Category Archives: закони и право

Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува COM/2022/212 final  Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+).

През 2012 г. беше изготвена първата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (Better internet for kids, BIK). С изложената в настоящото съобщение актуализирана стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+) ще се гарантира, че децата са защитени, зачитани и овластени онлайн през новото цифрово десетилетие, се казва в Съобщението.

Списъкът на опасенията, посочени от самите деца в отговорите на проведената от Комисията консултация, включва гледане на вредно съдържание, което може да възхвалява и да насърчава самонараняване, самоубийство, насилие, реч на омразата, сексуален тормоз, приемане на наркотици, рискови онлайн предизвикателства, хранителни разстройства и опасни диети. Такова съдържащо насилие, плашещо или неподходящо по друг начин за възрастта съдържание е леснодостъпно. Децата съобщават, че виждат порнография още от ранна възраст.

Въпреки съществуващото право на ЕС (Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Общия регламент относно защитата на данните) механизмите за проверка на възрастта и инструментите за родителско съгласие в много случаи все още не са ефективни.

Очаква се одобреният неотдавна Законодателен акт за цифровите услуги да доведе до значително подобряване на безопасността на всички потребители, в това число и на децата, и да им даде възможност да правят информиран избор в онлайн пространството.  Като част от рамката за управление на риска в Законодателния акт за цифровите услуги, се изисква специално внимание по отношение на системните рискове във връзка с децата.

С BIK+, водеща инициатива на Европейската година на младежта 2022 г., се предлагат действия около три стълба:

1.безопасен цифров опит, за да защитим децата от вредни и незаконни онлайн контакти, съдържание, поведение и рискове за потребителите, както и за да подобрим тяхното благополучие онлайн чрез безопасна, съобразена с възрастта цифрова среда, създадена при зачитане на интересите на децата;

2.цифрово овластяване, така че децата да придобиват необходимите умения и компетентности, за да правят правилни избори и да се изразяват безопасно и отговорно в онлайн средата;

3.активно участие, при което се зачитат децата, като им се дава възможност да изразяват мнението си в цифровата среда, с повече дейности, ръководени от деца, с цел да се насърчи иновативен и творчески безопасен цифров опит.

Изпълнението на стратегията BIK+ изисква основано на фактите създаване на политики, както и сътрудничество и координация на европейско и международно равнище.

Всички, които и този път са отстояли цифрово десетилетие и цифрови технологии (вм. дигиталните дигиталности) в българската езикова версия на Съобщението, имат най-горещата ми благодарност.

Нови членове на СЕМ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародвани са решенията на НС и указът на президента  за новите членове на СЕМ:

  • ДВ от 10 май 2022 – парламентарна квота

Пролет Велкова

Симона Велева

  • ДВ от 13 май 2022 – президентска квота

Габриела Наплатанова

Заварените членове са Соня Момчилова от президентската квота, председател,  и Галина Георгиева от  парламентарната квота.

Европейски закон за свободата на медиите: защо?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 9 май 2022 г., Денят на Европа 2022 г., ARTICLE 19 и  други организации за правата на човека и свободата на медиите  са изпратили отворено писмо до Европейската комисия с призив за  амбициозен подход към Европейския закон за свобода на медиите (EMFA), за да бъдат защитени свободата, плурализма и независимостта на медиите. EMFA е уникална възможност да се създаде стабилна медийна екосистема в държавите-членки и да се подчертае жизненоважното значение на свободните и независими медии в едно демократично общество.

Организациите изрично препоръчват:

  •  EMFA да не се ограничава само до икономическото измерение на вътрешния пазар , но също така да вземе предвид социалните и политическите измерения, както и факта, че тази информация е обществено благо;
  • Създаване на хармонизирани мерки за гарантиране на независимост и плурализъм на медиите , включително относно прозрачността на собствеността, лицензирането на разпространението  и други изисквания, независимостта на медийните регулатори и независимите обществени медии, както и засиленото саморегулиране на медиите. По-специално, ние призоваваме за хармонизиран тест за обществен интерес за „медийни сливания“ като ключ към гарантиране на медиен плурализъм и избягване на деформации в държавите-членки;
  • Създаване на насоки на ЕС за пряка и непряка държавна подкрепа на медийния сектор, за да се помогне за прекратяване на фрагментацията на националните правила, които подкопават ефективността на европейския вътрешен медиен пазар, предотвратяват конфликти на интереси при разпределянето на държавни средства и прекратяват практиката на използване на държавни средства да възнаграждава безкритичното отразяване и да наказва критичната журналистика;
  • Разработване на множество начини, чрез които журналистиката може да намери подкрепа, включително фонд на ЕС за медиен плурализъм за финансиране на оригинални и независими журналистически програми и инициативи и допълнително допринасяне за устойчивостта на медийния сектор.

