Президентът Доналд Тръмп прекъсна интервю за Meet the Press на NBC, след като водещата Кристен Уелкър оспорва неверните му твърдения за изборите 2020 и бунта на 6 януари 2021 г. в САЩ. Капитолия.
Ето въпросите, след които Тръмп напуска.
С решение №581 от 5 май 2026 г. Апелативен съд – София потвърждава решение № 2715 от 02.05.2025 г. по гр. д. № 72/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав. Първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД „ПИК НЮЗ“ ЕООД, да заплати на Владислав Панев сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията му, ведно със законната лихва от датата на първата публикация на електронния сайт http://www.pik.bg на „ПИК НЮЗ“ ЕООД срещу ищеца , до окончателното изплащане.ПИК НЮЗ е обжалвал, позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека: “от журналистите не може да се очаква да са напълно обективни, защото за тях е допустимо и преувеличение, и дори провокация, когато целят да привлекат общественото внимание. Да се приеме противното означавало да се ограничат да изпълняват функциите си по информиране на обеществеността.”
Съдът приема следното:
В статия и репортаж по телевизия ПИК е отправено обвинение, че Владо Панев, тогава кандидат-депутат в кампания, е педофил. Организирани са статии и в други сайтове. Съдът установява, че са разпространени клеветнически твърдения по отношение на ищеца за педофилия и хомосексуализъм спрямо непълнолетни. Като клевета се квалифицира съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Педофилията е
престъпление против половата неприкосновеност, обозначавани в НК като „Разврат“ – Раздел VIII от Глава II „Престъпления против личността“.
Публикувани са твърдения за конкретни факти, които са обективно позорни – те приписват на ищеца извършване на престъпление и засягат авторитета и доброто име му име в обществото. Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени.
ПИК прави възражение, че авторът не е на щат в редакцията. Съдът посочва, че съгласно трайно установената съдебна практика с ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 7/1958 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително гаранционна функция. Цитираната разпоредба не изисква непременно трудови правоотношения между автора и издателя на статията – достатъчно е, че първият доброволно я е предоставил, а вторият – че по тяхно взаимно съгласие я е одобрил, приел и издал. С оглед на това напълно следва да бъде споделен изводът, че ответното дружество медия, като възложител, е имало възможност да контролира и направлява характера и съдържанието публикувания материал, и съответно – носи отговорност за верността на изнесената информация, поради което е без значение дали авторът на статията работи по трудов договор при ответника или е журналист на свободна практика.
На последно място, некоректно се явява и позоваването от страна на жалбоподателя-ответник на практиката на Европейския съд по правата на човека относно свободата на изразяване, че от журналистите не може да се очаква да са напълно обективни, защото за тях е допустимо и преувеличение, и дори провокация, когато целят да привлекат общественото внимание. В случая не се касае до изказване на мнение или до поднасяне на идеи с широка обществена значимост, за да попаднат действията му под закрилата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията ни, респ. – на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), а до твърдения за факти, които са обективно неверни. Няма закон или друг нормативен акт, вътрешно-национален или международен, който да разрешава съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление, независимо от качеството на субекта, който извършва това посегателство срещу честта и достойнството на личността. Напротив, такова поведение съставлява запретено деяние, което покрива състава на клеветата и нито Основният закон, нито ЕКЗПЧОС го допускат или толерират.
.
Екип от експерти е работил върху това издание на Станфордския университет. Написано е за родители на малолетни и тийнейджъри, засяга работата в платформите Instagram, TikTok, Snapchat, WhatsApp, а също взаимодействието с AI chatbots.
Онлайн средата предлага положителни и отрицателни преживявания, целта е да подкрепим децата и да разширим знанията им как да се справят с рисковете онлайн.
В новопубликуван документ на британския регулатор в областта на медиите и електронните съобщения се обяснява подходът му към изкуствения интелект в отговор на искането на правителството регулаторите да демонстрират как подкрепят програмата за растеж на Обединеното кралство, както е посочено в националния План за действие за AI.
Стратегическият подход към AI е структуриран в четири стълба:
В перспектива има идеи за използването на AI в различните сектори, които Ofcom регулира. За сектора на радиото и телевизията се готви пилотен проект, в който да се изследват възможностите за използване на големи езикови модели (LLM) за анализ на съдържание и за подкрепа на регулаторни функции. Пилотният проект ще се фокусира върху AI за анализ на новинарското съдържание, а също и за анализ на онлайн съдържание в подкрепа на работата на регулатора за видимост на съдържанието.
