… на този ден, точно по това време, лежах на носилка в един от коридорите на Майчин дом. Защо в коридора?… Обясниха ми, че трябвало да следят за кръвоизливи. Болеше ме всичко. И ликуваше всичко. Всяка частица, всяка вена, мускул и кост, ги чувствах като разтърсени. Но по-разтърсена бях отвътре. Там, откъдето се беше родил новия живот. Бяха ми го показали! Видях го – съвсем, съвсем истински! Силен, голям и гръмогласен 
И цяла нощ, докато не смеех и не можех да помръдна, пред очите ми беше тая черна четинка и малките точици по чипото носле! Какво друго изобщо може да има значение в тоя момент. Щастието просто те изпълва и дори болката ти е някаква такава… далечна, като че някой ти е отнесъл студената кушетка изпод теб. А ти си останал с едничката мисъл – имаш дете!…
Спомням си, че някак успях да се докопам до чантата си. Това беше най-вкусния, най-животоспасяващия портокал, който съм яла някога. Трябваха ми сили. От онази нощ насетне смисълът на животът ти е вече друг… Да си здрав и щастлив, сине! Мечтая да дочакам и твоята такава нощ.
По мои рехави сметки това е №27 в общата ни колекция графити на Морио, която събираме настървено със Сан Антонио.А на доста места трият и художникът си обхожда стените и рисува пак, но вече нов графит, нов афоризъм! Как да не му душиш за следи от тушовката 
Ами то е така – като падне първия сняг и вземе, че изпадне някоя възможност, която си чакал почти десетилетие! За единия ми коледен подарък тази година (Lenovo Thinkpad P50) нямах ясно очертана мечта… Тя просто изведнъж разцъфна, узря и се появи на ръка разстояние…
Дали от екрана с нечовешка резолюция или от това, че доста повече внимавам какво си причинявам на снимките в RawTherapee, но от седмица-две си гледам снимките доста ококорено и с някакво топло, недотам познато одобрение. 
А може и да е от това, че режа всичко, което не прескача оградата…
Вторият ми подранил подарък не беше неочакван. Напротив! Чаках го много дълго, повече от 10 години. Гледах за него, търсех го, питах,.. но който и да имаше скътано това малко бижу, не го пускаше. Досущ като калина, пазеща си плодчетата специално за прииждащите със снега орешарки и червенушки…
И дочаках мига най-сетне този малък кристал да се утаи меко в пазвата на Ал и на Кони. А пък за късмет – дойде и първия сняг! Днес съм ходила по поледицата с вниманието на въжеиграч, който в миг на умопомрачение е стъпил на рибарски конец! Викам, аз може и да се ожуля и натъртя, ама техниката! Техниката е злато!!!
Подозирам, че Велин вече се сеща кое е това малко бижу, което ме направи толкова щастлива и замаяна тези два дни Ами… празници идат. Да се отпуснем малко, да се порадваме, да уловим милиардите светлинки, всяка заредена с ухилени звездички.
От сърце ви го пожелавам! Защото… какво е фотограф, макар и любител, без това … леко, малко, удобно, кристално и толкова светло… 50/f 1.4
Преди няколко седмици се случи една такава сутрешна мъгла, особена. Много влажна, сребриста, надиплена и плътна. Такава, която ти кондензира по клепките и изпотява обектива. Вълшебна! Предизвикателна! Оставя сълза на всяко клонче, листо и игличка. И загръща целия свят в многопластово, вълшебно наметало.
И тъкмо вече преглъщам щастливо, защото разцъкването на една нова sigma беше в разгара си, и … В мъглата ми изплува ей, тази пасторална композиция. Едно застинало езерно огледало и едни шареноглави овчици, като са се пръснали около наперения си, мускулест Пастир.
Той самият – като излязъл от Puls-фитнес бръмбар-бегач, разпуснал елитри. Наметалцето дали визира крила? Всъщност, композицията е на скулптура Павел Койчев и услужливите медии разправят, че в сцената е вплетен библейски сюжет. Това бил Исус Христос, който ходи по водата, и води зад себе си своето стадо. Откъм ходене “по водата”, композицията е добра. Овчиците също са прелест! И като цяло, заедно с сфумато-ефекта на мъглата и отражението във водата, създават усещането за въздушност и естетически гъдел…
Обаче, не бих могла да свържа по никакъв начин тая наперена, триметрова фигура с Исус. Някъде прочетох, че всичко това тежи над 3-4000 т. месинг! Кога ли някои мургаволики вълци, любители на файн-арт ще отмъкнат някоя овца.
