Monthly Archives: August 2022

Правата на човека в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стратегия 2020

В края на 2020 г.  ЕС прие Стратегия за подобряване на прилагането на Хартата на основните права в ЕС. Хартата е инструмент на първичното право на ЕС, включващ основните права, с които се ползват хората в ЕС. Тя представлява съвременен и всеобхватен инструмент за защита и насърчаване на правата и свободите на хората с оглед на промените в обществото, социалния напредък и научното и технологичното развитие.

В Стратегията на Европейската комисия от 2010 г. за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз   се определя начинът, по който Комисията ще гарантира, че ЕС спазва напълно Хартата. Хартата се прилага и по отношение на държавите членки, когато привеждат в действие правото на ЕС, като в стратегията се изразява решимостта на Комисията да използва всички средства, с които разполага, за да гарантира спазването. Стратегията от 2020 г. има четири направления:

1.Гарантиране на ефективното прилагане на Хартата от държавите членки.

2.Увеличаване на ролята на организациите на гражданското общество, защитниците на правата и практикуващите юристи.

3.Насърчаване на използването на Хартата като ориентир за институциите на ЕС.

4.Повишаване на осведомеността на хората за техните права съгласно Хартата.

Стратегията следва призива на Европейския парламент за засилен мониторинг на прилагането на Хартата в държавите членки, заключенията на Съвета за определяне на начините за подобряване на прилагането на Хартата и приноса на държавите членки .

Доклади на ЕК

От 2010 г. ЕК публикува годишни доклади за прилагането на Хартата.

От 2021 г.. Комисията започна да публикува тематични доклади за прилагане на Хартата в определена област.

Така докладът за 2021 г. е посветен на цифровите права.

Хартата и правата в цифровата ера

В доклада 2021  има пет акцента:

Справяне с предизвикателствата на онлайн модерирането.  Разпространението на незаконно съдържание в интернет е предизвикателство за демократичния дискурс и за редица основни права. През декември 2020 г. Комисията предложи регулаторни мерки за справяне с незаконното съдържание, като същевременно защитава основните права,  чрез Закона за цифровите услуги. Освен това ЕС  насърчава доброволни мерки чрез Кодекса за противодействие на незаконната реч на омразата онлайн.  Комисията  предложи инициатива за разширяване на списъка на престъпленията на ЕС, за да включи речта на омразата и престъпленията от омраза.

Защита на основните права при използване на изкуствен интелект. Нарастващото използване на системи с изкуствен интелект може да донесе големи ползи, но някои приложения са сложни и непрозрачни, което може да бъде предизвикателство за спазването или прилагането на основните права. Много държави членки са разработили национални стратегии за изкуствения интелект, за да гарантират прозрачност, проследимост и надеждност и да намерят ефективни начини за спазване на основните права. През април 2021 г. Комисията предложи законодателен акт, който да гарантира, че системите с изкуствен интелект, които представляват висок риск за основните права, са подходящо тествани и документирани.

Справяне с цифровото разделение. Пандемията от COVID-19 затрудни достъпа до обществени услуги, които се предлагат онлайн, за хората без необходимите знания или оборудване. Солидарността остава ключов принцип за справяне с цифровото разделение.

Защита на хората, работещи чрез платформи. Работата в платформи създаде нови икономически възможности за хората, бизнеса и потребителите. Но в този контекст възникват трудности по отношение на  съществуващи права и задължения, свързани с трудовото право и социалната защита. Комисията прие законодателна инициатива за подобряване на условията на труд на хората, работещи чрез цифрови платформи за труд, като същевременно подкрепя устойчивия растеж на цифровите платформи за труд в Съюза.

Контрол върху цифровото наблюдение. Наблюдението може да е законно, например за осигуряване на сигурност и борба с престъпността, но не всички практики са оправдани. В този контекст защитата на данните и неприкосновеността на личния живот са  ключови основни права.

Как се пише: решиш (се), реши (се) или решеш (се), реше (се) ?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише рèшиш (се), рèши (се), също и рèшим (се), рèшите (се) Глаголът е от II спрежение и основната гласна (гласната пред окончанието) е -и-. Синът ми има задължението да реши кучето всеки ден. Когато се решите, започвайте от краищата на косата към корените.

