Monthly Archives: October 2020

5G в България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Две новини, свързани с 5G

1

Конспиративни теории, че разпространението на новия коронавирус може да бъде свързан с безжичната технология, доведоха до изгаряне на антени на мобилни оператори в 10 европейски страни и нападения над работници по поддръжката през последните месеци. В България обшина Балчик наложи едногодишен мораториум срещу изграждането на 5G мрежата.

Европейският съюз да „възприеме активен, дългосрочен и системен подход“ за справяне с опасенията относно 5G и електромагнитни полета (ЕМП). За това призовават 15 страни членки на ЕС, сред които и България, в писмо до ЕС. Според 15-те държави Съюзът има нужда от стратегия срещу дезинформацията за 5G технологията или рискува фалшиви твърдения да разклатят неговото икономическо въстановяване и постигането на дигиталните му цели, съобщава Свободна Европа, позовавайки се на Ройтерс.

2

България се присъединява към 27 от 30 страни – членки на НАТО, които участват в Clean Network, както и 27-те страни в ЕС, които интегрират програмата на общността 5G Clean Toolbox с Clean Network. Така страната ви отговаря на рисковете от несигурни мобилни мрежи и се подсигурява, че ще има чисти телекомуникации, които са жизненоважни за националната сигурност, икономическия просперитет и стабилността в региона”, заяви заместник -държавният секретар на САЩ Крак пред журналисти при посещението си в България, информира Капитал.

За Би Ай Ти от първо лице

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интервю на Илия Вълков с Павел Вълнев – какво отговаря бившият собственик на БиАйТи на въпроса за съдбата на телевизията:

Г-н Вълнев, каква е истината за телевизия Би Ай Ти? Защо я продадохте и кой я купи? 

Кой я купи – само мога да спекулирам, имам предположение, че са същите, които и в момента управляват. Но наистина само мога да спекулирам, защото никога не съм преговарял с такива. Хората, с които водих преговорите, не са политици – единият е Мирослав Янов, който по документи е собственик, а консултант по сделката беше Красимир Гергов. А защо я продадохме – защото това си беше бизнес проект. Би Ай Ти не е била медия на политическа партия, нито опозиционна телевизия на някого, нито проправителствена телевизия, нито пък корпоративна – известно е, че нямам бизнес в България. 

Исках независима медия. Направихме един добър продукт. В началото си мислех, че ни липсва достатъчно гледаемост и затова нямаме реклама. После реших, че нямаме достатъчно покритие и това също пречи. В един момент имахме и добър продукт, и добро представяне като гледаемост, близо 90 процента покритие. Тогава разбрах, че въпреки всичко няма да вземем реклама. Пробвахме и други неща – ходихме в „Америка за България“ и то с добър проект, те казаха: „Парите за тази година са свършили“. Аз не съм от тези, дето се молят. От държавата не съм търсил помощ – не искахме да се обвързваме с нея и да станем като други подчинени медии. От бизнеса не можахме да получим подкрепа. На този пазар има две групи, които реално контролират пазара – това са bTV Медия Груп и Нова Броудкастинг. Пробвахме да разчупим този монопол. 

Стигнах до идеята, че или аз трябва да купя още медии, или трябва да продам моята. Исках да купя bTV, Ралица Василева беше ангажирана с този мой опит. Официално ми отговориха, че bTV не се продава отделно, а се търси нов собственик на цяла група телевизии в Европа. 

Пробвах много варианти, не съм искал да продавам телевизията веднага. Докато продажбата остана единствен вариант, защото не беше нормално да продължавам само със свои лични средства да издържам скъпа медия и да виждам как не става така, както е навсякъде по света. Да, в този бизнес проект бях сам, никой не ми е помагал, сам съм си взимал решенията. Ако имаше още две-три свободни телевизии от нашия калибър и ако се бяхме обединили за реклама, можеше и да стане нещо. Като инвеститор трябваше да си върна парите. Така се наложи да продам Би Ай Ти. 

До последния ден, в който телевизията беше под мой контрол, нямаше цензура и натиск за нищо. Сега, като се замислям на кого е пречила телевизията… Не вярвам да е пречила на ГЕРБ, ако не се броят отношенията между Сашо Диков и Борисов, заради които, предполагам, той не е давал интервю за нас, но пък другите от ГЕРБ идваха редовно. Останалите партии – също. 

