Monthly Archives: May 2020

Как се пише: ненавременен или не навременен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – ненавременен, също и ненавременна, ненавременно, ненавременни.   Според опозицията предприетите икономически мерки са хаотични и ненавременни. Данъчните са съставили пет акта за ненавременно отчетен оборот. Частицата не се пише слято със следващото съществително, прилагателно или наречие, когато с нея се образува нова дума с противоположно значение:   щастие […]

Как се пише: общо взето или общо-взето?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – общо взето, тъй като няма основание, на което да се пише полуслято. В този филм историята се върти, общо взето, около исторически факти. Общо взето, останахме доволни от екскурзията до Дания.

Пътуване до Германия по време на корона-вирус

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Здравейте, група! Напоследък прибягвах до вашата помощ и бяхте отзивчиви. Сега е време и аз да бъда полезна. Мъжът ми пристигна тази сутрин в Германия и споделя някои подробности около пътуването си. Честит празник и бъдете здрави!

„Искам да разкажа за моето пътуване до Германия. Бях на „Дунав мост – 2“ на 23.05 в 8:50 часа и преминах за 40 минути. Румънците питат само за къде пътуваш и ако си транзит – лепват един стикер на предното стъкло и ти дават една карта на Румъния с транзитните маршрути за преминаване през страната към Сърбия, Унгария и Украйна. На гърба на картата удрят печат с датата. Освен това ти мерят температурата и те записват в една книга. В 14:20 часа бях на Румънско-Унгарската граница, но там има разделение – леките коли минават през един пункт, а камионите през друг – Арад, та се наложи да се върна и да отида на другия, който е на около 2 км. в страни. В 15:30 минах, като ме питаха за къде пътувам и имам ли работа с договор в Германия. Щом бръкнах в папката с документи да покажа договора и ме пуснаха. Не го гледаха, но явно трябва да имаш такъв. И те ми лепнаха един стикер върху румънския и ми дадоха една карта, на която имаше отбелязани бензиностанциите където е разрешено да зареждаш. Ако си със стикер „Транзит“ и искаш да заредиш на друга бензиностанция – гориш. На Унгаро-Австрийската граница минах транзит, като само ми връчиха (австрийските граничари) един анкетен лист, който трябва да попълня и да предам на излизане от Австрия. На Германо-Австрийската граница ме попитаха защо искам да вляза в Германия, къде ще спя и работя, и след като отговорих чинно ме пуснаха. И те не погледнаха договора за работа, но явно трябва да имаш такъв за да те пуснат. Та така. Забравих да спомена, че в Унгария можеш да спираш само на тези места за почивка, които са обозначени със същия символ като този на стикера „Транзит“. Чавдар Дуцов

Ваканция в Трансилвания (Румъния)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днешният пътепис ще ни отведе до един от най-красивите райони на Румъния – Трансилвания. Наш водач ще бъде Благовеста. Приятно четене:

Ваканция в Трансилвания

Румъния



Отколешна мечта ми е едно пътешествие до Трансилвания . И най – после съдбата ми се усмихна.
Тази година решихме семейната ни ваканция да бъде в Румъния. След доста голямо ровене в интернет успях да съчиня план – програма за пътуването.
Оказа се, че както Румъния е съседна държава, така за нея в интернет трудно намерих информация. Почти нищо не пише в български сайтове, тук-там някой пътепис от пътешественици – мотористи. Но от английски сайтове успях да събера доста информация, която искам да споделя.
За мен Румъния беше съседна държава, поопоскана от Соца, но… не съвсем. Колкото повече четях за Румъния, толкова повече ме заинтригуваше тази страна. Оказа се , че имат интересни области , китни манастири, прекрасни природни забележителности, величествени планини и дори… кратер на угаснал вулкан. А…малко се отплеснах. Сега по същество:
Пътуването ни беше главно в Трансилвания.


Маршрут:
1 ден = Варна – Сибиу през Трансфъгарашан
2 ден – Сибиу – Сигишоара
3 ден – Сибиу – солна мина Турда – крепостта в Алба Юлия
4 ден – Сибиу – музей на златото в Брад – замъкът Корвин в Хунедоара
5 ден – Сибиу – крепостта Фъгъраш- замъкът Пелеш в Синая
6 ден – Корну де Жос – дворец Могошоая – Букурещ – Варна

Резервирах през Booking:
4 нощувки в апартамент в Сибиу
https://www.booking.com/hotel/ro/sweet-sibiu.bg.html
Booking.com 1 нощувка в Корну де Жос:
https://www.booking.com/hotel/ro/ralf-residence-cornu-de-jos.bg.html

Booking.com


– Купихме електронна винетка


Изтеглих карта на Румъния от тук:
https://www.skyscrapercity.com/showthread.php?t=1381215

