Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (1 ден): От София до Йозгат

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

А Тони започваме още едно пътуване с мотор – този път крайната цел е езерото Ван. Като за начало ще опитаме в един ден да мнем повече от 1200 километра, което значи да подминем Анкара, че и отгоре.

Приятно четене:

От София до Йозгат, Турция

Първи ден от

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ден 1, 24 Юни 2017 г.

Километрите за деня бяха 1315

София - Йозгат, Турция – карта на маршрут

Отново станах в 3 ч. сутринта, закусих, облякох се, по-голямата част от багажа беше поставена по куфарите още от предния ден и в гаража не се мотах кой знае колко. Изкарах мотора пред нас за една стартова фотка. 🙂

София – На мотор из Източна Турция

Около 3:55 ч., в страхотно настроение, мислейки за предстоящото ми приключение,

отлепих от Люлин сити в посока Кюрдистан

Отново пусти съботни булеварди и бързо изнизване от града. Магистралата не беше много натоварена, явно не пътуваха точно тогава много гастарбайтери. Реших да се понапъна и да направя първото спиране на Лукойл-а в

Капитан Андреево

Бях там в 7 ч., гледам – бензиностанцията не работи. Вярно, че е доста забутана в нищото, но ми се щеше да си сипя за последно от евтиния бензин в България с отстъпка. Викам си: „Брех, прецаках се“, върнах се около 1 км назад до някаква неизвестна бензиностанция. Бях решил там да заредя и започнах да обяснявам на хората как Лукойл не бачка, а те казаха: „Хората са вътре, трябва да им почукаш през нощта“. Казах „Благодаря“ и се върнах на Лукойл-а.

Наистина имаше хора вътре, но няма как да разбереш – ако не ти кажат, изглежда като неработеща бензиностанция. Заредих гориво и леко се изнервих заради неразбориите с бензиностанцията. Върнах се на

границата, нямаше голяма навалица и преминах много бързо и лесно,

за около 15 мин. Хванах дългата безкрайна магистрала към Анкара.

След Одрин

започнах да огладнявам и спрях на една отбивка да хапна гьозлеме с чай.

Гьозлеме с чай – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Мотор край Одрин – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Вече добре нахранен, продължих по пътя. Нищо необичайно до този момент; малко

преди Истанбул трафикът започна да се сгъстява,

но съм с опит и никак не ми пречи. В самия Истанбул нямах никакви драми и се изнизах съвсем прилично, предимно 100– 120 км/ч. Не се налагаше да се намалява много заради трафика и стигнах до Fatih Sultan Mehmet Koprusu.

Мост Фатиг Султан Мехмед – Босфор, Истанбул

Имах за цел да спя някъде след Йозгат като миналата година и евентуално да си подобря рекорда за най-дълго каране на мотор за един ден, но не би. В момента, в който

излязох от Истанбул, трафикът буквално спря,

вече беше доста горещо и хич не ми беше добре. Викам си: „Пак ли“, мушкам се оттук-оттам, доколкото е възможно това с куфарите, карам в аварийната, както правят всички мотористи и пак е трудно придвижването. Тапата едно 30 км на спри-тръгни. Добре, че съм с мотор, иначе не знам какво щях да правя. Отпуши се, викам си: „Разгеле“!

Да де, но след има-няма още 30 км – пак тапа, започнах да се изморявам. Трафикът е като на Цариградско шосе в пиков час, само дето вече съм минал така 200 км при 34 градуса температура на въздуха.

Спрях на една бензиностанция да заредя и да си взема нещо за хапване в движение. Хич не ми спореше придвижването, не знаех към този момент на какво се дължи този ужасен трафик, но се надявах скоро да се отпуши. Определено закъснявах с графика и хич не виждах как ще направя 1000 км за деня до края на магистралата. Започнаха да ми се въртят в главата някакви планове как ще трябва да търся да спя около магистралата, което обаче хич не ми се нравеше. Продължих – няма включване в колоната: затапили всичко, дори и аварийната лента. С много зор някак си успях да се промуша и пак спри-тръгни.

Основната причина за това задръстване по магистралата, свързваща двата най-големи града в Турция, бяха закъсали коли. Въпреки, че бяха преместени в аварийната лента, трафикът реално е спрял за кратко време, докато ги преместят и след това, за да потегли, знаете принципа на инерцията 🙂 натрупала се е опашка и няма потегляне.

Та така: опашка примерно 30 км – отпред закъсал. Подминваш го и няма проблеми – свободна магистрала. След малко пак 30 км опашка и пак същата причина и така в продължение на 500 км, не искам да ви описвам какво изживях. Голямо потене, много физическо и психическо напрежение. Всички са изнервени и се ръгат и трябва да си нащрек постоянно.

Спирах чат-пат да си вадя от куфара термоса с водата, за да не се дехидратирам. Гледах спирките да не са много чести, тъй като точно съм успял да се сръгам в трафика и спра ли – край, потеглянето пак е страшна мъка. Така

наближих Анкара –

бях почти на 1000 км от началната точка, а времето доста напреднало, моите сили на свършване, жегата ме беше скапала освен трафика. Такова чудо не бях виждал през живота си! 500 км задръстване, дори в Русия не ми се беше случвало, а там не е като да няма задръстване по М10. 🙂

Качих се на Околовръстното на Анкара най-сетне и няма никого. Викам си: „Това беше! Разгеле, сега ще понапредна“. Не щеш ли, гледам – тапа! Всички ленти + аварийната плътно кола до кола и спрели. Поглеждам GPS-а, който прегрява няколко пъти (SAMSUNG правят най-здравите телефони, потвърдено): остава 1 км до отбивката. Да, де, но този 1 км е за около 30 мин. По-късно установих причината – ремонт.

