Author Archives: Пътуване до...

Из Мароко с велосипед (12): Спускане от Тизин Тишка

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнес, продължихме към Азру и Зеида, минахме от Миделт до Ерачидия,продължихме към Мерзуга, останахме на гости на една берберка близо Ерфуд и тръгнахме в посока Бумалн. След Бумалн тръгнахме към Уарзазат, след което – поехме към Айт Бен Хадду, а последния път катерихма прохода Тизин Тишка. Днес ще се спуснем от другата страна на прохода в посока Маракеш.

Приятно четене:

Спускане от Тизин Тишка

част дванадесета на

Из Мароко с велосипед

   Събудихме се доста рано – още нямаше 8. Поизлежавахме се малко и станахме да проснем, все още мокрите от дъжда, дрехи и обувки на слънце.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Докато при нас печеше приятно…

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   …отсреща и в ниското мъглата командваше положението.
   Докато „украсявахме“ дървото и столовете чух гласът на Максуел над мен…

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   …тъкмо бяха пристигнали. Оставих обувките да съхнат, обух дебелите чорапи и се качих при тях да пия кафе. Мароканците ме гледаха като гръмнати как си шляпам по чорапи. За съжаление заедно с тях пристигна и мъглата при което доста позахладня.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед
Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   За късмет се задържа само около половин час.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Като си изпихме кафетата слязохме на площадката пред стаите и се отпуснахме под слънчевите лъчи. Не бързахме изобщо,

до Маракеш оставаха някакви си 70 км,

а смятахме да спрем на поне 20 – 30 км преди това, да нощуваме на палатки и на следващият ден да влезем още сутринта.

Максуел и Марк се възползваха от банята да се изкъпят. Разказаха как се върнали до селото, предната вечер, оказало се, че няма хотел и отново потеглили след нас. На едно разширение край пътя имало някакви магазинчета, тип барачка /ние също ги видяхме, бяха затворени/ и на едното била открехната вратата, явно собственика излязъл до тоалетна и те го питали за хотел. Той пък им казал да влизат да спят при него. Магазинчето било натъпкано, та трудно се събрали, но били на сухо, което си е достатъчно при тези условия.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед
Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Още непрехвърлили изцяло планината и

пустините изчезнаха, изместени от красиви, зелени гори

Наслаждавахме се на гледката и слънцето поне 2 часа, ако не и повече.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Все пак, малко по малко, посъбрахме багажа и натоварихме колелата. Докато товарех тези две хлапета ме крънкаха постоянно за при. Продавачът на магазина, седящ от другата страна на пътя, ги видя, развика им се и ги замери с камък, за да ме оставят на мира /и даже не дойде да се опита да ми продаде нещо/.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

Появи се и някакъв автобус с туристи. Япончета някакви. Направиха по една снимка на пейзажа и се юрваха като луди да правят десетки снимки на цъфналото дръвче.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед
Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед
Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Следваше леко изкачване и после само спускане. Гледките бяха просто великолепни, особено за зажаднелите ни за зеленина очи.    Малко преди да започне спускането, на един завой, подминах младо момче, около 14 – 15 години, което ми поиска пари. Аз пък го напсувах на български, дотегнало ми беше от такива. В последствие Уилям, който беше на опашката доста зад нас, ми разказа как видял хлапето да се навежда, да взима камък и да го крие зад гърба си. Стигнал до него и преди да го пита нещо той го почнал „И какво, чакаш да мина и да хвърлиш камък по мен ли? А?“ и му се изхрачил в лицето. Хлапакът бил толкова шашнат, че изпуснал камъка и замръзнал. 

Спускането, от своя страна, беше великолепно

Движехме се с 55 – 60км/ч, като Уилям с лекота ни задмина – лягаше на завоите като че беше с пистов мотор, спирачки все едно нямаше. Прелитахме през малки селца и си спомням как излизам един завой и до пътя застанал полицай и ни ръкопляска и вика окуражително. Забавно беше.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Продължи около 15 км и се наложи да спрем, защото вятъра беше създал проблем с лещите на Уилям, та трябваше да ги свали и сложи  очилата. 

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед
Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   От тук продължихме с нормално темпо, терена беше хълмист, но беше приятно да се кара. Към обяд спряхме в една горичка да си сготвим.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Точно отсреща една мароканка чакаше превоз. Май се усети, че я снимам, но не реагира.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед
Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед
Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

      Местенцето наистина беше приятно. Легнахме на тревата и се наслаждавахме на гледката поне в продължение на половин час, преди да изкараме „кухнята“.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Максуел /42г./

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Марк /45г./

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Уилям /39г./

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Така де, това че сме на колела не значи, че само сухоежбина ще ядем…

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед
Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

    Магазинче за килими край пътя.

На около 40 км от Маракеш

минахме край едно градче

и се отбихме за да пазарим за вечеря. 

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед
Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед
Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Попаднахме лесно на покритият пазар. Много готини са,

тук може да се види истинското Мароко

в покритите пазари на местните, в страни от туристическите маршрути.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед
Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Питка хляб за 1 дирхам, прясно изпържена риба за 2

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед
Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Няколко километра по-късно намерихме място за бивакуване в една маслинова градинка.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед
Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Тук поне сух клонак имаше в изобилие и, след вкусна вечеря, не беше никакъв проблем да поддържме огъня

Някъде наблизо имаше селца, до късно се чуваше силна музика и смях. През нощите се събудих от напевите на мюфтиите. По звука съдя, че около нас имаше поне 7 – 8 минарета и поне от едно от тях звучеше жив мюфтия, не просто запис.

   На следващият ден се събудих много рано, заедно с Уилям, и си приготвих кафе, докато се събудят останалите.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   Уилям беше премръзнал. Обикновено опъваше само долния, мрежестия слой, на палатката. Обаче през нощта всичко беше подгизнало от роса. Каза, че се събудил още към 3 – 4 подгизнал от вода, но вече било късно, та се облякъл дебело и продължил да спи. Наложи се за изливаме вода от палатката, а спалният чувал и дрехи се проснаха по дърветата да съхнат.

Проход Тизин Тишка – Из Мароко с велосипед

   И така 2 часа по- късно стигнахме Маракеш.    Ама за това следващият път.

Очаквайте продължението

Автор: Константин Костовски

Снимки: авторът

Booking.com

Booking.com

Нощувки около Тадарт:



Booking.com

Други разкази свързани с Мароко или писани от Константин Костовски – на картата:

Мароко и Константин Костовски

Още изгодни нощувки и цяло Мароко:


Booking.com

Синайският манастир ,,Св. Екатерина“ – Синай, Египет

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Пътеписът днес ще ни отведе до Синай и манастира Света Екатерина. Наш водач ще бъде Цветан, Господ здраве да му дава!
Приятно четене:

Синайският манастир ,,Св. Екатерина“

полуостров Синай, Египет

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Акварел от Дъг Патерсън

Светият Синайски манастир на Св.Екатерина

(The Monastery of St.Catherine at God-xTrodden Mount, SINAI) е източно православен (гръцки) монашески център в Египет с непрекъснат духовен живот от 17 века.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Икона от 17 век

Горе вдясно – тялото на Св.Екатерина се носи от ангелите, горе вляво- Мойсей получава скрижалите с 10-те божи заповеди, долу вдясно-монасите тържествено посрещат своя владика.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Картина на Ел Греко от 1570 – Трите върха с манастира Св.Екатерина

Картината на Ел Греко от 1570 г изобразява трите върха с манастира Св. Екатерина в полите на планината Хореб са заедно с няколко метоха.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Литография от Дейвид Робертс

Манастирът Св.Катерина е в планината Синай (Зъб) под Светия върх на Моисей (Джебел Муса) висок 2 240 м.

Нашият връх Мусала/Муса-Аллах/носи също името на пророка Моисей/Муса/ и Господа/Аллах. Румънският курорт и манастир Синая носят името на свещената планина Синай, както и руският Раифски манастир край Казан носи името на Раифския манастир в Синай

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Икона на Св. Екатерина

Икона на Св. Екатерина.

Светицата е родена в Александрия в 294 г. в богато аристократично семейство под името Доротея. Тя е била високо образована в областта на философията, риториката, поезията, математиката, астрономията и медицината. Нейната красота, произход и образование я правели желана годеница, но тя се оженила за Бог и станала монахиня. Тя била кръстена Екатерина, което означава Стефания (корона). Молете се  да ви защити от вируса Корона 19!

Участвала в много публични диспути, тя обърнала в правата вяра много учени и дори жената на император Максиминус. Ядосан заради това, той я подложил на мъчения на колело с ножове и накрая обезглавил тази 18 годишна девица. Ангелите отнесли тялото и на най-високия Синайски връх 2646 м – Св. Екатерина.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет

Три века по-късно монасите получили видение и свалили мощите й долу в новоизградения манастир наречен на нея.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Крепостните стени на манастира

Император Юстиниан през 521 г. изградил около манастира мощни крепостни стени от гранит, дебели 2 – 3 м и високи от 8 до 25 м.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Литография на Дейвид Робертс

Императорът изпратил войници от района Черно море (Понт) за охрана на манастира. Днешните бедуини са потомци на тези понтийски гърци.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет

От надвисналите дървени къщички над стените, спускали кош или мрежа за товари или за хората, които имали достъп. При опасност малката врата в стената бързо се залоства и зазидва.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет

На северозапад от манастира е градината, до която се стига през подземен вход.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Манастирската градина

Манастирската градина е оазис с маслини, нар, кайсии, черници, вишни, бадеми, дюли и лозя. Рай в пустинята!

Естествено е за един православен, когато си в Египет

да поискаш да посетиш и Синайския манастир „Св.Екатерина“

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Висящата църква в Кайро

През 2012 година нашата египетска екскурзия завършваше

с разглеждането на Висящата църква на Дева Мария в коптския Кайро, а вечерта имаше трансфер обратно до Хургада и полет до София в следобедно време на другия ден.

Висящата църква

е наречена така, защото тя виси над пътя върху една арка, до която се стига по 29 стъпала.

Олтар – Висящата църква в Кайро, Египет
Олтарът на Висящата църква в Кайро

Пред олтара  от ливански кедър и слонова кост се помолихме на Богородица да ни даде възможност да посетим православния манастир Св.Екатерина в Синай.

Новият план беше да  хванем самолета за София от Шарм-ел-Шейх,

където имаше междинно кацане. Този план ние реализирахме с известната туристическа компания Кук.

Бягството на Святото семейство в Египет от преследването на юдейския цар Ирод – икона от Синай – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Бягството на Святото семейство в Египет от преследването на юдейския цар Ирод – икона от Синай
Криптата на църквата Абу Серга, Кайро
Криптата на църквата Абу Серга в Кайро

Криптата на църквата Абу Серга, Кайро или пещерата, където е намерило убежище Свeтото семейство на Йосиф.

Криптата на църквата Абу Серга в Кайро, Египет
Криптата на църквата Абу Серга в Кайро

Коптският музей беше в ремонт,

затова не видях новооткритото апокрифно евангелие на Юда. Аз имах надежда, че ще видя най- старото евангелие, съхранявано в манастира „Св. Екатерина“

Коптска икона. Пророк Моисей с горящия храст
Коптска икона. Пророк Моисей с горящия храст

Да свалим оковите на Св. Георги Победоносец и

Оковите на Св.Георги Победоносец – Кайро, Египет
Оковите на Св.Георги Победоносец

да се сбогуваме с  Кайро

с ориенталски песни и танци.

В 21 часа след банкета с нилски костур на скара имаше шеметни танци на дервиши.

                       

На кея пред плаващия ресторант ни чакаше бус

В него бяха Джони – нашия гид с три възглавници и двама шофьори. Те бяха много доволни, че успели да видят,

как Мохамед Салах отбелязал гол за Ел Мокаулун

Той беше изгряваща звезда, за която чух тогава за пръв път, който днес играе за Ливърпул. 

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Пътят към Синайския манастир

Ние прегърнахме възглавниците и дремуцахме по

дългия 313 км път до Синайския манастир

Само веднъж  войници ни разбудиха за проверка преди тунела под Суецкия канал, за да се уверят, че не превозваме експлозиви.

След 6 часа бясно каране  спряхме рязко.

„Лет гоо то сумит!“– „Да вървим към Върха!“ – ни разбуди Джони.

Връх Джебел Муса – беибелйски Синай –Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Връх Джебел Муса

Върхът е Джебел Муса (библейският Синай)

Там Мойсей е получил от Господа 10-те божи заповеди. Това е свещено място за евреи, християни и мюсюлмани.

– Върхът го остави на Моисей. Ние искаме да се наспим, а не да посрещаме изгрева!

– ОК! – и Джони ни стовари пред Арходарика (хотелът, който е извън стените на манастира.) Там можете да си вземете двойна стая, която можете да запазите на тел. 20 69 3470 353, а не като нас, да спите в буса

Booking.com
Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Кафе на закуска

Сутринта в 6 часа закусих овче сирене с домати, а жената пи турско кафе в тихата ориенталска обстановка.

Закуската и вечерята влизат в цената на стаята, затова Джони пропусна да плати закуската.

.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет

Входът на манастира бе отворен в 9 часа сутринта, та чак до 23:45 часа Джони каза, че сме извадили късмет, защото днес е събота –манастирът е затворен в петък и неделя за туристи.

На входа на музея отец Дамянос, игуменът, късаше билетчета по 6 евро:

– Откъде сте? От България? За православните братя – безплатно!

Ех, ако знаехме по-рано, отче! А можехме да бъдем още на утринната литургия.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
С камили към връх Муса

Джони беше опитен гид, подготвен за нощното изкачване на върха. Изкачването ставаше с камили по 50 долара, включително топлите одеяла. Джони знаеше работното време на манастира за туристи, но уви не знаеше, че той е винаги отворен за православните поклонници.

Първоначално Синайския манастир се наричал Преображенски както църквата (KATHOLIKON)

Църквата е гранитна трикорабна базилика с дървен покрив, подпрян от 12 колони и мраморен инкрустиран под от времето на император Юстиниан.