Има идеи и за използване на AI в помощ на потребителите – за намиране на съдържание според интересите, но регулаторът предупреждава, че тази употреба е свързана с евентуално възникване на ехо-камери /балони и ограничаване на експозицията към широк спектър от съдържание.
Британският регулатор не участва в органа на европейските регулатори за прилагане на EMFA, но участва в друг по-широк координационен формат – EPRA – и в стратегическия документ е специално отбелязано, че националните регулатори ще си сътрудничат и в тази област.
Би било „добре за света“ да забави темпото на развитие на AI, според в публикация в блога на Anthropic , написана от съоснователя на Anthropic Джак Кларк и изследователката Марина Фаваро. Anthropic се представя като по-загрижената за безопасността алтернатива на OpenAI, откъдето произхождат нейните съоснователи.
Американският президент Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, насочваща Министерството на финансите да създаде институция за киберсигурност на AI, която работи с индустрията, за да координира използването на усъвършенствани инструменти за изкуствен интелект. И това идва на фона на нарастващата обществена реакция към бързо разширяване на центровете за данни.
Алтернативният сценарий обаче е, че настоящата тенденция на модели, които се подобряват много бързо, може да се задържи.
През 2023 г. по време на церемонията на наградите “Аскеер”, при връчването на наградата за най-добър режисьор на Александър Морфов, той казва от сцената за директора на Народния театър: “Там някъде се спотайва онази партийно-номенклатурна нищожна личност, който е директор в момента. Но да не го превръщаме в политически разговор”.
Директорът Васил Василев е завел през 2024 г. наказателно дело в СРС, с граждански иск за 100 000 лв. срещу Александър Морфов, по повод изказването му. На 27 февруари 2025 г. това дело завършва с присъда на СРС, според която Александър Морфов е осъэден да заплати глоба 1000 лева и разноски 2200 лева.
Няма данни за обжалване на това решение, междувременно Александър Морфов е уволнен и започва да води дело по КТ срещу дисциплинарното си уволнение. На 2 юни 2026 тази съдебна сага приключи, ето трите фази, през които мина:
1
Софийски районен съд – Решение на СРС в полза на Александър Морфов
Една част от решението ес отнася до твърдението за “уронване на добброто име на работодателя”: Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 14/ 15.03.2017г. по гр. дело №112/ 2016г. на ІV г.о.; решение № 232/18.05.2012 г. по гр. дело № 41/ 2012г. на ІV г.о.;решение № 229/ 30.10.2017г. по гр. дело № 215/ 2017г. на ІV г.о. и решение № 80/26.10.2010г.по гр. дело № 4679/ 2008г. на ІІ г.о., доброто име на работодателя е уронено, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на предприятието-работодател. Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение на трудоватадисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено. Може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл.досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера, което засягасъществено интересите на работодателя.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че ищецът е написал на вратата на кабинета на директора на театъра надписите “ДПС ректор”, “официален офис на ДПС”, “ДПС”. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателствени средства- разпечаткана интервю на ищеца пред сайта https://www.ploshtadslaveikov.com, публикувано на 09.01.2023г. и от веществените доказателства- видеозаписи от камерите в театъра и на интервю на ищеца в предаването “Тази неделя”, излъчено по BTV на 05.03.2023г. В случая се установява, че в дадените интервюта ищецът е признал, че е написал посочените надписи. Тези изявления, касаещи неизгоден за ищеца факт, преценени по реда на чл. 175 ГПК, следва да се тълкуват като извънсъдебно признание. През призмата на изложеното съдът приема, че авторството на ищеца на процесните надписи е установено по безспорен начин. В този смисъл настоящият състав не кредитира показанията на св. А.К. и св. Т. Т. в частта, в която същите твърдят, че не си спомнят ищецът да е писал по вратата на кабинета на директора на театъра.
В постоянната си съдебна практика ЕСПЧ приема, че разпоредбата на чл. 10 ЕКПЧ предоставя свобода на упражняване на правото на изразяване. В т.см. Appleby and Others v. United Kingdom, Taranenko v. Russia, Handzhiyski, v. Bulgaria Sinkova v. Ukraine. В определени случаи правото на свобода на изразяване може да бъде ограничено. Предприетите мерки обаче следва да бъдат пропорционални и следователно необходими в едно демократично общество.
