Category Archives: закони и право

Държавен департамент на САЩ: Доклад за състоянието на правата на човека 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2023.

Идентифицирани проблеми тази година: независимостта на съдебната система; сериозна корупция в правителството; престъпления, насилие или заплахи за насилие, мотивирани от антисемитизъм; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие на база сексуална ориентация и др.

Представяне на частта от Доклад 2021 относно  свободата на изразяване и комуникационните права (със съкращения)

Намеса в личния живот

Конституцията и законът забраняват подобни действия; обаче има съобщения, че правителството не спазва тези забрани.През май директорът на Националната следствена служба Борислав Сарафов заяви по време на телевизионно интервю, че главният прокурор Иван Гешев е управлявал частно звено, което е извършвало наблюдение, фотографиране и аудио и видеозапис за събиране на информация срещу негови „политически, икономически и вътрешни опоненти“. Гешев не отговори официално на
обвиненията. Той беше отстранен от длъжност през следващия месец за „уронване на престижа на съдебната система“ и унизително отношение към членовете на парламента.

Свобода на изразяване

Конституцията и законът предвиждат свобода на изразяване и правителството като цяло зачита това право. Възникват някои законови и практически ограничения на свободата на изразяване. Корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното правителствено управление на ресурсите, предназначени за подпомагане на медиите (включително фондовете на ЕС), сериозно вредят на медийния плурализъм.

През март Amnesty International заяви в своя доклад за състоянието на човешките права в света , че в България „журналисти и независими медии, отразяващи организирана престъпност, корупция или права на малцинствата, са изправени пред постоянни заплахи и тормоз и често са жертви на злоупотреби от държавни служители и бизнесмени.” Репортери без граници заявяват в Световния индекс за свобода на печата , че свободата на медиите в страната е „крехка и нестабилна“ и че „малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск“. Индексът също така посочва: „Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в регулираните сектори.“ Близо 75 процента от журналистите в страната са посочили в национално проучване, че медийната среда е „токсична“ и „корумпирана“, медийната собственост е непрозрачна, а онези, които накърняват независимостта на медиите, се радват на безнаказаност.

Като цяло гражданите имат възможност да критикуват правителството и да обсъждат въпроси от обществен интерес без официални репресии. Законът предвижда лишаване от свобода от една до четири години за използване и подбуждане към „език на омразата“, дефинирана като подбуждане към омраза, дискриминация или насилие въз основа на раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, националност, религия, сексуална ориентация, семейно положение, социален статус или увреждане. Законите, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат към печатните и други медии.

Насилие и тормоз : Журналисти са подлагани на тормоз, заплахи и сплашване от властите. В Световния индекс за свобода на пресата за 2023 г. RSF идентифицира сплашването от политици, както и административния и съдебен натиск срещу издатели и журналисти като обичайна практика и критикува властите за нежеланието им да разследват подобни случаи.

Независимите медии са подложени открито на сплашване от политици на всички нива и на административен и съдебен натиск. През април Асоциацията на европейските журналисти (AEJ) съобщи за шест граждански дела, всяко за 10 000 лева (5400 долара), срещу разследващите журналисти Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко във връзка с техни статии, в които се твърди, че има корупционни практики в строителството на пътна инфраструктура. От асоциацията отбелязват, че завеждането на делата съвпада с прессъобщение на прокуратурата, в което се намеква, че Стоянов е участвал в престъпна дейност поради комуникация с източник, задържан за притежание на наркотици. AEJ призова прокуратурата „да спре опитите си да дискредитира журналисти само защото не харесва публикациите им и да прекрати практиката си да разкрива журналистически източници“.

През август АЕЖ обвини ултранационалистическата политическа партия „Възраждане“, че води списък на нежелани журналисти и медии, които партията нарича „чужди агенти“, отказвайки на журналисти от АЕЖ достъп до публични партийни събития и ги тормози в социалните медии. Според АЕЖ членове и симпатизанти на „Възраждане“ са разпространили снимки на журналистите от Factcheck.bg Мина Киркова и Елица Ковачева, придружени с обидни и клеветнически коментари и заплахи.

