Monthly Archives: May 2019

Пътуване до Виетнам и Камбоджа

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес с Диана зминаваме за Виетнам и Камбоджа, на една впечатляваща обиколка. Приятно четене:

Пътуване до Виетнам и кралство Камбоджа

Октомври-ноември 2018 година

Всеки пътешественик е човек със свои емоции, усет за ситуация, реакция – с ум или с душа. Затова едно и също пътешествие, изживяно от група хора, може да бъде пресъздадено по различен начин. Аз съм от тези, които заобикалят фактите, сухата статистика – за това си има Wikipedia, но запазвам в сърцето си всеки детайл, който ме е докоснал. Мисля, че това се получи с цялата ни група с усмихнати и изключително приятни хора – всеки тръгнал със своята нагласа за Виетнам. Забравихме за нагласите в момента, в който се потопихме в ефирната енергия на перлите на Индокитай.

Виетнамки, Виетнам

От къде започва едно пътешествие във Виетнам?

Столицата Ханой,

където, за да си в тон с времето, трябва да пообиколиш старите квартали с рикша – така хем не се налага да изпиташ стрес от нашествието на моторите, хем може спокойно да вдигнеш поглед и да се любуваш на елегантните сгради във френски колониален стил.  Все още, тук на север, може да се видят толкова много прекрасни, елегантни, грациозни, красиви жени с типичната виетнамска носия – ао дай. Край теб се занизват като пъстър гердан рикши и много каручки или колела с красиво подредени свежи цветя, екзотични плодове и дори домакински принадлежности и украси за дома. Тук моторчето е свято нещо.

Имам чувството, че моторчетата тук са специална серия – могат да носят като мравката тегло и обем в пъти повече от собственото си, включително могат да поберат и цялото семейство – мъж, жена, две- три деца, накачени с гръб, с лице и въобще в някакъв странен пъзел. Ханой е приблизително 9 милионен град с приблизително 7 милиона скутерчета. Виетнам е втората в света страна по брой на моторчета след Индонезия.

Виетнам
Виетнам

И ето ни в буса към 

Халонг

– номиниран за едно от седемте нови природни чудеса в света. Има защо – заливът се отличава с богато биоразнообразие, а сюрреалистичната природа е била декор на множество филми – „Индокитай” с Катрин Деньов, „Винаги ще има утре – Джеймс Бонд” с Пиърс Броснън, „Островът на черепа” със Самуел Джаксън, „Пан” с Хю Джакмън…

Била съм много пъти из

заливите на Халонг,

но не спирам да се удивявам, да попивам ненатрапчивата красота и хармония от това магнетично място. Обичайната процедура: качване на кораба, бързи снимки наоколо, инструктаж за предстоящата обиколка с лодка около островчетата. Ние станахме участници във „филма“, наречен „удивителните места по нашата планета”.

Отпътувайки от България имахме една идея – всеки да носи народна носия, блуза с българска шевица, с която да си направим снимка в залива на Дракона. Колко приятна до напираща в гърдите гордост беше изненадата, че всички се бяха постарали да вземат по една българска блуза с шевица, а някои и цели носии. Снимахме се малко преди залез. Много, много истински и красив момент. В този момент се получи и спонтанната спойка на групата, почувствахме се благодарни и щастливи, че точно ние и точно на това място сме първите, които ще слеем красотата на българската шевица, втъкала мистика и легенди за нашите земи с легендата за Дракона – майка, слязла от Рая с малките си дракончета, за да помогне на виетнамските хора да спрат набезите на нашествениците. Обичам красивите легенди, обичам красивите места. Казват, че Бог е там, където има красота, ако е така – Бог определено е тук!

Български носии във Виетнам

Лодките минават покрай плаващи рибарски къщички, на понтони, които изглеждат спретнати; с веранди, на които са опънати безброй рибарски мрежи и задължително с по едно или две кучета, готови да отблъснат неканени гости. Късно вечерта имахме и жалки опити за нощен лов на калмари, които с бамбукови пръчки и кукички без стръв трябваше да наловим. Хора от екипажа, кротко пушейки от широки бамбукови тръби (какво ли беше това, което пушеха) през цялото време ни наблюдаваха с твърде широка усмивка, което леко ме навежда на мисълта, че са били наясно, че калмари няма да хванем, но какво пък – нека се забавляваме.

Няма как да пропуснем и визитата в

мидената ферма,

 където видяхме как се зараждат прекрасните перли. Жените, които обработват мидите, не спирaха своята работа, докато надничахме любопитно в ръцете им. Понякога се питам – едно не дотам красиво действие (имплантиране на камъче –дразнител), как може да роди след няколко години такова съвършенство като перлите – бели, розови, черни, кремави. Следва мигът, за който копнее всяка жена – търговската зала и всеки отнася със себе си перла – за спомен от Залива на Дракона – Халонг.

В залива Халонг, Виетнам
В залива Халонг

Отново на път. Този път към 

Хюе, старата столица на Виетнам,

 управлявана от династията Нгуен в началото на 19 век (в наши дни, Нгуен е най-популярната фамилия във Виетнам). „Кралският дворец“ е построен според практиките на Фън Шуй, както и почти всички други исторически обекти в Азия, днес е под егидата на Юнеско. „Дворецът на върховната хармония“ носи дълбок философски смисъл и отразява хармонията между „ин“ и „ян“, между човека и природата.

Видяхме и гробницата на последния и силно недолюбван крал Каи Дин, който за да си спретне силно впечатляващ дом за отвъдното е увеличил данъците на населението и почти е пресушил държавната хазна. Пръснатите, тогава от амбиция, средства днес пълнят бюджета на Виетнам, защото хиляди туристи са привлечени от възможността да разгледат като нас този пищно инкрустиран и много красиво разположен с великолепна гледка мавзолей. В автобуса, благодарение на нашия гид, който се оказа талантлив певец, разучихме – песничката  „Виетнам – Хошимин”.  Сега е времето да спомена, че

тази песничка е добре да се пее в Северен Виетнам,

 защото всички ще я пеят с вас. Съвсем различно е в Южен Виетнам, където искахме да покажем с гордост, че знаем виетнамска патриотична песничка и запявахме дружно, но не намирахме подкрепата за хоровото ни изпълнение от южняците.  И така пеейки „Виетнам – Хошимин” пътуваме на юг.

Кратка спирка в малка

фабрика за изработка на мраморни изделия

 Знаете ли как се изработват мраморните статуи, някои с големина много по-голяма от човешки ръст, от цели мраморни блокове? Трудно, много трудно. А и не всеки има право да изработва статуи, които имат сакрален смисъл. Условието е: да си будист, да работиш с чисти мисли, посветени на божествените закони, да не правиш секс, докато завършиш творението.  На кого му се правят статуи? Само няколко месеца отнемат.