Как се пише: щрих или щриха?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише щрих. Съществителното име е от мъжки род; мн.ч. щрихи, членувани форми щрихът, щриха. Думата е заета от немски – Strich. Художникът нанесе последния щрих, изправи се и огледа критично своята творба. Ще добавя още един щрих към портрета на тази личност, която явно изобщо не познаваш.

Обществени медии и културни индустрии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съюз за радио и телевизия публикува доклад за приноса на обществените медии в ЕС-28 към развитието на културните и творческите индустрии в ЕС (август 2022, с регистрация).

Приносът по подсектори:

PowerPoint_Presentation_-_EBU-MIS-PSM_Contribution_to_the_European_Creative_Sector_2022_Public.pdf_-_2022-08-11_09.20.37

.

Обществените медии в контекста на аудиовизуалната индустрия:

PowerPoint_Presentation_-_EBU-MIS-PSM_Contribution_to_the_European_Creative_Sector_2022_Public.pdf_-_2022-08-11_09.20.52

Координационен механизъм за върховенство на правото: ПМС 237/2022 за изменение на ПМС 240/2019

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник е публикувано ПМС 237/2022 за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона и на Съвет за координация и сътрудничество.

В специализираните среди се проведе дискусия за термина Rule of law – “върховенство на закона” или “върховенство на правото”. Както се вижда, дискусията не е достигнала по автора на постановлението, възприет е терминът “върховенство на закона”.

Промените:

  • Една от основните промени спрямо ПМС 240/2019 е, че се добавят медийният плурализъм и свободата на медиите като наблюдаван параметър. В чл. 2, очертаващ предмета, се добавят т. 5 и 6:
„5. медиен плурализъм и свобода на медиите;
6. други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване“.
  • Към задължените организации, които предоставят информация по чл.10,  се добавя
9. Министерството на културата – за мерките, касаещи медийния плурализъм и свобода на медиите
(На вниманието на МС: няма дума “касая”, “касаещи” в българския език, а особено в нормативната материя).
Също чрез промяна в чл. 10, ал. 1, т.5 ВКС се задължава, освен другото, да предоставя и информация за  дела срещу журналисти и медии.
  • Съставът на Гражданския съвет по чл. 7 вече се формира така:

(5) Гражданският съвет включва до 10 членове. Шестима от членовете са представители от професионалните организации на съдиите, прокурорите, следователите и журналистите, един представител на организация с опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията, един представител на организация с опит в съдебната реформа, един представител на организация с опит в областта на медийния плурализъм и един представител на организациите на работодателите, признати на национално равнище.

  • Непосредствено от новоприетото постановление следват организационни действия:
    § 3. В 10-дневен срок от влизането в сила на постановлението всеки ръководител на министерство или институция, включен в състава на съвета, определя лица или структура, които осъществяват техническата координация със секретариата.
    § 4. В едномесечен срок от влизане в сила на постановлението Министерството на правосъдието обявява процедура за попълване на състава на Гражданския съвет.

Неофициален консолидиран текст на ПМС 240/2019 с измененията.

АС – София: дискриминация в публикация на Труд

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е  Решение 4631/2022 на Административен съд – София от “Труд” (дружеството -издател)  и Петьо Блъсков като физическо лице против решение № 801 от 22.11.2021 г., постановено по преписка № 856/2019 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Комисията за защита от дискриминация се е произнесла в полза на жалбоподателя и е констатирала дискриминация по признак сексуална ориентация за статията на “Труд” „Педерастите в САЩ бият тревога“, която и в момента е налична онлайн.

Блъсков оспорва изводите на КЗД и твърди, че медиите имат право да публикуват свободно различни материали, включително такива, които разглеждат хомосексуалността в негативен аспект. Сочи се още, че въпросната статия, публикувана в електронната страница на „Труд”, е преведена дословно от редактор на вестника от материал, публикуван в РИА „Новости“ (в момента като източник е посочена РИА “Катюша”).

На основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗД КЗД е наложила на “Труд” принудителни административни мерки, като е предписала на Блъсков : 1. разработването и въвеждането на методи и механизми за самоконтрол в медията по избор на ръководството й и правила за недопускане на дискриминация в работата на редакторите и журналистите в медията, с която да бъдат запознати всички служители, към които са съотносими, с оглед недопускане на дискриминация; 2. докладване на Комисията за защита от дискриминация на резултатите от приложението на разработените методи и механизми за самоконтрол за недопускане на дискриминация; 3. премахване на съдържанието на статията от електронната страница на „Труд“.