Цензура или ограничения на съдържанието : Журналисти съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагане на политически гледни точки от корпоративни лидери с подразбиращата се подкрепа на правителството.

Журналистите и издателите често са били жертви на неправомерни съдебни спорове, насърчаващи атмосфера на автоцензура. В анализ на стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs) Антикорупционният фонд отбелязва, че докато повечето дела срещу журналисти в крайна сметка завършват с оправдателни присъди, SLAPPs увеличават автоцензурата сред 25 процента от журналистите и допринасят за „уязвима медийна среда“. Amnesty International се позовава на проучването на AEJ в своя доклад за 2022/2023 г. , което показва неправомерен натиск и заплахи. Според Amnesty това има смразяващ ефект върху докладването и води до автоцензура. В доклада се отбелязва, че „журналисти и правозащитници, живеещи извън столицата София, са особено уязвими на сплашване“.

На 24 март платформата Mapping Media Freedom съобщи, че прессекретарят на президента Кирил Атанасов е „дискредитирал и се е опитал да окаже натиск“ на кореспондента на Нова телевизия в Брюксел Антоанета Николова заради нейния новинарски репортаж, в който се твърди, че има разминаване между казаното от президента Румен Радев пред медиите и позицията му пред европейските лидери. Според Николова Атанасов е звънял както на нея, така и на редакционното ръководство на Нова телевизия, оплаквайки се от „некоректни внушения“ в репортажа, но е отказал официален отговор от името на президента. Заради отказа на пресаташето да излезе публично с оплакванията си, Николова изтълкува обаждането му до нея и ръководството на медията като опит за сплашване и тормоз. Атанасов отрече да е отправял заплахи към репортера в последващ пост във Фейсбук и заяви, че „президентската институция… ще продължи да алармира медиите, когато види разминаване между медийното отразяване и фактите“ и че „инсценираните скандали служат [като] дезинформация“.

Закони за клевета : Клеветата е престъпление, наказуемо с глоба и обществено порицание. На 4 август влезе в сила нов закон, който намали глобите за клевета и обида срещу длъжностни лица до същите нива като глобите за клевета срещу частни лица. Правителствени служители и корпоративни интереси използваха наказателни закони за клевета, за да се опитат да ограничат свободата на изразяване.

През март онлайн новинарският сайт Mediapool.bg съобщи, че застрахователната компания Лев Инс е завела дело за клевета срещу изданието във връзка с публикация от септември 2022 г., която разказва за заседание на правителството, цитирайки стенограма, по време на която министър споменава дълга на компанията към мултинационална застрахователна система. По делото се иска един милион лева (540 000 долара) обезщетение. Според Mediapool статията точно цитира изявление на министър и предоставя точен отчет на стенограма, което насочва към извод, че единствената цел на съдебния иск е „да се сплашат медиите и цялата журналистическа общност“. AEJ коментира, че случаят е „класически пример за SLAPP“, отбелязвайки „рекордно високата сума“ на иска.

Интернет свобода

Правителството не ограничава достъпа до интернет, нито цензурира онлайн съдържание.


Процесът срещу Тръмп и медийната тактика ‘Catch-and-Kill’

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Терминът е измислен от редактори на таблоиди. Става дума за закупуване на правата върху истории с цел да се гарантира, че информацията никога няма да стане публична. Сега в процеса срещу Доналд Дж. Тръмп се изяснява, че той се е облагодетелствал от тази практика, пише Ню Йорк Таймс.

Защо някой би искал да дава пари за история, която никога не възнамерява да публикува? Вземането на решение какво да се публикува и защо често е въпрос на бизнес, пресмятане, бартер на услуги. Изданието разкрива, че Дейвид Пекър, бившият издател на The National Enquirer и други таблоиди като Star и Men’s Fitness, е майстор на тази техника според хора, които са работили за него.

