Category Archives: общество

Ново назначение в СЕМ: парламентарна квота 2019

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Шестгодишният мандат на Иво Атанасов в СЕМ изтече, парламентът избра нов член,  който попълни парламентарната квота на Съвета – наред с Розита Еленова и София Владимирова.

Това е Галина Георгиева, предложена от Вежди Рашидов.

Стенограмата от заседанието на парламентарната комисия за култура и медии на 11 юли 2019, на което се е провело изслушване на двете кандидатури – на ГЕРБ и на БСП.

Образованието на Галина Георгиева – представено от Вижди Рашидов в стенограмата като “Икономика в УНСС” беше уточнено от медиите като “Аграрна икономика във филиала на УНСС във Враца с успех от следването 3.89”.

Из представянето на новия член пред НС:

По Закона за радиото и телевизията кандидатурите са чрез квота или президентски указ. Като млад и образован човек за себе си бих могла да кажа, че съм политически неангажирана, но отговорна към ситуацията в страната.
Работата ми към момента, и предишни такива, е свързана с възможността да наблюдавам отблизо и това доказва, че не съм имала казус по тази тема, която Вие засягате, тоест, имала съм възможност и съм го правила, абстрахирала съм се от всякакви политически намеси.

 

Динамиката на медийния ни пазар налага не само чрез Директива и чрез промяна в закона, а ще си позволя да кажа, че запознаването с Директивата за аудиовизуални медийни услуги – е четиво, към което съм се насочила, ЗРТ също дава посока на европейските продукции и на образователните такива към обществените медии като една предпоставка.

 

Ако фундаментът е образование, то кое ни учи на хъс и мотивация за развитие? Това е работата ни. Това е и част от желанието ми, аз да участвам като дам своята полезност, защото за мен резултатът се мери с процент полезност.
Да, можех да ползвам времето си във връзка с убеждението на това Вие да вземете решение, но убеждението е даване на доверие. Така че в този смисъл мандатната позиция не предполага изпитателен срок в изпълнението на един проект, полезността какво остава след теб. Това е моята позиция. Благодаря Ви.

 

стенограма_11 юли 2019

Услугата iplayer на БиБиСи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Финансирането на обществените медии в ЕС е функция от обществената им мисия – по изискванията на Европейската комисия. Както се вижда от съобщението на ЕК, предвижда се ex ante контрол на значимите нови услуги, приведени в действие от обществените медии (балансиране на пазарното въздействие на такива нови услуги и тяхната обществена стойност).

Така е в държавите от ЕС, така е в телевизиите, които всички с удоволствие дават за пример.

Илюстрация към казаното – услугата iplayer на БиБиСи.

Когато БиБиСи решава, че има нужда от изменение в услугата (продължаване на срока, в който съдържанието е достъпно до 12 месеца), това още не е достатъчно, за да се ангажира публичен ресурс.

Както се изисква от Хартата   на БиБиСи, регулаторът OFCOM прави оценка как промяната ще се отрази върху плурализма и достъпа до информация  и изготвя доклад, предоставен на медията и на обществеността.

Според доклада промяната ще доведе до повече избор  и  наличност на съдържание   при промяна на  навиците на аудиторията за гледане.

БиБиСи  може да пристъпи към своите планове, но при определени условия.

Ето докладът на регулатора OFCOM.

BBC iPlayer Competition Assessment: Final determination

Тук програми тръгват, спират, сменя се профилът на програми – защо? – дори преди да е изменена лицензията – и никакъв ex ante контрол не се забелязва.

Делян Пеевски осъден за обидни и клеветнически твърдения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Софийски граждански съд, Гражданско отделение, от 19.07.2019 г. по гр.дело № 1071 по описа за 2018 година.

Производството е  по искова молба от Сашо Дончев срещу Делян Пеевски за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения на Пеевски в негово обръщение до медиите от 10.01.2018 г.

Твърди се в исковата молба, че в свое писмено обръщение до медиите, по повод представянето на 10.01.2018 г. от Съюза на издателите в България на „Бяла книга за свободата на медиите в България”, ответникът Пеевски  разпространил за ищеца редица обидни и клеветнически твърдения, като “тези хора, ограбили страната ни”; „..богатеe от таксите, плащани от хората..”, “укрива данъци, води съдебни искове срещу своята Родина и я „клевети в Брюксел или зад океана”,  „…приватизирали икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система…създатели на мрежи от зависими НПО-та за уличен натиск” и  др.