Подобна византийска мраморна натилка (но закрита от  турски килим) има в катедралите на Св.София в Константинопол и Трапезунд/Истанбул и Трабзон/.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Пред иконата св.Екатерина

Събиране на елей (зехтин) от кандилото пред иконата св.Екатерина. Позлатеният дървен иконостас е изработен от монасите в 1612 година  в „критски“ стил.

Олтарната икона на Св.Екатерина е без сребърния обков –Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Олтарната икона на Св.Екатерина е без сребърния обков

Зад иконостаса   – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Зад иконостаса

Зад иконостаса са скрити двете съкровища – ковчегът и мозайката. По стените са окачени на пирони безценни древни икони.

Ковчегът на св.Екатерина   – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Ковчегът на св.Екатерина

Сребърният ковчег за мощите на Св.Екатерина е подарен от руския император Александър II – Цар Освободител в 1860 година. Вечна му памет!

Мощите на св.Екатерина   – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Мощите на св.Екатерина

Уви за мое съжаление, мощите се отварят в събота чак в 22:30 часа за поклонение. Ръката на светицата е обсипана с пръстени и гривни. Нейната глава е положена в диамантено огърлие. От нейните свети мощи се излъчва сладко ухание. 

Сребърен пръстен с монограм АК или Света Катерина – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Сребърен пръстен с монограм АК

Всеки поклонник получава за спомен сребърен пръстен с монограм АК или Света Катерина.

Абсидата, мозайка –Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Абсидата

Прочутата мозайка в абсидата „Преображение“ е от 6 век. Само в Истанбул в „Света София“ или в Равена в „Сан Витале“ могат да видят такива прекрасни византийски мозайки.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет

Когато реставрираната от американците мозайка е огрята от слънчевите лъчи през източния прозорец, тогава се вижда, че „Неговото лице засиява като слънце и Неговото облекло е бяло като светлина

Някои заблудени уфолози виждат в мандорлата с изходящите лъчи, която обгражда възнасящия Христос, стартиращ космически кораб.

По краищата на мозайката има наниз от медальони на 12-те апостоли и 12-те пророци и кторите игумена Лонгиний и дякона Йоан.

Утринна служба – Акварел на Дъг Патерсън   – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Утринна служба – Акварел на Дъг Патерсън

По време на утринната литургия, която е от  5:00 до 7:00 часа всяка сутрин, това може да се види. Почукай и ще ти се отвори, ако си православен.

Събувaме се преди да пристъпим в източната част на базиликата, където е вграден 

параклисът на неопалимата къпина

или горящия храст (burning bush).

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Акварел на Дъг Патерсън

Параклисът на Св.Елена или Светия горящ храст е облицован с порцеланови плочки с флорални мотиви в синьо. Около храста е построен първия параклис в 330 г.

Олтарът в параклиса на неопалимата къпина – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Олтарът в параклиса на неопалимата къпина

Олтарът е разположен над корените на свещената неопалимата къпина. Прекланяме се и се прекръстваме. Амин.

Обуваме се и излизаме навън включвайки се в тълпата туристи от върха, която сега обикаля църквата.

Манастирът е мъжки, но може да бъде посещаван от жени. В новите килии живеят 27 монаси.

Кладенец на Моисей – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Срещата при кладенеца на Мойсей с любимата е с цел да й напия водата

Една бутилка мавруд дар от България за монасите да споменават нашите починали близки в молитвите си към Бога.

Помени, Господи, като благ Твоите раби и каквото съгрешиха в живота, прости, защото никой не е безгрешен, освен Ти, Който и на починалите можеш да дадеш покой

А ние си носим бутилка с вода, което е задължително в тоя пек!

Владиката Дамянос на Синайската автономна църква – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Владиката Дамянос на Синайската автономна църква

.

Най-богатата библиотеката в света има над 3300 древни ръкописа. Тогава тя беше в ремонт. Днес в модерната библиотека, ако се помолите на библиотекаря – тексаският монах Юстиниан (Джъстин) – може да ви покаже и два средновековни български псалтира.

Пред  музея

има голяма опашка, заради безценните артефакти.

Камбанария – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Камбанарията зад нас, е построена от рицарите кръстоносци има 9 камбани дар от руския император Александър II
Най-старата ръкописна Библия от 4 век „CODEX SINAITICUS“ –Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
CODEX SINAITICUS

Зад бронираната витрина е

най-старата ръкописна Библия

от 4 век „CODEX SINAITICUS“. Тя е открита от германския учен Константин Тичендорф в 1844 година, който взел уж на заем голяма част от ръкописа за превод от гръцки и публикация в Русия. През 1933 година Сталин  го продава на Британския музей за 100 000 лири. Така днес ръкописа е поделен между Лайпциг, Санкт Петербург, Лондон и Синай. В библиотеката има и ръкописна сирийска библия от 4 век.

Христос Пантократор (Вседържител)

е енкаустична икона от 6 век изпълнена с бои смесени с горещ восък. „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния!“

Христос Пантократор (Вседържител) – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Христос Пантократор (Вседържител)
Саккос (архиерейско наметало на Кирил Критски) – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Саккос (архиерейското наметало на Кирил Критски)

Саккос (архиерейското наметало на Кирил Критски) от 18 век със сърмена бродерия. Дървото на Христос е с апостолите като негови плодове.

Небесната стълба (лествица) – икона от 12 век – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Небесната стълба (лествица) – икона от 12 век

В ръкописа „Лествицата“

на игумена на Синайския манастир Св. Йоан има 30 стъпала или 30 добродетели по които трябва да се изкачим, за да стигнем до небесното царство.

Лествицата (арабски ръкопис) – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Лествицата (арабски ръкопис)

Арабският ръкопис е със стълбата към рая, където също ангелите помагат на душите да се изкачат, а демоните ги бутат да паднат от нея.

Според Новия завет, Иисус Христос се изкачва на планината Тавор заедно с апостолите Петър, Йоан и Яков (долу) и там Иисус се преобразява пред очите им. „Лицето Му светна като слънце, и дрехите Му станаха бели като светлина“ От двете Му страни се появили старозаветните пророци Илия (вляво) и Моисей (вдясно).

Ферманът (обязателството) е подписан с ръката на Мохамед и дава защита на християните, както и привилегии. Султан Селим III взел оригинала в двореца Топкапъ, Истанбул и оставил копие за тези които могат четат:

„Нито един камък от църква да не се използва за строеж на джамия или храм, и всеки мюсюлманин, престъпил тази заповед, да се смята за отстъпил от Бога и Неговия Пророк.

Епископите и монасите не подлежат на облагане с данъци ако живеят в горите или по реките на запад или изток, на север или юг.

В това аз давам честната си дума.От сега те живеят под защита на моето завещание и завет, и ползват от всякаква защита от всички притеснения. В поправката на църквите им ще бъде предложена всякаква помощ. С това те се освобождават от всякаква военна служба. От сега те живеят под закрилата на мюсюлманите.

Никой да не престъпва указанията на този документ отсега, та до Съдния ден. Мохамед, Вестител на Аллаха“

За мюсюлманите монасите пък издигнали джамия вътре в манастира. Въпреки това

терористите от „Мюсюлмански братя“

нерядко се опитват да обстрелват манастира, който се охранява зорко от бедуините. За това пътя към манастира е обсипан с чек-пойнтове (КПП- та) на египетската войска.

Джамията в манастира – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Минарето на бялата джамия е по-ниско от камбанарията
Бедуин поднася кафе на монасите – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Бедуин поднася кафе на монасите

Между бедуините и монасите цари взаимно уважение и хармония. Бедуините получават безплатно хляб и лекарства от манастира. Те първи се притичат на помощ при пожара в манастира през 1971 година.

Мойсей се събува сандалите пред горящия неизгарящ храст – икона – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Мойсей се събува сандалите пред горящия неизгарящ храст – икона

И явил се пред него ангел Господен като пламъкът на огъня в средата на бодливия храст. И видял той, че бодливият храст гори, но не изгаря. И Моше казал, ще отида да видя това велико явление (чудо), поради което бодливия храст не изгаря. И видял Господ, че той се приближава да огледа храста и го повикал Господ от средата на храста: „Моше! Моше!“ И той казал: „Ето ме!“ И Бог му казал: ‚Не се приближавай, събуй си обувките (сандалите) от краката си, защото земята на която си стъпил е свята

– според първоизточника Тора.

Моисей си събува обувките – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Между камъните на зидарията на параклиса на горящия храст (burning bush) евреите пъхат бележки с молби към Господа.

Пред неопалимата къпина  – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Пред неопалимата къпина

Пред свещената  неопалима къпина има винаги тълпа от туристи, които искат да откъснат листенце за спомен.

Пред неопалимата къпина  – Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Пред неопалимата къпина

По-високите като мен имат предимство да достигнат до храста. Уникалният храст понякога освобождава леки етерични масла, които може да се запалят, но не изгарят храста.

Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет
Православен манастир Св.Екатерина

Сбогом на това благословено от Бога свещено място!

10:15 часа. Време е, остават още 202 км до летището в Шарм-ел-Шейх, където след 3 часа ни чакаше нашия самолет. Слава Богу!

На митницата в Шарм-ел–Шейх ни спряха:

– Какви са тези кристали! 40 евро мито!

– Тогава Ви ги оставяме. Дадохме 1 долар за тях на едно бедуинче

– Халал да си Ви! Взимайте с вас тези камъни и иконката за спомен от Синай! Шукран!

Моисей си събува обувките, икона –Православен манастир Св.Екатерина – Синай, Египет

Боже пази Египет и България! Амин!

Писа грешният хаджи Цветан Димитров,

Петровден, 2020 година.

Първите дигитални снимки са на инж.Цветан Димитров.

Литература:

1.Библия.

2.Коран.

3.Тора.

Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът



Booking.com



Booking.com

Други разкази свързани с Другият Египет  – на картата:

Другият Египет 



Booking.com

Австралия(4): Из австралийския буш

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътеписа на Василена за пътуването и до и из Австралия. Като начало се запознахме с плана на пътуването и докато бяхме в Холандияспряхме в Кьолн, а след започнахме същинското пътуване: първо пристигнахме в Сиднипосле си купихме джип, ходихме до Сините планини и пещерите Дженолан, а днес тръгваме към австралийския буш.

Приятно четене:

Австралия

част четвърта

Из австралийския буш

Ню Касъл – Порт Макуири

19– 22 септември 

19 септември

Днес просто ще се придвижваме от точка А до точка Ню Касъл. Едно от нещата, с които почти ще свикнем до края на пътуването е имената на места в Австралия – вариантите са три: или са взаимствани от местния аборигенски език (Улумулу, Ката Джута, Нитмилук) и все повече европейските имена се „забравят“, отстъпвайки мястото на местните; или са наречени по очевадно прост начин от първите британски капитани и заселници (Зелен Остров, Голям Пясъчен Полуостров, Бялонеделни Острови), за Капитан Кук ще си говорим повече като стигнем Куинсланд; или абсолютно плагиатствани от преселенческото място на заселниците (Ню Касъл, Ливърпул, Дания). Ясно е, че като идваш от Шефилд ще ти е най-лесно да си именоваш новото селище от три къщи по същия начин, ама нека изясним едно нещо – Ливърпул не е квартал на Сидни, а Дания и Албания не са съседки. Ама, айде, от нас да мине. Така ви е дошло – такива имена сте им дали. Няма много да се възмущаваме. 

Снощи спахме в хостел, за да завършим стоплянето и изсъхването след снежната буря. Така можем да се насладим на удобствата на хостелската кухня и да си препечем филийки (лукс голям!) пък и да се позабавим с тръгването. 

Тръгнахме, все пак, но

самото пътуване не дава теми

за разказ.

Първата ни спирка е на около час от Ню Касъл, до езерото, където ще си приготвим салатка за обяд. За да не объркаме случайно пропорциите на нахут към зеленчук, зорко ни наглеждат

ято пеликани. Големички такива

Няма как, ще внимаваш с дозировката при такъв контрол на качеството. Решихме да подкупим журито с малко огризки от ябълки, ама те пък се заинатиха – не щат подкуп. Извинете, ама къде се е чуло и видяло да се оценява веган обяд от злояди рибоядни. Нещо тук ми мирише на саботаж. 

Абе да си гледат работата! Моята салата с нахут е корона в репертоара ми – колкото и да ме гледате косо, не мога да я объркам:

Салата от Нахут

Задължителни съставки – нахут от консерва или буркан (ако сте ящни като нас – по една на човек). 

Незадължителни съставки – домат, краставица, лук, червена пиперка, зелена салата, спанак, царевица, печен пипер, маслини, авокадо, ябълка, кисели краставички, бадеми … Схващате идеята
Дресинг – зехтин, лимон, балсамов оцет, сол, зелена подправка (магданоз, мащерка, риган, босилек, мента …)
Метод – разбъркайте в една купа всичко, което сте намерили и яжте с лъжица директно. Ако сте двама, препоръчително е пак да ядете от една купа, за да има мъжа ви по-малко да мие след това. Ако сте на хубава гледка, задължително си снимайте купичката с този фон. И най-важното! Да се помни! … Никога не оставайте с по-малко от две консерви нахут! Ако вземе, че се случи това непростимо събитие, ще ви простим да заместите едната консерва с червен боб, бял боб, царевица или друго любимо ви от семейство бобови. 
Салата с нахут и пеликани – Австралия
Салата с нахут и пеликани

Приключваме с пеликаните и следващата бърза спирка е

близкият плаж,

чието име за съжаление не помним. Разходката стига само до дюните на плажа за бързи снимки на панорамата и бързо се връщаме … с обувки пълни с пясък. Оффф – никога няма да спре да излиза пясък от маратонките ми сега!

Тази вечер се настаняваме в

луксозен парк за каравани на отсрещния бряг – срещу Ню Касъл

Нашият парцел е точно до океана, но за съжаление са ни запречили гледката с храсталак. Дори и от палатката никаква природа не виждам от тези дървета! Ще трябва някак да се задоволим с шума на вълните за приспивна песничка. Но за да ми се извини за недомислянето откъм озеленяване, денят ме изпраща с розово-лилав залез, докато оправям леглата (не, не … няма да си лягаме по залез – не сме пенсионери).

