Author Archives: Нели Огнянова

Борба с дезинформацията за COVID-19: отчети на платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Платформите отчитат своите мерки за ограничаване на разпространението на дезинформация за COVID-19 през март и април 2022 г. и представят данни за резултатите от действията си.

Платформите съобщават за намаляване на нарушенията.

Докладите могат да бъдат прочетени тук.

Публикуван е ревизираният кодекс за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия публикува ревизирания (в официалния превод – укрепен)  Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. Той е подписан от 34 заинтересовани страни, включително основни интернет платформи като Meta, Google, Twitter, TikTok, Microsoft и други технологични дружества и представители на гражданското общество.

Официалното прессъобщение сочи, че актуализираният кодекс има за цел да се преодолеят недостатъците на предишния кодекс с по-силни и по-подробни ангажименти и мерки, които се основават на оперативните поуки, извлечени през последните години. По-конкретно, новият кодекс съдържа ангажименти за:

  • Разширено участие: кодексът не е насочен само към големите платформи, но включва и различни участници, които имат роля за смекчаване на разпространението на дезинформация, и е отворен за присъединяване от нови участници;
  • Намаляване на финансовите стимули за разпространение на дезинформация, като се гарантира, че разпространителите на дезинформация не се възползват от приходите от реклама;
  • Обхващане на нови манипулативни поведения, като фалшиви профили, ботове или злонамерени дълбинни фалшификати, разпространяващи дезинформация;
  • Предоставяне на потребителитена по-добри инструменти за разпознаване, разбиране и сигнализиране на дезинформацията;
  • Разширяванена проверката на факти във всички държави от ЕС и на всички езици на ЕС, като се гарантира справедливо възнаграждение на проверителите на факти за тяхната работа;
  • Гарантиране на прозрачна политическа реклама, като се предоставя възможност на потребителите лесно да разпознават политическите реклами благодарение на по-доброто етикетиране и информация за спонсорите, разходваните средства и периода на показване;
  • Оказване на по-добра подкрепа на изследователите, като се подобрява достъпът им до данните на платформите;
  • Оценяване на собственото въздействиечрез стабилна рамка за мониторинг и редовно докладване от платформите относно начина, по който изпълняват ангажиментите си;
  • Създаване на център за прозрачност и работна групаза лесен и прозрачен преглед на прилагането на кодекса, като по този начин последният се поддържа пригоден за бъдещето и за използване по предназначение.

Както е известно, ЕС прилага “двойна предпазна мрежа” по отношение на дезинформацията – законодателни и незаконодателни мерки. Законодателните мерки са представени на първо място от  DSA.

Страните, присъединили се към кодекса,  имат 6 месеца, за да изпълнят ангажиментите и мерките, предвидени в него. В началото на 2023 г. те ще предоставят на Комисията първите си доклади за изпълнението. Като взема предвид експертни съвети и подкрепа от Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) и Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), Комисията редовно ще оценява напредъка, постигнат в прилагането на Кодекса, въз основа на подробните качествени и количествено отчитане, очаквано от подписалите.

Създадената оперативна работна група ще наблюдава, преразглежда и адаптира ангажиментите с оглед на технологичното, общественото, пазарното и законодателното развитие. Тя ще заседава при необходимост и най-малко на всеки 6 месеца.

Още информация

Подписалите:

Решение №5/2022 на Конституционния съд и принципът на равенството в правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Конституционното дело е образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) за установяване на противоконституционност на чл. 194, ал. 4, т. 1 от Закона за водите, докладчик Атанас Семов.

Според lex.bg това е “фундаментално решение, от чиито мотиви може да се ръководи всеки съдия, когато трябва да си изясни приложимото вътрешно право в контекста на правото на ЕС (ПЕС)”. Статията продължава така:

Съдиите намират за наложително да дадат за първи път в практиката си уточнения на последователните стъпки, които трябва да бъдат следвани от всеки съд по всяко дело, за да установи дали по делото му е приложимо правото на ЕС. Мотивите дават ценни указания и по два други въпроса – кога е нарушен конституционният принцип на еднакво третиране и за конституционната основа на правния режим на таксите.

