Category Archives: общество

Евросредствата за българските медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известна информация за предоставянето на средства по европейски програми за медии в последните години. Информацията е  публикувана в Клуб  Z .

Тя  е изготвена от Министерския съвет след подадено заявление от Клуб Z, по-специално от журналиста Илия Вълков, по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ), в което се иска справка  кои национални и регионални телевизии, радиа, вестници, информационни агенция и сайтове са подписали договори без прилагането на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), за популяризиране на оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони по време на двата програмни периода.

За този период  и по този ред са раздадени над 58 млн. лв., както се вижда от двете приложени справки към отговора на Министерския съвет “за закупуване на програмно време без прилагане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП  за популяризиране на оперативните програми и ПРСР за периоди 2007-2013 и 2014 -2019.”

Разпределението на средствата по медии е тук.

Насочването на средства директно се запазва с аргумента, че правото на ЕС не изисква прилагане на реда, предвиден в ЗОП, за електронни медии. Има позиции на АЕЖ  по този въпрос.

За финансирането на регионалните медии с публичен ресурс знаем по-точни числа благодарение на усилията на Спас Спасов, Венелина Попова (данните), Даниел Пенев и др.

Кратък коментар за Свободна Европа.  Поглед назад към 2016 г.   и още по-назад, към времето, когато нямаше данни за ролята на КТБ и финансирането на медиите с публичен ресурс.

Нови генерални директори на БНТ и БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В две последователни процедури в края на юни и началото на юли Съветът за електронни медии избра генерални директори на обществените медии. Те са избрани и в двата случая с 3-2 гласа и са подкрепени от членовете на СЕМ София Владимирова, Розита Еленова (парламентарна квота) и Бетина Жотева (президентска квота).

Оценките за двете процедури и за двата избора е различна – най-малкото защото за новоизбрания генерален директор на БНР се знае малко, докато новоизбраният директор е представен в Уикипедия  като български политик.

Емил_Кошлуков_–_Уикипедия_-_2019-07-13_12.13.41

Обществената телевизия  трябва да запазва независимост от политиците.

На 4 юли 2019 записите  в Уикипедия започват да се променят   – и Кошлуков вече е представен като  журналист и медиен мениджър:

Emil_Koshlukov_Difference_between_revisions_-_Wikipedia_-_2019-07-13_10.13.47

Съответно новият независим генерален директор е заличен от групата на политиците:

Emil_Koshlukov_Difference_between_revisions_-_Wikipedia_-_2019-07-13_10.11.08

В официалната биография на новия генерален директор на сайта на БНТ липсва фактът, че  той вече е бил  на подобна позиция –  изпълнителен директор на TV7 и News7.

Липсва и фактът, че е бил в Съвета на директорите на компанията “Краун медия”- собственик на TV7.  “Краун медия” е  в списъка на дружествата,  финансирани от КТБ, към доклада  на временната парламентарна комисия от 2015 г.   Кой може да влезе в Съвета на директорите на частната и напълно непрозрачна “Краун медия” в онзи период на изобилно финансиране (300 милиона)? Само човек,   към когото Пеевски/Василев имат много високо доверие – и  като потвърждение идва назначаването на Кошлуков и за изпълнителен директор на телевизиите TV7 и News7.

А за “Ноу фрейм медия България”, която генералният директор на БНТ създава и управлява,  е важно за разказа да се каже още, че един от най-известните й продукти е турнето  “България без цензура” –  така че компанията  има и принос към политическия инженеринг.

Както беше посочено от Дневник, в официалната биография липсва и етапът във висшия мениджмънт/програмен директор  в ТВ Алфа на ПП Атака. Логично е да се допусне, че това твърдение (за факт) е вече изиграло ролята си.

Членовете на СЕМ – тези, с чиито гласове беше направен изборът –   изпращат политик – при това с ярка политическа биография, свързан с политически медийни проекти като Алфа, TV7, България без цензура   – да оглави независимата по закон БНТ.

 

Смисълът на съществуването на независим регулатор е да прегражда пътя на властта към медиите, а не да е инструмент на властта за овладяването им.

Все по този въпрос:

Неделя 150 на БНР, водещ Явор Стаматов

Тоест, с Венелина Попова

Съд на ЕС: Данък реклама в Унгария

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Общият съд отмени решение (ЕС) 2017/329 на Комисията от 4 ноември 2016 година относно мярка SA.39235 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с данъчното облагане на оборота от реклама.

През 2015 г. Унгария измени данък „реклама“ без предварително уведомяване на Комисията или разрешение от нейна страна. Данък „реклама“ е дължим върху оборота от публикуване/излъчване на реклами в медиите (напр. в аудио-визуални медийни услуги; в материли за пресата; върху устройства за излагане на външни реклами; върху всеки вид превозно средство или недвижима собственост; в печатни материали и по интернет).  Според ЕК мерките са в нарушение на правото на ЕС.

