава за един ден поради несъвпадение в разписанията на отделните круизи, но е възможно да се премине през по-голямата част от долината.

  • Gebrüder Kolb OGH – https://www.moselrundfahrten.de/ – предлагат круизи по три отделни части от долината на Мозел.
  • Mosel-Schiffstouristik – http://www.mosel-schiffstouristik.de/ – по-малко на брой круизи в централната част на долината между Бернкастел-Куес и Трабен-Трарбах;

Пътуване с автобус и влак:

Връзките трябва сами да си ги откриете, като ползвате имената на градовете от някоя карта, или от пътеписа.

Най-разумната оферта е билетът за провинция Райнланд-Пфалц (Rheinland-Pfalz)

Той може да се купи от всяка гара в Германия, вкл. на билетните автомати. Важи за всички регионални (без IC и ICE – най-бързите и скоростни, като такива в региона почти не се движат) влакове и повечето автобуси в провинцията. Последната пък обхваща левия бряг на Рейн от Бинген почти до Бон,както и цялата долина на Мозел. Това прави връзките между отделните градове много евтини, защото билетът важи за цял ден (в делнични дни – от 9:00 ч.) и струва 24 евро за един човек. Всеки от следващите четирима пътници пък плаща само по 5 евро. Така цената за петима е 44 евро или по малко под 9 евро на човек. Евтиния.

От Кьолн или Франкфурт ще трябва обаче да си доплатите билета до Майнц или Бад Хонеф (нещо като 7 или 8 евро на човек).

Връзките между градовете може да следите в приложението DB Navigator или на сайта на Дойче бан – http://bahn.de.

И така, започваме с

долината на Рейн

Аз се оказах рано сутринта (около 9) в

градчето Бинген (Bingen) –

на 50 километра от Франкфурт и 20 от Майнц и побързах да се появя на касата, за да си взема билет. Попитах за цената до Кобленц, която ми се стори малко по-висока, но веднага след това касиерката (забележете – тя, не аз) ме попита дали съм дошъл с влак и смъкна десет евро. Предупреди ме, че имало групи на долната закрита палуба и можело да е малко по-хладно, но не се отказах – беше 15-ина градуса в края на септември. Чудо голямо.

Докато чаках, реших да поснимам панорамата, като отсреща тъкмо започваше гроздоберът за деня.

В Бинген в Рейн се влива река Нае (Nahe) и оттук започва тясната част на долината

По реката постоянно идваха шлепове, натоварени с нещо от север и срещу течението се плъзгаха на юг, а отсреща час по час сновяха влакове. Тук срещу града се намират два замъка – руината на Еренфелс и наблюдателната „кула на мишката“ (вижда се на малкия остров вляво.

Rheintal (1)-Bingen-Ehrenfels - Долина на Рейн, Бинген
Бинген

Иначе в самия Бинген освен един стар дървен кран от 14 век се е запазила по-малко историческа архитектура. Туристите обаче идват заради виното и кръчмите. По-старинен бил отсрещният град – Рюделсхайм, до който обаче не стигнах поради липса на време. Това ми е най-близката снимка:

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Долина на Рейн, Рюделсхайм
Рюделсхайм

Стана време и за пристигането на кораба ни, който по разписание трябваше да дойде в 9:30. На кея се бяха събрали 10-ина души, които до един се оказаха американци и започнаха да си разказват как ловели зайци в Уисконсин.

На юг оттук има доста американски бази

(вкл. и прочутата Рамщайн, която е само на 80 км) и явно тази най-близка забележителност ги привлича. Всъщност, основните гости на корабите по Рейн бяха азиатци и американци (САЩ и Канада). Имаше известна бутаница, най-вече обаче не по долните, а по горните палуби, където всеки се редеше за снимка. Нали трябваше да правя пътепис, и аз се бутах с тях.

И тъй, корабът дойде, аз обясних на хората, че няма да сляза на последната спирка в Кобленц, а в Бахарах (Bacharach), и те не ми взеха билета (иначе откъсват половината и не можеш да се качиш обратно, по принцип трябваше да ми дадат нов билет само за част от пътуването, но явно това беше последната грижа.