Трябваше да се слезе от Околовръстното под един мост, моторът пусна перката и тя не спря много продължително. Казах си, че ще прегрее, беше вече около 36-38 градуса между колите. Започнах да го гася, когато не се движим и да го паля, когато трябва да се преместя. По нанадолнище просто заставах плътно в дясно и пусках леко надолу по инерция, колкото може.

Беше време за зареждане. След като се спуснах под Околовръстното, спрях на една бензиностанция, на която имам чувството, че беше спрял и целият онзи трафик през последните 500 км. С много зор дойде бензинджията да ми зареди гориво (сам не можеш да си зареждаш). Опашка на касата огромна, чавета, жени, мъже –страхотия, не можеш да се разминеш в бензиностанцията.

Тук трябваше да си взема и вода, тъй като в термоса ми свърши, взех си и нещо сладко за бърза енергия. Бях изнемощял значително. Тук реших все пак да снимам нещо от случващото се, отгоре се вижда Околовръстното, точно там от моста до мястото, от което снимам, 30 мин.

Задръстване по магистралата – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Задръстване по магистралата – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Нямаше място къде да си спра мотора, толкова претоварена бе тази бензиностанция. Бях го спрял между едни коли на изхода. По едно време, докато да се обърна, гледам – моторът стои по средата на изхода от бензиностанцията и колите го заобикалят. Викам си: „Ей сега някой го събра“. Тичам бързо да го прибутам по-близо до бордюра 🙂 и да си изпия на спокойствие водата. 🙂

Вече беше късен следобед, аз бях изминал само 1000 км, хич не беше добре работата. Чувствах се страшно изморен. Запалих и с кръстни мъки се включих в трафика. Кретахме още доста време, тук причината беше ремонт и от двулентов, пътят бе стеснен до еднолентов, като се преминаваше ту от едната, ту от другата страна. Ръгат ти се отвсякъде, карат по банкета… Ужас и безумие.

В един момент след доста километри се отпуши и трафикът се разреди, почнах да си подавам газ по-прилично и да напредвам с километрите, но и времето беше напреднало значително. Определено този път не съм спирал много за почивки, за да компенсирам задръстването.

Исках да спра пак в

Йозгат (Yozgat)

да хапна на същата кръчма, на която спрях и миналата година и ми направиха айрян с пяна. 🙂 Наближих града, забавих темпото и вече в самия град започнах да се оглеждам. Уцелих я кръчмата, само дето беше с нов облик, нищо общо с предишната. Това е типично за Турция, постоянно се правят промени, обновления, нещо да е интересно, различно, за да могат да привличат клиентите. Ето ме паркирал мотора на почти същото място, където бе и миналата година, в пътеписа ми за Грузия можете да видите снимките и да сравните.

Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ресторантът е различен, няма вече масички от автомобилни гуми, но има айрян с пяна – явно запазен специалитет.

Айран с пяна – Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Успях да се докопам до интернет и да пратя някоя и друга снимка. То докопването става, като искаш да ти дадат паролата от заведението, никога не отказват 🙂

Минаваше 20 ч., слънцето беше почти залязло, все пак бях доста на изток от София. Нямах много време за губене, не знаех къде ще спя, бях минал само около 1200 км.

Накатерих се на мотора и продължих. Започнах да се оглеждам извън населените места, къде мога да отбия. Нямаше да успея да стигна до мястото, където спах миналата година.

Тук място, там място, карах с около 80 км/ч и намалявах, като видя отбивка, дали ми върши работа. Или имаше хора, или нямаше как да спусна мотора, или пък се виждаше прекалено от пътя, което пък ми гарантираше будене през нощта за проверка от жандармата. И така километрите се нижеха, аз нищо не харесвах и се стъмни напълно. Започнах често да се разминавам с бавнодвижещи се коли на полиция и жандарма с пуснати светлини, ясно беше, че ще има проверка, ако се виждам от пътя.

Тъмница – съвсем не виждах нищо и стана още по-трудно да си намеря място, където да се разпъна. Започнах да спирам на разни отбивки, да слизам от мотора, да вадя преносимата лампа от куфара и да слизам да оглеждам, мога ли да сваля мотора, вижда ли се от пътя, какви са условията. Един, два пъти така и нищо не си харесах, все имаше някакъв проблем. Умората и психическото напрежение растяха прогресивно, започнах да осъзнавам, че съм се вкарал в някакъв кофти филм този ден и се напъвам допълнително в тъмницата, опцията хотел не присъстваше в мислите ми. Ако сме на приключение, така да бъде, само дето почна да ми идва в повечко 🙂

Sivas Yozgat Yolu, Doğankent Belediyesi/Sorgun/Yozgat, Турция

В крайна сметка при третото ми спиране и слизане за оглед с лампата видях едно блато до някаква мини каменна кариера, където ми се стори удачно. Свалих мотора набързо, преди да са ме надушили, беше буквално под пътя, но закътано и ако няма светлини отгоре не се вижда, че има някого.

Бях отново на около 1200 м надморска височина и си беше хладничко. Набързо разпънах палатката и надух дюшека. Този път носех само един спален чувал, дебелия. Реших, че няма нужда и от летен – ако ми е топло, ще се развивам, няма смисъл само да пълня куфарите. Надух си възглавницата, бях си измил зъбите в заведението, както обикновено и бях готов за лягане. Хвърлих екипировката в палатката и се метнах на дюшека.

Палатка в нощта – Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Според GPS-а се намирах някъде около Dogankent. Небето беше кристално, нямаше ни едно облаче, имаше страхотна луна. Преди да легна, огледах с лампата хубаво да няма крокодили 😉 в блатото хаха, само жаби. Лягайки си, се наслаждавах на доста гръмко жабешко пеене. Този приспивен природен концерт ме унесе и заспах сравнително бързо въпреки превъзбудата, която чувствах.