Ответникът Пеевски твърди,   че посочените в исковата молба думи и изрази представляват единствено оценка, изложена в лично мнение, което не подлежи на ограничения съгласно чл. 39, ал.1 на Конституцията. Заявява, че не е налице нарушение на това конституционно ограничение, когато изразеното мнение или оценка (дори и крайно негативна) се основава на верни факти и обстоятелства, каквито безспорно са налице в настоящия случай. Твърди, че в обръщението са използвани само верни факти и обстоятелства, въз основа на публични и общодостъпни източници. В отговора се посочва, че с това ответникът е изразил личната си позиция и оценка, които не подлежат на регулация и контрол и са в съответствие с конституционно гарантираното право на всеки свободно да изразява мнение (и да критикува), да търси и да разпространява информация.

Съдът

Не се спори, че  ответникът е разпространил до средствата за масово осведомяване свое писмено изявление, озаглавено „Обръщение от Делян Пеевски” по повод „Бялата книга за медиите”. Изявлението е публикувано на титулната страница на в-к „Телеграф” и в електронното издание на “24 часа”, вестник „Монитор” и вестник “Стандарт”; ответникът е автор на публикуваното обръщение.  

Предявената претенция е за обезщетяване на вреди, причинени на физическо лице от нарушаване на неговото право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име, защитено от чл.32 от Конституцията,   като част от правото на зачитане на личен живот, осъществено чрез седем израза и твърдения относно ищеца, съдържащи се в обръщение на ответника до медиите от 10.01.2018 г., публикувано във вестник „24 Часа”, вестник „Монитор” , вестник „Телеграф”, вестник „Стандарт”, които са проява на правото на свобода на изразяване, защитено по чл.39 от Конституцията и от чл.10 от ЕКЗПЧОС от ответника, за които е установено, че е издател на вестник „Монитор” , вестник „Телеграф”, към момента на публикацията.

В случая е налице конкуренция на основни права, всяко от които е от съществено значение за демократичното общество, от особена важност е намирането на техния баланс.

В Решение № 7 от 4 юни 1996 г. на КС по конст. дело № 1/1996 г. за тълкуване на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява, конституционния съд прие, че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл.57, ал.2 на К Р България, така и с оглед на възприетата структура на чл.39 от КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл.32, ал.1, изр.1 от Конституцията е също защитено.

Следва да се съобрази и разграничението, което прави установената в страната съдебна практика /решения постановени по чл.290 от ГПК с № 204 от 12.06.2015г. по гр.д.№ 7046/14г.на ІV г.о.,№ 253 от 29.01.2014г. по гр.д.№ 1251/12г. на ІІІ г.о., № 62 от 6.03.2012г. по гр.д.№ 1376/11г. на ІV г.о./ между оценъчни съждения /субективни преценки, съставляващи коментар на факти/, за които се приема, че не подлежат на проверка за вярност и твърдения за факти, разпространени с печатно произведение, които позорят адресата.

Въпросните изявления са клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за ищеца, внушават че действията му са престъпни, които не е истина, доколкото твърдените обстоятелства не са доказани от ответника. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение.

Решаващия състав намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „олигарсите …..и С.Д., но най-вече, че нашият труд дава своя резултат – тези хора, ограбили страната ни…….”; „..богатеe от таксите, плащани от хората..”, укрива данъци, водя съдебни искове срещу своята Родина и я клевети в Брюксел или зад океана.”; „/…П., Д.и Д., българските олигарси приватизирали икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система…създатели на..мрежи от зависими НПО-та за уличен натиск.”, „….неминуемо ви /П.. Д.и Д./ асоциирам с мафиотите..” , представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца.

Осъжда Делян Пеевски да заплати обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Според медиите решението вече е обжалвано.

Издателят на в. Уикенд осъден за засягане на доброто име

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение,  от 18.07.2019 г. по гражданско дело № 6853 по описа за 2017 г.  на СГС

Ивет Добромирова, журналист, води дело на основание  чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД за  обезщетение за   неимуществени вреди  вследствие на разпространени по неин адрес неверни и позорящи доброто име и личното й достойнство твърдения, в печатното издание в. „Уикенд“ на Ню Медиа Груп АД, в статия със заглавие „Гаджето му в скандал с бивша изгора“.

