Category Archives: общество

#RSF INDEX 2022 | 91 (+21)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 3 май 2022, тази година на самия ден на свободата на медиите,  стана известен годишният доклад 2022 на Репортери без граници.

Докладът се придружава от подреждане на държавите според  степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година) и 91 (за 2022 година)  – това е мястото на България  в подреждането на Репортери без граници.

Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Дания, Швеция, Естония, Финландия.

България е класирана с 21 позиции напред и вече заема 91 място. Има нов последен от ЕС – Гърция.

Могат да бъдат посочени две основни причини за този скок в класацията:

  • нова методология, описана тук – напомня известните методологии по групи фактори (подобно на анализа за медиен плурализъм – политически, правен икономически, социокултурен аспект и една пета група фактори – сигурност (макар че, както разбираме, работата по класацията в основни линии предхожда войната в Украйна);
  • оптимистичните очаквания, свързани с промяната във властта след 12-годишното управление на Борисов и ГЕРБ.

И двете са външни за медийния сектор. Така че скок в класацията реално не означава  скок в качеството на журналистиката.  Да не  бързаме с изводите.

Оценката на Репортери без граници   започва със следното –  станало традиционно  – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.

Блокирайте тролове

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Напоследък започнах да блокирам профили във Фейсбук. Не съм длъжен да чета всякакви глупости от хора, които не са добре. Алгоритмите на сайта не успяват да ги филтрират според интересите и харесванията ми и започват да ми ги натрапват – блокиране.

След едно-две помитания под русофилски, въZраждански и подобни публикации, тоя сайт отново става за четене.

Блокирайте и вие!

Плъзват пак и нови, но пак казвам – никой не ви задължава да четете всичко, което ви изсипва фейсбук. Бъдете критични и оформяйте feed-а си, това не е еднопосочна медия. Не е телевизия.

Има фабрики за тролове, това е организирана дейност. Безмислено е да оставяте всичко, за да имало било плурализъм и да виждате критични мнения и т.н. Не е плурализъм – пропаганда е и не е нужно да се оставяте да ви облъчват.

Блокирайте тролове и денят ще е с една идея по-добър.

Три становища на Комисията по журналистическа етика по актуални въпроси, свързани с отразяване на войната, която Руската федерация води срещу народа на Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На  заседанието си но 15 март 2022 Комисията за журналистическа етика обсъди някои въпроси, свързани с журналистическото отразяване на войната в Украйна за целите на новините и актуалната публицистика.

В резултат са приети следните становища, публикувани на сайта, където КЖЕ оповестява решенията и становищата си.

  1. Становище за публикуването на снимки и видео, на които по разпознаваем начин са отразени деца в контекста на войната

КЖЕ взе предвид няколко случая, в които  чрез видео материали и снимки са показани на света  изпитанията, но и  героизма на деца в условията на войната.  Снимки на деца стават символ на опустошението и ужаса на войната. Историята на десетгодишния Хасан, който пропътува сам стотици километри, за да намери сигурност при родственици в Словакия, е на първите страници на големите световни медии.

Макар че всеки отделен случай трябва да се прецени отделно, КЖЕ намира, че стандартът за защита на децата и съображенията срещу публикуване  на снимки и видео, на които те са разпознаваеми, в отделни случаи е възможно  да отстъпят място на съображенията за показване на истината за войната такава, каквато е, след задълбочена преценка на редакцията, и снимки на деца е възможно по изключение да бъдат публикувани.

  1. Становище за форумите в информационните сайтове

КЖЕ взе предвид  зачестили случаи на форуми под публикации на качествени медии,  преднамерено атакувани от тролове. Все по-често има опити за превземане и овладяване на форуми   от тролове и агресивни  посетители. Това явление е отразено в научни доклади, разкриващи превземането на форумите на определени големи демократични европейъски медии, за да попречи на нормалното функциониране на форумите и да създаде видимост за несъществуващи и деформирани обществени нагласи към предмета на публикациите.

Превзетите форуми под публикации за войната в Украйна станаха причина за призиви в социалните мрежи подобни форуми да бъдат затворени.

КЖЕ вече е имала повод  в решенията си да изрази становище, че  – макар  че става дума за съдържание, създадено от трети лица –   според практиката на Европейския съд за правата на човека отговорността за съдържанието на форумите в определени случаи се носи от медиите – според решението   по делото Delfi v Estonia  това важи за реч на омразата и призоваване към насилие. В други случаи, като например по делото Høiness v Norway, ЕСПЧ приема, че коментарите не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие,  има изградена система за модериране,     един от коментарите дори е изтрит по собствена инициатива на изданието, което е действало  по подходящ начин и не следва да носи отговорност.

