Author Archives: Нели Огнянова

Кой определя правилата: Тръмп v Twitter

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ефира на Дарик Радио по въпросите на свободата на изразяване и платформите. Водеща Пролет Велкова, с Георги Лозанов.

https://darikradio.bg/imashe-li-pravo-tuitar-da-zalichi-akaunta-na-donald-tramp.html

Някои от тезите:

Нека институциите да се занимават с политиците, нека има институционални реакции, не само реакции на платформите.

Платформите при определени обстоятелства имат право да се намесят в съдържанието. Да се проведе разговора за абсолютната свобода и да се съгласим, че такава няма.

Платформите нямат задължение да не заличават профила на когото и да е или да му дават думата. И традиционните медии не са длъжни по Конституция в САЩ или тук да дават думата на източници на дезинформация, пропаганда, хибридни заплахи. Ако дадат – в реално време да означат съдържанието, което подлага живота, здравето или изборите на хората на риск.

Намесата на платформите по отношение на Тръмп е с основания, сходни с някои от основанията в резолюцията за импичмънт. Камарата на представителите гласува за импичмънт впрочем днес. Сенатът ще се върне на работа ден преди клетвата, така че предстои post-presidency trial – един нов жанр в Сената.

Двата модела за намеса в съдържанието – на държавата чрез правото и от страна на самите платформи – имат и силни, и слаби страни. Едва ли може да се очаква да продължава така. На път е правна рамка за платформите – в ЕС, в ОК, в САЩ също се обсъжда ревизия, с изисквания за прозрачност и за начини за легитимиране и контрол върху решенията на платформите.

Традиционните медии в САЩ претърпяха голямо развитие през периода, в който бяха обвинени като врагове на народа. Научиха се да не се оставят да ги обсебват и присвояват. Този урок е добре да се анализира и от нашите медии, които често транслират от откровени глупости до пропаганда, особено казани от лица на някаква позиция – без да реагират.

И да, не говоря само за covid – макар че специално по тази тема от глупости може да се умре, а от глупостите на министри, депутати, регулатори и пр. – не така непосредствено.

Първи президент на САЩ с втора процедура за импичмънт: въпросът за незащитеното слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След атаката срещу Капитолия възникна недоумението наистина ли защитата на демократичните ценности в САЩ е предоставена на платформите, след като Facebook наложи мярка срещу президента Тръмп за неопределено време, а Twitter заличи @realDonaldTrump.

Пет дни по-късно реакциите и извън интернет индустрията са вече видими. Големи компании обявиха, че спират финансирането на лица, които не са подкрепили сертифицирането на гласовете за избор на президент.  Това е ясно и ефективно послание.

Може да се прочете и проектът  на решение за импичмънт – политическия отговор на Камарата на представителите. В историята Тръмп ще остане като първият президент на САЩ с две процедури за импичмънт, при това на различни основания. Новата процедура има основания, свързани с   оказване на натиск върху институциите (три телефонни разговора с държавни служители в Джорджия, в които Тръмп настоява да се намерят 11 000 гласа) и  подбуждане към бунт (“If you don’t fight like hell, you’re not going to have a country anymore.”). Според юристи, цитирани от Ню Йорк Таймс, има и   конкретна незаконна цел – да повлияе върху решение, запазено по Конституция за законодателната власт – и по този начин да не се съобрази с конституционния принцип за разделение на властите. 

Когато миналата седмица платформите вземаха решенията си да наложат мерки срещу Тръмп, още нямаше институционални оценки. Доколкото става дума за частни компании, общо е мнението, че засега Първата поправка не ги обвързва по начина, по който обвързва държавата – въпреки че съдебната практика в това отношение е динамична и  съдилищата вече са на път да правят някои аналогии, вж решенията за Тръмп в Twitter, според които съобщенията му са официално правителствено слово (факт) и поради това той  няма право да блокира критика –  Knight First Amendment Institute at Columbia University v Donald Trump (2018) u решението на Апелативния съд (2019).

Но вън от това  изявленията на Тръмп подлежат на анализ от гледна точка на стандартите в съществуващата в тази област съдебна практика за защитено и  незащитено слово. Решението  Brandenburg v. Ohio (1969)  дефинира три критерия – (1) дали лицето действително  използва думи, които насърчават хората  да предприемат незаконни действия,  (2) дали опасността   е непосредствена – а не в неопределено бъдеще  и (3)  дали изявлението е направено в ситуация, в която е вероятно да последва  насилие.

Впрочем Тръмп   и друг път е бил съден за призоваване към насилие  –  –Nwanguma v. Trump през 2016 заради  “Get ’em out of here”  като кандидат- президент, което е било последвано действително от употреба на сила по отношение на хора, но Апелативният съд се позовава на “Don’t hurt ’em” и решава, че все пак изявлението е било в рамките на защитеното слово.

