Author Archives: Нели Огнянова

МФ: становище по ЗИД ЗРТ, внесен от БСП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Точно преди два месеца се очерта необичайна активност на терена на медийното регулиране. Създадоха се работни и експертни групи, БНТ направи конференция за финансирането на медиите, където Бетина Жотева се обяви за финансиране чрез процент от БВП, депутати от БСП внесоха законопроект със същата идея, а НС прие да пише План за развитие на медийната среда – ако някой е забравил.

Два месеца по-късно стана известно Становище на Министерството на финансите относно внесения от Антон Кутев, Крум Зарков, Нона Йотова и др. на 5 декември 2019  законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията (законопроект 954-01-85) .

В Становището  се казва, че направените предложения са вътрешно противоречиви, не водят до съгласуване със Закона за публичните финанси и са в противоречие с правилата за държавните помощи.

МФ стои на позицията си за закриване на Фонд  Радио и телевизия.

МФ се присъединява към тезата, че процент от БВП не съответства на Съобщението на ЕК за държавните помощи.

Становището описва какво очаква МФ да се направи за привеждане на ЗРТ със Закона за публичните финанси и Съобщението от 2009 за държавна помощ в електронните медии:  помощта е под формата на компенсация за изпълнение на мисията – следователно трябва да се започне от мисията и да се работи  нататък по алторитъма, очертан в Съобщението на ЕК.

Точно така е. Но  срокът на работната група към МК за ЗИД ЗРТ е нищожен за изпълнение на тази задача.  Ако идеята е била тази работна група само да закрие фонда – тогава един месец стига,     и законопроект  си имат написан –  от 2015 г.

 

 

Национална квота

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ново съобщение– стара тема. Българска квота.

За телевизия има квота на европейските произведения – с цел насърчаване  на производството в ЕС. Националните квоти не изпълняват точно тази цел – но все пак  – щом са решили,  че “този подход е надежден и правилен” – вероятно ще го представят и ще разберем как точно е защитима национална квота.

 

На среща днес, 10 февруари 2020 г., министърът на културата Боил Банов и представители на „Музикаутор” в лицето на Ясен Козев – председател, и Иван Димитров – изпълнителен директор, обсъдиха начините, по които може да се насърчи популяризирането и развитието на българските музика, език и култура.

Една от мерките, които бяха дискутирани, е създаването на квоти в медиите за българска музика по примера на други европейски държави като Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Нидерландия, Украйна и други.

Министърът на културата, както и представителите на „Музикаутор”, определиха този подход за надежден и правилен с цел защитата на българското творчество и националния интерес.

Квота за български произведения засяга общия принцип за недопускане на дискриминация според гражданството.  Насърчаването на българската продукция наистина може да е културна цел, свързана с легитимен публичен интерес, но  може да бъде защитавана, известно от практиката на Съда,  по друг начин.

КЗК: разрешава концентрация Нова Броудкастинг Груп/НетИнфо

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Решение № 53 на КЗК от 16.01.2020 г. относно придобиването на НетИнфо от Нова Броудкастинг Груп.

В КЗК е постъпило уведомление от Нова Броудкастинг Груп АД (НБГ АД) – вече НБГ ЕООД –   за намерение да придобие едноличен контрол  върху  Нет Инфо  АД.

Иска се КЗК да разреши безусловно сделката, тъй като не се очаква концентрацията да породи хоризонтални или вертикални ефекти, които да окажат неблагоприятно въздействие върху конкуренцията на съответния пазар, както и да доведе до създаване на предприятие с господстващо положение.

Дружество, придобиващо контрол – „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД3, еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията (ТР към АВп) с ЕИК 205738443, седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 6. Капиталът на дружеството е в размер на 15 272 620 лв. и се притежава изцяло
от “Адванс Медиа Груп” ЕАД. Дружеството се управлява и представлява от В. Анкова и Н. Андреев, заедно (вече не, В.Анкова преминава на друга позиция). Физическите лица К. Домусчиев и Г. Домусчиев, които се явяват крайните
собственици на „Нова“, упражняват пряк съвместен контрол върху „Адванс
Пропъртис“ ООД и косвен съвместен контрол върху „Адванс Медиа Партнърс“ АД и „Адванс Медиа Груп“ ЕАД.

Дружество, върху което се придобива контрол –  „Нет Инфо“ АД, акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК202632567, седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район „Искър“, бул.„Христофор Колумб“ № 41, ет. 6. с акции, разпределен между следните акционери: „Дарик Радио“ АД ((…..)*), „Уеб Финанс“ ЕООД ((…..)*) и „Нова Броудкастинг Груп“ЕООД ((…..)*).