Като подчертава, че  това  е индивидуално решение в рамките на редакционната свобода на всяка медия, КЖЕ принципно смята, че пространства за  дискутиращи  общности следва да има и  електронните медии трябва да се положат усилия за това.

КЖЕ призовава изданията да действат по подходящ начин, включително със съвременни автоматизирани средства, където е възможно, за да предпазят аудиторията си от деструктивното влияние на троловете.

Комисията ще наблюдава този процес и при необходимост ще излезе отново със становище.

  1. Становище за гледните точки в новините и актуалните  предавания  при отразяването на войната в Украйна

КЖЕ взе предвид, че  в национални и други медии гледната точка на официален Кремъл се представя наред и равнопоставено с гледната точка на представителите на държавата Украйна, срещу която се осъществява непредизвикана агресия с военни средства.

Подобно на разбирането за медиен плурализъм по време на COVID пандемия, когато мнението на отричащите съществуването на пандемията и на антиваксърите беше представяно наред и равностойно с гледната точка на съвременната наука за необходимостта от средства за защита, и сега автори на медийни публикации и водещи на акутални предавания дават простор на пропагандни тези на агресора от Кремъл, засягащи  правото на украинците на собствена държава, ролята на ЕС и НАТО, конспиративни теории за „поети ангажименти, които НАТО нарушава с разширяването си на изток“  и пр., с аргумента за „различните гледни точки“.

КЖЕ смята, че аудиторията следва да бъде информирана за гледната точка и тезите както на Украйна, така и на агресора Кремъл, но представянето на пропагандните тези  трябва да става  винаги в контекст. При липса на контекст  медиите  се  превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на дезинформация и пропаганда за война, идваща от официалните руски институции. Пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда и на хибридните тези да се противопоставят   аргументи и факти.

Съмнението, което е присъщо за журналистите, следва да бъде запазено. Събитията, свързани с войната в Украйна,  трябва да бъдат отразени с максимална прецизност и вярност към фактите  и в адекватен контекст. Медиите следва да не дават трибуна на   лица, които фалшифицират и представят превратно фактите.  От  водещите се очаква съсредоточеност в живите предавания, за да не допуснат нахлуване на пропаганда и дезинформация  под формата на „друга гледна точка“, а от екипите се очаква своевременна реакция на дезинформацията с факти.

КЖЕ напомня, че член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) съдържа важно изключение от правото на свобода на изразяване – забрана на  пропагандата на война. Медиите следва да имат предвид и Наказателния  кодекс, който   предвижда престъпления като: пропаганда за война (чл.407), подстрекателство към война (чл.408) и оправдаване, отричане и грубо омаловажаване на  извършено престъпление против мира и човечеството (чл.419а).

*

Третото становище е провокирано от множество изказвания по темата за отразяване на позициите на агресора във войната, не на последно място и в светлината на санкционния механизъм на ЕС.

За съжаление български медии продължават отразяване на събитията в Украйна в противоречие с принципите, намерили място в последното становище.

2022 Специален доклад 301

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

И тази пролет дочакахме специален доклад 301 на  САЩ за състоянието на правата на интелектуална собственост.  На  27 април 2022 г   USTR публикува  своя специален доклад 301 за 2022 г. относно адекватността и ефективността на защитата на търговските партньори на САЩ и прилагането на правата на интелектуална собственост (ИС).

Започвам от прессъобщението, в което  – след като съобщава, че поради войната е прекъснат анализът за Украйна –  има абзац за България:

USTR ще проведе  Out-of-Cycle Review  цикъла на България, за да прецени дали България постига значителен напредък по отношение на отстраняването на недостатъците в своето разследване и наказателно преследване на случаи на онлайн пиратство, особено неуспеха да приеме извадка от доказателства по наказателни дела.

Докладът „Специален 301“ е годишен преглед на глобалното състояние на защитата и прилагането на интелектуалната собственост. USTR извършва този преглед в съответствие с раздел 182 от Търговския закон от 1974 г.

