Author Archives: Пътуване до...

С Голф до Лондон (2)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ви представям втората част на пътуването до Лондон на Иван. Миналия път пристигнахме в Лондон, с днес ще обиколим из града и ще се върнем през Евротунела.

Приятно четене:

С Голф до Лондон

част втора

На следващия ден си бях научил да обикалям малко по музеите. Продължавам да щракам из метрото:

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Първата ми спирка беше

British museum (Британския музей)

Разкошен музей с безброй експонати от цял свят, от всички големи епохи на човешката цивилизация.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

За мен по традиция сякаш най-интересен беше разделът, посветен на Древен Египет:

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Скулптура от древното Асирийско царство, представяща лов на лъвове, което е било царският спорт в Древна Асирия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Тази зловеща статуетка представя чиновник в едно от съдилищата на Ада. Според китайската митология след смъртта човек бива съден от общо десет съдебни трибунала, всеки от който има по един главен съдия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Следващата ми спирка беше

Природонаучния музей

Евала на Лондонската управа, че големите държавни музеи в града са безплатни. Много социална и насърчаваща посещаемостта мярка.

Разкошното здание на музея:

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Още на входа ме посрещна скелет на голям син кит.

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Музеят е много интересен, развлекателен и неангажиращ. За малките деца особено беше рай, но и за порасналите деца имаше място за лигавене 😉

„Всичко е под контрол, дзверо не рипа!“

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

В музея имаше раздел, посветен на динозаврите и дори движещ се макет на тиранозавър. За изумление….

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

…и ужас на някои деца 😉

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Времето напредваше, а си бях уговорил среща с моята приятелка Лили, с която всъщност сме съседи в Плевен. Тя е вече от доста време в Лондон и не се бяхме виждали от 6 години.

Зачаках на спирката:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Образи в автобуса:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Естествено, пак подраних леко и чакайки оглеждах живота наоколо. Тези господа много си правеха кефа под звуците на някакви ориенталски ритми:

Лондончани, хора – Лондон, Великобритания

Лили дойде и първоначално си взехме велосипеди под наем за една кратка разходка из Хайд парк.

Royal Albert Hall

също беше в ремонт:

Роял Албърт хол – Лондон, Великобритания

Хайд парк

гъмжеше от живот. Чудесно място за отдих на малки и големи:

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Вечерта завърши в един истински

британски пъб:

Британски пъб – Лондон, Великобритания

Британски пъб – Лондон, Великобритания

С Лили се заприказвахме за миналото, настоящето и бъдещето. Страхотна среща се получи, много естествена и непринудена, сякаш не сме се виждали от миналата седмица.

Британски пъб – Лондон, Великобритания

След като се разделихме хванах метрото до Уестминстърското абатство, за да погледна как изглежда

Лондон вечерно време

Еми бива… не е зле 🙂

Вечерен Лондон, Великобритания

Вечерен Лондон, Великобритания

На следващата сутрин вече беше време да напусна Лондон и с това да започна пътуването си на обратно. Бях си наумил

да се върна до Дувърската крепост

По пътя към лондонското околовръстно. Вече бях пълен майстор на шофирането отляво:

По обяд вече бях достигнал пристанищния град

Дувър и влязох в крепостта

Входната такса е мъжка – цели 20 паунда, но според мен посещението определено си заслужава. Първоначално бях леко скептично настроен и също като бай Ганьо си казвах „Хора, къщи, салтанати…колко съм ги гледал“, но крепостта наистина е много красива и интересна, а отделно в билета е включена обиколка на системата от подземни тунели, която беше невероятно интересна и интерактивна.

Средновековната англосаксонска църква в двора на крепостта и остатъци от римска кула до нея.

Крепостта на Дувър, Великобритания

Поглед към замъка:

Крепостта на Дувър, Великобритания

Панорамен изглед от замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъкът

са построени през Средновековието и както много подобни съоръжения са били модифицирани многократно през вековете в хора на технологичния прогрес, който естествено се е отразявал и на начина на водене на война.

Castle Hill Rd, Dover CT16 1HU, Великобритания

По време на войните срещу Наполеон се изгражда вече споменатата от мен система от подземни тунели, които се използват активно в хода на Втората световна война.

Тронната зала:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Главната зала за приеми:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Аз си показах откъде съм и прескочих няколко заграждения, за да мога по-хубаво да заснема замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Най-интересно от цялото посещение беше обиколката на тунелите, където за съжаление не беше позволено да се снима. По изключително увлекателен и интерактивен начин се разказа за началото на Втората световна война и събитията, водещи до

операция „Динамо“,

която е ръководена от адмирал Рамзи именно от тези въпросни тунели.

Вермахтът привидно заобикаля линията Мажино и подлъгва съюзническите сили с офанзива през Холандия и Белгия, след което основните немски сили навлизат в тила на съюзниците, преминавайки през пресечен горист терен, откъдето французите са смятали, че е невъзможно да се извърши нападение. Резултатът е катастрофален и в края на май 1940-а година край бреговете на Дюнкерк напълно окръжени остават около 400 000 английски и френски войници. Операция „Динамо“ се извършва в рамките на една седмица и като резултат са евакуирани около 340 000 войници, което Чърчил и пресата тогава описват като чудо. По първоначални планове се е очаквало да бъдат евакуирани около 70 000 души.

Бой по германците!

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

За мен е леко комично как тази операция се представя едва ли не като победа на британската армия, при положение, че

по същество си е чисто бягство

Отделно въпрос на исторически дебати е защо Хитлер забавя настъплението срещу съюзническите сили с няколко дена, което се оказва решаващо за крайния изход на създалата се ситуация. Британците представят събитието като „демонстрация на отказа на Великобритания да се предаде на Хитлер“. Добре… в крайна сметка различните страни почти винаги имат различен прочит на историята.

След тази страхотна спирка беше време

да се връщам към земите на вражеския Трети Райх 😉

Случайни срещи по паркингите:

Чайки и рено – Дувър, Великобритания

На връщане бях решил да видя как пътува белият човек и си резервирах билет за

Евротунела

От Дувър се придвижих към

съседното градче Фолкстоун

и така ЕвроГолфът се зареди да чака на опашка към Евротунела 😉

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Впечатлението ми от железницата под Ламанша е, че това е един изключително амбициозен проект, а улеснението и удобството, което носи е невероятно. Още повече като сравня с плаването с ферибота на отиване.

Цялото пътуване, заедно с товаренето и разтоварването отне едва 35 минути.

Ето един клип за тези от вас, на които им е любопитно как става транспортирането на автомобилите:

И отново ЕвроГолфът:

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Вече бях отново в континентална

Европа

и от Кале много бързо отново се придвижих към

Дюнкерк

Искаше ми се да направя една снимка на Голфа на плажа..не в центъра, а някъде по-встрани, естествено. Уж гледах за някакви места в Гугъл карти, но нещо се обърках и плаж така и не открих. Но все пак снимах Голфа край бреговете на Северно море :

Голф на плажа на Дюнкерк, Франция

До Рурската област ми остава още 450 км. На следващия ден ми предстоеше, както обичам да се шегувам, да се трудя и да градя Четвъртия Райх 😉 😉

С това моето кратко пътешествие приключи. Имах идея тази година да направя по-сериозна обиколка на Великобритания и Ирландия, но това щеше да означава да се лиша от повече прекарано време в България, което не ми се искаше. Определено обаче ще се върна на Острова с желанието да го опозная по-добре.

Такъв беше Лондон в моите очи – невероятно разнообразен и космополитен, събиращ хора от цял свят с техните мечти и амбиции. Надявам се разказът ми да Ви е бил интересен.

Край

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Лондон:



Booking.com

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Цяла Великобритания ви очаква!



Booking.com

Източен Тибет (3): От Амне Мачин до Чинхай

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължваме пътуването из Източен Тибет в Китай с Красен,. Започнхме с резервата Дзиуджайгоу , продължихме в посока Голог, а днес ще минем край планината Амне Мачин, за да стигнем езерото Чинхай.

Приятно четене:

Източен Тибет

част трета

От планината Амне Мачин до езерото Чинхай

Август 11

Август 11

Дойде и следващия ден – 11 август. Днес трябваше да слезем до най-голямото езеро в Китай – езерото Чинхай. Но преди това трябваше да минем край една от най-красивите планини в Чинхайски Тибет – Амне Мачин. Ма Лонг не искаше да минава оттам, понеже преди като е минавал, пътя е бил ужасно лош. Аз обаче помнех положението с пътищата от миналата година, когато бяхме там, знаех, че има нова магистрала, която още тогава беше почти готова. Питахме и в хотела на рецепцията, и там също казаха, че новата магистрала вече е готова,с изключение на две места, където се напуска за малко и се върви по стария черен път край нея.

Успяхме да убедим Ма Лонг да минем по новата магистрала, от северната страна на Амне Мачин, и тръгнахме натам. Излязохме от Голок и се качихме на магистралата – чисто нова, празна и все още без пункт за магистрална такса.

Времето не беше хубаво, беше облачно, скоро започна и да вали слабо. По-високите върхове на околните планини бяха скрити в облаци и мъгли, и това не беше добре, опасявах се, че въпреки всичко май този път няма да можем да видим Амне Мачин, но все пак се надявах, че все нещо ще се покаже като стигнем там.

В един момент стигнахме до тунел и до преграда – тунела беше затворен и ние трябваше да напуснем магистралата и временно да се движим по стария черен път край нея. Това всъщност беше добре, защото така минахме през каменната порта, сложена там като вход към Амне Мачин – идеално място за снимки.

Сонгпан – Тибет, Китай

Продължихме още малко и отново излязохме на магистралата от другата страна на тунела. Дъждът се засилваше и вече почти нищо не се виждаше наоколо, само мъгла и стръмни тревисто – каменисти склонове.

Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай

Но изведнъж след един завой на магистралата мъглата се отдръпна и пред нас се показа една величествена огромна снежна грамада – това беше основния масив на Амне Мачин. Все пак щяхме да видим планината в блясъка й.

Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай

Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)

е една от трите “най-свещени” планини за тибетците. Представлява крайно източно разклонение на веригата Кунлуншан, която огражда от север Тибетското плато.

Най-високия й връх е Мачин Кангри, 6 282 м.

Бидейки “свещена”, планината е обект на “кора” – религиозна обиколка по посока на часовниковата стрелка. Тибетците обикалят планината за около 7 до 10 дни, някои с последователно лягане на земята, пак ставане, пак лягане, с ръце прострени напред, и така дни наред (разбира се, с почивки). Планината не е с остри алпийски форми, но е с много ледници и покрита с вечен сняг.

И така, спряхме пред величествената гледка на планината. Винсънт и Ма Лонг бяха във възторг. Всички други също. Винсънт откровено каза, че никога не е виждал такава снежна планина. А Ма Лонг беше със сбъдната мечта – да види отблизо Амне Мачин – нещо, което отдавна си беше мечтал, но все е минавал отдалеч, по други пътища край нея.

Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай

Снимахме се и стигнахме до втория тунел. И там се отклонихме, отново на най-подходящото място по стария черен път. По него се изкачихме и до нашата най-висока точка от цялото пътуване –

прохода Дракде Ла, на 4 610 м височина.

Този път, за разлика от миналата година, там нямаше работници, тежки камиони и разхвърляни строителни отпадъци. Имаше една нова дървена панорамна тераса с разклонения, която обаче беше покрита с огромна плетеница въжета с молитвени знамена.

проход Дракде Ла – Тибет, Китай проход Дракде Ла – Тибет, Китай

Спряхме там и излязохме от буса. Навън валеше сняг и беше доста студено и ветровито. Отсреща се виждаше ледника Дамсунг, а над него гигантските снежни склонове на Амне Мачин, губещи се в облаците и мъглите над нас. Тръгнахме по дървената тераса, провирайки се през заплетените въжета с молитвени флагове, и зад нея излязохме на камениста височина, над долния край на ледника. Снимахме се, а Фандзъ дори се разсъблече в студа за по-ефектни снимки. След това някои от нас слязохме и до ледника, катерехме се между неговите пукнатини и улеи, и след около половин час се върнахме обратно към буса.

проход Дракде Ла – Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай проход Дракде Ла – Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай проход Дракде Ла – Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай проход Дракде Ла – Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай

Продължихме надолу, пак се качихме на магистралата след втория тунел, и след още около 50 км излязохме на шосето от Ласа, през Юшу за Сининг. То си беше пак същото като миналата година – една идеална (но явно не навсякъде довършена) магистрала и край нея първокласно шосе в много добро състояние – общо три идеални платна. При това отново почти празни, само тук – там можеше да се срещне някоя кола, някой тир или джип.

Спряхме в

село Вънчуан (温泉),

на 3 850 м височина. Там нощувахме миналата година, и както тогава, така и сега, то беше спирка за преминаващите тирове, с ремонт на централния път, разхвърляно и потънало в прахоляк. Обядвахме набързо и продължихме на север. След последния по-висок проход (около 4 500 м), започнахме едно дълго и стъпаловидно спускане до

град Гонгхъ (Gonghe, 共和),

на около 2 950 м. Така напуснахме високата част на Тибетското плато и слязохме до неговите по-ниски периферии, където се намираше и

езерото Чинхай – нашата цел за деня.

езеро Кингхай, Китай

От Гонгхъ се отклонихме по един пряк път, който прехвърли едни планини на около 3 600 м височина, покрити с тучни зелени пасища, пълни с шатри и стада якове, овце и коне. Времето отново се влоши и заваля дъжд, който постепенно се засили. Така в дъжда слязохме по северния склон на тези планини до брега на езерото Чинхай.

 Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай  Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)

е най-голямото езеро в Китай, разположено в североизточната периферия на Тибетското плато, на 3 205 м височина. То е солено и безотточно, тоест без връзка със световния океан. В превод името му означава „Синьо-зелено море“, и наистина в ясни слънчеви дни цвета му е подобен. То също се счита за „свещено“, и около него също се извършва поклонническа обиколка „кора“. То е и любима дестинация за велосипедистите, които го обикалят за около 3 – 4 дни. И разбира се, то е и любима дестинация за масовия туризъм в Китай – тук особено през лятото е пълно с народ.

И сега в дъжда се придвижихме до нашия хотел, чийто интериор беше в тибетски традиционен стил, и по-скоро приличаше на приключенски хостел.

Хотел край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Скоро дъжда постепенно спря и ние излязохме да се разходим към брега на езерото. Брега обаче беше окупиран от местния туристически бизнес и можехме да слезем само като платим входна такса. Не беше скъпо, но решихме все пак да оставим това за другия ден.

Наблизо имаше ресторант, който беше разположен в монголски шатри – във всяка шатра – маса.

Шатра край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Поръчахме печено агне, и докато го готвеха, продължихме да се разхождаме наоколо. Накрая, когато беше готово, всички се събрахме в една шатра на по-специална вечеря.

Очаквайте продължението

Автор: Красен Желязков

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате из Тибет:



Booking.com

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай

След Тибет, цял Китай е на ваше разположение 🙂



Booking.com

Милано и околностите му (1): Милано и Пиаченца

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес с Ирина ще отскочим до Милано – като освен Милано, ще разгледаме и околностите му. Приятно четене:

Милано и околностите му

част първа

Милано и Пияченца

Здравейте пътешественици !!!

Искам да споделя малко полезен опит от моето тридневно пътуване до Милано и да помогна с каквото мога на следващите желаещи да посетят града и неговите околности.

Езерото Комо, Италия

?

От м. март тази година авиокомпанията RYANAIR откри нова линия Бургас – Милано . Билетите бяха безумно евтини от 20 до 30 евро двупосочен билет Тръгнахме в петък сутринта/ 4.05.2018/ и понеделник вечерта бяхме в Бургас. Общо имахме 3 дни за разглеждане с 3 нощувки. През Booking.com ангажирахме апартамент в един от кварталите на Милано. Важното е когато правите резервацията хотела да е близо до спирка на метро или ж.п. спирка. Транспортът е много добре уреден и се стига много бързо до центъра независимо в кой квартал си. Добре е да си изкарате предварително схемата от интернет на метрото и ж.п. транспорта.

За първи път не се срещнах предварително с хора посетили тази дестинация /аз бях ходила само в Милано 2014 г., но с кола/ и това донякъде оказа влияние върху организацията за пътуването ни до езерото Комо. Информацията в интернета и стремежа ни да посетим колкото се може повече дестинации малко ни подведе .

От летището в Бергамо (Orio al Serio) , което е на 50 км североизточно от Милано може да отидете до Централната гара (Milano Centrale) с автобус. Спирката е непосредствено пред залата за пристигащи и когато се напълни автобуса тръгва. Пътуването е около час. Билета струва 5 евро в едната посока.

От Централната гара, която е огромна тръгват две линии на Метрото – червената М1, зелената М2 (които се пресичат на метростанция Кадорна) и жълтата М3 .Вече е изградена и М4 и М5. С М5 може да отидеш до стадиона на Милан SAN SIRO.

Има и жп подземни линии (т.нар. passante ferroviario), обозначени с буквата S, свързващи Милано с предградията му. Билети се продават в магазините за цигари и алкохол, чрез машините за билети в метрото или в повечето супермаркети.

