Author Archives: Пътуване до...

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (3 ден): От Арсамея през планината Немрут до Диарбекир

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с Тони из Източен Анадол в Турция. Започнахме с?преход от София до Йозгат, продължихме към Каменния път при Кемалие и Малатия, а днес ще минем през Арсамея, планината Немрут и ще разгледаме Диарбекир.

Приятно четене:

От Арсамея през планината Немрут до Диарбекир

Трети ден от

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ден 3, 26 Юни 2017 г.?

Километрите за деня бяха 357.

?

Немрут - Диарбекир – маршрут, Източна Турция

?

?

?

Събудих се рано, както обикновено. Слънцето точно се показваше.

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Прекрасна гледка откъм палатката като за добро утро 🙂

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Не се подмотвах дълго, сгънах багажа набързо и се натоварих на мотора. Внимателно минах през пясъка и се изкачих до главния път.

Днес трябваше да се кача до величествения Немрут и да акостирам в Диарбекир,

а е само третият ден. 🙂 Карайки по пътя в едно селце, видях работещ магазин и спрях, за да си взема нещо да хапна. Имаше и течаща чешма до пътя, на която си измих очите и след като закусих пак някакви вафли и сокчета, си измих зъбите. Попътно бях решил да посетя и един интересен мост. В един момент сметнах, че ще е по-забавно да мина по малките селски пътчета.

Около Kozagac

Край Козагач – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Пейзажът е доста интересен, всичко е пожълтяло от жегата, почти няма зеленина, но по тези ширини е така. Слънцето препичаше и беше още от сутринта над 30 градуса, кошмар.

Край Козагач – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Край Козагач – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Пейзажът е доста интересен, всичко е пожълтяло от жегата, почти няма зеленина, но по тези ширини е така. Слънцето препичаше и беше още от сутринта над 30 градуса, кошмар.

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Имаше и лек офроуд

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Но за кратко

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

И някаква крепост край пътя

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Свършиха малките пътчета и се включих в един от основните

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Стигнах до

Cendere Koprusu (Моста над река Джендере)

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Намирах се на новия мост

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Гледката оттам беше добра, той се намираше успоредно на стария мост.

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Строители на моста са XVI-тият легион по време на римския император Setimius SEVERUS (193?–?211 Сл.Хр.) Мостът е построен като величествена арка на две скали в най-тясната точка на реката. С просвет от 34,2 м, мостът е може би вторият по големина тип арка, строен от римляните. Той е с дължина 120 м и ширина 7 м.

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Придвижих се до паркинга от едната страна на моста и се разходих, жегата беше убийствена, а беше още сутрин. Издигнати са 4 колони: за императора S. Severus, за жена му J. Domna и за техните синове –?Caracalla и Geta. Geta е убит от брат си Caracalla и колоната издигната в негова чест е съборена (211?–?217 Сл.Хр.). Caracalla е наредил да бъде изтрито името на Geta от всички камъни, където е било написано.

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

?

?

?

Гледката от самия мост е впечатляваща, имаше и доста къпещи се в реката

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Един турчин на кон препускаше като гламав

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Ето го и новият мост, по който минах

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Реших да сляза и под моста, за да погледна оттам

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Накиснах ботушките във водата, малко да се охладят

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Върнах се обратно до паркинга, където седнах да пийна чайче и да си взема малко въздух

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Съвзех се и се отправих към мотора. Потеглих в неописуемата жега, крепеше ме мисълта, че ще се кача нависоко и там ще е поне малко по-хладно 🙂 Има пряк път, който не е главен, за Немрут откъм моста и хванах по него. В един момент видях табела за някаква забележителност и спрях да погледна.

Арсамея

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Реших да разгледам. Нагоре се виеше една стръмна и тясна пътечка.

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Гледката си я биваше

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ей там долу, някъде в далечината, беше мостът

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Античният град на Arsemia е бил населяван от Arsames –

един от предците на крал Antiochos 1 (62 – 32 Пр.Хр.) през 300 Пр.Хр. и е използван като лятна столица на държавата.

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Стълбище право надолу, не знам докъде води, но не му се виждаше краят

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Жега

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Няколко от загадките на Комагена успял да разреши немския археолог Дорнер,

който в последните години бил ръководител на разкопки в близост до мястото. Археологът се заинтересувал от името, с което местните хора наричали планината – „Ескикале“, което означава „Стария замък”. Но на върха на планината нямало следи от никакъв замък. Тогава Дорнер започнал внимателно изследване на върха и на една от скалите там открил следи от някакъв надпис.
Разчистили скалата и под слоевете мръсотия и прах се показал?

най-големият в света надпис на древногръцки език

– повече от седем метра дълъг и три метра висок. Освен всичко друго, този надпис бил изготвен и по заповед на цар Антиох І. С присъщото си усърдие и пристрастие към детайлите, царят съобщавал в него, че неговия баща – бог Митридат, е избрал този връх за свое светилище и затова всички поданници на Комагена са длъжни да му се покланят. По-надолу се описвало най-подробно как именно те са длъжни да правят това, как да се подбират благовонията, които ще бъдат кадени върху олтара и каква да бъде храната на поклонниците.

В близост до надписа археолозите разкопали четириметров барелеф, отлично съхранен и изпълнен с изключително художествено майсторство. Той изобразявал двама мъже, единият от които без дрехи, а другият облечен пищно, със странна смесица от гръцки и персйски елементи в облеклото и с персийска тиара . Мъжете дружелюбно си подават ръка. Така била изобразена личната среща на цар Антиох с бог Митридат. Дори по външност те много си приличали…

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Тук са барелефите на Apollon – Mithras (Бог на светлината) и Herakles – Artagnes и цар Antiochos, стискащи си ръцете

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Има две пещери на хълма, едната е използвана за съхранение на храна и напитки, другата за религиозни мероприятия, слизайки надолу по стълбите.

Тук са барелефите на Apollon - Mithras (Бог на светлината) и Herakles - Artagnes и цар Antiochos, стискащи си ръцете

?

На върха се намира гробницата на Митридат, баща на крал Антиох и руините на мястото.

?

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

?

?

Много пареше и се отправих надолу към мотора, по пътя двама младежи вървят нагоре и ме заговориха, да ме питат откъде съм, какъв съм, единия беше доста религиозен и облечен в бяла роба, с брада, арабска шапка и след като приключихме само ми каза „Аллах бир, Аллах бир“ после се замислих, че иска да каже, че Аллах е един, явно защото са срещнали християнин и … (всъщност е казал „Господ е един (общ)“. т.е.„не се притеснявай, ние сме близки“? – това е доста учтиво обръщение към християнин от страна на вярващите мюсюлмани, нащо подобно на „комшу“ в разговор с турчин – бел.Ст.)

На слизане към мотора се опитаха да ми продадат вода в началото на обекта, но отказах. Натоварих се и пред мен тръгна едно старо БМВ със софийска регистрация, само дето вътре си бяха баш ходжи, ама истински. 🙂

Потеглих по

един павиран гладък път,

който се оказа, че води чак до върха. Не мога да повярвам, право нагоре стръмен път, направен изцяло от хубаво наредени павета, широк колкото за 3 коли и така към 15 км. Ние тук Витошка я правим с такива павета няколко години, преставям си, ако трябва 15 км да се построят, камо ли на 2 000 м надморска височина 🙂

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Задминах бавареца с ходжите по едно време

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Леко обратни завои с голям наклон

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Пристигам на паркинга пред информационния център

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Дотук с мотор, ами сега ?

?

?

?

?

Пътят към Немрут, Youtube:

?

Ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+, можете да гледате директно оригинала на видеото във FullHD 1080p формат:

?

?

?

?

Наклонът на паркинга беше много голям и трябваше да си подбера правилна позиция на мотора, за да не го търся някъде надолу по стръмното. Софийското БМВ паркира до мен, две софийски МПС-та едно до друго?🙂

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Две софийски МПС-та едно до друго

?

?

Размотах се малко да видя каква е хавата и се оказа, че има бусове срещу 3 лири, които те карат оттук до върха. Беше доста горещо, предстоеше и изкачване по стълби, та оставих всичко на мотора, яке, каска. Само парите, ключовете и документите си извадих. Нямаше как да разнасям и якето с мен, пък и не ми се вярва някой да ги открадне точно тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/nemrutdagi20.jpgАйде в буса и потегляме

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/nemrutdagi22.jpg

Закараха ни до подножието на пирамидата, оттук нагоре е пеша и хич не е малко.
Немрут или Нимрод (на турски: Nemrut Dagi) е планина с височина 2150 метра, разположена в близост до върховете Анкар в Анатолия, на 60 km от Адъяман в Югоизточна Турция. В Немрут цар Антиох I Теос построил своята гробница, заобиколена от статуи, високи 9 метра, изобразяващи както самия него, така и божества, въплътени в глава на орел или лъв. Главите на статуите са били отстранени от телата и разпръснати из местността. По следите, оставени по главите, се предполага, че те са отстранени умишлено по време на иконоборството. В култов надпис Антиох, който управлява между 69 и 36 г. пр.н.е., декларира, че е построил мястото за вековете и идните поколение като благодарност към боговете и своите предшественици.
Гробницата е била открита през 1881 година от немския инженер Карл Сестер. Негово дело са единствените направени до днес археологически разкопки.
През 1987 година планината Немрут е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той е един от най-важните национални паркове в Турция и освен това е най-високо разположеният музей на открито в света.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut3.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut2.jpg

Стигнах някъде тук

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut4.jpg

Гъмжеше навсякъде от такива буболечки, направо ти се удрят в лицето, на рояци. Не знам на такава височина какво правеха. Малко зловещо си беше, но супер величествено и красиво.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut5.jpgИ още камъни нагоре

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut6.jpg

Стигнах до върха, гледката е спираща дъха

http://www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Nemrut_1.jpg

http://www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Nemrut_2.jpg

http://www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Nemrut_5.jpg

Не след дълго се озовах на източната тераса

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut11.jpg

В планината Немрут Даг в Югоизточен Анадол /Турция/ има едно малко известно и наистина загадъчно човешко творение. Това е гробницата на владетеля Антиох I от Комагена. /Комагена в миналото е било царство, разположено на Север от Сирия и Ефрат/. По майчина линия той бил потомък на Александър Македонски, а от страна на баща си произлизал от персите и принадлежал към династията на Ахменидите. Антиох решил да построи величествена могила високо на върха на планината.
Блестящата петдесетметрова мраморна пирамида на гробницата на Антиох на върха на планината Немрут.
Изграждането на светилището започнало през 62г преди н.е. Не се знае колко време е продължил строежът, но резултатът е невероятен. Погребалната могила е 50 м. висока и 150м в диаметър. И досега учените не са успели да разгадаят тайната на голямата пирамида.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut13.jpg

Пред нея били поставени 5 огромни статуи, високи от по 9 метра всяка – 4 на гръцки и персийски богове, петата на самия Антиох. Те са издялани от 5 тонни каменни блокове. В резултат на честите земетресения в местността, или поради насилствена намеса, главите на статуите са разхвърляни по земята. Дори и паднали, те смайват с размерите си – всяка от тях е висока около 2 метра.
Главите са с гръцки черти и прически в персийски стил. Сред тях е и тази от статуята на Антиох. Това показва, че самия Антиох се е смятал за бог. В лице той прилича на Александър Македонски, а тиарата говори за принадлежността му към рода на Ахеменидите.
Историята на Комагена е малко изследвана, но едно е ясно – на тази държава й е провървяло. Търговският кръстопът на древния свят е същевременно и място за среща на култури. Комагена се оказала именно такава точка, където се сблъскали и смесили културите на западния и източния свят – на Гърция, Рим и Персия, Партското царство, Двуречието.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut25.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut26.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut27.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut28.jpg

И моя милост

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut29.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut30.jpg

Археологическата експедиция е работела на върха на планината при наистина много тежки условия – през деня температурата се покачвала до петдесет градуса, нощем падала под нулата, без вода, без никакво петънце от сянка на много километри наоколо. За пет сезона разчистила разрушеното светилище, освободила терасата от парчетата и изправила шест търкалящи се на земята грамадни глави. Четири на богове и две на пазачите на светилището – лъвът и орелът.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut31.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut33.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut37.jpg

Тук са палили огън

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut38.jpg

Така е изглеждало, когато е било действащо

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut40.jpg

След като се полюбувах, реших да обиколя пирамидата

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut41.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut44.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut45.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut46.jpg

Уникални гледки

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut47.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut48.jpg

Озовах се на западната тераса

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut50.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut51.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut52.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut53.jpg

Отново глави

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut56.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut57.jpg

Фигура с типична фригийска шапка върху каменна стела от светилището на Нимрут Даг

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut59.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut60.jpg

Забрадките си правеха селфи 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut61.jpg

Там долу в края на пътя се намира паркингът на бусчетата, които ни качват и после ще ни свалят надолу. Отново съм единственият чуждестранен турист тук. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut66.jpg

Слиза се по различен път от този, по който се качих

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut72.jpg

Слязох долу и бях умрял за вода. Един предвидливо на сянка продаваше половинки. Застанах на сянката и си купих вода. Започнаха да идват и други хора и да се нареждат и чакат буса, който нещо се бавеше. Дойде младежът със софийското БМВ и двамата ходжи с него. Единият си беше истински, ама много. Дълга бяла брада, типичното облекло и шапка, с гумени галоши без чорапи като тези, дето си ходя на село на нивата, явно да му държат чисти краката. Имаше и гега, ама гега да видите, изработена от хубаво дърво с много орнаменти по нея, завита в горния край. Аз бях единственият усмихнат християнин в района и ме гледаше доста лошо на умирачка. 🙂 Аз се заговорих с младежа на английски език. Разказах откъде ида и на къде отивам. Ходжата се правеше, че не разбира, но си знаеше перфектен английски. В един момент ми отправи един доста строг и пронизващ поглед и ме попита „Ар ю крисчън ?“ За миг се вцепених, представяйки си как почва да ме налага с гегата, хаха, но се осъзнах след секунда и отговорих многозначително „Йес“ с широка усмивка. Опитах се да отклоня разговора, продължавайки отново да си говоря с младежа, казах му, че много пъти съм пътувал в Турция и съм впечатлен от отношението на хората към чужденците и как винаги се опитват да ти помогнат, когато имаш и когато нямаш нужда. В този момент ходжата се обърна пак към мен с онзи поглед и ме попита „Хау кен ай хелп ю“? Отново усетих леко напрежение, но не паднах духом, отново с усмивка смотолевих нещо, че всичко е наред. 🙂 Сигурно чакахме около 30 мин бусчето, насъбра се тълпа. По едно време се задава бус отдолу, всички бързахме да се набутаме вътре, аз се качих, след като се запълниха местата. Ходжите се качиха на предните седалки, в един момент правостоящите слязоха, но мен ме оставиха, хората на двойната седалка до мен се сгъстиха и казаха да седна до тях, не е разрешено да се пътува правостоящ, макар, че имахме 2 – 3 км само да минем.

Това е пътят надолуhttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut73.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut74.jpg

Моторът си беше на паркинга пред информационния център. Всичко си беше на него, нищо не липсваше, не се и съмнявах в това. БМВ-то беше спряно до мен, та се настаниха вътре младежът и ходжите, вече доста усмихнати и доволни, пожелаха ми Аллах да е с мен и на добър път и потеглиха. След предишното на Арсемия „Аллах е един“ това направо ми се видя екстра. 🙂 Облякох се набързо и поех надолу към Диарбекир. Пътят слизаше стремглаво надолу и въпреки че беше широк, с хубава настилка от тротоарни павета, беше добре да се внимава.?

Всички снимки от Немрут тук:?http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/

Излязох на главния вече асфалтов път. Бях огладнял и се чудех къде мога да хапна. Диарбекир не беше много далеч, но жегата беше кошмарна. Пейзажът около мен жълт, ама жълт, всичко изгоряло, камъните се пукаха от жега. Карам със 120 км/ч, поглеждам термометъра – показва 40 – 41 градуса, на такава висока температура не бях карал до момента. Якето разкопчано, като ципът само в края леко закопчан, за да не се вее, потя се в каската, все едно съм в банята под душа. Реших да се изправя за момент, уж да ме духне малко челно, та и каската отворих, голяма грешка. Все едно бях застанал срещу сешоар, право в лицето и гърдите ми, викам си: „Я си стой зад слюдата, седнал на мотора е много по-добре“. В далечината ми се видя мост, викам си: „Май миражи започнах да получавам, какъв мост“.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs.jpgНе беше мираж, а уникален впечатляващ мост над язовира

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs2.jpg

Мостът, който свързва турските провинции Adiyaman и Sanliurfa. Строежа му е започнат на 26 януари 2012 г. и струва 80 милиона турски лири. Пуснат е в експлоатация на 21 Май 2015 г. Преди това Ataturk Baraji се е пресичал с ферибот.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs3.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs5.jpg

Спрях преди моста, имаше заведения и реших, че е време да хапна. Мостът е уникален и безплатен. Невероятна конструкция, спестяваща време и пари на обикновения гражданин, движещ се по главния път. В далечината се виждаха двете пристанища, между които се е движел фериботът.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo30.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo31.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo32.jpg

Имаше истинска кюрдска скара, поръчах си пилешки крилца. ММММ, ями, ями

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs6.jpg

За накрая, разбира се, горещ чай, не съм вярвал как помага в тези жеги

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo33.jpg

Оставаха ми около 120 км до Диарбекир реших да се опитам да ги взема наведнъж, спирането с тези черни кожи на тази жега е кошмарно.?
Ето ме и на входа на Диарбекир, новата част

