Category Archives: политика

Ден трети от избора на председател и ролята на Демократична България

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

За председател е избран е Вежди Рашидов, като най-възрастен народен представител. Възрастта беше единственият критерий, събрал подкрепа. От ДБ нямаше как да подкрепим Рашидов, по ред причини. На председателски съвет сондирахме възможността наша кандидатура да събере подкрепа. Отговорът беше „не“. Бяхме разумни, конструктивни и направихме възможното. Сега парламентът може да започне работа.

Но има една критика към Демократична България за изминалите три дни – че не сме издигнали наш кандидат за председател.

Общата причина за това е, че се фокусирахме върху търсене на решение на безпрецедентен проблем, а не в това да покажем колко подходящи хора имаме за председател.

След като ГЕРБ бяха неспособни да съберат мнозинство, на третия ден нещата бяха зациклили и кандидатура на ДБ може би е изглеждала като възможен изход. Затова тя беше обсъдена на засесание на парламентарната група и Христо Иванов отиде на председателски съвет, където да го предложи. ГЕРБ и БСП са били твърдо против. Т.е. подкрепа нямаше.

Паралелно с това в кулоарите разговаряхме с депутати от ПП и обсъдихме рисковете и плюсовете на наш кандидат, след което Кирил Петков влезе на председателския съвет, за да повдигнв същия въпрос. Втори път е последвал отказ от ГЕРБ и БСП. Т.е. подкрепа стабилно нямаше.

А защо нямаше подкрепа? Защото всеки избор извън този по технически критерий като възраст ще изглежда политически и ще очертае мнозинство. И щяха да последват резонни реакции от типа на „Ее, прегърнаха се“. Ако подкрепата беше само от ГЕРБ (освен от нас и ПП) – „ето я евроатлантическата коалиция“.

Ако и БСП се бяха включили, те пък трябваше да обясняват на своите избиратели защо подкрепят председател, който ще вкара точката за модернизация на армията и оръжие за Украйна и ще блокира връщането на хартиените бюлетини.

Ако въпреки ясната липса на подкрепа бяхме предложили кандидат в зала той очаквано не беше събрал подкрепа, щяхме да нарушим трайното си поведение на конструктивният субект, който в сложна ситуация не търси нищо за себе си и своя тяснопартиен интерес и не прави пиарски ходове, които усложняват ситуацията. А и щяхме да изхлеждаме нелепо.

Тезата, че ГЕРБ и БСП са щели да размислят в зала, като видят какъв хубав кандидат издигаме е наивна и игнорира три дни разговори във всякакви формати. И по-важното – игнорира реалността, че политически избор беше избгяван на всяка цена. Сега мнозинството, избрало Рашидов може да твърди, че е временно мнозинство, което просто е следвало духа на конституцията.

Грешно е да сглобяваме политически (а не технически) мнозинства в такава ситуация, а наш кандидат би довел такъв наратив – и поради това той не би събрал подкрепа.

В този смисъл, поведението на ДПС и ГЕРБ, които само при мириса на мнозинство се озлобиха и започнаха да газят правилника, е грешка – те превърнаха техническото мнозинство в политическо и колкото и да мажат сега, че с предложението за избор на технически критерий Хтисто Иванов, видиш ли, бил предложил Рашидов, грешката е налице и мнозинството им изглежда повече от техническо.

Демократична България, с 20 депутати, през цялото време беше (като каза Цветанка Ризова) перпетуум мобиле за консенсусни предложения. И поставихме работата на парламента и решаването на кризисната ситуация над партийния интерес и пиарските ходове. Защото целта на политиката не са фейсбук лайкове, а постигане на резултати.

Разбирам неудовлетворението от избора на Рашидов. Затова и от ДБ имаше 20 гласа „против“. Но сложната, фрагментирана среда произведе това. Сега предстои в същата тази среда, обогатена от тридневната сага, да опитаме да намираме решения на по-трудни въпроси.

Материалът Ден трети от избора на председател и ролята на Демократична България е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Резюме на първия парламентарен ден

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

За следящите с половин ухо парламентарните драми, нека обясня какво се случи вчера.

По Конституция на първото заседание трябва да бъде избран председател на Народното събрание. 4 партии бяха заявили, че ще издигнат кандидат – ГЕРБ (Росен Желязков), ПП (Никола Минчев), БСП (Крисриян Вигенин) и Възраждане (Петър Петров).

Процедурните правила, ползвани в предишни парламенти, бяха внесени и сега и предвиждат ако никой не събере повече от половината гласове, двамата кандидати с най-много да отидат на балотаж, и там който е събрал повече – става председател.

