Monthly Archives: November 2019

Как се пише: опрощавам, опростявам, опростя или упрощавам, упростявам, упростя?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише опрощавам, опростявам, опростя. ГЕРБ се отказа от намерението да опрощава дълговете на Главното мюфтийство. В този урок ще научим как да опростяваме рационални изрази, като разгледаме няколко примера. Според финансовия министър не е възможно да се опростят дълговете на болниците, защото те са търговски дружества. Опростете следния израз: (x + […]

Как се пише: детайл или детаил?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише детайл, мн.ч. детайли. Думата е заета чрез немски от френски – détail. Аз съм от хората, които изпипват всеки детайл в своята работа. Този банциг реже ли алуминиеви и метални блокчета, или е само за рязане на дървени детайли? Умните лъжци прибягват до детайли, а най-умните ги избягват. (Едит Уортън)

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция (3): Язд, Бам и Персийския залив

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с Любо в пътуването му до Иран и Ирак. Започнахме с прехода през Турция, а после продължихме към Техеран. Днес поемаме към Язд, Бам и Персийския залив. Приятно четене:

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция

Историята на едно пътуване с Ауди

част трета

Язд, Бам и Персийския залив

Насочихме се на югоизток към

село Abyaneh или т.н. „Червено село“,

което е едно от най-древните в страната. Тук ми идва на ум да спомена

една специфика в иранската пътна инфраструктура,

която мога да оприлича на пълна идиотщина.

Често пъти на пътища, където се движиш с прилична скорост има поставени необозначени гърбици, които не са плавни и леки, а са високи, изровени и гадни. Вероятността да полетиш като изстрелян по рампа е голяма, а нощното каране стана невъзможно, защото иначе можеше да приключим набързо след полет от гърбица, та в някоя канавка. Иранците си бяха решили проблема като бяха задигнали колите с по една-две педи, за да могат да си подскачат спокойно по гърбиците, около които беше зверски изровено от чегъртали гърнета.

Друго нещо, което може да те изкара извън строя в Иран са безбройте камиони, които кръстосват из страната и които, когато решат просто минават в ляво и изпреварват. Това дали си рамо до рамо с тях и ги изпреварваш изобщо не ги вълнува, а че те изтикват от пътя си е съвсем в реда на нещата. Оправяш се, както можеш. Тази особеност, както и отвратителната смрад на дизел, която струеше от тях ме накара да ги намразя доста. 90 % от тях хвърляха плътна дизелова завеса зад себе си. След това лирично отклонение

да се върнем на село Abyaneh.

село Abyaneh – „Червено село“, Iran

Плаща се вход, защото се води архитектурен резерват, но е някаква съвсем достъпна цена.

Самото село беше едно чудесно място,

без почти никакви туристи, което допринесе доста за общото възприемане на атмосферата там. Кръстосахме го надлъж два пъти, изпихме по една

иранска плодова безалкохолна бира

Иранска бира – село Abyaneh – „Червено село“, Iran
Иранска бира

(ако това изобщо може да се нарече бира) и напазарувахме хляб от местната пекарна, оборудвана с глинени пещи.

В селото видяхме лозница, чието стебло беше с диаметър около 45 сантиметра. Никога не бяхме виждали толкова стара лоза. След това заредихме водните запаси и се отправихме да търсим място за бивакуване. Малко след селото един чакал притича до колата. Явно популацията им тук беше висока, защото цяла нощ слушахме странния лай, който издаваха.

Намерихме си чудно място зад една стара къща от червена кал точно до пътя. Беше закътано, равно и уютно. Имаше и дървета, така че соларният душ моментално беше позициониран, за да се изкъпем. В близост минаваше малка рекичка, но нямаше нашествия от гадни комари, което допълни идилията тази вечер.

Бивак с палатка в село Abyaneh – „Червено село“, Iran
Бивак


Ден 7
Този ден ни чакаха бая километри

в посока Язд и Бам

Хубавото на Иран е, че макар да имаш да минаваш големи разстояния, гледките докато караш те обогатяват с впечатления. Понякога са пустинни, друг път са планински, а появяващите се тук-там населени места винаги имат какво интересно да ти покажат.

По пътя към Язд спряхме на два пъти да поснимаме стари американски камиони „МАСК“, които тук бяха в изобилие и изглеждаха толкова достолепно, че нямаше как просто да им обърнем гръб и да ги подминем. Получиха се добри кадри.

Камион Мак – Иран
Мак
По пътя – Иран
По пътя

В

Язд

пристигнахме, когато жегата вече се беше поразвихрила. Вече бяхме в централен Иран и започваше да става осезаемо по-топло. Очаквах по-малко от този град, а се оказа много интересен. Оставаше ми се повече време тук. Градът, бях чел, че е един от най-древните в Иран и архитектурата в комбинация с малките улички са наистина впечатляващи.

Язд, Иран
Язд

След като разгледахме, на излизане от града отбихме от главния път и под сянката на едно полусухо дърво обядвахме. Наоколо се издигаха зидове от кал и слама, които обграждаха полусрутените постройки наоколо.

Пейзажът беше суров, горещ и някак почти постапокалиптичен

за окото на европейци пък било то и от източна Европа.

По пътя, Иран
По пътя

Продължихме към

замъка Райен,

който се намираше малко преди Бам. Пейзажът непрекъснато се променяше от пустинен към полупустинен като дори се появяваше и доста зеленина на места.

замък Райен край Бам, Иран

Пристигнахме преди мръкване и замъкът беше затворен, но с последните слънчеви лъчи го видяхме поне отвън. Беше огромен и впечатляващ! На снимките, които бях гледал не се добиваше представа за мащаба. Тъй като вече беше тъмно веднага след градчето свихме в една овощна градина и разпънахме лагера на поредното чудесно място. Наоколо имаше нарове, ябълки и черници, а по небето безброй звезди.


