Monthly Archives: December 2019

Как се пише: Врачански Балкан, врачански Балкан или Врачански балкан?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
С главна буква се пишат и двете думи – Врачански Балкан. Това е съставно (т.е. състои се от две или повече думи) съществително собствено име и се пише с начална главна буква. Тъй като съдържа и друго собствено име – Балкан, то също се пише с главна буква. Тук ще намерите снимки от Згориград и Врачанския […]

Как се пише: бродирачка или бродировачка?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише бродирачка, мн.ч. бродирачки. Не мога да кажа дали този гоблен е труден, защото не съм кой знае каква бродирачка. И още същата година в Карлово откриха курс за шивачки и бродирачки.

Как се пише: Източно Средиземноморие, Източно средиземноморие или източно Средиземноморие?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
С главна буква се пишат и двете думи – Източно Средиземноморие. Това е съставно (т.е. състои се от две или повече думи) съществително собствено име и се пише с начална главна буква. Тъй като съдържа и друго собствено име – Средиземноморие, то също се пише с главна буква. Регионът на Източното Средиземноморие много често е […]

План за развитие на медийната среда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Навръх Никуден, на 6 декември 2019 г.  в Народното събрание се поставя и обсъжда въпросът за свободата на медиите.  Оценките на свободата варират от “няма свобода” до “не съществува по-голяма свобода”. Инициативата, както става ясно,  е на БСП.  В скоби и за пълнота на контекста  – решението на парламента да увеличи държавните партийни субсидии означава и подкрепа на партийните медии.

1

Активността за промени в медийното законодателство е наистина забележителна:

2

В законопроекта на БСП има две основни идеи:

  • Първо, за източниците и размера на финансиране на БНТ и БНР:  “субсидия от държавния бюджет в размер 1.5 промила от БВП за предходната година” – това е около 200 милиона лв, се казва в мотивите;
  • Второ – така и така ще  се внасят изменения – предлагат се мерки за насърчаване на производство и разпространение на български музикални произведения в радиоуслугите – финансови стимули за доставчици с най-малко 30 на сто от месечното си програмно време за български произведения – не по-малко от 10 на сто от последните пет години. Да се насърчава българската продукция  не е нова идея, подкрепя се от организациите за колективно управление на права, автори и изпълнители.

Ситуацията напомня за 2015 година, когато пак е внесен  законопроект на БСП за изменение на ЗРТ, пак има работна група – подобно на групата, създадена със заповед на Рашидов – за общи идеи и финансиране на обществените медии и пак има дискусии  – под ръководството на Полина Карастоянова  – с участието на Мартин Захариев –  впрочем към днешна дата и двамата вече са с докторска степен от УНИБИТ, Мартин Захариев е член на Обществения съвет на БНТ.

Четири години по-късно – ако някой гледа отстрани – ще види сходна картина. Само че вече положението е по-тежко. Както казва Кошлуков: БНТ фалира.

3

Народното събрание, след проведени дискусии, е приело решение да се възложи на правителството създаване на План за развитие на медийната среда, включително на модел за финансиране на обществените медии.

Търси се изход от ситуацията с медиите –  Борисов също се е включил  в търсенето на изход, симптоматиката:

(1)   разговорът  на министър-председателя Борисов  с Репортери без граници (РБГ) през седмицата, когато Борисов казва на РБГ

(2) очакваният съветник в посолството на САЩ по правни въпроси и медии – защо го изпращат? – Защото аз съм го поискал, казва Борисов.  От посолството засега не са потвърдили точно тази версия.

4

Какво ли според парламента означава План за развитието на медийната среда?

Първо да си спомним два примера от последните години.

Пример едно.

Когато НДСВ дойде на власт, завари  регулатори, които тъкмо бяха тръгнали да лицензират и да подреждат хаотичната медийна среда.  Мандатите на регулаторите бяха предсрочно прекратени, съставите променени, но и с новия медиен регулатор нещата очевидно не са потръгнали гладко. Тогава ЗРТ беше изменен и лицензирането беше прекратено до приемането на Стратегия за радио- и тв дейност. Ето с тези §5 и §6:

§ 5. (1) Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване се изготвя от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията в срок три месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Стратегията по ал. 1 трябва да съдържа националните приоритети и обществените интереси при лицензирането с оглед по-ефективно използване на свободния радиочестотен спектър.
(3) Стратегията по ал. 1 може да се актуализира на всеки три години или на по-кратки периоди в зависимост от икономическото и технологичното развитие на електронния медиен пазар. Актуализацията се осъществява по реда на приемане на стратегията.