Унгария, подпомагана от Република Полша, иска от Общия съд  да отмени обжалваното решение. Унгария изтъква три основания:  първото — грешка в правната квалификация на разглежданите мерки като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, второто — неспазване на задължението за мотивиране и третото — злоупотреба с власт.

Решението

Съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС, освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

В данъчната сфера от това следва, че мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия представляващо предимство данъчно третиране, което, макар и да не се изразява в прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от другите данъчнозадължени лица, съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Съществуват обаче данъци, чието естество не е пречка  да има  механизми за   освобождаване от данък, без обаче тези механизми да водят до предоставянето на избирателни предимства.

Комисията не е могла основателно да заключи, че са налице избирателни предимства, произтичащи от данъка върху рекламата, само от прогресивната структура на този нов данък. Комисията не е успяла да докаже в обжалваното решение, че са налице избирателни предимства.

Съд на ЕС: интелектуална собственост v свобода на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересни са споровете за баланси на права, особено единичните случаи, в които съдилищата обсъждат баланс интелектуална собственост срещу свобода на изразяване. Вратата отвори Cъдът за правата на човека с решението Ashby Donald.

Ето сега  дело C‑240/18 P Constantin Film Produktion GmbH срещу Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), към момента имаме само заключението на генералния адвокат Бобек, но идва и решение.

Ето и художественото въведение на Бобек – изцяло. Става дума в последна сметка за Гьоте.

1. Трудно може да се предположи, че по времето на публикуването им произведенията на Йохан Волфганг фон Гьоте са били посрещнати с всеобщо признание. Те със сигурност са намерили мигновени пламенни почитатели. Но също така са се сблъскали и с тежки критики и отхвърляне. По-специално книгата Die Leiden des jungen Werthers („Страданията на младия Вертер“) е била забранена в редица германски територии и на други места. Както например се посочва в писмото на датската канцелария до датския крал, с което се иска книгата да бъде забранена в Дания, книгата се смята за произведение, което „осмива религията, разкрасява пороците и може да поквари обществения морал“(2).

2.        Има известна доза историческа ирония, че повече от двеста години по-късно все още съществува заплаха за обществения морал, свързана с (версия на фамилното име) Goethe. Въпреки това сцената, контекстът и ролите са доста различни.

3.        Constantin Film Produktion GmbH   иска  да регистрира словния знак „Fack Ju Göhte“, който представлява името на продуцирана от жалбоподателя успешна германска комедия, като марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Заявката е отхвърлена. Отказът се основава на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 207/2009. EUIPO счита, че заявеният словен знак противоречи на  добрите нрави.

4.        С настоящата жалба от Съда се иска да изясни — доколкото ми е известно за първи път — какъв правен критерий следва да се прилага, за да се прецени дали да се отхвърли дадена заявка за марка въз основа на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009: кога може да се счита, че заявката за марка „противоречи на обществения ред или на добрите нрави“? По-нататък, в контекста на настоящия случай от Съда се иска да уточни обхвата на задължението на EUIPO да изложи мотиви, когато желае да приеме решение, което би могло да се разглежда като отклонение от предишните ѝ решения по сходни въпроси.

Според жалбоподателя Общият съд е нарушил принципа на индивидуално разглеждане, защото не е разгледал заявения знак „Fack Ju Göhte“, а различен знак, а именно: „Fuck you, Goethe“.

Жалбоподателят твърди, че  изразите „Fuck“ и „Fuck you“ са загубили своето вулгарно значение в резултат на развитието на езика в обществото. Нямало общо основание за отказ да се регистрират изявления, основаващи се на тези думи, което било видно от регистрацията на   марки като  Fucking Hell  и  MACAFUCKER.

Според EUIPO въпросният знак се възприема като вулгарен и шокиращ по своето естество, поради което представлявал „явно неприлична търговска марка“.