При така установената фактическа обстановка и след преценка за законосъобразност на оспореното решение съобразно чл. 168 АПК, АС – София прави следните правни изводи:

Легална дефиниция на понятието „тормоз” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД, според която това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Настоящият състав споделя изцяло изводите на КЗД, че посочената статия има откровено дискриминационно съдържание и представлява „тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗД. Касае се за „нежелано поведение” на издателя на в. „Труд“, изразено словесно чрез публикация на статията „Педерастите в САЩ бият тревога“ в електронното издание на вестника. В случая различната сексуална ориентация е представена по начин, обективращ признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Използваните квалификации внушават враждебност и накърняват достойнството и честта на лицата с различна сексуална ориентация, създават враждебна и обидна за тях среда.
Публикуваният материал съдържа епитети с утвърдена негативна семантика, унижаващи достойнството на нехетеросексуалните хора („педерастите“, „содомити“, „перверзници“), а така също и крайно негативни и оскърбителни стереотипи, представящи сексуалната им ориентация като болест, а обществената им дейност за повишаване на равноправието им – като агресивен натиск, като подмолна и неправомерна дейност („изстреляха агентите си във властите и в медиите“, „намърдват в училището и здравеопазването“, „содомията е проникнала дори в педагогическите университети“, „води страната към бездна и като дейност опасна за децата“).
Тези внушения спрямо хората с различна сексуална ориентация неминуемо засягат достойнството им и създават враждебна, принизяваща и обидна среда. Публикуваният материал съдържа субективни и тенденциозни внушения и насажда унижение и подценяване на лицата по признак „сексуална ориентация“.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Според чл. 10 ЕКПЧ всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право обаче не е абсолютно и може да бъде ограничавано, когато се накърняват правата и доброто име на другиго; призовава се към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността – арг. от чл. 32, ал. 2 КРБ. Ограничаването на правото да се изразява мнение е допустимо по изключение с цел да се осигури защита на други, също конституционно гарантирани права и ценности, каквито са честта, достойнството и доброто име на личността – чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 КРБ и гарантираното право на защита срещу посегателство върху тях.
Във връзка с изложеното, законосъобразен е изводът на КЗД, че посочената статия внушава на читателската аудитория една обща негативна представа спрямо всички нехетеросексуални лица, при това статията е широко разпространена чрез средство за масово осведомяване. Използваните изразни средства представят нехетеросексуалните лица в негативен аспект, като се дават осъдителни оценки за тяхната ориентация. Статията съдържа епитети с негативна семантика, които несъмнено могат да накърнят достойнството на всеки един от представителите на тази общност и да допринесат за създаването на трайно негативни и враждебни нагласи към всеки човек с различна сексуална ориентация.
Неотносимо за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че материалът е преведен дословно от редактор на вестника от материал, публикуван в РИА Новости.

Изрично правомощие на КЗД, регламентирано в чл. 47, т. 4 ЗЗД, е да дава задължителни предписания по спазването на закона. Волеизявлението на органа има властнически характер, тъй като е с обвързващо действие по отношение на жалбоподателя, поради което, за разлика от препоръките по т. 6, подлежи на съдебно обжалване. Доколкото няма спор по фактите и предвид изложеното по-горе относно извършена дискриминация под формата на „тормоз“ по признак „сексуална ориентация“ чрез публикация на посочената статия, съдът приема, че дадените задължителни предписания до собственика на „Труд“ , чрез представляващия го управител, са законосъобразни, тъй като те съответстват на установените факти и на материалния закон и са насочени към постигане на целта му.

Жалбата на “Труд” и Блъсков е отхвърлена.

Предписанията на КЗД, поне третото, видимо не е изпълнено.

СРС осъди Бойко Борисов за засягане на доброто име на началничката на кабинета на Бойко Рашков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Решение No 8932 от 04.08.2022 г. на Софийския районен съд по гражданско дело №20211110132142 по описа за 2021 година.

