Category Archives: закони и право

Eвропейската комисия откри процедури за нарушение относно авторското право в цифровия единен пазар на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През изминалата седмица стана ясно, че Европейската комисия  иска от Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Хърватия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Швеция, Словения и Словакия да съобщят как въвеждат в националното им законодателство правилата, включени в Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790).

Комисията също така иска от Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Хърватия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия да съобщят информация за начина, по който е транспонирана Директива (ЕС2019/789) относно онлайн телевизионните и радиопрограмите.

Тъй като горепосочените държави членки не са съобщили за национални мерки за транспониране или са го направили само частично,  Комисията реши да открие производства за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма. Двете директиви имат за цел да модернизират правилата на ЕС в областта на авторското право и да дадат възможност на потребителите и творците да се възползват максимално от цифровия свят. Те укрепват позицията на творческите индустрии, дават възможност за повече цифрово използване в основни области на обществото и улесняват разпространението на радио- и телевизионни програми в целия ЕС.

Крайният срок за транспониране на тези директиви в националното законодателство беше 7 юни 2021 г. Тези държави членки разполагат със срок от два месеца, за да отговорят на писмата и да предприемат необходимите мерки. При липса на задоволителен отговор Комисията може да премине към следващ етап от процедурата, като издаде мотивирани становища.

Това се казва в официалното съобщение на ЕК,  но трябва да се знае, че едва на 4 юни, практически при изтекъл срок за въвеждане на директивата, Европейската комисия  публикува   Насоки относно член 17 от   Директива за авторското право, в които се предвиждат нови правила относно онлайн платформите за споделяне на съдържание.

Няма как държавите и да спазят срока, и да прочетат и съобразят Насоките.

Не е фатално, ще се забави малко националната транспозиция, важното е да е качествена и адекватна.

Парламентарен въпрос относно Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

НА 28 юли 2021 г. в Народното събрание е постъпил въпрос 46-154-06-110 от народен представител от ПП  Има такъв народ  относно Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия.

Въпросът   заслужава внимание, защото е част от усилията за изясняване на необходимостта от мерки, които по мнение на част от заетите в киноиндустрията – мнение, което аз споделям – са лобистки  и не са в обществен интерес.

Пълен текст на въпроса 46-154-06-110

За измененията в Закона за филмовата индустрия и същността на противоречията има публикации в този блог –

тук /  тук /  тук, вкл.  за позицията  на посолството  на САЩ в подкрепа на измененията;/  тук за обнародването на промените в закона.

Сега вече става въпрос за Правилника за прилагане на ЗФИ.

update

Днес (30 юли) ГЕРБ задава въпрос в парламента в обратен смисъл: защо се е забавил ППЗФИ. Министърът Минеков отговаря, че се радва, че от комина на МК се е “извил бял пушек” и вече има правилник.

Тома Биков използва повода да разкаже за Нетфликс и “такъв тип инвеститори”, като прехвърля топката към председателката на парламента Ива Митева, която като експерт подготвила закона. Ако имало въпроси.  Ясен замисъл на ГЕРБ: адресира критичния въпрос от ИТН, представен по-горе,  към член на тяхната собствена парламентарна група. 

 

 

Ира

Бойко Борисов осъден за клеветнически твърдения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди юлските парламентарни избори е станало известно  решение на СРС от 9 март 2021 г. по дело на Мая Манолова срещу Бойко Борисов, председател на ГЕРБ.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е осъден да плати обезщетение от 10 000 лв. на Мая Манолова за “претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неверни клеветнически твърдения”.

Мая Манолова е подала иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Б. М. Б. – Бойко Методиев Борисов – да заплати сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни думи и клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ на  01.11.2019 г.

Какво се твърди:

В предаването Б. М. Б. е изнесъл неверни, обидни, клеветнически и уронващи доброто име на ищеца твърдения, както следва: че ищцата предната вечер конспиративно  е отишла де се спазарява кои роми да излязат да кажат „Галеви ми платиха,   за да гласуваме за нея”, че Братя Галеви са и помогнали много пред ромските лидери, както и че няма да се изненада ако и на първия тур са правили „такива магарии”.

Според Манолова  изявленията на ответника са неверни и клеветнически,   възприети  са лично от ищцата като обидни и като засягащи честта, доброто и име, самочувствието и като човек, политик и обществена личност и  в пряка причнинно-следствена връзка със същите Манолова е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи в безпокойство, нервно напрежение и стрес, безсъние, раздразнителност, унижения и необходимост да отговаря на множество поставени въпроси от близки, приятели и семейството.

Защитата:

  • Всеки има право на негативна оценка, пряко или косвено засягащо конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие;
  • Не е твърдение за факт – изложеното, че братя Г. са помогнали на ищцата и че изявлението „Няма да ме учуди, ако и на първия тур са правили такива магарии” представляват изказване на предположение, което не е нито твърдение на конкретен факт, нито съдържа обидни квалификации спрямо личността на ищцата.
  • Държавните органи, политиците и държавните служители следва да търпят критика в по-голяма степен от обикновените хора;
  • Ответникът не е автор на част от посочените изявления, а предава информация на възмутен човек
  • Има право на коментар с цел информиране на обществото по общественозначима тема
  • Изразите са извадени от контекста.
  • Изложените фактически твърдения на ответника в изявлението за проведената среща са верни.

СРС:

По делото не са представени каквито и да било доказателства за истинността на тези твърдения.

Те не могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси.

От значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, но и цялостното внушение в интервюто, общото впечатление и замисъл. В случая не само цялостното внушение на изявлението на ответника е насочено към извършени съмнителни политически практики, спрямо които ищцата безспорно като обществена личност следва да има по-висок праг на търпимост, но и са наведени конкретни твърдения за извършени от ищцата престъпления.

От събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, необходими за ангажиране отговорността на ответника досежно част от изразите в интервюто (преписващи на ищцата извършването на престъпление), както подробно бе описано по-горе в настоящото решение. Безспорно ответникът лично е разпространил противоправното изявление и то публично в национален ефир. Действително в изказването си ответникът се позовава на таен източник от предизборния щаб на ищцата, което обаче не освобождава ответника от отговорността му за неистинност на твърдението.

При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид, че авторът на изявлението е публична личност, лидер на П. партия Г., заемащ длъжността министър-председател на Р. България към датата на интервюто, чиито изказвания са обект на засилен интерес от обществеността и се приемат от широк кръг от аудиторията за достоверни по своето същество, без да се подлагат на задълбочена критика. Същият като своеобразен представител на държавата и особено в телевизионните си участия би следвало да е мотивиран да подбира адекватно използваните изразни средства, оповестяваното съдържание с оглед постигане на градивен политически диалог в Р. България като правова държава по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищцата е публична личност, че общува в широк кръг от колеги и граждани в работната среда, на които интервюто е или е могло да стане достояние, както и че материалът е достигнал до значителен брой зрители за неограничен период от време с оглед факта, че е излъчен в национален ефир и е публикуван в интернет сайта на медията, т.е достъпен е до неограничен брой адресати, независимо от тяхното местонахождение. Съдът взема предвид, че   ищцата е публична личност предполага по-голям интерес към нейната личност, респективно изграден по-висок праг на търпимост към подобни прояви, които по необходимост са част от политическия живот и доколкото темата е с повишен обществен интерес, е допустимо по-интензивно интервениране в сферата на пострадалата, в това число и чрез употребата на по-критичен изказ.

Предвид казаното СРС реши:

ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], Б., [улица] ДА ЗАПЛАТИ НА М. Б. М. – Н., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се наведени клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ  ведно със законната лихва от 01.11.2019 г. и разноски.

Решението  подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните. Няма данни дали е обжалвано, вероятно е.

Междувременно Елена Йончева осъди окончателно Борисов за твърдение по време на кампанията 2017

“Ще ли сте успешни журналисти вие, ако по няколко милиона държавата ви плаща за едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата България, през една от централите си, плаща на журналистка за интервюта в чужбина по няколко милиона струвайки, които даже нашето правителство беше принудено от предишното да доплати” и “бяхме принудени милиони да платим за нея. С мъж – премиер тогава”, каза Борисов.

Държавен ресурс за Blitz.bg

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

И по-рано са изнасяни данни, че държавата се грижи за Пик и Блиц, които са образец за не-медии. Пилотната разяснителна кампания за българското председателство на Съвета беше поверена на Пик и Блиц – което не трябва да е възможно предвид цялостното им поведение, но и в частност предвид анти-ЕС публикации, предшестващи това финансиране.

Нова публикация на Капитал съобщава за  договор между държавно дружество и Блиц.  Формално по договора парите се дават за тематични статии, но фактически такива статии няма (Капитал намира три –  вместо дължимите десетки  – публикации). Няма никакво съмнение, става дума за финансиране на проправителствен (тогава) и  про-ГЕРБ  –  сайт  с държавни средства.

Това е само щрих от профила на държавното дружество Автомагистрали, за което се оказва, че е платило поне  800 млн. лв.  на трети частни дружества  за пътни отсечки, по които дори няма разрешение за строеж. Значителна част от поръчките, които дружеството “Автомагистрали” е получило от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), са превъзложени и “изпълнителят по договорите е заменен”, което е абсолютно в разрез със закона, показва проверката на Сметната палата (СП).

Реклама на адвокатските услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днешният доклад за прилагането на правото на ЕС  напомня за едно неизпълнено задължение на Бълария, по което има открита процедура – въвеждане на чл.24 от Директивата за услугите. Има открита процедура през 2020 поради  забраните  на реклама в чл. 42 от Закона за адвокатурата.

Член 24

Търговски съобщения на регулирани професии

1.   Държавите-членки премахват всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии.

2.   Държавите-членки гарантират, че търговските съобщения на регулираните професии се съобразяват с професионалните правила, в съответствие с правото на Общността, които са свързани, по-специално с независимостта, достойнството и доброто име на професията, а също и с професионалната тайна, по начин съвместим със специфичния характер на всяка професия. Професионалните правила за търговските съобщения са недискриминационни, оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес и пропорционални.

Прилагане на правото на ЕС 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес е публикуван поредният годишен доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС.   Доклади се публикуват от 1984 г.

През 2020 г. Европейската комисия е започнала общо 903 нови производства за установяване на неизпълнение на задължения спрямо държавите членки на ЕС. Това представлява увеличение с 13 % в сравнение с 2019 г., когато броят на новите случаи беше 797. През 2020 г. най-малък брой нови производства за неправилно транспониране или неправилно прилагане на правото на ЕС имаше срещу Дания, Финландия, Ирландия и Нидерландия, а най-голям брой — срещу България, Италия, Малта и Гърция.

Ефективното прилагане на правото на ЕС е важно за европейците, тъй като то спомага да се гарантира, че те могат да се ползват от правата си и ползите, произтичащи от  правоот на ЕС.

България традиционно има  добро представяне в сферата на транспонирането на директиви, Всички наблюдения отчитат проблеми главно в прилагането на  – по начало безпроблемно – транспонираните текстове.

2020_Annual_Report_on_monitoring_the_application_of_EU_law_European_Commission_-_2021-07-23_19.51.42

Ето и докладът само за България.

Графики

Частта от доклада за областта на медиите, технологиите  и ел. съобщения

145а НК – незаконно разгласяване на информация, събрана законно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Събирането и огласяването на информация със специални средства извън предвидените в закон случаи е предмет на българското право (чл. 145а НК и чл. 339а НК).

Днес се говори за чл.145а, който ще използва служебният министър Бойко Рашков, за да привлече към наказателна отговорност главният прокурор Гешев.

През 1997 г. законодателят обяви за престъпления:

  • незаконното събиране на информация с помощта на специални технически средства – чл. 339а НК;
  • незаконното разгласяване и използване на информация, събрана законно чрез СРС – чл. 145а НК.

„ал. 1 Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Ал. 2 Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева.

Ал. 3 В случаите по предходната алинея съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.“

Конкретните хипотези, довели до въвеждане на чл 145а НК,  бяха свързани с незаконен достъп до комуникационна инфраструктура – и така става възможно данни, по начало събирани законно, да се използват за други цели – една ситуация, за която  нямаше предвидена санкция.

Чл.145а НК не се прилага често, поради което   намерението на министър Рашков заслужава отбелязване. Според него главният прокурор е разгласил информация, събрана със СРС, чрез прессъобщения на държавното обвинение.

Медиите по темата

БНТ използва глаголните времена, за да се разграничи  от тезата на министъра –  “прокуратурата  била разгласила“. Трудна работа е в тези турбулентни времена да си избереш позицията и дистанцията до главните действащи лица. А защо е прилаган чл.95 НК (преврат) също не е лесно за обяснение – тези процеси, такива лица, такива прояви – без обяснение:

“Прилагани са СРС, точно за да бъдат овладени тези процеси – спрямо такива лица, които са били склонни да извършат такива прояви“, пояснява административният ръководител на Специализирана прокуратура.

Свободна Европа – Нарушиха ли закона прокуратурата и ДАНС с подслушването на президента?

СРС по дело с паралегална цел

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От седмици се обсъжда въпросът има ли незаконно подслушване на участници в протестите през 2020 г.

Атанас Атанасов и Бойко Рашков, служебен вътрешен министър, казват, че има.

Прокуратурата казва, че няма.

Сайтът BIRD публикува прокурорско искане за прилагане на СРС и обосновка за продължаване на прилагането.

Днес в парламента по време на изслушването на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи беше потвърдено следното:

Прилагане на СРС по отношение на участници в протестите има.

Прокуратурата смята, че прилагането е законно, защото има разрешение от председателя на спецсъда.

Но важното за разказа  е по какво дело са искани СРС – та:  по дело по Особената част на НК, чл.95 – преврат – във вр. с чл.321 НК организирана престъпна група, ОПГ:

с организирането на протестите лицата целят да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката и извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, което съставлява нарушение на чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 95 от НК.

Както днес народни представители изтъкнаха, чл.95 НК не е прилаган от 50-те години на миналия век.

Каква свобода на изразяване, каква свобода на политическото слово. Свободна Европа цитира адв. Екимджиев, според когото

за всеки вещ в наказателното право е ясна паралегалната цел на това безумно досъдебно производство – създаване на формално основание за подслушване, външно наблюдение, арести, претърсвания.

Образува се безумно наказателно производство за опит за преврат, което формално легитимира действията по свръхупотреба на СРС. На формално ниво Сийка Милева е права [че няма данни за незаконно подслушване], защото според прокуратурата ние сме подслушвани, за да бъде предотвратен опит за преврат. Всички ние обаче сме наясно дали това беше опит за преврат или легитимен протест срещу самозабравила се клептокрация и налуден главен прокурор.

Тук не става дума за свобода на медиите, а за нещо базисно – свобода на изразяване. Индексите за 2020 за свобода на изразяване вече са изготвени, късно идва тази информация, за да бъде взета предвид.

Но по отношение на Гешев не е късно да бъде взета предвид.

Медийни предпочитания на българската аудитория в предизборните кампании за парламентарните избори на 4 април и 11 юли 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 21 юли 2021 г.  Съветът за електронни медии представи социологическо изследване на тема “Медийни предпочитания на българската аудитория в предизборните кампании за парламентарните избори на 04 април и 11 юли 2021 г.”.

  • Презентация
  • Доклад  – включително от него се виждат зададените въпроси за изясняване откъде се информират хората по време на двете кампании през 2021 г.
Данните бяха представени от Лидия Йорданова, Екзакта. Данните от двете национални проучвания на  Екзакта, проведени в последните седмици на двете кампании, дават възможност да се коментират както по-трайните , така и по-динамичните нагласи, се казва в началото на доклада.
 
Моето мнение, което по технически причини не успях да представя на самото обсъждане, макар да чух представянето почти до края:
 
1. Подобни изследвания се очаква да станат обичайна рутинна дейност и регулаторът да ни информира за потреблението на новини не само по време на предизборна кампания. За сравнение – ако отворим сайта на британския регулатор Офком, ще видим, че той по закон взема evidence based / основани на данни решения.  С поредица от доклади Офком информира за   потреблението на новини в Обединеното кралство и  за отношението на хората към различни видове съдържание на различни платформи.  И нещо повече – Офком съобразява регулирането с констатираните потребителски модели. Дано и българският регулатор се ориентира към evidence based  решения.
 
2. Имам и някои въпроси:
 
  • Каква е била концепцията за качествена журналистика при изготвяне на картата. Проучвано е дали респондентите се интересуват от следните четири характеристики на информацията – обективност, изчерпателност, достоверност и актуалност. Установено е, че три четвърти от респондентите  се интересуват от тези характеристики, а за останалите (които не се интересуват) социолозите установяват, че са с ниско образование и от малцинствата. Качествената журналистика  заслужава специална защита – ето защо по мое мнение подготовката на картата в тази част заслужава специално внимание. Концепцията за качествена журналистика следва да има много по-широко приложение, дори за процеса на финансиране на медиите. 
  • Прави ли се разлика между медийни предпочитания и доверие. Темата на изследването  е “Медийните предпочитания”, а въпросите в изследването са – имате ли доверие, на кого имате по-голямо доверие и пр.  Аз лично смятам, че  няма съвпадение между “източник” (или “медийни предпочитания”)  и “медия, в която имам доверие”. В самото изследване се установява например, че   част от гражданите се информират от няколко медии. Аз  самата ползвам/следвам повече медии, между тях  и медии, в които нямам никакво доверие – но бих отговорила, ако ме попитат, че ги чета.

3. Възможно ли е да се разшири и задълбочи интерпретацията на резултатите.

Числата са важни, но истинската задача на тези изследвания е да позволят анализ отвъд числата. Истинската задача е да се следи дали медиите (тези, които са в обхвата на дейност на СЕМ) осигуряват информиран избор. Особено по време на предизборна кампания. Не просто откъде се информират хората – важно е  да се направи извод дали медийният сектор гарантира информирания избор на гражданите.
 
Като пример вземам въпроса за БНТ като източник на информация (или като медия, на която се доверяват). В доклада се сравнява делът на хората, които се информират от БНТ през април и юли,  с дела на хората, които се информират (или имат доверие) от частните телевизии през април и юли, и се прави  извод:
  1. През юли намалява с 3 пункта делът на вярващите повече на обществената телевизия БНТ, отколкото на частните телевизии. В същото време с 6 пункта, в сравнение с март, расте делът на имащите повече доверие на частните телевизии, отколкото на БНТ.

Освен резервите ми по линията довериепотребление, смятам, че интерпретацията би могла да даде много повече – а не просто да прочете числата. Според мен съотношение 41:24 в полза на частните телевизии означава, че – ако се запази тенденцията – скоро частните тв ще бъдат два пъти по-предпочитани от БНТ за ориентация в предизборно време – а БНТ по закон трябва да прави това, финансирана с публичен ресурс, за да прави именно това (“демократичните потребности на гражданите” според правото на ЕС), и в допълнение е получила тъкмо сега 20 милиона извън предвиденото в Закона за държавния бюджет. Според мен има смисъл да се продължи съдържателният анализ отвъд числата и цитираната т.7 от доклада по-горе.

4. И последното, което бих споделила в обсъждането, е да вземем предвид изводите на OSCEспоред доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа:

  • В разрез с въведените през декември 2020 г. законови изисквания, СЕМ не  проведе систематичен мониторинг на онлайн аудио-визуално съдържание;
  • Въпреки активния медиен мониторинг на СЕМ, ЦИК не предприе ефективни правни мерки в случаите на установени нарушения в медиите.

Ще завърша с пожелание СЕМ да взема все повече evidence based / основани на данни решения. 

EBU: потребление на услугите на обществената телевизия и общественото радио

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Нов доклад на  EBU  – Европейски съюз за радио и телевизия –  предоставя преглед на еволюцията на телевизионната аудитория на обществените медии между 2015 и 2020 г., на базата на  национални системи за измерване на телевизионна аудитория  в държавите от EBU.

В този доклад се използват общи показатели -време, обхват и пазарен дял. Ефективността на обществените медии (PSM) телевизионните услуги се представят чрез седмичен обхват и ежедневни данни за пазарен дял. Данните са предоставени за всички европейски граждани (физически лица) и младите хора (15–24).

TV_Audience_Trends_-_EBU-MIS-TV_Audience_Trends_2021-public.pdf_-_2021-07-21_10.37.08

Аналогичен доклад на EBU за общественото радио.

Radio_Audience_Trends_-_EBU-MIS-Radio_Audience_Trends_2021-public.pdf_-_2021-07-21_10.43.54