Category Archives: общество

Комисията по културата и медиите на 47-то НС обсъди започване на промени в ЗРТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Народното събрание има вече видеоархив за пленарните заседания и за заседания на комисиите. Това е голяма крачка напред, прави много по-прозрачна работата на народните представители.

Вчера се състоя заседание на парламентарната комисия по културата и медиите ( решили са да е по, не за). Ето съставът й, на най-горния ред е ръководството.

Ето видеозапис от заседанието, втора точка е Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията, от 55-тата минута.  Има и аудио, което е два часа, а видеото е час и 20 минути, неясно къде са тези 40 минути.

Обсъждането за започване на промени започна председателят на комисията Йорданов (ИТН), който каза , че СЕМ трябва да се преструктурира или направо да се закрие, ако ще правим друг орган. БНТ се управлява по безумен начин, една вакханалия на глупаво взетите решения.

Един орган, който е паразитен и не върши абсолютно никаква работа, се включи заместник.председателят Симов (БСП). Докладът му е пълен с регулаторни тъпотии, а чрез глобите може да действа като репресивен орган. Това не работи. Дали орган като СЕМ да съществува, един политически орган.

По-нататък член на комисията заяви, че по време на кампания доставчиците имат задължения и пренесе разговора в Изборния закон и Закона за депозиране на печатни издания, като продължаваше да се позовава на ЗРТ. Няма дефиниция за медия, каза друг член. Да се придържаме към практицизма, а не само да влизаме в дефиниции, каза председателят. Дефиниции на едно и на друго няма да го позволя.

Тома Биков (ГЕРБ): Няма да ви пречим. Сменете СЕМ. Сменете генералния директор на БНТ, ако искате и на БНР. Правете каквото искате, ако искате сложете ваш член директор на БНТ. Няма да ви пречим, няма да участваме. Пожелавам ви успех и отивам да пия едно вино.

Трябва да сме наясно, че тоя закон не става и  СЕМ е отвратителен орган и няма какво да се крием зад някакви красиви фрази, обобщи председателят в края на заседанието. Аз се ангажирам с колегите да подготвим промени.

Това е то започването, което се обсъжда според заглавието на точката – председателят заяви откъде ще се вземе текстът.   ИТН ще подготви промените.

Кой по-точно  – предстои да видим.

Това са законодателите, толкова графично отчетливо е всичко, че няма какво да се коментира.

Или отделно ще напиша.

Но какъв е смисълът от цялата работа, ако ще се действа като тези, на чието място  – и чието отрицание уж –  си.

Консерваторите: Край за БиБиСи, каквато я познавате

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърката на културата на Обединеното кралство Надин Дорис е обявила  двегодишно замразяване на таксите, с които се финансира компанията (корпорацията) БиБиСи. Напрегнатите преговори между правителството и БиБиСи за годишната такса до края на 2027 г. са приключили, като таксата остава  £159 за следващите две години. Постъпленията от такси в момента са 3,2 милиарда британски лири годишно. 

 Кралската  харта е в сила  до 31 декември 2027 г. Ако консерваторите  са на власт към този момент, таксата вероятно ще бъде заменена от нов модел на финансиране. Аргументите са, че „новото поколение (19 – 34) гледат YouTube, Netflix и видео  по заявка – те не гледат БиБиСи и не трябва да бъдат принуждавани да плащат за това”.

Дейли Мейл рядко е за цитиране, нито сега, но все пак един цитат – “Войната за бъдещето на БиБиСи изправя една жена от работническата класа, израснала в общински имот, срещу сърцето на британския либерален елит.” Надин Дорис  вярва, че миграцията на зрителите към абонаментни услуги като Netflix прави премахването на  таксата неизбежно, когато изтече срокът на действие на настоящата Кралска харта.

“Oбществеността трябва да се подготви, че БиБиСи ще предоставя по-малко висококачествена драма и спортно отразяване, по-евтини предавания и потенциално ще прекрати някои програми или услуги напълно. Това от своя страна може да подкопае подкрепата за БиБиСи, ако обществеността вече не чувства, че получава стойност за парите си”, пише The Guardian.

Новината в българските медии (това заслужава да стане постоянна рубрика):

Българското национално радио е отразило новината. Логично: засяга ги динамиката на финансирането на обществените медии. Не че БНТ не ги засяга, но там търсачката не открива подобно съобщение. В публикацията БНР нарича таксата така наречената “такса за лиценз” и говорят за край на лиценза през 2027 година. Какъв е този лиценз остава неясно.

БТА превежда буквално – лицензионна такса.

По-добре е Факти.бг, обяснили са “британците плащат годишна такса, с която обществената медийна компания реализира своята програма. Най-често тя се формира според икономическата реалност.”

И Актуално.ком са обяснили, само че погрешно – “Тази такса се събира от всички домакинства, които ползват телевизия във Великобритания.”

Министър-председателят: Събираме информация за финансирането на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По повод телефонното обаждане на PR-а на “Продължаваме промяната” в телевизионно предаване (интервю на Мария Цънцарова в бТВ) и изразено несъгласие със задаваните въпроси в него Кирил Петков подчерта, че властта не трябва да търси сметка на никого в медиите. “Искам всички медии да се чувстват свободни. И искам да събера цялата информация за финансирането на медиите”, посочи Петков. Той допълни, че такива данни вече се събират и ще бъдат публично съобщени.

Източник Дневник

ГЕРБ съди Бойко Рашков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ГЕРБ съди Бойко Рашков за 100 хил. лева заради изявления, се казва в публикация на Дневник. Повод е изказването на министъра на вътрешните работи, че “Между 30 и 40% от 80 млн. лв., отделени за лот 5 на магистралата, са отклонявани за представители ГЕРБ”.

Нападнати екипи на БТВ по време на протестите, организирани от ПП Възраждане

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По време на протестите, организирани от Възраждане, срещу въвеждането на зелените сертификати, са нападнати екипи на БТВ.  

Публикувана е Позиция на СЕМ:

13 Януари 2022 Относно посегателството върху екипа на БТВ

Съветът за електронни медии със загриженост отчита поредното посегателство срещу репортери по време на упражняване на професионалните им задължения.
Проявата на всяка физическа и вербална агресия срещу медиите е равнозначна на погазване на правото на информация на обществото.
СЕМ призовава към зачитане на личната неприкосновеност, свободата на журналистите и тяхното човешко достойнство. Съветът подчертава, че насилието над медиите е атака срещу постиженията на демокрацията.

Репортери без граници: Тревожни случаи на SLAPP и свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В публикация в Дневник с автор Лора Филева под заглавие Репортери без граници” иска защитата на журналистите от съдебен тормоз да се уреди в закон  се казва:

Новото управление на България  да приеме законодателство, което да защитава медиите от съдебни дела и преследване. Това се разбира от позиция на международната организация “Репортери без граници”, с която се осъжда съдебният тормоз над разследващия журналист Борис Митов и сайта “Биволъ”. По казуса от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) призовава ДАНС, МВР, Инспектората на ВСС, прокуратурата да публикуват всички материали, които те имат за ищеца Светлин Михайлов, който сега е съдия в Софийския апелативен съд, пред който може да бъде обжалвано осъдителното решение на СГС. От организацията смятат, че решението е репресия.

“Тази осъдителна присъда може да създаде опасен прецедент за свободата на печата в България. Непропорционалният размер на обезщетението, което журналистите бяха осъдени да платят, може да има смразяващ ефект върху медиите, които отразяват въпроси от обществен интерес”, казва Павол Шалай, ръководител на отдела на “Репортери без граници” за Европейския съюз и Балканите, цитиран в позицията. От организацията настояват Софийският апелативен съд да отмени осъдителното решение и призовават за нормативна уредба.

РБГ припомня още, че през декември инвестиционната компания “Еврохолд” заведе дело за клевета срещу сайта “Биволъ”, който публикува няколко материала за твърдяни спорни методи за набиране на средства. “Делото е едва в начална фаза, но зашеметяващият размер на исканото обезщетение – равностойността на 500 000 евро – би представлявал екзистенциална заплаха за тази медия, ако искът бъде уважен.

От организацията призовават новата управляваща коалиция да се противопостави на честото използване на SLAPP (Strategic Lawsuits Against Public Participation), които имат за цел да ограничат свободата на изразяване, като въвлекат медии или отделни лица в скъпоструващи съдебни производства, които те рядко могат да си позволят.

“Новата управляваща коалиция трябва да приеме конкретните препоръки, предложени от “Репортери без граници” през март 2021 г., за да защити свободата на печата в България и “да насърчи приемането на силно национално и европейско законодателство, което да допълни тези препоръки, за да защити журналистите от SLAPP”.

Пълният текст на публикацията в Дневник може да се види, ако последвате препратката по-горе.

Оригиналната публикация на Репортери без граници

Заснемане при изразено несъгласие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно решение на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение,   от 2021 г. е посветено на намесата в правото на личен живот чрез заснемане/филмиране при изразено несъгласие на лицето.

Подадена е касационна жалба от ищеца В. П. К. – с юридическа правоспособност срещу решение № 5661/24.07.2019 г., постановено по в.гр.дело № 2137/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 261247/07.11.2017 г. по гр.дело № 24476/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „БТВ Медиа Груп” ЕАД иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от 7000 лв., предявен като частичен иск от общ размер от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията на ищеца.

Налице е първо, заснемане със скрита зад стената камера  и второ, излъчване  въпреки изричното несъгласие на лицето, в сутрешния блок на бТВ.

ВКС:

Съгласно чл.32,ал.2 от КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Забраната, предвидена в чл.32,ал.2 от КРБ, не е абсолютна, тъй като може да се дерогира със закон.

В практиката на Съда на Европейския съюз се приема, че образът на дадено лице, заснето с камера, представлява „лични данни” по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46 , доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице ( решение по C-212/13 , т. 22).
Понятието „обработване”/обработване на лични данни/ според чл.4,т.2 от Посочения регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. е определено като всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Съдът на Европейския съюз приема, че в рамките на системата за видеонаблюдение видеозапис на лица, записан върху устройство за дългосрочно съхранение, а именно твърдия диск на тази система, представлява, в съответствие с член 2, буква б ) и член 3, параграф 1 от Директива 95/46 , обработване на лични данни с автоматизирани средства ( решение C-212/13 , т. 23 и 25).

Съгласно чл.25з, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот – като не се прилагат чл. 6 , 9 , 10 , 30 , 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679 , както и чл. 25в – т.1. Текстовете на чл.25з ЗЗЛД са в сила от 02.03.2019 г. и са приети в изпълнение разпоредбите на чл. 85 от Регламент /ЕС 2016/679 , параграф 1, който предвижда, че държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

Под „зачитане неприкосновеността на личния живот” следва да се разбира наличие на баланс на двете равностойни основни права – правото на неприкосновеност на личния живот, елемент от което е правото на защита на личните данни и свободата на изразяване и правото на информация. Преценката за това дали е налице журналистическа цел и баланс на посочените две основни права е конкретна за всеки отделен случай, с оглед на установените обстоятелства.

Заснемането на видеоматериал/филмирането/ с участието на ищеца е извършено в период от време, през който е бил подсъдим по наказателно дело. То е противоправно,  въпреки че 1) заснетият видеоматериал  е част от няколко репортажа по тема от голям обществен интерес, какъвто е сексуалното посегателство върху непълнолетни и е израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, и правото да се търси, получава и разпространява информация, поради което не е налице противоправно деяние, 2) че ищецът е държавен служител и публична личност, с оглед на което правото на личен живот е по-силно ограничено за сметка на обществения интерес към лицето.

С разпоредбите на чл.31,ал.3 от КРБ е установена презумпция за невиновност на обвиняемия. Съгласно цитирания текст обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Тази презумпция е регламентирана и в чл.16 от Наказателно процесуалния кодекс. Установената презумпция за невиновност с КРБ и НПК може да бъде опровергана само с влязла в сила осъдителна присъда по отношение на конкретното лице. До постановяване на влязла в сила осъдителна присъда спрямо ищеца, същият е невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.158а,ал.1 НК и като такъв следва да бъде третиран от всички правни субекти – физически лица, държавни органи, включително и от журналистите.

Не са налице данни по делото заснемането на ищеца да е извършено при наличие на изключения, предвидени в закон, в които е дерогирана забраната по чл.32,ал.2 КРБ. Разпоредбите на чл.25з,ал.1 ЗЗЛД са неприложими, тъй като са влезли в сила на 02.03.2019 г. след извършване на процесното деяние и излъчване на видеоматериала на 02.05.2011 г.

Решението :

Осъжда „БТВ Медия Груп” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на В. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица],вх.А, ап.3 на основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД сумата от 1000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от заснемане на видеоматериал с участие на ищеца, при изразено изрично несъгласие за заснемането и излъчване на видеоматериала в предаването „Тази сутрин” на 02.05.2011 г. на програма „БТВ”, излъчвана от „БТВ Медиа Груп” ЕАД,

Цвета Караянчева осъдена за неверни твърдения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бившата председателка на Народното събрание Цвета Караянчева (ГЕРБ) трябва да плати на всекиго от тримата от „Отровното трио“ по 1000 лв., постанови Софийския градски съд. Това е частичен иск от 10 000 лв., така че когато спечелят окончателно, те ще могат да заведат ново дело за по 10 000 лв., по което вече ще е доказано, че има причинена вреда.

Всеки от „Отровното трио“( Николай Хаджигенов, Арман Бабикян и проф. Велислав Минеков) е завел  дело срещу Цвета Караянчева заради нейно интервю от 11.09.2020 г., по време на антиправителствените протести, когато в предаването „Лице в лице“ по bTV Караянчева казва:

  • „Олигарси, които финансират онази част от протеста, като „Отровното трио“;
  • „Мафия, която финансира протестите“;
  • „въоръжен протест“; „На протеста са хвърчали бутилки със запалителна течност“.

Защитата на Цвета Караянчева  – 1) че изказванията й не са обидни, нито клеветнически; 2)   че са публични фигури с нисък праг на защита; 3) че това е оценка, а не твърдение за факт.

В мотивите си съдия Кристиян Трендафилов намира – обратно – че става дума за твърдения за факт.

„Още на протестите през 2020 г. обещахме, че сумата, която спечелим по това дело, ще дарим на детската онкохематология в София“, казва адв. Николай Хаджигенов.

Когато намеря решението онлайн, ще има достъп до него тук.

ЕСПЧ: Законовите стандарти за подслушване и проследяване на съобщенията в България не съответстват на изискванията на ЕКПЧ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 11 януари 2022 г. стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Ekimdzhiev and Others v. Bulgaria , заведено от адвокатите Екимджиев и Кашъмов, както и от две неправителствени организации, по повод законовите стандарти за подслушване и проследяване в България. Решението  съдържа два раздела.

СРС

Според жалбата представата за националната сигурност, както се разбира в България, е твърде неясна, и допуска дори законни политически дейности от опозицията да се разглеждат като достатъчни основания за наблюдение.  Клаузата, разрешаваща наблюдение без предварително съдебно разрешение в спешни случаи, допуска злоупотреби. Броят на органите, които биха могли да поискат наблюдение извън рамките на вече висящо наказателно производство, нараства. Органите по наказателно преследване биха могли да осъществят наблюдение  и разкриване без надлежно основание, напр.  по инициатива на главния прокурор е оповестен  прихванат разговор между президента на Републиката  и командващия  ВВС (279-282).

Съдът, за да прецени съответствието с чл.8 ЕКПЧ, разглежда:

  • достъпност на нормативната уредба (296 и сл.)
  • основанията за поставяне под наблюдение  (298-304)
  • продължителност (305)
  • процедури за поставяне под наблюдение (306 и сл.)
  • процедури за съхранение, достъп до, разглеждане, използване, съобщаване и унищожаване на данни от наблюдение (324 и сл.)
  • независимост на надзорните органи и възможности за ефективен публичен контрол. (334 и сл.) – и тук ЕСПЧ констатира, че
    • 337.  Съдията, издал заповедта за наблюдение, не е в състояние да осигури ефективен надзор.
    • 338-347 Националното бюро за контрол и парламентарната комисия, заедно със съдията,  са система за наблюдение, която не изглежда способна да предоставя ефективни гаранции срещу злоупотребяваща наблюдение.

Изводи (356-359):

Констатира се подобрение в сравнение с 2007, но законите все още не достигат минималните гаранции срещу произвола и злоупотребите, изисквани съгласно член 8 от Конвенцията в следните отношения:

а) вътрешните правила, регулиращи съхранението и унищожаването на материали, получени чрез наблюдение, не са станали достъпни за обществеността;

б) терминът “обекти” в раздел 12, параграф 1 от Закона от 1997 г. не е определен по начин, така че да гарантира, че не може да служи като основа за безразборно наблюдение;

в) прекомерната продължителност на първоначалното разрешение за наблюдение по съображения, свързани с националната сигурност – две години – значително отслабва съдебния контрол, на който е подложено това наблюдение;

г) процедурата за издаване на разрешение, тъй като действа на практика, не е в състояние да гарантира, че наблюдението се прибягва само когато е “необходимо в демократично общество;

д) законоустановените разпоредби, уреждащи съхраняването, достъпа, разглеждането, използването, съобщаването и унищожаването на данните от наблюдението не са достатъчна гаранция;

е) системата за надзор, както е организирана понастоящем, не отговаря на изискванията за достатъчна независимост, компетентност и правомощия;

ж) договореностите за уведомяване са твърде тесни;

з) специалното средство за защита, вземане по раздел 2, параграф 1, точка 7 от Закона от 1988 г., не е достъпно на практика при всички възможни сценарии, не гарантира разглеждане на обосновката на всеки екземпляр на наблюдение (чрез позоваване на основателно подозрение и пропорционалност), не е отворен за юридически лица, и е ограничен по отношение на налично облекчение.

От това следва, че българските закони, уреждащи тайното наблюдение, не отговарят напълно на изискването за “качество на правото” и са неспособни да запазят “намесата”, свързана със системата за тайно наблюдение в България, към това, което е “необходимо в едно демократично общество”. Следователно е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

Трафични данни

В отделен раздел се анализира състоянието на системата за запазване и последващ достъп до  трафични данни и съответствието на уредбата с ЕКПЧ.

Изводи (419 и сл.)

Въпреки че законите, уреждащи запазването на трафични данни  и последващият   достъп от органите са значително подобрени, след като Конституционният съд ги разгледа през 2015 г. след решението на СЕС по дело Digital Rights Ireland и др., тези закони все още не достигат минималните гаранции срещу произвола и злоупотребите, изисквани съгласно член 8 от Конвенцията в следните  отношения:

а) процедурата за издаване на разрешение не изглежда в състояние да гарантира, че запазените данни за съобщенията са достъпни от органите единствено когато това е “необходимо в едно демократично общество”;

б) не са определени ясни срокове за унищожаване на данните, до които имат достъп органите в хода на наказателното производство;

в) не съществуват общодостъпни правила относно съхраняването, достъпа, разглеждането, използването, съобщаването и унищожаването на съобщителни данни, до които има достъп органите;

г) системата за надзор, както е организирана понастоящем, не изглежда способна ефективно да проверява злоупотребите;

д) договореностите за уведомяване, както функционират понастоящем, са твърде тесни;

е) не изглежда, че е налице ефективно средство за защита.

От това следва, че тези закони не отговарят напълно на изискването за  качество на правото  и са неспособни да гарантират съответствието на  намесата, свързана със системата за запазване и достъп до  данни в България  с  “необходимото в едно демократично общество”.

Следователно е налице нарушение и на член 8 от Конвенцията в това отношение.

Да не пропусна да  ви поканя да видите решението само по себе си, структурата и аргументацията. Съдържанието в началото.  Има решения и решения – това е от тези, които са в основата на стандартите по чл.8.

Съдия Йонко Грозев е в състава.

Едно много уместно и навременно интервю на Дневник/Светлана Георгиева  с Александър Кашъмов – както по повод това решение, така и по повод решението на СГС срещу Борис Митов.

Може ли журналист да каже за съдия, че е скандален

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Авторитетът на съда е ценност и тя трябва да бъде защитавана.

Но от това не следва, че критични твърдения за съдия са недопустими.

В края на годината медиите посочиха, че съдия Даниела Попова от СГС е постановила решение  по дело, заведено от бившия   председател на СГС Светлин Михайлов срещу журналиста Борис Митов, сайта Медиапул и главната му редакторка Стояна Георгиева, според което  те са осъдени  на  рекордното  обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски. Повод за делото са четири публикации  с автор  Борис Митов, отнасящи се до  съдия  Светлин Михайлов и кандидатурата му за председател на  СГС:

  • „Градските съдии не подкрепят Светлин Михайлов за нов управленски мандат“;
  • „Градският съд поиска за шеф неопетнен съдия, а не скандален милионер. На ход е ВСС“;
  • „Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имуществото си“ и
  • Светлин Михайлов влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“.

Делото е гражданско, претендират се вреди, настъпили в резултат на изготвени от журналиста и публикувани в собствения и поддържан от останалите ответници електронен сайт статии, в които според съдия Михайлов се съдържат факти, уронващи престижа и доброто му име.

Решението

Преди всичко прави впечатление, че  в  решението липсва  позоваване на практиката на ЕСПЧ, в частност  на разработената концепция на ЕСПЧ за отговорна журналистика, засягаща именно въпроса за отговорността на журналиста при критика. Има последователно прилагани от ЕСПЧ критерии  – вж решение  Bédat срещу Швейцария:

защитата, предоставена от чл. 10 ЕКПЧ  на журналистите във връзка с информирането по въпроси от общ интерес е с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа за осигуряване на надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (§58).

Направо удивително е, че –  доколкото говори за ограниченията на свободата на изразяване, съдът не прилага установените международни стандарти, за да определи  – вж Halldorsson v. Iceland  (§37 – 39)  –   справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване:

Тъй като многократно е трябвало да разглежда спорове, изискващи оценка на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване, Съдът е разработил общи принципи, произтичащи от богата съдебна практика в тази  област. [39].

Критериите, които са от значение за балансирането на правото на свобода на изразяване срещу правото на зачитане на личния живот, са inter alia: приносът към дебатите от общ интерес; колко добре е известно заинтересованото лице и какъв е предметът на публикацията; предишното му поведение; метода за получаване на информацията и нейната достоверност; съдържанието, формата и последствията от публикацията; строгостта на наложената санкция (вж. например Axel Springer AG срещу Германия и Von Hannover срещу Германия (№ 2 ).

Според решението “съдията безспорно е публична личност”:  “Безспорно е по делото, че ищецът е публична личност, при което границите на допустимата критика по отношение на него са по-широки (…) Това е правилно заключение, подкрепено от практиката на ЕСПЧ.

Според решението границите на критика са по-широки при определени условия, които в случая според съда не били налице – а) обществен интерес и б) информацията да не е невярна.  Може да се твърди обратното: налице са.

    • а)   Съвършено безпочвено е заключението, че  “От съдържанието на всички статии е видно, че целта им е не да бъде огласена обществена информация, важна за обществото /в случая изборът на нов председател на най-големия окръжен съд в страната/, а привличане на вниманието на читателите и повишаване на интереса им към сайта чрез опозоряване личността на ищеца.”  Това е необоснован и неправилен извод. ЕСПЧ в практиката си сочи, че по начало нищо не предполага,  че твърденията на журналист  са   направени с други мотиви, а не добросъвестно  до доказване на обратнотовж Ghiulfer Predescu v. Romania.
    • б)  В самото решение  съдът твърди, че “верните факти относно работата на ищеца по значими съдебни производства са поднесени като „скандал след скандал” (…) По този начин   (“верните факти”) съдът потвърждава тезата на защитата, че твърденията имат фактическа основа – което според практиката на ЕСПЧ е основният критерий при оценката на критичните публикации.

Според решението налице е обида, а   “за да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които са  неприлични, вулгарни и цинични. Следователно, обидата е унизяващо отнасяне към някого, какъвто е настоящия случай.” Всеки читател би могъл да се увери, че в посочените четири публикации няма нищо вулгарно и цинично.

Решението е обжалвано.

Надявам се следващата инстанция  да вземе  предвид, че:

  1. Статиите се отнасят до публична личност – според практиката на ЕСПЧ публичните личности имат  нисък праг на защита и  по отношение на тях има широки граници на допустима критика;
  2. Обществен интерес:   обсъждат се  обстоятелства, важни за дейността на ищеца като  евентуален председател на СГС;
  3. Политическо  слово:   ЕСПЧ прилага широко разбиране за политическо слово, а дебатите за избор на председател на демократична институция  са политическо слово, което се ползва с най-висока степен на защита.  По отношение на политическото слово на още по-голямо основание важи позицията на ЕСПЧ, че  свободата на изразяване е приложима и към  публикации, която  обиждат, шокират или смущават;
  4. Публикациите съдържат твърдения за факти и оценъчни съждения, основани на верни факти  и обстоятелства, описани в предходни публикации в други медии и от други журналисти, съдържащи се в протоколи от заседания на ВСС, протоколи от ОС на съдиите в СГС и официални сайтове на държавни институции; налице е добросъвестно отношение към източниците според изискванията на отговорната журналистика – вж по този въпрос решение Fuchsmann v. Germany, в което ЕСПЧ приема,  че публикацията има достатъчна фактическа основа – основен  източник на изявленията  е вътрешен доклад на ФБР, подкрепен от други доклади,  журналистът е основал своите статии на достатъчно надеждни източници, при това не само на въпросния доклад. Той е действал в съответствие с журналистическите стандарти за работа с източници и се ползва от защитата на ЕКПЧ:

Съгласно чл.10, параграф 2   свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC], № 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78, ЕКПЧ 2004-XI). [§42]

5. Липса на вулгарни и цинични изказвания;

6.  и да не говорим за непропорционалността на намесата – защото преди да стигнем до въпроса за пропорционалността, би трябвало да стигнем до извода, че намесата не е необходима в едно демократично общество –

и да постанови справедливо решение.