Съдейки от мотивите за импичмънт, в случая критериите за незащитено слово изглежда по-скоро да са изпълнени, особено третият критерий е изпълнен със сигурност – не само е имало вероятност да последва насилие,  но като пряк резултат следва  смърт на участници в събитията.

Тези факти се пропускат от защитниците на неограничена свобода на изразяване. Неограничена свобода няма нито офлайн, нито онлайн и по никое право. Отдавна е известно, че има незащитено слово в случаи като “Да извикаш Пожар! в препълнен театър” или – от киното – clear and present danger.

В обичайни условия дали критериите са изпълнени  решава съдът. Той може да установи неизпълнение, както в решението Hess v. Indiana, където лицето казва на последователите си ‘We’ll take the fucking street later’ – и вторият критерий не е изпълнен.

Но през 2021 – при вземане на решение за сериозно ограничаване на президент на държава – решение, каквото не се взема всеки ден – съдът не участва. Решенията са на самите платформи. И бордът по съдържанието на Facebook не се забелязва да участва дори. Този въпрос – за легитимиране на решенията – стои открит.

Когато Ансип каза, че ЕК няма да предлага Министерство на информацията и платформите ще се саморегулират, изказването беше прието с ентусиазъм. Още тогава беше ясно, че няма ли ги държавите, ще ни модерират индустриите. И това няма да ни хареса. Също няма да ни хареса.

Търси се третият път.

След Тръмп: за медиите и публичността

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Процедурите по предаване на властта в САЩ следват своя ход, гласовете са преброени, вицепрезидентът Майк Пенс обяви, че Байдън е получил 306 гласа от Изборната колегия при необходими за избор 270.

Но това е в ранната утрин на 7 януари, а предходният ден ще остане в историята като урок в много отношения. Това е характерен момент в отношението между Тръмп и избраните от него комуникационни канали, които той наложи за общуване с американските граждани и дори с институциите: известно е, че и висши служители са уволнявани с туит. Тръмп заобиколи традиционните медии и избра Twitter за бързо и директно изпращане на посланията си до милиони последователи, като в някои дни броят на съобщенията му надминава сто.

Друг момент е, че ако Тръмп публикува видео, особено по важен политически въпрос, телевизиите го включват в институционалните си новини. Така възможността за граждански контрол и интерактивност чрез журналистиката отпада, а медията Тръмп не се съобразява с никакви журналистически стандарти и е доказан източник на дезинформация.

Какво обаче се наблюдава в края на президентството:

Традиционните медии

В такъв контекст традиционните медии и главно качествената журналистика бяха изправени пред дилемата да отразяват ли или не фантазиите и пропагандата с източник Тръмп. Проверката на фактите – последваща и често отдалечена във времето – не доведе до очаквания резултат, хората не се мотивираха от обясненията, че Тръмп не се основава на факти, а си измисля и прави пропагандни внушения. Изборите през ноември показаха нов и по-ефективен подход, заимстван от социалните мрежи – традиционните медии етикетираха, вземаха отношение към истинността още в заглавието: “Тръмп без доказателства каза, че печели Джорджия”. Вместо – както беше дотогава: “Тръмп обяви, че печели Джорджия” да бъде последвано от проверка на фактите в отделен материал.

Внимателна оценка изисква въпросът кои гледни точки трябва да имат достъп до аудиторията и има ли такива, които не следва да бъдат отразявани, вж по този повод бележката на Ню Йорк Таймс .

Платформите

Платформите предприемат мерки,  по-решително реагира Twitter, мерки наложиха Facebook u Instagram, и  YouTube, и останалите мрежи. Ню Йорк Таймс обобщава обстановката:  Президентът губи платформите си (7 януари)  и Twitter действа след Facebook, Snapchat, Twitch и другите (9 януари).

Дори Tik Tok, където Тръмп по известни причини няма профил,   заличава клипове от безредиците във Вашитгтон и призиви към насилие .

И още новини – Parler изглежда няма да може да стане новият дом на alt-right пропагандата, защото Google u Apple няма да допуснат това.  update 11 януари:  Parler e офлайн, досега е разчитал  на услугата  Amazon Web Services (AWS), но услугата е отказана, защото  “в Parler има десетки публикации, които насърчават насилието”. Google и Apple премахнаха  Parler от техните магазини за приложения “поради неспазване на изискванията  за модериране на съдържанието”. Parler е онлайн от 2018 г. и може да се върне, ако намери алтернативен хост, но директорът Джон Маце е  заявил пред Fox News: ” има много проблеми, защото всеки доставчик, с когото разговаряме, казва, че няма да работи с нас”.