Преценявайки действията на ищеца през светлината на изложеното, съдът счита, че те представляват артистично изпълнение, целящо да изрази протеста на същия срещу действията на директора на театъра. Той не е упражнил форма на насилие, нито е увредил имуществото на работодателя. В контекста на изложеното, този акт на ненасилствен протест е покрит от принципа на необходимостта в едно демократично общество.
При преценката осъществил ли е ищецът вмененото му нарушение “уронване на доброто име на работодателя’ чрез израза “Аз с нищожества не контактувам” (по адрес на директора на Н.Т.) следва да бъде извършено разграничение дали процесното твърдение е фактическо или представлява оценка, респ. дали фактическите твърдения са неверни, респ. опозоряващи доброто име.
Фактическите твърдения могат да ангажират отговорността само ако позорят адресатаи са неверни. Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни- неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността само ако представляват обида.
Разграничителният критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и практиката, и това е характерът на информацията. При клеветата не се дава личностна оценка, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта, които не са истински или се приписва престъпление, което не е извършено. При оценъчните твърдения деецът дава своя негативна оценка под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. В този смисъл е съдебната практика (решение № 85 от 23.03.2012г. по гр.д. № 1486/ 2011г., ІV г.о., на ВКС; решение № 86 от 29.01.2010г. по гр.д. № 92/ 2009г., ІІ г.о.; решение № 62 от 06.03.2012г. по гр. д. № 1376/2011г., ІV г.о. на ВКС и др.).
Процесният израз представлява оценъчно твърдение. Заеманата публична и обществено- значима длъжност от страна на директора на Н.Т. съставлява основание за проява на по- висока толерантност от негова страна по отношение на подобен тип изказвания спрямо личността му, тъй като заеманата от него длъжност е с голямо обществено значение.
Изложеното обуславя извод, че поведението на ищеца не е противоправно, съответно не представлява нарушение на трудовата дисциплина и не осъществява състава на нарушението “уронване на доброто име на работодателя”. В обобщение, ищецът не е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, което обуславя извод, че не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на същия, съответно за основателност на предявения иск за отмяна на уволнението.
Съдът отменя уволнението и възстановява Морфов на длъжност главен режисьор. Към момента длъжността не съществува.
2
Софийски градски съд – Решение на СГС Народен театър / Александър Морфов
Решението е обжалвано. Решението № 5977 от 3 октомври 2025 на СГС потвърждава изводите и заключението на първата инстанция.
Съдът установява, че Морфов (М.) е трябвало да отговаря писмено на въпроси на директора Василев (В.В.), между които “надраскал ли е на 08.01.2023 г. служителят вратата на кабинет № 304 на директора на Народния театър, задраскал ли е табелата с надпис „директор“ на същия кабинет и показал ли е на трети лица надрасканата врата на кабинета; давал ли е служителят интервю за интернет сайт , публикувано на 09.01.2023 г., със заглавие „А. М.: Народният театър е дъщерна фабрика на Доган и Б.“, в което на въпрос: „Вие ли сте авторът на новите надписи на вратите на Народния театър, г-н М., този път и върху вратата на директора В.В.?“ служителят отговорил: „Да и неговата, все пак основната фигура срещу която е насочен протестът, е този директор“, както и отговорил ли е в същото интервю на въпроса „Вие как общувате с В.В.?“ с думите „Аз с нищожества не общувам“.
Видно от дадените обяснения, служителят е заявил, че няма да отговаря на въпросите, защото същите са „несъстоятелни, абсурдни и откровено глупави“.
Освен другото, уволнението е наложено (според заповедта) заради “уронване доброто име на работодателя, изразяващо се в надраскване на вратата на кабинет № 304 на директора В.В. с надпис „официален офис на ДПС“, задраскване на табелата с надпис „директор“ и изписване вместо това на „ДПСЕ ректор“ и показване надписите на трети лица, както и използвани и негативни квалификации към представляващия Народен театър „Иван Вазов“ в интервю”.
Съдът приема преди всичко, че “обстоятелството, че ищецът на процесните дати не се е намирал физически в сградата на театъра, не е равнозначно на това да не е изпълнявал работните си задължения. Отново следва да бъде съобразена спецификата на работата на ищеца, която, както бе посочено, освен ръководни, включва предимно художествено-творчески задължения, изразяващи се в развитие на художественото майсторство на актьорите, наблюдаване на представления, подготовка на спектакли, привличане на външни творци и т.н. Очевидно и житейски логично е, че тези дейности не биха могли да бъдат извършвани единствено от кабинет в сградата на театъра при работно време 8 часа дневно и 40-часова работна седмица.”