Настроихме GPS те и потеглихме


1 ден – тръгнахме в 4 часа на рано от Варна знаейки, че имаме да минаваме граница, лоши пътища в Румъния и проход. Какво ни беше учудването , когато след Vama veke се оказа, че пътищата в Румъния са хубави , да … без дупки но…се мъкнахме с 50-60 км/ч. Постоянни ограничения, пътя върви от село в село ….В Букурещ – движението ужасно…
Е… към 11и 30 часа пристигнахме в

Куртя де Ардеш

в ресторант Wolf предварително набелязан, с добри отзиви и паркинг.
http://restaurantwolf.ro/
Мъжката чета иска да яде , няма как. Сядаме да поръчаме. Ами сега ?!? Сервитьорката не говори друг език освен… румънски. Та… с пръсти успяхме да си поръчаме – 2 супи, 1 омлет, 1 кашкавал пане и 2 български салати. Какво ни беше изумлението, когато пристигнаха 2 огромни купи салати – едвам успяхме 4 човека да ги изядем. Оттук нататък внимавахме в поръчването. И всичко това за 20 лева. Еха! Изобщо – повече от 20 – 25 лв за обяд и 30 – 35 лв за вечеря не сме плащали.
След доброто хапване и много смях /научихме вече: 4 – куатро, 5 – чинчи/ потеглихме през прохода

Трансфагарашан

Отне ни около 5 часа да го минем. Не беше толкова тежък като преход, просто много често спирахме за снимки. Видяхме мечка с малкото си до мантинелата. За съжаление имаше много гъста мъгла и по северния склон не можахме да снимаме виещия се път , нито езерото Балея.

Трансфагарашан – южният склон , Румъния
Трансфагарашан – южният склон


Към 19 ч пристигнахме в

Сибиу

и се настанихме в апартамента. Оказа се много удобен за 4 членното ни семейство. Самият квартал беше добре устроен, с алеи за пешеходци, с паркоместа, много зеленина , чисто…все едно не бяхме в Румъния , а в Германия.

На 80 метра – Профи – супермаркет, кафене, аптека, закусвалня. На 100 метра – ресторант и пицария. И в двете заведения ни хареса храната и обслужването.
http://www.pizzasibiu.ro/preparate-quattro-stagioni.php
https://eucemananc.ro/sibiu/locatie/restaurant-caru-cu-flori/227/
Направихме вечерна разходка в Стария град. Барокови сгради с характерните прозорчета – очи, много зеленина…На големия площад имаше сцена с балетна постановка.


През цялото лято в Сибиу се провеждат културни изяви. 3 вечери подред имаше концерти с румънски рок групи – хората танцуват, всеки с питие в ръка … не ни се прибираше в апартамента да спим.


2 ден – понаспахме се и към 11ч успяхме да тръгнем за Сигишоара. Хубав път , но… средна скорост 50км/ч – 90 км за… 2 часа.

Внимавайте по румънските пътища – има много полиция с камери


Докато мъжът ми се нервеше за влаченето по пътя, аз се наслаждавах на кокетните трансилвански села. Табелите им са написани на 3 езика – румънски,унгарски и немски.
В

Сигишоара

точно до паркинга /5 леи/ беше поредната спирка да заредим гориво за телата ни –
https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g311309-d3498488-Review
Ядохме традиционна mamaliga и ciorba fasole.


След вкусния обяд с усмивка и нови сили закатерихме към цитаделата.

Децата влязоха в къщата – музей на Влад Цепеш, а аз – по дървените стълби към

Bergkirche

Гледки, снимки – снимки, гледки – до вечерта.


На връщане в същия ресторант отразихме едни папанаси и – доволни по обратния път

Romania-Transilvania-Меню в ресторант, Румъния – Сигишоара

В района е хубаво да се видят и укрепените църкви в Саскиз и Биертран по ЮНЕСКО/.

3 ден – ставаме по-рано и газ… към

солна мина Турда

От Сибиу до Алба Юлия има магистрала, но след това до

Турда

– пак с 50км/ч. Румънците строят в този участък магистрала до Клуж-Напока, но още не е довършена.
Децата останаха много доволни от днешния ден – за първи път влизаха в

солна мина

Зарязаха ни още в началото и ги видяхме чак след 4 часа на излизане. Внимавайте долу в мината няма обхват на телефоните.
Самата мина много ни хареса , но достъпът до галерията Франц Йозеф е само през 2 асансьора за 4 човека и огромни виещи се опашки. Така , че…хайде по стълбите… 26 етажа надолу. Голям фитнес! Имайте го предвид , защото на връщане пак по същите стълби е изкачването. Вечерта спахме като пребити. /Е ,затова помогна и по – прохладното време в Сибиу – 18 – 24 гр по Целзий, Варна – 25 – 31 гр по Целзий/ .