По въпроса за необходимостта от такъв наднационален акт и обхвата му смятам следното:

След появата на директивата Телевизия без граници  държавите много по-добре се справят с обществените отношения в координираната от директивата област (реклама, европейски произведения и пр.), отколкото в некоординираната област (област, в която няма ЕС регулация). Това стопроцентово се отнася за България. Големите дискусии и недоволства в България са по въпроси от некоординираната зона. Винаги.

ARTICLE 19 са направили точно това: изброили са важни проблеми от некоординираната зона, основните от които са обществените медии и независимостта и правомощията на регулатора (макар че в последната ревизия на директивата има първи стъпки към координиране и на регулаторите).

Въпросът е принципен, не е просто полет над идеи какво да има в Европейския акт за свободата на медиите, EMFA – а става дума за субсидиарност и пропорционалност, компетентност на национално и на наднационално ниво. Какво би показала оценката за субсидиарност? Контролът на националните парламенти?  Но, от друга страна, докога с тази фрагментирана и неефективна национална регулация на държавите в некоординираната зона?

Вземам за пример теста за обществен интерес (media public interest test) при медийните сливания и придобивания – виж само в този блог  Тест за обществен интересСАЩ: необходим ли е тест за обществен интерес, Тест – Обединено кралство, Тест – Австрия и мн.др.

Сайтът на британския регулатор връща 1242 резултата за public interest test.

Но  в България няма кой да приеме тест – не че не е предлаган многократно. Труд не дава – и ГЕРБ отказва.

Ето защо работата върви към EMFA. Като не става по собствена инициатива в държавите, ЕС иска да опита през правото на ЕС. Но да не се забравя, че обикновената законодателна процедура пак изисква съгласието на държавите. Така че изобщо няма гаранции, че EMFA няма да остане просто пожелателен или да отпадне, както са отпадали всички опити за директиви за медиен плурализъм.

А ако все пак бъде приет, дори да е регламент – няма  кой да дойде да го прилага вместо българските институции.

Правителството вече не е враждебно към медиите, но проблемите остават

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно автентично тълкуване на промяната (+21 позиции) в класирането на България по свобода на медиите, интервю на Лора Филева за Дневник, изводът е в заглавието:

Павол Шалай, “Репортери без граници”: Правителството вече не е враждебно към медиите, но проблемите остават

Не знам за какво говори Павол Шалай, но вероятно е така:

Можете ли да оцените политическата воля за промяна от сегашното правителство?

– Виждаме готовност за подобряване на свободата на медиите. Например правителството предложи поправки, разширяващи достъпа на медиите до обществена информация и намаляващи въздействието на жалбите за клевета върху журналистите. Ние отправихме конкретни препоръки към правителството да отиде още по-далеч в тези поправки, благоприятстващи свободата на медиите.

ТВ Евронюз България замества ТВ Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ТВ Евронюз България

На 5 май 2022 е обявено началото на нова телевизионна програма Евронюз България. Програмата е обявена в медиите като българската програма на европейския новинарски канал Euronews. На сайта на телевизията https://euronewsbulgaria.com/ се казва:

Ние сме част от водещия международен канал за новини в Европа, предоставящ глобални, многоезични новини с европейска перспектива на над 440 милиона домове в 160 държави. С 12 езикови издания на различни платформи, включително 9 отделни телевизионни издания, ние се стремим да предоставим на нашите зрители и читатели разнообразни гледни точки, като същевременно оставаме базирани на репортажи с факти.

Нашата идентичност е уникално европейска, но покритието ни е уникално разнообразно. От главната ни централа в Лион, Франция, ние управляваме глобален нюзрум, който включва около 400 журналисти от 30 различни страни.