Ескалацията на реакциите е очевидна: Facebook  започна с временно ограничение, което премина в постоянно, а мерките на Twitter започнаха с  означаване, след това –  заключване и забрана за ретуит, докато накрая се стигна до  заличаване на профила.

Основанието е приложено по отношение на по- широк кръг хора –

Ограниченията: въпросът не е черно – бял

Дискусиите, които сега имат повод да се разгърнат,  в специализирана среда текат вече няколко години. Сега въпросът е могат ли  да заличат профила на Тръмп, но рамковият въпрос е за отговорността на платформите за съдържание, предоставено от трети лица, съответно правото им да се намесват в съдържанието. В САЩ дискусиите се активизираха около Infowars, сега и около нежеланието на Тръмп да напусне политическата сцена.

Неизброими вече са поводите, по които  е обсъждана  отговорността на платформите, напр.  новата разпоредба на чл.17 в директивата за авторското право 2019/790, за правомерността на която Полша  води и дело пред Съда на ЕС, както казват – с изгледи да го спечели.

Естествената склонност на държавите е  интензивно да регулират съдържанието. Тръмп показа как властта може да се използва по напълно личен повод: Twitter означи негово съобщение, той в отговор каза, че “няма да позволи   шепа компании да прераснат в титани, които контролират жизненоважни пътища за националния  дискурс под прикритието на насърчаване на открити форуми за дебати” и че те ще  носят отговорност като всеки традиционен редактор и издател. Трябваше в срок от 60 дни да започне ревизия на параграф 230, но няма информация това да е станало.  

Същевременно си пробива път убеждението, че платформите не са само транспорт. Защото не са. Води се  обсъждане  на параграф 230 в САЩ, очаква се приемане на DSA в Европа:  развръзките в нормативно отношение приближават.

От отговорността на платформите към въпроса за  демокрацията

Платформите несъмнено са технологии с възможна двойна употреба – с положителни и отрицателни ефекти. Вярно е, че човечеството прави и лоши избори – и платформите му помагат да ги прави.

Изглежда наблюдаваме, че човечеството е решило платформите да поемат отговорност за лошите избори, които то, човечеството, прави. Но големите платформи под американска юрисдикция днес са продукт на частна търговска дейност, те дори едва благодарение на Върховния съд на САЩ и едва отскоро са в някакви отношения с Първата поправка. Ето решение по такъв въпрос, Сотомайор пише особеното мнение.

Така че финалният въпрос е : как изобщо нещата са доведени дотам – от решенията на едни бизнесмени като Дорси и Зукърбърг да зависят драматично общественият ред, националната сигурност, демокрацията.

Натали Хелбергер пише в Twitter:

update 11 януари: Брайън Гарстън, професор в Йейл, поставя въпроса днес в Ню Йорк Таймс: Конгресът трябва да защити себе си

Съд на ЕС: делото на Полша срещу филтрирането

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Приемането на директивата за авторското право (ЕС) 2019/790 беше свързано с доста вълнения по повод въведеното задължение за контрол на входа, сега чл. 17.

В последна сметка Полша атакува разпоредбата пред Съда на ЕС и поиска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790.

Ответници  по дело С-401/19 са Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз.  Европейската комисия и правителствата на Франция и Испания  също са встъпили в делото на страната на институциите, но са представили  “поразително противоречиви” тълкувания на това, което член 17 всъщност изисква от платформите:  Комисията, Съветът и Европейският парламент твърдят, че член 17 съдържа достатъчно вътрешни гаранции, за да се предотврати неоправдано ограничаване на основните права на потребителите, а  Франция и Испания твърдят, че  ограничения на основните свободи са оправдани от целта, която член 17 се стреми да постигне.

От  Kluwer Copyright научаваме за развитието на това дело пред Съда. В края на 2020 г. се  е състояло изслушване, което според експертите е показало, че Съдът приема жалбата на Полша много сериозно и че съответствието на оспорените разпоредби на член 17 с Хартата далеч не е очевидно. Често е имало позоваване на  заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по делата YouTube и Cyando, което е силно критично към изискването платформите да контролират нарушенията на авторските права на техните потребители.

Според Франция и Испания всеки конфликт между основните права на носителите на права и ползвателите винаги трябва да се разрешава в полза на носителите на права, защото според тях вредата за носителите на  права, която може да бъде причинена от временната наличност на произведения, нарушаващи правата им, на платформи, е много по-голяма от всяка вреда за потребителите, която би била причинена от временното блокиране на правомерно качване.

Полша е подчертала, че дори тълкуването на член 17, предложено от Комисията и Съвета, противоречи директно на твърденията на Франция и че „това ясно показва, че има проблем с член 17 като такива “.

Интересът на Съда е бил насочен към въпроса дали качванията трябва да останат достъпни, докато са в процес на проверка, или трябва да бъдат блокирани, докато законността им бъде потвърдена.

