Author Archives: Нели Огнянова

Обединено кралство: Безопасност онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията по комуникации и цифрови технологии в британския парламент е загрижена, че порнографските уебсайтове не са обхванати напълно от законопроекта на правителството за безопасност онлайн. Комисията очерта и други области, в които общественото изслушване е посочило необходимост от допълнително обсъждане.

Кореспонденция по повод Online Safety Bill:

От правителството към парламента

“Днес DCMS и Министерството на вътрешните работи публикуват законопроект за безопасност онлайн за предварителен законодателен контрол. През 2019 г. се ангажирахме да направим Обединеното кралство най-безопасното място в света онлайн, така че да бъдат защитени потребителите от онлайн злоупотреби и свободата на изразяване. Това новаторско законодателство (Online Safety Bill) изпълнява поетия ангажимент.”

От парламента към правителството

“Имаме аргументи по четири въпроса в законопроекта, които ни водят към различни законодателни решения от избраните в момента от правителството.”

Парламентарната комисия поставя интересни четири въпроса, единият е за дефиниране на гражданската журналистика.

Свобода на изразяване онлайн -изслушвания в парламента

Съвместно изявление след срещата на високо равнище ЕС – САЩ: сътрудничество в областта на технологиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съвместно изявление след Срещата на върха ЕССАЩ   в Брюксел, 15 юни 2021 г.

Частта за сътрудничеството в областта на технологиите:

За да дадем старт на този положителен дневен ред и да осигурим ефективна платформа за сътрудничество, ние създадохме Съвет за търговия и технологии на високо равнище между ЕС и САЩ (EU-US Trade and Technology Council, TTC). Основните цели на TTC ще бъдат разширяване на двустранните търговски и инвестиционни отношения; за избягване на нови ненужни технически бариери пред търговията; да координира, търси общи точки и да укрепва глобалното сътрудничество в областта на технологиите, цифровите въпроси и веригите за доставка; в подкрепа на съвместни изследвания и обмен; да си сътрудничат при разработването на съвместими и международни стандарти; за улесняване на регулаторната политика и сътрудничеството за прилагане и, когато е възможно, сближаването; да насърчава иновациите и лидерството от американски и европейски фирми; и за укрепване на други области на сътрудничество.

Сътрудничеството няма да засяга регулаторната автономия на Съединените щати и Европейският съюз и ще зачита различните правни системи в двете юрисдикции. Сътрудничеството в рамките на ТТС   ще се включи   и по-широки усилия   с цел насърчаване на демократичен модел на цифрово управление.

ТТС първоначално ще включва работни групи с програми, фокусирани върху сътрудничеството в областта на технологичните стандарти (включително относно AI, Internet of Things, наред с други нововъзникващи технологии), климата и зелените технологии, сигурността и конкурентоспособността на ИКТ, управлението на данни и технологичните платформи, злоупотребата с технологии, застрашаващи сигурността и правата на човека, контрола върху износа, скрининга на инвестициите, насърчаването на достъпа на МСП до и използване на, цифрови технологии и глобални търговски предизвикателства.

Възнамеряваме да установим  диалог между ЕС и САЩ за политиката на конкуренция в областта на технологиите (EU-US Joint Technology Competition Policy Dialogue), който да се съсредоточи върху подходите към политиката и прилагането на конкуренцията и засилено сътрудничество в технологичния сектор.

За да подкрепим обмена на съвместни изследвания и иновации, ние популяризираме програма за обмен на персонал между нашите агенции за финансиране на научни изследвания и възнамеряваме да проучим възможността за разработване на нова изследователска инициатива в областта на биотехнологиите и геномиката, с оглед определяне на общи стандарти. Ние също така ще задълбочим сътрудничеството в областта на обмена на информация за киберсигурността и   сертифицирането на продукти и софтуер за киберсигурност. Ние се ангажираме да работим заедно  за безопасни, сигурни и надеждни трансгранични потоци от данни, които защитават потребителите и подобряват поверителността.  За тази цел планираме да продължим да работим заедно за укрепване на правната сигурност в трансатлантическите потоци от лични данни. Ние също така се ангажираме да продължим сътрудничеството в областта на защитата на потребителите и достъпа до електронни доказателства по наказателноправни въпроси.

Eвропейска рамка за цифрова самоличност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикувана Препоръка (ЕС) 2021/946 на ЕК от 3 юни 2021 година относно общ инструментариум на Съюза за координиран подход към европейска рамка за цифрова самоличност.