Нашите 15 езика покриват европейски и световни новини 24/7 на арабски, английски, френски, немски, гръцки, унгарски, италиански, персийски, португалски, руски, испански и турски, с бюра в Брюксел, Атина и Будапеща и мрежа от кореспонденти във всички големи европейски градове, включително Берлин, Лондон, Москва, Париж и Рим.

От 2018 г. Euronews стартира пет брандирани партньорски проекта: Euronews Албания, Euronews Грузия, Euronews Сърбия, Euronews Румъния и Euronews България.

На сайта се казва още, че Проектът Euronews Bulgaria се реализира благодарение на партньорство, подписано през април 2021 г., между Euronews и телевизия „Европа“. Euronews Bulgaria е четвъртият филиал, който ще последва Euronews Albania, Euronews Georgia и Euronews Serbia. В края на този месец ще стартира и Euronews Romania. Euronews Bulgaria разполага с цялото съдържание на Euronews, което е включено в редовните му новинарски бюлетини, заедно с оригиналното съдържание, създадено от местните екипи.

Главният редактор на Euronews Bulgaria е служител на Euronews. На този пост е Марина Стоименова, която е заемала няколко важни позиции в редакциите на Nova Broadcasting Group. Главният редактор докладва на  мениджъра на филиалите на Euronews в централата на медията в Лион, Франция.

Радио Евронюз България

Също на 5 май 2022 радиото, закупено през 2018 г. от собственика на телевизията, променя наименованието си (преди – от 105.6 Новините сега в Радио Европа – Новините сега), а сега – в Радио Евронюз. Повече за сделката и кой стои зад радио Новините сегатук.

Евронюз

Евронюз съществува от 1993 г.

От 2010 ЕС предоставя средства на Евронюз на базата на  последователни рамкови споразумения за партньорство. За 2010 – 2018 г.   рамковото споразумение за партньорство и произтичащата от него безвъзмездна помощ се възлагат без покана за представяне на предложения. Липсата на официален механизъм за координация между различните генерални дирекции, които сключват специфични договори с Евронюз, намалява прозрачността на финансирането за  Евронюз  и на неговото отчитане.

През 2019 Европейската Сметна палата разглежда отношенията на ЕС с Евронюз  след искане от Европейския парламент „да се провери дали финансирането на Евронюз се извършва по ефективен и прозрачен начин и се използва единствено за изпълнение на мандата, даден на Евронюз“. Сметната палата отбелязва  тази непрозрачност: „Нито една държава-членка на ЕС не е предоставила на Евронюз  мандат за обществена услуга и  не го е определила като  обществена услуга, което означава, че не получава публичен ресурс от държавите“,  информира Политико. „Европейската комисия трябва да проверява ежегодно дали Евронюз  спазва ангажиментите за запазване на редакционната си безпристрастност и европейска перспектива. Но не открихме официална връзка между тези ангажименти и критериите на Комисията за годишно отпускане на средствата.”

Собствеността на Евронюз е преобладаващо частна. В края на 2021 г базираната в Лисабон Alpac Capital е сключила сделка за придобиване на 88 процента от акциите в Евронюз, дотогава притежавани  от египетския телекомуникационен магнат Савирис  чрез компанията му Media Globe Networks, MGN.   Сделката следва заключението на одиторите, че само за периода 2014-2018 телевизията е получила финансиране от Европейската комисия в размер на 122 милиона евро. Според Политико финансовата подкрепа от Комисията за Eвронюз ще продължи до 2023 г. в рамките на   бюджета на ЕК за мултимедийни действия.

Трябва да се има предвид, че бащата на СЕО на португалската компания – собственик е близък приятел и съветник на Орбан, дори е получавал награди от Орбан за помощта, която е оказвал за популяризиране на Унгария в Европа,   пише Еuractiv. Съвпадение е, че този баща също е бил евродепутат от ЕНП, както и Емил Стоянов.  Не е ясно   в каква степен ще се гарантира редакционната независимост предвид този контекст. 