На балотажа Желязков събра 103 (ГЕРБ и ДПС), Минчев 97 (ПП, ДБ и БСП). Възраждане и Възход се въздържаха. Обаче Конституцията не позволява решение с по-малко от 50%+1, така че избран председател нямаше.

Трябваше да се направи втора процедура, около която имаше дебати. ГЕРБ казваха на ПП „Вие хем искате да се опозиция, хем да имате председател“, казваха на ДБ „вие защо не ни подкрепите, за да тръгне това Народно събрание, оставете ги тия ПП“.

Ние на това отговорихме, че изборът на председател е сигнал за формиране на мнозинство, а ние с ГЕРБ мнозинство няма да формираме и затова няма как да очакват подкрепа.

На изказванията на ДПС, че такава била традицията – да се избира председател от най-голямата партия, отговорът е, че такава ситуация е нямало, че да има традиция. Имало е управляващо мнозинство без първия (2013) и „опозиционно мнозинство“ (2021). Но сега ме сме в нито една от тези хипотези.

Изборът се повтори (на втория път ДПС издигнаха Йордан Цонев), но логично никой нямаше 121 гласа. Така се оттеглихме на почивка за вечерта, а заседанието ще продължи днес.

В ДБ се събрахме и отчетохме реалностите – мнозинство няма и съответно никой не може да има председател, ако следваме трайната политическа логика. Липсата на председател, обаче, блокира парламента. Първото засесание не може да приключи и нищо друго не може да бъде гласувано.

А тъй като дори без кабинет, НС трябва да гласува важни неща – бюджет, закони по Плана за възстановяване, в т.ч. за разследване на главния прокурор, не може просто да се саморазпуснем. А и ще излгежда несериозно и ще срине допълнително доверието в парламентарната демокрация.

Затова в този блокаж обмислихме как да действаме и предложихме ротационно председателство (такова има в Европейския парламент, а механиката как да стане това у нас няма да я обсъждам тук, но тя включва както официални решения на НС, така и разбирателство, обявено пред хората, което никой няма интерес дс наруши).

Такъв подход прескача темата за мнозинствата, каквито няма. Решава техническия въпрос, без да сме избрали председател нито от ГЕРБ, нито от ПП, макар формално един от двамата в даден момент да бъде с функцията на председател и има позитивния аспект, че най-големите партии ще са начело.

Заедно с решаване на техническия въпрос, можем да вземем решение за бързо формиране на комисии, приоритизиране на законопроекти, деприоритизиране на други (напр. че няма да се връща хартията в Изборния кодекс) и да започнем работа по това, за което са ни избрали.

Снощи ПП оттеглиха Никола Минчев, което допълнително ще покаже и затвърди това, което отвътре беше очевидно вчера – дори само Желязков да беше кандидат, ГЕРБ нямат мнозинство. На практика ще зависят от Възраждане, но те едва ли биха подкрепили нещо различно от своя кандидат.

Надявам се след това да влезем в алтернативни, „технически“ сценарии за избиране на председател, за да разблокираме парламента. Нашето предложение е един такъв вариант, но има и други. Плюсът е, че липсата на мнозинство предполага, че никой няма монопол над дневния ред.

Фрагментираният парламент изисква разговори, но не необявени договорки. Изисква компромиси, но не в нарушение на принципи. Но можеше да спестим вчерашния ден на българските граждани. ГЕРБ знаят, че нямат мнозинство и вместо да са назидателни от трибуната, можеше днешните предстоящи разговори да са се случили онзи ден, а вчера да обясним на хората, че тъй като в обичайната хипотеза не можем да изберем предсесател, за да отключим работата на парламента, предлагаме определен компромис.

Предстои ден втори от първото заседание на може би най-трудния парламент в най-новата ни история.

Материалът Резюме на първия парламентарен ден е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Колекция от опорки

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Колекционирам си опорни точки на опоненти и тролове. Ето някои от тях, които редовно изплуват, вкл. в следизборни пресконференции:

  • „искате просто да смените Гешев с ваш човек, това не е съдебна реформа“. Не, този опит за омаловажаване на позоцията ни се ползва отдавна, но няма общо с реалността. Да, Гешев трябва да си ходи, като олицетворение на всичко изгнило в съдебната система, но реформата е много повече – отчетност, премахване на безконтролността и възможността за чадъри (отказ от разследване). Имаме проект на изменение на Конституцията и там не пише „Гешев“.
  • „Подкрепихте Радев, виновни сте за избора му“ – никога нито Демократична България, нито Да, България е подкрепяла явно или тайно Радев. Имахме свой кандидат, а на балотажа нашите избиратели гласуваха по съвест, без партийни инструкции, каквито така или иначе не можем да им даваме
  • „коленичихте пред Радев и му палихте свещи“ – този злощастен флашмоб в близост до президентството беше иницииран от граждански активисти, които обясниха след това мотивите и те нямаха общо с Радев. При всички случаи не ми е известно някой от ДБ да е бил тази вечер там, камо ли да го е организирал.
  • „Демократична България вече е била е коалиция с ГЕРБ“ – полуистините (или в този случай – 1/14 истини) са типичен пропаганден инструмент. Реформаторският блок беше в коалиция с ГЕРБ. ДСБ (1 от 7 партии) излязоха в опозиция след оставката на Христо Иванов след първата година. ДСБ е 1 от 3 партии в ДБ, но Реформаторския блок се разпадна именно заради тази коалиция. А Да, България беше създадена отчасти като отговор на този разпаднал се блок, с изцяло нови лица.
  • „Реформата на Христо Иванов беше приета, какво повече искате“. Не, не беше, затова той подаде оставка. С типична за ГЕРБ и ДПС процедурна врътка, внесена и гласувана в последния момент от най-малкия партньор тогва – АБВ – основата на реформата беше променена, за да може главният прокурор запази влиянието си във ВСС и така да остане безконтролен.

„Опорките“ няма да спрат, но тяхното опровергаване може да ги отслаби.

Материалът Колекция от опорки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Избори 2022: предварителен списък на секциите в чужбина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В полунощ беше публикувано решението на ЦИК за автоматично отваряне на секции в чужбина на база активността от предходни избори. Изброени са 734 секции, но това няма да е окончателният списък. Дали на тези места ще има секции въобще зависи не само от това дали чуждестранните власти разрешат, но най-вече дали местната българска организация намери място и събере доброволци за комисията и организацията.

Малко се е променило в последните три десетилетия и българската диаспора все още изнася цялата информационна кампания и голяма част от организацията на изборите на свой гръб и за своя сметка. Докато немалко секции се създават в консулства и посолства по подразбиране, огромна част от тях имат много малко гласоподаватели, защото са дипломатически мисии далеч от диаспорите ни.

Затова е важно подаването на заявления за гласуване в чужбина. Благодарение на усилията за промяна на Изборния кодекс след падането на кабинета на ГЕРБ, вече се отварят автоматично секции на база активност от предходни избори. Това означава, че не се налага да се борим за всяка отделна секция и конкретна бройка. Помага и при страни като Германия, където разрешение за секциите следва да се иска преди да завърши кампанията по събиране на заявления, т.е. да се знае къде българите искаме да гласуваме.

Все пак заявленията са важни, за да се отварят допълнителни секции например там, където на на одобреното място, село или град, не е възможно най-вече по логистични причини. Също така ускорява гласуването, тъй като името ви вече ще присъства в избирателните списъци и не се налага да се вписва всичко наново. Не на последно място е лакмус за активността на българите в чужбина, макар честите промени на условията за отваряне на секции да правят сравнението между различни кампании безпредметно.

Очакваме електронният формуляр за заявление за гласуване да бъде пуснат още утре на страницата на ЦИК. Веднага след това ще започна да събирам данните в Glasuvam.org, както правя в последните 10 години. Данните от предишната кампания ще намерите тук като карта и като таблица.

The post Избори 2022: предварителен списък на секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Защо трябва да видите целия запис на Да, България?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Едно от наказанията за отказа да участваш в политиката е, че в крайна сметка биваш управляван от по-глупави хора от теб.

Платон

Преди 6 години обясних защо приех да се включа в учредяването на Да, България. През януари изтъкнах отново причините да се кандидатирам отново за националния съвет на партията. През цялото това време са ми задавали въпроси какво се говори за това или онова, дали този или онзи слух е верен, както и са подхвърляли неизменните коментари за личността на този или онзи.

Да се каже, че всеки има дефекти в характера си е клише, но е вярно. Това важи с още по-голяма сила за политици и общественици, неразделна част от работата на които да са все пред вниманието на хората. От самото начало до сега давам да се разбере, че ако усетя елемент на автократство или дори недемократичност във вътрешните процеси на организацията, то ще изляза. Вярвам, че не може да тръгнеш да се бориш за върховенство на закона, демокрация и права на хората докато вътрешно в структурата ти решенията се взимат еднолично, липсва всякаква прозрачност или процес.