В заключенията си от 1—2 октомври 2020 г. Европейският съвет призова Комисията да представи предложение за разработването на обща за целия ЕС рамка за сигурна публична електронна идентификация, включително оперативно съвместими цифрови подписи, за да се предостави на хората контрол върху собствената им самоличност и данни в онлайн среда, както и да се даде възможност за достъп до публични, частни и трансгранични цифрови услуги.

Съобщението на Комисията „Цифров компас за 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ предвижда до 2030 г. Съюзът и неговите граждани да могат да се възползват от широко внедряване на надеждна, контролирана от потребителите самоличност, която да позволява на всеки ползвател да контролира собствените си взаимодействия и присъствие в онлайн среда.

Разработването на различаващи се национални решения води до разпокъсаност и не позволява на хората и предприятията да се възползват от предимствата на единния пазар, тъй като те не могат да използват сигурни, удобни и единни системи за идентификация в целия Съюз, позволяващи достъп до обществени и частни услуги.

За да се подкрепи конкурентоспособността на европейските предприятия, доставчиците на онлайн услуги следва да могат да разчитат на решения за цифрова самоличност, които се признават в целия Съюз. За целта се препоръчва държавите членки да работят в тясно сътрудничество въз основа на предложение на Комисията за определяне на следните елементи като част от инструментариума:

  • рамка за техническа архитектура и технически справки, определяща функционирането на европейската рамка за цифрова самоличност в съответствие с Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги, като се вземе предвид предложението на Комисията за европейска рамка за цифрова самоличност;
  • общи стандарти и технически спецификации,
  • общи насоки и най-добри практики в области, където съгласуването на практиките ще подпомогне гладкото функциониране на европейската рамка за цифрова самоличност.

Достъп до обществена информация: джипката на Борисов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Всичко около прословутата “джипка“, ползвана от бившия премиер Бойко Борисов, е държавна тайна, включително собственост, цена на автомобила и цена на поддръжката, километри. Това става ясно от отговора на НСО до Медиапул.

Според собствената администрация на Борисов той е ползвал няколко Тойота Секвоя и една Тойота Тундра, които караше сам – и в компанията на министри, политически съмишленици и отговорниците за политическа комуникация обикаляше страната, включително в предизборна кампания.

Джипката” на Борисов са много джипки, но според НСО всичко е държавна тайна.

Изглежда вероятно след известно време да научим отговора, но не преди съдът да разпореди. Tези отговори са симптоматични за нивото на достъп до обществена информация – параметър, който се взема предвид при определяне на индексите на свободата на медиите и медийния плурализъм.

Прилагането на поправката Пеевски

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В публикация със заглавие “Осем пъти Министерството на културата е искало от МВР да търси собственици на медии” Дневник съобщава данни за прилагането на поправката на Закона за задължителното депозиране, която изисква деклариране на собствеността и финансирането на медиите и разпространителите.

“С промени в закона приети през ноември 2018 година с гласовете на ГЕРБ, ДПС и “Обединени патриоти” печатните, електронните и онлайн медии бяха задължени, освен да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик, да декларират и “всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането” пред Министерството на културата. Срокът за това е краят на юни всяка година.

За миналата година в културното министерство са обработени 350 декларации, което той определи като изключително малко. Според закона правомощията по регистъра е да се провери дали е подадена такава декларация или не. Ако не бъде установен собственика, Министерството на културата се обръща към Главна дирекция “Национална полиция”, които започват да проверяват сайтовете. По думите на Меликов, дори МВР не успява да открие и да проследят докрай кои са собствениците.

В министерството е формирана работна група, която да изготви промени в т.нар. закон Пеевски за отстраняане на някои недостатъци. На въпрос дали с промените и регистъра има успех за изсветляването на медийната собственост, Меликов заяви: “Не мисля, че е изсветлена”. Според него целта е да се напълни регистъра с информация, а не на глобяване.

Сред сайтовете, за които от културното ведомство са търсили информация, са: burgasdream.com, troyanpress.com, novinarnik.net, вестника “19 минути” и електронното му издание, sofia.media, vestonosec.net и други. Преди време “Дневник” писа, че именно Пеевски, който беше доскоро депутат от ДПС и медиен издател, е намерил начин да заобиколи собствения си закон, повече – тук.

