Skip to content

Category: funSyndicate content

Тимур и неговите командоси

 И пиле не може да прехвръкне

   от Тимур и неговите командоси


Здраве желаем, господин началник!

Както наредихте, когато ни изпращахте в командировка на българо-турската граница, след месец ви изпращаме подробен рапорт.

Искам да доложа, че всичко, което се говори по медииите, е чиста лъжа - битовите условия са много добри. Ето, нас с колегата Иванов веднага ни настаниха в прясно изкопана землянка, два на два метра. Има си легла от клони, има си огнище, има си и една дупка на тавана да излиза пушекът. И в най-студените зимни дни температурата вътре не пада под минус пет градуса. Първобитните хора само са можели да мечтаят за подобен комфорт!

Храната също е добра - на закуска хляб с лютеница, на обед - салам, хляб и лютеница, вечер - джуркан боб. Колегите, които са по-отдавна тук, разказват, че отначало, ако хванат някой мигрант, му вземали парите. Сега го пребъркват да не крие случайно я дюнер-кебап, а биг-мак. Ако си носиш десетина пържоли, преминаването ти е осигурено, даже лютеницата е от нас.

 

Тимур и неговите командоси

 Пет лица търсят автор

   от Тимур и неговите командоси


Понякога Авторът пишеше памфлети; стремеше се хем да бъдат малко смешни, хем да са злободневни и да боцнат едни хора по определено място. Понякога това му се удаваше, друг път - не толкова.

Този път обаче се бе получило и той сам се смееше на това, което бе написал, и отпиваше от ракията си. В този момент телефонът му иззвъня.

- Браво бе, Авторе - чу се гласът на един негов познат. - Ударил си право в десетката. Ако премиерът го прочете това, направо ще се гръмне.

- Няма - успокои го Авторът и отпи от ракията си. - Той тук не чете.

- А трябва! Абе я слушай - защо не вземеш всичко това да го оформиш като отворено писмо и да го разпратиш до медиите? Нека обясни защо ги върши такива.

- Написал съм фейлетон. В него има метафори. Това не е журналистическо разследване.

- А, то сякаш не е ясно за всекиго...

- Добре де, а защо тогава ТИ не напишеш отвореното писмо? Ползвай ми фейлетона, нямам нищо против.

 

Тимур и неговите командоси

 По време на съжителството

   от Тимур и неговите командоси


Из роман от Джони Вазофф, редактиран и обработен от МОН по програмата „И да не е било баш така, тури му пепел“

Над полето вилнееше страшна буря; вятърът непрекъснато се усилваше, светкавици раздираха нощното небе, а после изведнъж заваля като из ведро. В един проблясък Джон Кинг видя самотната воденица и залитайки, се насочи към нея.

 

Тимур и неговите командоси

 Вот на недоверие

   от Тимур и неговите командоси


Бригадата свърши работа, изкъпаха се и докато се преобличаха, изведнъж някой спомена, че в капанчето до гарата били докарали страшен пелин. Идеята веднага обедини колектива и решиха да отидат да го опитат; само бай Станчо седеше мълчаливо в ъгъла и гледаше в една точка.

- Хайде бе, колега - извика му някой. - Обличай се по-бързо, че кебапчетата изстинаха!

Бай Станчо поклати глава:

- Не мога, момчета. Зает съм. Ще ходя на политическо мероприятие.

 

Тимур и неговите командоси

 Дългът към обществото

   от Тимур и неговите командоси


- Глейте ся - започна Тошо Компира, наричан от приятелите си почтително "Дон Компирини". - Тая работа така няма да стане. Напоследък нещата тотално излизат извън контрол.

Приятелите му кимнаха - така си беше.

 

Тимур и неговите командоси

 Феминизмът – светлото бъдеще на човечеството!

   от Тимур и неговите командоси


Точно в 17:00 часа Веско излезе от портала на шивашката фирма, където работеше като иличар, и се качи на служебния автобус. Слезе на пазарчето, купи картофи, лук и месо и се прибра в къщи.

Изкъпа се набързо, обели картофите и лука, сложи месото и другите подправки и запали една цигара на балкона. Беше около шест часа и жена му едва ли щеше да се върне от офиса преди осем. Значи, бе още рано да прави салатката, затова той угаси цигарата и седна пред компютъра.

