Monthly Archives: March 2021

Съд на ЕС: Телевизионната реклама и медийният плурализъм

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело 555/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт, Германия)  в рамките на производство по дело Fussl Modestraße Mayr GmbH срещу SevenOne Media GmbH и ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH.

Запитването е отправено във връзка със спор между Fussl Modestraße Mayr GmbH  и SevenOne Media GmbH, ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH и ProSiebenSat.1 Media SE, учредени по германското право дружества, относно отказа на SevenOne Media да изпълни договор, сключен с Fussl, за   реклама на модни стоки на Fussl само на територията на Freistaat Bayern (провинция Бавария, Германия) с довода, че такава реклама — след като е предназначена да бъде включена в програма с национален обхват — противоречи на приложимото национално право.

 Медийната директива предвижда, че държавите запазват свободата си да изискват от доставчиците на медийни услуги под тяхна юрисдикция да спазват по-подробни или по-строги правила в областите, координирани от настоящата директива, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Съюза – чл. 4.  Такъв е случаят. Германия е приела следната разпоредба: Програма с национален обхват  може да излъчва реклами или друго съдържание само регионално, при условие че и доколкото правото на федералната провинция  допуска това.

Запитващата юрисдикция не е сигурна  дали това ограничение  на гарантираната с член 56 ДФЕС свобода на предоставяне на услуги  може да бъде обосновано с императивното съображение от общ интерес, което последната разпоредба преследва, а именно защитата на медийния плурализъм.

Както обяснява Генералният адвокат Szpunar в заключението си,  телевизиите се опитват да разширяват предлагането на реклама, но и да действат по-гъвкаво, подобно на рекламата в интернет. ProSiebenSat.1 е с национален обхват, но иска да привлече реклама, по начало насочена към населението в определена провинция, по този начин засягайки икономическите интереси на регионалните и на местните телевизии. Може ли “регионална реклама” да се излъчва в национална телевизия?

Първо, съдържащата се в член 7, параграф 11 от RStV забрана за регионализирана реклама по националните телевизионни канали представлява ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги. Фактът, че RStV оставя на федералните провинции възможността да разрешават регионализираната реклама на своята територия, не променя нищо в тази преценка, тъй като досега нито една от тях не е разрешила такава реклама, поради което тази възможност остава изцяло теоретична.

Второ, ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги може да бъде обосновано, доколкото отговаря на императивни съображения от обществен интерес, стига да бъде в състояние да гарантира осъществяване на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Германското правителство обосновава ограничението със запазването на плурализма на мнения на регионално равнище, за който съществуването на регионални и местни телевизионни канали било от първостепенно значение. Според това правителство запазването чрез член 7, параграф 11 от RStV на пазара на регионалната реклама за регионалните и за местните телевизионни оператори е необходимо, за да се гарантира икономическото им оцеляване. Регионалните и местните телевизии разглеждат въпроси от местен интерес, които не са застъпени или са застъпени много бегло по националните телевизионни канали. Така тези телевизии допринасят за обществения дебат и следователно за плурализма на мнения по тези въпроси. Мярка, която има за цел да гарантира възможността за функциониране на регионалните и местните телевизии, като им запазва пазара на регионалната реклама и по този начин им осигурява източник на финансиране, може да бъде обоснована от императивно съображение от обществен интерес, свързано с културната политика.

Трето, мярката трябва да е подходяща. Твърдението, че навлизането на пазара на регионална реклама на толкова мощни оператори като националните телевизионни канали има опасност да засегне значително дяловете от този пазар, които в момента се държат от регионалните и местните телевизионни оператори, не   изглежда явно лишено от основание.