Ние си вземахме 24 часов билет който струваше 4.50 евро и беше валиден за всички превозни средства, но не трябва да се забравя в автобусите да се валидира. Билет за еднократно ползване струваше 1,50 и валидността му е 90 мин. Билетът важи за 90 минути от първоначалното му валидиране, като с него можеш да се прекачваш на колкото превозни средства се нуждаеш. Може да се закупи и за 48 часа.

След настаняването ни към 12 часа тръгнахме из

Милано

Първо посетихме

Миланската катедрала

Гледката от покрива е фантастична, но нямахме време да чакаме, за да влезем. Преди 4 години входа беше свободен и не се чакаше толкова дълго.

Милано, Италия

Дуомо

Непосредствено до нея е

галерията „Виктор Емануел“

Галерията „Виктор Емануел“ – Милано, Италия

Галерията „Виктор Емануел“

След излизането от галерията е

театър „Ла скала“

На външен вид нищо впечатляващо, но нейната красота е вътре в сградата. Целта ни беше да посетим залата и ложите.

Via Filodrammatici, 2, 20121 Milano MI, Италия

Предварително имахме информация , че освен в музея на театъра в 17.00 часа отварят и залата за репетиции и можем да я разгледаме.Тази информация като попиташ я дават неохотно и ако не си подготвен предварително можеш да дадеш 9 евро само за музея .

Опера Ла скала – Милано, Италия

Сградата на театър „Ла скала“

Опера Ла скала – Милано, Италия

Залата в театъра

Опера Ла скала – Милано, Италия Опера Ла скала – Милано, Италия Опера Ла скала – Милано, Италия

Наблизо е и

двореца „Сфорца“, (Castello Sforzesco).

Замакът е впечатляващ, разгледахме го отвън и в далечината видяхме триумфалната арка.

двореца „Сфорца“, (Castello Sforzesco) – Милано, Италия

двореца „Сфорца“, (Castello Sforzesco)

За съжаление и този път

не успяхме да запазим билети за фреската „Тайната вечеря“

от Леонардо да Винчи в църквата „Santa Maria delle Grazie“ . На всички сайтове не отчиташе свободни места. Но ако опитате на място може и да ви се усмихне късмета, но на тази натоварена програма не можехме да си позволим да рискуваме.

Вечерта посетихме и

стадиона на Милан „SAN SIRO“

Хванахме лилавото метро М5 и на последната спирка е стадиона. Впечатляващ е , но в същото време имаше мач Милан – Верона, който беше към края си и трябваше бързо да се изнесем за да не ни „отвее“ тълпата.

Стадион Сан Сиро – Милано, Италия

Около Милано има много забележителности които могат да се посетят:

Виджевано – намира се на 30-тина км. югозападно от Милано. Малко градче с красиви площади, подземна улица и др. забележителности. На мен лично много ми харесва това малко не толкова известно, но впечетляващо градче.

?

Бергамо – красива историческа част в стария град. За пътуващите със самолета до Бургас мога да препоръчам последния ден преди отлитане в 16.30 ч. да хванат автобуса до летището сутринта , да си оставят багажа и с автобус за Бергамо да посетят стария град. До стария град се стига с финикуляр / лично аз с него стигнах до „горния град“/ , но и автобуса ходи директно до него. Изключително красив е.

?

Чертоза ди Павиа Уникален манастир на около 40км. от Милано, както и самия град Павия със забележителния дворец.

Посетила съм и трите града през 2014 , затова горещо ви ги препоръчвам, струва си разходката до тях.

Нашето решение беше Пианченца.

?

Пианченца

?

От централната гара си взехме билети от автоматите , това е най-добрия вариант, иначе трудно се намират каси за продажба на билети. Има меню на английски и сравнително бързо се справихме. Гарата е огромна, влакове тръгват от третия етаж където са пероните и вътре в тях се допускат само хора с билет не повече от 30 – 40 мин преди часа на тръгване, а самият перон на тръгване се обявява 10 – 15 мин. по-рано. Ако спирката на влака не е последна много ще има да се лутате докато разберете кой е влака и от кой гейт да минеш, ако сте взели билет от автомата. Билета до Пианченца е 6.70 евро в едната посока.

От гарата на Пианченца може да хванете автобус / 1.50 евро/ до площад Кавали. Растоянието е около 1,5 км., може и пеша.

В града има много архитектурни и културни забележителности, като голяма част от тях се намират на главният площад Пиаца Кавали (в превод: площад на конете). Там се намира католическата катедрала Дуомо, както и двете бронзови статуи на ездачите Алесандро Фарнезе и Ранучио.

Пияченца, Италия Пияченца, Италия

В града могат да се разгледат и красиви малки дворци като Palazzo Costa, Palazzo Somaglia и Palazzo dei Mercanti, църквата Св.Августин

Пияченца, Италия

Основна забележителност на Пиаченца е

Градският музей, който се намира в Двореца Фарнезе

Пияченца, Италия

Най-интересни в него са

картината на Сандро Ботичели „Богородица с Младенеца и св.Йоан Кръстител”

и етруска бронзова фигура с изображение на нарязан на късове овчи дроб, по които са написани имената на божества.

Сандро Ботичели „Богородица с Младенеца и св.Йоан Кръстител” – Пияченца, Италия

Сандро Ботичели „Богородица с Младенеца и св.Йоан Кръстител”

Етруския часовник – Пияченца, Италия

Етруския часовник

Градският музей, който се намира в Двореца Фарнезе – Пияченца, Италия Градският музей, който се намира в Двореца Фарнезе – Пияченца, Италия

Колекция от каляски и детски колички

Колекция от каляски и детски колички – Пияченца, Италия Колекция от каляски и детски колички – Пияченца, Италия Колекция от каляски и детски колички – Пияченца, Италия Колекция от каляски и детски колички – Пияченца, Италия

Входа за художествената галерия , археологическия музей и сбирката от каляски и детски колички е 3 евро. Няма да съжалявате ако го посетите

Пияченца, Италия

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате изгодно в Милано:



Booking.com

Други разкази свързани с Милано – на картата:

Милано

След Милано, цяла Италия ви очаква!

Booking.com

Из Мароко с велосипед (10): Из Уарзазат и ксара Айт-Бен-Хадду

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнес, продължихме към Азру и Зеида, минахме от Миделт до Ерачидия,продължихме към Мерзуга, останахме на гости на една берберка близо Ерфуд и тръгнахме в посока Бумалн. След Бумалн тръгнахме към Уарзазат, в който днес ще се порашетаме преди да тръгнем към Айт Бен Хадду.

Приятно четене:

Из Уарзазат и ксара* Айт-Бен-Хадду

Из Мароко с велосипед

Днес се очертава много мързелив ден. Ставаме към девет и бавно и спокойно се заемаме с пране чистене и други подобни дреболии, които не можеш да свършиш, ако не спреш.

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Планът за днес е да посетим „Kasbah de Taourirt“

Практически единствената касба, която видяхме по пътя, наречен „Пътят на хилядата касби“… Изключваме хотелите, присвоили си названието, разбира се.

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Между другото

„касба“ означава „цитадела“,

но за туристическите компании е по- екзотично да използват мароканската дума..

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Пред самата цитадела имаше паркинг, спокойно заключихме там колелата /без да заемаме парко място, много ясно/ и влязохме. Входа беше 20 дирхама и веднага ни накачулиха навлеци, предлагащи екскурзоводските си услуги.

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Трябва да науча как се нарича този архитектурен стил и, ако някой ден си строя къща, да стоя далеч от него!

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Сградата е скапан лабиринт

– стаи на всякакви нива, тесни и ниски коридори, някои от вратите високи по максимум метър… абсолютен ужас..

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Като цяло е

туристическа клопка. Нищо не е поддържано, нито ремонтирно.

На няколко места тавана бе хлътнал и го подпираха с греди.

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Вместо да вземат мерки и да ремонтират, просто бяха преградили достъпа до терасите на покрива с тел. Е…ние минахме под телта и се качихме. Усетиха ни и ни се поскараха, ама го раздавахме малко непукисти.

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Въпреки това малкото оцеляло до ден днешен беше красиво. Основно тавани всъщност. Малкото украса, която можеше да се види в някои помещения, беше очукана и олющена. Просто в трагично състояние. Мебели или възстановка на живота от отминалите времена – нула! Просто тези хора не знаят как се развива туризъм.

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Леко разочаровани си тръгнахме и решихме да пообиколим околните улички, пък и да пием по кафе.

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Пътем минахме през

магазинче за подправки,

Максуел веднага се залепи да разглежда и избира. В крайна сметка се прекара, купи си някои подправки, въпреки, че го предупредих, че цената им е висока.

В магазина за килими

се опитаха да прекарат Уилям да си купи килим за около 400 евро. Той им се изсмя и им каза, че може да си купи същият в Холандия за 150. Продавача веднага започна да сваля цената, но Уилям му махна отвратено да го остави на мира и си тръгна. Беше му писнал да го взимат за глупак, разбираше, че първите цени никога не са последни, но когато някой тръгне от толкова високо направо го изкарваше извън кожа.

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Продължихме да обикаляме, докато не ни спря някакво момче и не ни предложи да ни закара

да пием кафе в някакво заведение

Беше любезен и ненатрапчив и решихме да го последваме.

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Докато вървяхме по уличките местните ни гледаха много странно, явно не бяха свикнали туристите да минават от тук.

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Кафенето беше много приятно и спокойно. Точно до него един обущар беше закачил „ароматизатор“ на птичката си…

Миене на велосипед в Уарзазате – Из Мароко с велосипед

На връщане към хотела видяхме автомивка и помолихме да ни поизпръскат колелата, че бяха страшно мръсни. Всъщност на Уилям смяната на сккоростите беше така задръстена, че можеше да кара само на средният венец отпред, отказваше да смени.

Тук ми се стори много любопитно с какви огромни и крещящи табели рекламираха автоматичните автомивки, явно тук бяха черешката на тортата… докато в Европа ръчната автомивка е на почит..

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Преди да се приберем решихме да се отбием

да хапнем в ресторантчето,

в което се бяхме натикали предната вечер…

Мотор в Уарзазате – Из Мароко с велосипед

…преди да стигнем до там мернахме този ветеран. Позавъртяхме се наоколо, но не видяхме собственика му. Минах и по-късно, но вече го нямаше.

Мароканска храна – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Храната отново беше на ниво. А цените – страхотни. Чиния леща – 8 дирхама /под 80 цента/, боб с телешко – 20 дирхама, шишче/5-6 вида/ – 5 дирхама за бройка, пържени картофи – 5 дирхама… И всичко много вкусно.

От там – директно в хотела да почиваме.

Марокански дирхами (пари) – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Случайно забелязахме че в обръщение има 3 различни банкноти от 200 дирхама в обръщение. И трите ги пусна банкомата при една единствена обмяна на пари…

Следобеда го изкарахме предимно в почивка.

Следобед отново излязохме да се разходим измежду местните, по това време на годината нямаше много туристи.
Видях и малка работилница, където оставих задната капла за да ремонтират счупените лагери. Излезе ми около 25 дирхама, ако не бъркам.

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Охлюви

Отново намерих от любимите ми охлюви и веднага се монтирах край масата. Между другото много хора спираха край масата и плащаха само за купичка бульон – горещ и леко пикантен. Вечер е хладно, така че приятно стопля тялото. Продавачът ми подаде купичка бульон отделно от охлювите, а когато го изпих ми сипа отново, като повтаряше „гратис, гратис“ и „берберска водка“. Забавен тип беше.

На следващият ден ставаме късно и не бързаме.

Решили сме да тръгнем чак към дванайсет.

По план искаме да стигнем само до известния Aint Ben Haddou (Айт Бен Хадду),

което беше доста близо – има няма 40-ина километра. А и Уилям искаше да си отремонтира телефона – беше му се счупил екрана /тъч скрийн/. Беше го оставил предната вечер в един магазин, бяха му обещали да е готов към 10 сутринта. Излезе му 8 евро…а на мен в Испания ми казаха по-добре да дам 100 евро за нов телефон, че ще ми е по-евтино…

Уарзазате – Из Мароко с велосипед Мароканска храна – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Докато чаках да стане време за тръгване отново отидох да си купя от

онова, дето прилича на нашите банички.

Днес пълнеж беше с лук и къри и ми се услади страшно. Купих две и седнах в близкото заведение, където правеха сокове от свежи плодове и си поръчах един от авокадо. просто невероятна комбинация.

Пържена риба – Мароканска храна – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Пържена риба

Тук за пръв път видях да продават насипно парчета пържена риба. Цената беше около 3 дирхама, ако не се бъркам, и беше доста вкусна.

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

В интерес на истината май изобщо не ни се потегляше.

Уарзазат ни беше харесал

и имах чувството, че не само аз искам да останем още един ден.

Но пътят ни чака..

Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Пътят е лек, макар да се редуват дълги спускания изкачвания, а асафалта да е в кофти състояние. Почивката и компанията си казват думата.

Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Някъде по средата спряхме за леко хапване и снимки. Бяхме заобиколени от, сякаш, безкрайна пустиня. Чуваше се само музиката на свирещият вятър и, много рядко, шума от нечий двигател.

Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

За да се стигне до Айт Бен Хадду,

трябва да се отклониш от главният път между Маракеш и Оурзазат. Всъщност от тук също минава път за Мaракеш, свързва се с главният на около километър под известният Tizi n`Tichka. Явно е второкласен, според това, което виждаме на картата. Според гугъл е около 15 км по-дълъг, но смятаме да минем по него, предполагаме, че трафика ще е много по- малък.

Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Известният Aït Benhaddou (Айт Бен Хадду)

Известен с това, че край него са снимани няколко филма и че е посещавам от множество туристи. Много е красиво да го гледаш отстрани, вярно е, но като че нямах желание да навлизам в него. Въпреки това – приятна гледка.

Айт-Бен-Хадду, Мароко

Спряхме само в покрайнините, за ад напазарим за вечеря.

Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Мяст о за бивак

намираме още към три след обяд. Оставям колелото и тръгвам да се разходя за някоя снимка.

Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Гледките са приятни и се разхождам бавно, в крайна сметка няма за къе да бързам, целият следобед е пред нас.

Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

По-късно, докато разтоварвах колелото, връзката на капачката на обектива се закачи за седалката и се счупи.. дотолкова бях свикнал апарата да ми е постоянно на врата, че не се сещах да го махам дори когато готвех..

Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Когато се върнах Максуел беше разпънал ресторанта. През цялото време останах покрай него, използваше зеленчуци, които аз досега не бях и исках да видя как ги приготвя.

Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Някъде по това време се появи и Марк. Той реши, че ще му е трудно да изкатери прохода с колело- очакваше ни около 75 км до най- високата точка плюс над 1 200 м разлика във височината /в последствие акумулираната височина, предполагам, е поне два километра/, затова отскочи до селото да потърси такси, с което да се уговорят да го качи до горе, където вече да ни чака.

Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Докато стане яденето посъбрахме малко материал за огън. Нямаше много, но набарах на едно място 20тина големи палмови листа, явно ги бяха отрязали и захвърлили да се не пречкат. Горят малко бързо, ама при липса на друго- вършат перфектна работа.

Яденето беше вкусно, макар и леко сурово за моят вкус, бих го оставил още двайсетина минути. Но пък от друга страна всички бяхме гладни, та това може да е изиграло своята роля.

Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

За късмет се оказа, че имаме още по биричка, което повдигна още повече настроението край огъня. Аз се сетих, че имам няколко дребни картофа в дисагите и ги напъхах в огъня. Пичовете не бяха яли печени така картофи досега, което ме изненада.

По някоето време се паркирахме по чувалите, че ни чакаше тежък ден.

Очаквайте продължението

Автор: Константин Костовски

Снимки: авторът

*Ксар – укрепено селище – бел.Ст.

Ако не ви се спи на палатка, ето изгодни предложения за спане около Айт Бен Хадду:



Booking.com

Други разкази свързани с Мароко или писани от Константин Костовски – на картата:

Мароко и Константин Костовски

Мароко има още места за посещение – направете своята резервация:


Booking.com

Из Иран (5): От лагер Shahdad Desert Camp до о.Кешм

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад. Днес от лагера Шехдад ще рзгледаме пустинята Лут и ще стигнем до остров Кешм в Ормузкия пролив.

Приятно четене:

От Shahdad Desert Camp до о.Кешм

(пустинята Дащ е Лут, Иран)

част пета на

Из Иран

05 – 19.05.2017

Shahdad Desert Camp – о. Кешм

740 km

Петък.

Из Иран – височини, трак

Shahdad Desert Camp – о. Кешм,

Песен – Ирфан? – после още една песен, може би около срещата с хората. Нещо като за шофиране.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

В буквален превод от фарси – Пустинята на празнотата. Тя е 25-та по големина в света.

Около 4 ч. българско време се събудих. Ето как изглеждаше просторният дневен тракт на леговището ми:

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Дящ е Кявир – Иран с мотор

Кога друг път щях да имам дънер от палма за нощно шкафче, а?

За мое най-голямо учудване снощните навлеци вече бяха потеглили без да оставят и следа подире си.