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo.jpg

Първото нещо, което прави впечатление, са новите постройки и това, че са тип затворен комплекс. Разликата от при нас е, че затвореният комплекс е с бетонни стени, високи поне 4 м, завършващи с кльон от навита бодлива тел. Не знам хората как живеят при такива условия. Бях си заложил на GPS-а един от няколкото набелязани хотели, този точно пишеше, че има подземен паркинг и се намираше на входа на стария град, което беше и моята цел. Лесно го намерих и спрях пред хотела. Цената в букинга беше около 50 лв, влязох и попитах има ли единична стая. Време беше да се изкъпя, след толкова време без баня. Имаше стая на цена 35 лв с подземен гараж, включен в цената 🙂 рай. Качиха ме да ми покажат стаята, метнах каската и якето и слязохме да видим с мотора какво се случва. В този град нещата стояха малко по-различно и не беше най-безопасното място на света. Когато слязох долу, баш беят на хотела даваше зор: „Мотор, мотор“ и сочи да го прибираме в гаража, явно и на него му беше притеснено. Едно от момчетата ми отвори гаража и ми посочи да се наместя в едно коридорче, за да не заемам място за кола. Поогледах се, хич не ми се виждаше лесна маневрата. Рампата много стръмна, ама много, прави ляв завой с вираж и точно на него аз трябва да счупя мотора на 90 градуса и да вляза вдясно в коридорчето като прескачам и праг. Преди да се спусна, спрях и започнах да обмислям план за висш пилотаж и как точно да стане, за да не се изтъркалям с мотора по рампата. 🙂 В крайна сметка измислих нещо и реших да се пробвам – по-добре, отколкото да го оставя отвън и сутринта да намеря само рамката, хахаха. Спуснах се, като се бях подпрял стабилно на дръжките. Точно там, където трябваше да завия, спрях и гледах мотора да е в изправена позиция и аз да съм стъпил с десния крак стабилно, тъй като с левия на виража нямах възможност. Оттук трябваше с една маневра право на дясно да потегля и прескоча бордюра, нямах право на грешки. Включих на първа и с една рязка и премерена маневра се метнах в коридорчето, което беше равно. Трябва да се отбележи, че не паднах, но сърцето ми се разтупка. 🙂 С няколко маневри успях да го обърна и насоча в обратната посока. Дотук добре, малко ми беше в шише как ще го изкарвам на следващия ден, нагоре щеше да е още по-тежко. Извадих си багажа, който беше опакован в пликчета, едно от момчетата предложи да ми помогне. Гледах да не се налага да слизам пак до мотора и да взема всичко, което щеше да ми е нужно, а то не беше много. Платих си на рецепцията, колкото струваше и се качих в стаята. Тук беше моментът, в който установих, че имам само един адаптер 220 V към USB и мога само едно устройство да зареждам. За батерията на фотоапарата имах отделно зарядно за щастие, но камерата, телефона и каската се зареждаха с това едно зарядно. Имаше WiFi, та можеше да пиша, което значеше и бързо изсмукване на батерията. Сложих телефона да се дозареди, тъй като в жегата на мотора не искаше да се зарежда, прегряваше, вдигаше над 60 градуса, въпреки, че се обдухва и ми изкарваше съобщение, че изключва зарядното, за да не унищожи батерията.?
Пуснах климатика, чийто конденз течеше вътре в стаята. 🙂 Влязох за едно душче, много освежаващо и приятно след жегите, през които минах. Пооправих си багажа и беше вече към 18 ч. време за разходка. Преместих зарядното на каската, важно е да имам работещ блутут, за да може да слушам какво ми говори GPS-а.Сложих статива, фотоапарата и камерата в раницата, нахлузих бялата шапка идиотка на главата и поех. На рецепцията помолих за карта на стария град и да ме ориентират къде какво може да се види. Драснаха ми с една химикалка района и поех. Първата гледка до хотела, мотор с кош, приличащ на ИЖ.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo2.jpgИ първи гледки към небезисвесната стена на Диарбекир

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/dagkapi.jpg

Град Диарбекир (Diyarbakir), който е често срещан и като Диярбакър, е разположен на река Тигър, в югоизточната част на Турция.
Диарбекир е град с около 5000 годишна история. Предполага се, че е основан от хурийците, до 1515 г., когато е превзет от Селим Първи, са се редували с асирийци, урартци, римляни, македонци, сасаниди и др. Името му идва от Diyar-i Bekr (Градът на Бекр), което е свързвано с арабското племе Бекр, което се преселва в страната.
Старият център на града има типичен римски облик, състоящ се от две главни улици, които свързват четирите порти и са ориентирани спрямо четирите посоки на света. Улиците са направени от павета, изградени от вулканични камъни, а над тях са се разпрострели много стари къщи, обществени сгради, църкви и джамии.
Първото нещо, което ще забележите, е крепостната стена, с която е опасан градът. Нейните черно-базалтови стени са изградени по време на Византийската империя. Запазени са 16 крепости, а самата крепостна стена достига височина от около 12 м. и дължина от 5 км.
Като втората по големина в света, Диарбекирската крепостна стена може да се похвали с 82 кули и запазени 4 основни порти. Те са украсени с много надписи и със селджукски релефи на животни и хора. Тъй като голяма част от нея е запазена, стената е най-посещаваната от туристите атракции, които използват удобното място, за да разгледат града от високо и да си направят впечатляващи панорамни снимки. От нея се разкрива невероятна гледка към стария град.
Тръгнах по една от главните улици, типично ориенталска гледка.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo3.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo4.jpg

Бях си сложил бяла шапка идиотка, никой не ходеше тук с такава и хората ме заглеждаха, явно си личеше, че не съм местен. 🙂 Веднага я свалих и прибрах в раницата. Аз съм си с тен и приличах на местните 🙂 та беше по безопасно да не се отличавам много. Други чужди туристи освен мен нямаше, само аз бях. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo5.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo6.jpg

Бях взел някаква карта от хотела и се опитвах да се ориентирам на къде са стените, но реално си ходих право напред, исках да стигна до другия край на стария град.
Улични музиканти

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo7.jpgВходът на

Hasan Pasa Hanı,

Dabanoğlu Mahallesi, Marangoz Sk. No:5, 21300 Sur/Diyarbakır, Турция

видя ми се интересно и влязох

?

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani.jpg

Много приятно местенце, нещо като вътрешен двор с масички и кафенета. Имаше и по етажите още масички и кафенета. Покривът на двора, беше покрит с бяло платно, за да не пече вътре жаркото слънце.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani2.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani3.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani4.jpg

След като го разгледах и наснимах, продължих по улиците.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo8.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo9.jpg

Полицаите са често срещани по разни ъгли в града, като стоят зад бронирани прегради

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo10.jpg

Приближих се до края на стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo11.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo12.jpg

Тук имаше нещо като порта в стената, която беше добре охранявана

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo13.jpg

Видях едни стълби, които по принцип са затворени с преграда, която беше леко помръдната и реших да се покатеря, преди да са ме усетили. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo14.jpg

Гледката от върха на кулата беше впечатляваща

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo15.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo16.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo17.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo19.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo22.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo23.jpg

Обезопасяване никъде няма, не е много разрешено качването на стената и е на собствена отговорност, та трябва да се внимава, при падане няма да има оцелели. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo26.jpg

Ongozlu Kopru

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/ongzlkpr.jpg

Блокове на хълма в далечината

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo27.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo28.jpg

Отвъд стената имаше и приятно паркче

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo33.jpg

Слязох от тази кула и реших да се разходя малко отвъд. 🙂 Точно на портата засякох този странен мотор с кош, и пътниците му още по-странни. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo34.jpg

Ето го и паркът отвъд стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo35.jpg

Кварталите бяха тип гето, като от филмите – доста потресаващо, ако не си свикнал с гледката. На едно място празнуваха нещо, сватба ли, какво е – и аз не знам.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo37.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo38.jpg

Една от кулите на стената с турското знаме

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo39.jpg

Къщи с плосък покрив

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo40.jpg

Кафенета по улицата с много готина гледка

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo41.jpg

В един момент чух бибитки и гледам масово висящи от автомобилите хора, отиваха на мач, не на война 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo43.jpg

Една преправена моторетка

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo44.jpg

Тръгнах да се разхождам под стената, за да я разгледам от външната страна по-добре. По едно време чувам шумолене до мен и какво да видя, две змии се чифтосват. В първия момент леко се стреснах, тъй като бяха доста близко до мен, но бяха заети в любовната си игра и не ми обърнаха много внимание. Бяха от непознат за мен вид, та внимавах, не знаех дали не са отровни.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo50.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo49.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo48.jpg

Това е нещо, което не се вижда всеки ден. На мен самия да го видя в естествената им среда ми се случва за пръв път, уникално е. Притискаха много силно тела една до друга, по някое време така се стягаха, че си мислих, ще се скъсат. 🙂 Заснех ги и продължих нататък, явно трябва да се внимава къде стъпваш. Разминах се с едни хора и ги предупредих да внимават, тъй като има змии на пътеката. 🙂 Тук в тази част на стената беше сравнително безлюдно, освен двама екстремни младежи които си правеха снимки.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo53.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo54.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo55.jpg

Кафе в нищото, без посетители 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo56.jpg

Върнах се обратно там, откъдето се бях качил на стената, вече бяха сложили полицейски заграждения на стълбите, за да не се качваш горе, явно да не почне някой да стреля по полицаите. Поогледах се оттук-оттам, имаше в близост един брониран камион с гребло отпред и струйници за вода на покрива, от тези, с които разпръсват тълпата. Реших да се шмугна бързо и точно на стълбите, без да ме усетят и за нула време се озовах пак на върха на стената. Този път тръгнах да вървя по нея в посока една от другите порти. В един момент стана закрита стена с тунелче.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo59.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo60.jpg

Изоставена кула

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo61.jpg

Продължих по откритата и част

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo62.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo64.jpg

Стръмни стъпала, по които се качваше влюбена двойка. Да, на такива места има място и за любов, освен за война

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo65.jpg

Леко загрубя пътечката по стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo67.jpg

Залезът над Диарбекир

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo69.jpg

И една панорама от стената към стария град

http://www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Diyarbakir.jpg

Продължих по стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo71.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo79.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo80.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo82.jpg

Отново полуразрушена кула

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo84.jpg

Явно и днес се използва за отбрана, имаше оставени чували с пясък, на един от отворите. Предполагам, че там се позиционира стрелец, когато е нужно.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo85.jpg

Квартал отвъд стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo88.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo89.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo90.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo91.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo97.jpg

И в контраст точно от другата страна на стената имаше зелено паркче

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo92.jpg

Продължих

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo93.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo95.jpg

Трябваше ей там да стигна

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo94.jpg

Слязох малко преди Urfa Gate

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/urfagate.jpg

Urfa Gate

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/urfagate2.jpg

Бях огладнял и трябваше да си търся място за вечеря. Хванах по друга главна улица от Urfa Gate. Доколкото се ориентирах, това е перпендикулярна улица на другата главна, по която минах преди това. Там някъде видях, че има какво да се яде. Малките улички не ми се сториха хич безопасни, затова предпочетох да се движа по главните. Стъмваше се и градът не изглеждаше никак приятелски настроен, макар привидно да цареше спокойствие. Намерих една тротоарна скара и седнах да хапна.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo98.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo99.jpg

Донесоха ми уникално вкусни шишчета с агнешки дроб за никакви пари

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo100.jpg

След като похапнах добре, се отправих на вечерна разходка из стария Диарбекир

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo101.jpg

Улични музиканти, много забавно 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo102.jpg

И продължавам по улиците, като се придържам към главните за по-сигурно 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo103.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo105.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo106.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo107.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo108.jpg

Така изглеждат малките улички, по които не минах 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo110.jpg

На някои места из града точно като уличката по-горе просто още на входа има поставена бетонна преграда и тази улица бива запечатана и повече не съществува. 🙂 слязох отвъд стената да пощракам малко нощни снимки

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo111.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo112.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo113.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo116.jpg

После поех обратно към заведението, което бях видял преди това, попътно и един площад

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo117.jpg

А ето го и през нощта, вече с отворен покрив и Hasan Pasa Hani

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo118.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo119.jpg

С това приключи и разходката ми този ден, беше станало късно и исках да поспя поне малко. 🙂 Прибрах се в хотела, превключих на зарядното телефона и метнах изтощената батерия на фотоапарата в отделното зарядно. Лека ви нощ. 🙂

Към Ден 4

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Можете да пренощувате изгодно в района на планинате Немрут:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция

Още изгодни нощувки, из цяла Турция:



Booking.com

Разделеният Кипър (2): Фамагуста (Северен Кипър)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Завършваме пътуването до Фамгуста в Северен Кипър. Започнахме с обсадата на Фамагуста, а днес ще разгледаме останките – приятно четене:

Разделеният Кипър

част втора

Фамагуста

Северен Кипър

Събувам се и влизам в джамията на Лала Мустафа Паша

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Строителството на катедралата започнало през 1 300 г с финансирането с 70 000 златни бизанта от епископ Гийом де Айбелини, роднина на краля.

Външният вид с фините орнаменти е запазен от 1 326, но без счупените статуи, които са премахнати според ислямския канон.

Тук кралете на Кипър се короновали с короната на Йерусалим.

За това имали само правно, но не и фактическо обоснование и уви само надежди за реванш!

От тук папският легат Питер Томас повел кръстния поход срещу епидемията от чума в града и чудо, нейното разпространение спряло. Амин!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Тук крал Джеймс II се венчал за знатната венецианка Катерина Коронаро, която след като овдовяла след година предала управлението на Кипърското кралство на Венецианската република. Нейните наследници не останали с празни ръце, като придобили командорията Колоси.

Веднага венецианците обявили Фамагуста за столица на острова и започнали да укрепват града.

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

В архитектурен план

катедралата св.Никола е еднаква като две капки вода с катедралата в Реймс,

където са коронясвани френските крале. Френските крале пък се заклевали над българско евангелие! Факт!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Разбира се олтарът в дъното липсва. Една дърта французойка ми прави забележка докато пристъпям зад опънатта лента да уважавам религията, за да направя тази снимка! Противно ми от такива европейски толерасти, които предадоха християнска Европа и превърнаха катедралите в джамии, дискотеки и ресторанти! (?? – бел.Ст.)

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Витражът е оцелял след стрелбата с гюлета на обсаждащата турска армия или е грижливо реставриран от набора Ергоган, като наша Желязна черква в Истанбул! След като стана президент Ердоган първо посети турската република Северен Кипър.След това го някои го чакат в Северна Македония и още в Северна Румелия!?

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Коранът е подарък от моя набор 😉 президента на Турция – Ердоган

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Новият мирхаб е построен в южната стената на катедралата

?

Mahmut Celaleddin Sk, Gazimağusa

?

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Ибрикът в калигафско османско изпълнение, подсеща правоверния да се измие преди намаза

Паметник на поета Намик Кемал – Фамагуста, Северен Кипър

Паметник на поета Намик Кемал

До медресето, което днес е ресторант има паметник на поета заточеник Намик Кемал. Ние седнахме вляво огладнели и си поръчахме голяма Ефес (10 TRY) и порция от 20 кюфтенца според снимката (35 TRY). Но след като ни поднесоха само 10 кюфтенца станахме обидени от тяхния гяволък.

Гробницата (тюрбе) на Мустафа Зютю ефенди – Фамагуста, Северен Кипър

Гробницата (тюрбе) на Мустафа Зютю ефенди

Тюрбето (гробницата) е на македоският албанец от Тетово – Мустафа Зютю ефенди. Въобще Магуса се оказало отлично „курортно“ място за личности изпаднали в немилост пред султана.

Смокиня – Фамагуста, Северен Кипър

Старата смокиня има спомени от времето, когато е започнал строежа на катедралата! Остава да излъжа иманярите, че епископът е заровил гърне жълтици в корените на смокинята за бъдещето възстановяване на катедралата. Сакън, недейте вервайте – фейк ;)!

Смокиня – Фамагуста, Северен Кипър

Под дебелата сянка на смокинята е голям кеф!

Чаршията – Фамагуста, Северен Кипър

Тази уличка от чаршията води към морската врата и пристанището.

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската порта и пристанището днес.

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската врата на Фамагуста някога

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската порта и крепостта отвътре

Вдясно на сянка в ъгъла до стената дреме лъвът на Сан Марко.

Лъвове юнаци! – Фамагуста, Северен Кипър

Две български юначета са яхнали и тормозят венецианския лъв

Дали лъвът ще им каже,

къде са скрити короната и скиптъра на Кипърското кралство?

Предполага се, че те трябвало да бъдат изнесени с кораб до Венеция по време на обсадата. Но във Венеция съкровищата не са пристигнали, няма и записи в архива. Те сякаш се изпарили. След като е издигнат белия флаг над Фамагуста, малко преди да се предаде комендатът Маркантонио Бригадино издава заповед да убият 300 турски пленици.Защо се наложило това? Вероятно плениците са могли да бъдат използвани да закопят тайно съкровищата на кипърските крале. Тази строго секретна работа Маркантонио не можел да се довери на съгражданите си да бъде извършена и запазена в тайна. Затова той вероятно е използвал пленниците, които след като свършили работата били убити и отнесли тайната в гроба си.

Въпреки изтънчените мъчения на които е подложен коменданта, той не проронил нито дума за съкровището. Ядосаният Лала Паша му отрязва ушите, защото не му отговаря и защото не се предал по-рано, а не по необходимост, когато са свършили водата, храната и мунициите. Турците убиват всички офицери, които се канят да предадат официално ключовете на града. После нападат хората, които вече са се качили на корабите и им режат главите и изнасилват жените или ги приковават като роби за скамейките на галерите. Разкарват Маркантонио с кобилица и два коша с пръст по крепостните стени, ритат го, спъват и накрая го връзват на една корабна рея, като му се подиграват дали бог ще го види и изпрати християнския флот да го спаси!

Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Комендантът бил вързан и живо одран от един специалист.

Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

След това бил обезглавен. Кожата му била напълнена със слама и неговото чучело отнесено на султана като армаган (подарък). По късно венецианците успели да измъкнат останките и ги погребали с почести в семейната гробница във Венеция. Амин!

Църква на св. Георги (Латински) – Фамагуста, Северен Кипър

Останките от католическата църква на св. Георги (Латински)

Църква на св. Георги (Латински) – Фамагуста, Северен Кипър

Северният готически вход на св. Георги Латински

Паметник на Шекспир – Фамагуста, Северен Кипър

Паметник на Шекспир

Паметникът е на великия Шекспир, който никога не стъпвал в Фамагуста. Той е написал драмата „Отело“, чието действие се развива тук в „кипърското пристанище“. Възползвах се от пръскалките да се разхладя от изкуствения им дъжд по пладне.

Отело и Дездемона – Фамагуста, Северен Кипър

О, Дездемона млъкни! Приема се, че прототип на Отело е Христофоро Моро, роднина на венецианския дож, който е бил изпратен като лейтенант в Кипър през 1508. Съпругата на Моро е починала по време на пътешествието към дома след приключване срока на службата на Христофоро Моро на острова.

Крепостта на Фамагуста, Северен Кипър

Бастионът Отело. Над вратата е издялан гербът на Светлейшата Република Венеция, крилатият лъв на Сан Марко. Под лъва е издълбано името на Николо Фоскарини, който е контролирал работите по въстановяване на градските стени, дълги 4 км.

