Skip to content

Category: educationSyndicate content

Павлина Върбанова

Имайте хубав ден!

Скоро прочетох някъде това пожелание и се стъписах. Стандартните английски фрази в моя речник са ограничени на брой, но все пак направих асоциация с песента Have a Nice Day на Bon Jovi и с традиционното Have a nice evening, което казвам на преподавателката си след края на часовете по английски.

Рядко ми се случва някой езиков факт да ме изненада, затова се запитах защо всъщност толкова се впечатлих. Вероятно защото не отделен чуждоезиков елемент се беше вместил в българска реч, а цялата английска фраза беше буквално преведена на български и заместила традиционното наше пожелание Желая ви приятен ден! или просто Приятен ден! Да вметна, напоследък чувам много често Хубав ден! и си мисля, че английският има пръст и в замяната на прилагателното [1].

 

Павлина Върбанова

Престрашавам се и започвам. Отдавна ми се иска да пиша за влиянието на английския език върху съвременната българска реч. Възпираха ме две неща: слабите ми (все още) познания в областта на английския и наслоените у нас предубеждения към чуждите влияния върху българския език.

 

Павлина Върбанова

 Пунктуация при уточняващи думи

   от Павлина Върбанова


Ако желаете да влезете в детайлите на българската пунктуация, мисля, че тази статия ще ви бъде полезна.

Въпрос от Horatio
Имам следния въпрос относно (не)поставянето на запетая в изречения, подобни на следното: Концертът ще започне един час след като тръгнем.

Моят отговор
Мисля, че примерът, който е посочен във въпроса, спада към случаите с т.нар. уточняващи думи. Повечето подчинени изречения в българския език се въвеждат със съюзи, пред които се поставя запетая, например като, когато, докато, защото, че, който. Когато обаче пред съюза стои уточняваща дума, запетая не се пише.

 

Павлина Върбанова

Образното мислене не е моята сила, но все пак да пробвам: ако усилията, необходими за овладяването на правилата за слято, полуслято и разделно писане в българския език, се вложат в енергийната система, като нищо могат да задвижат някоя малка турбина.

Въпрос от Horatio
Във връзка с колебанието ми при изписване на думата наживо/на живо попаднах на следната статия. В нея се твърди, че слятото изписване зависи от това, дали съчетаниeто от предлог + същ./прил./нар. представлява “смислово обединен комплекс”. Как можем да преценим дали такова съчетание е “смислово обединен комплекс”? Това не е ли твърде субективен фактор за граматическо правило? Към този момент има ли някаква категоричност по слятото/разделното изписване на наживо/на живо? Статията е от 2005 г. все пак.

 

Павлина Върбанова

 Диахронично* (13). Закрити врата

   от Павлина Върбанова


Една читателка на блога ми изпрати въпрос по имейла за необичайното граматическо съгласуване в словосъчетанието закрити врата. Тъй като отговорът се крие в историята на българския език и сравнително малко хора го знаят, не мога да пропусна възможността за публично обяснение.

В старобългарския език съществителното име врата е било от ср.р. и е имало само форми за мн.ч. (pluralia tantum). По силата на тогавашното граматическо съгласуване определението към него (прилагателно, причастие) също е било в мн.ч.

Впоследствие врата е била преосмислена като съществително от ед.ч. и заради окончанието е преминала към имената от ж.р. Все пак в някои словосъчетания се е съхранила старата морфологична характеристика, което обяснява и формата за мн.ч. на причастието в закрити врата.

 

Павлина Върбанова

 Свое–чуждо в българския език

   от Павлина Върбанова


Преди няколко месеца прочетох две статии, които ме наведоха на размисли за това как днес гледаме на чуждите влияния върху българския език, доколко сме зависими от исторически нагласи и с кои традиционни понятия си служим.

 

Павлина Върбанова

Веднъж споделих в блога си, че сложните правила за слятото, полуслятото и разделното писане в българския език могат да ми послужат за основа на многобройни статии. Същото мога да кажа и за правилото за пълния и краткия член, което, без да е толкова сложно, поражда двоумения дори у специалистите в определени случаи. Ето един от тях:

Въпрос от vilervale
Ето го най-после романа, ето го най-после автора! (предговор към “Разговор със Спиноза”, Гоце Смилевски, “Колибри”). Не би ли трябвало и на двете места да има пълен член? Защо?

Моят отговор
Както е добре известно, употребата на пълния член при имената от мъжки род зависи от тяхната синтактична роля. Най-общо, пълен член получават имената, които представляват подлог, определение към подлога или именна част от съставно именно сказуемо. За да бъде приложено успешно това правило, необходимо е синтактичната роля на съответната дума да е неоспорима.

 

Павлина Върбанова

 За уеб – по уебски

   от Павлина Върбанова


Както си работех вчера, се натъкнах на едно ново прилагателно име в българския език, а именно уебски. За първи път го срещам в текст, чието близко превъплъщение е неуебска публикация в списание с уебска тематика, и това ме накара да се замисля. Самият езиков факт – съществуването и употребата на прилагателното – означава, че думата уеб, от която е образувано (с помощта на наставката -ски), се е настанила удобно в езика ни и за неговите носители не представлява проблем да я използват като произвеждаща основа за нови думи.

 

Павлина Върбанова

 Диахронично* (12). Променливо “я”

   от Павлина Върбанова


Статията много повече засяга съвременното състояние в езика, отколкото историята на ятовата гласна, но е в рубриката “Диахронично”, защото смятам, че именно историческите промени са причина за днешните проблеми.

Въпрос от piliph
Днес установих, че не мога да си пречупя езика и пръстите да кажа/напиша свястна. Предполагам, че от живата реч ми се е набило: той е свестен, тя е свестна…; даже в Гугъл преобладава. Може би защото съществителното (свяст) не се ползва, променливото я се е запазило само в антонима (несвяст). Как е на изток?

Допълнение от judy
Присъединявам се към въпросите за променливото ятвърдени или твърдяни?

 

Павлина Върбанова

 Коректни ли сме, когато сме учтиви? (2)

   от Павлина Върбанова


Два са основните проблеми при коректната употреба на учтивите форми в българския език. Единия – за съгласуването на причастията и прилагателните – вече разгледах в предишната статия. Идва ред на другия – употребата на главни букви. Самото ѝ регламентиране е такова, че създава трудности при практическото приложение на правилата.