Author Archives: Пътуване до...

Австралия (6): Златния бряг

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътеписа на Василена за пътуването и до и из Австралия. Като начало се запознахме с плана на пътуването и докато бяхме в Холандияспряхме в Кьолн, а след започнахме същинското пътуване: първо пристигнахме в Сиднипосле си купихме джип, ходихме до Сините планини и пещерите Дженолан, после влязохме в австралийския буш, а последно обиколихме из Порт Макуири и Байрон бей. Днес ще посетим братчето на Слънчев бряг, Златни пясъци и Маями – Златния бряг в щата Куинсленд – Австралия: Златния бряг:

Приятно четене:

Австралия

част шеста

Златния бряг в щата Куинсленд

Щастливци сме, че прилепите ни оставиха да поспим снощи – горе долу. Запретваме ръкави и

отново се събираме в колата –

това упражнение е вече болезнено банално в главите ни. Поне знаем тази сутрин, че няма да ни се налага да го повторим следващите четири вечери. Открихме много бързо, че в близост до силно населените места на Австралия (шестте града на континента) намирането на къмпинг не е толкова лесно. А това означава само едно – квартири (AirBnB), истинско легло и истинска баня!

Но преди да тръгнем за следващата дестинация можем да се разходим още малко в Байрън Бей – последни часове в Нов Южен Уелс. Потапяме се отново в хипстър културата, обикаляме магазини, търсим закуска и намираме дълго търсената хранителна мая (задължителна хранителна група в диетата на всеки веган хахаха!).

Докато сме на закуска, наблюдаваме

интересни събития на тротоара

пред кафенето – един мъж, седнал на столче и „чете“ дланта на жената срещу него. Твърде сме далеч, за да чуем какво е бъдещето ѝ, но лесно се разбира колко уверено той разказва и колко убедена е тя в правотата му. В продължение на сигурно половин час той ръкомаха и обяснява, а тя кима и май в един момент и сълза бърше… Брех, този човек какви дарби има. Започвам да обмислям да отида и аз при него, когато друга жена се нареди след първата. Не ми отне дълго време да разкодирам по жестовете му, че ѝ обяснява абсолютно същите неща, както и преди половин час. Колко лесно хората се припознават в чуждите думи, когато са предразположени …

Достатъчно, Байрън Бей! Давай да пресичаме границата и да

започваме главата за Куинсланд (Queensland) –

земята на Кралицата (Виктория), Слънчевия Щат, територия 15 пъти тази на България с население от 5 милиона! Това е домът на Големият Бариерен Риф, на островите Уитсъндей, Магнетик, Фрейзър и много други. Със столица Бризбън, 200 природни парка, динозавърски триъгълник, дълги плажни ивици и субтропичен климат, Куинсланд има толкова много да предложи! А ние ще му го позволим.

Първата ни спирка под куинсладското слънце е

Голд Коуст – Златния Бряг (Gold Coast)

Нещо като черноморските Златни Пясъци, но с австралийски мащаби. Океан, пясък и развлечение. Въпреки че за мен българското черноморие и топлите ни, приветливи води не могат да се сравнят с някакво си Коралово море. Голд Коуст – домакин на последните игри на Общността на нациите (The Commonwealth of Nations е съюз от 53 независими държави, бивши членки на Британската империя с глава Кралица Елизабет II, а това е техният вариант за Олимпийски игри).

Имаме доста време преди квартирата ни да е готова за настаняване и се запътваме директно към плажа и по-точно – Маями Бийч (Miami Beach).

Плажната ивица на Голд Коуст

е огромна, а от тук се разкрива и типичната „пощенска картичка“ на града-курорт – море, плаж и силуетът на града отзад. Направо не си бил тук, ако нямаш такава снимка.

Австралия: Златният бряг

Намираме една пейка до плажа

и посядаме там за малко. Ник проучва варианти за туризъм и изхранване наоколо, докато аз наваксвам с писането на дневници. На слънцето му е все още доста рано за сезона, но се опитва максимално да ни топли. Не че ние не сме вече в летни премени – къси гащи и тениски по цял ден. Използваме ранния следобед за спокойна разходка в околността и страхотен обяд. И идва време да се придвижим към квартирата – за тази вечер сме решили да останем в стаята и да го раздаваме лежерно, да презаредим батериите за утре.

О, как съжалихме за това решение!

Сигурна съм – с най-добри намерения домакинята ни иска да е толкова полезна и в помощ, че се превръща в изключителна досада. Може да си кажете, че съм прекалено негативна, но мисля никой човек над 6 годишна възраст няма нужда да му бъде обяснено как да пусне водата в тоалетната или как да използва ключалката на вратата. A oще по-малко със снизходителния тон, с който бива произнесена всяка една дума. Благодаря, ама ние глупави не сме!

Обсъждаме кой откъде е и ме изненадва, че тя вече е разбрала, че съм не просто от България, а използва и Добрич в разговора. Хм, това пък откъде го е видяла, че пък и е запомнила името на града – сайта на квартирите от AirBnB явно дава повече информация, отколкото предполагах … Проверяваме какви са правилата на къщата, дали ще получим ключове, но бързо сме уверени, че тя „винаги е тук!“. Опа!

Gold Coast, Куинсленд, Австралия

Все пак

оставаме в квартирата цяла вечер

Късният ни обяд означава, че няма нужда от голяма вечеря и просто се заключваме в квартирата с минимални посещения до тоалетната. Не искам да съм груба към женицата, но това обсебващо отношение е прекалено и абсолютно ненужно. Чувствам се, все едно съм на гости на някоя българска леля, която не те е виждала от години (за което си има причини!) – манталитетът ѝ е абсолютно същият!

Но все пак да кажа, че къщата е прекрасна – голяма, просторна, с много стаи, изключително чиста и много стилна, с градина и басейн, с удобно легло и пухкави завивки и паркомясто. От тази гледна точка не можем да се оплачем и за миг. Поне ни беше приятно да си седим затворени в стаята цяла вечер – релакс на макс!

27 септември

Предвид вчерашните събития

започваме деня с известно нежелание,

най-вече да излезем от стаята. Аз обаче имам спасение – днес е ден за къпане. Ник да му мисли докато прави бърза закуска. Но явно не му се е наложило да му мисли, защото инструкциите как се ползва тостер, коя вилица да вземе и как се мият чинии са били константни. Като се присъединих към него в кухнята я чух да обяснява, колко английско било от негова страна той да е в кухнята, вместо мен. Хм … равенство му викам аз на това!

Тъкмо да прекрачим прага за деня и тя застава пред мен, хваща ръцете ми и започва със: „Скъпа моя…“. Оооох! Усещам идва порицание, че не извършвам съпружеските си задължения по правилния начин! Но, не! Тя ми съобщава неочаквани новини. Въпреки че вчера вече обсъдихме кой откъде е, тя чак сега се решава да сподели, че тя също е българка. В лек шок аз превключвам на български и я питам „Откъде?“, а тя на анлглийски отговаря „from Varna“.

Дърпа ме към една витрина до нашата стая, за да ми покаже сертификат, на който е изписано пълното ѝ име. Очаквала, че толкова пъти съм минала от тук, трябвало е сама да забележа. Продължаваме да си говорим на английски и да обсъждаме – Балчик, Оброчище, Варна и Добрич; Австралия и Голд Коуст; живота ѝ тук и липсата на мъж в него

С големи усилия запазвам пълно самообладание, мил и приятелски тон, отговарям на въпросите и кимам на обясненията ѝ. И все пак не мога лесно да се пречупя, че говоря на българка изцяло на английски. Знам, че жената не мисли нищо лошо, но поведението ѝ е обсебващо, а липсата ѝ на увереност в собствените ѝ корени – тъжно. Не мога да скрия, че с нетърпение очаквах да ни пусне най-сетне да излезем и да сме туристи в Голд Коуст.

Най-накрая и това се случва и се насочваме към

Саутпорт (Southport)

Времето е слънчево и горещо, а крайбрежните алеи – пълни с деца в междусрочна ваканция. От този край на Голд Коуст останах силно впечатлена заради

социалното оформление на парковете

Първо мигновено забелязвам навсякъде около нас шарени пейки и лежанки в тъмно синьо, оранжево и жълто. Мигновено се настанявам на една от тях с хубав фон зад мен за шарена фотосесия. А фонът си го бива! – марината и силуетът на Голд Коуст, този път от северната му страна, нищо че сме в Саутпорт (б.пр. южно пристанище).

Австралия: Златният бряг

Пътеките са пълни с всякакви безплатни забавления за децата. Като се започне от типичните за Австралия натурални детски площадки, през влакчета до временни маси за научни експерименти, специално организирани заради ваканцията. Да ти се иска и ти да си дете във ваканция в такъв слънчев ден в този парк. А не се съмнявам, каква радост са за родителите тези свободни занимания.

С натуралните площадки

се запознах в най-голям детайл, когато ги обиколихме с четиригодишната Ана-Мария в Пърт. Типичните за Европа шарени, но еднотипни съоръжения, тук почти не се виждат вече . Малко по малко всички площадки се обновяват с уникални катерушки, проектирани от естествени материали, типични за мястото. Това според арх. Коларов е достойно за възхищение към администрациите, защото явно плащат извънредно много инженерен труд за детска площадка. Някои са просто високи колони с висящи въжета за дърпане, други са си цели къщички, пързалки и люлки. Изградени са от всичко намерено сред природата – разкривени дървени пръти и трупи, дебели моряшки въжета, едри и огромни камъни … Децата играят все едно сред природата. Наистина мама и тати се впечатлиха – това детето ти да играе около груби камъни е най-големият ужас в Европа. Тук е търсен ефект!

Австралия: Златният бряг

Продължаваме разходката – парковете не спират, а даже се появяват по-големи. Във водата има даже и

надуваем парк

Ако не беше платен и водата не беше студена, щях да съм първа наредена – банския все пак си го нося в раницата. Проектът за брега на Саутпорт е явно с една единствена цел – забавление и релакс. Магазини и ресторанти около нас няма. Само плаж и весели деца! Как да не се впечатли човек!

Неусетно в шарения парк времето излита, а коремчетата желаят обяд. Добре, време е да видим сърцето на този златен бряг –

Раят на Сърфистите (кой не знае Surfers Paradise, кой не е чувал за него?)

Когото и да попитате, където и да търсите, винаги ще откриете, че това е мястото, което прави Голд Коуст известен. Тук днес е един от най-известните сърф плажове за австралийците (наравно с Бондай, Манли и Байрън Бей). Покрай него е процъфтял и огромен шопинг и развлекателен център, който предлага всичко, което сърцето ти желае.

По улиците, навлизайки в квартала, се налага да отворя шибидаха, за да запълня картинката. Инфраструктурата на града, високите луксозни хотели, широките улици, палмите, океана и плажовете – всичко, което виждаме е като излязло от холивудски филм във Флорида. Ако ме бяха пуснали тук, без първо да ми кажат къде съм, без да се замисля щях да отговоря Маями – същото е. (А един себеуважаващ се гост на Маями не би пътувал в кола с покрив или поне би си отворил шибидаха!)

Паркираме колата с голяма трудност (височината с палатката ще се окаже най-големият ни враг за градско паркиране през цялото пътуване) и излизаме на сърфистките площади под слънцето. От ляво ни е плажът, от дясно – всичко друго. Луксозен морски живот навсякъде.

Първо обаче, да намерим важното място за снимки – талисманът на гореспоменатите игри.

Игрите на Обществото на Нациите

са от изключителна важност за бившата Британска Империя. И до днес всички 53 държави имат силно чувство за принадлежност както към кралицата, така и едни към други. Ето защо всяко общо събитие е прието с въодушевление и игрите през 2018г. не са изключение. А защо е толкова важен талисманът? Компанията, за която работих в Манчестър имаше пръст в устойчивото планиране на игрите и затова са ми близки до сърцето, а синьото животинче ми стоеше в плюшен вариант на бюрото.

Сега … има да се взема много важно решение. Ще направим ли най-сетне първата си океанска баня или ще седнем в някое хубаво кафене да свършим малко работа? Каква мъка е да решим, защото хем ни се ходи на плаж, хем знаем, че ще е студено дори в този перфектен ден; хем ни се иска да сме продуктивни, хем си мислим, че е много скучно от наша страна. О, животоопределящи решения!

С разбити туристически сърца е решено, че трябва поне веднъж да сме отговорни хора, и

тръгваме да търсим кафене с контакти

Отне ни цяла вечност да намерим най-сетне един Старбъкс из уличките, но не се оплаквам много. От толкова обикаляне поне разгледахме оживените, широки алеи на Surfers Paradise. Веднъж заседнали в кафенето неусетно минават цели четири часа – Ник програмира приложението на Хелен, а аз преподреждам и обработвам сватбените снимки (крайно време е, днес стават 2 месеца от събитието). Съседът ни по „бюро“ дори ни заговаря, мислейки че сме пътуващи фотографи с толкова много снимки за обработване. Не сме, просто сме наскоро женени.

Най-сетне ни застига срам, че толкова време сме окупирали масите на Старбъкс и си тръгваме. То пък се оказва, че вече е и тъмно навън. Така че не ни остава нищо друго, освен да обикаляме нощните улици, да намерим вечеря и да поотложим прибирането в квартирата при милата ни варненска домакиня.

Не бих казала, че Голд Коуст е мой тип населено място –

липсата на каквато и да е история и култура (освен сърфистката и комерсиалната) го прави сравнително непривлекателен за моите претенции. Все пак не мога да си изкривя езика – мястото е прекрасно. Океанските гледки са неповторими, а социалните пространства, проектирани с широки алеи, които дори и най-шарените магазини не могат да запълнят. Може да не съм курортен тип турист, но този го препоръчвам. Различен е; богат е; красив е!

Останете си Вивид,

Вася (и Ник)

Очаквайте продължението

Booking.com Booking.com Booking.com The post Австралия (6): Златния бряг first appeared on Пътуване до....

Помпей на живо (8): Порта Ночера

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Юрий продължваме с пътуването из Помпей на живо. Продължаваме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо храненеминахме през храма на Изида и Форума, стигнахме до Вилата на мистериите, посетихмш Стабианските терми и както и един бардак за сиромаси. Днес сме край гробницата Ночара.

Приятно четене:

Помпей на живо

осма част

Порта Ночера

С вече понатежали крака продължихме напред. Минавайки покрай Термополиума на Феникса не пропуснах да отдам внимание на прочутата змия. Стенописът се намира върху южната стена на тоалетната на заведението, и както може да се види, изобразява змия приближаваща се към кръгъл олтар.

Змия

Тук някъде Евгени и Валя, започнаха да мрънкат, че е крайно време вече да приключим с обиколката си и да седнем някъде отвън, да пием бира, а аз се чудех, как да ги залъжа с хитри приказки от сорта на „още малко остана“. Така в мечти за студена бира и кандърми продължихме към изхода, но нямаше как да не се спрем тук там. Пътьом 🙂
В „Домът на флоралния ларариум“ не видяхме нито ларариум нито цветя, но в една от стаите имаше интересни, съвсем наскоро реставрирани стенни декорации с изрисувани животни в средата на всеки панел.