През последните две години КС предприе серия от мерки, за да убеди сезиращите го съдии да изследват приложимото ПЕС преди да се обърнат към него. Той прие специална разпоредба в правилника си (повече виж тук), а след това направо отклони искане заради липсата на анализ за относимото европейско право (повече виж тук). Сега КС дава подробни разяснения, които имат широко приложение и са валидни не само за върховните съдии, които единствени имат право да сезират КС, но и за всеки съдия по всяко дело, а се отнасят и за всеки, който прилага правна норма.

съществена част от решението е посветена на принципа на равенството в правото на ЕС и на конституционната защита на конкуренцията.

Решението

Digital News Report 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Публикуван е поредният доклад  за цифрови новини Digital News Report 2022 на Института Ройтерс. Той очертава ключовите проблеми, пред които е изправена индустрията в момент на дълбока несигурност и бързи промени. В сравнение с доклад 2021 се очертава  малко по-малко оптимистична картина, се казва в доклада. Макар че група от първокласни издатели на новини в целия свят отчитат рекордни цифрови абонаменти и нарастващи приходи, в по-общ план интересът към новините и цялостното потребление на новини е намалял значително в много страни, докато доверието е спаднало почти навсякъде – въпреки че най-вече остава по-висок, отколкото преди началото на кризата с коронавируса. Виждаме също така умората от новини – не само около COVID-19, но и около политиката и редица други теми – като броят на хората, които активно избягват новините, се увеличава значително. Появи се нова заплаха за глобалната сигурност под формата на нахлуването на Русия в Украйна. Това събитие ясно увеличи потреблението на новини във всички новинарски източници, но второ проучване на Digital News Report в пет държави, проведено в началото на април, показа допълнителни нива на селективно избягване, дори в страни като Полша и Германия, които са били пряко засегнати от конфликта. Докладът съдържа специална глава на въздействието на кризата в Украйна и отношението към медийното отразяване.  

Частта за България е написана от Стефан Антонов. През 2021 г. приключи 12-годишният мандат на премиера Бойко Борисов, което породи надежди за по-голяма медийна независимост в България.  Един оптимистичен знак беше санкционирането на Делян Пеевски, олигарх  и бивш медиен магнат, отдавна смятан за една от най-големите заплахи за свободата на медиите в България,  от Министерството на финансите на САЩ през юни 2021 г.  Но само 15% от хората в нашето проучване смятат, че българският медиен сектор в момента е свободен от неправомерно влияние от страна на бизнеса или политиката, отчасти поради ефектите от ерата на Борисов. Обществената Българска национална телевизия (БНТ), която години наред се смяташе за рупор на премиера Борисов, отговори на смяната на правителството, като смени лоялността си за една нощ, смята авторът. Подобно поведение на частните компании изглежда по-изненадващо. Когато Нова   и BTV бяха закупени през последните години от медийни групи извън България, имаше надежди, че това може да помогне за независимостта им. С Нова това до голяма степен е така. Но много други медии изглежда все още се фокусират повече върху собствените си връзки с политическата власт, отколкото върху журналистиката,  предоставят на новото правителство практически неограничено ефирно време и изглежда, в някои случаи, действат като правителствени комуникационни платформи,  се казва в доклада. Икономическата крехкост на сектора може да обясни желанието на всички собственици на медии да останат близо до властта.

DSA пред приемане

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В четвъртък парламентарната комисия за вътрешния пазар  (Internal Market Committee) на ЕП обяви     постигнатото споразумение   с държавите от ЕС относно  Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).

DSA заедно с Digital Markets Act (DMA)  определят   стандартите за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите и за равнопоставеност на компаниите за години напред.

Новите правила въвеждат нови задължения за онлайн платформите, пропорционални на техния размер и на обществените рискове, с които са свързани. Микро- и малките компании ще имат допълнително време да се съобразят с правилата и ще бъдат обект на  изключения.