През 2003 г. American Media Inc. на Пекър купува няколко списания за фитнес – и когато г-н Шварценегер, който често е представян в тези списания, се включва в изборите за губернатор на Калифорния, г-н Пекър нарежда на служителите си да купят негативни истории за него, за да защити инвестицията си, казват бивши служители.

По „проекта Дейвид Пекър“ са платени 20 000 долара на жена, за да не говори за аферата си с Шварценегер, и още 1000 долара на нейна приятелка и 2000 долара на мъж, разполагащ с видеоклип на кандидата, който танцува неприлично в Рио де Жанейро. Г-н Шварценегер беше избран за губернатор.

Според прокурорите в Манхатънския процес срещу Доналд Дж. Тръмп, г-н Пекър е използвал тактиката и на президентските избори през 2016 г., като е платил на портиер и модел на Playboy, за да ce спре разпространението на негативните истории за г-н Тръмп.

FYI.

Платформите по време на предизборната кампания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С оглед на изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. Органът на регулиране на аудиовизуалната и цифровата комуникация във Франция (Arcom) е приел препоръки към платформите по време на предизборната кампания. Регулаторът препоръчва набор добри практики, които онлайн платформите могат да възприемат за борба с рисковете по време на кампанията. Тези препоръки са в съответствие с проекта на насоки за Европейската комисия относно мерките за намаляване на риска, специфични за изборни процеси съгласно Европейския регламент за цифровите услуги (DSA).

Платформите е препоръчително да:

 • адаптират методите на работа на своите услуги, за да гарантират, че няма вероятност да навредят на изборните процеси, като се има предвид френския контекст;

• създават специални вътрешни екипи, оборудвани с подходящи ресурси, специфични адаптирани езикови способности и всички съответни експертни познания по изборен период, по-специално за да се гарантира спазването на приложимите разпоредби на френския избирателен кодекс;

• определят оперативни точки за контакт, за да гарантират диалог с националните публични органи, отговорни за организирането на вота, както и с предизборните екипи;

• поддържат открит диалог с организациите на гражданското общество; изследователи и проверяващи факти помагат в борбата с дезинформацията и чужда намеса;

 • демонстрират повишена прозрачност на решенията за модериране, за да насърчава   доверието на потребителите в изборния процес – особено в случай на решение за модериране, засягащо особено видими акаунти или в случай на преразглеждане на решение за модериране, което засяга такива;

• повишават осведомеността на кандидатите и техните екипи за рисковете от имуществени щети по въпроси на интелектуалната собственост,   за да се предотврати всякакъв риск за спорове, свързани с публикуването на защитено съдържание;

 • подчертават значението на информация от официални източници за  изборите и повишават  осведомеността на потребителите относно гражданското участие, особено в насочване на потребителите към официална информация за това как и къде се провежда  гласуване във Франция;

• позволяват на потребителите да имат достъп до повече контекстуална информация, за да   могат да идентифицират  произхода или автентичността на съдържанието и свързаните акаунти, като обръщат особено внимание на чуждестранните медии, които не го правят;

• ясно идентифицират рекламите от политическо естество, когато  разпространението е разрешено от общите условия на услугата и в рамките на ограниченията на  изборния кодекс;

• въвеждат подходящи процедури за осигуряване на своевременно откриване на координирани неавтентични манипулационни операции;

• предвиждат всички последствия от правилата, приложими във Франция,   които имат за цел да осигурят гладкото протичане на изборите;   

•  информират  своите потребители, по-специално тези с голяма аудитория („инфлуенсъри“), за правилата, приложими в деня, предхождащ изборите и изборния ден, за  неразпространение на резултати от екзит полове и  да реагират своевременно при сигнал за съдържание, което би било незаконно през този период.

Европейската комисия прилага DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение от Европейската аудиовизуална обсерватория:

Законът за цифровите услуги (DSA), приет през октомври 2022 г., регулира посредническите услуги, като се фокусира особено върху много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи онлайн търсачки (VLOSE). След прилагането му, Европейската комисия (ЕК) определи ключови VLOP и VLOSE през април 2023 г., включително Bing, Google Search, LinkedIn, Meta, Snapchat, TikTok, YouTube и X.

