Category Archives: общество

ЕК: Създадена е експертна група за насърчаване на цифровата грамотност и справяне с дезинформацията чрез образование и обучение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според прессъобщение на ЕК от днес, в изпълнение на мерките, заложени в Плана за действие в областта на цифровото образование,  е  създадена  експертна група за насърчаване на цифровата грамотност и справяне с дезинформацията чрез образование и обучение.

25 експерти с богат опит в областта на образованието, социалните медии, технологиите и журналистиката от 17 различни държави членки ще имат важната задача да определят обхвата на проблема и направят преглед на най-добрите практики. Те ще разработят конкретни насоки за учителите и преподавателите за борбата с дезинформацията и за развитие на цифровата грамотност на учащите. България е представена от Вени Марковски.

Неотдавнашно проучване на Евробарометър  показва, че  37% от отговорилите европейци ежедневно срещат новини, за които смятат, че представят погрешно действителността или дори са неверни.

Групата ще проведе четири заседания.

Съд на ЕС: Декомпилиране на компютърни програми за отстраняване на грешки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело  C‑13/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) (Белгия)  в рамките на производство по дело Top System SA срещу État belge (белгийската държава).

Авторско право и сродни права — Правна закрила на компютърните програми — Директива 91/250/ЕИО — Член 5 — Изключения от ограничените действия — Действия, необходими за отстраняване на грешки от легитимния приобретател — Понятие — Член 6 — Декомпилация — Условия

Top System е учредено по белгийското право дружество, което разработва компютърни програми и предоставя услуги в областта на информационните технологии. Selor е публичният орган, отговарящ в Белгия за подбора на служители за  администрацията. По искане на Selor Top System разработва няколко приложения за специфичните нужди на Selor на базата на своя рамков софтуер.  Selor притежава лиценз за приложенията. В процеса на работа възникват проблеми и компанията се обръща към съда с искане на установи, че  Selor е извършил  декомпилацията на неговия рамков софтуер (TSF)  в нарушение на изключителните права на Top System върху този софтуер.

Selor признава, че е извършил  декомпилация на част от TSF, за да деактивира дефектна функция, но твърди, че има право, за да се отстранят някои грешки в проектирането, засягащи TSF, които правят невъзможно използването на приложенията.  Selor се позовава и на своето право по член 6, параграф 3 от LPO да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на съответната програма, за да определи идеите и принципите, заложени в съответните функции на TSF, с цел да намери начин да предотврати спънките, предизвикани от тези грешки.

При тези обстоятелства cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 5, параграф 1 от [Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че разрешава на легитимния приобретател на компютърна програма да я декомпилира изцяло или отчасти, когато декомпилацията е необходима за отстраняването на грешки, засягащи функционирането на програмата, включително когато отстраняването им се изразява в деактивиране на функция, засягаща правилното функциониране на приложението, включващо тази програма?

2)       При утвърдителен отговор трябва ли освен това да са изпълнени условията по член 6 от Директивата или други условия?“.

Съдът  реши:

1)      Член 5, параграф 1 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма има право да декомпилира изцяло или отчасти същата, за да отстрани грешки, засягащи функционирането на тази програма, включително когато отстраняването на грешки се състои в деактивиране на функция, която засяга правилното функциониране на приложението, включващо посочената програма.

2)      Член 5, параграф 1 от Директива 91/250 трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма, който иска да извърши декомпилацията на тази програма с цел отстраняване на грешки, засягащи функционирането ѝ, не е длъжен да изпълни изискванията, предвидени в член 6 от тази директива. Посоченият приобретател обаче има право да извърши такова декомпилиране само в необходимата за споменатото отстраняване на грешки степен и при спазване, евентуално, на условията, предвидени в договора с носителя на авторското право върху посочената програма.

