Author Archives: Нели Огнянова

Съвет на Европа: Препоръка Rec (2018)7 за зачитане, защита и изпълнение на правата на детето в цифровата среда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие на 4 юли 2018 г.  Препоръка CM / Rec (2018) 7   към държавите-членки  относно насоките за зачитане, защита и изпълнение на правата на детето в цифровата среда.

Препоръчва се на правителствата:

1. да преразгледат своето законодателство, политики и практика, за да гарантират, че те съответстват на препоръките, принципите и допълнителните насоки, посочени в приложението към настоящата препоръка, да насърчават тяхното прилагане във всички съответни области и да оценяват ефективността на мерките, интервали, с участието на съответните заинтересовани страни;

2. да гарантират, че настоящата препоръка, включително насоките в приложението, се превежда и разпространява възможно най-широко между компетентните органи и заинтересовани страни, включително парламентите, специализираните публични агенции и организациите на гражданското общество, както и децата, и чрез достъпни средства, начини и формати на комуникация;

3. да изискват от предприятията да изпълняват своята отговорност за зачитане на правата на детето в цифровата среда и да предприемат мерки за прилагане и да ги насърчават да си сътрудничат със съответните заинтересовани страни, организациите на гражданското общество и децата, като вземат предвид съответните международни и Европейски стандарти и насоки;

4. да си сътрудничат със Съвета на Европа, като създават, прилагат и наблюдават стратегии и програми, които зачитат, защитават и изпълняват правата на детето в цифровата среда и редовно споделят примери за стратегии, планове за действие, законодателството и добрите практики, свързани с изпълнението на тази препоръка;

5. да проучват прилагането на тази препоръка и насоките в приложението към нея в рамките на Комитета на министрите и с участието на съответните заинтересовани страни най-малко на всеки пет години и, ако е целесъобразно, на по- малки интервали от време.

 

 

 

Идеята за чужди агенти в медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един законопроект, който ГЕРБ и патриотите подкрепиха на първо четене, по-точно идеята за контрол върху т.нар. непазарно финансиране,  силно напомня  философията на правната уредба на иноагентите (инностранные агенты, чужди агенти) в Русия.

Вносителите на законопроекта са от ДПС,  но – няма съмнение – ходът на законопроекта Пеевски е възможен само с подкрепата на управляващото мнозинство.

Очевидна е  несъвместимостта на проекта със Закона за нормативните актове и невъзможността на проекта да осигури прозрачност, но прави впечатление доближаването  до подхода на Кремъл.

В Русия приемат закони, засягащи културата и медиите – насочени към юридически лица с чуждо участие, предимно с  американски  акционери или спонсори,  но и в по-широк смисъл засягащи всички, които получават   пари от чужбина, вкл. от ЕС и държави от ЕС.

Преди половин година Путин подписа закона за чуждите агенти.

Чужд агент (иноагент) е   юридическо лице или структура, която разпространява информация и получава чуждестранно финансиране. Министерството на правосъдието определя в регистър кои медии  съответстват на такава широка дефиниция  и решава какви  ограничения да бъдат наложени.

Внесени са поправки в АПК за глоби до 5 млн. рубли  за чуждите агенти при нарушаване на изискванията.

Чуждестранната собственост в медиите е ограничена до 20 на сто, което променя динамично медийния пейзаж – отделна тема е кой поема дяловете, от които трябва да се освободят чуждестранните компании.

Аналогичен, но отделен закон е приет за интернет-кината, отново чуждестранната собственост се ограничава до 20 на сто.  Доколкото става ясно, това са нелинейните аудиовизуални услуги онлайн, предоставящи достъп до големи каталози от филми.

.

Властта има и моменти на благоразположение, но това е друга тема.

94958DBB-4D90-4CA7-9E44-591027B60EE5

Снимка: Импакт Прес Груп

Украйна: санкционират медии за непредоставяне на информация за собствеността и контрола

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Украйна ca санкционирали 173 електронни медии за неизпълнение на задължението им да предоставят информация за структурата на собствеността.

