Category Archives: закони и право

Facebook: не участвам в споразумения с издатели

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Това е The Onion, това е шега. „Трябваше да предприемем смели действия, за да спрем дезинформацията за това напълно измислено място, едновременно континент и държава – Австралия”.

Но събитията от последните дни не са шега.  В отговор на политиката на Австралия чрез закон да задължи глобалните платформи да преговарят с производителите на съдържание, реакциите на платформите – или поне първите прояви – са различни:

Google участва в преговори с доставчиците н медийно съдържание, има първи съобщения за споразумения, включително с медиите на Мърдок.

Facebook e отказал да преговаря, както се вижда от съобщение на компанията от 17 февруари.  „В отговор на предложения от Австралия нов закон за медийното договаряне, Facebook ще ограничи издателите и хората в Австралия да споделят или гледат австралийски и международни новинарски материали.“  Вече не могат да се споделят публикации на австралийски издатели – ето какво вижда всеки, който се опита да чете австралийска медия във FB (от Niemanlab) –

AU FB ban

Историята не е само австралийска, просто Австралия е крачка напред с изготвянето на законодателство. Но не е тайна, че подобни намерения се изразяват навсякъде, в Канада и ЕС дори има повече от намерения – правят се реални стъпки за въвеждане на заплащане за съдържание.Както подчертава сър Тим Бърнърс – Лий, атакува се основен принцип на отворената мрежа – че хипервръзките могат да бъдат свободно показвани на всеки сайт.

Започна зле и все по-зле ще става”, по Хамлет – но все пак да видим как ще се развият събитията. Има и очаквания, че това блокиране на медийно съдържание няма да трае дълго, но не е ясно в каква посока ще бъде намерено решение. NiemanLab показва и какво става с трафика:

australia-facebook-inside-traffic-2-700x375

Джеф Джарвис, професор по Журналистика в Ню Йорк, е цитиран да казва пред медиите:

Регулацията, която се опитва да отнеме властта от платформите, неизбежно им дава повече.

Мърдок и Google: от война до глобално сътрудничество

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

News_Corp_and_Google_Agree_To_Global_Partnership_On_News_News_Corp_-_2021-02-18_19.42.00

Войната между Мърдок и News Corporation, от една страна, и Google, клептоманите и паразитите, от друга, е продължителна и изтощителна.

Е, нещо се случва.”Global Partnership On News”. Събитието на вчерашния новинарски ден е подписаното споразумение между Мърдок и Google. News Corp означава The Wall Street Journal, Barron’s, MarketWatch и New York Post; във Великобритания: The Times и The Sunday Times и The Sun; в Австралия – редица новинарски платформи, включително The Australian, news.com.au, Sky News и множество столични и местни заглавия.

Тригодишното споразумение включва разработването на абонаментна платформа, споделянето на приходи от реклами, развитието на аудиожурналистика и значими инвестиции в иновативна видеожурналистика в YouTube.

ec8763b83dec8a74158e91d7dfa4367b  :  “Бих искал да благодаря на Сундар Пичай и неговия екип в Google, които показаха осъзнат ангажимент към журналистиката. Това е  кауза за нашата компания от повече от десетилетие и съм доволен, че условията   се променят не само за News Corp, но и за всеки издател.  Сделката просто нямаше да бъде възможна без пламенната, неумолима подкрепа на Рупърт и Лаклан Мърдок и борда на News Corp. Това, което беше самотна кампания, донкихотско търсене…   се превърна в движение….  Особени благодарности със сигурност се дължат на  австралийската комисия за конкуренция и защита на потребителите и н австралийския министър-председател Скот Морисън…

Малко се знае по същество,  но Мърдок като Дон Кихот  е нова стилистика… 

Споразумението идва в контекста на политиката  на Австралия да накара глобалните платформи да плащат за съдържание. Според идеолозите на тези мерки журналистиката в обществен интерес има цена, която платформите трябва да бъдат принудени да плащат.

Тезата повдига много въпроси, включително за дефинирането на журналистиката в обществен интерес – преди изобщо да се говори за нейната цена.  Друг аргумент е свързан с функционирането на интернет – ето мнението на  сър Тим Бърнърс-Лий,  цитиран  в Дневник

австралийските планове дигиталните гиганти да бъдат накарани да плащат за журналистически материали  може да създадат прецедент. Прецедент, който прави неработещ интернет, такъв какъвто го познаваме.”По-конкретно съм загрижен, че има риск този кодекс да наруши фундаменталния принцип на мрежата като се изисква заплащане за онлайн свързване между определени видове съдържание”, каза Бърнърс-Лий пред сенатска комисия, която проучва подробно законопроекта, който би създал Кодекс за договаряне в новите медии.