Само след няколко минути се озовахме до първия замък (руина) –

Еренфелс (Ehrenfels)

Японците и китайците видимо доволни започнаха да щракат.

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Долина на Рейн, Еренфелс
Еренфелс

Слеуд първия десен завой по течението на Рейн стигнахме и до

Асмансхаузен (Assmannshausen) –

едно от винарските селища:

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Германия - Долина на Рейн, Асмансхаузен
Асмансхаузен

Селото е популярно като изходна точка за околните замъци, до които има и лифт, както и за дегустация на вина. Пешеходният път минава през лозята.

Производството на вино е традиция

и за двете реки, като поради северното си разположение в Германия се отглеждат предимно бели сортове. Червеното грозде изисква значително повече слънце и германците предвидливо са оставили производството му на по-южните си съседи. Долините на реките пък са подходящи за лозарство, тъй като вятърът сред хълмовете е по-малко и слънцето може да огрява повече време.

Germania_Rheintal-5-Rheinstein Германия - Долина на Рейн, Райнщайн
Райнщайн

След мъничко достигнахме и до втория замък по пътя ни –

Райнщайн (Rheinstein)

Между Бинген и Кобленц има 32 замъка и руини, а причината в Средновековието да са ги строели толкова много е проста – по реката постоянно е имало трафик и ако имаш замък е можело да обстрелваш или препятстваш пътя на търговците. Затова замъците служели за да карат корабите да плащат такса на собственика им. От събраните пари пък можело да се закупят материали за още замъци и така да се събират още повече такси. С течение на времето това станало доста печеливша индустрия, но друг избор почти нямало, тъй като реката била единственият бърз и евтин път за превоз на стоки. С течение на времето, когато германските княжества се окрупнили и станали по-големи, новите феодални господари къде доброволно, къде доброзорно принудили дребната аристокрация да спре да събира такси и така

след 17. век замъците започнали да опустяват

Едва през 19. век с възраждането на интереса към Средновековието покрай романтизма и зараждащия се идеал за германска нация интересът към замъците се завърнал. Те били препостроени като луксозни богаташки вили или хотели, а някои си останали в руини. От цялата работа обаче най се е облажила туристическата индустрия.

Germania_Rheintal (6) Германия - Поглед към долината на Рейн
Поглед към долината на Рейн

След малко стигнахме и до шареното

село Нидерхаймбах (Nederheimbach)

Нидерхаймбах – Германия - Долина на Рейн
Нидерхаймбах

Тук се вижда и един от фериботите, които осигуряват преминаването на моторни превозни средства през реката. Между Бинген и Кобленц на Рейн няма мостове, за да не се нарушава пейзажът в долината.

Корабоплаването стана по-интензивно с напредване на деня:

Trechtinghausen, Трехтингхаузен – Германия - Долина на Рейн
Поглед с кораб

Освен туристически кораби постоянно се точеше и върволица от шлепове под германско, френско или холандско знаме. Явно в Западна Европа речният транспорт е доста по-използван отколкото у нас.

Малко по-късно стигнахме и до следващото

винарско селище – Лорх,

над което се намират руините на

замъка Нолиг

Лорх и замъкът Нолиг – Германия - Долина на Рейн
Лорх и замъкът Нолиг

Поради есенното маловодие корабът ни не спираше в по-малките селца. Разписанието не позволява и слизане във всички тях, тъй като на ден минават само по четири кораба на едно параходство. Това налага и внимателно планиране с разписанията, за да се подберат добри спирки. Малко по-надолу по реката се откри тази гледка:

Лорххаузен – Германия - Долина на Рейн
Лорххаузен

Селото Лорххаузен

има много красиво разположени готически църквички, както и поредната порция лозя.