Да, България не е без своите проблеми и те се изтъкват постоянно на срещи и извън тях. Има несъгласни с посоката и как се водят обсъжданията. Аз също не съм съгласен с позиции и решения, както и липсата на някои такива. Писал съм и за това преди. В същото време надали някой честно може да каже, че разговори не се водят, не се обсъжда и не работи след гласуване на общи решения.

Макар неприятен, инцидентът с изтеклия запис от вътрешна среща на парламентарната група на ДБ може да даде представа какво се случва на съветите. Това е начинът и нивото на говорене. Разликата е, че след това има още поне два часа дискусия всеки път и гласуване по различни точки през електронната система.

Това не е маска, която се слага – просто така се работи и общува. Ще ми се другите членове и представители да сравнят какво се случва в техните организации като прозрачност и процес и да се замислят. Най-доброто, което могат да направят за България, е да изискат първо вътрешна промяна и заличаване на едноличната власт. Защото с грешни решения и процеси не се стига до положителен напредък.

Отново, проблеми има във всяка организация. Идеологично Да, България е шарена, компромиси са били правени и всеки отстоява своите приоритети. Има много аспекти, които следва да се обсъдят в дълбочина по начин, който ще видите в пълния запис. Да се изговорят неща, които няма да прочетете по този начин в новинарски заглавия и ехидни постове по социалките.

Политиката е игра на шах, в която следва да се мисли, а не да се блъска по масата и съска скришом през медиите заради наранено его. Политиката е маса, на която или седиш, или стоиш встрани и се тюхкаш как се стигна до тук. Ето това тук е нашата маса.

Пълният запис от заседанието на парламентарната група на Демократична България.

Христо Иванов: Виждаме как един запис се превръща в пропаганден материал, от който се разпространява откъси, извадени от контекста цитати по медиите. Предполагам, че някои от хората, които взимат решения, го правят от извадени от контекста парчета. Затова публикуваме пълния запис от заседанието на парламентарната група на Демократична България. Призивът ми е всеки да се запознае с целия запис, да установи, че става дума за една абсолютно рутинна политическа среща. Ние сме професионални политици и сме длъжни да обсъждаме всички аспекти с всички възможни мотиви на играчите. Това е ежедневието в парламента. Имаме отговорност към страната. Въпросът е не кой на кого е обиден, кой какво не му е харесало, а каква отговорност си готов да поемеш за отговорността на тази страна. Това се съдържа и в този запис. Ние сме напълно спокойни за нашата роля. Нека всеки да да прецени какво всъщност се е променило в България. Защо трябва да хвърляме страната в поредни избори. Ние сме готови, но сигурни ли сме, че това е най-доброто решение при всички задаващи се кризи. Застанахме на позицията, че трябва да имаме правителство не защото се харесваме, защото си имаме доверие в тази четворна коалиция или защото има лесни отговори. А защото смятаме, че страната няма нужда от нови избори и защото смятаме, че идва тежка зима. Подхождаме към този въпрос изключително сериозно и ако някой не го разбира, значи не разбира как се прави политика. Бяхме готови в името да има правителство да изтеглим своите министри, да нямаме претенции към позиции и да дадем парламентарна подкрепа. И смятам, че всички трябва да сме готови да се откажем от министрите си. Ако Слави Трифонов е готов да счупи всичко за четвърти път и неговата парламентарна група се подчини на този импулс, трябва да се обърне внимание, че най-заинтересованите са ГЕРБ и ДПС. Въпросът е дали търсим как да избягаме от отговорност или търсим как да намерим решение за страната. Ако просто трябва да си спасим егото и отговорността, може би това е много добър изход. Да, смятам, че фиксацията да имаш свои министерства, да е само твое, ти да назначаваш хората, да имаш собствен бюджет и да виждаш единствено това – това е абсолютен погром. Не позволявайте ГЕРБ и ДПС да закарат страната към още по-голяма криза с надеждата в кризата да се реабилитират и да се избелят. Помислете заслужава ли си заради този разговор да хвърлим България в хаос. “Демократична България” ще отидем на избори спокойни, защото знаем, че сме били професионални и отговорни. Ще отидем пред избирателите като хора, които сме застанали на страната на здравия разум и на съзнанието, че България е по-голяма от всички възпалени ега, претенции, мераци за позиции.

Posted by Да, България on Friday, July 22, 2022
The post Защо трябва да видите целия запис на Да, България? first appeared on Блогът на Юруков.