След като се разсъних, отидох отново при момчетата на портала. Попитах ги дали няма да се съберем група и да влезем в пустинята, а те ми обясниха, че няма да има група, след което ми предложиха далеч по-нормална цена за разходката. Върнах се обратно при мотора, опаковах си всичкия багаж и паркирах на входа, при тях. Тогава разбрах, че всъщност разходката щеше да е само за мен и момчето вече ме чакаше, за да тръгнем. Ако знаех това, нямаше въобще да губя време, а щях да съм заел нисък старт още отпреди изгрева, за да му се насладя там, когато не само ще е по-хладно, а и Пустинята би била далеч по-фотогенична. В крайна сметка се качих в колата, изпълнен до козирката с оптимизъм, и потеглихме с бясна скорост.

След като излязохме от двора на лагера, продължихме на юг. Човекът караше смело напред, гледайки само наляво, докато не усети, че е пропуснал мястото, което търсеше. Направихме обратен завой и тръгнахме обратно. Щом видя целта си, зави рязко надясно, за да се насочи по траекторията, която диреше, засили още малко автомобила и започнахме да се изкачваме леко по един склон. След още няколко минути паркирахме и тръгнахме пеша.

И тъй като досега неволно пропусках да Ви я представя – това е Тя:

Пустинята Лут. Или Dasht-e Loot.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Дащ е Лут : В буквален превод от фарси – Пустинята на празнотата. Тя е 25-та по големина в света.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

И е едно от най-сухите и горещи места на света. Температурата на пясъка тук понякога достига 70°C. Това, честно казано, дори ми е трудно да си го представя.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Когато спирахме за секунда, просто за да погледам или да направя снимка, момчето също спираше от учтивост. В тези мигове всичко затихваше до неузнаваемост. Знам, че ще го кажа вече за стотен път, но тук наистина е тихо. Навярно сте чували за онази стая, най-тихото място на света. Е, не знам кому е нужна. На мен дори ми е трудно да си представя място, по-тихо от това.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Докато се разхождахме тук, видяхме следи от четириног бозайник по пясъка. Попитах го от какво са, а той ми каза:

– Шаб. Руба…– и ми показа с ръка, че е много ниско и безобидно.

Да, продължих и аз със знаци, вчера го видях в лагера и беше с големи уши. Малко се учуди, че съм го видял, но защо бих го лъгал? Според google, това беше Rüppell’s fox. (Лисица на Рюпел – Vulpes rueppellii) Нещо като пустинна лисица, но малко по-друг вид.

Малко след това започнахме да се връщаме към автомобила.

В един момент, както крачехме един до друг, гидът ми скокна енергично напред, седна на пясъка и започна да прави това:

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Явно бе отработен номер за пред туристите, защото сам настоя да го снимам, докато го правеше 🙂 А изглеждаше толкова щастлив от всичкия пясък наоколо… По-щастлив и от мен.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Тези картини ме оставяха без думи

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

А камъчетата от следващата снимка са толкова крехки, че се трошат едва ли не от полъха на вятъра.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

След тази толкова кратка за мен разходка трябваше да тръгваме, така че се натоварихме отново на автомобила.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Малко след 6 сутринта, при температура 29°C, бях готов да потегля по-нататък на юг.

Според моя първоначален план трябваше да продължа съвсем малко на север, след което да свия право на изток в пустинята, за да проверя дали мога да я прекося по този път

и да стигна до Нехбандан

Съмненията ми произтичаха предимно от това, че на пътните карти, които намирах в интернет, пътят изцяло липсваше. Знаех за него само от google maps. Снощи обаче ми бяха казали, че пътят е напълно проходим, което противно на логиката по-скоро ме отказа. Към момента не съм напълно убеден в това, но както и да е. Друго нещо, което наклони везните в тази посока бе, че не ми се доближаваше твърде много до афганистанската граница заради наркотрафика по тези земи. Във филма си от 2013-та, Somewhere else tomorrow, мото пътешественикът Даниъл Ринц разказва, че от Афганистан пускали към Иран обучени камили без водач, чиито гърбици пълнели с опиум. Но най-значимата причина да се откажа беше погрешното чувство, че съм се наситил на пустинята. Само колко грешах.

Така или иначе,

вече исках да видя остров Кешм,

затова реших да спестя тези 550 km и да продължа право към него, пропускайки дори крепостта в Бам, която щеше да удължи пътя ми само с 90 km.

Тъкмо се бях екипирал напълно и запалих двигателя, когато отвътре излезе едно от момчетата с резен охладена диня за мен. Е, не можех да откажа, най-малкото щеше да бъде грубо, така че свалих отново всичката екипировка, преди да съм се препотил неколкократно, и останах още 15-тина минути с тях.

В Шeхдад спрях

най-напред до едно магазинче, за да си взема едно хладно безалкохолно, което терминирах на две глътки. Следващата ми спирка бе пред вчерашната бензиностанция, където и днес нямаха повече бензин от вчера. Казаха ми само, че мога да потърся в съседното градче, което бе в диаметрално противоположна на моята посока. Благодарих им за предложението и продължих по пътя си.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Вчера явно съм пропуснал тази табела, защото ми се е падала в гръб

.

Е, оказа се напълно точна и изчерпателна! Няколко километра по-късно останах без бензин в баката и ако не носех със себе си тубите, щях да стана герой в същински Adventure! Пък и крайно време беше разнасянето им толкова километри да се осмисли. Освен тях, приложение намери и ключето за принудително ел. захранване на горивната помпа, което ми спести въртенето на статера докато изтощя акумулатора.

Малко по-нататък

двигателят започна опитите си да прекъсва

Първоначално си помислих, че се дължи на “качествата“ на бензина, който преди малко налях, тъй като токовете изглеждаха в норма, съдейки по волтметърчето, но веднага след това проверих и се оказа, че съм достигнал вчерашните 2 700 м. н.в. Освен това и температурата падна до 21°C, така че нарочих това за причина и продължих да си свиркам. Или по-скоро припявам.

Малко след като пропуснах отбивката за Бам, минавайки покрай някакви сергии

в околността на Дехбакри,

разположени непосредствено отстрани на пътя, един автомобил ме изпревари и водачът му ми даде знак да спра. След като спряхме, човекът дойде при мен, казахме си две приказки на английски и ме покани да им гостувам в тяхната градина. Пропуснах да спомена, че в автомобила бяха също така жена и две деца. Речено – сторено.

Отклонихме се от главния път и 5 минути по-късно

вече вкарвах мотора в двора

И тъй като не си направих труда да сляза и да огледам ситуацията предварително, се оказа, че ще можем да затворим вратата, през която току-що бях минал, но ще видим доста зор, докато изкараме мотора в последствие, а сам дори не бих могъл да го направя.

Още преди да съм се разхвърлял, тръгнахме да обикаляме двора, пълен с овощни дръвчета, ягоди и какво ли още не, а моят домакин настояваше да опитам всичко. След това се качихме отново пред къщата, където върху бетонната плоча, точно пред нея, бе разстелено едно голямо одеяло.

В следващия миг всеки си намери някакво занимание, а там останахме само аз и по-големият син на човека. За щастие той знаеше нелош английски, така че успяхме да поговорим за доста неща – тръгвайки от музиката, минавайки през семейството и „нормалния“ начин да се задомиш в Иран, стигайки до наложените рестрикции върху интернета като цяло и социалната мрежа, която използват, а именно Telegram, тъй като официално нямат достъп до facebook. Освен това, незнайно как, стигнахме и до това, че формата на Иран, в географски смисъл, наподобява силно котка. Между другото, персийските котки в Близкия изток биват наричани също ирански котки. Докато в Иран пък ги наричат също така и ширазски котки. Да, говоря именно за онези, дългокосместите, с нацупената по default муцунка, които са погрешно смятани за толкова симпатични 🙂

Жената донесе съдове и прибори и сервира супа на всички. Не можете да си представите почудата ми, когато видях плуващите в нея

лешници!? Е няма толкова яка супа!

Или просто обичам ядки, ако ще да са вложени в супа, както и да е 🙂

Попитах ги относно ферибота за Кешм, но ми казаха, че не знаят кога отплава последният курс. Това даде причина да допусна, че той не се движи денонощно.

След раздумката дойде време да изкараме мотора. Но не и преди да сме си направили снимка за спомен.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Както се и очакваше, падна немалка борба с мотоциклета, докато го върнем отново на пътя пред голямата порта.

И така,

продължих към Кешм

Беше започнало да се заоблачава, а мен отново ме преследваше онова натрапчиво усещане, че ще ме вали. Не че това ме притесняваше особено.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Неусетно започнах да увеличавам темпото и скоростта. Бях си наумил, че искам да стигна до острова още днес, за да започна разглеждането му призори без да губя време в чакане на първия ферибот натам.

Имах лошото предчувствие, че нещо неприятно ще се случи. Или както на български го наричаме – дейба вю. Не се вслушвах.

Малко след това навлязох в

Бандер Абас, откъдето продължих за Бандар е Пол,

за да се кача на ферибота. Правеше ми впечатление, че карам по-бързо, и тогава връщах газта обратно до нормалното. Тъкмо там

зад гърба ми се лепна патрулка и пусна бурканите

Не даваха някаква индикация, че искат да спра, нито пък ме изпреварваха. Бяха по-досадни и от бълхи… А много мразя някой да ми кара на буркани зад мен. За щастие свиха към полицейското управление отдясно, когато стигнахме до него.

Вече бързах дори още повече и това никак не ми харесваше.

Както си карах по главния път, навигацията реши да ме прекара по някакъв друг, уж по-пряк. Върнах се, аз си знам как, и поех по този, уж по-прекия. Както казах, бързах и не погледнах по-подробно картата на навигацията. Пътят бе отегчаващо прав и в нелошо състояние, така че отново карах малко по-бързо от нормалното. Пътят започна ту да се изкачва нагоре, ту да се спуска надолу, което само ограничаваше видимостта ми.

И докато в единия момент препусках нагоре-надолу по пътя, в следващия момент, след като изкачих поредното мини възвишенийце, видях на 30 метра пред себе си как

цялото платно е покрито с пясък,

а на всичкото отгоре имаше и дълбоки коловози в него. Използвах спирачките максимално, но в следващия момент вече бях в пясъка, борейки се да го задържа в правия път. Буквално казано.

Тъкмо си мислех, че ако и този път ми се размине, вече ще карам МНОГО по-внимателно, когато моторът спря до нула, веднага след което полегна наляво като една същинска Тодора, а аз го последвах с пирует и кълбо настрани, макар и против волята си…

Падането беше все едно от място,

а каската ми дори не докосна земята, т.е. пясъка.

Причината бе възвишение в коловоза, което моторът за щастие не успя да преодолее. Все пак бях дал всичко от себе си, за да намаля скоростта максимално преди да вляза в коловоза, който си бях набелязал.

За щастие моторът падна на „правилната” страна, а именно лявата. Само напомням, че ауспусите ми са отдясно. Така де, чопърджийски неволи.

Махнах чантата от резервоара, свалих каската и ръкавиците и опитах да го изправя. Уви, не се получаваше. Гумите бяха излезли високо над коловоза, а с всичкия багаж по него си тежеше доста.

Вече бях започнал да свиквам с мисълта, че ще трябва да свалям багажа от него, за да успея да го вдигна, когато сякаш от нищото се появи едно момче на моите години, но за щастие значително повече килограми. Паркира мотора си и дойде при мен, виждайки ситуацията. Сякаш бе напълно излишно да му се моля със знаци да ми помогне, тъй като без да обели и дума хвана облегалката на Сянката, аз пък кормилото и като на шега го изправихме, връщайки го обратно в коловоза. Стоеше си там без дори да пускам степенката. Чудесно, а? Кабелчето на сензора за температура на маслото, който бях монтирал, се беше отскубнало, но това ни най-малко не ме притесни.

Предположих, че горивото от карбураторите е изтекло, така че отново включих в действие ключето за захранване на горивната помпа. Обикновено няколко секунди по-късно честотата на работата ѝ намалява до нула, когато карбураторите са пълни догоре. Този момент обаче не идваше. Същевременно нямаше никакъв теч от никъде!? Пробвах да запаля – не пожела…

Тогава вече се почувствах като героя на Джошуа Джаксън в One week, който вперил поглед в небесата крещеше неистово:

“Whyyy!? Why won’t you start!?”

Тъй като момчето видя, че не говоря фарси, звънна на свой приятел и ми даде телефона да говоря с него. Човекът отсреща ми обясни, че не е нужно да се притеснявам, защото след малко ще дойде автомобил, ще натоварим мотора и ще го закараме на майстор. Също така спомена, че има и къде да пренощувам. Учтиво му обясних, че съм много благодарен за отношението и за помощта от страна на момчето, което бе до мен, но ще се справя и сам с мотоциклета си, пък и все още бързах да стигна до острова.

През това време беше дошъл друг приятел на моя нов приятел. Докато се чудех какво да правя, захраних отново помпата и успях да запаля!

Двамата ми помогнаха да изкарам мотора от коловоза, продължавайки напред, след което им благодарих от все сърце, казахме си „чао” и те тръгнаха в обратната посока. Вече се беше стъмнило напълно.

Продължих плахо и много внимателно

напред по пътя. Не исках повече неприятни изненади за вечерта. И само минута по-късно стигнах до участък, в който

5 – 6 метра от пътя бяха като срязани с нож и спуснати метър надолу.

Спрях, изгасих двигателя, оставяйки фара да свети, слязох от мотора и останах безмълвен за няколко минути. Ако не беше се случило това нещо преди малко, пътуването ми можеше много лесно да приключи именно тук. Понякога просто усещате как някой отгоре ви намигва с усмивка. Явно е твърде рано за подобни сценарии.

Огледах пеша пътя напред, осветявайки го с челник, но офроудът ми беше дошъл малко в повече, затова възседнах отново мотора и тръгнах обратно.

Не можех да спра да мисля, че тези пясъчни коловози бяха абсолютно нищо, кръгла нула, в сравнение с това, което можеше да ми се случи, ако ги нямаше. Явно са своеобразния „знак“ да се внимава по-нататък по пътя.

Реших, че

най-разумното е да приключа с карането за днес

Вече бях достигнал непознати за мен висини на неадекватност и имах чувството, че затворя ли очи, мигом ще заспя. Подминах пясъчния участък и излязох встрани от пътя, за да разпъна лагера си.

Смятах, че вече няма да има кой знае какъв трафик тук, но тогава се появиха четирима други мотористи на два мотора и дойдоха при мен. Казах им, че съм се

запътил към Кешм,

а те ми дадоха знак да карам след тях.

Добре, от мен да мине. Но само този път!

След поне 20 – 30 минути офроуд ме изкараха отново на пътя и ми показаха посоката, в която да продължа, а те поеха в противоположната. Погледнах навигацията само за да установя, че вместо всичко това можех просто да се върна по асфалтирания път назад, след което да карам също само по асфалт, за да стигна дотук. Да, малко повече път, но по АСФАЛТ. Мамка му.

Напрежението вече ми беше дошло в повече, затова проведох един бърз телефонен разговор, колкото да се успокоя поне малко.

И така,

продължаваме към остров Кешм!!!

Щом четете това и сте стигнали чак дотук, сигурен съм, знаете много добре онова чувство, което изпитвате на мига, щом гумите ви стъпят отново на асфалт и усетите онова колосално сцепление, което ви кара да навиете газта докрай!

По-нататък стигнах до поредния военен пункт, каквито често се срещаха в южните части на страната. За 5 дни в страната за пръв път ме помолиха да отбия. Поговорихме си малко, след което ме отпратиха.

Следващата ми спирка бе на гишетата за ферибота

UNKLE – Lonely Soul

Малко след като спрях пред бариерата ме поканиха в климатизирана стая, където освен да ми сканират документите, се наложи да попълня и кратка листовка относно пребиваването си на острова. През това време се заприказвахме с другите служители, почерпиха ме фурми и ледено студена вода.

Един от въпросите в листовката, за която споменах, бе къде ще нощувам. Викам им – чадър. И показвам с ръце. Казват „ок, пиши”. Пиша аз „chadar“ с цялата си глупост, а момчето ми показва дисплея на смартфона си, на който пише „traveling tent“. Ей, ученото си е учено, бе.

Оказа се, че фериботът е безплатен за мотоциклетисти.

Супер, само дето има един час до отплаването му.

И така, наредих се на 30 метра от него, където други униформени служители ме бяха помолили да паркирам.

Докато чаках да ми дадат знак да се качвам, хапнах набързо и си направих малко записки.

Когато най-после ме отпратиха към ферибота, малко преди него ме спря друг човек, явно от екипажа, който със сериозен тон и изражение на брадясалото си лице ми искаше билет. Е от къде да ти го взема, казаха ми, че не трябва. Призна си без бой, че се майтапи, и ми метна с усмивка на лице да продължавам към края на палубата. Това бе доста примитивен ферибот, предвид че имаше рампа само от едната страна. Заради това и автомобилите се качваха на приятно хлъзгавата му палуба на задна предавка.

След като закарах мотора в дъното последва моментът ми на уединение с него.