Установено е, че ищецът е “написал на вратата на кабинета на директора на Народния театър надписите „ДПС ректор“, „официален офис на ДПС“, „ДПС“. Според настоящия съдебен състав обаче чрез тези си действия ищецът е изразил своята гражданска позиция и личен протест срещу фигурата на директора на Народния театър, следователно същите не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на трудовата дисциплина.”
При преценка осъществил ли е ищецът вмененото му нарушение „уронване на доброто име на работодателя“ чрез израза „Аз с нищожества на контактувам“ следва да бъде посочено, че работодател на ищеца е Народен театър „Иван Вазов“, а не неговият директор В.В.. По делото не се установяват действия на ищеца, които обективно са от естеството да уронят доброто име на Народния театър или да накърнят репутацията му. Използваният израз по отношение на директора представлява по-скоро оценъчно твърдение, което е от естество единствено да засегне честта и достойнството на директора В.В., но не и да урони доброто име на Народния театър.
Що се отнася до оплакването на въззивника, че при преценка дали ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение районният съд не е обсъдил изявлението, направено от ищеца, в интервю, публикувано на 09.01.2023 г., в което е заявил, че Народен театър „Иван Вазов“ е дъщерна фабрика на сараите на А.Д. и Б., следва да се посочи, че според настоящия състав чрез изявленията във въпросното интервю ищецът е упражнил конституционното си право на изразяване на мнение. В случая не са причинени вреди на работодателя, като поведението на ищеца не е и противоправно, доколкото всеки гражданин има право да изразява гражданската си позиция.
Не може да бъде споделено становището на въззивника, че действията на ищеца са се отразили изключително зле на имиджа на Народния театър, доколкото по делото не са представени никакви доказателства в този смисъл. СГС потвърждава решението на СРС.
3
Върховен касационен съд – Определение от 2 юни 2026 г.
Определението е окончателно.
4
След приключването на делото стана известно становището на Народния театър, публикувано от Българската телеграфна агенция:
“Народният театър зачита върховенството на закона и решенията на българските съдилища. В тази връзка ще изпълним постановеното от Върховния касационен съд решение и по отношение на Александър Морфов ще бъдат приложени всички законови процедури. Съдът връща Морфов на административната длъжност “главен режисьор”, което означава, че той ще има само административни функции.
Същевременно считаме за необходимо да отбележим, че настоящото съдебно решение поставя въпроси с по-широко значение за трудовата дисциплина и управлението на културните институции. От него може да се направи извод, че дори при тридневно неявяване на работа, работещите по трудово правоотношение не подлежат на ефективни дисциплинарни мерки. Наред с това решението може да бъде тълкувано като допускане на действия, включително вандалски прояви в обекти със статут на паметници на културата и в национални културни институти, да се разглеждат като форма на творческа изява.
Народният театър остава ангажиран с опазването на общественото доверие, спазването на закона и защитата на културното наследство, както и с поддържането на високи професионални и етични стандарти.”
5
Съдът сочи какво означава “главен режисьор”. Ръководството на Народния театър твърди друго. Делото приключи, възниква нов въпрос: имат ли съдебните актове обвързваща сила за директора Василев или на територията на Народния театър върховенство имат неговите тълкувания.
Публикуван е поредният доклад на БХК за правата на човека за 2025 година. Важен източник за състоянието на правата и защитата им.
Съдържанието:
Глава 1. Политическо развитие на България през 2025 г…………………………………….1
Глава 2. Право на живот, защита от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне……….3
Глава 3. Право на лична свобода и сигурност……………………………………………….13
Глава 4. Независимост на съдебната власт и справедлив процес…………………………..…21
Глава 5. Право на зачитане на личния и семейния живот, жилището и кореспонденц……36
Глава 6. Свобода на съвестта и религията……………………………………………………47
Глава 7. Свобода на изразяване……………………………………………………………….51
Глава 8. Свобода на сдружаване и на мирно събрание……………………………………….65
Глава 9. Условия в местата за лишаване от свобода…………………………………………..73
Глава 10. Защита от дискриминация……………………………………………………………81
Глава 11. Право на убежище и международна закрила……………………………………….89
Глава 12. Право на здраве………………………………………………………………………103
Глава 13 . Права на жените……………………………………………………………………107
Глава 14. Права на хората с психични разстройства…………………………………………119
Глава 15. Права на децата……………………………………………………………………..130
Глава 16. Права на ЛГБТИ хората……………………………………………………………139
Глава 17. Климатични права и опазване на околната среда…………………………………147
Глава 18. Цифрови права…………………………………………………………………….153
Както се вижда, има глава за свободата на изразяване и накрая на доклада е отделено място в отделна глава за цифровите права.