Четвърто, мярката трябва да е пропорционална. Въпросът е дали други мерки не биха могли да позволят постигането на същата цел, като същевременно водят до по-малко ограничения на свободното предоставяне на услуги. Това запитващата юрисдикция ще трябва да прецени.  Едно ограничение на основна свобода, гарантирана с Договора за функционирането на ЕС, трябва да бъде обосновано – и   не само (а) да отговаря на императивно съображение от общ интерес и (б) да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната   цел, но и (в) да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

Съдът в решението си приема доводите и постановява, че

  • член 4, параграф 1 от Директива 2010/13 и член 11 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, забраняваща на телевизионните оператори да включват в предаванията си, разпространявани на територията на цялата страна, телевизионни реклами, които се излъчват само на регионално равнище,
  • член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че тя може да гарантира постигането на преследваната с нея цел за защита на медийния плурализъм на регионално и местно равнище и че не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така, и
  • член 20 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че не води до разлика в третирането между националните телевизионни оператори и доставчиците на интернет реклама по отношение на излъчването на реклама на регионално равнище, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Обвиненията по 326 НК за всяване на паника: една година по-късно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една година по-късно ето какво стана с обвиненията за всяване на паника:  след като през септември 2020 съдът върна за доразследване делото срещу проф. Стоименова – сега Сербезова – за нейните предупреждения срещу недостига на лекарства, през октомври 2020 прокуратурата повдигна нови обвинения, окачествени от Фармацевтичния съюз като репресия срещу правото на свободно изразяване на експертно мнение.

През март 2021 съдът констатира липса на престъпление. Мотивите още не са достъпни в системата на СРС. Решението не е окончателно, така че тази форма на тормоз би могла и да продължи.

ЕС: ваксинационни паспорти, green digital pass

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК представи предложение за ваксинационни паспорти. Зелени цифрови сертификати, безплатни и електронни, като временна мярка – временна, по съображения за пропорционалност на ограничението, това е ясно. Целта на мярката е да помогне на държавите-членки да възстановят свободата на движение „по безопасен, отговорен и конфиденциален начин ”. В правната рамка се споменават GDPR и изискванията на Директивата   за улесняване на трансграничния обмен на данни с цел електронно здравеопазване.

Ограниченията на правото на личен живот е засегнато силно от мерките, свързани със защита на общественото здраве. Да припомним българският опит  – неуспешен – за безсрочно законово уреждане на възможността за достъп до трафични данни.

Опасения има най-различни, ето например някои опасения за технологичната инфраструктура, която ще поддържа тази система, и нейната сигурност.

  • „Дизайнът трябва да предотвратява събирането на идентификатори или други подобни данни, които могат да бъдат препратени към други данни и да бъдат използвани повторно за проследяване („ Невъзможност за свързване “).
  • Експерти говорят за призрака на евентуално разширяване, удължаване и многократно прилагане  на мярката –  цифровият сертификат ще бъде „временен“ инструмент (до когато СЗО обяви пандемията за прекратена), но  с възможност за повторно активиране на по-късен етап, ако е необходимо, например в случай на друга пандемия.

Засега имаме туитнатото обещание на Фон дер Лайен, че цифровият зелен сертификат на ЕС „ще зачита защитата на данните, сигурността и поверителността“, завършва цитираната статия.

 

#КОЙ спря БНР: съдебната сага

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заимствам   #КОЙ спря БНР от Катедра Радио и телевизия на ФЖМК. Колегите издадоха сборник документи под това заглавие, съставител е  Вяра Ангелова,  и представиха сборника онлайн в петък. 

Паралелно директорът на БНР Светослав Костов, който беше предсрочно освободен за грубо нарушение на ЗРТ, води дело срещу СЕМ. Административният съд – София област вече се произнесе в полза на правомерното освобождаване с решение 749/2020 по адм.дело 1390/2019, но ВАС с решение 13550/2020 върна делото за ново разглеждане на друг състав на АС, за да изложи допълнителни мотиви по всички правнорелевантни факти, което според ВАС не е направено в първото решение.

Административният съд – София област се произнесе отново и  от днес решение 225/2021  е достъпно на сайта му.

Тезата на бившия директор на БНР Светослав Костов:

  • СЕМ не е уточнил дали основанието за предсрочното освобождаване  е системни нарушения или грубо нарушение;
  • Не е спирано радиото, а само програма Хоризонт, гарантираното право на информация се осигурявало от програма Христо Ботев,
  • Не е спирана и програма Хоризонт, а само наземното й разпространение,
  • Проверката показала, че генералният директор (ГД) е уведомен за профилактика, а не за спиране на сигнала,
  • събраните доказателства от ДАНС и прокуратурата за неговото участие не били относими към делото.