Ден 8

С Ауди в Иран, Бам


След закуска продължихме към Бам.

Бяхме в източен Иран

и започнаха да се мяркат табели за граничните градове с Пакистан и Афганистан. Усещахме, че вече сме далеч от вкъщи и сме близо до едни непознати страни обвити в предразсъдъци и свързвани с неприятни събития. В самия

град Бам

вида на населението сякаш тотално се промени. Повечето иранци са спретнати, светли и красиви хора. Тук всички бяха мургави и приличаха повече на афганци или пакистанци отколкото на иранци. Интересното тук е

крепостта Arg-E-Bam,

която представлява цял малък град построен от глинеста кал и слама. В момента течеше реставрация и след няколко години вероятно целият обект ще има по-завършен вид, но дори и в момента гледката беше величествена. Неслучайно мястото беше част от световното културно наследство на Юнеско. Имаше малко посетители и успяхме да се разходим на спокойствие и да усетим атмосферата на малкия град от кал и слама.

Това беше най-източната точка на нашето пътуване,

предвид ограниченото време, с което разполагахме, затова поехме на юг към Персийския залив. Пътят беше ту равнинен, ту планински, но жегата беше повсеместна. Температурите подминаха 43 градуса, а влагата идваща от морето подсилваше усещането. Доста неприятно. Единствените живи същества, които се мяркаха бяха огромни скакалци, които се размазваха навсякъде по колата. Тук-там се мяркаше и по някоя заблудена камила край пътя.

Камила край Бандар Абас, Иран
Камила

Град Бандар Абас

изглеждаше отвратителен и отблъскващ. Жега, миризма на петролни изпарения и непрестанен поток от камиони, които бълваха газове в допълнение. Хората също не изглеждаха хич приветливи

Искахме да се докоснем до

Персийския залив,

Арабско море, а по него и до Индийския океан, така че подминахме града и кривнахме в някакъв краен квартал, който изглеждаше още по-неприятен. Хората се оглеждаха странно като минавахме покрай тях, а усещането за кофти място не изчезваше. Най-накрая излязохме на брега и паркирахме. Водата беше учудващо чиста, но нагазихме само до колене. Взирайки се в далечината си помислих, че съвсем близо насреща бяха Оман, ОАЕ и Катар.

Зад близките скали се показаха

три тъмни неприятни субекта,

които пиеха истинска бира, напълно забранена в Иран, а вероятно бяха употребили и други субстанции, защото очите им бяха червени и се смееха идиотски. Разменихме няколко думи и стана ясно, че няма какво повече да си кажем. Говореха само за казина и пиене, а на нас много се чудеха какво правим тук при положение, че в България имало колкото искаш казина и алкохол. Реших да не обяснявам, а задружно преценихме, че е време да се омитаме оттук.

Поехме по крайбрежието към близък масив от

мангрови гори

Нещо което се среща рядко и си заслужава да се види, така че продължихме около 30 км покрай морето. Духаше силен горещ вятър, който вдигаше прахоляк и пясък и образуваше трудно прогледна мъгла в комбинация с влагата. Много странно явление и особено неприятно за шофиране, но някак мистично. Стигнахме до горите, които излизаха директно от солената вода.

Мангрови гори край Персийския залив, Иран
Мангрови гори край Персийския залив

Брегът представляваше гъста кал и беше невъзможно да се приближим повече от това място, но беше достатъчно близо, за да ги огледаме.

Оттук се върнахме малко назад, за да хванем

шосето за Шираз

Карахме не повече от 80 км и се стъмни, затова отбихме в пустинята край пътя и се установихме за нощта. Земята беше гореща и въпреки че вече слънцето не грееше си беше бая жега. На близкия електрически стълб Сашо измисли хитро приспособление за закачане на душа, така че и за тази вечер банята беше осигурена, а след този ден беше наистина силно необходима.

Огледах се наоколо по земята. Не се виждаха бели скорпиони като в пустинята в Мароко миналата година. Имаше само тлъсти скакалци, които никак не се смущаваха да идват при нас и да се включват във вечерята. Не бях виждал преди толкова тлъсти екземпляри.

След вечеря в палатката беше като в парник. Повърхността на земята беше толкова силно нагрята, че усещането беше като от подово отопление. Шалтето не изолираше особено отдолу, а отворения вход на палатката, за да влиза въздух, не се усещаше като да проветрява особено. Иван се изнесе посред нощ да спи в колата като преди това беше смутил една лисица, която инспектираше боклука ни. Все пак животното не се било отказало от плячката си и се бе отдалечило в нощта с плика съдържащ празните консерви в уста, съпътствано от подрънкващи звуци.

Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Иран или писани от Любомир Петров – на картата:


Иран и Любомир Петров

Booking.com

Как се пише: насрещният, насрещния, насрещна, насрещно, насрещни или насрешният, насрешния, насрешна, насрешно, насрешни?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише насрещния(т), насрещна, насрещно, насрещни. Правописът на думата може да се провери със сродна дума (със същия корен), в която след съмнителната съгласна т (шт се изписват с буквата щ) има гласна: казваме насрещен, насреща, следователно се пише насрещния(т), насрещна, насрещно, насрещни. Насрещният вятър увеличава устойчивостта на самолета при излитане и […]

Как се пише: олеквам, олекна или улеквам, улекна?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише олеквам, олекна. Тя се успокои и почувства как тялото ѝ олеква. Сподели си болката, та да ти олекне.