Едно от правомощията на ЕК съгласно DSA е правомощието да изисква информация (request for information, RFI) от VLOP и VLOSE, за да оцени тяхното съответствие със задълженията на регламента. Член 67 от DSA очертава това правомощие за разследване.

Последните действия на ЕК показват използването на RFI за оценка на съответствието на услугите с DSA:

На 1 март 2024 г. ЕК изпрати RFI до Meta, като се фокусира върху области като рекламни практики, препоръчителни системи и оценки на риска, свързани с нови функции, като опции за абонамент за реклами (членове 26, 27, 34 и 35 от DSA) .

На 14 март 2024 г. ЕК насочи отделни RFI към LinkedIn и други големи платформи (Bing, Google Search, Facebook, Instagram, Snapchat, TikTok, YouTube и X). В искането до LinkedIn специално се търси подробна информация относно спазването на забраната за представяне на реклами въз основа на профилиране с използване на специални категории лични данни (член 26, параграф 3 от DSA).

Исканията към другите платформи имат за цел да съберат подробна информация относно спазването на задължението за оценка на риска, свързано с генериращия изкуствен интелект и разпространението на невярна информация (членове 34 и 35 DSA).

Съгласно разпоредбите на DSA всяко предприятие трябва да отговори в определен срок на исканията на ЕК за информация.

Непредоставянето на точна, изчерпателна или прозрачна информация може да доведе до санкции, както е посочено в член 74, параграф 2 от DSA. ЕК ще оцени получените отговори и ще определи подходящите следващи стъпки за осигуряване на съответствие и справяне с евентуални нарушения на DSA.

Също така ЕК напомня, че в следващите дни DSA започва да се прилага към новопризнатите VLOS – The #DSA obligations will apply from 21 April for Pornhub and Stripchat & 23 April for XVideos.

Министър Калин Стоянов v BIRD.bg

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов съди двама журналисти от разследващия сайт Bird.bg за публикации, които свързват Калин Стоянов с Мартин Божанов – Нотариуса, тоест с мрежи за влияние. Претенцията е за 65 000 лева.

По този повод в своя декларация АЕЖ призовават за мерки и искат оставката на Калин Стоянов.

Намираме за недопустимо министърът на вътрешните работи да се опитва да заглуши работата на разследващи журналисти, прибягвайки до съдебен тормоз в момент, в който както съмненията за корупция в МВР, така и проблемите със зачестяващите дела шамари, представляват теми от висок и легитимен обществен интерес. Настояваме Стоянов да подаде оставката си и отново призоваваме министъра на правосъдието Мария Павлова да доведе докрай работата по законодателните предложения за ограничаване на SLAPP делата срещу журналисти и граждански активисти.

По-нататък се припомня и разпространената кореспонденция на Димитър Стоянов с негов източник:

АЕЖ-България се запозна в детайли с иска на Калин Стоянов срещу колегите ни Чобанов и Стоянов и категорично е на мнение, че заведената молба носи характеристиките на дело шамар. Министърът претендира, че изложените в материалите публикации твърдения и факти излизат извън пределите на свободата на словото и засягат достойнството и авторитета му, което “в случая е от особено значение” заради заемания от него висш държавен пост. Претенцията на ищеца е в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека, според която неприкосновеността на политиците се ползва от по-ниска степен на закрила от тази на обикновените граждани, особено що се отнася до журналистическа критика. (Лингенс срещу Австрия, 1986). 

Нещо повече, в иска Стоянов възразява срещу използването на анонимни източници от страна на авторите на BIRD.bg, което е не само е тяхно право, но и отговорност в случаи, в които осветяването им би застрашило сигурността на информаторите им. В казуса около убийството на Нотариуса има достатъчно силни аргументи в подкрепа на тази теза.