Тезата на СЕМ:

  • никой не е твърдял системност, нарушението е грубо,
  • задължението е за наземно разпространение,  не за разпространение онлайн;
  • не е вярно, че ГД не е знаел, защото предния ден програмите са разпространявали съобщението, че излъчването ще е спряно, вкл. такова съобщение е имало и на сайта на БНР, представена е докладна на техническия директор с резолюция ДА от ГД,
  • Върховната касационна прокуратура и КРС установяват, че не е планирана  профилактика за територията на цялата страна  и няма данни да е имало причина за такава.

Съдът:

  • установява спиране на наземното разпространение на програма Хоризонт на 13 септември 2019 от 6 часа до 10.42 минути,
  • установява задължение в лицензията за непрекъснато наземно разпространение на програма Хоризонт,
  • установява  две версии на ГД за спирането – поради профилактика и поради технически проблем (“прекъснат сигналът от студиен комплекс заради проблеми с оптичния кабел” – „Проблемът е някъде в оптиката. Не мога да кажа точно къде. Не съм инженер“), какъвто не се потвърждава,
  • установява, че ГД е знаел за спирането на разпространението,
  • установява, че СЕМ, при спазване на процесуалните правила, е приел за грубо нарушение спирането и неспособността на ГД да осигури изпълнението на точно това задължение в лицензията на БНР.

По изложените съображения  обосновано ответният орган е приел, че с допускането от жалбоподателя Костов и извършено от служители на националното радио спиране доставянето на програма Хоризонт (безспорно между страните е, че технически спирането е осъществено от „НУРТС България“ ЕАД) чрез мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на 13.09.2019 год. на територията на цялата страна за часовия интервал от 06.00 до 10.42 ч., при липса на данни за съществуващ технически проблем или други форсмажорни обстоятелства, довело до невъзможност програмата да се разпространява съгласно условията на издадената на БНР индивидуална лицензия – на територията на цялата страна, ежедневно, 24 часа в денонощието, по безпрецедентен начин са засегнати охранявани с нормите на Конституцията и закона обществени отношения и ценности, свързани с правото да се предоставя и получава информация. Настоящият състав споделя изцяло извършената от ответния орган преценка на степента и сериозността на допуснатото от жалбоподателя нарушение, определено в мотивите на решението като представляващо „брутална демонстрация против установения ред, като нарушава важни държавни и обществени интереси“, с оглед на което правилно същото е било квалифицирано като грубо нарушение на принцип за осъществяване на радиодейност.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че в случая правилно СЕМ е приел, че е налице основанието по чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗРТ, в частта досежно допускането от страна на жалбоподателя да бъде извършено от служители на БНР на грубо нарушение на принцип за осъществяване на дейността на радиооператора, предвид на което решението на ответния орган е материално законосъобразно. Същото е съответно и на целта на закона – да не се допусне ръководене на обществена медия при незачитане основен принцип в дейността на радиооператора.
Поради горните съображения жалбата срещу процесното решение следва да се отхвърли като неоснователна=

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

Но въпросът е  защо Светослав Костов е решил през тази септемврийска утрин да спре Хоризонт.  Защо този човек се е захванал с това? Какъв е бил мотивът му да си измисля обясненията за профилактика и за технически проблем (както се вижда, той не се е спрял на едно основание, пуснал е в обръщение и двете).

Вярвам, че са прави тези, които си обясняват спирането със зависимост на Светослав Костов.  През октомври 2019  предстои избор на главен прокурор и ГД е поел ангажимент БНР да не пречи, ако не съдейства – в това се изразява зависимостта.  Изпълнението на ангажимента в частност се фокусира върху Силвия Великова в съдебния ресор. Светослав Костов е споделил, че има натиск да й бъде отнет достъпа до микрофон заради избора на Гешев за главен прокурор и отразяването на протестите, до края на октомври – до избора. И тогава   той не е бил много стабилен в обясненията – както по-късно в обясненията защо е спрял Хоризонт:

  • първо е искал да я командирова в Стара Загора, което тя отказала (защо, Силве, какво й има на Стара Загора!),
  • после не можело да е редактор и репортер (“единствената причина Великова повече да не води “Преди всички” и да не отразява съдебната система като репортер, е, че по длъжностна характеристика е старши редактор в програма “Хоризонт”),
  • после твърди, че не е имало сваляне на Великова,  а промяна в графика на водещите – е да, тя е била просто задраскана, така се прави в България, задраскват те в списъка, “тя няма да води” и “тя няма да е в този ресор”,
  • после измислил да сложи двама души в съдебния ресор, защото само Силвия в радиото била без дубльор,
  • а накрая – мъж да отразявал протестите срещу Гешев, защото не било за жена.