Българската страна – ТВ Европа, ребрандирана от вчера като филиал на Евронюз

ТВ Европа беше собственост на Емил Стоянов, бивш евродепутат от ГЕРБ, той продава през 2009, а от 2017 телевизията е собственост на Добрин Иванов. Както обобщава Дневник

Добрин Иванов стана популярен около опита на държавата да национализира “Дунарит”. Неговата фирма “Дипи” придоби от свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited вземане от оръжейния завод, което няколко седмици по-късно продаде на синдиците на КТБ срещу обещание да му бъде платено с активи на банката, които вече са били предлагани на търгове, но не се е намерил купувач.

Малко след това Иванов покани Георги Харизанов, определен през 2020 година като “човека, на който Бойко Борисов е заложил да бъде двигател на ГЕРБ”, за изпълнителен директор. Преди това той оглавяваше Института за дясна политика и беше водещ на предаването “Имате думата”, което се излъчваше в близката до депутата от ДПС Делян Пеевски тогава медия “Канал 3”.

Бивол,  български партньор в международното разследване FinCen, пише за връзка към Добрин Иванов в материали по делото Магнитски – и още:  “Стъпвайки на партийната и задкулисна опора, бизнесът с оръжия на Добрин Иванов върви добре. Според в. Капитал той има 100 милиона оборот за 2017 г. През 2019 г. Добрин Иванов се обзавежда и с още една компания за търговия с оръжие – “Трансармъри”, в която е съдружник със Станчо Петков, бивш директор в държавния оръжеен холдинг “Терем”.

Партньорството

Съобщението за подписаното споразумение с ТВ Европа на сайта на Евронюз.

Атанас Чобанов от Бивол   задава пет въпроса към Евронюз относно критериите за селекция на български партньор за бранда Евронюз.

В информацията за подписаното партньорство е цитиран представител на Евронюз да казва, че в договора има клауза: “При нарушаване на устава и ценностите компанията ще оттегли бранда си”.

На сайта на Евронюз не се намира устав. Не е ясно въпросните ценности  допускат ли собственици от типа на Добрин Иванов.

В регистрите на СЕМ: Публичен_регистър_-_2022-05-06_13.02.27

 

Соня Момчилова, две точки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интервюта на председателката на СЕМ Соня Момчилова:

Пред ДИР. БГ

Соня Момчилова: Искат да се превърнем в Роскомнадзор и да санкционираме медии.

Пред 24 часа

Соня Момчилова: Важно е кой ще е шефът на БНТ – това е ТЕЛЕВИЗИЯТА, приятел на родителите ни, чиято цена е правдивост

Пред Фокус-нюз

Соня Момчилова: Сериозен е рискът да станем жертва на много банална, много евтина, много подкожна пропаганда, затова повече от всякога е нужно да дадем свобода на избора

Пред Евроком (видео)

Соня Момчилова:

Интервю в Анфас

Пред БНР, Политически некоректно

Соня Момчилова: Следването на една линия е болестотворно за медиите

“Имаме откровено цитиране на опорки, на лозунги, на праведни, правоверни фрази”

Всеки повод да се говори за разширяване на СЕМ е опит за допълнителното му политизиране, смята председателят на медийния регулатор

Европейската аудиовизуална екосфера

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

EBU-MIS-PSMs_Competitive_Environment_2022-

Европейски съюз за радио и телевизия – две графики:

  • Горе:  финансиране/приходи на обществените медии, търговските медии в Европа, телекомите, производителите на съдържание, интернет гигантите.
  • Долу: динамиката във финансирането.

Пълен текст на доклада (изисква регистрация)

EBU-MIS-PSMs_Competitive_Environment_2022-2

Съвет на Европа: Оценка на състоянието на свободата на изразяване 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес е публикуван доклад за състоянието на свободата на изразяване в държавите-членки на Съвета на Европа за 2021 г.

Този годишен преглед, базиран на констатациите на органите на Съвета на Европа и механизмите за наблюдение, е фокусиран върху правните гаранции за свобода на изразяване, гаранции за безопасността на журналистите, независима и плуралистична медийна среда.

 

Свободата на изразяване по време на война

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

В светлината на нахлуването в Украйна от Руската федерация и продължаването на руската агресия срещу Украйна, наблюдателите за свободата на изразяване и свободата на медиите към ООН (ООН), Африканската комисия по правата на човека ( ACHR), Междуамериканската комисия за правата на човека (ItACHR) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикуваха следното съвместно изявление:

Ние колективно осъждаме нахлуването и продължаващата агресия срещу Украйна, нейния суверенитет и териториална цялост от Руската федерация. Действията на Руската федерация нарушават международното право и общите ангажименти на ООН, ОССЕ, ITACHR и ACHR и самите принципи, на които се основават нашите организации.

