Author Archives: Пътуване до...

Ледени и пясъчни фигури в Брюж и Русе

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Анжело ще ни разкаже за два Фестивала на ледените фигури – в Брюж, и в Русе. Приятно четене:

Ледени и пясъчни фигури в Брюж и Русе

Която и класация на туристическите забележителности на Европа и на Белгия в частност да разгледате, на първите места задължително е Брюж. Всички анотации си приличат: поредната Северна Венеция , канали, романтика, мостове, история, още канали, малко мухъл, още мостове…

Това, което на практика не се споменава, е

Фестивалът на ледените фигури (Ice Sculpture Festival) в Брюж

Създаден по инициатива на Франсис Вандендорп (Francis Vandendorpe) и неговия екип от N.V. Snow & Ice Events, Фестивалът на ледените фигури в Брюж от началото на века предлага незабравимо преживяване на гостите на града по време на Коледните празници.

Това е първото по рода си събитие в Европа и води началото си от 1999/2000 г. Провежда се на Гаровия площад в града. Това го прави още по-достъпно за хилядите посетители. В специално изградения павилион с площ около 3 дка се поддържа температура от – 6℃. Работи и Леден бар, на който можете да си изпиете питието от чашка от лед. Всички фигури, за чието изграждане са необходими между 300 и 500 т сняг и лед, са подчинени на темата на Фестивала. В началото тя е била „Брюж в сняг и лед“ (2000), след това следват „Световно пътешествие” (2002), „Кралството на боговете“ (2003), „Леденa планета“ (2006), „Ледена фантазия“ (2007), „Замръзналото кралство“ (2013), „В страната на хобитите“ (2014)…

Повече от 2 300 000 души са посетили изложбите. Има покани за посещение на Франция, Италия, Испания и Турция.

2000 – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия

2002 wereldreis – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия 2004 hetrijkdergoder – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия

През 2004 г.

Фестивалът се провежда паралелно и в Антверпен (Анверс)

по случай края на Годината на Рубенс.

2004 rubensantwerpen – Фестивал на ледените скулптури, Антверпен, Белгия 2005 icepalace – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия 2006 icegage 2 – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия ICE MAGIC – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия

На два пъти, през 2009 и 2010 г.,

по покана на Париж, шоуто посещава града

и е представено в екотермален павилион на Шанз Елизе, по време на Международното Коледно изложение. Посещават го повече от 270 000 парижани и гости на френската столица.

2009 icemagic paris – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция2010 tour du monde paris – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция

2010 reisomdewereld – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция 2011 ice wonderland disney – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция 2012 icemagic – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция 2013 frozen disney – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция

Изложбата посещава и Брюксел,

като павилионът е разположен пред церемониалния Кралски дворец. Събитието е част от зимните празници „Winterpret – Plaisirs d’Hiver“. Повече от 160 000 посетители се радват на 42-те сцени с белгийски комиксови герои, от които у нас като че ли най-известни са Смърфовете.

2013 strip figuren bxl – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Брюксел, Белгия 2014 land of the hobs – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Брюксел, Белгия 2015 wana gogo – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Брюксел, Белгия

В края на 2016 г.

Леденият фестивал се мести в Хаселт,

като е посветен на ледената магия на Антарктика.

2016 hasselt – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Хаселт, Белгия

Тазгодишното издание бе посветено на 25-годишнината на Disney – Paris, така че посетителите можеха да се срещнат с героите на Дисни, Марвел, Пиксар и Междузвездни войни „на живо“.

Проведе се в Брюж и Лиеж.

2017 brugge – Фестивал на ледените скулптури Брюж 2017 liege – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Лиеж, Белгия

Зеебрюге или „Брюж на морето“

е пристанищният и морски курортен квартал на Брюж.

Известен е с това, че е може би единственото място в света, където две противникови сили записват победа. По време на Първата световна война тук е имало немска военноморска база. Англичаните потапят три стари кораба на входа ѝ, като го блокират, и отбелязват победа. Германците прокопават нов канал покрай тях и, отваряйки входа, също записват победа.

Тук се провежда друго, не по-малко интересно изложение –

летният фестивал на пясъчните фигури

През август, на площ с размерите на футболно игрище, се извисяват приказни замъци, дракони и принцеси…

Фестивал на пясъчните фигури в Зеебрюге, Белгия Фестивал на пясъчните фигури в Зеебрюге, Белгия

След касата има павилион, в който можете да изгледате документален филм, разкриващ как от стотиците тонове специално обработен пясък, благодарение на усилията на огромни екипи от творци, се „появява“ пясъчната феерия.

И на двата фестивала се допускат и домашни любимци

Условието е да са на повод и да не уринират върху фигурите.

7000 Русе Център, Русе, България

Но да се върнем към причината за написването на тази дописка. По Коледните празници отнякъде

чухме, че в Русе се провежда Ruse Ice Fest

Ура-а-а, това изкуство е дошло и при нас! После разбрахме, че това е четвъртото издание на празника. Което би трябвало да означава, че вече е захвърлил памперса… Да, да, ама не! В палатка, с 20 – 30 м2 площ, бяха разположени 7 (словом: седем) ледени фигури, без някаква видима връзка помежду си. Цялото посещение продължи не повече от десетина минути.

Фестивал на ледените фигури в Русе

Дали очакванията ни бяха прекалено големи, дали бяхме подлъгани от рекламата за „уникалност“, но

определено бяхме разочаровани

Съпътстващата програма е доста по-богата, но определено е насочена към жителите на града, а не към гостите му.

Фестивал на ледените фигури в Русе

Фестивал на ледените фигури в Русе

В Русе се провеждал от няколко години и фестивал на пясъчните фигури.

Предвид видяното, най-вероятно няма да го посетим, поне докато организаторите не „пораснат“. Засега ще се задоволим с Фестивала на пясъчните фигури в Бургас, който макар и да не е с мащабите на световните такива, е с история и опит. При него има идея, има обща насока, има мащаб, докато в Русе не забелязахме нищо такова.

Фестивал на пясъчните фигури в Русе Фестивал на пясъчните фигури в Русе

След като предвидените поне 2 – 3 часа за разглеждане на Фестивала рязко се стопиха, за да не сме съвсем капо, използвахме времето си за разходна из красивия град и за посещение на някои от туристическите му атракции.

Сексагинта Приста е римска крепост,

чието име може да се преведе като „Пристанище на 60-те кораба“. Създадена е в средата на I век по време на император Веспасиан. Вероятно получава името си във връзка с Дакийските войни на император Домициан, когато при устието на река Русенски Лом е прехвърлен един римски легион, състоящ се приблизително от 6 000 души. 60 кораба от типа „пристис“ са били необходими за тази акция. Открита е в края на ХІХ век от Феликс Каниц на основа на разстоянията между крепостите, отбелязани в римските маршрутни карти. След направени разкопки са намерени артефакти от II – I век преди новата ера, доказващи съществуването на тракийско селище на същото място.

Римски кораб в крепост Сексагинта Приста – Русе

Една от проучените сгради от ІІ-ІІІ век е храм на Аполон, в която са открити четири цели и фрагменти от още няколко оброчни плочки на Тракийския конник и Аполон, керамика, монети. На мястото си е открит и жертвеник на Аполон с надпис. Преустановил функциите си в края на ІІІ век, върху него е изградена една от най-важните сгради в римския военен лагер – Принципията (или военният щаб) – при император Константин Велики, която е функционирала до първите десетилетия на V век. Находките от периода са малко – главно монети и фрагменти керамика.

Сексагинта Приста завършва съществуването си

след атаките на авари и славяни в края на VI-и, началото на VII-и век. По-късно, през IX – X век, върху нейните руини е изграден средновековният град Русе.

Поради стратегическото си местоположение

мястото винаги се е ползвало като военно укрепление

На територията му има дори подземен бункер.

Интересна история разказа служителят на музея,

който беше дежурен на крепостта този ден:

По социалистическо тук е имало военно поделение и бункерът е служил за лазарет. Всички са мислили, че е ново строителство. Веднъж, вече в настоящо време, дошла на посещение немска група и много възрастен германец поискал да покаже на внучката си мястото, където е служил през войната като фелдшер. Оказало се, че бункерът е строен от немците през 30-те години на миналия век, а на една от стените могат да се видят инициалите на немеца и годината – 1944

Бункер в крепостта Сексагинта Приста – Русе

Крепост Сексагинта Приста

адрес: BG-7000 Русе, ул. „Цар Калоян“

GPS: 43.846730, 25.945997

Другото място, което посетихме в Русе, бе

Екомузея

Според служителите му, той е уникален с това, че не е просто природонаучен музей, а показва екосистемата край Дунава.

В подземното ниво се намира най-големият сладководен аквариум за диви риби в България – 65 тона вместимост. В него могат да се видят риби от Дунав и вливащите се в него реки. Е, в аквариума с надпис „щука“ имаше каракуди и служителката предположи, че става дума за един и същи вид, известен под различни имена. Не всеки може да бъде рибар – специалист или поне ихтиолог…

В екомузея в Русе „живее“ реалистичен мамут от вида „космат мамут“

Лично на мен много ми приличаше на „Мани“ от Дорково, но ми беше обяснено, че разликата между двата вида е огромна и е лаишко да се смесват. Наистина, Дорковският екземпляр прилича повече на съвременен слон, докато мамутът от Русе е вулгарно неепилиран.

Тук може да се види и единствената в света запазена кост от друг вид мамут – Mammuthus romanus.

Мамут – Екомузей, Русе

Други зали са посветени на най-характерното местообитание по Дунава – влажните зони. В музея има също и диорами с грабливи птици, нощни и дневни, с горски бозайници.

Жетон – Екомузей, Русе

Последният етаж бе преотстъпен на Етнографския музей, където бяха изложени предмети от бита на русенци през вековете. Интерес (и особена гордост за русенци) представлява информацията „За първи път”, а и „гъбата” със стари обяви, афиши, реклами.

На приземния етаж, до касите, има две машини за сувенири. От едната можете да си вземете сувенирен жетон от серията „Golden Bulgaria“, на другата да си „изковете“ сувенирна пластинка от жълти стотинки.

Екомузей

адрес: BG-7000 Русе, ул. „Етър“ 3

GPS: 43.843030, 25.944551

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Сава-Калина

Още снимки:

Belgium: Brugge (2006-04)

Belgium: Brugge (2007-09-01)

Belgium: Brugge (2008-06-22)

Belgium: Brugge (2008-06-22 Cacao Museum)

Belgium: Brugge (2008-08-15)

Belgium: Brugge (2009-01-02 Snow & Ice Sculpture Festival)

Belgium: Brugge (2009-11-02)

Belgium: Zeebrugge (2008-08-15)

Belgium: Zeebrugge (2008-08-29 Sand Figures Festival)

България: Русе (2017-12-17)

България: Бургас (2012-07-05 Фестивал „Пясъчни скулптури“)

България: Бургас (2015-09-04 Фестивал на пясъчните фигури)

В Русе можете да намерите много изгодни оферти за пренощуване:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Ако не ви се ходи до Русе, нищо не пречи да идете до Белгия“



Booking.com

Румъния с мотор (5): Брашов

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме из Румъния с мотора на Емо. Започнахме с прохода Трансалпина в Карпатите, бяхме в Сибиу, после тръгнахме в посока Бран и замъка на Дракула. Началото на четвъртия ден прекарахем в Бран и замъка на Дракула, както и крепостта в Ръшнов, а ще продължим в Брашов.

Приятно четене:

Брашов

част пета на

Румъния с мотор

Ден четвърти – продължение

Брашов

Брашоливуд 😉

Брашов, Румъния

Казаха ми, че няма нищо интересно там освен

Черната църква

и целта вече беше набелязана.

Не след дълго я открих. За жалост неможах да влеза защото беше в ремонт

Черната църква – Брашов, Румъния Черната църква – Брашов, РумънияЧерната църква – Брашов, Румъния

Черната църква – Брашов, Румъния Черната църква – Брашов, Румъния

Curtea Johannes Honterus 2, Brașov 500025, Румъния

На тротоара видях 4 мотора, 2 италиански и 2 румънски, редно беше да има и български представител 😉
Спрях огледах се, видях единия пич който ми каза „но проблемо“ и вече моторите бяха 5

Верният ТДМ в далечината

Брашов, Румъния

Брашов ми направи впечетление, много чист, спокоен град.

Или поне централните улици. Много туристи.

Брашов, РумънияБрашов, Румъния Брашов, РумънияБрашов, Румъния Брашов, Румъния Брашов, Румъния Брашов, Румъния Брашов, РумънияБрашов, Румъния Брашов, Румъния Брашов, Румъния Брашов, Румъния Брашов, Румъния Брашов, Румъния Брашов, Румъния Брашов, Румъния

По едно време се появиха и тия

Брашов, Румъния Брашов, Румъния

Брашов, Румъния

Поснимаха се с хората и си тръгнаха.

Аз си взех кафе и се изтегнах до този фонтан като истински турист.

Брашов, Румъния

Забелязах, че Райфазен припечелват странично от велосипеди под наем.

Брашов, Румъния

Поседях още малко и си тръгнах.

Някъде по пътя към Бран.

Брашов, Румъния Брашов, Румъния

Следваха бири, скари и прочие скучни неща преди отпътуването на другия ден.

Автор: Емо Иванов

Снимки: авторът

В Брашов има прекрасни възможности за преспиване:



Booking.com

Други разкази свързани с Брашов, както и от Емо Иванов – на картата:

Брашов и Емо Иванов

Ако пък ви е страх от Дракула 😉 – можете да нощувате и по-далеч:



Booking.com

Венеция за 3 дни (Съвети за пътуване)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Дарина ще ни даде малко идеи как да си организираме пътуване до Венеция. Приятно четене:

Венеция за 3 дни

съвети за пътуване

Пътуването ни за Венеция започна с това да намерим евтини билети – най-лесният вариант е да летите с нискотарифните Ryanair до Тревизо/ Treviso, което се намира на 35 км северно от Венеция. Някои казват, че Венеция може да се разгледа и за 1 ден – основните неща, да, но ако искате наистина да разгледате града ( а според мен това е най-красивото място, на което съм била ) ви трябват 2 – 3 – 4 дни с посещенията на съседните острови. Вариантите да намерите евтини билети за мен са ( освен от самия сайт ):

  1. Да следите facebook страницата Flight Chaser / Лети за без пари – следете страницата за оферти за дестинацията ( и не само )
  2. azair.eu – най-лесната и удобна търсачка за нискотарифни полети. Отбелязвате начална и крайна дестинация и продължителност на престоя, период за търсене и дали да е с прекачване/ без прекачване и ще Ви намери най-евтината оферта.