Съд на ЕС: Предоставяне от съдебен орган на достъп до документи по дела

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Заключението на Генералния адвокат Бобек  по дело 245/20 X, Z срещу Autoriteit Persoonsgegevens, образувано по преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия) относно:  защита на физическите лица при обработването на лични данни, Регламент (ЕС) 2016/679 — компетентност на надзорния орган, дейности по обработване на данни, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции, разкриване от  журналист на материали по дело.

Едно много обстоятелствено заключение, което засяга  принципни въпроси и вероятно ще предизвика много широк, възможно и противоречив, отзвук.

По време на съдебно заседание по административен спор между   гражданина Z и кмета на Утрехт Z е заговорен от  журналист,   който разполагал с няколко документа от преписката по делото.  Същия ден адвокат X  започва проучване дали  и от кого   е  предоставен достъп до преписката и  дали са били изготвени копия със знанието или съгласието на служители  на Съвета. Става ясно, че понякога се предоставя на журналистите информация във връзка със съдебните заседания –  копия на жалбата  и на писмената защита, при въззивно производство – и до решението на първоинстанционния съд. В започналия съдебен спор съдът решава да спре производството и да постави на Съда на ЕС следните преюдициални въпроси:

„Трябва ли член 55, параграф 3 от GDPR  [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че изразът „дейностите по обработване, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“ може да означава предоставяне от съдебен орган на достъп до документи по дела, съдържащи лични данни, като достъпът се осъществява чрез предоставяне на журналист на копия от тези документи по дела?

a)      От значение ли е за отговора на този въпрос дали надзорът върху този вид дейност по обработване на лични данни, осъществяван от компетентния за това национален орган, засяга независимото вземане на съдебни решения по отношение на отделни дела?

б)      От значение ли е за отговора на този въпрос това, че видът и целта на обработването на данни от съдебния орган се състоят в информирането на журналисти, за да им се даде възможност по този начин да отразяват по-добре откритите съдебни заседания, което е в съответствие с принципа за публичност и прозрачност на съдебните производства?

в)      От значение ли е за отговора на този въпрос дали обработването на данните се основава на изрична национална правна уредба?“.

Генералният адвокат:

55.      Предоставянето на журналист на три документа по дело, за да може той по-добре да разбере устната фаза на производството, отразявано от него, представлява обработване на лични данни съгласно ОРЗД. Този извод в еднаква степен предоставя отговор и сам по себе си формулира проблем. Хората са социални създания. По-голямата част от нашите взаимодействия предполагат споделяне на някакъв вид информация, най-често с други хора. Трябва ли всеки обмен на такава информация да бъде предмет на ОРЗД?

56.      Ако една вечер отида на бар и споделя с четирима мои приятели на обществено място някоя доста неприятна забележка за моя съсед, съдържаща личните му данни, които съм получил по електронната поща (т.е. чрез автоматични средства и/или като част от моя регистър с лични данни), превръщам ли се в администратор на тези данни и стават ли изведнъж приложими спрямо мен всички (доста тежки) задължения по ОРЗД? Доколкото съседът ми не е дал съгласие за това обработване (разгласяване чрез предаване) и доколкото споделянето на клюки едва ли някога ще попадне сред законните основания, изброени в член 6 от ОРЗД, непременно ще наруша редица разпоредби на ОРЗД чрез това разкриване, включително по-голямата част от съдържащите се в глава III права на съответното лице.

57.      В съдебното заседание, изправена пред такива наистина странни въпроси, зададени от генералния адвокат, Комисията настояваше, че приложното поле на ОРЗД има граници. Тя обаче не бе в състояние да обясни къде точно се намират тези граници. Всъщност тя приема, че дори инцидентното „обработване“ на лични данни води до прилагането на този регламент, а следователно и на произтичащите от него права и задължения.

58.      Точно това е въпросът, който настоящото дело за пореден път поставя на преден план: не трябва ли на приложното поле на ОРЗД да бъдат поставени материалноправни граници? Трябва ли всяка форма на взаимодействие между хората, при която се разкрива информация за други хора, независимо от начина, по който тя се разкрива, да бъде предмет на неговите доста обременителни норми?