По следите на закона (за радио и телевизия от 1993 г.), въвел това задължение, се открива изменение от 2015 г., което  се отнася до следното:

Структурата на собствеността на доставчика се признава за прозрачна, ако информацията, която  се оповестява публично на   официалния му уебсайт и предоставя на медийния регулатор, позволява да се определят всички лица, които имат пряко и / или непряко съществено участие в юридическото лице, или възможност за значително или решаващо влияние върху управлението и / или дейността на юридическо лице, включително отношения на контрол   по веригата на собствеността на корпоративни права, по отношение на това юридическо лице, както и да определи крайния собственик.

Информация за структурата на собствеността  се публикува на официалния уебсайт  на доставчика в съответствие с изискванията на този закон.

Информацията задължително се актуализира ежегодно до 31 март   и се предоставя на регулатора  по начин и във форма,  установени от регулатора. Непредоставянето, неспазването на срока  или предоставянето на невярна информация води до санкции  в съответствие с този закон.

Ако в информацията за структурата на собствеността, предоставена на Националния съвет, се установи техническа грешка, доставчикът е длъжен да я отстрани в двуседмичен срок.

Съществено участие  е  прякото и / или непрякото притежаване, самостоятелно или съвместно с други лица, на  10 и повече на сто от акциите с право на глас или възможността – независимо от формалната  собственост   – за значително въздействие върху управлението, по силата на сделка или на друго основание.

{Изменителен закон № 674-VІІ от 03.09.2015 г.}

В Украйна имат проблеми с прилагането – за 2017 г. изискването са изпълнили 862 медии, 200 не са спазили срока, а  482 са санкционирани.

Според медиите санкциите са смешни по размер.

Регулаторът е поискал законът да бъде изменен, вкл. само на това основание да могат да се отнемат лицензии и заличават регистрации.

Известни и на нас проблеми са проверката на достоверността на данните, както и липса на данни за офшорни компании – както тук например се появяват едни 15 на сто в Кипър.

Ако проследим какви трудности среща прилагането, виждаме и  български връзки, например тази.

 

Интелектуална свобода срещу интелектуална собственост: спор в съда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Спор между Moët Hennessey Champagne Services (MHCS) – собственик на известната марка “Champ Champagne Dom Pérignon” –  и белгийски художник стигна до съда в Белгия. Съдът трябва да отсъди относно баланса между правото на   интелектуалната собственост и  свободата на художествено изразяване.

Както интелектуалната собственост, така и  свободата на изразяване са защитени от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.

В произведенията на белгийския художник,  представител на поп-арта, има редица луксозни марки, предимно френски и италиански луксозни марки за потребителски или дизайнерски стоки, вкл.  Dom Pérignon като символ на начин на живот.

Dom Per01

Освен това художникът е пуснал колекция от пуловери и тениски със стилизиран и опростен образ на тези картини. Дрехите са предназначени да функционират като промоционален инструмент за картините.

С решение от 12 април 2018 г. търговският съд в Брюксел се произнася в полза на търговското дружество MCHS. Той счита, че използването на фигуративния знак и на думата “Damn Pérignon” върху дрехите представлява вид използване на търговска марка; налице е извличане на  несправедливо предимство от авторитета на търговска марка “Dom Pérignon” и  освен това се засяга доброто име на носителя на права поради лежерния характер на произведенията. Правото на MHCS да защитава марката е с предимство пред   правото на  свобода на изразяване.

Но при развитието на производството съдът има въпроси относно  единното тълкуване на правото на Бенелюкс, които  се подават пред Съда на Бенелюкс (когато са извън хармонизацията на ЕС, вж C-23/01).  Отправени са следните въпроси до Съда на Бенелюкс:

Може ли правото на свобода на словото и на свободата на художествено изразяване  – изкуството в частност – гарантирани от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 11 от Хартата на основните права на ЕС, да бъдат “дължими причина “по смисъла на член 2.20, параграф 1, буква г) от Конвенцията на Бенелюкс относно интелектуалната собственост?

При положителен отговор какви са критериите, които националната юрисдикция трябва да вземе предвид при установяването на баланс между тези основни права и значението, което трябва да се придаде на всеки от тези критерии?