По Коледа в Кьолн, Германия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Коледа иде! И Янита днес ще ни разкаже за едно от местата, където Коледа се посреща особено романтично – Кьолн. Приятно четене:

По Коледа в Кьолн, Германия

Съвсем очаквана, дестинацията Кьолн ме отвежда традиционно през декември на около три часа път от дома в южна посока.

Обичам този град в Германия

Страната щедро ми е показвала и други подобни места, за да ограби сърцето ми чисто егоистично и да ме завръща там, където съм оставяла по част от него. И с градовете се случва същото, както и с хората, когато ги опознавам: привличат ме стърчащи от обществото хора и места, нехербаризирали същността си. Помня къде са и често се връщам там, за да ме радват. И с Кьолн е така, харесвам атмосферата на този град и нямам нищо против да бъда една от четири милионните му посетители по

коледно време

Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия

За немците

Коледа е любимият празник

За посрещането му, хората започват да се приготвят веднага, след отминаването на Хелоуин, като украсяват първо околния свят, а после и домовете си. Някаква особена магия има коледното време из немскоговорящия свят изобщо: Германия, Австрия, Швейцария. Лихтенщайн, Люксембург. Завладяваща магия с настроение така, че завръща детското в нас и вярата в добрия белобрад старец, който точно по това време на годината ще пристигне, за да раздаде подаръци на всички деца.

Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия

В Германия

Коледа ухае на глювайн,

на печени наденички, на меденки с канела, на карамел и прясно изпечени хлебчета. На всеки един от по- големите площади, където пространствата позволяват, се заселват атракции, лунапарк, щандове за бързо хранене. Усмихнатите лица на хората от „студената нация“ срещу теб стоплят така, както и горещото червено вино.

Коледният дух заразява

безпощадно, омайва, усмихва, обещава чудеса, които не са нищо друго, освен малки парчета щастие, с които раздаваме внимание или емоция на другите.

Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия

Съществуват особено магнетични коледни градски легенди в цветове и светлини за красотата на празника. Съществуват и особени разказвачи, които да намират път към духовните или към съвсем социалните измерения на този празник.

Един от умеещите да привличат с коледен туризъм е градът Кьолн.

Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия

В Кьолн има няколко коледни базара, най- популярният и най- големият е този до Кьолнската катедрала

Тук е винаги препълнено, особено вечер, когато опашките пред щандовете за горещо вино и наденички са досадно изнервящи, както и това да те измори шумът на тълпата, несръчността на околните, които ту те залеят с питие, заради навалицата, ту друго. Според статистиката, това е и най- посещаваният базар в Кьолн. Естествена част от декора е огромното  коледно дърво, това е червен смърч с височина 25 метра и е най -високото естествено коледно дърво в цялата провинция Северен Рейн- Вестфалия. 

Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия

Общото число на коледните базари е десет, повечето от които са разположени из централните градски части, но най посещаван е този

на площада пред Kölner Dom

Единствено тук има сцена, която се използва за концерти или спектакли. От останалите коледни базари, бих препоръчала този на Рудолфплац, там е Николаусдорф – дървеното селище на Дядо Коледа, особено интересно място е за децата. Част от естествения декор тук е Ханенторбург (Hahnentorburg), това е запазена в автентичен вид най- важната градска порта и част от крепостната стена на средновековния град, които са издигнати през 13 век.

Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия

Интересно място е и

базарът Хайнцел в стария град,

който ще ви посрещне със „Зимната приказка на Хайнцел“- и с ледена пързалка,
както и в непосредствена близост Базар на Ангелите, който се намира на Нюмаркт, вероятно е най- осветеното място, с феерия от светлини и звезди. Популярни за по- алтернативни хора са базарите на пристанището и в градската градина.

Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия

Посетих Кьолн за пръв път по коледно време

и се завръщах там през следващите няколко години в същото време. Градът винаги ме посрещаше различен, в последната година- с изключително неприятно студено, мрачно и ветровито лице. Времето бързо сменяше настроенията си: валеше стръмен, студен и ледено пронизващ дъжд, после рехав сняг, който вятърът разпиляваше във всички посоки, после пак дъжд…

Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия

Рейн

се свиваше в прегръдката на ниските си брегове утихнала в сивата си риза. Нямаше нито шлепове, нито обичайните туристически корабчета, дори лодка някаква да разчупи пасторалната картина, на която се любувах от

моста Хоенцолерн

винаги, когато можех. Зад заключените завинаги тайни на катинарите монотонно тракаше отпътуващ влак, от чиито примигащи очи надничаха пътници.

Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия

От другата страна на

Моста на влюбените, Хоенцолерн

имам предвид, се намира висока около 30 етажна сграда на

Köln Triangle

На партера вътре в сградата, за цена от 6 евро на човек, се предлага изкачване до последния етаж, от който се открива прекрасна панорама към града от всички страни. Всъщност, изкачването е с асансьор до открита панорамна платформа, обособена за туристи, обезопасена с над 2 метра дебела плексигласова стена, върху която има графични обозначения за всички по- значими обекти на наблюдение от градската среда, архитектура и инфраструктура. Препоръчвам!

Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия

Сред архитектурните забележителности на града е

катедралата „Свети Петър и Света Мария“ или Kölner Dom,

както я наричат местните хора. Готическа катедрала, един от символите на средновековната църковна архитектура, който въпреки сринатия от бомбандировки град по време на Втората световна война, остава цял и невредим, само със съвсем незначителни поражения. Обхващането на сградата в кадър, признавам си, е доста трудно, особено от близко разстояние.

Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Катедрала в Кьолн
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнската катедрала
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия

Внушителна по размери,

катедралата е символ на града

символ, който привлича не само вярващи хора, а и хора, които се интересуват чисто исторически от нея, като паметник на архитектурното изкуство.

Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия

В средата на XI век е положен основният камък на строежа ѝ, който официално приключва 632 години по- късно през лятото на 1880 година. В катедралата, на плот от черен мрамор и в златна мощехранилница с форма на малка църква, се съхраняват над двадесет вековните на възраст мощи на тримата влъхви. Катедралата е прочута и с цветните си витражи.

Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия

Внушителна отвън, внушителна и вътре – с широки интериорни пространства, достъп до някои от които има само в определено време и срещу входна такса. Същото се отнася и за възможността за изкачване с асансьор до една от кулите на катедралата, откъдето се открива чудесна гледка към реката и изобщо към града, докъдето ти видят очите.

Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия
Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия

В стария град, съвсем наблизо се намира

църквата „Свети Мартин“

Църквата е на възраст около 900 години, издигната върху друг храм един век след Христа.

Köln, Nordrhein-Westfalen, 50667, DE

Мартинкирхе е една от дванадесетте романски църкви в Кьолн, с по-спокойна атмосфера, по-необезпокоявана от прекосяващите стъпки на любопитни посетители.

църквата „Свети Мартин – Кьолн, Германия
църквата „Свети Мартин
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия
Свети Мартин
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия
Църквата „Свети Мартин“
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия
Църквата „Свети Мартин“ – Кьолн, Германия

В сравнение с останалите големи градове в Германия,

Кьолн настоява да бъде различен –

малко по-разкрепостен, малко по-неглижиран, по- шарен или по шумен. Гей столицата на Германия, градът, който не спи; градът на бирата, на бохемите, на нощния живот, на пийпшоуто, на зелените екостикери, на чистата околна среда без дизел, многоликият мултикултурен град на одеколона, шоколада и фантазиите. Разнообразен, многокултурен град, който има свой стил, характер и почерк. Отпуснете се в зелената му прегръдка във Фолксгартен, Рейнпарк, Щатвалд или в Ботаническата градина, да ви разкаже приказки с интересните си музейни колекции, позволете да ви изкуси, да ви влюби, да ви издраска със спомени… Тук поставям многоточие. Обичам многоточията, реверансът на свободата към възможността някой да те последва и доразкаже. Ако не сега, то непременно скоро. Щастливо сбъдване в Кьолн на всяка друга лична история. Надявам се да откриете с интерес красотата, която откривам аз и която ме кара все повече да се лутам по света, в търсенето ѝ.  

Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Кьолн

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът


Booking.com

Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Янита Николова – на картата:

Янита Николова и Другата Германия

Booking.com

С Голф до Мароко (4) – Мерзуга и пустинята Сахара

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуване до Мароко с голфа на Иван – започнахме с Гранада и Кордоба, , продължихме със Севиля и Гибралтар, Шефшауен и Фес, днес вече сме на път към Мерзуга и пустинята Сахара

Приятно четене:

Мерзуга и пустинята Сахара

част четвърта на

С Голф до Мароко

Запалихме колата и потеглихме на югоизток. Пътят беше изключително интересен и живописен. Можеше много ясно да се проследи как под колелетата се променяше цялата природа около нас. От хълмовете, горите и долините на северните области на страната релефът постепенно започва да става полупустинен, докато към края не стана истинска пустош и не съзряхме в далечината дюните на великата Сахара. Предлагам ви цяла поредица от снимки и видео от нашия преход. Естествено по градовете и селата отново не липсваше колорит:

С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара

С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара
Голф – С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара
Магаре – С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара
Щъркели – С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара
Щъркели
Мароканци – С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара
Мароканци

Спряхме за обяд в крайпътно заведение и гледах да паркирам до ретро изпълнението 🙂

Мерцедес – С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара

В Мароко официални езици са арабски и берберски. Навсякъде обаче, дори в малки градчета, почти всички надписи са и на френски. Френският е и основният чужд език, който се говори сред мароканците, макар за много от тях той да се ограничава до „Bonjour, ca va?”.

Ние не че говорим френски, но все поне е европейски език и понякога се разбира нещо. Поне можем да четем буквите 🙂

Голфът по средата на нищото:

На края вече започнаха да се виждат и камили край пътя:

Ето и два клипа от нашия преход:

https://www.youtube.com/watch?v=9Kmdvo8wZEo&t=151s

В края на следващото видео се вижда един от многото полицейски пунктове, покрай които преминахме.

Има ги средно на всеки 30 – 40 км, както и на входа/изхода на по-големите градове. По-щателна проверка на документите имахме само един път и дори неведнъж виждайки чуждестранна регистрация на колата ни махаха да продължаваме, след като първоначално искаха да ни спрат. Това за мен беше поведение на 180 градуса от това, което бих очаквал в държави, където би се предполагало, че полицията вероятно не е на 100% неподкупна. Не че се оплаквахме, напротив, но се сетих за един мазен азербайджански милиционер, който на пътуването ни в Кавказ през 2017-а година ни рекетираше за изфабрикувано наше нарушение. След като накрая поддадохме и попитахме дали нещо може да се измисли той попита как стават тези неща в България?

– Как договориться – му казахме ние.
– Наверно везде в мире одно и тоже („Навярно навсякъде по света е едно и също“) – философски заключи мъдрата му постсъветска милиционерска тиква.

Но ето, че се оказа, че не е бил прав! 🙂

Успяхме да стигнем селото

Мерзуга,

което се намира точно на прага на пясъчните дюни. Всички категорично искахме да се повозим на камили в пустинята, но трудното беше да изберем благонадеждни хора, тъй като можехме да си представим, че има и доста тарикати и мошеници. Един такъв тарикат ни посрещна на входа на селото. Като видя чуждата регистрация все едно видя златна кокошка. Скочи на пътя и почна да маха като обезумял, за да спрем. За малко да го качим на предния капак ненормалника…

Дражи беше проучил и по препоръки се хванахме с едни хора, за които отзивите бяха добри. Беше си цял пакет услуги включващ разходка с камили, вечеря, закуска и нощувка в лагер в пустинята. Цената беше приемлива, така че се бяхме разбрали с тях още от преди няколко дена.