Ах,забравих: Минахме и през Алба Юлия, но бяхме много изморени и

Алба Юлия, Румъния

направихме няколко снимки на крепостта Алба Каролина

Православна катедрала Св. Троица – Алба Юлия, Румъния
Православна катедрала Св. Троица

и … беж’ в

Сибиу


4 ден – сутринта потеглихме по познатият ни път по магистралата – УРА! – 150 км – за 1час.

В Брад бил единственият музей на златото в Европа.

Първа спирка – пицария Рома .
Restaurant Roma Brad – Brad, Romania – Food & Beverage | Facebook
Леле, как хранят тия румънци! Трима души ядохме една пица . Платихме около 25 лв и хайде в

Музея на златото.

Бях с по – големи очаквания, но децата ми останаха очаровани.
Продължихме за

Хунедоара

и ….еха! Замъкът си чака принцесата! Наистина е величествен!

До входа на замъка има музей на изтезанията – за хора със здрави нерви.
И… вечеря в любимата ни пицария и вечерна разходка в Сибиу.


5 ден

Умората си казва думата – трудно ставане – към 11часа и казахме „чао“ на Сибиу – градът остана завинаги в сърцата ни.
И пак регулярното „влачене“ с 50 км/ч .

Фъгъраш –

невероята крепост с ров и вода около нея, плуващи лебеди във водата. Около крепостта – оформени алеи, пейки, зеленина, спокойствие и красота…чуват се само крясъците на лебедите и шума на листата…

Пристигнахме в

Пелеш

към 16 часа след страхотен трафик, докато хапнем и… заваля дъжд, а дворецът Пелеш го затвориха.

Настанихме се в къща за гости в

Корну де Жос –

много приятно местенце. Зад къщата – беседка , градина и детски кът…тишина и спокойствие… Самото селище – чисто, приветливо и подредено. Бихме останали тук и за по-дълго време …

https://www.booking.com/hotel/ro/ralf-residence-cornu-de-jos.bg.html Booking.com


6 ден – сутринта след обилната закуска – към

двореца Могошоая

Там – поредната двойка младоженци на фотосесия. Въобще, много сватби срещнахме: две в Алба Юлия и еднав Сибиу.


Около двореца има парк с красиви алеи, тихо , спокойно място, потънало в зеленина…

Аз нали съм си романтичка – по замъци ходих… избирах си в кой бих могла да живея…хи .. хи … мечти!


Полезни сайтове:
https://www.romanianfriend.com/
https://www.romania-insider.com/discover-romania-the-gold-museum-in-brad/
https://www.welcometoromania.eu/DN76/DN76_Brad_e.htm
http://www.mcdr.ro/
http://www.balkaninsight.com/en/article/transylvanian-castle-to-host-opera-festival
http://bnr.bg/hristobotev/post/100496403/po-sledite-na-chernia-garvan
http://romaniatourism.com/sighisoara.html
https://www.uncover-romania.com/attractions/history-culture/landmarks/mogosoaia-palace/
https://www.travelguideromania.com/ro/salina-turda-transilvania/

Автор: Благовеста Дойчева 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Booking.com

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция (6): Мардин и Сафранболу

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Завървшме пътуването на Любо до Иран и Ирак. Започнахме с прехода през Турцияпродължихме към Техеранстигнахме до Язд и Персийския залив, после тругнахме обратно в посока Персеполис и Исфахан.
За последно прекосихме северен Ирак, а днес – с две нощувки по пътя – ще прекосим Турция по пътя за България
.

Приятно четене:

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция

Историята на едно пътуване с Ауди

част шеста

Турция – Мардин и Сафранболу

Ден 14
Решихме днес да влезем в Турция, след като разгледаме древното градче Акре. Мислехме да гледаме и каньона Равандуз, както и градчето Амеди, но бяхме вече доста изморени от постоянните проверки на военните и подозрението към смачкания багажник, който не се отваряше. Така че съкратихме малко престоя.

Тръгнахме рано сутринта и като пристигнахме в

Акре

беше спокойно и приятно за разходка. Наистина мястото си заслужава да бъде посетено. Емблематично е за района, а и старата архитектура на фона на скалистите планини наоколо много му отиваха. Помотахме се, поснимахме, ядохме някаква местна гозба, която беше доста вкусна и тръгнахме към границата през градовете Дохук и Захо.

Спряхме при едни военни да попитаме за пътя. Да, този път ние спряхме при тях по желание. Тук не можеш винаги да караш по табели или GPS, защото те те водят по главните пътища, а в нашия случай към Мосул, който е препоръчително да бъде избягван като не особено стабилен. Особено за чужденци. В тази част военните сякаш по-малко се интересуваха от нас. Даже на няколко пъти дори не ни спряха, а само ни помахаха или се здрависаха с нас. Вероятно, защото решаваха, че сме се отправили към границата и излизаме от страната им.

