Category Archives: закони и право

Кошлуков, Рашидов, кое не му е свободно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

„Айде стига с тая свобода, бе! Вие луди ли сте? Полудявате вече с тая свобода! Кое не му е свободно? Те ни плюят всички хора като каруцари. Всеки ден е било свободно словото. Какво по-свободно от това?“.

Това заяви в ефира на БНТ председателят на комисията по култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов по повод скандалите, които през седмицата се разразиха в БНР. Водещ Георги Любенов.

Предаването

Рашидов е склонен да даде няколко десетки милиона на БНТ, стана ясно още от предаването. Кошлуков пък се обърнал директно към Рашидов “да поеме патронажа над поредица дискусии за промяна на медийния закон.” “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус.”, каза на свой ред любезно Рашидов.

Повече: Свободна Европа

БНТ ще готви “оздравителен план, може и промени в закона.”

 

Арестуваха и освободиха фотожурналист, заснел полицаи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фоторепортерът Веселин Боришев е бил задържан преди вчерашния протест срещу избирането на единствения кандидат Иван Гешев за главен прокурор. Боришев е прекарал нощта в Първо районно управление на МВР и е освободен на другия ден.

Поводът за задържане е заснемането на полицията, която е била в очакване на протестните действия.

Основанието е Указ за борба с дребното хулиганство от 1963 г. Според преподавателя ми по Наказателно право през 70-те години на миналия век, когато нямаш друго основание да задържиш някого, го задържаш за хулиганство.

Министър-председателят Борисов, който често се появява в журналистическите сюжети напоследък, и този път поел ангажимент указът да бъде променен или премахнат.

Това несъмнено е добре. Но и без това арест за заснемане на полицията по време на работа противоречи на правилата на Съвета на Европа и практиката на Съда за правата на човека.

Najafli vs Azerbaijan

Gsell v. Switzerland

 

 

Изнудването: изображения със сексуално съдържание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Разпространението на изображения със сексуален характер без съгласието на заснетото лице е много мощно и крайно средство за натиск. Мотивите могат да са различни –

  • понякога са с личен характер, изнудване с цел продължаване на връзката или отмъщение;
  • понякога – за принуждаване към определено поведение или действие, например във финансов или политически план.

Във всеки случай обществото трябва да реагира категорично и ясно. Използването на лични снимки и видео със сексуален характер може да е инструмент на културата на страха. Няма съмнение, че това е добро продължение на методите на Държавна сигурност – принуждаване на хора към определено поведение на основата на зависимости  чрез натиск, заплаха и компромати.

У нас има конкретен случай – използване на снимки преди началото на предизборна кампания с цел разстройване на кампанията на един от кандидатите и дискредитирането му.

Случката е толкова омерзителна, че има – поне номинална – реакция от политически лица и други кандидати. Министър-председателят е казал, че ГЕРБ няма да дава пари на ПИК, “ако това питате”

Медии и журналисти са се обединили зад кратък текст Днес е денят, в който казват “Това не е журналистика”. Втори въпрос е, че част от присъединилите се не ce различават съществено от ПИК.

Засегнатите ще търсят защита по съдебен ред. Според Уикипедия в много държави има изрични закони или наказателни разпоредби за revenge porn.

Остава неизяснено откъде ПИК има снимките. Предвид факта, че момичето е предало носител със снимки на МВР, за да се търси отговорност на извършителя,   има възможност снимките да са изтекли и от институциите. Това може би също ще се проверява.

По темата при Ирина Недева, БНР, Хоризонт

Against porn journalism

419 милиона телефонни номера онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изследовател, занимаващ се със сигурността на информационните системи, е достигнал в мрежата до база данни от Facebook, която съдържа над 419 милиона телефонни номера. Данните включват   в някои случаи имена, пол и държави. Тъй като сървърът, хостващ базата данни, не е защитен, базата е общодостъпна, пише TechCrunch.

Facebook е в основата на толкова много течове на данни, че вече е  трудно да се преброят, се казва в публикация на  MIT Technology Review.   Скандалът с Cambridge Analytica доведе до глоба в размер на 5 милиарда долара от Федералната комисия по търговия през юли, като   FB пое и ангажименти към поверителността на данните в бъдеще.