Мотиви

Свободата на словото в различните й форми е един от основополагащите принципи на демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията на Република България. Тя обаче не е абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията. Според първата норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на други.

От съдържанието на визираните норми е изводимо, че конституционно гарантираното право на всеки гражданин да изразява мнение чрез слово – писмено или устно търпи ограничение по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси. Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Ето защо, ако правото на мнение не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и разпространяването му не е противоправно и в този смисъл всякакви твърдения и мнения за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Константно в практиката на ВКС се приема, че негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат отговорност, освен ако не представляват обида, като оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са противоправни ако са клеветнически (в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г., по гр.д.№ 7046/2014 г., IV г.о. на ВКС).

По същество обидата се изразява в изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи лично унизително отношение към определено лице. Визираните по-горе цитати от статията, безспорно са позорящи доброто име и личното достойнство И.Д.П.. Нито един от изложените в процесната публикация и описани по-горе факти не бе установен в настоящото производство от ответника, поради което само на това основание публикацията сочи на неправомерност, тъй като не са спазени правилата за добра журналистическа практика, вменяваща задължение за публикуване само на достоверна и проверена информация.

Решение:

Осъжда Ню Медия Груп да изплати обезщетение  за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на разпространени по неин адрес неверни и позорящи доброто име и личното й достойнство твърдения, в печатно издание, притежавано от ответника – вестник „Уикенд”.

Евросредствата за българските медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известна информация за предоставянето на средства по европейски програми за медии в последните години. Информацията е  публикувана в Клуб  Z .

Тя  е изготвена от Министерския съвет след подадено заявление от Клуб Z, по-специално от журналиста Илия Вълков, по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ), в което се иска справка  кои национални и регионални телевизии, радиа, вестници, информационни агенция и сайтове са подписали договори без прилагането на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), за популяризиране на оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони по време на двата програмни периода.

За този период  и по този ред са раздадени над 58 млн. лв., както се вижда от двете приложени справки към отговора на Министерския съвет “за закупуване на програмно време без прилагане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП  за популяризиране на оперативните програми и ПРСР за периоди 2007-2013 и 2014 -2019.”

Разпределението на средствата по медии е тук.

Насочването на средства директно се запазва с аргумента, че правото на ЕС не изисква прилагане на реда, предвиден в ЗОП, за електронни медии. Има позиции на АЕЖ  по този въпрос.

За финансирането на регионалните медии с публичен ресурс знаем по-точни числа благодарение на усилията на Спас Спасов, Венелина Попова (данните), Даниел Пенев и др.

Кратък коментар за Свободна Европа.  Поглед назад към 2016 г.   и още по-назад, към времето, когато нямаше данни за ролята на КТБ и финансирането на медиите с публичен ресурс.

Нови генерални директори на БНТ и БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В две последователни процедури в края на юни и началото на юли Съветът за електронни медии избра генерални директори на обществените медии. Те са избрани и в двата случая с 3-2 гласа и са подкрепени от членовете на СЕМ София Владимирова, Розита Еленова (парламентарна квота) и Бетина Жотева (президентска квота).

Оценките за двете процедури и за двата избора е различна – най-малкото защото за новоизбрания генерален директор на БНР се знае малко, докато новоизбраният директор е представен в Уикипедия  като български политик.

Емил_Кошлуков_–_Уикипедия_-_2019-07-13_12.13.41

Обществената телевизия  трябва да запазва независимост от политиците.

На 4 юли 2019 записите  в Уикипедия започват да се променят   – и Кошлуков вече е представен като  журналист и медиен мениджър:

Emil_Koshlukov_Difference_between_revisions_-_Wikipedia_-_2019-07-13_10.13.47

Съответно новият независим генерален директор е заличен от групата на политиците:

Emil_Koshlukov_Difference_between_revisions_-_Wikipedia_-_2019-07-13_10.11.08

В официалната биография на новия генерален директор на сайта на БНТ липсва фактът, че  той вече е бил  на подобна позиция –  изпълнителен директор на TV7 и News7.

