Skip to content

Category: CC BY-NC-NDSyndicate content

Признание, некомерсиално, без производни
Как се пише

Правилно е да се пише амфитеатър, мн.ч. амфитеатри. Думата има гръцки корени – ἀμφιθέατρον. Античният амфитеатър на Сердика е открит…

 

LeeAnn

 Небеса…

   от LeeAnn


Понякога Слънцето отказва да се оттегли преди да е събрало всички въздишки на земните обитатели и да ги е превърнало в неповторим небесен пътеводител.

Днес Слънцето събра въздишките от умора и ги превърна в ефирни сиви плетеници…

 

Николай Слатински

 Човекът е Човек, когато е ... Човек

   от Николай Слатински


  Уточнение: Всякакви евентуални прилики с действителни лица, институции, събития и процеси са напълно случайни.
  
  Правя това уточнение, за да няма никакви спекулации от рода на това, дето някакъв човек се бил разпознал в мой текст. Аз се опитвам да анализирам случващото се в страната ни, онези социални деструкции в обществото и тези психологически деформации в хората, които дърпат страната ни назад и надолу. И ако в близките дни опиша четирите типа (даже архетипа) на съвременния предател (подлец, мерзавец, подмазвач, нищожество):
  --- по заповед (от принуда);
  --- по изгода (от корист);
  --- по нрав (от рождение);
  --- по глупост (от простотия)
  и ако някой се разпознае в това описание, то това моя вина ли е или негова?

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Вероятно аз съм абсурдът

   от Николай Слатински


  На всяка крачка се натъквам на абсурди! Няма как да не си помисля като бивш математик, че ако реалността в толкова много отношения ми изглежда абсурдна, то вероятно тази реалност е новата нормалност, а аз съм абсурдът...
  1. Сутринта здрав и прав мъж в златна за труд и реализация възраст прескача въртящата се рамка на входа на метрото заедно с 12-14 годишния си син и като самодоволни победители нахлуват вътре да се возят безплатно и дори изпреварват 2-3 жени и се хвърлят подобно на първобитни завоеватели на седалките...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Ние се взираме във фалшивите, фалшифицираните новини. Но фалшифицираните, фалшивите новини са невярно, тенденциозно и умишлено лъжливо отразяване на действителната реалност (макар че реалността винаги би трябвало да е действителна).
  По време на късния соц имаше друго явление - вярно, по-скоро с имитация на обективност, отразяване на фалшивата, фалшифицираната, измислената реалност. И то, дори да бе понякога добронамерено, се възприемаше от голяма част от обществото като пропаганда и агитация.

 

Николай Слатински

  "Урокът, който не-ердоганова Турция ни даде" - http://nslatinski.org/?q=bg/node/1113.
  
  Това съм го писал преди няколко месеца. Почти същото бих написал сега.
  Разбирате ли разликата между агонизиращия и жизнения организъм?
  Единият е безразличен към своето бъдеще, а от настоящето си иска само едно - да не стане по-лошо от сегашното лошо; да не се случи нещо, което да е резултат от неговите съпротивителни сили; да зарови главата си в пясъка, защото заровена главица в пясъка сабя не я сече; да продължи да хленчи и да се вайка и да каже за онези, които се разпореждат със съдбата му - да правят каквото щат!

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Ама вярно били готови за бунт

   от Николай Слатински


  Вчера си говорим с мой близък. Той ми разказва следната история, която общо-взето звучи доста типично за нашите географски ширини.
  
  - Отивам в една институция да си взема нужната ми справка. Там имам приятел и двама добри познати, та реших да използвам случая да обядваме заедно във ведомствения им стол, че и аз да хапна нещо по-прилично на по-прилични цени, щом така и така съм там.
  Като си свърших работата, отидох при приятеля, да се съберем, значи, в кабинета му. И се събрахме. Пък като започнаха те тримата един през друг – как в тяхната институция не се търпяло, как новото ръководство хал хабер си нямало от работата, как било диктатура, Оруел направо, доносничество и надзор, как се били унижавали професионалистите, как всичко отивало по дяволите, защото се рушало, станало много тежко и те щели да се разбунтуват много скоро.

 

Николай Слатински

  Не. Не разбирам, наистина не разбирам това масово коментиране на една фраза за нови бойни самолети.
  
  Да. Да, това, което не е трудно да се разбере, е че все пак фразата е на много високо отговорно лице в държавата.
  
  Но. Но какъв е смисълът да се дискутира тази фраза, след като много, твърде много пъти досега е казвано от това високо отговорно лице по същия начин нещо. После е казвано нещо противоположно на него. А след това е казвано нещо, което е противоположно и на първото, и на второто. Могат да се посочат редица примери, ала за повече убедителност на написаното, ще напомня само за АЕЦ Белене и Южен поток.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Подлеци по заповед

   от Николай Слатински


  Извън всякакви контексти на реалното ежедневие, много пъти, вкл. и в този, писан преди една година текст - http://nslatinski.org/?q=bg/node/897, аз съм се опитвал да разсъждавам над един много важен проблем за мен (казвам за мен, защото за провалите в нашия Преход и аз чувствам своя лична вина, все пак, макар и не на решаваща позиция, но бях част от първия отбор със сини политически фланелки). Този проблем, накратко и малко повърхностно заради краткостта, може да бъде формулиран така – как така запазихме само лоши(те) черти на соца и дадохме воля на лошите черти на демокрацията, а по-точно – на формалната като процедура и фасадната, доколкото зад фасадата са реалните олигархични владетели на България, демокрация. И така получихме проолигархичен политически режим, управляван по формално демократични процедури.