Author Archives: Нели Огнянова

EС: Законодателен акт за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Акцент в годишното обръщение на председателката на ЕК беше обявяването на намерението на ЕК да изготви проект на законодателен акт за свободата на медиите.

Ето тази част от речта   за състоянието на Съюза:

Уважаеми членове на Парламента,

Нека накрая погледнем към една свобода, която дава глас на всичките останали свободи — това е свободата на медиите.

Журналисти и журналистки биват нападани просто защото си вършат работата.

Някои биват заплашвани и пребивани, други — убивани. Това е трагедия. Насред нашия Европейски съюз. Бих искала да спомена някои имена. Дафне Каруана Галиция, Ян Куцяк. Петер де Фрийс.

Подробностите на техните истории може да се различават. Но те всичките имат нещо общо: те всички се бореха за нашето право на информация. И умряха за него.

Информацията е публично благо. Трябва да защитим журналистите, които са хората, създаващи прозрачност.

Ето защо днес представихме препоръка за подобряване на защитата на журналистите.

Трябва да спрем тези, които заплашват свободата на медиите. Медийните дружества не са просто каквито и да е търговски предприятия.

Тяхната независимост е от съществено значение. Ето защо Европа се нуждае от законодателен акт, който гарантира тази независимост.

Следващата година ще представим точно такъв законодателен акт за свободата на медиите.

Защото, когато защитаваме свободата на нашите медии, ние защитаваме и нашата демокрация.

ЕС: Курс към цифрово десетилетие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Комисията предложи Курс за цифровото десетилетие — конкретен план за осъществяване на цифровата трансформация на нашето общество и икономика до 2030 г. Предложеният Курс за цифровото десетилетие ще съдържа практични решения за постигане на амбициозните цели на ЕС в областта на цифровите технологии до 2030 г.

Създава се рамка за управление въз основа на годишен механизъм за сътрудничество с държавите членки за постигане на целите за цифровото десетилетие в областта на цифровите умения, цифровите инфраструктури, цифровизацията на предприятията и обществените услуги на равнище ЕС до 2030 г.

За да се гарантира, че Европа напредва бързо към целите на цифровото десетилетие, предложената рамка за управление предвижда система за наблюдение на напредъка въз основа на подобрен индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). Комисията първо ще разработи прогнозни криви за ЕС по отделните цели заедно с държавите членки, които на свой ред ще предложат национални стратегически пътни карти за постигането им. Всяка година Комисията ще представя на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз „Доклад за стадия на цифровото десетилетие“ с цел:

  • представяне на отчетените резултати в областта на цифровите технологии спрямо прогнозните криви;
  • отправяне на конкретни препоръки към държавите членки за постигане на целите за 2030 г., отчитайки обстоятелствата в отделните страни.

От сайта на ЕК:

Реч за състоянието на Съюза на председателя Фон дер Лайен

Въпроси и отговори — Състояние на Съюза: Курс за цифровото десетилетие

Информационен документ — Курс за цифровото десетилетие

Представяне — Курс за цифровото десетилетие

Предложение за решение относно Курс за цифровото десетилетие

Работен документ на службите на Комисията

Цифров компас

Image-1

Тексас срещу деплатформизацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както е известно, глобални социални мрежи предприеха т.нар. деплатформизация по отношение на бившия американски президент Доналд Тръмп.

В правото активно се обсъжда оправдано ли е налагането на този вид ограничения. В САЩ проблемът е  свързан с прилагането на Първата поправка на Конституцията.

На щатско ниво законодателят вече действа. Губернаторът на Тексас е подписал закон срещу деплатформизацията. Законът HB 20, приет  в началото на септември,   забранява забраната  или демонетизирането или ограничаването по друг начин  на съдържание въз основа на „гледната точка на потребителя или на друго лице“.

HB 20   изисква услугите на социалните медии да разкриват начина, по който популяризират и модерират съдържание, чрез доклади за прозрачност, подобни на тези, изготвяни вече от Facebook, Google и други големи интернет компании. Законът се прилага за онлайн услуги с повече от 50 милиона активни потребители, които позволяват на хората „да комуникират с други потребители с основна цел за публикуване на информация, коментари, съобщения или изображения“.

Подобен закон срещу деплатформизацията беше приет през юни т.г.  във Флорида – SB 7072, но този закон е блокиран засега от съда, защото нарушава правата на платформите по Първата поправка на Конституцията и „принуждава доставчиците да разпространяват реч, която нарушава техните стандарти“. Няма как да не направим връзка с Доктрината на справедливостта и правото на отговор, което преди време е признато за противоконституционно по искане на вестник от Маями – все по същата причина – защото нарушава свободата на изразяване на медиите. Но  – както е известно – в Европа не е така и правото на отговор е най-законно.