59.      В тази нова ера, характеризираща се с непрекъснат стремеж към все повече автоматизация, изглежда, че почти всеки аспект от всяка дейност може рано или късно да бъде свързан с машина, която все по-често разполага със собствени възможности за обработка на данни. В повечето хипотези използването на такива данни ще бъде от второстепенно значение или „de minimis“, така че в много случаи няма да се извършва „реална“ дейност по обработване. При все това нито естеството на дейността (просто предаване на данни в сравнение с ефективна работа върху и с данни), нито методът на евентуалното предаване (писмено, ръчно или електронно, от една страна, или устно, от друга страна), нито обемът на личните данни (без да е налице правило de minimis, нито разлика в разгласяването на индивидуализирани данни, отнасящи се до конкретно лицев сравнение с работа със или върху набор от данни) са от значение за приложимостта на ОРЗД.

63.      Независимо от това, отчитам факта, че не толкова отдавна Съдът, заседаващ в голям състав, вече отхвърли възприемането на подобен критерий в решение Комисия/Bavarian Lager(38). По подобен начин оттогава насам Съдът продължи да следва един по-скоро експанзионистичен курс при тълкуването на приложното поле на Директива 95/46 и съответно на ОРЗД(39).

64.      Поради тази причина съм длъжен да заключа, че и по настоящото дело е извършено обработване на лични данни по смисъла на член 2, параграф 1 от ОРЗД и следователно и по смисъла на член 55, параграф 3 от този регламент.

65.      Подозирам обаче, че или Съдът, или законодателят на Съюза може един ден да трябва да преразгледа приложното поле на ОРЗД. Настоящият подход постепенно превръща ОРЗД в де факто една от най-незачитаните законодателни рамки в правото на Съюза. Това фактическо положение не е непременно умишлено. То е по-скоро естествена последица от прекомерно широкото приложно поле на ОРЗД, което от своя страна води до това, че много хора просто са в блажено неведение на факта, че ОРЗД се прилага и спрямо техните дейности. Макар несъмнено да е възможно подобна защита на личните данни все още да може да „служи на човечеството“, съм напълно убеден, че незачитането ѝ поради нейния неразумен характер на практика не служи добре, дори изобщо не допринася за авторитета или легитимността на който и да е закон, включително на ОРЗД.

[…]

136. … според мен ОРЗД не съдържа никакво право на „анонимен съдебен процес“. С оглед на всичко изложено по-горе изглежда странно и опасно да се смята, че за разрешаване на спора си ищците, отиващи в публичния форум, където съдиите говорят от името на общността и действат под зоркия поглед на своите съграждани, следва да имат право самоличността им да се пази в тайна, а делото им да бъде анонимизирано по подразбиране, включително от самия съд, който решава делото, без да е налице някаква конкретна и сериозна причина, налагаща такава анонимност.

137. Разбира се, публичността на правосъдието не е абсолютна. Съществуват основателни и необходими изключения.  Това, което следва да се има предвид тук, е: кое е правилото и кое е изключението. Публичността и прозрачността трябва да останат правилото, от което естествено изключенията са възможни и понякога необходими. Въпреки това, освен ако ОРЗД не следва да се тълкува като налагащ възраждане на най-добрите практики на Parlement de Paris от 14-и век или други елементи на Ancien Régime или на Star Chamber(s), е доста трудно да се обясни защо в името на защитата на личните данни това съотношение сега трябва да се обърне, а именно тайната и анонимността трябва да станат правилото, от което прозрачността понякога може понякога да стане желаното изключение.

138. В заключение и като цяло не може да не се зададе отново въпросът, що се отнася до цялостния законодателен замисъл на прилагането на ОРЗД по отношение на съдебната дейност на съдилищата, защо системата би била проектирана така, че (първоначално) да включва всичко, а след това (на по-късен етап) на практика да изключва последиците от този широк обхват чрез отделните материалноправни разпоредби или евентуално изцяло посредством член 23, параграф 1, буква е) от ОРЗД. Не би ли следвало тогава националните съдилища, които действат „при изпълнение на съдените им функции“, просто да бъдат изключени изцяло от приложното поле на ОРЗД?