Предприятия с регистрация в България, върху които участниците в
сделката упражняват контрол по смисъла на чл. 22, ал. 3 от ЗЗК:

Други предприятия, контролирани от придобиващото предприятие –
„Атика Ева” АД, акционерно дружество, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК 203710235, седалище и адрес на управление: гр. София1000, район „Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 1, ет. 6.

Други предприятия, контролирани от придобиваното дружество-
– „Ви Бокс” ЕАД с ЕИК 175323082 (100%);
– „Дарик Нюз” ЕООД с ЕИК 175032949 (100%);
– „Имоти Инфо“ ООД с ЕИК 201246430. Съвместен контрол върху дружеството
упражняват „Дарик Нюз” ЕООД (50 %) и “Резон” ООД5 (50 %);
– „Файненшъл Маркетплейс” АД с ЕИК 204346635.
– „Грабо Медия” АД с ЕИК 203412406.
– „Проспекто груп” АД с ЕИК 204255331.

След осъществяване на планираната концентрация „Нова” ще притежава общо
100% от капитала на „Нет Инфо“ АД и по този начин ще има възможност
самостоятелно да определя търговската политика и поведение на дружеството.

„Нова“ възнамерява да развие   продуктовото портфолио на придобиваното предприятие и да  постигне подобряване конкурентните му предимства.

От становищата на конкурентите –

Счита се, че след концентрацията ще се появи субект, който ще е
единственият на пазара в България, предлагащ едновременно телевизионна и
интернет реклама. „ИзиАдс“ ЕООД отбелязва, че съществува риск при разрешаване на сделката придобиващото контрол дружество да определя цените на онлайн реклама в национален мащаб и да продава интернет реклама на цени под или близо до себестойността им. Това би довело до създаване на предприятие с господстващо положение на пазара на интернет реклама и би застрашило в значителна степен конкуренцията на пазара. „ИзиАдс“ ЕООД посочва, че „Нова Броудкастинг Груп“АД има нова рекламна тарифа, в сила от 01.01.2018 г., с която са предвидени преференциални отстъпки на пакет услуга ТВ + Интернет реклама, която предоставя до 8% отстъпка за ТВ реклама при задължение на рекламодателите да извършат съответната инвестиция, което от една страна, не само обезсърчава конкурентите на пазара, но и в голяма степен поставя клиентите – рекламодатели в положение на принуда, а от друга страна по този начин се стига до изкуствено пренасочване на потребителското търсене в посока предлаганите от „Нова Броудкастинг Груп“ АД услуги. Останалите медийни фирми и доставчици на интернет реклама, според дружеството, не могат да се конкурират с подобно предложение, тъй като не разполагат с телевизионен ефир и не могат да предоставят комбинирани отстъпки, което ги поставя в неизгодно положение, тъй като техните рекламни оферти няма как да бъдат предпочетени.

Уведомителят в отговор –

Уведомителят оспорва твърдението на „ИзиАдс“ ЕООД, че „Нет Инфо“ АД има
дял от 30 % на пазара на интернет реклама. По изследване на IAB България за
2016 г., на което се позовава и дружеството, общият обем на пазара на интернет
реклама у нас през 2016 г. надвишава 87 млн. лв. С реализираните приходи от над
млн. лв., както твърди „ИзиАдс“ ЕООД, „Нет Инфо“ АД не може да реализира
твърдяния пазарен дял от 30%. Също така, не може да се очаква, че след сделката към този дял ще се добавят приходите от сайта на придобиващото контрол предприятие – nova.bg, с което делът на „Нет Инфо“ АД да нарасне, както твърди „ИзиАдс“ ЕООД, тъй като и към момента „Нет Инфо“ АД администрира посочения сайт, като продава интернет реклама, срещу комисионно възнаграждение.
Във връзка с твърденията на „Икономедия“ АД, че обединената група ще има
значително предимство пред останалите участници на пазара на интернет реклама и сделката единствено би засилила нейната доминираща роля, уведомителят посочва, че действително данните на IAB за 2017 г. показват нарастване на инвестициите в пазара на интернет реклама с около 16% в сравнение с 2016 г. до общ обем от 101 млн. лв., като едновременно с това се отбелязва и нарастване на дела на Google и Facebook до около 64% от този обем, като увеличението на техните дялове е между 20 и 30% спрямо 2016 г. Тази динамика, според уведомителя, показва намаляване на дела и влиянието на „Нет Инфо“ АД. Следователно, нито поведението на придобиваното дружество, нито крос-медийната реклама влияят на решението на клиентите къде да инвестират. Намаляващият пазарен дял на „Нет Инфо“ АД показва, че дружеството не може да влияе на засегнатия пазар.