Хой Ан

 е също обект на световното наследство на Юнеско, с красиви храмове и френски колониални домове. Пътят на копринените изящни шалове и рокли – от черничевия лист, симпатичната буба, която жертвоготовно твори красота, жълтите пашкули, боядисани в цветовете на дъгата, нишката, изтъкана на плат до шалът, галещ раменете. Всичко това в една фабрика за коприна в Хой Ан.

Дананг

  е интересен град в средата между модерното и колониалното, плажовете който са номирани за едни от най-красивите в света (според класацията на Форбс). Модерното летище на града, обслужващо хиляди жадни за красота туристи от цял свят, в миналото е било секретна авиобаза, служеща на американците в недалечната позорна война, за която ни напомнят много емблематични филми -„Апокалипсис сега”, „Взвод”, „Коса”, „Добро утро Виетнам”. В Дананг видяхме 

моста на Златния дракон, 

дълъг 666 метра, символ на стремителния икономически растеж на страната. Близо до историческия музей има малка квартална пагода. Красива, както всички пагоди, с богата каменна и дървена украса, позлата, огромна статуя на майката на Буда. Във всички храмове централно място има символът на слънцето (свастиката с пречупения кръст), който все още повечето хора припознават като символ от друго недалечно минало. Не ги обърквайте, те нямат нищо общо, това обяснявам всеки път, но винаги се намира някой, който да ме упрекне, че показвам такива неща. Моля, информирайте се! Свастиката е символ от векове и единственото, с което трябва да се свързва са слънцето, светлината и безкрайността.

Виетнам

За няколко дни, след едночасов полет, посетихме и

остров На Чанг, перлата на Виетнам

 Возихме се по най- дългия надморски лифт в света  (поне до скоро е държал този рекорд).

Ривиерата на Южнокитайското море

ни предложи 6 км бели пясъчни плажове, пъстроцветни живописни рифове, където няколко гмуркача от групата, ни зарадваха с „находките си“ (корали и морски звезди, които върнахме в морето). И още: рибарско селище с няколко ресторанта, аквариум, плажче и масаж на крачетата. Дори намерихме и няколко часа време за прочутите кални бани и природните горещи извори. Точно нас, българите ли, които сме специалисти по кални бани  (не в буквален смисъл), няма кой, как и с какво да ни вземе акъла. Дори с много красивия и чаровен комплекс – спа на открито.
Първо гореща вана с кал, после басейн с естествена минерална вода. Под строй. Всеки ден може да бъде усмихнат, ако му подариш пръв своята усмивка. След това отново с едночасов полет отпътувахме до 

Хошимин или Сайгон,

както обичат да го наричат местните жители. Ханой е административна столица на Виетнам, след обединението между Севера и Юга, но Сайгон е най-големият близо 10 милионен град на Виетнам, най-модерният и въобще най във всяко отношение. Това, което заслужава да се види в столичния град е „Музеят на войната“. Силно въздействащ със своите стотици фотоси, направени от репортери по време на американо-виетнамската война. Там, както каза и нашият гид, няма какво да се разказва. Там се преживява, осмисля. Разтърсващи фотографии с уловени мигове от трагедията в тази безсмислена и позорна война, трагедия и за победени и за победители. Признавам си, че не издържах до края. Разплаках се и излязох.

Сайгон, Виетнам

Как най-романтично и най-драматично може да се разгледа Сайгон?

 С вечеря на круизен кораб, който обикаля около огромния град по едноименната река. Отразените светлини на небостъргачите в реката и пищността на тази впечатляваща архитектура е нещо, което наистина респектира. А за по-палавите или в същност „по-послушните“ има и нощен клуб след вечерята. 

Нощен клуб в Сайгон

 има по високите етажи на небостъргачите. Забравих да спомена, че клубът, в който пихме отбрани вина на фона на як саунд и гледка на нощен Сайгон от птичи поглед, е включен в листата с най-добрите нощни клубове в света. Бодигард на всяка маса, който се грижи да не бъдем обезпокоявани, докато танцуваме, пали цигарите, свети с фенерче, за да се получи добра снимка, носи столче, ако му се видиш уморен – абе, грижовен човек с тяло на кунг-фу боец, стилен черен костюм и дискретна слушалка в ухото.

Сайгон, Виетнам
Сайгон

Какво е Южен Виетнам без плаване с плоскодънна лодка до 

делтата на Меконг

 Но първо, преди да се качим на лодките, се разходихме из овощната градина на крайречно рибарско селище. Овощна градина от помело, джак фрут, ананаси, нони, кокоси, банани, хибискуси, жасмин. Градините на Меконг, реката-майка, която се ражда в Тибет, минава през Китай, Мианмар, Лаос, Камбоджа, Тайланд, с последна спирка Южен Виетнам. Над 4000 км пътешествие през 6 страни. Пихме зелен чай, поднесен с пчелно млечице и прополис, добит в селището, видяхме как се приготвят сладки от кокос, по-смелите си метнаха на врата за снимка един няколко метров питон- домашен любимец, попяха ни самодейни певци и певици – от рибарското селище, почерпиха ни отново с плодове и чай от джинджифил, хапнахме и пържена риба в близост до моста на маймуните, където ако силно те напира да се жениш трябва да минеш с колелото си на гърба.

За какво са кръстопътищата? За да се кръстосат пътищата – на нашата група и група виетнамски католици с бели шапки, на които се натъкнахме разхождайки се из градината. Спонтанната ни среща бе придружена от много смях и музикален поздрав от виетнамската братска група. Защото знаем, че щастливите хора са добри. Решихме учтиво да отговорим на братския поздрав с единствената песен, която разучихме от гида ни в Ханой „Виетнам – Хошимин” Да, трябва да се пее само на север, тук отново само мълчаливо ни изслушаха. С две думи: не ни се получи.

  Приключението Меконг 

 Жената-лодкарка, която с радост ми показва скромния си дом, в който с мъжа и, също лодкар, отглеждат 4 дечица. Най-силните и важни уроци получаваме, когато сме на път. Обикновено те са ни поднесени в картина, дума, реакция. Пътуването е вихър на всички сетива, торнадо, което отвява воала на всяка маска, заблуда, его. Уроците са ни поднесени по най-убедителния начин – собствено преживяване.