Липсва и фактът, че е бил в Съвета на директорите на компанията “Краун медия”- собственик на TV7.  “Краун медия” е  в списъка на дружествата,  финансирани от КТБ, към доклада  на временната парламентарна комисия от 2015 г.   Кой може да влезе в Съвета на директорите на частната и напълно непрозрачна “Краун медия” в онзи период на изобилно финансиране (300 милиона)? Само човек,   към когото Пеевски/Василев имат много високо доверие – и  като потвърждение идва назначаването на Кошлуков и за изпълнителен директор на телевизиите TV7 и News7.

А за “Ноу фрейм медия България”, която генералният директор на БНТ създава и управлява,  е важно за разказа да се каже още, че един от най-известните й продукти е турнето  “България без цензура” –  така че компанията  има и принос към политическия инженеринг.

Както беше посочено от Дневник, в официалната биография липсва и етапът във висшия мениджмънт/програмен директор  в ТВ Алфа на ПП Атака. Логично е да се допусне, че това твърдение (за факт) е вече изиграло ролята си.

Членовете на СЕМ – тези, с чиито гласове беше направен изборът –   изпращат политик – при това с ярка политическа биография, свързан с политически медийни проекти като Алфа, TV7, България без цензура   – да оглави независимата по закон БНТ.

 

Смисълът на съществуването на независим регулатор е да прегражда пътя на властта към медиите, а не да е инструмент на властта за овладяването им.

Все по този въпрос:

Неделя 150 на БНР, водещ Явор Стаматов

Тоест, с Венелина Попова

Съд на ЕС: Данък реклама в Унгария

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Общият съд отмени решение (ЕС) 2017/329 на Комисията от 4 ноември 2016 година относно мярка SA.39235 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с данъчното облагане на оборота от реклама.

През 2015 г. Унгария измени данък „реклама“ без предварително уведомяване на Комисията или разрешение от нейна страна. Данък „реклама“ е дължим върху оборота от публикуване/излъчване на реклами в медиите (напр. в аудио-визуални медийни услуги; в материли за пресата; върху устройства за излагане на външни реклами; върху всеки вид превозно средство или недвижима собственост; в печатни материали и по интернет).  Според ЕК мерките са в нарушение на правото на ЕС.

Унгария, подпомагана от Република Полша, иска от Общия съд  да отмени обжалваното решение. Унгария изтъква три основания:  първото — грешка в правната квалификация на разглежданите мерки като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, второто — неспазване на задължението за мотивиране и третото — злоупотреба с власт.

Решението

Съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС, освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

В данъчната сфера от това следва, че мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия представляващо предимство данъчно третиране, което, макар и да не се изразява в прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от другите данъчнозадължени лица, съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Съществуват обаче данъци, чието естество не е пречка  да има  механизми за   освобождаване от данък, без обаче тези механизми да водят до предоставянето на избирателни предимства.

Комисията не е могла основателно да заключи, че са налице избирателни предимства, произтичащи от данъка върху рекламата, само от прогресивната структура на този нов данък. Комисията не е успяла да докаже в обжалваното решение, че са налице избирателни предимства.

Съд на ЕС: интелектуална собственост v свобода на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересни са споровете за баланси на права, особено единичните случаи, в които съдилищата обсъждат баланс интелектуална собственост срещу свобода на изразяване. Вратата отвори Cъдът за правата на човека с решението Ashby Donald.

Ето сега  дело C‑240/18 P Constantin Film Produktion GmbH срещу Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), към момента имаме само заключението на генералния адвокат Бобек, но идва и решение.

Ето и художественото въведение на Бобек – изцяло. Става дума в последна сметка за Гьоте.

1. Трудно може да се предположи, че по времето на публикуването им произведенията на Йохан Волфганг фон Гьоте са били посрещнати с всеобщо признание. Те със сигурност са намерили мигновени пламенни почитатели. Но също така са се сблъскали и с тежки критики и отхвърляне. По-специално книгата Die Leiden des jungen Werthers („Страданията на младия Вертер“) е била забранена в редица германски територии и на други места. Както например се посочва в писмото на датската канцелария до датския крал, с което се иска книгата да бъде забранена в Дания, книгата се смята за произведение, което „осмива религията, разкрасява пороците и може да поквари обществения морал“(2).

2.        Има известна доза историческа ирония, че повече от двеста години по-късно все още съществува заплаха за обществения морал, свързана с (версия на фамилното име) Goethe. Въпреки това сцената, контекстът и ролите са доста различни.