Зад тези приказки стои задачата да се отстрани Силвия. До края на октомври, до избора. Добре е това да се припомня, защото сега Светослав Костов не е ГД, но пък Гешев е главен прокурор.  Какво стана с проверките #кой и защо спря БНР и главно #кой е упражнявал натиск върху Светослав Костов – че “децата му ще останат гладни и няма да се намери работа” –  и  кои са тези четирима, заради които ГД повтарял “или тя, или аз”?

Светослав Костов  не се е справил с ролята, но  други не са така колебливи. Силвия Великова разказа публично и веднага за натиска (всъщност натискът върху ГД е  бил двоен – първо да я махнат, после да я върнат), но други не са така решителни.

Ако тези механизми не се осветят, те ще си действат.

 

Конституционен съд: дистанционното участие по електронен път в работата на НС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

КС разгледа в закрито заседание на 16 март 2021 г. конституционно дело № 13/2020 г., докладвано от съдията Гроздан Илиев, и прие Решение на КС  №2/2021 г. 

Делото е образувано по искане на 54 народни представители  за установяване на противоконституционност на Решението на Народното събрание от 6 ноември 2020 г. за приемане на Правила за участие в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина, поради COVID–19.

Тезата в искането: решението противоречи на разпоредбите на чл. 81, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията, относно изискването НС да открива заседанията си и да приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. Според вносителите дистанционното участие чрез различни технологични средства не може адекватно да замени изрично постановеното в Конституцията изискване за лично присъствие и участие на народните представители в дискусиите и гласуването в пленарната зала, доколкото неговият смисъл е да гарантира минимум представителност при провеждане на заседанието, съответно вземането на решения от Народното събрание. 

Обратната теза:

  • оспореното решение урежда въпроси, които не са намерили разрешение в ПОДНС, какъвто е случаят, свързан с невъзможност народните представители физически да присъстват на пленарните заседания, заради поставянето им под задължителна изолация или карантина поради COVID–19. Решението е израз на регламентарната автономия на НС, чрез която се осигурява ефективността на всяко Народно събрание при всякакви обстоятелства да урежда неуредени в Конституцията въпроси относно неговата организация и дейност. Конституцията е признала широка дискреция относно процедурните аспекти в дейността на Народното събрание.
  • оспореното решение е съобразено и с чл. 2 ПОДНС, който предвижда НС при изключителни обстоятелства да заседава не в своята сграда, а на друго място. С позоваване на решението на Конституционния съд по к.д. № 7 от 2020 г. се поддържа, че извънредната епидемична обстановка представлява изключително обстоятелство.
  • не е нарушена конституционната разпоредба на чл.81, ал.3 от Конституцията, която изисква гласуването да е лично и явно. Поддържа се, че гласуването е личен акт, чрез които се изразява непосредствено лична воля, в който смисъл е и тълкувателно решение на Съда № 8 от 5 юни 2003 г. по к. д. № 6 от 2003 г. Изложени са съображения, че независимо от вида и избрания начин на гласуване правото на всеки народен представител да участва в него е лично конституционно право, което е недопустимо да бъде упражнявано от другиго.  “Лично” не ограничава техническите способи за извършването му  като видеоконферентната връзка, електронната поща, гласуване с пускане на бюлетина и други технически способи. Конституцията е технически и технологично неутрална – липсва конституционен стандарт, който да задължава държавните органи да въвеждат или ползват определени технологични ресурси.
  • политика на ЕС е създаването на множество различни механизми за реализиране на обществените отношения в електронна среда, чрез които се постига извършване на правни и фактически действия неприсъствено и приравняването им ex lege на извършваните присъствено. Европейският парламент, още от 26.03.2020 г., преминава към дистанционни заседания, чрез специална система за видеовръзка и обявява временни правила за дистанционно участие и гласуване.