Делтата на Меконг, Виетнам
Делтата на Меконг

И полет – този път до

Кралство Камбоджа

От днес в приключението Индокитай се включва активно и Кралство Камбоджа. Естествено с лотоси, усмихнати личица, бира Анкор, пържени вкусотии като жабки, ларви, паяци и други подобни неустоимо „привлекателни“ гурмета. И масажи, които не само са много яки, но и става голяма веселба.

Анкор Ват, Камбоджа
Анкор Ват

Трудно ми е да разказвам за Камбоджа. Толкова емоция, толкова пресивно въздействаща красота, а толкова малко думи. Точно, когато пиша тези редове, ми звънна телефона. Една жена иска от мен идея за пътуване. Виетнам и Камбоджа, разбира се. „Ама Камбоджа ми звучи много страшно”, отговаря жената. А какво знаете за Виетнам, за Камбоджа, за Мианмар? Защо според вас те се наричат „Перлите на Индокитай“? Не трябва ли да се имформираме повече, преди да предприемем пътешествие? А пътешествие до Камбоджа, не е просто пътешествие. Това е пътешествие до друга възхитителна и причудлива  планета в буквален смисъл.

 В миналото 

Анкор

 е бил столица на Кхмерската империя. От 9-и до 13-и век империята се е разпростирала от Виетнам до Бенгалския залив и е била една от водещите сили в Азия. Хипотезите относно причините за изчезването на Кхмерската империя обаче сe разминават. Това, което се знае със сигурност, е че около 15-и век районът на Анкор остава пуст. Чудесата му са в неизвестност за външния свят до 1860 г., когато по случайност французинът Анри Муо се натъква на това скрито в обятията на джунглата съкровище. Един съвършено конструиран и построен свят с необяснима за времето си технология, съобразен с геомагнитните, физически, космически, математически науки, технология, недостижима дори за съвременните архитекти. Думите не стигат да се опише мащабността на Анкор Ват. За строежа са използвани 5 милиона каменни блока  с тегло между 2 и 10 тона, докарани от кариери на десетки километра от това място, а богато инкрустираните с барелефи стени с дължина над 1.2 км и включват над 11 000 фигури – гледка прехвърляща човешкото въображение. С много тъга камбоджанския гид ни показва обезглавените и осакатени статуи на Буда, чиито части са отнесени от китайците за продан на колекционери по време на режима на червените кхмери на Пол Пот и Иънг Сари. Благодарение на Англия, която откупува от антиквари 3 статуи на Буда срещу 3.5 милиона долара, днес те отново са в храма. Монаси в оранжево изкачат пред погледа от някой коридор и потъват в друг. Колко са красиви на фона на сивите, позеленели от времето стени на Анкор Ват.

Анкор Ват, Камбоджа

Океан от история, традиции, природа и архитектура бе погълнала съзнанието и чувствата ни. Езерото с лотосите, в което се отразява с величествена строгост храмът; сергията на безръкия художник, от който си закупих рисунка на храма, поднесена ми от неговото красиво 2-3 годишно момиченце  (вече е в офиса); гривната-амулет от червен конец, която ми върза на ръката будистка на достолепна възраст; пъстрите хора от цял свят; компасът, който доказва съвършенството на гения на древните архитекти; луната, която знае точно къде да застане по време на пролетно и есенно равноденствие, като очертава сакрален ореол около храма; 360 годишната черница застинала в силна прегръдка с руините  (познати ни от филма с Анджелина Джоли), а тази прегръдка е завинаги, защото отпусне ли я вековното дърво, храмът ще рухне; целувката, която ми подари Буда в този ден, един от 200-те усмихнати Буди в храма Байон.

Запазен е и най-големият плувен басей в света, от древността, 700 х 400м от 1181 г. на крал Джайвараман  (името му означава Бог на победата, двете му законни жени – Джаджа деви и Индра деви и 1000-те му наложници  (започва да ми се вижда малък този басейн…)

 Посетителите на 

Анкор Ват и Анкор Том

 наброяват до над 2 милиона годишно, а обектът е под защитата на Юнеско като световно наследство и едно от чудесата на света.  Сутринта бяхме готови  (с нежелание) за път към аерогарата – посока България.

 Спряхме за половин час до едно крайпътно „заведение”, състоящо се от маса с мушама и тухла-огнище, върху която в очукан тиган една сръчна камбоджанка приготвяше местните гурмета – препържени жабки, бръмбари, ларви, тарантули. Вкуснооо! Така поне каза нашият камбоджански гид. Тайната за оцеляване на азиатците – яде се всичко, което лети, пълзи, плува и ходи. И още една кратка спирка  в много симпатична фабрика за коприна  – за последни покупки за спомен и фреш от ананас.

Летище, полет, завръщане, две седмици незабравими емоции! Въпреки, че не обичам клишето „незабравими“, те наистина са такива. Както обичам да казвам – диамантите са завинаги, но завинаги не е за всеки! Искрено желая на всеки, чиято душа е жадна за пътешествия – пътувайте, пътувайте до близката река, планина, село, но пътувайте! Това дава смисъл на тялото и мотивация на духа да се чувства в кондиция и вечна младост. Мечтата е първата и най-важна стъпка към едно осъществено пътуване! „Правиш или не правиш. Опитвам се – няма!“

Автор: Диана Маринова 
Снимки: авторът (Снимките са със запазени авторски права)
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Виетнам, Камбоджа или писани от Диана Маринова – на картата:

Виетнам и Камбоджа, както и Диана Маринова

Booking.com Booking.com

Как се пише: <em>зачеркна</em> или <em>зачертна</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише зачеркна, също и зачеркнеш, зачеркне, зачеркнем, зачеркнете, зачеркнат. Времето се постопли, но това не значи…

В кои случаи се употребява <em>никой</em> и в кои – <em>никого</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
В книжовната писмена реч е задължителна употребата на различни граматични форми на това неопределително местоимение – в зависимост от синтактичната…

Една седмица в Лондон (2)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес завършваме обиколна на Иван из Лондон – започнахме с Джулия Робъртс и Нотинг хил, а днес ще идем и до Гринуич. Приятно четене:

Една седмица в Лондон

част втора

Ден  4-ти

Природонаучен музей – Музей на Виктория и Алберт – Хародс

Natural History Museum and Victoria and Albert Museum – Harrods 

По обичайната схема автобус и метро и излязохме от най-близката метростанция/ South Kensington/ до

Природонаучния музей

Отделихме достатъчно време на експозициите на музея. Най-голямата блъсканица  естествено беше в отдела с динозаврите, но нашите предпочитания бяха към колекциите от благородни камъни и кристали. 