EBU: Обществени медии и демокрация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съюз за радио и телевизия изследва корелацията между състоянието на обществените медии и състоянието на демокрацията в държавите, членуващи в организацията.

Изследването се основава на международно утвърдени и широко използвани  показатели.  Данните са предимно от 2021 и 2020 г. Търси се корелация между финансиране, независимост, доверие, влияние на дезинформацията, активност на гражданското участие.

Не е изненадващ изводът в изследването, че по-добре за демокрацията е гражданите да се информират от обществените радио и телевизия, отколкото от търговските и от социалните мрежи – все пак EBU e организация на обществените медии. А и обществените медии затова съществуват, за да помагат за формирането на хората като граждани, не само като потребители.

Втори въпрос е в българската си версия  как обществените телевизия и радио изпълняват обществената си мисия.

 Публична версия на резултатите

 

Реч за състоянието на Съюза на председателя Фон дер Лайен, 2021 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През септември председателят на Европейската комисия произнася пред Европейския парламент реч за състоянието на Съюза. В нея се прави равносметка на постиженията през изминалата година и се представят приоритетите за следващата година, както и  идеи за  бъдещето на ЕС.

На 15 септември 2021 Урсула фон дер Лайен  произнесе своята втора реч.

Между основните теми са цифровият единен пазар и киберсигурността, ето два фрагмента от речта:

Цифров единен пазар

Единният пазар е двигател за добри работни места и конкурентоспособност за възстановяването ни.

Това е особено важно за цифровия единен пазар. 

През последната година представихме амбициозни предложения.

  • За контролиране на способността на големи платформи да действат като пазачи на информационния вход;
  • За засилване на демократичната отговорност на тези платформи;
  • За насърчаване на иновациите;
  • За канализиране на мощта на изкуствения интелект.

Цифровите технологии са ключът към успеха или към провала. Държавите членки споделят това виждане. Разходите за цифрови технологии по линия на NextGenerationEU ще надхвърлят целта от 20 %, която си поставихме.

Това отразява възможностите, но и важността на инвестициите в технологичния суверенитет на Европа. Необходимо е да удвоим усилията си, за да може цифровият ни преход да съответства на нашите правила и ценности.

Позволете ми да се спра на полупроводниците — тези миниатюрни чипове, благодарение на които всичко функционира: от смартфоните и електрическите скутери до влаковете и цели заводи, оборудвани с интелигентни технологии. Без чипове няма цифровизация. Докато говорим, цели производствени линии работят с намалена мощност въпреки нарастващото търсене, заради недостига на полупроводници. Докато световното търсене рязко се увеличи, делът на Европа по цялата верига на стойността — от проектирането до капацитета за производство — намаля. Ние зависим от чипове със съвременни технологии, произведени в Азия. Така че не става въпрос само за нашата конкурентоспособност. Става въпрос и за технологичен суверенитет. Затова нека съсредоточим всичките си усилия върху това. Ще предложим нов европейски законодателен акт за чиповете. Трябва да създадем връзки между капацитета ни от световна класа за научни изследвания, за разработки и за изпитвания. Трябва да координираме инвестициите на ЕС и националните инвестиции по веригата за създаване на стойност.

Киберотбрана

Не можем да говорим за отбрана, без да споменем кибертехнологиите. Ако всички устройства са свързани, всички те могат да станат обект на хакерска атака. Тъй като ресурсите са оскъдни, трябва да обединим силите си. Освен това не трябва да се задоволяваме просто да се справим с киберзаплахите, а трябва да се стремим да се превърнем в лидер в областта на киберсигурността.

Инструментите за киберотбрана трябва да се разработват тук, в Европа. Ето защо се нуждаем от европейска политика за киберотбрана, включително от законодателство за общите стандарти в рамките на нов европейски законодателен акт за киберустойчивост.

Така че можем да направим много на равнището на ЕС. Но държавите членки също трябва да направят повече.

Процесът започва с обща оценка на заплахите, пред които сме изправени, и с общ подход към справянето с тях. Предстоящият стратегически компас е ключов процес от тази дискусия.  

ЕК: втори годишен доклад за стратегическо прогнозиране „Капацитетът и свободата на действие на ЕС“

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение от днес: Европейската комисия прие втория си годишен доклад за стратегическото прогнозиране – „Капацитетът и свободата на действие на ЕС“.

Изменението на климата, цифровата свръхсвързаност и технологичната трансформация, натискът върху демокрацията и ценностите и промените в световния ред и демографията влияят на способностите на ЕС да действа в един все по-многополюсен и оспорван световен ред.

