Skip to content

Category: psychologySyndicate content

Николай Михайлов

Това есе е посветено на кампанийността – начин на функциониране на обществото и управлението му, начин на живот, при които необходими действия се предприемат не постоянно и постепенно, а на тласъци: дълги периоди на пълно бездействие се редуват с кратки моменти на напрежение на всичките сили. “Айй-руп!” беше викът, с който дядо ми и съседите му по вила изправяха електрическите стълбове по времето, когато се прокарваше ток в нашия район. Местните помагаха за електрификацията, като поставяха стълбовете. Циментовият стълб е доста тежък и, след като изравяха дупка за него, дядо ми и съседите, общо 5-6 души, започваха да изправят стълба. На тласъци. На “Айййй-“ се подготвяха, а на “Руп!” с рязко движение тласкаха нагоре – и така докато изправят стълба. Този ярък и шумен спомен ми е добра отправна точка, за да говоря за кампанийността.

 

Николай Михайлов

 Доверие, вяра и политика

   от Николай Михайлов


С тази статия искам да поразсъждавам за доверието към политиците. Ще приложа някои психологически понятия, за да дам възможни отговори на въпроси като: Как се създава доверието? Защо доверие се гради бавно, а се разрушава отведнъж? Защо много хора последователно се доверяват на нови и нови популисти? Как един политик може да управлява доверието към себе си?

Доверието е убеденост, от която произтичат действия (гласуване, излизане на митинг). Това е да приемеш като реалност една привидност – да приемеш, че има съответствие между думите, изразяването, възприемането на политика, и неговата същност. Ако той казва: „Аз съм добър“, да приемеш, че той Е добър. Този нюанс в съответствието ми се струва важен, защото той важи и когато политикът казва „Аз съм лош“ (както например Доган). Аз може да приема това за реално, което значи, че му имам доверие. Ще се върна към тази особеност малко по-късно.

 

Николай Михайлов

 Демокрацията на героите

   от Николай Михайлов


Защо харесвам момчетата, които искат да бъдат мъже в политиката