Къмпинг край Ню Касъл, Австралия

Прекарваме следобеда в четене на книжки и релаксиране. Вечеря приготвяме в оборудваната закрита кухня на къмпинга, но когато се връщаме към палатката, осъзнавам, че може би щеше да е по-хубаво да готвим навън. Тази вечер времето е прекрасно – меко и благо, топло и приветливо. След перипетиите ни, сякаш точно това ми трябваше. Затова оставам малко навън преди да се кача горе. Всъщност, по нашия начин никога не си затворен – палатката си е на открито. Няма тухлени стени или стъклопакети, които да ни делят от стихиите. 

***

20 септември

Сутринта започва, както всяка друга сутрин ще започва през следващите няколко месеца. Но малко да издам – много бързо ще се изхитрим да улесняваме закуската с готови барчета, правенето на кафе и чай силно ще намалее, а сутрешната йога направо ще бъде ликвидирана. Ако не се лъжа, тази сутрин беше предпоследната ми сесия. Само ежедневното прибиране на палатката ще остане константата, от която не можем да избягаме. 

Ню Касъл, Австралия

Вече събрали катуна, преместваме колата до малкото пристанище и се качваме на ферибота, за да стигнем

Ню Касъл

След около половин час разходка можем да установим, че градът не е от много интересните – сори, Ню Касъл, ама си е така. Да, хубава е хрумката с влакчето и пейките на мястото на старата гара. И да, тук и там се вижда по някоя хубава къща. Но освен плажовете ти, с нищо не можеш да ме впечатлиш истински. Пък и нека бъдем честни – кой плаж не е хубав? Не е като да е чак толкова трудно да си градче с хубав плаж на австралийския бряг. 

А човешката ти глъчка къде е? Днес е 20 септември

ден за Глобални Климатични Стачки

основно за ученици, но след предишните организации, все повече хора се включват, за да бъде чута каузата. И въпреки това улиците тук за празни. Не се виждат нито ученици, нито стачкуващи възрастни или дори петъчно-работещи такива. Разхождат си се някакви хорица тук и там, но далеч по-малко от очакваното за един град от такива размери (322 хиляди население). Изненадваме се на спокойствието, което цари тук, сякаш никой не живее … (което пак се оказва типично за Австралия). И все пак продължаваме туристическата обиколка – все нещо интересно ще има. 

Ню Касъл, Австралия

След Катедралата стигаме Гражданския Парк (Civic Park)

и най-сетне се вижда истински живот! Хората са започнали да се събират за протеста. Бебета, деца, тийнейджъри, възрастни, по-възрастни и най-възрастни. Всеки със своята табела или тениска. Всеки със своите притеснения и тревоги. Всеки със своето желание и устременост. Всички – заедно. За да бъдат чути! За да има промяна! За по-добро бъдеще! 

*** 

Това събитие, както всички знаем предизвика силни отзиви в целия свят по адрес на политици, протестиращи и, разбира се, Грета Тунберг. Аз лично силно вярвам в идеите, които протеста разпространяваше, но разбира се, чувствата ми стигат доста по-задълбочени нива от това. Не е тук мястото да обсъждам тези си възгледи, но бих се радвала, да ги споделя, ако някой има интерес … 

*** 

Тръгваме си рано от протеста, докато много деца от различни училища още изнасят своите речи. Следващата ни спирка е на една крачка –

точно над парка, където се намира местната библиотека

Там си намираме удобно диванче и засядаме с лаптопи в скута за няколко часа. Ник усилено програмира, а аз вече сериозно се фокусирам върху разказването на нашите истории. Ще минат още няколко седмици преди да са публикувани за четене, ама все някъде трябва да се започне. Аз започвам в обществена библиотека – безплатно и посрещната като че да съм част от местното общество.

Залез  – Ню Касъл, Австралия

Приключваме визитата със (почти) залез на кея на ферибота, с много снимки и добро чувство след продуктивния ни ден. Взимаме си колата, връщаме се в къмпинга за нещата, които сме си забравили в хладилника и продължаваме към локацията за днешната нощувка. А за да стигнем до там се налага и да тестваме колата по черни пътища по тъмно, което, сигурна съм, можете да си представите, е абсолютно мъчение за мен и не мога да спра да си представям как ще спукаме гума в тази тъмница или пък ще ни изскочи някое диво животно. Ник, за разлика от мен, се забавлява като малко дете. Той обожава такива предизвикателства и не успява да види опасностите, които дебнат (явно само мен) иззад ъгъла. 

Пристигаме съвсем по тъмно.

Къмпингът е от безплатните и е много див

– точно до реката, въпреки че в момента не можем да я видим. Около нас, обаче, има много хора и дори и аз не се притеснявам. Единствено не съм сигурна, дали някой крокодил няма да ми хареса краката докато готвя и затова го правя бързо. Едно от най-големите предимства на палатката там горе е, че

крокодилите няма да ни дойдат на гости

Съседите ни са явно организирана група и до късно ни държат будни с песни и танци … Да бях станала и аз да се присъединя, поне да има смисъл от будуването. 

*** 

21 септември

Заради наклона, на който паркирахме, се наложи снощи да спим наобратно и сега големият ни прозорец е насреща ми. Розовата светлина се отразява в реката, минава през дърветата и пристига точно до мен. Събуждам се с изгрева. Е, отварям очи,  колкото да му се насладя и да го поснимам и после пак се гушвам в топлите завивки. 

Изгрев в палатка – Австралия

Паркирали сме се точно до реката, под дърветата. Когато най-сетне ставаме, първата ми работа е да потопя краката си във водата и да посрещна деня с малко йога (докато съседските деца хвърлят камъни точно до мен и един се разминава с главата ми на сантиметри). 

Край реката – Австралия
Край реката

Не знаем какво да правим – никак не ни се тръгва от тук. Толкова е диво и спокойно; красиво и природно. Но имаме голям проблем – водата ни почти е свършила, а тук питейна няма. Ясно е, че ще трябва да си тръгнем, но все пак не искаме! Ще го отложим максимално. Качвам се обратно в палатката – ще си чета до прозореца с хубавата гледка. А Ник основава дърворезбарската си работилница в Австралия. Ако сте били с нас на планина, знаете, че обича да си дялка. Първата година си направи комплект зарчета за “Генерал”. Втората, с чисто новия си нож, подарък от дядо, направи и локомотивче. Ще видим, какво ще се роди от това червено австралийско дърво.

Дърворезба, Австралия

Когато вече уж ще си ходим откриваме леко наводнение в колата (ние го открихме снощи, но вземането на мерки чак сега, означава, че по-дълго ще останем тук). Тубата с вода е протекла в багажника и, за съжаление, единственият начин да се справим, е, като извадим всичко навън. И от този момент до края на престоя ни заобикаляме “разпасания” катун, докато от постелката на багажника яко тече – явно бая вода сме изгубили. 

През това време срещаме и индивид за списъка ни с „Нови Животни“ – голям гущер. Ник бързо нарамва фотоапарата и отива да се запознае с него. Тъкмо да го доближи и пристигна джип, при което животно моментално се изстреля на най-близкото дърво. Но дори и там продължи интензивната изследователска дейност на Зоолог Николас. Гугъл сподели с нас, че животното е вид варан – дървесна гуана (Lace Monitor). А първото в описанието на характера им е, че при уплаха се катерят по дървета. Е, да – правилното животно е това, не сме го объркали. 

Но … вече е време да приключим с разточителните занимания. Ясно е, че не ни се тръгва, но преди да стигнем следващия къмпинг, трябва да изперем двете торби с дрехи и да напазаруваме, което отнема минимум час и половина. Чао, хубав, див къмпинг! Може да не го знаем още, но ти ще си останеш най-хубавото място на което ще спим в Австралия. 

Пак по тъмно се добираме до

следващия ни бивак. И този е безплатен,

но има питейна вода. Намираме се на публично голф игрище, точно до магистралата. Не е най-страхотното място, но с ограничените ни ресурси, няма как да сме взискателни. Кофти къмпинги за сметка на платени изживявания (катерене по мостове, билети за национални паркове и …).

22 септември

Може снощи да не спахме на най-приятното място, но започваме деня с гледката от

наблюдателната точка Ута Ута в Национален Парк Уалингат към езеро Уолис

Мястото е наистина прекрасно, заобиколени сме с работливи пчелички и започва да ръми. Аз не се отказвам (все още) от опитите за йога на красиви места. Покатервам се на пикник масата, за да не преча на заетите работнички и набързо разтягам спящите в палатка мускули. 

Гледка – Австралия

От няколко дни все искаме да направим поход и все не се натъкваме на добра пътека. Но днес Ник ни е намерил една примка около Зелеви Палми (да, от зеле е името на палмите – Cabbage Palm). Разходка в „Буш-ът“. 

Австралийският буш

е много важен аспект от живота тук. В буквален превод на български Буш (Bush) е просто „храст“. Затова ми отне известно време да разбера, аджеба, що е то Разходка в Храстите, Човек от Храстите, Живот в Храстите и други уникално-австралийски храсталащини. Наложи ми се и до Гугъл да се допитам, за да го разбера. 

Тук думата Буш има далеч по-дълбоко значение от това, което е заложил английският език (или българският му превод) в думата. Все още не съм сигурна, че който и да е, може да даде еднозначно и пълно обяснение, но нека все пак се опитам да го предам. Освен наименование за гористите местности, за да се различава от Аутбак (пустинята) или населените места, Буш е начин на живот – нещо като да си в едно с природата. Да живееш живота си съобразно с нея, заобиколен от нея. Да я познаваш, като дланта на ръката си. Да, това означава да си Бушмен. 

Но, както и очаквахме, ние Бушмени не сме. Толкова сме наплашени от истории за срещи със змии, паяци и всички други местни обитатели (защото всичко в Австралия може да те убие), че няма никакъв начин да мога да се отпусна и да се насладя. Гората е уникално красива, ама всяка мърдаща клечка повишава сърцетупа ми. Няма как – разглезени европейци сме. Не сме деца на Буша. 

Мокри се прибираме в колата и се успокояваме – тук змиите няма да ни стигнат. Преминаваме набързо през близкия град. Днес е неделя и освен да намерим хубаво кафе (това в Австралия поне не е трудно – те боготворят кафето) и обяд, няма друго да се прави. Не че нямаме желание, просто цялото селище (и всички други такива в Австралия) е съставено от затворени магазини и кафенета (често – леко евтинджоски).  Но това, не ни пречи да си вземем пицата (от едно от малкото отворени прехранващи учреждения) и да се наместим с гледка до реката. То е ясно, че не идваш в Австралия за култура и градчета – идваш заради природата! Ще се възползваме.

Пица, Австралия

Следващата спирка е

Порт Макуири (Port Macquire),

което моментално хвърля Ник в шотландско настроение и „новият“ акцент не отстъпва на нищо. Той изведнъж се е превърнал в далечен роднина на Капитана Макуири и шотландските им “корени” ме хвърлят в неконтролируем смях. Ник много други акценти може и да не владее, ама шотландският така му се отдава.

Както и да е … За да стигнем до там, тестваме колата по поредните черни пътища и Бърти пак се справя! Маршрутът ни отново минава през евкалиптови гори и аз усилено се опитвам да намеря коали измежду клоните на дърветата. Уви, няма ги. По пътя срещаме наколко кенгурута (ама тях вече сме ги виждали) и късо-муцунеста ехидна (като таралеж, ама австралийски). 

Ехидна – Австралия
Ехидна

Пристигаме в къмпинга и разпъваме катуна. Този път увеличаваме броя на действията, като разтягаме и тентата, която досега не сме изпробвали. Изненадана съм, колко добре е измислена и как добре си седи самичка. Ама не се задържаме много под нея, защото тази вечер сме се уговорили да се чуем с родителите на Ник. Трябва ни време преди това да се изкъпем и … да се накиснем в басейна.

Да, тук има басейн! Е, силно казано. По-скоро е дълбока локвичка със стенички. Ама не сме се къпали от няколко дни и имам огромна нужда да се понакисна. Водата е много студена, но терапията си заслужава. А душът след това – дълъг и горещ. Но, разбира се, нямаше как идилията да продължи дълго. Излизайки от душа, гледам някакъв боклук на крака си и го бутвам да падне. Той не само, че не пада, ами ме и боли! Гаден кърлеж се е закачил за мен и се държи здраво. 

Port Macquarie, New South Wales, 2444, AU

Дишам дълбоко и се придвижвам скорострелно до колата, за да търся помощ – без паника, докато, разбира се, се паникьосвам! Кърлежи съм виждала много – кучета и котки сме имали достатъчно. Дори и като дете ми се беше лепнал един. Но техники и бабини методи има какви ли не и всеки казва, че другите са грешни. Гугъл съветва просто внимателно да го издърпаме, виждала съм да се мажат с олио и да се въртят, някъде дори казват, че е задължително да отидеш в спешното. Ама катунът е разпънат и нямам търпение да ходя в болница за един кърлеж. Отиваме в офиса на къмпинга, може би те имат повече опит, или поне правилните пинсети – нямат нито едното, нито другото. Затова се доверявам на моите козметични пособия и на Ник, който бавно и внимателно изтегля гадината. Тя, от своя страна се дърпа и ми причинява още повече болка. 

Но Ник се справя! Излиза цялото нещо, заедно с главичката и всичките си крака, и вече няма място за притеснение. Ясно е, че се е наместило там от скоро – или тази сутрин в Буша, или дори докато си събувах клина преди басейна. Смачкваме го здраво и отиваме да търсим Кармолиса – с шейсет и двата си процента алкохол в него ми е основният илач и антибактериален препарат от много години насам (аз не пия ракия, и затова се налага да прибягвам до истински лекарства). 