3.        Constantin Film Produktion GmbH   иска  да регистрира словния знак „Fack Ju Göhte“, който представлява името на продуцирана от жалбоподателя успешна германска комедия, като марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Заявката е отхвърлена. Отказът се основава на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 207/2009. EUIPO счита, че заявеният словен знак противоречи на  добрите нрави.

4.        С настоящата жалба от Съда се иска да изясни — доколкото ми е известно за първи път — какъв правен критерий следва да се прилага, за да се прецени дали да се отхвърли дадена заявка за марка въз основа на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009: кога може да се счита, че заявката за марка „противоречи на обществения ред или на добрите нрави“? По-нататък, в контекста на настоящия случай от Съда се иска да уточни обхвата на задължението на EUIPO да изложи мотиви, когато желае да приеме решение, което би могло да се разглежда като отклонение от предишните ѝ решения по сходни въпроси.

Според жалбоподателя Общият съд е нарушил принципа на индивидуално разглеждане, защото не е разгледал заявения знак „Fack Ju Göhte“, а различен знак, а именно: „Fuck you, Goethe“.

Жалбоподателят твърди, че  изразите „Fuck“ и „Fuck you“ са загубили своето вулгарно значение в резултат на развитието на езика в обществото. Нямало общо основание за отказ да се регистрират изявления, основаващи се на тези думи, което било видно от регистрацията на   марки като  Fucking Hell  и  MACAFUCKER.

Според EUIPO въпросният знак се възприема като вулгарен и шокиращ по своето естество, поради което представлявал „явно неприлична търговска марка“.

Несъмнено свободата на изразяване на мнение се прилага в областта на правото на търговските марки, пише Бобек [52]

Но за какво точно се отнасят понятията за обществен ред и добри нрави и как трябва да бъдат установени? [55]

EUIPO действително има роля в защитата на обществения ред и добрите нрави. Въпреки това защитата на обществения ред и добрите нрави със сигурност не е ключовата или доминиращата роля на EUIPO и правото на ЕС в областта на марките.[67-68]

Има   случаи, в които понятията „обществен ред“ и „добри нрави“ се разглеждат заедно. По отношение на търговската марка „BIN LADIN“ апелативният състав ясно е счел за „пределно ясно, че [тази марка] противоречи на обществения ред и добрите нрави, тъй като терористичните престъпления са в абсолютно противоречие с етичните и моралните принципи, признати не само във всички държави — членки на Европейския съюз, но и при всички цивилизовани нации“[74]

Но между понятията  има и  диференциация.   Общественият ред е нормативно виждане за ценностите и целите, определени от съответния публичен орган, за постигане сега и в бъдеще, т.е. в перспектива. По този начин общественият ред изразява желанието на публичния регулатор за това кои са нормите, които следва да се спазват в обществото. Съдържанието на това понятие трябва да може да се установи от официални източници на правото и/или програмни документи. Независимо как е изразено обаче, както при трасиране, общественият ред трябва първо да бъде определен от публичния орган и едва тогава може да бъде постигнат [76]

Според мен добрите нрави се отнасят до ценностите и убежденията, които понастоящем се спазват от дадено общество, определени и наложени от преобладаващия социален консенсус в рамките на обществото в даден момент. За разлика от естеството на обществения ред, който се определя отгоре надолу, те растат отдолу нагоре. Те също така се променят с течение на времето: но за да се установят, фокусът е преди всичко в миналото и настоящето. Естествено от гледна точка на това, което желаят да постигнат, добрите нрави са също с нормативен характер и в перспектива в смисъл, че този набор от правила също има за цел да се установи и поддържа определено поведение [77]

Основната разлика между двете понятия е как те се определят и съответно установяват. Съдът на ЕАСТ  посочва, че „отказът по съображения, свързани с „обществения ред“, трябва да се основава на оценка на обективни критерии, докато възражението срещу търговска марка, основано на „добрите нрави“, се отнася до оценка на субективни ценности“ [78]  С други думи, за да се установи дали даден знак противоречи на добрите нрави, е необходимо да се използват доказателства за конкретни случаи, за да се установи как съответната общественост вероятно ще реагира на поставянето на този знак върху съответните стоки или услуги.[80]

Прожектиранeто на филма „Fack Ju Göhte“ е било разрешено под това заглавие и че очевидно не е имало ограничения на достъпа за младата публика.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е санкционирал това, че EUIPO не е обосновала по подходящ начин отклонението от своята предходна практика по вземане на решения, както и не е посочила основателна причина, поради която заявката за въпросния знак е трябвало да бъде решена по различен начин в сравнение с  подобен случай.