Венеция, Италия

Смея да кажа, че ръчният багаж беше предостатъчен за престоя, носейки ръчен сешоар и маша, както и по-плътни и по-леки дрехи, тъй като бяхме в края на месец октомври.

Най-удачно време за престой във Венеция

Основният проблем с Венеция са освен да се избягват тълпите в края на януари до средата на февруари по време на карнавала, когато е пълно с тълпи туристи и цените за спане/ хранене са доста завишени. Най-удачното време за престой e март – април и след това септември, октомври и ноември. В края на октомври времето беше около 16 – 19 градуса,

не миришеше от каналите изобщо

освен ако не седите в много малка тясна уличка по-продължително време и нямаше огромни тълпи. Венеция е около 55 – 60 хиляди постоянно живеещи и се посещава годишно от около 20 млн. туристи, така че постоянно има посетители, но зависи от размерите.

Венеция, Италия

Избор на хотел/ апартамент

много хора предпочитат да не спят в самата Венеция, освен ако не сте с кола – според мен е по-добре да си в самата Венеция, тъй като се губи много време за пътуване до самия остров. Но ако сте с кола – тогава вече е оправдано.

Ние избрахме много малко апартаментче – по-скоро като стая, разделена от плъзгаща врата, подходяща за 4 човека и мъничка баня. Мястото беше страхотно – на 1 минута пеша от спирка San Toma и много близо до центъра.

Голямо предимство е малкото вътрешно дворче, където може да се пуши. Човекът, който отдаваше апартамента, беше изключително любезен и коректен. Хотелите са доста скъпи, но могат да се намерят по-евтини оферти за апартаменти/ хостели.

Венеция, Италия

Придвижване от летището до Венеция

Венеция има 2 летища – основното е Marco Polo, което е на 6 км от острова, а другото е Тревизо/ Treviso, което е на около 35 км от отстрова. За съжаление от София Ryanair кацат на Тревизо, но летището там е малко, много чисто и уредено и няма начин да се объркате или лутате в търсене на информация. Там оперират само нискотарифни компании – когато ние летяхме бяха основно Ryanair и Wizz air и Blue Panorama.

На сайта на летището има подробна информация за придвижване , която включва освен евентуалното придвижване до Венеция, така и други дестинации като други острови като Лидо ди Йезоло, близките ски курорти, други градове и т.н.

Венеция, Италия

До Венеция има няколко варианта:

  • трансфер с GoOpti,
  • такси ( ужасно скъпо ),
  • влак ( трябва да се вземе автобус за влака, после пак да се придвижвате – не е много удобно, ако отивате в самата Венеция ) или
  • автобус.

Единият по-скъп, но по-удобен вариант е с трансфер на low-cost услугата GoOpti , която е нискотарифна услуга за превоз от летища, гари и т.н., оперира в Италия, Германия, Унгария, Словения, Хърватия, Австрия (поне към момента това видях от сайта ).

Цената на услугата варира, като най-евтино е да запазите възможно най-рано, зависи от това колко човека сте също – колкото повече хора – толкова по-евтино излиза. Единственият минус е, че не връщат парите, ако не се появите в указания диапазон или ако не летите поради други причини.

Тъй като не бяхме уредили транспорта навреме и цената в последния момент беше висока с тази услуга, избрахме да се придвижим с автобус – има 3 компании, които извършват тази услуга.

  • Едната е Barzi Service , но тъй като Google maps ни ориентира, че до нашия адрес най-добрия маршрут е през Piazzale Roma – те не предлагат директен трансфер до там. Barzi Service отиват до Венеция Тронкето ( фериботния терминал, където има голям паркинг ) и след това трябва да се качите на влакче.
  • Другите 2 варианта са Terravision, които са по-удобни, чисти, предлагат wi-fi, но е задължително да направите онлайн резервация .
  • Затова най-лесният вариант е ATVO автобусите, белитетие се купуват от залата на първия етаж, като по-удачно е да си вземете билет за отиване и връщане, като спестявате 2 евро на човек – друпосочният е 22 евро, а еднопосочен 12 евро.

Времето за пътуване е около 60 минути, ако няма значително задръстване, така че го имайте предвид за летенето на връщане.

[geo_mashup_locatiomn_info]

От Пиацале Рома/ Piazzale Roma вече не са разрешени коли

Трябва да се качите или на водно такси (което е доста скъпо ), или на вапорето (vaporetto ), които са големи водни автобуси – това е публичният транспорт във Венеция, опериращ под името ACTV , които уреждат 24/7 транспорт 7 дни в седмицата.

Венеция, Италия

Билети могат да се купят както онлайн от сайта, от Piazzale Roma има машина, както и от будка, където продават вестници се продават и тези билети. Ако сте за един ден – можете да си купите единични, но ако сте за няколко, бих посъветвала да си вземете карта за няколко дни. Тя е за определени часове (а не дни както в някои държави )

Автор: Дарина Маринова

Снимки: авторът

Картинката по-долу ще ви отведе при специалните оферти за нощувки във Венеция:



Booking.com


Други разкази от Венеция или с автор Дарина Маринова– на картата:

Венеция и Дарина Маринова

Ето и възможност да обиколите Италия, без да надплащате за нощувки:



Booking.com

Армения и Грузия с Дачия (8): Тбилиси, Грузия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме пътуване из Армения и Грузия, заедно с Драган. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция, после прекосихме Грузия, бяхме в Ереван и Ечмиадзин, после посетихме манастира Гегард и римското светилище Гарни, както манастиртите Хор Вирап, Нораванк и Татев. Послепомирисахме войната в Нагорни Карабах от близо, а за последно обиколихме Ереван.

Днес вече заминаваме за Грузия, за да видим Тбилиси.

Приятно четене:

Тбилиси

Грузия

част осма на

Армения и Грузия с Дачия

Четвъртък (08 май) – ставаме към 7 часа, закуска заедно с цялото българско войнство, натоварихме багажа в колата и към 8 часа оставихме Ереван зад нас. Ереван е много древен град, създаден е 782 години преди Новата ера, или 30 години преди Рим. Ние обаче се бяхме

запътили към столицата на Грузия – град Тбилиси,

който е доста по-модерен, както по рождена дата (458 година от нашето си летоброене), така и като съвременна градска среда.

Планът за деня беше на път за Тбилиси да минем през още две арменски забележителности – най-голямото езеро Севан и още един от популярните средновековни манастири на брега му – Севанаванк. Поради низ от причини, вместо стандартните 290 км между Ереван и Тбилиси, ние изминахме почти 100 км повече, след като на три пъти объркахме пътя.

Ереван – Тбилиси – карта на маршрут, Грузия, Армения

Ето го и тракът за деня.

Така, ние хубаво

оставихме Ереван зад нас,

но разликата между лявата и дясната карта горе вече беше започнала да се формира. Аз продължавам да обвинявам противния Garmin, въпреки че ми е напълно ясно, че няма как някаква електроника да ми е виновна, но все пак – бях си въвел адреса на хотела в Тбилиси и малко лекомислено не проверих как изглежда начертаният от Garmin-а маршрут на по-дребен мащаб на картата. За сметка на това обаче, още предишния ден, много внимателно бях проучил имената на градовете, през които трябва да минем и определено Ashtarak не беше от тях. Въодушевен от нещо като истинска магистрала обаче, ми отне около 25 км да осъзная, че се движим в грешната посока:

Магистрала Ереван – Тбилиси в Армения

Е, все пак бяхме в Армения и понятието магистрала тук е с размита дефиниция, та позволеният на магистралата обратен завой ми влезна в употреба. Просто бяхме излезнали през грешния изход на Ереван, което ни костваше около 30-ина ненужни километра и поне още толкова минути. Няма значение, ако не друго, поне беше забавно.

Освен, че навигацията ни водеше по грешен път,

аз съумях и да изтърва един завой, което ни костваше отделно още няколко километра през дупки и джендеми, преди да се върнем на „правилния“ път. След като се усъмнихме вече в правилността на пътя, спряхме до едно такси и

питахме за пътя до Тбилиси. Така ни упъти човечеца, че се затрихме още повече.

Абе много е важно първо да ти дойде втория акъл, ама не винаги се получава. Разгледах внимателно картата на Garmin-а и открих проблема – понеже пътят при границата Баграташен – Садакхло в картата на Армения и картата на Грузия не се пресичаше, Garmin-ът го тълкуваше като задънена улица и всячески се опитваше да ме прекара от някъде си другаде. В същата ситуация съм попадал и в Сърбия и то пак заради GPS карти на различни производители за различните държави – та имайте си едно на ум. В крайна сметка след няколко корекции в маршрута и три – четири ловки маневри се появиха табелите за Севан.

Продължихме още почти 80 км по подобна псевдо – магистрала. Аз така и не разбрах с колко е позволено да се движиш по тази магистрала, защото нямаше нито един знак, който да те информира за това. Нищо де, следях си за бели Toyota Corolla с видео техника на челното стъкло и пред тях държах поведение. Качеството на настилката никъде не позволяваше скорости над 100 км/ч, така че бързо не пътувахме, но и не бързахме особено много де. Освен дупките по магистралата, имаше и други интересни компоненти, като например автомобили и каруци, движещи се в твоето платно, но срещу теб. Или пък някой краймагистрален селянин, който е опънал сергия в аварийното платно.

Ако се загледате в картата на Армения, ще ви направи впечатление, че 1/6 от територията и е заета от

езерото Севан,

което е най-пълноводният водоем със сладка вода в кавказкия район. Намира се на 1 900 метра надморско равнище и ние след няма и 2 часа път се добрахме до него. Преди в езерото е имало само един остров, на който е построен през девети век манастирът Севанаванк. Манастирът все още си функционира като такъв, но пък островът се е превърнал в полуостров, което нас ни устройваше много добре. Църквите в този манастир си личеше, че са по-нови, защото бяха изградени от тухли.

Арменска църква край есеро Севан, Армения Арменска църква край есеро Севан, Армения

Понеже арменците си нямат море, явно ползват това езеро и за плаж. Стига толкова културна програма за деня – чака ни път. Предстоеше ни да се гмурнем в тези планини и иначе много пухкаво изглеждащите облаци – не бях виждал досега така да се задържат облаци в планината, чак толкова отсечено.

Езеро Севан, Армения

Магистралата свърши, а пухкавите облачета се оказаха доста гъста мъгла с елементи на дъжд. Пътят беше красив, но супер разбит:

Магистрала Ереван – Тбилиси в Армения

Не, че нашите тунели са цвете за мирисане, но определено най-ужасният тунел, през който съм минавал някога, беше една

практически пещера след град Ванадзор,

изкопана в скалата, без каквото и да е покритие на пода и стените. На влизане ми направи впечатление, че на една ръждива табелчица пишеше височина 3,20 метра (не знам как минават тировете от там), но след нея последва някакво страхотно раздрусване. Видях, че тунелът е напълно тъмен (за осветление сами разбирате, че няма как да става дума), но така връхлетях върху камъните с около 40 км/ч, че направо ме заболя … сърцето де – нищо не съм счупил. След като почти спряхме и започнахме да се придвижваме на първа предавка, по средата на тунела, който целия беше прокопан под завой, достигнахме и до единственото осветително тяло в това чудо на пътното строителство – издълбана дупка в тавана на тунела, от която влизаше … мъгла. Сетих се да снимам чак към края на тунела, но и без тази снимка ще го помня винаги.

Пътят минаваше през

каньона на река Дебет

и пейзажът беше много тучен, но просто заради качеството на настилката нямаше възможност за концентрация върху даденостите на природата.

Kаньонът на река Дебет по пътя Ереван – Тбилиси в Армения

Kаньонът на река Дебет

През следващите 150 километра видяхме само една табела за Тбилиси, и то тя беше така сложена на едни пет кьошета, че въобще не ставаше ясно коя отбивка трябваше да хванем – разбира се, уцелихме грешната. Продължаваха и страданията с навигацията ни, която все искаше да ни изкара от Армения през някакъв друг изход (по на запад) и затова често се налагаше да правим обратни завои и да се връщаме по 3 – 4 километра назад, за да продължим по правилния път.

Минахме през

град Алаверди,

който е нещо като Перник – имаше някакви огромни въгледобивни и медодобивни предприятия, които бяха явно приватизирани по арменски и изглеждаха като призраци, доста потискащо. Това определено не беше от най-развитите райони на Армения.

Алаверди по пътя Ереван – Тбилиси в Армения

Алаверди

Продължихме по тесния планински път. Минаванията под

мостовете на влаковата линия Ереван – Тбилиси бяха доста екстремни

и непрекъснато имах чувството, че огледалата ми ще останат на някой арменски стълб или камион. В крайна сметка за 5 часа стигнахме и до

арменско – грузинската граница

Арменско – грузинска граница по пътя Ереван – Тбилиси

Арменско – грузинска граница

Бариера има, ама тя е вдигната наполовина. Спирам, оглеждам се – навалица някаква няма, общо взето само ние сме желаещи да навлезем в Грузия.

Минавам си под бариерата на собствени риск – никой не ми се скара

Дотук добре. Намирам една будка с някакъв товарищ в нея. Къде ми били документите – давам аз каквото се очаква на граница, а в допълнение и онзи документ, който ми бяха дали на влизане в Армения.

Граничарят ме овиква

„Никой полицай ли не ви е спирал докато сте били в Армения?“, викам му, че аз си карам по правилата и никой не ме е спирал. Не можело да бъде това. Аз си замълчах. Този документ бил отворен, трябвало да го затворя. Явно съм прескочил така разпространените тук брокери – бях забравил лудницата на влизане в Армения. Паркирам и влизам в някакъв огромен фургон, в който има примерно 20 ученически чина, на които стоят едни нахмурени арменски чичковци – брокери.

В единия край на фургона има каса.

Давам си отворения документ, взимат ми 6600 драми (23 лева), връщат ми бележка за 6500 драми и ми връщат същия отворен документ. Викам, ей! Това било държавна такса за не знам си какво, документът щели да ми го затворят брокерите. Разликата от 100 драми не знам точно каква такса беше, според мен си беше джобна такса за касиера – то са 50 стотинки де, ама ме издразни тоя. Избирам си най-малко нахмурения, пуфтящ цигари, брокер, давам му 2000 драми (7 лева – тук вече за никаква бележка не може да става дума), той скъса една част от „отворения“ документ, би три печата и … явно по този начин до „затвори“. Взимам си партакешите и се връщам при будката с товариша, той беше доволен от свършената работа и ни пусна напред. Значи влизането в Армения ми струваше 112 лева, а излизането ми струваше 30 лева – общо 140 лева за прекрасните арменски пътища – дано ги вложат разумно…

Чао Армения (أرمينيا), здрасти Грузия (საქართველო)!