Въпреки многократните въпроси от Съда, никоя от страните не е посочила алтернативи на използването на филтриращи технологии. Никой не е успял да се проитвопостави убедително на тезата на Полша, че единственият ефективен начин за спазване на член 17, параграф 4, букви б) и в) е използването на филтри. 

Съдът се е интересувал от съдбата на  забраната за общи задължения за наблюдение и дори е нарекъл наивно съмнението във факта,  че  големите носители на права ще представят дълги списъци с хиляди произведения, които да бъдат блокирани, веднага щом директивата влезе в сила.

Изглежда правдоподобно, се казва в публикацията,  Съдът на ЕС  да отмени спорните разпоредби в член 17. Ако го направи, това вероятно ще се дължи на факта, че те представляват общо задължение за наблюдение в нарушение на Директивата за електронната търговия и  Хартата на основните права на ЕС.

Но срокът за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790 вероятно ще изече преди решението на Съда да стане известно.

Съд на ЕС: право да бъдеш забравен – делото Google/ CNIL

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През септември 2020 стана известно още едно решение на Съда на ЕС – по дело C‑507/17 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Google LLC, правоприемник на Google Inc., срещу Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL).

Тук – за разлика от решението по дело 136/17, където акцентът е върху защитата по отношение на чувствителни данни – става дума за географския обхват на реализацията на правото  да бъдеш забравен.  CNIL изисква от Google глобално прилагане. Google отказва и ограничава заличаването до (1) търсения, извършени с имена на домейни, съответстващи на версиите на неговата търсачка в държавите-членки на ЕС; и (2) „геоблокиране“ на изтритите резултати „независимо от версията на използваната търсачка“ въз основа на търсене, извършено с използване на IP адрес, който се намира в държавата по местопребиваване на съответното лице. CNIL смята тези стъпки за недостатъчни и санкционира Google със 100 000 евро. Google иска отмяна на решението на CNIL пред Conseil d’État, който задава няколко преюдициални въпроса към Съда на ЕС.

Въпросите

1)      Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в неговото решение от 13 май 2014 г., [Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317),] на основание на разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, [първа алинея,] буква а) от Директива [95/46], да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице, дори ако търсенето се извършва извън териториалния обхват на Директива [95/46]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“  да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от показаните резултати при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави членки […]?

3)      Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“ да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно, чрез така наречената техника „геоблокиране“, да заличи спорните резултати от търсенията, извършени по името на лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава това правоимащо лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива [95/46], при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител?“.

Заключение на Генералния адвокат Szpunar  по дело С-507/17 Google / CNIL

Генералният адвокат Szpunar  приема, че исканията за търсене, направени извън ЕС, не трябва да бъдат засегнати в резултатите от търсенето и предлага Съдът да приеме право на „европейско отклонение“.  Директива 95/46 не може да   създаде права отвъд границите на Европейския съюз.

Все пак обаче Генералният адвокат не е изключил възможността в някои обстоятелства да е уместно да се разпореди глобално действие: „Това не означава обаче, че правото на ЕС никога не може да изисква оператор на търсачка като Google да предприема  глобални действия. Не изключвам възможността да съществуват ситуации, при които [законът] изисква прилагането на разпоредбите на Директива 95/46 извън територията на Съюза.“  За Генералния адвокат е трудно да се прецени кога могат да възникнат такива случаи , но съдилищата познават казуси като Equustek.

 
 Главното производство е образувано по спор между Google и CNIL по въпроса как търсачката да приложи правото на премахване от резултатите при търсене, когато установи, че субектът на данните има право връзки към уебстраници, които съдържат отнасящи се до него лични данни, да бъдат изтрити от списъка на резултатите, който се показва при търсене въз основа на неговото име.
 

 В рамките на Регламент 2016/679 това право на субекта на данни на премахване от резултатите при търсене вече намира своето основание в член 17 от него, специално уреждащ „правото на изтриване“, което в заглавието на този член е наречено още „право „да бъдеш забравен“. Съгласно член 17, параграф 1  субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от изброените в тази разпоредба основания. От  член 3, параграф 1 следва, че   субектите на данни могат да предявят правото си на премахване от резултатите при търсене пред управляващото интернет търсачка лице, което разполага с едно или повече места на установяване на територията на Съюза и което в контекста на дейностите на тези места обработва лични данни на тези субекти, при това независимо дали обработването се извършва в Съюза или не.    

 Обстоятелството, че  търсачката се управлява от предприятие на трета държава, не може да изключи обработването на лични данни за нуждите на функционирането на посочената търсачка в държава от ЕС,  обект на администратора, от обхвата на предвидените в   Регламент 2016/679 задължения и гаранции (вж. в този смисъл решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 58).