Животни

И дракони?

Помпей на живо - Дракони
Дракони

С много малко изключения днешен Помпей е едноетажен и ние често забравяме, че

доста от домовете тук са били на поне два етажа,

но горните нива, както и покривите са унищожени от вулкана. Преди 2 хилядолетия тези стъпала са водели към горния етаж на къщата, навярно пълен с живот. Днес водят към нищото.

Стъпала

В друго помещение се намират два стенописа, великолепни примери за древното изобразително изкуство. На ловящата риба Венера:

и на отвлечената от преобразения в бик Зевс Европа.

Последното много ми прилича на една картина на Тициан. Но в това няма нищо учудващо. Митовете на Древния свят са просмукани в Ренесанса не само духовно, но и чисто схематично.
Минути след като излязохме от къщата стигнахме до Порта Ночера и завихме надясно. Изходът беше в противоположната посока, но аз държах да видя още едно място. За разлика от некропола при Херкулановата порта, тукашният е разположен от двете страни на пътя успореден на градските стени, тъй че успяхме да зърнем някои гробници. Точно срещу портата има събрани надгробни статуи на знайни и незнайни древни помпейци отдавна заминали в небитието, но все пак още напомнящи ни за себе си.

Помпей на живо - Статуи
Статуи

Други статуи се криеха от света на живите в убежището на своите гробници и сякаш надничаха навън, за да ни видят.

Сега, когато пиша тия редове неволно потръпвам, сякаш сме бродели сред декорите на някой филм на ужасите. Всъщност успоредния на стените път в тая част на разкопките е едно доста приятно местенце, изпълнено с пеещи птички, много зеленина и малко туристи.

След около 100-на метра пътят прави завой на дясно, изкачва стените и отгоре се открива прекрасна гледка към част от

Помпей с надвисналия вулкан

над него.

Помпей на живо – Везувий и Градината на бегълците
Везувий и Градината на бегълците

На преден план се вижда т.нар.

„Градина на бегълците“,

в която влязохме след 10-на минути, защото все пак тя беше причината, да се отбием от пътя си. Наречена е така, защото в нея са намерени останките на опитващи се да избягат от града хора.


Възможността да зърнем подобни останки, разпръснати из целия Помпей, дължим на италианския археолог и ръководител на разкопките в продължение на 12 години

Джузепе Фиорели

През 60-те години на 19 век той забелязал, че отдавна разложените тела на жертвите са образували пространства в застиналите слоеве пепел. Той наредил да се вкара гипс в тези пространства и така успял да създаде доста точни отливки на загиналите хора със запазени в тях единствено кости и черепи. От времето на този археолог започват да се използват научни методи по време на разкопките и районът окончателно се превръща от иманярско поле в научна територия, макар и на нивото на тогавашните познания и опит.


Това са гипсовите отливки на 13 души, които са се опитвали да напуснат града газейки върху вече натрупани от изригването 3 метра пепел и пемза. Най-вероятно са посрещнали смъртта си бързо, изгорени или задушени от пирокластичния състоящ се от свръхнагорещени скали и токсични газове. Човек неволно се замисля за нещастната съдба на тези хора, които са нямали късмета или възможността на повечето от своите съграждани, да напуснат навреме Помпей. И неволно се пита, как са се чувствали,

какви са били последните им мисли? Изпитвали ли са болка?

Може би донякъде отговор ни дава Плиний Млади, който по времето на изригването на вулкана е в Мизенум, от другата страна на Неаполския залив и описва години по-късно видяното в няколко писма до Тацит:

„В тъмнината може да чуеш плача на жените, крясъка на децата, проклятията на мъжете. Някои молеха за помощ с ръце, извисени към небесата, други желаеха смъртта си… Но повечето мислеха, че са изоставени от боговете. И че това е последната нощ на света, а вселената се е потопила във вечен мрак…“


Зловещо и поетично. Едва след такива думи осъзнаваме мащаба на това бедствие унищожило най-плодородната част на Кампания и как то е било възприемано от очевидците преди две хилядолетия. Дистанцията на времето като че ли омекотява за нас размера на трагедията и никак не кара съвременния посетител на града да плаче и тъжи за съдбата на тези нещастници, но когато застанеш пред стъклената витрина, отделяща ги от теб и се опиташ да ги видиш не просто като археологически артефакти, а като възрастни и деца от плът и кръв, нещо буквално те стисва за гърлото…


Е, продължихме по пътя си към изхода

и за около 10-на минути тъгата взе да ни преминава, изтиквана от прозаични неща като умора, жажда и глад. Излязохме от Разкопките след около 7 часа прекарани вътре точно оттам, откъдето бяхме влезли –

входът при Амфитеатъра

Погледнах назад и разбрах, че скоро ще се върна отново тук, за да видя нещата, които не успях да видя.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT


Пред тоя вход се намира спирката на обществения транспорт за Везувий, но на нея щяхме да висим едва на другия ден. Също има и площадче, където спират разни частни туристически рейсове, а в неговата периферия по един разхвърлян неаполитански начин са наредени разни непретенциозни ресторантчета и кафенета. Избрахме напосоки едно от тях, пийнахме по няколко бири с пица, картофки и незнамсикво си и се понесохме към хотелчетата си, за да починем за около час-два, преди да излезем отново, този път на лов не за археологически чудеса, а за други градусови такива. Този път с нас дойде и Пешо. Естествено…


Вечерта намерихме едно кръчме на име Todisco,

което посещават главно местни хора, и където се оказа, че готвят доста вкусно, а пък и предлагаха прекрасно наливно червено вино на почти български цени.  Да не вкусиш вино в Кампания е все едно, да идеш в Троян и да не опиташ троянска сливова…  Мога спокойно да го препоръчам за хора, които не са претенциозни. За останалите, в Помпей има достатъчно префърцунени и дори хипстърски ресторанти, където могат да се пъчат съвсем спокойно пред околните.

През нощта, когато се прибирахме към хотелчетата си, пък разбрахме, че

нощният съвременен Помпей е едно тихо и кротко провинциално градче,

нямащо нищо общо с шумната полуистерична обстановка по главната улица през деня.

На снимката подредени от ляво на дясно са Гената, Валя и Пешо, които бродят по една странична уличка като същински крале на нощта 🙂

Днешен нощен Помпей

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Booking.com The post Помпей на живо (8): Порта Ночера first appeared on Пътуване до....

Албания: В страната на орлите, Скендербек и Майка Тереза

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

За мене Веско е един от пътешествениците, които мога да нарека пътешественик-професионалист: пътува, връща се, разказва и продължава упоррито да го прави, без да губи и грам от собствената си идентичност и без да изпада в припадък по отношение на чужди и непознати култури. Днес той ще ни води до една необикновена и близка страна – В страната на орлите, Албания. Страна, по-затворена и комунистическа България, но пък и не по-малко искаща да вксуи от свободата. Приятно четене и лек път!

Албания

В страната на орлите, Скендербек и Майка Тереза

Наричат се

страна на орлите  –  Шкиперия

 от шкип – орел. Никой всъщност не знае защо е така. Иначе албанците произхождат от племената на илирите населявали тази част на Балканския полуостров. Историята им е повече от пъстра, но най-важната и част е свързана с основателя на държавата Скендербек, който всъщност се казвал Искандер, но понеже турците имали трудност да го произнасят го променили на Скендербек. Но, това е след като го взели еничар, иначе православното му име е Георги Кастриоти.

Историите и хрониките около него са страхотно преплетени. Той бил православен, после приел исляма, след това се обърнал към католическата църква откъдето и получавал много и всякаква подкрепа. Той основава албанската държава на 3 Март 1444 година като подчинява или по-скоро обединява три княжества, Шкодренското, Вльора и това около Елбасан.

Скендербек

бил толкова решителен, смел и отдаден, че възпира Османската Империя до своите предели и така османците в Европа стигат само до Албания в тази част на континента. В 26 битки за 20 години при султан Абдул Хамид  османлиите не могат да превземат неговите владения и както разправят легендите накрая получили параноя, че на всяка битка с него отиват на смърт.. Самия той е обладавал такава физическа сила, че както казват можел да съсече човек по средата отгоре до долу.

Албания преживява най-тежкия си период при

комунистическата диктатура на  Енвер Ходжа

Тогава страната е тотално затворена. Екскурзовода ни си направи каламбур, че тогава Албания е била 7 звезди хотел в сравнение със Северна Корея. Толкова е било зле. Албанците не са знаели какво е колело, а телевизор е имал само диктатора Енвер Ходжа. Естествено не са съществували пътища. Снимах останали сгради от тогава из страната, но дори и декорирани и леко префасонирани днес, веднага става ясно, че това са по-скоро мини карцери за хора, отколкото дори мизерни жилища.. Сградите са били до 3 –  4 етажни, направо от бетон или гола тухла..

Хората са били принудени да донасят в албанската ДС всеки за всеки

 Мъж за жена си и жената за мъжа си.. Интересен факт е, че тогава не е имало затвори. Диктаторът е смятал, че държавата не може да си позволи да плаща разходи на хора, които не работят и затова всички затворници са били принуждавани да работят, основно тежка физическа работа свързана със строежа на сгради или

бункери

 Самите бункери са били другата параноя на Енвер Ходжа, че страната е била заплашена от всички отвън.. Наброявали са около 810 000 из цялата територия на страната. Любопитен факт е, че под земята са били с по два етажа помещения за обслужващите ги постоянно и пребиваващи в тях войници и персонал. Днес от тях музейно и като спомен от това време от тях са останали около няколко десетки по цялата територия на страната да напомнят за ненормалното минало, сериозна част от историята на страната. И всичко това при човек, който е бил завършил всъщност Сорбоната в Париж..

Казват, че била страна на Мерцедесите,

но аз видях повече Аудита и някой и друг джип там, само в Берат бяха повече Мерцедесите, няколко по-стари модела всъщност. Иначе статистически факт е, че Мерцедес продава най-много автомобили на глава от населението именно в Албания. И това е само бегъл поглед на индустриализацията и икономическото развитие обхванали страната от 1990 г. / края на диктатурата/ насам. Към момента страната е сравнима като цяло и логично повече с южните италиански части и средиземноморския турски бряг, според мен.

Бумът на застрояването без правила

 е бил между 1990 –  2000г. Днес държавата обаче е въвела имотни актове и други сериозни такси, които всеки трябва да плати. В зависимост дали е частно лице или бизнес те достигат до 5000 евро. В държавата официалната валута  е албанския лек, но абсолютно навсякъде приемат евро, връщат ресто съвсем точно по текущия курс.

Booking.com

Не видях обаче да издават касови бонове

 Как успяват да формират бюджет за мен е една загадка. Още повече, че ДДС е 18%,а чуждите инвестиции изглежда са освободени и от другите данъци.. Както и да е тук държавата е молила за пари и кредитиране всички международни финансови институции дълго време, но повечето не са се отзовали и както тук си знаят.. като имаш добър климат, две ръце и глава на раменете, ти трябват само и две минути ум.. И чудото наистина е станало.

Днес Албания, като изключим корупцията изглежда готова за ЕС

 Дори номерата на автомобилите са като европейските, само без буквите означаващи държавата..

Албанците

 са мили и любезни хора. Повечето говорят и разбират английски език задоволително. Тоест могат да правят някакъв бизнес с всеки чужденец, което те очевидно са осъзнали, че е решаващо, като се има предвид инвестиционната и туристическа амбиция на страната. В страната видимо се чисти и се поддържа организиран ред, не по-малко от съседите и от ЕС.

Любопитни факти за Албания:

 Неочаквано това е страната с най-много валежи в Европа. Сигурно и поради това в страната електричеството се произвежда само от ВЕЦ / водно електро централи/  В Албания има само едно гражданско летище и то е с размера на пловдивското.. Второто е в проект да се строи около Вльора за да обслужва южните курорти на страната. Казват, че това е предимно мюсюлманска страна. Всъщност днес мюсюлманското население брои някъде около 30%, останалите са православни христяни, католици и други.. Кръвното отмъщение все още съществува в страната, но за него отделно.

Кръвната вендета – сложната албанска битност

 Въвежда я Лек Дукаджини, сподвижник на Скендербек в борбите с Османските завоеватели. Този неписан кодекс означава, че за кръв се заплаща с кръв. Или метафорично кръв за кръв, зъб за зъб, око за око.

Отмъщението продължава в седем поколения

 или до 500 години.. Кодексът обаче строго предпазва жените и децата, както и нарочените, ако са в тяхно присъствие. Когато се извършва отмъщението задължително се произнася фразата „Връщам ти кръвта“

С тази вендета за неговото време е успял да се справи само диктаторът Енвер Ходжа. При него когато бил задържан извършителя го погребвали жив в ковчег с убития върху него.

Още нещо: Ако се стигне до отмъщение, цялото семейство на жертвата спира всякаква дейност докато не открие и отмъсти на извършителя..

Иначе страната е повече от пленителна днес.

 Само който не е бил, той не знае!

Автор: Веселин Давидков 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Booking.com The post Албания: В страната на орлите, Скендербек и Майка Тереза first appeared on Пътуване до....

Източен Тибет (7): От Бамей до Рълонг

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължваме пътуването из Източен Тибет в Китай с Красен. Започнaхме с резервата Дзиуджайгоу , продължихме в посока Голог, после минахме покрай планината Амне Мачин и езерото Чинхайстигнахме до Чънду, където останахме още малко, за да подготвим следващата обикола из Източен Тибет. После продължихме от Кандин до Гардзъ. Днес ще преминем от Бамей до Рълонг в Източен Тибет, Китай.

Приятно четене:

Из Източен Тибет

част седма

От Бамей до Рълонг в Източен Тибет

Август 23

Тази нощ не беше толкова студена, както на Ниенбо Юрце. На сутринта се събудих рано и пообиколих по северозападния бряг на езерото, до дървения мост, изпод който неговите води се оттичаха в една река.

Източен Тибет (7): От Бамей до Рълонг

После се върнах при палатките. Слънцето малко по малко се показваше над върховете. Палатките бяха мокри, а хората вътре в тях започнаха да се „излюпват“ един по един.

Източен Тибет (7): От Бамей до Рълонг
Палатки край езеро Гардзъ, Източен Тибет – Китай

Когато слънцето се издигна достатъчно и всички се събудиха, започнахме да разглобяваме палатките и да ги слагаме да се сушат. Междувременно закусвахме кой каквото намери, а после повечето от нас отидоха до дървения мост за снимки. Там видяхме и две-три тибетски семейства заедно, снимахме се и с тях, а после и с група монаси (лами), дошли на екскурзия до езерото.