Интересно беше, че на няколко места видяхме бензиностанции с километрични опашки. Явно нямаше бензин и всички чакаха. Добре че ние не разчитахме на тях. В Ирак бензина беше около 1,45 лв сякаш, но спомените ми не са така ясни и не съм съвсем сигурен.

Малко преди границата все пак имаше бензиностанция, на която нямаше проблем с горивото и допълнихме резервоара преди влизането в Турция.

Захо, Ирак

Стигнахме

границата Ирак – Турция,

която е след град Захо и се подготвихме за предстоящите предизвикателства, а такива не липсваха. Ще засегна

някои основни елементи от преминаването

От иракска страна

паспортният контрол и изходните печати бяха мигновени.

След това някакви такси, които не разбрах за какво са – около 50 турски лири. Там ми взеха и временните документи за колата, които бях получил на границата при влизането. После още някаква проверка и бяхме готови

да минем по моста над реката

и да се заемем с

турските формалности

А там ни разкостиха.

Един кюрд, който живее в Германия ни насочваше къде какво да правим. Човека каза, че този маршрут го пътува 3 пъти годишно и всичко му беше ясно. Трябва само търпение.

Започнахме с изваждане на целия багаж и внасяне на ръка в близкото помещение, където всичко минава през скенер.

После се минава щателна проверка на колата. Това на нас ни отне много време, защото носехме наистина бая багаж и провизии поради спецификата на пътуването ни.

Последва товарене обратно в колата.

Това беше само предварителна проверка. Отидохме на митница.

Оттам ни изпратиха на рентген. Там пращаха всички автомобили, които не са с турска регистрация. Имаше 11 коли пред нас, а чакахме около 2:20 часа да минат. Трябваше отново всичкия багаж да излезе от колата през седалките, но поискаха и багажника да бъде отворен. Обясних човешки, че това няма как да стане поради очевидни причини и човека за щастие се оказа разбран.

Минахме рентгена и после пак една бърза проверка на автомобила. Натоварихме обратно всичко и се върнахме на митница.

Оттам ни пратиха за проверка в полицията. Тръгнахме да я търсим.

Попаднахме на медицинската служба, от която се оказа, че тук май имат нужда. Мога да си представя дори повече от ден чакане на тази граница, ако колите са много.

Седиш на жега над 40 градуса и чакаш. За да онагледя колко топло беше ще кажа, че докато чаках на едно гише, от козирката над мен, която се намираше на около 7 – 8 м височина, се облекчи един гълъб върху главата ми. Докато материала изминаваше тези 7 – 8 метра път до главата ми, цялата вода се изпари и на главата ми просто тупна едно сухо парче и падна на земята. Чак не ми се вярваше, че не ме омаза изобщо.

Та така от медицинската служба една мила жена ни заведе в полицейския участък в съседство. Там се държаха съвсем професионално. Направиха си нужните проверки като искаха да разгледат и фейсбук профили на тези, които имаха, за да преценят що за хора сме. Минахме и тази проверка.

Върнахме се на митницата, където казаха да минаваме към последния портал. Там бяха някакви киселяци, които ни гледаха пак сякаш сме извънземни. Искаха нещо, което не разбрахме какво. Обяснихме, че сме минали всички възможни проверки и, че ако има още някаква да я дават да минаваме и нея и да си ходим вече оттук, че половин ден изкарахме на тази граница. Обяснихме отново, че сме туристи и се прибираме.

Най-накрая си получихме документите и

влязохме в Турция

Макар на 2000 км от България, някак се чувствахме почти у дома след влизането в Турция. Но пък вярно беше, че и тези части са доста по-различни от Турция, с която сме свикнали ние.

Пътят се движеше непосредствено до границата със Сирия

Спрях да снимам река Тигър, която разделяше Турция и Сирия.

Река Тигър между Турция и Сирия
Река Тигър между Турция и Сирия

Малко по-нататък пък граничната ограда беше непосредствено до пътя и от другата страна се виждаха сирийските населени места.

Границата между Турция и Сирия
Границата между Турция и Сирия

В град Nusaybin

се видя и самия граничен пункт, който предполагам в момента беше затворен. Иначе пътят се оказа приятен. Беше жътва и наоколо всичко беше обагрено в златисто.

На една бензиностанция при нас дойдоха кюрди да ни питат дали наистина сме от България. Странно им беше какво правим по тези земи. Малко преди отклонението за

град Мардин,

който беше и целта за днес ни спряха военни. Излязохме от колата с паспорти в ръка, а едно куче се вмъкна вътре и започна да души като лудо. Ние се направихме малко на луди и казахме, че сме били на преход из Иран като не споменахме нищо за границата, която бяхме минали преди малко. За щастие не разгледаха печатите в паспортите. Попитахме дали можем да спим някъде наоколо на палатка, но те категорично казаха, че това отсреща било Сирия и не било място за палатки. В този момент спря автобус с надпис Истанбул – Багдад и всички се втурнаха към него, а ние се изнизахме.

