Skip to content

Category: CC BY-NC-NDSyndicate content

Признание, некомерсиално, без производни
Малки истории за града

 Имам си находка

   от Малки истории за града


Неприятно мокро време. И голям студ. Чувствам се измамена - тази сутрин грееше слънце и сега пак заваля дъжд, намокрих се и цял ден ще ми е студено.
Не е чак толкова лошо, колкото звучи - намерих си две картинки на улицата, които много ми харесаха.
Май нещо съм се побъркала с тия картинки, през цялото време дебна и ако си намеря нещо добивам чувството за добре свършена работа.
... И как не, тези картинки веднага се класират като най-любимите ми:


 

Павлина Върбанова

 Пише ли се запетая при обаче?

   от Павлина Върбанова


Посвещавам тази публикация на хората, които владеят добре английски и вероятно се влияят от английската пунктуация.

Една от новостите в пунктуационните правила е включването на думата обаче сред примерите при вметнатите части, които не се отделят със запетаи. Това не означава, че има промяна при пунктуацията на обаче. Просто думата е добавена – вероятно защото често се огражда със запетаи, под влияние на английския.

И така, ще повторя, че когато се използва като вметната част на изречението, обаче не се отделя със запетаи.
След двубоя обаче у мнозина остана усещането, че “Барселона” спечели някак по инерция.
Фикрет обаче забелязва сълзите на Тахсин.
Говори каквото си искаш, никой няма да ти повярва обаче!

 

Стара София



Приятели, след множеството ви запитвания вече можете да си поръчате репродукции на фотографии от Стара София!

Предлагаме ви 8 различни изгледа с размери 25 x 15 сантиметра. 


Както и 8 изгледа с размери 40 х 23 сантиметра.

 

Framespotting

 Suicide Room (2011) (EFA ’11)

   от Framespotting


Suicide Room е (почти) дебютният филм на полския режисьор Ян Комаса. Това обаче не е полското кино, с което страната спечели уважение през втората половина на миналия век. Не очаквайте Анджей Вайда или Кишеловски. Ян Комаса е от новото поколение полски режисьори и като такъв амбициозно се заема да разкаже за един социален проблем по модерен начин.

 

Стара София



Крикор Асланян

В предшестващите глави споменах за някои заведения на София от 40-те и 50-те години. Нашият град беше богат на такива места за отдих и забавление. Сега може би са много повече. Трудно ми е да пиша за заведенията от моето детство, защото не можех да ги посещавам самостоятелно и по мой избор. Водеха ме там, където им се ходеше на моите родители и на техните приятели.

Преди войната най-ясен спомен имам от ресторанта на вуйчо Хампарцум, първи братовчед на майка ми. Те бяха двама братя майстори готвачи. Занаята бяха учили в Цариград, в голям арменски ресторант, още преди събитията от 1922 година.

 

Handful of Light

 Last leaf

   от Handful of Light


acer

~ ~ ~
Внезапен порив
Последният лист реши
Да си отиде

/R. H. Poulin/

 

Един завет

Кандидатът за кмет на София Прошко Прошков може да се гордее с миналото си. Инженерът се интересува от своето родословно дърво и с часове може да разказва за двамата си прадядовци и за бабите си. В рода му има известни за времето си военни, адвокати и търговци, от които Прошков е наследил по нещо. Прадядото на десния кандидат за кмет на столицата Сокол Петров е една от най-интересните личности в родословието на Прошко Прошков. Той е загинал при бомбения атентат в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Всъщност Сокол Петров му е прадядо по майчина линия. Той се ражда в далечната 1892 г. в Трънския край, в семейството на бежанци от близкото Кратово. През 1910 г. постъпва във Военното училище с 33-и випуск. Поради бушуващата Балканска война обучението на юнкерите е прекъснато. И през септември 1912 г. те са изпратени на фронта, за да трупат боен опит. Портупей-юнкер Сокол Петров е назначен за началник на 6-и санитарен транспорт при 13 пехотен рилски полк.