Грузинската граница

е съвсем друга бира – едно ново строителство, едно излъскано. Пълно беше с някакви американски джипове и от тия американските полицейски коли. Вече сме свикнали и пак ни снимаха с камерките един по един. Никакви проверки на багажа, никакви такси. Поговорихме си само с граничаря, от къде сме, накъде сме – усмихна се и каза „счастливого пути”. Минаваме покрай Duty Free Shop – а и навлизаме в Грузия, посока Тбилиси.

Пътищата, инфраструктурата и бензиностанциите тук много наподобяват тези в България, няколко класи над Арменските са. На всяка бензиностанция се предлага дизел и евро дизел, което беше успокояващо. Аз обаче си имам гориво и искам да си заредя в Тбилиси, с надежда, че горивото там ще е най-качествено. Цената и без това продължава да е стабилно под 2 лева за литър. Това, което прави най-силно впечатление (освен безумната азбука), е силното полицейско присъствие:

Грузинска полиция, Грузия

В никоя друга държава не съм виждал такъв респект към полицаите,

нещо подобно си представям в USA (никога не съм бил там). Полицейските коли са големи, имат много силни сирени и се държат много силово и арогантно на пътя. Във всяко село най-лъскавата сграда е полицейския участък. Тук полицаите спират колите с високоговорители – настигат те, пускат сирените и ти говорят на грузински. Не че ме спираха мен, но докато стигнем до Тбилиси (около 70 км от границата, ама то по тия пътища направо е песен в сравнение с арменските) станах свидетел на 3 – 4 такива полицейски акции. Никъде не видях знаци за ограничение на максималната скорост, затова все гледах да карам зад някого, за да го ползвам за бушон. Нямаше нито една камера за превишена скорост, но липсата им се компенсираше с безброй много полицейски Skoda Octavia последен модел.

Може вече да бяхме влезнали в Грузия, но Garmin-ът продължаваше да ми лази по нервите и ме караше да заобикалям от не знам къде си. Май картата за Тбилиси беше отделна от тази за Грузия или нещо такова. Наблягам непрекъснато на това, защото искам да предпазя някого, който реши да кара в този район – много е важно да се подготвите с подходяща навигация, просто насладата от пътуването е много по-голяма, когато не трябва да мислиш дали не караш в грешната посока. Аз съм си извадил вече поуките и от тогава не съм имал такива навигационни колапси. На грузинските табели не можеше да се разчита, съответно пак се затрихме, питахме, връщахме се, правихме нарушения…

Още преди влизането в Тбилиси ни беше припомнено за грузинските джигити. Пълно беше с всякакви резачки. Всички сме чували за това, че

грузинците са луди шофьори

Действително е така – при задминаване тук е прието, че задминаващият е с предимство, и не той трябва да се прибере, за да се размине с насрещно движещата се кола, а задминаваната и насрещната коли са длъжни да улеснят максимално джигита, дори това улеснение да включва влизане в банкета. Първите няколко пъти е стряскащо, но после ти държи влага и се свиква бързо. Просто трябва задължително да си нон – стоп на щрек за луди, летящи срещу теб, грузинци. Сигурен съм, че някои от вас са чували за Гиорги Тевзадзе, неговото BMW M5 E34 и лудото му градско каране – (видео). По ирония на съдбата, този съвременен грузински герой загина, возейки се на дясната седалка, година преди ние да посетим Тбилиси, така че поне ми беше малко по-спокойно, макар и непрекъснато да ме засичаха разни други джигити.

Може би Армения ни беше занижила вече очакванията, но

Тбилиси

ни се стори много модерен град

Едно ново строителство, едни градинки, едни големи булеварди, не липсва нито стара, нито нова история:

Тбилиси, Грузия Тбилиси, Грузия

Влезнахме в града, навигацията се поосефери и ни закара през най-централния булевард Шота Руставели (все едно бул. Иван Вазов) до първия от набелязаните хостели – най-близкия до центъра от трите. Стаите ни харесаха, имаха готини руски камини, но за съжаление нямаше да си имаме съквартиранти, както беше в Горис, Армения.

Банята беше обща за етажа, но предвид, че бяхме почти сами в целия хотел – преглътнахме това неудобство. Преглътнахме и цената от 150 грузински лари (120 лева) за две стаи. Оставихме багажа в хостела, а колата беше перфектно паркирана на задънена улица в ремонт – няма кой да я барне (добре, че сме с Дачия, че не ми се мисли иначе). Тръгваме на пешеходна разходка из грузинската столица.

В сравнение с Ереван,

Тбилиси е много различен град. Много по-модерен,

с много повече живот по улицата, с много по-модерни хора, и най-вече с много по-модерни сгради. Някакси много по-познат за нас стил. Не знам дали ми хареса повече, но беше някакси по-наситен.

Скъпите коли не са рядкост, а дори видяхме електрическа Tesla Model S (към този момент не бях виждал такава кола в България все още). Като цяло автопаркът беше в пъти по-млад от този в Армения и малко по-стар от този в България. Нямаше нито една Лада, само една – за атракция. Правеше впечатление, че има много японски автомобили (може би от Индия) с десен волан, дори и таксита. Имаше и други разпознаваеми марки от западния свят, като McDonald’s и ProCredit Bank, например.

Тротоарите бяха поддържани,

а по тях се движеха много млади хора:

Тбилиси, Грузия

Някои от площадите бяха с някакъв европейски, може би италиански облик:

Тбилиси, Грузия

Други площади по-скоро напомняха на Скопие:

Тбилиси, Грузия

Като цяло градът остава едно леко чувство на бутафория, но като че ли все пак донякъде и подплатена.
Не рядко се срещаха и сполучливи образци на съвременното изкуство по улиците и по сградите.
По жените човек може дори да се загледа, но по мъжете по-скоро не.

Има и старинен център, с много интересни стари сгради:

Тбилиси, Грузия

Тбилиси, Грузия Тбилиси, Грузия

Тбилиси, Грузия

Църквите отвътре приличат повече на нашите.

Но определено

емблемата на Тбилиси са новите съвременни сгради,

които дори стоят малко смешно до буйната и кална река Кура (не се смейте!):

Тбилиси, Грузия

– Сградата на съдебната палата, малко като операта в Сидни:

Сградата на съдебната палата – Тбилиси, Грузия

– Един нов киносалон с безумна форма, или по-скоро с безумни форми:

Киносалон – Тбилиси, Грузия

– Един метално – стъклен пешеходен мост:

Мост – Тбилиси, Грузия Мост – Тбилиси, Грузия
След това се качихме по стръмнината към

античната крепост Нарикала,

от където се открива гледка към центъра:

Тбилиси, Грузия

Оказа се, че грузинците си имат своя интерпретация на дом – паметника на тоталитарната комунистическа партията Бузлуджа на отсрещния хълм в планината Табори. Надявам се грузинците да са съумели да го запазят по-добре от нашия, който в момента е в класацията „Най-красивите изоставени места в света“. Имаше и няколко готини хотелчета по хълмовете наоколо.

Sololaki St, Tbilisi, Грузия

Подобно на Майка Армения и тук

Майка Грузия

гледа от високо столицата си.

Майка Грузия – Тбилиси, Грузия

Тази 20 метрова майчица олицетворява характера на грузинеца – държи в лявата си ръка чаша вино за добре дошлите гости (като нас) и меч в дясната си ръка, за враговете на Грузия.

Понеже започна да се свечерява, решихме да не се мотаем дълго в търсене на перфектното заведение за вечеря, а седнахме просто в най-пълната кръчма на площада под крепостта. Може би беше по-туристическо, но като за една вечер в Тбилиси, едва ли можехме да опитаме повече

традиционни грузински ястия

на един път. То не бяха едни супи с пелмени, супи без пелмени, кебапи по азербайджански, салати от местни треви, но най-вече следва да се обърне внимание на най-характерните за тоз район Хачапури и Хинкали (като големи пелмени) с овче месо:

Грузинска кухня – Тбилиси, Грузия Грузинска кухня – Тбилиси, Грузия

Грузинците не си играят – като поръчаш една ракия (тук се нарича Чача и на вкус, според бащата на Таня, е много близка до нашата), не те питат дали да е малка или голяма, а направо ти носят бутилка 200 милилитра. На една такава ракия тук е прието да се прибереш с колата, както при нас на една малка бира. За цялото това угощение платихме 45 лева, което за 4 човека ми се стори нищожно малко.

След вечерята имахме възможност да се насладим и на

нощен Тбилиси:

Нощен Тбилиси, Грузия Нощен Тбилиси, Грузия Нощен Тбилиси, Грузия

Тракът от пешеходната разходка представляваше това.

На връщане към хотела заговорих едни таксиджии и ги попитах по кой път да минем утре за Батуми. Те ми препоръчаха северния и по-качествен път през Кутаиси и Уреки, а не южния (в доста по-лошо състояние) път през Боржоми и Ахалцике. Питах и в хотела, и там така ми казаха. В леглото, преди заспиване, направих малко проучване какво можем да разгледаме по път утре, набелязах два хотела в Батуми (хареса ми така да се движа без резервация за спане – някак по-авантюристично е) и дръпнахме плувките.

Очаквайте продължението

Автор: Драган Драганов

Снимки: авторът

В Тбилиси могат да се намерят специални оферти за хотел:



Booking.com

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия

Не само в Тбилиси, но и в цяла Грузия можете да намерите хубави места:



Booking.com

Из Мароко с велосипед (4): От Азру до Зеида

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнес и продължихме към Азру.

Днес ще стигнем Зеида, за да напомним, че сняг има не само в София в края на март, но и в Мароко 🙂

Приятно четене:

От Азру до Зеида

част четвърта на

Из Мароко с велосипед

Спах до късно, навдигнах се чак към 9 и се качих да пия кафе в заведението над хотела. Не се задържах дълго, беше хладно, а тук заведенията не се отопляват, така че слязох да си натоваря багажа и в 10 бях готов. Потеглих…и като видях какъв баир ме чака първите 30 метра – слязох и забутах. Нечовешко просто. Е, вечерта, когато го спусках, ми беше готино..

Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Пътят навлизаше стръмно в планината,

макар не чак толкова, че да ми се налага пак да бутам

Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Коли нямаше много, така че се караше спокойно. Горите бяха прекрасни, а някъде тук има туристически маршрут през парка. Бил известен, че минавал покрай някакво дърво столетник, но преди няколко години го нападнала някаква болест и го уморила.

Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Пред мен някакъв местен се правеше на здрав – изпреварваше ме по стръмното и изчезва зад завоя, 2 минути по-късно го подминавам – спрял да си вземе въздух, че повече не може… И така 10 тина пъти, докато не видях друг

местен жител…

Маймуни – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

А аз си мислех, че е студено за маймуни…а тази най- спокойно си просеше храна, хапна си и си замина.

Маймуни – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

А то, с изкачването, си захладня здраво. Появи се скреж, а аз изкарах и ръкавиците, че пръстите на ръцете ми замръзваха.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

На места, където слънцето успяваше да огрее, се вдигаха мъгли от пара, много готино. В същото време навсякъде се чуваше шум, като при дъжд – снегът се топеше и падаше от дърветата.
Не си личеше, но пътя беше заледен, от време навреме задната гума превърташе, в комплект със сериозният баир не беше много приятно.

Маймуни – Атласки планини – Из Мароко с велосипед Маймуни – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

А по- нагоре се оказа, че има още от местните. Явно тук бяха по концентрирани

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

…защото от тук тръгваше туристическата пътека, та явно се въртяха да просят от туристите.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Пътя продължаваше да се изкачва, снега се увеличаваше, температурите падаха. Гората беше все така красива, камъните покрити със зелен мъх (където се подаваха над снега), навсякъде цареше великолепна тишина, разкъсвана от време навреме от песента на някоя птица и понякога (много нарядко) от преминаващи коли. Напредвах с едва 4 – 5 км/ч, беше ми студено на ръцете, а на лицето ми се беше лепнала тъпа усмивка, която не искаше да си иде. Изобщо – голям кеф.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Постепенно се изкачих над горите и пред мен се ширна, покрито със сняг, плато. Слънцето беше високо и измъкнал се от сянката на дърветата вече си беше топличко. Всъщност почти цял ден термометъра ми показваше 14 градуса. Доволно.
Пътят продължаваше да се издига и се губеше в далечните хълмове.

Планът за днес бе да стигна къмпинг Timnay,

на 20 километра преди Миделт, препоръчан ми като евтин от Самир, но вече се съмнявах да успея.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Проход – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Постепенно се изкачих до

най-високата точка на прохода – 1 965 м.

За, почти, два часа бях изминал едва 6км и се бях изкачил приблизително 500 м височина.
Надявах се, че оттук следва спускане…

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

…и се оказах прав, но за кратко. Пътя се пускаше плавно, а после се изкачваше отново стръмно, заобиколен отвсякъде от хълмове и така чак до

Timahdite,

малко планинско село.

Сняг в Timahdite – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Кажи речи на всеки 100 метра можеше да си наемеш шейна и да с спуснеш по склона. Този тук си имаше и снежен човек, хората се редяха да се снимат с него, само не знам защо е целият жълт отпред (и не смея да предполагам… 😛 )

Не знам колко струваше, изкушавах се много да се спусна и аз, но още ми беше пресен спомена за вчерашният студ заради мокрите крака, та се отказах.

Месо – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Стигнах до селото прегладнял, не бях закусвал, а и хляб не носех със себе си, така че спрях и си купих 3 хляба за 3,5 дирхама. По цялата главна улица димяха здраво скари, вече минаваше два, но никое не ме привличаше да седна, не знам защо.
Накрая си харесах едно, спирам и питам „Колко струва“ на френски и соча към устата. Келнера повдигна рамене и ми обясни, че зависи какво ще ям, но таджина е 30 дирхама. Сядам без да се замислям повече. Оказа се, че и интернет има, няма лошо.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Нахраних се добре и не се помайвах повече, минаваше три, а бях минал едва 30 км до тук.
Пътят продължава да се вие нагоре и надолу, асфалта е стар и износен, едва поддържах 12 – 13 км/ч, доста уморително.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Поне не беше студено и въпреки, че наоколо беше камениста пустиня, поне беше красиво.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Каменна пустиня – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

По едното време започнах да се притеснявам, слънцето слизаше все по- ниско. Не се виждаха

никакви селца, наоколо само камънак

и понякога овчар насред нищото… дори едно дърво за завет на палатката нямаше. Пък и надали щеше да е достатъчно топло че да спя на палатка през нощта.