[…]

Заключение

156. Предлагам на Съда да отговори на поставените от Rechtbank Midden‑Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия) преюдициални въпроси по следния начин:

„По въпрос 1

Член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че дейността по разкриване на документи по дела на журналисти с цел по-добро медийно отразяване на открито съдебно заседание се извършва от съдилищата „при изпълнение на съдебните им функции“.

По въпрос 1, буква а)

Член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 не изисква да се установява дали дадена дейност по обработване, извършвана от националните съдилища „при изпълнение на съдебните им функции“, засяга независимото вземане на съдебно решение по всяко отделно дело.

По въпрос 1, буква б)

Определянето на естеството и целта на конкретна дейност по обработване не е сред критериите, които трябва да се вземат предвид съгласно член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679, за да се установи дали националните съдилища са действали „при изпълнение на съдебните им функции“.

По въпрос 1, буква в)

За да се установи дали дадена дейност по обработване е извършвана от националните съдилища „при изпълнение на съдебните им функции“ по смисъла на член 55, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, е без значение дали тези съдилища са действали въз основа на изрично правно основание, предвидено в националното право“.

ЕС Кодекс на поведение срещу речта на омразата онлайн: шести доклад за прилагането

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Шестата оценка на Кодекса за поведение за противодействие на незаконната реч на омразата онлайн показва, че  средната стойност на уведомленията, прегледани в рамките на 24 часа, остава висока (81%), но е по-ниска в сравнение с 2020 г. (90,4%). Средният процент на премахване на незаконно съдържание  (62,5%) също е по -нисък в сравнение с 2019 и 2020 г. Въпреки това, нивото остава  забележително. TikTok  е включен в оценката за първи път и се представя добре (80.1% премахвания).

2021_10_07_Factsheet_Code_of_Conduct_SPP.pdf.pdf_-_2021-10-09_16.07.19Както и при противодействието срещу дезинформацията, очакваният законодателен акт за цифровите услуги (DSA) ще предостави паралелен втори стълб (правен) на противодействието срещу речта на омразата.

Резултатите, постигнати от компаниите, са неравномерни, поради което ЕК разчита на правото да  предостави силни регулаторни инструменти за борба с незаконната реч на омразата онлайн.

Нобелова награда за мир 2021 в подкрепа на свободата на изразяване: Мария Реса и Дмитри Муратов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Нобеловата награда за мир за 2021 г. беше присъдена на журналистите Мария Реса и Дмитри Муратов. По обща оценка това е сигнал към света за необходимостта от защитата на свободната журналистика. За първи път в историята  Нобеловият комитет признава значението на  свободата на изразяване  и ролята на тези, които рискуват свободата и безопасността си, за да информират.  Мария и Дмитрий всеки ден подлагат живота си и живота на семействата си на риск, за да разкрият истината. И двамата са  заплашвани, тормозени и преследвани.

Инстаграм и децата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

37 -годишната Франсис Хаугън, която е работила досега за Facebook, е интервюирана в неделя за предаването 60 минути на CBS. Хаугън казва, че разполага с вътрешни документи, които  доказват, че Facebook многократно е давал приоритет на „растежа пред безопасността“. Хаугън е поканена да даде показания пред подкомисията на Сената във вторник, 5 октомври 2021,  в изслушване, озаглавено „Защита на децата онлайн“, за изследванията на ефекта на Instagram върху психичното здраве на младите потребители.

Вътрешно проучване на Facebook (което притежава Instagram) установява, че Instagram влияе върху психичното здраве на тийнейджърите, но FB не споделя констатациите от изследването, че платформата е „токсично“ място за много младежи. Според Wall Street Journal  32% от анкетираните тийнейджърки казват, че  Instagram ги кара да се чувстват по -зле.