Достъпът на интернет потребителите, и особено тези извън Съюза, до включена в резултатите при търсене хипервръзка, която препраща към информация за лице от ЕС може да има незабавни и съществени последици за него.   Подобни съображения могат да обосноват наличието на компетентност на законодателя на Съюза да предвиди, че когато управляващият интернет търсачка изпълнява подадено от такова лице искане за премахване от резултатите при търсене, той е длъжен да извърши това премахване във всички версии на своята търсачка.

Следва обаче да се подчертае, че редица трети държави не познават правото на премахване от резултатите при търсене или възприемат различен подход по отношение на това право.    Към това се добавя и фактът, че балансът между правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, от една страна, и свободата на интернет потребителите на информация, от друга, може да варира значително по света.  По силата на член 17, параграф 1 търсачката не може да бъде задължена да извърши премахване от резултатите при търсене във всички версии.

 Що се отнася до въпроса дали такова премахване от резултатите при търсене трябва да се извършва във версиите на интернет търсачката, съответстващи на държавите от ЕС, или само във версията ѝ, съответстваща на държавата членка по пребиваване на лицето с право на такова премахване – регламентът действа за всички държави членки, но резултатът от претеглянето  не е непременно един и същ  – още повече като се има предвид член 85 от Регламент 2016/679  за журналистическото изключение.

Накрая е важно да се подчертае, че макар в настоящия си етап на развитие правото на Съюза да не изисква допуснатото премахване от резултатите при търсене да се отнася до всички версии на съответната интернет търсачка, то  и не забранява това. Следователно, надзорен орган или съдебен орган на държава членка запазва компетентността си да извърши съгласно националните стандарти за защита на основните права  претегляне между, от една страна, правото на субекта на данни на зачитане на личния му живот и на защита на личните му данни и от друга, правото на свобода на информация и след това да изиска евентуално от управляващото интернет търсачката лице да извърши премахване от резултатите при търсене във всички нейни версии.

С оглед на всичко изложено по-горе на поставените въпроси следва да се отговори, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46, както и член 17, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в приложение на тези разпоредби изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, управляващото интернет търсачка лице е длъжно да извърши премахването не във всички версии на своята търсачка, а във версиите ѝ, съответстващи на всички държави членки, включително, ако е необходимо, като използва мерки, които отговарят на законовите изисквания и същевременно дават действително възможност да бъдат възпрени или поне сериозно разколебани интернет потребителите, които извършват търсене въз основа на името на субекта на данни от една от държавите членки, да осъществяват достъп до хипервръзките, предмет на искането, чрез списъка на резултатите, който се показва след това търсене.

 

Съд на ЕС: право да бъдеш забравен – достъп до специални категории данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През септември  2020 г. стана известно решението по дело C‑136/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция)  в рамките на производство по дело GC и др. /  Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL).

Френски граждани  искат да не се показват  в резултатите от търсене различни URL адреси, на които има материали за лицата. По-специално:

GC е поискала да бъде премахната от списъка с резултатите връзка, която препраща към сатиричен фотомонтаж, публикуван онлайн в YouTube на 18 февруари 2011 г. под псевдоним, в който видеоматериал тя е изобразена до кмета на общината, на когото е била началник-кабинет, като се демонстрира недвусмислено интимната им връзка, както и отражението на тази връзка върху собствената ѝ политическа кариера. Този фотомонтаж е публикуван онлайн по повод на предизборната кампания в кантона, в който GC участва като кандидат. Когато получава отказ на искането си за премахване от резултатите при търсене, заинтересованото лице не е нито избрано, нито кандидат за местна изборна длъжност и вече не изпълнява функциите на началник-кабинет на кмета на общината.

АF е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултати връзки, които препращат към статия в ежедневника Libération от 9 септември 2008 г., възпроизведена на сайта на Centre contre les manipulations mentales (Център за борба с манипулирането на съзнанието, CCMM) (Франция) относно самоубийството на последовател на Сциентоложката църква през декември 2006 г. В статията AF се споменава в качеството си на отговарящ за връзките с обществеността на Сциентоложката църква — длъжност, която оттогава е престанало да упражнява. Впрочем авторът на въпросната статия посочва, че се е свързал с AF, за да разбере неговата версия за фактите, и излага казаното от него във връзка със случая.

 BH е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултатите връзки, които водят към статии, предимно от пресата, свързани с разследване, започнало през юни 1995 г., относно финансирането на републиканската партия (PR), в рамките на което е привлечен като обвиняем заедно с няколко бизнесмени и политици. Воденото спрямо него производство е прекратено с определение за прекратяване от 26 февруари 2010 г. Повечето от спорните връзки водят към статии, публикувани към момента на започване на разследването, и съответно в тях не се посочва как то е приключило.