Възмутени сме от продължаващите зверства и произтичащите от това тежки човешки права и хуманитарни кризи, които имат огромно пагубно въздействие върху живота, безопасността и благосъстоянието на цивилните. Ние сме солидарни с народа на Украйна в тези трудни времена.

Припомняме, че именно по време на война и въоръжени конфликти правото на свобода на изразяване и свободен достъп до информация трябва да бъде енергично защитавано, тъй като то е инструмент за насърчаване на траен мир, разбиране на естеството на конфликта и гарантиране на отговорност .

Във връзка с това в изявлението се подчертава следното:

първо, ние сме дълбоко загрижени за безопасността на журналистите, медийните работници и свързания с тях персонал в Украйна, които изпълняват работата си при безпрецедентни условия и сега са изложени на много висок риск. Припомняме, че според международното хуманитарно право по време на въоръжен конфликт журналистите се считат за цивилни и като такива трябва да им бъде предоставена защита. Атака за убийство, раняване или отвличане на журналист представлява военно престъпление.

второ, разтревожени сме от съобщенията, че медиите и интернет инфраструктурата на Украйна може да бъдат цел на атаките на руските сили в опит да нарушат достъпа до информация, включително чрез кибератаки. Призоваваме за приемане на всички възможни мерки за защита на медиите, медийните организации и интернет инфраструктурата от атаки.

Трето , ние подчертаваме, че пропагандата за война и националната омраза, която представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие, са дълбоко вредни и забранени съгласно член 20 от Международния пакт за граждански и политически права. Призоваваме Руската федерация  да се въздържа от тези незаконни практики.

Четвърто , ние сме загрижени от разпространението на дезинформация относно конфликта в Украйна в руските държавни медии. Въпреки това вярваме, че дезинформацията не може да бъде преодоляна чрез блокиране или забрана на медии. Всяко ограничаване на свободата на изразяване трябва да зачита стриктно   теста за законност, легитимна цел и необходимост и пропорционалност. Решението на ЕС да забрани две руски държавни медии може да е непропорционален отговор на дезинформацията. Освен това то се използва като претекст за допълнително затваряне на независими медии в Руската федерация. Насърчаването на достъпа до разнообразна и проверима информация, включително осигуряване на достъп до свободни, независими и плуралистични медии, е по-ефективен отговор на дезинформацията.

Пето, ние вярваме, че ерозията на правото на свобода на изразяване и други човешки права за продължителен период от време и заглушаването на критичните гласове в Руската федерация са допринесли за създаването на среда, която улеснява войната на Русия срещу Украйна. Разтревожени сме от цензурата и потискането на несъгласните и плуралистичните източници на информация и мнения в Руската федерация, включително блокирането на платформи за социални медии и новинарски уебсайтове, прекъсване на услугите от чуждестранни доставчици на съдържание и услуги, масово етикетиране на независими журналисти и медии като „чуждестранни агенти“, въвеждане на наказателна отговорност и лишаване от свобода до петнадесет години за разпространение на т. нар. „фалшива“ информация за войната в Украйна или поставяне под съмнение руски военни действия в Украйна или просто отстояване на мир или дори споменаване на думата „война“.

Шесто , отбелязваме, че войната в Украйна усили рисковете от разпространението на дезинформация и подбуждане към насилие и омраза, както и ограниченията на законната реч в цифрови и социални медийни платформи в резултат на техните бизнес модели, политики и практики. Призоваваме за засилване на  надлежната проверка и оценка на въздействието, свързани с правата на човека, отчетността, прозрачността и еднаквото и последователно прилагане на политиките за защита на правата на всички потребители.