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Внимание! Опасни завои… ураааа..сигурно ще почна да се спускам най-сетне…

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Сняг – Атласки планини – Из Мароко с велосипед

…да, да, ама не! Никакви такива екстри. Ама поне имаше крайпътна чешма, та си заредиш полупразните бутилки с вода.
Въпреки терзаният на тема „Къде ще спя тази вечер?“ не мога да не призная че пейзажа беше великолепен. Заради гореспоменатите терзания (а и неподходяща светлина) не спирах да правя снимки, но беше наистина красиво, навсякъде беше прорязано от плитки поточета, получили се от топенето на снега. Изобщо…и да си купя речник, пак няма да имам думи, за да го опиша.

Чак на свечеряване започнах да спускам планината

в началото температурата започна да пада много бързо, колкото заради скриващото се слънце, толкова и заради скоростта, макар последната да не беше много висока, заради поредицата от завои. Въпреки това поддържах около 40 км/ч, а термометъра показа нула градуса.

Край пътя е пълно с кучета

и всички бясно се втурват, лаейки, към мен, но съм прекалено бърз за тях. Подминавам зоната с многото завои и се движа с над 50 км/ч, на моменти подминавам и 60. Най-инфарктният момент е когато едно ме видя отдалеч и се опита да ми пресече пътя, за малко да го блъсна и да се пребия, но ми се размина.
Наклона намалява, но въпреки това в продължение на километри се движа с 30 км/ч, напълно доволно. Прелитам покрай някаква махала, появила се иззад завой. Въртя педалите като бесен, надявам се на някакво хотелче или къмпинг, но не виждам нищо. Изкарал съм светлоотразителната жилетка и фара, макар още да не съм му сменил батериите.
На мръкване стигам някакво

село Zeida

Мислех да спра в него, но си спомних, че къмпинга трябва да е само на 6 – 7 км от селото.

Zaida, Мароко

Спирам в някакъв магазин да потърся батерии за фенерчето, вече е нощ, но нямат. Чак в третото ми намират едни. Още със слагането фара изръмжа, че са на привършване, ама токоз има брат. За 2 дирхама и на толкоз ще се радваш.

Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Уморен съм, но натискам здраво педалите и половин час по-късно стигам до къмпинга. Стаите му са скъпи, мисля бяха 250 дирхама (около 25€), но за мен и палатката е само 40. Човека ми вика да не се ровя за парите, да си опъна спокойно палатката и да се оправя, после ще има време и за плащане. Ами добре.
Опъвам палатката и отивам в ресторанта да пия чай. Много е красиво, така и не можах да направя свястна снимка. Чаят пристига с малка чинийка местни сладки, в последствие платих само 10 дирхама, имайки предвид чинийката със сладките, цената е повече от добра.
Диванчето беше меко, беше топло и не ми се мърдаше, но очите вече се затваряха, така че отидох да се изкъпя. Водата беше на границата между топла и хладка, но пак по-добре от нищо след над 100-те километра, които минах днес.

Спах лошо

Беше ми супер студено. Навлякох си де що дреха имах, увих стъпалата с един панталон, а на главата сложих шапката с наушниците, купена за в случай, че успея да се кача на върха Тубкал. Цяла нощ се въртях и зъзнех, само благодарение на умората успявах да заспя от време навреме.

Събуждам се рано

и на бегом тичам в ресторанта да пия кафе, а вътре едно топличко…и към кафето има бисквитки, наслада. Стоя и се грея, после ще събирам палатката, нека поизлезе и напече малко слънце. Гледам картата и осъзнавам, че и днес ме чака планински баир. Мнях.
Събирайки такъмите се разговарям с някои от пътуващите с каравани, спрели тук. Палатката ми е близо до тоалетните, та минават покрай мен. Не вярват, че пътувам с колело. Някои ми споделят, че прекарват 3 и 4 поредни зими из Мароко, защото им излиза по-евтино, отколкото да си сеят вкъщи, а и климата по-добър, в по- голямата си част са холандци.
Отивам на рецепцията да платя и се засичам с уникален образ.

Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Хуан от Испания

Хуан е от Испания и според мен е изперкал

Трудно ми е да преразкажа историята му, самият той ми обясни малко объркано. Като цяло разбрах, че Хуан е археолог. Докато проучвал някакви камъни из Кадиз получил видение свише. Оттук нещата и обясненията му ми станаха още по-смътни, но

в общи линии тръгнал на хаджилък. Пеша.

Пътуваше вече от много месеци, бил тръгнал първо от Франция по поклонническият път на Сантяго, минал цяла Португалия, сега следвало Мароко и щял

да се прехвърли в Алжир, на път за Йерусалим

Питам го „как, границата с Алжир е затворена“, а той каза: „Господ ще намери начин да ми помогне“. Макар наскоро да получил друго съобщение от него (да се разбира Господ), че е време да се прибира. Изпратил му „смс“, така да се каже, чрез облаците и един самолет. Наричал го „Caracol e Amor“, непреводимо е на български, нещо от сорта на „Охлюв пълен с любов“ ще да е. Та му пратил 2 облака – единият с форма на охлюв, а другият – на сърце, а отдолу прелитащ самолет изписал името Ерашидиа, град на не помня колко километра оттам (под 200 всеки случай). Сиреч стигай там, приятелю, и се прибирай вкъщи, мисията ти свърши един вид.
Въпреки, че го намирам за изкукал,

не мога да не го уважа за вярата и упорството му

Пожелавам му успех и много късмет в остатъка от неговото пътуване. Надявам се да открие това, което търси.
И с тази история мисля да приключа за момента.

Очаквайте продължението

Автор: Константин Костовски

Снимки: авторът

Ето и другите изгодни варианти за нощувка в Агелмос:



Booking.com

>

Други разкази свързани с Мароко или писани от Константин Костовски – на картата:

Мароко и Константин Костовски

А можете да намерите и други хотели и хостели из цяло Мароко:


Booking.com

Чуанди Динг – на планина в Южен Китай (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Отново с Красен тръгваме да катерим китайски планини – този път е Чуанди Динг в южен Китай. Приятно четене:

Чуанди Динг – на планина в Южен Китай

част първа

Изкачването

Пребивавам в Китай, провинция Гуандонг, северната част.
От доста време ми се искаше

да направя сериозен преход на някоя китайска планина,

но все се случваше така, че попадах на масово разпространените в Китай „планини – паркове”, където се влиза с вход, купува се билет, и тогава те пускат вътре. И като влезеш, започват алеи, пейки, кошчета за боклук, наскоро построени, уж „древни” пагоди и други традиционни сгради, тук – там сергии с разни дреболии за ядене и пиене, на някои по-високи и стръмни планини – и с лифтове, яздене на коне, и всякакви други такива екстри и атракции. И разбира се, особено през почивните дни, там винаги е пълно с народ.

Но аз

исках истинска, дива планина,

като нашите планини в България. Най-добре в западната половина на Китай, където са най-високите планини на света, но и в по-ниските източни планини също е интересно. Обаче трудно се намираха местни ентусиасти –

повечето китайци се страхуват от диви планини,

да не се спънат и да паднат, да не се уморят прекалено много, и т.н.

Някои пък се страхуват от гробища

Местните имат такъв обичай – да погребват близките си в гробове някъде навътре в някоя близка гора, на някой близък хълм или склон на планина.

А да тръгна сам, чужденец, не е като в България, тук отдалеч се различавам, и „бия на очи”, а има някои, особено по селата, които мислят, че чужденците са ходещи „трезори с пари”, при това глупави и наивни.
Запознах се обаче с един китаец, който се оказа наистина

професионалист планинар и пътешественик – Шън Ли

Той беше ходил на много планини из Китай, знаеше къде и как да събере групи, беше отлично екипиран, и с голям опит като планински водач. Беше ходил и с колело от Ласа (Тибет) до Кунмин за един месец, както и на други, по-кратки пътувания. И сега, когато има поне 2 – 3 свободни дни, събира група, и ходят на тежки и трудни преходи. Той ме и предупреди, че ако искам да се присъединя към негова група, трябва сериозно да си поддържам формата, защото има опасност да не мога да издържа. Е, после се оказа, че прехода не беше чак толкова труден, а ми беше точно „по мярка“, в мой стил, но малко тренировка все пак не беше излишна.
Дойде и китайския национален празник – 1 октомври – един от големите празници в Китай (деня на началото на Китайската народна република). На този празник китайците почиват цяла седмица, и използват отпуските масово да пътуват – поне седмица преди празника вече няма никакви билети нито за влакове, нито за самолети.

Шън Ли ми се обади няколко дни преди празника, и ме пита дали искам да дойда с него и с групата, която сформира,

на планината Чуанди Динг, в „нашата” провинция Гуандонг

Беше ми споменал преди за тази планина, и това, което ми беше разказал, ме привлече.

Чуанди Динг (Chuandi Ding – 船底顶),

е най-високия връх там (1586 м) – не е много висок, спрямо нашите планини, още по-малко пък в сравнение с високите планини на запад, но пак си заслужава изкачването – цялата планина около него (на площ колкото половината на нашата Рила), носи неговото име. В превод името означава „корабно дъно” или „обърнатия кораб”, поради вида на върха, погледнат отстрани.

Веднага приех с радост поканата, и започнахме с жена ми приготовления – накупихме всичките нужни принадлежности, които ми липсваха, от популярния китайски сайт taobao. Запознах се и с групата, с която щяхме да бъдем – по китайския чат QQ, където всеки се представи (някои се познаваха от предишни преходи, а други като мен бяха нови), обсъдихме кой какво ще носи, и всякакви такива подробности. Шън Ли прати до всички подробен файл с описание на маршрута, и всички изисквания, свързани с прехода, включително и изискването всеки да си направи застраховка (нещо, за което в България масово нямаме навик).
Накрая дойде и деня на началото на прехода. За целта трябваше да дойда до града, от който щяхме да тръгнем –

град Ингдъ (Yingde – 英德),

откъдето са и всички участници в групата, и където са и роднините на жена ми.

Уговорката беше за 20:00 вечерта. Дойдохме с жена ми на мястото на срещата, но там нямаше още никой, само едно момиче дойде с една малка раница – Мариса. Попитахме я дали е част от групата, и тя наистина беше с нас, при което си казах, че явно прехода няма да е чак толкова тежък, колкото Шън Ли ми го представи (все пак Мариса беше с малка раница, без някаква специална екипировка). Скоро дойдоха и останалите, заедно с малката болонка Попо (която накрая се оказа най-издръжлива от всички). Дойде и колата (малък микробус), натоварихме раниците, и се натъпкахме вътре – 11 човека, плюс шофьора – 5 момчета и 6 момичета.
Тръгнахме от Ингдъ към изходната точка на маршрута –

село Синдонг (Xindong – 新洞)

След 2 часа пътуване – първо през широко ново шосе, после през тесни циментови междуселски пътища (каквито са разпространени из Китай), където едвам се разминавахме с рядко преминаващите насрещни коли, накрая стигнахме и в Синдонг.
Селото е на около 360 м н.в., в една котловина, представлява няколко двуетажни къщи, и по средата нещо, което беше хем училище, хем кметство в същото време.

Пристигнахме там около 22:00 вечерта, и разположихме палатките направо на циментовия „плац” пред „училище – кметството”. Момичетата веднага извадиха три малки газови бутилки „Made in Israel”, и започнаха да готвят супи и бульони с китайско зеле, бамбуци и други дреболии, извадиха и рибки, и любимите на китайците пилешки крака. Хапнахме, поговорихме си, и към 23:30 легнахме да спим, като аз бях в една палатка с Шън Ли.

Чучанди Динг – планина в Южен Китай

Сутринта, на 2 октомври, станахме в 6:00. След сутрешния тоалет на опашка в една дворна чешма, и в една разбита селска тоалетна, хапнахме набързо китайско фиде с подправки, събрахме палатките и багажите, направихме си обща снимка пред „училище – кметството”, и

тръгнахме на път

Чучанди Динг – планина в Южен Китай

Очертаваше се сериозен преход с денивелация повече от 1200 м,

при това не с постоянно изкачване, а с изкачвания и спускания, затова аз за всеки случай тръгнах с тези, които бяха най-отпред.
Тръгнахме в 7:00. В началото вървяхме половин час по циментов път нагоре, после (на около 450 м) се отклонихме по коларски път, който леко се спусна надолу, мина покрай един водопад, и тръгна по-стръмно нагоре. Към 8:00 се изкачихме до около 550 м, след което пътя тръгна почти водоравно известно време. Минахме през

малкото селце Шансие (Shangxie – 上斜) ,

където коларския път се разпиля на много различни пътеки в различни посоки, избрахме вярната пътека, и заслизахме надолу към една река.

Изкачване на Чучанди Динг – планина в Южен Китай

Изкачване на Чучанди Динг – планина в Южен Китай

Стигнахме до реката около 9:00 часа, в ниското, на около 430 м. Там спряхме за 15 мин. почивка, при което едно от момичетата – Ян Гуо, я ужили горска пчела. Нямаше проблеми, и след като хапнахме дреболийки, тръгнахме по реката. Тя беше почти безводна, само с камъни, понеже малко по-нагоре водата й беше отклонена.

Около 200 метра по-нататък по реката стигнахме и до мястото на отклоняването, където имаше водна централа, и трябваше да пресечен един по-пълноводен приток.

Изкачване на Чучанди Динг – планина в Южен Китай

Малко – по малко всички успяхме да го пресечем, прескачайки по речните камъни, почти без никой да се намокри, като Шън Ли взе в ръце и болонката Попо, която не смееше да преплува реката. Още около 500 метра по-нататък пътеката се очерта по-ясно, и тръгна стръмно нагоре. Изкачвахме се с много серпентини, на две места с много голям наклон, при което всички доста се изпотихме (вече беше почти 10:00 сутринта, и слънцето грееше все по-силно)

Изкачване на Чучанди Динг – планина в Южен Китай

Спряхме на още една малка почивка – на около 650 м височина, и продължихме нататък, все по-високо над реката. Склоновете бяха все така буйно обрасли с широколистна гора, смесена с много тропически видове, сред които фикуси, тук – там бананови дървета, и бамбук. Самата долина, както и повечето долини в тази планина, е много стръмна, тип пролом, напомня на нашите проломи на Искър, Чепинска, Въча и Чепеларска река, но разликата е, че при нашите реки стръмното обикновено е само в долните няколко стотин метра над реката, а по-нагоре наклоните намаляват, докато тук стръмното е чак до билото, което от своя страна също е силно насечено.

