Monthly Archives: July 2022

Как се пише: финансовоаналитичен, финансово-аналитичен или финансово аналитичен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това прилагателно име се пише слято – финансовоаналитичен, също и финансовоаналитична, финансовоаналитично, финансовоаналитични, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – финансов анализ. Финансовоаналитичната компания Bloomberg в началото предоставя информационни услуги и софтуерни инструменти в областта на финансите, но впоследствие разработва и международни новинарски услуги. Търсим да назначим мениджър с добри […]

Как се пише: административно-териториален, административнотериториален или административно териториален?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – административно-териториален, също и административно-териториална, административно-териториално, административно-териториални. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена, чиито съставни части са в равноправно отношение помежду си (административен и териториален). Административно-териториалните единици, в които основно се осъществява местното самоуправление в България, са общините. В съответствие с Конституцията на Руската федерация остров Кунашир е част […]

ЕСПЧ: доброто име на кандидат за главен прокурор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно едно решение, което акумулира в себе си много от важните принципи на Европейския съд за правата на човека – Drousiotis v. Cyprus.

Фактите

Делото се отнася до съдебно решение, постановено срещу журналист в гражданско дело в Кипър. Жалбоподателят пише статии за Политис – национален ежедневник – и има собствена колона,   “ΕΝ-ΣΤΑΣΕΙΣ”, в която коментира актуални политически въпроси. Там е написал критичен материал за СП, който е кандидат за позицията главен прокурор, но междувременно работи на друга държавна позиция в следпенсионна възраст. Вестникът дава място и на позицията на СП.

СП завежда гражданско дело срещу журналиста и издателя.  Окръжният съд на Никозия приема, че публикацията е клеветническа и разпорежда на жалбоподателя и на издателството да изплатят вреди, солидарно, в размер на 25 000 евро (EUR), плюс законоустановени лихви. Съдът се съгласява, че въпросът е от обществен интерес, но приема, че “тонът е  агресивен, подигравателен и ироничен”, а публикацията  “надхвърля разумно уместното при дадените обстоятелства”. Върховният съд потвърждава решението.

ЕСПЧ констатира, че има намеса в свободата на изразяване, тя е предвидена в закона и има законна цел – защита на доброто име на юриста. Това, което остава да бъде решено, следователно, е дали намесата е била “необходима в едно демократично общество”.

За целта е необходимо Съдът да провери дали националните съдилища  са достигнали до справедлив баланс при защитата на две ценности, гарантирани от Конвенцията, които могат да влязат в конфликт помежду си в определени случаи,  а именно, от една страна, свободата на изразяване, защитена с член 10, а от друга — правото на зачитане на личния живот, залегнало в член 8.  Съдът е дефинирал редица релевантни критерии, които трябва да ръководят преценката му при балансиране на член 8 и член 10, от които следните са особено уместни за настоящото дело: дали казусът има принос към разискване от обществен интерес; статут  на заинтересованото лице; съдържанието, формата и последиците от въпросната публикация;   тежестта на наложеното   наказание (вж. Фон Хановер с/у. Германия (no. 2) [GC], no 40660/08 и 60641/08, §§ 109-13, ЕКПЧ 2012 и Axel Springer AG  §§ 90-95).

 Съдът напомня, че

  • Пресата играе съществена роля в едно демократично общество. Пресата не само има за задача да разпространи  информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес; но и обществеността също има право да ги получи. В противен случай пресата не би била в състояние да играе жизненоважната си роля на “публичен пазач” (вж. Решение по дело Axel Springer AG, посочено по-горе, § 79).
  • Журналистическа свобода обхваща също така  преувеличение или дори провокация (пак там, § 81).
  • Трябва да се прави разграничение между фактически изявления и оценки. Наличието на факти може да се докаже, докато истината за личните оценки не подлежи на доказване. Изискването за доказване на истината на оценъчно твърдение  е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на изразяване, която е основна част от правото, осигурено с член 10. Когато обаче дадено изявление е оценка, пропорционалността на дадена намеса може да зависи от това дали съществува достатъчно “фактическо основание” за   изявлението: ако няма, това оценъчно твърдение може да се окаже прекомерно.
  • Държавите   имат известна свобода  при преценката на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата на изразяване, защитена от член 10 от Конвенцията. Когато националните органи са претеглили заложените интереси при спазването на критериите, предвидени в съдебната практика на Съда, се изискват сериозни мотиви за ЕСПЧ, за  да не вземе предвид становището   на вътрешните съдилища (вж. Решение по дело Bédat с/у Швейцария [GC], no. 56925/08, § 54, 29 март 2016 г., с допълнителни позовавания).