Излизайки от Природонаучния музей, отсреща е Victoria and Albert Museum – световно известен музей на културата и дизайна. След кратък размисъл и преценка на времето пред входа на музея и най-вече под въздействието на единия член от семейството/познайте кой/, решихме да пропуснем и се насочихме към Brompton Rd, все пак трябва да оставим цели и за други посещения в Лондон. А на Brompton Rd се намира, според някои,

магазина на магазините – Harrods

Украсен с предколедни гирлянди, Harrods ни посрещна приветливо и въпреки, че едва ли бяхме от най-предпочитаните клиенти, никъде не се усещаше досада или нещо подобно. От персонала струи приветливост и готовност за оказване на помощ за олекването на вашите кредитни карти.

След продължителна и подробна обиколка, все пак излязохме със зелена торбичка. На мен най-силно впечатление ми направи, че в пределите на магазина има и нещо, като нашите стари хали – отбрани пресни меса, дивеч и риби, нещо трудно ги свързах.

Ден  5-ти

Британски музей – улица Оксфорд – Пикадили – площад Трафалгар – Ковънт Гардън

The British Museum – Oxford St – Piccadilly Circus -Trafalgar Square- Covent Garden  

За този ден основната цел е друг световноизвестен музей, събрал „даренията“ от много народи на английския народ –

Британския музей

Изключителна възможност да се  запознаеш и докоснеш до толкова много артефакти от почти всички известни цивилизации по света. Особено впечатляващи са тези от египетската, древногръцката и асирийската цивилизации. Интересни са и залите на по-малко известни цивилизации, като тези на древните ацтеки и индианските  племена.

Нещо ми убягнаха експонати от древнотракийската епоха, или не е имало ситуация да ги „даряваме“ или съм ги пропуснал. Може би най-голямо впечатление ми направи частта от Розетския камък – ключът към разгадаването на йероглифите. Сякаш някой древен високообразован човек  целенасочено и с ясна умисъл е сътворил нещо за бъдните поколения.

След продължителната разходка в музея с прекъсване за лек обяд в уютния покрит вътрешен двор се насочихме към съвременното битие – известните

търговски улици  Oxford St и Regent St.

С настъпващия мрак се наслаждавахме на многоцветната предколедна украса и магазините на почти всички известни марки. През Piccadilly Circus плавно се спуснахме към  Trafalgar Square отдавайки почест на героя адмирал Нелсън.

Малко под  Trafalgar Square/според картата/ се намира много симпатична традиционна кръчма с музеен кът Sherlock Holmes.  От там към близката метростанция и към квартирата. Тъй като на този ден се е родила Тони, отпразнувахме събитието в един приятен местен пъб.

Ден  5-ти

Гринуич – Сохо и Китайския квартал – Пикадили – площад Трафалгар – Националната галерия

Greenwich – Soho & Chinatown – Piccadilly Circus- Trafalgar Square -The National Gallery

Логистичната подготовка за този ден включваше използването на допълнителна атракция – пътуване с корабче от  Westminster Pier  до Greenwich. Но от сутринта ни посрещна типичното лондонско време – мрачно, ветровито и с припръскващ дъжд. Решихме, че това време не е подходящо за тази атракция и прекроихме маршрута си, като се ограничихме до използването на метро, до метростанция  North Greenwich Station/в непосредствена близост се оказа известната зала О2/ и автобус. Има и друга възможност, от метрото да се прехвърлите на  DLR-железницата, но това е малко по-скъп вариант.

Спортната зала О2, Лондон
Спортната зала О2

Целта на това пътуване беше да посетим

чаения ветроход  Cutty Sark и обсерваторията в Greenwich

с нулевия меридиан.  Комбинирания билет за двата обекта струва 19 паунда, ако се закупи онлайн/ https://www.rmg.co.uk/plan-your-visit/tickets-prices /  и 24,5 паунда на място. Лично за мен посещението на ветрохода беше едно от най-трепетно очакваното събитие при посещението ни в Лондон. В младежките години съм се занимавал малко с ветроходство и един от любимите ми жанрове литература е била тази с морска тематика, ветроходното  плаване от ерата на великите откриватели до съвременните самостоятелни обиколки на земното кълбо. Името  Cutty Sark на най-бързия чаен ветроход е едно от емблематичните имена от тази епоха. Не случайно е дал името си на най-голямата ветроходна регата в света. Няколко пъти в нея е участвал и единствения български ветроход, баркентината „Калиакра“.

Варненци и гостите на Варна сигурно си спомнят лятото на 2008 г., когато  града беше една от спирките на международната регата. Ако съм успял да ви заинтересовам поне малко, тук може да прочетете повече за историята на чаения клипер и произхода на неговото име https://www.blitz.bg/svyat/23111869-g-spusnat-e-na-voda-legendarniyat-kliper-kti-sark_news166594.html /.

След обстойната и вълнуваща обиколка на чаения ветроход, през която поне за малко можеш да се поставиш на мястото на нейния екипаж се отправихме към

обсерваторията на  Greenwich,

която се намира на близкия хълм, на 15-на минути пеша от ветрохода. Естествено там най- интересното е нулевия меридиан и възможността да стъпиш едновременно в западното и източното полукълбо. Тони се впечатли от спускащата се червена топка, по която екипажите на корабите са сверявали часовниците си.

London, England, SE10 8XJ, GB

В този район има още два интересни безплатни музея –

Националния Британски морски музей (NMM) и Къщата на британската кралицата от 17 век (Queen“s House)

Разгледахме къщата, без да сме впечатлени кой-знае колко. Семпла сграда с обозначени отделните помещения, но без обзавеждането.

Къщата на кралицата – Лондон
Къщата на кралицата

Може да се каже, че по-скоро е една скромна художествена галерия.

Както вече споменах в началото, този ден времето беше твърде лондонско, макар и първия такъв за цялото ни пътуване. Достатъчно прогизнали и премръзнали, решихме да съкратим останалата част от дневния маршрут. Soho & Chinatown и The National Gallery остават за следващите посещения в този космополитен град.

Всяко нещо си има край, така и нашето лондонско приключение през късната есен на 2018 г завърши. На другия ден отново придвижване до Stansted и от там със самолета обратно до София.

Край

Автор:  bendi12 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Лондон или писани от bendi12 – на картата:

bendi12 и Лондон

Booking.com

Амулиани

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Светлана ще ни разкаже за миналогодишната си почивка на най-близкия до София остров – Амулиани или Амуляни, между „пръстите“ на Халкидики. Приятно четене:

Амулиани

август 2018 година

Идеята да отидем до Гърция беше спонтанна, 10 дни преди пътуването избрахме остров Амулиани (Амоляни) и резервирахме вила c морски изглед (90 евро за нощувка). Пътуването с кола беше 6 часа от София до резервираната вила на Амулиани. Избрахме да минем през Кулата – Серрес – Трипити.