Паниката е сведена до минимум! Време е за разговор с Англия – да им покажем палатката. За съжаление вече е много тъмно (часовата разлика е девет часа) и трябва да си служим с фенерчета, за да обясним елементите на катуна, но се получават нещата. Подпираме телефона тук, фенера там или ето там. Въртим камерите и се облягаме наляво и надясно, но всичко е обяснено! 

Телефонен разговор с Австралия

С радост приключвам този изпълнен с емоции ден. Хубав беше, но и много уморяващ. А за утре плановете пак са големи и трябва да се наспим! 

Останете си Вивид,

Вася (и Ник)

Очаквайте продължението

Автор: Василена Коларова
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Австралия – на картата:

Австралия

Booking.com

Истанбул – от алъш-вериша до Златния рог на Босфора

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Елена ще ви заведе до Истанбул, а снимките ще са от личната колекция на редкацията, докато още се намираше близо до Босфора 😉
Приятно четене:

От алъш-вериша до Златния рог на Босфора

или един по-различен Истанбул

 Сгънах всички работни дни на изминалата седмица до мига на заминаването. Непознатите пътници и нощният преход до Истанбул си е едно предизвикателство, на което трудно може да се устои.

Пътуването нощем с автобус не е от най-приятните изживявания

 – докато съзнанието спи, очите са вперени в черния ръкав на пътя и отмерват часовете.

 Призори съм в сънения град, с потънали в есенна мъгла минарета, а пъплещите возила от всякакъв вид и всякаква марка разкършват снагата му и прибавят дневен привкус . В подножието на хълма в квартал Еюп търпеливо чакам турския екскурзовод да пусне групата през цедката на лифта, за да погледнем града с птичи поглед.

Любимото кафене на френския писател Пиер Люти

 е далеч от представите ми за подобни кафенета – с дървените очукани столове от времето на баба ми и и с измачкани и поизносени покривки на каренца. А за турските кафета, които ги носят накуп , можеш да се замислиш дали ги правят на жарава, или на обикновен котлон.

Кафенето на Пиер Лоти – Истанбул, Турция

 На самия бряг на Златния рог се поклоних пред иконите на

Желязната църква „Свети Стефан”

– една уникална сграда, която няма аналог в света. От това не можеш да не се възгордееш, а и поводите затова все повече изтъняват. И пак православна църква – тази на „златните” и „сребърни” ключета,която привлича върволица от вярващи християни – и как ли не – на всяко първо число в месеца всеки иска да отключи някакво свое желание. А защо не и да отключи сърцето си за повече добрини.

 От площад Таксим,

 където редом съжителстват паметникът на Републиката на новостроящата се джамия на Ердоган, скочих в бързоходните обувки, за да извървя двукилoметровия булевард „Истиклял”.

Ердоган на Таксим – Референдум за промяна на конституцията Истанбул, Турция
Джамия на Таксим – Истанбул, Турция

Бутикови стоки, магазини за баклава и халва, старинната сграда на операта и католическият храм – очите бродят по фасадите на сградите, краката не могат да спрат, защото потокът от хора те засмуква като фуния напред. В миг те стряска звънът на червен трамвай –о –хоо, такъв съм виждала по филмите за стара София.

Трамвай – Истиклял на Таксим – Истанбул, Турция

След кратко отклонение съм в началото на

Френската улица,

непосредствено зад лицея Галата сарай. Изтънчените французи след края на Кримската война са предпочели културното пред политическото господство. Според Френската академия на науките в лицея са се учили и една значителна част от българската интелигенция. Френският архитект и инженер Мариус Мишел е запечатал завинаги в душата си тази улица, посещавана днес от стотици хиляди туристи. Жалко, че не я посетих вечер, за да се насладя на романтикатат от стогодишните газови фенери, на осветлението и озвучаването. А и много заведения денем не работят, та как иначе Париж винаги е привличал с нощния си живот. И отново по един стръмен „сокак” надолу, надолу – докато се изгубиш. Разтегнатата като ластик група обрамчваше улиците, докато най-после той се скъса и 5 – 6 дущи се озовахме сами под

моста на квартал Галата

 Чувството, че си се изгубил в трафика на мегаполиса, е краткотрайно. Като покажеш картичката на хотела, където си отседнал, таксито тръгва по съответния мост. Четирите реда возила само в едната посока са на разстояние една боя, да не говорим, че мотористите криволичат между колите и докато изчакват дори надничат през стъклото на таксито. И така до…. близо до хотела, защото колите могат да се прескочат само с поглед, иначе продължаваш пешком.

Трафик по моста на Босфора – Истанбул, Турция

 Друго си е

да преминеш Босфора три пъти

– веднъж по моста, втори път – по море и трети път с подземната железница през

Тунела Мармарай

с максимална дълбочина 60 метра. Само след две спирки си прескочил в Азия и гледаш Европа от отсрешния бряг. Вилите и модерните къщи се продават на космични цени. Милионите за тези сгради те издигат толкова високо нагоре, че оттам пъплещите носачи с огромните денкове са като мравки в многомилионния мравуняк, наречен Истанбул. На много малко места по света можеш да наблюдаваш Европа и Азия едновременно.

Гледка към Златния рог от Сюлеймание – Истанбул, Турция
Истанбул

Истанбул като огромна шатра се е разпилял на двата бряга на Мраморно море и само по небостъргачите-пилони разбираш, че си в 21. Век, а не два три века назад. Минаретата и джамиите се взират в небето, а сараите и летните резиденции се оглеждат във водата. Вилите на хипермилиадерите в Азиатската част трудно прикриват мизерията и нищетата, която пъпли по брега и само разстоянието ти пречи да я почувстваш.

Бях и до Момината кула, за която се разказват легенди. В една от тях дъщерята на един от султаните била заточена там, за да избяга от съдбата, предречена от орисниците. Но злата участ я настига отново и тя била ухапана от змия.

Турско кафе – Истанбул, Турция

Пих и синджирилия кафе някъде по средата между Черно и Мраморно море на една шхуна, която равномерно се полюшваше с оскъдния брой пътници. Какво пък на долната палуба си беше страшничко, а вълните и огромните медузи действаха хипнотично.

Balat, İstanbul, 34087, TR

 Навих на емоционалната си пружина минутите, необходими, за да излезеш от милионния град, и пак не можах да обхвана с мисълта си тези 170 км дължина на мегеполиса. Сградите се изнизваха от погледа ми като зърната на разпиляна броеница.

Богомолец – Джамия Лалели – Истанбул, Турция

Всичко в този град и има, и няма значение. Тук животът е с друг вкус – по ориенталски подправен – с джинджифил, канела, печени кестени…

Ифтар – Истанбул, Турция

Каквото и да напишеш за Истанбул, все няма да е достатъчно, защото история, религия и политика извайват атмосферата на една разнолика общност, която диша в сърцето на Босфора.

 Елена БОЯДЖИЕВА

 Пловдив

Автор: Елена Бояджиева

Снимки: Стойчо (т.к. снимките са от личната ми колекция, която не е била предназначена за публикуване, ако толкова много иската да ги ползвате за нещо, да ми напишете преди това мейлче, ще ви бъда искрено признателен!)

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Истанбул или писани от Елена Бояджиева – на картата:

Истанбул

Booking.com

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни (3)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с избрани части от околосветсткото пътешествие на Диана, описано „Една обиколка на земното кълбо за 53 дни“ –  Как да си купите цялата книга е обяснено в края на всяка част, а ние след Полша, Китай, Тайланд и КамбоджаМалайзия, Индонезия, Австралия и Хаваите, продължаваме към Лас Вегас, Мексико и Боливия, където ще караме по един от най-смъртносните пътища на планетата.  

Приятно четене:

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

кратки откъси от книгата – част 3

Лас Вегас – Мексико – Боливия

Континент 4

Северна Америка

Държава 8

Хаваи – Лас Вегас

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Ден 30 – 04.02.2017 г. 

Сутринта на плаж на Хаваите, вечерта на парти в Лас Вегас

Тази сутрин се събудих от лудия спринт на едната котка, която гонеше врабче, влязло в лодката. Врабчето успя да се спаси и навреме намери изхода. 

Ева отиде на работа, а аз си направих една последна

разходка по плажа, откъдето се сбогувах с Хаваите

Това така бленувано от толкова много хора по Земята място се оказа нещо доста по-различно от представите ми. И въпреки това ми хареса, както престоят ми, така и хората, които срещнах. Наистина, за малко щях да го пропусна заради Тръмп, но накрая всичко се подреди.

Плаж на Хаваите – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Взех си раницата, заключих лодката и тръгнах към летището, откъдето трябваше да хвана полет за Лас Вегас. От марината до летището обикновено има шатъл, който струва 25 долара, но аз предпочетох да си хвана градския автобус за 2,50 долара. 

***

И така, ето ме в

самолета от Хаваите за Лас Вегас

Откакто тръгнах да обикалям света преди 30 дни, сега

за първи път започнах да се приближавам към къщи,

но откъм другата страна на земното кълбо. Досега се отдалечавах от дома и на 26-тия ден, точно по средата на пътешествието, стигнах средата на маршрута, възможно най-далечната точка, във възможно най-далечната от България часова зона. 

***

Лас Вегас

е един от най-известните градове в света. Хиляди филми съдържат сцени, снимани в него, стотици компании правят изложения там, най-добрите артисти минават през този град, за да правят концерти и представления. Затова си бях изградила някаква представа за града и винаги ми е било любопитно да го посетя. С излизането от самолета видях стотици машинки за залагане, пръснати из цялото летище. А над тях светещ надпис

„Добре дошли в Лас Вегас“

Ротативки на летището в Лас Вегас – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Добре дошли в Лас Вегас

При планирането на пътешествието, след като резервирах хотела, се сетих, че моят любим DJ Tiesto често гостува в Лас Вегас. Щях да остана в града два дни и три нощи. Вероятността Тиесто да е там по същото време не беше никак голяма, но все пак трябваше да проверя. Отворих сайта му и едва не онемях! В програмата му с партита фигурираше датата 4-ти февруари с локация Лас Вегас. Това беше точно същата вечер, през която кацах там.

А клубът се намираше точно срещу моя хотел. От цял Лас Вегас съвсем случайно си бях резервирала хотел на възможно най-близкото място до партито, за което мечтаех от няколко години.

Облякох си

роклята, която специално бях мъкнала дотук

Не че е специална, взех възможно най-тъничката, която имах, за да не заема място и да не тежи. За да отида до клуба, трябваше само да пресека две улици, защото моят хотел и „Хаказан“ се гледаха едни друг диагонално през кръстовището.

Booking.com

Булевардите имаха по 6 ленти в посока,

съответно 12 ленти общо за пресичане. Но тук всичко беше измислено в името на удобството на клиента. Хотелите бяха свързани с надлези и така аз преминах от „Екскалибур“ в „Ню Йорк“ и после от „Ню Йорк“ в „Хаказан“, без да слизам  на булеварда. 

Лас Вегас – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Лас Вегас

Клубът не беше нищо особено, дори ми се стори много малък, доста по-малък от това, което очаквах, и много претъпкан. Аз успях да се настаня на едно място, от което имах прекрасна видимост към центъра на клуба, там, където беше дансингът, и срещу него – пултът на DJ-я. 

Много се изненадах от облеклото на посетителите. Тази вечер

имах усещането, че съм на типичен български абитуриентски бал!

Първо, всички мъже бяха с костюми, ризи  и вратовръзки. Второ, жените бяха полуголи. Роклите им бяха изключително оскъдни и до кръв впити в тялото. Токчетата – естествено тънки и много високи. А бижутата – огромни и покриващи повече плът, отколкото роклите. Трето,

цяла вечер се хвърляха салфетки (!!!)

или някакъв вид хартии, които постигаха същия ефект! Четвърто, когато някой си поръчваше бутилка/бутилки алкохол, се появяваше парад от момичета с каски от Star Wars на главите. Всяка носеше високо във въздуха определена буква, така че подредени една след друга, те изписваха името на човека, който си бе поръчал алкохола. Самите бутилки имаха завързани на върха свещи тип фойерверки, от които хвърчаха искри на един метър разстояние. Когато поръчката биваше за повече бутилки, те винаги пристигаха в каса, имитираща кола, торта или нещо друго интересно. Женските Дарт Вейдъри винаги бяха съпроводени от мини-оркестър с тъпани и барабани като онези, които са много популярни по българските чалготеки. Тук те биеха в продължение на около пет минути, като изобщо не бяха в такт с музиката, която звучеше в момента. 

Лас Вегас – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Лас Вегас

Не можех да повярвам на очите си! Всичко беше едно към едно. Стоят там три момчета и бият по тия барабанчета … и това по никакъв начин не се връзваше с представата ми за изискан клуб в Лас Вегас, в какъвто смятах, че се намирам. А с присъствието на Тиесто пък съвсем не се връзваше. Както споменах, човек съвсем спокойно можеше да помисли, че е на абитуриентски бал в България.

Лас Вегас – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Лас Вегас

Иначе музиката си беше супер, както можеше да се очаква. 

С напредването на вечерта много хора си тръгнаха и от заведението започнаха да затварят страничните зони, за да стеснят периметъра и да концентрират хората все по-централно навътре към дансинга. Аз обаче не исках да се смесвам с тълпата, за да мога да си скачам на спокойствие, без да се удрям в никого. От мястото, което заех, пак имаше хубава гледка. Видях, например, как към 04:00 ч. се появи нов клиент, на когото донесоха поне 30 бутилки шампанско и две огромни кофи, по-скоро легени, с лед. След това сервитьорките, които му ги донесоха, започнаха да ги отварят и да ги изливат в кофите върху леда. Клиентът изглеждаше адски щастлив, тръгна да раздава бутилки на хората от охраната, които го заобиколиха от всички страни. Но те, естествено, отказаха. Тогава човекът продължи да черпи хората на дансинга – те много се радваха и се снимаха с него. Предполагам, че беше спечелил огромна сума и сега празнуваше.

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Държава 9

Мексико

Ден 35 – 09.02.2017 г.                                                

Кацнах в Мексико рано сутринта

За града бях чела, че е много опасно място, че има измами, отвличания, убийства. Бях много наплашена, но въпреки това го включих в пътешествието заради пирамидите в Теотиуакан.