Изкачване на Чучанди Динг – планина в Южен Китай

Скоро обаче излязохме на съвсем различен пейзаж. След като прехвърлихме едно било на около 740 м, излязохме на доста по-равни поляни, обрасли с висока трева, и сред тях – малък язовир – това бяха

поляните Сядонг (Xiadong – 下洞)

Изкачване на Чучанди Динг – планина в Южен Китай

Само над поляните стърчеше високо първия от поредицата върхове на планината –

връх Гаоджан (Gaozhang –高嶂),

който и предстоеше да изкачим. Тук пътеката се раздели на няколко пътеки, които често се губеха сред високата трева. И понеже групата ни доста се разтегли, аз, Шън Ли, и три от момичетата, които бяхме най-отпред – Мариса, Ча Нонг и А Ви, тръгнахме по една от пътеките, а останалите – по друга пътека.

Около 11:30 спряхме да починем малко край един от потоците, после продължихме още около половин час. Пътеката скоро навлезе в бамбукова гора и започна бавно да се изкачва. Тук срещнахме една друга голяма група китайци, които слизаха по обратния път, и бяха спрели да обядват. Малко след тях и ние спряхме, около 12:00 часа, и хапнахме, всеки кой каквото сам си беше взел – аз лично си носех бисквити, пакетирани черни яйца в соев сос, нещо като кренвирши, и други подобни. Имаше и плодове, приличащи на сливи, но с вкус на нещо средно между круша и ябълка. Бяхме на около 780 м н.в., и

голямото изкачване тепърва предстоеше

Срещахме и други, слизащи от горе, някои с доста измъчен вид и омекнали от спускането колена. Тръгнахме отново около 13:00, и започнахме, отначало с по-малък наклон, после все по-стръмно, да се изкачваме. Скоро се събрахме и с останалите от групата. Аз отново бях най-отпред, заедно с Шън Ли, А Ви, малко зад нас бяха и двете нови момичета Мариса и Ча Нонг, и най-възрастния (около 42 – годишен) участник Цинфън Лънюе (не му знам истинското име, това му е прякор, означаващ „свеж вятър, студена луна”)

Изкачване на Чучанди Динг – планина в Южен Китай

Изкачване на Чучанди Динг – планина в Южен Китай

Пътеката се виеше стръмно нагоре по тревист склон, при което около нас се очертаваше все по-обширна панорама. Накрая, към 14:30, излязохме

на връх Гаоджан – на около 1280 м н.в.

Оттам се откри нова

панорама към връх Луоръ (Luori – 落日) зад него главния връх Чуанди Динг,

и към другите върхове наоколо. Това, което се очерта обаче, не изглеждаше никак леко – трябваше да вървим по било, което на места се спускаше доста ниско, после отново се издигаше стръмно нагоре, а Чуанди Динг беше най-отзад, доста далеч. Спуснахме се малко, после отново тръгнахме нагоре – само аз, Шън Ли и А Ви. При поредното изкачване се наложи малко да си почина поне 5 минути, след което тръгнах сам по пътеката. Останалите бяха доста назад. Пътеката вървеше по голо тревисто било, подобно на старопланинското, и доста неравно – с много хълмове и падинки между тях, а от двете му страни – много стръмни склонове, които се губеха някъде много дълбоко долу, обрасли с тропическа широколистна гора.

Изкачване на Чучанди Динг – планина в Южен Китай

Така вървях около час и нещо, с постепенно спускане до около 1150 м. Шън Ли се отдели и остана да изчака другите, а най-отпред останахме само аз и А Ви. Около 15:45 стигнахме до една седловина (на около 1150 м), от която започна ново стръмно изкачване – към връх Луоръ

Около 16:45 аз и А Ви изкачихме

Луоръ (около 1480 м),

а другите ги виждахме далеч долу под нас. Оттам пред нас се откри връх Чуанди Динг, гледката беше красива, но доста „уморяваща” – предстоеше ново спускане, и после ново, поредно (и за щастие последно) стръмно изкачване. На всичкото отгоре вече нямахме и вода.

Изкачване на Чучанди Динг – планина в Южен Китай

След кратка почивка се спуснахме плавно по пътеката, която навлезе в гъста нискостъблена гора, примесена с някакъв вид нисък бамбук. Пътеката се отклони от главното било, което правеше голям завой, и слезе до една малка долинка, в която най-после имаше малко поточе. Напълнихме вода от него, тя не беше особено хубава, беше жълтеникава, но бяхме твърде жадни, за да я пропуснем, а и друга вода, както разбрахме, нямаше и да има до върха. Продължихме по пътеката, на една от многото седловинки, на която имаше и полянка, имаше друга група, която вече се беше установила там и бяха разпънали палатките си.

Chuandi Ding, Qujiang, Шаогуан, Китай

Беше 17:45, и бързахме, по възможност, да се качим на върха преди залеза, защото А Ви, която се беше качвала там и преди, каза, че залеза бил много красив. Бяхме доста капнали вече, и положихме доста усилия да преодолеем и последното стръмно изкачване – от около 1 300 м до 1 586 м.

Изкачване на Чуанди Динг – планина в Южен Китай

Пътеката се извиваше стръмно през нискостъблената гора, накрая и тя свърши, и остана само трева и нисък бамбук тук – там. Най-накрая стръмния склон намаля, и се изкачихме на „дъното на обърнатия кораб” – една широка (около 200х200 м) площ, обрасла с трева и нисък бамбук, с хълмчета и падинки между тях, на най-високия от които имаше купчина камъни, маркиращи най-високата точка на планината.

Беше вече 18:30 часа. Успяхме аз и А Ви

да видим залеза на слънцето

Беше пълно и с много палатки, накацали сред падинките и хълмчетата, и много млади хора, които се суетяха около тях и се подготвяха за „вечерен купон”.

Бързо започна да се стъмва, а от останалите от групата нямаше и следа. Все пак, групите тук си бяха добре организирани, имаха радиостанции, включително и нашата група, и успяхме да се свържем с нашите, разбрахме, че все пак ще успеят да изкачат върха, макар и по тъмно. Преди това обаче с А Ви опънахме палатката, която аз носех, да си е приготвена.

Духаше доста вятър, а като се стъмни, стана и доста студено, така че си облякохме якетата. После с А Ви си оставихме раниците в опънатата палатка и слязохме малко надолу да чакаме другите. Те се появиха около 19:15, скоро всички се събрахме, потърсихме и други подходящи и свободни места за другите палатки, и първата работа беше тази – да опънем палатките и да се установим. След това започна обичайната процедура – запалихме трите газови котлона, и момичетата започнаха да готвят.

Изкачване на Чуанди Динг – планина в Южен Китай

Първо – гореща сладка супа (с леко лют привкус), доста добре загряваща. После и друга супа, пак рибки, пилешко в соев сос, китайско зеле, свински крачета в соев сос и подправки, обикновено свинско, и т.н. Не липсваше и малко вино (сладко), и сладка китайска ракия. Яденето и готвенето продължи до късно.

Изкачване на Чуанди Динг – планина в Южен Китай

Момичетата се опитаха да сготвят и ориза, но нещо не се получи, и го оставихме за следващия ден. Не запалихме огън, но нямаше и нужда – газовите котлони, и челниците бяха достатъчни за светло и за ядене. Болонката Попо (така се казваше), не изглеждаше изобщо уморена, но все пак се държеше прилично, и не ходеше по храната. След хапването, „наздраве” – то, и веселите приказки, малко по малко започнахме да се прибираме по палатките, и към 23:00 всичко постепенно утихна, и легнахме да спим.

Очаквайте продъжението

Автор: Красен Желязков

Снимки: авторът

Около Чуанди може да се намери изгодно спане::



Booking.com

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай

След Тибет, цял Китай е на ваше разположение 🙂



Booking.com

Назад към Париж (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Започваме същинската част на пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, днес поемаме из града на… каквото се сетите, но със сигурност – столица на Франция 🙂
Приятно четене:

Назад към Париж

част първа

Пале Роял и Айфеловата кула

Париж, панорама

Назад към Париж

Ще започна с нещо, за което мнозина биха ме презрели –

Париж не беше моята мечта. Мислех си, че мога да мина и без него.

Лъжех се. И съм щастлива, че не се подведох по изтърканите туристически текстове и пътеки, че тръгнах „неорганизирано“ да откривам Париж за себе си. Обикалях по улиците, седях в градинките, не минах и без задължителните места, но те ми носеха радост и разполагах с времето си. Исках да запомня града със сърцето си, а не с фотоапарата. Но ето мина време и фотосите ми помогнаха да систематизирам поне малко преживяното. Дано има полза и за другиго.

Дълго отлагах. Толкова хора са писали такива интересни неща, та аз ли… Има ли смисъл? Но после ми казаха „винаги има – за всекиго Париж е различен“.

Тогава да започвам да се връщам назад към времето, когато се разхождах из този „най-прекрасен от всички… градове“ – както би казал Волтер, ако можеше да го види днес.

Казват, че най-доброто време за разглеждане на Париж е април – май или септември – октомври, когато задължителната туристическа навалица е намаляла, а времето още е хубаво. Послушах приятелката си, която живее там, и в една късна октомврийска нощ се качихме на влака – нашето голямо европейско пътешествие започна.

Сигурно се чудите защо избрахме най-бавния транспорт – причините са много, но едната от тях е:

„писна ми да бързам“

Искаше ми се да се отпусна в спалното купе, да чета, да дремя, да гледам през прозорците и да се „изчистя“ от софийската забързаност, блъсканица, проблеми или, както би казал някой, „да настроя сетивата си“. София – Будапеща – Мюнхен – Щутгарт – Париж, а после Париж – Цюрих – Будапеща – Белград – София. Спирахме някъде за ден, някъде за половин, а някъде само за няколко часа – обикаляхме и си пожелавахме да дойдем пак. И бих го повторила, само че поредното ръководство на БДЖ усърдно се грижи това да не е възможно. Макар че пътища винаги има.

гара Париж - Ест, Париж

И така пристигнахме –

гара Париж-Ест, gare de Paris-Est,

строена през 1847 – 1849 г. от архитект Дюкне (FrançoisAlexandre Duquesney). На нея са снимани много филми и може би сте я гледали в „Зази в метрото“ или „Извън закона“ с Жан-Пол Белмондо, „Невероятната съдба на Амели Пулен“ с Одре Тоту. От Париж-Ист през 1883 г. тръгва легендарният Ориент Експрес. Е, някой ден може пък да се качим в него от гара София и…

гара Париж - Ест, Париж

Имах късмета да изживея няколкото си „парижки“ дни в самия център на града в района на

Пале Роял

и това изключително облекчаваше пешеходните разходки.

Пале Роял, Palais-Royal – площад, дворец и парк, разположени срещу северното крило на Лувъра – Париж, Франция

Пале Роял, Palais-Royal – площад, дворец и парк, разположени срещу северното крило на Лувъра

Четириетажни сгради, строени през ХVІІХVІІІ век, обграждат градината. Изградените в долната им част пасажи и аркади са смятани за първообраз на покритите пешеходни пространства. Там днес има филателни и модни магазини, антиквариати, за съжаление, вече не толкова бляскави, а започващи да западат. Казват, че в целия Пале Роял са почти 400.

Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Пале Роял, Palais-Royal

Видях отворени само някои от тях, ала без клиенти. Ето този магазин за детски играчки в един от пасажите бе от по-светлите и посещавани.

Затова пък тук, на улица „Божоле“, се намира

един от най-скъпите ресторанти в Париж – Grand Vefour

Навремето е бил посещаван от Наполеон Бонапарт и Жозефин, от Виктор Юго, от Ламартин, а в по-късни години – от Жан Кокто, Саша Гитри, Жан Маре, Луи Арагон, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и други знаменитости. Наричат го „цитадела на класическата френска кухня“. Не знам така ли е, не влязох, но пред входа му виждах предимно японци.

Един от най-скъпите ресторанти в Париж – Grand Vefour

Ресторант Grand Vefour

Може да се каже, че

паркът

е оазис на тишината – с подрязани липи, които оформят алеите, лехи с разноцветни цветя, фонтани, скулптурни фигури

Паркът на Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Паркът

Сутрин обитателите на апартаментите наоколо разхождат кучетата си (само в определени часове), тичат, играят бадминтон. По обед се появяват майките с колички и децата, а привечер играчите на петанк. Паркът е тих и ведър, около фонтана е пълно с припичащи се на слънцето хора, с четящи студенти и кротки пенсионери.

8 Rue de Montpensier, 75001 Paris, Франция

Докато седях на един от столовете, разпръснати около фонтана, за миг ми се стори, че иззад ъгъла ще се появят кралските мускетари и ще чуя звъна на шпагите им. И защо пък не – някога това е било Кардиналският дворец, построен по заповед на кардинал Ришельо за негова резиденция и завещан на Луи ХІІІ – оттам и Пале Роял т.е. кралският дворец. (все едно Неофит да е на мястото на Бойко Борисв и да подари сградата на Св.Синод на Р.Радев – бел.Ст.)

Под липите са разположени и „столовете на поетите“ – или поне аз така си ги нарекох. Те са неподвижни, свързани с поставки, на които са разположени малки пластики, представляващи книга, лула, пепелник… На гърба на всеки е гравиран цитат или кратък стих от световноизвестен поет с името отдолу. Например: „Морето е огледало, в което съзерцаваш душата си“, Бодлер.

Palais-Royal, Столовете на поетите в парка на Пале Роял – Париж, Франция

„Столовете на поетите“

Каква е историята? Преди няколко години скулпторът Мишел Голе прибира изхвърлени зелени градински столове и ги превръща в поезия. Освен изгравираните стихове, има вход за слушалки и можете да слушате целите стихотворения, изпълнени от най-известните френски актьори. Така, когато седнеш на някой от столовете, имаш чувство, че си в прекрасна компания – Пол Верлен, Пол Елюар, Фредерико Гарсиа Лорка, Емили Дикинсън, Пиер Паоло Пазолини, Марина Цветаева, Артюр Рембо, Жан Кокто, Фернандо Песоа…

Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

На площада пред главния вход на двореца са инсталирани черно-бели колони с различна височина – това авангардно произведение на Даниел Бюрен с появяването си през 1986 г. предизвиква двояки мнения и смут сред парижани. Днес внимание им обръщат предимно туристите и модните фотографи. Колкото пъти минах, винаги имаше манекенки, качени върху някоя колона, или просто туристи, които искаха да запечатат и този детайл от Париж.

Главният вход на двореца – Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Главният вход на двореца

Днес в Пале Роял се помещават Conseil d’État (Държавният съвет), Conseil constitutionnel (Конституционния съвет) и Ministère de la Culture (Министерството на културата). В комплекса се намира и Comédie-Française (Комеди франсес), смятан за най-стария действащ все още театър в света. Ако нямаш билет, няма как да влезеш, но пък можеш да кажеш, че искаш да видиш програмата и да се консултираш за билети. Така разгледахме фоайето на театъра, ала снимките са забранени. В един ранен следобед пред театъра се бе разположил доста голям оркестър от млади хора и огласяше околността с „лека“ класика – ако не се лъжа, беше Моцарт. А от там пресичаш Place du Palais Royal и ул. „Риволи“ и си в

Лувъра!