В доклада Комисията установява 10 ключови области на действие, в рамките на които ЕС може да се възползва от възможностите, свързани с позицията му на световен лидер и отворената му стратегическа автономност:

  1. гарантиране на устойчиви и издръжливи здравни и продоволствени системи;
  2. осигуряване на декарбонизирана енергия на достъпни цени;
  3. укрепване на капацитета за управлението на данни, изкуствения интелект и авангардните технологии;
  4. осигуряване и разнообразяване на доставките на суровини от критично значение;
  5. гарантиране на стартова позиция в световен мащаб при определянето на стандарти;
  6. изграждане на устойчиви и съобразени с бъдещето икономически и финансови системи;
  7. разработване и задържане на умения и таланти, съответстващи на амбициите на ЕС;
  8. укрепване на сигурността и отбраната и достъпа до космическото пространство;
  9. сътрудничество с глобалните партньори за насърчаване на мира, сигурността и напредъка;
  10. укрепване на устойчивостта на институциите

Повече информация ще намерите в съобщението тук.

ЕСПЧ: достъп до медии по време на предизборна кампания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Associazione Politica Nazionale Lista Marco Pannella and Radicali Italiani v. Italy. Жалбоподателите, Associazione Politica Nazionale Lista Marco Pannella и Radicali Italiani, са  политически асоциации.  Те твърдят, че   е нарушено правото им да споделят свободно своето мнения и идеи по телевизията.

По първото дело жалбата е срещу това, че парламентарната комисия е определяла ред за достъп до обществената телевизия, а сега  е спряла да се занимава с този въпрос и е предоставила на самите доставчици на медийни услуги да определят реда и условията на участие.  Съдът установява, че това е станало   във връзка с общата еволюция на държавните радио и телевизия в Италия. Парламентът е дал на RAI по -голяма редакционна свобода. Няма нарушение на чл.10 от Конвенцията.

Associazione Politica Nazionale Lista Marco Pannella води и второ дело – Associazione Politica Nazionale Lista Marco Pannella  v. Italy –  този път за нарушаване на принципа на плурализма при представянето им в три от предаванията на обществената телевизия по време на предизборна кампания.  Тук задължение на регулатора е да следи за медиен плурализъм в предаванията.

Решението по това дело констатира нарушение на член 10 от Конвенцията, тъй като асоциацията неправомерно е изключена от въпросните  формати. Съдът припомня  общите принципи, произтичащи от съдебната му практика относно  упражняването на свободата на изразяване и плурализма в аудиовизуалните медии (Animal Defenders International срещу Обединеното кралство),   и по -специално принципа, че няма демокрация без плурализъм (Centro Europa 7 Srl и Di Stefano срещу Италия, Маноле и други срещу Молдова).

Държавата има задължението да гарантира  достъп на обществеността чрез телевизия и радио до безпристрастна, точна и плуралистична информация,  отразяваща по -специално многообразието на политическите мнения, особено в предизборен период  (Bowman срещу Обединеното кралство).

ЕСПЧ: Отговорност за враждебна реч или, според някои, хумор върху детска тениска

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на  ЕСПЧ (Голяма камара) по делото Z.B. v France.

Жалбоподателят е френски гражданин, подарил на тригодишния си племеник тениска, на която отпред пише “I am a bomb”, а отзад –    “Jihad, born on 11 September”.  Изглежда, че сам е измислил надписите и е поръчал тениската, макар това да не е решаващо. Детето отива с тениската в детската градина, директорът и още един  възрастен забелязват надписите, заведено е наказателно производство срещу чичото и той получава   двумесечна присъда условно и глоба в размер на 4000 евро.  Делото стига до ЕСПЧ.

Съдът отбелязва, че жалбоподателят съзнателно е измислил лозунгите, “разчитайки на  естеството на думата „бомба“, която също може да се отнася, в разговорен френски, към физически характеристики на привлекателен човек, като същевременно свързва това описание с идентичността на племенника си”. Пред националния съд и пред Съда жалбоподателят твърди, че това е хумор.

Съдът напомня, че хумористичната реч или формите на изразяване, използвани за хумористичен ефект, са защитени от член 10 от Конвенцията. Въпреки че такава реч не може да бъде  цензурирана единствено въз основа на   отрицателни или възмутени реакции,  все пак и по отношение на нея важат пределите  в член 10 от Конвенцията.