Крепостта на Фамагуста, Северен Кипър

Днес укрепването на стените на Фамагуста продължава с използването на модерна техника като черипикер и с парите на ЕС.

Монумент на победата – Фамагуста, Северен Кипър

До монумента на победата гордо плющат байраците на Турция и на Турската република Северен Кипър.

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

След превземането на Фамагуста османците обявили католическата религия извън закона и превърнали катедралата в джамия.

Църква на св. Георги (Гръцки) – Фамагуста, Северен Кипър

Руините на православната църква св. Георги (гръцки).Турците се отнасяли толерантно към православната рая, но не въстановили нито една разрушена църква в крепоста. Православните гърци трябвало да живеят извън града в квартал Вароша, където има запазена църква до днес

Църква на св. Георги (Гръцки) – Фамагуста, Северен Кипър

Православната църква Св. Георги (гръцки) в крепостта

Макар по стените на крепоста да се разхождат само туристи ако погледнем внимателно ще забележим,че

днес крепостта на Фамагуста е все още обсадена от войници на Турция, ООН и Великобритания

Близо до Арсенала или кулата на Джамбулат има морски фар. Тук плажът е преграден с бодлива тел – Фамагуста, Северен Кипър

Близо до Арсенала или кулата на Джамбулат има морски фар

Тук плажът е преграден с бодлива тел.

Тук плажът е преграден с бодлива тел – Фамагуста, Северен Кипър

Зад теленната ограда започва

квартал Вароша (Мараш)

Това е останало от града призрак Фамагуста окупиран и безлюден след десанта на турската армия през август 1974.

Този квартал граничи със зелената буферна зона над която се вее флагът на ООН.

До него се вижда и флагът на Великобритания!? След Берлинския конгрес 1878 Великобритания започва преговори за военен съюз с Турция срещу Русия. Кипър има идеално стратегическо разположение в източното Средиземноморие и става „непотопяем броненосец“на британския флот. (Подобно на Крим в Черно море за Русия) През юни 1878 е подписан договора за английската военна база. На 12 юли Кипър минава под управление на британската кралска администрация.

Венециански флаг – Фамагуста, Северен Кипър

От тогава до днес са останали двете задморски британски територии Акротири край Лимасол и Декелия край Фамагуста. Те имат дори собствен флаг и полиция, но не плащат наем, защото не знаят как да го разпределят между кипърските гърци и турци

Британска база – Фамагуста, Северен Кипър

Ако вземем автобус №425 от Ларнака на последната спирка ще се бъдем пред чек-пойнта на британската база Декелия. От тук е най прекия път от Ларнака до Фамагуста. Базата е на 120км от Сирия.

Боже, пази Венеция, Кипър и България!

Писа грешния Цветан фон Плевен, Цветница, 2018

Литература:

  1. Top of Form,, ЦандиCandi. Йоргос Аргирис, Путеводитель по легендам и преданиям Кипра, Никозия 2014.
  2. Марк Антонио Брагадин, Триста дней Фамагусти, „Cyprus Explorer“
  3. Alvise Zorsi, „La repubblica del leone“, Rusconi, 1988.
  4. Цветан Димитров, Замъкът Колоси – Командория на рицарите хоспиталиери, (а не свърталище според Овчаров:) Пътуване до

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Изгодни нощувки във и около Фамагуста:



Booking.com

Други разкази свързани с Северен Кипър – на картата:

Северен Кипър

Ето и местата за преспиване из цял Кипър:



Booking.com

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (1): Резюме (начало)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Тръгваме за Америка! Отново заедно с Валентин. Този път, обаче, той не е сам, а със сина си Александър. И не е със своя Форд, който остана в Перник. Пътешествието е с Тойота-ван под наем и започва от Сан Франциско за да завърши в Ню Йорк. Заедно ще изминем над 11 хил. км. и ще разгледаме петдесет града, природни и туристически забележителности в южната половина на САЩ.

А сега: приятно четене!

С Тойота през Съединените американски щати, 2018

първа част

Резюме (начало)

Пътешествието ми през 2018 година отново беше с автомобил, но по-различно от предишните.

  • Първо: Този път не бях сам, а заедно със сина ми Александър.
Авторът и синът му Александър в Ню Йорк

Авторът и синът му Александър в Ню Йорк

  • Второ: Оставих личния автомобил в България и с ван Тойота под наем (Rent-a-car) прекосихме Съединените американски щати. Тръгнахме от Сан Франциско на Тихия океан и завършихме пътуването в Ню Йорк на Атлантическия океан.
Валентин с наетия автомобил Тойота в Центъра за подготовка на астронавти и за управление на космическите полети в град Хюстън

Валентин с наетия автомобил Тойота в Центъра за подготовка на астронавти и за управление на космическите полети в град Хюстън

За двадесет и пет денонощия изминахме

11 350 км. през южната половина на САЩ

Обикаляхме на зиг-заг страната като разгледахме петдесет града, природни и туристически забележителности. На следващата снимка е картата, върху която с черен контур и стрелки за посоките е очертан маршрута, изминат с автомобила през Съединените американски щати.

С черен контур е очертан маршрута, изминат от автора и сина му с автомобил през САЩ _ 2018 г.

С черен контур е очертан маршрута, изминат от автора и сина му с автомобил през САЩ _ 2018 г.

Лично за мен пътуването през 2018 г. е

завършек на сухоземното прекосяване на Северното полукълбо с автомобил

Имам предвид това, че през 2014 г. стигнах на Изток до края на Азия (тогава изминах 30 хиляди километра от Беларус, през Монголия, до Японско море и обратно през Сибир до Санкт Петербург). Неколкократно съм достигал Атлантическия океан, като последния път беше през миналата година с пътуването ми до Западна Африка. Допълнително съм обиколил териториите между Арабско море на юг (Иран през 2012 г.) и Баренцово море на Север (Норд Кап през 2006-та плюс Северна Русия и Норвегия през 2016-та), както и Средна Азия през 2015-та. И сега, след Европа, след значителна част от Азия и след Северозападна Африка, вече съм прекосил с автомобил и Северна Америка между двата океана.

Какво са САЩ?

Всеки има някаква представа за тази държава преди да я посети. Съединените щати са водеща световна сила в областта на науката, технологиите и икономиката. Те имат най-силната армия в света, което им позволява да доминират над по-голямата част от нашата планета. За туристите САЩ са държавата с много природни забележителности като Ниагарския водопад и Гранд Каньон, космополитни градове като Ню Йорк и Лос Анжелис, Статуята на свободата и Белия дом. В сферата на развлекателната индустрия можем да започнем с Холивудските филми и да завършим с музиката (блус, джаз, кънтри, рок енд рол). В областта на храненето всеки се сеща за бургерите на Макдоладс и Кока-кола. Негрите-роби и индианците от романите и филмите. Каубоите, златотърсачите, панталоните тип джинси и револверите Колт от 19-ти век. Страната на свободата и неограничените възможности. И какво ли още не …

Какви са нашите впечатления от Съединените американски щати, като автомобилни туристи?

?

Природните забележителности

се оказаха много повече от очакваното. Още през втората половина на 19-ти век Съединените щати започват създаването на национални паркове и днес те са почти шестдесет на брой.

Валентин Дрехарски в Монюмънт Вели (Monument Valley)

Валентин Дрехарски в Монюмънт Вели (Monument Valley)

Сред природните забележителности, които ни впечатлиха най-много, можем да посочим следните.

Завоят на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band)

е гледка, която спира дъха.

Панорамен поглед към Завоя на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band)

Панорамен поглед към Завоя на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band)

Glenwood Canyon Hiking Biking Trail, Glenwood Springs, CO 81601, Съединени щати

Невероятно природно образувание е

Каньонът на антилопата (Antelope Canyon),

представляващ дълбока просека сред ерозирала розова скала. Именно ерозията е създала изключителни извивки и фигури, каквито е трудно да си представи човек.

Туристическата обиколка на Каньона на антилопата (Antelope Canyon) беше вълнуващо преживяване

Туристическата обиколка на Каньона на антилопата (Antelope Canyon) беше вълнуващо преживяване

На следващо място може да се посочи

Национален парк Арките (Arches National Park)

На голяма територия са разположени множество на брой арки, създадени от природата в продължение на милиони години ерозия на скалите.

Авторът пред една от арките в националния парк със същото име (Arches National Park)

Авторът пред една от арките в националния парк със същото име (Arches National Park)

И разбира се впечатляващият

Гранд Каньон (Grand Canyon)

Дълъг над 400 км той е най-голямото и забележително природно образувание в Съединените щати. Десетки са местата, от които се откриват величествени гледки към каньона и неговите разклонения.

Александър и Валентин на фона на Гранд Каньон (Grand Canyon)

Територията на Съединените щати

е 9,8 млн. км², което е близко като площ до Канада и Китай.

Природата на тази държава е изключително разнообразна

Започнахме разглеждането от Запад, където преобладават планини. Те са част от планинската верига на Кордилерите, пресичащи целия Американски континент. До Тихия океан са Крайбрежните планини и Сиера Невада. Оказа се, че пустинните местности в щатите Аризона и Невада много наподобяват като гледки Сахара в Африка и Гоби в Монголия. Гледайки огромните площи от голи хълмове и скали, неплодородните земи и почти безлюдните райони на Средния Запад имах почти същото усещане като в Централна Азия. На Изток следват огромните по площ Скалисти планини, които преминават в хълмистите Големи равнини. Към река Мисисипи терена става вече равнинен. Почвите тук са плодородни и на тях се отглеждат разнообразни земеделски култури. На Изток е планинската верига на Апалачите, след която са равнинните терени на Атлантическото крайбрежие. Най-южната част от щата Флорида се характеризира с големи блатисти райони, където се возихме на плоскодънна аеролодка и гледахме крокодили. Освен споменатата по-горе Мисисипи, други големи реки пресичащи САЩ са Колорадо, Мисури, Савана, Колумбия. Доста на брой са езерата като най-големите пет се намират в Североизточната част, край границата с Канада. Именно с тази държава граничат Щатите на север. Мексико е южния им съсед, а разстоянието до Русия през Беринговия проток е само 86 километра. Най-високият връх е в Аляска и се издига почти на 6 200 метра над морското равнище. Най-ниската точка се намира в Долината на Смъртта на 85,5 метра под морското равнище.

Най-вълнуваща за нас беше обиколката на

Долината на смъртта (Death Valley)

Там разгледахме няколко природни образувания без каквато и да било растителност (причудливи скали, каменни мостове, игрището за голф на дявола) преди да достигнем най-ниската точка в Северна Америка, намираща се на 85,5 метра под Морското равнище. Трудно се издържаше потискащата горещина, достигаща 50 градуса по Целзий и липсата на вятър, който да ни разхлажда.

Най-ниската точка в Северна Америка е покритото със сол дъно на Долината на смъртта (Death Valley)

Най-ниската точка в Северна Америка е покритото със сол дъно на Долината на смъртта (Death Valley)

От градовете, които посетихме, със свой „собствен дух“ се открояват два –

Лас Вегас и Ню Орлиънс

Атмосферата в тях е неповторима, различаваща се от което и да било друго населено място в Щатите.

Лас Вегас е „световната столица“ на хазарта.

И на забавленията. И на разврата. Това е един особено атрактивен свят, създаден сред пустинята Невада. Огромни хотели за по няколко хиляди посетители. Просторни игрални зали за залагания, игрални автомати, рулетки и всевъзможни игри на късмета. Луксозни магазини продаващи стоките на най-известни марки производители. Кафета, ресторанти и барове. Плувни басейни и атракциони за забавления. Малки параклиси, в които може да се сключи граждански брак. И всичко това се предлага във всеки един от големите хотели. В допълнение минаващи по улиците камиони-фургони със снимки на проститутки и телефони, на които може да се поръча доставка на момиче в хотелската стая.

Казината тук са десетки и всяко от тях разполага със стотици, дори хиляди места за хазартни игри. В добавка музика, светлини и танцуващи полуголи момичета по масите.

Лас Вегас е нещо, което не може да се опише. То трябва да се преживее.

Просторна зала с игрални автомати в Лас Вегас

Просторна зала с игрални автомати в Лас Вегас

Някои от най-известните хотели са оформени тематично. В хотел Цезарс пелъс са направени улици, фонтани и площади, пресъздаващи атмосферата на античен Рим. Може бе най-впечатляващ е хотел Венецианецът, който отвън имитира площад Сан Марко. Интериорът пък представлява стотици метри с улици, площад, канал с гондоли и фасади на венециански сгради. Хотел Париж се разпознава по умаления модел на Айфеловата кула пред него. А пък вътре човек се разхожда по средновековна парижка улица с малки площадчета. Фасадата на хотел Ню Йорк – Ню Йорк имитира небостъргачите на Манхатън. В хотел Беладжио са направени прекрасни градини с цветя и фонтани. Пред хотел Мираж вечер се имитира избухването на Вулкан. И така нататък, и така нататък …

В хотел Венецианеца е пресъздадена атмосферата на Венеция с улици, канал и гондоли за туристите

В хотел Венецианеца е пресъздадена атмосферата на Венеция с улици, канал и гондоли за туристите

Тук е популярен изразът:

„Всичко, което се е случило в Лас Вегас си остава във Вегас.“

Авторът е „арестуван от полицията“ в Лас Вегас

Авторът е „арестуван от полицията“ в Лас Вегас

Ню Орлиънс е характерен

с френската колониална архитектура и звучащата навсякъде музика. Градът е основан от французите в началото на 18-ти век на брега на река Мисисипи. Едно столетие по-късно тук е центърът на търговията с роби в южната част на Съединените щати. Днес преобладаващата част от населението е цветнокожо с африкански произход, наследници на някогашните роби.

Ню Орлиънс е един от най-атрактивните градове в Съединените щати

Ню Орлиънс е един от най-атрактивните градове в Съединените щати

Най-атрактивен за туристите е

Френския квартал

с характерните си сгради във френски колониален стил от 18-ти и началото на 19-ти век.

Характерна за Ню Орлиънс сграда във френски колониален стил

Характерна за Ню Орлиънс сграда във френски колониален стил

Ню Орлиънс е люлката на джаза.

Тук е роден Луис Армстронг, най-добрият джаз музикант на 20-ти век. В града ежегодно се провеждат няколко музикални фестивала и карнавал. Многобройни са джаз клубовете, които са една от основните атракции. По баровете свиреха оркестри, многобройни бяха и музикалните изпълнители по улиците.

Улични музиканти в Ню Орлиънс

Улични музиканти в Ню Орлиънс

Дори малките негърчета тропаха с пръчки по дъното на обърнати кофи, опитвайки се да правят музика и чакайки някой да им подхвърли дребни монети. Не случайно наричат Ню Орлиънс „Безгрижният град“.

?

Градът, който ни очарова със своята старинна европейска архитектура беше

Сейнт Аугустин

Разположен е в североизточната част на Флорида. Основан е от испанските колонизатори в средата на 16-ти век. Това обяснява сходството му със средновековните испански градове.

Архитектурата на Сейнт Аугустин наподобява тази в средновековните испански градове

Архитектурата на Сейнт Аугустин наподобява тази в средновековните испански градове

Преобладаващата част от американските градове са претрупани със сгради, между които „трудно се диша“.

Най-просторна се оказа

столицата Вашингтон

Там няма небостъргачи, булевардите са широки, а площадите и парковите зони са разположени върху големи площи.

Американската столица Вашингтон е просторна с паркове, езера и фонтани

Американската столица Вашингтон е просторна с паркове, езера и фонтани

Александър и Валентин пред Капитолия в столицата Вашингтон

Александър и Валентин пред Капитолия в столицата Вашингтон

Най-космополитния град в Щатите е Ню Йорк

Десетки на брой са туристическите забележителности. Наричат

площад Таймс Скуеър (Times Square)

„Центъра на света“. Той е изпълнен с туристи през цялото денонощие, поради което за него казват, че „никога не спи“. Заобиколен е с небостъргачи и огромни светещи рекламни билбордове.

Таймс Скуеър (Times Square) през деня. Това е най-известният Ню Йоркски площад.

Таймс Скуеър (Times Square) през деня. Това е най-известният Ню Йоркски площад.

Таймс Скуеър в 3 часа през нощта, сниман от сина ми. Това е площадът, който „никога не спи“.

Населението

на Съединените американски щати е 330 милиона. По този показател страната е на трето място в света, след Китай и Индия. Прекосявайки с автомобил територията от Запад на Изток и изминавайки над 11 хил. километра се убедих в две неща. Първото е, че

САЩ са многонационална държава

Освен наследниците на заселниците от Европа, на първо място жители на Великобритания, там живеят много негри, мексиканци, китайци и десетки други националности. Второто е, че

населението е разпределено изключително неравномерно

Най-гъсто населени са крайбрежията на Атлантическия и Тихия океан, както и североизточния район около петте големи езера. По-слабо населени са областите около Мексиканския залив и големите реки. Може да се каже, че преобладаващата част от американците живеят край вода. Средната част и особено средния Запад са изключително слабо населени. Една от причините са неплодородните земи, както и обширните пустинни и полупустинни области. Забелязах, че в такива неплодородни райони са разположени голяма част от индианските резервати, в които живеят наследниците на коренното население.

Тъй като значителна част от маршрута ни минаваше по крайбрежието, няма как да пропусна

американските плажове

По принцип със сина ми отивахме на плаж привечер, около залез слънце. Използвахме светлото време през деня за да разглеждаме забележителностите. Вечер изморени и потни отивахме на плаж за да поплуваме.

Хубавите

плажове по Тихоокеанското крайбрежие

са в южната част на Калифорния, района на Лос Анджелис и Сан Диего. По на север, около Сан Франциско също има хубави пясъчни плажове, но там водата беше студена за къпане.

Плажът Зума на Тихия океан се намира близо до Малибу и е станал популярен от някои филми

Плажът Зума на Тихия океан се намира близо до Малибу и е станал популярен от някои филми

Най-приятни бяха

плажовете покрай Мексиканския залив

Някои от тях се простират на десетки километри. Край брега морето е плитко, поради което е подходящо за неумеещи да плуват, както и за малки деца. Водата беше топла и позволяваше дълъг престой без опасност от измръзване.