Прилагане на принципите към настоящия случай

(α) Дали наложената статия е допринесла за дебат от общ интерес;

(β) Статутът на СП – към момента на публикацията кандидатурата на СП  се е разглеждала за позицията на главен прокурор – висок и важен пост, пораждащ особена обществена ангажираност;

(γ) Естеството на оценките в публикацията и тяхната фактическа основа;

(δ) Тежестта на наложената санкция.

Съдът установява, че мотивите, предоставени за обосноваване на разглежданата намеса, макар и релевантни, не са били достатъчни. Националните съдилища се концентрират в голяма степен върху прекомерността на използваните изрази, без да се предоставя адекватно значение на други релевантни фактори, които следва да се разглеждат при предприемането на тяхното балансиращо упражнение. Освен това сумата, присъдена при обезщетение за вреди, е непропорционална на преследваните цели. Следователно разглежданата намеса не била “необходима в едно демократично общество”.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

СЕМ утвърди новия Управителен съвет на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщението на сайта на БНР, в което са представени и членовете на новия Управителен съвет, заедно с ресорите им.

Албена Миланова ще отговаря  за стратегическото развитие, международните програми и партньорства, рекламата и маркетинга, Теодосий Спасов  – за музикалните състави и архивите на радиото, Валери Запрянов – за медийните услуги – линейни и нелинейни, и Димитър Димитров – за административното и технологичното развитие и финансово-контролните дейности.

Четирима от членовете на УС,  включително председателя на УС Милен Митев, са ангажирани с БНР и досега. Албена Миланова заедно с това доскоро е и вицепрезидент на Комитета за радио на EBU, а сега е координатор на регионалната група на ЦИЕ.

Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

DESI_2022_MAIN

Европейската комисия публикува резултатите от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г., който проследява напредъка, постигнат в държавите — членки на ЕС, в областта на цифровите технологии.

По време на пандемията от COVID-19 държавите членки напреднаха в усилията си за цифровизация, но все още се борят да запълнят пропуските в цифровите умения, цифровата трансформация на МСП и разгръщането на усъвършенствани 5G мрежи. Механизмът за възстановяване и устойчивост с около 127 милиарда евро, предназначени за реформи и инвестиции в областта на цифровите технологии, предлага безпрецедентна възможност за ускоряване на цифровата трансформация, която ЕС и неговите държави членки не могат да си позволят да пропуснат.

Констатациите показват, че макар повечето държави членки да отбелязват напредък в цифровата си трансформация, възприемането на ключови цифрови технологии от предприятията, като например изкуствения интелект (ИИ) и големите данни, остава слабо. Необходимо е да се увеличат усилията, за да се гарантира пълното разгръщане на инфраструктурата за свързаност (по-специално 5G), която е необходима за силно иновативни услуги и приложения. Цифровите умения са друга важна област, в която държавите членки трябва да постигнат по-голям напредък.

Повече информация ще намерите тук.

(Прессъобщение на ЕК)

Общият съд отхвърля жалбата на RT France срещу ограничителните мерки, наложени от ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С решение от 27 юли 2022 г. по делото Т-125/22 R RT France срещу Съвета на ЕС Общият съд отхвърля жалбата на RT France.

С жалбата си, основана на член 263 ДФЕС, жалбоподателят  RT France, иска отмяна на Решение (ОВППС) 2022/351   относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна   и Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) No 833/2014 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

На 8 март 2022 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

Отделно жалбоподателят подава искане за временни мерки. Тази молба е отхвърлена с определение от 30 март 2022 г., RT France/Съвет (T125/22 R), поради това че условието за спешност не е изпълнено и   балансът на интересите е в полза на Съвета.