Правото на хумор не е неограничено и всеки, който разчита на свобода на изразяване по чл.10, има „задължения и отговорности“.  Апелативният съд в Ним е приел, че спорните лозунги не са обикновена шега, а напротив, отразяват умишлено намерение за прослава на  престъпни деяния, като ги представят в положителна светлина. Прокурорът е направил връзка между фактите по този случай и последните терористични атаки във Франция.

Според ЕСПЧ такъв контекст, колкото и сериозен да е, сам по себе си не би могъл да оправдае разглежданата намеса в настоящия случай.  Но все пак скорошни терористични атаки са довели до смъртта на три деца в училище. Фактът, че жалбоподателят няма връзки с нито една терористична група и не подкрепя терористичната идеология,   не намалява значението на контекста.

Тениската не е била видима,  съобщението е прочетено само от двама възрастни. Съдът  подчертава значението на липсата на публичност при разглеждането пропорционалността на намеса в упражняването на свободата на изразяване.

Не са известни намеренията на жалбоподателя,  но той казва, че за него това е  хумористичен жест. 

Съдът отново потвърди, че националните органи  поради своите преки и непрекъснати контакти с реалностите в своите страни, са в по -добра позиция да преценят „необходимостта“ от „ограничение“ или „наказание“, предназначени за изпълнение на легитимните цели на чл.10,  да разберат и оценят специфични обществени проблеми в конкретни общности и контексти. 

Съдът няма сериозна причина да  замени със собствена преценка  преценката на националните съдилища.

Санкцията не е непропорционална на преследваната легитимна цел.  Няма нарушение на чл.10.

ЕСПЧ: Отговорност за коментари под статус във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда за правата на човека, Голяма камара, по делото Sanchez v. France ( 45581/15).

Кмет на френски град има публично достъпен профил във фейсбук и пише на различни теми. Под един от неговите статуси се появява несъмнено враждебна реч. Кметът не се намесва и скоро получава призовка за  подбуждане към омраза и  насилие, след което е осъден да плати глоба 4000 евро, защото не се е намесил незабавно, за да спре разпространението на враждебната реч онлайн. Кметът обжалва и губи делото. Обръща се към ЕСПЧ.

Съдът установява, че   коментарите са били  видими около шест седмици след публикуването им, без да предприемат бързи действия, за да бъдат спрени от разпространение. Апелативният съд в Ним, потвърждаващ първоинстанционното решение, посочва, че с публичните профили се поема отговорност  съдържанието на публикуваните от трети лица изявления. Жалбоподателят не е действал незабавно, за да спре разпространението на коментарите, но също така   е обосновал позицията си, като е казал, че според него  такива коментари са съвместими със свободата на изразяване и затова преднамерено ги е оставил в профила си.

Засегнатите хора са тези с мюсюлманска вяра,  те са приравнени   с „наркодилъри и проститутки“,  „измет, който продава наркотици през целия ден“  – и това предизвиква   враждебност към  тях.

Съдът посочва  особената отговорност на политиците в борбата с враждебната реч и констатира, че заключенията, направени от националните съдилища, са напълно оправдани. Използваният език има за цел да провокира омраза и насилие. Според Съда личните атаки чрез обиди, подигравки или клевета, насочена към определени групи, или подбуждане към омраза и насилие срещу лице поради принадлежност към определена религия, са   безотговорно използване на свобода на изразяване, която подкопава достойнството или дори безопасността на групи хора.

По отношение на отговорността на жалбоподателя за изявления, публикувани от трети страни, Съдът отбелязва, че коментарите трябва да се разглеждат по -специално в контекста на местните политически дебати във връзка с предизборната кампания за парламент. Въпреки високата степен на защита на свободата на изразяване в контекста на политически дебати,  и че са  необходими много сериозни причини, за да се оправдаят ограниченията на политическата реч, и и че  трябва да се позволи свободно разпространение на  мнения и информация от всякакъв вид  – въпреки всичко това  коментарите, направени в настоящия случай, са очевидно незаконосъобразни.  

Жалбоподателят съзнателно е направил стената си във Facebook обществено достъпна, като по този начин позволява  да се публикуват коментари  – поради което е задължен да следи съдържанието на публикуваните изявления. Той  не би могъл да не знае, че е вероятно да има коментари от политическо естество, които по дефиниция са полемични и следователно трябва са  наблюдавани още по -внимателно.

Като политическа фигура  той дължи  още по -голяма бдителност – а коментарите   в настоящия случай са очевидно незаконни и в нарушение на условията за използване на Facebook.

Намесата в  правото на свобода на изразяване не е непропорционална.  Съдът установи, че решението на националните съдилища да   осъдят жалбоподателя поради това, че не е предприел бързи действия за заличаване на незаконните коментари, публикувани от други лица на стената на профила му във Facebook, който е бил използван във връзка с предизборната му кампания,  се основава на подходящи и достатъчни причини. Намесата е  „необходима в едно демократично общество“.