Несъмнено свободата на изразяване на мнение се прилага в областта на правото на търговските марки, пише Бобек [52]

Но за какво точно се отнасят понятията за обществен ред и добри нрави и как трябва да бъдат установени? [55]

EUIPO действително има роля в защитата на обществения ред и добрите нрави. Въпреки това защитата на обществения ред и добрите нрави със сигурност не е ключовата или доминиращата роля на EUIPO и правото на ЕС в областта на марките.[67-68]

Има   случаи, в които понятията „обществен ред“ и „добри нрави“ се разглеждат заедно. По отношение на търговската марка „BIN LADIN“ апелативният състав ясно е счел за „пределно ясно, че [тази марка] противоречи на обществения ред и добрите нрави, тъй като терористичните престъпления са в абсолютно противоречие с етичните и моралните принципи, признати не само във всички държави — членки на Европейския съюз, но и при всички цивилизовани нации“[74]

Но между понятията  има и  диференциация.   Общественият ред е нормативно виждане за ценностите и целите, определени от съответния публичен орган, за постигане сега и в бъдеще, т.е. в перспектива. По този начин общественият ред изразява желанието на публичния регулатор за това кои са нормите, които следва да се спазват в обществото. Съдържанието на това понятие трябва да може да се установи от официални източници на правото и/или програмни документи. Независимо как е изразено обаче, както при трасиране, общественият ред трябва първо да бъде определен от публичния орган и едва тогава може да бъде постигнат [76]

Според мен добрите нрави се отнасят до ценностите и убежденията, които понастоящем се спазват от дадено общество, определени и наложени от преобладаващия социален консенсус в рамките на обществото в даден момент. За разлика от естеството на обществения ред, който се определя отгоре надолу, те растат отдолу нагоре. Те също така се променят с течение на времето: но за да се установят, фокусът е преди всичко в миналото и настоящето. Естествено от гледна точка на това, което желаят да постигнат, добрите нрави са също с нормативен характер и в перспектива в смисъл, че този набор от правила също има за цел да се установи и поддържа определено поведение [77]

Основната разлика между двете понятия е как те се определят и съответно установяват. Съдът на ЕАСТ  посочва, че „отказът по съображения, свързани с „обществения ред“, трябва да се основава на оценка на обективни критерии, докато възражението срещу търговска марка, основано на „добрите нрави“, се отнася до оценка на субективни ценности“ [78]  С други думи, за да се установи дали даден знак противоречи на добрите нрави, е необходимо да се използват доказателства за конкретни случаи, за да се установи как съответната общественост вероятно ще реагира на поставянето на този знак върху съответните стоки или услуги.[80]

Прожектиранeто на филма „Fack Ju Göhte“ е било разрешено под това заглавие и че очевидно не е имало ограничения на достъпа за младата публика.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е санкционирал това, че EUIPO не е обосновала по подходящ начин отклонението от своята предходна практика по вземане на решения, както и не е посочила основателна причина, поради която заявката за въпросния знак е трябвало да бъде решена по различен начин в сравнение с  подобен случай.

В заключение ГА предлага  на Съда да     отмени решението на Общия съд (Fack Ju Göhte) (T‑69/17)

 

Съд на ЕС: Свобода на приемането и препредаването на телевизионни програми

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C‑622/17 Baltic Media Alliance Ltd. срещу Lietuvos radijo ir televizijos komisija.

Делото е по преюдициално запитване  на Окръжен административен съд Вилнюс, Литва относно тълкуването на Директива 2010/13/ЕС,  Директива за аудиовизуалните медийни услуги,   в рамките на спор между Baltic Media Alliance Ltd.   и Lietuvos radijo ir televizijos komisija (Комисия за радио и телевизия на Литва).  Регулаторът е наложил ограничение на свободата на препредаване и е задължил временно  доставчиците да разпространяват програма NTV Mir Lithuania само в платени пакети. За заключението на ГА – тук.

Литовският медиен регулатор LRTK  налага на кабелни и интернет доставчиците да разпространяват телевизионната програма NTV Mir Lithuania само в платени пакети – защото в програмата е било включено предаване „Ypatingas įvykis. Tyrimas“ („Специално събитие — разследване“),   подбуждащо към ненавист, основана на националност.

Лицензията за програмата е издадена в Обединеното кралство на дружеството ВМА.  Дружеството иска отмяна на решението на регулатора, защото се ограничава препредаването на програма от друга държава от ЕС. Съдът спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Приложим ли е член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] само в случаите, когато държава членка на приемане възнамерява да преустанови излъчване или препредаване на телевизионни програми, или е приложим и в случаите, когато държава членка на приемане предприема и други мерки с цел да ограничи по друг начин свободното приемане и препредаване на аудио-визуални медийни услуги?

2)      Трябва ли съображение 8 и член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка на приемане — ако установи, че в програма, препредавана или разпространявана по интернет от територията на държава — членка на Европейския съюз, е оповестена, предадена и разгласена информация по член 6 от Директива 2010/13 — да приеме, без да са изпълнени условията по член 3, параграф 2 от посочената директива, решение като предвиденото в  литовския закон –  да наложи на излъчващите оператори, осъществяващи дейността си на територията на държавата членка на приемане, и на другите лица, които доставят услуги за разпространение на телевизионни програми по интернет, временно задължение да разпространяват или да препредават по интернет въпросната програма само в пакети от телевизионни програми, разпространявани срещу допълнително заплащане?“.