КС:

Конституционната уредба на организирането на дейността на Народното събрание не е изчерпателна. Конституционният законодател е предоставил регламентарна автономия на НС по отношение на подробното изработване на правилата за неговата дейност и организацията и избора на неговите вътрешни органи, както и относно приложимите техники и средства за осъществяване на неговата дейност при съблюдаване на конституционно установените параметри. Съгласно чл.73 от Конституцията Народното събрание се организира и работи въз основа на правилник, приет от него. Съществена част от правилата за работа на 44-то НС са предмет на уредба от Правилника. А в § 2 от Допълнителните разпоредби на ПОДНС е предвидена възможност по въпросите, които не са изрично уредени в него, НС да приема решения.

Уредени са изискванията, необходими за да бъде извършена проверка на самоличността на народния представител, участващ дистанционно в пленарните заседания, осигурена му е и възможността да изразява волята си пряко, без ограничения, без съмнение за нейното съдържание и идентификация с неговата личност, доколкото волеизявлението му има гарантираната техническа възможност да се възприеме веднага в реално време, непосредствено от останалите народни представители и обществеността и намира място в стенографския протокол от заседанието. От това следва, че приетите с оспореното решение правила за дистанционно гласуване на народни представители с наложени ограничителни мерки по медицински причина, са в съответствие с конституционните изисквания по чл. 81, ал. 3 за лично и явно гласуване.

Конституцията не налага забрани или стандарти за използване на различни технологични платформи в дейността на държавните институции, вкл. конституционно установени органи. Оспорените правила на решението не нарушават установените конституционни изисквания за лично и явно гласуване. Уредбата на присъствието в реално време във виртуална среда, което по правни последици се приравнява на физическото присъствие в пленарна зала, също не води до извод за противоконституционност на оспореното решение.

Адекватна и пропорционална мярка, за осигуряване на редовната дейност на Народното събрание като постоянно действащ орган.

Доц. Наталия Киселова: На пpeдceдaтeля нa Hapoднoтo cъбpaниe ce пpeдocтaвиxa пpaвoмoщия, ĸoитo ca извън изpичнo избpoeнитe в Koнcтитyциятa и в Πpaвилниĸa зa opгaнизaциятa и дeйнocттa нa Hapoднoтo cъбpaниe.

Конституционен съд: понятието пол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 19 март 2021 г. Конституционният съд образува конституционно дело № 6/2021 г. по искане на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС.

Иска се тълкуване на чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 1, 2, 4, чл. 6, ал. 2, чл. 14, чл. 13, ал. 3, чл. 32, ал. 1, чл. 46 и чл. 47 от Конституцията на Република България и за установяване дали съответства на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз понятието „пол“, възприето от Конституцията, по следните въпроси:

1.  Какво е обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията, и има ли то самостоятелно психологическо и/ или социално изражение, различно от биологичното?

2.  Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?

3. Признават ли чл. 5, ал. 4, а и чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България предимство на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (КЗПЧОС, ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г., обн. ДВ, бр. 80 от 1992 г., изм. бр. 137 от 1998 г., попр. бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.) и на чл. 7 от Хартата на основните нрава на Европейския съюз пред обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията на Република България?

Решението ще бъде интересно както от гледна точка на взаимодействието на национално право, международно право и право на ЕС, така и по същество от гледна точка на степента на защита на правото на личен живот и другите основни права в съвременните условия.

Терористичното съдържание онлайн: проект за регламент

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 септември 2018 г. Комисията представи на Съвета и на Европейския парламент  предложение за регламент за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн. 

На 17 април 2019 г. Европейският парламент прие позицията си на първо четене по предложението на Комисията, като прие 155 изменения на предложението на Комисията с 308 гласа „за“, 204 „против“ и 70 „въздържал се“.

Съветът и Европейският парламент започнаха преговори  и постигнаха предварително споразумение  по компромисен текст. На сайта на Съвета са публикувани позицията на Съвета по компромисния текст, както и самият проект на регламент. Той има за цел да гарантира безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар в едно отворено и демократично общество, чрез справяне със злоупотребата с хостинг услуги за терористични цели.