§ 6. (1) Нови конкурсни процедури се откриват след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.(2) Започнали или образувани конкурси и лицензионни процедури до влизането в сила на този закон се финализират след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване и в съответствие с нея.

В отговор се появи    Стратегия (2005). Цялата парламентарна машина се е въртяла, за да се приеме това нещо – един инструмент да се спре дейността на регулатора за определено време.

Защо беше прекратено лицензирането – за да могат на пазара да навлезат  доставчици с временни разрешения  – в т.нар. режим на временна търпимост. В името на чисто корпоративни интереси срокът за издаване на временни бележки беше удължаван. Впрочем  Новото време на Кошлуков (чрез Юлиана Дончева и др.) беше активен фактор за удължаването на срока.

Пример две.

Известният  План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България (тук актуализираният вариант). Помогна ли този план на медийния плурализъм и допринесе ли за медийната свобода? Успя ли този план да предотврати или, напротив, да улесни концентрацията на мултиплексите у Цветан Василев?  “Едни хора се събрали и се разбрали” за мултиплексите, а формално държавата приела план. Едно тъжно обобщение на ефектите може да се види тук, писала съм през 2015, трябва да се напише втора част.

 

5

И сега, на 6 декември, НС решава да възложи на МС да готви План за развитието на медийната среда.

Какво е медийна среда? Какъв е ресурсът на правителството да я планира?

Нека въпросите останат открити, докато излезе стенограмата  от пленарното заседание, може би пък тя ще проясни задачата.

Когато се появи на сайта на НС, стенограмата ще бъде публикувана  и ТУК.

Как се пише: състезание или састезание?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише състезание, мн.ч. състезания. В състезанието в Албена ще участват близо 80 тенисисти от България, Румъния, Кипър и Турция. Математическото състезание е с продължителност два часа. На Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Ваня Гешева печели три медала в състезанията по кану-каяк.

Как се пише: сатиниран или сатениран?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише сатиниран, също и сатинирана, сатинирано, сатинирани. Думата е образувана от глагола сатинирам, който е зает чрез немски от френски – satiner. Правописът ѝ не бива да се бърка с правописа на сатен. Рафтовете от сатинирано стъкло са устойчиви на издраскване и лесни за почистване. Наименованието памучен сатен често се бърка с търговското […]

Как се пише: суверенна, суверенно, суверенни или суверена, суверено, суверени?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише с двойно н – суверенна, суверенно, суверенни, суверенният, суверенния. За думата е в сила следното правило: ако прилагателното име в м.р. ед.ч. завършва на -нен (суверенен) и в останалите форми гласната е изпада от наставката -ен, в тях се пише двойно н. Суверенният статут на Малтийския орден е признат от […]

Как се пише: врели-некипели, врели некипели или врели, некипели?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – врели-некипели. Да не би ударите да са размътили разсъдъка ти дотолкова, та говориш врели-некипели? Трудно ще повярвам на тези врели-некипели приказки на политиците.

Как се пише: нееднократен или не еднократен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
В общия случай е правилно да се пише слято – нееднократен, също и нееднократна, нееднократно, нееднократни.   Според текста на закона вътрешно лице е всеки член на персонала, който има нееднократен достъп до вътрешна информация. Марин Льо Пен нееднократно е заявявала намерението си да свика референдум за отказ от еврото, ако влезе в Елисейския дворец. […]

Нет Инфо срещу Фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Централната избрателна комисия е посътпил сигнал от Нет Инфо АД за нарушение на Изборния кодекс, състоящо се в това, че дружеството Фейсбук не е публикувало тарифа за политическа реклама, каквито са изискванвията на ИК, и така е извлякло недобросъвестно конкурентно предимство пред останалите задължени субекти.

Сигнал МИ – 20-360  от 20.11.2019 Нетинфо срещу Фейсбук

Медиите твърдят, че има решение на ЦИК, в което искането за санкция се отхвърля на основание, че Фейсбук не е медийна услуга по смисъла на ИК.

Според ИК, §1 –

15. (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) “Медийна услуга” е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни услуги са:
а) печатните медии – вестници, списания и други периодични издания;
б) медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като:
аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;
бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.
Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”.
16. “Доставчик на медийна услуга” е физическо лице – едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги.

 

Изричното изключване на Фейсбук от обхвата на ИК е известно и на Нет Инфо, защото в сигнала те посочват разпоредбата.

Не  намирам решението на сайта на ЦИК, когато го намеря, ще го публикувам изцяло.