Едва тук за кратко ме обзе онова чувство на притеснение,

че съм доста далеч от дома и не знам какво бих правил, ако нещо се случи с мотоциклета. Бях убеден, че подобни мисли понякога се въртят в главите на всички соло пътешественици. Вече дори си представях как го натоварвам на гърба на някой Мак, който да ни закара поне до турската граница, хаха. Каквото и да правиш, никога не можеш да предвидиш всичко, така че няма смисъл дори да го мислиш. Пък и ако никога по време на пътуването си не се изгубите, не се уплашите или не се зачудите защо сте напуснали зоната си на комфорт, значи не го правите правилно.

Малко след като вдигнаха рампата и отплавахме, онзи същият човек с брадата дойде да ме покани при екипажа, в просторно помещение няколко палуби по-горе. Отново ме гостиха с чай и вода, отново разказвах откъде идвам и накъде евентуално отивам.

Кешм, Иран

Буквално не усетих кога дойде време да слизаме от ферибота.

Остров Кешм

Тук отново започна едно преснимане на документите ми (този път с телефон), съпроводено с попълване на друга бланка. След като приключихме формалностите, продължих по пътя в търсене на хранителен магазин.

Малко след 22:30 вече си бях намерил място за бивакуване точно

до брега на Индийския океан

Покана не ми трябваше, бях готов да вляза във водата още преди да съм разпънал палатката.

Хайде, стига толкова приключения за днес. Героите са уморени, време е за сън. Най-тежкият ден от това пътуване приключи. В крайна сметка нищо чак толкова не се беше случило – единствената щета е откъснатият кабел за температура на маслото. Едно нещо по-малко, което да отвлича вниманието ми. Това не бе първото ми изпускане на Сянката, надали ще ми е и последното.

Започна да ми липсва зеленина около мен.

Но много повече ми липсваше нормалната комуникация. Започна да ми омръзва всеки опит за диалог да започвам с “no farsi, englisi”, да отбягвам въпроса колко струва возилото ми и да обяснявам, че то е само с два цилиндъра. Четирите лули на свещите много ги объркваха, завалиите. Twin spark, какво да правиш. Японска му работа. Но въпреки всичко това не си купувах локална sim карта с интернет, все пак не това бе идеята на пътуването ми.

След употребата на толкова много сол напоследък успях дори да разраня долната си устна. Не правете такава грешка, организмът ви знае много добре какво му е нужно, така че ако не сте забелязали да се потите твърде интензивно, то не предозирвайте и солта.

Navitel, чак толкова да ме подведеш не бях очаквал.

За малко да се „наджипиеся” заради теб. И не само това, ами и получих страхова невроза от изненадващи пясъци на пътното платно.

Час по-рано за пръв път ползвах паспорта си по същество, to literally pass a port. Йей! Освен това в този ден

стигнах до най-източната точка, на която някога съм бил

Много се радвам, че евтиният китайски телефон издържа не само наводнението на идване, ами и тукашните високи температури. Да си призная, това бе сред нещата, които ме притесняваха преди да тръгна.

Очаквайте продължението

Автор: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

Т.к.booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите, Коста Рика или на Мавриций:)

Малдиви:



Booking.com

Коста Рика:



Booking.com

Мавриций:

Booking.com



Booking.com

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (2 ден): От Сивас през Каменния път на Кемалие до Малатия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с Тони из Източен Анадол в Турция. Започнахме с преход от София до Йозгат, днес продължаваме към Каменния път при Кемалие и Малатия.

Приятно четене:

От Сивас през Каменния път на Кемалие до Малатия

Втори ден от

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ден 2, 25 Юни 2017 г.

Километрите за деня бяха 625.

Йозгат - Малатия – карта на маршрут – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Събудих се рано, някъде около 5:30 ч. Спомних си за предния ден и колко куцо ми тръгна това пътуване. Започнах да се чудя как ли ще продължи, но предстоеше да видя този ден какво ще се случи. Принципно за себе си съм забелязал, че в началото нещата не потръгват добре, но винаги в последствие късметът е на моя страна и всичко си влиза в нормите, очаквах и сега така да стане, щом оцелях предния ден.

Днес по план трябваше да мина първата си точка:

Каменния път

Малко ми беше напрегнато, защото

този път е в класацията с най-опасните пътища в света.

Доста познати и приятели го бяха минавали с мотори и никой не беше загинал, та опасен, опасен – колко да е опасен. Проблемът по-скоро произлиза от това, че е черен път, необезопасен, аз съм с тежък мотор и с не много добри умения за управлението му по черни пътища. Обаче обичам предизвикателствата и смятам, че човек трябва да се изправи срещу тях, да ги премине и преодолее, ако остане жив, става по-силен 🙂 чувството, че си се справил с нещо трудно, е незабравимо. Както обичам да казвам „Това, което не ни убива, ни прави по-силни“.

Излюпих се от палатката и огледах мястото, на което се бях разпънал предната вечер.

Лагер и палатка край Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Лагер и палатка край Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Перфектното блато, и малка рекичка. Събрах багажа и се отправих по пътя да търся закуска. Беше раничко и щеше да се наложи да покарам повечко преди да закуся.
Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Стигнах до

град Сивас,

където спрях да заредя и да си направя сутрешния тоалет. Разбира се, най-добрата верига в Турция – OPET. Заредих и влязох да платя. Нетърпеливци да заредят, не чакат да махна мотора, ами направо с маркуча през него. 🙂

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Преместих го след това и влязох да довърша започнатото. 🙂 Градът се разбуждаше, GPS-ът ме караше по покрайнините, но реших да вляза направо към центъра, хем да го разгледам, а и да си взема нещо за закуска. Наистина изключително спретнат и красив град.

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

От тази количка на площада пред фонтана си взех дюнер с айрян, тъй като нямаше гьозлеме

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Седнах на една от тези пейки в градинката да го изям

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

След това се завъртях още малко на площада, за да се полюбувам на гледката. Все още нямаше много хора, беше твърде рано.

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Мотора го бях качил на тротоара около кръговото

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

В един момент спря една патрулка,

изскочиха няколко полицая и започнаха да вършеят

по площада. Първо натириха тези с количките, които продаваха дюнерите, да се махнат, после по-надолу някакви други продаваха други дребни неща и изгониха и тях. Леко се притесних, че ще дойдат да ме глобят, за това, че моторът е на площада, но нищо не ми казаха и набързо – набързо се натоварих и се изнесох.

На GPS-а в телефона бях наредил на няколко етапа маршрута към Каменния път, защото картите в iGO-то не бяха много точни и често прекъсваше, не можах да си го направя на едно цяло. Общо взето го бях прегледал подробно и посоката ми беше ясна. Като за начало

търсех град Дивриги

Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Пътят продължаваше някъде ейййй там

Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Стигнах до града, реших да напълня резервоара догоре, тъй като следваше доста дълъг участък, в който нямаше къде да заредя. Бях се наиграл предната година така, та си знаех вече 🙂 На бензиностанцията в

Дивриги

младежите ме заговориха и държаха да се снимат с мен. 🙂

Бензинджия в Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Малкия бензинджия

Бензинджия в Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Големия бензинджия

Бензинджия в Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

И пичагата бензинджия, хахахахха

Не се бавих много, само си купих вода, а и те ми подариха една, да имам за из път. Наближавах Каменния път и нямах много време за губене. Нямах представа колко ще ми отнеме да мина през него. Продължих.

Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ето ме и на

разклона за Каменния път

Път Кемали - Таш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Път Кемали - Таш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Настилката стана от онази с едрите камъни, залепени на дзифт, не е лоша и доста по-добра от офроуд 🙂

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Пътят се виеше в посока

каньона на река Ефрат

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Доста завои с изкачвания и спускания, общо взето се караше с 50 – 60 км/ч, не повече. Стигнах и началото на въпросния път, откъдето имаше и хубав изглед към реката.

Пътят се виеше в посока каньона на река Ефрат – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Пътят се виеше в посока каньона на река Ефрат – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ето го и началото от север

Началото на Каменния път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Kemaliye Taş Yolu (Каменния път)

е един от най-екстремните пътища в света. Разположен в региона на Източна Анадола в Турция, той е изключително предизвикателен, има няколко тунела, а урвите от стотици метри са незащитени от парапети.

Пътуването до Kemaliye Taş Yolu през каньона е грандиозно и може да ти изправи косата. Представете си един зашеметяващ див пролом в стръмни скалисти планини, тъмна зелена река, пъстри градини, гори, уютни каменни и дървени къщи, водопади, свеж планински въздух и сърдечни местни жители…

Kemaliye Taş Yolu, 24600 Kemaliye/Erzincan, Турция

Пътят се промъква през скалите. Той свързва Кемалие в централна Анадола с Дивриги, отдалеченото градче, което е близо до Сивас.

Това е сюрреалистично: река и стени от скали от всяка страна.

Този път е обявен за един от най-зрелищните пътища в света.

Този участък от пътя не трябва да се минава от начинаещи шофьори. Пътят и тунелите преминават през така наречения

Karanlık Kanyon (Dark Canyon) – Тъмния каньон,

скалист пролом, толкова дълбок, че слънцето едва прониква до дъното му.
Няколко поколения работят в продължение на много години с една и съща цел, 8-километровия път. Той е бил строен цели 132 години. Огромните скали са трошени с човешка сила и така са изкопани десетки тунели с обща дължина 4 722 m.
Каменният път на Kemalıe е свързан с главния път Ерзинджан – Сивас, сега той се използва като туристическа атракция.

Поех напред

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Гледката в каньона наистина е впечатляваща и спираща дъха

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Трябва да се внимава, пътят е сравнително равен, така че се оказа по-лесно, отколкото си го представях. Моторът стъпваше добре по камънитеи рядко поднасяше. На места се налагаше да минавам по ръба на урвата, тъй като там беше по-малко каменисто.

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ей така е издълбана скалата на ръка, за да може да се преминава

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Сукации

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Настигнах една кола, която даже изпреварих в един от тунелите, толкова са широки

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Обаче, когато се появи насрещна кола иззад някой завой, става неприятно

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Когато изскочи бус, е още по зле, а и не спират, гледат да се наврат

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Спрях на една дупка, за да снимам, спря и колата, която изпреварих, явно и те се наслаждаваха на гледката

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Красив каньон

И безкрайните тунели – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

И безкрайните тунели

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

И още една кола – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

И още една кола

Остри завои в тунелите - Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Остри завои в тунелите

Остри завои в тунелите - Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Леко стеснение – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Леко стеснение

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Почти стигнах до края на пътя, там над реката има мост, по който минава нормалният път

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ето ме и на изхода от юг

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Застанах на моста, за да направя някоя снимка

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Докато щраках и си почивах, мина първо един малък бус и ме попита може ли да минат оттам. Казах: „Да, и по-големи минаваха“. Потеглиха хората.

Аз се подмотвах нещо със статива и се появи една полицейска кола, спряха усмихнати полицаи и попитаха дали всичко е наред, казах „Да“. Продължиха си по пътя. Не след дълго срещу мен се задава същият бус. Вдигам рамене многозначително: „Какво става?“ Отвътре само махат с ръце колко е зле пътят. Всъщност не е толкова зле, но явно са се притеснили тези хорица и са решили да се върнат и заобиколят по нормалния път. 🙂

Позволете ми да ви прекарам през този невероятен каньон 🙂 , Youtube:

Ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+, можете да гледате директно оригинала на видеото във FullHD 1080p формат:

Всички снимки от Каменния път тук: http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Kemaliye_tas_yolu/

Бях изгладнял и се отправих към

Кемалие,

беше съвсем наблизо. Оказа се много приятно етно планинско селце с хубави стари къщи, чаршия и т.н.

Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Заоглеждах се къде да ям, нищо не видях и паркирах мотора до една неработеща бензиностанция. Продължих пеша, попаднах на същите полицаи, които заварих на моста. Попитах ги за хапване и те ми посочиха едно заведение на 10 м от нас. Влязох вътре и си беше точно като за мен, бързо хранене с много и интересни манджи по избор, WiFi, чудесно. 🙂

Турска кухня – Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Седнах да хапна вкусотиите и да разпратя някоя и друга снимка от каньона. Свързах се с Боби и майка му, които по това време бяха на нашето Черноморие. Отпочинах, с този интернет загубих повече от час, но заслужено. 🙂

След като приключих, тръгнах към мотора, видях едно дюкянче с една хубава незабрадена, нормално облечена млада туркиня, реших да спра (не за да си я взема за жена) и да купя магнитче от това прекрасно място за спомен. Харесах си едно и тя ми посочи с два пръста, и аз вече като почти местен в Турция казвам „Ики лира“ и тя се смеее. 🙂

Чакаше ме още път, затова се запътих към мотора и потеглих. Пътят започва да се изкачва с много остри завои из планината, тесен и бавен, но пък гледки да искаш.

Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Тази къщичка беше построена на върха на една скала

И величествената река Ефрат

Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Слязох вече по-ниско, близко до нея

Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ясно се вижда дзифтеният път 🙂

Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

После пак нагоре

Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Стигнах до

язовир Кебан,

тук по план трябваше да спя, но беше твърде рано, някъде около 16:30 ч. Явно бях напреднал повече от предвиденото, беше и неописуема жега – 36 градуса.

Язовир Кебан – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Язовир Кебан – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Седнах на едни масички с пейки да почина и да пийна малко вода.

Язовир Кебан – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Продължих по ей този мост, който пресича язовира.

Язовир Кебан – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Карах в посока Кюрдистан, приближавах

Малатия,

първия голям град в Кюрдистан. Започваше да се стъмва и трябваше да го подмина и да търся някъде да се разпъвам.

Карах още малко и го подминах. Спрях на една бензиностанция да си измия зъбите и да си взема нещо дребно за хапване. Обядвах късно и реших, че този ден ще мина без нормална вечеря, само на боклуци от бензиностанцията. Хапнах някакви вафли, взех си и за вечерта и сокчета някакви.

На бензиностанцията ме заприказваха пак местните и ме питаха откъде съм, за къде съм. 🙂 Обясних, че съм тръгнал от София, минал съм през Каменния път и градовете преди него, питаха ме кой ден ми е, казвам втори, и те пак показват с пръст две, потвърждавам с глава хаха казаха ми, че съм смахнат хахахаха, пожелаха ми приятен път и така. 🙂

Подкарах леко мотора и започнах да се оглеждам, само частни имоти заградени с телени огради или открити празни пространства, не става за палатка. Карах, карах, пък спрях да погледна на GPS-а няма ли някой водоем по пътя, да се настаня около него. Открих един не много далеч и по пътя, започнах да давам газ, тъй като скоро се стъмняваше. Стигнах до водоема, който се оказа поредният

язовир Сургу бараж

Приятно местенце, видях един черен път, който се спускаше доста надолу до водата, слязох пеш да огледам дали ще мога на другия ден да се кача и как е за палатка. Не беше идеално лошо и реших да се спусна с мотора. Лошото е, че имаше сравнително дълбок пясък, където моторът заиграва, но внимателно го преминах. По едно време един опел вектра се появи по черния път, махнаха ми и продължиха нагоре към главния път. Викам си дано няма повече :), слънцето почти се беше скрило и се заех бързичко да разпъна палатката.

Лагер край язовир Сургу бараж – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Късният залез – Язовир Сургу бараж – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Късният залез

Седнах да се полюбувам на гледката :) – Край язовир Сургу бараж – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Седнах да се полюбувам на гледката 🙂

Луната се показваше, точно както на Турското знаме, полумесец :) – Залез край язовир Сургу бараж – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Луната се показваше, точно както на Турското знаме, полумесец 🙂

Недалеч от мен се чуваха музика и гласове, бяха на около 300 – 400 м, също се виждаше и огън. Това беше първата ми нощувка на диво на територията на Кюрдистан, имаше си тръпка. Стъмни се, никой не дойде да ме пита к’ъв съм, що съм и се намърдах в спалния чувал. Денят беше доста приключенски и се чувствах страхотно. 🙂 Заспах сравнително бързо, бях си и уморен все пак.

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате в Сивас:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция

Още изгодни нощувки, из цяла Турция:



Booking.com

Япония – чудо на чудесата (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Биляна днес ще ни води до чудесата на Япония по трудния начин 😉 Приятно четене:

Япония – чудо на чудесата

първа част

Ди ме подкани да разкажа впечатленията си от Япония, преди да съм ги забравила. Няма да ги забравя, такова нещо забравя ли се?! 🙂

Мост – градина, Япония

Както писах в една кратка статийка за пътуването – мечтах го това

кацане на летище Нарита,

наистина именно на това летище и много се радвам, че успях да се отбележа от там. ‘Успях’ е точният термин, защото всичко се случваше толкова бързо, че не можах дори да се огледам. Забелязах само, че ме посрещна огромна реклама на Хуауей, която е китайска марка в сферата на електронните джаджи и това беше първото, което видях от столицата на десетилетния корифей в областта. Какво стана, предадоха ли щафетата?! После за секунди минах всички гишета, проверки, документи, въпроси, багаж,

свят ми се зави

Посрещна ме шофьор, грабна ми куфара и трябваше почти да тичам след него. Ехе-е-е, чакай малко, искам да вдишам от този въздух! Няма време, давай паролата за уай-фая и да се чеквам, докато не сме се изстреляли от летището със скорост не по- малка от тази на излитащите самолети от другата страна на оградата. Успях – Биляна Крилова беше

в Нарита, Токио, Япония –

запечатано, завинаги! И както писах в онази статийка – ‘Здравей, Япония! Дойдох да видя твоите чудеса. ‘. Защото всички сме чували за

това чудо на чудесата – Япония

Шофьорът вече караше бясно по нещо като градска магистрала изцяло върху мост.