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Ако не държите да ви ядат комарите край пътя, можете да пренощувате в Йозгат:



Booking.com

Други разкази свързани с Барселона – на картата:

Барселона

Още изгодни нощувки, из цяла Турция:



Booking.com

Ксанти: Карнавалът за Сирни заговезни

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Анжело днес отиваме на карнавал – в Ксанти, за Сирни заговезни, всяка година има карнавал 🙂

Приятно четене:

Ксанти: Карнавалът за Сирни заговезни

Карнавалите са ритуални шествия с обърнати роли

– тук кралят е за посмешище, а шутът – герой. Характерни за християнската религия, те се провеждат в края на февруари и началото на март, като

с тях се отбелязва началото на Великденския пост

Освен че маскираните участници променят своята индивидуалност и социален статус, те се отдават на забавления и консумация на храна и алкохол като „за последно“.

Предполага се, че

началото е от римско време, от Navigium Isidis („Корабът на Изида“),

маскирано шествие, което на платформа (carrus navalis) вози макет на кораб и изображение на Изида и с което на 5 март се открива корабоплавателният сезон. Тези шествия са забранени от ревностните християни Теодосий I Велики и сина му Аркадий през 395 г. В Западната римска империя те продължават още малко, докато църквата не ги забранява окончателно.

Така от carrus navalis става carne levare („сбогом на месото“)

и се обозначава началото на постите.

Докато в католическия свят карнавалите могат да се смятат за заместители на Сатурналиите, то при православието те изместват Дионисиевите празници и др. езически ритуали.

В Гърция карнавалът (Αποκριές) има същото значение.

Най-големите карнавали са в Патра (от 160 г.), Тирнавос (от 120 г., като основният символ е еректирал фалос), Козани (и кладата на централния площад), Ретимно на Крит и в Ксанти (от 1966 г.).

Ксанти, Гърция

© http://greekvoyager.com

Ксанти (Ξάνθη) или Скеча (İskeçe)

е град в Североизточна Гърция, Беломорска Тракия, в подножието на Руен планина. Старото българско име на града е

Царево

Бил е столица на деспот Момчил (Момчил юнак). Заедно с Гюмюрджина (Комотини) и Дедеагач (Александруполи), е сред главните градове на историческата област Западна Тракия. През града протича река Върба (Скечанска) (Κόσυνθος, Eskidje), на източния ѝ бряг е разположен

квартал Самаков (Σαμακώβ),

над който е манастирът „Света Богородица Архангелска“ (Παναγίας Αρχαγγελιώτισσα). В този квартал около 700 души, българоезични мюсюлмани, преселници от Самоков, са се самоопределили като помаци.

Panagias 6, Xanthi 671 00, Гърция

Селището е известно от 879 г. пр.Хр. като Пара (проход, боаз). През 100-тната г. сл.Хр., вече Топирос, става град. През 549 г. е разрушен от варварите, но възстановен и укрепен от император Юстиниян. През 1347 г. голяма чумна епидемия убива почти всички жители, а веднага след това османците завземат района и го населват с преселници от Мала Азия. В началото на 18 в. това е богат град, издигнал се покрай производството и търговията с висококачествен тютюн, главно „Басма“.

Градът е български между 1912 г. и 1920 г.,

а след Ньойския договор е предаден на Гърция. Между 1941 г. и 1944 г. пак е български – тук е щабът на Втора българска армия. Окончателно става гръцки през 1947 г. след Парижкия мирен договор.

Градът, на практика, е незасегнат от размяната на население между Гърция и Турция през 1920-1923 г. През 1972 г. властите решават да съборят часовниковата кула, символ на града, построена от помака Хаджи Емин Ага през 1870 г. Това предизвиква протести на местните мюсюлмани и планът е изоставен.

Градът е център и на Ксантийска и Перитеорийска епархия на Гръцката православна църква.

В Ксанти се намира поредния Тракийски университет,

който няма нищо общо с едноименните си събратя в Одрин и (sic!) в Стара Загора.

Ксанти, „градът на хилядите цветове“, е известен с

карнавала си на Сирни заговезни

и с есенния фестивал на Стария град.

В карнавала участват около 40 местни културни асоциации. Въпреки, че не е с размерите и традициите на този в Банш, напр., определено си заслужава посещението. Кулминацията е изгарянето в коритото на реката на гигантска статуя, наречена „Царос“ (Tzaros, Tzarous).

Карнавал в Ксанти, Гърция

Името е звукоподражателно – според гърците при изгарянето на борови клонки се чува звука „ц-ц-ц“. Изгарянето помага хората да не страдат от бълхи през летните месеци. Твърди се, че този обичай е донесен от България от преселниците в Самоков, но лично аз не съм чувал за нещо подобно у нас. От друга страна се твърди, че Самоков се намира в Източна Тракия, което съвсем ме обърква.

Карнавал в Ксанти, Гърция

Върхът на карнавалните празници е шествието.

Тази година основната група бе Red Masters Stell Rosse от Корфу. Музикалното оформление е на Бабис Даранганис (Babis Daranganis), като в проекта са включени латино и модерни музикални ритми. За доброто настроение на всички, участници и зрители, се грижи DJ BOUZOURIS.

Екскурзията за посещението на тазгодишното издание на карнавала беше организирана от нашите приятелки от „Валден тур“.

Тръгването от Стара Загора

бе в 5 сутринта, тъй като автобусите не могат да минават по по-кратките маршрути през Родопите и трябва да заобикалят през „Капитан Петко“ и да добавят още 200 км в едната посока. Минахме границата сравнително бързо и след няколко (излишни) почивки

пристигнахме в Ксанти

около 11.30 ч.