Всичко това беше вълнуващо, обаче аз скоро осъзнах, че беше грешка – времето напредна, никой не бързаше за никъде, и скоро наближи обяд: почти

беше изключено да остане време да се качим на прохода Чола,

 което поне за мен беше един важен момент от цялото пътуване.

И наистина, почти към обяд, когато аз ги питах дали искат да отидем до прохода, който беше само на 30 км от Илхун Ла Цо, Винсънт каза, че е твърде късно и няма време, трябва да поемаме по обратния път.

За мен това беше голямо разочарование, което помрачи настроението ми за целия ден, че и след това. Но нямаше как. Някои от другите също казаха, че е по-добре да тръгнем по обратния път колкото може по-рано, за да имаме повече време за последните няколко дестинации. Аз ги предупредих, че ще съжаляват, че най-красивите и вълнуващи места не са последните дестинации, а точно тук, около планината Чола, но никой не ме чу. Не ми оставаше друго, освен да приема факта, и да тръгнем.

Върнахме се в Маниганго,

където обядвахме, и след това продължихме без да спираме: Гардзъ, Дранго, Даофу- до Бамей.

Винсънт искаше да спрем на някои от манастирите за снимки, но когато минахме край тях, повечето от хората в колите дремеха и решихме да не спираме. Близо до Дранго отново ни спряха за регистрации и проверки. Накрая, по тъмно, стигнахме до

Бамей

Винсънт беше уредил там един приличен хотел.

Август 24

На другия ден сутринта беше мъгливо. Предстоеше да видим отново една снежна планина –

Джара,

 която видяхме на отиване край Тагонг. Този път щяхме да минем по друг път северно от планината и да я видим от друго място, както казаха от хотела, гледката била величествена. Но беше мъгливо, и ни оставаше да се надяваме, че докато стигнем до мястото с гледката към Джара, мъглата ще се вдигне и ще можем да я видим.

Така и стана, скоро се показа отново тъмносиньото небе, и от мъглата останаха само „бели парцали“, кацнали тук-там по околните височини. След като прехвърлихме един проход на около 3700 м височина, започнахме спускане надолу. И след няколко километра стигнахме до гледката към Джара.

От Бамей до Рълонг
Планината Джара

Е, не беше „чак толкова“ величествена. Тоест, красива беше, но пак Джара беше твърде далеч, за да можем да я видим как се извисява страховито (както се изразиха от хотела). Отново снимки, и после отново в колите.

Шосето продължи да се спуска надолу

и надолу, и скоро навлязохме в тесен пролом със стръмни склонове, обрасли с широколистни гори, тук-там със скали и сипеи. Там аз им казах ясно, че с безкрайните простори на тибетските степи вече се разделихме, няма да ги видим повече. Те чак тогава осъзнаха, че сме избързали да се връщаме назад, но беше твърде късно. Започнаха да съжаляват, казвайки, че тук изобщо вече не прилича на Тибет, а на нашите ниски планини и гори в Южен Китай. Така си и беше.

Скоро слязохме ниско, до около 1850 м височина, до град

Данба (Danba, 丹巴),

 така че тук се усещаше отново лятната жега от ниското. Данба е един от градовете, в които живеят

тибетците Нгяронг (Ngyarong)

Те са доста различни от другите тибетци – както на външен вид, така и културно. Дори и езика им е различен. Всъщност другите тибетци не считат Нгяронг за част от тях, считат ги за друг етнос, обаче самите Нгяронг се считат за тибетци. Техните селища имат също така различна и уникална архитектура, по-скоро близка до тази на Чианг край Дзиуджайгоу – квадратни къщи, богато орнаментирани, с плоски покриви и четири “рога” на всеки от четирите ъгъла на покрива. Имат и „diaolou“- сгради-кули, пак плоски отгоре и с рогове, по-скоро наподобяващи комини, израстнали от земята.

Самия град Данба е известен със своя

етнографски комплекс Дзядзю (Jiaju, 甲居)

– едно от селата близо до града. Това село се счита за едно от най-красивите в цял Китай. Разположено е северно от Данба по стръмния склон над долината на река Даду. Този стръмен склон е покрит с широколистна гора и сред дърветата са разположени къщите и кулите на селото- обикновено раздалечени една от друга и разпръснати на различни нива по склона. Дотам се стига по един тесен асфалтиран път, който се изкачва с много серпентини нагоре и криволичи между къщите- до около 2200 м надморска височина.

И така, с колите се

изкачихме до селото,

избрахме една от къщите, където имаше ресторант и там спряхме за обяд. Докато приготвяха обяда, ние се разходиме край околните къщи и градини.

По принцип цялото село е много тихо- дотам автобуси не се изкачват, нито пък идват големи тълпи туристи, а само такива като нас- малки групи с малки автомобили. И наистина, освен нас, наоколо нямаше почти никой. Тишина и спокойствие. Чуваше се само вятъра и шума от листата на дърветата.

После обядвахме там. А Дзюн, която по принцип приличаше на тибетка в лицето, облече местна традиционна носия и така наистина заприлича на местна жителка.

Правихме си снимки, аз се разходих наоколо, и след около два часа тръгнахме отново на изток.

От Данба отново навлязохме в „първата вълна“ на планините от Съчуански Тибет –

веригата Чионг Лай (Qionglai, 邛崃)

Пътя продължаваше все по една долина, малко по малко изкачвайки се нагоре. Беше тясно шосе, на някои места разбито или в ремонт, и по него пътувахме около 4 часа. Накрая, привечер, пристигнахме до входа на долината Двоен мост (Shuang Qiao, 双桥沟), която се води една от трите основни долини на

планината Четирите сестри (Mt Siguniang, 四姑娘山)

Тази планина беше и последната ни дестинация от това пътуване.

Планината Четирите сестри е най-високата планина от веригата Чионг Лай. Наречена е така заради четири важни върха.

Най-ниският е връх Голямата сестра (Daguniang, 大姑娘峰),

висок 5025 м. Той е често посещаван от туристи. Макар и труден за изкачване, не изисква алпийско катерене.

Втория връх е Втората сестра (Erguniang, 二姑娘峰), висок 5276 м. За изкачването му вече се изисква елементарна алпийска подготовка.

Третия е връх Третата сестра (Sanguniang, 三姑娘峰), 5355 м- още по-труден.

А четвъртия връх- връх Яомей (Yaomei, 幺妹峰) или “Малката сестра” е най-високия – 6250 м. Той е различен от първите три върха, видът му донякъде напомня Матерхорн или Ама Даблам – един наистина красив връх. Досега е изкачван успешно само два пъти. Всичко това, заедно с прекрасните иглолистни гори, дълбоки ледникови долини, езера и пасища, е причина тази планина да бъде наречена „Съчуанските алпи“.

Siguniang+shan

Планината има три основни долини (всъщност откъм северната й страна има и други долини, но те са рядко посещавани) – долините Двоен мост (Shuang Qiao, 双桥沟), Changping (长坪沟) и Haizi (海子沟).

Долината Двоен мост (Shuang Qiao, 双桥沟)

е разположена между два от основните ридове на планината, но не и под самите „четири сестри“, така че те не се виждат от нея. Тя е много добре „облагородена“ с шосе и туристически автобуси, както и други удобства, съответно с най-висока входна такса (и съответно решихме да я пропуснем). Втората

долина Чанпинг Changping (长坪沟)

е може би най-красивата, с прекрасни иглолистни гори и невероятни гледки към „четирите сестри“, особено Яомей. А третата

долина Хайдзъ Haizi (海子沟)

е най-дивата- тя е от другата страна на „сестрите“.

И точно в подножието на планината, където и трите долини се събират, на около 3100 м височина, е

градчето Рълонг

 – основната отправна точка за посещение на планината. Там се приближихме максимално близо до входовете на долините Чанпинг и Хайдзъ. В крайния квартал до входовете има доста малки хотели, доста от тях в традиционен архитектурен стил. Избрахме един от тях и там се настанихме.

Източен Тибет: От Бамей до Рълонг

Вечерта аз реших, че така и така сме напуснали истинския Тибет, поне сме стигнали до висока планина, на другия ден няма да следвам другите, а ще се опитам сам да се изкача поне до Голямата сестра. Оказа се, че това явно няма как да стане, понеже от хотела до върха (според местните) има около 8 часа изкачване, а после трябва да има и слизане, все пак. Все пак реших на другия ден да пробвам, пък докъдето стигна. Чан Вън Минг също реши да дойде с мен. Съответно отидохме в близкото магазинче да си купим това-онова за ядене и пиене за из пътя.

На следващия ден всички от групата, без мен и Чан Вън Минг, бяха решили да направят поход по долината Чанпинг. А ние двама – първо по билото, което разделя двете долини Чанпинг и Хайдзъ, и което е главното било, по което са наредени Четирите сестри (като за целта трябваше да влезем през входа на Хайдзъ). И когато стане време за връщане, да слезем към Хайдзъ, и оттам да се приберем вечерта.

Очаквайте продължението

Автор: Красен Желязков

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате из Тибет:



Booking.com



Booking.com

След Тибет, цял Китай е на ваше разположение 🙂



Booking.com

The post Източен Тибет (7): От Бамей до Рълонг first appeared on Пътуване до....

Тунис по време на епидемия (2): Из Сахара, Картаген и Междузвездни войн и

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължваме пътуването на Влади из Тунис по време на епидемия. Започнахме със Сус, а днес ще направим няколко обиколки в пустинята Сахара. Приятно четене:

Тунис по време на епидемия

част втора

Из Сахара, Картаген и Междузвездни войни

Ден трети от обиколката на Тунис – 20.10.2020 г.

Ставаме рано, за да можем да закусим добре. И понеже аз закусвам бавно, съм се подготвил да си взема част от храната за из път. Вземам си бъркани яйца, малко салам, сирене, варени картофки, халва, малко масло, две варени яйца, малко домати, картофено пюре и кафе. Аз така обичам – да смесвам различни вкусове. Смесвам маслото с халвата и започвам с него. Следва кафето, бърканите яйца и картофеното пюре. Всичко останало, като бай Ганьо същински, слагам в чашата от кафето, варените яйца в ръка и съм готов за път. Даже и лъжицата взех със себе си. Е, нали вечерта пак ще се върнем тук и всичко ще дойде по местата си.

Докато закусвам гледам пак изгрева на слънцето. Сещам се за чая, който пих предната вечер на онова панорамно кафене в Сус – Verveine – 3 TD – три динара. Нищо не ми говори това Verveine, но имаше много странен горчив вкус.

Събираме се и тръгваме към 06:50 ч. Трябва да минем и през другите хотели, за да вземем и другите туристи. И понеже тук има въведени строги мерки във връзка с коронавируса, автобуса с който пътуваме е същия – 50 местен, но не му е позволено да вози повече хора от половината места, значи 25. Което днес ще създаде малко неудобства на едно семейство. Ние сме почти толкова. И няма място за едно семейство от 4 души. На тях им помагат да наемат кола под наем, да карат след автобуса, за да ни следват по програмата. Единия от другите хотели е почти в нищото, само дето е на брега на морето. Два километра около него нямаше нищо интересно. Следваме

посоката към столицата Тунис

 По пътя натам ни разказват интересни неща за страната като цяло. Например, за стандарта на живот на местното население, за цената на жилищата в столицата Тунис, което било средно 65 000 Евро за жилищна площ от 80 кв. м. На фона на средната заплата от 350 евро там, те са много скъпи. Също и за това,

как страната се справя с пандемията

 Тунис се е справил сравнително добре. Или наистина са малко болните, или Тунис крие факти или прави номера с броя на заразените. В съседно Мароко например, заразените били около 100 000 души.

Мюсюлманите тук

 като цяло имат пет основни стълби във вярата си, които следват: вяра, молитва, милостиня, пост и хаджийство. Всеки мюсюлманин трябва поне веднъж в живота си да посети Мека.

Извън големите градове, след безумния трафик, следват километри равна и пуста земя, редуваща се през няколко километра от гета и крайни квартали, които много ярко разкриват другото лице на Тунис – хаосът, бедността и мизерията, мръсотията, изтласкани в периферията, но и по пътя по който минаваме. Къщите са недовършени, пристроявани, когато семейството се увеличи и стане тясно. А основите им излизат буквално от земята, първите тухли са едва ли не в тревата. Наоколо бурени и кактуси. Обясняват ни, че тук хората са бедни, и когато съберат малко пари, полагат основите. После може да минат години, докато съберат още пари и правят етажа. После пак минава време, докато направят плочата (дотогава на места покривът е временен). От там нагоре стърчат колони и арматури в очакване да съберат още пари, за да продължат с покрива. За днес имаме целодневна екскурзия до там, след това към Картаген и Сиди Бу Саид.

Първо ще посетим

музея Бардо

с най-голямата колекция на римски мозайки в света.

Стигаме бързо, чакаме около половин час. Малко снимки отвън и време да си доям храната от закуската. Влизаме, минаваме през скенер и започваме обиколката.

В първия момент не разбирах за какви мозайки ми говорят, защото стените бяха все още голи, но бързо разбрах, че мозайките тук са по земята, където стъпваме… Едни големи пана, с едни много малки квадратчета мозайки на места изтъркани от хилядите обувки, минали през тях. Аз вървя напред, за да мога да снимам мозайките по земята и по стената, без да има кой да ми пречи. Тези мозайки са събирани от цял Тунис или са били извадени от домовете на хората, и са подредени тук отново. Събирани са конфигурации от тях още от римско време. Там, където парчета от мозайките се губят, те са изрисувани по местата си или е оставен бял фон. Стигаме до статуята на Аполон. Тук имаше много статуи без глави. Къде ли са им главите ли? Ами отделно наредени зад стъклени витрини. Да се чуди човек коя глава на коя статуя е принадлежала.

От една тераса снимам двора пред музея и палмите навън. Беше ми много интересно. Имаше древни каменни саркофази и различни предмети от бита, намерени при разкопки по тези места. След края на обиколката тук, продължаваме към столицата. Ще минем покрай

едно голямо езеро,

 което се пада вляво от пътя, в което плават хиляди птици – фламинго. Бяха страшно много, защото от тук минавал пътя на техните миграции – Виа Понтика. Постепенно се набутваме в столичния трафик. Влизаме в

столицата Тунис

и автобуса ни оставя на главния площад, близо до пазара –

Медината или Сука

 Тунис като столица е един пъзел, реден хилядолятия от финикийци, бербери, римляни, византийци, араби, французи. Централната улица тук е соу френч (Тунис е бил френска колония до 1956 година). Тук спира и семейството, което пътува зад нас с колата под наем. Казаха им, че нямало никакъв проблем да си паркират колата там. Ние слизаме, разглеждаме площада до общината, правим си снимки, снимаме също и фонтана, който е тук и после отиваме към Медината, Сука, хубаво да се загубим по тесните калдаръмени улички с множество разклонения. Предупреждават ни нищо да не купуваме и нищо да не ядем, колкото и апетитно да изглежда. Защото групата за пустинята на другия ден може да си остане в хотела, ако има стомашни неразположения.