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от Елена Фичерова    –  учредител на партията на Васил Божков и за известно време началник на кабинета на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, сама подала оставка  –   заради това, че Бойко Борисов, председател на партия ГЕРБ, на пресконференция е казал следното:

„…вчера си е подала оставката. Кога –  когато вече всичко, което я е интересувало в МВР и службите го е взела, за да информира този, който я е пратил там. Нямаше друго обяснение. Аз нямам друго обяснение.

В исковата молба се поддържа, че твърдението засяга името, честта и достойнството на Елена Фичерова.

Защитата на Борисов:

1 – Името на Фичерова не е споменато;

2- Това не е твърдение за факт, а персонална оценка, мнение. “Цитираните думи имат оценъчен характер и тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана”;

3- Аргумент за прага на защита на публичните фигури – Фичерова “е заемала длъжност в институция и следва да бъде подготвена да понася критика,  като не е допустимо ограничаване
свободата на словото.”

Съдът

  • Софийският районен съд намира, че излагането на твърдение, че е изнесена информация от МВР и службите е от естеството си да накърни доброто име и професионалната репутация на лицето адресат на изявлението, тъй като всяко лице, на което е служебно достъпна информация е длъжно да опазва известната му информация. Разкриването на информация, която е от значение за опазване на сигурността и обществения ред представлява всякога неправомерно действие и предвид това, че ответникът сочи,че информацията е взета и е информиран този, който я е пратил дава достатъчно основание за ангажиране деликтната отговорност на ответника, защото представлява твърдение за непрофесионално и недобросъвестно изпълнение на задължения от кръга на изпълняваната служба,а и същевременно не се явява доказано по настоящото
    производство, че информация от МВР е изнесена от ищцата и предадена на друго лице. Изводът на съда не се променя предвид доводите на ответника чрез процесуалния му представител, че в изявлението на ответника не се съдържат конкретни описани факти каква е взетата информация и на кого е следвало да бъде предадена, поради което от обективна страна липсва осъществен състав на престъпление по чл.147 от НК. Както беше посочено, понятието деликт е пошироко от понятието престъпление и за ангажиране деликтната отговорност не се явява задължително да бъде доказано,че е извършен състав на престъпление обида или клевета, а е необходимо да бъде доказано,че са засегнати честта, доброто име, достойнството на лицето.
  • Действително от събраните в хода на производството доказателства се установява, че името на ищцата не е споменато. Преценката за адресата на изявлението обаче се реализира не само чрез посочване на имената му, а и по друг начин, ако описанието е такова, позволяващо да бъде възприето, че се отнася до конкретна личност.
  • Мнението представлява оценка или възприятие на лицето относно определени факти и обстоятелства, съдържа анализа на определени факти като дори мнението да е негативно, изразяването на мнение не може да породи основание за ангажиране отговорността на лицето… В конкретния случай съдът приема, че твърденията на ответника не представляват мнение или оценка, тъй като не се коментира, нито анализира изпълнението на служебните задължения на ищцата, а са изложени факти за неправомерно служене с информация, известна по повод заеманата длъжност.
  • Изразяването на мнение относно публична личност и неговата дейност не се явяват неограничени, а ограничаването свободата на изразяване е обусловено от това, че не следва да бъдат засягани личността, честта и достойнството на лицето чл.32 от Конституцията изрично предвижда, че всяко лице се ползва от защита срещу посегателство върху честтадостойнството и доброто име.

Водим от горното, съдът осъжда Бойко Борисов да заплати 5 000 лева  обезщетение за неимуществени вреди.

Решението подлежи на обжалване пред СГС.

Споделям правните изводи, но те заслужават по-добри мотиви.  Ако Борисов обжалва, надявам се СГС да включи в мотивите си и практиката на Европейския съд за правата на човека. Съдия Г.В.К. представя мотиви, като че ли Конвенцията за правата на човека и практиката за прилагането на чл.10 не съществува.

Фичерова е осъдила и Блиц за публикация “Елена Фичерова-Караиванова напуснала и Гранична полиция със скандал, малко преди да я уволнят”.  Решението на СРС – този път на съдия Красен Пл. Вълев– е с позоваване на българска практика и практика на ЕСПЧ.

Как се пише: българско-английски или българо-английски?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Двете форми са дублетни и може да се използват в книжовната реч: българско-английски/българо-английски, също и българско-английска/българо-английска, българско-английско/българо-английско. Препоръчителна е употребата на българско-английски. Двуезичното българско-английско/българо-английско издание включва богата информация за историята на София. Най-добре е тази дума да се провери в българско-английски/българо-английски юридически речник.