Тук имах отново само два дни. Бях направила план да хвана такси от летището до хотела и да остана там през целия ден, без да си подавам носа навън с цел опазване на живота си. На другия ден щях да отида с туристическа екскурзия до пирамидите и толкоз.

Нещата не се развиха точно така

Освен първата част от плана. На летището имаше будки, от които хората можеха да си платят за уж легално такси с предварително определени фиксирани цени. Знаех това и бях спокойна, че всичко ще е наред. Намерих мястото и ми поискаха 375 мексикански долара до хотела. Два дни по-късно, на връщане към летището, ми взеха 200 мексикански долара за същото разстояние. И това без пазарене, което означава, че реалната цена е още по-ниска. 

Първите ми впечатления от град Мексико бяха, че

въздухът е адски замърсен

Следващите, че градът е много колоритен – всички къщи са боядисани с ярки и различни цветове, улиците и тротоарите са много чисти, а не виждах кофи за боклук. Пътищата бяха много широки, но имаше и големи задръствания. Това все пак е един от най-големите градове в света. 

Стигнахме хотела ми в 09:00 ч. сутринта. Беше прекалено рано и отказаха да ме настанят преди 13:00 ч. Бях страшно изморена и ако седнех да чакам във фоайето, щях да заспя на секундата. Нямах кой знае какъв избор, така че

реших да се престраша и все пак да си покажа носа извън хотела

Като за начало погледнах през прозореца да видя дали обикалят хора с оръжие, дали има преследващи се мъже. После излязох отвън и се заслушах дали не се чуват от някъде изстрели и пищящи жени. Сигурно си личи, че съм гледала много филми. Така стъпка по стъпка, със засилено внимание от моя страна, започнах леко да се придвижвам по улицата. 

Скелет – Мексико – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Град Мексико

Мексико се оказа много приятен град

В центъра почти всички сгради бяха стари и приличаха на тези от старите европейски градове. Беше пълно с катедрали и църкви. А площадът им е един от най-големите в света. 

Централен площад на Мексико – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Централният площад на Мексико

По улиците и магазините имаше много полиция, със сериозна екипировка, щитове и големи автомати. Всички бижутерски магазини, както и другите по-скъпи магазини, имаха въоръжена охрана с бронежилетки, по улиците имаше и много патрулки. Определено се грижеха сериозно за безопасността на туристите и гражданите.

Booking.com

Последната ми спирка за деня беше една висока сграда в центъра на града. Бях разбрала, че мога да се кача до 43-тия й етаж и да видя град Мексико на 360 градуса. Нямаше как да пропусна това. Вече имах подобни качвания в Банкок, Мелбърн, Хавай, Лас Вегас.

Много обичам да гледам отвисоко.

Когато стигнах горе, все още беше ден, но умишлено изчаках залеза, за да видя града и по тъмно, и, естествено, не съжалих. Пейзажът винаги е коренно различен и винаги е зашеметяващ. 

Мексико от високо – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Мексико от високо

Прибрах се в хотела и започнах да се оправям за лягане. По едно време обаче

започна някаква разправия в коридора пред моята стая

Първоначално не обърнах внимание, все пак се намирах в Мексико и според представите ми за тази държава се случваше нещо съвсем нормално. Да, обаче в един момент ми се стори, че чух български език. Приближих се до вратата и подозренията ми се оказаха верни. Стана ми много смешно и веднага отворих вратата. Бяха четирима – две жени и двама мъже. Трябва да съм дръпнала вратата много рязко, защото всички замлъкнаха на секундата и ме погледнаха стреснато. Сигурно си мислеха, че съм излязла да им се карам за шума, който вдигаха.

– Извинявайте, колко ви е часът? – попитах. Отново предизвиках смут, хората ме гледаха като препарирани около две секунди, след което всички избухнаха в бурен смях 🙂 

Мексико от високо – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Континент 5

Южна Америка

Държава 10

Боливия

С колело по „Пътя на смъртта“

Ден 40 – 14.02.2017 г.

Хайде, пак ранно ставане! За днес имахме организирано спускане с колелета по

най-опасния път в света, така наречения „Път на смъртта“

Получил е това име, защото има най-много жертви по него. Издълбан е в планината, изцяло черен път с безброй завои без никаква видимост. Въпреки че е бил отворен за движение в двете посоки, той е изключително тесен, достатъчен само за една кола. В същото време по този път доскоро ежедневно са минавали камиони и пътнически автобуси и дори са се разминавали. Бях гледала в интернет преди време видеоматериали от това място и настръхвах. Не можех да си представя как е възможно да съществува такъв път и да е активно използван въпреки непрекъснатите фатални инциденти. Още тогава у мен се зароди желание да посетя това място, макар че се страхувах за живота си. Едновременно много исках и изобщо не исках. Но ето че и противоречиви желания като това също се сбъдват.

Зоя не знаеше за тази моя мечта, но беше чула за този път и беше разбрала, че отскоро е затворен за коли. В момента се използваше като туристическа атракция за спускане с колелета. И веднага го беше включила в програмата.

Закараха ни някъде извън града, като през цялото време карахме по хубав асфалтов път.

Изкачихме се до над 5000 м надморска височина,

където спряхме, за да ни екипират и инструктират. Там тия височини за нищо ги нямат…

Дадоха ни гащеризони, предпазители за лактите, коленете, ръкавици, каски – абсолютно всичко необходимо. Пуснаха ни да покараме малко там около микробуса, за да свикнем с велосипедите и спирачките. Основна част от инструктажа бяха правилата за движение по пътя. Но най-вече това, че

най-бавните се движат от външната страна,

т.е. откъм пропастта.

По пътя на смъртта с велосипед – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Бях умряла от страх, понеже не се чувствах сигурна в уменията си да карам колело. Но вселената се беше погрижила всичко да се подреди по перфектния начин и аз вече бях получила доста тренировки в Камбоджа и Хаваите. Ако не бяха те, аз със сигурност нямаше да оцеля през този ден.

Маршрутът започва

първо с чисто новия асфалтов участък, след което се излиза от него и се продължава по стария черен път. Щяхме да караме 64 километра и да слезем до 1500 м надморска височина. Там щяха да ни качат обратно в микробуса и да ни върнат в хотела по новия път. 

Вече бяхме готови и нашето приключение започна от едно място с феноменална панорамна гледка към първата част от пътя и едни много странни и много внушителни черни планини отстрани.

Андите – По пътя на смъртта с велосипед – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Анди

Спускането започна в участък, по който минаваха и коли, и това също го правеше до известна степен опасен. Карахме трите една зад друга, а водачът ни сменяше позиции, за да може да ни наблюдава и държи под контрол, но също и да ни прави видеозапис и снимки, което влизаше в цената. 

Андите – По пътя на смъртта с велосипед – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Микробусът ни следваше през цялото време. Шофьорът имаше готовност да спре всеки един момент, ако на някой му стане лошо, получи контузия или се уплаши и не може да продължи. В такава ситуация човекът се качва в микробуса и продължава до долу, возейки се. Също така имаше и едно резервно колело, в случай че някое от другите се повреди или спука гума. Всичко беше измислено до най-малкия детайл. 

Още в началото на спускането минахме през

пункт за проверка за наркотици,

което ни се стори странно. После към 10:00 ч. спряхме на едно място, където имаше няколко ниски ламаринени постройки. Сервираха ни закуска пред една от тях. Тя включваше сандвич с яйце от корморан, хляб, маргарин, топла вода за чай, какао или кафе, банани и десертчета.

Андите – По пътя на смъртта с велосипед – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Закуска по пътя

След това се качихме обратно на колелетата и много скоро стигнахме до едно място, на което се отклонихме от асфалта и започна само черен или, буквално казано, кален път. Имаше и една голяма табела с описание на пътя и, естествено, с неговото име Death Road.

Този прочут път на смъртта изглеждаше точно както си го бях представяла

За щастие точно в началото, когато потеглихме, имаше мъгла и не се виждаха пропастите надолу. Съответно имахме време да свикнем с настилката, без да се стресираме от страшните височини под нас.

Андите – По пътя на смъртта с велосипед – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

След като свикнахме, мъглата изчезна и повече не се появи, а пред нас се откриха зашеметяващи гледки. Хем искаш да гледаш планините, хем те е страх да отклониш поглед от пътя, защото всяка една малка грешка може да бъде смъртоносна.            

Андите – По пътя на смъртта с велосипед – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Пътя на смъртта

Движехме се не на метри, а на сантиметри от ръба на пътя, след който често следваше прав отвес от около 200 – 300 метра надолу. А аз, като най-голямото шубе и възможно най-бавния турист, трябваше да карам най-близо до ръба, защото такива бяха правилата – бавните се движат от външната страна.

Страхът ми се поддържаше и подсилваше непрекъснато не само от височините, но и от неравностите по пътя – всякакви бабунки, вдлъбнатини и камъни, както и от падащата като водопад вода от планината, изливаща се буквално на пътя.

Бях толкова бавна, че Зоя и Диана не можеха да ме чакат и заминаха много надалече пред мен. А отстрани често прелитаха всякакви „състезатели“. За капак на всичко през няколко метра имаше табели, показващи местата, на които са починали разни хора, почти винаги по няколко заедно. 

Андите – По пътя на смъртта с велосипед – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Колкото повече се спускахме, толкова по-топло ставаше. Вече към края на пътя се съблякохме по къс ръкав. Нещо, което последно бях направила в Мексико за малко и нямаше да ми се случи отново през следващите дни. Нищо, че бяхме от тази страна на земното полукълбо, където през това време на годината беше лято. 

На едно място спряхме да видим свободно растящи банани и кока. Банани бях виждала, но за първи път видях

кока в дива среда

Не че до преди два дни не бях видяла и изсушения вариант, който сега срещахме непрекъснато. 

Кока – Андите – По пътя на смъртта с велосипед – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Кока

Горе-долу така приключи нашето спускане по най-опасния път в света. Долу, на 1500 м, беше истинско лято и ни чакаше сервиран обяд в едно заведение с басейн, душове и тоалетни. 

Прибрахме се в хотела в 18:30 ч. и преди вечеря минахме през

пазара за вещици

Това място ни втрещи. В магазините и по сергиите продаваха какви ли не странни неща. Първо имаше

шишета с цветни течности,

всяка помагаща при различни проблеми. Колкото цветове съществуват на този свят, толкова цветове течности продаваха и тези хора. Така, както имаше такива, предназначени да донесат здраве, така имаше и за любов и пари. Всяко шише си имаше етикет, изобразяващ предназначението на вълшебната отвара. 

Пазар за вещици – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
За вещици

Второ, имаше

комплекти за правене на магии

Комплектът включваше пера, нокти, яйца, изсушени морски звезди, вино, изобщо всякакви щуротии, както и дървени съчки и подпалки, за да можеш да си направиш и огъня. Продаваха и само снопчета от съчки или дърва, ако нямаш нужда от цял комплект. 

Комплект за магии – Пазар за вещици – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Комплект за магии

Трето, и за мен най-ужасяващо от всичко бяха

изсушени бебета лама и алпака

Някои от които извадени още като зародиши от коремите на майките им. Висяха от тавана, завързани през главичките. Не помня дали питах за какви магии се ползват, но и да съм питала, вече съм забравила.

Изсушени животни – Пазар за вещици – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Изсушени животни

След вечеря направо се прибрахме в любимия хотел за последната ни нощувка в Боливия. На следващия ден ме чакаше последната държава от обиколката ми на света – Перу.

(Следва продължение)

Пълният пътепис на това неповторимо приключение е поместен в книга от 340 страници с меки корици и малко черно-бели снимки, цената е 15лв.. Към момента се разпространява само и единствено от авторката лично. Изпраща се по куриер или Български пощи. За да поръчате изпратете съобщение на страницата на книгата „Една обиколка на земното кълбо“. Ако нямате профил във Фейсбук, оставете коментар тук под пътеписа и Диана ще се свърже с Вас по e-mail.

Полети до този момент:

ДатаЧасАвиолинияПолетЦена лв.
07. Jan17:55 – 18:50LOTСофия – Варшава
08. Jan14:55 – 6:35 (+1)LOTВаршава – Пекин596
11. Jan5:50 – 12:15Air AsiaПекин – Куала Лумпур
 17:15 – 18:25Air AsiaKуала Лумпур – Банкок273
20. Jan8:35 – 11:40Air AsiaСием Рийп – Куала Лумпур
22:00 – 1:10 (+1)Air AsiaКуала Лумпур – Бали270
25. Jan23:15 – 6:55 (+1)Jet StarБали – Брисбън
26. Jan8:50 – 12:15Jet StarБрисбън – Мелбърн150
29. Jan9:20 – 10:50Jet StarMелбърн – Улуру179 *
30. Jan13:00 – 17:35Jet StarУлуру – Сидни323 *
31. Jan17:45 – 6:25Jet StarСидни – Хавай403
04. Feb13:25 – 21:10AllegiantХавай – Лас Вегас368
07. Feb7:45 – 9:10Virgin AmericaЛас Вегас – Лос Анджелис87
09. Feb00:20 – 6:10VolarisЛос Анджелис – Мексико Сити223
11. Feb10:05 – 17:05InterJetМексико Сити – Лима350

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Други разкази свързани с Околосветско пътешествие – на картата:
Околосветско пътешествие Booking.com

Дъбово: Римски мост

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Анжело днес отново ще открием скрити от очите ни места от китната ни родина: представяме ви Римския мост край Дъбово!Приятно четене:

Римски мост

Дъбово, край Мъглиж

На север от

с. Дъбово (Яйканлий), общ. Мъглиж,

се намира един от най-важните през древността и Средновековието проходи през Стара планина – Друма, Яйканлийски проход, Боаза, Боазки път, Дъбовски проход, Търновска пътека и дори – Руският път.