Стигнахме до мястото на срещата, което се оказа хотел. Хората бяха гостоприемни и ни гостиха с ментов чай. Ментовият чай се пие навсякъде в Мароко и вкусът му наистина е страхотен. Изключително освежаващ в летните жеги.
Разбрахме се да почакаме някой друг час, тъй като все още беше твърде горещо и не ни препоръчваха да тръгваме още. Началникът засвири на акустична китара и го помолих за снимка. Оказа се, че той е бил няколко пъти в България – в София, Пловдив, даже на някакъв фолклорен фестивал в Жеравна. Направо ни преби като ни каза на чист български, че в Сахара е „мръсна жега“ 🙂

Населението на тази част на Мароко са бербери,

а не араби. Берберите са коренното население не само на Мароко, но и на цяла Северна Африка преди арабите да дойдат по тези земи през 7-и век сл. Хр. Езикът на берберите няма нищо общо с литературния арабски език. В страната в днешно време е възобновено изписането на берберски език на древната либийска писменост, която пък е създадена на основата на финикийската. Модерната версия на това писмо е въведена през 20-ти век. В регионите на страната с берберско мнозинство надписите почти винаги бяха на арабски и на берберски. Всъщност в последствие ни казаха, че поне 70% от мароканците имат берберски корени. Мароканският диалект на арабския също така е примесен с множество берберски и френски думи, което много го отличава от литературния говор. В големите градове по Атлантическото крайбрежие надписи на берберски не видях. Там обаче често се виждаха надписи само на френски, особено в търговските центрове или в заведения в западен стил.

Паркирахме Голфа под навеса и отидохме на кратка разходка из селото:

Мерзуга си беше едно прашно, нищо и никакво село:

Тук ми беше приоритет да си взема тюрбан и да се издокарам като истински пустинец…туарег 🙂 Намерихме едно магазинче и се заприказвахме със

собственика, бай ти Хасан

Беше приятен човек и хич не се пазареше за цената. Предложихме му да ни направи отстъпка ако вземем няколко броя и в крайна сметка всички се екипирахме. Оказа се много добро решение, защото в пустинята ни трябваше защита не само за горната част на главата, но и за врата и ушите, тъй като се печахме от всички страни. Отделно тюрбанът позволяваше да си закриваме устата и носа, и да се предпазваме от пясъците когато в пустинята задухваше вятър.

След като приключихме търговията Хасан предложи да останем и да пием чай, понеже още било много жега. Първоначално се поколебахме, тъй като не бяхме сигурни дали това не е някаква схема да ни крънка за пари, но все пак му се доверихме. И така седнахме на по чай и се заговорихме за живота. Хасан беше на 55 години, макар да изглеждаше доста по-възрастен. Суров си е животът по тези места. Разказа ни за себе си и се впечатлих, че се е оженил когато е бил 30-на годишен и имаше само 2 деца. Това не ми се струваше типично за тези райони и въобще за Мароко. Човекът говореше арабски, берберски и френски, но също така много добър английски, че даже и малко немски. Последните два езика беше научил просто ей така от комуникация с туристи, което беше доста впечатляващо. Бил работил в селското стопанство, после в туризма и в последствие отворил своето магазинче, където продаваше и фосили, които събираше из района.

Поснимахме се за спомен и си казахме „довиждане“.

– Поздрави за добрите хора на Боливия.
– България, България…

– Аааа, България, да.

Запасихме се с вода от закътаното гаражно магазинче:

Стана време за тръгване. Натовариха ни на един джип и ни закараха до „паркинга на камилите“. Там ни чакаха две момчета, едното от които щеше да води нашата група към лагера.

Качихме се на камилите и хайде навътре към безкрайните пясъци:

Големи животни са си тези камили. Като се надигнат и тръгнеш да залиташ напред е малко стряскащо, но се свиква. Свиква се и да се возиш на тях, макар да не мога да кажа, че беше безкрайно удобно.

Нашият водач Сахид бе така мил да снима дружинката ни:

Имахме желание да си общуваме малко повече с него, но той изглеждаше отегчен и не особено словоохотлив. Мога да го разбера… всеки ден разкарва някакви смотаняци като нас, затова решихме просто да се возим и да не го занимаваме много с въпроси.
Вече навлязохме по-сериозно и наоколо се виждаха само дюни и пясъци. Беше много красиво и човек наистина се чувства свободен сред тези безкрайни простори. От друга страна обаче дори и чрез нашия бегъл допир с пустинята усещахме колко сурова и жестока би могла да бъде тя.

Стигнахме до лагера и оставихме камилите да почиват:

Оставихме багажите и се отправихме към близките дюни, за да изпратим деня. Да се види залез в пустинята си е сбъдната мечта. Много ми хареса, че когато спирахме да ходим и да говорим се чуваше… нищо… една абсолютна тишина и покой.

В лагера бяхме с още с една двойка австралийци, както и с двама шведи. Нашите домакини ни приготвиха вечеря, след това напалиха огън и даже имаше музикална програма с традиционна берберска музика. След това ни помолиха ние да изпеем нещо от нашите страни. Австралийците и шведите категорично отказаха, а ние се доказахме като най-печените и разтропани туристи и им изпяхме песента на Авеню – Бягство. Не знам дали им хареса особено, ама пляскаха там нещо… 🙂

Влязохме да

нощуваме по палатките,

където си имахме легла и чисти чаршафи. Душове и тоалетни също имаше:

На другата сутрин съответно нямаше как да се пропусне и сахарския изгрев:

На около 50 км от тук се виждаше

границата с Алжир, която е затворена

от 1994-а година. Стана ми любопитно и попитах берберите дали не мога ей така да си мина с камилата или пеша и да вляза в Алжир. Нямах намерение да го правя, но ми беше любопитно дали е възможно. Все пак…ми то навсякъде пясък, дали ще е алжирски или марокански 🙂 Казаха ми, че границата се охранява строго и такива опити не са препоръчителни въобще.