Извън града бе организиран паркинг, към който задължително бяха отклонявани всички посетители. Оттам до центъра се придвижваха с безплатни автобуси или пеша (около 3 км). Водачката ни Галина се беше постарала да се свърже предварително с Общината в Ксанти и да получи необходимите разрешителни, така че бяхме привилегировани да стигнем до центъра със собствения си автобус.

Карнавал в Ксанти, Гърция

Тъй като беше все още рано и дефилето все още не бе започнало, направихме бърза

обиколка на Стария град

Повечето къщи на богатите тютюневи търговци сега са превърнати в музеи, но нямахме възможност да посетим нито един от тях.

Етнографският (фолклорният) музей

на града е разположен в къщата на големия търговец Васил Куюмджиоглу. Построена е през 1877 г. като сграда с две симетрични крила – за двамата синове на собственика. Тя е дарена на града от наследничката Анна Калоян-Куюмджиоглу. Друг клон на рода живее в България. Аргир Куюмджиоглу, търговец на тютюн (логично!), построява през 1847 г. в Пловдив красива къща, в която в момента се помещава… Етнографският музей.

Folk and History Museum of Xanthi

адрес: GR-671 00 Xanthi, Antika 7

GPS: 41.143618, 24.887642

web: fex.org.gr

тел.: +30 2541 025421

раб. време: 9:30ч.–14:30ч.

Наблизо се намира и т.нар.

„Къща на сенките“,

където твори и излага своите произведения Триантафилос Вайтси, виден представител на траш-арта. От отпадъци той създава произведения, които „изпъкват“ при определено осветление.

Къща на сенките – Ксанти, Гърция

© wikipedia

The House of Shadow

адрес: GR-671 00 Xanthi, Orfeos 33

GPS: 41.143204, 24.887667

web: vaitsis.com

email: tvaitsis@gmail.com

тел.: +30 2541 108309, +30 6977 612726

раб. време: 10:00ч.–14:00ч.,18:00ч.–20:30ч.

Ксанти, Гърция

При обиколката минахме и край

Митрополията

Духовният глава на областта тъкмо се прибираше. Направи впечатление, че служебният му автомобил е Superb. Superb, Superb, ама „Шкода“! Нашите владици са къде-къде по-напред с материала – кой с „Линкълн“, кой с „Лексус“…

Ксанти, Гърция

Впечатление прави, че

датировката на камбанариите е различна от тази на църквите

Това е така, защото при османската власт не е било разрешено изграждането на камбанарии (подобна ситуация, поне според „Наръчник на екскурзовода“, имаме в Стария Несебър). Затова камбанариите са построени след войните в началото на 20. век. Тази на снимката по-горе е от 1924 г., само няколко години след като на 05.05.1920 Антантата предава Ксанти на Гърция.

Около обяд се върнахме към централната улица, за да наблюдаваме

парадното шествие. Шум, музика, свирки и вувузели,

конфети и пиратки, но и участници, и публика се забавляват максимално. Групите преминават в някакъв предварително установен порядък, като за реда се грижат полицията, спасители-парамедици и доброволци.

Карнавал в Ксанти, Гърция

Всяка група носеше плакат с някакъв надпис, но тъй като гърците все още „с черти и резки четяха и гадаеха“ не можахме да се ориентираме в идеята на костюмите на повечето групи.

Карнавал в Ксанти, Гърция

След като изгледахме карнавалното шествие, имахме още малко време, колкото да пообиколим центъра и да успеем да включим алармата на най-новата църква „Свети Теофан“. Оказа се, че туристите обичат да си взимат за спомен парченца от златния варак от църквата, затова са монтирали сигнална система, за да предотвратят бъдещи вандалства.

Автобусът нямаше как да дойде до центъра на града, но беше паркирал наблизо – на паркинга на „Лидл“. Успяхме да се измъкнем бързо и да изпреварим другите групи, така да не чакаме много на гръцко-българската граница.

Ако решите да участвате догодина във фестивала, можете да се свържете с организаторите:

Xanthis Municipal Development Company

адрес: GR-67100 Xanthi, Matsini Square

тел.: +30-2541022632 – +30-2541073640

факс: +30-2541066303

email: info@carnivalx.gr

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Сава-Калина

Още снимки:

Greece: Xanthi (2018-02-18 Carnival)

Мпжете да нощувате в Ксанти тук:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Гърция – на картата:

Другата Гърция

Цяла Гърци ви очаква!



Booking.com

ЕСПЧ: делото Pussy Riot, защита на политическото слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

През февруари 2012 г.   млади жени, облечени в ярки дрехи – членове на състава Pussy Riot – организират пънк рок молитва в Московския Храм  на Спасителя. Редактиран видеоклип за представянето им е публикуван в интернет и предизвиква силен отклик. Видеото е свалено за нарушаване на политиката на YouTube за враждебната реч.

Какво са изпълнявали – според решението на Съда – Punk Prayer: Virgin Mary, Drive Putin Away. Според собствената им страница

(Хор)

Богородица, Дево, Путина прогони
Путина прогони, Путина прогони
(конец хора)

Черная ряса, золотые погоны
Все прихожане ползут на поклоны
Призрак свободы на небесах
Гей-прайд отправлен в Сибирь в кандалах

Глава КГБ, их главный святой
Ведет протестующих в СИЗО под конвой
Чтобы Святейшего не оскорбить
Женщинам нужно рожать и любить

Срань, срань, срань Господня
Срань, срань, срань Господня

(Хор)
Богородица, Дево, стань феминисткой
Стань феминисткой, феминисткой стань
(конец хора)

Церковная хвала прогнивших воджей
Крестный ход из черных лимузинов
В школу к тебе собирается проповедник
Иди на урок – принеси ему денег!