FTC: Google и YouTube събират данни на деца

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Google трябва да заплати 170 милиона долара във връзка с  констатации на Федералната комисия по търговия (FTC), че YouTube нарушава Children’s Online Privacy Protection Act (COPPA), като съзнателно проследява oдеца, посещаващи платформата, и продава реклами, насочени към деца. Според комисията YouTube е събирал информация за деца с цел реклама.  Сумата 170 милиона долара представлява по-малко от 1 процент от тримесечните приходи от реклама на компанията. Решението е гласувано с 3:2, като гласувалите против са недоволни от

FTC вече проведе аналогична процедура по отношение на Facebook (FB) за нарушаване на тайнаат на личния живот на потребителите, довела до заплащане на   5 милиарда долара (“FTC order is record-breaking and history-making”). 

Огромната сила на комбинацията между цифровите индустрии    и личните данни  прави Google (GOOG) и Facebook  доминиращи  играчи в световната икономика.

За конституционното право на достъп до информация, микрофоните и техните дръжки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Премиерът обича да казва, че има свобода на медиите, че никой не им пречи, че свободата на словото е проблем на собствениците на медии и на журналистите, “това е ваш проблем на журналистите, решавайте си го сами” и също:

Такава свобода да говорите, да пишете, да предавате по всяка тема мисля, че е факт.

Така ли е?

В последно време се ограничава достъпът на журналистиката, следователно и на обществеността, до информация и събития.  А достъпът до информация е в основата на възможността да информираш: ако нямаш достъп, не можеш да си позволиш коментари и анализи, не можеш да реализираш критичната функция на медиите.

Пресконференция без медии и демонтаж на микрофони са само прояви на тази опасна негативна тенденция.

I

Симптоматиката на ограничения достъп:

(1) червените въженца   на официални събития – символ на физическите ограничения за   достъпа на журналисти;

(2) избирателното отношение към  медиите, привилегированото допускане само на близки до властта медии с цел гарантиране на проправителствено отразяване на събития, гостувания, срещи;

(3) пренебрежителното отношение към покани за участия на хората от властта, неуважение към медиите (има и  изключенияЗа Нова телевизия накъде да гледам), подминаване на неудобни въпроси (Точно на теб знаеш ли кога ще отговоря), стил Пеевски (Пеевски праща много здраве)  или  стил Домусчиев (Олигофрен, изчезвай);

(4)  пресконференция без медии -“Тези избори ще бъдат много подли”, казва премиерът  по време на политическо събитие, което се отразява през страницата му във фейсбук – и властта се е погрижила да няма кой   да попита защо;

(5) демонтаж на микрофони – скандал : дори ако се съгласим, че при подготовка на актове информацията за медиите е ограничена, партньорското отношение изисква съвсем друг начин на въвеждане на режим “само изявления”, а не технически мерки, демонтаж. Така смята и новата председателка на ЕК:

„Новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен никога не би поискала отстраняването на техническото оборудване на журналисти”. Това заяви главният говорител на Комисията Мина Андреева в отговор на въпрос на АЕЖ-България

(6) демонтаж на журналисти – самата фраза трябва да предизвика тръпки, особено когато авторство върху нея  има   журналист, принуден да напусне Нова телевизия – а списъкът расте (* допълвам с публикация на Свободна Европа за питащите журналисти, които изчезнаха от ефира), на дневен ред е казусът Камен Алипиев, но да изчакаме развитието в БНТ;

(7) демонтаж на медии – каква е съдбата на Би Ай Ти?  Дали ще станем свидетели на демонтаж на обществените медии? Голяма тема, много опасения, лоши прогнози, но  – надявам се – обществените медии са твърде важни  и обществото не е безразлично към съдбата им;

(8) медиите на прицел – като продължение на горната тема има смисъл да се отбележи отношението на прокурорската колегия, нейни представители и другари  – към определени медии, които демонизирали прокурори, представлявали средство за компрометиране и внушения, срещу които прокурорите щели да се защитят с всички средства – медиите вече реагираха, че това звучи като заплаха;

(9) в последно време сме свидетели на  закони,  законодателни инициативи или намерения, които имат отношение към достъпа до информация:

  • ЗИД АПК, с който административното правосъдие се феодализира (адв. Кашъмов), а  делата за отказ по ЗДОИ вече не се гледат от ВАС, регионалните съдилища решават окончателно делата, понякога различно, а отказите растат лавинообразно;
  • ЗИД ЗЗКИ, с който става възможно сроковете за класифицирана информация да се  удължат до 90 години – проектът влиза в парламента;
  • ЗИД ЗЗЛД по въпроса за журналистическото изключение и баланса между правото на информация и защитата на личния живот – разпоредбата е предмет на конституционно дело;
  • и за финал: от една среща  на Вежди Рашидов и министъра на правосъдието произлезе съобщение, че прокуратурата, МВР и Министерството на правосъдието ще готвят европейски стандарти и   ще   криминализират фалшивите новини.

Обзорът може да продължи, но важното е темата да остава в дневния ред на медиите, за да разчитаме на позитивни промени.

II

Не засягам тук другата страна, другия проблем  –    дръжките на микрофоните“Г-н Борисов, да си ходим ли или ще ни говорите нещо отвън?” 

Както бихте могли да се сетите, преди 15 години и  Кьосев описа озадачаващата политика на някои медии  в Момиченца:

Без да са се наговаряли, те си събират подвижни, суетни и уязвими същества, пластилин, готов на всичко за кариерата си. Без минало, без натрупвания, без капиталистически (протестантски) морал – дългокраки tabula rasa, бързи в езика. При подбора наглостта се счита за интелигентност, цинизмът е добродетел, а липсата на обща култура е решителен плюс.

Да завърша пак с Генка Шикерова – демонтажът на микрофони не е непреодолима пречка:

Нормалното питане се превърна в събитие. Ако някой наистина има въпрос, той може и да го извика.

 

Ето и  разговорът с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.

Съд на ЕС: жалба на Полша срещу филтрирането

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От Twitter преди време разбрахме, че Полша внася жалба в съда на ЕС  срещу разпоредби от  чл.13 / сега чл.17 – от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар.

Сега вече можем и да прочетем какво точно иска Полша от Съда на ЕС – от страницата на Съда:

Жалба, подадена на 24 май 2019 г. — Република Полша/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

(Дело C-401/19)

Жалбоподател: Република Полша

Ответници: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 , и

да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

Основания и основни доводи

Република Полша иска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92) и да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

При условията на евентуалност — ако Съдът приеме, че обжалваните разпоредби не могат да бъдат отделени от останалите разпоредби в член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 без да се измени същността на съдържащата се в този член правна уредба — Република Полша иска член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 да бъде отменен изцяло.

В подкрепа на искането си отмяна на обжалваните разпоредби от Директива 2019/790 Република Полша изтъква едно основание, а именно нарушение на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, гарантирано с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Република Полша по-специално твърди, че налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други защитени обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация (член 17, параграф 4, буква б) от Директива 2019/790) и налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се предотврати бъдещото качване на произведения или други защитени обекти, за които правоносителите са подали достатъчно обосновано уведомление за (член 17, параграф 4, буква в) in fine от Директива 2019/790), означава, че за да не им се търси отговорност доставчиците трябва да извършват предварителна автоматична проверка (филтриране) на съдържанието, споделено онлайн от потребителите, което съответно предполага да се въведат механизми за предварителен контрол. Такива механизми подкопават същността на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация и не отговарят на изискването за пропорционалност и абсолютната необходимост на ограничаването на това право.

____________

1 ОВ L 130, 2019 г., стр. 92.

 

Очакваме Съдът на ЕС    да  разгледа в дълбочина всички повдигнати  въпроси и да се произнесе по перспективата филтриране, за която привържениците на разпоредбата ни убеждаваха, че не била неизбежна.

 

 

 

Защита на тайната на източниците: две решения на Административния съд – София град

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тайната на източниците в журналистическата работа е част от свободата на изразяване. Нарушенията в тази област са нарушения и по чл.1о – свобода на изразяване – в Конвенцията за правата на човека. Точно по тази причина след решението Гудуин от 70-те Съдът за правата на човека има все повече практика, от която могат да се формулират и стандарти. Етичната комисия на българските медии също има становище по въпроса.

Преди време Стоян Мавродиев и Комисията за финансов надзор поискаха от Капитал да разкрие тайната на източниците си. След отказа   бяха наложени глоби. Решенията бяха обжалвани и първата инстанция се произнесе в полза на журналистите.