Безкрайните пясъци…

След закуската се отправихме обратно. Дадохме скромен бакшиш на всичките момчета, които се занимаваха с нас. Стараеха се, а и не знам онзи чорбаджия, който по цял ден се чешеше в хотела където не го сърби каква част от печалбата изобщо им дава. Разбира се нямаше как да пропусна да помоля двете момчета, които водеха камилите, за по един фотопортрет.


Нашият водач Сахид:

И Рашид, който водеше другите четирима души:

Разбира се, че момчетата ми бяха колоритни и интересни, но не исках да изглежда, че ги снимам все едно са някакви туземци или животни в зоопарка. Предложих на всички да им изпратя снимките по електронна поща след това, което и направих.

Кратко обобщение и разсъждения относно нашето преживяване в пустинята. Да, беше туристическо, беше си изцяло пригодено да пасне на вкуса и привичките на западния турист. Въпреки това за нас беше едно ново преживяване и всички останахме много доволни и щастливи. Както вече казах момчетата се стараеха, но което не ми хареса е, че поведението им беше много раболепно и постоянно се чувстваше тази преграда между нас…това разделение на клиенти и обслужващ персонал, нека го наречем така. Ясно е, че си плащахме за всичко, но все пак ни се искаше отношенията ни да са по-непринудени и просто да си прекараме времето заедно по един приятен начин. Те например отказаха да помогнем в приготвянето на вечерята и изобщо някак всичко се случваше по установения ред и график като дори шегите бяха по заучен репертоар. Малко все едно си в Северна Корея сякаш.


Може би много хора точно това искат и очакват. Все пак сме благодарни на момчетата. Бяха коректни и ни доставиха едно незабравимо преживяване.


Имаше още една работа, която трябваше да свърша докато бяхме още тук. Нямаше как да не снимам Голфа сред пясъците на пустинята Сахара. Подкарах по вече познатия път към дюните. В края на селото имаше една арка, където стояха двама типа. Ние вече имахме набито око за тарикати и ги подминахме докато ни махаха. Те обаче бяха толкова усърдни и настоятелни в жестикулирането си, че след 50 м се замислихме дали пък наистина не са някакви общински лица и преминаването към пустинята да е забранено. Спряхме, единият ни догони. Дойде на вратата до шофьора и, оп, изненада…

– Hey, guys. You want to go to the desert? You want a camel ride? („Хей, хора. Искате ли да отидете в пустинята? Искате ли да се возите на камили?“)


Направо ни разбиваха тези тарикати понякога. Да маха и тича като луд след колата само и само да ни вкара „ексклузивната си оферта“.
И все пак. Още една снимка за колекцията.

Плевенският Голф на пустинята Сахара:

С това разходката ни тук приключи и се отправихме в посока Маракеш:

Очаквайте продължението

 Автор: Иван Стоянов
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Мароко или писани от Иван Стоянов – на картата:

Мароко и Иван Стоянов

Booking.com

Как се пише: <em>делегитимиран</em> или <em>делигитимиран</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише делегитимиран, също и делегитимирана, делегитимирано, делегитимирани. От делегитимирам (срв. легитимирам, нем. legitimieren, фр. légitimer). Украинският…

Как се пише: <em>криворазбран, криво-разбран</em> или <em>криво разбран</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – криворазбран, също и криворазбрана, криворазбрано, криворазбрани. В книгата си Михаил Виденов се спира…

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (3): Национален парк Джаспър, на северозапад през провинция Британска Колумбия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме предишната 2018-та година с Валентин  (http://patepis.com/?p=83932). Сега правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ), изминавайки 25 860 километра с Хюндай под наем,  над хиляда километра пеша и разглеждайки общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.

 Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до панорамния туристически път „Айсфийлдс паркуей“.

Днес продължаваме по този туристически път за да опознаем Национален парк Джаспър, започвайки от ледника Колумбия. После поемаме на северозапад през провинция Британска Колумбия.  

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

трета част

Национален парк Джаспър, на северозапад през провинция Британска Колумбия

Ледник Колумбия

Ледниковото поле Колумбия (Columia Icefield) е най-впечатляващата природна забележителност по панорамния туристически път „Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway). Площта на това ледено поле е 300 км² и представлява една от най-големите ледени маси южно от Северната полярна окръжност. Близо до ледника има удобен паркинг, а обиколката по пешеходния маршрут отнема по-малко от един час. Възможна е и малка разходка върху ледника със специални триосни туристически автобуси наречени „Айс експлорър“, но това е скъпо удоволствие. Те тръгват от туристическия информационен център (Columia Icefield Discovery Centre), който е разположен в огромна сграда от другата страна на главния път. Интересно ми беше да разбера колко бързо ледниковото поле Колумбия намалява размера си поради глобалното затопляне.

Columia Icefield - Тук съм пред ледника Колумбия (Columia Icefield), Канада
Тук съм пред ледника Колумбия (Columia Icefield)
Columia Icefield – Ледникът Колумбия айсфийлд постоянно намалява размера си поради глобалното затопляне. Преди 13 години е стигал до мястото означено с табела „2006“ - Канада
Ледникът Колумбия айсфийлд постоянно намалява размера си поради глобалното затопляне. Преди 13 години е стигал до мястото означено с табела „2006“

Продължавайки на север по панорамния път „Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway) направих отбивки за да разгледам водопадите Тенгъл (Tangle Creek Falls), Сънуапта (Sunwapta Falls) и Атабаска (Athabasca Falls).

