Category Archives: общество

Фондация Конрад Аденауер: обществените медии в Югоизточна Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Медийната програма на Фондация Конрад Аденауер публикува проучване по основни въпроси, свързани с обществените медии в десет държави от Югоизточна Европа.

Предпочитанията за  източник на финансиране (за десетте страни):  на първо място е рекламата, на последно – таксите.

what funding

Относно очакваното съдържание: новини на първо място.

 

 

 

Digital Services Act и Директивата за електронната търговия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Работен документ на ЕК  за подготовката на Digital Services Act u евентуалната съдба на Директивата за електронната търговия: предстои   оценка ex post на Директивата.

 

Facebook и личните данни на потребителите: какво показва изтекла вътрешна кореспонденция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Документите, свързани с компанията Facebook, които могат да се прочетат на сайта на NBC News (7000 страници мейли, презентации, доклади, отчети, таблици) показват как лични данни са предоставяни на външни компании, разработващи приложения. Известна част – 1200 страници –  са маркирани като строго поверителни. Те са събирани във връзка с делото Six4Three v. Facebook. Компанията Six4Three съди Facebook за ограничаване на достъпа до предоставени вече данни на потребителите на Facebook.

Сред документите  има много малко доказателства, че неприкосновеността на личния живот на хората е основна грижа на Facebook. Документите  показват, че целта е да се поддържа властта на Facebook на пазара, а не  защита на потребителите, заключава NBC News.

Компанията има и други неприятности, NYT съобщава за разследване на практиките на Facebook по отношение на използването на лични данни в Калифорния и другаде.

Документите:

 

СЕМ: обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От протокола на заседанието на Съвета за електронни медии, 30 октомври 2019, т.1
Във връзка с предсрочно прекратения мандат на генералния директор на Българското национално радио, следва да бъде обявена процедура за избор на нов генерален директор.

София Владимирова направи уточнение, че в момента не се гласува процедура, тя е приета още 2016 г. от Съвета. В случая се гласува само времевата рамка за провеждането на конкурса. Очаква се визията на кандидатите върху така създалата се ситуация, техните решения, за да не се достига до подобни кризи;  да бъдат поети гаранции за нормализиране на ситуацията; да бъдат решени проблеми, които очевидно дълго време в годините, по една или друга причина, не са решавани и доведоха до ескалация на напрежението вътре в самото радио; да бъдат поети гаранции за спокойната и професионална работа на журналистите, които работят в обществения доставчик.

Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”:

  • Открива процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио.
  • Срок на подаване на документи: до 05.12.2019г.
  • Обявяване на допуснатите до процедурата кандидати: до 08.01.2020 г.
  • Обявяване на допуснатите до изслушване кандидати: до 15.01.2020 г.
  • Изслушване: 20 – 21.01.2020 г.
  • Избор на генерален директор на БНР: 22.01.2020 г.

ЕСПЧ: право на физически достъп до места и събития

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Szurovecz v. Унгария.

Европейският съд по правата на човека приема, че отказът да се предостави достъп до журналист  до  регистрационно-приемателен център за бежанци в Дебрецен, Унгария, е нарушение на правото му на свобода на изразяване по член 10 от ЕКПЧ.

Журналистическите репортажи по въпрос от значителен обществен интерес е съществена част от журналистическата работа. Новинарството, включително получаване на физически достъп до местата, където има важни събития,    е съществен компонент на разследващата журналистика.

Събирането на информация е важна подготвителна стъпка в областта на журналистиката и се намира в обхвата на защитата по чл.10 ЕКПЧ.

По теста за пропорционалност: ЕСПЧ приема, че има намеса в свободата на изразяване, че тя е била предвидена от закона и е преследвала легитимна цел за защита на личния живот на  обитателите на центъра. Въпреки това, като взема предвид значението на медиите в демократичното общество и на ролята на медиите за информиране по въпроси от значителен обществен интерес, ЕСПЧ  приема, че не е показано убедително, че  забраната за влизане е била необходима в едно демократично общество. Липсват данни и за анализ от страна на унгарските власти на баланса дали забраната е пропорционална на предвидените в закона цели.

Нарушение на член 10 ЕКПЧ.

В коментари се посочва, че има известно развитие на съдебната пректика спрямо решението Pentikäinen, според което липсва нарушение на чл.10 ЕКПЧ при арест, преследване и осъждане  на журналист,  отстранен от полицията от мястото на демонстрации, съпътствани и от насилие. Съдът тогава приема, че журналистът е  имал  и други възможности да  докладва за демонстрациите. Сега Съдът признава правото на достъп и заявява, че наличието на други алтернативни източници не погасява правото на пряк достъп до мястото на отразяваните събития, при преобладаващ обществен интерес.

Също така Съдът отново отхвърля тезата, че достъпът до информация не е  в обхвата на чл.10, а също и тезата, че държавите имат само негативно задължение  – да не възпрепятстват неоправдано достъпа, но не и активно да съдействат. 

 

bTV Media Group с нов собственик

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Инвестиционната компания PPF Group NV/ Петър Келнер  е подписала договор за придобиване на Central European Media Enterprises Ltd. в сделка на стойност $ 2,1 милиарда, включително за плащане на $ 1.1 милиарда за мажоритарния собственик  AT & T Inc.

PPF купи  Telenor ASA  в Унгария, България, Черна гора и Сърбия.

В допълнение  от Капитал:  Келнер вероятно ще е новият собственик на  bTV Media Group. Сделката не подлежи на одобрение от българския антимонополен регулатор.

В “БТВ медиа груп” като миноритарен собственик участва с 6% и рекламният и медиен консултант Красимир Гергов. Пред “Капитал” той каза, че към момента няма какво да коментира, но не отрече сделката с PPF. Гергов допълни още, че не възнамерява да се разделя с миноритарния си дял в bTV и да го продава.

Разпространението на програмите на БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Емил Кошлуков, генерален директор на БНТ,  в интервю за БНР:

Обмисляме сваляне на БНТ2 и БНТ3 от мултиплекса.

След като преди три години   прехвърли програмите  от едната на другата мрежа, сега обществената телевизия обмисля само БНТ1 да се разпространява наземно цифрово.

Законовата основа, която трябва да се взема предвид при тези решения –

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване, които са собственост на БНР и БНТ, или въз основа на договор с предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Държавата взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения.
(3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания.
(4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет.
(5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.

Разпространението е втори въпрос –  първи въпрос за обществените медии е съдържанието и услугите, които  предоставят. БНТ2 търси облика си, БНТ3 – за нея аз мога само да се позова  – през Еко  – на Сирано:   – mon panache: на шапката ми славна — разветите пера. 

Не е ясно обмисля ли се защита (Public Value Test) на промените,  вкл. на начините на предоставяне на съдържанието – като се вземат предвид новите потребителски модели –  от години можем да следим аргументацията/обосновката/ защитата на новите услуги на чужди обществени медии – напр. БиБиСи, но не и на БНТ.

 

Финансиране на БНТ и БНР 2020: нормативи и трансфери

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерският съвет е приел решение за утвърждаване на нормативи за час продукция на БНТ и на БНР.  Както е известно, размерът на държавната субсидия за двете обществени медии се определя на принцип “на час програма” по тарифа, приемана от МС.

Например за 2016 г. размерът е бил определен така:

Чл. 6. Утвърждава норматив за час програма на Българската национална телевизия за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 1628 лв.
Чл. 7. Утвърждава норматив за час програма на Българското национално радио за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 410 лв.

За 2020 намираме проект на решение и доклад на сайта на Министерството на финансите.

1. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българската национална телевизия за 2020 г. в размер 1 844 лв.
2. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българското национално радио за 2020 г. в размер 443 лв.

Проект на Решение на Министерския съвет за утвърждаване на нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Ето и прессъобщението за точката, гледана на заседанието на МС на 31 октомври:

Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Правителството утвърди нормативите за час програма на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) за 2020 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, съответно за БНТ в размер на 1 844 лв. и за БНР в размер на 443 лева. Размерите на нормативите за час програма са съобразени с достигнатия от БНТ и БНР обем /часове/, съответно телевизионна програма и радиопрограма, както и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2020 година.

Нормативите за час програма на БНР и БНТ са изготвени на база на издадените от Съвета за електронни медии лицензни за радио- и телевизионна дейност на обществените медии.

На база на утвърдените от Министерския съвет нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици, съответно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

От доклада разбираме, че предложените нормативи за час програма на БНТ и БНР са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 136 часа и радиопрограма – 97 356 часа.

Според  проекта на Закона за държавния бюджет 2020:

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2020 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

Показатели Сума
(хил. лв.)
1 2
1. Българско национално радио 47 044,9
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията 3 900,0
2. Българска национална телевизия 70 907,1
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията 6 100,0
3. Българска телеграфна агенция 5 811,4

И за мащаб – Софийският университет според проекта очаква 73 565,5 хил лв.

АЕЖ: Като партиен лидер Борисов може да отказва да говори с дадена медия, като премиер – не

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тази година федерален апелативен съд в САЩ постанови, че президентът Доналд Тръмп не може да блокира критиците си в Twitter. По-конкретно, съдът определи, че Twitter акаунтът на президента  Тръмп е “обществен форум”, където гражданите имат право да се ангажират със своите коментари, по същия начин по който имат право да го правят офлайн. Това решение има връзка с отношението между властта и медиите – и с “правото да се знае”. То все още  не е окончателно.

Още за Тръмп и “правото да се знае” – миналата година Белият дом отне акредитацията на журналиста Джим Акоста  от CNN,  съдът я върна, но Белият дом наложи ограничения на кореспондентите – да задават само по един въпрос и др., отношенията остават сложни и до днес.

Сега – към България. Премиерът Борисов заяви на телевизията бТВ “С вас не разговарям” в края на изборния ден (27 октомври). Причината била, че телевизията излъчвала хейтърски материали за кандидатите на ГЕРБ. Мнението на Борисов се превърна в официална оценка, след като ГЕРБ поиска от ЦИК да санкционира бТВ за репортажи, в които се обсъждат  проблеми в градове с кметове на ГЕРБ –  и ЦИК го направи.

Решенията 1594-МИ / 1595-МИ /  не  са окончателни, бТВ (казва, че ще) обжалва.

Мотивите на ЦИК:

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ИК не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.

Централната избирателна комисия приема, че негативни квалификации и внушения срещу даден кандидат, дори извършени по индиректен начин, в изборния ден, представлява нарушение на  разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ИК. Нарушението се изразява в излъчването на репортаж, който няма връзка с отразяването на изборния процес в изборния ден, и представлява предизборна агитация по смисъла на § 1, т. 17 ДР на ИК.

Съгласно посочената разпоредба „предизборна агитация“ е  призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. За да е налице нарушение на забраната за предизборна агитация е достатъчно да бъде направено политическо внушение и то под всякаква форма. Разпоредбата на чл.182, ал.4 ИК се намира систематически в Раздел ІІ „Предизборна агитация“, който е от глава дванадесета „Правила за провеждане на предизборна кампания“. Забраната за агитация е установена, за да се даде възможност на избирателите в спокойна атмосфера да формират свободно волята си по въпроса кой кандидат да подкрепят. При отправени  внушения и призиви за подкрепа или неподкрепа такава възможност на избирателите не може да се осигури.

ЦИК приема – както се вижда – че нарушението е излъчване  на репортаж, който няма връзка с отразяването на изборния процес в изборния ден, и представлява предизборна агитация.

Също така ЦИК в описанието на фактическата страна показва съдържанието на репортажа –

кадри от вече излъчвани материали, и по-конкретно на ранена жена, чийто съпруг изкъртил три „перки“, поставени като ограничители на ул. „Граф Игнатиев“.

Травма от перките на Графа: ЦИК намира това за индиректно внушение, следователно агитация. По логиката на ЦИК  в изборния ден се забраняват по начало репортажи  за София, които не отразяват изборния процес – макар че във всеки репортаж за днешна София е именно животът на София и софиянци – въздух, вода, деца, транспорт, строителство, услуги –  индиректно или  директно свързан с  начина, по който се управлява столицата.

Има ли право министър-председателят да откаже комуникация с определена медия поради предаване или публикация?  Не се твърди, че бТВ фабрикува или представя превратно факти, а само, че ги е показала в изборния ден.  Асоциацията на европейските журналисти публикува позиция по въпроса:

Освен партиен лидер, Борисов е и министър-председател и в това си качество няма право да отказва да говори с дадена медия. Подобен жест от ръководителя на изпълнителната власт би могъл да се приеме като явен призив за автоцензура.

Междувременно преди втория тур Борисов се появи в сутрешния блок на бТВ и “разговаря с тях”, но – доколкото случаят беше засегнат в разговора – заяви, че репортажите били в нарушение  на закона. Премиерът харесва Графа.

Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията: резултати

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията една година по-
късно: онлайн платформите представят своите доклади за самооценка
Брюксел, 29 октомври 2019 r.

Европейска комисия – Изявление

Европейската комисия публикува първите годишни доклади за самооценка на Facebook, Google, Microsoft, Mozilla, Twitter и седем европейски търговски асоциации съгласно Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията .

В докладите на подписалите Кодекса се описва постигнатото в борбата срещу дезинформацията онлайн за последната една година.

Основаният на принципа на саморегулирането Кодекс за поведение беше въведен през октомври 2018 г. и представлява съществена част от Плана за действие за борба с дезинформацията.

  •  Някои наблюдения на ЕК:
    Напредъкът обаче протича с различни темпове при различните участници и докладите не осигуряват достатъчно информация за реалното въздействие на мерките за саморегулиране, предприети през последната година, нито механизми за независим контрол.
  • Макар изборите за Европейски парламент през 2019 г. очевидно да бяха съпътствани от дезинформация, действията и ежемесечните доклади в навечерието им допринесоха за ограничаване на обхвата на намесата и подобряване на неприкосновеността на услугите, за възпрепятстване на икономическото стимулиране на дезинформацията и за осигуряване на повече
    прозрачност при политическата и тематично ориентираната реклама.
  • Въпреки това продължава да се наблюдава мащабна автоматизирана пропаганда и дезинформация и предстои още работа във всички области, обхванати от Кодекса. Не можем да приемем това положение за нова нормалност.
  • Макар че усилията на онлайн платформите и проверителите на факти намаляват вирусното разпространение на вредно съдържание чрез услугите на платформите, все още е налице неотложна необходимост онлайн платформите да установят конструктивно сътрудничество с по- широк кръг надеждни независими организации. Предоставеният до момента достъп до данни все още не отговаря на нуждите на независимите изследователи.
  • Въпреки значителните ангажименти, поети от всички подписали Кодекса,   той не е подписан от други платформи или корпоративни участници от рекламния сектор.

Основни констатации от докладите за самооценка
Подписалите Кодекса за поведение показват повишаване на прозрачността в сравнение с октомври 2018 г. Води се по-близък диалог с платформите по отношение на политиката им за борба с дезинформацията.
– Докладва се напредък по ангажиментите, наблюдавани от Комисията от януари до май 2019 г. в навечерието на изборите за Европейски парламент, но по изпълнението на ангажиментите за осигуряване на повече права на потребителите и научноизследователската общност се докладва по-малко. Осигуряването на данни и инструменти за търсене все още е епизодично и
произволно и не отговаря на потребностите на изследователите за независим контрол.
– Обхватът на действията, предприети от отделните платформи за изпълнение на ангажиментите им, се различава значително. Също така при прилагането на политиката на платформите, сътрудничеството със заинтересованите страни и чувствителността в контекста на избори продължават да се наблюдават разлики между отделните държави членки.
– Докладите предлагат информация относно политиките за прилагане на Кодекса, включително специфичните показатели на ЕС. Последователността и степента на подробност са различни.
– Представените показатели са предимно за изпълнение, напр. брой премахнати профили.

Следващи стъпки
Продължава работата по цялостната оценка на ефективността на Кодекса от страна на Комисията. В допълнение към самооценката на подписалите Кодекса, Комисията ще вземе предвид също:

информация от Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), както е предвидено в Плана за действие срещу дезинформацията.
-Оценка от външна организация, избрана от подписалите Кодекса, както е предвидено в Кодекса на поведение.
Оценката на независим консултант, ангажиран от Комисията, се очаква в началото на 2020 г.
В следващите месеци Комисията ще представи доклад за изборите за Европейски парламент през 2019 г.
На тази основа Комисията ще представи цялостната си оценка в началото на 2020 г. В случай че резултатите от Кодекса се окажат незадоволителни, Комисията може да предложи по-нататъшни мерки, включително от регулаторен характер.