Заедно с намиращия се на изток Ветренски (Лаханлийски) проход векове наред е осигурявал комуникациите между южните и северните склонове на Балкана, между областите Тракия и Мизия. В миналото между тези пътища било прокарано трасето и на още едно, по-слабо използвано разклонение, което останало в историята с името Иванкова (Ванковата) пътека, тъй като се смятало, че по него от България към Византия избягал узурпаторът на българския престол Иванко, убиецът на Асеня. Второкласният път към Борущица реално повтаря трасето на стария Друм.

Гара Дъбово

свързва основната ж.п. линия София – Бургас с разклонение, минаващо по долината на Дъбовската (Кръстецка, Борущянска, Поповска) река, пресичащо на север Балкана и водещо до Царева ливада, Велико Търново и Горна Оряховица. То е част от линията Русе – Подкова.

В устието на

Дъбовския проход

вероятно е имало изградена пътна станция за отдих, подмяна на конете и нощувка, която била възлово кръстовище на подбалканския римски път от Сердика (София) – Копсис (Анево, Карловско) – Туида (Сливен) – Маркели (Карнобат) – Анхиалис (Поморие) до Месемврия (Несебър) и на презбалканския от Нове (Свищов) до Адриапонол (Одрин). При управлението на император Траян (98-117 г.) Друмът е част от изградената от римляните пътна мрежа. Те укрепили прокараните още от траките пътища през старопланинските проходи. Осъзнали голямото значение на трайната и сигурна съобщителна мрежа, те я изграждали и усъвършенствали търпеливо целия II и през III век. Римляните ползвали робския труд на местното население от тракийските племена одриси и  кробизи за настилането с калдъръм (ломен камък, запълнен добре с трамбована пръст между фугите) на стария път в прохода – разклонение от пътните артерии, свързващи от север на юг древния Никополис ад Иструм (край сегашното с. Никюл, Великотърновско) и построения в чест на императора римски град Августа Траяна (днешна Стара Загора).

Древният търговски път

е носел важно стратегическо предимство, затова е трябвало да бъде охраняван. На практика, на всички върхове между Дъбовския и Ветренския проходи е имало крепости, пó скоро постове, тракийски, а по-късно – римски и средновековни. Те са пазели преминаващите и са действали като ретранслатори. Нашите предци са ползвали модерни комуникационни технологии, като оптика и безжични съобщения. Тъй като кулите са били разположени с пряка видимост една от друга, предаването на предварително уговорени сигнали най-вероятно е ставало чрез светлинни сигнали.

Най-близките до нас във времето охранителни постове са от османския период – беклемето, кула или укрепена къща, в която е живял гарнизонът, охраняващ пътя, в м. „Беклемята“ (42.643905, 25.643323) и табията (редута), в началото на прохода (42.611468, 25.655908).

Беклемята (горе), Табията (долу)

В средните векове проходът над Дъбово е ставал

честа арена на сблъсъци между ромейски и български войски

По-известна е битката при Кръстец, при която император Исак II Ангел е разбит от Асен I и фактически България става независима от Източноримската империя.

Оттук минава и войската на цар Калоян, отправяйки се за битката с кръстоносците при Адрианопол. По този път, предвождани от султан Баязид, османците се отправят към Търновград. Пет века по-късно в устието на Дъбовския проход руският генерал Гурко разгромил турските табори на 4 юли 1877 г., а по-късно мирното българско население се спасявало с бягство в Боаза от турските пълчища и башибузуците.

Там, където са били лозята на дъбовци, тече

малко поточе, наречено „Кървеника“ („Кървенишка вада“)

Тук ордите на Сюлейман паша са изклали до крак децата и жените от селото, решили да се скрият в Балкана. Кръвта била толкова много, че поточето потекло кърваво надолу. Народната памет не е забравила невинните убити и оттогава поточето и местността носят името „Кървеник“ („Кръвеник“, „Кървеница“).

 Старият римски друм през Дъбовския проход минавал по билото на източния му вододел, като се спускал до Римския мост и минавайки през „Сечената скала“, излизал от прохода при пътната станция в Розовата долина. Този

сводест античен мост

е обявен за народна старина с Държавен вестник (брой 221 от 28.12.1927 г.), а след 1944 г. – и за защитен природен обект. Въпреки, че е на близо 2000 г., той устоява на стихиите (и дори на хората). На стари снимки се вижда, че в началото на миналия век той е бил в доста по-добро състояние от сега.

Римският мост край Дъбово
Римският мост край Дъбово

Римският мост помни и строителството на Презбалканската ж.п. линия (1906-1912 г.) с многобройните тунели, изградени с дялан камък от италиански майстори. Възможно е и част от камъните да са от самото съоръжение, както често се е случвало в историята ни.

До моста се стига по пътя от ж.п. гара Дъбово

към Радунци – Борущица, като на около 3 км от гарата вдясно има паркинг за 5 – 6 коли. В южния му край е подходът към реката и моста.

Римският мост край Дъбово

Според Мрежата, около моста трябва да има беседка. Дори да я е имало, в момента няма следи от нея. Някаква компания (си) е направила една от модерните напоследък „еко“ градински маси и пейки от палети, както и импровизирано стрелбище.

Римският мост край Дъбово

Не личи държавата, дори в измислените рамки на широко рекламираните стратегии за развитие на културния, исторически, селски и изобщо разни видове туризъм, да е направила нещо за обекта.

Дъбово / Dubovo, Стара Загора / Stara Zagora, 6178, BG

Информационна табела и кошче за боклук биха били добро начало. А изконната българска традиция „дето яда, там и с*ра“ не прави чест на никого, нали?

Римски мост

адрес: 6158 Дъбово

GPS: 42,6377887, 25,6451154

Още снимки:

България: Дъбово (2019-07-28 Римски мост)

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Сава-Калина



Booking.com



Booking.com

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

Стара планина

Booking.com

Из Иран (8): Исфахан

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад, преминахме през пустинята Лут и стигнахме до остров Кешм в Ормузкия пролив, разгледахме остров Кешм и тръгнахме обратно, минахме през Шираз и Персеполис, за да разгледаме днес Исфахан.

Приятно четене:

Исфахан

част осма на

Из Иран

Исфахан – Азна, 300 km

Пътуване из Иран – трак

Когато се събудих на сутринта, мистър Мехди още спеше, така че аз се възползвах от възможността да си направя записки за всичко, което бях преживял тези дни. Всъщност така и не ви казах защо го наричам така. Отговорът е много прост – когато се запознавахме, аз се представих като Бо, за по-лесно, а той започна да се обръща към мен с „мистър Бо”. Как само звучи, а? 🙂

Та, малко след това се събуди и мистър Мехди. Беше много щастлив, защото предишната вечер беше намерил преводач на телефона си. Вече щяхме да общуваме много по-спокойно, или поне така си мислехме.

Здравей, машинен превод! Само ти можеш да споменеш думата „капитализъм“, когато иде реч за закуска 😉

Докато се усетя, домакинът ми вече се бе развихрил в кухнята – 5 минути по-късно хапвахме чуден омлет с подправки и айрян. Който там наричат „дуук”. Това, което ме учуди, бе цветът на черупките на яйцата – снежно бели. Да бе, на иранците яйцата са по-бели от нашите!?

Тъкмо хапнахме, когато при нас дойдоха сестра му и малката му дъщеричка:

Иранци – Исфахан, На мотор из Иран

След като си направихме няколко снимки, аз и мистър Мехди тръгнахме към паркинга. Предишната вечер се бяхме разбрали, че днес ще ми покаже забележителностите на града.

Когато стигнахме там, видях, че моторът беше завит с някакъв чаршаф. Оказа се, че той бил помолил брат си да направи това предишната вечер, минавайки оттук на път за вкъщи. Нямаше как да не оценя жеста!

И така, първата забележителност, която ни беше по път, беше

мостът Алаверди Хан, познат повече като Си-о-се-пол

Той е най-дългият от единадесетте моста в Исфахан и има цели 33 арки.

мостът Алаверди Хан – Исфахан, На мотор из Иран
мостът Алаверди Хан

Г-н Мехди имаше набито око за детайлите и интересните ракурси, а когато искаше да ме снима някъде, казваше: „Stop… Shutter!”.

Исфахан, На мотор из Иран

Така и не разбрах откъде знаеше втората дума. Ако въобще знаеше значението ѝ в сферата на фотографията.

Иранци – Исфахан, На мотор из Иран

Преди да продължим разходката си, трябваше да пробваме следното питие:

Сладолед – Исфахан, На мотор из Иран

Беше нещо като подсладена вода на вкус, с всички тези черни семчици, изглеждащи като мухлясали. Приятно и освежаващо, без да е нещо особено.

Следващата ни спирка бе край

моста Хаджу,

който вече ви бях показал.

Исфахан, На мотор из Иран

Тук имаше доста ученици, които се занимаваха с какво ли не.

Исфахан, На мотор из Иран

Мостът, между другото, разполага и с покрити площи, които помещават кафенета, книжарница и т.н.

Иранци – Исфахан, На мотор из Иран

Мехди силно настояваше да ме снима до това или онова, а аз нямах нищо против. Все пак в противен случай надали щях да имам снимка с този величествен лъв:

Исфахан, На мотор из Иран

Оттук нататък продължихме към

„Наш-е-Джахан“,

известен също така като

Имамския площад

За целта отново се лепнах зад стоповете на Мехди, докато не стигнахме до един платен паркинг на гърба на сграда в централната част на града. Там оставихме возилата и взехме по един велосипед под наем. Колкото и недобра да ми се виждаше идеята да поверя паспорта си в ръцете на човека зад гишето.

Първата ни спирка беше в

базара до площада

Исфахан, На мотор из Иран

След това разгледахме отвътре двореца Али Капу, откъдето нямам снимки. За сметка на това пък ще ви покажа как изглежда южната част на площада, погледната от терасата на двореца.

Исфахан, На мотор из Иран

Това е един от най-големите и внушителни площади в света. Той е построен през 16-ти век, а размерите му са 560 метра в посока север-юг и 165 – в посока изток-запад. В дъното на снимката е входът към шахската джамия, който можете да разгледате по-подробно на следващите снимки.

Исфахан, На мотор из Иран

Вратичката отляво води към тази търговска уличка:

Исфахан, На мотор из Иран

Но да се върнем към входа на джамията.

Исфахан, На мотор из Иран

Най-после застанах пред всички тези сини плочки, които бях гледал само в далечен план на снимките на един куп мото пътешественици, минавали оттук. Замислих се само колко труд е погълнало изграждането на всичко това.

Исфахан, На мотор из Иран

Чувството за мен бе наистина спиращо дъха. Не само заради изяществото на архитектурата пред мен, а и защото бях сбъднал една своя мечта.

Продължихме със сините си велосипеди към много уютно вътрешно пространство.

Исфахан, На мотор из Иран

В единия му ъгъл стояха 5-6 жени с хиджаби. Много ми се прииска да ги снимам, но не се престраших да насоча обектива си към тях, а и трябваше да се приближа прекалено близо, което би привлякло вниманието им, и дори да нямаха нищо против да ги снимам, нямаше да получа кадъра, който си представях. Явно след като си набавих широкоъглен обектив, без който нямаше да бъде възможен горният кадър, трябва да продължа и с някакво дългофокусно стъкло именно за такива случаи.

Продължихме разходката си отново към търговските площи, откъдето се сдобих подаръчета за близките си. Тук магнити почти нямаше – не и такива, каквито бихте си представили, след като вече видяхте горните снимки.

След като свършихме и тази работа, отидохме в нещо като

заведение за бързо хранене

С риск да прозвуча грубо, там хигиената не беше издигната в култ, но все пак се доверих на избора на своя домакин, а и имаше доста други посетители. Менюто ни бе питки хляб, върху които мажехме някакъв, сякаш яйчен, сос с много странна консистенция. Така или иначе, не мога да си изкривя душата – беше вкусно.

Така неусетно

дойде време да се разделим с моя домакин

– мистър Мехди искаше да гледа речта на президента, която предстоеше да бъде изнесена по-късно на имамския площад, а аз от своя страна трябваше да продължавам по пътя си. Затова върнахме велосипедите и отидохме отново до паркинга.

След като приключи най-приятната обиколка на Исфахан, за която можех да мечтая, дойде време да отпътувам от града. Разглеждането на двореца Чехел Сутун, гранд базара и джамията Джаме останаха за следващия път.

Предвид че 16 ч. минаваше, беше ясно, че отсега нататък няма да измина кой знае какво разстояние, но все пак трябваше да продължа напред.

Бях решил, че ще пропусна разглеждането на комплекса Чога Занбил и един от най-древните градове в света – Суза, затова

се насочих към Бисотун

Това щеше да ми спести близо 460 km. Знам колко глупаво звучи това само по себе си, но ако някога сте пътували сами за по-дълго време, навярно сте усетили какво е чувството да ви залипсва домът. Пък и се бях преситил вече с разглеждането на забележителности, трябваше да остане нещо и за следващия път.

Още щом

напуснах пределите на града,

пътят започна плавно да се изкачва нагоре. Така на здрачаване вече бях на повече от 2000 м.н.в., за което отново се оказах неподготвен.

Залез – Исфахан, На мотор из Иран
Залез

Пътят продължаваше да се вие плавно, а аз вече се чудех къде ли ще нощувам този път. Това, което ме изумяваше, бе упорството на шофьорите. Въпреки че мракът вече ни бе приклещил в хладната си прегръдка, никой не включваше проклетите си фарове. Ще речеш, че не иранци, а чистокръвни габровци шофираха тук, пестящи я от ток, я от ресурс на лампите!?

На изхода на едно градче реших да спра за един бърз чай, който да ме тонизира. Докато си налея чая, вече бях обграден от местни апапи. Това, случващо се в мрака, разцепен само от лампите на уличното осветление, не ме караше да се чувствам особено спокоен, дори напротив. Единият от тях говореше бегъл английски и ми обясни, че хората искат да ме подслонят, но идеята не ми се виждаше никак добра, затова приключих чая си по-бързо от планираното и продължих нататък. Искаха да изцедя предавките на тръгване, но това естествено нямаше как да се случи, най-малкото защото не бях в настроение за това.