Изчака минута докато зареди, а после влезе в любимия си сайт - http://www.bg-mamma-mu-stara.com

Част от приятелите му вече бяха там.

- Здравейте, момчета! - приветства ги Веско. - Как сме?

- По-хубави и сексапилни от всякога - отговори му Гроздан от Мечи дол. - Тъкмо окъпах Слънчицето и му сложих нови пеленки. Сега чакам да се върне моята и да каже ще ходим ли довечера някъде или пак ще гледа мач.

 

Тимур и неговите командоси

 А вие пулсирате ли?

   от Тимур и неговите командоси


В стаята за заседания беше топло и лампите меко светеха. Навън бушуваше първата снежна буря за годината, но никой от седящите около масата не забеляза това - чакаха да се появи Върховният вожд и да даде напътствия.

И той влезе бавно с лула в ръка, кимна на присъстващите и зае централното място. Членовете на Политбюро веднага впиха погледи в устата му, понеже и те още не бяха сигурни откъде духа вятърът.

- Благодаря ви, че пристигнахте толкова експедитивно - промълви Вождът, макар да знаеше, че колегите му не са имали кой знае какъв избор. - Трябва да решим един важен въпрос.

Всички продължиха да гледат като гладни циганчета пред витрина с вафли.

- Много ми е неприятно да го кажа - въздъхна Вождът. - Но другарят Местанишвили се оказа предател и враг на народа. Правилно ли го формулирам, другарю Берия?

 

Тимур и неговите командоси

 Предколедно

   от Тимур и неговите командоси


Мили бате Бойко,

Пише ти Иванчо от София, точният адрес ще го намериш на плика. Този път реших да се обърна към теб, понеже на Дядо Коледа май вече не може да се разчита.

Миналата година го помолих да ми донесе таблет, но след два дни получих отговор, че в момента джуджетата му стачкували за по-ранно пенсиониране и двадесет заплати накуп накрая и дори били блокирали пътя на шейната. Така че работилницата му за електроника не можела да изпълнява поръчки, но за сметка на това плетачницата все още функционирала и затова щял съм да получа ново поло - пък я ме виж колко съм бил пораснал за последната година? Изглежда там сега е голяма криза, понеже отговорът беше написан с новия химикал, който стои на бюрото на татко. Щом и канцеларски материали нямат, едва ли ще си получа скоро таблета.

 

Тимур и неговите командоси

 Четирима на покрива (без да става дума за кучето) - 2

   от Тимур и неговите командоси


Десет минути по-късно в улицата влезе полицейска кола и спря до джипа. Караше я сержант Петров, а колегата му Иванов седеше до него. Петров спусна стъклото до себе си.
- Я-а, Милко – радостно поздрави сержантът – Обадиха се, че тук някъде се стреляло. Не сте вие, нали?
- Не – потвърди Милко – ние само застраховаме. Прилепа беше.
- Прилепът! – подскочи сержант Иванов и се обърна ядосан към колегата си – Казах ти аз да караш малко по-бързо, можехме да го заварим тук.
- Смятате да арестувате Прилепа? – учуди се Милко.
- Не, не – бързо отрече Иванов. – Просто исках да взема автограф, ако може. Той си е жива легенда, така да се каже.
- Мога да ви уредя – предложи Милко – Само изгонете това куче, за да слезем.
- Какво куче? А-а, Спартак ли… А вие защо го пуснахте от двора?
- Стана грешка. Ще го изгоните ли?
- Спартак е куче и половина! Сара е влюбена в него и мечтае да създадат семейство.

 

Тимур и неговите командоси

 Четирима на покрива (без да става дума за кучето) - 1

   от Тимур и неговите командоси


След публикуването на статията „Ако може, брато – да попитам?“ получих доста писма от читателите на блога с молба да разкажа още нещо от тъмното си мутренско минало. За съжаление не разполагам с достатъчно материал, но като компромис ще предложа една история от спомените на човека, наречен в предишната част „Милко“. Допускам, че може да съм поукрасил малко нещата.

Рано сутринта едно черен джип се носеше към крайните квартали на града; караше го Ицо Хипопотама, а отзад седяха Арменецът и Глиганът и през цялото време се прозяваха. Отпред, до шофьора, беше Милко, който отпиваше от кафето си и мислено псуваше Координатора.