„Има  конфликт на интереси между това, което е добро за обществеността,  и това, което е добро за Facebook“, казва Хаугън. „Facebook отново и отново избира да оптимизира за собствените си интереси, като например да печели повече пари.“

Facebook категорично отрича това твърдение, заявявайки, че дава значителни суми   за безопасност  и  има 40 000 души, работещи за  сигурността във Facebook.

Update

Хаугън беше поканена и  даде показания пред подкомисията на Сената във вторник, 5 октомври 2021,  в изслушване, озаглавено „Защита на децата онлайн“, за изследванията на ефекта на Instagram върху психичното здраве на младите потребители (встъпителното изложение)

https://platform.twitter.com/widgets.js

Стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността – SLAPP

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия започва обществена консултация относно действията на ЕС срещу злоупотребата с предявяването на съдебни искове, насочени срещу журналисти и защитници на правата на човека (стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността – SLAPP).

Консултацията ще бъде включена в предстоящата инициатива срещу SLAPP, която ще бъде представена от Комисията, както е обявено в Плана за действие за европейската демокрация.

СЕМ и изискванията за несъвместимост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на КПКОНПИ от 19 август 2021 г.

С решение от 18.08.2021 г., е образувано производство за проверка на евентуална несъвместимост при назначаването на Соня Момчилова за член на СЕМ с указ № 182/27.07.2021 г. на Президента на Републиката. Поводът за това е постъпил сигнал от председателя на СЕМ, според който към датата на издаване на указа г-жа Момчилова е била едноличен собственик на капитала на „ПЛАН ЦЕ“ ЕООД, което е в противоречие с изричните забрани на Закона за радиото и телевизията /чл. 26 и чл. 27 от този закон/. В хода на проверката се изискват документи от Търговския регистър и от СЕМ. От Администрацията на Президента е изискана и декларацията на Соня Момчилова подадена при назначаването й. Съгласно чл. 28 от Закона за радиото и телевизията, преди встъпване в длъжност членовете на Съвета подписват такава декларация, в която потвърждават, че отговарят на изискванията на закона.

Ако сигналът е основателен и към момента на издаване на указа г-жа Момчилова е била собственик на капитала на търговско дружество, правомощие на Комисията е да установи с решение тази несъвместимост и да изпрати решението на органа по назначаването й за предприемане на съответни действия.

Прессъобщение на СЕМ от 29 септември 2021 г.

Във връзка със засиления журналистически интерес към оповестеното днес – 29 септември 2021 г., решение на КПКОНПИ, Съветът за електронни медии намира за необходимо да информира,че:

Г-жа Соня Момчилова встъпва като член на СЕМ на 5 август 2021 г. Към тази дата тя е заличена в Търговския регистър като собственик на капитала на търговско дружество. При встъпването си в длъжност г-жа Момчилова отговаря на изискванията, предвидени в Закона за радиото и телевизията, което е потвърдила с декларация за съответствие. Декларацията е достъпна на адрес: https://www.cem.bg/files/1628593438_s._momchilova-yoveva_-_zrt.pdf .

Съветът за електронни медии не е орган по назначаване на г-жа Соня Момчилова като член на СЕМ и не е компетентен да се произнася относно законосъобразността на указа на президента на републиката.

Прессъобщение на КПКОНПИ от 29 септември 2021 г.

По повод прессъобщение на Съвета за електронни медии от днес, 29.09.2021 г., Пресцентърът на КПКОНПИ предоставя следната информация:

Съгласно чл.13, ал.1, т. 5 от ЗПКОНПИ, Комисията проверява сигнали във връзка с декларациите за несъвместимост на лицата, заемащи висши публични длъжности, и сезира органа по избора или назначаването за предприемане на съответни действия.

С решението си КПКОНПИ установява дали е налице несъвместимост, като в случая с члена на СЕМ Соня Момчилова – Йовева, преценката е извършена към датата на издаване на Указа за назначаване – 27.07.2021 г.