Патриарх Гундяй верит в Путина
Лучше бы в Бога, сука, верил
Пояс девы не заменит митингов –
На протестах с нами Приснодева Мария!

(Хор)

Богородица, Дево, Путина прогони
Путина прогони, Путина прогони

(конец хора)

През август 2012 г. районен съд в   Москва осъжда Толоконникова,  Алeхина и Екатерина Самуцевич  на две години лишаване от свобода за хулиганство, впоследствие последната е освободена.

Членовете на Pussy Riot подават  жалба в ЕСПЧ поради нарушаване на различни положения в Европейската конвенция за правата на човека  – член 3  за забрана на изтезанията и на нечовешкото отношение;   член 5, раздел 3  във връзка със задържането им;   член 6 от Конвенцията за гарантиране на правото на справедлив съдебен процес и член 10  – като твърдят, че тяхното задържане и осъждане представляват  груба, неоправдана и непропорционална намеса в свободата им на изразяване.   Освен това Толоконникова и Алехина оспорват забраната за  видео материали на уебсайта им  “поради екстремизъм”. 

Защитата им поемат последователно различни адвокати, включително Йонко Грозев, разбираме от решението.

ЕСПЧ прилага тест за пропорционалност, установява, че има намеса в свободата на изразяване – пърформанс – микс от артистично по форма  и политическо по същество изразяване, защитено от Конвенцията. [206]

Намесата е предвидена в руския НК – чл.213 хулиганство.[208]

Оправдана ли е подобна намеса  в едно демократично общество? [211]

Съдът отбелязва, че това е политическо слово, където Конвенцията предоставя най-висока степен на защита.

Жалбоподателите искат да привлекат вниманието на своите съграждани и Руската православна църква върху тяхното неодобрение за политическата ситуация в Русия и позицията на патриарха и   други духовници към улични протести в редица руски градове, причинени от последните парламентарни избори и предстоящите в Русия по това време президентски избори. Това са теми от обществен интерес. Действията на жалбоподателите са насочени към тези теми и допринасят за дебатите за политическата ситуация в Русия [212]

Изпълнението  се е състояло  в храм. Може да се приеме, че  приетите правила за поведение в място на религиозно поклонение са нарушени. Налагането на определени санкции по принцип може да бъде оправдано от изискванията за защита на правата на другите.[214]

Дали намесата е пропорционална на целта?

Съдът намира, че наложеното на жалбоподателите наказание е много тежко по отношение на въпросните действия. Той смята, че местните съдилища не са представили “съответни и достатъчни” причини, за да го оправдаят.  Анализира се дали изявленията, справедливо разбирани и разглеждани в техния непосредствен или по-широк контекст, могат да се разглеждат като пряк или косвен призив за насилие или като оправдание за насилие, омраза или нетолерантност – и се стига до извода, че в светлината на препоръката на ECRI  за враждебната реч следните фактори трябва да се вземат предвид при  оценката дали съществува или не риск от актове на насилие, заплахи, враждебност или дискриминация: i) “контекстът в който се използва съответната реч на омразата “; (ii) “способността на лицето, използващо речта на омразата да упражнява влияние върху другите”; iii) “естеството и силата на използвания език”; iv) “контекстът на конкретните забележки”; v) “използваната среда”; и (vi) “естеството на аудиторията” – и освен това е важно да се отбележи, че изкуството може да се използва, за да провокира силни чувства без намерението да подбужда насилие, дискриминация или враждебност. [222]

Начинът на обличане и поведение на жалбоподателите не са по каноните на православната църква, което може да изглежда неприемливо за определени хора, но липсва   анализ  дали действията на жалбоподателите могат да се тълкуват като призив за насилие или като основание за насилие, омраза или нетолерантност. Нито   дали въпросните действия биха могли да доведат до вредни последици. [226]

Съдът намира, че в поведението не се   съдържат елементи на насилие, нито възбужда   или оправдава насилие, омраза или нетолерантност към вярващите. Намесата в свободата на изразяване с наказателни санкции може да има охладително въздействие върху упражняването на тази свобода. [227]

В заключение ЕСПЧ намира, че намесата в този вид не е необходима в едно демократично общество. Нарушение на чл.10 [230]

По отношение на видеото в интернет, обявено за екстремистко:

Когато изразените възгледи не включват подбуждане към насилие – с други думи, ако не препоръчат прибягване до насилствени действия или   отмъщение, ако не оправдават извършването на терористични престъпления и не могат да бъдат тълкувани като способни да насърчават насилието чрез изразяване на  нерационална омраза към идентифицираните лица –  държавите не трябва да ограничават правото на широката общественост да бъде информирана. [260] 

 Съдът счита, че решението на националния съд по делото на жалбоподателите е недостатъчно за обосноваване на екстремизъм. Нарушение на чл. 10. [269]

 

 

 

ЕСПЧ: Убийството на Анна Политковская : нарушение на чл.2, право на живот

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Mazepa and Others v. Russia (no. 15086/07). Делото се води от близките на Анна Политковская, известна руска разследваща  журналистка и правозащитничка, остро критикуваща политиката на президента Владимир Путин.

Анна Политковская беше простреляна и убита в асансьора на дома си в Москва.     Има осъдени за убийството.

Като се позовават на член 2 (право на живот), жалбоподателите се оплакват, че държавата не е извършила ефективно разследване на убийството на г-жа Политковская, тъй като властите не са установили кой е поръчал и платил за престъплението.