Декларациите на сайта на МК:



Регистър по чл. 7а – 2019 г.

Регистър по чл. 7б – 2019 г.

Регистър по чл. 7а – 2020 г.

Регистър по чл. 7б – 2020 г.

Регистър по чл. 7а – 2021 г.

Регистър по чл. 7б – 2021 г.

ВАС за Каракачанов: неминуемо унизява, а следователно и накърнява човешкото достойнство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

„Циганите са станали изключително нагли. Парадоксално е, че циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен. Това не може да продължава повече и търпимостта на българското общество се изчерпва“.

Това е казал бившият вицепремиер и председател на ВМРО Красимир Каракачанов.

Комисията за защита от дисриминация е отнесла това изказване към допустимите.  КЗД е приела, че то не осъществява състав на нежелано поведение „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като, на първо място, не е насочено към конкретен субект – лице, още по-малко това да е самият жалбоподател, на следващо място, не формира отрицателно отношение към ромите повече от допустимото в конкретния случай предвид контекста, в който е направено изказването, както и не обективира омраза и агресия към дадения етнос, а единствено отразява гражданската позиция на неодобрение на автора към стореното и участниците в него. КЗД се е позовала на свободата на изразяване на мнение в демократичното общество, от която, подчертава, че следва да се ползва не само благоприятната или с неутрален характер информация, а и тази, която може да предизвика неодобрение, да изненада и дори да шокира част от обществото. При тези обстоятелства, решаващият състав на КЗД е посочил, че личните, субективни усещания и емоции на едно лице, отразяващи вътрешния му светоглед при възприемането на подобна информация с неоспоримо негативно съдържание, не могат да имат значението на общовалиден критерий при оценката на дадено изказване като враждебно или дискриминационно.

Гражданска позиция на неодобрение, казва КЗД за вицепремиера.

Първоинстанционният състав е възприел становището, че

  • претендираната пред КЗД дискриминация не се доказва поради липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства за създаването на унизителна или застрашителна среда за членовете на Сдружението-  за да може едно нежелано поведение да доведе до визираната в нормата неблагоприятна среда, то трябва да е проявявано системно, да не се касае за еднократно действие, тъй като само системно проявявано негативно отношение спрямо дадено лице, на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., е от естество да предизвика чувство на тревожност, несигурност, отхвърляне и враждебност у потърпевшия.
  • липсва и друг съществен елемент от фактическия състав на нарушението „тормоз“ по смисъла на ЗЗДискр., а именно – целта на сочения като дискриминатор с изявлението си да предизвика негативни последици спрямо конкретно лице или група лица от ромски произход, изразяващи се в накърняване достойнството на тези лица и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
  • процесното изказване на Красимир Каракачанов по повод нападението и побоя над военнослужещ в с. Войводино не сочи на насърчаване и подтикване към дискриминационно поведение, не съдържа указание и не оказва натиск към извършване на дискриминация.

Върховният административен съд с Решение 6976 от 9 юни 2021

ОТМЕНЯ решение № 17/10.01.2020 г. по преписка № 7/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено, че с направените в ефира на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г. изказвания Красимир Каракачанов, заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1, т. 1 от същия закон и е оставена без уважение жалбата на Сдружение „Единство“ в тази част.
ВРЪЩА делото в отменената част като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Сдружение „Единство“, ЕИК [ЕИК] при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3706 от 09.07.2020 г. по адм. дело № 1334/2020 на Административен съд – София-град в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.

Мотивите са обстойни, с анализ на фактите, които не са спорни, и с позоваване на практика на ЕСПЧ, Съда на ЕС и практика на ВАС.  В частност:

“Особено значение в съвкупността от обстоятелства, обхванати от преценката за реализиране на състав на дискриминация, изразена в словесна форма и представляваща „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., имат естеството на конкретните изявления и фактът, че същите биват широко разпространени чрез средствата за масово осведомяване. Макар последният факт да не може да бъде вменен пряко във вина на автора на изявлението, доколкото не той е отговорното лице за избора на съдържание на излъчваните в национален ефир репортажи и предавания, то несъмнено заместник министър-председателят и министър на отбраната на Република България Красимир Каракачанов следва да може да държи сметка за повишения интерес на обществеността към неговите изказвания по актуалните теми на деня, поради което да съзнава и високата степен на вероятност коментарите му, изразяващи било лично мнение по даден обществено значим въпрос или позицията на институцията и властта, които представлява, да бъдат разпространени и публично разгласени чрез средствата за масова информация.

