Юли, 2008

Всеки иска да е свободен. Свободата като дума е част от разговорния ни набор, но не всеки се замисля дали наистина е свободен. Защото едно е да казваш "какво толкова, че ме следят и записват, аз нямам нищо да крия", а съвсем друго е по същия начин да нямаш какво да криеш, но да държиш на личното си пространство. На поверителността на личната си комуникация, на правото да не си даваш на всяка крачка името, отпечатъците от пръстите и снимки н аличето в профил и анфас.

И в тоалетната хората нямат някаква чак световна тайна конспирация за криене, но искат да остават сами и да не ги записват тайно камери и диктофони, нали? Така, както на маса с приятели всеки иска да може да води личен и поверителен разговор, а не да знае, че го записват, защото "той нищо няма за криене". Защо с ежедневния живот в Интернет да е различно?

Според мен всички нови USB стикове (”флашки”) би трябвало да се продават с криптираща програма директно на тях. Прекалено нехайно се отнасяме със съдържанието на стиковете, а то волно или неволно, много често е доста лично. Не че тайните служби постоянно налитат да ни четат супер ценната информация, но просто това е принципен въпрос.

Та как да направиим така, че съдържанието на стика да е толкова защитетно колкото топ секретните документи на тайните служби? И разбира се ползването да не е супер сложно и объркващо.