Monthly Archives: May 2022

Преюдициално запитване от ВАС относно защитата на личните данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Инетресно българско преюдициално запитване за съществуване на практически неограничено право за обработване на лични данни.

В Официален вестник на ЕС от 10 май 2022.

Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 17 февруари 2022 година — NG / Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР — София

(Дело C-118/22)

(2022/C 191/23)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Касатор: NG

Ответник: Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР — София

Преюдициален въпрос

Тълкуването на чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета във вр. с чл. 13, § 2, б. „б“ и § 3 от същата допуска ли национални законодателни мерки, които да водят до практически неограничено право за обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания и/или отпадане на правото на субекта на данните за ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните му?


(1)  OB 2016, L 119, стр. 89

Как се пише: толтакса, тол-такса или тол такса?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – толтакса, мн.ч. толтакси, защото това е сложно съществително име, чиито съставни части са от чужд произход и първата от тях не се употребява като самостоятелна дума в българския език. Министър Караджов настоява тировете да плащат толтакса за второстепенните пътища. Основните искания на протестиращите превозвачи са свързани с размера […]

Как се пише: научнофантастичен, научно-фантастичен или научно фантастичен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това прилагателно име се пише слято – научнофантастичен, също и научнофантастична, научнофантастично, научнофантастични, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – научна фантастика. Произведенията на Станислав Лем са неразделна част от историята на научнофантастичната литература. Първите два сезона на научнофантастичния сериал „Седморката на Блейк“ са излъчени в България в средата на […]

Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува COM/2022/212 final  Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+).

През 2012 г. беше изготвена първата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (Better internet for kids, BIK). С изложената в настоящото съобщение актуализирана стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+) ще се гарантира, че децата са защитени, зачитани и овластени онлайн през новото цифрово десетилетие, се казва в Съобщението.

Списъкът на опасенията, посочени от самите деца в отговорите на проведената от Комисията консултация, включва гледане на вредно съдържание, което може да възхвалява и да насърчава самонараняване, самоубийство, насилие, реч на омразата, сексуален тормоз, приемане на наркотици, рискови онлайн предизвикателства, хранителни разстройства и опасни диети. Такова съдържащо насилие, плашещо или неподходящо по друг начин за възрастта съдържание е леснодостъпно. Децата съобщават, че виждат порнография още от ранна възраст.

Въпреки съществуващото право на ЕС (Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Общия регламент относно защитата на данните) механизмите за проверка на възрастта и инструментите за родителско съгласие в много случаи все още не са ефективни.

Очаква се одобреният неотдавна Законодателен акт за цифровите услуги да доведе до значително подобряване на безопасността на всички потребители, в това число и на децата, и да им даде възможност да правят информиран избор в онлайн пространството.  Като част от рамката за управление на риска в Законодателния акт за цифровите услуги, се изисква специално внимание по отношение на системните рискове във връзка с децата.

С BIK+, водеща инициатива на Европейската година на младежта 2022 г., се предлагат действия около три стълба:

1.безопасен цифров опит, за да защитим децата от вредни и незаконни онлайн контакти, съдържание, поведение и рискове за потребителите, както и за да подобрим тяхното благополучие онлайн чрез безопасна, съобразена с възрастта цифрова среда, създадена при зачитане на интересите на децата;

2.цифрово овластяване, така че децата да придобиват необходимите умения и компетентности, за да правят правилни избори и да се изразяват безопасно и отговорно в онлайн средата;

3.активно участие, при което се зачитат децата, като им се дава възможност да изразяват мнението си в цифровата среда, с повече дейности, ръководени от деца, с цел да се насърчи иновативен и творчески безопасен цифров опит.

Изпълнението на стратегията BIK+ изисква основано на фактите създаване на политики, както и сътрудничество и координация на европейско и международно равнище.

Всички, които и този път са отстояли цифрово десетилетие и цифрови технологии (вм. дигиталните дигиталности) в българската езикова версия на Съобщението, имат най-горещата ми благодарност.

Нови членове на СЕМ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародвани са решенията на НС и указът на президента  за новите членове на СЕМ:

  • ДВ от 10 май 2022 – парламентарна квота

Пролет Велкова

Симона Велева

  • ДВ от 13 май 2022 – президентска квота

Габриела Наплатанова

Заварените членове са Соня Момчилова от президентската квота, председател,  и Галина Георгиева от  парламентарната квота.

Европейски закон за свободата на медиите: защо?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 9 май 2022 г., Денят на Европа 2022 г., ARTICLE 19 и  други организации за правата на човека и свободата на медиите  са изпратили отворено писмо до Европейската комисия с призив за  амбициозен подход към Европейския закон за свобода на медиите (EMFA), за да бъдат защитени свободата, плурализма и независимостта на медиите. EMFA е уникална възможност да се създаде стабилна медийна екосистема в държавите-членки и да се подчертае жизненоважното значение на свободните и независими медии в едно демократично общество.