По своето естество, процесното изказване на Красимир Каракачанов, цитирано дословно по-горе, в което се съдържат негативни коментари спрямо ромите като цяло, надхвърля допустимото в случая отрицателно отношение към коментираните прояви на тежки престъпления от съответните лица и излиза от контекста на обсъждания конкретен инцидент, по повод на който е направено изявлението на министъра от с. Войводино. Оспореното като дискриминационно изказване не изразява критичната гледна точна на неговия автор единствено по отношение на извършителите на въпросните тежки престъпления. Използваните изразни средства носят ясното и недвусмислено послание, че негативните характеристики, относими към точно определени лица, за които е установено, че са извършители на престъпления, се приписват на цялата ромска общност посредством използвания похват на обобщаването. Без съмнение изрази като: „… циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен… търпимостта на българското общество се изчерпва“ не могат да бъдат тълкувани по друг начин освен като стигматизиращи и представящи цялото ромско население в страната под знака на негативната, осъдителна оценка, дадена по повод извършването на конкретно престъпно деяние от едно или повече лица, представители на ромския етнос. Независимо какви са били намеренията и подбудите, мотивирали изказването на касационния ответник, дали същият е искал да насочи критиката и неодобрението си единствено и само към извършителите на конкретните престъпления или не, факт е, че използваните от него изрази (словесно изразено нежелано поведение по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр.) говорят за ромското етническо малцинство в неговата цялост, назовано с общото наименование „циганите в България“.

По този начин се създава внушението и се отправя посланието, че описаните негативни свойства се отнасят до всеки един от представителите на тази общност. Подобно обобщаване на личностите на всеки, който се самоопределя като ром и стереотипизиране на образа на ромите като „нагли“ членове на обществото, спрямо които търпимостта на българите „се изчерпва“, без съмнение може да накърни и накърнява достойнството на представителите на етническата група, като същевременно допринася за създаването на трайно негативни, потенциално враждебни и конфликтогенни нагласи, насажда отношение на недоверие и нетърпимост в обществото спрямо всеки представител на ромския етнос. Това неминуемо унизява, а следователно и накърнява човешкото достойнство на хората, които се определят етнически като роми, защото ги представя с колективния, стигматизиращ образ на правонарушители.”

Запис от охранителна камера в заведение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърът на правосъдието гостува в сутрешния блок на Нова телевизия и  –  в отговор на въпрос за контактите на президентски съветник, заснет  от охранителна камера в заведение, след което записите са  разпространени в социални мрежи и сайтове – коментира така:

Освен това за мен възниква един юридически въпрос – никой не попита за какво служат тези камери, това е едно безспорно прекрачване в частната сфера,  въобще няма никакъв личен живот, отделно е, че  публичните лица имат други граници на защита на личната сфера, но аз поставям един въпрос, който журналистите според мене също повече трябва да разискват […]

1

Министърът е прав, все по-малко има личен живот.

Конституцията предвижда, че никой не може да бъде следен, филмиран, записван – освен в предвидени в закон случаи.

Такъв закон е Законът за частната охранителна дейност. Охранителните камери осъществяват намеса в личния живот на основание на закон. (И по това заснемането на президентски съветник от охранителна камера в заведение се различава от заснемане  на спящия Бойко Борисов или на спалнята му от посетител).

Но видеозаснемане от охранителни камери  може да се осъществява законно при определени условия. Едно от тях – камерите да бъдат означени.

Сега внимание: разполагаме с председател на политическа партия ГЕРБ, а в последните десет години – и министър-председател, който смята означаването на видеокамерите  за абсолютна глупост.

2

Министърът е прав, публичните фигури имат нисък праг на защита –  но това не означава, че съвсем нямат защита. Съдът за правата на човека с практиката си създава ориентири за разграничаване на двата вида хипотези. Например когато разглежда заснемане със скрита камера на депутат, председател на парламентарната комисия за контрол върху хазарта, да посещава игрална зала – решение по  делото Alpha Doryforiki Tileorasi Anonymi Etairia v. Greece. 

Съдът е на мнение, че – когато влиза в зала за хазарт – A.C. би трябвало да очаква, че поведението му е наблюдавано и дори записано с камера, особено с оглед на фактa, че той е публична фигура.