По-специално, ако националният съд вземе предвид:

  • степента, до която изразяването има търговски характер или цел;
  • степента, до която изразяването  е от общ интерес,  социално значимо или за нуждите на обществени дебати;
  • връзката между тези два критерия;
  • степента на репутация на запазената марка;
  • степента на използване, неговата интензивност и систематичен характер, както и   територия, време и обем;
  • степента, в която изразяването и обстоятелствата, придружаващи го, като   име, наименование или начин на популяризиране, засягат отличителния характер, репутацията и имиджа на упоменатата търговска марка (“рекламна функция”),
  • степента, до която изразяването съдържа творчески принос и степента, в която се опитва да предотврати объркването или асоциацията с упоменатата търговска марка, или впечатлението, че има търговска или друга връзка между израз и собственик на запазената марка (” функция за обозначаване на произхода “).

До този момент има единични решения на ЕСПЧ относно баланса, но не и по така поставените въпроси.

Съд на ЕС: Свидетели на Йехова и лични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑25/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия).

Комисията за защита на данните във Финландия постановява решение, с което забранява на религиозната общност „Свидетели на Йехова“ да събира или да обработва лични данни при извършваната от членовете ѝ проповедническа дейност „от врата на врата“, доколкото не са изпълнени законовите изисквания за обработването на такива данни. Освен това  Комисията за защита на данните задължава тази общност да направи в шестмесечен срок необходимото, за да гарантира, че за нейните цели лични данни няма да се събират в нарушение на тези изисквания.

Според констатациите на запитващата юрисдикция при проповедническата си дейност „от врата на врата“ членовете на религиозната общност „Свидетели на Йехова“ водят записки за направените посещения на лица, които самите те или посочената общност не познават. Събраните данни съдържали, евентуално и наред с другото, името и адреса на посетените лица, както и сведения за техните религиозни убеждения и семейни отношения. Тези данни били събирани като напомнителни бележки, за да може информацията да бъде намерена и използвана при следващи посещения, като съответните лица нито са давали съгласие, нито са били уведомявани за това.

Религиозната организация обжалва.  Съдът решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли изключенията от приложното поле на Директива [95/46], посочени в член 3, параграф 2, първо и второ тире, да се тълкуват в смисъл, че събирането и другите видове обработка на лични данни, които членовете на дадена религиозна общност извършват във връзка с осъществяваната проповедническа дейност „от врата на врата“, не попадат в приложното поле на Директивата? Какво значение при преценката на приложимостта на Директива [95/46] имат, от една страна, обстоятелството, че проповедническата дейност, във връзка с която се събират данните, се организира от религиозната общност и от нейните сборове, и от друга страна, обстоятелството, че едновременно с това става дума и за изповядване на религия лично от членовете на религиозната общност?

2)      Като се отчитат съображения 26 и 27 от Директива [95/46], трябва ли определението на понятието „файл“ в член 2, буква в) от Директивата да се тълкува в смисъл, че съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства във връзка с описаната по-горе проповедническа дейност „от врата на врата“ (име и адрес, както и други възможни данни и характеристики, отнасящи се до лицето),

a)      не представлява такъв файл, тъй като не става въпрос за специфични картотеки или списъци или други подобни класификационни системи по смисъла на определението в [Закон № 523/1999];

б)      представлява такъв файл, тъй като от данните предвид тяхното предназначение на практика е възможно лесно и без неоправдани разходи да бъде извлечена необходимата за по-нататъшно ползване информация, както е предвидено в [Закон № 523/1999]?

3)      Трябва ли изразът в член 2, буква г) от Директива [95/46] „който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“ да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща дейност, при която се събират лични данни (в това число чрез определянето на радиуса на действие на проповедниците, чрез проследяването на проповедническата дейност и поддържането на регистри на лицата, които не желаят да бъдат посещавани от проповедници), може да бъде разглеждана като администратор на лични данни по отношение на тази дейност на нейните членове, въпреки твърдението на религиозната общност, че само отделните проповедници имат достъп до записаната информация?

4)      Трябва ли член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че религиозната общност може да се класифицира като администратор само когато предприема други специфични мерки, като нареждания или писмени указания, с които управлява събирането на данни, или е достатъчно религиозната общност фактически да играе роля при управлението на дейността на членовете си?

Решението

1 Както следва от член 1, параграф 1 и от съображение 10 от Директива 95/46, нейната цел е да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 66 и от 5 юни 2018 г., Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein, C‑210/16, EU:C:2018:388, т. 26).