Но има една партия, която никога не е стъпвала в студиото и дори кандидат-президента си не пусна да представим в специалните формати. Това е ДПС. Можем да тръгнем оттам и да търсим на кого е пречила телевизията. И то толкова е пречила, че я затвориха безжалостно. Да закриеш такава разпознаваема медия с високо доверие, която технически беше по-напред дори от CNN, е нонсенс. Да направиш постоянна презокеанска връзка между два континента без техническо забавяне на звук и картина – това си беше постижение. Това беше телевизията на 10-милионна България и свободните хора я имаха за своя медия.

В последното си открито писмо помолих новите собственици да запазят свободата на журналистите от Би Ай Ти. В деня, в който видях, че са спрели новините и всички актуални предавания, ми стана ясно, че това няма да се случи. Въпреки обещанията и публичните изявления, че ще се прави интерактивна телевизия, че ще запазят журналистите и свободата им. Както винаги, в България нещата не са такива, каквито изглеждат. Но се гордея с друго – тази телевизия откри и разви толкова добри професионалисти, че в момента ги виждам по много други медии, където продължават да са независими.

А какво стана с архива на телевизията? Защо изчезна?

И за мен е много учудващо, че архивът не е достъпен, а той съдържаше в картини и звук много важна част от историята на България. Да се надяваме, че не е „изгорен“ на средновековна клада. Това, което е под мой контрол в Чикаго, е непокътнато.

Прочетете цялото интервю на Илия Вълков в Клуб Зет.

Британската регулация на платформите за видеосподеляне

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ofcom, британският конвергентен регулатор , днес публикува собственото си ръководство за   новите изисквания за платформите за видеосподеляне (VSP) в Обединеното кралство и подхода на Ofcom към регулирането.

Ofcom дава указания как да се определи дали дадена услуга попада в обхвата и основните законодателни изисквания към доставчиците, по-специално изискването за предприемане на подходящи мерки за защита на потребителите от определени видове вреди.

Това ръководство има за цел да помогне на заинтересованите страни да разберат задълженията, които ще се прилагат от 1 ноември 2020 г.

Article 19: свободата на изразяване 2019-2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е докладът на Article 19 за свободата на изразяване в държавите по света. Те са разделени в пет категории, от “свободни” до “в криза”, България не попада в първата категория при свободните (класацията се оглавява от известните Дания, Швейцария, Норвегия, Канада, Швеция). Естония и Латвия са в десетката. Общо в групата на свободните са 38 държави, като броsт им с всяка година намалява.

България е 51-ва и попада в следващата група (държави с някои ограничения).

България в таблицата на държавите с отрицателна тенденция – в сравнение с 2014 е 11 места надолу  в тази класация и е напуснала групата на свободните държави.

Article_19_20202019-20report.pdf_-_2020-10-22_20.18.39

Хендрик Зитих, KAS: шанс за дебати и подкрепа за качествената журналистика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Германско председателство на Съвета на ЕС.  Важни съобщения за свободата на медиите идват от събитията на Германското председателство. Заключителното събитие  е на 29 октомври.

У нас директорът на Медийната програма на Конрад Аденауер е дал  програмно интервю в Дневник В интервюто могат да се намерят отговори на серия пропагандни тези на ГЕРБ и Борисов – които са вече оспорени у нас, но – знае се –  гласовете  от Германия имат  особена  тежест за това правителство.

Защо отговорните фактори в тази страна, от които зависи това, не правят нужното, за да се прекрати този – колебая се дали да го кажа с тази дума – позор за България?

Необходима е атмосфера на приемане на независимите медии и осъзнаване, че те са необходими. Тази атмосфера трябва да се създаде на първо място от политиците, които носят отговорността за общественото развитие.

Качествената журналистика може да има една единствена основа – принципите на сериозната журналистика като безпристрастност, обективност, надеждно и старателно проучване на информацията и достоверна информация.

В България и региона чувам често да се говори за “медии, критично настроени към правителството” и “приближени до правителството”. Това е погрешно. Аз бих ги разделил на качествени медии, работещи по принципите, които изредих, “критични във всички посоки” медии, и на другия полюс – медиите, които съзнателно играят само на едната страна.

Разделянето на медиите на проправителствени и антиправителствени наистина е погрешно.  Тук има медии, които спазват демократичните медийни стандарти, и други корпоративни играчи, които днес могат да бъдат проправителствена пропагандна машина,  но позициите им са ситуационни и конюнктурни – и  сме виждали за един ден да ги променят на 180 градуса.