Санкциите за неспазване могат да достигнат до 6% от световния оборот на платформите. Прессъобщението на сайта на Европейския парламент се спира и на някои акценти:

По-безопасни онлайн пазари и прозрачни платформи

Съгласно новите правила онлайн платформите – като социалните медии и пазарите – ще трябва да предприемат мерки за защита на своите потребители от незаконно съдържание, стоки и услуги. Потребителите ще имат право да съобщават за незаконно съдържание онлайн и платформите ще трябва да действат бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните.

Онлайн платформите ще бъдат задължени да бъдат по-прозрачни и по-отговорни, в частност като  информират как   се препоръчва съдържанието.  Въвеждат се и допълнителни правила за онлайн рекламата, включително забрана за използване на чувствителни данни или насочване към непълнолетни. Ще бъдат забранени  подвеждащи практики, насочени към манипулиране на избора на потребителите.

Задължения за много големи платформи и търсачки

Много големите онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона потребители или повече) ще трябва да спазват по-строги задължения за защита на потребителите от незаконно съдържание и стоки. Всяка година те ще бъдат подложени на независими одити и ще трябва да извършват оценки на риска за своите услуги, включително относно: разпространението на незаконно съдържание, разпространението на дезинформация, неблагоприятните последици за основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола или психическото здраве. Те ще трябва да се справят с тези рискове, например чрез адаптиране на своя дизайн илиалгоритми.

Очаква се както Законът за цифровите услуги, така и Законът за цифровите пазари да бъдат поставени на окончателно гласуване в парламента през юли, преди да бъдат официално приети от Съвета и публикувани в Официален вестник на ЕС.

DSA ще влезе в сила 20 дни след публикуването и разпоредбите ще започнат да се прилагат петнадесет месеца след това.

Още информация

БНТ обяви класираните филмови проекти за реализация 2022-2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Четири игрални сериала, два пълнометражни игрални филма, два късометражни дебюта за игрален и документален филм, четири копродукции за игрален филм, четири присейла на игрални филми (два от които на детско-юношеска тематика), три присейла на документални филми, както и предоставяне на архив срещу права на излъчване за още един документален филм – всичко това планира да продуцира Българската национална телевизия за периода 2022-2023 г., пише Дневник.

Списъкът е изнесен дни преди избора на нов генерален директор на БНТ, който се очаква да бъде известен на 29 юни т.г., и включва:

  • Ситком

Радиовръзки” (режисьор Николай Пенчев, сценаристи Христо Кабаджов, Пламена Велковска и Мирон Крумов, продуцент “Междинна Станция 15” ООД – Иван Христов, Андрей Аранудов) – 24 серии по 27 мин.

  • Сериал – драма или криминална драма, подходяща за излъчване в прайтайм

Мама” (режисьор Павел Веснаков, сценарист Христина Апостолова, продуцент “Дрийм тийм груп” – Евтим Милошев) – 12 серии по 54 мин.

  • Сериал – без предварително зададена тема и жанрова насоченост

Мъртар” (режисьор Валери Милев, сценарист Васил Попов, продуцент “База Х” ЕООД – Захари Бахаров) – 6 серии по 54 мин.

Дъщерите на София” (режисьор Неда Морфова, сценарист Рене Карабаш (Ирена Иванова), продуцент “Дъ гууд къмпани” ЕООД – Момчил Манчев)

  • Пълнометражен игрален филм – с продължителност 85 мин.

1349″ (режисьор и сценарист Максим Генчев, продуцент “Дема филм” ЕООД – Десислава Ковачева)

“Заведи ме вкъщи” (режисьор Димитър Геновски, сценарист Михаил Вешим, продуцент “Профотон” ЕООД – Цветан Недков).Късометражен игрален филм – дебют – с продължителност 27 мин.
Един работен ден” (режисьор Атанас Бончев, сценаристи Христо Бозаджиев, Веса Бойчева, продуцент “Студио Бленд” ООД – Михаил Константинов)

  • Късометражен документален филм – дебют – с продължителност 27 мин.