Sunset Beach (Плажът Слънчев залез) на Мексиканския залив

Sunset Beach (Плажът Слънчев залез) на Мексиканския залив

По бреговете на Атлантическия океан най-много ни харесаха

плажовете в южната част на Флорида,

започвайки от Маями бийч (Miami Beach). Между впрочем, този плаж беше отворен до 22 часа вечерта. Ходенето по пясъка и къпането по-късно вечерта, както и през нощта, се смяташе за нарушение и се наказваше с глоба. Направи ни впечатление, че отивайки на север водата в океана бързо застудяваше. Например, на Кокоа бийч (Cocoa Beach) в северната част на Флорида океанската вода беше доста по-студена отколкото в Маями. А пък на Южния плаж (South Beach) в Ню Йорк никой не се къпеше във водата.

Най-приятното преживяване по време на пътешествието

ни през Съединените щати беше разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата в южната част на Флорида. Тези лодки потъват само десетина сантиметра във водата и се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част. По този начин могат да плуват в плитката вода и да преминават през мочурищата. Освен невероятното усещане при движение със 60 км/ч, можахме да видим крокодили, водни костенурки, птици и други животни, обитаващи блатата.

Плоскодънните аеролодки (airboat) се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част

Плоскодънните аеролодки (airboat) се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част

Синът ми по време на разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата на Флорида

Синът ми по време на разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата на Флорида

Най-щурото преживяване

по време на американското ни пътешествие беше рисуването и писането със спрей по автомобилите в Кадилак ранчо (Cadillac Ranch). Това е нестандартно произведение на изкуството. През 1974 година екип от трима арт-творци заравя предните части на десет леки автомобила Кадилак в земята сред царевична нива. Сега стотици хора рисуват и пишат със спрейове върху тях. Не пропуснахме и ние да направим същото с надписи на български език.

Синът ми пише със спрей върху един от десетте забити в земята автомобили Кадилак

Синът ми пише със спрей върху един от десетте забити в земята автомобили Кадилак

Юни – Юли 2018 година

Следва продължение

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Ето къде да нощувате в Ню Орлеанс



Booking.com

и в Лас Вегас



Booking.com

Други разкази свързани с САЩ - Общо – на картата:

САЩ - Общо



Booking.com

С Голф до Лондон (2)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ви представям втората част на пътуването до Лондон на Иван. Миналия път пристигнахме в Лондон, с днес ще обиколим из града и ще се върнем през Евротунела.

Приятно четене:

С Голф до Лондон

част втора

На следващия ден си бях научил да обикалям малко по музеите. Продължавам да щракам из метрото:

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Първата ми спирка беше

British museum (Британския музей)

Разкошен музей с безброй експонати от цял свят, от всички големи епохи на човешката цивилизация.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

За мен по традиция сякаш най-интересен беше разделът, посветен на Древен Египет:

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Скулптура от древното Асирийско царство, представяща лов на лъвове, което е било царският спорт в Древна Асирия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Тази зловеща статуетка представя чиновник в едно от съдилищата на Ада. Според китайската митология след смъртта човек бива съден от общо десет съдебни трибунала, всеки от който има по един главен съдия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Следващата ми спирка беше

Природонаучния музей

Евала на Лондонската управа, че големите държавни музеи в града са безплатни. Много социална и насърчаваща посещаемостта мярка.

Разкошното здание на музея:

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Още на входа ме посрещна скелет на голям син кит.

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Музеят е много интересен, развлекателен и неангажиращ. За малките деца особено беше рай, но и за порасналите деца имаше място за лигавене 😉

„Всичко е под контрол, дзверо не рипа!“

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

В музея имаше раздел, посветен на динозаврите и дори движещ се макет на тиранозавър. За изумление….

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

…и ужас на някои деца 😉

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Времето напредваше, а си бях уговорил среща с моята приятелка Лили, с която всъщност сме съседи в Плевен. Тя е вече от доста време в Лондон и не се бяхме виждали от 6 години.

Зачаках на спирката:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Образи в автобуса:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Естествено, пак подраних леко и чакайки оглеждах живота наоколо. Тези господа много си правеха кефа под звуците на някакви ориенталски ритми:

Лондончани, хора – Лондон, Великобритания

Лили дойде и първоначално си взехме велосипеди под наем за една кратка разходка из Хайд парк.

Royal Albert Hall

също беше в ремонт:

Роял Албърт хол – Лондон, Великобритания

Хайд парк

гъмжеше от живот. Чудесно място за отдих на малки и големи:

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Вечерта завърши в един истински

британски пъб:

Британски пъб – Лондон, Великобритания

Британски пъб – Лондон, Великобритания

С Лили се заприказвахме за миналото, настоящето и бъдещето. Страхотна среща се получи, много естествена и непринудена, сякаш не сме се виждали от миналата седмица.

Британски пъб – Лондон, Великобритания

След като се разделихме хванах метрото до Уестминстърското абатство, за да погледна как изглежда

Лондон вечерно време

Еми бива… не е зле 🙂

Вечерен Лондон, Великобритания

Вечерен Лондон, Великобритания

На следващата сутрин вече беше време да напусна Лондон и с това да започна пътуването си на обратно. Бях си наумил

да се върна до Дувърската крепост

По пътя към лондонското околовръстно. Вече бях пълен майстор на шофирането отляво:

По обяд вече бях достигнал пристанищния град

Дувър и влязох в крепостта

Входната такса е мъжка – цели 20 паунда, но според мен посещението определено си заслужава. Първоначално бях леко скептично настроен и също като бай Ганьо си казвах „Хора, къщи, салтанати…колко съм ги гледал“, но крепостта наистина е много красива и интересна, а отделно в билета е включена обиколка на системата от подземни тунели, която беше невероятно интересна и интерактивна.

Средновековната англосаксонска църква в двора на крепостта и остатъци от римска кула до нея.

Крепостта на Дувър, Великобритания

Поглед към замъка:

Крепостта на Дувър, Великобритания

Панорамен изглед от замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъкът

са построени през Средновековието и както много подобни съоръжения са били модифицирани многократно през вековете в хора на технологичния прогрес, който естествено се е отразявал и на начина на водене на война.

Castle Hill Rd, Dover CT16 1HU, Великобритания

По време на войните срещу Наполеон се изгражда вече споменатата от мен система от подземни тунели, които се използват активно в хода на Втората световна война.

Тронната зала:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Главната зала за приеми:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Аз си показах откъде съм и прескочих няколко заграждения, за да мога по-хубаво да заснема замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Най-интересно от цялото посещение беше обиколката на тунелите, където за съжаление не беше позволено да се снима. По изключително увлекателен и интерактивен начин се разказа за началото на Втората световна война и събитията, водещи до

операция „Динамо“,

която е ръководена от адмирал Рамзи именно от тези въпросни тунели.

Вермахтът привидно заобикаля линията Мажино и подлъгва съюзническите сили с офанзива през Холандия и Белгия, след което основните немски сили навлизат в тила на съюзниците, преминавайки през пресечен горист терен, откъдето французите са смятали, че е невъзможно да се извърши нападение. Резултатът е катастрофален и в края на май 1940-а година край бреговете на Дюнкерк напълно окръжени остават около 400 000 английски и френски войници. Операция „Динамо“ се извършва в рамките на една седмица и като резултат са евакуирани около 340 000 войници, което Чърчил и пресата тогава описват като чудо. По първоначални планове се е очаквало да бъдат евакуирани около 70 000 души.

Бой по германците!

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

За мен е леко комично как тази операция се представя едва ли не като победа на британската армия, при положение, че

по същество си е чисто бягство

Отделно въпрос на исторически дебати е защо Хитлер забавя настъплението срещу съюзническите сили с няколко дена, което се оказва решаващо за крайния изход на създалата се ситуация. Британците представят събитието като „демонстрация на отказа на Великобритания да се предаде на Хитлер“. Добре… в крайна сметка различните страни почти винаги имат различен прочит на историята.

След тази страхотна спирка беше време

да се връщам към земите на вражеския Трети Райх 😉

Случайни срещи по паркингите:

Чайки и рено – Дувър, Великобритания

На връщане бях решил да видя как пътува белият човек и си резервирах билет за

Евротунела

От Дувър се придвижих към

съседното градче Фолкстоун

и така ЕвроГолфът се зареди да чака на опашка към Евротунела 😉

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Впечатлението ми от железницата под Ламанша е, че това е един изключително амбициозен проект, а улеснението и удобството, което носи е невероятно. Още повече като сравня с плаването с ферибота на отиване.

Цялото пътуване, заедно с товаренето и разтоварването отне едва 35 минути.

Ето един клип за тези от вас, на които им е любопитно как става транспортирането на автомобилите:

И отново ЕвроГолфът:

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Вече бях отново в континентална

Европа

и от Кале много бързо отново се придвижих към

Дюнкерк

Искаше ми се да направя една снимка на Голфа на плажа..не в центъра, а някъде по-встрани, естествено. Уж гледах за някакви места в Гугъл карти, но нещо се обърках и плаж така и не открих. Но все пак снимах Голфа край бреговете на Северно море :

Голф на плажа на Дюнкерк, Франция

До Рурската област ми остава още 450 км. На следващия ден ми предстоеше, както обичам да се шегувам, да се трудя и да градя Четвъртия Райх 😉 😉

С това моето кратко пътешествие приключи. Имах идея тази година да направя по-сериозна обиколка на Великобритания и Ирландия, но това щеше да означава да се лиша от повече прекарано време в България, което не ми се искаше. Определено обаче ще се върна на Острова с желанието да го опозная по-добре.

Такъв беше Лондон в моите очи – невероятно разнообразен и космополитен, събиращ хора от цял свят с техните мечти и амбиции. Надявам се разказът ми да Ви е бил интересен.

Край

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Лондон:



Booking.com

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Цяла Великобритания ви очаква!



Booking.com

Източен Тибет (3): От Амне Мачин до Чинхай

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължваме пътуването из Източен Тибет в Китай с Красен,. Започнхме с резервата Дзиуджайгоу , продължихме в посока Голог, а днес ще минем край планината Амне Мачин, за да стигнем езерото Чинхай.

Приятно четене:

Източен Тибет

част трета

От планината Амне Мачин до езерото Чинхай

Август 11

Август 11

Дойде и следващия ден – 11 август. Днес трябваше да слезем до най-голямото езеро в Китай – езерото Чинхай. Но преди това трябваше да минем край една от най-красивите планини в Чинхайски Тибет – Амне Мачин. Ма Лонг не искаше да минава оттам, понеже преди като е минавал, пътя е бил ужасно лош. Аз обаче помнех положението с пътищата от миналата година, когато бяхме там, знаех, че има нова магистрала, която още тогава беше почти готова. Питахме и в хотела на рецепцията, и там също казаха, че новата магистрала вече е готова,с изключение на две места, където се напуска за малко и се върви по стария черен път край нея.

Успяхме да убедим Ма Лонг да минем по новата магистрала, от северната страна на Амне Мачин, и тръгнахме натам. Излязохме от Голок и се качихме на магистралата – чисто нова, празна и все още без пункт за магистрална такса.

Времето не беше хубаво, беше облачно, скоро започна и да вали слабо. По-високите върхове на околните планини бяха скрити в облаци и мъгли, и това не беше добре, опасявах се, че въпреки всичко май този път няма да можем да видим Амне Мачин, но все пак се надявах, че все нещо ще се покаже като стигнем там.

В един момент стигнахме до тунел и до преграда – тунела беше затворен и ние трябваше да напуснем магистралата и временно да се движим по стария черен път край нея. Това всъщност беше добре, защото така минахме през каменната порта, сложена там като вход към Амне Мачин – идеално място за снимки.

Сонгпан – Тибет, Китай

Продължихме още малко и отново излязохме на магистралата от другата страна на тунела. Дъждът се засилваше и вече почти нищо не се виждаше наоколо, само мъгла и стръмни тревисто – каменисти склонове.

Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай

Но изведнъж след един завой на магистралата мъглата се отдръпна и пред нас се показа една величествена огромна снежна грамада – това беше основния масив на Амне Мачин. Все пак щяхме да видим планината в блясъка й.

Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай

Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)

е една от трите “най-свещени” планини за тибетците. Представлява крайно източно разклонение на веригата Кунлуншан, която огражда от север Тибетското плато.

Най-високия й връх е Мачин Кангри, 6 282 м.

Бидейки “свещена”, планината е обект на “кора” – религиозна обиколка по посока на часовниковата стрелка. Тибетците обикалят планината за около 7 до 10 дни, някои с последователно лягане на земята, пак ставане, пак лягане, с ръце прострени напред, и така дни наред (разбира се, с почивки). Планината не е с остри алпийски форми, но е с много ледници и покрита с вечен сняг.

И така, спряхме пред величествената гледка на планината. Винсънт и Ма Лонг бяха във възторг. Всички други също. Винсънт откровено каза, че никога не е виждал такава снежна планина. А Ма Лонг беше със сбъдната мечта – да види отблизо Амне Мачин – нещо, което отдавна си беше мечтал, но все е минавал отдалеч, по други пътища край нея.

Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай

Снимахме се и стигнахме до втория тунел. И там се отклонихме, отново на най-подходящото място по стария черен път. По него се изкачихме и до нашата най-висока точка от цялото пътуване –

прохода Дракде Ла, на 4 610 м височина.

Този път, за разлика от миналата година, там нямаше работници, тежки камиони и разхвърляни строителни отпадъци. Имаше една нова дървена панорамна тераса с разклонения, която обаче беше покрита с огромна плетеница въжета с молитвени знамена.

проход Дракде Ла – Тибет, Китай проход Дракде Ла – Тибет, Китай

Спряхме там и излязохме от буса. Навън валеше сняг и беше доста студено и ветровито. Отсреща се виждаше ледника Дамсунг, а над него гигантските снежни склонове на Амне Мачин, губещи се в облаците и мъглите над нас. Тръгнахме по дървената тераса, провирайки се през заплетените въжета с молитвени флагове, и зад нея излязохме на камениста височина, над долния край на ледника. Снимахме се, а Фандзъ дори се разсъблече в студа за по-ефектни снимки. След това някои от нас слязохме и до ледника, катерехме се между неговите пукнатини и улеи, и след около половин час се върнахме обратно към буса.

проход Дракде Ла – Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай проход Дракде Ла – Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай проход Дракде Ла – Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай проход Дракде Ла – Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай

Продължихме надолу, пак се качихме на магистралата след втория тунел, и след още около 50 км излязохме на шосето от Ласа, през Юшу за Сининг. То си беше пак същото като миналата година – една идеална (но явно не навсякъде довършена) магистрала и край нея първокласно шосе в много добро състояние – общо три идеални платна. При това отново почти празни, само тук – там можеше да се срещне някоя кола, някой тир или джип.

Спряхме в

село Вънчуан (温泉),

на 3 850 м височина. Там нощувахме миналата година, и както тогава, така и сега, то беше спирка за преминаващите тирове, с ремонт на централния път, разхвърляно и потънало в прахоляк. Обядвахме набързо и продължихме на север. След последния по-висок проход (около 4 500 м), започнахме едно дълго и стъпаловидно спускане до

град Гонгхъ (Gonghe, 共和),

на около 2 950 м. Така напуснахме високата част на Тибетското плато и слязохме до неговите по-ниски периферии, където се намираше и

езерото Чинхай – нашата цел за деня.

езеро Кингхай, Китай

От Гонгхъ се отклонихме по един пряк път, който прехвърли едни планини на около 3 600 м височина, покрити с тучни зелени пасища, пълни с шатри и стада якове, овце и коне. Времето отново се влоши и заваля дъжд, който постепенно се засили. Така в дъжда слязохме по северния склон на тези планини до брега на езерото Чинхай.

 Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай  Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)

е най-голямото езеро в Китай, разположено в североизточната периферия на Тибетското плато, на 3 205 м височина. То е солено и безотточно, тоест без връзка със световния океан. В превод името му означава „Синьо-зелено море“, и наистина в ясни слънчеви дни цвета му е подобен. То също се счита за „свещено“, и около него също се извършва поклонническа обиколка „кора“. То е и любима дестинация за велосипедистите, които го обикалят за около 3 – 4 дни. И разбира се, то е и любима дестинация за масовия туризъм в Китай – тук особено през лятото е пълно с народ.

И сега в дъжда се придвижихме до нашия хотел, чийто интериор беше в тибетски традиционен стил, и по-скоро приличаше на приключенски хостел.

Хотел край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Скоро дъжда постепенно спря и ние излязохме да се разходим към брега на езерото. Брега обаче беше окупиран от местния туристически бизнес и можехме да слезем само като платим входна такса. Не беше скъпо, но решихме все пак да оставим това за другия ден.

Наблизо имаше ресторант, който беше разположен в монголски шатри – във всяка шатра – маса.

Шатра край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Поръчахме печено агне, и докато го готвеха, продължихме да се разхождаме наоколо. Накрая, когато беше готово, всички се събрахме в една шатра на по-специална вечеря.

Очаквайте продължението

Автор: Красен Желязков

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате из Тибет:



Booking.com

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай

След Тибет, цял Китай е на ваше разположение 🙂



Booking.com

Милано и околностите му (1): Милано и Пиаченца

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес с Ирина ще отскочим до Милано – като освен Милано, ще разгледаме и околностите му. Приятно четене:

Милано и околностите му

част първа

Милано и Пияченца

Здравейте пътешественици !!!

Искам да споделя малко полезен опит от моето тридневно пътуване до Милано и да помогна с каквото мога на следващите желаещи да посетят града и неговите околности.

Езерото Комо, Италия

?

От м. март тази година авиокомпанията RYANAIR откри нова линия Бургас – Милано . Билетите бяха безумно евтини от 20 до 30 евро двупосочен билет Тръгнахме в петък сутринта/ 4.05.2018/ и понеделник вечерта бяхме в Бургас. Общо имахме 3 дни за разглеждане с 3 нощувки. През Booking.com ангажирахме апартамент в един от кварталите на Милано. Важното е когато правите резервацията хотела да е близо до спирка на метро или ж.п. спирка. Транспортът е много добре уреден и се стига много бързо до центъра независимо в кой квартал си. Добре е да си изкарате предварително схемата от интернет на метрото и ж.п. транспорта.

За първи път не се срещнах предварително с хора посетили тази дестинация /аз бях ходила само в Милано 2014 г., но с кола/ и това донякъде оказа влияние върху организацията за пътуването ни до езерото Комо. Информацията в интернета и стремежа ни да посетим колкото се може повече дестинации малко ни подведе .