Завихме към Мардин с надеждата да си намерим закътано местенце,

но поради жътвата и оживлението се оказа не много лесна задача. Минахме през града и се спуснахме от другата страна на планината, където след известно търсене и обикаляне по едни черни пътища намерихме чудесно и закътано място. Беше вече тъмно, а наблизо се виждаха светлините на близкото село.

Тук хората бяха по-различни. Бяха с предразсъдъци, а може би и с право. Вероятно повечето бяха преживели много конфликти. На едно място малко преди да намерим това един човек ни видя да свиваме по черен път и ясно ни каза, че нямаме работа там.


Ден 15

Край Мардин в Турция
Край Мардин в Турция


Отново чудесна слънчева утрин. Днес вече не беше толкова жега. Подмотвахме се лежерно около лагера без бързане и се наслаждавахме на спокойната обстановка. След това събрахме лагера и се отправихме към

Мардин,

който беше съвсем близо. Градът не прилича на нито един друг турски град, в който съм бил. Прилича по-скоро на стар град от Близкия изток, изграден със светъл жълтеникав камък, а местоположението му на върха на едно възвишение, му придаваше особен чар. На юг като на длан се виждаше цялата равнина. Определено много интересен град с уникална атмосфера.

Седнахме да опитаме малко локални тестени изделия с чай в една пекарна. Търсихме бюрек, но уви тук не беше така популярен, както в западна Турция.

След Мардин искахме да посетим т.н. Hive Houses в градчето Harran, но поради това, че пътят вървеше твърдо в посока Сирия се отказахме. Представихме си безбройните военни постове и проверки, които вероятно щяха да ни бъдат направени и да се налага да се обясняваме като ученици. С печати от Ирак в паспортите и в посока към границата със Сирия, щеше да се наложи бая убедително да повтаряме, че сме просто туристи и искаме да гледаме „Кошерните къщи“ в Харан.

И така решихме, че ни стигат толкова проверки за това пътуване. Наистина се бяхме поизморили от тях.

Преди обяд

потеглихме по направление Газиантеп, Адана, Аксарай, Анкара

Беше строг транзит, но това, което ми направи впечатление беше приятната природа, която започна да се разкрива около пътя. Определено се усещаше средиземноморския климат. От прозорците на колата

Адана

изглеждаше приятен и уреден град. Оттам започнахме да катерим на север към анадолското плато. Пейзажът премина от горист към тревист с красиви възвишения. Много е красиво в Анадола!

По пътя в Анадола, Турция
По пътя в Анадола
Камион по пътя – Анадола, Турция
Камион по пътя

След град Аксарай

започна да се смрачава и кривнахме по един черен път сред поляните, за да си намерим място за лагер. Малко повече покарахме навътре по ливадите сред околните хълмове, но пък местенцето, на което се установихме беше прекрасно.

Наближаващият край на пътуването се усещаше вече доста силно. Имахме само още една нощувка след тази, преди да се приберем в България.

Житна нива – Анадола, Турция

Ден 16

Продължихме в посока Анкара,

която транзитирахме и решихме да спрем само в градчето

Сафранболу,

което много прилича на нашите възрожденски градчета в стил Копривщица или Боженци. Къщите са в същия стил.


Safranbolu, Safranbolu, Турция

Трафикът обаче се посгъсти и предусещахме как без да искаме пак сме улучили края на Рамазана. В самото Сафранболу беше такава гъчканица и оживление, че някак се загуби чара на градчето. Поснимахме, наядохме се с едни огромни черници директно от дървото и се изнесохме набързо. Не можахме да го усетим много това място, макар да беше доста красиво градче.

Поехме в посока Истанбул

Валя доста, а колоните от автомобили бяха безкрайни. На около 120 км преди града решихме да отбием и да нощуваме, за да не се забием в някакво задръстване и да си отвисим до никое време. Намерихме изключително спокойно местенце сред едни тополи като бяхме добре скрити. Беше близо до магистралата и трафикът се чуваше цяла нощ, но в същото време предлагаше доста уют.

Последен лагер за пътуването

Не бързахме да лягаме, защото искахме да се насладим на тази вечер максимално. От утре пак ще сме затворници на града и бетонните кутийки, в които живеем.


Ден 17

Лагер в тополите край пътя – Истанбул, Турция
Лагер в тополите край пътя

Посока България

Трафикът беше доста по-добре от вчера, така че спирането тук беше мъдро решение. Сравнително бързо прецапахме през Истанбул по втория мост над Босфора и се отправихме към границата с България.

