Skip to content

Category: CC BY-NC-NDSyndicate content

Признание, некомерсиално, без производни
Пътуване до...

Това лято ни върви на пътешествия из Кавказ – на днешното тръваме заедно с Любо. Започваме с Грузия, след обичайния транзит през Турция.

Приятно четене:

До Каспийско море и назад

автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан с изкачване на връх Арагац в Армения

част първа

Сванети, Грузия

Дойде и тазгодишното дългоочаквано скитане към земите на изток от България. Плановете се простираха до обиколка на Грузия, Армения и Азербайджан като Турция беше планувана за строг транзит на отиване, а на връщане имаше посещение на древната арменска столица Ани. За цвят в обиколките из забележителните места бяхме включили изкачване на най-високия връх в Армения– Арагац 4090 м.

 

Николай Слатински

  Всеки изминат ден, включително и днешният, ме убеждава, че съм прав, за жалост, за огромна жалост...
  Трябва да се опомним, ако все още не е станало прекалено късно.
  
  За соца всичко е казано - обречена, неефективна, в някои отношения идиотска, дълбоко увредена система, над която Историята прочете своята неподлежаща на обжалване присъда, а здравият разум я изхвърли като ненужна вещ в задния двор на човешката цивилизация.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Лично мнение: Иво Беров и агент Талев

   от Николай Слатински


  "Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея."
От Иоана свето Евангелие, 8:7.
  
  Стана ми по човешки жал за Иво Беров. Мнозина от нас са изпадали до дъното, забравени от всички политически приятели. Вероятно такъв е Законът на Прехода.
  Всеки, който е личност, е бил предаван от хора, на които е разчитал. И всеки, който е личност, е правил компромиси.
  Напълно го разбирам Иво Беров, всъщност в почти всичко го разбирам. Друг е въпросът, че не вярвам твърде много на последното изречение, може би то му е било нужно, за да се оправдае пред себе си. А той няма за какво да се оправдава пред себе си.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 За Юпитерите и биковете

   от Николай Слатински


  1.
  Трудно ми е вече да се променя и затова оставам силно привързан към някои свои разбирания.
  Едно от тях е, че в институциите на Държавата има нещо сакрално, символно, фундаментално, над-ежедневно. И това налага определени изисквания към лицата, които го олицетворяват в един или друг момент (етап, период, промеждутък) от социалното време.
  Всяко такова лице, сиреч човек, трябва да си дава сметка, че има две тела – едното, личното, другото – институционалното. И личното е подчинено на институционалното.   Защото ако личното му тяло е негов личен въпрос, институционалното – не е, то е на друго ниво и с друго предназначение.

чети по-нататък

 

Как се пише

Правилно е да се пише областта (област + определ. член та). В Добрич е регистрирана необичайна за сезона и областта…

 

Как се пише

Това прилагателно име се пише слято – костномозъчен, също и костномозъчна, костномозъчно, костномозъчни, тъй като е образувано от съчетание на…

 

Как се пише

Двете форми са дублетни и могат да се употребяват равностойно в книжовната реч. Пише се прибегна/прибягна, прибегнат/прибягнат, но само прибегнеш,…

 

Как се пише

 Как се пише: пиано или пияно?

   от Как се пише


Правилно е да се пише пиано. Думата е заета от италиански – piano (съкратено от pianoforte). В средата на думи…

 

Николай Слатински

 Суджукгейтщинки

   от Николай Слатински


  1.
  Това със суджук-гейт [ след Уотъргейт всеки сериозен политскандал автоматично се нарича гейт] ми говори за морална деградация и интелектуална мутация на корупционерството!
  А какви времена бяха!
  
  Аз вече не бях депутат. Седя и си пия кафето с виден пернишки бизнесмен. На масата ни сяда пернишки депутат. Аз, понеже съм вече бивш, не съм явно достоен нито за забелязване, нито за съобразяване с мен. Депутатът казва директно - в нашата местна партийна централа решихме да съберем за нагоре толкова и толкова пари от такива като теб, знаеш как е, няма безплатен обяд, утре така ще можеш да разчиташ на тая власт!

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Един от последните ми анализи за президента Първанов от края на 2006 г., писан когато си бях казал enough is enough и постепенно си опразвах кабинета, претъпкан с мои книги, бе за непрофесионализма в администрацията като стратегически риск за националната сигурност. Сред многото примери в този анализ най-атрактивен бе за невинното създание, което отговаря за квалификацията на българските учители и в същото време пише „очилище” и „убичам”.

чети по-нататък