Дали за вечни времена ще пасат по водата в нашия парк, кой знае. Но няма да откажа още такива мъгли тази сима. Обожавам я тая размекваща дезориентация, изгубването на контурите в далечина…
И другия път задължително с макрото, че още ме яд. Щях да попилея треволяците 
При това три дни предсрочно! За тези, които са влизали в галерията, сигурно знаят, че биха могли и да се регистрират и да оставят по някой коментар (ако може критичен, че пак ще ме обвинят в субективно отношение). По-долу, реших да споделя моите най-най-любими 9 от тези 9000. Задачата никак не е лесна, падна голямо скърцане с ченета, забърсване на морна пот от чело, пиене на тонове зелен чай, отваряне на прозорец, ровене напред и назад, сверки с 23hq (където се наложи). Накрая се получи ето това – девет любими снимки в категориите, най-изобилни откъм материал.
1. Streets
Най-богатия албум, изобилие от сгради, къде нови, къде стари, великолепна архитектура, детайли, улици, улични постановки, кафенета и капанчета, хора и улици, хора и автомобили. Целия пъстър уличен свят на София, Пловдив, Хисаря, Копривщица и др. Много любими имам тук, но най-много ме грабват (особено напоследък!) вертикалните улични пейзажи. Знам ли, има някаква особена въздушност във вертикала, терасиране на композиция, нагнетяване на цветове, детайли, многопластовост, която дава на въображението поле за развихряне. Любими са ми например прокрадващия се “Александър Невски“, гледан от 11-ти август, или страхотния изглед от Лъвов мост, или вертикала на Ларгото, с отраженията, облаците, с плисналото се слънце по паветата… Фаворит, обаче, си остава… ДСК:
2. Art
Къде е сега Мари-ана да направи един разбор на емоциите, бушуващи в душата на художника. Има пастели, има моливи, има четки, щрихи с графит и ефирно изваяни акварели. Синагогата по принцип ми е любима, нищо че аз не мога да достигна все още кадър, от който да съм щастлива, затова пък в галерията има доста снимки под всякакви ъгли, които ме радват страшно много. Особено на този скеч! Много любима също ми е скеч-обработката на къщата на барон Гендович (май съм я пускала вече, но не пречи). Е, фаворит в категорията е снежната приказка на Ал. Невски…
3. Black & White
Не всяка снимка става за това, знаете… Понякога те дърпа отвътре и си викаш, ей, това е само за bw. После се оказва, че алгоритъма не желае да си изтанцува танца така, че амплитудата да те грабне. А пък друг път, най-ненадейно, тангото се получава великолепно! Проба, заигравки с филтрите, танц на светлини и сенки! Загадъчност, динамика, еротика, както тук – Европа и Зевс… Или завладяваща и отнемаща дъха нежност, както в Черното лале. Няма, обаче, друга снимка като ТАЗИ! Колкото и да я гледам, не мога да и се наситя. Затаявам дъх и слушам… снега…
4. Street Art
Тази категория така се утрои напоследък, че дъх не мога да си поема! Настървяващо е! Като си помисля, снимаме графити още от 2006-та и архивите пазят неща, които отдавна времето, или мераците за саниране или нервите на сприхави съседи са успели да заличат. Добре, че сме ги снимали. Като например Червенокосата красавица с цветето. Или страхотното изпълнение на Насимо, девойката която Зори увековечи в разказчето си – Дара. Много любими снимки и любими художници имам. И JahOne, и Arsek & Erase, 140-ideas, Алекси Иванов, Бозко… Морио, разбира се. Но, ей тази монументална прегръдка винаги ме заковава и остава без дъх. В случая, снимката ми е много любима заради чисто лятното (почти а-ла-тропическо) включване на дамата в кадър:
5. Flowers / macro
Еее, сега като казах девет, значи девет, ама може и да послея някои категории. Още повече, Сан Антонио обича да ги смесва тези двете. Едно време успяваше да ме ошашави с бирени снимки на ириси и лалета, които ми харесваха повече от моите, снимани с макрото. После и с макрото пак правеше чудесии, които са избуяли в доста страници от галерията. Безчет са ми любимите снимки тук (все пак ми е любима категория лично на мен, както казва Велин “венчелистчета и тичинки”). Ще спомена подгласниците – трудно избрах един от всичките феерични рододендрони, и т. нар. Черен ирис. Или дюлката! Има, обаче, една снимка, която също като снежната джанка по-горе, съм съзерцавала дълго (като показно за обработка) и я пускам тук като най-най-любимата ми от цветната колекция:
6. Monuments
Вече споменатата по-горе статуйка на Европа, понесла се на бика Зевс е едната любима. Тук са и Славейкови, и Алеко на Витошка, и атлантите, и Св. Георги, и Балерината! Статуята на Майката на бул. В. Левски. Но … най-любими са ми Лъвовете на София! Вече споменахме за Лъвов мост, още – статуите на покрива на Народния театър. Най-великолепната снимка, обаче, според мен, си остава Лъвът пред гроба на незнайния войн. Точно в този ракурс, този формат и точно с този широк ъгъл. Любим!