(със съкращения, пълният текст може да се прочете тук)

*

2

В същата посока е и позицията на Европейската организация за цифрови права EDRI, оповестена преди месец:

В отговор на войната на Руската федерация срещу Украйна – и като част от по-широк пакет от икономически и финансови санкции – Съветът на Европейския съюз реши едностранно  да забрани излъчването или разпространението на съдържание от контролирани от руските държавни медии в ЕС, като не само се забранява на операторите да излъчват съдържание  чрез традиционни телевизионни канали, но също така и да „дават възможност, улесняват или по друг начин допринасят за излъчването на всяко [RT, Sputnik] съдържание […] по всякакви средства като кабел, сателит, IPTV, интернет услуги, интернет платформи или приложения за споделяне на видео“.

European Digital Rights (EDRi) счита, че широкият обхват на тази забрана за медиите създава опасен прецедент за едностранна намеса в цифровата информационна среда.

Първо, доставчиците не могат (и не трябва да са задължени) да знаят цялото съдържание, предавано чрез техните системи. Всъщност правото на Съюза, като Директивата за електронната търговия и предстоящия Законодателен акт за цифровите услуги, изрично изключват обща отговорност за онлайн посредниците за такива случаи. В противен случай подобни правила за отговорност биха принудили посредниците да разработват и внедряват автоматизирани технологии за филтриране и премахване на съдържание, което би имало катастрофални последици за основните права на хората в ЕС, по-специално свободата на изразяване и достъп до информация.

На второ място, дори в контекста на война, мерките с толкова далечни последици за основните права трябва поне да бъдат предприети с демократичната легитимност, която може да осигури само Европейският парламент. Както допълнително поясняват Bits of Freedom, Съветът на ЕС, тоест държавите взеха решението (Council Decision (CFSP) 2022/351 of 1 March 2022). Демократичният контрол е изключително важен. Той гарантира, че правителствата не могат да злоупотребяват с властта си, помага за подобряване на качеството на законодателството и придава легитимност. По време на криза може да се окаже, че внезапно се налагат широкообхватни мерки – но  дали такива мерки са необходими, трябва да се реши демократично.

Тази забрана на ЕС трябва да отговаря на стандартите за законност, легитимност, пропорционалност и необходимост, които международното право за правата на човека изисква за тези сценарии. Това включва необходимостта от ясно ограничаване във времето на обхвата на приетите мерки, които са в обхвата на това изявление.

И накрая, според нас политиките на ЕС трябва да се съсредоточат върху предоставянето на подкрепа за независими медии и журналисти в Русия и Украйна и осигуряване на свободен трансграничен поток на новинарски репортажи. Това включва предоставяне на финансова подкрепа за   технологии за преодоляване на цензурата като мрежата Tor.

*

3

Позициите на ОSCE u EDRI  не съвпадат с някои широко разпространявани в България позиции за необходимостта от включване в предаванията на “всички гледни точки” чрез предаване на речи и изказвания на президента Путин и директно поддържащи агресора  местни политици, знаменитости  или т. нар. анализатори.

Те само призовават общоприетите демократични медийни стандарти да не се дерогират безпричинно и непропорционално.

Накрая, ако има мнение, че  Съветът за електронни медии не е приложил коректно ограничителни мерки по отношение на прокремълската пропаганда, от това не следва, че не трябва да се прилагат ограничителни мерки, а само че добре и в детайли трябва да се познават стандартите.

#RSF INDEX 2022 | 91 (+21)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 3 май 2022, тази година на самия ден на свободата на медиите,  стана известен годишният доклад 2022 на Репортери без граници.

Докладът се придружава от подреждане на държавите според  степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година) и 91 (за 2022 година)  – това е мястото на България  в подреждането на Репортери без граници.

Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Дания, Швеция, Естония, Финландия.

България е класирана с 21 позиции напред и вече заема 91 място. Има нов последен от ЕС – Гърция.

Могат да бъдат посочени две основни причини за този скок в класацията:

  • нова методология, описана тук – напомня известните методологии по групи фактори (подобно на анализа за медиен плурализъм – политически, правен икономически, социокултурен аспект и една пета група фактори – сигурност (макар че, както разбираме, работата по класацията в основни линии предхожда войната в Украйна);
  • оптимистичните очаквания, свързани с промяната във властта след 12-годишното управление на Борисов и ГЕРБ.

И двете са външни за медийния сектор. Така че скок в класацията реално не означава  скок в качеството на журналистиката.  Да не  бързаме с изводите.

Оценката на Репортери без граници   започва със следното –  станало традиционно  – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.