Комисията приема,

че нотифицираната сделка не би могла да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, както и да застраши в значителна степен конкуренцията на засегнатия пазар в страната, поради което следва да бъде разрешена на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗК. Разрешава концентрацията.

Решението AKT-53-16.01.2020 NETINFO

Мисирки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

За отношението на министър-председателя Борисов към журналистите (видео, 4 февруари 2020):

Министър-председателят провери как върви изграждането на водопроводната връзка между София и Перник, а след това отговаря на журналистически въпроси. Докато коментираше обръщението на президента Румен Радев към народа, Борисов се обърна към журналистите с думите “И ето вие като някакви мисирки тичате”.

Дневник

 

Позиция на АЕЖ “За достойнството на журналистическата професия”

 

Германия: Facebook нарушава закона за защита на потребителите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдебен състав в Берлин постанови решение, според което Facebook нарушава германския закон  за защита на потребителите. Става въпрос за услугите, основани на локация, и за споделяне на данни на потребителите с търсачките.

Решението се смята и за знак, че  организациите на потребителите могат да предприемат действия и срещу нарушения на GDPR.

Решението

Държавата се сети за хазарта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Четем, че Васил Божков се чувства обект на репресия: искат да ме фалират.

Липсата на върховенство на закона има много ефекти. Поразяваща е избирателността, с която се прилагат законите. Когато липсва върховенство на закона, трудно се проследява дали става дума за  действия на държавата, мотивирани от обществен интерес и   стриктно прилагане на закона,    или  за разправа,   бизнес войни,  репресия   и изземване на бизнес.

Във всеки случай различни  мерки в обществен интерес са възможни.  Преди година съм писала за мерки в Италия. И още:  Съдът на ЕС се е занимавал със съответствието на забраната на рекламата на хазарта с правото на ЕС в обединени дела C-447/08 и C-448/08, Sjöberg and Gerdin.  ДФЕС позволява ограничения по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. В съдебната практика са признати редица императивни съображения от обществен интерес, като например целите за защита на потребителите и предотвратяването   на измамите,  на подбуждането към разхищаване на средства за хазарт,  на общата нужда да се запази обществения ред.

И един факт, важен в конкретния контекст на локалните събития: през декември 2017 г. Комисията прекрати процедурите за нарушение срещу свободата на услуги   в сектора на хазарта  поради недостатъчен интерес на Съюза да преследва предполагаеми нарушения на правото на ЕС в тази област.

 

 

 

Съд на ЕС: запазване и достъп до трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат PITRUZZELLA,  представено на 21 януари 2020 година  по дело  C‑746/18 H. K. срещу Prokuratuur  по преюдициално запитване, отправено от Riigikohus (Върховен съд, Естония).

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу H. K.,  извършила няколко кражби, използвала  банкова карта, принадлежаща на друго лице, и   извършила действия на насилие спрямо участващо в съдебно производство лице.   Протоколите, въз основа на които се установява извършването на тези престъпления, са изготвени по-специално въз основа на лични данни, създадени при доставката на електронни съобщителни услуги. Riigikohus (Върховен съд, Естония) изразява съмнения относно съвместимостта с правото на Съюза на условията, при които разследващите органи са имали достъп до тези данни. На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали Prokuratuur (прокуратура, Естония)  представлява „независима“  структура по смисъла на решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др.

Преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че в наказателно производство достъпът на държавни органи до данни, позволяващи идентифициране на местоположението на източника и на адресата на комуникационната връзка, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство във връзка с фиксирана или мобилна телефонна комуникационна връзка, осъществена от заподозряното лице, представлява толкова тежка намеса в неговите основни права, закрепени в посочените разпоредби на Хартата, че този достъп трябва да бъде ограничен — в рамките на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до целите на борбата с тежката престъпност, независимо за кой период от време се отнасят запазените данни, до които имат достъп държавни органи?

2)      Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], като се вземе предвид принципът на пропорционалност, откроен от Съда на Европейския съюз в решение [Ministerio Fiscal], т. 55—57, да се тълкува в смисъл, че когато посочените в първия въпрос данни, до които имат достъп държавни органи, нямат голям обхват (както с оглед на техния вид, така и на времето, за което се отнасят), произтичащата от този достъп намеса в основни права по принцип може да бъде обоснована с целите на предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на престъпления, и че колкото по-голям е обхватът на достъпните за държавните органи данни, толкова по-тежки трябва да бъдат престъпленията, чието преследване обосновава намесата в основни права?