От летището в Бергамо (Orio al Serio) , което е на 50 км североизточно от Милано може да отидете до Централната гара (Milano Centrale) с автобус. Спирката е непосредствено пред залата за пристигащи и когато се напълни автобуса тръгва. Пътуването е около час. Билета струва 5 евро в едната посока.

От Централната гара, която е огромна тръгват две линии на Метрото – червената М1, зелената М2 (които се пресичат на метростанция Кадорна) и жълтата М3 .Вече е изградена и М4 и М5. С М5 може да отидеш до стадиона на Милан SAN SIRO.

Има и жп подземни линии (т.нар. passante ferroviario), обозначени с буквата S, свързващи Милано с предградията му. Билети се продават в магазините за цигари и алкохол, чрез машините за билети в метрото или в повечето супермаркети.

Ние си вземахме 24 часов билет който струваше 4.50 евро и беше валиден за всички превозни средства, но не трябва да се забравя в автобусите да се валидира. Билет за еднократно ползване струваше 1,50 и валидността му е 90 мин. Билетът важи за 90 минути от първоначалното му валидиране, като с него можеш да се прекачваш на колкото превозни средства се нуждаеш. Може да се закупи и за 48 часа.

След настаняването ни към 12 часа тръгнахме из

Милано

Първо посетихме

Миланската катедрала

Гледката от покрива е фантастична, но нямахме време да чакаме, за да влезем. Преди 4 години входа беше свободен и не се чакаше толкова дълго.

Милано, Италия

Дуомо

Непосредствено до нея е

галерията „Виктор Емануел“

Галерията „Виктор Емануел“ – Милано, Италия

Галерията „Виктор Емануел“

След излизането от галерията е

театър „Ла скала“

На външен вид нищо впечатляващо, но нейната красота е вътре в сградата. Целта ни беше да посетим залата и ложите.

Via Filodrammatici, 2, 20121 Milano MI, Италия

Предварително имахме информация , че освен в музея на театъра в 17.00 часа отварят и залата за репетиции и можем да я разгледаме.Тази информация като попиташ я дават неохотно и ако не си подготвен предварително можеш да дадеш 9 евро само за музея .

Опера Ла скала – Милано, Италия

Сградата на театър „Ла скала“

Опера Ла скала – Милано, Италия

Залата в театъра

Опера Ла скала – Милано, Италия Опера Ла скала – Милано, Италия Опера Ла скала – Милано, Италия

Наблизо е и

двореца „Сфорца“, (Castello Sforzesco).

Замакът е впечатляващ, разгледахме го отвън и в далечината видяхме триумфалната арка.

двореца „Сфорца“, (Castello Sforzesco) – Милано, Италия

двореца „Сфорца“, (Castello Sforzesco)

За съжаление и този път

не успяхме да запазим билети за фреската „Тайната вечеря“

от Леонардо да Винчи в църквата „Santa Maria delle Grazie“ . На всички сайтове не отчиташе свободни места. Но ако опитате на място може и да ви се усмихне късмета, но на тази натоварена програма не можехме да си позволим да рискуваме.

Вечерта посетихме и

стадиона на Милан „SAN SIRO“

Хванахме лилавото метро М5 и на последната спирка е стадиона. Впечатляващ е , но в същото време имаше мач Милан – Верона, който беше към края си и трябваше бързо да се изнесем за да не ни „отвее“ тълпата.

Стадион Сан Сиро – Милано, Италия

Около Милано има много забележителности които могат да се посетят:

Виджевано – намира се на 30-тина км. югозападно от Милано. Малко градче с красиви площади, подземна улица и др. забележителности. На мен лично много ми харесва това малко не толкова известно, но впечетляващо градче.

?

Бергамо – красива историческа част в стария град. За пътуващите със самолета до Бургас мога да препоръчам последния ден преди отлитане в 16.30 ч. да хванат автобуса до летището сутринта , да си оставят багажа и с автобус за Бергамо да посетят стария град. До стария град се стига с финикуляр / лично аз с него стигнах до „горния град“/ , но и автобуса ходи директно до него. Изключително красив е.

?

Чертоза ди Павиа Уникален манастир на около 40км. от Милано, както и самия град Павия със забележителния дворец.

Посетила съм и трите града през 2014 , затова горещо ви ги препоръчвам, струва си разходката до тях.

Нашето решение беше Пианченца.

?

Пианченца

?

От централната гара си взехме билети от автоматите , това е най-добрия вариант, иначе трудно се намират каси за продажба на билети. Има меню на английски и сравнително бързо се справихме. Гарата е огромна, влакове тръгват от третия етаж където са пероните и вътре в тях се допускат само хора с билет не повече от 30 – 40 мин преди часа на тръгване, а самият перон на тръгване се обявява 10 – 15 мин. по-рано. Ако спирката на влака не е последна много ще има да се лутате докато разберете кой е влака и от кой гейт да минеш, ако сте взели билет от автомата. Билета до Пианченца е 6.70 евро в едната посока.

От гарата на Пианченца може да хванете автобус / 1.50 евро/ до площад Кавали. Растоянието е около 1,5 км., може и пеша.

В града има много архитектурни и културни забележителности, като голяма част от тях се намират на главният площад Пиаца Кавали (в превод: площад на конете). Там се намира католическата катедрала Дуомо, както и двете бронзови статуи на ездачите Алесандро Фарнезе и Ранучио.

Пияченца, Италия Пияченца, Италия

В града могат да се разгледат и красиви малки дворци като Palazzo Costa, Palazzo Somaglia и Palazzo dei Mercanti, църквата Св.Августин

Пияченца, Италия

Основна забележителност на Пиаченца е

Градският музей, който се намира в Двореца Фарнезе

Пияченца, Италия

Най-интересни в него са

картината на Сандро Ботичели „Богородица с Младенеца и св.Йоан Кръстител”

и етруска бронзова фигура с изображение на нарязан на късове овчи дроб, по които са написани имената на божества.

Сандро Ботичели „Богородица с Младенеца и св.Йоан Кръстител” – Пияченца, Италия

Сандро Ботичели „Богородица с Младенеца и св.Йоан Кръстител”

Етруския часовник – Пияченца, Италия

Етруския часовник

Градският музей, който се намира в Двореца Фарнезе – Пияченца, Италия Градският музей, който се намира в Двореца Фарнезе – Пияченца, Италия

Колекция от каляски и детски колички

Колекция от каляски и детски колички – Пияченца, Италия Колекция от каляски и детски колички – Пияченца, Италия Колекция от каляски и детски колички – Пияченца, Италия Колекция от каляски и детски колички – Пияченца, Италия

Входа за художествената галерия , археологическия музей и сбирката от каляски и детски колички е 3 евро. Няма да съжалявате ако го посетите

Пияченца, Италия

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате изгодно в Милано:



Booking.com

Други разкази свързани с Милано – на картата:

Милано

След Милано, цяла Италия ви очаква!

Booking.com

Из Мароко с велосипед (10): Из Уарзазат и ксара Айт-Бен-Хадду

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнес, продължихме към Азру и Зеида, минахме от Миделт до Ерачидия,продължихме към Мерзуга, останахме на гости на една берберка близо Ерфуд и тръгнахме в посока Бумалн. След Бумалн тръгнахме към Уарзазат, в който днес ще се порашетаме преди да тръгнем към Айт Бен Хадду.

Приятно четене:

Из Уарзазат и ксара* Айт-Бен-Хадду

Из Мароко с велосипед

Днес се очертава много мързелив ден. Ставаме към девет и бавно и спокойно се заемаме с пране чистене и други подобни дреболии, които не можеш да свършиш, ако не спреш.

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Планът за днес е да посетим „Kasbah de Taourirt“

Практически единствената касба, която видяхме по пътя, наречен „Пътят на хилядата касби“… Изключваме хотелите, присвоили си названието, разбира се.

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Между другото

„касба“ означава „цитадела“,

но за туристическите компании е по- екзотично да използват мароканската дума..

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Пред самата цитадела имаше паркинг, спокойно заключихме там колелата /без да заемаме парко място, много ясно/ и влязохме. Входа беше 20 дирхама и веднага ни накачулиха навлеци, предлагащи екскурзоводските си услуги.

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Трябва да науча как се нарича този архитектурен стил и, ако някой ден си строя къща, да стоя далеч от него!

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Сградата е скапан лабиринт

– стаи на всякакви нива, тесни и ниски коридори, някои от вратите високи по максимум метър… абсолютен ужас..

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Като цяло е

туристическа клопка. Нищо не е поддържано, нито ремонтирно.

На няколко места тавана бе хлътнал и го подпираха с греди.

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Вместо да вземат мерки и да ремонтират, просто бяха преградили достъпа до терасите на покрива с тел. Е…ние минахме под телта и се качихме. Усетиха ни и ни се поскараха, ама го раздавахме малко непукисти.

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Въпреки това малкото оцеляло до ден днешен беше красиво. Основно тавани всъщност. Малкото украса, която можеше да се види в някои помещения, беше очукана и олющена. Просто в трагично състояние. Мебели или възстановка на живота от отминалите времена – нула! Просто тези хора не знаят как се развива туризъм.

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Леко разочаровани си тръгнахме и решихме да пообиколим околните улички, пък и да пием по кафе.

Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед Касба Kasbah de Taourirt – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Пътем минахме през

магазинче за подправки,

Максуел веднага се залепи да разглежда и избира. В крайна сметка се прекара, купи си някои подправки, въпреки, че го предупредих, че цената им е висока.

В магазина за килими

се опитаха да прекарат Уилям да си купи килим за около 400 евро. Той им се изсмя и им каза, че може да си купи същият в Холандия за 150. Продавача веднага започна да сваля цената, но Уилям му махна отвратено да го остави на мира и си тръгна. Беше му писнал да го взимат за глупак, разбираше, че първите цени никога не са последни, но когато някой тръгне от толкова високо направо го изкарваше извън кожа.

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Продължихме да обикаляме, докато не ни спря някакво момче и не ни предложи да ни закара

да пием кафе в някакво заведение

Беше любезен и ненатрапчив и решихме да го последваме.

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Докато вървяхме по уличките местните ни гледаха много странно, явно не бяха свикнали туристите да минават от тук.

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Кафенето беше много приятно и спокойно. Точно до него един обущар беше закачил „ароматизатор“ на птичката си…

Миене на велосипед в Уарзазате – Из Мароко с велосипед

На връщане към хотела видяхме автомивка и помолихме да ни поизпръскат колелата, че бяха страшно мръсни. Всъщност на Уилям смяната на сккоростите беше така задръстена, че можеше да кара само на средният венец отпред, отказваше да смени.

Тук ми се стори много любопитно с какви огромни и крещящи табели рекламираха автоматичните автомивки, явно тук бяха черешката на тортата… докато в Европа ръчната автомивка е на почит..

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Преди да се приберем решихме да се отбием

да хапнем в ресторантчето,

в което се бяхме натикали предната вечер…

Мотор в Уарзазате – Из Мароко с велосипед

…преди да стигнем до там мернахме този ветеран. Позавъртяхме се наоколо, но не видяхме собственика му. Минах и по-късно, но вече го нямаше.

Мароканска храна – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Храната отново беше на ниво. А цените – страхотни. Чиния леща – 8 дирхама /под 80 цента/, боб с телешко – 20 дирхама, шишче/5-6 вида/ – 5 дирхама за бройка, пържени картофи – 5 дирхама… И всичко много вкусно.

От там – директно в хотела да почиваме.

Марокански дирхами (пари) – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Случайно забелязахме че в обръщение има 3 различни банкноти от 200 дирхама в обръщение. И трите ги пусна банкомата при една единствена обмяна на пари…

Следобеда го изкарахме предимно в почивка.

Следобед отново излязохме да се разходим измежду местните, по това време на годината нямаше много туристи.
Видях и малка работилница, където оставих задната капла за да ремонтират счупените лагери. Излезе ми около 25 дирхама, ако не бъркам.

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Охлюви

Отново намерих от любимите ми охлюви и веднага се монтирах край масата. Между другото много хора спираха край масата и плащаха само за купичка бульон – горещ и леко пикантен. Вечер е хладно, така че приятно стопля тялото. Продавачът ми подаде купичка бульон отделно от охлювите, а когато го изпих ми сипа отново, като повтаряше „гратис, гратис“ и „берберска водка“. Забавен тип беше.

На следващият ден ставаме късно и не бързаме.

Решили сме да тръгнем чак към дванайсет.

По план искаме да стигнем само до известния Aint Ben Haddou (Айт Бен Хадду),

което беше доста близо – има няма 40-ина километра. А и Уилям искаше да си отремонтира телефона – беше му се счупил екрана /тъч скрийн/. Беше го оставил предната вечер в един магазин, бяха му обещали да е готов към 10 сутринта. Излезе му 8 евро…а на мен в Испания ми казаха по-добре да дам 100 евро за нов телефон, че ще ми е по-евтино…

Уарзазате – Из Мароко с велосипед Мароканска храна – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Докато чаках да стане време за тръгване отново отидох да си купя от

онова, дето прилича на нашите банички.

Днес пълнеж беше с лук и къри и ми се услади страшно. Купих две и седнах в близкото заведение, където правеха сокове от свежи плодове и си поръчах един от авокадо. просто невероятна комбинация.

Пържена риба – Мароканска храна – Уарзазате – Из Мароко с велосипед

Пържена риба

Тук за пръв път видях да продават насипно парчета пържена риба. Цената беше около 3 дирхама, ако не се бъркам, и беше доста вкусна.

Уарзазате – Из Мароко с велосипед

В интерес на истината май изобщо не ни се потегляше.

Уарзазат ни беше харесал

и имах чувството, че не само аз искам да останем още един ден.

Но пътят ни чака..

Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Пътят е лек, макар да се редуват дълги спускания изкачвания, а асафалта да е в кофти състояние. Почивката и компанията си казват думата.

Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Някъде по средата спряхме за леко хапване и снимки. Бяхме заобиколени от, сякаш, безкрайна пустиня. Чуваше се само музиката на свирещият вятър и, много рядко, шума от нечий двигател.

Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Път Уарзат – Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

За да се стигне до Айт Бен Хадду,

трябва да се отклониш от главният път между Маракеш и Оурзазат. Всъщност от тук също минава път за Мaракеш, свързва се с главният на около километър под известният Tizi n`Tichka. Явно е второкласен, според това, което виждаме на картата. Според гугъл е около 15 км по-дълъг, но смятаме да минем по него, предполагаме, че трафика ще е много по- малък.

Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Известният Aït Benhaddou (Айт Бен Хадду)

Известен с това, че край него са снимани няколко филма и че е посещавам от множество туристи. Много е красиво да го гледаш отстрани, вярно е, но като че нямах желание да навлизам в него. Въпреки това – приятна гледка.

Айт-Бен-Хадду, Мароко

Спряхме само в покрайнините, за ад напазарим за вечеря.

Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Мяст о за бивак

намираме още към три след обяд. Оставям колелото и тръгвам да се разходя за някоя снимка.

Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Гледките са приятни и се разхождам бавно, в крайна сметка няма за къе да бързам, целият следобед е пред нас.

Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

По-късно, докато разтоварвах колелото, връзката на капачката на обектива се закачи за седалката и се счупи.. дотолкова бях свикнал апарата да ми е постоянно на врата, че не се сещах да го махам дори когато готвех..

Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Когато се върнах Максуел беше разпънал ресторанта. През цялото време останах покрай него, използваше зеленчуци, които аз досега не бях и исках да видя как ги приготвя.

Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Някъде по това време се появи и Марк. Той реши, че ще му е трудно да изкатери прохода с колело- очакваше ни около 75 км до най- високата точка плюс над 1 200 м разлика във височината /в последствие акумулираната височина, предполагам, е поне два километра/, затова отскочи до селото да потърси такси, с което да се уговорят да го качи до горе, където вече да ни чака.

Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

Докато стане яденето посъбрахме малко материал за огън. Нямаше много, но набарах на едно място 20тина големи палмови листа, явно ги бяха отрязали и захвърлили да се не пречкат. Горят малко бързо, ама при липса на друго- вършат перфектна работа.

Яденето беше вкусно, макар и леко сурово за моят вкус, бих го оставил още двайсетина минути. Но пък от друга страна всички бяхме гладни, та това може да е изиграло своята роля.

Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед Лагер край Айт Бен Хадду – Из Мароко с велосипед

За късмет се оказа, че имаме още по биричка, което повдигна още повече настроението край огъня. Аз се сетих, че имам няколко дребни картофа в дисагите и ги напъхах в огъня. Пичовете не бяха яли печени така картофи досега, което ме изненада.

По някоето време се паркирахме по чувалите, че ни чакаше тежък ден.

Очаквайте продължението

Автор: Константин Костовски

Снимки: авторът

*Ксар – укрепено селище – бел.Ст.

Ако не ви се спи на палатка, ето изгодни предложения за спане около Айт Бен Хадду:



Booking.com

Други разкази свързани с Мароко или писани от Константин Костовски – на картата:

Мароко и Константин Костовски

Мароко има още места за посещение – направете своята резервация:


Booking.com

Из Иран (5): От лагер Shahdad Desert Camp до о.Кешм

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад. Днес от лагера Шехдад ще рзгледаме пустинята Лут и ще стигнем до остров Кешм в Ормузкия пролив.

Приятно четене:

От Shahdad Desert Camp до о.Кешм

(пустинята Дащ е Лут, Иран)

част пета на

Из Иран

05 – 19.05.2017

Shahdad Desert Camp – о. Кешм

740 km

Петък.

Из Иран – височини, трак

Shahdad Desert Camp – о. Кешм,

Песен – Ирфан? – после още една песен, може би около срещата с хората. Нещо като за шофиране.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

В буквален превод от фарси – Пустинята на празнотата. Тя е 25-та по големина в света.

Около 4 ч. българско време се събудих. Ето как изглеждаше просторният дневен тракт на леговището ми:

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Дящ е Кявир – Иран с мотор

Кога друг път щях да имам дънер от палма за нощно шкафче, а?

За мое най-голямо учудване снощните навлеци вече бяха потеглили без да оставят и следа подире си.

След като се разсъних, отидох отново при момчетата на портала. Попитах ги дали няма да се съберем група и да влезем в пустинята, а те ми обясниха, че няма да има група, след което ми предложиха далеч по-нормална цена за разходката. Върнах се обратно при мотора, опаковах си всичкия багаж и паркирах на входа, при тях. Тогава разбрах, че всъщност разходката щеше да е само за мен и момчето вече ме чакаше, за да тръгнем. Ако знаех това, нямаше въобще да губя време, а щях да съм заел нисък старт още отпреди изгрева, за да му се насладя там, когато не само ще е по-хладно, а и Пустинята би била далеч по-фотогенична. В крайна сметка се качих в колата, изпълнен до козирката с оптимизъм, и потеглихме с бясна скорост.

