Следващата точка от плана за пътуването ни гласеше нещо от сорта на “по-близко до морьенцето, да поплуваме, да се цамбуркаме и да разпуснем”. С радост ще рапортувам: изпълнихме я.
29 септември или денят, в който попаднахме на сигурно единственото гадно вино в цяла Испания
Избягахме от Бенидорм, тази Мека на масовия туризъм, още в ранни зори. Решихме, че ама много искаме да разгледаме Elche преди да продължим с плажната част от почивката и смело забихме към това възхитително малко градче. Ама наистина прекрасно се оказа — дребничко, чисто, уютно, влезе ни под кожата от раз. Разходихме се бавничко из местния парк, който май е най-голямото свърталище на палми в християнския свят (или поне така си изтълкувахме туристическата информация), позяпахме площадчетата, обикновено разкрасени от спретнати фонтанчета, кръстосахме улиците, възхитихме се на забележителностите, поседяхме по пейките и даже снимахме. Беше хубаво.