Лувър, Париж – Франция

Лувър

От двете страни на този проход са

двата вътрешни двора „Марли“ и „Пюже“,

приютили скулптури от различни епохи. Таваните и стените им към пасажа са остъклени и минувачите могат макар и отдалеч да разгледат експонатите. (За съжаление, моят фотос не се получи, затова използвам от официалния сайт на музея)

Лувър, двор Марли – Париж, Франция

Лувър, двор Марли

Седнах до пирамидата и май най-накрая повярвах къде съм! И знаете ли кое е смешното, до мен седнаха други българи, които шумно се възхищаваха и радваха. Как сега да не кажа изтърканата фраза „светът е малък“!

Лувър, Париж – Франция

Малък, малък, ама иска обикаляне – и ние тръгнахме.

Като начало един съвет – не се притеснявайте, че ще се изгубите.

Сена е отличен ориентир*

Номерацията на успоредните на нея улици расте по течението на реката, а на перпендикулярните – с отдалечаването от реката.

Но нека първо погледнем Париж отвисоко

Париж от Айфеловата кула, Франция

Точно така,

от Айфеловата кула

Решихме, че е най-добре да се качим още в началото, за да видим какво ни очаква. В подножието й винаги е пълно с автобуси, влиза се след преглед на ръчния багаж. Още от самото начало

бъдете подготвени, че където и да влизате, ще попадате на щателна проверка

– музей, театър, галерия, голям магазин – навсякъде има специални входове и охрана. Мърморенето е безсмислено, тук се отнасят отговорно към безопасността – вашата и на околните.

Айфеловата кула – Париж, Франция

И още нещо – в Париж ще срещнете хора от всякакви раси, религии и култура. Така че ако имате расови или религиозни предразсъдъци, оставете си ги у дома или поне избягвайте да ги проявявате – рискувате да изпаднете в неудобно положение. Може някъде просто да ви посочат вратата.

Париж не е за тесногръди хора

Айфеловата кула – Париж, Франция

Пред касите вече има хора… Но чакахме само няколко минути.

Всички са страшно експедитивни и чакането е сведено до минимум. И все пак е за предпочитане да се отиде сутрин и предварително да сте решили до кой етаж искате да се качите, но не пестете –

гледката е зашеметяваща

Париж от Айфеловата кула, Франция

Домът на инвалидите

Изкачваме се, около нас е пълно с чужденци – френска реч почти не се чува. Ето ги покривите на Париж, вдясно е златният купол на Дома на инвалидите…

Площад Трокадеро – Париж от Айфеловата кула, Франция

Площад Трокадеро

…площад Трокадеро, а в дъното се виждат Булонският лес, музеят „Луи Вюитон“ и ултрамодерният квартал Дефанс – в първите две отидохме, но Дефанс си го запазихме за следващия път.

Мостът Йена – Париж от Айфеловата кула, Франция

Мостът Йена

Ето го и мостът Йена, който свързва Марсово поле с площад Трокадеро, Построен е в чест на победата на Наполеон в битката край Йена. Оттук не се вижда, но в четирите края на моста има четирима воини (гръцки, римски, галски и арабски), държащи кон за поводите.

Айфеловата кула – Париж, Франция

Времето минава страшно бързо, имаш чувство, че си горе от двайсетина минути, а то минали два часа. Но си има всичко – и магазини, и ресторант, и бюфет. Същите айфелови кули можете да си ги купите и от продавачите наоколо, но друго си е след това да кажеш „тази си я взех от първото ниво на кулата“. Ала да се подкрепи човек с нещо вкусно, особено ако краката му още треперят от височините, си е просто наложително.

Айфеловата кула – Париж, Франция

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Ето и изгодни нощувки в района на Пале Роял:



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Не само Париж, ами цяла Франция ви очаква!



Booking.com

Грузия: човек с мотоциклет (5): Към Степансминда

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме пътуването из Грузия с мотора на Владимир. Първият етап беше преходът през Турция, после влязохме в Грузия и спряхме в селцето Местия, после направихме преход от Местия до Тбилиси. За последно разгледахме Тбилиси. Днес ще поемем към Казбеги, наричан днес Степансминда.

Приятно четене:

Към Степансминда

част пета на

Грузия: човек с мотоциклет

8-ми ден. 1-ви август.

Тбилиси – Степансминда

170 км.

Рано сутринта към 7 часа натоварих багажа на мотора и потеглих. Преди това проверих нивото на маслото. За близо 3 000 км беше спаднало малко, но още беше в границите и не беше за доливане.

Бях проучил тесните криви улички, около хотела и знаех как да се измъкна до булеварда. После щях да разчитам на навигатора. Добрах се до булеварда след обикаляне из камара тесни улички, но посоката, която знаците ми задаваха за движение беше точно противоположна на посоката, в която аз отивах. Покарах малко в обратна посока и тъкмо реших да сгазя лука, да направя обратен завой през двойната непрекъсната линия и видях на стотина метра пред мен полицейска кола. Малиии, как щях да се натреса…. Там

в Грузия появи ли се полицейска кола, всички наоколо стават много кротки и тихи

Няколко пъти съм бил свидетел, как полицейската кола излиза отпред на колоната автомобили и започва да ги води, като сейфти кар на формула едно. Води ги примерно с 30 – 40 км/час и никой не смее да изпревари полицейската кола, защото тук бил участък с разрешено движение със 70 км/час… Никой! Чак, когато полицията свие нанякъде и се оттегли, точно, както пилотна кола на формулата, двигателите изревават, газта се натиска до ламарините и пак почват с техните грузински простотии.

Имат абсолютен респект от полицията

От както Саакашвили смени абсолютно целият състав на Вътрешното министерство и на полицията тук вече с подкупи, и с пари на ръка не можеш да минеш, ако си сгазил лука. По никой начин. Веднага ти праскат акта и си го плащаш по банков път, като поп, защото иначе не можеш да напуснеш Грузия. Ще те спрат на границата. И ако сега те хванат в крачка, вече няма схема, „ама сега какво ще правим“…

Та продължих си аз в обратната посока по булеварда и след половин километър на кръгово островче обърнах обратно.

Включих и навигатора. Зададох му посока Владикавказ.

Всичко беше точно. Река Кура ми се падаше отдясно, а аз се движех на север. Минах по край центъра, който вчера снимах, минах по край мостът на дружбата, онзи пешеходният със синьозеленият покрив. Кулата на хотел Радисън ми остана отляво. Булевардът ме водеше през доста кръстовища със светофари, но както бях отбелязал задръствания нямаше въпреки огромният поток от коли и всякакви МПС-та. Река Кура все така ми беше отдясно. Минах през много кръстовища и светофари, а навигаторът все така ми показваше, че се движа правилно все напред. В един момент реката пак ми беше отдясно, а пред мен в далечината се появи мостът на дружбата. Онзи същият с интересният покрив и аз карах към него… В първият момент се шашнах и си помислих, че в Тбилиси има два такива моста… После видях и другите характерни места и сгради, които снимах вчера.

Ама какво става тука?!?!

Аз просто се връщах обратно по другият бряг на реката, а не по този, по който тръгнах… Къде съм се объркал така и не разбрах… Проклетият навигатор все така си сочеше напред, а стрелката си стоеше на розовата линия за правилната посока… Теглих няколко много яки псувни и спрях пред една автомивка, за да питам вътре момчетата за посоката. Разказах им от къде, и за къде съм карал, и те от сърце се смяха на въртележката ми из Тбилиси. Обясниха ми после, къде има мост, за да мина пак на другият бряг и как да сменя посоката на 180 градуса, за да поема пак на север.

– Разбра ли всичко? Попитаха.

– Разбрах…

– Е хайде, карай, пък ако след 20 – 30 минути, пак се озовеш тук при нас, ние пак ще ти обясним…

Потеглих отново. Пак минах през същият булевард и същите места, както преди малко. Пак карах само направо и река Кура ми беше от дясната страна, но в един момент

започнах да излизам от Тбилиси

Шосето вече имаше вид на магистрала и пред мен се появи магазинът на Карфур. Точно по този път пристигнах и влязох в Тбилиси, но тогава магазинът на Карфур ми беше отляво от другата страна на платната. Сега ми беше отдясно и точно в моята посока и платно.

Спрях във въпросният Карфур, за да взема батерии за СПОТ-трекера. Тази макина работеше само с литиево йонни батерии АА. Не искаше да работи с алкални такива, въпреки че я бях заредил с Дурасел. Спрях в този магазин, за да купя батерии. Да ама и тук нямаше литиево йонни такива батерии. Е купих никел метал хидратни, акумулаторни батерии по 2700 милиамперчаса всяка, двете общо за 20 лари (15 лв). Те толкова струват и в България тези батерии. Та тези машинки СПОТ-трекера и сателитният навигатор са много полезни неща, но както, и всяка друга електроника на моменти могат много успешно да ти вдигнат кръвното, и да ти скъсат нервите.

Започнах бавно да навлизам в планините.

Тук преходът е по-плавен за разлика от Сванетия, където планината се изправяше рязко след Джвари. Стигнах

водохранилището на река Арагви пред Ананури,

а после и манастирът му.

Жинвалското водохранилище на река Арагви – река Арагви пред Ананури, Грузия

Жинвалското водохранилище на река Арагви

река Арагви пред Ананури, Грузия

В дъното на снимката след водохранилището е Ананури

Манастир Ананури, Грузия

Част от стените на манастирът на Ананури

Манастир Ананури, Грузия

Църквата в манастира на Ананури

Олтарът в църквата – Манастир Ананури, Грузия

Олтарът в църквата

Част от манастира Ананури, Грузия

Част от манастира

Манастир Ананури, Грузия

Част от манастира и църквата на Ананури

Продължих нататък. Лека полека

планината Кавказ започна да се изправя нагоре

и да става все по величествена. Пред Гудаури завоите преминаха в серпентини. Започнах бързо да набирам височина за изкачването на Кръстовия превал. Но, разбира се, първо трябваше

да премина през Гудаури

Това е височинен ски курорт в Кавказ.

Гледки от Кавказ пред Гуадаури, Кавказ – Грузия

Гледки от Кавказ пред Гудаури

Хотели в Гудаури, Кавказ – Грузия

Хотели в Гудаури

Гледки от Кавказ – Гуадаури, Кавказ – Грузия

Гледки от Кавказ

Гледки от Кавказ – Гуадаури, Кавказ – Грузия

Гледки от Кавказ

Между Гудаури и Кръстовият превал

се намира една полукръгла наблюдателна площадка наречена „Дружба на народите“. Не можех по никакъв начин да я пропусна и подмина.

Дружба между нардите – Гуадаури, Кавказ – Грузия

Част от наблюдателната площадка

Дружба между нардите – Гуадаури, Кавказ – Грузия

Друга част от площадката

Дружба между нардите – Гуадаури, Кавказ – Грузия

Наблюдателна площадка Дружба на народите в Кавказ

А ето и какво се вижда от тази наблюдателна площадка

Гуадаури, Кавказ – Грузия

Пейзаж

Гуадаури, Кавказ – Грузия

Пейзаж

Гуадаури, Кавказ – Грузия

Невероятна красота!

Гуадаури, Кавказ – Грузия

Горе в дясно на тази снимка, под сенките по склона е Кръстовият превал

След наблюдателната площадка продължих да се изкачвам нагоре, за да мина през

Кръстовият превал

Кръстовият превал, Кавказ – Грузия

Кръстовият превал

Кръстовият превал, Кавказ – Грузия

После продължих към Степансминда.

Направо се чувствах леко зашеметен от тази красота. Невероятна планина!

Много красива! Както казваше един грузинец – „Красиво е! В Кавказ даже да умреш е красиво!“…

От Кръстовият превал започва и спускането

към Степансминда (със старо име Казбеги)

Кръстовият превал, Кавказ – Грузия

Река Терек, която минава през Дараялските теснини при Верхни Ларс и тече към град Владикавказ – Северна Осетия

Степансминда, Кавказ – Грузия

Вече съм пред Степансминда. Виждат се и неизбежните крави по пътя

Степансминда (Казбеги)

е на 11 км от границата със Северна Осетия – Русия. Минава се през пункта на Верхни Ларс, а град Владикавказ е на 20 км след границата.

Степанцминда, Грузия

Срещу Степансминда е село Гергети.

Църквата на Гергети

е стара и е построена на един голям баир над селото. Мислех да я посетя.

С пристигането в Степансминда се разговорих с разни хора на центъра, и като разбраха, че търся квартира ми предложиха за 20 лари (15 лв) стая. Съгласих се. Хазяинът ме отведе в хостела, за да се настаня. Стаята беше малка. Легло, стол и стойка с телевизор. На останалото празно пространство се отваряше вратата. Банята и тоалетната бяха в коридора. Идеално ме устройваше всичко за тази цена. Моторът вкарах в двора на къщата.

После пак реших да сляза до центъра, за да хапна. Времето нещо хич не ми харесваше. Облаците бяха надвиснали много ниско и планината изобщо не се виждаше. Седнах в ресторанта и поръчах. В този момент заваля и заплиска здраво. Айде, стига де! Пак се повтаряше историята от Местия. Ще видим утре как ще е. Но явно нямаше да се качвам с моят мотор до Гергетската църква.

Изчаках дъждът да спре и се прибрах в хостела. Там беше пълно с туристи и алпинисти, а хазяйнът и още един друг продължаваха да свалят хора от планината, поради лошото време. Всички стаи вече бяха пълни и даже в двора бяха опънати 5 – 6 палатки. Банята беше плътно окупирана от жените в тези експедиции. Това не ме разстрои особено. Аз се бях къпал сутринта преди да тръгна от Тбилиси и нямах никакво намерение да се плацикам по два пъти на ден.

Верандата на къщата беше затрупана с екипировка, раници, щеки, шалтета и какво ли не. Преместих си ботушите, че ми ги бяха затрупали с техният багаж. Позяпах малко, но планината още беше забулена. Слушах руснаците и как някаква мацка се кара на някакъв пич. Нещо от рода на – На теб ти бяха поставени задачи, а ти не ги изпълни… „Почему тьи не вьиполняеш поставленьие задачи?“ Пичът нещо мрънкаше и се оправдаваше. Помислих си, че тези комунизмът никога няма да ги изостави. Те са просто орисани за него…

Към 21 часа почти на смрачаване облаците се разчистиха, потънаха някъде и

върхът на Казбек

се видя. Снимах го. Реших, че утре времето май ще бъде хубаво.

