Skip to content

Category: philosophySyndicate content

Васил Видински

В разговора участваха Димитър Денков, Стилиян Йотов и Александър Кънев. Благодаря на всички, които отделиха време, за да дойдат; и по-специално за подкрепата, коментарите, възраженията и оценките.

Допълнителна информация за събитието и книгата.
Съдържанието на книгата.

 

Васил Видински

 Премиера на „Случайности“

   от Васил Видински


На 23 ноември 2017 г., четвъртък, 18:30 часа в Нова конферентна зала (СУ, Ректорат) ще бъде премиерата на „Случайности. Историческа типология“. В книгата се изследва идеята за случайността през нейното историческо и концептуално развитие и са отделени пет основни и типични понятия. Анализът тръгва от класическите примери – Платон, Аристотел, Кант и Хегел – и стига до съвременния контекст на случайността, който е представен през теорията на вероятностите и теорията на сложността. Някои от изведените понятия са формализирани и имат по-логически, математически или пък информационен характер, а други са по-скоро физически или субектни, но всички те са представени в една обща историческа типология. В нея се включва и парадигмата срещу случайността, която има теоретична, културна и дори органична природа.

 

Васил Видински

Началото на ХVІІ век е историческият период, в който възниква съвременната математизирана физика – една от най-радикалните промени в Западната култура.

Вие може би мислите, че философията е книга, която принадлежи на въображението на един човек, подобно на „Илиада“ или „Безумният Роланд“ — книги, по отношение на които най-малко значение има въпросът, вярно ли е това, което е написано в тях. Не, синьор Сарси, работата не стои така. Фи­лософията е написана в тази величествена книга, която постоянно лежи отво­рена пред нашите очи (имам предвид природата), но която е невъзможно да се разбере, ако не научим предварително нейния език и ако не познаваме буквите, с които тя е написана. А нейният език е език на математиката и нейните фи­гури са триъгълници, окръжности и други геометрически фигури, без помощта на които е невъзможно да се разбере в нея по човешки даже и една дума; без тях ние можем само напразно да бродим в тъмен лабиринт.

 

Васил Видински

„Въздухът е проточно тяло, влажно, прозирно, пръгаво, връвовато и тяжко.“ - Богоров (1851)

„…тука ако и да ся не види нищо, все пак трябува да има нящо.“ - Груев (1870)

„Аз века знаех, че то [небето] не е ни шапка, ни връшник, ни захлупак, а някак си прилича на мехур, в когото вътре са търкаля земята, като грехово зърно, или на човал, в когото земята е вътре, като зелка, и намира са тя на средата.“ - Иванов (1872)

 

Васил Видински

Трите понятия, за които става дума, са:
- случайността като алтернатива (контингентност, contingency);
- случайността като процес (шанс, chance);
- случайността като обект (произволност, randomness).

 

Васил Видински

 Критическият подход и Ернст Мах

   от Васил Видински


Изразът „критически подход“ може да се разбира по множество начини, но в един от случаите се наблюдава следното: чрез критиката можем да илюстрираме емпиричния произход на идеите си и едновременно с това да освободим себе си за създаване на нови и по-мощни понятия. Дали всички идеи имат еднозначно емпиричен произход е съвсем друг казус и не се отнася до методологическия проблем, който искам да илюстрирам и който можем да назовем емпирическа диалектическа редукция. Споменаването на Дейвид Хюм в случая е очаквано, но появата на Ернст Мах е далеч по-съществена – вж. критиката му към експеримента с въртящото се ведро на Нютон, която впоследствие става известна, благодарение на Алберт Айнщайн, като принципът на Мах.

 

Васил Видински

Търсейки информация за едно от петте понятия за случайност, върху които работя в момента (контингентност, акциденталност, съвпадение, шанс, произволност), попаднах отново на този относително известен, фриволен и обективно-идеалистичен откъс от Пърс, където - особено към края - се наблюдават леки драматични нотки. Любопитното е, че те съвпадат с част от постхуманистичните прогнози и надежди днес:

 

Васил Видински

В интернет не може да бъде открит на български този известен откъс за природната интелигентност от Критика на чистия разум, А 132-134 | В 172-174, със съответната бележка под линия за тъпотата и secunda Petri.
Цитирано по Кант 1967, 222-223 с. и Кант 2013, 203 с.; вж. оригиналът от 1781.

.

Увод
Върху трансценденталната способност за съждение изобщо

Ако разсъдъкът изобщо се определи като способността за правила, способността за съждение е тогава способността да се подвежда под правила, т.е. да се различава дали нещо е подчинено на дадено правило (casus datae legis) или не. Общата логика не съдържа и не може да съдържа никакви предписания за способността за съждение.

[ … ]

 

Васил Видински

 Философия на културата

   от Васил Видински


За първи и последен път.

Семестриално контролно, юни месец

Запомнящо се.