С 5:2 гласа ЕСПЧ реши, че има нарушение на Конвенцията, член 2.  Русия трябва да плати  на жалбоподателите 20 000 евро (EUR) за неимуществени вреди.

Съдът е установил по-специално, че  властите са открили и осъдили група мъже, които са извършили  убийството на  г-жа Политковская, но   не са предприели подходящи разследващи стъпки за намиране на лицето или лицата, които са поръчали убийството.

Властите са следвали една теория за подбудителя на престъплението, водеща към починал руски бизнесмен, пребиваващ в Лондон, но  не са обяснили  защо са избрали тази линия на разследване. Държавата не е изпълнила задълженията си по Конвенцията да проведе ефективно разследване, освен това продължителността на производството е била твърде дълга.

Dedov (Русия) and Poláčková (Словакия) имат особени мнения, приложени към решението.

Борба с дезинформацията онлайн: проект за кодекс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Работната група към ЕК  за онлайн дезинформацията представи проект на кодекс за борба с онлайн дезинформацията.

Кодексът   (Code of Practice)  и  Приложението (Аnnex)    описват целите на Комисията, очертани в съобщението  за онлайн дезинформацията и следва да доведат до измеримо намаляване на дезинформацията в онлайн среда.

Окончателен текст  се очаква през септември.

Повече информация – на сайта на Европейската комисия

Разследваща журналистика: доклад на Репортери без граници 2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вестник Капитал публикува коментар за доклад на международната организация “Репортери без граници” за журналистиката в България.

В текста има препратка към доклад на “Репортери без граници” от 2016 г., в който се разказва за ефекта от дейността на депутата Делян Пеевски и правителството на медийния пазар. В “Медийните олигарси пазаруват” името му се споменава 18 пъти и се разказва как използва изданията си като “медийни бухалки”.

За изтеклите години сме се научили, че проблемът не е в  Пеевски, а в самата система  от аватари/картинки по игралното поле в най-различни конструкции и йерархии – но да, един такъв е Пеевски.

Доклад  на Репортери без граници – пълен текст

 

Назад към Париж (7): Версай

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Завършваме кратката почивка за нашия сайт с … новия световен шампион по футбол 😉 Случват се и такива неприятно неща като Франция – световен шампион, но пък ще ги поздравим с последната част от пътуването до Париж на Павлина и Вида.

То започна с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, продължи по улиците на Латинския квартал, Марé и Операта, разходка из Монмартър и с корабче по Сена, обиколихме както църквите в Париж, така и музеите.

Днешният финал, с който и поздравяваме Франция* за титлата, ще бъде в двореца Версай и неговите градини.

Приятно четене:

Назад към Париж

част седма

Версай

Дворецът Версай, Сhâteau de Versailles,

се намира на 20-тина километра от Париж. До него може да се стигне с велосипед, кола, влак, автобус… както решите. За да видим „пеещите градини“ на Версай, които са озвучени само в събота и неделя, ние отидохме с кола и после изгубихме повече от час, за да излезем от паркинга. Така че понякога общественият транспорт е за предпочитане.

Дворец Версай, Париж - Франция

Когато тръгвахме за своето пътешествие, не очаквах, че ще успеем да вмъкнем и Версай в програмата, та затова не бях чела предварително почти нищо. А това е хубаво да се направи, защото човек се зашеметява от огромната информация и картина. Имайте предвид, че

за да се разгледат и градините, и двореца е нужен един ден

А няма никакъв смисъл да се препуска из залите или да се погледне парка само от високо. Така че в случая моят съвет е: проверете предварително дали в конкретната събота или неделя фонтаните работят и си отделете достатъчно време, особено ако е слънчево.

Дворец Версай, Париж - Франция

Изчакахме на доста дълга опашка, за да можем да влезем и да си купим билети –

входът за парка е безплатен,

освен в дните, когато работят музикалните фонтани (обикновено вторник, събота и неделя от април до октомври).

Не забравяйте от касите да си вземете план на двореца и на градините, а също и всевъзможните брошури, които ще ви помогнат сами да се ориентирате. Аудиогидът е включен в цената – получавате го, влизайки в отделните групи зали. Има и апликации за мобилни устройства, чрез които с образ и звук имате възможност да „изследвате“ Версайския дворец, парка и дворците и градините на Трианон. Наоколо има безплатни тоалетни помещения, в които можете да откриете даже маси за преповиване на бебета, гардероб (задължителен за по-обемист багаж, бастуни, чадъри и остри режещи предмети), закусвални, кафенета, ресторанти, сувенирни щандове, можете да наемете велосипед или лодка – въобще всичко е в помощ и в услуга на посетителите, но без да е натрапчиво и гръмогласно. Можете да снимате на воля.

Та изчакахме ние реда си и златната „Порта на честта“ се отвори пред нас.

Дворец Версай, Париж - Франция

През ХVІІ и ХVІІІ век Версай е бил седалище на френските крале и на практика – неофициалната столица на Франция. Дворецът е построен на хълм и по заповед на Луи ХІV никоя от околните сгради на поданиците му не бивало да превишава нивото на Мраморния двор. Старите сгради на селището били премахнати, а новите построени по нови планове, одобрени от кралските архитекти.

Дворец Версай, Париж - Франция

И така ние започнахме своята обиколка – минавахме през зали, спални, музикални салони, фоайета, парадни стълбища… Невъзможно е да опиша всичко подробно, затова ето няколко фотоса:

Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция

Това е

кралският параклис, Chapelle du château de Versailles,

органът и тавана му, макар и снимани от неподходяща, но единствено възможна за маршрута ни гледна точка. Някъде четох, че тук е свирил Моцарт като дете.