Времето се проясни и дойде време и за моята първа спирка –

Бахарах (Bacharach):

Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Бахарах

Това малко градче е запазило по-голямата част от средновековните си сгради, а над него е реставриран

замъкът Щалек (Stahleck),

кръстен на един граф на Пфалц (област в югозападна Германия) от XII век. Този граф си извоювал независимост от предишните господари на земята – епископите на Кьолн, и започнал да управлява земите си именно оттук. Бахарах забогатял и през 1344-та година дори се сдобил със стена. Всичко това оцеляла до Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.), когато градът няколко пъти бил сриван от различни армии, за последно – френската. Германците обаче после старателно възстановили всичко и сега в центъра се намират множество улички със средновековен вид. Разбира се, има и модерни сгради с някакъв опит да се впишат в оригиналния стил:

Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Бахарах

Реших обаче да се поизкача нависоко (време за поход чак до замъка нямах, пък и бях с тежичка раница) и да понадникна отвъд старата градска стена:

Бахарах – порта  – Германия - Долина на Рейн
Бахарах – порта

Отвъд нея започват лозята, но има и много хубава гледка към Рейн. Тъкмо в този момент и слънцето започна да си пробива път през облаците. Вдясно горе се виждат готическите руини на параклиса на Вернер (името на графа, който го е построил), а в центъра е църквата „Св. Петър“. В миналото Бахарах имал важно стопанско значение, защото тук претоварвали виното от по-малките кораби, които минавали през плитчините при Бинген, към по-големи, които го сваляли по течащата на север река.

Нидерхаймбах – Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Нидерхаймбах

Последва бързо слизане и гонене на следващия кораб, тъй като най-удобният за мен не се движеше в този ден (резултат от маловодието и плановете на германците). Пълно щастие явно няма. Престой по обедно време в Бахарах обаче би бил добра идея – има доста малки ресторантчета и очарователни улици със средновековна архитектура.

Следващото градче по пътя на кораба надолу по течението беше

Кауб (Kaub)

Кауб, Пфалцграфщайн, Гутенфелс – Германия - Долина на Рейн
Кауб, Пфалцграфщайн, Гутенфелс

Тук на остров в реката е

замъкът Пфалцграфщайн,

а на склона се намира друг –

замъкът Гутенфелс

Малко по-надолу се виждат есенните цветове по склоновете: тук сме малко по на север и листата са се оцветили от по-рано:

Шьонебург – Германия - Долина на Рейн
Шьонебург

Приближаваме към

Обервезел (Oberwesel)

един от другите по-големи градове в долината. Той е обграден от почти запазени крепостни стени от XIV век, а над него се издига

замъка Шьонебург

В централната му градска част има руини от няколко кули, както и няколко стари църкви. за съжаление не можах да сляза, тъй като това щеше да ме лиши от останалите ми спирки по пътя.

Обервезел – Германия - Долина на Рейн
Обервезел

След Обервезел на север (надолу по течението) реката преминава през по-стръмни брегове и тук се намират две скални групи. Първата са т.нар.

„Седем деви“:

7 Юнгфрауен – Германия - Долина на Рейн
7 Юнгфрауен

След тях реката прави един голям завой и от дясната ѝ страна (по посока на течението) се извисява високата 132 метра

скала на Лорелай

(вдясно на снимката):

Лорелай – Германия - Долина на Рейн
Лорелай

Тази скала представлява много опасно място, тъй като течението преминава близо до нея, а отдолу се образуват плитчини. Затова в Средновековието много от претоварените кораби с вино се разбивали тук. Така се появила и

легендата за Лорелай (Loreley) –

чудно красива девойка, която била влюбена в също толкова красив младеж. Всъщност, историята измислил един германец през 19. век, Клеменс Бертано, който разказал как една обвинена във вещерство девойка била осъдена да отиде в манастир, а по пътя видяла любимия си от скалата и се хвърлила в реката долу. Хайнрих Хайне си я представил като красива самодива, която реши русите си коси върху скалата и така омайва моряците да влязат във водовъртежа под нея. По неговото стихотворение Фридрих Шилер написва песен, която става изключително популярна. Затова и до днес скалата е позната на почти всички в Германия. Ето я от по-близо:

Лорелай – Германия - Долина на Рейн
Лорелай

Малко на север от Лорелай се намират градовете

Санкт Гоар (Sankt Goar) –

на левия бряг (запад), и

Санкт Гоархаузен (Sankt Goarhausen) –

на десния бряг (изток). Светецът, на когото са кръстени, живял в VI век като монах тук и станал много почитан. Днес двата града са в центъра на туризма по Рейн и ресторантите и хотелите наоколо се възползват от това, като посрещат стотици гости всеки ден. Над Санкт Гоархаузен се намира и

замъкът Кац:

Санкт Гоархаузен – Кац – Германия - Долина на Рейн
Ст.Гоархаузен – Кац

Както обаче може да се види от тази снимка, направена от замъка Райнфелс, по-големият от двата града е Санкт Гоар:

Санкт Гоар – Германия - Долина на Рейн
Санкт Гоар

В Санкт Гоар освен туристическата и търговска зона има и две малки готически църкви, които са по-красиви отвън, отколкото отвътре. Ресторантите предлагат местни специалитети, като лучен сладкиш и различни ястия със свинско. Между двата града можете да преминете и с ферибот, който ще ви струва по около 2 евро в посока, а туристическите кораби спират и в двата града.

Санкт Гоар – Германия - Долина на Рейн
Санкт Гоар
Sankt Goar, Rheinland-Pfalz, 56329, DE

Над Санкт Гоар пък се намира превърнатия в хотел

замък Райнфелс,

Booking.com

откъдето има прекрасна гледка и към двете градчета:

Ст.Гоар – Райнфелс – Германия - Долина на Рейн
Ст.Гоар – Райнфелс

След известна хранителна подкрепа в Санкт Гоар, хванах третия си кораб на север. Преминахме покрай още няколко малки градчета и поредната порция замъци:

Фелен – Германия - Долина на Рейн
Фелен
Замък Маус – Германия - Долина на Рейн
Замък Маус
Хирценах – Германия - Долина на Рейн
Хирценах

Докато плавах по реката и двете жп линии – от лявата и дясната страна бяха постоянно преминавани от различни товарни и пътнически влакове. Този трафик пречи на местните, тъй като вдига доста шум, но ако жп линиите се прекъснат, половин Германия ще остане без транспорт. Мислейки си за това, видях на десния бряг и

двата съседни замъка Либенщайн и Щеренберг:

Либенщайн –Щеренберг – Германия - Долина на Рейн
Либенщайн –Щеренберг

Времето започна да се заоблачава все повече и отиваше към валеж. Слава Богу, последната ми спирка за днес – Бопард, беше близо. По пътя минахме още едно градче –

Борнхофен,

до което има и един манастир:

Борнхофен – Германия - Долина на Рейн
Борнхофен
Борнхофен – Германия - Долина на Рейн
Борнхофен

Тъкмо на влизане в

Бопард (Boppard)

Бопард – Германия - Долина на Рейн
Бопард

дъждът започна да плющи.

Бопард е най-големият курорт в долината

и е разположен на едно по-широко място. Градчето не е запазило много от средновековния си облик, но предлага по-курортно преживяване – с много хотели, ресторанти, кафенета, лифт до съседния замък и т.н. В един от кварталите му има дори и минерален извор. В града не успях да направя много снимки заради дъжда, но срещнах нещо, което често се виждаше и по Мозел – засаждането на лози по улиците за украса:

Бопард – Германия - Долина на Рейн
Бопард

Денят вече напредваше и затова реших да не пътувам с кораб до Кобленц (пък и трябваше доста да чакам), а си хванах влака към Трир, откъдето щях да поема по Мозел. Оттук до Кобленц по реката има още един голям завой, а зад него е може би най-посещавания от туристите замък Щолценфелс. Долината след това става значително по-полегата, макар че замъците продължават чак до Бон, който се води официален северен край на Долината на Среден Рейн.

Очаквайте продължението
Автор: Андрей Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Андрей Георгиев – на картата:

Другата Германия и Андрей Георгиев

Booking.com