Skip to content

Category: funSyndicate content

Тимур и неговите командоси

 Дневниците на обикновените хора - 6

   от Тимур и неговите командоси


ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ХОЛАНДЕЦ

Днес станах малко по-рано, слязох в кухнята и си приготвих закуска - хляб, масло и шоколадови пръчици. После сложих кафето и изведнъж усетих едва доловима миризма на дим. Изкачих се бързо обратно по стълбите и нахлух в стаята на сина ми Йохан.

Заварих го на балкона да пуши цигари С ТЮТЮН, а е само на петнадесет! Искаше ми се да му завъртя един шамар, но у нас не е прието - можело да му се увреди какво беше там - неукрепналата детска психика или акъл, не помня точно. Но знам със сигурност, че после идва полицията и аз отивам на едно добре укрепено място... Затова просто изхвърлих цигарите му, а когато момчето се разплака, му дадох от моята марихуана. Отначало той не искаше - щели да научат приятелите му и да му викат "женчо", но после запали и се успокои. Аз също, понеже според нашите лекари марихуаната е напълно безвредна, за разлика от тютюна.

 

Тимур и неговите командоси

 Ачо в огледалния свят

   от Тимур и неговите командоси


Ачо се събуди от неясна тревога; няколко секунди по-късно си спомни, че тази сутрин е на интервю за работа и трябва да побърза.

Той се изми, изпи набързо кафето си и се облече представително - костюм и вратовръзка. Вярно, позицията беше за мотокарист, но в тези гладни времена не искаше да рискува. Реалните обяви за работа в градчето им се брояха на пръстите на двете му ръце, може би и на единия крак, но не повече. И когато вече бе готов да тръгне, Ачо се сети, че не си е взел късметлийската шпакла.

Веднъж той зидаше нещо вкъщи и точно тогава звънна телефонът му, а после го извикаха и го назначиха. После той дълго се мъчеше да си спомни на какво дължи късмета си, но освен за шпаклата в ръката си, не се сети за друго. И оттогава той винаги си я носеше във вътрешния джоб на сакото, когато отиваше на интервю.

 

Тимур и неговите командоси

 Дневниците на обикновените хора - 5

   от Тимур и неговите командоси


ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ АНГЛИЧАНИН

Днес е понеделник и станах сравнително рано; през уикенда бях на гости на родителите ми в провинцията и успях да си отспя. Обикновено това е доста трудно, понеже ние граничим с имението на Баскервил, а там открай време отглеждат кучета, които вият страшно. Обаче напоследък съседът наел семейство градинари от Корея и само след няколко дни настъпи пълна тишина.

Така умират легендите.

 

Тимур и неговите командоси

 Дневниците на обикновените хора - 4

   от Тимур и неговите командоси


ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГЕРМАНЕЦ

Днес станах в шест часа и една минута. Това малко ме разстрои - закъснението си е закъснение и вероятно трябва да работя повече върху себе си по отношение на дисциплината.

Закусих, облякох се и слязох в гаража. Изкарах мерцедеса навън и този миг забелязах, че от тапицерията на седалката виси конец - цели пет милиметра, а колата ми е само на шест години. Трябва да пиша на производителя, напоследък качеството им нещо...

Запалих и подкарах към работа. След около десет километра шофьорът на една кола първо се поколеба и едва тогава ми сигнализира да го изпреваря. "Накъде отива тази страна", помислих си и за всеки случай записах номера му.

По- късно ме спря полицейски патрул. Офицерът поклати глава и ми посочи голямо петно кал до задното ми колело. Потънах в земята от срам. Той ми написа фиш за 20 евро, но аз реших да платя 50 - дано по този начин изкупя поне малко вината си пред обществото.

 

Тимур и неговите командоси

 Дневниците на обикновените хора - 3

   от Тимур и неговите командоси


ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ АМЕРИКАНЕЦ

Днес станах рано, в 6:00 часа. Събуди ме отново съседът - той е ветеран от войната във Виетнам, по цяла нощ сънува как от хеликоптера обстрелва джунглата, а като се събуди, хваща косачката. Твърди, че звукът бил същият и май не лъже.