Събираме се на първото разклонение в медината и ни обясняват кое е това, накъде да вървим, какво ще видим и как да се ориентираме на обратно.

Тази Медина е най-голямата в Тунис

 и е разположена сред множество малки криволичещи улички. Срещат се различни миризми, някои от които могат та ви убият.

Имаме само 40 мин, свободно време да разгледаме и да се върнем към автобуса. Хващаме една уличка, вървим, гледаме, снимаме. От всички страни търговците си хвалят стоката и ни подканят да я разгледаме и да купим. Ле шукран (на арабски) – ни научиха да казваме, означавало „Няма нужда“. И аз все това повтарям. „Шукран – шукран“ и продължавам да гледам – подправки, кожени изделия, сувенири, лакомства, дрехи, какво ли не. Малко по едната уличка, малко по другата.

Тунис по време на епидемия
Костенурки

Пред едно магазинче там видяхме отпред в два кашона сложени едни малки костенурки. Цяло семейство. По-големи и по-малки. Вътре им бяха сложили зелеви листа и други лакомства. Направих им по една снимка и продължавам. Площта на сука е много голяма и си мисля, че тук ми трябваха поне три часа – да имам време да се загубя, да се намеря и да си похапна нещо, не виждам защо да не може – хората го правят. Връщаме се по същите улички, излизаме от пазара и тръгваме към автобуса.

Booking.com

Много е горещо. Забавихме се с тръгването, защото възникнал проблем. На хората с наетата под наем кола, паяка я задигнал и откарал на друг паркинг. Хората бяха много ядосани, защото пет пъти питали има ли проблем да се паркира тук – нямало. Дори там, където са питали, не е станало ясно защо са я вдигнали. И сега те се качват в автобуса, отиваме до този паркинг, водачите им помагат с езика да се оправят и всичко е наред (не стана ясно на каква цена). Продължаваме към мястото, където ще обядваме. До там пътуваме още близо час. В

градчето Ла Гулет (La Goulette)

 едно малко градче. Там има Цитадела, строена по времето на Карлос от испанците. Храната беше местна кухня, салата с настъргани моркови и наедро нарязано зеле, след това някакво ястие с подобно на гнездо пържено яйце, гарнитура и десерт. Докато обядвахме, чувахме навън някаква олелия, музика, танци и песни… Оказа се, че по съседната улица минава местна сватба – булката, младоженеца, родата, музикантите и всички поканени на сватбата. И най-отзад един с дайре. Шарения, олелия. Но докато изляза да видя какво става, отминаха само последните сватбари и човека с дайрето.

След обяда следва разходка из

Картаген

 Оказа се, че Картаген бил град на брега на морето. Мога вече да казвам, че отивам на море в Картаген. Сещам се за една книга, която бях чел като ученик – „Картаген в пламъци“ на Емилио Салгари. Едни големи палми ни посрещат на входа. От античния Картаген (Cartage означава „Нов град“) перлата на Средиземно море, днес са останали само няколко колони. А това, което се вижда останало от него днес, представлява част от възстановените руини на една Римска баня.

Тук ще разгледаме руините на един от най-знаменитите градове на Древността. Според една легенда, градът е основан от финикийската кралица Елиса (известна като Дидо), успяла да спаси себе си и част от богатството си, при падането на гр.Тир. Картаген е възникнал като финикийска колония в 814 г. пр. Хр. Той е владял западното средиземноморие в продължение на векове. Ще видим римските бани на Антонин – величествен термален комплекс от 2 век пр. Хр., разположен на брега на морето, разказващ и показващ начина на живот в древния Рим. Разглеждаме, катерим се по големите каменни блокове, промушваме се през дупки и тунели, снимаме и гледаме морето. Духаше вятър. Тук се намира и една катедрала – Св. Луис и тя била построена в испански стил.

Тръгваме от Картаген към 15:20 ч, за да продължим към

едно малко арт-градче Сиди Бу Саид,

 което много прилича на селищата от остров Санторини – романтично и живописно място, вдъхновение в бели фасади и сини прозорци. На повечето прозорци тук има дървени решетки или капаци, с много малки дупчици в тях. Това е така, хем за да не бъде много топло вътре през лятото, хем хората вътре да могат да виждат какво става навън, хем хората, които минават по пътя да не могат да виждат какво се случва вътре.

Наричат градчето Тунизийския Монмартър,

защото там художникът е властелинът на изкуството. SIDI BOU SAID – буквално означавало Св.Саид стареца.

Продължават да ни разказват интересни неща. За „амазИк“ – свободните хора. Така наричали себе си берберите. Преди са ги наричали варвари, но това било обидно за тях. По пазарите, където ходим може да се намерят например скорпиони, мариновани в буркани. Били подходящ подарък за тъщите.

Сиди Бу Саид

 е съхранило духа на отминали времена, от което се открива великолепна панорамна гледка към Тунизийския залив и планините над него. Разхождаме се из живописните улички. Тук времето сякаш е спряло. Пред някои от къщите виждаме блажено полегнали красиви и мързеливи котараци. Красиви цветя или цветни пълзящи растения с червени цветове украсяват фасадите на някои къщи. Стигаме до края до едни стъпала, водещи към живописна къща, в която има кафене с тераса. Дават ни около час и половина време, което и тук не ми стига. Там, където се разделяме гледам едни стъпала, които водят някъде надолу по една калдаръмена пътека. Слязох по тях донякъде и виждам измежду дърветата

яхтено пристанище

 долу. Слизам докрая, разхождам се по брега и снимам яхтите. Покрай брега долу имаше няколко ресторанта и малки кафенета. После на бегом нагоре по стъпалата и без дъх излизам горе, за да имам време да си купя нещо и да пия кафе.

Харесвам си една тениска с тунизийски мотиви и картинки. Започва едно пазарене за цената – търговеца казва една цена, аз свалям, той леко вдига, аз пак леко свалям и накрая я вземам пак за много пари, около 15 евро. И веднага от съседната сергия другия търговец ме пита, за колко съм я вземал и бърза да ми предложи друга за по-малко пари. „Шукран – шукран“. И бързам да си занеса нещата в автобуса – покупката, излишните пари и телефона и да се върна само да пия някъде кафе, без да изпускам от поглед автобуса, който след малко започва да се пълни. И този ден неусетно мина.

Booking.com

Събираме се в автобуса и тръгваме.

Обратно към хотелите. Пътувам и дремя,

 уморен от днешното препускане по калдаръми и стъпала. Но дори и уморен, успях да видя и залеза на слънцето, защото пътуваме в една равнина.

Пристигаме си в хотела малко преди 19 ч. и бързам да отида на вечеря. След като добре си похапнах се преместих долу в бара за по няколко чаши различни напитки. Тук на бара гледам едно момче, доста коктейли сякаш изпило, защото вече едвам стои и се поклаща. После танцува с една кака.

Аз излизам малко навън от към басейна и сядам на едни канапета на една голяма маса. И гледам това момче излиза да пуши и сяда на другото канапе. И си говорим. Бил от Полша, от Закопане, след два дена си тръгвал. Казвам му, че на другия ден ще ходим до Сахара. В пустинята. Той се усмихна, махна с ръка и каза FAN – TAS – TIC. Матмата – казвам аз, а той махва с ръка и повтаря FAN – TAS – TIC , Фан – тас – тик… Той ходил там предишните дни. И много се зарадва, докато си говорихме. Аз пък го питах дали е студено там през нощтта, като изразих със свити рамене зъзнещ от студ човек. Нямало проблем, бил съм добре с дрехите, с които бях. Та ето как се подготвих и за там. Полунощ вече е минало, прибирам се да спя.

Ден четвърти – 21.10.2020 г.

Отново закуската е по същото време, както и тръгването. Само че този път съм си приготвил повече багаж, яке, бинокъл, видеокамера, таблет за навигация, по-голяма чаша, за да си взема повече храна за из път. Общо взето с

джобните пари

 минах с под 100 евро за цялата почивка (по-нататък ще ги сметна точно). Купувах си всеки ден, когато ходя на целодневните програми, по едно кафе в обедната почивка по пътя и по едно на следобедната. Или кока кола, ако ми стане много топло или сънено. Минерална вода ми оставяха по литър и половина пред вратата на стаята в хотела (защото през цялото време държах табелката на вратата обърната със знака за тишина „Не ме безпокойте“. Обяда ни осигурен по пътя всеки ден – салата, основно ястие, готвено или аламинут и десерт, взимах си по една бира от тази, която масово се пие тук Geltia – 0,330 мл. цената на различните места по пътя е от 4 – 5 до 6 динара, което при всички случаи е под две евро. По пътя от някои места си купувах пощенски картички с изглед от местата, които сме посещавали. Даже на едно място останах изумен, когато за 5 картички ми взеха само един динар. Вечер оставях дребни монети в кошничката на шофьора на автобуса, който ни е возил през целия ден, после в ресторанта, след ресторанта в бара долу, алкохол, безалкохолни, кафе, вода.

Та за днес

пътуваме за Ел Джем

 През следващите два дена ще разгледаме около 2/3 от страната и ще се запознаем с нейната история, традиции и обичаи. Пътя до там е около час. Пътуваме на юг. В Ел Джем гледаме амфитеатъра. Това е най-добре запазения и най-голям амфитеатър в Северна Африка и трети в света. Той бил един от най-впечатляващите паметници на световната история и е послужил като декор за някои от снимките на филма ” Гладиатор” на Ридли Скот. От паркинга, където спираме, продължаваме по една алея със заведения от едната страна. И попдаме на един камилар, който предлага на туристите да се снимат с неговата камила, за което взема пари естествено. „Ле шукран“ – избърборвам под носа си и продължавам.

Booking.com

Стигаме до амфитеатъра

 и влизаме. Накратко ни разказват историята там. Но аз решавам да си направя един експеримент. Докато водача разказва тук, аз бързам да се кача по големите стъпала до най-отгоре да направя няколко снимки. И да видя как се чува от най-отгоре. Прекрасно чувам какво се говори долу на групата. От най-високото място се открива изглед към входа и камилата, покрай която минахме по алеята до тук. Успявам да я снимам, без да давам пари за това.

Имаме свободно време тук – да стъпим на гладиаторската арена, да бъдем на местата на публиката и дори да минем през тунелите, от които са излизали дивите животни. Разглеждаме и се връщаме. Имаме и около половин час да пием по кафе на едно от заведенията, покрай които минахме. Тук имаше безплатен интернет и аз побързах да кача снимките, които направих до тук. Взех си кафе и един сандвич с малко пикантни подправки. Не обичам много пикантните неща, но точно тези, които си вземам по пътя много бързо ме ободряват и не остава и помен от дрямката, която ме наляга в това топло време. Една студена кока кола и обратно в автобуса.

Продължаваме към Матмата

 Минаваме през SFAX, покрай Махрес, (MAHARES), което е предградие на Сфакс и е с население около 25 000 жители. Пътуваме още час и половина и пак спираме за кратка почивка. Минаваме и покрай GABES и стигаме до MATMATA след близо два часа път още. След Ел Джем релефа постепенно започва да се променя. По пътя в началото минавахме покрай безкрайна редица от маслинови дървета поне 100 км напред. Тези маслинови дървета са така засадени, че между отделните дървета да има поне 10 – 15 метра разстояние, защото корените им са много здрави и се разпростирали настрани. Почвата около тях е добре разорана. Също тук има и много кактуси, които на места се използват и като жив плет, с който се отделят отделните синори на различните собственици на земите. Първо свършват маслините, километри след тях свършват и кактусите, още километри напред виждаме зелени туфи, които покриват на места каменистия и равен терен от двете страни на пътя. Още километри напред свършват и туфите и от там нататък само камънаци. Светло кафяв, сух каменист терен. Докъдето поглед стига. Нито стръкче зеленина. Два часа пътуваме и нищо не се променя.

Стигаме до

Матмата

 Това е най-известното селище на коренните тунизийци,

берберската столица на Тунис

 Горе на един хълм спираме за снимки. Безкрайно далече до хоризонта – сух каменист терен и голи чукари. Тук, на тази панорамна снимачна площадка, ни наобикалят местни хора, които държат различни животни и ги тикат в ръцете, или по раменете на туристите за снимка, съответно да изкарат пари. „Ле шукран“ – не са познали. Един държи сокол, вързан за дебело въже с катинар в единия му край и го слага по раменете на туристите. Един зевзек от групата казва, че не иска снимка със сокол, а искал супа от сокол. Друг пък държеше пустинна лисица – много малко, пухкаво и мило животинче, даже си отърка козината по дрехите ми. „Ле шукран“. Не дават да ги снимам без пари. Ама аз нали съм дявол, успях да си направя една снимка с момчето със сокола на заден план с предната камера на телефона, докато зяпам небрежно по небето.

Продължаваме. Десет минути по-късно вече сме на мястото за обед. А за хората, които не са успели да се снимат със соколите, им казват, че те момчетата с тях ей сега след малко ще дойдат и до ресторанта. Тук ще имаме уникалната възможност да видим интимното пространство на местните жители и ще посетим част от подземните им жилища. Матмата става популярно с това, че през 70 – те години

тук е била заснета част от трилогията „Междузвездни войни“

 И това води безкраен туристически поток тук. По тези земи Индиана Джоунс търси из околните пещери изчезналия кивот. Пустинята до Матмата е също и романтичния фон на Английския пациент.

Ей, сега как ще ме накарат да гледам тези филми отново, за да видя пак тези сцени, снимани тук. Но вече съм много гладен. Ресторантът ни за обед буквално е под земята, там, където са подземните жилища на хората, които живеят по тези места.

Минаваме през един много нисък тунел и се оказваме в една стая, където са разположени масите. Обядът е сервиран в едни големи плата за по 5 – 6 души и всеки си сипва от него в чинията пред себе си. Вземам си една бира и се чудя какво точно да ям. Картофи, ориз или пиле и кус кус. Сещам се какво ще направя. Слагам си предпазливо по малко от всичко, за да има за другите, а после, когато всички излезят, за да снимат наоколо аз ще се върна и ще си доям на спокойствие. Много кус кус и пиле, колкото е останало. Точно така и направих и добре си похапнах на спокойствие.

По стените – мотиви от “Междузвездни войни”,

надписи от рода на „SALLE STAR WARS“, „STAR WARS THE FORCE AWAKENS“ и на фона на тях, рисувани герои от филма и истински декори и предмети използвани във филма. Едно наистина вълшебно място. Тук наистина живеят хора. Едни тесни тунелчета на различни височини, до някои от тях се стига с помощта на въженце.

Качвам се и аз в една такава стая, за да снимам вътре. Но после слизането е много забавно, буквално си отърквам дънките в пръстта, докато слезна един метър по-ниско. Имат си стаи с маси, дървени легла, столове, картини по стените, пътеки и рогозки и т.н.

