Юни, 2008

Бившите гранични райони в Берлин са типични с това, че макар и често в центъра, са представлявали големи празни полета, изравнени от руините след войната и неизползвани след това. Или пък използвани между двата вала на стената като бразда. Поради тази причина в Берлин има доста още незастроени апетитни места. Пример е бившия център Потсдамер плац, който също е бил граничен район и е построен наново едва в края на 90-те.

Уикендът ми започна още в петък вечерта, след изморителния работен ден с ISO9001 одит, когато с Пухи решихме да отидем до София - хем да изпратим Динчето в събота за Испания, хем да си приберем Елица и Дарко Едно от хубавите спонтанни решения. Така в петък вечер се забавлявах в София. Първо бяхме в Куфара, след това в Тънка червена и после продължихме в апартамента на Дина, почти до съмване.

Както до сега продължавам да се радвам и да снимам вкусно изглеждащи ястия. Грухтящите продукти на магазините на Голямо Враново винаги са били любимите ми на русенския пазар. Крехко и прясно месце.

От друга страна съм и любител на рибното филе пангасиус, което от няколко месеца присъства в списъка ми на блюда, които мога да консумирам всеки ден без да ми омръзне.

Ето и малко творения на изкуството, които от няколко минути са в историята:

Появата на KDE4 разбуни духовете. Повечето отдавнашни потребители на KDE не се чувстват удобно в новата настолна концепция, която се опитват да налагат от екипа. Някои казват, че прекалено прилича на Виста, други направо обвиняват KDE, че се опитва да копира Уиндоус и така ще настрои срещу себе си масата от досега верни потребители.

Съществува и другата нагласа — че новото KDE е по-удобно и по-подредено от всякога и търсената от екипа промяна е качествено направена и за добро.

И все пак, ако наистина има хора, които не харесват KDE4, не е ли време за разклонение, за създаване на производна версия, която да ги задоволява? Нали точно във възможността за това е най-голямото очарование на свободния софтуер?