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква четири правни основания: нарушение на правото на защита, на свободата на изразяване и на информация, на свободата на стопанска инициатива и на принципа на недискриминация, основана на гражданство. В рамките на второто правно основание той също така поставя под въпрос компетентността на Съвета да приема обжалваните актове.

Компетентност на Съвета

Жалбоподателят изтъква, че само националните регулаторни органи, в случая Arcom, могат да се намесят, за да санкционират аудиовизуална медия за неподходящо редакционно съдържание.

Обжалваното решение се основава на член 29 ДЕС. Тази разпоредба, включена в дял V, глава 2 от Договора за ЕС относно “Специфични разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност”, предоставя на Съвета правомощието да “приема решения, определящи позицията на Съюза по конкретен въпрос от географски или тематичен характер”. Съветът има широко право на преценка при определянето на предмета на ограничителни мерки, които Европейският съюз приема в областта на общата външна политика и политика на сигурност.

Сред мерките, необходими за реакция на сериозната заплаха за мира по границите на Европейския съюз и на нарушаването на международното право, би могла да е и временната забрана за разпространение на съдържание на определени медии,  принадлежащи по-специално към RT групата, финансирана от руския държавен бюджет, поради това че подкрепят тази агресия. Такава забрана е пряко свързана с целите на общата външна политика и политика на сигурност, посочени в член 21, параграф 2, букви а) и в) ДЕС, тъй като тя има за цел, от една страна, да запази ценностите на Съюза, основните му интереси, неговата сигурност, независимост и почтеност и,  второ, да се запази мирът, да се предотвратят конфликтите и да се укрепи международната сигурност.

56 Тъй като пропагандните кампании и кампаниите за дезинформация са такива, че  поставят под въпрос основите на демократичните общества и  представляват неразделна част от съвременния арсенал на войните, разглежданите ограничителни мерки са част и от стремежа на Съюза към целите, възложени му в член 3,  параграфи 1 и 5 от ДЕС.

57 Поради това с приемането на обжалваното решение Съветът упражнява компетентността, предоставена на Съюза с Договорите съгласно разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност. Този извод не може да се постави под въпрос от обстоятелството, на което се основава жалбоподателят, че съгласно френската национална правна уредба правомощието да санкционира телевизионен оператор за неподходящо редакционно съдържание е от компетентността на Arcom. Компетентностите на Съюза, включително тези, свързани с общата външна политика и политика на сигурност, не могат да бъдат изключени или обусловени от съществуването или упражняването на правомощия, предоставени от националното право на административен орган. Така обстоятелството, че национален административен орган има компетентност да приема санкции, не изключва компетентността, възложена на Съвета да приеме ограничителни мерки, целящи да забранят временно и обратимо разпространението  на съдържанието на жалбоподателя.

58 Освен това, търсеният с обжалваното решение резултат не е могъл да бъде постигнат чрез националните регулаторни органи, чиято компетентност е ограничена до територията на държавата членка, към която принадлежат.

63 Еднаквото прилагане на временната забрана за разпространение  на съдържанието на RT на цялата територия на Европейския съюз би могло да се постигне с наднационален акт, не с решение на регулатора.

Четирите правни основания, твърдени в жалбата

По-нататък в решението Съдът анализира четирите правни основания. Жалбоподателят твърди, че разглежданите ограничителни мерки не са подходящи за преследването на двойната цел от общ интерес, на която се позова Съветът, а именно, от една страна, отбранителна цел срещу хибридна заплаха от Руската федерация, и от друга страна, цел, предназначена да запази мира и да укрепи международната сигурност.  Също твърди, че забраната не е пропорционална. Твърди още независимост от руската държава, както и липса на нарушения, които да са установени от регулатора. Ето защо “една обща и абсолютна забрана   представлява истински акт на цензура и не може да се приеме за необходима или пропорционална, за да се изпълнят ефективно целите, на които се основава Съветът.” 128 Накрая жалбоподателят оспорва и обратимостта на спорната мярка. 

В 133-136 Съдът припомня принципите на журналистиката, включително отговорната журналистика:

136 Правото на медиите и по-специално на журналистите да съобщават информация по въпроси от обществен интерес е защитено, при условие че действат добросъвестно, въз основа на точни факти, и предоставят “надеждна и точна” информация в съответствие с журналистическата етика или, с други думи, при спазване на принципите на отговорната журналистика.