Оттам тръгва

ферибота за Амулиани.

Ферибот има на всеки половин час (това не се спазва стриктно), автомобилите се качват на борда задължително на заден ход и служители от ферибота с удоволствие помагат на жените, които не се справят особенно добре с такива маневри (ние бяхме точно от тези).

Важно да знаете е, че когато автомобилът ви е паркиран на ферибота, повече нямате достъп до него, защото паркирането е точно „врата до врата“ така, че не е възможно да отворите врата, камо ли да влезете в колата си. Затова всемете всичко необходимо с вас веднага след слизане от колата си.

Цената е 2.50 евро на човек и 10 евро за автомобил. Билети се купуват на ферибота на 2 етаж след паркирането на колата. Пътуването с ферибота продължава около 20 минути.

На самия остров има безброй вили и апартаменти за всеки вкус и джоб с тераски Sea-View. За шофьори: улиците са много тесни, стръмни и има много

паркирани коли, шофирането не е на самия остров не е за препоръчване. Посетихме два пясъчни плажа – Аликес и Карагаця.

Аликес

От пристанището е възможно да стигнете пеша до плаж Аликес, около 20-30 минути вървене пеша, покрай маслинови дървета. Плажът е голям, разделен на няколко части, има сервитьори и е комфортно. До 10 сутринта има достатъчно свободни шезлонги дори на първа линия съвсем до морето.

Ние винаги пристигахме към 9 часа и почти нямаше хора. Шезлонгите са безплатни, но се изисква консумация от 3 евро на човек. Има храна (Self-Service) и безалкохолни/алкохолни (Service).

Плаж Аликес – Амулиани, Гърция
Плаж Аликес

Карагаця

Плаж Карагаця се намира на 2 км от пристанището, има добър асфалтиран път, до там отидохме с колата. Към 9 часа сутринта има места за паркиране дори на сянка, плажът е все още празен и може да си изберете, къде да се настаните. След 11 часа вече няма никакви места, защото плажът не е голям, но пък е много красив. Този плаж ни хареса повече от Аликес.

На този плаж шезлонгите също са безплатни, тук също се изисква консумация 3 евро на човек. Напитки се сервират от момчетата на бара, обаче храната е на самообслужване. Морето е чисто, тюркоазено и приказно.

Плаж Карагаця – Амулиани, Гърция
Плаж Карагаця
Плаж Карагаця – Амулиани, Гърция
Плаж Карагаця

Има една подробност, която искам да спомена: на плажа няма тоалетна, ама никаква. Не ми се мисли, какво правят всички тези хора, ние ходихме доста далече пеша зад паркирани коли да търсим храсти.

Плаж Карагаця – Амулиани, Гърция
Карагаця

И на двата плажа има големи медузи, които се изваждат от морето още сутринта, за да е безопасно за децата. Това наблюдавахме всеки ден. В крайна сметка, на плажа имаше доста извадени от морето умиращи медузи, което ни караше да се замислим, дали това точно е правилния начин, за да се спасим от тях. Вижте, колко са красиви.

Медузи – Амулиани, Гърция
Медузи

Един ден решихме да отидем на плажа в 8.30 часа, за да можем да отидем с лодка до Магарешките острови. Ето така изглежда плаж Аликес по това време рано сутринта.

Плаж Аликес – Амулиани, Гърция
Аликес рано сутрин

Магарешки острови (Дреня)

В деня преди пътуването до Магарешките острови, след 8 часа вечерта отидохме на пристанището, за да се осведомим за транспорта. Имаше човек, който ни попита как се казваме и колко души ще пътуваме. Повтори го два пъти и следващия ден имената ни бяха в листа с резервации.

Ierissos, , 630 75, GR

Лодката отпътува в 12 часа от пристанището, добре е да сте там петнадесет минути по- рано, за да седнете в лодката на сянка. Цената на билета е 11 евро на човек.

Първо лодката обикаля целия остров, получавате информация за плажовете, за скалите, за съжаление- само на гръцки език, така че чухме и разбрахме само дума „паралия“ (плаж). Човекът опита да говори и на английски език, но не му се получи особенно добре и спряхме да му обръщаме внимание.

Лодката спира на един малък остров, където няма шезлонги и чадърчета, жега е, има само овце и няколко дървета, но скалите и цветът на водата си заслужават да ги видите. Това място не е подходящо за плаж, но за снимки е истинско удоволствие. Невероятна красота!

Добре е да си вземете шапки и чадъри. На този остров има 1 час престой.

Магарешки остров – Амулиани, Гърция
Магарешки остров

След посещението на този малък остров, същата лодка отплува към един друг, но по-голям остров. Там вече има плажове с чадъри и шезлонги, но тъй като времето на пристигане е около 2 часа следобед, на плажа няма почти никакви места. Ние имахме късмет да намерим един шезлонг и след половин час– още един. Плажът е стандартен за Гърция, само че тук вече няма сервитьори, тук всичко е на самообслужване. Опашката е дълга, а чакането – досадно, но човекът от персонала прави всичко възможно да ви е забавно, за да не се отегчавате от дългото чакане. Много се забавлявахме с него.

Препоръчвам домашното бяло вино, много е хубаво и леко.

На острова до плажа има доста паркирани лодки, в морето влизахме само, за да се охладим малко. Гледката към другите острови беше много крсива и затова препоръчваме тази обиколка с лодка. Също така, на плажа имаше и Aquaglide (надуваеми водни съоръжения за деца: за скачане, тичане, пързаляне). Аз лично съжалих, че не се присъединих към децата. На Амулиани се върнахме към 18 часа.

Още малко факти за Амулиани:

За храна и пиене ще ви трябват средно до 40 евро на ден за човек. Нощен живот на Амулиани няма. Има няколко бара с гледка към морето, коктейлите са с цени по 9 евро. Беше ни препоръчан ресторант Цанис (Tzanis), там ходихме 3 пъти и останахме много доволни – вкусна и качественна храна на добри цени.

Амулиани, Гърция
Амулиани

Препоръчвам Амуляни за семейства с деца и за по-тиха спокойна почивка. Също така, препоръчвам Амулиани за гмуркачи, мога да кажа, че дъното на морето е много красиво, със скали, водорасли и всякакви морски жители.