Продължаваме нататък към пустинята. Имаме още малко път до Дуз (DOUZ). Час, преди залез слънце стигаме и там. Намираме се в

оазиса Дуз,

 известен като ” Вратата на пустинята”, разположен сред оазис от финикови палми, отвъд който следват хиляди километри убийствена, безразлична към човека пустош. Вече съм си платил и за яздене на камила и за каране на АТВ и нямам търпение и за едното и за другото. Спираме при камилите. Тук са и АТВ – тата. Първо сме на АТВ. През това време другите са на камилите. После обратното, за да бъдем ние на камилите, а те на АТВ-тата. След като миналата година се учих да карам скутер – моторетка на остров Корфу,

познайте сега къде ще се уча да карам АТВ. В пустинята Сахара.

 Никога не съм сядал на АТВ, нищо не знам за това как се управлява, но мисля, че пустинята е точно мястото, където ще се науча. Пред нас има една редица от 8 АТВ – та. Първото е на водача, а на следващите зад него сме ние. Двойките се качват на едно АТВ. Аз съм сам на моето по средата на колоната. Слагам си предпазните очила, да не ми влиза пясъка в очите и чакам да ми покажат кое, как, къде и кога се пипа, бута или натиска – откъде газ, къде спирачка. Водачът на нашата група помага с превода. Показа ми момчето. Мина, запали АТВ – тата на всички, показа на всички и на мен по-разбираемо откъде се дава газ и къде е спирачката. Нищо друго не се пипало. Да тръгваме.

Тръгна водачът, първите след него, вторите, третите бяха двама с едно АТВ, четвъртите… Аз съм на ред. Подавам газ полека и тръгвам. Олеле,

като тръгна това чудовище, че като почна да друса,

че като се вдигна облак пясък от АТВ – тата преди мен. И загубих дирите на пътя. Гледам някакъв коловоз с грайферите на гумите от предното АТВ и следвам посоката на зиг-заг. Един отпред, друг отзад, изпреварват се, качват се по бабуните. От време на време водачът се обръща да види дали всички са след него, някой да не се е загубил. И на един завой като загубих дирите на пътя и се качих на една бабуна. АТВ – то спря. Нито напред, нито назад. Давам газ, пясъка назад по мен и гумите потънаха до праговете. Олеле, ами сега? Гледам водачът дали ще се обърне. Погледна момчето към мен и аз помахах с ръка. Той се върна, освободи от скорост и ме избута назад на равно. Давай, казва, като ми махва с ръка. Да давам, ама накъде, не виждам пътя. Той пак се върна и ми показа. Този път вече внимавам. Минаваме през още бабуни. След една от тях видях едни очила – на хората от АТВ-то пред мен. Върнаха се. Отзад ме изпреварва двойката мъж и жена. Мъжът отпред кара много бързо и жената отзад се тръска и подскача.

Тунис по време на епидемия
С АТВ из пустинята

По едно време водачът се обърна, гледа, гледа, замисли се и се върна. Едното АТВ се загубило. През това време другите почнаха да бръмчат наоколо на воля. Мисля си, то хубаво, ами ако им свърши горивото и да не могат да се приберат? Ама бръмчах и аз наоколо, докато се върне водача. Оказа се, че двойката бързаци са се изтърсили от АТВ – то. Минали с голяма скорост през една бабуна и изпаднали от машината. Имали охлузвания. По средата на пътя спираме за снимки. АТВ – то е около час време. Връщаме се там, откъдето сме тръгнали.

Оставяме машините и си чакаме камилите

 Завърна се един керван от десетина камили, слязоха туристите от тях и сега ние сме наред да се качим. Аз гледам камилите и питам водача, дали за мен може да се намери по-ниска камила. Намери се една и за мен. Оказа се тригодишна. Другите били 10 – 12 годишни. С прибрани крака и легнала изглежда много приятно животно. Едногърба, седлото е в задната част на камилата. На самото седло има едно специално глездо, където да мога да си сложа телефона за снимки. Слагам го в едно малко сакче, промушвам шнурчето през дръжките му и стискам другия му край в очакване да се изправи камилата.

Тунис по време на епидемия
С камила из пустинята

Изправя предните крака, надига и задните и ооооо, какво усещане само.

Знаете ли как вдига камилата?

Като асансьор.

А как спуска после?

 няма да ви казвам – като самолет. Първо предните крака, после леко и задните. Вече съм камиларче. Моята камила е привързана с въже за тази пред нея, а тя от своя страна за тази пред нея, която пък води водача камилар. Ще се возим около 40 минути. Бавно, полека. Камилата е уморена от целия ден. Много топла тази камила, бързо ми стопли задника. По средата на пътя спираме за снимки. Точно залязва слънцето. Имам снимка на камила, на фона на залязващото слънце. Дойде и професионален фотограф, който снима всеки един поотделно на камилата. Досетих се, че после може да иска пари за тази работа и му махнах с ръка да не ме снима, за което после съжалявах. По средата на пътя с камилите към нас се присъедини момче на кон, който пък предлага на всеки, който иска да се премести пък на кон, пред него. Срещу пари, естественно. С нас имаше едно семейство – мъж, жена и дъщеря. Жената се премести на коня при момчето, а то тръгна в обратна посока към вътрешността на пустинята. И дъщерята вика от нейната си камила след майка си: „Мамооо, не отивай с непознат в пустиняяята!!!“.

Тунис по време на епидемия
Залез в пустинята

Слънцето залезе много бързо, започна да става студено и

керванът се отправя към финала

 Връщаме се обратно, слизаме и пред нас на едно въже между два кола ни чакат снимките, които професионалните фотографи са ни правили по пътя. Аз намерих моята с АТВ-то. Изобщо не съм разбрал кога са ми я направили. Но беше много хубава. Плащам си 4 динара и си я вземам за спомен. Сега разбрах, че парите за тази снимка са много малко, аз очаквах да вземат по 20 динара примерно.

От тук – обратно на автобуса и имаме

още малко път до хотела в Дуз

 Хотелът ни тук се казва GOLDEN YASMIN hotel Sun Palm DOUZ, четири звезден. Стигаме и хотела, влизаме, на входа ни мерят температурата, минавам и разгледжам фоайето и бара там. Докато ни настаняват, пия един Тиберин (Thibarine 4 cl). Само 6 динара. Знам вече, че в Тунис имало такава местна напитка от рода на ликьорите и тук я намирам в менюто на бара. Бързо ни настаняват. Вземам си тиберина в стаята. Не си пръскам много багажа, защото на другата сутрин ставаме много рано.

Хотелът

има много интересна архитектура – от едната страна на коридора са стаите, а от другата е открито, няма стена, само трегери и колони и от другата страна – направо градинката и палмите във вътрешния двор. Хотелът има Спа център, но не работи заради вируса. Само масаж и терапия с камъчета може. Допивам си тиберина, връщам си чашата на бара и отивам на вечеря. Тук свободно може човек да си взема храната от шведската маса. Масите едни дълги, застлани с бели покривки.

Тунис по време на епидемия
Хотел Златен Жасмин

Сядаме с моето ново другарче на края на едната маса. До нас седнаха две двойки млади и много приказливи хора. Започнаха да си разказват натрупаните спомени и емоции от изминалите дни. Много добре си похапнах. Сервитьори, облечени официално с бели ризи и черни панталони обикалят по масите и събират поръчки за напитките. Аз си вземам бира, за която се плаща отделно – 5 динара, а другите около мен по бутилка вино.

След вечеря се разходих наоколо по пътя нагоре – надолу. В тъмното останах с впечатлението, че като изляза от хотела, мина през паркинга и пресека пътя, от другата страна хващам пустинята – пясъка започва буквално от там. Време е за сън след този изморителен ден. А накъде ще продължим утре, ще разберете следващия път.

Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Booking.com The post Тунис по време на епидемия (2): Из Сахара, Картаген и Междузвездни войн и first appeared on Пътуване до....

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С днешния очерк Цветан ще ни разходи из създаването на българската азбука и ще ни разкаже за Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ. Приятно четене:

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ

и покръстването на българите в Равен, Македония и създаването на българската писменост

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ

На 24 май 2017 пред храма „Св. Николай“ във Варна се провеждаше четене на житието на равноапостолите Кирил и Методий – просветители славяно-български, когато ми хрумна въпросът:

– Дали светите братя са стъпвали в България?

Слава Богу, следите остават, Уотсън!

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ
Св. Св. Кирил и Методий в Херсонес Таврически /Севастопол/ от Ватиканския манускрипт от 1613.

Вероятно те са спрели в 860 г. на път за Хазария/Крим/ във византийските градове Месембрия/Несебър/ и Одесос/Варна/.

В тяхното друго житие „Солунската легенда“ се разказва за тяхната мисия в Македония.

0

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ
Патриарх Фотий и св. св. Кирил и Методий.

Константин – Кирил Философ (827 – 869 година) и Методий (815 – 885 година)


са родени в Солун в семейството на византийски аристократи. Методий бил роден под името Страхота до замонашването си. Кирил бил роден под името Константин, името Философ получил, докато преподавал Философия в Магнаурската школа, а Кирил – в Рим в края на живота си, когато приел монашеството. Византия искала чрез християнизация/покръстване/ на славяните да успее да ги присъедини и постави в сферата си на влияние. Високата ерудиция на Кирил и Методий и съвършеното владеене на български език, ги направили подходящи за мисията по създаване на българска писменост, на която да бъдат преведени Евангeлието, Псалтира и други важни православни текстове.

След пътешествията в Балши – Берат – Охрид – Струмица – Солун – Истанбул – Плиска се върнах и раздвижих останалите си мозъчни клетки и направих нови връзки.

Намерeният надпис край Балша до Берат в Албания, унищожен, но е запазеното копие гласи: 

„Покръсти се от Бога архонтът на България Борис в лето 6374 от духовният си баща Михаил III. Или 6374 – 558 = 865г.

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ
Глаголица и кирилица
Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ
Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ

Къде е покръстен народа? В Плиска?

Според Чернорезец Храбър българската азбука е създаденена в лето 6363 от сътворението на света или 6363 – 5588 = 855г.

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ
Методий и Константин Философ покръсват кан Борис в присъствието кръстника император Михаил
Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ
Император Михаил III Пияницата на Хиподрума/Ат мегдан/ в Константинопол/Истанбул/
Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ
Архонтът княз Борис – Михаил от църквата „Св. Наум“ Охрид.

В 852г. кан Борис поема властта в Брегалница след смърта на агресивния кан Пресиян.

Booking.com

Първата мисия на двамата братя в България била

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ

с цел покръстване на славяните, живеещи между реките Брегалница и река Струма. Данни за мисията се съдържат в Краткото Кирилово житие: „След това той /Кирил / отиде на река Брегалница и там намери няколко от славянското племе покръстени. А пък като намери непокръстените, той ги покръсти и обърна в православната вяра. Тези, които обърна в християнската вяра, бяха 54 000” Осъществяването на тази мисия за една година разкрива намерението на Кирил и Методий да посветят делото си на създаване на нова писменост, на която да бъдат преведени и написани богуслужебни книги на български език

Кан Борис идва на инспекция в Македония да види какви са темповете на покръстване и там също е покръстен.

Къде? В малката Плиска – Брегалница.

В Брегалница в Македония според „Краткото Кирилово житие“

На български език е създена азбуката
Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ
Глаголицата на Константин Философ – св. Кирил.
Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ
Според Солунската легенда покръстването е в Равен

Според Солунската легенда покръстването е в Равен. Къде е той?

Град Равен /Калето до с. Крупиште/ е до Щип на река Брегалница

Според „Солунската легенда‘‘ свети Кирил свидетелствува:

 „И един ден, в света неделя, излязох из църквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб , който говореше и носеше в устата си вързоп смокинови пръчки, двойно привързани. Той ги хвърли в скута ми, аз ги прочетох и намерих, че са 32. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбирах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и ми се чудеха. Също така те ме и скриха. Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски , и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: „ Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил! ” 

Тогава ме дадоха. Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 букви. Аз ги учих малко, те сами много постигнаха. Те, каза господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството.

А защо Солунските братя спират до Брегалница отговор ни дава видния бугарски историчар Божидар Димитров:

А по въпроса защо Кирил и Методий не са продължили мисията си в България отговорът е прост. Азбуката не е имала канонично признание от тогавашните авторитети по въпроса – Константинополската патриаршия и Папството. Да не забравяме, че тогава в сила е триезичната догма. Задача на Кирил и Методий е била да постигнат каноничното й 
признание, но това е могло да стане само ако останат византийски държавни и църковни служители. Останали в България, и те, и Борис I, и азбуката несъмнено щяха да бъдат обявени за еретически.

Геополитическа обстановка на Балканите во лето 855

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ

Българската империя цар Борис I Покръстител включва областта Македония, а Византийската империя областта Темата МАКЕДОНИЯ с център Адрианопол/Одрин/.

На север са Моравия, където светите братя са разпространявали българската писменост.

Панонското княжество е през което са избягали учениците св. Климент, св. Наум, св. Ангеларий до границата ни на Дунава.

Делото на св. св. Кирил и Методий е продължено в Плиска и Охрид.

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ
Кирилицата е създадена от св. Климент Охридски и учениците на светите Братя.
Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ

 Според Солунската легенда след сарацинска мисия идва ред на българската мисия, когато св. Кирил и Методий покръстват цар Борис I в град Равен на река Брегалница във Вардарска Македония. Брегалничката мисия обаче прекъсва защото трябва да се постигне каноничното признаване на глаголицата.

Днес ние можем да прочетем отчета на Константин Философ за обретение мощите на св. Климент папа Римски с автор св. Методий . Тези свети мощи изиграват решаваща роля за каноничното утвърждаване на нашата азбука в Рим като средство за разпространение на Божието слово или благовестието. .

Македонският историк Драган Зайковски пише:

Брегалничката мисија на Константин (Кирил) Филозоф е важна и од еден друг аспект: како почеток на словенската писменост. Имено, во науката постои теза дека токму за време на Брегалничката мисија била создадена првата словенска азбука – глаголицата.

Боже пази България, Северна Македония, Северна Гърция и кирилицата!

Амин!

Писа и преписва со левата рука грешниот хаджи Цветанъ, Ден на българската писменост, лето 2021.

Снимки: Цветан Димитров.

Литература за любопитните:

  1. Житие на равноапостолните Кирил и Методий, просветители славянобългарски, Сборник жития на светци за май, издание на Зографския манастир.
  2. Проф. д-р Драган Зайковски, Христийанизацията на Словените во Македонийа, Бигорски монастир.
  3. Архимадрит Серафим, Църковно – мисионерското дело на Константин Философ, св. Кирил.
  4. Цветан Димитров, Мисията на Константин – Кирил Философ в Крим, Patepis.com.
  5. Акад. Емил Георгиев, Люлка на старата и новата българска писменост.
Booking.com Booking.com Booking.com The post Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ first appeared on Пътуване до....