Съседът отдавна е пенсионер и си отспива през деня, а ние работим. Ето защо го помолихме да си играе на война пред компютъра, а той ни прати на едно точно определено място. Оплакахме се в полицията, но дежурният офицер ни обясни, че освен ветеран, човекът бил цветнокож, хомосексуалист, с наднормено тегло и без едно ухо. Знаели ли сме какво означава четворна дискриминация? Знаехме, затова купихме бутилка уиски, занесохме я на съседа и му се извинихме.

 

Тимур и неговите командоси

 Дневниците на обикновените хора - 2

   от Тимур и неговите командоси


ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ЯПОНЕЦ

Днес се събудих както обикновено, измих се и седнах да закусвам. Ядох българско кисело мляко, за да бъда силен като Котоошу, с добавен техен пчелен прашец, за да стана умен като премиера им Бойко Борисов. Всъщност аз не съм контактувал с него лично, но видях в Мрежата често да го наричат "Буда" - значи е мъдрец.

Извадих тойотата от гаража и тръгнах за работа. Аз работя в същата фирма и у нас е така - служител си на "Тойота", движиш се само с тойота, трудиш се в "Хонда", караш само хонда, работиш във фирма за ролкови кънки... е, там вече не знам. Но във верността към компанията има нещо самурайско и това е въпрос на чест.

След около десет километра пътен полицай ме спря. Посочи ми към десния мигач - крушката беше изгоряла. Реших, като отида в завода, да проверя в моята смяна ли е монтирана тази крушка и ако да, да си направя харакири.

 

Тимур и неговите командоси

 Ястребите

   от Тимур и неговите командоси


В една свежа софийска утрин румънският посланик бе помолен да дойде на обяд в Бояна. Там на порция прясна мамалига (шегувам се бе!) премиерът на България искал спешно да разговаря с него.

Посланикът бе леко учуден, но понеже това му беше работата, се яви навреме. Премиерът го посрещна сърдечно, ръкуваха се и седнаха на масата. После хапнаха по една салата с ракия (българска, понеже румънската е калпава) и посланикът дипломатично реши да изясни целта на срещата:

- Вижте сега, ако пак ще обсъждаме да копаем ли тунел под Дунава, не съм подготвен. Много пръст е това, пък и може погрешка да кривнем нанякъде - не сме къртици в края на краищата. И най-вече - доста пари ще трябват. Ако уредите някакво еврофинансиране, може пак да говорим, но за момента...
Премиерът на България доволно се ухили.

- Не, не е за тунела - отказахме се. Впрочем - и дето искахме да правим казино на оня остров срещу Русе - също отпада за момента. За друго съм те повикал.

 

Тимур и неговите командоси

 Носители на древна култура

   от Тимур и неговите командоси


Уважаеми господа журналисти, братя и сестри!

Свикахме тази пресконференция, за да обявим създаването на нова политическа формация, която да отговори на предизвикателствата на световния империализъм и да се бори за повишаване на жизнения стандарт на обикновения човек от махалата.

Как се стигна до това решение? Ами - писна ни. Няколко години вече при нас идват представители на Тройката - Енергото, НАП и полицията, и искат да си платим тока и данъците. При това ни заплашват, че ако не покрием поне част от задълженията, щели да ни го спрат (тока, не данъка).

Търпяхме, доколкото можахме това унижение, но накрая се събра Съветът на мъдреците (в него влизат всички от махалата със завършено основно образование - той се състои от десет членове) и реши - на това трябва да се сложи край. Но понеже ние уважаваме закона и ненавиждаме извънпарламентарните средства за борба, решихме да основем партия.

 

Тимур и неговите командоси

 Пенчо, Тенчо и жените

   от Тимур и неговите командоси



В началото на една топла лятна вечер двама приятели пиеха бира на терасата на хотела. Откъм планината се появи първият полъх на хладен вятър и отнесе последните остатъци от жегата.
-        Е? – попита Тенчо – Каква е равносметката? Днес стават пет години от откриването на хотела – струваше ли си?

 

Тимур и неговите командоси

 Дневниците на обикновените хора - 1

   от Тимур и неговите командоси



Дневникът на обикновения руснак

Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.

Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.