Category: science

Много спирални галактики имат бар, преминаващ през центъра им. Счита се, че дори Млечният път има такъв. Заснетата от “Хъбъл” NGC 1073 демонстрира добре развит бар. Светлината от тази галактика пътува до нас 55 милиона години, а самата галактика се простира на 80 000 светлинни години. Може да бъде видяна с малък телескоп в съзвездието Кит.

Image credit: NASA, ESA, Hubble Space Telescope

Отражателните мъглявини, както подсказва името им, светят за сметка на отразената светлина от близки звезди. Типичният им синкав оттенък е свързан с това, че сините лъчи се разсейват по-ефективно от въглеродните прашинки, отколкото червените. Яркостта на мъглявината зависи от размера и плътността на отразяващите частици, а също така и от яркостта и цвета на близките звезди. На горната снимка е показана отражателната мъглявина  NGC 1435, която се намира около звездата  Merope (23 Tau), една от най-ярките звезди в Плеадите. Мъглявината се е образувала от сблъсъка на разсеян звезден куп и молекулярен облак.

Надявам се, че следящите блога ми са широко скроени хора и реакцията им след прочита на заглавието е различна от “Те такава дума нема!”. В книжовния език наистина се употребява фин, но вероятно сте чували/виждали това прилагателно и във вариант финен.

Причината за неговото съществуване покрай фин е ясна, общо взето. Ще се опитам да я обясня, за да не укорявате прекалено онези, които изричат или пишат финен.

Съзвездието Орион, освен красивата си, лесно разпознаваема форма, крие множество великолепни небесни обекти. Горното дълбоко изображение показва всичко това – от тъмни мъглявини до звездни купове, потопени в Големия молекулярен комплекс в Орион. Трите ярки звезди в ляво на изображението са известните три звезди от пояса на Орион. Добре се виждат известните мъглявини Пламък и Конска глава. Горе в дясно се вижда M42. Изображението покрива около 75 светлинни години.

Image credit: Rogelio Bernal Andreo (Deep Sky Colors)