 Решението

BMA, което е адресатът на обсъжданите в главното производство мерки, е доставчик на медийни услуги, който е установен в различна от Република Литва държава членка, а именно Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, и попада в обхвата на Директива 2010/13.

Член 3, параграф 2 от Директивата дава възможност на държавите членки временно да дерогират член 3, параграф 1 (свобода на препредаване) при спазване на определени материални и процесуални условия.

BMA поддържа, че тази разпоредба се отнася до всяко ограничаване на свободата на приемане и препредаване на телевизионни програми от страна на приемащата държава членка, а регулаторът смята, че посочената разпоредба обхваща само случаите на пълно преустановяване.

Съдът напомня, че контролът за прилагането на приложимото към аудиовизуалните медийни услуги право на държавата членка по произход и за спазването на разпоредбите на Директива 89/552, изменена с Директива 97/36, е възложен само на държавата членка, от която се доставят услугите – право на държавата по произход.

Но Директива 2010/13   допуска прилагането на национална правна уредба, която като цяло има цел от общ интерес, без обаче да установява последващ контрол върху телевизионните програми

От решение от 9 юли 1997 г., De Agostini и TV-Shop (C‑34/95—C‑36/95, EU:C:1997:344), следва, че национална мярка, която има цел от общ интерес и урежда някои аспекти на излъчването или разпространението на аудиовизуални медийни услуги, не попада под действието на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13, освен ако не установява последващ контрол върху телевизионните програми в допълнение към контрола, който е длъжна да осъществява държавата членка на излъчване. 74

Решението на регулатора е прието по съображението, че едно от предаванията, излъчвани по канала NTV Mir Lithuania, е съдържало невярна информация — подбуждаща към основана на националността враждебност и ненавист към балтийските страни — за колаборацията на литовците и латвийците по време на Холокоста и за уж националистката и неонацистка вътрешна политика на балтийските страни, която представлявала заплаха за живеещото на територията на тези страни руско национално малцинство. Според CLRT предаването е било специално насочено към рускоговорящото малцинство в Литва и чрез различни пропагандни техники е целяло да окаже негативно и провокативно влияние върху мнението на тази обществена група за вътрешната и външната политика на Република Литва, Република Естония и Република Латвия, да задълбочи разделението и поляризацията на обществото и да сложи ударението върху създаваното от западните страни напрежение в района на Източна Европа и ролята на жертва на Руската федерация. 79

Мярката на регулатора  има цел от обществен ред.

Освен това регулаторът не преустановява, нито забранява препредаването на програмата  на литовска територия-  програмата може законно да се излъчва на тази територия, а литовските потребители все още могат да я гледат, стига да се абонират за платен пакет. 81

Ето защо подобна мярка не попада под действието на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13. Вторият въпрос не се разглежда.

Под действието на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13/ЕС   не попада приета от държава членка мярка от обществен ред, която се изразява в задължаване на доставчиците на медийни услуги, чиито програми са насочени към територията на тази държава членка, и на другите лица, които доставят на потребителите в тази държава членка услуги за излъчване в интернет на телевизионни канали или програми, в продължение на 12 месеца да не излъчват или да не препредават определен телевизионен канал от друга държава членка на територията на първата държава членка, освен като част от платени пакети, без обаче да създава пречки за препредаването в тесен смисъл на телевизионните програми на този канал на територията на въпросната първа държава членка.

Консултационен документ за въвеждане на ревизията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги в ЗРТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 5 юни Министерството на културата публикува на интернет страницата си Консултационен документ за въвеждане на Директива 1808/2018/ЕС (трета ревизия на медийната директива) в Закона за радиото и телевизията.

Отговори на въпросите в консултационния документ се приемат до 5 юли  2019 г. на адрес: Министерство на културата, 1040 София,  бул. „Ал. Стамболийски” № 17, Работна група за въвеждане на Директива 1808/2018/ЕС, или на електронен адрес:   AVMSD2019@mc.government.bg.

GDPR: една година по-късно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Още в началото на 2019 на сайта на Европейския парламент се появи малък доклад с данни за резултатите от първите месеци на действието на общия регламент за защита на данните, влязъл в сила през май 2018 г.

По повод изтичането на първата година има повече  публикации, вкл. специално прессъобщение на ЕК и  инфографика Регламентът в числа.

  •     67% от европейците са чували за регламента;
  •     57% от европейците знаят, че в тяхната страна има  орган, отговорен за защитата на техните права относно личните данни;
  •     20% знаят кой държавен орган е отговорен;
  •     144,376 е общият брой на запитванията и жалбите до съответния орган;
  •     най-много оплаквания има в областите телемаркетинг, промоционални имейли и видеонаблюдение;
  •     89,271 е броят на уведомленията за нарушаване на данните;
  •     446 трансгранични дела;
  •     25 държави членки на ЕС са приели необходимото национално законодателство, но три са все още в процес  (Гърция, Словения и Португалия).