Водопадът Тенгъл Kриик (Tangle Creek Falls)

е най-леснодостъпен, тъй като е разположен до самия път.

Tangle creek Falls – Водопадът Тенгъл Kриик (Tangle Creek Falls), Канада
Водопадът Тенгъл Kриик (Tangle Creek Falls)

Двата водопада Сънуапта (Sunwapta Falls)

носят името на реката, по чието течение се спускат. В превод името означава „бурни води“. Горният водопад е с височина около 20 метра и широчина около 10 метра. След него видите на река Сънуапта текат през живописен каньон за да се спуснат през долния водопад. Буйните води са издълбали няколко ниши в скалите.

Sunwapta Falls – Водопадът Сънуапта (Sunwapta Falls) пада от височина 20 метра, Канада
Водопадът Сънуапта (Sunwapta Falls) пада от височина 20 метра
Sunwapta Falls – След водопада река Сънуапта протича през живописен каньон
След водопада река Сънуапта протича през живописен каньон

Водопадът Атабаска (Athabasca Falls)

се спуска от височина 23 метра. От двете му страни има наблюдателни площадки. След падането долу водата лъкатуши образувайки ниши в скалите и продължавайки през живописен тесен пролом. Според мен това дълбоко ждрело на река Атабаска е по-красиво от самия водопад.

Athabasca Falls – Водопадът Атабаска (Athabasca Falls) е висок 23 метра – Канада
Водопадът Атабаска (Athabasca Falls) е висок 23 метра
Athabasca Falls – Водите на реката минават през красиво ждрело, след спускането си по водопада Атабаска – Канада
Водите на реката минават през красиво ждрело, след спускането си по водопада Атабаска

Тези водопади, както и ледникът Колумбия, се намират в южната част на

Национален парк Джаспър (Jasper National Park).

Паркът заема площ от 11 хил. км², което е равно на 1/10 от територията на България. Освен водопади и ледници тук видях езера, каньони, горещи минерални извори и живописни планински върхове. Често срещах край пътя диви животни, предимно карибу (сродни на елените и лосовете). Джаспър е включен в списъците на ЮНЕСКО за световното природно наследство през 1984 година.

Western Alberta (Jasper), Alberta, T0E, CA

Мога да нарека романтично

езерото Копитото на коня (Horseshoe Lake).

То се намира южно от град Джаспър край самия туристически път „Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway), но не се вижда от него тъй като е скрито зад малък горист хълм. Пътека има само от едната му страна, водеща до полуостров с формата на конско копито. Аз обаче упорито го обиколих провирайки се през обграждащата го иглолистна гора с гниещи храсти и паднали дървета.

Horseshoe Lake – Панорамен поглед към езерото Копитото на коня (Horseshoe Lake) – Канада
Панорамен поглед към езерото Копитото на коня (Horseshoe Lake)
Отляво е полуострова с формата на конско копито, даващ името Horseshoe Lake

Град Джаспър (Jasper Town)

се счита за административен център на националния парк със същото име. Разположен е на западния бряг на

река Атабаска (Athabasca River)

Той е изходен пункт към основните забележителности в региона. За обслужването на туристите са изградени доста хотели, ресторанти, нощни клубове и магазини. Жителите на Джаспър са само пет хиляди. Това уютно градче и за мен се оказа изходна база към природните забележителности наоколо, защото две нощи спах там в автомобила на закътан паркинг почти в самия център.

Поредица от магазини и ресторанти обслужват туристите в град Джаспър – Канада
Поредица от магазини и ресторанти обслужват туристите в град Джаспър
Много са хотелите и ресторантите в туристическия град Джаспър – Канада
Много са хотелите и ресторантите в туристическия град Джаспър

От природните забележителности близо до град Джаспър в личната си класация на първо място поставям

Каньона на река Малайн (Maligne Canyon).

Той е издълбан от водите на тази малка река в продължение на милиони години. Достига над 50 метра дълбочина. Живописният пешеходен маршрут е с дължина 2 километра и включва пет моста над каньона. От тях, както и от поредица наблюдателни площадки се разкриват прекрасни гледки към дълбокото ждрело, към околните скали и гори. Три часа ми бяха необходими за да обходя каньона в двете посоки и да се любувам на красотата му.

Малайн каньон (Maligne Canyon) в канадския Национален парк Джаспър
Малайн каньон (Maligne Canyon) в канадския Национален парк Джаспър
Малайн каньон (Maligne Canyon) достига над 50 метра дълбочина – Канада
Малайн каньон (Maligne Canyon) достига над 50 метра дълбочина
Малайн каньон (Maligne Canyon) в канадския Национален парк Джаспър – Канада
Малайн каньон (Maligne Canyon) в канадския Национален парк Джаспър

По живописен туристически път нагоре в планината достигнах

езерото Медсън (Medicine Lake),

което се счита за геоложка рядкост защото водите му се оттичат през отвори в дъното. Поради тази причина през пролетта то се пълни от топящите се снегове и дъждовете. По-късно през лятото водата изтича през отворите на дъното и нивото му спада значително.

Езерото Медсън (Medicine Lake) в канадския Национален парк Джаспър – Канада
Езерото Медсън (Medicine Lake) в канадския Национален парк Джаспър

Още по-високо в планината, в края на туристическия път, се намира

езерото Малайн (Maligne Lake).