Съдът подчертава още, че защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията на журналистите, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика.

Съд на ЕС: отговорност на издателя за неправилен здравен съвет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по дело C‑65/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)  по дело VI срещу KRONE — Verlag Gesellschaft mbH & Co KG.

Защита на потребителите — Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока — Директива 85/374/ЕИО — Член 2 — Понятие „дефектна стока“ — Екземпляр от печатен вестник, който съдържа неправилен здравен съвет 

Запитването е отправено в рамките на спор между VI, австрийска гражданка, и KRONE — Verlag Gesellschaft mbH & Co KG, установено в Австрия медийно дружество, по повод иск на VI за обезщетение за вреди поради телесни повреди, получени след спазването на неправилен здравен съвет, публикуван в издаван от дружеството вестник.

KRONE публикува в рубрика, озаглавена „Hing’schaut und g’Sund g’lebt“ („Вижте и живейте здравословно“), статия за полезното действие на компрес от настърган хрян. Тази статия е подписана от Kräuterpfarrer Benedikt, който като експерт в областта на билколечението дава безплатни съвети в хроника, публикувана ежедневно от вестника. Статията съдържа следния текст:

„Облекчете ревматичната болка

Прясно едро настърган хрян може да помогне за намаляване на ревматичната болка. Засегнатите зони първо се натъркват с растително масло, след което върху тях се полага настърганият хрян и се притиска. Този компрес може да се остави върху съответните зони в продължение на два до пет часа”.  Правилното време е от две до пет минути.

Ищцата в главното производство е следвала грешната публикация, след което е предявила иск KRONE — Verlag да  заплати  обезщетение за претърпените от нея телесни повреди и да бъде ангажирана отговорността на този издател. Следва да се прецени дали ако печатно издание, разглеждайки парамедицински теми, дава неправилен здравен съвет, чието спазване е увредило здравето на читател на това издание, публикацията представлява „дефектна стока“ по смисъла на тези разпоредби за защита на потребителите. 

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 2 във връзка с членове 1 и 6 от [Директива 85/374] да се тълкува в смисъл, че за (дефектна) стока следва да се счита и материален екземпляр от всекидневник, който съдържа неправилен от професионална гледна точка здравен съвет, чието спазване причинява вреда за здравето?“.

Съдът:

Здравният  съвет  по естеството си представлява услуга.  Може ли услугата, когато е включена в материална движима вещ, в случая  вестник, да придаде дефект на самия вестник, поради факта, че съветът (услугата)    е неправилен?

Не.

Услугата, а именно неправилният съвет, не се отнася до  вестника,   носител на информацията. Следователно посочената услуга не е част от елементите, които са присъщи на вестника и сами по себе си позволяват да се прецени дали стоката е дефектна. А и,  формално, липсата на разпоредби в Директива 85/374 относно възможността да се ангажира отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, за вредите, причинени от услуга, на която стоката е само физически носител, изразява волята на законодателя на Съюза.

Брой на вестник, който, разглеждайки парамедицински теми, дава неправилен здравен съвет, чието спазване е увредило здравето на читател на този вестник, не представлява „дефектна стока“ по смисъла на Директива 85/374.

Оздравяване на медийната среда: с участието на министър и генерален директор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Отношенията  между служебния министър на културата и генералния директор на обществената телевизия напоследък са доста интензивни.

  • Хрониката

След назначаването му за служебен министър проф. Минеков изпрати две писма до регулатора и до генералния директор на БНТ, в които се задават въпроси, свързани с редакционни  решения. Но и повече – направи изказване, че се натрупват явления, които могат да го предизвикат да поиска оставката на Емил Кошлуков.

СЕМ е отговорил протоколно.

Кошлуков е отговорил, че спазва закона.

Вътрешни за БНТ структури – журналистически дружества и Управителният съвет –  публикуват позиции  срещу намеса в работата на БНТ. Управителният съвет (с двама юристи   в състава: Христо Томов и Десислава Преображенска) сочи, че телевизията е “подложена на безпрецедентна атака”, и изпраща писма до ЕК, ЕП, ЕСРТ, държавите от ЕС и пр.

По време на пресконференция на 8 юни министърът отделя време на факти от биографията на Кошлуков, политическите му ангажименти в миналото, страницата с Ноуфрейм и ТВ7,  трудовия му стаж в Алфа, който да се докаже от НАП и НОИ – за да премине към ограниченията за асоциирани лица по Магнитски, по повод на които  министърът ще се обърне към ДАНС за изясняване дали  Кошлуков е асоциирано лице.