връх Казбек – Степансминда, Кавказ – Грузия

връх Казбек

Връх Казбек на смрачаване. Долу пред него е село Гергети. Горе в ляво на баирът се вижда и силуета на църквата на Гергети

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Чорбаджийски

Снимки: авторът

В района на Казбеги може да се намери добро настаняване:



Booking.com

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия

След Казбеги, и в цяла Грузия можете да намерите хубави места:



Booking.com

Барселона с деца (11 ден): Парк де ла Сиутаделя и Пристанището

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването на Тони, чиято основна дестинация беше Лазурния бряг. Пътуването започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл, Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Последният ни ден във Франция беше посветен на каналите Миди, както и Безие и Каркасон.

Днес Лазурният бряг с деца се превръща в Барселона с деца, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона.

Приятно четене:

Ден 11

От Нарбон до Барселона

Парк де ла Сиутаделя и Пристанището

08.07.2015 г.

част единайсета на

Лазурният бряг с деца

Днес

напускахме Франция за наше най-голямо съжаление

Бяхме напазарували от предния ден и Петя направи сандвичи за изпът, бяхме си взели вода и сокове. След като закусихме, аз излязох по-рано да се пробвам на бензиностанцията, която бях набелязал от предния ден. Бях ресетнал GPS-а на колата, и нещо не ми се занимаваше да правя маршрут на телефона, та реших да се пробвам да стигна до бензиностанцията по спомен. То след толкова обикаляне предната вечер да търся къде да заредим, вече го

бях научил Нарбон наизуст

Стигнах до бензиностанцията и вече имаше човек на касата, заредих и без никакъв проблем с картата, която автоматът ми отхвърляше предния ден, успях да платя на касата. Странна система имат с тези бензиностанции обаче, как така не приема автомата картата, пък на пос-а няма проблеми.

Наближаваше 9:30 ч. когато трябваше да върнем колата, и за това след като заредих до горе бързо се върнах до квартирата. Натоварихме багажа и се запътихме към гарата, където трябваше и да върнем колата.

Намерихме я лесно, и тъй като предварително бяхме намерили Europcar, не се лутахме изобщо. Жената в офиса беше супер учтива, говореше си английски без никакви проблеми, но не беше хич запозната с автомобила. Никакви проблеми не ни е правила за външния и вътрешния вид. Не беше много мръсна, но все пак след 1 300 км пробег все се беше изцапала.

Странното беше, че нямаше мухи за този пробег

Навсякъде другаде, където съм пътувал всичко става в мухи за нула време, но тук във Франция за 1300 км имаше 2 мухи и то съвсем незабележими размазани по колата. Жената започна да се чуди как да види километража, та ѝ съдействах, също така и други неща и показах и тя възкликна, „ооо вие знаете повече от мен за тази кола“ – хаха. Оказа се, че вече ми имат данните на кредитната карта и всичко се оправя автоматично, махнаха ми блокираната сума и ми добавиха това, което дължа, като то се оказа по-малко, от това което ми казаха при вземането на колата. Тоест

излязоха ми сметките,

които аз бях правил относно това колко ще струва наема на колата. Отново децата получиха зелена хартиена торбичка с лакомства, което си е жест малко или много 🙂 Бяхме си оставили толеранс, защото не знаехме колко време ще ни трябва да върнем колата. Жената в Europcar също обясни, че има проблем със зареждането с чужди карти не само от български, но и от други държави различни от Франция, даже говорила със собственика на бензиностанцията, която е точно пред офиса да направи нещо за този проблем, и че ще печели клиенти така, които връщат колата и пълнят резервоара, но ѝ казали, че не можело да се направи. В крайна сметка много по-бързо от очакваното се оправихме с колата и се

запътихме към гарата,

която беше на 3 мин пеша от там. Оказа се, че имаме близо час време до влака и се настанихме в чакалнята.

Гарата в Нарбон, Франция

Имаше интернет безплатно, затова и децата се забавляваха – кой с фейсбук, кой с ютуб 🙂 Бяхме си закупили предварително билетите за влака и реално ни оставаше само да чакаме. Този влак беше от тип

TGV високоскоростни влакове,

на какъвто до момента никой от нас не се беше возил. Разстоянието от Нарбон до Барселона 250 км го взимаше за час и петдесет минути, което е доста бързо, при това имаше няколко спирки по пътя. Докато чакахме на гарата, разхождайки се по перона пристигна една влакова композиция, на която не ѝ се виждаше края само с Опели.

Гарата в Нарбон, Франция

Наближи време за качване на влака и се отправихме към перона.

Гарата в Нарбон, Франция

Боби беше въодушевен, тъй като знаеше, че ще се вози на влак с над 300 км/ч и стискаше здраво торбата с лакомствата.

Гарата в Нарбон, Франция

Ето го и нашия влак се задава.

Високоскоростен влак TGV – Гарата в Нарбон, Франция Високоскоростен влак TGV – Гарата в Нарбон, Франция

Качихме се на влака

и започнахме да си търсим местата. Оказа се, че са ни ги заели някакви префърцунени момичета и като ги помолихме да се преместят, защото това са нашите места, те се нацупиха и почнаха да пъшкат и охкат нещо. В крайна сметка си седнахме на нашите места, които си бяха безкрайно удобни и с масичка за хапване и пийване.

Високоскоростен влак TGV – Гарата в Нарбон, Франция

Влакът потегли

и за нула време се ускори доста.

Вътре не се чува звук, по-тихо е от всяко друго превозно средство,

на което съм се возил, никакви вибрации и можеш да се разхождаш прав без да се държиш за нищо. Пуснахме GPS-а и го следяхме през цялото време на картата къде се движи.

Скоростта, която поддържаше, беше между 280 – 300 км/ч

като на места вдигаше над 300 км/ч. Отново бяхме по пограничните райони и се разхождаха тежко въоръжени полицаи. Разходих се до кафе-вагона, да видя как е там :). Не след дълго изминахме 250-те км и пристигнахме в Барселона, слязохме от влака и се чувствахме все едно не сме пътували, ами сме седели някъде на тихо и спокойно място и сме си пили кафенце.

Ако всички влакове бяха като този, нямаше да се кача никога на самолет

Просто слизайки от този влак се чувстваш прекрасно и никаква умора от пътуването, няма лашкане, няма вибрации, няма шум все фактори, които участват при самолетите и те натоварват допълнително.

Пристигнахме в

Барселона

Искам от началото да кажа, че бяхме с много по-големи очаквания за този град. Посетили сме различни големи градове в Европа,но за този град май рекламата му е в повече от колкото това, което предлага да се види. Дали така ни се е сторило, защото идвахме от уникални и прекрасни места или защото наистина е само реклама, не знам но ще ви оставя сами да прецените в следващите 3 дни.

Квартирата ни беше съвсем близо до гарата.

Умишлено беше избрана така, защото искахме да разнасяме минимално багажа. Освен че там пристигахме с влака от Франция, от същата гара тръгваше и влака за летището, от където щяхме да си хванем полет за вкъщи. Стигнахме до квартирата и хазяйката вече ни чакаше. Качихме се горе, но все още почистваха и трябваше малко да изчакаме. Докато момичето, което почиства си довършваше работата, я чух да говори на български по телефона, и като влязохме вътре и казах „Добър ден“ 🙂 Зарадва се, че вижда българи. Беше много учтива и да не се мъчим на английски ни съдейства с превод на испански.

Квартирата беше добре почистена и сравнително нова, на прозорците които гледаха към вътрешен двор обаче бяха поставени допълнително резета и ни предупредиха, като излизаме да пускаме резетата задължително. Междувременно долу във входа монтираха охранителни камери. Явно си се краде здраво и това си беше чудесна идея с резетата на ПВЦ дограмата.

Квартира в Барселона, Испания Квартира в Барселона, Испания

Настанихме се, преоблякохме се и нямаше време за губене веднага се насочихме навън. Имаше голям площад пред квартирата и голям супермаркет наблизо.

Площад Сентс – Барселона, Испания Площад Сентс – Барселона, Испания

Уличката на която ни беше квартирата.

Метрото ни беше супер близко,

което си е предимство. Натоварихме се и първа спирка ни беше

Площад Каталония (Placa de Catalunya)

Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания

Лудница най-страшна навсякъде, отправихме се по

Ла Рамбла (Les Rambles)

Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания

Пресичането беше сравнително трудно

или свързано с голямо висене по светофарите, цигания – страшна, само някакви тъмни субекти навсякъде и кражбите са нещо често срещано, затова и

хората си носеха раниците и чантите отпред,

както направихме и ние. Вече имахме информация от познати с откраднати багажи на летището и т.н., та си бяхме с едно на ум.

Улица Ла Рамбла (Les Rambles) – Барселона, Испания Улица Ла Рамбла (Les Rambles) – Барселона, Испания

И продължихме по въпросната улица Les Rambles.

Гигантски фигури на една витрина, по-късно ги видяхме и на друго място.

Витрина – Улица Ла Рамбла (Les Rambles) – Барселона, Испания

Витрина

Стигнахме до

Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria)

с помощта на GPS-a.

Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria) – Барселона, Испания Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria) – Барселона, Испания Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria) – Барселона, Испания

Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria)

Купихме си от тези чашки по 1 евро с разни плодове вътре.

Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria) – Барселона, Испания

След пазара продължихме надолу по улицата към пристанището. По улицата се срещат типичните със странна архитектура сгради.

Casa Bruno Quadros– Барселона, Испания

Casa Bruno Quadros

Placa del Teatre

Placa del Teatre – Барселона, Испания

Placa del Teatre

Palau Guell – Барселона, Испания Palau Guell – Барселона, Испания

Palau Guell

Масово такситата се оказаха Dacia Lodgy. Близо до пристанището видяхме и този Seat 600, нещо като Fiat 500 🙂

Seat 600, нещо като Fiat 500 – Барселона, Испания Seat 600, нещо като Fiat 500 – Барселона, Испания

Срещу нас се извисяваше

колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom)

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom)

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Лифтът към пристанището – Барселона, Испания

Лифтът към пристанището

Сградата на митницата (Palacio de la Aduana) – Барселона, Испания

Сградата на митницата (Palacio de la Aduana)

Сградата на пристанището – Барселона, Испания

Сградата на пристанището

Решихме

да се качим в колоната и да погледнем от високо

Към билета имаше опция за чаша вино, и взехме една такава за Петя. Виното се взема след като приключиш разходката. Раницата я оставихме долу, тъй като горе е доста тясно.

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Ето и какво се виждаше от горе, а то не беше никак малко

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Пристанището

Пристанището – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Пристанището – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Пристанището – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Пристанището – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Монтжуик (Montjuic)

Монтжуик (Montjuic) – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Монтжуик (Montjuic) – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Кръговото под колоната

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Ето и какво се виждаше от горе, а то не беше никак малко.

Plaça Portal de la pau, 08001 Barcelona, Испания

Градът

Барселона от Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Барселона от Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

И какво интересно кръгово.

Барселона от Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Барселона от Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Някаква странна изгъзица от тръби.

Огледахме на бързо и се спуснахме долу във винарната.

Винарната в Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Винарната в Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Щракнахме някоя друга снимка и отдолу

Край Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Край Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

И се запътихме към пристанището, където ни очакваше огромен високоскоростен катамаран.

Катамаран в пристанището – Барселона, Испания

Ето я и колоната от друг изглед.

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, ИспанияКолоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Натам, да – натам! 🙂

Този мост се отваря много интересно за да могат да излизат платноходките. По-късно във видеото ще ви покажа точно как.

Пристанището – Барселона, Испания

Сградата на пристанището, впечатляваща е.

Пристанището – Барселона, Испания

Rambla de Mar

Рамбла де мар – Пристанището – Барселона, Испания Рамбла де мар – Пристанището – Барселона, Испания

Тук сме вече в края на пристанището.

Рамбла де мар – Пристанището – Барселона, Испания

Отправихме се към

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella)

Паркът е получил името си от бившата военна цитадела, изградена на това място.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Седнахме на една пейка да хапнем по някой и друг сандвич.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

След което тръгнахме на разходка.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Имаше езерце с лодки, и решихме, че ще е забавно за Боби да поплаваме там.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

И аз като млад гребец 🙂

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Боби реши, че ще ми помага 🙂

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Островчето по средата на езерото.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Езерцето иначе е приятно

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Смешна палма.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Боби напълно ме замести 🙂

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Тази палма пък излиза от водата.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Ето я и каскадата в парка.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

И семейно селфи отпред.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Мамут с маймунки на хобота.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Ето и по-близък план на каскадата.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Езерцето пред каскадата.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Имаше още време до свечеряване, и като едни ударници решихме, че ще успеем да стигнем и до още една забележителност този ден. Поехме към най-близката спирка на метрото според GPS-a.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Влязохме в станцията и зачакахме метрото.

Метрото – Барселона, Испания

Бързо се придвижихме до

Саграда Фамилия (La Sagrada Familia)

Тази забележителност се оказа по-интересна като я гледаш в интернет на снимки, от колкото на живо.

Замисълът е бил добър,

но само фасадата показва какво всъщност е трябвало да се получи. Вътре, отзад и отстрани положението хич не е добро, и не се връзва по никакъв начин с първоначалния замисъл. Наслагват се различни стилове от различните периоди на строеж и стои някак като „кърпена“. Сега е един паметник, от който събират пари.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Вечният строеж.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Фасадата отпред е най-интересното нещо в цялата сграда.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Отвътре е много далеч от катедрала

Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Тавана има интересно окачване.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания

И колоните са яки.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Стълбище.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания

В крайна сметка, след огромната и красива катедрала в Милано, това нещо ми се видя като пълна боза. Рекламата отново ни изигра лоша шега, снимките в интернет на фасадата ни бяха впечатлили много и това беше едно от нещата, които много искахме да видим наживо, но се оказа пълно разочарование.

Върнахме се в квартала и започнахме да си търсим някъде

да вечеряме нещо типично испанско

Имаше доста заведения, аз исках паеля да пробвам, Боби пица и т.н. направо не знам как щяхме да намерим такова нещо. Тъй като бяхме в района на гарата имаше много арабски заведения, което не ни устройваше. Не че нещата, които предлагаха не изглеждаха супер вкусни, но търсехме нещо местно.

В крайна сметка след около 30 мин лутане по уличките седнахме на едно малко заведение, в което готвеха някакви с дръпнати очи, но предлагаха паеля и пица 🙂 Масите бяха буквално на тротоара.

Вечеря – Барселона, Испания

Хапнахме там, но не беше нищо особено. Цените си бяха като на всякъде, вече бяхме свикнали и не ни се струваха високи, а по-скоро нормални за чужбина.
Квартирата ни беше много наблизо и се прибрахме бързо.