У нас

Регламентът беше въведен в законодателството. Президентът наложи вето, което беше преодоляно. Въвеждането на журналистическото изключение се оспорва пред Конституционния съд.

Комисията за защита на личните данни е приела Стратегията за развитие в областта на защитата на личните данни.

ЦИК и КЗЛД приеха съвместни указания относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

КЗЛД относно защитата на личните данни в контекста на прилагане на Закона за обществените поръчки (ЗОП)

Съд на ЕС: Skype e доставчик на електронна съобщителна услуга

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑142/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour d’appel de Bruxelles (Белгия)   в рамките на производство по дело Skype Communications Sàrl срещу Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT).

Фактите

Запитването е отправено в рамките на спор между Skype Communications Sàrl и Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT) (Белгийски институт за пощенски услуги и далекосъобщения) относно решението на последния да наложи административна глоба на   дружеството за това, че предоставя електронна съобщителна услуга, без предварително да е направило изискваното уведомление. Спорът е дали услугата е в уведомителен режим.

Дружеството Skype Communications е разработчик на софтуер за комуникация, наречен Skype, позволяващ на ползвателя, който го е инсталирал на  компютър, таблет или смартфон, да ползва услуга за гласова телефония и телеконферентна връзка между две и повече устройства. SkypeOut е функция, добавена към софтуера Skype, която позволява на ползвателя да извършва телефонни повиквания от терминал към фиксирана или мобилна телефонна линия, като използва Internet Protocol (IP) (интернет протокол), и по-специално технологията, известна като „Voice over IP“ (VoIP) (интернет телефония). За разлика от това SkypeOut не позволява входящи телефонни повиквания от ползватели на белгийски телефонни номера.

 За използването на SkypeOut се изисква в техническо отношение интернет връзка, предоставена от доставчик на интернет услуги   и участието на доставчици на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към обществена комутируема телефонна мрежа (ОКТМ), с които Skype Communications е сключило споразумения и които получават от него възнаграждение за участието си под формата на такса за терминиране (fixed termination rate (FTR) или mobile termination rate (MTR).

 IBPT отправя покана към Skype Communications да го уведоми за своите услуги, но Skype Communications отговаря, че   не предоставя електронни съобщителни услуги според определението им в Рамковата директива.

По този повод Съдът изяснява правната природа на услугата, предоставяна от Skype.

Преюдициалните въпроси:

Сour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли определението за електронна съобщителна услуга, установено в член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се разбира в смисъл, че услуга за интернет телефония, предоставена чрез софтуер, който се терминира в обществена комутируема аналогова телефонна мрежа, към фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план (съответстващ на препоръка E.164), трябва да се квалифицира като електронна съобщителна услуга, независимо че услугата за достъп до интернет, посредством която ползвателят получава достъп до посочената услуга за интернет телефония, сама по себе си вече е електронна съобщителна услуга, но при положение че доставчикът на софтуера предоставя тази услуга срещу възнаграждение и сключва договори с доставчици на далекосъобщителни услуги, които са надлежно упълномощени да пренасят и да терминират повиквания към обществена комутируема аналогова телефонна мрежа и които позволяват терминирането на повикванията към фиксирани или мобилни номера от национален номерационен план?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, същият ли би бил този отговор, ако се вземе предвид фактът, че функцията на софтуера, която позволява гласовото повикване, е само една от неговите функции и той може да се използва и без нея?

3)      При утвърдителен отговор на [първия и втория въпрос,] същият ли би бил отговорът на първия въпрос, ако се вземе предвид фактът, че доставчикът на услугата предвижда в общите си условия, че не носи отговорност спрямо крайния клиент за преноса на сигналите?

4)      При утвърдителен отговор на [първия, втория и третия въпрос,] същият ли би бил отговорът на първия въпрос, ако се вземе предвид фактът, че предоставената услуга отговаря и на определението за „услуга на информационното общество?“.

Съдът

Дали предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга VoIP, която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез ОКТМ на държава членка, трябва да бъде квалифицирано като „електронна съобщителна услуга“?

Понятието „електронна съобщителна услуга“ е определено въз основа на положителни и отрицателни условия в член 2, буква в) от Рамковата директива.

25      Член 2, буква в) от Рамковата директива определя, първо, електронната съобщителна услуга като „услуга, осигурявана обикновено срещу заплащане, която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително далекосъобщителни услуги и предавателни услуги в мрежи, използвани за разпръскване“.

