Skip to content

Category: CC BY-NC-NDSyndicate content

Признание, некомерсиално, без производни
Стара София

 Новата загадка

   от Стара София




И този петък ви предизвикваме. :)

 

Framespotting

 Drive (2011)

   от Framespotting


В духа на вече отминалия филмов фестивал в Кан, едно от заглавията, което попадна под прожекторите на всеобщото внимание беше именно криминалната драма Drive на режисьора  Николас Виндинг Рефн. Лентата донесе на господин Рефн и награда за най-добра режисура при награждаването в Кан, а критиците и по-голямата част от публиката останаха очаровани от екранизацията по едноименния роман на Джеймс Салис.

 

Тимур и неговите командоси

 Ръката, която държи меча

   от Тимур и неговите командоси



Живял някога един Завоевател, който виждал смисъла на живота си в това да напада чуждите царства едно след друго и да ги завладява. Смятал, че му се отразява добре не само финансово, но и имиджово - а за погъделичканото его изобщо няма смисъл да споменаваме.

…Един ден той стигнал до поредната граница и я преминал – а там живеел с поданиците си Владетелят. Естествено, той изобщо не бил очарован от инвазията - събрал войската си и тръгнал да изясни лично ситуацията на място.

 

Стара София

 Из архива на Fratelli Alinari

   от Стара София




Още един интернет архив ( http://www.alinariarchives.it/ ) ни зарадва с няколко интересни късчета от миналото на София. При желание и средства, снимките могат да бъдат закупени с добро качество.

София около 1900 г.

 

Framespotting

 Silent Souls (2010) (EFA ’11)

   от Framespotting


„Овсянки“ или Silent Souls е кино-поезия в 80 минути, в които тишината и мълчанието отстъпват място на гласа зад кадър – този на главния герои Айст, чийто монолог за живота и смъртта намира екзистенциалните проблясъци на на Аз-а – онзи малък индивид, чийто живот е само частица от Вселената.

Оригиналното заглавие на филма може да се преведе като „врабчета“ или подобни птици от този вид. Важността им за историята се засилва все повече до самия край, докато по време на пътуването, което предприемат двамата герои, те са затворени в клетка между тях и са нещо като мълчаливи събеседници. На английски заглавието говори за мълчаливи души, а на френски преводът е „Последното пътуване на Таня“.

 

Павлина Върбанова

От днес започвам да публикувам кратки разяснения на новите правописни и пунктуационни правила, които излязоха от печат и вече са в сила. Започвам със запетаите, понеже отдавна не съм писала за тях. Това всъщност беше нарочно, защото се очакваше съществените промени да са именно в тази област.

Промени има и те наистина са значителни, но в начина, по който са формулирани правилата. В действителност местата на запетаите си остават почти същите.

И така, пунктуацията вече е в много по-голяма степен формална, борави се само с основни понятия, като просто изречение, сложно изречение, да-изречение, сказуемо. Забравени са различните видове подчинени изречения в предишния правописен речник (които действаха объркващо), а за сметка на това се набляга на различните връзки между простите изречения (безсъюзни, чрез съюзи и съюзни думи), които имат пряко отношение към поставянето/непоставянето на запетаи.

 

Тимур и неговите командоси

 Сбогом, гринго!

   от Тимур и неговите командоси



Отляво бяха индианците; размахваха гневно копия и томахавки и заплашваха да обогатят колекциите си от скалпове. Отдясно стояха мълчаливо каубоите – стиснали карабините и решени веднъж завинаги да приключат с проблема.
А по средата, под палещите лъчи на слънцето, седеше на коня си шерифът Големия Бил и бършеше голата си изпотена глава. Той усещаше как минута след минута напрежението нараства и се чудеше какво да прави.