* Ако авторите приемат една незначителна бележка – не се налага да се говори за имплементация на регулации. “Европейски регулации за медийна свобода и тяхната имплементация в България” (стр.54) означава, както виждам по-нататък, актове на ЕС и Съвета на Европа и прилагането им.
В програмата на Прогресивна България се говори за “оздравяване на медийната среда”. Засега идеи за оздравяването има Слави Василев, който си представя да посочва журналистите, които да имат право да задават въпроси.
От вчерашния ден има информация за среща на министър-председателя Румен Радев с изпълнителния директор на Newsmax Кристофър Ръди. Той е собственик на 81 на сто от акциите с право на глас и основател на компанията. Информацията за срещата не е на сайта на МС, нито в профилите на министър-председателя в социалните мрежи. Тя е на сайта на американската компания, като Ръди казва, че Радев е “про-НАТО, про-Америка, про-Тръмп, про-Израел.”
Не знаем какво Радев казва за Ръди и за неговата медия, нито защо е решил да запази мълчание за срещата. Но има факти, позициониращи Newsmax в медийния сектор като дясна/ крайно дясна медия, far-right propaganda, източник на дезинформация, мистификации и конспиративни теории. Медията се е изправяла пред сериозни съдебни искове за клевета заради отразяването на президентските избори в САЩ през 2020 г.. Newsmax се съгласява да изплати 67 милиона долара на компанията за изборни машини Dominion Voting Systems, за да уреди дело за клевета. Преди това сключва споразумение за 40 милиона долара и с друга компания — Smartmatic. Въпреки съдебните споразумения за разпространение на неверни твърдения от нейни гости и водещи, Newsmax не е закрита поради широката защита на свободата на словото в САЩ (Първата поправка на Конституцията). По време на съдебните процеси са установени нарушения на стандартите.
От гледна точка на демократичните журналистически стандарти: водещи платформи за оценка на медиите като Media Bias/Fact Check и Ad Fontes Media посочват, че Newsmax не представя събитията безпристрастно, а ги филтрира през силна политическа призма (крайно дясно). Newsmax нарушава три от най-фундаменталните стандарти на професионалния журналистически етичен кодекс: задължението за точност и проверка на фактите, разграничението между факти и коментари, и безпристрастността. Newsmax многократно излъчва конспиративни теории без доказателства. Вътрешни документи от делата разкриха, че водещи и мениджъри в Newsmax са знаели, че твърденията са фалшиви, но въпреки това са ги пускали в ефир. Политическите коментатори и водещите представят своите пристрастия и пропаганда като фактически новини, което подвежда аудиторията. Проучванията на AllSides и медийни изследвания показват, че Newsmax целенасочено подбира теми и събеседници, които да обслужват изцяло консервативната републиканска реторика. Обратната гледна точка или се пренебрегва, или се отразява изключително негативно и с критичен тон.
В този контекст срещата на Радев с Ръди е легитимиране от страна на българския министър-председател на една медийна организация, световно известна с разпространение на конспиративни теории за победа на Тръмп на изборите през 2020 г. и други дезинформационни публикации.
По-тревожно е, ако срещата е установяване на контакт с цел каквото и да е влияние на Newsmax върху българския медиен сектор.
Италианският регулатор за медиите и комуникациите (AGCOM) прие Резолюция No. 102/26/CONS от 29 април 2026 г. относно актуализираната регулаторна рамка на събитията с голямо значение за обществото (major events, Art.14 AVMSD).
След транспонирането в италианското законодателство на ревизията на AVMSD – Директива (ЕС) 2018/1808 – италианският законодател възлага на Министерството на икономиката (MIMIT), след консултации с регулатора AGCOM, задачата да приеме списъка на събитията от голямо значение за обществото. На AGCOM е възложена задачата да определи подходящите мерки, за да ce гарантира, че доставчиците на медийни услуги не упражняват изключителните права, придобити във връзка със събития, включени в списъка на MIMIT, така че да лишат значителна част от обществеността в друга държава-членка на Европейския съюз от възможността да гледат събития, считани от тази държава за значими събития.
