
Събудихме се от тишината – нетипична, чак страховита. Семейство Бидонови, от чийто апартамент над нас обикновено се разнася първо алармата за събуждане (6:30, игрива чалга, прекъсвана няколко пъти от удари, явно по радиочасовника), после шумно трополене на 2 х 120 кг и 2 х 80 кг в налъми (7:00), последвано обикновено от жизнерадостна трудова дейност (8:00, пробиване с бормашина, чукане, рязане и изтърваване на инструменти, обикновено в съпровод от мазилка, стелеща се нежно от тавана по главите ни), този път не даваха никакви признаци на живот.
- В провинцията са! – уверено отсече Прасунсен.
- Амиии… то от никъде нищо не се чува… Поне алармите на колите друг път квичат, деца викат под прозореца… Да не е паднала бомба? – сънено се прозя Котката.