След като излязохме от двора на лагера, продължихме на юг. Човекът караше смело напред, гледайки само наляво, докато не усети, че е пропуснал мястото, което търсеше. Направихме обратен завой и тръгнахме обратно. Щом видя целта си, зави рязко надясно, за да се насочи по траекторията, която диреше, засили още малко автомобила и започнахме да се изкачваме леко по един склон. След още няколко минути паркирахме и тръгнахме пеша.

И тъй като досега неволно пропусках да Ви я представя – това е Тя:

Пустинята Лут. Или Dasht-e Loot.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Дащ е Лут : В буквален превод от фарси – Пустинята на празнотата. Тя е 25-та по големина в света.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

И е едно от най-сухите и горещи места на света. Температурата на пясъка тук понякога достига 70°C. Това, честно казано, дори ми е трудно да си го представя.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Когато спирахме за секунда, просто за да погледам или да направя снимка, момчето също спираше от учтивост. В тези мигове всичко затихваше до неузнаваемост. Знам, че ще го кажа вече за стотен път, но тук наистина е тихо. Навярно сте чували за онази стая, най-тихото място на света. Е, не знам кому е нужна. На мен дори ми е трудно да си представя място, по-тихо от това.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Докато се разхождахме тук, видяхме следи от четириног бозайник по пясъка. Попитах го от какво са, а той ми каза:

– Шаб. Руба…– и ми показа с ръка, че е много ниско и безобидно.

Да, продължих и аз със знаци, вчера го видях в лагера и беше с големи уши. Малко се учуди, че съм го видял, но защо бих го лъгал? Според google, това беше Rüppell’s fox. (Лисица на Рюпел – Vulpes rueppellii) Нещо като пустинна лисица, но малко по-друг вид.

Малко след това започнахме да се връщаме към автомобила.

В един момент, както крачехме един до друг, гидът ми скокна енергично напред, седна на пясъка и започна да прави това:

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Явно бе отработен номер за пред туристите, защото сам настоя да го снимам, докато го правеше 🙂 А изглеждаше толкова щастлив от всичкия пясък наоколо… По-щастлив и от мен.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Тези картини ме оставяха без думи

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

А камъчетата от следващата снимка са толкова крехки, че се трошат едва ли не от полъха на вятъра.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

След тази толкова кратка за мен разходка трябваше да тръгваме, така че се натоварихме отново на автомобила.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Малко след 6 сутринта, при температура 29°C, бях готов да потегля по-нататък на юг.

Според моя първоначален план трябваше да продължа съвсем малко на север, след което да свия право на изток в пустинята, за да проверя дали мога да я прекося по този път

и да стигна до Нехбандан

Съмненията ми произтичаха предимно от това, че на пътните карти, които намирах в интернет, пътят изцяло липсваше. Знаех за него само от google maps. Снощи обаче ми бяха казали, че пътят е напълно проходим, което противно на логиката по-скоро ме отказа. Към момента не съм напълно убеден в това, но както и да е. Друго нещо, което наклони везните в тази посока бе, че не ми се доближаваше твърде много до афганистанската граница заради наркотрафика по тези земи. Във филма си от 2013-та, Somewhere else tomorrow, мото пътешественикът Даниъл Ринц разказва, че от Афганистан пускали към Иран обучени камили без водач, чиито гърбици пълнели с опиум. Но най-значимата причина да се откажа беше погрешното чувство, че съм се наситил на пустинята. Само колко грешах.

Така или иначе,

вече исках да видя остров Кешм,

затова реших да спестя тези 550 km и да продължа право към него, пропускайки дори крепостта в Бам, която щеше да удължи пътя ми само с 90 km.

Тъкмо се бях екипирал напълно и запалих двигателя, когато отвътре излезе едно от момчетата с резен охладена диня за мен. Е, не можех да откажа, най-малкото щеше да бъде грубо, така че свалих отново всичката екипировка, преди да съм се препотил неколкократно, и останах още 15-тина минути с тях.

В Шeхдад спрях

най-напред до едно магазинче, за да си взема едно хладно безалкохолно, което терминирах на две глътки. Следващата ми спирка бе пред вчерашната бензиностанция, където и днес нямаха повече бензин от вчера. Казаха ми само, че мога да потърся в съседното градче, което бе в диаметрално противоположна на моята посока. Благодарих им за предложението и продължих по пътя си.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Вчера явно съм пропуснал тази табела, защото ми се е падала в гръб

.

Е, оказа се напълно точна и изчерпателна! Няколко километра по-късно останах без бензин в баката и ако не носех със себе си тубите, щях да стана герой в същински Adventure! Пък и крайно време беше разнасянето им толкова километри да се осмисли. Освен тях, приложение намери и ключето за принудително ел. захранване на горивната помпа, което ми спести въртенето на статера докато изтощя акумулатора.

Малко по-нататък

двигателят започна опитите си да прекъсва

Първоначално си помислих, че се дължи на “качествата“ на бензина, който преди малко налях, тъй като токовете изглеждаха в норма, съдейки по волтметърчето, но веднага след това проверих и се оказа, че съм достигнал вчерашните 2 700 м. н.в. Освен това и температурата падна до 21°C, така че нарочих това за причина и продължих да си свиркам. Или по-скоро припявам.

Малко след като пропуснах отбивката за Бам, минавайки покрай някакви сергии

в околността на Дехбакри,

разположени непосредствено отстрани на пътя, един автомобил ме изпревари и водачът му ми даде знак да спра. След като спряхме, човекът дойде при мен, казахме си две приказки на английски и ме покани да им гостувам в тяхната градина. Пропуснах да спомена, че в автомобила бяха също така жена и две деца. Речено – сторено.

Отклонихме се от главния път и 5 минути по-късно

вече вкарвах мотора в двора

И тъй като не си направих труда да сляза и да огледам ситуацията предварително, се оказа, че ще можем да затворим вратата, през която току-що бях минал, но ще видим доста зор, докато изкараме мотора в последствие, а сам дори не бих могъл да го направя.

Още преди да съм се разхвърлял, тръгнахме да обикаляме двора, пълен с овощни дръвчета, ягоди и какво ли още не, а моят домакин настояваше да опитам всичко. След това се качихме отново пред къщата, където върху бетонната плоча, точно пред нея, бе разстелено едно голямо одеяло.

В следващия миг всеки си намери някакво занимание, а там останахме само аз и по-големият син на човека. За щастие той знаеше нелош английски, така че успяхме да поговорим за доста неща – тръгвайки от музиката, минавайки през семейството и „нормалния“ начин да се задомиш в Иран, стигайки до наложените рестрикции върху интернета като цяло и социалната мрежа, която използват, а именно Telegram, тъй като официално нямат достъп до facebook. Освен това, незнайно как, стигнахме и до това, че формата на Иран, в географски смисъл, наподобява силно котка. Между другото, персийските котки в Близкия изток биват наричани също ирански котки. Докато в Иран пък ги наричат също така и ширазски котки. Да, говоря именно за онези, дългокосместите, с нацупената по default муцунка, които са погрешно смятани за толкова симпатични 🙂

Жената донесе съдове и прибори и сервира супа на всички. Не можете да си представите почудата ми, когато видях плуващите в нея

лешници!? Е няма толкова яка супа!

Или просто обичам ядки, ако ще да са вложени в супа, както и да е 🙂

Попитах ги относно ферибота за Кешм, но ми казаха, че не знаят кога отплава последният курс. Това даде причина да допусна, че той не се движи денонощно.

След раздумката дойде време да изкараме мотора. Но не и преди да сме си направили снимка за спомен.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Както се и очакваше, падна немалка борба с мотоциклета, докато го върнем отново на пътя пред голямата порта.

И така,

продължих към Кешм

Беше започнало да се заоблачава, а мен отново ме преследваше онова натрапчиво усещане, че ще ме вали. Не че това ме притесняваше особено.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Неусетно започнах да увеличавам темпото и скоростта. Бях си наумил, че искам да стигна до острова още днес, за да започна разглеждането му призори без да губя време в чакане на първия ферибот натам.

Имах лошото предчувствие, че нещо неприятно ще се случи. Или както на български го наричаме – дейба вю. Не се вслушвах.

Малко след това навлязох в

Бандер Абас, откъдето продължих за Бандар е Пол,

за да се кача на ферибота. Правеше ми впечатление, че карам по-бързо, и тогава връщах газта обратно до нормалното. Тъкмо там

зад гърба ми се лепна патрулка и пусна бурканите

Не даваха някаква индикация, че искат да спра, нито пък ме изпреварваха. Бяха по-досадни и от бълхи… А много мразя някой да ми кара на буркани зад мен. За щастие свиха към полицейското управление отдясно, когато стигнахме до него.

Вече бързах дори още повече и това никак не ми харесваше.

Както си карах по главния път, навигацията реши да ме прекара по някакъв друг, уж по-пряк. Върнах се, аз си знам как, и поех по този, уж по-прекия. Както казах, бързах и не погледнах по-подробно картата на навигацията. Пътят бе отегчаващо прав и в нелошо състояние, така че отново карах малко по-бързо от нормалното. Пътят започна ту да се изкачва нагоре, ту да се спуска надолу, което само ограничаваше видимостта ми.

И докато в единия момент препусках нагоре-надолу по пътя, в следващия момент, след като изкачих поредното мини възвишенийце, видях на 30 метра пред себе си как

цялото платно е покрито с пясък,

а на всичкото отгоре имаше и дълбоки коловози в него. Използвах спирачките максимално, но в следващия момент вече бях в пясъка, борейки се да го задържа в правия път. Буквално казано.

Тъкмо си мислех, че ако и този път ми се размине, вече ще карам МНОГО по-внимателно, когато моторът спря до нула, веднага след което полегна наляво като една същинска Тодора, а аз го последвах с пирует и кълбо настрани, макар и против волята си…

Падането беше все едно от място,

а каската ми дори не докосна земята, т.е. пясъка.

Причината бе възвишение в коловоза, което моторът за щастие не успя да преодолее. Все пак бях дал всичко от себе си, за да намаля скоростта максимално преди да вляза в коловоза, който си бях набелязал.

За щастие моторът падна на „правилната” страна, а именно лявата. Само напомням, че ауспусите ми са отдясно. Така де, чопърджийски неволи.

Махнах чантата от резервоара, свалих каската и ръкавиците и опитах да го изправя. Уви, не се получаваше. Гумите бяха излезли високо над коловоза, а с всичкия багаж по него си тежеше доста.

Вече бях започнал да свиквам с мисълта, че ще трябва да свалям багажа от него, за да успея да го вдигна, когато сякаш от нищото се появи едно момче на моите години, но за щастие значително повече килограми. Паркира мотора си и дойде при мен, виждайки ситуацията. Сякаш бе напълно излишно да му се моля със знаци да ми помогне, тъй като без да обели и дума хвана облегалката на Сянката, аз пък кормилото и като на шега го изправихме, връщайки го обратно в коловоза. Стоеше си там без дори да пускам степенката. Чудесно, а? Кабелчето на сензора за температура на маслото, който бях монтирал, се беше отскубнало, но това ни най-малко не ме притесни.

Предположих, че горивото от карбураторите е изтекло, така че отново включих в действие ключето за захранване на горивната помпа. Обикновено няколко секунди по-късно честотата на работата ѝ намалява до нула, когато карбураторите са пълни догоре. Този момент обаче не идваше. Същевременно нямаше никакъв теч от никъде!? Пробвах да запаля – не пожела…

Тогава вече се почувствах като героя на Джошуа Джаксън в One week, който вперил поглед в небесата крещеше неистово:

“Whyyy!? Why won’t you start!?”

Тъй като момчето видя, че не говоря фарси, звънна на свой приятел и ми даде телефона да говоря с него. Човекът отсреща ми обясни, че не е нужно да се притеснявам, защото след малко ще дойде автомобил, ще натоварим мотора и ще го закараме на майстор. Също така спомена, че има и къде да пренощувам. Учтиво му обясних, че съм много благодарен за отношението и за помощта от страна на момчето, което бе до мен, но ще се справя и сам с мотоциклета си, пък и все още бързах да стигна до острова.

През това време беше дошъл друг приятел на моя нов приятел. Докато се чудех какво да правя, захраних отново помпата и успях да запаля!

Двамата ми помогнаха да изкарам мотора от коловоза, продължавайки напред, след което им благодарих от все сърце, казахме си „чао” и те тръгнаха в обратната посока. Вече се беше стъмнило напълно.

Продължих плахо и много внимателно

напред по пътя. Не исках повече неприятни изненади за вечерта. И само минута по-късно стигнах до участък, в който

5 – 6 метра от пътя бяха като срязани с нож и спуснати метър надолу.

Спрях, изгасих двигателя, оставяйки фара да свети, слязох от мотора и останах безмълвен за няколко минути. Ако не беше се случило това нещо преди малко, пътуването ми можеше много лесно да приключи именно тук. Понякога просто усещате как някой отгоре ви намигва с усмивка. Явно е твърде рано за подобни сценарии.

Огледах пеша пътя напред, осветявайки го с челник, но офроудът ми беше дошъл малко в повече, затова възседнах отново мотора и тръгнах обратно.

Не можех да спра да мисля, че тези пясъчни коловози бяха абсолютно нищо, кръгла нула, в сравнение с това, което можеше да ми се случи, ако ги нямаше. Явно са своеобразния „знак“ да се внимава по-нататък по пътя.

Реших, че

най-разумното е да приключа с карането за днес

Вече бях достигнал непознати за мен висини на неадекватност и имах чувството, че затворя ли очи, мигом ще заспя. Подминах пясъчния участък и излязох встрани от пътя, за да разпъна лагера си.

Смятах, че вече няма да има кой знае какъв трафик тук, но тогава се появиха четирима други мотористи на два мотора и дойдоха при мен. Казах им, че съм се

запътил към Кешм,

а те ми дадоха знак да карам след тях.

Добре, от мен да мине. Но само този път!

След поне 20 – 30 минути офроуд ме изкараха отново на пътя и ми показаха посоката, в която да продължа, а те поеха в противоположната. Погледнах навигацията само за да установя, че вместо всичко това можех просто да се върна по асфалтирания път назад, след което да карам също само по асфалт, за да стигна дотук. Да, малко повече път, но по АСФАЛТ. Мамка му.

Напрежението вече ми беше дошло в повече, затова проведох един бърз телефонен разговор, колкото да се успокоя поне малко.

И така,

продължаваме към остров Кешм!!!

Щом четете това и сте стигнали чак дотук, сигурен съм, знаете много добре онова чувство, което изпитвате на мига, щом гумите ви стъпят отново на асфалт и усетите онова колосално сцепление, което ви кара да навиете газта докрай!

По-нататък стигнах до поредния военен пункт, каквито често се срещаха в южните части на страната. За 5 дни в страната за пръв път ме помолиха да отбия. Поговорихме си малко, след което ме отпратиха.

Следващата ми спирка бе на гишетата за ферибота

UNKLE – Lonely Soul

Малко след като спрях пред бариерата ме поканиха в климатизирана стая, където освен да ми сканират документите, се наложи да попълня и кратка листовка относно пребиваването си на острова. През това време се заприказвахме с другите служители, почерпиха ме фурми и ледено студена вода.

Един от въпросите в листовката, за която споменах, бе къде ще нощувам. Викам им – чадър. И показвам с ръце. Казват „ок, пиши”. Пиша аз „chadar“ с цялата си глупост, а момчето ми показва дисплея на смартфона си, на който пише „traveling tent“. Ей, ученото си е учено, бе.

Оказа се, че фериботът е безплатен за мотоциклетисти.

Супер, само дето има един час до отплаването му.

И така, наредих се на 30 метра от него, където други униформени служители ме бяха помолили да паркирам.

Докато чаках да ми дадат знак да се качвам, хапнах набързо и си направих малко записки.

Когато най-после ме отпратиха към ферибота, малко преди него ме спря друг човек, явно от екипажа, който със сериозен тон и изражение на брадясалото си лице ми искаше билет. Е от къде да ти го взема, казаха ми, че не трябва. Призна си без бой, че се майтапи, и ми метна с усмивка на лице да продължавам към края на палубата. Това бе доста примитивен ферибот, предвид че имаше рампа само от едната страна. Заради това и автомобилите се качваха на приятно хлъзгавата му палуба на задна предавка.

След като закарах мотора в дъното последва моментът ми на уединение с него.

Едва тук за кратко ме обзе онова чувство на притеснение,

че съм доста далеч от дома и не знам какво бих правил, ако нещо се случи с мотоциклета. Бях убеден, че подобни мисли понякога се въртят в главите на всички соло пътешественици. Вече дори си представях как го натоварвам на гърба на някой Мак, който да ни закара поне до турската граница, хаха. Каквото и да правиш, никога не можеш да предвидиш всичко, така че няма смисъл дори да го мислиш. Пък и ако никога по време на пътуването си не се изгубите, не се уплашите или не се зачудите защо сте напуснали зоната си на комфорт, значи не го правите правилно.

Малко след като вдигнаха рампата и отплавахме, онзи същият човек с брадата дойде да ме покани при екипажа, в просторно помещение няколко палуби по-горе. Отново ме гостиха с чай и вода, отново разказвах откъде идвам и накъде евентуално отивам.

Кешм, Иран

Буквално не усетих кога дойде време да слизаме от ферибота.

Остров Кешм

Тук отново започна едно преснимане на документите ми (този път с телефон), съпроводено с попълване на друга бланка. След като приключихме формалностите, продължих по пътя в търсене на хранителен магазин.

Малко след 22:30 вече си бях намерил място за бивакуване точно

до брега на Индийския океан

Покана не ми трябваше, бях готов да вляза във водата още преди да съм разпънал палатката.

Хайде, стига толкова приключения за днес. Героите са уморени, време е за сън. Най-тежкият ден от това пътуване приключи. В крайна сметка нищо чак толкова не се беше случило – единствената щета е откъснатият кабел за температура на маслото. Едно нещо по-малко, което да отвлича вниманието ми. Това не бе първото ми изпускане на Сянката, надали ще ми е и последното.

Започна да ми липсва зеленина около мен.