На 8 октомври 2025 MIMIT одобри новия списък, като актуализира и разшири значително предишната рамка, приета от AGCOM през 2012 г. Чрез Резолюция No. 102/26/CONS, AGCOM установява новия режим за събития, включени в списъка, одобрен от MIMIT, по начин, осигуряващ свободен достъп на най-малко 80% от италианското население. В допълнение към традиционно защитените спортни събития с голямо национално и международно значение, включително олимпийските и параолимпийските игри, официалните мачове на италианския национален отбор по футбол, полуфиналите и финалите на европейските клубни състезания с участието на италиански отбори, Джиро д’Италия, автомобилни състезания, провеждани в Италия и големи финали на световното първенство, актуализираният списък вече обхваща по-широк спектър от спортни дисциплини. Те включват избрани ръгби, колоездене, лека атлетика, плуване, гимнастика, фенски, кънки и ски събития, както и водещи национални и международни тенис състезания, включително турнири от Големия шлем и ATP Masters 1000. Преработеният списък се разпростира и върху големи културни и музикални събития, включително Фестивала Сан Ремо, последната вечер на песенния конкурс “Евровизия”, откриващи представления в Teatro alla Scala и Teatro di San Carlo, и новогодишния концерт в Teatro La Fenice.
Друг важен аспект на резолюцията се отнася до задълженията, наложени на доставчиците на платени медийни услуги, които притежават съответните права за излъчване. От тези оператори се изисква да публикуват достатъчно предварително предложение за възлагане на тези права при справедливи, разумни и недискриминационни условия, с цел да се улесни по-широкият публичен достъп до събитията, включени в списъка.
Резолюцията също така установява приложимата рамка за правоприлагане и санкции в случай на неспазване, в съответствие с италианското законодателство за прилагане на Директива (ЕС) 2018/1808 относно аудиовизуалните медийни услуги, включена в италианския консолидиран закон за аудиовизуалните медийни услуги (TUSMA). По-специално нарушенията могат да доведат до административни глоби, вариращи от 100 000 до 5 000 000 EUR, или до 1 % от годишния оборот на предприятието, когато такъв процент надвишава 5 000 000 EUR.
На последно място, регулирани са процедурите за разрешаване на спорове между доставчици на медийни услуги относно отразяването на събитията, включени в списъка, и прехвърлянето на права за излъчване.
Не ми е известно България да има защита на събития с голямо значение за обществото, със сигурност такива събития и мерки не са обсъждани от Контактния комитет по чл.29 AVMSD по определената процедура, която включва ясни стъпки за осигуряване на правна сигурност в ЕС:
От това губим ние, аудиторията, защото като държава позволяваме търговски оператори да въвеждат условен достъп до значими събития.
Американският регулатор за радио и телевизия FCC нареди на ABC да кандидатства за подновяване на лицензиите си години преди изтичане на срока им. Искането на агенцията подхрани опасенията, че администрацията на Тръмп се стреми да лиши ABC от възможността да функционира. Искането на регулатора постъпи точно след като президентът Тръмп и Мелания Тръмп призоваха за уволнението на среднощния водещ на ABC Джими Кимъл заради шега, която той разказа за тях в монолог. Брендън Кар, председателят на FCC, отрече връзката. Според него агенцията действа от загриженост, че ABC не сътрудничи напълно с агенцията във връзка с държавните политики за разнообразие и приобщаване.
NYT съобщава, че официалните заявления за подновяване на лицензиите за мрежата на ABC са подадени, но това е пореден сблъсък между администрацията на Тръмп и ABC за свободата на словото, цензурата и политическите пристрастия. По повод подадените заявления Кар е заявил, че ABC не приема сериозно проверката на агенцията за твърденията, че ABC е действала „в нарушение на федералните закони за недискриминация“, което ABC отрича.
ABC, която е собственост на Walt Disney Company, за втори път този месец обвинява FCC, че нарушава свободата на словото заради това, което нарича „реч, която властта не харесва“. Преди това поводът беше намесата за “политически изяви на „The View“.” Тръмп атакува мрежата от години, като през 2024 Disney плати 15 милиона долара, за да прекрати дело срещу журналиста Джордж Стефанопулос от ABC News отново по повод коментари за Тръмп.
Новоподадените заявления засягат осемте станции, които мрежата притежава на големите пазари, включително Ню Йорк, Лос Анджелис и Филаделфия. ABC осигурява u съдържание на повече от 240 станции, собственост на други компании.