Category: science

Най-голямата и най-продуктивна област на звездообразуване в Локалната група галактики се намира в съседната галактика – Голям Магеланов облак. Ако мъглявината Тарантула се намираше на разстоянието, на което се намира мъглявината Орион, то тя би покривала половината небе.  Яркото струпване на звезди вляво от центъра на изображението се нарича  R136 и съдържа най-масивните, горещи и ярки звезди, наблюдавани някога.

Спиралните галактики често имат централен бар. Дори Нашата галактика има такъв. Горната снимка представя  NGC 1672 в големи детайли. Тя е наскоро получена от космическия телескоп “Хъбъл”. NGC 1672 се намира на 60 милиона светлинни години от нас ш съзвездието Златна рибка.

Image credit: NASA, ESA, Hubble Heritage Team (STScI/AURA) Hubble Heritage (STScI/AURA);
Acknowledgment: L. Jenkins (GSFC/U. Leicester)

Това място е някъде в Атлантическия океан – в чисто географски аспект. А иначе трите топонима в новия си облик са поместени на стр. 38 в “Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С., 2011”. Дадени са като примери за транскрипция на чужди собствени имена, съдържащи дифтонги (в Парагуай вероятно имаме трифтонг, тук не съм много сигурна).

От една страна, разбирам, че има стремеж произношението и изписването на чуждите топоними да се доближи до оригиналните. От друга обаче, не виждам особен смисъл да се променя правописът на утвърдени названия на държави и региони – Парагвай, Гватемала, Гваделупа. Това създава (поне у мен) усещане за лабилност на нормата. А какъв е очакваният положителен резултат от точно тази промяна?

Пълнолунието в края на тази седмица ще демонстрира  14% по-голяма луна и 30% по-ярка от останалите пълнолуния през 2012. Причината е, че тогава Луната преминава през перигея си (най-близката до Земята точка от орбитата и), който в случая ще е  356953 км.

Image credit: Ramiz Qureshi, from Karachi, Pakistan.