USTR прегледа повече от сто (100) търговски партньори за тазгодишния специален доклад 301 и постави двадесет и седем (27) от тях в приоритетния списък за наблюдение или списък за наблюдение. Специалният преглед 301 на Украйна беше спрян поради преднамерената и непредизвикана по-нататъшна инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Седем държави – Аржентина, Чили, Китай, Индия, Индонезия, Русия и Венецуела – са в списъка за приоритетно наблюдение. Тези страни ще бъдат обект на особено интензивен двустранен ангажимент през следващата година.

Двадесет търговски партньора са в списъка за наблюдение и заслужават двустранно внимание за справяне с основните проблеми с ИС: Алжир, Барбадос, Боливия, Бразилия, Канада, Колумбия, Доминиканска република, Еквадор, Египет, Гватемала, Мексико, Пакистан, Парагвай, Перу, Тайланд, Тринидад и Тобаго, Турция, Туркменистан, Узбекистан и Виетнам.

В допълнение, прегледите извън цикъла предоставят възможност за справяне и отстраняване на такива проблеми чрез засилена ангажираност и сътрудничество с търговски партньори и други заинтересовани страни. USTR обяви Out-of-Cycle Review на България.

Ето и самият доклад 301.

Декларация за бъдещето на интернет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

САЩ и България, в група от общо 60 държави, са подготвили Декларация за бъдещето на интернет.

Текстът съдържа принципи като

• Защита на човешките права и основните свободи на всички хора; 

• Свободно движение  на информацията; 

• Развиване на приобщаваща и достъпна свързаност, така че всички хора да могат да се възползват от цифровата икономика; 

• Насърчаване на доверието в глобалната цифрова екосистема, включително чрез защита на поверителността; и 

• Защита на подхода за управлението  на интернет в полза на всички.

Съвсем скоро и Европейският съюз прие цифрови принципи за цифровото десетилетие.

САЩ: Съвет за управление на дезинформацията към Министерството на вътрешната сигурност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

САЩ създава Съвет за управление на дезинформацията към  DHS, Department of Homeland Security, Министерството на вътрешната сигурност.

В сряда, на 27 април, министърът е направил изявление в  парламента по време на обсъждане на бюджета на министерството за 2023 г. „Целта е да обединим ресурсите на министерството (DHS) за справяне с тази заплаха“, казал министърът (C-SPAN).

Нина Янкович, която преди това е работила като сътрудник по дезинформацията в Wilson Center, ще оглави борда като изпълнителен директор. „За мен е чест да служа в администрацията на Байдън @DHSgov и да помагам в борбата с дезинформацията”, пише Янкович в Туитър.

Новият съвет   ще наблюдава, освен другото,   руските хибридни заплахи, като се има предвид, че  междинните избори наближават и Кремъл продължава агресивна кампания за дезинформация около войната в Украйна. Русия многократно е провеждала кампании за дезинформация, насочени към американската аудитория, за да задълбочи разделението  и да разпространява конспиративни теории, например  за американските ваксини срещу COVID-19. Съвсем наскоро руските държавни медии  в социалните медии   използваха интернет, за да наричат ​​фалшиви  снимките от  Украйна. Анализи сочат официална Русия като най-голям източник на дезинформация онлайн.

Въпреки че в изявлението си DHS заявява, че съветът ще „защитава неприкосновеността на личния живот, гражданските права и гражданските свободи“ като част от своите задължения, новината предизвика вълна от негативни съобщения, особено от страна на републиканците. Отчасти негативизмът се дължи на липсата на повече информация –  защото  помним шока от докладите за руското влияние в предизборна ситуация в САЩ – и тогава имаше обичайните въпроси къде е държавата, къде са службите.

Но и академията не е ентусиазирана, вж Дафне Келър, Директор на програмата за регулиране на платформите в Станфорд-

ОССЕ: Противодействие на дезинформацията по време на избори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Наблюдава се активизиране на правните и политически инициативи сред държавите-членки на ОССЕ, които имат за цел да насърчават честните избори и да противодействат на дезинформацията в предизборни кампании.

ОССЕ организира събития по темата за обсъждане на добрите практики, такова събитие е насрочено за днес от 15 часа – може да се гледа тук.

Материали:

 

Дезинформация за войната в Украйна – данни от EDMO

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

EDMO, Европейската обсерватория за цифрови медии, всяка седмица публикува данни за дезинформация, която партньорските организации на мрежата за проверка на факти EDMO   в държавите от ЕС са установили за и по повод войната в Украйна.

Базата от публикации е на този адрес.