Бацилус Булгарикус” (режисьор Цветомир Матев, сценаристи Пенчо Ковачев и Марин Дамянов, продуцент “Фул мун улф” ЕООД – Павел Павлов)

  • Копродукция

Ало” (режисьор Стефан Командарев, сценаристи Симеон Венциславов и Стефан Командарев, продуцент “Арго Филм” ООД – Стефан Командарев)

Парчета живот” (режисьор Севда Шишманова, сценарист Севда Шишманова и Милена Петрова, продуцент “Ред карпет” ЕООД – Веселка Кирякова)

“Черни пари за бели нощи” (режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов, сценаристи Кристина Грозева, Петър Вълчанов и Дечо Таралежков, продуцент “Абраксас Филм” ООД – Кристина Грозева);

По-малкото зло” (режисьор Магдалена Ралчева, сценарист Юрий Дачев, продуцент “Нюанс филмс” – Магдалена Ралчева).

  • Присейл-пълнометражен игрален филм

Случаят Тесла” (режисьор Андрей Хадживасилев, сценарист Виктория Пенкова, продуцент “Инкомс проджект” ЕООД – Пламен Йорданов)

Български кораб потъва” (режисьор Петринел Гочев, сценарист Гергана Змийчарова и Петринел Гочев, продуцент “Гала Филм” – Галина Тонева)

  • Присейл-пълнометражен игрален филм – без предварително зададена тема и жанрова насоченост

Триумф” (режисьори Петър Вълчанов и Кристина Грозева, сценаристи Дечо Таралежков, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, продуцент “Абраксас Филм” ООД – Кристина Грозева)

Добрият шофьор” (режисьор Тонислав Христов, сценаристи Тонислав Христов, Каарле Ахо и Константин Божанов, продуцент “Соул фууд” ООД – Андреа Станоева)

  • Присейл – документален филм

Социално силните” (режисьор и сценарист Николай Василев, продуцент “Скрийнинг имоушънс” ООД – Павлина Ангелова)

Гларуси” (режисьор и сценарист Тонислав Христов, продуцент “Соул фууд” ООД – Андреа Станоева)

Стефан и Мария” (режисьор Станимир Трифонов, сценарист Емил Спахийски, продуцент “Доли Медиа Студио” ЕООД – Добромир Чочов)

  • Присейл за документален филм чрез предоставяне на архив срещу права на излъчване

“В името на Бог Ръгби” (режисьор и сценарист Васил Върбанов, продуцент “Лакриц” ЕООД – Даниела Филипова) – 54 мин.

Не мога да коментирам проекти и имена, които не познавам, но ми се вижда полезно списъкът да е известен – хората с повече информация може и да могат да си направят някакви изводи.

ВАС за прилагането в България на закона Магнитски

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По важния  въпрос как в България да бъде прилаган Магнитски – най-важните факти от  lex.bg  u  Лора Филева в Дневник:

ВАС окончателно обяви, че решението на МС за български списък по закона “Магнитски” е нищожно

Решението на служебното правителство за създаване на български разширен списък по закона „Магнитски“ е нищожно, защото е издадено при липса на компетентност – липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение, а липсата на материална компетентност винаги води до нищожност на издадения акт.

Това приемат поотделно два различни петчленни състава на Върховния административен съд (ВАС), които потвърдиха решенията на тричленните състави по две от общо над 60 дела, образувани заради наложените санкции по американския глобален закон. Първите две окончателни решения са по жалби на Ирена Кръстева (решението тук) и по жалба на „Интернюз 98“ ООД със съдружници Елена Динева и Нове интернал” ЕООД (решението тук) срещу три точки от решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет – за създаване на работна група, която да изготви и поддържа списъка, той да бъде публикуван на сайтовете на МФ и НАП, а държавните органи и дружества да прекратят отношенията си с тях.