Макар извършваната от членове на религиозна общност проповедническа дейност „от врата на врата“ да е по този начин защитена с член 10, параграф 1 от Хартата като израз на вярата на проповедника или проповедниците, това обстоятелство не придава на тази дейност характер на изцяло лично или домашно занимание по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46. Проповедническата дейност излиза извън личната сфера на проповядващите членове на дадена религиозна общност.

С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2 от Директива 95/46, разглеждан във връзка с член 10, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че събирането на лични данни, извършвано от членове на религиозна общност при проповедническата им дейност „от врата на врата“, и по-нататъшното обработване на тези данни не представляват нито обработване на лични данни при извършване на дейности, посочени в член 3, параграф 2, първо тире от тази директива, нито обработване на лични данни, извършвано от физически лица в хода на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от същата директива. [51]

2 Относно понятието файл – директивата определя широко понятието „файл“, по-специално визирайки „всеки“ структуриран набор от лични данни.

Въпросът точно по какъв критерий и под каква форма на практика е структурирана съвкупността от лични данни, събирани от всеки от проповедниците, е без значение, стига тази съвкупност да позволява лесно да се откриват данните на съответното посетено лице — нещо, което  запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички обстоятелства в случая в главното производство.

3 Религиозна общност, съвместно с проповядващите нейни членове, може да бъде квалифицирана като администратор на личните данни, обработвани от последните в рамките на проповедническа дейност „от врата на врата“, организирана, съгласувана и насърчавана от тази общност, без да е необходимо въпросната общност да има достъп до данните или да е установено, че тя е дала на членовете си писмени указания или нареждания във връзка с обработването.

Обнародваха измененията в Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник, бр.  56 от 6 юли 2018 г. е обнародвано очакваното Постановление №122 от 29 юни 2018 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в РБ, приет с ПМС №202 (ДВ бр.75 от 2010 г.).

§31. Постановлението влиза  в сила от датата на обнародването му в ДВ.

Пълен текст

С този правилник се определят и минималните национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор”.”
Чл. 1а. (1) Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” трябва да отговорят на съответните минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност, определени в приложението по научни области и/или професионални направления за всяка научна степен и за всяка академична длъжност въз основа на показателите по чл. 2б, ал. 2 от ЗРАСРБ.
(2) Висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академични длъжности при спазване на ЗРАСРБ и на този правилник.
(3) Допълнителните изисквания по ал. 2 може да включват създаване на допълнителна група/групи показатели и/или повишаване на минималните изисквани точки по групи показатели, определени в таблица 1 на всяка област от приложението.”
Чл. 2. (1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” се извършва само за лицата, които отговарят на съответните минимални национални изисквания.
(2) Оценката за съответствие с минималните национални изисквания и с допълнителните изисквания по чл. 1а, ал. 2, както и оценяването на резултати, научен принос и оригиналност на представените трудове, на дисертационните трудове за придобиване на научни степени и на кандидатите за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” се извършва от научно жури, създадено и функциониращо при условията и по реда на ЗРАСРБ и на този правилник.
(3) При избор на научно жури се определя и по един външен и един вътрешен резервен член.
(4) Не могат да се провеждат заседания на журито в намален състав. Отказът на член на журито от участие в заседание по неуважителни причини или отказът за полагане на подпис в протокола се установява с подписите на присъстващите членове на журито и не е основание за спиране на процедурата. На мястото на отказалия да присъства член на журито заседава съответният резервен член.
(5) Решенията на журито може да се вземат и неприсъствено, като в тези случаи обсъждането и гласуването се извършват чрез съответните технически средства при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация.”

Още някои положения:

Научните ръководители на докторантите вече няма да са членове на журито.

Към прилагането на правилника има отношение и Списъкът на регулираните професии (определя се по този ред) – защото за академичните длъжности се изисква  кандидатът да притежава образователната и научна степен “доктор”, която за специалностите от регулираните професии съответства на обявения конкурс.”