По традиция се лепнах зад един автобус, чието темпо можех спокойно да поддържам. В миг обаче забелязах, че оставащото ми разстояние до следващата точка на навигацията се промени от 260 на 320 km. Ясен признак, че по мнението на Navitel съм объркал пътя. Бях в околността на

градчето Азна,

така че се върнах до изхода му, където пътят бе добре осветен от уличните лампи. Изгасих двигателя и започнах да гледам ту хартиената разпечатка на маршрута си, ту дисплея на „навигацията“.

Тъкмо бях решил какво да правя, когато при мен

на велосипед се появи Али

Познанията му по английски бяха ограничени, но това не му попречи да ме покани у дома си. Съгласих се, запалих отново двигателя и тръгнах след него. Три минути по-късно вече бях в двора на къща, намираща се много близо до този път. Там се бяха събрали негови роднини и приятели.

Докато паркирах мотора и свалих екипировката си, ми бе връчен голям резен диня 🙂

Едно от момичетата там знаеше английски, което бе огромно облекчение за мен. Най-после щях да общувам с някого като нормален човек – без да жестикулирам като разярен италианец след футболен двубой. Тя ми разказа, че е от Техеран и е тук на гости. След като отговори на повечето ми тъпи въпроси (включително и за иранските яйца – каза, че имат и нормални, с кремав цвят), сподели и

колко трудно за иранците е получаването на виза за напускане на страната,

дори временно. Обърнато ми бе специално внимание и за това, че хората по тези земи са Лури. Разпределението на населението по етнически признак можете да видите на следната карта:

Иран – етническа карта
Иран – етническа карта

След като хапнахме, по традиция върху черга, постелена на бетонната плоча пред къщата, дойде време да тръгваме. Все още нямах никаква идея какъв точно е планът. Всъщност отидохме в един закрит басейн на 5 минути от къщата, където домакинът ми и още куп негови приятели играха водна топка. Поканиха и мен да се включа, но не изгарях от желание, а и вече бях доста изморен, все пак минаваше 11, а аз по това време вече трябваше да съм заспал.

След като приключи физзарядката, се отправихме към дома на Али, където дойдоха също така и 3-ма от приятелите му. Всички се занимаваха активно със спортове – кой с плуване, кой с катерене, кой с колоездене.

Никой от тях не харесваше президента на страната

и го наричаха „хосаш мен“, каквото и да означава това. Докато хапвахме охладен ананас, обсъдихме маршрута ми оттук нататък, дадоха ми и разни допълнителни идеи, но те останаха по-скоро за някое бъдещо мое пътуване, понеже вече следвах стриктно маршрута си към дома.

Минаваше 1 ч., когато се отправих към леглото си в другата стая, а те останаха да си говорят.

Очаквайте продължението

Автор: Борислав Костов

Снимки: авторът



Booking.com



Booking.com

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

Т.к.booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите, Коста Рика или на Мавриций:)

Малдиви:



Booking.com

Коста Рика:



Booking.com

Мавриций:

Booking.com



Booking.com

Помпей на живо (6): Вилата на мистериите

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, минахме през храма на Изида и Форума. Днес ще стигнем до Вилата на мистериите
Приятно четене:

Помпей на живо

шеста част

Вилата на мистериите

Пътьом реших да вляза в

Мацелума

тъй като минавах на метри от входа му.

Мацелумът в древния свят е бил нещо като

закрит пазар за хранителни продукти,

най-вече на месо и риба и така било и тук. Най-малкото заради откритите от археолозите животински кости и рибени люспи. Както повечето сгради наоколо и той е строен и престрояван през годините, като по времето на изригването на Везувий, някои негови части все още били в ремонт, пострадали от земетресението през 62-а.


В средата на обширния перистилен двор стоят останките от 12 колони, които поддържали над себе си покрив. В средата на мястото са открити остатъци от басейн, където навярно са плували живи риби за продан. Под страничните покрити колони пък се намирали магазинчета.

Мацелум – Помпей, Италия
Мацелум

Йо и Аргус могат да се видят на една стена вляво от входа, като състоянието на фреските е доста тежко, а цветовете им доста поизбледнели през последните 200 години, когато били направени първите разкопки тук.

Фрески - мацелум – Помпей, Италия
Фрески

Покрай източната стена срещу входа са разположени 3 помещения средното от които навярно е служело за култови цели.

Храм - мацелум – Помпей, Италия
Храм

Мястото е изглеждало преди две хилядолетия така или почти така:

Побързах да изляза от Мацелума и да се огледам наоколо, но Валя и Гената все още липсваха от полезрението ми. Използвах момента да се щракна набързо, като един вид

доказателство, че съм бил в Помпей,

както всеки смахнат турист. Тук все още съм с дъждобрана, в очакване на големия порой, който така или иначе, слава богу, не се случи.

Авторът – Помпей, Италия
Авторът

След пет минути озъртане, махнах найлона от себе си, че беше започнал да ме запарява и започнах да телефонирам на спътниците си. Когато накрая успяхме да се съберем, Гената с тъжен поглед сподели:

– Да знаеш, че тук в Помпей, човек не може да остане насаме с Историята!

Да, тази мисъл вече беше започнала да се оформя и в моята глава.


Но трябваше да продължим някак си, опитвайки се да осъзнаем заобикалящото ни, без да мечтаем за луксове, като тишина и уединение 🙂


Минахме

покрай Баните на Форума,

които бяха затворени (пфу!) и излизайки на първата пряка след тях, побързахме да погледнем

Дома на трагическия поет


Зад преградения със стъкло вход зърнах известната

мозайка „Cave Canem“.

Т.е. най-прочутата от всички в Помпей с този надпис, който се превежда като „Пази се от кучето“. Подобни надписи били доста разпространени в древния римски свят, особено в по-големите къщи и имения, поставяйки началото на една традиция, жива и до днес.

Пази се от кучето – Помпей, Италия
Пази се от кучето

Малко след това кривнахме по Via Consolare, запътени към Херкулановата порта, като пътьом успях да щракна

домът на Салустий,

който беше… затворен естествено. Погледът е през термополиума на улицата към атриума и с телефон прекаран през решетките.

Малко след това бяхме при

Херкулановата порта

Оттук започвал пътят за Херкулан и част от този път щеше да ни заведе до Вилата на мистериите, която беше крайната ни дестинация в тази посока.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

Преди това обаче трябваше да минем през

некропола,

или иначе казано гробището, лежащо от двете страни на пътя.
Така е било при всички древноримски градове.

Гробищата се образували около всяка пътна артерия,

излизаща от селищата и изпращали и посрещали всеки пътник. Това е странно за съвременните хора, но си е било съвсем в реда на нещата по онова време.


Някои от гробниците, построени явно за по-заможни граждани, са наистина забележителни и въздействащи, разкривайки ни, както вечния човешки стремеж към безсмъртие, така и ужасяващия страх от Нищото.

Не пропуснахме да влезем и вътре в една по-скромна гробница, но празните стени не успяха да възбудят фантазията ми.

Гробница – Помпей, Италия
Скучна гробница

Но стига с тия гробища.


Продължихме по пътя

и след около 5 минути завихме по една живописна пътека, която щеше да ни отведе там, закъдето бяхме тръгнали.

Пътека – Помпей, Италия
Пътека

След малко я зърнахме

Вилата на мистериите отгоре – Помпей, Италия
Вилата на мистериите отгоре

Вилата на мистериите

– може би най-известния римски дом в Помпей. Кръстен е така на фреските по стените в една от стаите, изобразяващи

Дионисиевите мистерии – религиозен ритуал от древността

посветен на бог Дионис (Бакхус). Те са и едни от най-запазените картини от Античността. Реставрацията разбира се също си е казала думата.

Комплексът се състои от над 60 помещения и е построен през 2 в. пр. Хр. като впоследствие е претърпявал много промени, последната от които някъде около 80 – 70 г. пр. Хр. Явно е, че е ползван като

извънградска вила от някой нотабил,

но след земетресението от 62 г. се преустройва във ферма, каквато остава до изригването на Везувий.


Тук с Евгени стояхме дълго време пред тази

дървена врата

разделяща две от помещенията и се чудехме, как дървото се е запазило толкова добре цели две хилядолетия.

Врата – Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Врата

Впоследствие се оказа, че това е гипсова отливка, създадена по същия начин, както онези фигури на хора, които всеки е виждал и които се свързват неизменно с Помпей. Но за това, ще спомена по-нататък.
Ето и такава отливка на кепенец, която си стои съвсем естествено на мястото, сякаш е от дърво.

Кепенци – Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Кепенци

Вилата има и два атриума. В единия огромния комплувиум се подържа от четири колони и въобще не се намира след тогавашния вход, както би трябвало да бъде според нашите учебникарски представи, а е забит в един ъгъл, близо до баните.

Атриум – Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Атриум – Вила на мистериите

Другият заема по-централно място, но и той не в близост до оригиналния вход, а се намира едва след перистилния двор, който пък видях само под формата на съвременен фототапет, мъдрещ се точно насреща 🙂

Атриум – Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Атриум

Някои стаи са изрисувани в т. нар. Втори стил и фреските изобразяват различни архитектурни елементи, най-вече колонади и корнизи,

а обстановката към градината в северозападния ъгъл направо ме върна две хилядолетия назад. Дори и стърчащата в далечината улична лампа не можа да ме извади от това състояние 🙂

Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Вилата на мистериите

Въобще вилата има наистина ужасно много помещения и дори да зърнете всички, едва ли ще ги запомните, ако сте обикновени туристи като мен. Заради това ще прескоча известен времеви отрязък и ще стигна до момента, когато поехме по обратния път, за да се завърнем отново в Помпей и да… продължим с обиколката ни.

Чакаха ни още от археологическите чудеса на древния римски свят.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес отиваме на поклонение в манастира Дионисиат в Света гора – ще ни води Цветан. Приятно четене:

Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора (Атон)

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

На западния бряг на Атон на една висока скала стърчи величествено манастирът Дионисиат, нарисуван от моя колега Dough Patterson.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Манастирът е спирка от маршрута на корабчето ,,Св.Анна‘‘, която се намира между манастирите Грегориат и Св.Павел.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Надвесил се над бурните вълни по скоро изглежда като средновековен замък, манастирът е служил като убежище на монасите за защита от пиратите.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Акварел от  Doug Patterson

Пътеката към Dionisiat от арсаната се вие в клисурата. Бавно по калдъръма крачим, пуфтим и благодарим на Богородица, че игуменът ни прие да му гостуваме наред групата поклоннци от Кипър.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Пред портите на Дионисиат са братя хаджи Цветан и Петьо Димитрови от Плевен
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Дионисиат е основан от св.Дионисий от Кастория в 14 век. Той е пети в класацията  на Светогорските манастири.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Св.Дионисий

Св.Дионисий е роден в Корица или Горица,  Костурско в незнатно селско семейство от български произход според изданието на Светогорския скит ,,Достойно ест‘‘.

Той се подстригал /замонашил/ при по-голeмия си брат Теодосий,  игумен на манастира Филотей на Света гора. Но Дионисий се отеглил като беден отшелник  в пещера под връх Атон, и  в съвършенно безмълвие/исихия/ и  постоянна тишина се отдал на умната  молитва – Господи  ИисусеХристе, сине Божий, помилуй ме грешния!

Междувремено Теодосий бил отвлечен от турски пирати в Бурса, но откупен от местните християни и освободен  в Константинопол, където  бил ръкоположен за епископ и малко по-късно за владика на Трапезунд /Трабзон/. Дионисий решил построи нов манастир и отплавал да търси помощ от брат си и императора.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Мозайка

Император Алексей III Комнин /долу вляво/ дарява 1000 сребърника ежегодно за издръжка на манастира според хрисувула, който  до днес се пази в манастира.

Долу вдясно е бъдещия ктитор – молдавския войвода.

Горе между двамата братя е св.Йоан Предтеча, който се явил и спасил Дионисий от турски пирати в Черно море, като ги вцепенил и ги уплашил.

Паметта на св. Дионисий се чества на 25 юни.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Вляво е главният манастирски вход, а насреща е манастирската иконна лавка.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
св.Йоан Кръстител

От там си купих иконата св.Йоан Кръстител.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Портата

Старата порта е обкована с дебела ламарина.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Регистрация

В арондарика се регистрираме заедно с колегата Боян Бойков.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Вписваме в графа професия; двама автомобилни инженери от Плевен и двама корабни инженери от Варна.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Гледка от балкона

Корабчето се отдалечава от пристана. Поглед от високия балкон.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Кафе

Кафе елинико! Ефхаристо!

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Братска трапеза.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Поклон на изпроводняк.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Изгледът ни

Изглед от нашата двуместна килия. Стените са 1,5 м дебели и високи  80 м.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Лественица

Лественица. Стълбата към рая с ангелите, които  ни помагат и дяволите които ни дърпат към ада.

Зад аркадите в галерията са скрити изключителните стенописи на Апокалипсиса.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Пред Апокалипсиса

Те са дело на майстор Джорджи от Крит в 1547.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Вратата на църквата

До вратата на църквата са 21 сцени от Откровението на св.Йоан Богослов.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Седмата тръба

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Манастирът на св.Дионисий.
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Малкият вход
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Донжонът

Донжон или кулата–убежище.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Клепалото и камбаните
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Апокалипсис

Най-страхотният стенопис е този с  пушека ,,Атомната гъба‘‘. Религиозни символи или пророчества за истребители ,,Скорпиони‘‘ и бомбоубежища ,,Пещери‘‘.

,,И затръби 5-ят ангел, видях една  звезда, паднала от небето на земята, той отвори бездънна пропаст, и дим излезе от ямата, и потъмня слънцето.и от скакалци  дим дойде и тя бе дадена власт.‘‘

Всички цитати са от Откровението на Йоан Богослов.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Дионисиат е постоянно в ремонт

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Около червената църква

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Балкони

Манастирът  празнува на

24 юни – Рождеството на Йоан Предтеча

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Главният храм

Главният храм е посветен на Рождеството на св. Йоан Предтеча или Кръстител.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Ръката на Св.Йоан Кръстител

Тук се съхранява светата реликва – ръката Йоан Кръстител.