Справянето с терористичното съдържание онлайн, което е част от по-широк проблем относно незаконно съдържание онлайн, изисква съчетаване на законодателни, незаконодателни и други мерки, основани на сътрудничеството между органите и доставчиците на хостинг услуги, по начин, който зачита изцяло основните права.

Регламентът съдържа определение за „терористично съдържание“, съответстващо на определенията за съответните престъпления съгласно Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета. Като се има предвид необходимостта от справяне с най-вредната терористична пропаганда онлайн, това определение обхваща материали,които подбуждат или склоняват някого към извършване на терористични престъпления или към съучастие в тях или склоняват някого към участие в дейности на терористична група, или възхваляват терористични дейности, включително чрез разпространението на материали, изобразяващи терористично нападение. Определението  включва материали, които предоставя тинструкции за направата или използването на експлозиви, огнестрелни или други оръжия или вредни или опасни вещества, както и химични, биологични, радиологични и ядрени вещества, или за други специални методи илитехники, включително подбор на целите, за извършване или съучастие визвършване на терористични престъпления. Тези материали включват текст, изображения, звукозаписи и видеоматериали, както и излъчване на живо на терористични престъпления, коитосъздават опасност от извършването на други такива престъпления.

Материалите, които се разпространяват за образователни, журналистически, художествени или научноизследователски цели или с цел повишаване на осведомеността срещу терористичната дейност, не следва да се смятат за терористично съдържание. Когато се определя дали материалите, предоставениот доставчик на съдържание, представляват„терористично съдържание“ по смисъла на настоящия регламент, следва да се вземат предвид по-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително свободата и плурализмът на медиите и свободата на изкуствата и науките. Особено в случаите, в които доставчикът на съдържание носи редакционна отговорност, при всяко решение за премахване на разпространяваните материали следва да се отчитат журналистическите стандарти за печата или медиите, установени   в съответствие с правото на Съюза, включително Хартата. Освен това изразяването на радикални, полемични или противоречиви гледни точки в обществения дебат по чувствителни политически въпроси не следва да се счита за терористично съдържание.

Съдбата на този проект не е лека, има опасения за риск от контрол и ограничения на свободаma на изразяване. 

Общинските средства за медии: купуване на влияние

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Спас Спасов следи темата за финансирането на регионалните медии с публични средства. В нова публикация на Дневник за финансиране на частни медии във Варна се потвърждават известните изводи за финансиране без отнапред определени недискриминационни критерии в подкрепа на качествената журналистика, което от години е нескрита форма на бартер “публичен ресурс срещу медийно влияние”.

Повече от 300 хил. лева отпусна и тази година Общинският съвет във Варна за финансирането на 11 частни медии. Както и досега, това отново стана без ясни правила за избора им и без критерии за разпределението на парите. Сумата, гласувана месец преди предстоящите парламентарни избори на 4 април, е с близо 100 хил. по-висока от миналата година, но е предназначена за почти два пъти повече “медийни партньори” отколкото през 2020 г. Практиката за финансиране на частни медии с публични средства е редовно прилагана през последните 20 години както във Варна, така и в повечето от 256 общини в България, въпреки многобройните отрицателни становища, изразявани както от Европейската комисия след 2007 г., така и от множество национални и международни журналистически организации.

Всичко това се случва независимо от препоръките, дадени в доклад на Европейския парлмент през 2018 г. В тях изрично е подчертано, че “всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени”.

Освен това “държавите членки (трябва) да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии”

Колко харчат местните власти в България за влияние в медиите – тук.

Как се пише: Купуването и продаването на гласове е престъпление или Купуването и продаването на гласове са престъпления?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Проблемът е разгледан в Блога на Павлина.

Как се пише: тъмносин, тъмно-син или тъмно син?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – тъмносин, също и тъмносиня, тъмносиньо, тъмносини.   Един от най-известните тоалети на принцеса Даяна е тъмносинята кадифена рокля, която тя носи по време на официална вечеря в Белия дом през 1985 г. Комбинацията от тъмносиньо и златисто е класическа и с нея ще придадете блясък и изисканост на […]