Category: cars

Обикновено всеки автомобил е оборудван с въже за теглене. Преди два дни установих, че всъщност израза трябва да бъде „обикновено всеки автомобил си мисли, че е оборудван с въже за теглене“. Защото аз си бях купил уж най-хубавото и най-здраво от бензиностанцията, но то се откъсна с гръм и трясък, а куката му се изкриви като кашкавал. А уж беше „до еди колко си тона“… „Колкото и да лъжат – все ще става“… да, да, да…

Истината лъсна тогава, когато наистина трябваше да издърпам товар, а не да се търкаля на колелата си. Снегът беше голям:

Няколко основни характеристики на „ниваджията“ (добри или лоши – такива, каквито са):

Блатистите райони и пясъчните терени не са типични за нашите географски ширини, за което и съветите тук ще са повече в сферата на любопитството, а не от реална полза. Най-големият проблем при карането по пясък или много мека почва (това може да е яви прясно разорана нива например) е, че автомобилът затъва и се закопава в дълбочина, от което пък автомобилът буквално „закъсва“. В общи линии проблемите са сходни с тези за движение през прекалено дълбок сняг, но с уговорката, че затъването тук обикновено е по-лошо и колата се вади доста по-трудно.

Този раздел е по-скоро за „на пътя“, отколкото за „извън пътя“. Когато караме „оффроуд“ обикновено хлъзгавите участъци са кратки, а не продължителни, както би било при поледица на асфалтов път. Освен това много рядко има хомогенни участъци без камъни и неравности. Снежните коловози биха могли понякога (но не често) да влезнат в категорията „хлъзгави“, но при тях положението е различно от това при класическото каране по път – те имат бордове, които не ви позволяват поднасяния, следователно вашето движение по тях се свежда най-често до потегляне и спиране, като последното не е особено сложно (натискате спирачките, навивате волана към борда в посока високата страна на пътя и няма къде да ходите – ще спрете). Въпреки това счетох, че е уместно да включа и тази тривиална информация тук.