  • Както през седмицата разкриха Репортери без границипреди седем месеца те са предложили на министър-председателя  мерки за свобода и плурализъм на медиите, по които да се проведат национални дебати. След като са очаквали достатъчно дълго отговор, те публикуват предложението си.  От Медийната програма на Конрад Аденауер идва друго подобно предложение – за подкрепа на качествената журналистика, основана на стандарти:

Мисля, че е сега е времето в България да се създаде неформален Алианс за качествена журналистика, поставен на широка основа. Ние с удоволствие ще се включим с експертния си опит в създаването на такъв алианс.

Франция, свободата на изразяване, Самюел Пати

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Париж. Учителят Самюел Пати показал по време на лекция за свободата на изразяване карикатурите на пророка Мохамед във връзка със случая Шарли Ебдо (2015). В класа има и ученици, които са мюсюлмани. Родител на един от учениците протестира, подава жалба, а също призовава към протести. На 8 октомври във Facebook Messenger и WhatsApp е разпространено видео, което призовава към протести.

На 16 октомври Пати е убит с нож от 18-годишен младеж, чеченец по произход, роден в Москва, живял в Нормандия, не е установена конкретна връзка с училището и жертвата.

Успял след убийството да публикува снимка на жертвата в Туитър. Убит от полицията при задържането.

Нещата са започнали и са завършили в социалните медии, казва представител на правителството. Отговорността на социалните медии е гореща тема във френския печат. През май 2020 е изготвен закон за отговорността на социалните медии, който предвижда големи финансови санкции, но Конституционният съд спира прилагането. Трагичният случай с учителя Пати отново връща – ако изобщо е отпадало от вниманието на французите – законодателството срещу враждебната реч в дневния ред на френското общество.

Samuel Paty

ЗИД ЗРТ за промяната на принципа на финансиране на БНТ и БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както е известно,  към министъра на културата бяха създадени две работни групи, които да предложат промени на Закона за радиото и телевизията.

  • Първата работна група имаше за цел да изготви проект за националната мярка, която да въведе третата ревизия на медийната директива (Директива 2018/1808)  в Закона за радиото и телевизията. Проектът премина обществено обсъждане и следва пътя, предвиден в Закона за нормативните актове – планиран е за одобряване от МС на 21 октомври, т. 18 от дневния ред (update: одобрен) – следва внасяне в Народното събрание.
  • Втората работна група имаше за цел да приведе Закона за радиото и телевизията в съответствие със Съобщението на ЕК от 2009 г. за държавната помощ в обществените медии  (по-специално  с изискванията на т.6)  и със Закона за публичните финанси.

Новината е, че резултатът от работата на втората  група е изнесен за обществено обсъждане.

Дата на откриване: 19.10.2020 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Култура
Дата на приключване: 18.11.2020 г.

Археологията на измененията на Закона за радиото и телевизията относно обществените медии съдържа   кръгли маси, конференции, парламентарни срещи със заинтересуваните страни, експертни  групи  –   и планини от идеи, някои откровено лобистки.

Това е първи  законопроект – не говорене за  и не концепция – със задача  да се въведе Съобщението от 2009 г.  и да се  обвърже  обществената мисия на БНТ и БНР с определянето на размера на публичния ресурс.

В  чл. 6  се разработва идеята за обществената мисия и инструментите за реализацията й. Следвайки изискванията на Съобщението на ЕК,  проектът съдържа мерки за предварителен и последващ контрол както по същество (дали предлаганата услуга допринася за реализирането на мисията), така и за цената (размер на трансфера от държавния бюджет за компенсиране на нетните разходи за предоставяните от БНР и  БНТ медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия).

Дали задачата за смяна на принципа на финансиране ще бъде решена успешно  и каква ще е съдбата на проекта  – предстои да видим.

Как се пише: отблизо или от близо?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Когато представлява наречие със значение ’от близко разстояние’ или ’непосредствено’, се пише слято – отблизо.   Като се вгледаш отблизо, ще забележиш, че художникът е направил стотици мазки с четката. В специален видеоматериал НАСА показа как изглежда отблизо Плутон. Европейската комисия се ангажира да наблюдава отблизо свободата на медиите в България. Познавам я отблизо – […]

Как се пише: многократен или много кратен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – многократен, също и многократна, многократно, многократни. Многократно съм казвала и на състезатели, и на треньори, че психическата подготовка е от голямо значение. Безуспешни остават многократните опити на областния управител да установи контакт с кмета на община Котел.