Автор: Светлана Винкелман 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с или писани от Светлана Винкелман – на картата:

о.Амулиани и Светлана Винкелман

Как се пишат названията на учебните предмети – с малка или с главна буква; с кавички или без кавички?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Названията на учебните предмети се пишат с малка буква и без кавички. Учебният център предлага индивидуални уроци по математика. Моделът…

Как се пише: <em>частноправен</em> или <em>частно-правен</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това прилагателно име се пише слято – частноправен, също и частноправна, частноправно, частноправни, тъй като е образувано от съчетание на…

The Insider Secrets for Hello World

от UrbanStyle
лиценз CC BY-SA

The Insider Secrets for Hello World

You will carry on to let it operate since you stop by this next report. Nothing might have assisted them longer. Yes, in the event that you should be doing Math.

If you should be capable of going into the candidate name in the writing box and vote and comprehend that the vote count increment, you’ve successfully created your own first program! A mortal mistake will be received by you! Because of this, you could need to change between one and the other based http://likesite.xyz/website-list-62.html on which is not or working presently time.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Цветан отново ще отидем на манастир – този път манстирът ще е будистки, а страната – Китай. Приятно четене:

 От Пекин до Хенгшанския висящият манастир край Датун

част първа на

Висящият манастир в Хенгшан

Първият автобус 1429 от Пекин или Бейджинг (Beijing) до Датонг (Datong) или както се чете Датун тръгва в 07:10 от Aвтогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Автогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station

Най-трудното беше да открием тази мега автогара, но с помоща на този запис на китайски това беше лесно: 六里桥客运主枢纽(lìu lǐ qiáo kè yùn zhǔ shū nǐu):).

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Необходимите китайските билети

Необходимите китайските билети:

·      горе за Хенгшан манастира с намаление за пенсионери за 50 юана,

·      долу вляво за автобуса Пекин – Датун за 145 юана,

·      долу вдясно за спално купе във влака Датун – Ксиан за 348, 5 юана.

Купуването на 2 билета стана с показване на два пръста и номера на автобуса 1429 и двата йероглифа за Датун или и подаването на двата международни паспорта и кеш.

Така пред нас остават 400 км за 145 юана (или 38 лева).

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Автогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station

 Качихме сме от изход № 6, отбелязан с квадратче и 6. Все пак в Китай ползват същите цифри, така че няма проблем да намериш гейта, който е отпечатан на билета заедно с началния час. Модерният автобус е с удобни кресла с европейско разстояние за краката, кафе и снакс и 20 мин. пиш пауза по средата на пътя.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Великата китайска стена

Автострадата ни води на запад през Великата китайска стена. Оттук е минал Чингиз хан за да покори „западната столица“ – Датун.

Нашата цел беше това антично архитектурно бижу –

манастир висящ горе в планината Хенг

 Знаем, че храмовете обикновено се строят на равна основа, но в северната китайска провинция Шанси има един храм, който е залепен за скалите и виси във въздуха. Това е известният Висящ храм в Шанси.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Хенгшанският висящ манастирхрам или Hengshan Hanging Temple (XUANKONG SI

е построен по времето на Северната династия Вей (386–534).

Лесно е да го откриеш, може би като китайският другар у нас, който искал да открие родно място на вожда на Коминтерна у нас и вижда, че на картата има два града Димитровград!? Наляво към Сърбия или надясно в България? Така се почуствах и аз като видях на картата, че

има ДВА града Датун!

Дали сме взели билети за правилния? Наоколо само китайци, които разбират само китайски!!!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
„Неправилният“ Датун

Слава Богу, автобусът отмина мрачния Датун, който бе обвит в сив смог от пушеците на тецове и въглищни мини.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Хоризонтът се разведрява и показва чисто еко езеро с много риба и вятърни мелници. Обръщам се към комшията и го моля да позвъни на моя couchsurfing приятел от неговия телефон, което е в пъти по-евтино, ако звъня от моята българска карта 🙂

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

От разговора, разбирам, че нашият couchsurfing приятел е забравил, кога ще пристигнем и е на състезание по риболов с голи ръце, но обеща да изпрати жена си да ни посрещне на автогарата. Ех, пожелавам му на слука! Също и на нас 😉 Дай рибу, рибу, дай!

Пристигаме на обяд в автогарата в 

Датун, провинция Шанси

 или в правилния град! Там ни посреща жената на рибаря, която не говори бъкел английски и иска да ни откара у тях. Рибарят ще лови риба още два дена, а ние имаме поръчани билети за влака за Ксиан утре следобяд. Следователно срещата ни пропада и молим жена му да ни откара до хотела край гарата, който предварително сме букнали. Като преводач ползваме нейния съпруг – дистанционно по нейния телефон 😉

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

С разпечатката на хотела от Booking. com на китайски, неговата любезна съпруга бързо се оправя и потегляме към гарата. Май ни пожела добре дошли в Датун?!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Булевардът в Датун с блоковете за новодомците
Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Старият град на Датун

Минаваме покрай стените на Стария град, който е заграден и затворен със синя ограда. Защо ли? Кой да ти каже?

Истината по късно открих в нета.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Най-полезната карта на Датун

Най-полезната карта на Датун, която открих в нета:

Старият град е заграден долу вдясно,

Горе е гарата, хотелът и банката.

Датун е известен със своя бивш кмет Ген Яньбо (耿彦波 – Gěng Yànbō),

начело на града от 2008 до 2013 год. Кметът Ген решава напълно да възстанови градската стена на „Стария град“, да събори почти всичко в границите на стените и на съседните места извън стените. И след това да построи нов „стар град“ в традиционен китайски стил. Той искал да върне предишното величие на града, като столица на три династии и да даде нов тласък за развитие и да го привлекателен за туристите и жителите му.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
„Разрушителят“ Ген в действие. Многоетажните сгради са взривени.


В околностите на града, той наредил изграждането на нова концертна зала, музей, библиотека, център за изкуствата, плувен спортен център с 50 000 места, надявайки се милионият Датун да заличи лошата си репутация на западащ град на въгледобивната промишленост. Но през 2013 Ген беше пренасочен за кмет на Тайюан, провинциална столица на Шанси. Неговият наследник, наследява един градски бюджет от повече от 30 милиарда юана ($ 6 милиарда) на червено и предприема съвсем по-строг режим на харчене. Амбициозните проекти са спрени или забавени, а жителите на Датун оплакват бившия си кмет.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
„Старият“Датун

Старите едноетажки (хутунги) са сринати с булдозери за да се направи място за новият „стар град“.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Разрез на недовършената 12 метрова стена на „стария“ град от ХIV век на династия Минг.