Но много повече ми липсваше нормалната комуникация. Започна да ми омръзва всеки опит за диалог да започвам с “no farsi, englisi”, да отбягвам въпроса колко струва возилото ми и да обяснявам, че то е само с два цилиндъра. Четирите лули на свещите много ги объркваха, завалиите. Twin spark, какво да правиш. Японска му работа. Но въпреки всичко това не си купувах локална sim карта с интернет, все пак не това бе идеята на пътуването ми.

След употребата на толкова много сол напоследък успях дори да разраня долната си устна. Не правете такава грешка, организмът ви знае много добре какво му е нужно, така че ако не сте забелязали да се потите твърде интензивно, то не предозирвайте и солта.

Navitel, чак толкова да ме подведеш не бях очаквал.

За малко да се „наджипиеся” заради теб. И не само това, ами и получих страхова невроза от изненадващи пясъци на пътното платно.

Час по-рано за пръв път ползвах паспорта си по същество, to literally pass a port. Йей! Освен това в този ден

стигнах до най-източната точка, на която някога съм бил

Много се радвам, че евтиният китайски телефон издържа не само наводнението на идване, ами и тукашните високи температури. Да си призная, това бе сред нещата, които ме притесняваха преди да тръгна.

Очаквайте продължението

Автор: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

Т.к.booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите, Коста Рика или на Мавриций:)

Малдиви:



Booking.com

Коста Рика:



Booking.com

Мавриций:

Booking.com



Booking.com

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (2 ден): От Сивас през Каменния път на Кемалие до Малатия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с Тони из Източен Анадол в Турция. Започнахме с преход от София до Йозгат, днес продължаваме към Каменния път при Кемалие и Малатия.

Приятно четене:

От Сивас през Каменния път на Кемалие до Малатия

Втори ден от

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ден 2, 25 Юни 2017 г.

Километрите за деня бяха 625.

Йозгат - Малатия – карта на маршрут – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Събудих се рано, някъде около 5:30 ч. Спомних си за предния ден и колко куцо ми тръгна това пътуване. Започнах да се чудя как ли ще продължи, но предстоеше да видя този ден какво ще се случи. Принципно за себе си съм забелязал, че в началото нещата не потръгват добре, но винаги в последствие късметът е на моя страна и всичко си влиза в нормите, очаквах и сега така да стане, щом оцелях предния ден.

Днес по план трябваше да мина първата си точка:

Каменния път

Малко ми беше напрегнато, защото

този път е в класацията с най-опасните пътища в света.

Доста познати и приятели го бяха минавали с мотори и никой не беше загинал, та опасен, опасен – колко да е опасен. Проблемът по-скоро произлиза от това, че е черен път, необезопасен, аз съм с тежък мотор и с не много добри умения за управлението му по черни пътища. Обаче обичам предизвикателствата и смятам, че човек трябва да се изправи срещу тях, да ги премине и преодолее, ако остане жив, става по-силен 🙂 чувството, че си се справил с нещо трудно, е незабравимо. Както обичам да казвам „Това, което не ни убива, ни прави по-силни“.

Излюпих се от палатката и огледах мястото, на което се бях разпънал предната вечер.

Лагер и палатка край Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Лагер и палатка край Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Перфектното блато, и малка рекичка. Събрах багажа и се отправих по пътя да търся закуска. Беше раничко и щеше да се наложи да покарам повечко преди да закуся.
Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Стигнах до

град Сивас,

където спрях да заредя и да си направя сутрешния тоалет. Разбира се, най-добрата верига в Турция – OPET. Заредих и влязох да платя. Нетърпеливци да заредят, не чакат да махна мотора, ами направо с маркуча през него. 🙂

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Преместих го след това и влязох да довърша започнатото. 🙂 Градът се разбуждаше, GPS-ът ме караше по покрайнините, но реших да вляза направо към центъра, хем да го разгледам, а и да си взема нещо за закуска. Наистина изключително спретнат и красив град.

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

От тази количка на площада пред фонтана си взех дюнер с айрян, тъй като нямаше гьозлеме

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Седнах на една от тези пейки в градинката да го изям

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

След това се завъртях още малко на площада, за да се полюбувам на гледката. Все още нямаше много хора, беше твърде рано.

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Мотора го бях качил на тротоара около кръговото

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

В един момент спря една патрулка,

изскочиха няколко полицая и започнаха да вършеят

по площада. Първо натириха тези с количките, които продаваха дюнерите, да се махнат, после по-надолу някакви други продаваха други дребни неща и изгониха и тях. Леко се притесних, че ще дойдат да ме глобят, за това, че моторът е на площада, но нищо не ми казаха и набързо – набързо се натоварих и се изнесох.

На GPS-а в телефона бях наредил на няколко етапа маршрута към Каменния път, защото картите в iGO-то не бяха много точни и често прекъсваше, не можах да си го направя на едно цяло. Общо взето го бях прегледал подробно и посоката ми беше ясна. Като за начало

търсех град Дивриги

Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Пътят продължаваше някъде ейййй там

Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Стигнах до града, реших да напълня резервоара догоре, тъй като следваше доста дълъг участък, в който нямаше къде да заредя. Бях се наиграл предната година така, та си знаех вече 🙂 На бензиностанцията в

Дивриги

младежите ме заговориха и държаха да се снимат с мен. 🙂

Бензинджия в Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Малкия бензинджия

Бензинджия в Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Големия бензинджия

Бензинджия в Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

И пичагата бензинджия, хахахахха

Не се бавих много, само си купих вода, а и те ми подариха една, да имам за из път. Наближавах Каменния път и нямах много време за губене. Нямах представа колко ще ми отнеме да мина през него. Продължих.

Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ето ме и на

разклона за Каменния път

Път Кемали - Таш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Път Кемали - Таш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Настилката стана от онази с едрите камъни, залепени на дзифт, не е лоша и доста по-добра от офроуд 🙂

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Пътят се виеше в посока

каньона на река Ефрат

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Доста завои с изкачвания и спускания, общо взето се караше с 50 – 60 км/ч, не повече. Стигнах и началото на въпросния път, откъдето имаше и хубав изглед към реката.

Пътят се виеше в посока каньона на река Ефрат – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Пътят се виеше в посока каньона на река Ефрат – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ето го и началото от север

Началото на Каменния път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Kemaliye Taş Yolu (Каменния път)

е един от най-екстремните пътища в света. Разположен в региона на Източна Анадола в Турция, той е изключително предизвикателен, има няколко тунела, а урвите от стотици метри са незащитени от парапети.

Пътуването до Kemaliye Taş Yolu през каньона е грандиозно и може да ти изправи косата. Представете си един зашеметяващ див пролом в стръмни скалисти планини, тъмна зелена река, пъстри градини, гори, уютни каменни и дървени къщи, водопади, свеж планински въздух и сърдечни местни жители…

Kemaliye Taş Yolu, 24600 Kemaliye/Erzincan, Турция

Пътят се промъква през скалите. Той свързва Кемалие в централна Анадола с Дивриги, отдалеченото градче, което е близо до Сивас.

Това е сюрреалистично: река и стени от скали от всяка страна.

Този път е обявен за един от най-зрелищните пътища в света.

Този участък от пътя не трябва да се минава от начинаещи шофьори. Пътят и тунелите преминават през така наречения

Karanlık Kanyon (Dark Canyon) – Тъмния каньон,

скалист пролом, толкова дълбок, че слънцето едва прониква до дъното му.
Няколко поколения работят в продължение на много години с една и съща цел, 8-километровия път. Той е бил строен цели 132 години. Огромните скали са трошени с човешка сила и така са изкопани десетки тунели с обща дължина 4 722 m.
Каменният път на Kemalıe е свързан с главния път Ерзинджан – Сивас, сега той се използва като туристическа атракция.

Поех напред

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Гледката в каньона наистина е впечатляваща и спираща дъха

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Трябва да се внимава, пътят е сравнително равен, така че се оказа по-лесно, отколкото си го представях. Моторът стъпваше добре по камънитеи рядко поднасяше. На места се налагаше да минавам по ръба на урвата, тъй като там беше по-малко каменисто.

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ей така е издълбана скалата на ръка, за да може да се преминава

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Сукации

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Настигнах една кола, която даже изпреварих в един от тунелите, толкова са широки

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Обаче, когато се появи насрещна кола иззад някой завой, става неприятно

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Когато изскочи бус, е още по зле, а и не спират, гледат да се наврат

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Спрях на една дупка, за да снимам, спря и колата, която изпреварих, явно и те се наслаждаваха на гледката

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Красив каньон

И безкрайните тунели – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

И безкрайните тунели

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

И още една кола – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

И още една кола

Остри завои в тунелите - Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Остри завои в тунелите

Остри завои в тунелите - Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Леко стеснение – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Леко стеснение

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Почти стигнах до края на пътя, там над реката има мост, по който минава нормалният път

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ето ме и на изхода от юг

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Застанах на моста, за да направя някоя снимка

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Докато щраках и си почивах, мина първо един малък бус и ме попита може ли да минат оттам. Казах: „Да, и по-големи минаваха“. Потеглиха хората.

Аз се подмотвах нещо със статива и се появи една полицейска кола, спряха усмихнати полицаи и попитаха дали всичко е наред, казах „Да“. Продължиха си по пътя. Не след дълго срещу мен се задава същият бус. Вдигам рамене многозначително: „Какво става?“ Отвътре само махат с ръце колко е зле пътят. Всъщност не е толкова зле, но явно са се притеснили тези хорица и са решили да се върнат и заобиколят по нормалния път. 🙂

Позволете ми да ви прекарам през този невероятен каньон 🙂 , Youtube:

Ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+, можете да гледате директно оригинала на видеото във FullHD 1080p формат:

Всички снимки от Каменния път тук: http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Kemaliye_tas_yolu/

Бях изгладнял и се отправих към

Кемалие,

беше съвсем наблизо. Оказа се много приятно етно планинско селце с хубави стари къщи, чаршия и т.н.

Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Заоглеждах се къде да ям, нищо не видях и паркирах мотора до една неработеща бензиностанция. Продължих пеша, попаднах на същите полицаи, които заварих на моста. Попитах ги за хапване и те ми посочиха едно заведение на 10 м от нас. Влязох вътре и си беше точно като за мен, бързо хранене с много и интересни манджи по избор, WiFi, чудесно. 🙂

Турска кухня – Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Седнах да хапна вкусотиите и да разпратя някоя и друга снимка от каньона. Свързах се с Боби и майка му, които по това време бяха на нашето Черноморие. Отпочинах, с този интернет загубих повече от час, но заслужено. 🙂

След като приключих, тръгнах към мотора, видях едно дюкянче с една хубава незабрадена, нормално облечена млада туркиня, реших да спра (не за да си я взема за жена) и да купя магнитче от това прекрасно място за спомен. Харесах си едно и тя ми посочи с два пръста, и аз вече като почти местен в Турция казвам „Ики лира“ и тя се смеее. 🙂

Чакаше ме още път, затова се запътих към мотора и потеглих. Пътят започва да се изкачва с много остри завои из планината, тесен и бавен, но пък гледки да искаш.

Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Тази къщичка беше построена на върха на една скала

И величествената река Ефрат

Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Слязох вече по-ниско, близко до нея

Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ясно се вижда дзифтеният път 🙂

Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

После пак нагоре

Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Стигнах до

язовир Кебан,

тук по план трябваше да спя, но беше твърде рано, някъде около 16:30 ч. Явно бях напреднал повече от предвиденото, беше и неописуема жега – 36 градуса.

Язовир Кебан – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Язовир Кебан – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Седнах на едни масички с пейки да почина и да пийна малко вода.

Язовир Кебан – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Продължих по ей този мост, който пресича язовира.

Язовир Кебан – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Карах в посока Кюрдистан, приближавах

Малатия,

първия голям град в Кюрдистан. Започваше да се стъмва и трябваше да го подмина и да търся някъде да се разпъвам.

Карах още малко и го подминах. Спрях на една бензиностанция да си измия зъбите и да си взема нещо дребно за хапване. Обядвах късно и реших, че този ден ще мина без нормална вечеря, само на боклуци от бензиностанцията. Хапнах някакви вафли, взех си и за вечерта и сокчета някакви.

На бензиностанцията ме заприказваха пак местните и ме питаха откъде съм, за къде съм. 🙂 Обясних, че съм тръгнал от София, минал съм през Каменния път и градовете преди него, питаха ме кой ден ми е, казвам втори, и те пак показват с пръст две, потвърждавам с глава хаха казаха ми, че съм смахнат хахахаха, пожелаха ми приятен път и така. 🙂

Подкарах леко мотора и започнах да се оглеждам, само частни имоти заградени с телени огради или открити празни пространства, не става за палатка. Карах, карах, пък спрях да погледна на GPS-а няма ли някой водоем по пътя, да се настаня около него. Открих един не много далеч и по пътя, започнах да давам газ, тъй като скоро се стъмняваше. Стигнах до водоема, който се оказа поредният

язовир Сургу бараж

Приятно местенце, видях един черен път, който се спускаше доста надолу до водата, слязох пеш да огледам дали ще мога на другия ден да се кача и как е за палатка. Не беше идеално лошо и реших да се спусна с мотора. Лошото е, че имаше сравнително дълбок пясък, където моторът заиграва, но внимателно го преминах. По едно време един опел вектра се появи по черния път, махнаха ми и продължиха нагоре към главния път. Викам си дано няма повече :), слънцето почти се беше скрило и се заех бързичко да разпъна палатката.

Лагер край язовир Сургу бараж – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Късният залез – Язовир Сургу бараж – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Късният залез

Седнах да се полюбувам на гледката :) – Край язовир Сургу бараж – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Седнах да се полюбувам на гледката 🙂

Луната се показваше, точно както на Турското знаме, полумесец :) – Залез край язовир Сургу бараж – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Луната се показваше, точно както на Турското знаме, полумесец 🙂

Недалеч от мен се чуваха музика и гласове, бяха на около 300 – 400 м, също се виждаше и огън. Това беше първата ми нощувка на диво на територията на Кюрдистан, имаше си тръпка. Стъмни се, никой не дойде да ме пита к’ъв съм, що съм и се намърдах в спалния чувал. Денят беше доста приключенски и се чувствах страхотно. 🙂 Заспах сравнително бързо, бях си и уморен все пак.

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате в Сивас:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция

Още изгодни нощувки, из цяла Турция:



Booking.com

Япония – чудо на чудесата (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Биляна днес ще ни води до чудесата на Япония по трудния начин 😉 Приятно четене:

Япония – чудо на чудесата

първа част

Ди ме подкани да разкажа впечатленията си от Япония, преди да съм ги забравила. Няма да ги забравя, такова нещо забравя ли се?! 🙂

Мост – градина, Япония

Както писах в една кратка статийка за пътуването – мечтах го това

кацане на летище Нарита,

наистина именно на това летище и много се радвам, че успях да се отбележа от там. ‘Успях’ е точният термин, защото всичко се случваше толкова бързо, че не можах дори да се огледам. Забелязах само, че ме посрещна огромна реклама на Хуауей, която е китайска марка в сферата на електронните джаджи и това беше първото, което видях от столицата на десетилетния корифей в областта. Какво стана, предадоха ли щафетата?! После за секунди минах всички гишета, проверки, документи, въпроси, багаж,

свят ми се зави

Посрещна ме шофьор, грабна ми куфара и трябваше почти да тичам след него. Ехе-е-е, чакай малко, искам да вдишам от този въздух! Няма време, давай паролата за уай-фая и да се чеквам, докато не сме се изстреляли от летището със скорост не по- малка от тази на излитащите самолети от другата страна на оградата. Успях – Биляна Крилова беше

в Нарита, Токио, Япония –

запечатано, завинаги! И както писах в онази статийка – ‘Здравей, Япония! Дойдох да видя твоите чудеса. ‘. Защото всички сме чували за

това чудо на чудесата – Япония

Шофьорът вече караше бясно по нещо като градска магистрала изцяло върху мост.

До тук – никакви чудеса. Или не съвсем.

За всеки българин да се движи по магистрала във въздуха е чудо. Паралелен път на долния, но отгоре – няма светофари, няма кръстовища, няма пешеходци, няма задръствания. Но аз вече бях виждала такива и отдавна се бях запознала с предимствата им.

Японец- японка, японци – Япония

Чакам нещо повече

По него време шофьорът започва с жестове, мимики и японски на срички, да ми обяснява, че другите хора от групата са изтървали полета и ще пристигнат със следващия, ще закъснеят и мен ще ме закарат в хотела да ги чакам.

Те стъпиха на японска земя в Осака, откъдето имаха полет до Токио, кацаха на летище Ханеда. Ние препускахме именно натам, за да ги посрещнем, но не било писано. Аз знаех, че те имат по- малко от час от кацането до излитането и най- вероятно, т.е. със сигурност, няма да успеят, затова много бързо схванах какво се мъчи да ми обясни. За всеки случай ми дава телефона си, а на отсрещната страна шефът на фирмата ми говори на бавен, ясен и със силен акцент английски и ми обяснява същото, което вече знаех.

Японците не говорят английски

Някога, твърди се Марко Семов, заблуди наивният ни народ, че в Япония всички говорят идеален английски. Въпреки, че вече много българи посетиха страната, някои живеят там от десетилетия, други студентстваха малко, написаха се пътеписи в списания, блогове и фейсбук, по форумите изобилства от теми с подробности и въпреки това все още битува този мит, все още хора правят сравнения с други страни, където не се говори английски – ‘това не ти е Япония, всеки да говори английски’.

Японец- японка, японци – Япония

Не, в Япония много рядко някой говори и то слаб английски.

За мен – идеално, защото и аз говоря толкова и по- лесно се разбирам със себеподобни.

Продължихме да пътуваме бясно през града, което продължи дълго. Това го очаквах,

Токио е голям град

Аз обичам да разглеждам през прозореца на автомобил. Много сгради, много пътища на нива, пътни възли – продължаваше да няма чудеса.

Всичко беше едноцветно и някак правоъгълно

Дни наред все така правоъгълно ми се струваше и безцветно, не като в Китай. Китай е ехе-е-е.

През цялото време сравнявах с Китай

Знам, че не трябва, знам че не е правилно да се правят сравнения между несравними величини, но нали съм човек, вървя си с човешките слабости. Това ако ми беше Шанхай или поне Пекин, до сега да бяхме подминали най- малко пет причудливи сгради – във формата на рамка, която някой е фраснал с чук и се е огънала, с истинска дупка в средата; във формата на игла с няколко ярко лилави перли нанизани по нея, във формата на отварачка, във формата на пагода стигаща до небето и цветове, цветове, цветове. Някой маглев да бе профучал край нас с такава скорост, та само опашката му да бях мернала за миг в далечината, нищо че с цялата си дължина е минал точно край мен, но очите ми не са успели да го фокусират и него вече го няма – 600 км в час са това. На тези работи им викам чудеса, тук какво?!