ED е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултатите връзки, които водят към две статии, публикувани в Nice-Matin и Le Figaro, отразяващи заседанието по наказателното дело, в хода на което той е осъден на седем години лишаване от свобода и на допълнително наказание пробация за срок от десет години за деяния, квалифицирани като сексуално насилие над непълнолетни лица на петнадесет годишна възраст. Освен това в една от тези съдебни хроники се споменават редица интимни подробности, отнасящи се до ED, които са разкрити в хода на наказателния процес.

Както Google, така и френският орган за защита на данните (CNIL) отказват да разпореждат исканията на жалбоподателите. Гражданите обжалват отказа и френският съд се обръща към Съда на ЕС.

Въпросите – като първият от тях е дали  забраната за  обработване на специални категории данни, п  е приложима и за   интернет търсачка, в качеството на администратор на данни, каквито тази търсачка обработва. 

Търси се отговор на въпроси относно     реализацията на правото  да бъдеш забравен.  Според чл.9 GDPR  забранява се обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице.Предвиждат се изключения, например когато субектът на данни  е дал изрично  съгласие или той е направил данните обществено достояние.

Генералният адвокат Szpunar  приема, че    при такива обстоятелства е необходимо операторът на търсачката да провежда балансиране на базата на „всеки отделен случай“ между, от една страна, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на данните  и правото на обществеността да има достъп до съответната информация, като същевременно отчита факта, че тази информация се отнася до журналистиката или представлява артистичен или литературен израз.

Съдът:

Доколкото дейността на интернет търсачка може да засегне значително и в допълнителна степен по отношение на дейността на издателите на уебсайтове основните права на зачитане на личнияживот и на защита на личните данни, лицето, което управлява търсачката в качеството си на лице, което определя целите и средствата на тази дейност, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че дейността му отговаря на изискванията на правото на Съюза.

Обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, както и обработването на данни, свързани със здравословното състояние и половия живот,е забранено, с някои изключения и дерогации.

Лицето, което управлява интернет търсачка, е отговорно не поради факта че лични данни се намират на определена уеб страница,  а поради факта,  че се препраща към тази страница – като се посочва връзката към нея в списъка с резултатите, представен на интернет потребителите, след търсенето. Ограниченията за интернет търсачката са   именно поради това препращане (рефериране).

За баланса:    решението отчита   естеството на въпросната информация и   чувствителността ѝ по отношение на личния живот на съответното физическо лице, както и   интереса на обществеността да разполага с тази информация, който интерес може да бъде различен в зависимост от ролята на това лице в обществения живот.

Когато от търсачката се иска премахване на резултатите при търсене на връзка към уебстраница, на която са публикувани чувствителни данни, търсачката  трябва, въз основа на всички относими към конкретния случай обстоятелства и предвид тежестта на намесата в  личния живот  да провери дали включването на тази връзка в списъка с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на това лице, се оказва напълно необходимо за защитата на свободата на информация на потребителите на интернет.

Когато обработването се отнася до данни, които явно са направени публично достояние от съответното физическо лице, търсачката може да откаже да уважи искане за премахване на резултатите при търсене.

По отношение на уебстраници, съдържащи данни за съдебно производство в областта на наказателното право, водено по-специално срещу дадено лице от  по-ранен етап от това производство,  които вече не отговарят на действителното положение,  търсачката трябва да прецени дали това лице има право въпросната информация да не бъде повече свързвана към настоящия момент с неговото име чрез списък с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на неговото име – като  вземе предвид всички обстоятелства по случая, каквито са по-специално естеството и тежестта на въпросното закононарушение, развитието и резултатът от производството, изтеклият период от време, ролята на това лице в обществения живот и поведението му в миналото, интересът на обществеността към момента на подаване на искането, съдържанието и формата на публикацията, както и нейните последици за въпросното лице.

Когато лицето, което управлява интернет търсачка,   констатира, че съответното физическо лице няма право на премахване от резултатите при търсене,   все пак търсачката  е длъжна  да преустрои списъка с резултатите, така че общата представа, която получава интернет потребителят, да  отразява актуалното съдебно положение – следователно връзки към уебстраници, съдържащи информация по този въпрос, да се появяват на първо място в този списък.

Съд на ЕС: право да бъдеш забравен – две заключения на Генералния адвокат

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди седмица Генералният адвокат Szpunar представи две заключения, свързани с правото да бъдеш забравен.

Разглежданият от Генералния адвокат акт е вече заменената Директива 95/46 за защита на данните,   но въпросите са значими без оглед на това. Решенията на Съда на ЕС се очакват през следващите месеци.