Административният съд – София е отменил решенията на СРС по две дела и е потвърдил двете наказателни постановления за глоби. Решенията на АС – София град са окончателни. Те не са нови, но не са отразявани тук досега.

Ето и решенията:

Решение 6044/2015 година 

Решение 3367/2016 година 

Съдът казва за поведението на журналистите следното:

Под предлог, че журналистическите източници са защитени и органите на държавната власт не могат да ги задължат да ги разкрият /чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/, не се представя исканата от КФН информация.

В решенията на втората инстанция по същество има един аргумент – “възпрепятстване работата на финансовия надзор”.  Но  при разкриване на тайната се вземат предвид и други обстоятелства. Например кой пита. 

През 2010 Голямата камара на Съда за правата на човека с участието на българския  съдия  Здравка Калайджиева  се произнесе по делото Санома срешу Нидерландия. Решението е по  казус, свързан именно със защитата на тайната на източниците. Прокуратурата настоява за разкриване на тайната на източниците.  ЕСПЧ (Голяма камара)  приема, че  прокуратурата   е страна в разследването, защитаваща интереси, несъвместими със защитата на тайната на източниците.

Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.

Прокурорът трудно може да се разглежда като обективна и безпристрастна фигура – каквато е необходима, за да направи необходимата оценка и претегляне на различните конкуриращи се интереси и на рисковете, свързани с разкриването на тайната на източниците.

Като взема предвид ефекта, който едно разкриване би имало и за източниците на информация, и за изданието, ЕСПЧ  приема, че  оценката на обстоятелствата трябва да се извършва от съда или друг независим и безпристрастен орган. 

ЕСПЧ стига до извода, че има нарушение на чл.10 под предлог – би казал АС – София град – че отсъстват адекватни правни мерки за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ.

Капитал отбелязва, че се подготвя дело в Страсбург.   Наистина ЕСПЧ най-добре може да приложи стандартите на чл.10 ЕКПЧ.  Тук само обсъждаме  какво е състоянието на защитата на тайната на журналистическите източници  в България.

И поглед в перспектива : единственият кандидат за главен прокурор   ни информира, че 

Публичното оповестяване  на факти и доказателства по разследвания ще бъдат оповестявани и занапред.  Това ще се прави, когато защитата или някой друг не казва истината.

Такива изказвания, които конституират прокуратурата за господар на истината, обясняват много добре защо според решението Санома  журналистически източници не се разкриват пред прокуратурата.

Съд на ЕС: Отговорността на платформите и Директивата за електронната търговия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От Twitter научаваме  за ново производство пред Съда на ЕС: по много интересния въпрос как отговорността на платформите се  съчетава с Директивата за електронната търговия.

Ето например рецитал 48 от Директива (ЕС) 1808/2018 (ревизията на медийната директива)  предвижда, че

(48) Предвид естеството на ангажираността на доставчиците със съдържанието, предоставяно от услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, тези подходящи мерки за защита на непълнолетните лица и широката общественост следва да бъдат свързани с организирането на съдържанието, а не със съдържанието като такова. Ето защо, изискванията във връзка с това, които са изложени в Директива 2010/13/ЕС, следва да се прилагат, без да се засягат членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО, в които се предвижда освобождаване от отговорност за незаконна информация, която се пренася или се съхранява автоматично, непосредствено и временно, или се съхранява от определени доставчици на услугите на информационното общество. При предоставяне на обхванатите от членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО услуги тези изисквания следва също така да се прилагат, без да се засяга член 15 от посочената директива, който изключва налагането на тези доставчици на общи задължения за контрол на такава информация и за активно търсене на факти или обстоятелства, които указват на незаконна дейност, без обаче това да се отнася за задълженията за контрол в конкретни случаи, и по-специално без да се засягат разпореждания на национални органи в съответствие с националното право.

Въпросът е следният:

 

Обстоятелствата по делото са обяснени тук.

Документите ще се появят на сайта на съда тук.

Подобно дело С-682/18 тук.

2019 Специален доклад 301

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

В началото на лятото стана известен   Доклад 301 за 2019 година (2018 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

Както и през 2018, България не е в Priority Watch List или в Watch List.