Skip to content

Category: educationSyndicate content

Павлина Върбанова

 Как се пише?

   от Павлина Върбанова


Как се пише: тридесет, трийсет или трийсе? Как е правилно: листа, листи или листове? Кога се употребява бройната форма? Пише ли се запетая при разбира се?

Ако си задавате подобни въпроси, вече има един сайт, в който ще намерите надеждни отговори. Нарича се Как се пише? и е замислен като онлайн справочник за правописа, пунктуацията и граматичните правила в българския език. За улеснение на потребителите, публикациите са кратки и изчистени от пространни обяснения.

 

Павлина Върбанова

Предполагам, че сте наясно с пунктуационното правило, когато съюзът или свързва еднородни части или прости изречения и е употребен два или повече пъти. Тогава запетая се поставя пред всяко второ, трето и т.н. или:
В Морската градина във Варна всяко трето детенце е или Виктор, или Виктория.
Или си оправи заглавието и текста, или си търси други места за обяви.

Тези дни се сблъсках с два особени случая на двойна/тройна употреба на съюза или:

Едно физическо или юридическо лице може да подаде само едно заявление за участие, независимо от формата на участие (като индивидуална правна единица или като ръководител или член на консорциум, който подава заявление за участие).

 

Павлина Върбанова

В заглавието няма грешка, както вероятно сте си помислили. Думата напът трябва да се пише слято според правописния речник. От интервюто с доц. П. Костадинова, публикувано в “Капитал Light” преди почти една година, оставам с впечатлението, че тя поддържа слятото изписване във всички случаи.

На мен лично ми е трудно да изпиша Тръгвам напът. Трудно ми е да приема, че съчетанието от предлог и съществително име се е лексикализирало, т.е. представлява една нова дума – наречие. С известни резерви и вътрешна съпротива бих допуснала това да е станало в случаи като Напът съм да се сдобия с нов телефон. Тук наистина е налице преосмисляне на съчетанието – действието е в процес на извършване.

 

Павлина Върбанова

Мислите ми в тази публикация кръжат около слятото/разделното изписване на сложните съществителни имена с първа съставка евро-, които – покрай членството ни в Евросъюза – все по-широко се употребяват в българския език. Ежедневно ни залива информация за евродирективи (за хуманното отношение към кокошките носачки например), еврозаконодателство (в крайна сметка хармонизирахме ли нашето с него?), европроекти (които се опитваме да печелим), евро зоната (и нейното неясно бъдеще).

Може би ви прави впечатление, че първите три евросъществителни са написани слято, а последното – разделно. Защо? Според правописните правила сложните съществителни, които са образувани от съкратено прилагателно име (предимно от чужд произход), свързано с главната основа със или без съединителна гласна (или завършващо на гласна, която играе ролята на съединителна), се пишат слято. Примери:

 

Павлина Върбанова

 Добре заварил/добре заварила, Сергей

   от Павлина Върбанова


Някаква странна връзка има понякога между мен и читателите на блога ми. Да речем, мисля си да пиша по някакъв специфичен проблем, но отлагам; изведнъж обаче същият този проблем се появява в “Езикови питанки” и вече няма накъде да бягам. :)

Въпрос от Ляо
Когато някой мъж каже на жена “Добре дошла!”, какво би трябвало да му отговори тя – “Добре заварил!” или “Добре заварила!”? По-логично ми е обяснението, че трябва да е “заварила”, тъй като става дума за съкращение от “Добре съм те заварила!”. Но като оставим логиката настрана… аз винаги съм знаела и използвала (евентуално) грешния вариант и ми е малко трудно да си обърна езика. Какво е твоето мнение?

 

Павлина Върбанова

 Клъстър или клъстер – това е проблемът

   от Павлина Върбанова


От началото да кажа – проблемът няма ясно решение. Поне засега. Виновен, разбира се, е английският език, с разминаването между правопис и изговор. :) Знаете как се произнася думата, но все пак да сравним визуално: cluster – [klʌstə(r)].

 

Павлина Върбанова

 Запетая при моля

   от Павлина Върбанова


Отдавна обещах на Ляо да подложа на дискусия въпроса дали думата моля се отделя със запетая в изречения като “Моля, пазете тишина!”. Аз поставям запетая в подобни случаи и не виждам основание тя да се пренебрегва.

Тук думата всъщност се употребява не като глагол, а като междуметие, с което се придружава молба. То може да се срещне и при учтива покана или пък при израз на несъгласие, недоволство, възражение:
Заповядайте в залата, моля.
Не ми давай точно него за пример, моля!
Моля, какви са тези крясъци в два часа през нощта!

Междуметията поначало се отделят със запетаи в изречението, затова аз нямам колебания за пунктуацията при моля. А вие колебаете ли се?

 

Павлина Върбанова

 Плащания в/през/чрез/по интернет

   от Павлина Върбанова


Миналата седмица Иван Ралчев зададе в Twitter въпроса “Плащания в интернет” или “плащания през интернет?”, който разбуди моето отдавна дремещо желание да пиша по проблема. Факт е, че предлогът в това словосъчетание (и в други подобни) варира. Освен в и през се употребяват чрез и по. За други не се сещам в момента, но вие, разбира се, може да добавите такива, ако има.

Всъщност идеята ми е, че предлогът, който говорещият/пишещият избира в това словосъчетание, показва как той гледа на интернет, извършвайки плащането:

В – интернет е среда, място, където се намират всички участници в действието: плащащият, посредникът и получателят на сумата. (Човекът е изцяло потопен в интернет. :)

 

Павлина Върбанова

Надявам се, че следящите блога ми са широко скроени хора и реакцията им след прочита на заглавието е различна от “Те такава дума нема!”. В книжовния език наистина се употребява фин, но вероятно сте чували/виждали това прилагателно и във вариант финен.

Причината за неговото съществуване покрай фин е ясна, общо взето. Ще се опитам да я обясня, за да не укорявате прекалено онези, които изричат или пишат финен.

 

Павлина Върбанова

 Частицата не и причастията

   от Павлина Върбанова


Тези кратки правописни напътствия засягат слятото/разделното изписване на частицата не и причастията. Ако сте позабравили, припомням, че причастията са особени, хибридни думи: хем са глаголни форми, хем имат характеристики на имена – род и число (изключение прави деепричастието, което не се изменя по род и число).

Частицата не се пише слято със следните причастия, когато с нея се образува ново причастие с противоположно значение:

1. Сегашно деятелно причастие (образува се от глагол, завършва на -ещ, -ащ, -ящ): не + желаещ > нежелаещ; не + мислещ > немислещ.
Намалява делът на нежелаещите да гласуват.
Управителят, като всеки немислещ бюрократ, размахва заповедта, все едно е словото Божие.