26      В същата разпоредба се уточнява, второ, че понятието „електронна съобщителна услуга“ изключва, от една страна, „услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги“, и не включва, от друга страна, „услуги на информационното общество, както е определено в член 1 от [Директива 98/34], които не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи“.

27      В това отношение в съображение 5 от Рамковата директива се посочва по-специално, че конвергенцията на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии налага необходимостта всички преносни мрежи и услуги да бъдат обхванати от единна регулаторна рамка и че при установяването на тази рамка е необходимо да бъде отделено регулирането на преноса от регулирането на съдържанието.

28      Както Съдът вече е отбелязал, различните директиви, съставляващи новата регулаторна рамка за електронни съобщителни услуги, и по-специално Рамковата директива и Директива 2002/77, въвеждат ясно разграничение между създаването на съдържание, за което е необходима редакционна отговорност, и преноса на съдържание, който не включва никаква редакционна отговорност, като за съдържанието и преноса му се прилагат отделни правни уредби, които преследват характерни за тях цели (вж. в този смисъл решения от 7 ноември 2013 г., UPC Nederland, C‑518/11, EU:C:2013:709, т. 41 и от 30 април 2014 г., UPC DTH, C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 36).

29      Съдът е приел също, че за да попада в обхвата на понятието „електронна съобщителна услуга“, услугата трябва да включва пренасянето на сигнали с уточнението, че обстоятелството, че пренасянето на сигнала се осъществява посредством инфраструктура, която не принадлежи на доставчика на услугата, е без значение за квалификацията на естеството на услугата, тъй като в това отношение е от значение единствено фактът, че доставчикът е отговорен спрямо крайните ползватели за пренасянето на сигнала, което осигурява на последните предоставянето на услугата, за която са се абонирали (решение от 30 април 2014 г., UPC DTH, C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 43).

30      В случая от акта за преюдициалното запитване и от представените пред Съда писмени становища е видно, че Skype Communications, което е разработчик на софтуера Skype, предлага допълнителна функция към посочения софтуер (SkypeOut), която позволява на ползвателя да прави повикване от свързан с интернет терминал, например компютър, смартфон или таблет, към фиксиран или мобилен номер по ОКТМ, като използва IP, и по-конкретно техниката VoIP.

31      Безспорно е, че Skype Communications предлага услугата VoIP в Белгия и че получава възнаграждение от нейните ползватели, тъй като използването на SkypeOut е обусловено от предплащане или от абонамент.

32      Няма съмнение също, че използването на SkypeOut изисква участието на доставчици на далекосъобщителни услуги, които са получили разрешение да пренасят и терминират повиквания към фиксирани или мобилни номера чрез ОКТМ, и че за тази цел Skype Communications сключва споразумения с тези доставчици, на които плаща възнаграждение под формата на тарифи за терминиране на повикване до фиксиран номер (fixed termination rate (FTR) или тарифи за терминиране на повикване до мобилен номер mobile termination rate (MTR).

33      От това следва, от една страна, че функцията SkypeOut се състои главно в пренасянето на гласови сигнали от ползвателя, който прави повикването, до този, който го получава, по електронни съобщителни мрежи, а именно първо по интернет, а след това по ОКТМ, и от друга страна, че Skype Communications поема отговорност към ползвателите на функцията SkypeOut, които са абонирани за услугата или са предплатили използването ѝ, за пренасянето на гласови сигнали по ОКТМ по смисъла на решението от 30 април 2014 г., UPC DTH (C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 43).

34      Всъщност, макар да е вярно, че в техническо отношение пренасянето на гласовите повиквания чрез SkypeOut се извършва практически, на първо място, от ДИУ по интернет в рамките на първи сегмент, като се започва от интернет връзката на ползвателя, който прави повикването, и се стига до шлюза за взаимно свързване (Gateway) между интернет и ОКТМ, и на второ място, от доставчиците на далекосъобщителни услуги по ОКТМ в рамките на втори сегмент, като се започва от този шлюз за взаимно свързване и се стига до мобилната или стационарната точка на свързване на ползвателя, който получава повикването, това пренасяне се извършва въз основа на споразуменията между Skype Communications и посочените доставчици на далекосъобщителни услуги и не може да се осъществи без сключването на такива споразумения.

35      Чрез сключването на споразумения за взаимно свързване с доставчиците на далекосъобщителни услуги по ОКТМ Skype Communications прави технически възможно пренасянето на сигнали от интернет мрежата към ОКТМ и в крайна сметка гарантира на своите клиенти и абонати услугата VoIP, която предлага с функцията SkypeOut на софтуера си Skype.