 Трябва да командироваме кмета на Перник на обмяна на опит в Датун, да види как се реставрира крепостта на Кракра! 😉

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Хотелът

 „Taijia Hotel Datong Railway Station Branch” е нашият скромен (98 юана или 26 лева) чист хотел до гарата с огромна баня, твърди легла и телевизор с канал №5 по който можем да следим Европейското по футбол от Франция 🙂

Booking.com

Докато си оставим багажа, жената на рибаря беше изчезнала. Здраве Бог да ѝ дава!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Гарата на Датун

Наблизо е ж.п. гарата на 3 милионния град Датун в провиция Шанси. Първо посещаваме гарата за да получим ж.п. билетите си, поръчани още в България.

Къде е гишето за чужденци?

Къде е чакалнята и перона на влака за Ксиан?

Къде е стаята за проверка на багажа?

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Гарата на Датун

С получените писмени указания на английски и китайски от Китайските железници лесно се оправихме и си взехме билетите.

Остана само още

да обменим валута,

тъй като юаните, които купихме в България намаляха. Кредитните карти ги държахме като резерв, защото не искахме да плащаме високи банкови такси.

Стискайки в ръката две бакноти китайска и американска, питахме срещнатите китайци Банк?… Банк? Зер банкнотите са китайско изобретение и все някой ще ни покаже къде да ги обменим! Обмяна на черно няма в Китай, няма и обменни бюра, но пък има услужливи младежи, които след като чекнат в смартфоните ни упътват с ръце.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Гишето на „Bank of China”, това е единственото място, където може да обменят долари в Китай!

 След 1 час бюрократична изнервяща процедура успяхме. Ползвахме модерна комуникация – компютърен превод от китайски на български от смартфона на шефката. Накрая разбрахме, че момичето на гишето се мъчи да вкара имената ни в компютъра както са паспортите ни: на английски, но и на кирилица! Е, винаги има първи път и май ние бяхме сефтето, докато обясним, че нашите имена са еднакви и на английски и на български! 🙂

Времето лети, а ние трябва да намерим такси, което да ни откара до Висящия манастир! Къде е стоянката им?

 Срещу гарата, виждаме рекламната им табела и а орлякът таксиджии чака туристите – балъци на гюме!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Доволният щофьор на такси пред рекламната табела за екскурсии до висящия манастир за 200 юана на човек

След като се спазарихме за двама пенсионери по 80 юана утре в 7:00 сутринта с показване на часовника му. Той обеща да потърси още двама пътника и сутринта да ни вземе от хотела след показаването на хотелската разпечатка на китайски. Yes! Yes! Yes!

Да, да – ама не! Висящия манастирът е отворен от 8:00 до 17:00 и е на 85 км от Датун!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Маршрутът от Датонг, Шанси до Висящия храм

За разлика от нашата следваща цел – Юнганг пещерите на Буда, които са до града и за които се надяваме да остане време утре. Неочаквано за нас, това е реализираната мечта на кмета!

Успокоени, че успяхме да се оправим без да ползваме преводач или ескурзовод, тръгнахме сами да се почерпим.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Пресни сладки пъпеши още нямаше у нас, затова се спряхме за купим един за десерт от пазара

Сутринта сме долу на рецепцията

Един преводач ни предлага екскурзия до Висящия манастир по 200 юана на човек или за двама 400. Отказваме, казваме че сме договорили с друг за по 80 юана. Но къде е той? Единствено на което можем да се съгласим е на същата цена, но сме само двама! Хотелското такси кандисва и ни качва двамата, като по пътя спира и взима още двама като прави малко отклонение до съседния Датун.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Минаваме покрай черупчестия покрив на недовършения плувен спортен център на кмета.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

 След 2 часа пристигаме в клисурата, където на една скала над реката виси манастир с 40 килии. Срещаме и договореното такси с две французойки, което не са пуснали да допари в двора на нашия хотел. Уви, борба за хляб!

Хенгшанският висящ манастир

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Ето гооо, окачения на 75 м над реката преди 14 века манастир в планината Хенг, провиция Шанси, Китай. Дзеннн!

Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките – реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките – реки“ 🙂

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Входът за нас пенсионерите е само 50 юана, вместо 150 юана!

Е, как да не влезеш и, както казва Буда:

„Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него. “

Като пионерче не бях ходил на неделно училище и затова въпросът на мама ме завари неподготвен:
 – Хората, които вярват в Христос, се наричат християни. А как, според теб, се наричат хората, вярващи в Буда? 
 – Будали! – обади се дядо ми 😉

Затова днес баир-будалата още срича тези 25 дзен будистки мъдрости. Ако успеете да прочетете първата, тя със сигурност ще успокои душата ви. Това ще ви позволи да погледнете на живота от малко по-различен ъгъл и да се изкушите да потърсите останалите 🙂

#1. Изкушението да се откажем е най-голямо точно преди победата.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Висящият манастир е над каньона, който е преграден от язовирна стена. Днес речната вода е укротена и изтича от тунела на съвременната ВЕЦ.

 

#2. Пътуване от хиляда мили започва с първата крачка.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Висящият манастир в Хенгшан

Ширината на манастира се определя от стандартната дължина на стърчащите набити греди, т. е. 2,5 м. От които 0,5 м за тесен балконски проход и още 2 метра за стаята(килията).

#3. Не говорете, освен ако нямате да предложите нещо по-добро от тишината.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Манастирът е разположен в малък речен пролом. Конструкцията е окачена по средата на скалата под един величествен връх на планината, като под наклонена стряха, която защитава постройката от ерозията на слънцето и дъждовете.

#4. Колкото и силно да духа вятърът, планината няма да се преклони пред него.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Синият вход

Синият вход на висящия манастир е построен след пробиване на дупки във вертикалната скала в които са набити хоризонтално греди, които носят цялата конструкция на храма. Или както казва науката съпромат имаме хоризонтална „конзолно ляво запъната греда“ 😉

#5Не се бой да се поколебаеш, страхувай се да не се откажеш.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
„Скелето“

Ясно се вижда луфта между свободния край на конзолата и вертикалната греда захванати заедно със скоби вдясно. Това показва ясно, че вертикалните греди са поставени допълнително като застраховка на носещите конзолни запънати греди след последния ремонт.

Ха – ха, някой е забравил да свали скелето! 😉

#6. За глупака и щастието е глупост.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

През вековете манастира е оцелял от ерозията на скалите, от достигането на наводненията, от снежните лавини и горски пожари.

#7. Ако се препънеш и паднеш, това още не означава, че си на грешния път.