Следващите кратки коментари са по публикация в  Inforrm’s Blog

Заключение по дело C-136/17 GC и др. / CNIL

Въпросите

Първото заключение засяга четири отделни случая, като жалбоподателите   искат да не се включват в резултатите   URL адреси, които съдържат различни материали за тях. Както Google LLC, така и френският орган за защита на данните (CNIL) отказват да разпореждат да се изпълнят исканията на жалбоподателите.

Conseil d’État счита, че пред делата има „редица сериозни затруднения при тълкуването на Директива 95/46“ и отправят няколко въпроса към Съда на ЕС. Двата най-интересни въпроса се отнасят до това как забраните за обработка на чувствителни лични данни съгласно директивата се прилагат за търсачките; и как да се действа, когато връзките съдържат журналистически материали.

Генералният адвокат Szpunar   предлага на Съда да приеме, че при такива обстоятелства е необходимо операторът на търсачката да провежда балансиране на базата на „всеки отделен случай“ между, от една страна, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на данните съгласно членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и, от друга страна, правото на обществеността да има достъп до съответната информация, като същевременно отчита факта, че тази информация се отнася до журналистиката или представлява артистичен или литературен израз.

Заключение по дело С-507/17 Google / CNIL

Въпросите

Делото се отнася до  географския обхват на реализацията на правото  да бъдеш забравен.

CNIL изисква от Google глобално прилагане. Google отказва и ограничава заличаването до (1) търсения, извършени с имена на домейни, съответстващи на версиите на неговата търсачка в държавите-членки на ЕС; и (2) „геоблокиране“ на изтритите резултати „независимо от версията на използваната търсачка“ въз основа на търсене, извършено с използване на IP адрес, който се намира в държавата по местопребиваване на съответното лице.

CNIL смята тези стъпки за недостатъчни и санкционира Google със 100 000 евро.

Google иска отмяна на решението на CNIL пред Conseil d’État, който задава няколко преюдициални въпроса към Съда на ЕС.

Генералният адвокат Szpunar  приема, че исканията за търсене, направени извън ЕС, не трябва да бъдат засегнати в резултатите от търсенето и предлага Съдът да приеме право на „европейско отклонение“.  Директива 95/46 не може да   създаде права отвъд границите на Европейския съюз.

Все пак обаче Генералният адвокат не е изключил възможността в някои обстоятелства да е уместно да се разпореди глобално действие: „Това не означава обаче, че правото на ЕС никога не може да изисква оператор на търсачка като Google да предприема  глобални действия. Не изключвам възможността да съществуват ситуации, при които [законът] изисква прилагането на разпоредбите на Директива 95/46 извън територията на Съюза.“  За Генералния адвокат е трудно да се прецени кога могат да възникнат такива случаи , но съдилищата познават казуси като Equustek.

ERGA: Меморандум за разбирателство между националните регулатори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сътрудничеството на националните регулатори е безусловно необходимо за прилагане на правилата, свързани с медиите. При последната ревизия на медийната директива за целта сътрудничеството беше институционализирано, като вече самата директива предвиди Група на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), съставена от представители на националните регулатори в държавите от Европейския съюз.  Исландия, Лихтенщайн и Норвегия също участват, но без право на глас.

С цел да се гарантира последователното прилагане на регулаторната рамка на Съюза за аудиовизуални медии във всички държави членки, Комисията създаде ERGA с решение  от 3 февруари 2014 г. Ролята на ERGA е да осигурява технически експертен опит на Комисията в работата ѝ по гарантиране на последователното прилагане на Директива 2010/13/ЕС във всички държави членки и да улеснява сътрудничеството между националните регулаторни органи или служби, както и между националните регулаторни органи или служби и Комисията.

ERGA има положителен принос за установяването на последователни регулаторни практики и осигурява високо равнище на становищата, предоставяни на Комисията по въпроси, свързани с прилагането. Поради това е уместно нейната роля да бъде призната официално и засилена в Директива 2010/13/ЕС. По тази причина ERGA следва да бъде създадена въз основа на посочената директива.

Комисията следва да може да иска консултации от ERGA по всякакви въпроси, свързани с аудиовизуалните медийни услуги и платформите за споделяне на видеоклипове. ERGA следва да подпомага Комисията, като осигурява технически експертен опит и становища и като улеснява обмена на най-добри практики, включително относно кодексите за поведение в областта на саморегулирането и съвместното регулиране. По-специално, Комисията следва да се консултира с ERGA при прилагането на Директива 2010/13/ЕС, за да се улесни нейното еднообразно прилагане. По искане на Комисията ERGA следва да предоставя необвързващи становища относно юрисдикцията, относно мерките за дерогация от свободата на приемане и относно мерките по отношение на заобикалянето на юрисдикцията. ERGA следва също така да бъде в състояние да предоставя технически становища по всеки регулаторен въпрос, който се отнася до рамката за аудиовизуалните медийни услуги, включително в областта на речта, подбуждаща към омраза, и на защитата на непълнолетните лица, както и по съдържанието на аудиовизуалните търговски съобщения за храни с високо съдържание на мазнини, сол или натрий и захари.