 

Ездачът на белия кон  ,,носеше лък, и му бе дадена корона, и той тръгна победосно за да доведе своята победа докрай‘‘.

Ездачът на огненочервения кон ,,и на него беше позволено да отнеме мира от земята така ,че хората да се избиват помежду си.‘‘

Ездачът на черния кон ,,имаше везни в ръката си.и чух глас да казва;един хиникс пшеница за един денарий..и внимавай с маслиновото масло и виното‘‘.

Ездачът на блед кон, носеше името Смърт ,,и гробът го следваше по петите.и им беше дадена власт над една четвърт от земята-да убиват с меч, с глад,със смъртоносна болест и чрез земните зверове.‘‘

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Часовникът е спрял във византийското време. Какви ли фигурки ще се покажат, като тръгне?

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Донжонът

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Разходка на залез слънце, след трапезата цари мир.
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Слънчевите батерии улавят последните лъчи

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Господи помилуй меня грешния! Амин!

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
В хубаво място цари гробна тишина и спокойствие.
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Костите на един монах са извадени и измити с вино преди да се положат в костницата
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Новата костница

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Старата костница
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Дионисиа

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Залезът

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Залезът
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Дионисиат

Сбогом Дионисиат!

Писа грешният хаджи Цветан Димитров, Петдесятница, 2020

   снимки: инж. Цветан Димитров и wikimedia. 

Литература:

  1. Йоан Богослов, Откровение.
  2. Apocalypse frescos in Dionysiou monastery.wikimedia
!– wp:preformatted –>
Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Атон или писани от Цветан Димитров – на картата:

Атон и Цветан Димитров

Източен Тибет (5): От Чънду до Лудинг

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължваме пътуването из Източен Тибет в Китай с Красен. Започнaхме с резервата Дзиуджайгоу , продължихме в посока Голог, после минахме покрай планината Амне Мачин и езерото Чинхай. За последно стигнахме до Чънду, за да подготвим днес следващата обикола из Източен Тибет.

Приятно четене:

Източен Тибет

част пета

От Чънду до Лудинг

Август 16

Сега вече стояхме в

Чънду

в очакване на втората група, с която щяхме да пътуваме отново към Тибет. На следващия ден просто обикаляхме из града. Винсънт отиде да посрещне една негова приятелка, а аз реших да посетя някои от забележителностите на Чънду, които бях пропуснал миналата година.

Следобяд се разходих до

Джин Ли (Jin Li, 锦里)

– атрактивна туристическа улица в старинен архитектурен стил, пълна с туристи от цял свят, магазини за сувенири, ресторантчета и всякакви други подобни. В съседство с нея е резиденцията Вухоу- седалището на Джу Гъ Лянг, мъдрия политик от 3 век. Там обаче реших засега да не влизам (има вход от 60 юана), а да изчакам следващия ден жена ми и дъщеря ми, които щяха да дойдат и да се присъединят към втората група за Тибет, да влезем с тях заедно. Затова само обикалях из Джин Ли.

Чънду – Източен Тибет, Китай
Чънду – Източен Тибет, Китай
Чънду – Източен Тибет, Китай

След това – с автобус и пеша, през центъра на Чънду –

Чънду – Източен Тибет, Китай
Чънду – Източен Тибет, Китай

до друг старинен атрактивен комплекс –

улиците Куанджай (Kuanzhai alleys, 宽窄巷子),

в превод “Широката и тясната улица”. Там бях миналата година, но през деня, а сега вече беше вечер, и както обикновено всякакви такива старинни комплекси вечерта са особено атрактивни. Куанджай също.

Пообикалях и там, Винсънт и неговата приятелка също дойдоха и там се срещнахме. Накрая се върнахме в хостела.

Август 17

На следващия ден трябваше да дойдат първите участници във втората група за Тибет. Това бяха жена ми Инг Инг, дъщеря ми Ели и жената на Винсънт. Те дойдоха с влак и ние с Винсънт отидохме до гара Изток да ги посрещнем. След това се разделихме- Винсънт и жена му отидоха при техни приятели, а ние с Инг Инг и Ели останахме в същия хостел.

Следобяд излязохме с тях из Чънду отново. Пак отидохме до Джин Ли, но този път влязохме и в съседната

Вухоу резиденция

Чънду – Източен Тибет, Китай
Чънду – Източен Тибет, Китай
Чънду – Източен Тибет, Китай

Инг Инг се беше свързала с един познат на наш приятел, който живее в Чънду, и след Вухоу му отидохме на гости. Беше много приятен и интересен човек, християнин, и любител на изкуството. Апартамента му беше пълен с картини, скулптури и разни странни и чудати неща, представящи абстрактно изкуство. А самия той се наричаше… Слон (Daxiang, 大象), въпреки, че беше слаб човек, постоянно усмихнат и много ведър китаец, с къдрава коса.

След това се прибрахме отново в нашия хостел.

Август 18

Дойде и денят да се съберем цялата втора група за Тибет. Сутринта напуснахме окончателно нашия хостел, срещнахме се с Винсънт и жена му – те бяха наели една 7-местна кола, с която щяхме да пътуваме, а вечерта щяхме да наемем и втората кола. С първата отидохме до летището да посрещнем първите няколко човека от групата – двойката Чун Хуа и Чан Вън Минг, Тан Дзин Минг и неговата колежка А Дзюн, А Би и и дъщеря й, една 14-годишна тинейджърка.

Винсънт беше резервирал един хотел на 5 мин. пеша от летището, където имаше и ресторант, и една пагода, чиито стаи бяха всъщност сепарета за ядене и за игра на мадзянг, или маджонг (китайска национална игра с маса, зарчета и правоъгълни фигури). Събрахме се заедно и там обядвахме.

После Винсънт отиде да посрещне следващата „порция“ – двете сестри Сяо Йен и Сяо Янг. През това време Инг Инг и Ели бяха в центъра на града да се срещнат с една позната.

Следобед част от групата отидоха до някакъв храм в Чънду да обикалят, а ние, заедно с другата част от групата отидохме до най-голямата по площ сграда в света –

Глобалния център Нов век (New Century Global center, 新世纪环球中心)

Той представлява един цял комплекс от молове, ресторанти, басейн с изкуствени вълни и всякакви луна-паркови съоръжения, спортни зали, хотели, офиси, кино и др., събрани в една сграда.

Глобалния център Нов век (New Century Global center, 新世纪环球中心)  – Чънду – Източен Тибет, Китай
Глобалния център Нов век (New Century Global center, 新世纪环球中心)
Глобалния център Нов век (New Century Global center, 新世纪环球中心)  – Чънду – Източен Тибет, Китай
Китайци – Чънду – Източен Тибет, Китай

Два-три часа обикаляхме там, снимахме се, после дойдоха и всички останали от групата, и с две коли (едната – вече наета от фирма, а другата- местно такси), се прибрахме в хотела. Там вече беше дошла и последната участничка във втората тибетска група – Лянг Съ. Така всички се събрахме заедно, заедно вечеряхме и с това отбелязахме началото на второто пътуване в Тибет.

Планът за това второ пътуване обаче беше претърпял промени. Първоначално възнамерявахме да тръгнем на северозапад, директно към Сертар – мястото, което беше ключово за този маршрут, и след това да се върнем към Чънду откъм запад. Но след земетресението в Дзиуджайгоу на 8 август някои започнаха да се страхуват, че маршрута ни минава прекалено близо до онзи район. Лянг Съ настояваше да променим маршрута. Нямаше как, за спокойствието на другите решихме да тръгнем по-на юг, по-далеч от земетръсния район. Поради това нямахме много време да пре-организираме нещата наново, и просто се надявахме всичко да бъде наред.

Август 19

На другия ден най-после дойде моментът отново да се върнем към високите планини. Още вечерта предишния ден Винсънт беше докарал и втората 7-местна кола под наем, и сутринта напуснахме Чънду, в югоизточна посока. Аз казах едната кола, а Винсънт (и от време на време жена му, която го заместваше) караше другата. Времето беше облачно и от време на време ръмеше, оставаше да се надяваме, че по-нататък ще се оправи.

И така, след около два часа безпроблемно шофиране по магистралата стигнахме до

Яан (Ya’an, 雅安),

на около 680 м височина. Яан също си има своите туристически забележителности, но нямахме време да ги посещаваме, пътя за днес беше дълъг, и направо продължихме нататък.

Яан се намира в югоизточния край на Съчуанската равнина

Оттук пред нас започват отново най-високите планини на Земята- Тибетската планинска земя. В района на Съчуан се намира източната част на Тибет, и тук релефа на Тибетското плато е оформен в няколко основни била, оформящи няколко „вълни“, разположени успоредно по меридиана от север на юг- от северния основен вододел между Жълтата река и Яндзъ (двете най-големи реки на Китай), на юг до Яндзъ. Те са част от успоредните била, наречени Хъндуан (Hengduan).

И така, от Яан започва първата „вълна“ на Тибет –

планинската верига Чионглай (Qionglai mountains, 邛崃山)

А конкретно от Яан на запад е нейния дял

 Ърланг (Erlang mountain,二郎山),

който ни предстоеше да прехвърлим.

Тук, край Яан, напуснахме магистралата, и поехме по прочутия път No. 318 – южния път от Чънду до Ласа в Тибет. Както обаче се опасявах, и както беше и миналата година, пътя беше отново много труден за шофиране- по принцип тесен, страшно натоварен, и с много камиони и тирове, които се изкачваха бавно и тромаво и създаваха зад себе си огромни опашки от опитващи се да ги изпреварят коли (нещо подобно на нашето шосе от Асеновград за Смолян, обаче с още по-труден трафик). Не обичах този път, с нетърпение очаквах следващия ден, когато щяхме да го напуснем и да тръгнем по безкрайните празни пътища из необятните Тибетски степи…

Шосето нагоре минава през много села, крайпътни ресторанти, вилни зони и всякакви други сгради с най-различно предназначение. Към обяд спряхме в един от тези ресторанти да обядваме. После продължихме все нагоре и нагоре, бавно, с постоянно провиране между огромните тромави камиони и отсрещното, също интензивно движение. По-нагоре дъждът се засилваше повече и повече.

И когато стигнахме някъде към 1450 м височина, изведнъж Винсънт спря и отвори капака на двигателя. Неговата кола под наем се оказа с проблем- някъде в охладителната система имаше пробойна и водата изтичаше, съответно двигателя загряваше. Около час се опитвахме да оправим проблема както можем- без успех.

Тогава решихме аз да извозвам хората напред, а Винсънт да се придвижи до най-близкото място за паркинг и там да чака от фирмата да дойдат, да извозят колата до най-близкото населено място и да му докарат друга кола.

Първоначално аз извозих нагоре едната половина от групата  – до тунела Ърланг, където има паркинг, ресторанти и сергии с дреболии и местни дрънкулки – на около 2120 м височина. После се върнах надолу до другата група, и докато първата група горе си правеха снимки и хапваха разни неща които продаваха там, аз докарах и втората група.

Същата процедура повторихме и по-нататък.

Отвъд тунела Ърланг

времето беше коренно различно – слънчево или поне променливо. Аз закарах първата група до една от панорамните тераси, на която бяхме спряли и миналата година, докато втората група си правеха снимки пред тунела Ърланг. После пак се върнах да взема и втората група, докато първата пък се снимаха на панорамната тераса. Така окончателно прехвърлихме и билото на “първата Тибетска вълна”.

Планина Чионглай (Qionglai mountains, 邛崃山)  – Източен Тибет, Китай

После – следващото повторение на процедурата- от панорамната тераса надолу до

град Лудинг (Luding, 泸定),

на 1350 м, където течеше река Даду, разделяща “първата” от “втората” вълна, над която беше

прочутия старинен мост Лудинг (Luding bridge, 泸定桥)

– историческа атракция, свързана с битка между комунистите, гоминданг и местни разбойнически тартори. И така- отново- първо еднага група, после обратно до панорамната тераса- другата група, и пак надолу до Лудинг.

Времето обаче доста напредна. За този ден трябваше да стигнем до Кангдинг, където бях резервирал нощувка в известния за чуждестранните туристи Джълам хостел (Zhilam hostel), където бяхме миналата година. И понеже закъснявахме, започна и да се стъмва, първата група, която бях закарал до Лудинг, сами успяха да си намерят транспорт за последните оставащи 48 км до Кангдинг. Което беше облекчение за мен, понеже тежко натоварения път 318 вече беше започнал да ме уморява, цял ден по него нагоре и надолу.

Докарах и втората група до Лудинг и ги оставих за около 20 мин да се порадват и наснимат на моста, аз и без това нямаше къде да паркирам, и докато те бяха там, аз пообиколих с колата наоколо и после дойдох да ги взема. И накрая, вече по тъмно, тръгнахме и ние към Кангдинг, напускайки след около 20 км река Даду и тръгвайки отново нагоре, този път със сериозна денивелация, към “гребена на втората Тибетска вълна”.

През това време Винсънт и жена му останаха в един малък град близо до Яан. Бяха им докарали нова кола, но вече беше твърде късно да тръгват и решиха да останат там, и да дойдат при нас на следващия ден сутринта (разбира се, аз изобщо не се и съмнявах, че те няма как да дойдат до Кангдинг по-рано от обяд, но нямаше как).

Стигнахме до

Кангдинг

 доста късно. Намерихме един ресторант там, хапнахме набързо, защото от Джълам хостел започнаха да протестират, че закъсняваме, а те трябва да приключват с работното си време вече. Накрая се качихме до хостела, настанихме се и заспахме. Поне аз бях доволен, че въпреки сложната ситуация, успяхме да се справим, и на следващия ден ще можем да продължим.

Очаквайте продължението

Автор: Красен Желязков

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате из Тибет:



Booking.com



Booking.com

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай

След Тибет, цял Китай е на ваше разположение 🙂



Booking.com