Законопроектите като git pull request

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Вчера министър Божанов обяви законопроектът за промяна на Закона за движение по пътищата и описа нещата, които спадат в сферата на електронното управление. Целият текст на проекта ще намерите на страницата на МВР заедно с мотивите и оценката за въздействие.

Исках да разбера в какво се изразяват промените и да разделя тези, които идват от електронното управление и са за облекчаване от бюрокрацията както и за автоматизация, и тези идващи от МВР. Законопроектът има доста точки, а и самият закон не е лесен за четене с всички препратки, отменени текстове и прочие.

Затова седнах и въведох публикуваната от институциите последна версия на Закона за движение по пътищата в Github, след това от основната версия направих branch и добавих промените предвидени в проекта. Това е нещо основно, което се използва за разработването на софтуер и позволява да се правят паралелни промени, да се следят множество версии на един и същи документ и накрая да се решава какво следва да се слее в основната версия.

Пътят на един български законопроект всъщност далеч не е по-различен чисто административно, просто е до оглупяване муден, ръчен, непрозрачен, пълен с грешки и възможности за манипулация. Причините за това са както традиция и закостенялост, така и фрапираща липса на компютърна грамотност в администрацията, но най-вече сред законотворците и взимащите решения за процесите в НС, които ние избираме.

Това, което направих в Github не е решение само по себе си, но е пример как може да бъде с минимални усилия. Учудващо бързо успях да дигитализирам толкова сух закон и да прехвърля законопроекта. Така може да се види нагледно направо в закона какво се променя. Тук, например, виждате промяната на Божанов премахваща изискването за талон и стикер.

Чисто технически, система като Git може да се използва за тази цел, но има проблеми, които трябва да се решат. Като процес вече споменах, че съвпада в огромна степен до този вече използван в повечето софтуерни компании. Може би като изключим нападките от подиума на пленарна зала по адрес на нечия сестра или сексуална принадлежност… може би.

Markup езикът на github конкретно е подходящ, но не пасва изцяло на практиката за форматиране на законите ни. Списъците там не поддържат буквите в номерата на точките и подточките на алинеите ни, а не може да слагаме 7 нива на подзаглавия. Отделно адресирането на препратките следва да става по йерархичен ред, за да не се чупи при промени в закона. Сега при еднакви имена на алинеите, линковете към тях в github md са по пореден ред на заглавието с еднакъв текст. Има начин да се заобиколи, но не е удобно. За целта следва да се направи вариант с тези добавки, включително автоматично адресиране директно до точка и подточка в редакторите. Това ще позволи по-бързо въвеждане и по-малко грешки.

Трудни ще бъдат първите стъпки, защото говорим за огромно количество нормативни актове, трупани с промени десетилетия. Докато дори толкова сложен закон ми отне 30-тина минути да прехвърля без да имам опит, всъщност много следва да се внимава, когато това се прави за официален източник, защото тогава ефектите ще са значителни.

По-важен проблем обаче е сигурността. Докато тази информация следва да е публична, трябва да сме сигурни, че няма да се променя. Колкото и да е станало клише вече, именно blockchain технологията е подходяща тук – публикуването на хеша след всяка промяна ще даде възможност на всеки да провери, че дори една буква не е била подменена в цялата дигитална нормативна база или история на България.

Всичко това не е самоцелно, за използване на overhype-нати техно термини в нещо закостеняло или да се модернизира работата на една от основните институции в страната ни. Прозрачността тук е сериозно засегната. Независимо, че законопроектите се публикуват отдавна, те остават недостъпни за голяма част от населението. Дори за активно търсещите и интересуващите се е нужно часове, а понякога дни заедно с консултации с адвокати да разберат какво се случва. Често промени нарочно се описват в законопроектите по начин, които прави разкодирането им изключително трудно. Всичко това цели единствено и само да се укрие истинската цел на авторите.

Друг важен аспект тук е, че България като държава всъщност не притежава законите си. Не съществува в нито една институция, включително в Народното събрание, едно място, на което да се пазят законите. Ако днес някой попита какво казва даден член на даден закон, няма институция, която може да ви до каже. Да, всеки нов закон и стотиците промени по тях се публикуват надлежно в Държавен вестник и това се пази от НС чинно. Но крайната версия на законите – не. Тази функция държавата без решение, закон или заповед е изнесла като отговорност на няколко частни компании, на които те, както и всички български компании плащат ежемесечно за правото да знаят покрай много други неща и какви са българските закони. Дори администрацията на Народното събрание когато подготвя промени, всъщност не ги прилага в някакво тяхно копие, които пазят тайно от нас, а сверява с последното от съответната частна софтуерна система.