Оценяването е с помощта на точки – и правилникът определя прагове – минимални изисквани точки по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности (таблица 1)

Тук са изискванията за област 3:

Област 3. Социални, стопански и правни науки

Професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата, 3.2. Психология,  3.3. Политически науки, 3.4. Социални дейности, 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, 3.6. Право, 3.7. Администрация и управление, 3.8. Икономика, 3.9. Туризъм

Таблица 1. Минимални изисквани точки по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности

Група от показатели

Съдържание

Доктор

Доктор на

науките

Главен асистент

Доцент

Професор

А

Показател 1

50

50

50

50

50

Б

Показател 2

100

В

Показател 3

100

100

Г

Сума от показателите от 4 до 10

30

100

200 (100 за ПН 3.6)

200 (100 за ПН 3.6)

Д

Сума от показателите от 11 до 13

100

50

100

Е

Сума от показателите от 14 до края

100

Проверка на фактите: съдействие и съпротива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Методологията за проверка на фактите като основен път за противодействие на фалшивите новини непрекъснато се обогатява. Значение за това има и обстоятелството, че всички разбират: ако саморегулирането не е ефективно, държавите ще преминат към законови мерки.

Според washingtonpost.com  Facebook взаимодейства с  24 организации за проверка на фактите в 14 страни, за да ограничи фалшивите новини. Както се вижда от предния пост,  компанията заявява, че ще продължава да използва проверка на фактите заедно с други методи за редуциране на фалшивите новини. 

B Бразилия, Италия и Испания и в Европейския съюз вече има взаимодействие с факт-чекърите на политическо ниво.  Google отбелязва проверката на факти в  резултатите от търсенето си и Bing разработва специална страница за проверка на фактите, която включва скорошни фактически проверки.

Но медиите отбелязват и съпротивата срещу проверката на фактите,  появяват се  обвинения в пристрастия и партизанство, които неутралният журналистически формат трябва  да избегне.

Един от упреците е в това, че пристрастно се решава кои факти да се проверят.   Например в САЩ в ерата на Тръмп  процентът на   проверките на демократите е намалял след края на президентството на Барак Обама. Все пак  това е обяснимо с фокуса върху актуалното управление.

Алексио Манцарлис , директор на Международната мрежа за проверка на фактите (IFCN), съобщава, че в Турция, Филипините и   Бразилия има  съгласувани кампании, целящи да омаловажат проверката на фактите като инструмент.

Докладът на Групата на високо равнище към Европейската комисия от  април 2018 г. относно дезинформацията подчерта правилата  на IFCN като модел, който трябва да бъде следван.  В момента има 57 организации, присъединили се към кодекса на IFCN.

Fake news is…

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

img_0546.jpg

Зукърбърг отказа изслушване  в британския парламент, но с интензивна кампания Facebook се опитва да убеди британците в същото, в което Зукърбърг убеждава парламентите: ограничаваме фалшивите новини с помощта на хора и технология.

ЕСПЧ: право да бъдеш забравен и свобода на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по делото M.L. and W.W. v. Germany

На 28 юни 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) реши, че правото да се поиска заличаване на лични данни за предишни присъди трябва да бъде балансирано с  правото на свобода на изразяване и информация и може да отстъпи пред свободата на информацията.  Съдът потвърди предходната съдебна практика, според която законното право на достъп на обществеността до архивите на електронните медии е защитено от чл.10 ЕКПЧ и   ограниченията на това право трябва да бъдат обосновани от особено наложителни причини.

Фактите по делото

Двама германски граждани (ML и WW) са осъдени   за убийството на популярен актьор. ML и WW  подават няколко неуспешни заявления за преразглеждане на процедурата.

След освобождаването им  ML и WW започват три съдебни производства срещу различни медии с искане техните имена (и индивидуализиращата информация) да бъдат заличени от статии в медиите. ML и WW твърдят, че  правото им на неприкосновеност на личния живот доминира над интереса на обществеността да бъде информирана за съдебното производство. ML и WW  твърдят, че статиите застрашават тяхната социална реинтеграция.

Решението на ЕСПЧ

Според Съда широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за  минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и заключава, че мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до  информация за миналото, съхранявана в архивите им.

По отношение на евентуалното анонимизиране  (т.е. изтриване на имената и индивидуализиращи факти) ЕСПЧ приема, че това би представлявало по-малко натрапчива намеса в правото на свобода на изразяване и на информация. Предоставянето на имена и индивидуализираща информация обаче е важна част от работата на пресата и увеличава доверието в информацията. На тази основа Съдът решава, че степента на намеса е въпрос на журналистическа преценка, но наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето.

Решението е взето единодушно, българският съдия Йонко Грозев е в състава, прессъобщението