Доминиканската република – съвети за пътуване

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Веселин ще открие една нова за нашия сайта страна – Доминикана или Доминиканската република. Ако не знаете, тя заема една половина на остров Испаньола 🙂
Приятно четене:

Доминиканска Република

Там, където туризмът никога не спира!

Туризмът тук наистина никога не спира. Доминиканската Република е една от най-желаните и търсени световни ваканционни дестинации. Местните така се нагаждат, че хем да има сигурност за туристите, хем ограниченията при криза да са минимални. В страната и

до момента се влиза без никакви анти-вирусни условия

 Това, което тук се изисква е

носенето на маска

 при приближаване на шведските бюфети, блок масите и рецепциите.

Едни от най- сериозните инвестиции на най-популярните международни вериги хотели са именно и тук. РИУ, Барсело, Хилтън, Хаят, Иберостар и прочие с по няколко хотелски комплекса обикновено групирани един до друг са обградили почти цялата крайбрежна линия на Доминикана. Крайбрежната и брегова линии са крайно екзотични с многобройните палми, светъл пясък и океан, в повечето от ризортите плажните чадъри са всъщност самите палми, някъде в човешки ръст, като в РИУ например. Естествено, всичко това е достъпно само за гостите на самите хотелски комплекси. А те по правило се простират на площ от около 1-4 кв. км. И са плътно наредени почти един до друг. Валутата е местно песо, но всички касови апарати в страната са настроени и за американски долари, които всъщност са предпочитани.

Местните символи са ром и пури

 Естествено основната суровина на страната е захарната тръстика.

В интерес на истината има осезаема разлика между местния и кубинския ром, но тук има една специална напитка наречена Мама Хуана.. Наподобява ликьорен ром смесен и с други алкохоли и на билкова основа от разни местни дървеса. Напитката е екстра преди сън, макар и местните да я считат афродизиак..

Местните са видимо

любезни, но осезаемо мързеливи,

та даже и по сицилианските стандарти.. Допускам, че местния тропически климат и тук е фактор за по-ниската динамика на човешките дейности. Времето също е нещо относително тук.

Хората не бързат за никъде и за нищо

и много добре осъзнават, че други различни хора на острова, освен туристите просто няма.. Заплатите в страната при цени поне два пъти по-високи от България варират между 200 – 300 долара. Естествено и тук, както навсякъде в третия свят за мениджърите и особено топ мениджърите няма горна граница. На плажа обаче е – кой каквото изкара с пазарене за пури, сувенири, атракции и прочие, като обикновено реалната стойност е около четири пъти по-малко от исканото.. С медицинската помощ туристите трябва да бъдат внимателни, че добрите лечебни заведения по средно нормалните за Европа и САЩ стандарти са по правило в столицата Санто Доминго.

Интересно, но в Доминикана

няма локален транспорт

 от хотелските комплекси за където и да било. За да пътувате извън тях има само два начина, такси или кола под наем. Такситата за разлика от колегите си в останалия свят калкулират не изминато разстояние, а минута време.. Още един любопитен факт е, че тук автомобилите имат регистрационен номер само отзад, както разбрах от съображения и за икономии.. Номерата са с американски дизайн. Такава и почти цялата пътна комуникация в една или друга степен.

Фамилията Колумб и Доминикана

 

Христофор Колумб открива остров Хаити на който повече от половината територия се заема от Доминиканската Република. Това е третия остров открит от Колумб след Куба и Сан Салвадор, за който се считат Бахамските острови. Историите и записаните хроники са доста преплетени.

Братът на Христофор Колумб, Бартоломео, основава столицата на Доминикана Санто Доминго в чест на Свети Доминик основател на доминиканския католически орден.

Градът пък е управляван от Диего Колумб

син на Христофор Колумб, също изследовател. В началото целия остров е наречен от Христофор Колумб Еспаньола в чест на Кралицата на Испания финансирала походите му Изабела Кастилска или Испанска. Всъщност оттук започва и завладяването на останалата част от централна и латинска Америка според разни хроники.

Пристигане в Доминиканската република

Желаещите да посетят Доминиканската Република задължително попълват електронно т.н. QR, който по същество е стандартната декларация за граничните и митнически власти. Удобство е, понеже се избягва необходимостта да се попълва ръчно на летището в Доминикана. На влизане се изисква задължително, на излизане граничните служители могат да я поискат произволно.

Друг важен момент за напускащите страната е кучето, с което военизиран служител обхожда всички пътници и което души ръчния багаж преди качване в самия самолет. По правило това е проверката за наркотици в ръчния багаж или във вас самите, за другия, чекирания е ясно. Впрочем от този полет такъв служител ще ви и изпрати на излизане в салона за пристигащи и на летище София.. Самия полет е директен чартър до Доминикана с българаската авиокомпания Гъливеър, ако закупите пакет от български туристически агенции. За кратко самолетът спира в Букурещ, Румъния откъдето взима още туристи за Доминикана. След това полета продължава около 11 часа, но уверявам ви всеки час от това, за което отивате си заслужава! В самолета има кетъринг, вечеря и закуска, както и безалкохолни студени и топли напитки. Алкохола се заплаща. В самите хотелски комплекси обслужването е Ол Инклузив, което включва и всички алкохолни напитки.

За туристите запътили се Доминикана съветът ми

е задължително да си носят  слънцезащитен крем, олио или каквото и да е, но фактор 50! Слънчеви очила, шапки и прочие се подразбира. В този тропик слънцето прониква и на сянка сериозно, да не говорим във водите на океана. И ви препоръчвам да се мажете целодневно при напускане на климатизираните закрити помещения на слънце! Тенът ви е гарантиран!:)

И да не пропусна.. В Доминикана дали поради въздуха или влагата, която се чувства леко и в дробовете, но човешките косми  растат доста по-агресивно!:)

На тези, които се отправят натам желая екзотично прекарване и карибски тен!

Автор: Веселин Давидков

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Booking.com The post Доминиканската република – съвети за пътуване first appeared on Пътуване до....

Из Мароко с велосипед (13): Маракеш

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Завършваме пътуването на Константин из Мароко с велосипед. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнеспродължихме към Азру и Зеида, минахме от Миделт до Ерачидия,продължихме към Мерзуга, останахме на гости на една берберка близо Ерфуд и тръгнахме в посока Бумалн. След Бумалн тръгнахме към Уарзазат, след което – поехме към Айт Бен Хадду, катерихма прохода Тизин Тишка, а а последния път се спуснахме от другата му страна в посока Маракеш.

Днес сме в Маракеш и ще се забърнем обратно в Испания

Приятно четене:

Маракеш

част тринайсета на

Из Мароко с велосипед

   Първоначалният план беше да остана две нощи в

Маракеш,

след което да продължа към водопадите Узуд, намиращи се на около 150 км от града. Момчетата си бяха резервирали хотел за 4 дни по интернет, след което щяха да се придвижат с такси към Агадир, откъдето щяха да се качат на самолета си. Разбира се, моите планове, както обикновено, не бяха съгласувани с кръчмаря.

Из Мароко с велосипед
Маракеш

      Влизането в града беше лесно и… ммм… разочароващо

Из Мароко с велосипед
Маракеш

   …навлизахме в, може би, най- известният туристически център на страната…а изглеждаше, че навлизаме в Столипиново…

Из Мароко с велосипед

   Съвет – ако сте си резервирали предварително хотел в Медината, погрижете се да имате карта как да стигнете до него, още по-добре е да ви чака човек. Ние не се бяхме погрижили, а там е

абсолютен лабиринт

Накрая някакво момче предложи да им покаже къде е хотела и пет минути по- късно бяхме там.   Нямам снимка на хотела им, току-що осъзнах, че

от Маракеш имам много малко снимки

Не знам защо, явно съм бил решил да се наслаждавам и не съм се силил да снимам много. Пък и да не забравяме, че местните не обичат много да ги снимат, та съм избягвал…
   Тeхният хотел беше тясна къща на четири етажа, на първият е рецепцията и ъгъл, пригоден за трапезария. Останалите три бяха с по една стая. Неприятното беше, че нямаше къде да се приберат колелата, затова ги връзвахме /и моето, когато бях при тях/ пред къщата. На вторият ден ми откраднаха бутилката за вода, а на Марк километража, само екрана обаче. Подозираме, че са някои деца, но кой знае. За следващите нощи закараха колелата си на един денонощен, платен паркинг за мотори. Беше на около 2 – 3 км от хотела им, мисля че платиха 5 дирхама за вечер. Та оставих ги и се засилих да обикалям и търся хостел за мен.

Из Мароко с велосипед

   Принципо можехме да резервираме хотел за всички ни, но аз щях да остана само два дни, та се наврях в малките улички.   Тук е времето да отбележа, че

Маракеш е огромен туристически капан

Първо – най-известното в медината е

големият площад Джамал Еф Фна

и всеки ви предлага да ви покаже къде е. Не е безплатно. Не само- много пъти ви въртят из лабиринта от улички, докато си тотално загубен, само и само да ти покажат колко е трудно. Случва се да ви кажат, че е наляво на следващият завой и да ви искат пари, защото те са в друга посока. И площада не е там, разбира се.  

Второ – ако някой ви предложи помощ да си намерите хотел – също не е безплатно. Но тъй като намирах само скъпи такива /30+ евро/, накрая оставих на едно хлапе да ми помогне. Но и то само по скъпи хотели ме влачеше.

Из Мароко с велосипед
Хотелът

   Накрая случайно мернах надпис за хотел в една пресечка и кривнах натам, без да предупредя хлапето, което търчеше по-отпред. Е, то се върна и ме намери и,  след като реших, че ще остана, ми поиска пари, независимо, че хотела си го намерих аз. А и собственика на хотела ме натисна да му платя. Дадох му 8 дирхама и му заявих, че нямам повече, нищо, че иска 20.

Из Мароко с велосипед
Из Мароко с велосипед

   В началото ми поискаха 350 дирхама. Бях предвидил максимум 50 дирхама за вечер, но след толкова търсене, се бях примирил да платя до 100. Та така и му  казах, че повече от 50 не мога да му дам, накрая се спазарихме за 80. Дадох на „рецепционистката” /дъщеря му мисля/ 200 дирхама и тя ми връща 120…чак тогава схванах, че съм спазарил двете спанета за общо 80…бахти късмета… Е, нямах баня с топла вода, но цената си е цена. Момчетата разполагаха с красива стая със собствена баня, топла вода, красиво оформена, обща, тераса на покрива, но пък плащаха 100 на вечер на човек. И имах къде да прибера колелото!

Из Мароко с велосипед
Booking.com

   Маракеш… трудно е да бъде описан

Това е град, който трябва да вкусиш със собствените си сетива.

Из Мароко с велосипед
Джамал Еф Фна, наричан също „големият площад”

   Както казах,

Джамал Еф Фна, наричан също „големият площад”,

е едва ли не центъра на всичко. Обикаляш къде обикаляш, все по него се ориентираш.

Из Мароко с велосипед
Джамал Еф Фна

   Можеш да намериш какво ли не. Площадът е заобиколен от кафенета, а самият той е един огромен пазар.

Из Мароко с велосипед
Из Мароко с велосипед

    Продават се дрехи, животни, „укротители” на змии, хора с орли в ръка, маймуни…

Но не е позволено да се снима, а ако го направиш те карат да си платиш…

или да изтриеш снимките. За да се снимаш с животните искаха по 100 дирхама, което е прекалено (за Мароко).

Из Мароко с велосипед

   Можеш да изпиеш прясно изцеден сок. Най- евтин беше портокаловият- 4 дирхама /40 цента/, останалите бяха по 10.

Из Мароко с велосипед
Из Мароко с велосипед
Растения, сушени плодове и какво ли още не…
Из Мароко с велосипед

   …ако пък ви се прислушат истории – има десетки разказвачи на приказки, които събираха пари и чакаха да се съберат повечко слушатели, преди да започнат да разказват, често в акомпанимент на някакъв музикален инструмент. Е, не на английски…

   Нощем всичко това изчезваше, за да бъде заменено от десетки палатки с ресторанти, разни игри и още повече разказвачи на приказки. Имайте предвид, че храната не е много на ниво, много по- вкусно е в околните малки улички. А и за час видях повече европейци, отколкото за цялото ми пътуване до сега.

Из Мароко с велосипед
Из Мароко с велосипед
Музикален магазин

   Околните пазарчета са много красиви,

да снимаш е трудно и обикновено само ако си питал и са ти разрешили. В това второто, освен продавача, бяха и две красиви момичета, на които свиреше на китара. Изрично ме помоли да снимам, но без да ги хващам на снимката.  

След първата ми нощувка плановете ми заминаха на вятъра

Първо колелото вече ми даваше проблеми –каплата, която оправих в Урзазат отново се държеше странно (в последствие се оказа, че леглото на лагерите в главината си е заминало), багажника ми беше счупен и поправен със свински опашки (много полезни, носесте си винаги няколо)…

Второ – разбрах, че един ден в Маракеш изобщо не ми е достатъчен…

и трето – след цяла седмица с момчетата нямах никакво желание да продължа сам. Т.е.

реших, че Маракеш е краят на пътуването ми

Booking.com

 Платих за още 2 нощувки и тръгнах да търся

гарата,

за да проверя колко ми струва влака до Танджер и ферибота.

Из Мароко с велосипед
Зарядна станция на гарата

   Това, дами и господа, е място, където можете да заредите безплатно телефона, mp3, лаптоп…каквото ви трябва, а тока се произвежда от слънчевите панели на „покрива”. Мда… изостанало Мароко…

Из Мароко с велосипед
Из Мароко с велосипед

   Бях пристигнал рано, касите отваряха около час по- късно, така че използвах безплатното wifi за да мине времето…

Из Мароко с велосипед
Макдоналдс на гарата

   …а група австрийци чакаха да отвори МакДоналдс…бахти, да идеш в Мароко и да си поръчаш… абе всеки луд с номера си.   Оказа се, че не мога да ползвам влака, не беше позволено да натоваря колелото си, дори да е опаковано. Остава ми да намеря

автогарата

и да видя как стоят нещата там.

Из Мароко с велосипед
Закуска на автогарата

   Лека закуска с чай, австрийците да си ядат бигмаците (това завитото е като нашите банички, намаѕано е с мед).

По- късно излязох с момчетата да намерим къде е Карфура (имаха си), за да си купят алкохол. Магазинът е почти както навсякъде, но зоната с алкохол е отделена и има специална, допълнителна охрана.

Из Мароко с велосипед

   Цените са… доста високи. Аз също имах желание да пийна вино, имаше евтини местни варианти, но се спрях на едно червено, полусухо френско вино – 57 дирхама за бутилка от 375 мл…ама какво да се прави.

   А после отново из малките улички и магазинчета. На много места може да видите и процеса на изработка на какво ли не.