3)      Означава ли установеното от Съда на Европейския съюз в решение [Tele2 Sverige и Watson и др.], т. 2 от диспозитива, изискване, съгласно което достъпът на компетентните държавни органи до данните трябва да е подчинен на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, че член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58] следва да се тълкува в смисъл, че прокуратурата като орган, който ръководи производството по разследване, задължен е по закон да действа независимо, подчинява се само на закона, длъжен е да установи в производството по разследване както уличаващите, така и оневиняващите обвиняемия факти, но и представлява държавното обвинение в съдебното производство, може да се счита за независима административна структура?“.

Заключението

Националната правна уредба, с която на компетентните национални органи се предоставя достъп до запазените данни, трябва да има достатъчно ограничен обхват, за да не може подобен достъп да се отнася до голям брой лица, и дори до всички лица и всички електронни съобщителни средства, както и до всички запазени данни. Следователно Съдът изтъква критерия за връзката между засегнатите лица и преследваната цел. [62]

Съдът установява условията, на които трябва да отговаря всеки достъп на компетентните национални органи до запазените данни:

  • в неотложни случаи, след предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура“ Решението на тази юрисдикция или на тази структура трябва да се постановява „след мотивирана молба на тези органи, подадена по-специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления“
  • „компетентните национални органи, на които е предоставен достъп до запазените данни, да уведомят за това засегнатите лица в рамките на приложимите национални производства веднага щом това вече не може да попречи на водените от тези органи разследвания“
  • държавите членки трябва да приемат правила за сигурност и защита на запазените данни от доставчиците на електронни съобщителни услуги, за да се избегнат злоупотреби и всякакъв незаконен достъп до данните

Данните, до които разследващият орган е имал достъп,  позволяват откриване и идентифициране на местоположението на източника и на адресата на телефонна връзка, осъществена чрез фиксиран или мобилен телефон на дадено лице, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство. Тези данни са предавани на разследващия орган за периоди от един ден, от един месец и от почти една година.

Преценката на степента на намеса в основните права, до която води достъпът на компетентните национални органи до запазените лични данни, произтича от конкретно проучване на специфичните обстоятелства във всеки отделен случай.  Ако случаят е такъв, намесата би трябвало да се квалифицира като „тежка“ по смисъла на практиката на Съда и следователно в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления може да бъде обоснована само от цел за борба с престъпността, която също трябва да е квалифицирана като „тежка“.

Предлагам на Съда да постанови, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че сред критериите, които позволяват да се прецени тежестта на намесата в основните права, каквато представлява достъпът на компетентните национални органи до лични данни, които съгласно национална правна уредба доставчиците на електронни съобщителни услуги са длъжни да запазват, са категориите засегнати данни и продължителността на периода, за който е поискан този достъп. Запитващата юрисдикция следва да прецени в зависимост от тежестта на намесата дали посоченият достъп е строго необходим за постигане на целта да се гарантира предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления. [97]

Изискването достъпът на компетентните национални органи до запазените данни да подлежи на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, не е изпълнено, когато национална правна уредба предвижда, че такъв контрол се извършва от прокуратурата, чиято задача е да ръководи производството по разследване, като едновременно с това може да представлява държавното обвинение в съдебното производство. [129]

 

СЕМ избра генерален директор на БНР: повратна точка?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът за електронни медии избра с 4:1 (Розита Еленова)  Андон Балтаков за генерален директор на БНТ.

Кандидатът се различава от обичайните кандидати за позицията с това, че е придобил  магистърска степен в Бръшляновата лига и в кариерното му развитие присъстват СиЕнЕн, Асошиейтед Прес, стаж в Ройтерс. Областта на реализация е цифрови стратегии, продукти и услуги в медийния сектор. Преди да замине, Балтаков е работил в БНР.

България е държавата, в която шефовете на обществените медии са получили образование в България и САЩ – но приликите свършват дотук. Кошлуков има бакалавърска степен по Политология в Калифорния (по данни от медиите – в колеж в Санта Барбара) и е политик, бивш шеф на партия,   в Уикипедия това своевременно е променено на бивш политик.

 

Представянето на Балтаков по време на конкурсната процедура:

.

Към новоизбрания генерален директор има много големи, дори необичайно големи очаквания – точно защото се предполага, че неговият мандат може да е повратна точка не само за БНР, не само за обществените медии, но и за целия сектор.

Модерна независима обществена медия с качествена журналистика и  съвременно управление изглежда  – да признаем – мираж. Очакванията са  новият генерален директор да организира и продуцира именно такава медия в рамките на съществуващите законови, финансови, кадрови условия. Дано да успее.