Има и анализи като този за монетизирането на дезинформацията за войната в Украйна.

ЕС: относно стратегическите дела срещу общественото участие / SLAPPs

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия предприема действия за подобряване на защитата на журналистите и защитниците на правата на човека от злоупотреби със съдебни производства.

Стратегическите дела срещу общественото участие, известни като „SLAPPs“, са особена форма на тормоз, използвана предимно срещу журналисти и защитници на правата на човека, за да се предотврати или накаже изказването по въпроси от обществен интерес.

Предложената директива обхваща SLAPP по граждански дела с трансгранични последици. Тя дава възможност на съдиите бързо да отхвърлят явно неоснователни дела срещу журналисти и защитници на правата на човека. Директивата установява   процесуални гаранции и средства за защита като обезщетение за щети и възспиращи санкции за започване на съдебни дела срещу общественото участие.

Комисията   приема и  препоръка, за да насърчи държавите-членки да приведат правилата си в съответствие с предложеното законодателство на ЕС и за вътрешни дела и във всички производства, а не само по граждански дела. Препоръката също така призовава държавите-членки да предприемат редица други мерки, като обучение и повишаване на осведомеността, за да се борят срещу SLAPP. Държавите-членки ще трябва да докладват на Комисията за изпълнението  18 месеца след приемането на препоръката.

The Commission proposal for a Directive

The Commission Recommendation

Factsheet on Making EU democracies stronger: Better protection for journalists and human rights defenders

Канада: още един проблематичен законопроект за компенсиране на онлайн новинарските медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Майкъл Гайст, професор по интернет право в Отава, пише за публикувания през април Законопроект за онлайн новините или т.нар. законопроект С-18. Това е канадски паралел на сродното право, създадено за медиите по отношение на определени интернет компании (доставчици на услуги на информационното общество) с Директива 2019/790, член 15 – Закрила на публикациите в пресата при онлайн използване.

Колкото повече го гледате, толкова по-зле става, пише проф. Гайст. Вече съм писал защо тази политика е лоша и защо този подход е погрешен. Законопроектът надхвърля „компенсирането на журналисти, когато използват създадено от тях съдържание“ (както министър-председателят Джъстин Трюдо го представя). Законопроектът изисква компенсация за достъпа до новини по всякакъв начин.

Във време, когато имаме нужда обществеността от достъп до достоверни новини, вносителят вярва, че големите интернет компании, които участват в акта за улесняване на достъпа до новини – нито копират, нито използват съдържанието – трябва да плащат за това така.

Въпросната разпоредба в законопроекта е раздел 2(2), който гласи:

За целите на този закон новинарското съдържание се предоставя, ако (а) съдържанието на новините или част от него се възпроизвежда; или (б) достъпът до новинарското съдържание или част от него се улеснява с всякакви средства, включително индекс, обобщение или класиране на новинарско съдържание.

Забележителен е раздел 2(2)(b), който обхваща улесняване на достъпа до новинарско съдържание. Връзка към общата начална страница на Toronto Star, National Post, Globe and Mail или много други канадски медийни сайтове улеснява достъпа до новинарско съдържание, особено след като разпоредбата добавя, че улесняването може да се случи „по всякакъв начин“. За него ще се заплаща.

Канадският министър на културното наследство Пабло Родригес направи аналогия с австралийския кодекс по същия въпрос. Но дори този кодекс, който заслужава критика, не обхваща просто всяко “улесняване на достъпа”.

Имаше време, когато това правителство беше про-интернет, подкрепящо неутралността на мрежата и твърд защитник на основните свободи, включително свободата на печата и другите медии. Сега то поставя бариери пред достъпа до медии, като налага плащания за улесняване на достъпа до медийни източници.

Конституционно ли е ограничаване на улесняването на достъпа до новини?

Освен това, как цялата рамка на законопроекта C-18 се вписва в законодателството? Не е медийно право, не е телекомуникационно право и не е авторско право.

Налагането на плащания за услуги, които улесняват достъпа до медийни източници, противоречи на основните свободи, законопроектът е срамно широк, срам за лобито на медиите, което го изискваше, и недостоен за правителство, което вижда себе си като модел за останалия свят по отношение на свободите на медиите.

Текстът на С-18

с подзаглавие “An Act respecting online communications platforms that make news content available to persons in Canada” – наистина! – плащат, защото улесняват достъпа на хората до новинарско съдържание, какъв абсурд.