Решихме да минем през Лесово

(от турска страна търпеше реконструкция в този момент) уж, че било по-спокойно, а и надявайки се да не ни обърнат такова внимание като сме на по-второстепенен пункт. Да, ама не. Въпреки че излизахме от страната им

турците се постараха да минем през всички възможни проверки

Само дето не измислиха и някоя извън процедурите специално за нас. Още на първото гише последва въпроса – „Ирак“? след като видяха печатите с надпис „Habur“ в паспортите. Кимнахме в знак на съгласие и допълнихме, че сме туристи, които са минали само транзит оттам на път от Иран. Човекът не се трогна, а почна да звъни някакви телефони и оттам се

започна поредната гранична одисея

Започнахме с проверка на багажа, после рентген, после цялостно търсене с куче, което направи целия багаж в козина и

накрая завършихме в отдела за борба с наркотици,

където писаха някаква докладна, че не са открили нищо нередно. Така се търкулнаха едни незначителни 4 часа. От българска страна ни лук яли, ни лук мирисали казахме, че идваме ей тук от близките планини в Турция, надявайки се да не минем още една такава проверка. Нашите митничари приеха това за чиста монета и ни пуснаха по живо по здраво като само ни попитаха как са планините по турско. После такса дезинфекция и

вече бяхме на родна земя

Веднага след границата кривнахме към

село Лесово

и под една хубава сянка точно до табелата на селото направихме един обяд с последните останали провизии и бира. Малко позабравения вкус на кехлибарената течност се вписваше чудесно след преживелиците на границата и жегата.

След това всичко беше ясно – Елхово, Ямбол и София. Спряхме само да снимаме една лавандула, че така хубаво се лилавееше и нямаше как да бъде подмината без снимка.

Лавандула
Лавандула


Едно съвсем кратко заключение

Иран е чудесна страна

и препоръчвам на всеки, който има желание да я види да отиде скоро преди едни „доброжелатели“ да отидат да разбутат нещата и там под претекст, че отиват да проповядват „демокрация“.

Благодаря на хората, които срещнахме там за доброто им отношение към нас и за това, че спомогнаха за приятното изживяване.

Северен Ирак

е място, което може би няма да се хареса на всеки, а само на хората с по-авантюристичен дух. Но определено и там има какво да се види, както и да се усети атмосферата и ритъма на район, който се намира в следвоенен етап и сега се възражда отново.

За източна Турция

какво да кажа? Това е една различна Турция, която има много какво да покаже и определено я препоръчвам за посещение. Имахме перипетии през това пътуване, но когато нещата са поправими след време остават положителните емоции, удовлетворението от пътешествието и всичко, което те е обогатило през него.

А ето и малко статистика

на който му е любопитно.

  • Изминахме 10 914 км и наляхме 849 литра бензин. Само в Иран минахме 5200 км, а в Ирак 564 км.
  • Като разходи на човек ето как стоят нещата – 640 лв за пътни, храна, хотели и какво ли още не. 100 лв виза за Иран, 80 лв карнет за колата и 20 лв застраховка. Това е сметката на калпак като ние бяхме трима души. И туй то!

Беше едно пътуване изпълнено с емоции и незабравими моменти!

Край
Автор: Любомир Петров 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция

Booking.com

Как се пише: галиматия или галимация?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише галиматия, мн.ч. галиматии. Думата е заета чрез румънски или руски от френски – galimatias. В галиматията никой не разбра откъде се появи този пришълец. Я не ме занимавай с галиматиите си – писна ми да те слушам!

Как се пише: гранитна, гранитно, гранитни или гранитена, гранитено, гранитени?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише гранитна, гранитно, гранитни, гранитният, гранитния. Голямата гранитна мивка е сред най-популярните варианти в съвременната кухня. По северния склон на Валявишки чукар има оформени два масивни скални ръба, покрити с едри гранитни блокове и обрасли на места с клек.

До водопада Сувчарско пръскало (Централен Балкан)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Стига карантина, стига корона – с Анжело отиваме на Балкан! Той ще ни води днес до Сувчарското пръскало в Стара планина. Приятно четене:

До водопада Сувчарско пръскало

Централен Балкан

Тръгнахме към

Карлово

 да посетим някакво мероприятие, което от началото на седмицата се провеждаше в Градската художествена галерия. Кой да ти знае, че в събота и неделя, дните, в които гостите на града биха я посетили, галерията… е затворена!

Помотахме се из центъра, огледахме руините на построената от Евлоги Георгиев вълнено-текстилна фабрика и подарена на града (групов паметник на културата и архитектурното строителство, явно неприоритетен) и решихме да отскочим до намиращото се на двадесетина км

Христо Даново

Буквално с последните къщи на селото започва Национален парк „Централен Балкан“. В началото на парка се намира

водопадът „Сувчарско пръскало“,

обявен за природна забележителност през 1965 г.