137-138  Мониторингът на спазването на журналистическата етика е от повишено значение. Що се отнася  до “задълженията и отговорностите” при упражняването на свободата на изразяване, потенциалното въздействие на съответните средства за изразяване трябва да се вземе предвид при разглеждането на пропорционалността на намесата. В този контекст трябва да се вземе предвид, че аудиовизуалните медии имат много по-непосредствени и мощни ефекти от писмената преса. Чрез изображения аудиовизуалните медии могат да предават съобщения, които писменото слово не е способно да предаде.  

Съдът подчертава, че става дума за временна забрана на разпространението на услугата този доставчик “за това, че е извършвал пропагандни действия, насочени към,  по-специално, да оправдае и подкрепи военната агресия срещу Украйна от Страна на Руската федерация.” След това в решението се формулира тест за пропорционалност с четири изисквания. Те съответстват  на установените от съдебната практика на ЕСПЧ, според която, за да бъде обоснована съгласно член 10, параграф 2 от ЕКПЧ, намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване трябва да бъде “предвидена със закон”, да преследва една или повече законни цели и да бъде “необходима в демократично общество”.

“145 Така, за да бъде спазено правото на Съюза, нарушението на свободата на изразяване трябва да отговаря на четири условия.

  • Първо, разглежданото ограничение трябва да бъде “предвидено от закона”, в смисъл че институцията на Съюза, която приема мерки, които могат да ограничат свободата на изразяване на дадено лице, физическо или юридическо, трябва да има правно основание за тази цел.
  • Второ, разглежданото ограничение трябва да зачита същността на свободата на изразяване.
  • Трето, то  действително трябва да отговаря на цел от общ интерес, призната за такава от Съюза.
  • Четвърто, ограничението трябва да бъде пропорционално.”

Следователно следва да се провери дали разглежданите ограничителни мерки са предвидени от закона, дали се зачита същността на свободата на изразяване, дали се преследва цел от общ интерес и, четвърто, мерките  да не са непропорционални, като се посочва, че в писмените си изявления жалбоподателят е концентрирал доводите си върху последното условие.

Принципът на пропорционалност изисква ограниченията, които могат да бъдат наложени с актове на правото на ЕС за правата и свободите, залегнали в Хартата, да не надвишават границите на това, което е подходящо и необходимо за удовлетворяването на преследваните законни цели или необходимостта от защита на правата и свободите на другите,  като се разбира, че когато се прави избор между няколко подходящи мерки, следва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените от тази мярка недостатъци не трябва да бъдат непропорционални на преследваните цели.

Съдът показва, че жалбоподателят е бил под постоянния контрол, пряк или косвен, на лидерите на Руската федерация. На второ място, анализира се подробно пропагандния наратив след 24 февруари и представянето на руската офанзива като отбранителна и превантивна акция на Руската федерация. Тук Съдът коментира редакционната отговорност на доставчика.

191 С оглед на всички тези съображения жалбоподателят не е установил, че Съветът е допуснал грешка в преценката на фактите, като е приел, че става въпрос за медия под постоянния контрол на лидерите на Руската федерация,  че разпространява чрез своите програми непрекъснати и съгласувани изявления, адресирани до гражданското общество в Европейския съюз, насочени към оправдаване и подкрепа на агресията срещу Украйна от страна на Руската федерация  в нарушение на международното право и Хартата на Организацията на обединените нации. Съдът също така не установява, че Съветът е допуснал грешка в преценката при квалифицирането на тези действия като пропагандни действия в полза на  агресията на Русия.

200  Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е установил, че по-малко ограничителни мерки не биха направили възможно постигането на преследваните цели.

След като анализира четирите основания, изтъкнати в жалбата, и ги отхвърля, Съдът отхвърля и жалбата като цяло.

Аргументацията е подробна, заслужава проучване, особено в най-коментираната си част – напр. относно пропорционалността на мерките.  Засегнатата страна може да подаде жалба срещу решението на Общия съд,  ограничена само до правните въпроси, в срок от  два месеца и десет дни от съобщаването на решението.