Пътят води нагоре по стъпалата към синята порта.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Рогоносец

Една от скулпторите в колибата е на Рогоносец 😉

#8. По-добре да живееш в колиба, в която кънти смях, отколкото в богат дворец, където цари отегчение.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

 Манастирът има над 40 зали, килии и павилиони в 152,5 м2 площ, свързани помежду си с коридори, тунели, мостове и чардаци..

#9. Винаги гледай на нещата от светлата страна, ако няма такава – изчакай на тъмно, докато не изгрее слънце.

Усмихнатият Буда – Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Усмихнатият Буда

Усмихнатят Буда приема всякакви пожертвания, дори и стотинки!

#10. Какво и да се случва, се случва до време.

#11. Тези, които посочват грешките ви, не винаги са ви врагове; и ако някой признава вашите заслуги, не е непременно ваш приятел.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Магазинчето има сувенири с китайските зодии
Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Пощенска марка с Висящия манастир

Аз си купих само една пощенска марка с планината Heng Shan с древната Xuankong Pagoda и една мини жълта кратунка, като тази на Лао Дзъ, който говори на щуреца:

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Лао Дзъ

 „Можеш от двора си да не излизаш,

а света да опознаеш.

Може от прозореца да не поглеждаш

а да видиш истинското Дао.

Колкото по далече отиваш,

толкова по малко знаеш.

Мъдрият не странства, а всичко знае.

Не вижда, а всичко разбира.

Бездейства, а всичко постига. “

Съгласно легендата,

строежът на първия окачен храм

е започнат от един самотен монах Лиао Ран в края на Северната династия Веи.

Окаченият над прохода манастир става важна духовна транзитна спирка през планината на пътувашите монаси: будисти, конфуцианци, даоисти. Всеки от тях изгражда свои храм в този манастирски комплекс.

Няма начин оттук да не са преминали и първите монаси християни поканени от толерантния към религиите Чингиз хан. Но следите от християнските монаси са заличени след неговата смърт.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Не видяхме модерни монаси, но видяхме модерна сателитна чиния

#12. Не се бойте, че не знаете – притеснявайте се, ако спрете да учите.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#13. Учителите просто отворят вратата, а вие сами трябва да влезете.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

И изкачите по стълбата. 

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Манастирът постоянно е разширяван през вековете, като последно е бил реставриран през 1900 година от династията Кинг (Qing).

#14. Смисълът на живота е да умреш млад, но възможно най-късно.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Вляво тясната пътечка е издълбана в скалата за да се осигури еднопосочно кръгово движение на туристите. Тъй като каменния парапет е само половин метър е малко страшничко над урвата.

#15. Живейте, запазвайки вътрешния си мир. Изисква се време цветята да разцъфнат.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Поглед назад: високият парапет от вертикални греди малко успокоява, че манастира няма рухне над главите ни под тежеста на тълпата от туристи. Ех, преминахме от там нормално!

#16. Един приятел никога не е без недостатък; ако търсиш недостатък – ще останеш без приятелство.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Язовирната стена само психологически защитава манастира

#17. Нещастието влиза през врата, която сами сме му отворили.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

В манастира има над 80 будистки скулптури от бронз, желязо, камък и кал.

#18. Никой не се връща от пътуванията си какъвто е бил преди това.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#19. Тези, които са в състояние да се изчервяват, не могат да бъдат с черно сърце.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#20. По-добре един ден да си истински човек, отколкото хиляда дни да бъдеш нечия сянка.

 

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Залата на традиционната китайската медицина (San Jiao Hall)

Залата на традиционната китайскамедицина (San Jiao Hall) e пълна с билки и човешки модели за акупунктурните точки.

#21. Вашият дом е мястото, където вашите мисли намират спокойствие.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#22. Човекът, който е в състояние да премести планина, е започнал с пренасянето на малки камъни от едно място на друго.

По заповед на ефрейтора в двора на казармата? 🙂

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#23. Ако направите грешка – смейте се над нея.

Е, аз сбърках и тръгнах нагоре вдясно 😉 Вратата бе заключена и аз се върнах, но пробвах поне!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Какво пише на полянката?

Пред скалата на Висящия храм са изписани четири йероглифа „Гун Шу“ и „Небесен дар“ като възхвала на високото майсторство на строителя му. Гун Шубан е известен майстор, живял преди 2000 години, който се смята за родоначалник на занаятчиите. Смисълът на надписа е, че всичко в този храм е сякаш творение на божествения майстор Гун Шубан.

 #24. Най-доброто време да засадиш дърво е преди 20 години. Следващият най-добър момент е днес.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)


А какво е посланието на Буда?… „Идеята на съществуването е да нямаме страх. Никога не бива да се страхуваме от това, какво ще стане с нас, ако останем сами. В момента в който се научим да сме сами, тогава идва истинската свобода“

Страхът е нещото, което спира по-голямата част от хората да преследват сами мечтите си. Когато освободим ума си от страха, че не можем да говорим китайски, животът и пътят ще се отвори за нас 🙂 


Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Малкият Буда казва:. „Да победиш себе си е много по-велик подвиг, от това да победиш някого другиго“

 Много по-трудно е да разберем какво искаме от живота и как си представяме себе си, отколкото да помогнем на друг да го направи. Да открием себе си е един от най-трудните пътища, по които трябва да поемем, защото е много сложно, но стигнем ли до края му, ще разкрием най-добрата версия на себе си.

снимки: Цветан Димитров,

1.    Литература:

2.    http://www.straitstimes.com/asia/east-asia/21b-to-help-chinas-laid-off-workers

3.    https://www.thevintagenews.com/2016/09/16/hanging-monastery-china-rare-piece-architecture-one-worlds-forgotten-wonders/

4.    Philip Wen, Postcard from abroad: The Sydney Morning Herald.

5.    Буда, Цитати,

6.    Лао Дзъ, Цитати

7.    Конфуций, Цитати

8.    Диляна Кочева, Висящият храм в Шанси, Китай днес, 2018

Очаквайте продължението
Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Китай или писани от Цветан Димитров – на картата:

Китай и Цветан Димитров

Booking.com

The Insider Secrets for Hello World

от UrbanStyle
лиценз CC BY-SA

The Insider Secrets for Hello World

You will carry on to let it operate since you stop by this next report. Nothing might have assisted them longer. Yes, in the event that you should be doing Math.

If you should be capable of going into the candidate name in the writing box and vote and comprehend that the vote count increment, you’ve successfully created your own first program! A mortal mistake will be received by you! Because of this, you could need to change between one and the other based http://likesite.xyz/website-list-62.html on which is not or working presently time.