Из Мароко с велосипед
Не бях ял боровинки от години, страшно вкусни.
Из Мароко с велосипед
А вечерта приключихме както подобава, виното няма смисъл да го хваля, френско…

   На другата сутрин

Из Мароко с велосипед
Нещо мазно за закуска

ядох нещо, което не помня как се казва. Приличаше на супа от царевично брашно и не беше лошо, но прекалено мазно. 

   Изобщо огладнеех ли се навирах из малките улички и винаги намирах някое скътано местенце, където си облизвах пръстите, обикновено за около 2 – 3 евро. 

Предпоследният ден

тръгнахме да търсим магазин за колела, за да попитаме за кашони да опаковаме колелата.

Из Мароко с велосипед

   Във веломагазините не намерихме, но в тези за моторетки ни продадоха 4 бройки за по 20 дирхама. Засилих се да търся автогарата /чак последният ден…/ по бегли описания и, естествено, се загубих. Но пък мернах фен на Барселона.

Из Мароко с велосипед
Фен

   След едно хубаво обикаляне на тесните улички открих гарата. Купих си билет /160 дирхама за над 700 км, няма лошо/ и тръгнах да се прибирам. В една уличка

открих импровизиран ресторант…

Из Мароко с велосипед

…три метални маси, за риба, за месо и третата с три вградени тенджери- шкембе, леща и боб. Сядаш на металната пейка, поръчваш, сипват ти яденето в метална паница, дават ти панер хляб и ядеш…

Из Мароко с велосипед

 …лъжици няма. Чупи се хляба и се ползва като такава. От лявата ми страна беше седнал някакъв просяк, от дясно – млад мъж в модерен костюм. И двамата топяха пръсти в яденето без да се тревожат. Отстрани имаше 3 или 4 около 200 литрови бидона, единият от тях се ползваше да се пълнят бутилките с вода за пиене, в другите си миеш ръцете, когато се нахраниш. За водата – бутилките се пълнят, около масата има две /2/ пластмасови чаши, пресягаш се, взимаш едната, пълниш, пиеш и оставяш за следващият жаден.

Две купички боб със шкембе и 2 хляба –16 дирхама и преяждаш. Ама беше вкусно, не можах да се спра след първата порция…

Из Мароко с велосипед

   Автобусът ми беше чак след полунощ, така че по обяд освободих хотела и замъкнах кашона на автогарата, където опаковах колелото и дисагите и ги оставих в багажното, а аз се запътих за последна, няколкочасова обиколка из старата част. Пък и последни покупки, някой и друг подарък, знаете как е.  

Вечерта изядох за последно порция охлюви на известният площад /бяха отвратителни/ и се запътих да чакам

автобуса

Когато пристигна положението се скофти малко. Шофьора не знаеше, че трябва да товари колело, оказа се и, че трябва да се плати допълнително за което, а аз сутринта специално бях питал. Опитах се да му обясня, но не говореше никакъв английски. Искаше 50 дирхама, а аз имах 35 всичко, все пак не очаквах да ми трябват повече. Казах му, че имам 15 /исках да имам и някакви за кафе преди ферибота все пак/ и след много викане и ръкомахане се примири. Разкъса кашона и набута колелото как му дойде между багажите.

Из Мароко с велосипед
Автобусът за Танжер

   В

Танжер

пристигнах рано сутринта, валеше здраво и задната капла нещо не беше наред. Повдигнах рамене и забутах в търсене на пристанището. Не питах никой за посоката, ориентирах се горе долу накъде трябва да е морето и след около километър и два баира открих плажната ивица. Пристанището беше на още километър по- нататък, в едно заведение по пътя пих за последно чай и ядох станалото ми любимо мюлфий.

   Фериботът тръгваше час и половина по-късно, но беше на пританището, така че едни 50 евро по-късно вече бях на сухо, наслажавайки се на дъжда скътан на сушинка зад дебелите стъкла.

Тарифа 

 На испанска земя стъпих около 12, нямам точни спомени. Бях се разбрал с моят приятел, че ще дойде и ще ме прибере с микробуса си, когато приключи работа. Неудобното беше, че щеше да приключи вечерта и можеше да дойде най-рано към 9, а да седя 9 часа и да се чудя какво да правя, не ми е по вкуса. Така че изкарах инструментите, постегнах задната капла и потеглих към вкъщи, след като изтеглих малко пари и пих едно кафе. Хубаво кафе. Мароканците и кафето много не се разбират.

   На излизане от Тарифа

минах край магазин на Лидл, та спрях да си купя вода и нещо за обяд и потеглих към планинкият проход, който трябваше да прехвърля на път за въщи. Не е много висок, около 300-400 метра може би, обаче времето се беше скофтило и малко след началото на изкачването заваля.

   Докато стигна половината положението се беше скофтило съвсем, мъглата беше толкова гъста, че едва виждах на 5 метра. За късмет поне почти нямаше коли.

Из Мароко с велосипед

   На площадката, където се виждаше /нормално/ Африка, исках да си направя снимка /каквата си направих и при заминаването си/, но беше безмислено, не се виждаше нищо. Та след едно кафе се качих на колелото и полузамръзнал /кафенето не се отоплява и вътре става течение, а аз – подгизнал от дъжд../ подкарах надолу.

   Спускайки от другата страна дъжда спря, изгря слънце и сгря замръзналите кокали и душата с красива дъга.   На свечеряване реших че ми стига /минал бях едни 50 км/, минах през един магазин да си купя семки и се тръшнах пред него да чета книга, докато чакам моят човек да ме прибере.

Из Мароко с велосипед

И така след 1665 км и 26 дни по- късно си бях пак у дома

Край

Автор: Константин Костовски
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Booking.com The post Из Мароко с велосипед (13): Маракеш first appeared on Пътуване до....

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Цветан ще ни води до Назарет по време на Шабат – не, не Вокално-инструменталния състав Назарет, а градчето, което има претенциите да е роден дом на Исус. Приятно четене:

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат

 или

Варна – Назарет за 100 лева

Дева Мария получава от Архангел Гавраил благата вест в Назарет, че ще зачене непорочно от Светия Дух и ще роди Спасителя ни Христос.                                                                                                                                                                       

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат
Не съм забравил „Благовещението“ на Еl Greco.

Тръгваме на това поклонническо пътуване до Светата Земя във времето и пространството, по стъпките на старите хаджии от Назарет до Божи гроб.

По-нататък в пътеписа е използван езика на Вазов с превод на English. Крачка по крачка, да вървим! Step by step, let‘s go!

НАЗАРЕТ е целта за първия ни ден от хаджилъка. Купуваме си промоционални /30 евро!/ самолетни билети Варна – Тел Авив за петък, 19 април 2019, защото билетите за петък сутрин са двойно по скъпи. Защо ли? Букваме за двама 2 нощувки по 150 шекела в хостел Daher в Назарет/Цветница/, Тиберия – 1, Хайфа – 1, Витлеем – 3, Витлеем/Ерусалим – 1/Разпети петък/, Ерусалим/Велика Събота и Великден/ – 2.

 Тъпча в дисагите/стандартното куфарче за Wizz air/ с гащи, тениски, капа/hut/, слънчеви очила, лекарствата, солети и вафли, бурканче лютеница, розови мускалчета и пътеводителя „Новия Завет“ и застраховка за 11 дена.

Но дяволът не спи и ми изпрати изкусително предложение за командировка в Германия! Пази Боже!

Обетована земя: От летището до Тел Авив

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат
Kaцаме на летище /Бен Гурион/ в 14:30 петък.

 Shabbat Shalom Israel!

Тогава Израел изпада в покой. В петък започва празника SHABBAT/ ШАБАТ/, та чак до събота 21 , когато спират всички самолети, влакове и автобуси. Евреите не ходят на работа, време е за почивка. Ето защо била тази промоция за петък следобед.

През фейс контрола на МOSSAD минаваме бързо, явно не вписваме в профила за терористи – пенсионери. Но интервюто с двама наши младежи нещо се затяга!

За израелската армия не важи SHABBAT.

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат
Няма печат в паспорта! Няма да бачкам!

Получавам безплатно картонче/visa/ за 3 месеца престой без право за работа. Ако изгубиш картончето ще изпуснеш и самолета!

14:53 – добре, че бях си сменил стария паспорт с визите за Сирия и Иран 😉

Митнически контрол няма!

Няма кой да рови из багажа, защото е забранено през SHABBAT! По дяволите, защо забравих бъклицата със сливова! Великденски пости!

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат
Уви, зад зелената линия никой не ни чака
Oбетована земя: Назарет по време на Шабат

                                                                                                                                                                    

От щанда на „WELCOME TO ISRAEL“ грабваме безплатна туристическа карта на Светия град Ерусалим. Не се минаваме да обменим валута по еврейския курс /лев за шекел/и още

питаме за карта на Назарет и транспорт. Няма! SHABBAT!

 PRIVAT TAXI!

15:15 – Последният автобус за Назарет тръгва от централната автогара в Тел Авив в 16 според разписанието на EGEED /има го на руски и английски/. А времето лети, лети! От диспечера на такситата получаваме номерче за максимум 120 шекела до автогарата в Тел Авив. Пристъпвам от крак на крак нервно. Жената гаси цигарата, защото таксито идва най после. Слава Богу!

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат

Спасителят се казва Толик от Узбекистан, който грабва куфарчето ми от ръцете ми и го пъха в багажника. Екстра 2 шекела для чемодан! Деньги дорогой будут, если успеем для автобус на Назарет! Понял! Yess! Нас не догонят!

И забръмчаваме вече по образцовата 25 км автострада за Тел Авив. Топъл вятър нахлува през отворените прозорци и брули муцуните/faces/ ни. Климатикът е изключен. Но няма проблем – само да стигнем навреме. След 15 минути спираме пред автогарата. Слизаме от колата и си прибирам дисагите на Бай Ганьо /briefcase/. Разсеяно бъркам из джобовете си.

Деньги забил в машине! Отдай пожалоста! Толик ясно ме разбра и газ и ни пуха ни пера/дим да го няма/. Това разбира се e стар еврейски номер/виц/. Спасибо, Анатолий!

Благодарих стискайки зъби, но платих тази шеметна цена за копърка/taxi/ 122 шекела вместо 6 шекела за автобусен билет! Бре бре, голям келепир/profit/ пада за мюсюлмани и файда/profit/ за християни. SHABBAT! Добре, че бях обменил по българския курс / за 1 лев за 2 шекела/ във Варна.

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат
Автогарата в Тел Авив

Автогарата TEL AVIV CBS е величествена,

но скапана. Вече е остаряла благородно и опустяла частично, защото много офиси и помещения като, театъра са празни. Построена в 1993 , тя е втора по големина след тази в Делхи и днес се пада извън новия градски център. Тя е свърталище на бездомници и свободна артистична сцена, както и подслон за нещастните туристи, изпуснали своя автобус заради Shabbat. Според Wiki travel автобусът 826 за Назарет тръгва от 6-ия етаж вляво от централния вход.

150 км за 54 шекела за 2 часа са ОК! На чекпойта ме пресреша израелско девойче.

Войничето от Israeli Defence Forces

се разкрещява нещо на идиш, когато минавам през сканиращата рамка. Нищо не разбирам, де да беше на руски или английски! Уви, Генералният щаб е издал заповед в армията да се говори само на идиш! Въпреки, че половината армия говори руски, защото са деца на бивши граждани на СССР. Нежното създание вижда пред себе си огромен 130 кг балкански субект, който минава като товарен влак покрай малка гара. С бойния вик „НАЗАРЕТ!“ вместо „УРА!“ аз се мятам в левия ескалатор и се понасям нагоре към заветния 6ти етаж. Слава Богу, че не чувам прещракването на нейния автомат. Вярната ми жена е плътно зад гърба ми.

БЛАГОДАРЯ на дежурния офицер от МОSSАD пред охранителните камери, който светкавично прецени, че двамата не представляваме опасност и е заби отбой в слушалките на госпожицата.

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат
Израелската армия

Под зоркия поглед на дежурния се чувствам SAVE / в безопасност/. Според табелите SHELTER част от подземията на автогарата са служат като убежище от ракетите на терористите на Хамас.

Новобранките в Израелската армия запитали своя командир:

  • Дали можем да простим на терористите?

Началникът отговорил така:

  • Бог ще им прости! Ние имаме задачата как да организираме тяхната среща!                 

Как да не се влюбиш в тези воини на Давид!

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат
Уви, горките нямат парадни униформи 😉

Ох, дори сме подранили, защото купих билети за 15:40 от шофьора. Лесно се разбираме с този православен арабин от Назарет на английски. Споко, имаме още време да изпуснем водите във WC и се заредим пластмасовите шишета с прясна вода .

Oбетована земя: От Тел Авив до Назарет

 

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат
Зелените автобуси на EGEED летят по крайморска магистрала

Зелените автобуси на EGEED летят по крайморска магистрала. Столичните атеисти, християни и мюсюлмани използват тези автобуси през уикенда Shabbat за да достигнат до плажа. Спираме за ½ час в задръстването. След натрупания адреналин при влизането в Израел аз вече релаксирам и съм забравил да снимам, затова снимките са от интернета. Седя си на първата седалка, зяпам напред и си хрупам солети и се кефя/enjoy/ на пейзажа, защото съм уверен, че рано късно ще се доберем до заветния

Назарет

с Божия помощ.

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат

Спираме в Nazareth Illit

Питам дали трябва да сляза тук за хостела Дахер. Не, това е модерният град – Горен Назарет, а трябва да слезете в стария град – Долен Назарет . Никой не слиза или качва на спирката. Назарет Иллит изглежда мъртъв, жива душа не се мярка. Shabbat! Нашият шофьор ни светва, че тук населението е 80% са евреи, а останалите 20% са араби.

За разлика от Назарет, /най-големият арабски град в Израел с 80 000 жители и център на област Галилея/, където съотношението е обратно. Днес този град е изтрит от картата на Израел, но града не е изчезнал, а градът е преименуван на Nof HaGalil /Изглед към Галилея/, за да се избегне тази конфузия с Горен и Долен Назарет.

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат
Назарет, градът на Исус се вижда отсреща на другия хълм

Слава Богу, Назарет е арабски и християнски град и тук градския транспорт работи дори в петък след 18:00 – идеалното място е да избегнеш Shabbat!

Слизаме на спирка извън града. Докато чакаме на завет местния автобус 10 за центъра, отминава и последният междуградски автобус от Тел Авив за Назарет. Имаме само ½ час закъснение! Ето го, Кладенецът на Богородица е под стария кипарис. А вляво след завоя нагоре по улицата на 400 м се намира старият османски Конак Дахер.

Booking.com

Две арабки ни упътват за хостела с помощта на Google.

Чукаме на клепалото на портата

на фамилната къща за гости Daher Guesthouse Nazareth. След малко се чува звучното шляпане на чехли, старата дървена порта се отваря със скърцане и се появява сънената физиономия на Сами. Той ни повежда нагоре по тясното стълбище, качваме три етажа като минаваме покрай портрета на стената от който ни гледа пра-пра-прадядото Дахер паша.