Освен в рецитали 56-58, цитирани по-горе, статусът на ERGA е очертан в чл. 30б на ревизираната директива.

Новото е, че през декември 2020 г. представителите на членовете на ERGA  са подписали меморандум за разбирателство, който има  значение за прилагането на директивата, макар че – както е изрично посочено – няма обвързващо значение и не може да се противопоставя на националните мерки.

Меморандумът определя рамка  за сътрудничество и обмен на информация между националните регулатори   с цел да се разрешат  практическите въпроси, свързани с прилагането на директивата. Освен това в него се определят механизми, които да позволят ефективен обмен  на информация, опит и най-добри практики относно прилагането на регулаторната рамка за аудиовизуалните медийни услуги и платформите за споделяне на видеоклипове.

Работна програма на ERGA за 2021 година

Дефиницията за враждебна реч/реч на омразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

EquZODFXIAA7S9mБританският регулатор променя дефиницията за враждебна реч/реч на омразата, за да включи и нетърпимост по транссексуални въпроси и политическите или други мнения.

Това става чрез актуализацията на  кодекса (Глава три), който преди това изискваше от доставчиците да гарантират, че програмите не съдържат подбуждане към омраза въз основа на раса, пол, религия или националност. Сега враждебната реч/ реч  на омразата се дефинира като:

 Всички форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават омраза, базирана върху нетърпимост на едно от следните основания:  увреждане, етническа принадлежност, социален произход, пол, социален пол, смяна на пола, националност, раса, религия или убеждения,  сексуална ориентация, цвят, генетични особености, език, политическо или друго мнение, членство в национално малцинство, собственост, произход  или възраст.  

По време на консултационния период ViacomCBS Networks,  собственик на Channel 5, изисква от регулатора  да вземе предвид контекста, когато решава какво е враждебна реч и например да позволи  използване на хумор за изследване на обществени проблеми, ако не се  причинява вреда. 

Според регулатора контекстът е „много важна част от анализа при разглеждане на правилата“. Пояснява се, че контекстът  включва например жанрови и редакционни параметри, състав   и вероятни очаквания на аудиторията: в драма, комедия или сатира  е възможно да е обосновано включването на предизвикателни или екстремни възгледи. 

Промените са влезли  в сила в 23:00 в навечерието на Нова година.

*

Някои разсъждения за прилагането на същите изисквания тук.

Според британските медии основание за изменението е изискване на ревизираната  Директива  за аудиовизуални медийни услуги. Ако е така – въпросът засяга и прилагането на българския Закон за радиото и телевизията. В  Директива (ЕС) 2018/1808   има две указания   в рециталите – но и без тях прилагащите органи  си знаят, че трябва:

Член 21 Недискриминация.  Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

(9) Терминът „омраза“ се отнася до омразата, основана на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност.

(10) Настоящото рамково решение не възпрепятства държавите-членки да приемат разпоредби в националните си законодателства, разширяващи прилагането на член 1, параграф 1, букви в) и г) към престъпления, насочени срещу група лица, определени въз основа на критерии, различни от раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, като например социален статус или политически убеждения.

*

Попътни лексикални бележки:

Конституция Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Закон за защита от дискриминация Чл.4:

Чл. 4. (1) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

  • Паралелната употреба на термините  враждебна реч и реч на омразата  продължава. 

Обединено кралство: защита на участниците в реалити формати

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Британските радио- и телевизионни оператори ще бъдат изрично задължени да защитават психичното здраве и доброто състояние на хората, които участват в техните предавания.

Регулаторът OFCOM извършва преглед на съществуващите мерки поради нарастващата загриженост за състоянието на някои участници във форматите и нарастващия брой жалби. Правилата са преразгледани след смъртта през март 2019 г. на бившия участник в ITV Love Island Майк Таласитис. Има и други случаи, например друг участник – Стив Даймънд – е починал скоро след неуспешен тест с детектора на лъжата в шоуто на Джеръми Кайл.

Ако предаването има вероятност да привлече голям интерес интерес, медиите трябва да са особено внимателни. Участниците трябва да бъдат информирани за всички потенциални рискове, които могат да възникнат от тяхното участие, както и за всички мерки, осигурени в случай на настъпване на подобни събития. Регулаторът търси баланс между творческата свобода на медиите и интереса на участниците.

Мерките ще се прилагат за програми, които започват да се произвеждат на 5 април 2021 г.

Консултационен документ

Изявление на регулатора от 18 декември 2020