До тук – никакви чудеса. Или не съвсем.

За всеки българин да се движи по магистрала във въздуха е чудо. Паралелен път на долния, но отгоре – няма светофари, няма кръстовища, няма пешеходци, няма задръствания. Но аз вече бях виждала такива и отдавна се бях запознала с предимствата им.

Японец- японка, японци – Япония

Чакам нещо повече

По него време шофьорът започва с жестове, мимики и японски на срички, да ми обяснява, че другите хора от групата са изтървали полета и ще пристигнат със следващия, ще закъснеят и мен ще ме закарат в хотела да ги чакам.

Те стъпиха на японска земя в Осака, откъдето имаха полет до Токио, кацаха на летище Ханеда. Ние препускахме именно натам, за да ги посрещнем, но не било писано. Аз знаех, че те имат по- малко от час от кацането до излитането и най- вероятно, т.е. със сигурност, няма да успеят, затова много бързо схванах какво се мъчи да ми обясни. За всеки случай ми дава телефона си, а на отсрещната страна шефът на фирмата ми говори на бавен, ясен и със силен акцент английски и ми обяснява същото, което вече знаех.

Японците не говорят английски

Някога, твърди се Марко Семов, заблуди наивният ни народ, че в Япония всички говорят идеален английски. Въпреки, че вече много българи посетиха страната, някои живеят там от десетилетия, други студентстваха малко, написаха се пътеписи в списания, блогове и фейсбук, по форумите изобилства от теми с подробности и въпреки това все още битува този мит, все още хора правят сравнения с други страни, където не се говори английски – ‘това не ти е Япония, всеки да говори английски’.

Японец- японка, японци – Япония

Не, в Япония много рядко някой говори и то слаб английски.

За мен – идеално, защото и аз говоря толкова и по- лесно се разбирам със себеподобни.

Продължихме да пътуваме бясно през града, което продължи дълго. Това го очаквах,

Токио е голям град

Аз обичам да разглеждам през прозореца на автомобил. Много сгради, много пътища на нива, пътни възли – продължаваше да няма чудеса.

Всичко беше едноцветно и някак правоъгълно

Дни наред все така правоъгълно ми се струваше и безцветно, не като в Китай. Китай е ехе-е-е.

През цялото време сравнявах с Китай

Знам, че не трябва, знам че не е правилно да се правят сравнения между несравними величини, но нали съм човек, вървя си с човешките слабости. Това ако ми беше Шанхай или поне Пекин, до сега да бяхме подминали най- малко пет причудливи сгради – във формата на рамка, която някой е фраснал с чук и се е огънала, с истинска дупка в средата; във формата на игла с няколко ярко лилави перли нанизани по нея, във формата на отварачка, във формата на пагода стигаща до небето и цветове, цветове, цветове. Някой маглев да бе профучал край нас с такава скорост, та само опашката му да бях мернала за миг в далечината, нищо че с цялата си дължина е минал точно край мен, но очите ми не са успели да го фокусират и него вече го няма – 600 км в час са това. На тези работи им викам чудеса, тук какво?!

Японец- японка, японци – Япония

Пристигнахме в хотела.

Разбира се, не ме настаниха.

Това е напълно невъзможно, но аз още не го знаех. Прибраха ми багажа, защото не може около рецепцията да се мотаят разхвърляни куфари.

Шефът на фирмата ми беше споменал по телефона, че можело да обядвам. Според биологичния ми часовник

не бях сигурна дали е време за обяд, за вечеря или за спане

По местно време наближаваше обед.

Тръгнах по улиците, без концепция. Улици, като улици – няма чудеса. Влязох в сграда, която беше многоетажен

търговски център, тип мол

Тук са много такива. Стотици или хиляди може би из цяло Токио и Осака. По- късно ще осъзная, че едва ли съществува друго място на света, с по-голям брой магазини на глава от населението.

Тук се продава всичко, което може да се сетите и още много повече неща, които никога няма да се сетите. Съществуват артикули, които не могат да бъдат видяни нито по филмите, нито в интернет, ако не ползвате японски. Някои за бита, други аксесоари за хора, за животни, приспособления – всевъзможни. Ето ти чудо, но това го разбрах по- късно. Друго чудо е, че японците ги купуват, защото ние не сме такъв народ. Научихме се и ние на излишни покупки, но много хляб имаме да изядем и не зная дали някога ще ги достигнем, по- скоро не.

Японец- японка, японци – Япония

Сега оглеждам магазините, нямаше нищо интересно. Този център си беше скучен. На последния етаж има сладкарничка, но не от големите, фамозните, а много малка. Понеже съм подготвена (да е жива и здрава Самурайка и пак да се появи в интернет), че

японците произвеждат френско сладкарство,

но подобрено в техен стил – много леко, много ефирно и с огромно внимание към детайла, без да се прекалява в него, без добавки, напротив с отнемане, много изчистено, просто, безкрайно семпло, търсейки съвършенството във всяка прашинка – ето ти чудо! Но е рано да го разбера.

Поръчвам си парче торта и ми отнема около 15 мин да се разберем дали го искам опаковано за вкъщи (офис) или за тук. Май не беше лошо да говореха малко повече английски. В крайна сметка решиха, за по- сигурно да ми го опаковат за вкъщи, а аз седнах и си го ядох на място, на което те отговориха с ‘Ах’ и голяма усмивка.

Изяждам тортата и се влюбвам в нея

Години наред ще се мъча да направя поне малко подобна , но никога няма да успея да се доближа. Напротив, всички опити ще бъдат пълен провал, а аз съм сладкар по образование, с малко професионален стаж и не малко домакински. Ще разровя интернет, ще намеря снимки, видеоклипове и възхвали, но никога няма да открия тайната им. Някъде четох, че не подслаждат със захар, а с нещо като стевия, което не било стевия. Искам да питам Самурайка дали е вярно и какво по дяволите правят, но тя роди трето дете две седмици преди моето пътуване, следствие на което бавно изчезва от нета, до напълното ѝ изгубване.

Японец- японка, японци – Япония

После слизам на приземния етаж, където има

супермаркет. В него има щанд с кухня,

изцяло от стъкло и се вижда точно как хората работят вътре. Приготвят суши и други подобни хапки, после ги подреждат в кутии – по-малки и по-големи. Във всяка кутия има по една хапка от вид и не се повтаря. Има кутии с 20 – 30 различни хапки, има със седем – осем вида. Тези кутии наричат ‘бенто’ и хората си ги взимат за обяд. Такива кутии бенто подготвят и от дома си, за ученици, за работещи хора и ги носят със себе си, през деня.

Взимам си една от по- малките и я плащам на касата. Дават ми клечки. Добре, че умея да боравя с такива. Не съм особено сръчна, обаче. Справям се, но бавно и ако съм удобно разположена. Тук се оказа, че няма къде да се разположа.

Очаквах отвън да намеря пейка,

на която да седна и да похапна, но не открих никакви пейки. Тогава реших да седна на висок бордюр или каменна ограда на някоя градинка и да ям така. Нищо особено не е в голяма част от света, но оказва се, не и в Япония.

Само след минута разбрах, че нещо не правя както трябва,

по поведението на хората. Разбира се, нищо не ми казаха, дори не видях укор в погледите им. Само някак промениха хода си – темпото, траекторията по която преминаваха, по лицата им прочетох леко объркване, без дори да ме поглеждат. Не съм чак болезнено наблюдателна, но тези ужасно дребни, незначителни детайли се оказаха толкова забележими. Вече знаех, че

някъде греша, но не бях сигурна точно къде

Японец- японка, японци – Япония

Тъй като по принцип не ме е особено срам, реших да си продължа, но не, не можех. Край, ставам и се махам от тук. И наистина ставам, тръгвам, обаче едната ми суши хапка пада на земята. Не искам да я подминавам, за да не правя боклук и за части от секундата забелязвам, че земята е по- чиста от пода вкъщи и всъщност е абсурд да оставя тази хапка там, като кръпка, която би била видима от самолет.

Минувачите вече се блещят, а мен вече ме е срам

Понечвам да хвана с клечките, но не успявам да я вдигна. Втори опит – също неуспешен и накрая я хващам с ръка, бързам да се изнижа от дълбоко конфузната ситуация – виждам го в очите на хората. Вървя бързо и търся кош за боклук, да я хвърля и да се скрия някъде. Обаче търся…

няма кош за боклук. Защо никъде няма кош за боклук?!

На нищо не прилича! Ръката ми се омазва от хапката, а с нея държа и клечките, в другата – кутията бенто, а под мишница стискам раницата, която бях свалила от гърба си, за да ми е пред очите, все пак. Не съм спала 30 часа, не съм опъвала крак, не ме настаниха в хотела, групата закъсня, чудя се къде да се дяна, няма кофа за боклук и всички ме заобикалят, макар да не ме гледат с укор, по-скоро с поглед все едно съм чисто гола на площада, даже малко ги е срам заради мен.

Японец- японка, японци – Япония

По- късно ще разбера, че

в Япония не е прието да се яде на улицата

Не знам да има закон за това, нито заповед или наредба, но се спазва от всички. Никой не яде на улицата. Само аз. Местата, на които се продава бърза храна не са много и ако си купиш нещо от там, то се опакова за вкъщи, офис или за влак – оказа се, че в скоростните влакове шинкансен е прието да се яде и комай всички ядат докато пътуват, ако не спят, защото там се и спи. Евентуално, рядко има места с бърза храна, която може да се яде прав, до около един-два метра от павилиона или количката, от които се продава. Не и по- далеч. А да пльоснеш нещо на улицата… вече описах що за изживяване е. Сразих ги от първите си часове на японска земя. Все още не знаех, дали аз ще отркия чудеса в Япония, но японците видяха чудо – мен.

Японец- японка, японци – Япония

А кофи за боклук няма – никъде, нито контейнери.

Безмислено е било да търся, но тогава още не го знаех. Колко много знаех за Япония и колко много не знаех. Не знаех и, че не е имало смисъл да си свалям раницата от гърба и да я държа пред очите си, тъй като в Япония не се краде, изобщо не се краде, нивото на престъпността е в дъното на световната класация.

Японец- японка, японци – Япония

Тези погледи, с които не те гледат, защото хората са деликатни

и директен, укорителен поглед би бил твърде груб, та не те гледат, но ти ги усещаш, ги изпитах още веднъж.

Това беше една сутрин, на хотелската закуска в Йокохама. В Япония по принцип, не прелива от туристи. Не, че няма, но ако сравняваме с претъпканата Италия, направо си е празно. Хора има много, но местни. Колкото не е била популярна туристическа дестинация, предполагам заради отдалечеността си, толкова след аварията във Фукушима потока секва.

Аз посетих страната известно време след това и туризмът вече надигаше глава, но все пак навсякъде беше спокойно, а хотелите пълни основно с японци. По тази причина, дори на закуската в хотелския ресторант, се срещаха хора от страната. Първата особеност беше, че не ме пуснаха да вляза. Възнамерявах да нахлуя с ръце в джобовете, да се огледам насам и натам, като селски серсем на мегдан, след което да препълня чиния от блок масата и да седна на която маса си реша и на който стол ми стане симпатичен.

Мост – градина, Япония

Това се оказа невъзможно. Има си правила. В Япония за всичко има правила и те се спазват.

Това вече го знаех, защото го научих още първия ден, през първите часове, но все още не усещах как се мъча да проявявам своеволия. На вратата не ме пуснаха и попитаха за съквартирантката ми (жена от българската група, с която споделих целия си престой и с която се разбирахме добре). Тя не беше се приготвила и реших да не губя време в чакане , а да сляза долу. Оказа се, че трябва да ни настанят заедно, на една маса, която те определят. Приготвих се да вися пред вратата в очакване, докато слюноотделях от мириса на блюдата, които бяха стройно наредени на блокмасата и тогава, от вътре ме видяха двойка от българите. Те направиха знак, че са съгласни да ме приемат на тяхната маса и ме пуснаха. Защото има ред – друг определя къде да бъдеш настанен, като масите не се разхищават за сам човек, щом си настанен с друг в стая, с него се и храниш. В същото време не се натрапват чужди хора на твоята маса, защото може да не ти е приятно.

Личното пространство се пази

След като вече се сдобих с право да вляза и място, на което да седна, взех чиния и тръгнах към блок масата.

Имаше опашка. В Япония навсякъде и за всичко има опашки.

Наредих се чинно и когато наближих масата, проточих врат и видях, че от едната страна са все храни, към които не изпитвам интерес. Харесах си от другата. Затова пропуснах дясната страна и тръгнах направо към лявата. По този начин вървях в насрещна посока на опашката. Отново настъпи онова объркване, което вече ми беше познато, отново не ме гледаха с онези погледи, отново настана някаква незабележима суматоха, която не се изразяваше с действия, не се изказваше в реплики, само в някаква несигурност точно какво се случва.

Аз бях нарушила реда.

Връщам се пак в онзи първи ден и онези първи часове от пристигането ми в Япония. Вече съм в хотела, другите от групата най-сетне са пристигнали. Попълнили сме нужните за настаняване документи. Багажът е събран в количката на пиколото. Стаите са готови, ние сме разпределени, ключовете са подредени върху плота на рецепцията, но не ни ги дават.

В цял свят, часът за настаняване е 14. В Япония също.

В цял свят, ако има готови стаи, те настаняват един – два – три или пет часа по-рано.

В Япония – не. Часът е 13.45. Всичко е готово. Не ни настаняват. Има си правила и те се спазват.

Ние не разбираме. От страна на българската група се стрелкат изнервени погледи. От страна на японската рецепционистка погледа е насочен в часовника и

гледа стрелката на минутите. Вече и ние гледаме стрелката на минутите. Всички заедно гледаме стрелката на минутите.

И ето идва заветният миг, в който часовникът показва нужния час, получаваме ключовете и тръгваме към асансьора. Това дали да го сложа в графата ‘чудеса’? О, да.

Чудо е каква нечовешка дисциплина се спазва от цяла една нация.

Японец- японка, японци – Япония

Правилата не се пристъпват, компромиси не се правят. Разбирам защо е така. Веднъж направен компромис води след себе си друг, трети и накрая компромиси до безкрай. Веднъж се прави, защото се смята, че ситуацията го изисква, но тогава други ситуации и други хора започват да изискват компромиси и за себе си. Тогава възниква въпросът как да определим коя ситуация и кой човек има право на компромис и кой има по- малко право. Тогава не остават правила и настъпва безредие. За да има ред, просто правилата се спазват и толкова.

Оказва се, ще се убедя през слеващите десет дни, че това е много удобно, всичко става някак лесно, предвидимо. Когато имаш среща в определен час, не се чудиш дали отсрещната страна ще дойде в този час или ще закъснее с трийсет минути. Ако ще закъснява с трийсет минути, ти да не висиш там напразно, ами и ти да закъснееш с толкова, защото бездруго никой не идва навреме. За всичко останало се знае, че ще се случи точно така, както предварително е било определено. Знаеш с какво и как да се подготвиш, няма притеснение, че нещата могат да тръгнат в друга посока, а ти не си очаквал.

Сега искам да се върна на

правоъгълните сгради и улици без цвят.

Също на онзи финес в естетиката, задълбоченото внимание към детайла, опростяването, стремежа към съвършенство. Разбира се аз бях чувала за това. И го търсех, не знам къде и под каква форма, как очаквах да го видя.

Не харесах сградите на Токио – не бяха интересни, бяха прави и скучни.

Целия град изглеждаше някак осемдесетарки овехтял. Това е парадоксално, тъй като аз харесвам атмосферата на 70-те и 80-те години. Знам за уаби-саби философията, тогава защо не мога да прогледна и да видя красотата ѝ? Трябвало ми е време да се пренастроя от кича на шаренията, която те грабва от раз, консумира се бързо и се харесва лесно.

Япония не е лесносмилаема страна.

Минаха повече от три години, а аз не спирам много често да мисля за нея. Това не са просто спомени за приятно прекарано време, съвсем не. Това са постоянни разсъждения и неспирни нови открития, аз продължавам да я проумявам. За никое друго място по света, на което съм била, не съм мислила толкова дълго във времето и толкова дълбоко. За никое друго място не съм сядала да пиша след толкова години, както за Япония, при това с вълнение. Едно от най-любимите ми явления в тази чудна земя е именно философската естетика, която е толкова трудна за разбиране от нас, балканските души. Това, че по-малкото е повече и правите линии не са признак за бедна фантазия.

Японец- японка, японци – Япония

Безцветието не е задължително да бъде скучно,

а творчеството може да се открива и в безупречната подредба. Това, че овехтелите съоръжения не е задължително да бъдат демонтирани и заменени с по-модерни, ако все още добре вършат работата си. Така в центъра на Токио може да се натъкнете на сграда с толкова стар асансьор, който дори не запомня поръчки. Мястото е посещавано от туристи и от тераса на неговия покрив се правят популярни снимки. Асансьора се ползва безспирно, но не бива подменен.