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Ако търсите къде да пренощувате в Барселона, възползвайте се:



Booking.com

Други разкази свързани с Барселона – на картата:

Барселона

Испания е още много места и градове:



Booking.com

Македония за Трети март (1): Пътуване до Охрид

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Като гледам, поне от една година не сме шетали из Македония – затова днес Мира ще ни разкаже за третомартенската си екскурзия до там. Приятно четене:

Пътуване до Охрид

част първа на

Македония за Трети март

Страната на Охридското езеро, легендата за Биляна, тиквешкото вино, меланхоличните песни…

Попаднахме случайно на тази оферта и ни се стори изгодна – три дни в Македония /от 3-ти март до 6-ти март, с нощувки, закуски и вечери за около по 165 лв. на човек, а ние сме тричленно семейство/. Разбира се, имаше и допълнителни разходи – за екскурзии, входни такси и др., но ние го бяхме предвидили…И ето, че дойде

Трети март

Плевен ни изпрати с дъжд и поледица, колата едва се движеше по шосето… Трябваше да сме в София в пет часа сутринта, затова тръгнахме рано, давайки си малко аванс.

Отправната точка на пътешествието бе църквата „Александър Невски” – там екскурзоводът пое нашата българска група от близо 50-тина човека, с които щяхме да пътуваме и да нощуваме в един хотел…

Александър Невски, София

Александър Невски, София

В нощта на националния ни празник имаше пълнолуние, но луната ту се скриваше в облаците, ту отново изплуваше, сънят бягаше от очите ми, а екскурзоводът ни разказваше интересни неща за географското положение и историята на Македония, като ни

призова да бъдем толерантни към вижданията на местните,

защото едно цяло поколение е израснало с антибългарска пропаганда, която трудно може да бъде изкоренена, още по-малко с прояви на шовинизъм от наша страна. Каза ни да погледнем паметниците в Скопие с очите на непредубедени западноевропейци, за да оценим красотата им. Обещах си да се опитам, но затова – после. Посещението на столицата беше чак на третия ден, дотогава в програмата ни бе предвидено настаняване в хотела, малко по-късно пешеходна туристическа обиколка на Охрид с местна екскурзоводка, а на втория ден

имаше две организирани екскурзии по желание – до Билянините извори и манастир „Свети Наум”, а следобед – до Струга,

друг голям град от македонска страна по поречието на Охридското езеро, по брега на река Църни Дрим, която се влива в него. След като се записахме и на двете, бих посъветвала хората, ако имат такава възможност, да изберат само първата. Струга не ме грабва особено, ако и да имаше доста приятна плажна ивица. Така и не намерихме къщата-музей на братя Миладинови, въпреки желанието на местните да ни упътят, а и те не бяха сигурни, че работи /най-вероятно не/. Както и да е, та да се върнем на

пътуването

Спряхме за кратка почивка в

Кюстендил

в ранни зори, откъдето се отправихме за българо-македонската граница. От българска страна нямаше голямо чакане, но в

Македония

два пъти трябваше да изпълним една и съща досадна процедура със събиране на личните карти, изчакване за проверка и после връщане един по един – първо на границата, а после на митницата повторихме същото, за да затвърдим знанията. И така, вече бяхме в западната съседка, която ни посреща с гъста мъгла, стелеща се по билата на планините /теренът й е предимно планински/. На където и да погледнеш – почти навсякъде планини, които ни съпроводиха едва ли не по целия път… Когато автобусът раздруса, дъщеря ми с известна гордост установи, че не само в България пътищата са лоши на места. Минавахме край заснежени хребети, понякога прекосявахме мостове над малки, но бурни реки, а картините през прозореца не можеха да омръзнат нито за миг и постоянно се сменяха.

След малко

отдих за по цигара в Крива паланка,

където ни настигна дъждът, се заизкачвахме към най-високата точка на пътя – Стража, там има заведение, прословуто с вкусните си, ароматни мекици…

Пътят беше тесен и криволичещ, но за сметка на това необезопасен

с мантинели, гледката обаче си струваше, трудно може да се опише с думи /а и снимката не пресъздава напълно тази красота/. Може би тук е мястото да спомена за

странната им валута,

защото в началото останах малко слисана от цената на една мекица, но като пресметнах, че в наши пари, това е по-малко два лева, се поуспокоих. 30 македонски денара се равняват на един български лев, 60 – на едно евро. На повечето места може да се пазарува и с евро, дори и с левове, но в официалните магазини върви само местна валута. Там нямаше чейндж бюро /”Менувачница” на македонски/, където да обменим парите си, но приеха еврото, като бърза сметнаха курса и ни върнаха денари. Да, мекиците бяха много добри, но нямахме много време да им се наслаждаване, защото ни чакаше още доста път…

Гледах разсеяно през прозореца и се чудех, какви ли селскостопански култури могат да се отглеждат в този хълмист терен. Забелязах обаче много каменни кариери… През това време, екскурзоводът ни обясняваше, че имат лозаро-винарски район, където се смята, че се произвеждат най-добрите местни вина и ракии под марка „Тиквеш”. Предупредиха ни да върнем часовниците си един час назад, защото съседите се движат Средно европейско време.

От автобуса – Охрид, Македония

От автобуса

Така че пристигнахме в

Охрид

в ранния следобед и имахме малко свободно време, преди да ни поеме местната екскурзоводка, колкото да се

настаним в хотела и да опитаме бирата – най-разпространената марка там е Скопско /на мен лично ми хареса :)/. Тръгнахме от България в зимни условия, а

тук времето по-скоро напомняше пролет,

въпреки изпопадалите листа.

Новата ни водачката бе доста чаровна млада дама /мисля, че Люба й беше името, но може и да греша/. Понеже не бе много висока, а групата ни беше голяма, тя имаше своебразен начин да отбелязва маршрута за тези, които са поизостнали – вдигаше чадъра си като знаме и така се забелязваше от километри. Тя говореше на местния език, а ние задавахме въпросите си на български, но определено нямахме нужда от преводач /по същия начин се разбирахме и с персонала в хотела, повечето думи се различават само по ударенията, или по някоя буква, или пък използват старици, познати ни от романите на Талев/.

Гидът вървеше напред, като на места спираше, изчакваше ни да се съберем и ни обясняваше нещо за даден обект.

Тук за почти всяко място си има легенди*

За един чинар се говори, че е засаден от самия Климент Охридски, когато е дошъл тук да основе своята школа. Дървото е вековно и местните по всякакъв начин се опитват да го поддържат, дори с тази нестандартна конструкция. Около него се организират концерти и фолклорни фестивали от цял свят.

Вековното дърво – Охрид, Македония

Вековното дърво

Оттук започва

старата част на града,

където навремето е имало три махали, „Вароша” е била само за гражданите, а останалите две са се населявали от земеделци и занаятчии. Според екскурзоводката,

чаршията,

по която минахме, някога е била изцяло „завладяна” от кожари, грънчари, дърводелци и други, но сега, за съжаление, са останали само няколко истински дюкянчета, а останалата й част е „превзета” от заведения и магазини на търговци.

Когато стигнахме до музея, той бе затворен, но се спряхме да ни обясни неговата история. Това всъщност е

къщата на двама заможни братя на име Робеви,

местни търговци – красива сграда на три етажа, в която е имало дърворезби и луксозна за времето си мебелировка. След като напуснали града, те подарили жилището си и по-късно то било превърнато в

Исторически музей

Исторически музей – Охрид, Македония

Исторически музей

Първият му етаж е запазен за археологични находки, някои от които от мрамор, вторият е предназначен за дърворезбите, а на третия, т.нар. „златен” са поместени скъпоценни предмети от археологическия обект Дебой в Охрид. В двора е изграден лапидариум, в който можем да се запознаем с автентичната направа на чун.

Св.Климент – Охрид, Македония

Св.Климент

От музея се отправихме към езерото, на брега на което са паметниците на светите братя Кирил и Методи, Климент и Наум Охридски.

Охридското езеро

е едно от най-големите и най-старите на Балканския полуостров, има тектоничен произход, а площта му заема 1487 км². Най-голямата дълбочина е измерена срещу село Пещани – 287.4 м… От брега прилича на истинско море, температурите му не се качват повече от 21 градуса, обаче и никога не замръзва… Красивата планина Галичица го отделя от Преспанското, което също заема доста голяма площ. Лятно време по Охридското се организират разходки с кораб до Албания /105 км² от него са включени в територията на съседката им/, но сега водите му бяха твърде буйни, според Люба /на мен не ми се видяха чак толкова, ама карай/.

Охридско езеро – Охрид, Македония

Охридско езеро

На брега му се намира и

църквата „Света Богородица”

– според преданието построена от местен бей, влюбил се в християнка на име Мария. Двамата имали дете, но тя никога не се покорила напълно на волята му и търсела начин да избяга от него. Когато мъжът намерил смъртта си в една от войните, Мария със собствените си ръце убила детето, после се замонашила и останала в манастир до кроя на своя живот…

След тази тъжна приказка, се заизкачвахме към Самуиловата крепост, извисяваща се гордо на един висок хълм в старата част на града.

Св.София – Охрид, Македония

Св.София

Минахме покрай

църквата „Света София”

/казват, че в Охрид някога имало 365 църкви – всеки ден от годината можело да се ходи в различна/. Това е една от големите църкви в Охрид, в двора има макет, защото е трудно да се обиколи от всички страни /особено в големи групи като нашата/.

Макет на Св.София – Охрид, Македония

Макет на Св.София

Тя е специална с името на покровителката си – църкви с това наименование съществуват само четири в света, според екскурзоводката ни: в Македония, България, Русия и Турция ** Била е опожарена по време на османското нашествие – следите още бележат част от стените й, превърната е в джамия. По-късно, по времето на войните от началото на 20-ти век, е престроена в склад за продоволствия и оръжие, едва след това възстановяват стенописите и дейността й на църква. Засега не бе препоръчително да влизаме цялата група, но после можеше, който желае на връщане. Тук

за влизане в храмове има такса,

което ми се стори малко странно.

Надпис Св.София – Охрид, Македония

Надпис Св.София

По пътя нагоре към крепостта, слънцето блестеше в очите ми и въображението ми си направи с мен лоша шега – стори ми се, че знамето, което се развяваше над крепостните стени е… българското… Естествено, веднага се усетих, че това не може да бъде вярно. Та в Македония, на места виждах цяла поредица знамена – на Европейския съюз, македонско, турско, руско, италианско, американско… само не и българско… Разбира се, това е било просто някаква игра на ума ми – там се вееше македонското знаме, което няма нищо общо с трикольора…

Самуиловата крепост – Охрид, Македония

Самуиловата крепост

Някъде бях чела, че крепостта е по-добре реставрирана от нашия Царевец, но не мога да се съглася с това твърдение, не от нихилизъм, просто наистина, на мястото на

Самуиловата крепост,

се издигат само стени, макар и високи, и обграждащи голяма площ, а в старопрестолния град на България са възстановени порти, бойници, има надписи за всяко помещение какво е било – баня, склад, оръжейна и т.н. Тук няма нищо подобно – екскурзоводката обясни, че горе са живели Самуил и Агата, а надолу, чак до брега на езерото, са се разпростирали болярите и войниците по височина според йерархията…

Самуиловата крепост – Охрид, Македония

Самуиловата крепост

Разбира се, не мога да не призная, че като се покачих върху зидовете, се откриваше

несравнима панорама към езерото

и към града…

Изглед от Самуиловата крепост– Охрид, Македония

Изглед от крепостта

На връщане се спряхме за малко пред

античния амфитеатър,

който в момента се реставрира, за да може да събере около 2000 зрители.

Илинденска, Охрид 6000, Македония

– През лятото, градът ни живее по 24 часа на денонощие – увери ни Люба /ако бъркам името, извинявам се/ – Идват туристи от цял свят.

За младите има дискотеки, а за хората с по-изискан вкус тук се организират оперни представления, театри, балет, концерти с класическа музика на открито – на крепостта, или на амфитеатъра, има забавления за всички възрасти”…

Амфитетатър – Охрид, Македония

Амфитетатър

Поспряхме се и пред

старата базилика,

която се планира да се превърне в университет с голяма библиотека. Тук имахме едно необичайно преживяване. Пропуснах да ви спомена за нашия странен спътник – куче от неизвестна порода, което ни следваше още от началото на нашата обиколка и винаги се спираше там, където екскурзоводката нещо ни обясняваше /явно наистина е много добра, щом предизвиква интерес дори у четириноги/. Точно в този момент, докато снимахме през решетките, камбаната на църквата заби и малкият ни приятел реши да покаже певчески умения, виейки срещу нея в невероятен синхрон. Направих клип с него 🙂

Беше неотразим и привлече вниманието на цялата група.

Четириног спътник – Охрид, Македония

Четириног спътник

Накрая Люба ни разказа накратко и за

икономическото положение в Македония

Тук хората се издържат предимно от туризъм и дребни текстилни предприятия, но отскоро има германски инвеститори, на които е изгодна тамошната работна ръка, а пък като за стандартите в Македония, плащат добре. Тя с известна болка ни сподели, че много македонци бягат навън, за да търсят по-добър живот, че традиционно раждат по едно, максимум две деца, въпреки преференциите, получавани за трето и четвърто и от които се възползват предимно мюсюлманите, обичайно представляващи многодетни семейства. Да ви звучи познато?…

Лебед – Охрид, Македония

Лебед

На вечерната си разходка около езерото, забелязахме лебеди, които плуваха спокойно в чистите му води. На връщане попаднахме и на друго оригинално нещо – параклис на открито. Тук всеки случаен минувач може да остави денари в един тесен процеп, да си запали свещица пред иконите, да се помоли и накрая да удари камбаната…

За да не ви досаждам с много разкази, ще оставя легендата за Самуил и Биляна /макар че вие вероятно я знаете/ за втората част на пътеписа си, когато посетихме нейните извори.

А сега, ние се отправихме към хотела, където ни очакваше първата ни македонска вечеря.

Не съм съгласна, че тамошната кухня е просто „римейк” на сръбската,

в нея има смесица от много балкански кулинарни култури, затова е интересна и самобитна. Чао от мен засега и бон апетит 😉

Очаквайте продължнието:

Автор: Мира Валентинова

Снимки: авторът

* Легенди, какво друго? 😉 – бел. Ст.

**Това е заблуда (легенда? ;)– църква/катдрала Св.София има на повече места – има в Киев, в Константинопол, в Трабзон, в Солун, в Полоцк, в Москва, в Новгород, във Вологда, в Лондон,в Елгин (Илинойс), в София (ясно 😉 – бел.Ст.

Изгодни нощувки в Охрид – потърсете ги в букинг:



Booking.com

Други разкази свързани с Охрид – на картата:

Охрид

След Охрид можете да видите и другите градове на Македония – ето къде можете да нощувате:



Booking.com