Организациите изрично препоръчват:

  •  EMFA да не се ограничава само до икономическото измерение на вътрешния пазар , но също така да вземе предвид социалните и политическите измерения, както и факта, че тази информация е обществено благо;
  • Създаване на хармонизирани мерки за гарантиране на независимост и плурализъм на медиите , включително относно прозрачността на собствеността, лицензирането на разпространението  и други изисквания, независимостта на медийните регулатори и независимите обществени медии, както и засиленото саморегулиране на медиите. По-специално, ние призоваваме за хармонизиран тест за обществен интерес за „медийни сливания“ като ключ към гарантиране на медиен плурализъм и избягване на деформации в държавите-членки;
  • Създаване на насоки на ЕС за пряка и непряка държавна подкрепа на медийния сектор, за да се помогне за прекратяване на фрагментацията на националните правила, които подкопават ефективността на европейския вътрешен медиен пазар, предотвратяват конфликти на интереси при разпределянето на държавни средства и прекратяват практиката на използване на държавни средства да възнаграждава безкритичното отразяване и да наказва критичната журналистика;
  • Разработване на множество начини, чрез които журналистиката може да намери подкрепа, включително фонд на ЕС за медиен плурализъм за финансиране на оригинални и независими журналистически програми и инициативи и допълнително допринасяне за устойчивостта на медийния сектор.

По въпроса за необходимостта от такъв наднационален акт и обхвата му смятам следното:

След появата на директивата Телевизия без граници  държавите много по-добре се справят с обществените отношения в координираната от директивата област (реклама, европейски произведения и пр.), отколкото в некоординираната област (област, в която няма ЕС регулация). Това стопроцентово се отнася за България. Големите дискусии и недоволства в България са по въпроси от некоординираната зона. Винаги.

ARTICLE 19 са направили точно това: изброили са важни проблеми от некоординираната зона, основните от които са обществените медии и независимостта и правомощията на регулатора (макар че в последната ревизия на директивата има първи стъпки към координиране и на регулаторите).

Въпросът е принципен, не е просто полет над идеи какво да има в Европейския акт за свободата на медиите, EMFA – а става дума за субсидиарност и пропорционалност, компетентност на национално и на наднационално ниво. Какво би показала оценката за субсидиарност? Контролът на националните парламенти?  Но, от друга страна, докога с тази фрагментирана и неефективна национална регулация на държавите в некоординираната зона?

Вземам за пример теста за обществен интерес (media public interest test) при медийните сливания и придобивания – виж само в този блог  Тест за обществен интересСАЩ: необходим ли е тест за обществен интерес, Тест – Обединено кралство, Тест – Австрия и мн.др.

Сайтът на британския регулатор връща 1242 резултата за public interest test.

Но  в България няма кой да приеме тест – не че не е предлаган многократно. Труд не дава – и ГЕРБ отказва.

Ето защо работата върви към EMFA. Като не става по собствена инициатива в държавите, ЕС иска да опита през правото на ЕС. Но да не се забравя, че обикновената законодателна процедура пак изисква съгласието на държавите. Така че изобщо няма гаранции, че EMFA няма да остане просто пожелателен или да отпадне, както са отпадали всички опити за директиви за медиен плурализъм.

А ако все пак бъде приет, дори да е регламент – няма  кой да дойде да го прилага вместо българските институции.

Правителството вече не е враждебно към медиите, но проблемите остават

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно автентично тълкуване на промяната (+21 позиции) в класирането на България по свобода на медиите, интервю на Лора Филева за Дневник, изводът е в заглавието:

Павол Шалай, “Репортери без граници”: Правителството вече не е враждебно към медиите, но проблемите остават

Не знам за какво говори Павол Шалай, но вероятно е така:

Можете ли да оцените политическата воля за промяна от сегашното правителство?

– Виждаме готовност за подобряване на свободата на медиите. Например правителството предложи поправки, разширяващи достъпа на медиите до обществена информация и намаляващи въздействието на жалбите за клевета върху журналистите. Ние отправихме конкретни препоръки към правителството да отиде още по-далеч в тези поправки, благоприятстващи свободата на медиите.

Как се пише: цокъл или цокал?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише цокъл, мн.ч. цокли. Думата е заета чрез руски (цоколь) от италиански (zocollo). Лампата с нажежаема жичка се състои най-общо от 3 елемента – цокъл, проводници и стъклен балон. Фасадите ще бъдат измазани, а каменният цокъл – изкърпен и почистен. С помощта на первазите и цоклите обикновено се компенсират грешките, направени при […]

Как се пише: правноинформационен, правно-информационен или правно информационен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това прилагателно име се пише слято – правноинформационен, също и правноинформационна, правноинформационно, правноинформационни, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – правна информация. Проверките са извършени в периода юли – декември 2008 г. в правноинформационната система „Сиела“. Юристът е член на Софийската адвокатска колегия, работи и в областта на правноинформационните технологии.

Как се пише: фен клуб, фен-клуб или фен клуб?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – фен клуб, мн.ч. фен клубове, или слято – фенклуб, мн.ч. фенклубове. Когато първата съставна част на сложно съществително име пояснява втората, има чужд произход и се употребява като самостоятелна дума, съществителното се пише или слято, или разделно. За да се създаде фен клуб/фенклуб на спортен отбор, са необходими […]