Place d'Armes, 78000 Versailles, Франция

Прочутата „Зала с огледалата“,

наричана още Огледалната галерия – с изрисувания таван, кристалните полилеи, седемнадесетте огромни огледала, отразяващи светлината на седемнадесетте прозореца, които гледат на запад към парка. За да стигне до нея посетителят трябва да мине през „Залата на мира“ и „Залата на войната“ – какъв ли точно символ е търсен? Проектирана и построена от прочутия архитект Жул Ардуин-Мансар и имаща за цел да илюстрира абсолютната власт на Краля Слънце, тя е 73 метра дълга, 13 широка и 12,5 метра висока. Трудно се снима цялата, особено с навалицата. Ходиш, гледаш, ахкаш…

Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция

Тук Луи ХІV е приемал високопоставените си гости, но и представителите на народа, които са идвали да връчат петициите си. Тук са се провели тържествата за сватбата на Луи ХVІ с Мария Антонета. Тук през юни 1919 г. е подписан Версайския мирен договор.

А след това излязохме и пред нас се разстлаха

градините на Версай,

стигащи до хоризонта.

Дворец Версай, Париж - Франция

Паркът има множество тераси, които започват от подножието на двореца и водят надолу към Фонтана на Аполон и Големия канал, – с отдалечаването си те стават все по-ниски и така се открива прекрасна гледка. Цветни лехи, тревни площи, оранжерии, фонтани, изкуствени езера, всички те са сякаш продължение на дворцовата архитектура – над 1 400 водни съоръжения, над 400 скулптури.

Градината е проектирана около алеи, които са успоредни или перпендикулярни на централната ос, водеща от изток на запад, като на четирите кръстовища на главните алеи има четири фонтана, посветени на четирите сезона.

Водният партер с две симетрични езера е украсен със скулптурни групи, представляващи четирите главни реки на Франция и техните притоци, като мъжките алегорични фигури са реките, а женските – притоците.

Ето бронзовите фигури на река Сена и на река Рона.

Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция

Беше вече следобед и за да можем да обиколим повече места, се качихме на влакче. Не ни остана време за Малкия и Големия Трианон, но поне ги видяхме отвън. Слязохме при Големия канал и се разходихме наоколо. Звучеше музика, фонтаните пееха, водата се лееше, а слънцето приятно припичаше…

Дворец Версай, Париж - Франция

Ето фонтанът на Аполон,

богът-слънце, който кара колесницата си по небето и го осветява. Фигурите сякаш изплуват от дълбините и огрявайки новия ден, си играят с водните струи. За Луи ХІV Аполон е богът, който управлява космоса, и затова го възприема като символичен израз на своята собствена власт.

Дворец Версай, Париж - Франция

В парка има и малки горички, оформени с фонтани, вази и статуи, където са се разхождали крале и придворни. Тези зелени острови са обградени със стени, обвити с пълзящи растения, и до тях се достига по дискретни пътечки. Създадена е сложна система от водоскоци, предназначена за празниците, които кралете са си устройвали, заедно с фойерверки, балетни и театрални постановки, турнири. Днес се наричат Празници на водата и със сигурност можете да ги видите в неделя, а понякога през лятото се организират и нощни шоута на фонтаните, подсилени със зрелищни лазерни ефекти.

Дворец Версай, Париж - Франция

В един от тези кътове е

„Отвличането на Прозерпина от Плутон“

– скулптура в центъра на колонадата. Под арките от разноцветен мрамор има водоскоци, чиито води се спускат в канал, обграждащ вътрешното пространство.

Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция

По-голямата част от градините на Версай са забранени за кучета и велосипедисти, но затова пък има обособени зони за пикник. След като се разходихме на воля, дойде време да се прибираме.

Дворец Версай, Париж - Франция

Когато си тръгвахме, сенките вече бяха дълги, а работното време изтичаше. Това беше един прекрасен ден на чист въздух, изпълнен с красота и музика.

Дворец Версай, Париж - Франция

Кралят Слънце сочеше

напред към Париж. Довиждане, Версай!

Дворец Версай, Париж - Франция

И отново сме в Париж. Остана ни още малко време в този прекрасен град.

Дворец Версай, Париж - Франция

А той е голям, маршрутите са много и най-различни. Разказах ви за моите. Върнах се назад към Сена и златните отблясъци по реката, към кейовете и букинистите, към тесните криви улички на Монмартър, към шикозните авенюта, към бляскавите витрини и малките магазинчета, към кафенета, бистра, ресторанти, към градини, църкви и музеи …

Сега е време вие да стегнете багажа и да тръгвате. Надявам се, че съм ви била полезна. Някой ден ще ви последвам…

Така че – напред към Париж!

Има? още – очаквайте пътуването назад 🙂

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Нощувки близо до Двореца във Версай:



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Цяла Франция ви очаква!



Booking.com

AT & T / Time Warner, Disney/Fox, Comcast/ Sky

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Продължават коментарите за сделката AT & T Inc. / Time Warner Inc., разрешена с решение на съда.

Решението на съда от миналия месец, позволяващо на AT & T Inc. да придобие Time Warner Inc., е пример за неспособността на сегашната ни система от съдилища и правоприлагане да  предотврати ограничаването на конкуренцията в съвременната икономика на САЩ. В този случай Антитръстовото управление на Министерството на правосъдието на САЩ получава признание за опита му  да блокира това, което счита за антиконкурентна сделка. Мнението на МП  се оказа далновидно:  след придобиването дружеството почти веднага повиши цените, макар  ръководителите да бяха свидетелствали, че синергията от сделката незабавно ще доведе до по-ниски цени.

Съдебното решение на  съдията Ричард Леон показа липсата на разбиране за пазарите, за концепцията за вертикална интеграция, за корпоративните стимули и за интелектуалното упражнение – прогнозиране на поведението на дружеството след придобиването. Не е изненадващо, че това доведе до лошо решение.