За да стигнете до пръскалото имате две възможности:

  1. Паркирате автомобила си в центъра на селото. Оттам трябва да се върнете обратно по пътя, по който сте дошли и да завиете на ляво по първата пресечка след църквата, която остава вдясно от вас.
  2. Завивате по третата асфалтирана пресечка вдясно след влизане в селото (първа пресечка вдясно след автобусната спирка).

Ние, предвид изгубеното време, използвахме вариант 2. Улицата продължава все направо през „Цигойнен махaлеси“ (lingva franca!), докато излезе от селото, премине над реката и завие вляво. Тръгва се по асфалтиран път (42.7281379, 24.6076903)

42.7281379, 24.6076903

удивително добре запазен, поне в началото. Наричат това шосе „Военният път“, защото е строен за военни цели, а също и Корфийският път, защото води към т.нар. Корфия (κορφια – пазва, гръд) – пасище, закътано в пазвите на планината и носещо фамилното име на бившите си собственици (вероятно някакво семейство български преселници от Беломорието). През цялото време вляво, в ниското, остава реката Коджа дере (Koca dere – Големия дол, Белята), а от дясно, от високото, от време на време се чува шума на преминаващите по прохода Троян – Кърнаре автомобили.

Когато пътят е строен, вероятно е имало изобилие от безплатна (войнишка) работна ръка и не са изградени подпорни стени. Има огромни скални късове по платното, а на места то достига до тясна пътечка, поради свлачища. Личеше си, че скоро е минавала някаква пътна машина, но разчистването бе като за военна техника, а не за нормален автомобил. Все пак успяхме да стигнем почти километър над селото (42.735022, 24.599287),

откъдето нагоре „разчистеното“ не беше по силите на нашата кола.

Път в Стара планина – Христо Даново край Карлово
Военния път

Пътят се изкачва постепенно и се вие, разкривайки красиви гледки към с. Христо Даново, планинските върхове и реката долу.

Долината на розите – Христо Даново край Карлово
Долината на розите

Колкото по-нагоре по Военния път се отива, толкова повече тясното устие на р. Коджа дере затваря изгледът назад. За сметка на това пък, напред се отварят гледки към две дълбоко врязани в планината и подобни на лабиринти долини – на р.Коджа дере и на левия й приток, река Дамар дере (Damar – жила на геологичен пласт), известна и като Корфийско дере, разделени от тънкия рид Орта бурун (Orta burun – Среден нос).

По-нагоре пътят става по-равен, скалите се отдръпват и няма толкова срутили се камъни, а той самият е „покрит“ със зелен свод от ниски клони на дървета.

От импровизирана наблюдателна площадка край пътя се открива спираща дъха панорама на северозапад към склоновете на рида Орта бурун, покрити с множество интересни скали и причудливо разкривени от стихиите ниски борове. Долу разпененото Дамар дере се спуска стръмно и с оглушително бучене по издълбан в скалите дълъг и подобен на писта за бобслей тесен улей.

Дамар дере в Стара планина – Христо Даново край Карлово

 Час след от тръгването стигнахме до масивна заключена бариера. Дори да можехме да „прескочим“ срутванията по-долу, с кола щяхме да сме дотук.

Кучето започна усилено да души и да лае в храсталаците край пътя. Оказа се змия с перфектна камуфлажна окраска. Това ни напомни да сме по-внимателни и да си гледаме под краката.

Змия в Стара планина – Христо Даново край Карлово
Змия

След километър намерихме „виновника“ за разчистването – малък багер за пресечени терени. Беше оставен отключен, с отворена врата. И наистина – на това място няма как да откраднеш и да пренесеш каквото и да е, а и баир-будалите не са такива хора!

Багер разчиства път в Стара планина – Христо Даново край Карлово
Багер

Веднага след машината имаше друга, „пешеходна“ бариера, след която пътят завива под прав ъгъл наляво. Скоро преминахме по циментов мост над малка рекичка, пореден ляв приток на Дамар дере. Известна е като

Сувчарска река или Сухчаирско дере

 Всъщност, правилното име би трябвало да бъде Сучаирска (su çayır – водни ливади), като едноименната местност, откъдето води началото си. Съответно и водопадът, който образува реката в средната си част, би трябвало да носи същото име като нея – Сучаирско пръскало.

Пътеката към Сувачаирското пръскало в Стара планина – Христо Даново край Карлово
Пътеката към Сувачаирското пръскало

Пътят продължава към хижа Козята стена, а саморъчно направена табела ни показа, че след моста трябва да продължим надясно по пътека през гората. След десетина минути стигнахме до малък каптаж и първата „официална“ табела. Пътеката на места е доста стръмна, а имаше и кални хлъзгави участъци. Явно подпочвените води са плитки и се просмукват под нападалата шума.