ЕК: не гарантирате ефективно наказателно преследване на престъпленията от омраза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди десет години съм писала  за това рамково решение, въведено в НК –  може да се види и разликата между проекта и приетия текст –  162, ал. 1 НК: Който чрез слово проповядва или подбужда

Е, с известно закъснение от десет години днес Европейската комисия е решила да изпрати официални уведомителни писма на България и още четири държави членки, тъй като

“националното им законодателство не транспонира изцяло или точно правилата на ЕС за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (Рамково решение 2008/913/ПВР).

Българската правна уредба не гарантира, че расистките и ксенофобските мотиви се разглеждат като утежняващо обстоятелство от националните съдилища по отношение на всички извършени престъпления, като по този начин те не гарантират ефективното и адекватно наказателно преследване на престъпленията от омраза.

България не е транспонирала правилно инкриминирането на конкретни форми на изказвания, които подбуждат към насилие или омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста. Освен това България не е инкриминирала конкретни форми на изказвания, подбуждащи към омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста.”

Няма как човек да не свърже тази информация с Волен Сидеров и делата срещу него.

Законът за филмовата индустрия – приет на второ четене

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законопроектът за изменение на Закона за филмовата индустрия се придвижи до приемане  с противоречиви реакции – благодарности към Вежди Рашидов, благодарности към министър-председателя от депутатите от ГЕРБ – и  доста самотните гласове на хората – на част от хората – занимаващи се с кино. Като Иглика Трифонова с нейното  Писмо до политиците, които управляват културата. 

По този доклад е гласуван окончателният текст.

Отразяването на този факт – приемането на изменението на ЗФИ –   може да се използва като тест за българските медии, читателите сами могат да сравнят публикациите и да си направят заключение.

24 часа:    щастие, радост и благодарност -в две публикации –  40 милиона получава българското кино  и   3 милиона на година за български сериали. Има впрочем и трета публикация с голяма снимка на Вежди Рашидов –  Рашидов: Не свиваме бюджета за кино, никога досега не е имало толкова пари.

Труд: Вежди Рашидов: НС прие безпрецедентите 41 млн. за българското кино и Приеха промените в Закона за филмовата индустрия, които предвиждат повече пари за българското кино

Дневник: С благодарности към премиера Борисов, парламентът прие нова схема за финансиране на българското кино

Сега: В новият закон за киното филм = сериал. Рашидов и Будинов ce опияниха от собственaтa си щедрост към изкуството, Валери Симеонов ги порица

 

ЕСПЧ: Навални v Русия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

След завръщането си от лечение в Германия Алексей Навални беше задържан.

Според прессъобщение на Съда за правата на човека от 17 февруари 2021 г.,   през януари  Навални е отправил   искане до Съда за правата на човека   за освобождаването му. На 21 януари 2021 г. Съдът изисква информация от правителството на Русия дали   съществува   риск  за живота на жалбоподателя и  какви мерки се предприемат от руските власти за опазване на неговия живот, а също дали   условията на задържане и лечението на жалбоподателя са били обект на редовен независим мониторинг в съответствие с европейските стандарти. На 26 януари 2021 г. правителството отговаря, че има достатъчно гаранции,  на 3 февруари 2021 г. жалбоподателят  оспорва отговора.

На 16 февруари 2021 г. Съдът решава да посочи на правителството на Русия, съгласно правило 39 от Правилника на Съда, да освободи жалбоподателя. Тази мярка се прилага с незабавно действие. Мерките по тази разпоредба се вземат във връзка с производства пред Съда – в случая има подадена жалба от август 2020 г.

навални 1

Министерството на правосъдието смята, че освобождаването на Навални е невъзможно.

Навални 2

По информация от руски правозащитни сайтове Русия нееднократно не се е съобразявала с наложените от ЕСПЧ обезпечителни мерки и по този начин е била в нарушение на чл.34 от Конвенцията.

Законопроект за промени в Закона за БТА

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вежди Рашидов и Тома Биков са подписали като вносители   Законопроект за изменение и допълнение на  Закона за БТА.

Става въпрос за безвъзмездния достъп до продуктите на БТА.

ETA, o6a.re, rpr6oa aa ocrrryprr raparrnpaH aoclbn Ha Bqrrrl<u r’rrrua lo nu(ropuarurr :ra geiilrocrraHa ny6rrrnure rttrcrxryurll u opraHlr3autrr c o6ttectgerotlo,,re3xa aeiiHocr n na rapaltrltpa flpaBororra rroJryrraBaue na uutloplraurrr or BceKlr cbrracHo,rJr..ll, aJr. I or Korrcrrrryutrlra rra Peny6ltrxaEr,rraplrr, mii xaro pa3rtpocrparrrBaHero rra rrxr[opuaurrr olraclll Me.[rli e cartto Bt 3ruoxlrocr, ]loHe H T,XHO 3aAl,Jt7KCHIte.Toea :aqr,rxcrrrre 3a 6e3Bb3Me3arro 3a Bccxlrro noryqaBauc Ha rrrrrloplrauua or BTA s uoNleHTa eorpaHxqeHo ao pa3lpocrparrraarre urr$opNraux, I cryqal{ rra 6cncralle, aoiiHa rr.Jrrr qpyrrr onacrocru.cB’bp3aHx c xrBora u 3,upaBero Ha xopara (.rn. 5, a,r. l, r. 2 o’r 3axoua 3a ETA),

Няма да кажа какво точно пише вътре, защото текстът от файла на сайта на Народното събрание не може да се копира – и какво?- очаква се гражданите да го преписват на ръка ли, ако искат да информират някого за този проект?