То е дълго повече от 20 километра и се счита за най-красивото в националния парк Джаспър. По-голямата му част е заградена от планински върхове, а топящите се ледници го захранват. Съдържащите се в ледниковата вода утайки придават на езерото цвят наречен бебешко-синьо.

Лодки возят туристите по дългото над 20 километра високопланинско езеро Малайн
Лодки возят туристите по дългото над 20 километра високопланинско езеро Малайн

На няколко километра от град Джаспър се намира

езерото Патриша (Patricia Lake).

Тук през Втората световна война в секретна база са правени опити за създаване на непотопяем кораб. Сега се предлага гмуркане до останките от тази база. На югоизточния бряг на езерото е изградена голяма почивна база с бунгала.

Езерото Патриша (Patricia  Lake) е чудесно място за отдих в Национален парк Джаспър – Канада
Езерото Патриша (Patricia Lake) е чудесно място за отдих в Национален парк Джаспър

Езерото Пиръмид (Pyramid Lake)

е съседно на Патриша. То се счита за курортна зона с хотели, като се предлагат възможности за каране на кану и каяк. По дървен мост се стига до малък остров, обрасъл с иглолистни дървета.

По дървен мост се стига до малък остров в езерото Пиръмид (Pyramid Lake) – Канада
По дървен мост се стига до малък остров в езерото Пиръмид (Pyramid Lake)

„Изучаването“ на езерата в националния парк Джаспър завърших с

Долината на петте езера (Valley of the Five Lakes).

Тези пет езера са разположени каскадно едно след друго. Обхождането им по туристическите пътеки ми отне около четири часа.

Първото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър – Канада
Първото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър
Второто езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър – Канада
Второто езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър
Третото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър - Канада
Третото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър
Четвъртото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър – Канада
Четвъртото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър
Петото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър – Канада
Петото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър

Най-приятното ми изживяване в националния парк Джаспър беше къпането в басейните с топла минерална вода

Миет хот спрингс (Miette Hot Springs).

Те са отдалечени на 60 километра от град Джаспър. Разположени са в североизточния край на националния парк. Счита се, че 40-градусовата вода действа успокояващо на нервната система. За това спомага изгледът към заобикалящите басейните иглолистни гори и стръмни планински склонове. Когато пристигнах там валеше дъжд и на входа имаше надпис, че не се допуска къпане поради опасност от гръмотевици. Опашка от няколко десетки хора чакаше преминаването на бурята. Наредих се и аз като реших за себе си, че ще стоя на нея най-много един час. За мой късмет след петнайсетина минути времето поутихна и започнаха да пускат вътре. Повече от два часа се плациках в басейна, а през това време дъждът ту се усилваше, ту отслабваше.

Басейните при топлите минерални извори Миет хот спрингс (Miette Hot Springs), Национален парк Джаспър – Канада
Басейните при топлите минерални извори Миет хот спрингс (Miette Hot Springs), Национален парк Джаспър

Напуснах Джаспър и потеглих по дългия път на северозапад към Аляска, без да пропускам природните красоти. Впечатляващи бяха гледките към скалистите планински върхове в

провинциалния парк Робсън (Mount Robson Provincial Park).

Поглед към заснежените върхове на планината Робсън (Mount Robson) - Канада
Поглед към заснежените върхове на планината Робсън (Mount Robson)
Крайпътно кафе в канадската планина Робсън (Mount Robson) – Канада
Крайпътно кафе в канадската планина Робсън (Mount Robson)

Влязох от Алберта в провинция

Британска Колумбия

Изминах 1600 километра през нейната северна половина. Спирах в малки градчета, любувах се на езера, реки и планини.

Река Фрейзър (Fraser River) – Канада
Река Фрейзър (Fraser River)
Градчето Макбрайд (McBride) – Канада
Градчето Макбрайд (McBride)

Град Принс Джордж (Prince George)

има 80 хиляди жители и е разположен при сливането на реките Фрейзър (Fraser) и Нечако (Nechako). Наричат го „Северната столица на Британска Колумбия“, защото се явява икономически и културен център на тази част от провинцията.

Град Принс Джордж (Prince George) – Канада
Град Принс Джордж (Prince George)
Оригинална дървена къщичка, монтирана на стар камион в град Принс Джордж – Канада
Оригинална дървена къщичка, монтирана на стар камион в град Принс Джордж
Типични канадски домове в град Принс Джордж – Канада
Типични канадски домове в град Принс Джордж

Пренощувах в автомобила на паркинг в градчето

Смитърс (Smithers),

което е разположено в подножието на планината, край река Бълкли (Bulkley River). През този град с по-малко от 10 хиляди жители минава главен път и има ж.п. гара, което обяснява защо там са построени няколко хотела. Наличието на тучни пасища по долината на реката е причината, поради която кравите са няколко пъти повече от хората. Самата река Бълкли е популярно място за риболов.

Голям крайпътен хотел в град Смитърс (Smithers) – Канада
Голям крайпътен хотел в град Смитърс (Smithers)
Художествената галерия в град Смитърс (Smithers) – Канада
Художествената галерия в град Смитърс (Smithers)

Следващият малък град, в който спрях за почивка, беше

Ню Хейзълтън (New Hazelton)

Booking.com

Всъщност това е най-големия квартал от общо три. Другите две са стария Хейзълтън и Южен Хейзълтън.  На това място река Бълкли се влива в река Скина.

Туристическия информационен център в град Хейзълтън (Hazelton) – Канада
Туристическия информационен център в град Хейзълтън (Hazelton)
Спрях за почивка край парка в град Ню Хейзълтън (New Hazelton) – Канада
Спрях за почивка край парка в град Ню Хейзълтън (New Hazelton)

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com <

Други разкази свързани с Канада или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Канада и Валентин Дрехарски

Booking.com