Skip to content

Category: CC BY-NC-NDSyndicate content

Признание, некомерсиално, без производни
Пътуване до...

С Анжело днес ще щурмуваме Балкана – отиваме към Бабското пръскало. Приятно четене:

Бабското пръскало

Централен Балкан

Русалийският проход

е най-високият в Централния Балкан. Достига до около 1500 м н.в. като разделя двата най-високи старопланински масива – Ботевския и Триглавския. Той свързва Северна България (гр. Априлци) с Южна (с. Тъжа). Дължината му е около 35-40 километра (по коларски път). По времето на социализма наоколо имаше доста ведомствени почивни станции, а и около вр. Триглав ежегодно се провеждаха армейски радиотренировки. Тогава пътят беше що-годе асфалтиран. Това е бил транспортен коридор още от римски времена. От южната му част се намират хижите „Русалка“, „Триглав“, „Мандрата“ и „Тъжа“. Проходът е известен и като

Мара Гидик („Хубавата Мара“),

старото име на вр. Русалка. Има и съответните легенди:

 

Стара София


С удоволствие представяме поредната историческа карта на София, която вече е достъпна за всички вас на нашата страница. Става дума за подробен ориентационен план на столицата от далечната 1924 година. Планът е изработен и издаден от Ал. Петров и се е разпостранявал от Френската и международна книжарница, намирала се на бул. "Цар Освободител" 4а. Особено ценна характеристика на картата е, че тя съдържа подробна легенда, отбелязваща с номерация над 160 от най-важните обекти в тогавашния град.

 

Николай Слатински

 Общество като лоша глутница

   от Николай Слатински


  Мила родна картинка в метрото...
  Две момчета, приблизително на по 15 години, седят с изпружени крака. На „Вардар” се качва майка с момиченце на не повече от 5 годинки. Момчетата си прибират краката, за да могат двете да застанат пред тях. Мъж на около 50-те, стоящ наблизо, съвсем спокойно, даже бащински казва на момчетата да станат, та да може майката и детето да седнат, да не ги блъскат хората, които ще се качат на „Константин Величков”. И почти шеговито добавя, че двете момчета я какви юнаци са станали вече, никаква блъсканица няма да им е проблем. Момчетата го гледат с безразличие, макар и очевидно примесено с леко колебание. В този момент седящата до тях жена, към 40-годишна, оказала се майка на едно от момчетата, почти избухва:
  - Защо точно те трябва да станат?! Какви са тия глупости?? От цялото метро тях ли намерихте да разкарате!? Искате от малки да учим децата си да са будали, да са слаби, да не си бранят интересите, да отстъпват своето на другите!!

 

Как се пише

Правилно е да се пише местността (местност + определ. член та). Местността извън каменоломната беше хълмиста и приятна. Пещерата се…

 

Как се пише

 Как се пише: ремък или ремак?

   от Как се пише


Правилно е да се пише ремък, мн.ч. ремъци. Повечето млади шофьори не знаят почти нищо за ангренажния ремък. Конярят си…

 

Николай Слатински

  Дори да се абстрахираме от това каква наистина е всъщност действителността у нас;
  Дори да допуснем, че огромна маса образовани, мислещи, четящи и пишещи хора са толкова обезпокоени и уплашени, че виждат всичко само в черни цветове;
  Дори да приемем, че "София не е България" и в провинцията хората са на друг акъл и пет пари не дават какво се споделя из социалните мрежи;
  Дори да се съгласим, че вероятно у нас се случват и положителни неща (колкото и растящата емиграция на млади и не само млади, кадърни и не само кадърни, образовани и не само образовани, предприемчиви и не само предприемчиви българи да предполага, че никой не бяга от доброто)...

чети по-нататък

 

Пътуване до...

Продължаваме с пътуване на Любо до Каспийско море – започнахме с Грузия, после бяхме в столицата на Азербайджан – Баку, а днес ще изкачим най-високата планина на Армения – Арагац.

Приятно четене:

До Каспийско море и назад

автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан с изкачване на връх Арагац в Армения

част трета

Армения: планината Арагац

Ден 7
С отварянето на ципа на палатката първото нещо, което се показа беше стадо овце и овчаря им, който ни махаше на 10 метра от палатката. Зад нея пък се намираха останки от стара крепост на нещо като възвишение. Абе,

 

Стара София



След краха на България в Първата световна война започват съдебни процеси срещу "виновниците за войната" - министри, политици, висши военни, граждански лица. Сред съдените е и генерал Тодор Кантарджиев. Макар и впоследствие оправдан, той прекарва близо 6 месеца (ноември 1922 - май 1923 г.) в Централния затвор в София. Няколко години по-късно ген. Кантарджиев описва следствието, делото и престоя си в затвора в книгата "В софийската Бастилия или Централния затвор: Ада на Данте". В книгата генералът дава подробности за сградата, организацията, порядките и обитателите на софийския затвор. В няколко публикации ще предадем по-интересните впечатления на ген. Кантарджиев от софийската Бастилия.


Страшните наказания в затвора