Градина, Япония

Това е уаби-саби виждането за света,

което аз определено няма да се впускам да разяснявам, тъй като твърде малко знам и твърде малко съм се докоснала.

Това може да се усети в

замъка Нижо, в Киото, който е абсолютно празен.

Може да се учудите – защо са изнесли всичко? Всъщност всичо си е на мястото, просто повече никога не е имало. За сметка на разочароващата си неатрактивност, определено на това място може да усетите покой, отмора, да се разтоварите.

Толкова ми хареса, че за миг ми се прииска да изхвърля всички мебели от вкъщи.

Отново по-малкото е повече. Само естествени материали, в естетвените им цветове, идеално прави форми, прави ъгли. Вратите плъзгащи, незабележими, гардеробите вградени в стените – незабележими, подовата настилка – всичко е незабележимо. Само ако случайно много внимателно се вгледате ще откриете колко фина изработка е всичко и, че все пак съществува ненатрапчива орнаментика.

13 Ryoanji Goryonoshitacho, Ukyō-ku, Kyoto, Kyoto Prefecture 616-8001, Япония

Подобно е и в

храма Рьоан-джи, със знаменитата си каменна градина в Киото.

Ниска постройка от бамбук, празни стаи, стени от оризова хартия, без цветове. И безкрайно спокойствие. Пред верандата – ‘инсталация’ от прилежно ‘сресан’ и вълнообразно оформен снежно бял чакъл, а по него разпределени петнайсет груби камъка. От което и място да погледнеш градината, виждаш само четиринайсет от тях, а един винаги остава невидим. Инсталацията е там, за да бъде съзерцавана. Твърди се, че който види всичките 15 камъка едновременно, ще получи просветление.

Пътека, Япония

Това е Дзен Будизъм, от който аз нищо не разбирам.

Това не ми пречи да си представя, че гледам градината толкова дълго, толкова дни, месеци и години, докато главата ми не се изпразни напълно от всичката излишна суета и не олекне като птичка разперила криле и рееща се по въздушния поток на вятъра. За да мога да остана съсредоточена в тази задача и да не се разсейвам, се е погрижил майстор Саоми през 1499 година, поставяйки камъните така, че винаги поне един да бъде скрит зад другите. Така мога да прекарвам часове в гледането им, винаги от различна страна и винаги ще виждам нещо друго. Накрая, след няколко десетилетия съзерцаване от всички посоки, толкова ще съм научила разположението на всеки камък, че в съзнанието си ще успея да проектирам и петнайсетия, невидим камък, там, където винаги е бил. Ще видя едновременно всичики тези несъвършени петнайсет парчета скала и ще постигна нирваната, към която се стремя през целия си живот, но наивното детство не можеше да види, бурната, търсеща младост се луташе и не намери, а зрелостта, най- сетне, даде.

Градина, Япония

Поредна странност в Япония е

начинът, по който умеят да се забавляват. Още нещо неразбираемо за нас.

Не ми се удаде възможност да видя с очите си, но са популярни един тип кафенета в Токио, в които живеят котки. Там кафето е по-скъпо, защото докато го пиеш ти се предоставя

възможност да галиш котките

С очите си видях каква сензация може да бъде нещо като улична котка, защото не беше съвсем улична, а живееше из дворовете на замъка на Осака. Почти се получи опашка, разбира се японците за всичко се редят на опашка, за да бъде помилвана и заснета с всеки, който обезателно се е разтопил в широка усмивка. Подобно беше и мястото, в което лично пристъпих,

срещу входна такса намираш огромна купчина с голи кукли Барби,

а до тях кош със също такава голям купчина дрехи за кукли Барби. Можеш да ги преобличаш и комбинираш тоалети до премала.

Това не е забавление за деца. Момичетата вътре бяха на около двайсет и пет.

Градина, Япония

Не зная дали в тази категория трябва да сложа и заведенията за

караоке, които предлагат отделни стаи,

за всеки отделен посетител или компания от посетители. Така необезпокояван можеш да пееш която песен поискаш, с караокето, без да се показваш пред други хора. Не знам дали целта е да се скриеш от другите или на никой не му е хрумвало, че трябва да се покаже, не съм запозната. Така са устроени караоке заведенията и в Китай. Родината на караокето е някъде там, в Далечният Изток.

Очаквайте продължението

Автор: Биляна Крилова

Снимки: авторът

В Токио има и изгодни нощувки:



Booking.com

В Киото – също:



Booking.com

Япония

Нощувки из цяла Япония:



Booking.com

С Голф до Лондон (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Както казва авторът за себе си „бай ви Иван вече е английски аристократ“, а ние ще тръгнем с него. Приятно четене:

С Голф до Лондон

част първа

Здравейте, любители на пътешествията!

Този месец в Германия имаше доста празници и ми се отвориха 4 свободни дни, които естествено не можех да оставя да залежават така, а реших да направя едно кратко пътуване до Лондон. Получи се много добра разходка, затова и реших да напиша един кратък пътепис за Лондон през моите очи.

Може би преди това все пак трябва да поясня защо

този път отправната ми точка е Германия,

а не България. Малко след миналогодишното ми приключение до кавказките държави заминах за Германия, където започнах специализация по ушни-носни-гърлени болести. И вече от една година съм тук като все още привиквам към новия си живот, но нося България в сърцето си всеки ден и мислите ми все ме теглят към дома. Но както и да е… следващите няколко години ако всичко е нормално ще гурбетчийствам и ще се уча на занаят, а след това имам огромното желание да се завърна вкъщи 🙂

Една скромна карта на маршрута ми:

С Голф до Лондон – карта на маршрута

На отиване направих една

спирка в град Дюнкерк, Франция,

а както на отиване, така и на връщане се спрях в пристанищния английски град Дувър. И така… нека започна краткия си разказ. Моля не информирайте немските власти, че колата ми е с българска регистрация. Защо е така е тема на друг разговор, но нека кажем, че за момента усърдно съм скрил Голфа в един гараж 😀

С Голф до Лондон

Прекосих Рурската област в Северен Рейн-Вестфалия, след което бързо напуснах Германия. Под колелетата бързо се изнизаха Айндховен в Нидерандия, както и красивите белгийски градове Антверпен, Гент и Брюж. Така достигнах град Дюнкерк във Франция, откъдето трябваше да отплавам

с ферибот към Обединеното кралство

Любопитно ми беше да посетя града, основно заради едноименния филм на Кристофър Нолан от 2017-а година. Повечето хора сякаш го оплюват, но на мен много ми допадна. Не съм филмов критик, но този филм за мен бе много въздействащ и успя да ме пренесе на въпросния плаж по време на тези исторически събити, и сякаш поне минимално почувствах какво е било в душите и сърцата на онези млади момчета, които са чакали евакуацията и са се надявали да избегнат сигурна гибел.

А иначе самият

Дюнкерк е непретенциозно и спретнато френско градче,

което иначе не блестеше с нещо по-специално. Ето го и плажа:

Плаж – Дюнкер, Франция

Еми…плаж, бе, плаж. Всъщност лятно време сигурно е приятно местенце. Имаше и доста хора, които караха уиндсърф, сигурно условията не са лоши.

Имах желание да отида до музея, посветен на операция „Динамо“, което е всъщност въпросната евакуация на английски и съюзнически части от бреговете на Дюнкерк, но времето ме притискаше и се наложи да се отправя към фериботния терминал. В последствие в Англия научих доста за тези исторически събития, но за това ще стане дума по-късно в разказа.

И така, само те тоя останá неевакуиран на плажа в Дюнкерк, така че побързах да отплавам към Острова 🙂

Плаж – Дюнкер, Франция

Вече във ферибота:

Ферибот Дюнкерк – Дувър, Англия – С голф до Лондон

Отплаване:

Ферибот в Дюнкерк, Франция – С Голф до Лондон

Плаването

продължи около 2 часа и половина, след което вече се съзря английския бряг.

Ферибот в Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Отскоро се оборудвах с един разклонител за кола, че нещо много високотехнологичен стана този Голф и много неща се събраха за зареждане. Много ми стана смешно като включих всичките джаджи. Бях убеден, че ако ме види така някой полицай със сигурност ще ме помисли за някоя активизирала се спяща клетка, макар и да бях гладко избръснат 🙂

Джихадист в Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Акостирахме във

Великобритания

и без да губя никакво време се отбих да разгледам т.нар.

„бели скали край Дувър“,

природна забележителност. Красиво място, а

Англия

ме посрещна с уникално време.

Скалите на Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Над

Дувър

се извисяваше внушителен замък, който обаче вече беше затворен по това време, затова реших да се отбия на връщане и вместо това се спуснах за една бърза разходка из градчето, за да добия първи впечатления от Англия.

Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Три неща ми направиха впечатление в Дувър.

  • Първото беше архитектурата, която е доста по-различна от континентална Европа и предаваше една съвсем друга атмосфера.
  • Второто нещо бяха многото хора в незавидно социално положение, които въпреки следобедния час бяха в много нетрезво състояние. Не…съжалявам, това не е подходящо описание. В нетрезво състояние е човек пил 3 бири…тези се бяха наковали на талпа и едвам се крепяха по пейките.
  • И третото нещо бяха многото поляци по анцузи…Източна Европа бе подобаващо представена 😉

Дувър, Англия – С Голф до Лондон

За първи път бях в

страна, където се шофира отляво

и естествено ми беше любопитно как ще стане този номер, дали ще е сложно и дали ще вляза в насрещното някъде.

Първите 10 – 15 км бяха действително шок

и леко ме хвана шубе как ще се оправям, но всъщност мисля, че много бързо се свиква, още повече когато маркировката и знаците са адекватни.

Време беше да продължа

пътя си към Лондон

Pleven represent по английските магистрали 😉

С Голф до Лондон И един клип в стил „Бай Ганьо из Европа“ относно първите ми сблъсъци с движението отляво 😉

Пристигнах в

Лондон

вечерта и се настаних в хостела си. На следващия ден се отправих към метрото, за да започна обиколката на центъра. Хостелът се намираше в много симпатичен и спокоен квартал:

С Голф до Лондон, Англия

Лондон ме зовеше:

С Голф до Лондон, Англия

Бях се записал за една безплатна пешеходна обиколка, но верен на принципа „по-добре 5 мин по-рано, отколкото 5 мин по-късно“ подраних с около половин час и се разходих около метростанция „Green park““ Тук вече ме удари

истинското клише за Лондон – червени двуетажни автобуси, черни таксита

и великобритански знамена:

Автобус – С Голф до Лондон, Англия

Автобус – С Голф до Лондон, Англия

Лондонско такси – С Голф до Лондон, Англия

Пред Бъкингамския дворец

с паметника на кралица Виктория:

Краица Виктория – С Голф до Лондон, Англия

Настана време за обиколката. Гидът ни беше поляк и беше много умел разказвач. Пред Бъкингамския дворец ни разказа доста интересни и любопитни истории от

Британския кралски двор

и всичките интриги, които са се случвали там през последните два века. Една история, която ми беше особено смешна бе за крал Джордж III, който е страдал от заболяването „порфирия“, характеризиращо се с нарушение в синтеза на хемоглобин, който е транспортният протеин за кислород в състава на червените кръвни клетки. При това заболяване се натрупват токсични продукти в тялото, което води до множество последствия, едно от които е и умствено изоставане. Съответно британските медици по никакъв начин не са свързвали това с кръвосмешенията в кралското семейство… няма логика. От друга страна той, за разлика от баща си и предците си бил верен на съпругата си, докато предишните са имали множество любовници. И така се стигнало до заключението, че вероятно там някъде ще да е причината за неговото заболяване 😀

Бъкингамски дворец – С Голф до Лондон, Англия

Уестминстърското абатство,

където се извършват кралските коронации.

Уестминстърско абатство – С Голф до Лондон, Англия

Разходката ни продължи към

площад „Трафалгар“

Много приятно и просторно място, и обичан площад за уговаряне на срещи. Площадът се доминира от огромна колона, посветена на адмирал Нелсън, който побеждава Наполеоновия флот във въпросната битка при Трафалгар. Самият адмирал губи живота си в битката. Колоната беше огромна и трудна за фотографиране, затова снимах площада без нея.

Площад Трафалгар – С Голф до Лондон, АнглияСтигнахме и до градинката зад сградата на

Парламента и Биг Бен

Беше грейнало чудесно слънце и дори най-малките лондончани се наслаждаваха на топлото време:

Англичанче – С Голф до Лондон, Англия

Нямаше как да пропусна да се снимам и с този началник:

С Чърчил – С Голф до Лондон, Англия

Сграда на Парламента и известния Биг Бен.

Биг Бен

се нарича само часовника, а не цялата кула. Кръстен е на световния шампион по бокс в тежка категория Бенджамин Каунт, живял през 19-ти век. Самата му личност е отдавна забравена, но споменът за него продължава да е жив на това световно известно място. Друг забавен факт е, че архитектът, който е проектирал часовника е имал страх и ненавист към римската цифра „X“ тъй като за него това била „цифра на Дявола“, поради което умишлено всъщност на циферблата на часовника изписал буквата „F“, която наподобява „X“ и отдалече съвсем не се и забелязва разликата:

Биг Бен и Парламента – С Голф до Лондон, Англия

Биг Бен – С Голф до Лондон, Англия

На този етап от обиколката имаше кратка почивка. Запознах се с младия поляк Войцек от Шчечин. Оказа се, че е студент по медицина първа година.

– Еми ето, аз пък съм лекар. Специализирам уши-нос-гърло в Германия.
– Сериозно? Не приличаш на лекар…

Все още не знам дали да разтълкувам този коментар като нещо положително или отрицателно 😉

Тръгнахме с него на кратка разходка. Поглед към

Окото на Лондон

от един от мостовете на Темза:

Лондонското око – С Голф до Лондон, Англия

Седнахме да се освежим с някоя напитка на

площад „Трафалгар“

Площад Трафалгар – С Голф до Лондон, Англия

Разходката ни продължи в посока катедралата „Св. Павел“…към старата част, където всъщност се е намирал

старият Лондон

Градът се е създал чрез сливането на множество градове и села, за да достигне огромната си площ в днешно време. Това също е отразено формално в администрацията и пощенските адреси като символ на запазването на традициите. Формално до този момент не се намирахме в „the city of London“, а в „city of Westminster“.

Най-старият пъб в Лондон,

оцелял през големият пожар през 17-ти век, който изпепелява около 80% от града тогава.

Лондонски пъб – С Голф до Лондон, Англия

Стигнахме до изящната

катедрала „Св. Павел“

St. Paul's Churchyard, London EC4M 8AD, Великобритания

Съвременната сграда е построена през 17-ти век, след като оригиналната сграда изгаря по време на споменатия вечер голям Лондонски пожар през 1666-а година.

Катедрала Св.Павел – С Голф до Лондон, Англия

Новата сграда е построена в римокатолически стил, като куполът наподобява този на базиликата „Св. Петър“ в Рим.

Катедрала Св.Павел – С Голф до Лондон, Англия

Поглед към близкия площад. Сградата в средата е старата сграда на

Лондонската борса

На заден план се виждат част от модерните небостъргачи, които масово се строят в последните 20 години.

Лондонската борса – С Голф до Лондон, Англия

Ходейки си по улицата се опитвах да хвана някой друг щрих от забързания градски живот:

Градски транспорт – С Голф до Лондон, Англия

Разходката ни продължи към най-красивия и известен мост в Лондон –

Tower bridge

Мост Тауър – С Голф до Лондон, Англия

Преди това обаче се отбихме до

Tower of London

– средновековен замък, който е построен още от Уилям Завоевателя. Бил е използван първоначално като кралски дворец, модифициран неколкократно през вековете, след което се превръща в затвор. Тук безплатната пешеходка обиколка завърши, а гидът ни разказа още една смешна история как дори с рима може да се запомни..и то в хронологичен ред…каква е била съдбата на всяка от шестте съпруги на крал Хенри VIII.

  1. Divorced
  2. Beheaded
  3. Died
  4. Divorced
  5. Beheaded
  6. Survived

😉 🙂 😉

Крепост Тауър – С Голф до Лондон, АнглияСбогувах се с Войцек и му пожелах много успехи по по-нататъшния му път. Отправих се да разгледам Tower bridge от по-близо:

Мост Тауър – С Голф до Лондон, Англия

Докато чаках една тълпа туристи да се разкара към мен дойде един човек и ме помоли да го снимам с моста. Снимах го, след което го попитах откъде е. Обикновено не ги разпитвам, но пък ми се стори, че говори с източноевропейски акцент и си казах „този ще да е от нашите“, и ми стана любопитно.

– From Turkey – отвърна той – And you?
– Bulgaria.

Тъкмо се готвех да му вкарам непреходния лаф „Оо, комшо!“, когато той каза:

– Здравей!

Така се запознах с Кадир, родом от Разград. Напуснал България като малко момче в хода на Възродителния процес и от 28 години живее в Анкара. Въпреки това нямаше как да не отбележа пред него, че говори перфектен български.

– Благодаря. Имам много приятели в България, а и учих магистратура в НСА.

Кадир е професионален футболен треньор и дошъл в Лондон с цел кариерно развитие и израстване. Към момента е треньор във футболния клуб Queens Park Rangers. Разговорът с него се разви много непринудено и естествено, затова реших да го съпроводя до другата страна на моста, където той имаше среща и отиваше всъщност на турска сватба. Разпита ме аз какви ги върша и му разказах, как преди 1 година отидох в Германия, за да специализирам и как въпреки многото положителни страни на това мое решение все още ми е трудно да свикна и ми липсва България, както и семейството, и приятелите. На сбогуване Кадир много ме окуражи и ми каза:

– Иване, хубава работа си започнал. Гледай си целите и амбициите, не се страхувай, че си сам. И аз съм сам, всеки е сам в чужбина. Не мисли за нищо, постигни си целта, пък после се върни като искаш.

Разделихме се като добри приятели, макар да се бяхме запознали преди едва половин час:

Мост Тауър – С Голф до Лондон, Англия

В този момент вече усещах, как направо вече съм слънчасал и силите ми бяха на привършване. Реших да продължа разходката си из центъра и лека-полека да поема обратно към хостела.

Лондонското метро

за мен бе изключително цветно и разнообразно. Беше си направо вдъхновение и много ми се прииска да го представя по малко по-артистичен и абстрактен начин:

Лондоснко метро – С Голф до Лондон, Англия

Лондоснко метро – С Голф до Лондон, Англия

Трябваше да се вечеря нещо и все пак

бай ви Иван нали вече не е плевенски бек, а лондонски аристократ,

така че реших да опитам

прословутото английско „Fish and chips“

Има избор от различни риби, аз си избрах треска, която познавах от пътуването ми в Португалия. Приготвиха ми я двама чисти англичани с анадолски произход:

Фиш енд чипс – С Голф до Лондон, Англия

Какво представлява… ами пържена риба с картофи! Нищо повече. Хич ги няма с кухнята тези хора 😉

Този плакат в хостела ме развесели:

Маймуна на плакат – С Голф до Лондон, Англия

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Ето къде можете да спите изгодно в Лондон:



Booking.com

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Цяла Великобритания ви очаква!



Booking.com

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия (1): Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Стига толкова Близък Изток, Мала Азия и изобщо – все места, с които снегът е катастрофа, да тръгнем по място, където снегът е обичайна част от пейзажа през зимата. С Веселин тръгваме към Алпите. Приятно четене:

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия

4 приятели, безброй проходи и над 7 000 километра емоции…

част първа

Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо

Когато за първи път бях там останах изумен от невероятната красота и величественост на тази планина. Впечатлих се от всеки следващ завой, от спиращите дъха гледки, от реките, снега, от огромните скални исполини и безкрайната свобода която това място ми дава. Радвах се на другите като мен, колоездачи или мотористи, търсачи на това неописуемо изживяване наречено простичко – Алпи.

Тогава дори не предполагах че Алпите така ще завладеят съзнанието ми, че ще се пристрастя към тях и няма да спирам да мечтая да се връщам отново и отново там.

Докато пишех първият си пътепис за тях знаех че ще се върна отново някой ден там, а сега когато това се случи съм сигурен че няма да спра да го правя…

Този фото разказ е за тези от вас които са били там – за да се върнат отново в спомените си. Той е и за онези които никога не са били – за да запали в тях желанието да отидат. Да пътуваш значи да живееш, поживейте мъничко чрез мен приятели.

Ден първи

Закъсняваме

Всичко е като по учебник. Учебник който съм разлиствал много пъти и всеки следващ ми изглежда като първи…Не, не че съм толкова лош ученик, просто всеки път еуфорията ме превръща в първокласник. Успах се. Случва ми се понякога. Ставам бързо, обличам се почти през глава. Няма време за кафе както го мислех. Взимам си довиждане с Женя и тичам надолу по стълбите сякаш някой ме гони. Паля моторът малко преди 4 сутринта и тихо се отправям към мястото на срещата. Приятелите ми са вече там. По стар обичай спирам, слизам от мотора и прегръщам Вальо – стар познат от минали наши пътувания. Следва Радо който е нова звезда в екипа ни тази година. Докато в приповдигнато настроение си говорим се оказва че Радо е забравил документите си и трябва да се върне до вкъщи. Пътуването ни тъкмо започва и това не е толкова страшно. Пием кафе докато го чакаме и кроим планове за следващите дни. Не мога да повярвам че времето което толкова много очаквахме вече дойде. Идва и Радо. Тръгваме към София където имаме среща с Денислав някъде около хотел Плиска.

Пристигаме малко след уговореният час и всичко се повтаря. Ухилени до уши големи мъже се прегръщат говорейки шумно сякаш не са се виждали от години.

Пред Плиска в София на път за Алпите

Залепяме стикерите които Валката направи за нас по слюдите си.

През следващите 16 дни всичко ще е Алпи 2017.

След кратката пауза тръгваме през града към границата. Някъде през безкрайните светофари и кръстовища Вальо ми дава знак че моторът му нещо не върви. Спираме на крайпътна бензиностанция и търсим причината. След сваляне и качване на свещи всичко приключва, също толкова внезапно и необяснимо както се появи.

Бензиностанция – На път за Алпите с мотор

Бързо изминаваме отсечката до границата където зареждаме за последно на родна земя.

Бензиностанция – На път за Алпите с мотор

После зареждаме и в

Сърбия

Бензиностанция – На път за Алпите с мотор

Спираме от време навреме за кратки почивки в скучното препускане по магистралите. Първоначалният план за спиране през 250 км за зареждане не работи добре и правим и няколко кратки почивки заради отегчителното да не кажа

ужасно пъплене по магистралата

Винаги съм мразил тази част от пътуването, но няма как хем да стигнем бързо, хем да е интересно.

Таксите в Сърбия са съответно 3,50 евро до Белград и 1,5 от там до границата.

Сърбия – На път за Алпите с мотор

Редуваме отбивки след отбивки на които почиваме или хапваме набързо по нещо. Само аз успявам да ям, докато почивам…

Сърбия – На път за Алпите с мотор

Караме така и през

Хърватия

Тук харчим 10,5 евро за магистрални такси. Навлизайки в

Словения

се смъкваме от магистралата и започваме

да гоним малките пътища

Смея да твърдя че тук е едно от най-красивите местенца на които съм карал. Малки пътчета които криволичат бързо из красивата природа и се гонят с реки в опияняващи нюанси на синьото и зеленото.

До тук с агонизиращото придвижване, започва забавлението

Словения – На път за Алпите с мотор

Губим малко време но както ще разбера по нататък, нито един ден няма да минем това което бях планувал първоначално… В късният следобед поддавам на натиска и решаваме, че няма да гоним Италия и днес ще спим около

Любляна

Започваме да се оглеждаме за хотелчета и спирам за да проверяваме какви са цените. Тази година за нощувките ще се грижим аз и Радо. Накрая след като установяваме че не ни харесват цените тук

откриваме къмпинг,

където можем да пренощуваме.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Нищо особено, но на една от най-високите цени на които ще спим – 14,50 евро на човек. Все пак къмпинга е уреден от всякъде, огромен и с много посетители, много дори и за това време на годината. Иначе мястото е живописно и се намира точно на брега на река Сава.

Днес изминахме по-малко от колкото очаквах – 1101 км. Разпъвам палатката и паля мотора за да потърся от някъде бира. Няма работещи магазини. Няма. Тук вечер работят само ресторанти и кръчми. Е, нямам избор. Влизам в местен бар и се уговарям за 4 бири, като уверявам че ще им върна бутилките, за да ми дадат бирата. Плащам висока цена за удоволствието да отпия глътка местно пиво, но

нищо не може да се сравни с 4 бира в ръката на добри приятели

Наздраве. Вечеряме на масата и се забавляваме обсъждайки моменти от деня и плановете за утре. Разтребваме когато приключим и малко по-малко се ориентираме към леглата. Уморени отиваме всеки в своите сънища…

Ден втори

Добре дошли

Ставам рано и съвсем не съм първият който се е събудил.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Утрото е свежо и приятно хладно. Няма комари макар да сме край реката и смея да твърдя че спахме добре. Е, някои все още спят и не искат да стават 🙂

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Уговорили сме се да тръгваме в 8 и се надявам, това че Радо още се излежава, няма да ме провокира да викам още първият ден. Ставам винаги в 6. за да имам достатъчно време да събера бавно и спокойно всичко, да се измия и приготвя. за да тръгнем в уреченият час.

Сега идва ред на кафето, закуската и последващото събиране на масата.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Малко по-малко всичко си влиза в ритъм и може би няма да закъснеем, много.

Стягам се първи и отивам с мотора до кръчмата от снощи за да върна бутилките както съм обещал. После чакам групата пред къмпинга и проверявам трасето което съм подготвил за днес.

В 8.10 леко въздишам и си намирам занимание по мотора. Днес е денят в който ще влезем в Доломити и е първият момент, в който ще се докоснем до планината. Габровеца чака с мен, но не дава признаци на притеснение каквито имам аз.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

В 8.20 вече съм мъничко ядосан.

Тръгваме

с половин час закъснение, и благодарение на пътя около мен, бързо забравям и се предавам в ръцете на емоцията и забавлението.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Планините в Словения

са много красиви и също има какво да покажат. За жалост нямаме толкова време колкото ни се иска, и просто търсим най-прякото трасе за нашата планина.

Въпреки всичко не пропускаме каквото и да е било край пътя, за да се забавляваме и правим снимки. Не пропускаме и момента да се докоснем и до момичетата които ни задяват по пътя.

Словения – На път за Алпите с мотор

Неочаквано зад поредният завой се открива

езеро с чуден цвят

Веднага спирам за да му се порадваме за мъничко. През следващите 2 седмици ще видим безброй реки и езера във всички възможни цветове които някой може да си помисли, че може да има.

Езеро в Словения – На път за Алпите с мотор

Радвам се че до мен имам верни приятели, с които може да изживееш всеки един такъв момент от едно пътуване.

Езеро в Словения – На път за Алпите с мотор

Надморското равнище започва да се променя и

плавно навлизаме в планините

За обяд съм планирал разкошен ресторант но за целта трябва да спрем и да напазаруваме някъде. В поредното градче се отклонявам от пътя и тръгвам по табелите към магазина. Оставам при моторите а другите отиват да напазаруват.

Словения – На път за Алпите с мотор

Италия

Не се бавим много и подкарваме обратно по трасето. Не след дълго влизаме в първият тунел, който изкачва пътят към

езерото Саурис

Тунел по пътя за езерото Саурис, Словения – На път за Алпите с мотор

На високото излизаме само двамата с Денислав и спираме за да изчакаме другите.

Тунел по пътя за езерото Саурис, Словения – На път за Алпите с мотор

Слизам от мотора за да се насладя на страхотната гледка.

Езерото Саурис, Иатлия – На път за Алпите с мотор

Другите двама от групата се бавят и това връща спомените от сутринта. С Денислав минаваме по стената ( каква емоция е да караш по язовирна стена – нещо което неразбираемо защо в България малко по малко става забранено ) и спираме в едно уширение където ще почиваме и обядваме. Когато пристигат и останалите настроението ми се връща бързо, и подканям всички да се настанят на дългата блок маса с най-невероятната гледка в региона.

Езерото Саурис, Иатлия – На път за Алпите с мотор

Още няколко снимки и потегляме напред . Караме където може, спираме когато видим нещо.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Понякога се получава страхотно. Когато спреш да видиш и снимаш нещо, снимаш и приятелят си който профучава край теб. После когато го догониш се оказва че той е спрял някъде и ти връща жеста. Това дава скорост на придвижването и много снимки на които си в движение.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Когато си на такова място като

Доломити

и знаеш че не можеш да си всеки ден тук, е много трудно да решиш дали да караш и да се наслаждаваш на трасето, или да се возиш и да съзерцаваш страхотните гледки около теб.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Знам че снимките не дават усещането което реално бихте почувствали когато сте там, но въпреки това ще ви покажа колкото мога повече от тази приказка.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Пътищата са направени за каране ! Виражите са правилни, завоите идеални и единственото което се иска е да даваш газ.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Върховно удоволствие за сетивата което пожелавам от сърце на всички !

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Кортина д’Ампецо

В следобедните минаваме през емблематично градче за региона и спираме за хубаво италианско кафе.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Ама сме едни позьори 🙂

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Винаги има кой да застане и зад и пред обектива.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

А материал има на където и да погледнеш.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

След Кортина идват и едни от най-емблематичните проходи на Доломити.

Проход Фалцарего

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Не пропускаме и да оставим стикери от 8 рожден ден на ТДМ България.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Уникални места за един моторист ! Имам хиляди снимки които искам да ви покажа.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Навсякъде е безкрайно красиво ! На всяка спирка се радваме като малки деца на посрещането което ни устройва планината. Макар да съм бил веднъж тук, се радвам на всичко сякаш ми е за първи път. Също като мен и останалите реагират супер развълнувано на всяка следваща картина, която природата рисува сякаш специално за нас.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Просто убийствено усещане ! Доломити са невероятно красиви, и потвърждават за пореден път че ще са винаги част от пътуването за което мечтая.

Времето минава толкова бързо когато ти се иска да спре.

38032 Канацеи, Тренто, Италия

Ориентираме се към по-ниските части на планината и откриваме

Camping Marmolada в сърцето на град Каназей

По това време на сезона тук няма почти никой, и можем да си изберем което място си харесаме за да нощуваме. Една от причините за пътуване в началото на Юни е точно това – малък трафик на мотористи, и лесен и евтин достъп до места за нощувка. Веднъж настанени някой се захващат с неприятни задължения 🙂

Къмпинг в Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

В това време аз отивам за бира…

Бира – Къмпинг в Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

И тук по това време няма отворен магазин от който да си купя бира. Жалко е, че пак трябва да пазарувам от някое заведение. Оглеждам се за някое по-простичко 🙂 и изваждам големият портфейл…

Цената на бирата е 4 евро, за сметка на това е и малка. Взимам няколко бутилки и се връщам в къмпинга. За нощувка тук е 11 евро на човек и къмпинга е супер! Взимам си едно душче, и сядам да пробвам сглобяемата маса на Радо. Инженерът е надминал себе си като е изработил маса която денем разглобява и крие в куфара си, а вечер разгъва и монтира на страничните куфари на Вальо. Уверявам ви, масата е достатъчно голяма за всички ни. Така има място за храна, питиета и сладки приказки. Днес изминахме 400 км. което е почти добре. Въпреки всичко режа от маршрута за да се опитаме да влезем в първоначалният график. Утре също ще се напънем и ще трябва да променя трасето. В Доломити е много красиво и затова ще заспя доволен и усмихнат…

Очаквайте продължението:

Автор: Веселин Куршумов

Снимки: авторът

Изгодни нощувки из Доломитите:



Booking.com

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи

Ето и местата за преспиване из цяла Италия:



Booking.com

Разделеният Кипър (1): Газимагуса и обсадата на венецианската крепост Фамагуста (Северен Кипър)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Отдавна не бяхме ходили по „забранени“теротирии – днес с Цветам отиваме до Северен Кипър, за да разгледаме Фамагуста и, ако не намерим едри звезди, да видим какво друго може да се види там. Започваме с обсада, разбира се – приятно четене:

Разделеният Кипър

част първа

Газимагуса и обсадата на венецианската крепост Фамагуста

Северен Кипър

„Магуса долмуш отобус?“ („Къде е спирката на споделяните таксита и бусове за Фамагуста?“) е нашият въпрос на развален турски, който задаваме на всеки аркадаш тази сутрин в Гирне (Кирения) в Северен Кипър. (Долмуш е по-скоро маршрутно такси – бел.Ст.)

Яваш, яваш или лека полека стигаме до централния площад, където изненадващо получаваме отговор на чист български:

Джамията Лала Мустафа Паша в Газимагуса или бившата катедрала Св.Никола във Фамагуста – Северен Кипър

Джамията Лала Мустафа Паша в Газимагуса или бившата катедрала Св.Никола във Фамагуста.

„Заповядайте за Фамагуста за 16 лева!” – един нашенец емигрант от Харманли ни кани в неговия черен долмуш с ляв волан! Ако искаме да се качим или да си вървим пеша. Май сбърка лева с турската лира?

„А бре чок пара!” (Скъпо е 😉 за 76 км! )

Ние сме решили да посетим „града на 365 църкви“

Фамагуста,

както го кръщават венецианците или Газимагуса или градът „ветеран“ (гази), както сега го наричат турците след 1974, а не да търсим „едрите звезди“ на Вапцаров посред бял ден. (Засега на нашия сайт все още нямаме пътепис, в който да се потвърждава за „едрите звезди“ над Фамагуста. Аз съм го чувал от баща ми, който беше плавал покрай Фамагуста и го потвърди – но при моето пътуване до Северен Кипър беше облачно, така че все още нямаме писмени доказателства – бел.Ст.)

Автобус – Северен Кипър

За нас пенсионерите е по-добре да вземем автобуса до Газимагуса за 8 ТЛ билета. Автобусът бил заминал, нищо ще почакаме 30 минути да хванем следващия, нямаме бърза работа!

Планината Бешпармак – Северен Кипър

Заминаваме точно по разписание в 9:00 като преминаваме покрай величествения стиснат юмрук на

планината Бешпармак

(5 пръста), която разделя Кипър на две: Северен Кипър т.е. непризната Турска република Северен Кипър от гръцката южна част на Република Кипър, която е член на ЕС, но не и на НАТО.

Турска армия – Северен Кипър

Тук близо до антените на турския аскер е

Мави Кьошк

Това е вилата на мафиота Пауло Паулидес, който е натрупал пари от контрабанда на оръжие за гръцките киприоти.Те искали първо да прогонят турците от острова, както направиха това на Крит, а после „Еносис“ (Съединение) с Гърция.

Мави Кьошк – вилата на мафиота Пауло Паулидес – Северен Кипър

Вилата има 16 стаи, всичките изтърбушени без дограма, но с отлична панорама.Тук често има любопитни гости, които търсят имането пазено от призраците на двамата другари: мафиота Пауло и свещенника – архиепископа Макариус.

След като сме пътували и дрямали час в новия бус Мерцедес, неочаквано се отбиваме и спираме. Уви, слизат всичките симпатични млади незабулени туркини! Те се оказват студентки в

Източно Средиземноморския Университет,

които закъсняват за лекции.

Кампусът на университета в Газимагуса (Фамагуста) - Северен Кипър

Кампусът на университета в Газимагуса (Фамагуста)

Монументът на победата – Фамагуста, Северен Кипър

Монументът на победата

Автобусът спира в новия квартал недалеч от кръстовището (колелото) с Монументът на победата или грамадата от турци, разтреляни от гърците през 1974. Турция като гарант за живота на своите сънародници на 14 август бомбардира с авиацията града, убивайки туристи и жители. 80 турски танка „Патън“ атакуват Фамагуста и сломяват съпротивата за 2 дена на 3-те гръцки танка Т-34-85. САЩ блокират гръцката авиация от намеса.

NАТО и Великобритания не се намесват във войната между Гърция и Турция (и двете членки на NАТО) и така Кипър беше набързо разделен през 1974. Амин!

(В името на по-доброто разбиране, ще трябва да добавя: Кипър и през 1974 г не е бил член на НАТО. Имали са двойно управление – президент от гръцките киприоти, и министър-председател от турските киприоти. През 1974 г гръцките киприоти от кипърската армия правят военен преврат, слагат някой от своите за министър-председател и тръгват да обявяват, че няма да има независим Кипър, а ще го присъединяват към Гърция. А в страна с 40% турско население това едва ли ще се приеме еднозначно 😉 Тогава вече се намесва Турция с десант срещу тази нова власт и започва спомената битка. Та, ако и Гърция се беше намесила – щяхме да гледаме наистина неприятни гледки. И то в близост до британска военна база 😉 И тук няма нищо общо с НАТО. Та мисълта ми е – не всичко е толкова еднозначно, особено ако искаме да разберем кога, къде, какво 😉

Иначе кипърските турци визуално приличат на кипърските гърци – изобщо на всички обитатели на островите в Бяло и Средиземно море, практически не носят забрадки и езанът от джамиите е в пъти по-тих от езана в континентална Турция 😉 Искрено желая обединение на Кипър – тогава Кипър ще бъде страната от ЕС с най-голямо мюсюлманско малцинство, а континенталните турци ще търсят роднини там за паспорт 😉 – бел.Ст.)

Карта на крепоста Фамагуста (Газимагуса), която геройски се съпротивлява 300 дни на обсаждащите османци – Северен Кипър

Карта на крепоста Фамагуста (Газимагуса), която геройски се съпротивлява 300 дни на обсаждащите османци.

Изглед на крепоста Фамагуста от „Описанието на пътуването от Констанц до Йерусалим“ от 1487 на Конрад Грюнеберг – Северен Кипър

Изглед на крепоста Фамагуста от „Описанието на пътуването от Констанц до Йерусалим“ от 1487 на Конрад Грюнеберг.

Султан Селим Пияницата

Султан Селим Пияницата

На 3 юли 1570 любителят на кипърското вино султан Селим II изпратил флот от 300 кораба и 60 000 воини, които дебаркирали на Кипър край Ларнака.След 7 седмици обсада на Никозия, изгражданите от турците редути се доближили до стените на града.Накрая 45-та атака се оказала успешна, защото защитниците вече привършили мунициите. Били изклани 200 000 души жители и така също всички свине, считани за нечисти от исляма!

Загубите на венецианците достигнали 56 000 убити и взети в плен, накарали защитниците на крепоста Кирения да я предат без бой.

Риветтина бастион – Крепост – Фамагуста, Северен Кипър

Риветтина бастион

На 15 септември турската кавалерия се изправила пред стените на Риветтина бастион. Венецианската

крепост Фамагуста

е защитавана от 6000 воини и 85 оръдия начело с генерал – капитан Маркантонио Бригандин.

Маркантинио Бригадин, който е назначен на 46 години за генерал –капитан на Фамагуста, Северен Кипър

Маркантинио Бригадин, който е назначен на 46 години за генерал –капитан на Фамагуста

Риветтина бастион или Аккуле (бялата кула) през погледа на чайките – Фамагуста, Северен Кипър

Риветтина бастион или Аккуле (бялата кула) през погледа на чайките

.

Фамагуста е бил втория по значение град в Кипър,

най-важен търговски център и пристанище на кралството на Лузитанците, на генуезците и венецианците.Затова за укрепването на града се е отделяло постоянно внимание, като за разширението и адаптацията към новите военни фортификационни технологии е търсен за консултант Леонардо да Винчи. След като градът е разположен на кръстовището на важните търговски и поклонически маршрути,той е бил обект на постоянни нападения от пирати и завоеватели. До 1310 е издигнат замъка, кулата на арсенала и стените между тях.

Лимасолската порта – Крепост – Фамагуста, Северен Кипър

Лимасолската порта

Зад колелото, влизаме през

Лимасолската тясна порта

пробита от османците в стената. Запасяваме се с буюк су (голяма вода) за 2 ТЛ защото вече е 10 часа и априлското слънце започва да пече +26 градуса.

Лъвският флаг на Светлейшата Венецианска република

Лъвският флаг на Светлейшата Венецианска република

От 1489, когато над Фамагуста лъсва лъвският флаг на Светлейшата Венецианска република, 80 години се правят огромни усъвършенствания в конструкцията на стените и кулите във връзка след навлизането на артилерията във военното дело.

Турското гюле е заседнало в стената – крепост Фамагуста, Северен Кипър

Турското гюле е заседнало в стената, вследствие на разширяването на стените с подложка от набита земна маса за гасене и намалянето силата на удара на гюлето. Намаляването височината на кулите до нивото на стените и промяната на конструкцията на парапета улеснява разполаганетото на крепостната артилерия. Цитаделата започва да се използва като затвор. Тези реконструкции са основната предпоставка крепостта на Фамагуста да издържи геройски 300 дни на непрекъснат артилерийски обстрел по време на обсадата от турците през 1570 – 1571

Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Обсадата на Фамагуста

Обсадата на Фамагуста

от войските на султан Селим започнала през октомври 1570 като околната камениста почва крайно затруднявала обсадните работи на турците.

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

Запълването на рова под обстрела от крепостната стена се оказало много трудна работа дори невъзможна за обсаждащите, докато турците не сменили тактиката и започнали да копаят подземни подкопи под бастионите.

Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Издиганите от турците редути били настойчиво разрушавани от гарнизона, който провеждал смели излази. Накрая турците се ограничили с обграждането на крепостта отдалече с насипни редути.

Венециански галеас - кораб

Венециански галеас

Веницианският флот успял да пробие блокадата на пристанището и да доведе подкрепления, които усили гарнизона до 3500 италианци и 4 000 гърци.

Планът на обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Планът на обсадата на Фамагуста

Турска галера според рисунка на италианското разузнаване :) - Фамагуста, Кипър

Турска галера според рисунка на италианското разузнаване 🙂

Султанът осигурявал с флота си постоянен поток от нови войници и когато към април 1571 те достигнали до 50 хиляди, турците възобновили масираният артилерийски обстрел и непрекъснатите атаки на Фамагуста.

Взривът на Ривелинно според италианска хроника – обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Взривът на Ривелинно според италианска хроника

Сцена от геройската отбрана на бастиона Ривеллино ръководена от капитан Роберто Малвеци.Той се спуснал в най-дълбокото мазе на форта. Оръдейните изстрели разтрисали стените.Чували се виковете на войниците и трясъка на оръжейните изстрели.

На площадката, на върха турците били заели траншеите изкопани от венецианците и вече ги преодолявали. Малвеци ослепен от парчета падаща мазилка, изтичал в последната галерия опипвайки намерил буретата с барут и захранващия шнур подготвен от него. С треперещи ръце подпалил шнура и побягнал по стъпалата навън на въздух.След няколко секунди барутът се взривил и от недрата на Ривеллино с вулканичен грохот се издигнала смесица от камъни и пръст.

Взривът на Ривелинно според турска хроника – обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Взривът на Ривелинно според турска хроника

Войниците полетели във въздуха, а крепоста – опустошена и трепереща се смъкнала и като свлачище помитайки със себе си живи и мъртви, турци и венецианци. Тогава огромния облак прах закрил слънцето на обяд на 9 юли 1571 и вълната от нападатели се спряла и отдръпнала.Оцелелите защитници на крепоста започнали да разчистват развалините и да измъкват труповете на хилядите убити, но Малвеци не бил открит. Чак след 400 години при археологически разкопки била открита следа от живо погребания Малвеци в един отрязък от галерията незасегнат от взрива.

На пода лежали неговите останки превърнати в прах, златен пръстен и токата от колан на офицер от Венецианската република. Амин!

В битката за Никозия и завладяване на Кипър

се отличил храбрият еничар Джумбулат.

Еничар – Килиса Бейли Джамбулат при Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Килиса Бейли Джамбулат

Килиса Бейли Джамбулат на коня си атакува пробива в стената на бастиона Арсенал. Срещу тях е въртящото се бързо колело с ножове за рязане на захарна тръстика. Джамбулат заедно с коня си са нарязани на парчета, но техните кости спират въртенето на колелото.Това позволило на плашливите турски воини да взривят адското колело и да атакуват прохода.

Фамагуста

Венецианците били принудени да взривят горната част на арсенала, за да затворят пролома.Те похабили много барут, което ускорило падането на крепоста. Венецианците се били „не като хора, а като гиганти“ според отчета на Лала паша. Неговият син загинал също от взрива, който съборил Арсенала.

Останките на Джамбулат – Фамагуста – Северен Кипър

Останките на Джамбулат

Останките на Джамбулат са погребани в музей на лобното му място в бастиона Арсенал, който днес е преименуван в Джамбулат. Те са положени в мраморен саркофаг обкръжен от почетна стража и бойни знамена.

Съществува легенда, че ако някоя жена изяде плодовете от дървото което расте пред музея, тя обязятелно ще роди момче 😉

Взривът на галеота (главния турски кораб) при Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Взривът на галеота

Художникът Стефано Гибелини е нарисувал гравюра, където е отбелязан взривът на галеота (главния турски кораб) по време на артлерийския дуел с крепостните оръдия. На този кораб се намирали съкровища и пленици от знатни семейства от Никозия, за които трябвало да се плати откуп или продадат в робство. Корабът се отправял към Истанбул, но капитанът решил да отправи един последен „салют“ към крепоста Фамагуста. Тогава внезапно проехтял взрив и галеотът заедно с още два съседни кораба отишли на дъното. Причината за взрива е подпалването на барутния корабен погреб (склад) от една самоотвержена венецианска пленичка. Амин!

На една карта видях обозначени координатите на мястото на потъването на галеота със съкровищата, но след изпитото кипърско вино ги забравих 😉

Бизант.Тази златна монета е отсечена във Фамагуста по време на обсадата от чеиза на булките.

Бизант.Тази златна монета е отсечена във Фамагуста по време на обсадата от чеиза на булките.

Младите булки носели чували и кошове с пръст за да запушат веднага пробивите в стените на крепоста. Всичко за отбраната! – Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Младите булки носели чували и кошове с пръст за да запушат веднага пробивите в стените на крепоста. Всичко за отбраната!

Но уви, отбраната не можела да издържи без помощ отвън. Християнският флот сменил курса от Кипър към Месина. Останали били само 700 верни защитници. Жителите на града останали без вода и храна открито поискали да се предаде града. На 1 август 1571 примирието заставило оръдията да млъкнат. Представителят на Лала паша предал

акт за капитулация – ферман

с много изгодни условия за предаване на защитниците. Те трябвало заедно с жените и децата да бъдат отведени с турските кораби на Крит.

 Защитници на Фамагуста, Северем Кипър

Защитници на Фамагуста

На 2 август се отворила Морската порта и изнурените защитници на Фамагуста започват да се качват на корабите капитулирали след 300 дни обсада, ранени и гладни с пушките, багажа и семействата си.

Един от двата оригинални странични венециански входа, които били с подвижни мостове на бастиона Риветина – Фамагуста, Северен Кипър

Един от двата оригинални странични венециански входа, които били с подвижни мостове на бастиона Риветина

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

Двата входа се сливат отвътре в един голям сводест изход към града. Тръгваме диагонално да пресечем стария град по улица Итиклал към главната катедрала Св.Никола.

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

Цитаделата

е в югоизточната част и се състои от ниски дебели кули и подземни коридори водещи към артилерийските каземати.

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

На преден план ясно се вижда как старият замък е вграден в цитаделата.

Чаршията – Фамагуста, Северен Кипър

Чаршията

Чаршията в Стария град е пълна със златарски и сувенирни магазини и ресторанти. На връщане тук обядвахме вкусна тавук (пилешка) чорба за 10ТЛ.

Джамията на Синан паша – Фамагуста, Северен Кипър

Джамията на Синан паша

Джамията на Синан паша е бившата църква Св.Петър и Павел.Тя е построена от богатият търговец Симон Ностраро след една много успешна сделка през 1360 в Фамагуста. Какви филантропи милионери е имало някога!

Гробът на Мехмет Ефенди – Джамията на Синан паша – Фамагуста, Северен Кипър

Гробът на Мехмет Ефенди

До нея вдясно е гробът на Мехмет Ефенди (носител на запазената марка турско кафе ;)) (всъщност е може би изобщо най-доброто турско кафе – бел.Ст.)

Мехмет Челеби - починал във Фамагуста, Северен Кипър

Мехмет Челеби

Това е прочутия отомански дипломат в Париж Мехмет Челеби, починал тук в изгнание.

Дворецът на венецианския губернатор – Фамагуста, Северен Кипър

Вдясно са част от стените на двореца на венецианския губернатор. Тук генуезците са държали година под домашен арест младия крал на Кипър Питър II.

Каменни и метални гюлета и топовете на турската артилерия обсаждала крепоста. – Фамагуста, Северен Кипър

Каменни и метални гюлета и топовете на турската артилерия обсаждала крепоста.

На заден план са останките от църквите – близнаци с името на Св.Йоан – едната на Ордена на тамплиерите, а другата – на хоспиталиерите – йоанити.

Кубетата са на хамама Кафер Паша или това е турска баня от 1601 – Фамагуста, Северен Кипър

Кубетата са на хамама Кафер Паша или това е турска баня от 1601

Това сега е бар Хамам Ин. Тук следобяд се пие студена бира – Фамагуста, Северен Кипър

Това сега е бар Хамам Ин. Тук следобяд се пие студена бира

Градската чешма е пресъхнала нарочно, за да ни се допие бира – Фамагуста, Северен Кипър

Градската чешма е пресъхнала нарочно, за да ни се допие бира

Римският саркофаг е красив спомен от античния град Саламис – Фамагуста, Северен Кипър

Римският саркофаг е красив спомен от античния град Саламис

Арките са от двореца на венецианския управител с неговия герб – Фамагуста, Северен Кипър

Арките са от двореца на венецианския управител с неговия герб

Новината за страховитта 300 дневна отбрана на Фамагуста и ужасния край на управителя Маркантонио Брагадин и последвалата загуба на остров Кипър пристигна като бомба във Венеция, която отскача из цяла Европа!

Победата на обединения християнски флот край Лепант

Европа най-сетне се събужда и това води до победата на обединения християнски флот край Лепанто на 7 октомври 1571 и спиране на ислямския джихад! Амин!

Но ударът по Кипър е тежък и неотразим и за повече от 300 години над Кибрис се вее червеният байрак с полумесеца! (смея да твърдя, че не е бил червен. Червено е републиканското знаме на Турция – бел.Ст.)

Лала Кара Мустафа паша – Фамагуста, Северем Кипър

Лала Кара Мустафа паша

Междувременно победителят Лала Кара Мустафа паша заедно със своите верни еничари отпразнували преименуването на катедралата!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Изгодни нощувки във и около Фамагуста:



Booking.com

Други разкази свързани с Северен Кипър – на картата:

Северен Кипър

Ето и местата за преспиване из цял Кипър:



Booking.com