Мета, противодействието на дезинформацията и междинните избори 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Мета блокира руски тролове, разпространиха медиите през седмицата, дори се посочиха числа – над хиляда. Източник не беше посочен.

1

Източникът е редовният тримесечен доклад на Мета за заплахи и враждебно поведение. В увода се сочи, че публичното отчитане на заплахи започва преди пет години.

“За да предоставим по-изчерпателен поглед върху рисковете, с които се справяме, ние разширихме нашите редовни доклади за заплахи, за да включват кибершпионаж, неавтентично поведение и други нововъзникващи заплахи. Докладът няма за цел да отразява всички наши мерки за сигурност, а да споделя забележими тенденции и анализи, които да помогнат за  за разбирането на развиващите се заплахи за сигурността.”

Именно там, в секцията за Русия, се споменават тези закрити акаунти (45 – във Facebook  и  1,037 – в Instagram).

2

Втори документ от седмицата, свързан с противодействие на дезинформацията, взема повод от приближаващите междинни избори в САЩ. Документът се казва “Подход на Мета към идващите през 2022 междинни избори в САЩ”.

Компанията информира, че е създаден  специален екип, фокусиран върху междинните избори през 2022 г.   Заети са 40 000 души с финансиране 5 милиарда долара за безопасност и сигурност само през 2021 г.  “Ние работим с партньори от федералното правителство, включително ФБР и Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата, както и с местни и щатски служители по изборите.  Актуализираме инструментите за сигурност и допълнителна защита на кандидатите, техните кампании и длъжностните лица в изборната администрация. Идентифицираме операции за чужда намеса и вътрешно влияние, премахнахме над 150 мрежи от 2017 г. Възприемаме твърда позиция срещу фалшивите акаунти и блокираме милиони всеки ден, повечето от тях по време на създаването им.”, се казва в документа на Мета.   

Свободно слово или слово без отговорност: процесът срещу Алекс Джоунс, Infowars

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Алекс Джоунс – собственик   на сайта InfoWars –  стана много известен с разпространение на дезинформация и конспиративни теории, а върхът на популярността му се свързва с тормоза, който той чрез сайта си осъществи срещу родителите на убитите деца при стрелба в училище Sandy Hook в Нютаун, Кънектикът, през 2012 г.  Алекс Джоунс разпространяваше тезата, че стрелба не е имало и че родителите си измислят. Те, от своя страна, заведоха дела срещу него.

Infowars беше изхвърлен от платформите и приложенията. Това беше преди години, Тръмп още беше в Туитър и една започваше разговорът може ли частните компании да определят границите на свободата на словото онлайн. И отнася ли се Първата поправка за тях. И ако се отнася, не може ли Алекс Джоунс да говори, каквото пожелае.

Десет години по-късно Джоунс казва на родителите, че никога не е имал намерение да ги нарани. Че стрелба е имало, въпреки че многократно е казвал година след година, че стрелбата е била инсценирана. Но твърди, че  упражнява правото си на свобода на словото. И досега намира начини да разпространява конспиративни теории и да привлича милиони зрители всеки месец, някои от които също са заплашвали родителите, дори са им изпращали смъртни заплахи. 

Семействата на 10-те жертви водят четири отделни дела, стана известно първото решение. Текущият процес в Остин, където е базиран крайнодесният уебсайт на Джоунс Infowars и неговата компания-издател, произтича от иск от 2018 г., подаден от Нийл Хеслин и Скарлет Луис, чийто 6-годишен син беше убит при атаката през 2012 г. с още 19 първокласници и шестима възпитатели. Съдът присъди общо 49,2 милиона долара на семейството.  Другите дела са отложени. 

AP22213782881051_1

“Save the First” пише на лентата, която си е сложил Алекс Джоунс. Снимката е на АР,  Briana Sanchez/Austin American-Statesman via AP.

За Първата поправка става дума. В процеса се е очаквало защитата на Джоунс да доказва, че речта му е защитена по смисъла на Първата поправка на Конституцията, но това не се е случило,  не са представени необходимите доказателства – поради което реално не се е провела очакваната дискусия, макар че Алекс Джоунс отново е успял да говори пред медиите, че – ако бъде санкциониран – “това не е Америка”.