Все в тази конференция има още един епизод, който ще влезе в учебниците – епизодът “Мила Бети”. Министърът чете (вероятно) мейл “Мила Бети, моля те, кажи, че Кошлуков има две или дори три години стаж при мен в телевизията”. Председателката на СЕМ Бетина Жотева е отрекла получаването на подобно писмо.

В отговор на сайта на обществената телевизия се появи Позиция на генералния директор, копирана от Фейсбук,  в която се казва, че изнесените твърдения са “откровени лъжи и клевети”, без да се уточнява за кои твърдения става дума.  Към това в предаването Още от деня  на 9 юни се появи и самият генерален директор  – и използва едни  17 минути  в праймтайма на поверената му обществена  телевизия  за коментари, включително по твърденията на министъра – за финал с тезата  “аз лежах в затвора, докато ти си лежал на плажа“.

Очаквано в  предаването Още от деня  на следващия ден 10 юни се появи министърът. Водещата се опитваше да задава риторични въпроси (“наистина ли смятате, че журналистите в БНТ са терористи”), на които министърът не обърна внимание (“интересувам се от стажа на генералния директор в Алфа, освен това нося подписка за оставката на генералния директор, покажете я в новините”). В последна сметка 14 минути  и половина двамата в студиото говориха едновременно и на висок тон.

Кошлуков е казал, че ще си търси правата с всички законни средства.

А през вчерашния ден министърът е обобщил в интервю за Елена Йончева, че СЕМ не действа и “основното нещастие е, че законът е недействащ”.

  • Към дискусията

(а) Пред скоби: споделям мнението на министъра, че БНТ заслужава по-добро управление.

(б) Качеството на медийната среда е достигнало рекордно ниски нива. Усилията за оздравяване  на медийната среда трябва да се подкрепят – но правото на ЕС държи правителството/министрите далече от програмни и кадрови решения.

(в) Основанията за предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор са предвидени в закона –  в частност грубо (едно или повече) или системно (установено от СЕМ) нарушение на принципите на закона. Решението се взема от регулатора. Мандатът на Кошлуков изтича през юли 2022.  Същевременно има законодателен порив мандатите да се удължат на 5 години – сега са 3 години.

(г) За журналистиката в Още от деня на 9 и 10 юни:

  • В емисията на 9 юни   Кошлуков си направи селфи. Журналистика там нe  видях.
  • Можем само да спекулираме дали министърът е поискал право на отговор по реда на чл.18.2 ЗРТ (писмено) или посещава БНТ на общо основание за емисията на 10 юни. Ролята на водещата е различна в двете хипотези. Пред телевизията министърът каза на събралите се хора, че е дошъл за право на отговор.   Ако  е поканен за право на отговор,   не го реализира.  Успя да каже само едно-две изречения по темата (“Нямам роднини в ЦК”) и би могъл да подаде жалба за нарушение на ЗРТ.

 

  • Update. 18 юни 2021.

Площад Славейков публикува жалбата на служебния министър на културата до СЕМ:

vm1
vm2

Магнитски за Пеевски и др.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1. Пеевски на светло

Името на Дилян Пеевски  не се споменаваше  – или се споменаваше ограничено – години наред в българските медии:

  • преди фалита на КТБ – защото се знаеше малко за него, не се разграничаваше добре собствеността и ролята на Пеевски от ролята на майка му (и се налагаше да се пише за субекта Пеевски – Кръстева) и от Цветан Василев (съответно за субекта Василев – Пеевски  – и без друго  Цветан Василев каза на Валерия Велева, че Пеевски му е като син, преди да престане да му бъде).
  • след фалита на КТБ – по същите причини, по които името Дилян Пеевски отсъства от обвинителния акт  в мегаделото “КТБ”.

А основания за споменаване имаше, но  проправителствените медии го споменаваха главно като законодател и дарител. И – както Борисов казваше – като един депутат.

2. Правителството на САЩ

На 2 юни 2021, в деня на Ботев, това се промени.  Набрали въздух, застанали “не пред Американското посолство, защото не може”, а някъде из Горен Лозенец,  репортерки патетично  наваксваха многогодишното си мълчание по темата Пеевски,  като начало прочитайки изцяло и изразително  изявление на Министерството на финансите на САЩ.