Има публични безплатни източници, разбира се, но информацията там е собственост на въпросните компании. От гледна точка на прозрачност и сигурност на толкова критична за държавата ни информация като текстовете на съвкупността от нормативните ни актове, това е най-малкото стряскащо.

В никакъв случай не казвам, че е лошо фирмите да предлагат такива услуги. Не следва обаче държавата и особено първоизточникът на законите да разчитат на тях, за да достигат до крайния резултат от законодателния процес. Това, което показах горе не е непременно решение, а показва, че такова далеч не е трудно и не изисква особено сложни технологии или време.

Не на последно място, допълнителна полза от подобна система е, че лесно може да се правят предложения и да се осмислят далеч по-бързо. Ето, тук съм показал моите предложения към законопроекта, с който започнахме. Включил съм аргументи за предложенията ми и тук може да се видят конкретните промени. Пратих ги отделно по мейл. Ако имате и вие предложения или обратна връзка, консултациите текат до 13-ти май.

Това тук е един закон дигитализиран за половин час от един човек. С аналогична на описаната от мен, но по-стройна и сигурна система може да се проследява от всеки кой кога какво е променял, от къде е започнал, какво е прието, как е било изменено, слято или омаскарено. Цинизмът у нас ни дава още доводи, защо няма да се случи скоро. Иначе, ако искате да разберете как се приемат тези закони и най-вече какви машинации се правят, за да не се свърши никаква работа, ви съветвам да обърнете внимание на Стража.

The post Законопроектите като git pull request first appeared on Блогът на Юруков.

Claire Daly и други комунисти

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Миналата година на протестите против ГЕРБ беше дошла една ирландска евродепутатка, Claire Daly. Впечатлен, че от Запад идва такава подкрепа, се записах за профила ѝ в социална мрежа.

Говори против Джамбазки – че той е боклук, така си е, ние в България си го знаем. Но тия дни се обадила в парламента и обяснявала как за да се спре войната, трябвало да не се изпращат оръжия за Украйна. То Западът бил виновен, защото изпращал оръжия.

Стоя и се чудя – аз ли не съм добре, или истеричната лелка нещо се е объркала. Лява, социалистка, еко и зелена и т.н. Да не се пращат оръжия – той Путин с хляб и сол, с бъклица и дрян е пратил войниците в Украйна, защо така с лошо ние да ги посрещаме милите солдати с оръжия?

Те така мирно и кротко си превземат градове, така благо убиват семейства и цели села, тихичко си изнасилват жени и деца – защо ние така вероломно да пращаме оръжия срещу тях?

Ум не ми го побира, как изобщо мислят някои, дето се имат за социалисти, леви и не знам си какви. Аз съм пацифист, обичам мира, но съм готов да се бия за да го защитя. Забележете, че след Голямата война (особено след края на втората) всички министерства на войната вече се казват “на отбраната”. Хората искат да се отбраняват, да се пазят от насилници, да използват оръжие, когато някой идва неканен и ги убива.

Но не – Клеър Дейли и комунистите у нас БСП, Възраждане и подобни – те говорят за някакъв мета-мир, някакъв трансцедентален покой, отвъд всяко насилие и страдание, рай на земята. Естествено – всички такива бръщолевения още от времето на Ленин идват от Русия. Само отгоре са красиво говорене и обещания, вътре скелетът им е смърт, диктат, глад и мизерия.

Ние сме си виновни като народ, че се доверяваме на такива глупости, защото сме промити и облъчени. Както османците няколко века са ни обработвали мнението до такава степен, че един Левски не сме могли да опазим и едно Априлско въстание не сме могли да вдигнем достатъчно масово, така и червената болест от Изток вече почти век ни мори.

А за Украйна? Разбира се, че трябва да пратим оръжие. Молят ни, за да имат с какво да се защитят. Не за да нападат някого някъде, а за да спасят жените и майките си. А Claire Daly – отписах се. Комунистите винаги се издават, когато стане дума за “широка страна моя родная”. Представям си как нашенските “социалисти” ще я припознаят и ще започнат да повтарят като папагали “не пращайте оръжия, защото те убиват”. Мда, да оставим насилника на спокойствие да си върши работата.

Кандидатурата ми за НС на Да, България

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Тази събота ще се проведе националната конференция на Да, България . След три поредни вота се натрупа страшна умора, но и доста въпроси и пътища напред, които трябва да намерят своето решение.