7. Temples
Много изискана колекция има Древния! Ако не сте я посетили, вижте я. Честно, нямах представа, че в София има такова разнообразие от църкви! Всяка една е своеобразно бижу! По принцип, доскоро смятах че православните храмове са по-впечатляващи отвътре, а готическите – вдъхват респект с външната архитектура и изобилие от орнаменти. Като започнах и аз да обикалям по стъпките на Ник, се убедих, че няма две еднакви… църкви! И няма две еднакви снимки, въпреки че не е ясно колко такива има на Св. Седмочисленици – много любима! Тази нощна снимка, обаче, няма как да не се открои и запомни! Друга любима църква ми е Руската, а тук е направо като нова-новеничка стъклена, крехка коледна играчка! Няма да споменавам и за десетките великолепни кадри на Ал. Невски или Синагогата. Но моето сърце завинаги печели Св. Параскева. Има нещо много древно, монументално, всемогъщо и същевременно, изключително топло и приласкаващо в цялостната форма, елементи, арки, с които изобилства този храм.
8. Gardens
Много зеленина, любимия Шарколес, и още паркове – Гео Милев, Южния и Враня. Искам още тук, не ми стигат, ма то това е понеже господарката на Шарколес е свикнала да стъпва по трева и шума. Надделява, обаче, страстта ми към водата и фонтаните, а Ник е изографисал тези на НДК по незабравим начин… Пла-ча! Искам и аз така
9. Underground
Последна категория за поста, но не последна по значение или по замисъл. Това е категорията, в която има доста за ровене… И из кадрите, и те самите ровят в мислите и емоциите ни. Обичам да се заседявам, когато ми трябва да си събера разпилените мисли. Да се концентрирам, да се приземя, или да се оттласна. Безспорен фаворит тук ми е Жената с гълъбите.
Е, казах девет и трябва да спра. А останаха залезите, животни, панорами… Нищо, нека има и за друг път. Междувременно пък, да имаме здраве, и все такъв хъс, и глад за снимане, скъпи ми приятелю! Че да има още какво да споделя фотобиографът ти – за радост на себе си (и на читателите, надявам се).
Наздраве, именици! И да не се забравя, че си искам… люспата!
В небесах торжественно и чудно!
Спит земля в сиянье голубом…
Что же мне так больно и так трудно?
Жду ль чего? жалею ли о чем?
Уж не жду от жизни ничего я,
И не жаль мне прошлого ничуть;
Я ищу свободы и покоя!
Я б хотел забыться и заснуть!
Но не тем холодным сном могилы…
Я б желал навеки так заснуть,
Чтоб в груди дремали жизни силы,
Чтоб, дыша, вздымалась тихо грудь;
Чтоб всю ночь, весь день мой слух лелея,
Про любовь мне сладкий голос пел,
Надо мной чтоб, вечно зеленея,
Темный дуб склонялся и шумел.
/…заедно с Борис Штоколов/
Знам ли и аз? В този месец всеки лъч е случаен дар. Всяка багра – ласка за сетивата. Очакване изпълва денонощието като кошница с листа, забравена навън…
Месецът, в който се изгубвам от света.
Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start writing!