Няма нарушение на Член 10 от Конвенцията. 

Накратко:

  1. носи се отговорност за коментари на трети лица в социалните мрежи, в частност когато режимът на споделяне е за всички, публичен;
  2. публичните фигури имат висока степен на защита по отношение на собствените си особено политически изказвания, но и съответно към тях има високи изисквания за бдителност по отношение на враждебната реч.

Има едно особено мнение – с тезата  за смразяващ ефект: Съдът налага много тежки задължения на титуляра на профила, тъй като рискът е от  наказателно производство срещу него.    Когато се сблъска със съмнение относно спорния характер на изявление, на което той не е автор, титулярът   очевидно ще бъде склонен да изтрие коментара от  предпазливост. Сдържащият ефект е налице и свободата на изразяване е силно застрашена. 

ИТН внася законопроект за отговорността и финансирането на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес в Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, допълван в периода 2010- 2018 г. с правила за прозрачност на собствеността и финансирането на медиите. Като вносители са подписани сценаристите на Станислав Трифонов – сега депутати от ИТН.

Тъй като Законът за радиото и телевизията се отнася само до електронни медии, ГЕРБ през 2010 г. започна да дописва правилата за медиите в един закон, по начало създаден за съвсем друго – да уреди задължителното депозиране на печатни издания.

Един технически въпрос в скоби: използвам повода да повторя отново мнението си, че законопроектите трябва да са в машинночитаем формат, иначе медиите се налага да ги преписват, вместо да копират текста – все пак проектът не е защитено от авторското право произведение, което да се защитава и технически – трябва да може да се копира за целите на медиите и за ползване от гражданите. Очаквах това да се запише в Правилника на Народното събрание – изисквания за формата на внасяните законопроекти (машинно читаем формат, отворен, платформено независим, допускащ редактиране –

update: има такъв текст в Правилника:

Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от: 1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието; 2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието.

Втори въпрос е, че при тази редакция сякаш електронният подпис трябва да позволява последващо редактиране.

Но – уважаема администрация, защо приемате проекти в нарушение на Правилника?)

Предложенията:

46-154-01-54.pdf_-_2021-09-02_12.37.1646-154-01-54.pdf_-_2021-09-02_12.37.54

Две са новите идеи на сценаристите:

първо, изрично да се предвиди отговорност за главния редактор, като медиите се задължат да имат главен редактор – български гражданин или лице с постоянен или настоящ адрес на територията на РБ.

второ, изрично да се предвиди, че финансиране от лица с държавно или общинско участие в капитала, ЕС или други международни финансови институции или донори не може да надхвърля пет на сто от годишния оборот за предходната година.

С първото предложение сценаристите се включват в регламентиране на въпроса за отговорността, като искат да се въведе отговорност на физическо лице, различна от отговорността на автора и различна от редакционната отговорност на самия доставчик. ИТН не личи да се интересуват особено от свободата на бизнеса да определя организационна структура и управление (да има или да няма главен и заместник главен редактор), както и от свободата на услуги и свободата на установяване. В допълнение, в мотивите пише, че ЗРТ транспонира Директива 1808/2018 по отношение на редакционната отговорност, а този закон разширява кръга на лицата, които я носят – оставам с впечатление от редакцията на текста, че задължението за главен редактор се предвижда и за радио и телевизия (“всяко периодично издание или доставчик на медийни услуги”). Ако е така, предложението е съвсем проблематично.

С второто предложение ИТН иска да ограничи размера на финансиране от определени източници – като се цели изключване на възможността медиите да получават публичен ресурс, европейски средства или друго външно финансиране над пет на сто от оборота. Не става ясно къде според проекта са обществените медии и за тях отнася ли се предвиденото ограничение. Вносителите представят мярката като загриженост за независимостта на изданията. Това вече е обяснявано от Пеевски- Цонев – Хамид. Идеята за пазарно и непазарно финансиране е жива. След ДПС сега я поема ИТН.

Не говоря за Орбан, Русия, Полша, “чуждите агенти” – но то е ясно с какво се родеят тези предложения.

В обществен интерес е да се изработят критерии за качествена журналистика и към нея да се насочват средства от различни източници. Няма логика да се ограничават източниците на финансиране на качествената журналистика, от която има толкова голяма нужда, а в същото време европейски средства, облекчения и пр. да се насочват към издания, известни с неспазване на Етичния кодекс , черни кампании и пр.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги