Category Archives: общество

Контракоментар за медийното законодателство и цифровите права по време на пандемия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Асен Генов говорихме онлайн по медийни теми и за медийното законодателство, доста дълъг контракоментар се получи за законопроектите срещу дезинформацията, за извънредното положение, за отговорността онлайн, накрая до подслушването, проследяването  – и ще има ли край. Това беше през март, след президентското вето – оттогава ситуацията се променя бързо.

Асен е приготвил текста  за Medium   в четири части – ето ги:

Проф. Нели Огнянова за медийното законодателство и свободата на словото у нас (първа част) – medium.com :  Защо пропадането на България във всички рейтинги по свобода съвпада с периода на членство в Европейския съюз?

Проф. Нели Огнянова — извънредните медийни законодателни мерки (част 2) –  medium.com: За репресивните законодателни идеи на политиците в условията на извънредно положение и корените на тези идеи

Проф. Нели Огнянова за опитите да се ограничи свободата на словото в България (част 3) – medium.com:  За идеите на българските политици да ограничат свободата на словото и влияние върху медийната свобода

Проф. Нели Огнянова за свободата на словото: трябва да внимаваме и да сме будни (част 4) – medium.com: Без да влизаме в лексиката на политици и висши държавни служители, които използват момента за да поддържат култура на страха с апокалиптични прогнози –  трябва да внимаваме какви мерки се въвеждат и да сме будни

Европейската комисия одобри продажбата на БТК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От новините, които остават на втори план по време на пандемия – източник  Капитал

Европейската комисия обяви, че е одобрила продажбата на най-големия български телеком БТК на регионалната медийна компания United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners.

United е създадена от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г. като малък кабелен оператор. Той и до момента е миноритарен акционер с дял от около 20%. През годините групата минава през различни финансови инвеститори. BC Partners влезе в нея през миналата година, като придоби мажоритарен дял от малко над 50%. Продавачът тогава запази миноритарен дял, а остатъчна малка инвестиция има и ЕБВР. Компанията има кабелни доставчици, сателитна мрежа, рекламен бизнес, а произвежда и съдържание с редица телевизионни канали.

Шести пореден собственик

Досегашният собственик на БТК беше консорциум, воден от Спас Русев, който влезе в компанията преди четири години. Продавач беше руската ВТБ, която влезе във владение на телекома, тъй като той беше обезпечение по отпуснат от нея мостов заем за предишното му придобиване – от компании, контролирани от Цветан Василев, който след затварянето на КТБ се оказа без възможност да бъде обслужван. Тогава след търг за купувач срещу 330 млн. евро беше избран Viva Telecom (Luxembourg). В него при сделката Спас Русев влезе с 46% дял, 20% минус 1 глас отидоха за ВТБ, 19% за “Делта кепитъл инвестмънтс” (контролирано от българските мениджъри на ВТБ, братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас е за бившите кредитори. Освен това руската ВТБ осигури и голяма част от дълговото финансиране за сделката – 240 млн. евро.

Грешки в телевизионните уроци по БНТ2

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Учителите с видео уроци по БНТ2 са отчайващи. Всеки път виждам грешки. Как са завършили висше образование тези хора? Най-очевидни грешки има по български и по история. Как са си взели изпитите в университета?

Изобщо знаем ли какво е нивото на учителите в България, или си пращаме децата ей-така, някой да ги гледа половин ден?

Нещо от преди малко — през 1453г. Константинопол е превзет и преименуван на Истанбул… Грешно – името Константинопол се запазва през целия османски период и е сменено чак в началото на 20в. Нещо повече, самото име Истанбул е започнало да се използва, за да се “отдалечи” от османското наследство. А и произходът на името “Истанбул” е гръцки, а не турски. Значи “към града”, защото Градът в тази част на света е именно Константинопол.

Друго, което си спомням – показва се снимка на цар Борис III и се пита “коя историческа личност е изобразена”, а възможните отговори са три – 1. цар Фердинанд, 2. цар Борис III и 3. цар Александър I Батенберг… Грешно – Александър не е цар! Има цар с име Александър от този период, но той е руският цар. По-точно цар на Полша и император на Русия. Човек, с когото нашият княз Александър I е имал големи проблеми, довели накрая косвено до абдикацията му.

Как е възможно да си завършил история и да не знаеш, че Александър I Български (с фамилно име фон Батенберг) е княз (принц), а не цар?

Още нещо, от оня ден – в урок за най-новата ни история се казва, че след 9 септември 1944г. идва комунизмът и т.н., учителката рисува мисловна карта на дъската и разказва какви права се отнемат и т.н. и изведнъж казва, че Тодор Живков управлява България от 9 септември 1944г. до 10 ноември 1989г. Тук даже не знам какво да кажа, това сигурно и самите деца знаят, че не е вярно. После при резюмето на урока го повтаря, тоест не е грешка на езика. Бях си записал името и училището на тази учителка, но реших да не го пиша тук.

Учителите по български език постоянно бъркат “в” и “във”, “с” и “със”, редовно има неправилна употреба на пълен и непълен определителен член… Ужасно е учител да ти преподава граматика и да казва “напишемЕ“, “покажемЕ“… Даже не съм се опитвал да следя дали не правят други грешки, само тези са достатъчни, за да ме откажат и да им покажат нивото.

Пак казвам – това са хора, които са завършили висше образование. В България. Най-вероятно в СУ. Как са си взели изпитите? Някой в цялата система трябва да се засрами, но не знам кой точно и кой най-много.

Хубавото от всичко това е, че виждаме какво е нивото на учителите ни. Доскоро те просто си преподаваха затворени в сигурното пространство на часа си, където никой не може да види, ако грешат и където спокойно лежат на авторитета си. Но най-доброто за един преподавател е да има видимост и конкуренция. Навремето, след промените в СУ, аз бях много “за” въвеждане най-вече и най-бързо на паралелни курсове. Това значи двама (или повече) преподаватели да преподават един и същи предмет, да са в конкуренция и този, който не може да задържи интереса на студентите и няма посещения на лекциите си, да отпада.

ЕСПЧ: политическо слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Tête v. France.

Жалбоподателят Etienne Tête е френски гражданин,   адвокат и общински съветник в Лион.  OL Group  иска разрешение за изграждането на нов футболен стадион в предградията на Лион, известен като “OL Land”. Г-н Tête  се противопоставя  на проекта и пише писмо относно проекта до френския орган за финансовите пазари (AMF) . AMF не предприема  никакви административни или съдебни действия в отговор на писмото, но директорът на OL Group  успява да осъди адвоката за засягане на доброто име.

ЕСПЧ:   Санкцията на г-н Tête   заради откритото писмо  до президента на AMF представлява намеса в упражняването на неговата свобода на изразяване. Намесата е била предписана от закона (НК),  има законна  цел за защита на доброто име. Но дали е необходима и пропорционална?

Според ЕСПЧ френските съдилища не са извършили балансиране между правото на г-н Tête на свобода на изразяване и правото на изпълнителния директор на OL Group на личен живот и добро име.   Писмото е написано в контекст, в който член 10 от Конвенцията изисква  високо ниво на защита на правото на свобода на изразяване:

  • въпрос от обществен интерес, политическо слово – засяга голям инфраструктурен проект,  свързан с  публични  разходи със  значително въздействие върху околната среда, обект на широко обсъждане на местно ниво. 
  •  в откритото писмо на г-н Tête е използван въпрос, а не твърдение за факт.

Наложената санкция от 3000 евро и разходите от 10 000 евро имат смразяващ ефект.

Съдът не е убеден, че намесата в упражняването на  свободата на изразяване е била пропорционална на преследваната легитимна цел.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

 

ЕСПЧ: Пендов срещу България, нарушение на свободата на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 26 март 2020 стана известно решението по делото Пендов срещу България.

 През 2010 г. издателство се оплаква в полицията, че книга е  публикувана онлайн в нарушение на авторското право – за което се твърди, че е престъпление по член 172а от Наказателния кодекс.  След заявление на полицията е издадена заповед за обиск и претърсването на помещенията, където се съхранява сървърът на жалбоподателя.  Служителите изземат сървъра. 

Жалбоподателят подава в Софийската районна прокуратура искане за връщане на  сървъра – и така се стига до Страсбург Събитията са от 2010 г.

Протокол 1, чл.1

Сървърът частично е хоствал уебсайт, заподозрян в нарушение на авторски права, липсват подробности в тази посока. След изземването сървърът е задържан за повече от седем месеца. “Горните съображения – фактът, че сървърът на жалбоподателя никога не е проверяван за целите на наказателното разследване, което не е насочено срещу жалбоподателя, а срещу трети лица, възможността за копиране на необходимата информация, значението на сървъра за професионалната дейност на жалбоподателя, както и частичното бездействие на районната прокуратура в София – означават, че задържането на сървъра на жалбоподателя между 21 юни 2010 г. и 8 февруари 2011 г. е било непропорционално. Така националните органи не  постигат необходимия справедлив баланс между легитимната цел, преследвана по делото, и правата на жалбоподателя” (50)  –  нарушение на член 1 от Протокол № 1.

 Член 10 от Конвенцията

Има ли намеса  в свободата на изразяване?

52. Съдът прие, че „[i] с оглед на неговата достъпност и способността му да съхранява и комуникира огромно количество информация, Интернет играе важна роля за подобряване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информация като цяло. ”(Вж. Times Newspapers Ltd срещу Обединеното кралство (№ 1 и 2), № 3002/03 и 23676/03, § 27, ЕСПЧ 2009, и Ahmet Yıldırım срещу Турция, № 3111/10, § 48 , ЕСПЧ 2012).

53. Съдът прие, че член 10 гарантира свободата на изразяване на „всеки“.  […] Освен това   се прилага не само за съдържанието на информация, но и за средствата за разпространение, тъй като всяко ограничение, наложено върху средствата, препятства  правото на получаване и разпространение на информация (вж. Ahmet Yıldırım, цитиран по-горе, § 50 с допълнителни позовавания).

54. Уебсайтът на жалбоподателя, посветен на японската аниме култура, представлява средство за упражняване на свободата на изразяване.

58. […] Ограничената функционалност на уебсайта на жалбоподателя […]   се дължи на действията на органите на прокуратурата, които задържат за дълго време сървъра, хостващ този уебсайт. Въпреки че тези мерки не са насочени срещу спорния уебсайт, който не е  обект на разследване, нито има  твърдения, че е нарушил закона, мерките на властите водят до действителни  ограничения.

Следователно   е имало намеса от страна на публичен орган в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване

Пропорционална ли е намесата?

66. […] задържането на сървъра на жалбоподателя в наказателното производство е  ненужно за целите на разследването и   за определен период от време прокуратурата не полага усилия да коригира последиците от своите действия върху свободата  на изразяване .

67. Горното означава, че намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, както е дефинирано по-горе, не е мярка, пропорционална на легитимните цели. Следователно тя не е „необходима в демократичното общество“, както се изисква съгласно член 10 от Конвенцията.

Нарушение на чл.10.

В делото и в решението не се обсъжда Читанка, но това са действия на полицията срещу Читанка. Бегло се споменава за легитимна цел на претърсването на помещението.

 

ЕСПЧ: право на достъп до информация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по делото   Studio Monitori and Others v. Georgia.

Жалбоподатели са неправителствена организация, адвокат  и журналист.  От името на организацията журналистът иска достъп до  наказателно дело, в което се съдържа класифицирана информация. Пред  национален съд   журналистът заявява, че иска да създаде правен прецедент, който да признае правото на неограничен достъп до информация от обществен интерес.   Според съда това не е възможно. По подобен начин не се удовлетворява искане на адвоката за достъп до наказателни дела.

Решението на ЕСПЧ

Според ЕСПЧ член 10 от ЕКПЧ „не предоставя на физическото лице право на достъп до информация, държана от публичен орган, нито задължава правителството да предоставя такава информация на физическото лице. Такова право или задължение обаче може да възникне  при обстоятелства, при които достъпът до информация е от съществено значение за упражняването на правото на свобода на изразяване на индивида “.

В случая търсеният достъп от НПО и журналист до съответните материали по наказателното дело „не е от съществено значение за ефективното упражняване на правото на свобода на изразяване“.

Съдът припомня и   изискването търсената информация да отговаря на тест за обществен интерес, за да  има необходимост  от разкриване – когато информацията е поверителна.

Няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Решението  подчертава  значението на връзката между достъпа до информация и свободата на изразяване – съответно възможността да се информира обществеността. Ако няма достъп – не може и да се информира, помним това от ситуацията около КТБ, когато медиите бяха лишени от достъп до каквато и да е информация.

Експерти намират за странно обсъждането от страна на ЕСПЧ на  мотивите на лицата за достъп – тъй като според законодателството за достъп лицата  не са задължени да мотивират искането си за достъп, нито личен интерес. 

 

 

 

Мобилните технологии и проследяването на пътя на заразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

I

Първо картината,  така както е представена в един проект на Privacy International:

В целия свят се тестват безпрецедентни нива на наблюдение и използване на данни, както и на дезинформация.  Много от тези мерки се основават на извънредни правомощия, които се използват временно само при извънредни ситуации. Други използват изключения в законите за защита на данните за споделяне на данни.  Някои може да са ефективни и да се основават на съвети от епидемиолози, други няма да бъдат.

Но всички те трябва да бъдат временни, необходими и пропорционални.

От съществено значение е да ги следите. Когато пандемията приключи, такива извънредни мерки трябва да бъдат прекратени и действието им да бъде отчетено и анализирано.

Тази страница ще бъде актуализирана с отчитане на мерките.

Tracking

II

България е при по-лошите примери: параграф  41 от Закона за мерките по време на извънредно положение  предвижда, че

  • Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
  • Право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
  • В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ

Незабавен достъп. Не се говори за съдебно решение. Свободна Европа установява, че  се предвижда „последващ съдебен контрол“, както е в случаите за предотвратяване на терористични нападения. Т.е. едва след като МВР получи информацията, районните съдилища могат да преценят, че искането е било неоснователно.

Формално за подлежащите на карантиниране,  фактически за всекиго – не е ясно как може да се установи кой подлежи и кой – не.

III

Нормално ли е проследяването на телефоните   – за целите на защита на здравето, в обществен интерес ?

Възможно е при определени предпоставки, не е нормално. Демократичните  държави използват данни, получени от мобилните устройства, за решаване на определени задачи, но задължително  балансират необходимостта от противодействие на пандемията с необходимостта от максимална защита на личната сфера, при това ограниченията се въвеждат като временни  Това става по различни начини, например:

  • Гражданите с позитивен резултат се призовават доброволно да предоставят достъп до данните си за определен срок (14 дни) преди установяване на инфекцията, за да се проследят контактите им;
  • Интернет компании предоставят обобщени анонимизирани данни за целите на мониторинга и математическото моделиране на разпространението;
  • Установените лица с позитивен резултат получават съобщение за висок риск и указание да се самоизолират, но идентичността им не се оповестява публично и данните им са под строга защита – за да се избегне стигма или злоупотреба с данни.

Избраният от българския законодател модел цели прилагане на цифровите технологии при отсъствие на необходимите гаранции  и за засегнатите от проследяването, и за останалите.  Въпросът е колко дълго ще трае това.

Междувременно: има вече обвиняем за заблуждаваща информация в социалните мрежи. Причината (в така изнесената причина не е докрай  ясно каква е заблуждаващата информация в мрежите):

чрез социалната мрежа той целенасочено е предприел действия, за да направи публично достояние начина, по който е напуснал столицата, грубо пренебрегвайки установените правила за предотвратяване разпространението на новия коронавирус COVID-19

Разпоредбата, върху която е наложено вето

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Със закона за мерките поради извънредното положение (§41)  е извършено  изменение на Закона за електронните съобщения (в болд):
Чл. 251б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 06.12.2016 г., доп. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, в това число за целите на предотвратяване на тежки престъпления в рамките на оперативно-издирвателната дейност по реда на глава девета от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията за защита на личните данни.

Чл. 251в, ал. 2  – “право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“

Чл. 251г – „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“

Президентът наложи вето върху тази и върху още една разпоредба, която се отнася до цените.
Парламентът прие ветото – както стана ясно, само за да влезе законът по-бързо в сила.

Правата на човека и пандемията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Докато тук министърът на финансите Горанов ни обяснява, че не е време за демокрация, в Обединеното кралство парламентарната комисия за правата на човека открива проучване дали мерките, предприети срещу пандемията,  са в  съответствие с изискванията/ демократичните стандарти за правата на човека:

„Времената на национална криза изискват силно и решително лидерство. Въпреки това  е жизненоважно да се  гарантира, че правата на човека   се спазват и хората остават изцяло защитени съгласно закона.

Комисията внимателно ще разгледа предприетите мерки и всяко предложено законодателство. Правителството трябва да защити правото на живот и в същото време да има предвид въздействието върху правата на човека, тъй като стремежът е да се защити страната в  безпрецедентно време. “

Тоав за лидерството е категорично вярно.