В ПЗР на самия законопроект  има и препратка  към Закона за електронното управление  – а  самият законопроект е  във формат, който не става за времето на електронното управление.

Депутатите да бъдат така любезни да си променят форматите и да ги съобразят с изискванията на отвореното управление.

ЕСПЧ: две решения срещу България за реч на омразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бехар и Гутман срещу България (№ 29335/13)

Габриела Арон Бехар и Катрин Борисова Гутман са български граждани, родени съответно през 1972 и 1968 г. и живеещи в Пловдив (България). Те са от еврейски етнически произход. Волен Сидеров,  журналист и политик, е направил антисемитски изказвания и поддържа антисемитски тези в книгите си. След като не са получили съдебна защита срещу тези прояви на   антисемитизъм в България, Бехар и Гутман  искат от Съда за правата на човека да установи нарушение на член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) и член 14 (забрана на дискриминацията) от Европейската конвенция за правата на човека.

Нарушение на член 8 във връзка с член 14.

Решението по делото Бехар и Гутман срещу България 

Будинова и Чапразов срещу България (№ 12567/13)

Жалбоподателите  Кремена Гошова Будинова и Васил Стоянов Чапразов  са български граждани, родени съответно през 1970 и 1945 г. и живеещи в София. Те са от ромски етнически произход. Случаят се отнася до отхвърляне на иск по антидискриминационното законодателство срещу Волен Сидеров, журналист и политик. Позовавайки се по-специално на член 8 (право на зачитане на личния и семеен живот) и член 14 (забрана на дискриминацията) от ЕКПЧ, жалбоподателите се оплакват, че отхвърлянето на възгледите на политика като „факти“ е легитимирало расизма.

Нарушение на член 8 във връзка с член 14.

Решението по делото Будинова и Чапразов срещу България

Борис Митов разказва историята на тези хора, които сега си печелят делата. Историята е над 15-годишна, започва с публикации и изказвания на Волен Сидеров в началото на века, дискриминационни във всички посоки – антисемитски, антиромски, хомофобски и т.н., срещу които засегнатите лица не са получили защита  у нас.

 

САЩ: предстои ли ревизия на §230? SAVE TECH ACT

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Отговорността на онлайн посредниците в САЩ се урежда в  пар. 230 (Section 230 of the Communications Decency Act, 1996), който дава защита на платформите за съдържанието, предоставено от трети лица. Никой доставчик на интерактивна компютърна услуга не трябва да се третира като издател  за информация, предоставена от трети лица. (47 USC § 230).

В края на мандата си президентът Тръмп поиска ревизия на отговорността, в началото на  мандата си президентът Байдън постави същия въпрос. Става ясно, че над 20 предложения от двете страни, както и някои двупартийни предложения за ревизия на пар.230 вече са внесени за разглеждане. Има широко съгласие, че пар. 230 няма да бъде отменен, а само изменен. Но мнозина смятат, че във внесените проекти има разпоредби, които могат да бъдат  опасни за свободата на изразяване.

Ръководителите на някои големи технологични компании са взели отношение, Фейсбук  и Microsoft  приветстват повече яснота  по пар. 230, а  Джак Дорси е предложил по-скоро по-пазарно ориентиране за решаване проблемите, отколкото ревизия на пар. 230. 

На 5 февруари 2021  е внесен пореден проект, чийто шансове се оценяват като по-високи –  SAVE TECH ACT. И тримата вносители са демократи.

Пълният текст

 

БТК купува Нет1 и КомНет София

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

БТК става още по-голяма на тв и интернет пазара, защото ще купи софийските оператори “Нет 1” и “КомНет София”. Сделката е поредната на новия собственик на българския телеком United Group, който през последната година купи и “Нова броудкастинг груп” и вестниците на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Финансови подробности не бяха съобщени, а чрез сделката БТК ще окрупни позициите си на пазара за фиксирани услуги, където е лидер като доставчик на интернет, както и третият най-голям в сегмента за телевизионни услуги (след “Булсатком” и “А1 България”). Сега с присъединените нови абонати на телевизия телекомът може да излезе и втори на пазара (поне според данните на КРС за 2019 г.).

За потребителите сделката ще доведе по-ограничен избор на тв доставчици в София. Естествено, ако КЗК я разреши.

Капитал