След 300 – 400 м стигнахме до място, където пътеката се разделя – вляво хоризонтално към скална тераса, водеща до скалния венец, откъдето се „изсипва“ 54-метровия водопад, а надолу – към реката в основата му.

Сувачарското пръскало в Стара планина – Христо Даново край Карлово
Сувачарското пръскало

В подножието на водопада водата се разбива в малък вир, образувайки красива дъга.

Сувачарско пръскало в Стара планина – Христо Даново край Карлово
Сувачарско пръскало

Явно рекичката е изключително пълноводна, особено през месеците в края на пролетта и началото на лятото. Не са един и два пресъхналите водопади, които сме посетили в неподходящия сезон – лятото и есента. Гледайки огромните дървета, „стифирани“ под странни ъгли от водата, разбираме че през валежните сезони водният поток застрашително увеличава обема си.

Докато обикаляхме водопада, се появи униформен охранител, който след това продължи към Козята стена с единственото разумно превозно средство за този терен – ендуро мотоциклет.

На връщане излязохме на асфалт по неофициалната пътека по левия бряг на реката. Тя е доста по-плавна от тази, по която се качихме и излиза преди моста.

Сувчарско пръскало

адрес: BG-4339 Христо Даново

GPS: 42.758893, 24.608110

Христо Даново / Khristo Danovo, Пловдив / Plovdiv, 4339, BG

Целият пешеходен маршрут от водопада към мястото, където оставихме колата, е около 3,5 км, като чистото време за ходене е около 45 мин (надолу). Нагоре, предвид средният наклон от и кондицията ви, ще е необходимо повече време. Статистиката може да бъде видяна по-долу, а трекът може да бъде видян тук, а свален от и тук.

Трак до Сувачарското пръскало в Стара планина – Христо Даново край Карлово

Още снимки:

България: Христо Даново (2018-09-15 Сувчарското пръскало)

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

Стара планина

Booking.com

Нов председател на СЕМ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бетина Жотева е избрана за председател на Съвета за електронни медии за срок от една година.

За задачите през мандата и повече за намеренията – няколко интервюта.
Бетина Жотева: Онлайн медиите ще бъдат регулирани от 2020, тогава влиза в сила и европейска директива

Бетина Жотева: Фалшивите сайтове крадат от вашия труд, трябва закон за интернет изданията

Бетина Жотева: Няма как да се случи БНТ да не се излъчва ефирно

Бетина Жотева: Новото медийно законодателство е доникъде. Сблъскваме се с МФ.

Бетина Жотева: СЕМ ще следи видеата онлайн, но няма да  е цензор

COVID 19 и задържане на трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Без спекулация за дистопия – само допълнение към въпроса за цифровите права.

В Закона за мерките и действията по време на извънредно положение има §41, с който изменят Закона за електронните съобщения.

§ 41. В Закона за електронните съобщения   се правят следните допълнения:
1. В чл. 251б, ал. 2 се създава изречение трето: „Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.“
2. В чл. 251в, ал. 2 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
3. В чл. 251г, ал. 4 накрая се добавя „и в случите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“.
4. В чл. 251г1:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“;
б) в ал. 3 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“;
в) в ал. 4 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“.
Какво има да се каже тук – §41 предвижда:
  • ново основание за задържане на трафични данни;
  • широк кръг лица с право на достъп;
  • задължение за незабавен достъп без предварителен съдебен контрол;
  • висока вероятност за произвол поради липса на регистър за карантинираните.

Никак не е ясно дали мярката е строго необходима и пропорционална – особено  без предварителен съдебен контрол.

На тези опасения се противопоставяше аргумент –  “но  това е само за времето на извънредното положение, вижте §52  от Закона за извънредното положение” –

§ 52. Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение.
Съмнително беше, че мярка в ЗЕС ще се прилага само до отмяна на извънредното положение – когато това не е отразено в  самия ЗЕС – но с приемането на ЗИД на Закона за здравето  съмненията  отпадат:
§ 12. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34 и 38 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
………………………
л) в § 52 думите „и се прилага до отмяна на извънредното положение“ се заличават.
Задържането на трафични данни по измененията на ЗЕС от март 2020 е без срок (действието на нормата е без срок, иначе самото задържане е със срока по ЗЕС), с незабавен достъп  от  широк кръг лица и без предварителен съдебен контрол.
*
По съображения  за  пълнота трябва да се добави, че 63 народни представители искат обявяване на противоконституционност на измененията в ЗЕС (чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и на свързания с тях § 51 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. ) и КС е образувал дело 4/2020 с докладчик Таня Райковска.
В искането  се твърдят и процедурни нарушения.