Fiona Scott MortonYale University School of Management – в блога https://equitablegrowth.org

На този фон идва съобщението, че Comcast няма да наддава за Fox след  оферта от 65 млрд долара, на която  Disney  отговори с оферта от 71.3  млрд – “оферта, която Мърдок бързо прие”, пише NYT.
Но пък Comcast иска Sky  с оферта от 26 млрд.  В този случай Disney – Fox ще запази 39 на сто в Sky.
Disney-Fox ще притежава филмови студия, които командват близо 50% от северноамериканския бокс офис тази година,   60% от   Hulu, който има над 20 милиона клиенти – u   дял от 39% в Sky.
Говори се още, че е възможно 30-те процента на Comcast в Hulu да бъдат заменени с 39-те процента на Disney  в Sky.

Радио Свободна Европа отново с новини на български език

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE / RL) обявява плановете си да стартира новинарски услуги в България и Румъния в опит да обогати медийния пейзаж  в двете страни.

И в двата случая става дума за завръщане на RFE / RL: предаванията  за България приключиха през 2004 г., а в Румъния през 2008 г.

“Надяваме се по-специално, че нашето покритие, осъществено от местни журналисти, ще помогне за развитието на свободната преса, ще насърчи демократичните ценности и институции и ще информира за дискусиите в двете страни за тяхното място в НАТО, ЕС и други организации. Очакваме с нетърпение да си сътрудничим с местните независими медии и гражданското общество. ”

Програмите на Свободна Европа бяха шестчасови, в останалото време на същите честоти се излъчваше Класик ФМ.  Програмата  получи лицензия веднага, щом започна процес на лицензиране след приемането на Закона за радиото и телевизията. Преди това в годините на демокрацията радиото е работило с разрешенията, издавани от държавата.

През 2003 г. Американският конгрeс решава да прекрати финансирането на  езиковите редакции на държавите, които ще бъдат приети в НАТО. От 2004 г. Радио  Свободна Европа  прекратява излъчване на български език, а на УКВ честотите в България стартира Радио  Нова Европа  – после Зи-Рок –   и така се стига до днешните два Зи- Рок-а, или поне единият от двата.

По повод днешното съобщение доста хора си спомниха, че още през 2004 г. прекратяването на дейността на Свободна Европа изглеждаше прибързано, а овладяването на честотите  и трансформацията Свободна Европа – Нова Европа – Зи Рок е учебникарска история за българския преход и царското време, когато медиите “били най-свободни” – но най-свободни привидно –  защото резултатите стават ясни с известно закъснение във времето (като спирането на лицензирането, триковете с честотите и издаването на временни бележки за излъчване – та до днес и до двата Зи-Рок-а).

Решението за възстановяване на новинарските емисии на РСЕ на български  език не ми се струва да е повод за радост. Възстановените новинарски емисии на Радио Свободна Европа  са  симптоматика за проблем.

От 11 години България е държава от ЕС, обвързана от договорите, в които са обявени ценностите на Съюза –

Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.

Но къде са ценностите  и върховенството на правото в превзетата държава – и наистина ли  сме  общество, неспособно самостоятелно да гарантира  независими и безпристрастни медии.  Това е проблемът.

Възстановените новинарски емисии могат да имат положителна роля, ако – както очакваме – утвърждават стандартите на качествената журналистика – но те не решават проблема.

КЗК: решението за продажбата на Нова

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 19 февруари 2018 г.  от сайта на Нова телевизия научихме следното:

MTG подписа споразумение за продажбата на своя дял от 95% в Нова Броудкастинг Груп в България на PPF Group – чешко инвестиционно дружество, собственост на Петр Келнер. Сделката оценява 100% от бизнеса при стойност на дружеството в размер на 185 млн. евро и е част от продължаващата стратегическа трансформация на MTG от традиционен национален ефирен ТВ оператор в глобална дигитална развлекателна група.

Нова Броудкастинг Груп (NBG) e най-голямата мултиплатформена медийна и технологична компания на българския пазар  и се състои от 7 ТВ канала и 19 онлайн бизнеса. Продажбата [..] трябва да бъде одобрена от регулаторни органи, като се очаква да бъде приключена през първата половина на 2018 година.

Превърнахме Нова Броудкастинг Груп във водещата комерсиална медийна група в България с дял от активната зрителска аудитория в размер на 33% и собственик на едни от водещите дигитални брандове в страната.

Келнер купува 95 на сто от MTG и 5 на сто от Щосел.

На 22 май антимонополният регулатор най-накрая образува производство, но само три дни по-късно реши да започне задълбочено проучване на намерението на PPF да придобие “Нова” и “Нетинфо” – със смущаващи аргументи (значителният опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения), писа Капитал.

Решението на КЗК относно продажбата на Нова телевизия  стана известно днес.

Комисията за защита на конкуренцията забрани придобиването на контрол от страна на ППФ ТМТ Бидко 2 Б.В., Нидерландия върху дейността на „Нова Броудкастинг Груп” АД, и индиректно върху нейните дъщерни дружества „Нет Инфо“ АД и „Агенция Ева“ ООД.
При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.
Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж.
Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.
По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори.
С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.
.
Още две обстоятелства за контекста на забраната:
  • тя става известна заедно със забраната за придобиването на ЧЕЗ и
  • тя става известна малко преди ЕК да оповести решението си за придобиването на Теленор-България  от същия кандидат-купувач.

MTG е изненадана от решението и ще го разгледа допълнително, преди да реши какви следващи стъпки да бъдат предприети, се съобщава на сайта на Нова телевизия.