Имаше, разбира се, много нападки, конспирации и интриги завъртяни около партията. Някой бяха очаквани, други следваше да прозрем по-рано. Лесно се затъва в блатото на кой какво кога бил казал и достатъчно сме го правили в последната година. Ако съм имал някакви съмнения в начина на процедиране, в ръководенето на партията или в работата на националния съвет (НС), щях веднага да изляза и да спра да се занимавам. Казах го още в деня на учредяването на партията.

Всяко решение в Да, България се взима след обстойно обсъждане и гласуване на националният съвет и затова е важно какви хора има в него. Не съм бил съгласен с някои решения, но съм разбирал защо другите гласуват така. Това е същността на демократичния процес. Ако някой не е съгласен с една или друга политика, сътрудничество или компромис, като член на партията в събота е мястото са определи с какви хора и решения иска са се продължи напред.

Затова, ако сте членове на Да, България, ще съм благодарен, ако ме подкрепите като кандидат за НС. Уверен съм, че има с какво да помогна и допринеса. Позициите си съм описвал подробно в социалните мрежи и в блога ми през годините. Решенията по тях, както и самата политика, са процес, който трябва да бъде извървян. За целта трябва да седнем на масата, където се взимат решенията и стъпките, а не да гледаме и подвикваме отстрани.Всички кандидати и аргументи ще намерите на страницата на Да, България.

The post Кандидатурата ми за НС на Да, България first appeared on Блогът на Юруков.

Избори ноември 2021: секциите в чужбина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

След много неразбории и объркани решения на ЦИК, секциите в чужбина са ясни. Това вече се е превърнало в практика, макар този път умората и разочарованието на доброволци и организации от комуникацията с ЦИК да си каза думата. Атаките срещу доверието във вота ще се отразят несъмнено и на гласуващите зад граница.

За разлика от който и да е вот в последните 10 години обаче, по лични причини аз не успях да публикувам картата със секциите рано. Довърших я едва няколко дни преди вота и едва вчера разпратих мейл на 2815-те абонирали се за персонализирана информация за секциите до тях. След това още 51 се записаха и има прати мейл току-що.

Картата е все пак готова и всеки може да види къде е най-близката секция до тях. В изчистването на информацията ми помогнаха от Тук-Там, които имат прекрасен портал със съвети и карта в помощ на гласуващите зад граница.

Ето и картата на Glasuvam.org със секциите. Може да я отворите и на цял екран.

Ето най-важното, което трябва да знаете за вота утре:

  • Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не
  • Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, може да гласувате където и да е в чужбина
  • В чужбина може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
  • Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате приложение 32, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР
  • Ако гласувате в чужбина попълвате приложение 38, че не сте и няма да гласувате другаде. В секцията следва да има бланки за попълване на място, но имате право да я попълните вкъщи и да я донесете. Това ще Ви спести време. Ако комисията на секцията откаже да приеме предварително попълнено заявление, имате право да обжалвате и са длъжни да се свържат с ЦИК и да решат въпроса веднага без отлагане. Ако откажат или продължават да настояват, може да подадете сами сигнал до ЦИК на телефоните, които ще бъдат обявени на сайта или по мейл
  • Гласува се с валидна лична карта или паспорт или такава изтекла след 13 март 2020 г. Ако е изтекла преди това може да гласувате като покажете бележка от консулството, че сте заявили нов документ. Това беше потвърдено с решение на ЦИК.
  • В чужбина има възможност да гласувате само за партия/коалиция. Няма възможност за преференции, каквито има в страната. Така гласът Ви помага само на конкретната коалиция да влезе в парламента. Запознайте се и с бюлетините за президент и парламент.
  • В част от секциите в чужбина ще има възможност да се гласува с машини. Това ефективно изключва вероятността за невалидни гласове. Пример за електронната бюлетина ще намерите тук, а тук е видео показващо как се работи машините.

Както и на предишните избори може да натискате на адреса и да го отворите в Google. Тъй като изписването на адресите невинаги се намира в Google, съм добавил и възможност за отваряне по географски координати.

Също така, когато гласувате, ви призовавам да дадете обратна връзка колко време сте чакали. Това става чрез бутоните към въпросната секция. Повече информация за това и как ще помогне на другите да намерят близка секция може да прочетете тук.

The post Избори ноември 2021: секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Избори ноември 2021: вотът в чужбина е отново под риск

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

На 14-ти ноември ще се проведат смесени президентски и парламентарни избори. Право да гласуват имат всички български граждани независимо къде се намират. Възможност да гласуват… е, това за пореден път остава сложно.