Обявяването на решенията стана в контекста и на скандала с изтеклия вариант на проект/чернова/ идеи за  т.нар. “български закон Магнитски”. Дневник  информира, че според министъра на финансите  се работи по текстове, които да защитават държавата и бизнеса в случаи на наложени санкции от други държави, които заплашват финансовата система и икономиката на страната.

Очакването е за нормативен акт за прилагането на закона Магнитски и санкции,  наложени от други държави, това казва и ВАС: “липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение”  –  а не за “собствен Магнитски”:  това са две различни идеи.

По отношение на идеята за собствен Магнитски   главният прокурор Гешев е заявил в Брюксел, цитиран от Клуб Z, че закон “Магнитски”, подобен на американския, трябва първо да бъде приет на ниво ЕС, след което да бъде транспониран в националните законодателства.

Шести пакет от ограничителни мерки на ЕС по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държавите от ЕС постигнаха споразумение относно шестия  пакет от санкции срещу Русия, включително  забрана за внос на  руски суров петрол и петролни продукти, пренасяни по море. Основните елементи на пакета според Reuters –  петролно ембарго, застраховки, банки и банкови услуги, медии, други ограничения за износ. На България ще бъде разрешено да внася руски суров суров и рафинирани продукти по море до края на 2024 г. 

ЕС разширява обхвата на съществуващата забрана за предоставяне на специализирани услуги за финансови съобщения (SWIFT), така че в него да бъдат включени още три руски кредитни институции — най-голямата руска банка Сбербанк, Московската кредитна банка и Руската земеделска банка, както и Беларуската банка за развитие и възстановяване.

Пакетът на ЕС разширява списъка на лицата и компаниите, по отношение на които се налагат ограничителни мерки – замразяване на активи и забрани за пътуване, свързани с военно-индустриалните сектори на Русия.  Според Reuters разширяването привежда мерките на ЕС в съответствие с подобен списък, съставен от Съединените щати.

За  медиите :

Според прессъобщението на Съвета, ЕС предвижда спиране на разпространението  в ЕС на още три руски държавни медии: Русия РТР/РТР Планета, Русия 24 и ТВ Център Интернешънъл. Тези структури са използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информация и насърчаване на дезинформацията относно нахлуването в Украйна, включително за пропаганда, с цел да се дестабилизират съседните на Русия държави и ЕС и неговите държави членки. В съответствие с Хартата на основните права тези мерки няма да попречат на тези медии и техния персонал да извършват дейности в ЕС, различни от дейности по излъчване, например изследвания и интервюта.

Досега ограниченията бяха наложени с Регламент (ЕС) 2022/350 от 2 март 2022 към RT u Sputnik ( по Приложение XV  към регламента).

Сега ограниченията са предвидени в  Регламент (ЕС) 2022/879   от 3 юни 2022 и към медиите в Приложение VI – но след акт за изпълнение на Съвета – виж рециталите и самата разпоредба на член 5н.

Според Регламента:

<

С Решение (ОВППС) 2022/884 се удължава преустановяването на лицензите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство.

Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави и на Съюза и неговите държави членки. По-специално мишена на пропагандата многократно и последователно бяха европейски политически партии, особено по време на изборите, като мишена са и гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руски етнически малцинства, полови малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.

С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни дейности, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурността на Съюза. Споменатите медии са от съществено значение и допринасят за обосноваването на агресията срещу Украйна и за подкрепата на тази агресия, както и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.

С оглед на сериозната обстановка и в отговор на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е необходимо в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, по-специално с правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, както е признато в член 11 от нея, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за преустановяване на дейността по излъчване на такива медии в Съюза, или на излъчванията им, насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят докато се сложи край на агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандни действия срещу Съюза и неговите държави членки.

Целесъобразно е на Съвета да се предоставят изпълнителни правомощия да решава чрез актове за изпълнение и след разглеждане на съответните факти дали ограничителните мерки да станат приложими на датата, посочена в настоящия регламент, по отношение на едно или няколко образувания, изброени в приложение VI към настоящия регламент.