36      Различните данни, посочени от запитващата юрисдикция в четирите ѝ въпроса, не могат да поставят под съмнение квалификацията на функцията SkypeOut като „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на член 2, буква в) от Рамковата директива.

46 Обстоятелството, че предоставяната чрез SkypeOut услуга VoIP попада и в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34, съвсем не означава, че тя не може да се квалифицира като „електронна съобщителна услуга“.

48 „Услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34 попада в приложното поле на Рамковата директива, при положение че се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи.

Член 2, буква в) от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга „Voice over Internet Protocol“ (VoIP) (интернет телефония), която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез обществена комутируема телефонна мрежа (ОКТМ) на държава членка, представлява „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че за предоставянето на посочената услуга, от една страна, разработчикът получава възнаграждение и от друга страна, предоставянето на услугата предполага последният да сключи споразумения с доставчиците на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към ОКТМ.

Reuters:  Интернет компанията за телефонни разговори и съобщения на Microsoft Skype може да се счита за телекомуникационен оператор, тъй като предлага платена услуга по договореност с мрежовите оператори за извършване на разговори.

Агенцията напомня, че  в стремежа си да преодолее пропастта между традиционните доставчици на телекомуникационни услуги и новите интернет базирани конкуренти, Европейската комисия прие преди две години правила за сектора – Европейски кодекс за електронни съобщения, който обхваща Skype, Whatsapp, Facebook Messenger и други  VoIP услуги. Кодексът трябва дасе въведе от държавите до 2020.

Съд на ЕС: Лични данни, LIKE, отговорност на уебсайтовете

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на миналата година е оповестено заkлючението на генералния адвокат Bobek по дело С-40/17 Fashion ID GmbH & Co.KG срещу Verbraucherzentrale NRW e.V.

Делото се води по преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия.

Фактите и преюдициалното запитване

Fashion ID GmbH & Co.KG е онлайн търговец, който продава модни артикули. Същият интегрира софтуерна приставка в своя уебсайт: т.нар. бутон „харесва ми“ на Facebook. В резултат на това, когато даден ползвател посети уебсайта на Fashion ID, информация за IP адреса на ползвателя и стринга на неговия браузър се предава на Facebook. Това предаване става автоматично при зареждане на уебсайта на Fashion ID, независимо дали ползвателят е натиснал бутона „харесва ми“ и независимо дали той има профил във Facebook.

Verbraucherzentrale NRW e.V., германско сдружение за защита на потребителите, предявява иск за преустановяване на нарушение срещу Fashion ID на основание, че използването на тази софтуерна приставка води до нарушаване на законодателството за защита на данните.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) иска тълкуване на няколко разпоредби от Директива 95/46/ЕО. Запитващата юрисдикция иска първо да се установи дали тази директива допуска национално законодателство, което предоставя процесуална легитимация на сдружение на потребителите да предяви иск като разглеждания в главното производство. По същество основният поставен въпрос е дали Fashion ID трябва да се счита за „администратор“ по отношение на обработването на данни и, при положителен отговор, как точно следва да се изпълняват в такъв случай индивидуалните задължения, наложени с Директива 95/46. Чии законни интереси следва да се вземат предвид при претеглянето на интереси съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46? Длъжно ли е Fashion ID да уведоми субектите на данни за обработването? Има ли Fashion ID задължение да получи информираното съгласие на субектите на данни в това отношение?

Заключението на ГА

Използването на уебсайта на бутона LIKE на Facebook, което води до обработване на личните данни на потребителите, прави уебсайта съвместно отговорен – заедно с  третата страна (тук Facebook Ireland) –  за този етап от обработването  на данни, казва генералният адвокат на ЕС. Тази съвместна отговорност на контрольора следва да се ограничи до онези операции, за които уебсайтът взема решенията относно средствата и целите на обработката на личните данни.

Това означава, според  заключението на генералния адвокат Bobek, че уебсайтът има задължения   по отношение на операциите по обработка на данни – например да предостави на потребителите  информация и да получи, когато е необходимо, тяхното съгласие, преди данните да бъдат събрани и обработени.

Но уебсайтът  не може да бъде подведен  под отговорност нито за предходния, нито за по-късния етап от общата верига на обработване, за които не е бил  в състояние да определи нито целите, нито средствата.

Съд на ЕС: Задължения на Facebook при клевета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 4 юни 2019 г. стана известно заключението на генералния адвокат Szpunar по делото С-18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Ето първите редове на заключението – този път Szpunar  започва с цитати от филм:

1.        Не пишем с молив, а с мастило, заявява герой от американски филм, излязъл през 2010 г. Тук неслучайно цитирам филма The Social Network.

2.        Действително основният въпрос в настоящото дело е дали доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа онлайн, може да бъде задължен да заличи с виртуален коректор определено съдържание, публикувано онлайн от потребители на тази платформа.

3.        С преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция иска по-конкретно от Съда да уточни личния и материалния обхват на задълженията, които могат да бъдат наложени на доставчик на хостинг услуги, без това да води до налагане на общо задължение за контрол, което е забранено от член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО(2). Запитващата юрисдикция иска също така от Съда да се произнесе дали доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен със заповед, издадена от юрисдикция на държава членка, да премахне определено съдържание не само за потребителите на интернет в тази държава членка, но и в целия свят.

Делото е важно, защото засяга сърцевината на Директивата за електронната търговия – регламентацията за отговорността на доставчиците. Известно е, че тази уредба има и своите критици и има опити за преразглеждане на установените принципи.

Чл.14 ДЕТ урежда условната неотговорност на доставчиците, а чл.15 ДЕТ въвежда забрана за общо задължение за контрол: Държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на услугите по членове 12, 13 и 14 да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност.

 Фактите и преюдициалното запитване

За австрийска депутатка от Зелените е публикуван унижаващ текст във Фейсбук –  „мръсна предателка на народа“, „корумпирана глупачка“ и член на „фашистка партия“. Публикуваното   е било   за всеки ползвател на разглежданата платформа.

Върховен съд в Австрия  приема, че въпросните изявления имат за цел да засегнат честта на жалбоподателката, да я обидят и да я оклеветят. Но по отношение на кого да важи ограничението?

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) с акт за преюдициално запитване от 25 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 10 януари 2018 г., решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от по-нататък посочените задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

а)      в целия свят?

б)      в съответната държава членка?

в)      относно съответния ползвател в целия свят?

г)      относно съответния ползвател в съответната държава членка?

2.      При положителен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за идентична по смисъл информация?

3.      Отнася ли се това и за идентична по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Заключението на ГА

Платформите на социални мрежи са медии, чието съдържание се създава основно не от дружествата, които са ги създали или ги управляват, а от ползвателите им. Нещо повече, това съдържание, междувременно възпроизведено и променено, е обект на постоянен обмен между ползвателите.

За да попадне в обхвата на член 14 ДЕТ, съхраняването, извършвано от доставчик на услуга на информационното общество, трябва да се свежда до дейността на  междинен доставчик/посредник – и  съгласно съображение 42 от посочената директива дейността му е чисто техническа, автоматична и пасивна, което означава, че той не познава или не контролира данните, които съхранява, и следователно ролята му е неутрална.

Според запитващата юрисдикция е безспорно, че Facebook Ireland е доставчик на хостинг услуги, чиято дейност се свежда до тази на междинен доставчик.

От решение L’Oréal и др. следва, че доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да вземе мерки, с които да се избегне извършването от същия получател на тези услуги на нови нарушения от същияхарактер.

При това положение наистина става въпрос за конкретен случай на конкретно установено нарушение, така че задължението за идентифициране на информация, идентична на квалифицираната като незаконна, сред тази, произхождаща от един-единствен ползвател, дори и от други ползватели,  не представлява общо задължение за контрол.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на първия и втория въпрос да се отговори,  че член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и идентифицира сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация тази, която е идентична на квалифицираната като незаконна от юрисдикцията, издала тази заповед. С такава заповед доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците на заповедта ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.[75]

Юрисдикцията на държава членка по принцип може да се произнесе относно премахването на съдържание извън територията на тази държава членка, тъй като териториалният обхват на компетентността ѝ има универсален характер. Юрисдикция на държава членка може да бъде възпрепятствана да се произнесе относно премахването на съдържание в целия свят не поради въпрос на компетентност, а евентуално поради въпрос по същество.[86]

 Що се отнася до териториалния обхват на задължението за премахване на съдържание, наложено на доставчик на хостинг услуги със съдебна заповед, следва да се приеме, че той не е уреден нито от член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, нито от която и да било друга разпоредба от тази директива, и следователно тази разпоредба допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне в целия свят информация, разпространявана чрез платформа на социална мрежа. Освен това посоченият териториален обхват не се урежда и от правото на Съюза, доколкото в конкретния случай молбата на жалбоподателката не се основава на него.[93]

Член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне информация, подобна на квалифицираната като незаконна, при положение че задължението за премахване на съдържание не предполага общ контрол на съхраняваната информация и следва от узнаването вследствие на уведомяване от съответното лице, от трети лица или от друг източник [108].

Реакцията на FB: Заключението подкопава свободата на изразяване, предвижда да се задължи компанията да издирва съдържание под чиято и да е юрисдикция,  атакува дългогодишния принцип, че една държава не трябва да има право да ограничава свободното изразяване в други държави.