Skip to content

Май 2009

Георги Иванов

 Морска гара!!

   от Георги Иванов


Направо не мога да повярвам! След почти три годишното заграждане на морска гара, тези дни вече е възможно човек да ходи свободно до фара. Много се изкефих, защото ми е от любимите места във Варна. Не забелязвам особено да се е разширило яхтеното пристанище, нито някаква идея къде ще се събере евентуално фрегатата догодина, ама ще видим.

Днес съвсем инцидентно се събрахме няколко човека да поснимаме до морето. Всъщност то няма чак толкова нови неща за снимане, все пак ходим там от доста време и повечето интересни гледни точки сме ги снимали, че снимали. Но разходката с кафе или кока кола в ръка и апарата на рамо идва повече от добра. И зареждаща за следващите седмици, пълни с един куп задачи.

 

Framespotting

 The Final Break

   от Framespotting


Паметна седмица в историята на телевизията (и торънтите, хъ-хъ): Prison Break свърши! Този път наистина! “Абе то всеки път беше наистина” – ще кажеш ти. И аз по едно време си мислех, че никога няма да му се види края. Но после дойде новината, че на сериалчето са му преброени дните. Това навярно леко е вдигнало рейтинга, който иначе поголомно се сгромоляса през четвърти сезон.

Сериалът обаче не се даде лесно. Борбата измежду рейтинги, ултимативни срокове и сценарий роди цяла епопея. Явно един обикновен финал не беше на нивото на тази фамозна продукция, която с всеки отделен епизод показваше своеобразни обрати и кулминации. Затова последваха два епилога. Един “4 години по-късно” и следващ “4 години по-рано”. Ако не си плачкал за Майкъл в първия – ще имаш шанса да поплачкаш във втория.

 

Йовко Ламбрев

 Синьо

   от Йовко Ламбрев


Гласувам в синьо откакто мога да упражнявам това си право. С едно малко изключение – пред заплахата Волен Сидеров да стане президент нямаше как да не подкрепя Първанов. Даже на едни от най-първите избори след промените в България гласувах в синьо чрез баба ми – аз още не бях пълнолетен, а тя жената – лека и пръст – ми каза, че ще гласува така както аз реша, понеже според нея бъдещето трябваше да се решава от младите.

 

Петър Добрев

 Предизборен коктейл

   от Петър Добрев


Пиша тази статия на новичък тънък лаптоп с приятна кожена облицовка. Допреди малко гледах малко Fox Life за почивка. Идва лято, което искам да прекарам на морето – през деня на шезлонг, с коктейл и книга, вечерта в някой клуб, пак с коктейл, но без книга.

С други думи водя сравнително приятен, съвременен живот и не съм човек с „тежки спомени и фрустрации“ по думите на Сергей Станишев. Правя това уточнение, защото сега ще се върна цели 20 години назад, до май 1989-та година.

 

Николай Павлов

 Как се заработва летяща чиния

   от Николай Павлов


видео наръчник от Ахмед Демир Доган

 

Alvin

Фермата на животнитеФермата на животните
Джордж Оруел
ик Фама
111 страници
цена 7 лева

 

Линукс за човешки същества

 Инсталиране на Slax Linux върху Windows дял от Windows

   от Линукс за човешки същества


Преди вече мнооого време бях писал ревю на Slax Linux (част1 част 2).

 

UrbanStyle

 След дъжда

   от UrbanStyle


us_44

 

Handful of Light

 След дъжда…

   от Handful of Light


Той идва винаги ненадейно, но не и нежелан. От кои ли нишки коприната на небето ги изтъкава тези кълбета. Веднъж появили се, все не им стига мястото и бързат да се разстелят, къде размесвайки бои и коси, къде сблъсквайки различно оцветените си нрави, докато… първата капка не се реши да освободи напрежението.

 

И.Е.Станков

 Смирненски и Роза Люксембург

   от И.Е.Станков


РОЗА ЛЮКСЕМБУРГ

Не ще отпуснем мускули железни,
не ще сведеме пак чело,
че времето върти над тъмни бездни
великото си колело.

И върху него точи меч разискрен
гиганта огненочервен,
а в погледа му чист и детски искрен
усмихва се победен ден.

Ала в душите като черен камък
стои изправен спомен скъп —
стои обгърнат в синкав пламък
на вечна, негасима скръб…

Смъртта понякога е твърде жалка,
живота — непосилно груб,
а в черната прощална катафалка
лежи звезда наместо труп.

Пред погледа вулканен стълб се вдига —
вулкан от подвиг и копнеж,
и виждаш: цялата земя не стига
едно сърце да погребеш.

Една от най-силните алегории в творчеството на Христо Смирненски може да се окаже съвсем буквална.