В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с правото на свобода на изразяване на мнение и свободата на информация, свободата на стопанска инициатива и правото на собственост, както са признати в членове 11, 16 и 17 от нея, тези мерки не пречат на въпросните медии и техния персонал да извършват в Съюза дейности, различни от излъчване, например проучвания и интервюта. По-специално тези мерки не променят задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.

<Член 5н, т.21

21)

Приложение XV се изменя в съответствие с приложение VI към настоящия регламент.

Тази точка се прилага по отношение на едно или няколко образувания, посочени в Приложение VI към настоящия регламент, считано от 25 юни 2022 г. и при условие че Съветът, след като разгледа съответните случаи, вземе такова решение с акт за изпълнение.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания:

„Rossiya RTR / RTR Planeta

Rossiya 24 / Russia 24

TV Centre International“.

*

В допълнение е публикувано известие до субектите в Приложението:

Известие на вниманието на Rossiya RTR / RTR Planeta, Rossiya 24 / Russia 24 и TV Centre International във връзка с включването им в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

(2022/C 219 I/03)

Съветът включи посочените по-горе образувания в приложение IX към Решение 2014/512/ОВППС на Съвета (1) и в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (2), с цел тези мерки да бъдат приложени, считано от 25 юни 2022 година, при условие че Съветът вземе решение след разглеждането на съответните факти.

Засегнатите образувания се уведомяват, че могат да подадат искане до Съвета за получаване на информацията, свързана с включването им

Санкционният пакет в Официален вестник на ЕС

Как България приложи предходните санкции към медиите по Приложение XV на Регламент 350

Могат ли платформите да бъдат задължени да архивират доказателства за престъпления по време на война

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 май  членове на Конгреса в САЩ  са изпратили писма до изпълнителните директори на YouTube, TikTok, Twitter и Meta с молба  да създадат цифров архив, който да съхранява видеоклипове, снимки и други доказателства за военни престъпления,  публикувани  онлайн.

Това не е нова идея, но войната в Украйна доведе до подновяване на  дългогодишните призиви към големите технологични компании да променят начина, по който третират този вид материали. Платформите често премахват такова съдържание   въпреки потенциалната му стойност в съдебната зала. Идеята е видеоклиповете да не изчезват, когато алгоритъмът ги свали за показване на неправомерно насилие. 

Но рационализирането на процеса за събиране на данни, изграждането на хранилище за данни и  управлението на достъпа няма да бъде лесна задача.

В Калифорнийския университет в Бъркли отдавна работят по въпроса  как социалните медии могат да бъдат използвани за доказателства в международни съдилища – и как компаниите могат да свършат по-добра работа за запазването на доказателствата; как социалните медийни платформи могат да се трансформират от „случайни и нестабилни архиви за съдържание за правата на човека“ в хранилища от доказателства, достъпни за следователи и прокурори (доклад).

Екипът им дори е създал принципи и рамка  за използване на цифрова информация с отворен код в международни съдилища.

Разговор с този екип и повече информация – codastory.com

Правото на платформите да премахват съдържание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 май Апелативeн съд на САЩ   разреши да влезе в сила нов агресивен закон на щата Тексас, регулиращ големите онлайн платформи.

Законът, известен като HB20,  ограничава големите социални медийни платформи да премахват съдържание, качено от потребителите – и по този начин ги ограничава   да се ангажират с   модериране  на съдържанието – функция, която те имат   в момента.

Законът налага и редица изисквания за прозрачност   по отношение на модерирането на  съдържание. Група технологични компании, които оспорват закона, са подали по спешност молба до Върховния съд за спиране на действието на HB20, докато текат съдебни дела за конституционността на закона съгласно Първата поправка. 

Свободата на изразяване на потребителите и свободата на изразяване на платформите в колизия.

Баланс, който в момента се търси в ЕС, Обединеното кралство, в САЩ на федерално равнище и в много още държави.

Къде застават правозащитниците от   Knight First Amendment Institute: при ищците –   amicus brief

Източникът на тази информация е   Lawfare Blog.  Тема и на едночасово издание на The Lawfare Podcast.