Срокът за подаване на заявление за гласуване в чужбина изтича в полунощ българско време на вторник 19-ти октомври. Това е третият път, когато събираме заявления по този начин тази година, но е важно да се разбере, че всеки път трябва да се подава ново заявление. Ето най-важните неща на този етап:

  • Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
  • Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 14-ти ноември сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация (Приложение 17)
  • Вече са одобрени почти 700 секции в чужбина, където в последните 5 години е имало над 100 подадени гласове. Все пак, това не означава, че на тези места местните общости ще имат възможност или разрешение от приемащата страна да организират секции. Затова се свържете с местната си общност, за да научите къде всъщност се организират такива. Изискването за една секция вече е намалено от 60 на 40 заявления.
  • Отпадна изискването за максимум 35 секции в страни извън ЕС. Това означава, че в САЩ и Великобритания, които бяха най-засегнати на предишния вот, ще има възможност за много такива. Отново, потърсете секция наблизо, за да я подкрепите
  • В Германия се очаква проблем, тъй като германските власти са ограничили секциите до 40 места извън консулствата
  • Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота

Както знаем, основна роля в организацията на изборния процес в чужбина имат организациите ни и доброволци по места. В голяма степен това са активни българи, които от години се занимава с това, което всъщност следва ЦИК и МВнР да свършат. На всеки вот информираме, призоваваме, изясняваме, намираме помещения, попълваме комисии и нужди.

През годините тази роля рядко е разпознавана, а понякога дори блокирана. Най-фрапантна беше акцията на прокуратурата в последните години да призовава българи в чужбина на разпит заради разследване за изборни измами. Независимо, че няма никакви доказателства за такива или съмнения в документацията, използваха за пореден път писания в жълти медии като повод за сериозна кампания. Той включваше дори задържане на границата за разпит на хора, които не са били уведомени по никакъв начин за това, че са търсени. Обвинения липсваха – прокурорите само им било любопитно. Това отношение и откровеният тормоз накара доста да се откажат не само да помагат с изборите, но и да имат каквото и да е с България. Общата позиция, включително на хора в ЦИК е, че целта на прокуратурата е именно била такава – деморализация на активните българи най-вече в западна Европа.

Независимо от това доста хора продължиха да се занимават, донякъде напук. Резултатът беше рекорден брой заявления за изборите през април. След още един вот и серия от спънки от ЦИК явно на много им е писнало и сега има своеобразен бойкот на изборите. Целта е да има формално споразумение и ефективна съвместна работа между ЦИК, Външно и българските организации в чужбина. Това е нещо, за което се настоява от над десетилетие, но така и не получихме някакъв отговор. Тази умора и бойкот поставя пред реален риск изборите в чужбина, защото е практически невъзможно консулствата ни с крайно недостатъчния им персонал и ресурси да организират дори част от секциите.

Тъй като ЦИК далеч не се слави с разум и трезва преценка, може да очакваме сериозни проблеми в следващия месец. Независимо, че 700 секции са принципно одобрени независимо от заявленията, надали ще има кой да плати за помещенията, да попълни комисиите и да свърши всичката работа около вота, която остава скрита за обикновения гласоподавател.

Всичко това, както и умората от поредния вот, обяснява намаленият брой заявления този път. За април събрахме 85815 заявления. За юли – 70960. Ако поддържаме сегашната тенденция сега ще има около 42 хиляди или двойно по-малко от първите избори за годината. Друга причина, макар не основна, е времето на събиране. Докато периода за подаване на заявления в началото на годината беше 29 дни, сега е едва 19. За вота през юли беше 24 дни. Тук виждате прогресията за събиране на заявления по дни от откриването на електронния формуляр.

Следейки активността по дни към този етап на кампанията по събиране виждаме, че средният брой заявления на ден е останал относително същия в САЩ и Турция. В Испания е намалял леко. В Германия и Великобритания е паднал повече от половина. Ако моделираме активността от предишните вотове ще очакваме сериозен спад с между 30 и 50% навсякъде.

Както споменах по-горе, това няма да се отрази непременно на броя на секциите – основен риск за това е отказа на ЦИК да говори с хората, които всъщност им вършат работата зад граница. Липсата на заявления обаче ще остави списъците празни, което ще забави допълнително изборния ден.

Както и предишни години, може да следите активността на подаването на заявления в реално време на таблицата и картата на Glasuvam.org. Ще публикувам картата със секциите, когато станат известни и официално потвърдени.

The post Избори ноември 2021: вотът в чужбина е отново под риск first appeared on Блогът на Юруков.