В края – малки  лексикални  капризи –  хората в радиото по-добре да  не са персонал и услугите по-добре да не са дигитални (а цифрови).

Концепцията на Балтаков

 

Австрия: успешно преминат тест за нова нелинейна услуга на обществената телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 13 ноември 2019 г. австрийският медиен регулатор KommAustria одобри заявление от обществения оператор ORF за предоставяне на аудиовизуална медийна услуга по заявка, предлагаща главно филми.

В момента ORF управлява онлайн филмова библиотека Filmmit чрез няколко дъщерни дружества. За да превърне Filmmit в нелинейна услуга в изпълнение на обществената мисия, ORF поиска от регулатора KommAustria да извърши така наречения  public value test   в съответствие с член 6а от Закона за ORF. В заявлението си ORF заяви, че услугата видео  по заявка ще предоставя главно съдържание, което вече е било или ще бъде излъчвано по телевизия ORF и което е било на разположение за изтегляне от „TVthek“ на ORF за не повече от седем дни (catch-up). Неизлъчвани филми в линейните услуги на  ORF ще са  не повече от 5% от съдържанието на нелинейната услуга и ще се използват само за „контекстуализиране“ на друго съдържание. Услугата ще бъде финансирана отчасти чрез таксите и отчасти чрез   абонамент.

Според Съобщението на Европейската комисия от 2009 г. относно правилата за прилагане на държавната помощ в областта на обществените радио  и телевизия   трябва да се провежда public value test, ако обществената медия иска да въведе значителна нова услуга или да направи значителни промени в съществуващите услуги.

Съгласно австрийското законодателство  тестът включва преценка дали предлаганата услуга отговаря на социалните, демократичните и културните нужди на австрийското население и се вписва в обществената мисия  на обществения оператор. Потенциалното  въздействие на новата  услуга върху разнообразието на услугите, пазарните условия и конкуренцията също трябва да бъдат оценени.

KommAustria отбелязва, че   условията за public value test са изпълнени . Въпреки че ORF вече предлага търговската услуга Filmmit, сега тя ще бъде   третирана като нова услуга за изпълнение на обществената мисия. Услугата ще допринесе  за изпълнението на културните задачи на ORF   и няма да има отрицателно въздействие върху  конкуренцията или разнообразието на услугите. Фактът, че ще изисква абонамент, не   прави  услугата несъвместима с обществената мисия  на ORF.

Противно на възраженията на Verband Österreichischer Privatsender (Австрийска асоциация на частните радио- и телевизионни оператори – VÖP), KommAustria приема, че  предоставянето на онлайн услуги не е обхванато от никаква забрана, вкл. забраната за електронна търговия, тъй като забраната за ORF се отнася само за електронната търговия в тесния й смисъл. Услугата е    подходяща с оглед  очакваното продължение на спада в линейното потребление на телевизия.

Решението на регулатора за успешно преминат тест

Източник: IRIS 2020-1:1/22

ЕСПЧ: свобода на изразяване на работното място

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По делото Herbai v Hungary Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че уволнението на служител за публикации в интернет,  които могат да засегнат доброто  име  на неговия работодател, нарушава правото на служителя на свобода на изразяване съгласно член 10 от Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Csaba Herbai  работи като експерт по управление на човешките ресурси в унгарска банка.  Според етичния кодекс на банката служителите са задължени да не публикуват информация, свързана с банката.

Herbai създава сайт  за  управлението на човешките ресурси. Скоро след това  е уволнен с мотив, че нарушава стандартите за конфиденциалност на банката. Унгарските съдилища потвърждават уволнението.

Служителят подава жалба  до ЕСПЧ, в която твърди, че е нарушено правото му на свободно изразяване на мнение по чл. 10 ЕКПЧ.

Въпреки че става дума за отношения в частно търговско дружество, държавата има позитивно задължение  да защити правото на свободно изразяване на мнение дори в отношенията между хората. ЕСПЧ изследва допустимия обхват на ограничение на правото на свобода на изразяване в трудовото правоотношение, като взема предвид:

  • естеството на публикацията,
  • мотивите на автора,
  • вредите, ако има такива, причинени на работодателя от публикациите, и
  • тежестта на наложената санкция.

Упражняването на правото на свобода на изразяване трябва да бъде осигурено и   в отношенията между работодател и служител. Унгарските власти не са изпълнили своите положителни задължения съгласно член 10 от ЕКПЧ, тъй като не са успели да докажат убедително, че уволнението се основава на справедлив баланс между право на свобода на изразяване, от една страна, и правото на работодателите да защитават законните си бизнес интереси.

 

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