Според прессъобщението на СЕМ, „г-жа Соня Момчилова встъпва като член на СЕМ на 5.08.2021 г.“

В хода на проверката на КПКОНПИ информация относно встъпване в длъжност е изискана от СЕМ, като с писмо от 23.08.2021 г. председателят на Съвета уведомява, че след издаването на Указ № 182/27.07.2021 г. на президента на Република България, „Съветът не е издавал никакви актове, в т.ч. споразумения, акт за встъпване или други, свързани с г-жа Момчилова – Йовева“.

Пълният текст на Решението на КПКОНПИ

*

Към кой момент следва да са изпълнени изискванията за несъвместимост  на членовете на СЕМ?

СЕМ се обръща към КПКОНПИ за прилагане на изискванията на закона.

КПКОНПИ сезира органа по избора или назначаването на члена на СЕМ за предприемане на съответни действия.

В отговор администрацията на президента  коментира, че Законът за радиото и телевизията прави разграничение между назначаването и встъпването в длъжност. При встъпването в длъжност Момчилова отговаря на всички изисквания.

Kак Европейската комисия да подобри ефекта на доклада за върховенството на правото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Докладът на ЕС за върховенството на правото е важна стъпка към укрепване на основните ценности на Съюза – зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и правата на човека.
За тази цел работят много граждански общности и медийни организации, както и журналисти и защитници на правата на човека. Всички те признават голямото значение на работата на Комисията.  Все пак обаче те имат и   препоръки преди следващия цикъл на отчитане, за да се подобри  доверието, приобщаването на гражданите  и въздействието на доклада.

Три проблемни недостатъка, произтичащи от ограничения обхват на доклада, са особено обезпокоителни и в резултат на това тези области трябва да бъдат отразени в следващите доклади за върховенството на закона:  системни нарушения на правата на човека, медийната свобода, укрепването на гражданското общество, включително политическото и гражданско участие.

Пълният текст на препоръките

Подписи:

Association of European Journalists

Association of European Journalists – Belgium

Center for Reproductive Rights

Civil Liberties Union for Europe (Liberties)

Civil Society Europe

Committee to Protect Journalists (CPJ)

European Center for Not-For-Profit Law Stichting (ECNL)

European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF)

European Civic Forum

European Federation of Journalists

European Partnership for Democracy (EPD)

European Youth Forum

FIDH (International Federation for Human Rights)

Free Press Unlimited

Global Forum for Media Development (GFMD)

Human Rights and Democracy Network (HRDN), EU Internal Human Rights Policy Working Group 12

Human Rights House Foundation

IFEX

ILGA-Europe (the European region of the International LGBTI)

International Commission of Jurists

International Federation of Actions by Christians for the Abolition of Torture

International Press Institute (IPI)

Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (OBCT)

Ossigeno per l’Informazione (Ossigeno.info)

Scholars at Risk Europe

Society of Journalists, Warsaw

SOLIDAR Foundation

South East Europe Media Organisation (SEEMO)

The Coalition for Women in Journalism (CFWIJ)

The Daphne Caruana Galizia Foundation

Young European Federalists (JEF Europe)

Методически насоки за работа по преписки и дела за престъпления против интелектуалната собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Българският хелзинкски комитет (БХК) публикува влезли в сила и действащи актове на главния прокурор, които самата прокуратура не е огласила на сайта на институцията.

В списъка на актовете са и заповеди, свързани с интелектуалната собственост, като тези методически насоки (консолидиран текст), в които има множество препратки към дефиниции и текстове, даващи по-голяма яснота каксе изисква да се прилагат ЗАПСП, ЗРТ, НК, ЗАНН и др.

Методически насоки за работа по преписки и дела за престъпления против интелектуалната собственост, утвърдени със Заповед № РД-02-12 от 18.05.2018 г., изм. и доп. със Заповед № РД-02-23 от 25.09.2019 г. на главния прокурор (Получена с решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 299 от 09.06.2021 г. на заместник главен прокурор)