Не на последно място, BIRD съобщиха за съдебните претенции на министъра на вътрешните работи в деня, в който Димитър Стоянов беше извикан на разпит на прокуратурата като свидетел по досъдебно производство за издаване на класифицирана информация. Това е пореден епизод от пълномащабната атака на държавни институции и фигури от криминалния свят срещу журналистите от BIRD, след като през 2023 г. прокуратурата достигнала до безпрецедентно публикуване на служебната комуникация на Димитър Стоянов с негов източник.

Още тогава призовахме категорично тормозът да спре, но вместо това виждаме точно обратното – нарастващ брой на SLAPP дела, като в редиците на ищците до личности от ъндърграунда вече се нареди и ръководителят на силовото министерство. Отново ставаме свидетели на това как вместо да защитават обществения интерес и да разследват престъпления, МВР и прокуратурата действат като бухалки срещу малкото останали критични гласове, които де факто вършат тяхната работа – разследващите журналисти. Намираме това за напълно неприемливо и призоваваме Калин Стоянов да напусне поста си.

АЕЖ-България ще окаже пълна подкрепа на своите колеги, включително и чрез правна помощ при нужда и ще уведоми всичките си международни партньори са поредното грубо посегателство над свободата на изразяване у нас.

Анти – SLAPP  директивата е приета, изготвен е анти –  SLAPP закон (изменение на ГПК), който предстои   да бъде публикуван за обществено обсъждане.

Регламент (ЕС) 2024/1083 (Европейски акт за свободата на медиите, EMFA)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес в Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2024/1083 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (Европейски акт за свободата на медиите), OВ L, 2024/1083, 17.4.2024.

От 16 септември 2022 г. законодателното предложение измина дълъг път, понякога изглеждаше, че няма да бъде подкрепено – както вече се е случвало с проекти, съдържащи мерки за медиен плурализъм. В последна сметка днес регламентът е публикуван в Официален вестник на ЕС.

Започва нова, не по-малко важна фаза: прилагането. Датите според регламента:

Член 29

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага от 8 август 2025 г. Независимо от това:

  • член 3 се прилага от 8 ноември 2024 г.;
    член 4, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 3, членове 7 — 13 и 28 се прилагат от 8 февруари 2025 г.;
  • член 20 се прилага от 8 май 2027 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

*

Според някои представители на институциите регламентите действат пряко, поради което никой не трябва да прави нищо за прилагането им.  Няма да е възможно този регламент  да се прилага чрез бездействие, това е сигурно.

Публикувана е анти- SLAPP директивата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В днешния Официален вестник на ЕС е публикувана Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) или т.нар. анти – SLAPP директива.

Както е изрично посочено в нея,

В своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно укрепването на демокрацията и свободата и плурализма на медиите в Съюза Европейският парламент призова Комисията да предложи пакет от актове, както с незадължителен характер, така и със задължителна сила, за справяне с нарастващия брой стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие (‘SLAPPs’), по отношение на журналисти, неправителствени организации (НПО), представители на академичните среди и гражданското общество в Съюза. Парламентът изрази необходимостта от законодателни мерки в областта на гражданскопроцесуалното и наказателнопроцесуалното право, като например механизъм за прекратяване на иска на ранен етап при съдебни производства, с които се злоупотребява, правото на присъждане в пълен размер на разноските, направени от ответника, и правото на обезщетение за вреди. Резолюцията от 11 ноември 2021 г. включва също така призив за подходящо обучение на съдиите и практикуващите юристи относно стратегическите SLAPPs, специален фонд за предоставяне на финансова подкрепа за жертвите на такива производства и публичен регистър на съдебните решения по дела, свързани със SLAPPs.

Освен това Парламентът призова за преразглеждане на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета   и на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета   с цел предотвратяване на „туризъм с цел дело за клевета“ или „търсене на най-благоприятната юрисдикция“.

Целта на директивата е да се премахнат пречките за правилното протичане на гражданските производства, като същевременно се предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие по въпроси от обществен интерес, включително журналистите, издателите, медийните организации, лицата, сигнализиращи за нередности, и защитниците на правата на човека, както и организациите на гражданското общество, НПО, синдикалните организации, творците, научните изследователи и представителите на академичните среди, от съдебни производства, започнати срещу тях, за да бъдат възпрени от публично участие.

Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, най-късно до 7 май 2026 г.

Хора на Орбан финансират Euronews

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

AFP съобщава, че близки до унгарския премиер Виктор Орбан са участвали тайно в купуването на канала Euronews според съвместно разследване на унгарски, френски и португалски медии.

Базираният в Португалия инвестиционен фонд Alpac Capital купува мажоритарен дял в Euronews през 2022 г., но поне една трета от средствата идват от източници, свързани с Орбан, разкриват унгарският разследващ уебсайт Direkt36, френският всекидневник Le Monde и португалското седмично списание Expresso. Унгарският инвестиционен фонд Szechenyi Funds е внесъл 45 милиона евро, се казва в доклада, позоваващ се на вътрешни документи.

Предполагат се политически причини. Хората, които правят инвестицията, са били инструктирани нищо да не се оповестява публично. Основният комуникационен партньор на унгарското правителство New Land Media също е предоставил дългосрочен заем от 12,5 милиона евро на местно дъщерно дружество на Alpac Capital, участващо в придобиването. Но в мейл до AFP шефът на пресата на Орбан Берталан Хаваси каза, че унгарското правителство “не знае нищо” за сделката.

Ръководителят на купувача Alpac Capital Педро Варгас Давид е син на бивш член на Европейския парламент Марио Давид, бивш съветник и личен приятел на Орбан.

Стартиран през 1993 г. от около 20 европейски канала, Euronews първоначално излъчва от Лион на 15 езика с редакционен екип от 400 журналисти. Сега седалището е преместено в Брюксел, а екипът е съществено редуциран. Синдикатите посочват рекламни договори, подписани със страни като Азербайджан или Саудитска Арабия, като казват, че те влияят върху съдържанието. Има и реакции срещу начина, по който се отразява войната в Украйна.

Точно преди две години съм писала по въпроса за ролята на ТВ Европа, брандирана като Евронюз България и връзките на телевизията -майка с Орбан, а точно преди три години – за телевизионера Добрин Иванов.

Толкова по въпроса за Евронюз България.

Граждански организации призовават срещу политическата пропаганда и дезинформацията, основани на AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Повече от 200 граждански организации призовават интернет компаниите да засилят мерките срещу основаната на изкуствен интелект дезинформация, съобщава WP.

Милиарди гласоподаватели се отправят към урните тази година на избори по целия свят. Коалицията от активисти писа до главните изпълнителни директори на Meta, Reddit, Google и X, както и до други големи компании, призовавайки ги да приемат по-агресивни политики, които биха могли да спрат вълната от опасна политическа пропаганда. Тези допълнителни стъпки са критични през 2024 г., като се има предвид, че повече от 60 държави провеждат национални избори – а платформите са един от най-важните начини, по които хората обикновено получават информация.

Технологични компании като Meta и Google съобщават, че работят върху системи за идентифициране на генерирано от AI съдържание с воден знак. Meta обяви, че ще разшири политиката си за етикетиране на AI.

Активистите призовават технологичните компании да бъдат по-прозрачни по отношение на данните в основата на AI, и ги критикуват за неефективните мерки срещу политическата дезинформация. X, например, промени някои от правилата си срещу дезинформация и позволи на крайнодесните екстремисти да се върнат към платформата. Meta предлага на потребителите опцията да се откажат от програмата за проверка на фактите на компанията, позволявайки на маркирани публикации все пак да бъдат приоритизирани в новинарските емисии. YouTube отмени политиката, забраняваща видеоклипове, фалшиво насърчаващи идеята, че изборите през 2020 г. са били откраднати, а Meta започна да разрешава подобни твърдения в политически реклами.

Междувременно масовите съкращения в X, бивш Twitter, и в други големи технологични компании драстично намали екипите, популяризиращи точна информация онлайн. Ако технологичните компании не се активизират, опасната пропаганда в социалните медии може да доведе до екстремизъм или политическо насилие, твърдят активистите.