Skip to content

Декември 2017

Николай Слатински

 Централният мозък не функционира

   от Николай Слатински


  1.
  Една и съща стратегическа, системна и структурна грешка допуска обществото ни. То непрекъснато разглежда фундаментални прояви на истинските ни проблеми изолирано една от друга, сами за себе си, а значи късогледо и тесногръдо.
  Ето и сега - вкопчили се хората в крайните си позиции за и срещу решението за Пирин.
  А тук Пирин е частица, детайл, нюанс, подробност.

чети по-нататък

 

Първи впечатления от последно прочетеното

 Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада - Ено Рауд

   от Първи впечатления от последно прочетеното


Ено Рауд е естонски писател на детски книжки и затова името му е такова енигматично. През годините на комунизма книгите му придобиват голяма популярност в Източния блок.

Това е история за трима приятели със странни прякори, които се запознават, сдружават и пътуват с кемпер из околията, за да вършат добри дела. Те са възрастни, но дребни и някак симпатични и се държат малко по детски.

 

Николай Слатински

 Ухапването на змията

   от Николай Слатински


  1.
  Видяхме се за малко с бивш мой студент, борбено момче, решило цял живот да е бедно и преуморено, сиреч да се занимава с преподаване и наука.
  Дадох му обещаната рецензия. Сигурно и аз съм донякъде виновен, че му пуснах мухата за подобна кариера, но наистина бе много способен и обещаващ за това поприще.
  Той ме пита как съм. Отговорих му като Ийори - не много как. Но не се оплаквам, защото е грехота. Всъщност, добре съм - на фона на държавата...
  За довиждане младежът ми казва:

чети по-нататък

 

WhAT Association

 WhATA Awards 2017: Номинациите

   от WhAT Association


Гласувайте до 31 януари

2017 беше годината, в която всички заговориха за “big data” и всички разбраха, че живеят в балони. А ние, също като носителя на тазгодишната Нобелова награда за литература, осъзнахме, че нашият свят – “цивилизовано, стимулиращо място, изпълнено с иронични хора с либерална нагласа” – е всъщност много по-малък, отколкото някога сме си представяли. В тазгодишните номинации това си личи.

И така, номинираните за 2017 са:

 

Йовко Ламбрев

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

 

Николай Слатински

 Като нашествие на скакалци

   от Николай Слатински


  Отидох в Централна поща да си платя пощенската кутия там - чинно и в срок.
  Но отказаха да ми вземат парите и така да отметна още една изпълнена точка от многото други преди Нова година. Не им работела системата.
  Казвам им - нека ви оставя парите, като проработи системата впишете каквото и където трябва и ми оставете касовата бележка в моята пощенска кутия. Така ще ми спестите ново разкарване в някой от двата последни работни дни от тази година.

чети по-нататък

 

Йовко Ламбрев

От самото начало бързам да заявя, че този текст няма да е песимистичен. Уточнявам го, защото черно-бялото мислене у нас е еталон за преценка на всичко. Ако не си весел, значи си тъжен; ако не си умен, си тъп; ако не си десен, не може да си нищо друго освен ляв, даже направо комунист. Няма средно положение. Какви са тези уклончиви работи – уточни се, мама ти стара, че иначе объркваш хората! Та се уточнявам… ама не за да улеснявам някого. Защото, щем – не щем, живеем сложен живот и нещата няма как да са простички.

 

Владимир Кабрански

 След Коледа и преди Нова година

   от Владимир Кабрански


Тази година май съм слушал много. Получих повече подаръци, отколкото съм искал. Не! Не говоря за материалните неща! Става въпрос за отношение и протегната за подкрепа ръка от приятели, познати и хора, с които дори не се познавах. Подкрепа и помощ, която получих просто така. Дори без да съм я искал. Благодаря!


Тази година май съм слушал много...