Прессъобщението на Съда на ЕС

 

Финансирането на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Licence_0

В Обединеното кралство се обсъжда перспективата на финансирането на БиБиСи. Като част от това обсъждане се провеждат сравнителни анализи.

С оглед вълненията в България около модела на финанасиране на обществените медии и твърденията за таксите като най-добър модел интерес представлява тази Таблица на държавите в Европа, които са изоставили таксите като източник на финансиране ( списъкът не е пълен).

Таксите са заместени от три модела на финансиране:

  1. трансфер от бюджета – Норвегия и Дания;
  2. целеви подоходен данък – Финландия и Швеция;
  3. данък на домакинство – независимо от дохода, броя членове и потреблението на услугата – Германия и Швейцария.

Това, което казвам, е, че  теорията за таксата  като “най – добър модел” и  за “граждански контрол чрез таксата” е останала в историята, практиките вече са други.

EBU предлага държавите да се ръководят от принципи: финансирането  да бъде

  • устойчиво и предсказуемо, да позволява планиране;
  • такова, че да дава независимост на медията;
  • честно и справедливо за потребителите и пазара;
  •  прозрачно, позволяващо да се изпълнява изискването за отчетност на медията.

Разбира се, освен че познават особеностите на финансирането, в Обединеното кралство много добре  познават аудиторията си и потребителските модели.

Licence_to_change_BBC_future_funding_-_44.pdf_-_2022-07-23_14.41.13

48-то Народното събрание: FYI

SLAPPs: британският подход

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Британското правителство публикува   отговора си на поканата за становища относно  Strategic Lawsuits against Public Participation,   SLAPPs.

Оценката на специализираните медии (inforrm) е, че това е  разочароващ документ, който не включва ясни конкретни предложения. 

Текстът на правителството има три части:

  • определение за обществен интерес;
  • критерии, по които  съдилищата да определят дали даден случай трябва да бъде класифициран като SLAPP въз основа на една или повече характеристики;
  • тест дали определен процес е от категорията SLAPPs.

Инфлуенсърите в Нидерландия вече са под надзора на медийния регулатор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на EPRA, Европейска платформа на медийните регулатори:

Считано от 1 юли 2022 г. лицата, качващи видеоклипове, трябва да се регистрират и да спазват медийния закон в Нидерландия. 

Инфлуенсъри в YouTube, Instagram и TikTok с повече от 500 000 последователи, които са публикували поне 25 видеоклипа през последните две години, ще бъдат първите, които ще попаднат под активния надзор на Commissariaat voor de Media  (CvdM).

Целта на тези нови разпоредби е да накарат инфлуенсърите да осъзнаят задълженията си по отношение на своите зрители, и особено непълнолетните, и да ги предпазят от вредно съдържание, като предоставят повече прозрачност на качваното съдържание.

Основните правила са:

  • Бъдете ясни по отношение на рекламата (Инфлуенсърите са задължени да се присъединят към Stichting Reclame Code;
  • Съобразявайте се с правилата  за защита на  децата (NICAM);
  • Означете се – зрителите трябва да знаят кой сте.

За тези, които имат намерение да качват видеоклипове онлайн, регулаторът предлага на сайта си  „Registration Check,  Проверка за регистрация“  – за да знаят еднозначно  дали попадат под това ново изискване за регистрация. Уебсайтът също така предоставя подробни обяснения за новите законови изисквания и CvdM възнамерява да организира специални обучения с качващите видеоклипове.

Все още инфлуенсърите не трябва да изпълняват всички изисквания, предвидени за медиите, но на  по-късен етап CvdM ще разшири  надзора до по-широки задължения, предвидени в Холандския закон за медиите (европейски   квоти, достъпност, реч на омразата).

ЕСПЧ: Дали разказването на вицове е обида на съда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) се е произнесъл по делото Симич срещу Босна и Херцеговина, Simić v. Bosnia and Herzegovina.

Фактите по делото

Адвокат в жалба срещу постановено решение припомня   виц, известен и у нас, как студент се явява на изпит, пада му се да говори за Хирошима, 6 август 1945,  казва броя на жертвите и професорът го прекъсва: “А сега ги назови поименно”.  Това е вицът. “И първоинстанционният съд поиска от мене нещо подобно”, пише адвокатът в жалбата.