Японец- японка, японци – Япония

Пристигнахме в хотела.

Разбира се, не ме настаниха.

Това е напълно невъзможно, но аз още не го знаех. Прибраха ми багажа, защото не може около рецепцията да се мотаят разхвърляни куфари.

Шефът на фирмата ми беше споменал по телефона, че можело да обядвам. Според биологичния ми часовник

не бях сигурна дали е време за обяд, за вечеря или за спане

По местно време наближаваше обед.

Тръгнах по улиците, без концепция. Улици, като улици – няма чудеса. Влязох в сграда, която беше многоетажен

търговски център, тип мол

Тук са много такива. Стотици или хиляди може би из цяло Токио и Осака. По- късно ще осъзная, че едва ли съществува друго място на света, с по-голям брой магазини на глава от населението.

Тук се продава всичко, което може да се сетите и още много повече неща, които никога няма да се сетите. Съществуват артикули, които не могат да бъдат видяни нито по филмите, нито в интернет, ако не ползвате японски. Някои за бита, други аксесоари за хора, за животни, приспособления – всевъзможни. Ето ти чудо, но това го разбрах по- късно. Друго чудо е, че японците ги купуват, защото ние не сме такъв народ. Научихме се и ние на излишни покупки, но много хляб имаме да изядем и не зная дали някога ще ги достигнем, по- скоро не.

Японец- японка, японци – Япония

Сега оглеждам магазините, нямаше нищо интересно. Този център си беше скучен. На последния етаж има сладкарничка, но не от големите, фамозните, а много малка. Понеже съм подготвена (да е жива и здрава Самурайка и пак да се появи в интернет), че

японците произвеждат френско сладкарство,

но подобрено в техен стил – много леко, много ефирно и с огромно внимание към детайла, без да се прекалява в него, без добавки, напротив с отнемане, много изчистено, просто, безкрайно семпло, търсейки съвършенството във всяка прашинка – ето ти чудо! Но е рано да го разбера.

Поръчвам си парче торта и ми отнема около 15 мин да се разберем дали го искам опаковано за вкъщи (офис) или за тук. Май не беше лошо да говореха малко повече английски. В крайна сметка решиха, за по- сигурно да ми го опаковат за вкъщи, а аз седнах и си го ядох на място, на което те отговориха с ‘Ах’ и голяма усмивка.

Изяждам тортата и се влюбвам в нея

Години наред ще се мъча да направя поне малко подобна , но никога няма да успея да се доближа. Напротив, всички опити ще бъдат пълен провал, а аз съм сладкар по образование, с малко професионален стаж и не малко домакински. Ще разровя интернет, ще намеря снимки, видеоклипове и възхвали, но никога няма да открия тайната им. Някъде четох, че не подслаждат със захар, а с нещо като стевия, което не било стевия. Искам да питам Самурайка дали е вярно и какво по дяволите правят, но тя роди трето дете две седмици преди моето пътуване, следствие на което бавно изчезва от нета, до напълното ѝ изгубване.

Японец- японка, японци – Япония

После слизам на приземния етаж, където има

супермаркет. В него има щанд с кухня,

изцяло от стъкло и се вижда точно как хората работят вътре. Приготвят суши и други подобни хапки, после ги подреждат в кутии – по-малки и по-големи. Във всяка кутия има по една хапка от вид и не се повтаря. Има кутии с 20 – 30 различни хапки, има със седем – осем вида. Тези кутии наричат ‘бенто’ и хората си ги взимат за обяд. Такива кутии бенто подготвят и от дома си, за ученици, за работещи хора и ги носят със себе си, през деня.

Взимам си една от по- малките и я плащам на касата. Дават ми клечки. Добре, че умея да боравя с такива. Не съм особено сръчна, обаче. Справям се, но бавно и ако съм удобно разположена. Тук се оказа, че няма къде да се разположа.

Очаквах отвън да намеря пейка,

на която да седна и да похапна, но не открих никакви пейки. Тогава реших да седна на висок бордюр или каменна ограда на някоя градинка и да ям така. Нищо особено не е в голяма част от света, но оказва се, не и в Япония.

Само след минута разбрах, че нещо не правя както трябва,

по поведението на хората. Разбира се, нищо не ми казаха, дори не видях укор в погледите им. Само някак промениха хода си – темпото, траекторията по която преминаваха, по лицата им прочетох леко объркване, без дори да ме поглеждат. Не съм чак болезнено наблюдателна, но тези ужасно дребни, незначителни детайли се оказаха толкова забележими. Вече знаех, че

някъде греша, но не бях сигурна точно къде

Японец- японка, японци – Япония

Тъй като по принцип не ме е особено срам, реших да си продължа, но не, не можех. Край, ставам и се махам от тук. И наистина ставам, тръгвам, обаче едната ми суши хапка пада на земята. Не искам да я подминавам, за да не правя боклук и за части от секундата забелязвам, че земята е по- чиста от пода вкъщи и всъщност е абсурд да оставя тази хапка там, като кръпка, която би била видима от самолет.

Минувачите вече се блещят, а мен вече ме е срам

Понечвам да хвана с клечките, но не успявам да я вдигна. Втори опит – също неуспешен и накрая я хващам с ръка, бързам да се изнижа от дълбоко конфузната ситуация – виждам го в очите на хората. Вървя бързо и търся кош за боклук, да я хвърля и да се скрия някъде. Обаче търся…

няма кош за боклук. Защо никъде няма кош за боклук?!

На нищо не прилича! Ръката ми се омазва от хапката, а с нея държа и клечките, в другата – кутията бенто, а под мишница стискам раницата, която бях свалила от гърба си, за да ми е пред очите, все пак. Не съм спала 30 часа, не съм опъвала крак, не ме настаниха в хотела, групата закъсня, чудя се къде да се дяна, няма кофа за боклук и всички ме заобикалят, макар да не ме гледат с укор, по-скоро с поглед все едно съм чисто гола на площада, даже малко ги е срам заради мен.

Японец- японка, японци – Япония

По- късно ще разбера, че

в Япония не е прието да се яде на улицата

Не знам да има закон за това, нито заповед или наредба, но се спазва от всички. Никой не яде на улицата. Само аз. Местата, на които се продава бърза храна не са много и ако си купиш нещо от там, то се опакова за вкъщи, офис или за влак – оказа се, че в скоростните влакове шинкансен е прието да се яде и комай всички ядат докато пътуват, ако не спят, защото там се и спи. Евентуално, рядко има места с бърза храна, която може да се яде прав, до около един-два метра от павилиона или количката, от които се продава. Не и по- далеч. А да пльоснеш нещо на улицата… вече описах що за изживяване е. Сразих ги от първите си часове на японска земя. Все още не знаех, дали аз ще отркия чудеса в Япония, но японците видяха чудо – мен.

Японец- японка, японци – Япония

А кофи за боклук няма – никъде, нито контейнери.

Безмислено е било да търся, но тогава още не го знаех. Колко много знаех за Япония и колко много не знаех. Не знаех и, че не е имало смисъл да си свалям раницата от гърба и да я държа пред очите си, тъй като в Япония не се краде, изобщо не се краде, нивото на престъпността е в дъното на световната класация.

Японец- японка, японци – Япония

Тези погледи, с които не те гледат, защото хората са деликатни

и директен, укорителен поглед би бил твърде груб, та не те гледат, но ти ги усещаш, ги изпитах още веднъж.

Това беше една сутрин, на хотелската закуска в Йокохама. В Япония по принцип, не прелива от туристи. Не, че няма, но ако сравняваме с претъпканата Италия, направо си е празно. Хора има много, но местни. Колкото не е била популярна туристическа дестинация, предполагам заради отдалечеността си, толкова след аварията във Фукушима потока секва.

Аз посетих страната известно време след това и туризмът вече надигаше глава, но все пак навсякъде беше спокойно, а хотелите пълни основно с японци. По тази причина, дори на закуската в хотелския ресторант, се срещаха хора от страната. Първата особеност беше, че не ме пуснаха да вляза. Възнамерявах да нахлуя с ръце в джобовете, да се огледам насам и натам, като селски серсем на мегдан, след което да препълня чиния от блок масата и да седна на която маса си реша и на който стол ми стане симпатичен.

Мост – градина, Япония

Това се оказа невъзможно. Има си правила. В Япония за всичко има правила и те се спазват.

Това вече го знаех, защото го научих още първия ден, през първите часове, но все още не усещах как се мъча да проявявам своеволия. На вратата не ме пуснаха и попитаха за съквартирантката ми (жена от българската група, с която споделих целия си престой и с която се разбирахме добре). Тя не беше се приготвила и реших да не губя време в чакане , а да сляза долу. Оказа се, че трябва да ни настанят заедно, на една маса, която те определят. Приготвих се да вися пред вратата в очакване, докато слюноотделях от мириса на блюдата, които бяха стройно наредени на блокмасата и тогава, от вътре ме видяха двойка от българите. Те направиха знак, че са съгласни да ме приемат на тяхната маса и ме пуснаха. Защото има ред – друг определя къде да бъдеш настанен, като масите не се разхищават за сам човек, щом си настанен с друг в стая, с него се и храниш. В същото време не се натрапват чужди хора на твоята маса, защото може да не ти е приятно.

Личното пространство се пази

След като вече се сдобих с право да вляза и място, на което да седна, взех чиния и тръгнах към блок масата.

Имаше опашка. В Япония навсякъде и за всичко има опашки.

Наредих се чинно и когато наближих масата, проточих врат и видях, че от едната страна са все храни, към които не изпитвам интерес. Харесах си от другата. Затова пропуснах дясната страна и тръгнах направо към лявата. По този начин вървях в насрещна посока на опашката. Отново настъпи онова объркване, което вече ми беше познато, отново не ме гледаха с онези погледи, отново настана някаква незабележима суматоха, която не се изразяваше с действия, не се изказваше в реплики, само в някаква несигурност точно какво се случва.

Аз бях нарушила реда.

Връщам се пак в онзи първи ден и онези първи часове от пристигането ми в Япония. Вече съм в хотела, другите от групата най-сетне са пристигнали. Попълнили сме нужните за настаняване документи. Багажът е събран в количката на пиколото. Стаите са готови, ние сме разпределени, ключовете са подредени върху плота на рецепцията, но не ни ги дават.

В цял свят, часът за настаняване е 14. В Япония също.

В цял свят, ако има готови стаи, те настаняват един – два – три или пет часа по-рано.

В Япония – не. Часът е 13.45. Всичко е готово. Не ни настаняват. Има си правила и те се спазват.

Ние не разбираме. От страна на българската група се стрелкат изнервени погледи. От страна на японската рецепционистка погледа е насочен в часовника и

гледа стрелката на минутите. Вече и ние гледаме стрелката на минутите. Всички заедно гледаме стрелката на минутите.

И ето идва заветният миг, в който часовникът показва нужния час, получаваме ключовете и тръгваме към асансьора. Това дали да го сложа в графата ‘чудеса’? О, да.

Чудо е каква нечовешка дисциплина се спазва от цяла една нация.

Японец- японка, японци – Япония

Правилата не се пристъпват, компромиси не се правят. Разбирам защо е така. Веднъж направен компромис води след себе си друг, трети и накрая компромиси до безкрай. Веднъж се прави, защото се смята, че ситуацията го изисква, но тогава други ситуации и други хора започват да изискват компромиси и за себе си. Тогава възниква въпросът как да определим коя ситуация и кой човек има право на компромис и кой има по- малко право. Тогава не остават правила и настъпва безредие. За да има ред, просто правилата се спазват и толкова.

Оказва се, ще се убедя през слеващите десет дни, че това е много удобно, всичко става някак лесно, предвидимо. Когато имаш среща в определен час, не се чудиш дали отсрещната страна ще дойде в този час или ще закъснее с трийсет минути. Ако ще закъснява с трийсет минути, ти да не висиш там напразно, ами и ти да закъснееш с толкова, защото бездруго никой не идва навреме. За всичко останало се знае, че ще се случи точно така, както предварително е било определено. Знаеш с какво и как да се подготвиш, няма притеснение, че нещата могат да тръгнат в друга посока, а ти не си очаквал.

Сега искам да се върна на

правоъгълните сгради и улици без цвят.

Също на онзи финес в естетиката, задълбоченото внимание към детайла, опростяването, стремежа към съвършенство. Разбира се аз бях чувала за това. И го търсех, не знам къде и под каква форма, как очаквах да го видя.

Не харесах сградите на Токио – не бяха интересни, бяха прави и скучни.

Целия град изглеждаше някак осемдесетарки овехтял. Това е парадоксално, тъй като аз харесвам атмосферата на 70-те и 80-те години. Знам за уаби-саби философията, тогава защо не мога да прогледна и да видя красотата ѝ? Трябвало ми е време да се пренастроя от кича на шаренията, която те грабва от раз, консумира се бързо и се харесва лесно.

Япония не е лесносмилаема страна.

Минаха повече от три години, а аз не спирам много често да мисля за нея. Това не са просто спомени за приятно прекарано време, съвсем не. Това са постоянни разсъждения и неспирни нови открития, аз продължавам да я проумявам. За никое друго място по света, на което съм била, не съм мислила толкова дълго във времето и толкова дълбоко. За никое друго място не съм сядала да пиша след толкова години, както за Япония, при това с вълнение. Едно от най-любимите ми явления в тази чудна земя е именно философската естетика, която е толкова трудна за разбиране от нас, балканските души. Това, че по-малкото е повече и правите линии не са признак за бедна фантазия.

Японец- японка, японци – Япония

Безцветието не е задължително да бъде скучно,

а творчеството може да се открива и в безупречната подредба. Това, че овехтелите съоръжения не е задължително да бъдат демонтирани и заменени с по-модерни, ако все още добре вършат работата си. Така в центъра на Токио може да се натъкнете на сграда с толкова стар асансьор, който дори не запомня поръчки. Мястото е посещавано от туристи и от тераса на неговия покрив се правят популярни снимки. Асансьора се ползва безспирно, но не бива подменен.

Градина, Япония

Това е уаби-саби виждането за света,

което аз определено няма да се впускам да разяснявам, тъй като твърде малко знам и твърде малко съм се докоснала.

Това може да се усети в

замъка Нижо, в Киото, който е абсолютно празен.

Може да се учудите – защо са изнесли всичко? Всъщност всичо си е на мястото, просто повече никога не е имало. За сметка на разочароващата си неатрактивност, определено на това място може да усетите покой, отмора, да се разтоварите.

Толкова ми хареса, че за миг ми се прииска да изхвърля всички мебели от вкъщи.

Отново по-малкото е повече. Само естествени материали, в естетвените им цветове, идеално прави форми, прави ъгли. Вратите плъзгащи, незабележими, гардеробите вградени в стените – незабележими, подовата настилка – всичко е незабележимо. Само ако случайно много внимателно се вгледате ще откриете колко фина изработка е всичко и, че все пак съществува ненатрапчива орнаментика.

13 Ryoanji Goryonoshitacho, Ukyō-ku, Kyoto, Kyoto Prefecture 616-8001, Япония

Подобно е и в

храма Рьоан-джи, със знаменитата си каменна градина в Киото.

Ниска постройка от бамбук, празни стаи, стени от оризова хартия, без цветове. И безкрайно спокойствие. Пред верандата – ‘инсталация’ от прилежно ‘сресан’ и вълнообразно оформен снежно бял чакъл, а по него разпределени петнайсет груби камъка. От което и място да погледнеш градината, виждаш само четиринайсет от тях, а един винаги остава невидим. Инсталацията е там, за да бъде съзерцавана. Твърди се, че който види всичките 15 камъка едновременно, ще получи просветление.

Пътека, Япония

Това е Дзен Будизъм, от който аз нищо не разбирам.

Това не ми пречи да си представя, че гледам градината толкова дълго, толкова дни, месеци и години, докато главата ми не се изпразни напълно от всичката излишна суета и не олекне като птичка разперила криле и рееща се по въздушния поток на вятъра. За да мога да остана съсредоточена в тази задача и да не се разсейвам, се е погрижил майстор Саоми през 1499 година, поставяйки камъните така, че винаги поне един да бъде скрит зад другите. Така мога да прекарвам часове в гледането им, винаги от различна страна и винаги ще виждам нещо друго. Накрая, след няколко десетилетия съзерцаване от всички посоки, толкова ще съм научила разположението на всеки камък, че в съзнанието си ще успея да проектирам и петнайсетия, невидим камък, там, където винаги е бил. Ще видя едновременно всичики тези несъвършени петнайсет парчета скала и ще постигна нирваната, към която се стремя през целия си живот, но наивното детство не можеше да види, бурната, търсеща младост се луташе и не намери, а зрелостта, най- сетне, даде.

Градина, Япония

Поредна странност в Япония е

начинът, по който умеят да се забавляват. Още нещо неразбираемо за нас.

Не ми се удаде възможност да видя с очите си, но са популярни един тип кафенета в Токио, в които живеят котки. Там кафето е по-скъпо, защото докато го пиеш ти се предоставя

възможност да галиш котките

С очите си видях каква сензация може да бъде нещо като улична котка, защото не беше съвсем улична, а живееше из дворовете на замъка на Осака. Почти се получи опашка, разбира се японците за всичко се редят на опашка, за да бъде помилвана и заснета с всеки, който обезателно се е разтопил в широка усмивка. Подобно беше и мястото, в което лично пристъпих,

срещу входна такса намираш огромна купчина с голи кукли Барби,

а до тях кош със също такава голям купчина дрехи за кукли Барби. Можеш да ги преобличаш и комбинираш тоалети до премала.

Това не е забавление за деца. Момичетата вътре бяха на около двайсет и пет.

Градина, Япония

Не зная дали в тази категория трябва да сложа и заведенията за

караоке, които предлагат отделни стаи,

за всеки отделен посетител или компания от посетители. Така необезпокояван можеш да пееш която песен поискаш, с караокето, без да се показваш пред други хора. Не знам дали целта е да се скриеш от другите или на никой не му е хрумвало, че трябва да се покаже, не съм запозната. Така са устроени караоке заведенията и в Китай. Родината на караокето е някъде там, в Далечният Изток.

Очаквайте продължението

Автор: Биляна Крилова

Снимки: авторът

В Токио има и изгодни нощувки:



Booking.com

В Киото – също:



Booking.com

Япония

Нощувки из цяла Япония:



Booking.com