Пълният текст на български език.

Там се съдържа и следното: “В резултат от днешната мярка се блокира цялата собственост и право на собственост и други собственически права ( на посочените по-горе лица), които се намират в Съединените американски щати или са във владението или под контрола на граждани на САЩ и постоянно пребиваващи в САЩ. Такава собственост, право на собственост и други собственически права задължително трябва да се докладват на Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC). Освен това се блокират всички дружества, притежавани пряко или непряко (с дялово участие от или над 50 процента) от едно или няколко от санкционираните лица.

Ако не е налице общo или нарочно разрешение, издадено от OFAC, или освобождаване от задължението по друг начин, предписанията на OFAC по принцип забраняват всички транзакции от граждани на САЩ или постоянно пребиваващи в САЩ или транзакции на територията на САЩ (или извършвани транзитно през САЩ), отнасящи се до каквато и да е собственост или право на собственост и други собственически права на публично обявените или по друг начин санкционирани лица. Забраните включват каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от, на или в полза на санкционирано лице или получаването на каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от такова лице.”

 

3. Министерският съвет

Тъй като към момента няма изработена нормативна рамка, по която държавата да предприема действия в случай на санкции, наложени от органи на друга държава, Министерският съвет със свое решение от 4 юни:

(а) създава група от представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Националната агенция за приходите (НАП), която в спешен порядък да изготви и да поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. В списъка на асоциираните лица да се включат:

  •   всички физически лица и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC;
  •   всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на юридическите лица от буква „а“, включени към момента и за последните 5 години.
  •  всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка.

Списъкът е публичен и се актуализира.

(б) възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да “предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, в които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка и да не влизат в нови взаимоотношения.”

Според Капитал това означава две линии на разширение спрямо посочените от МФ на САЩ ограничения:

  •  “всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на фирмите в списъка на OFAC”. При това не само настоящите, а и за последните пет години. Това практически ще включи всички, които са били партньори или са заемали ръководни длъжности в официално декларираните бизнеси на Пеевски и Божков.
  • “всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка”. Ограниченията следователно се очаква да се основават върху “не просто формална юридическа свързаност, а и финансова, като ще се проследяват финансови потоци, прехвърляния на активи и т.н. А също и евентуални данни, налични в службите.” В списъка могат да се окажат “компании като “Булгартабак”, “Юрий Гагарин”, “Техномаркет” и много други като официално свързани с Делян Пеевски. А също там може да се видят и имена на адвокати, мениджъри и всякакви други подставени лица, контролиращи активи за десетки и стотици милиони на хартия.” Според министъра на финансите “заради широкото понятие “асоциирани лица” в закона “Магнитски” решението е да се установят всички, които потенциално може да попаднат там и държавата да спре да работи с тях.”

4. Главният прокурор

В тази картина за главния прокурор и прокуратурата знаем, че

  • според тях те са сътрудничили със САЩ, за да се предприемат въпросните мерки;
  • също според тях   те нямат достатъчно данни и “прокуратурата ще поиска от партньорските ни правоприлагащи органи конкретизиране и разширяване на посочената от тях информация”;
  • също според тях “по отношение на лицето Пеевски през годините от страна на прокуратурата са били извършвани редица проверки и предстои същите да бъдат анализирани”, но заедно с това ВКП се е самосезирала и за всекиго от лицата е  “образувана отделна преписка, по която ще се събират данни за евентуално извършени престъпления”;
  • според посланик Мустафа посолството не планира среща с главния прокурор по повод мерките.

5. Последици за медиите

В медийния сектор също се очакват последици.  Ще се види в регистъра на действителните собственици  какво е останало на името на Пеевски след последните съобщения за разпоредителни сделки, но ако се окаже правилна интерпретацията, че терминът свързани лица  има по-широк обхват от формалната юридическа свързаност и се мине към финансовата връзка и подставените лица, тогава ще има още последици за медиите. Например Бойко Ноев обръща внимание върху  ТВ “Европа”  – поради връзките с Пеевски на търговското дружество „ДиПи“ на Добрин Иванов, твърдян собственик на ТВ „Европа“.

Но първата последица за медиите вече е налице:  едно табу по-малко.  В този блог  съм писала за Пеевски повече от 60 пъти, започва се с  честотите, които Тройната коалиция дава на майка му и с отричането, че има медии и че са финансирани от КТБ.