Апелативният съд   глобява адвоката  (около 510 EUR) за неуважение към съда. Адвокатът обжалва пред същия съд (в друг състав) и Конституционния съд на Босна и Херцеговина  без резултат и подава жалба  пред ЕСПЧ, позовавайки се на нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ.

Съдът

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност. Съдът приема, че   е налице намеса в правото на жалбоподателя, че такава намеса е предвидена от закона и преследва легитимна цел (защита на съдебната власт). Основният въпрос пред съда  се свежда  до това дали ограничението е „необходимо в едно демократично общество“, на последния  етап от теста.

Решението е едно от най-кратките, но няколко момента заслужават да бъдат отбелязани.

ЕСПЧ обсъжда  къде  жалбоподателят е разказал този виц. Става дума за жалба, част от съдебно производство, т.е. „на форум, където правата на клиента  естествено трябва  да бъдат енергично защитавани“ ( Radobuljac срещу Хърватия   § 62). Изявленията са част от жалбата и жалбоподателят не е критикувал съда или съдията на друга платформа като медиите например. Това е важно съображение, тъй като изявлението на адвоката не достига до широката общественост. Според ЕСПЧ „вътрешните съдилища, „при разглеждането на делото, не са придали достатъчно тежест на контекста, в който са направени забележките“.

Забележките не могат да „се тълкуват като безпричинни лични нападки с единственото намерение да се обиди съд или членове на съда“, тъй като техен предмет е начинът, по който съдът е приложил доказателствените правила към жалбата – въпреки че такъв език може да се характеризира като хаплив (caustic) или саркастичен, Morice срещу Франция  § 139.

Правителството и Конституционният съд в своето решение твърдят, че „професионалното поведение на адвокатите трябва да бъде дискретно, честно и достойно“, така че „съдилищата да се ползват с обществено доверие“. Но това задължение трябва да се анализира заедно със стандарта на ЕСПЧ, че „за да имат членовете на обществото доверие в правораздаването, те трябва да имат доверие в способността на адвокатската професия да осигури ефективно представителство“.

Имайки предвид всичко казано по-горе, Съдът заключава, че националните съдилища не са предоставили уместни и достатъчни причини за намеса в правото на жалбоподателя и са нарушили приложимите стандарти на чл. 10 от ЕКПЧ. Следователно намесата не е била необходима в едно демократично общество. Съдът присъжда на жалбоподателя 510 евро за имуществени вреди, 4500 евро за неимуществени вреди и 2550 евро за съдебни разноски.

ЕСПЧ очевидно прави разлика между грубо и “с цел да обиди съда ” поведение – и критиката на съда  чрез хумор, както се вижда от практиката на ЕСПЧ в сходни случаи. По делото  Žugić v. Croatia съдът в решение (4:3)   постановява, че думите на жалбоподателя предполагат, че съдията е невеж и некомпетентен, което представлява обида и неуважение към съда. Освен това Съдът приема, че жалбоподателят е можел да представи своите аргументи и  без да използва неподходящ език.

Въпреки че казва, че съдилищата трябва да бъдат защитени от неоснователни атаки, Съдът също така заявява, че съдилищата „не са имунизирани срещу критика и контрол ( Skałka срещу Полша , §34 ). Следователно, въпреки че страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си, тяхната критика не трябва да надхвърля определени граници (Saday срещу Турция , §43 ).

По-специално трябва да се прави ясна разлика между критика и обида. Ако единственото намерение е да се обиди съда или членове на този съд, “подходяща санкция по принцип не би представлявала нарушение на член 10 от Конвенцията”.

ЕСПЧ се позовава на свои предишни дела (Saday срещу Турция), в което обвиняемият описва турската съдебна система като „мъчители в мантия“; (R. срещу Австрия),   в което адвокат описва мнението на съдия като „нелепо“; и Малер срещу Германия, където защитник твърди, че прокурорът е изготвил обвинителния акт „в състояние на пълно опиянение“. При това  “Нищо не подсказва, че жалбоподателят не би могъл да повдигне същността на своята критика, без да използва оспорвания език” ( A. v Finland).

(globalfreedomofexpression.columbia.edu)