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат
Панорамата от миндерлъка/sofa/ към Катедралата на Благовещението
Oбетована земя: Назарет по време на Шабат
Разкошна гледка от терасата на покрива!

Отличен избор е този конак Дахер,

Booking.com

но за мое съжаление се оказа запълнен, въпреки потвърдената резервация. След като отказах офертата на Сами за 200 долара за транспорт с кола от летището до Назарет и когато ударил часа 4 Сами решил, че ние няма да пристигнем и настанил една влюбена двойка в стаята ни. Вай – вай! Извинява ни се, че ни е подценил, че ще справим с Shabbat и като компенсация ни черпи с турско кайве и ни предлага изгодно подобна одая /room/ в близкия хостел Витраж. 2 дена по 100 шекела са 200, вместо 300 така ще имаме 100, с които ще компенсираме шеметното такси.

OK! Имаме сделка Самуил!

И така провлачваме куфарчето до

хостела в съседния сокак/street/

до Къщата за гости Vitrage Guesthouse.

Booking.com

За еврейските семейства с децата Витраж може да е препоръчван от Тората рай. Tук за цялата фамилия ще си прекара весело и всичко им бъде сервирано и отсервирано на богатата отрупана маса за закуска all inclusive.

Но този кич с джуджета, патки и шадрарванчета /fountains/ ми идва малко бъктън/more/. Но на харизан ат /gifted horse/ не се броят зъбите.

Но когато Йоси поиска да ни настани в една килия/room/ без прозорец и обща баня и кенеф/wc/.

Аман бре, Йосифе! Ние не искаме да доплащаме твърдо! Самият Самуил Дахер обеща да доплати! Моята жена е инат и си тръгваме и ще напишем горчив отзив! Аман – заман, йок, бре ефенди!/For Good sake, no Sir! /

Йосиф кандисва/agreed и ни настанява в свободна стая с баня след кандърмата/convincion/. Слава Богу, че тази история приключи щастливо за всички.

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат
Ресторант

Огладнели сме вече и отиваме да вечеряме за сефте/first time/ в обетованата земя фалафел с хумус, туршия и фанта.

40 шекела, шукран!

Протяжният вой на мюезина /priеst/

се понесе над ленивия Назарет. Домакинката в черно срита мъжа си да направи място за метани/elbows/.

Украинката ни пожела: До свиданя и всего хорошо! Боже, благодарни сме, че успешно завърши първия ни ден от хаджилъка изпълнен с адреналин, въпреки еврейския Shabbat.

Християните и мюсюлманите не обичат много много евреите, но пък най много ги мразят комунистите! Защо?

Aми защото тази ГАД ЛЕНИН заменя Shabbat със CЪБОТНИК, при който се работи и то безплатно! Веднага се сещам за една друга ГАД ЗЕЕВИ, израелки измамник, който фалира „БАЛКАН”. Амин!

 Боже пази и сохрани мира на тази Свята Земя!

Писа с левата рука грешний хаджи Цветан.

Успение Богодично/Shabbat. Лето 2020

Снимки Цветан Димитров и приятели.

Автор: Цветан Димитров
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Booking.com The post Oбетована земя: Назарет по време на Шабат first appeared on Пътуване до....

Из Иран (9): Ирански Кюрдистан

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад, преминахме през пустинята Лут и стигнахме до остров Кешм в Ормузкия пролив, разгледахме остров Кешм и тръгнахме обратно, минахме през Шираз и Персеполис, разгледахме Исфахан, а днес поемаме към Ирански Кюрдистан.

Приятно четене:

Ирански Кюрдистан

част девета на

Из Иран

Вторник.
Азна – Уч Тапех, 751 km

На мотор из Иран

Бях си нагласил алармата на телефона за 6 ч., но се събудих малко преди това, когато слънчевите лъчи вече озаряваха стаята, проправяйки си път през ефирните пердета. Започнах да се приготвям за тръгване, опитвайки се да бъда максимално тих. Не че нямах намерение да събудя домакина си, но все пак. След като бях почти готов, той също стана и макар и силно недоспал, дойде да ме изпрати.

Из Иран на мотор

Бях безкрайно благодарен на Али за подслона, предвид че надморската височина тук бе 1900 метра и щях да мръзна много, ако бях спал в палатката си.

Днес ми предстоеше отново да навляза в

кюрдската част на страната,

но това по принцип не ме притесняваше особено.

Както си карах безгрижно, видях насреща си друг мотоциклетист. Оле! Разминавайки се, си дадохме знак, че ще спрем да си кажем две приказки. Оказа се швейцарец, който също скитосваше наоколо сам. И той вече нямал търпение да се прибере, но не и преди да направи бързата си обиколка на Иран. Докато си говорехме, се появиха тези хора и след като ни снимаха, се наредиха като аптекарски шишета, за да ги увековеча и аз.

Из Иран на мотор

Въпреки че минах много близо до релефите край Бисотун и тези край Так-е Бостан, дори не си направих труда да спра, за да ги разгледам. Както вече казах, бях се преситил с разглеждането на подобен род забележителности.

В градчето

Равансар

ме очакваше този красив парк:

Равансар – Из Иран на мотор
Равансар

От Шамшир, намиращ се на 1 800 мн.в., започна спускането ми до околността на Хирви (700 м.н.в.), което продължи около 35 километра.

Из Иран на мотор

Тук вече през 10 минути се разминавах с военни джипове с картечница отгоре. Войниците обикновено се усмихваха като ме видят, след което си махвахме за поздрав.

Из Иран на мотор

Пътят не спираше да ме смайва с живописните си гледки, накъдето и да се обърнех.

Изглед към Ирак – Из Иран на мотор
Изглед към Ирак

От околността на Хирви пътят тръгна да се изкачва нагоре. Следващата ми спирка бе пред бензиноколонката в

Новсуд

Разстоянието оттук до границата с Ирак е само 6 километра. След като заредих гориво и се освежих с ледено студена вода, започнах да се изкачвам по

прохода Далани,

за който бях чел в Dangerousroads.org.

Не се плашете, снимките там не отговарят на действителността.

Проходът е асфалтиран по цялата си дължина

и няма нищо чак толкова притеснително в това отношение.

Проход Далани – Из Иран на мотор
Проход Далани

Малко по-късно пред мен започнаха да се разкриват същинските красоти на прохода.

Проход Далани – Из Иран на мотор
Далани

Както вече казах, нямах никаква причина да се оплача от състоянието на настилката, а температурите започнаха да се понижават обратнопропорционално на надморската височина.

По-нататък стигнах и до

най-високата точка на прохода

За последните два часа и половина бях изминал 40 километра, които ме отведоха от 700 до тези 2542 м.н.в. Оттам започнах отново да се спускам към низините по прелестните завои на превала. В моменти като този дори съжалявам, че не мога да отдам цялото си внимание на природните красоти около мен.

Проход Далани – Из Иран на мотор
Проход Далани

Пътят, разстелил плавните си криви надолу по склона, изглеждаше като шедьовър, излязъл изпод ръцете на умел художник. И всяка плавна дъга беше точно на мястото си. Нямаше нищо излишно, но и нищо не липсваше. Абе в общи линии, пътища и жени без извивки хич не ми ги хвалете.

Започнах да се спускам смело надолу

Както си следвах вътрешната траектория на първия от поредицата обратни завои, видях точно насреща си засилен бял джип, който рязко се отклони надясно само и единствено за да избегне сблъсъка си с мен. В следващия миг чух свистене на гуми по асфалта, след което и върху трошляка. В огледалото си видях как джипът беше излязъл от пътя, тъй като не е можел да направи толкова рязък завой с вече намаления радиус. По грубата ми преценка метър – два го деляха от челен удар в скалата пред него. Въпреки това, без да губи и секунда време, водачът му включи на задна предавка, изтегли се и продължи със същия устрем нагоре.

Някой от предишните дни бях видял как човек транспортираше кирката си на мотора, като я беше закрепил перпендикулярно на пътя. Добре че аз не бях закрепил своята така, че иначе някой щеше да прави предница… Майтапа настрана, оттук нататък започнах да виждам много такива бели джипове, натоварени с кашони, раздаващи газ до ламарината.

За да придобиете малко по-ясна представа за последните три часа, през които пътят ме отведе от Шамшир (1800 м.н.в.) през Хирви (700 м.н.в.) и най-високата точка на прохода (2542 м.н.в.) до тук (1200 м.н.в.), можете да хвърлите едно око на картата в близък план:

Смятам, че всички тези завои, комбинирани с денивелацията и липсата на мантинели, обясняват напълно защо в един момент усетих рязко страха си от височини. Това за пръв път ми се случва, докато карам мотоциклет.

Това е третият маршрут, който горещо бих ви препоръчал.

По-нататък пътят ми преминаваше през градчето #

Мариван

Трафикът по традиция беше ужасен, затова на излизане от него се изкуших да ускоря малко повече по баира нагоре, за да изпреваря автомобил, пресичайки непрекъснатата линия на пътната маркировка. Секунди по-късно униформен служител, станал неволен свидетел на прегрешението ми, изрази с отривисто движение на ръката си своето непреодолимо желание да поговорим.

Изкарах голям късмет с това, че той знаеше английски и след като ме попита дали съм турист, ми каза да продължавам, с пожелание за лек път. Чак ми беше трудно да повярвам, че ме пусна просто така, спестявайки ми куп неприятности, в това число и финансови. Бях му повече от благодарен, затова поради липса на по-добри идеи, му показах маршрута си и му оставих една картичка с адреса на блога ми.

Из Иран на мотор

По-натам маршрутът ми премина през някакво малко селце. Тук вече ясно си личеше, че съм не къде да е, а именно в

Ирански Кюрдистан

Ирански Кюрдистан – Из Иран на мотор
При кюрдите

Това не ме притесняваше особено до момента, в който не видях автомат в ръцете на цивилен, също с шалвари, който спореше с друг човек на средата на пътя. Тогава вече мигом си дадох сметката, че не ми е точно тук мястото.

Наскоро бях гледал повторно The bang bang club, който разказва историята на четирима фотографи, запечатвали последните дни на расовата сегрегация в Южна Африка през далечната ‘94-та. Филмът за пореден път ме накара да се замисля над това, какво ли е да бъдеш фотожурналист от горещи точки.

Е, това окончателно прокуди подобни бъдещи мисли от съзнанието ми.

Малко по-нататък

асфалтът просто свърши

и бе заместен от трошляк. Единственото, на което се надявах, бе асфалтът да се завърне триумфално на хоризонта. Докато карах, вече с по-ниска скорост, иззад гърба ми се появи конвой бели джипове, движещ се с безумна скорост. Отбих встрани, за да не се пречкам излишно. Докато извадя фотоапарата, от тях бе останал само вдигнатият във въздуха прахоляк.

Ирански Кюрдистан – Из Иран на мотор
Прахоляк

Тъкмо тръгвах, когато срещу мен се зададе същата картинка – бели джипове, каращи един до друг, като на последна обиколка на рали. Този път дори не опитах да ги снимам, за да не подлагам техниката на всичкия този прахоляк. Едва след това осъзнах, че може би и по-добре направих, че въобще не опитах.

След още няколко километра

попаднах в малко селце,

простиращо се от двете страни на пътя. От дясната страна имаше голям плац, на който бяха паркирани десетки такива джипове, а шофьорите им чевръсто укрепваха товарите си – кашони с надписи „Air conditioner”, „Dishwasher” и т.н. Да бе, да. Само по скоростта и старанието, с което опъваха коланите за пристягане, си личеше, че не работеха на държавна работа.

Направих се, че не съм видял, а за снимане този път дори не си и помислих.

Вече бе започнало да се смрачава, а аз въобще не исках да оставам да спя наоколо. Нещеш ли, иззад следващия завой се показаха ярките светлини на голям град.

Сакез – Из Иран на мотор
Светлините на Сакез

Тази гледка ми вдъхна огромнa доза успокоение. Вече наистина бях започнал да се притеснявам.

Градът се оказа Сакез

Малко след като влязох в пределите му, минах покрай полицейски пункт, намиращ се точно пред военно поделение. Гледките по-горе в планината явно още ми държаха влага, защото реших да попитам униформените там къде мога да нощувам, с идеята да ме поканят оттатък високия бетонен зид на поделението. Е, нямах чак такъв късмет, пратиха ме на майната си. Така де, към градския парк.

Знаех, че

в Иран спането на палатка в градски паркове

е напълно в реда на нещата и се практикува редовно, но далеч не бях в настроение за това. Продължих да карам през града, в посока изхода му, с идеята малко след него вече да си търся своето място. В централната част, през която ме прекара навигацията, протичаха мини концерти през 20 метра. Просто така, с малка сцена и певец или певица. Всичко това несъмнено имаше много общо с предстоящите избори. Да се зачуди човек как така се случваха подобни мероприятия без да се леят промишлени количества алкохол. Някак стерилно изглеждаше всичко това в моите очи.

Докато изляза от града, вече се беше стъмнило, което правеше откриването на подходящо място за бивакуване още по-трудно.

Карах още около 40 km след като излязох от Сакез, докато не видях табела за бензиностанция, която бе достатъчно встрани от пътя и чиито светлини мъждукаха. Реших да пробвам късмета си там, затова тръгнах по този път. От двете му страни имаше ниски дръвчета, а 20 метра по-навътре видях и черен път, отклоняващ се надясно. Естествено, че поех по него. Така се озовах доста встрани от главния път, до малка едноетажна постройка. Чуваше се шумът на някакви помпи, вероятно за напояване, но реших, че ще се адаптирам към него и ще успея да поспя.

Така малко преди 22 ч.

вече бях разпънал лагера

на 1340 м.н.в. и разрязвах поредния пъпеш, когато на метри от мен спря автомобил. От него излязоха трима човека, които бяха дори по-изненадани и от мен самия от неочакваната ни среща. Обясних им какви ги върша, а през това време единият влезе в постройката и спря помпите. Пожелаха ми приятна вечер и изчезнаха в сумрака също така, както се и появиха.

Иран в тази си част се усеща много по-различен

Вече бе започнало много да ми дотяга от асоциализацията, липсата на комуникация с моя си свят и всичкото това нетърсено от мен внимание, което получавах. Освен това ми омръзна и онова чувство, което ме спохождаше всеки път, щом започнеше да се свечерява и трябваше отново и отново да си търся място за пренощуване.

Мислех си, че този близък изток ще ми държи влага доста време. Давах си сметка, че все още имам много за разглеждане в Европа, а Памир може спокойно да почака още няколко години.

Очаквайте продължението

Автор: Борислав Костов

Снимки: авторът



Booking.com



Booking.com

 

Т.к.booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите, Коста Рика или на Мавриций:)

Малдиви:



Booking.com

Коста Рика:



Booking.com

Мавриций:

Booking.com



Booking.com

The post Из Иран (9): Ирански Кюрдистан first appeared on Пътуване до....