В заключение ГА предлага  на Съда да     отмени решението на Общия съд (Fack Ju Göhte) (T‑69/17)

 

Съд на ЕС: Свобода на приемането и препредаването на телевизионни програми

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C‑622/17 Baltic Media Alliance Ltd. срещу Lietuvos radijo ir televizijos komisija.

Делото е по преюдициално запитване  на Окръжен административен съд Вилнюс, Литва относно тълкуването на Директива 2010/13/ЕС,  Директива за аудиовизуалните медийни услуги,   в рамките на спор между Baltic Media Alliance Ltd.   и Lietuvos radijo ir televizijos komisija (Комисия за радио и телевизия на Литва).  Регулаторът е наложил ограничение на свободата на препредаване и е задължил временно  доставчиците да разпространяват програма NTV Mir Lithuania само в платени пакети. За заключението на ГА – тук.

Литовският медиен регулатор LRTK  налага на кабелни и интернет доставчиците да разпространяват телевизионната програма NTV Mir Lithuania само в платени пакети – защото в програмата е било включено предаване „Ypatingas įvykis. Tyrimas“ („Специално събитие — разследване“),   подбуждащо към ненавист, основана на националност.

Лицензията за програмата е издадена в Обединеното кралство на дружеството ВМА.  Дружеството иска отмяна на решението на регулатора, защото се ограничава препредаването на програма от друга държава от ЕС. Съдът спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Приложим ли е член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] само в случаите, когато държава членка на приемане възнамерява да преустанови излъчване или препредаване на телевизионни програми, или е приложим и в случаите, когато държава членка на приемане предприема и други мерки с цел да ограничи по друг начин свободното приемане и препредаване на аудио-визуални медийни услуги?

2)      Трябва ли съображение 8 и член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка на приемане — ако установи, че в програма, препредавана или разпространявана по интернет от територията на държава — членка на Европейския съюз, е оповестена, предадена и разгласена информация по член 6 от Директива 2010/13 — да приеме, без да са изпълнени условията по член 3, параграф 2 от посочената директива, решение като предвиденото в  литовския закон –  да наложи на излъчващите оператори, осъществяващи дейността си на територията на държавата членка на приемане, и на другите лица, които доставят услуги за разпространение на телевизионни програми по интернет, временно задължение да разпространяват или да препредават по интернет въпросната програма само в пакети от телевизионни програми, разпространявани срещу допълнително заплащане?“.

 Решението

BMA, което е адресатът на обсъжданите в главното производство мерки, е доставчик на медийни услуги, който е установен в различна от Република Литва държава членка, а именно Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, и попада в обхвата на Директива 2010/13.

Член 3, параграф 2 от Директивата дава възможност на държавите членки временно да дерогират член 3, параграф 1 (свобода на препредаване) при спазване на определени материални и процесуални условия.

BMA поддържа, че тази разпоредба се отнася до всяко ограничаване на свободата на приемане и препредаване на телевизионни програми от страна на приемащата държава членка, а регулаторът смята, че посочената разпоредба обхваща само случаите на пълно преустановяване.

Съдът напомня, че контролът за прилагането на приложимото към аудиовизуалните медийни услуги право на държавата членка по произход и за спазването на разпоредбите на Директива 89/552, изменена с Директива 97/36, е възложен само на държавата членка, от която се доставят услугите – право на държавата по произход.

Но Директива 2010/13   допуска прилагането на национална правна уредба, която като цяло има цел от общ интерес, без обаче да установява последващ контрол върху телевизионните програми

От решение от 9 юли 1997 г., De Agostini и TV-Shop (C‑34/95—C‑36/95, EU:C:1997:344), следва, че национална мярка, която има цел от общ интерес и урежда някои аспекти на излъчването или разпространението на аудиовизуални медийни услуги, не попада под действието на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13, освен ако не установява последващ контрол върху телевизионните програми в допълнение към контрола, който е длъжна да осъществява държавата членка на излъчване. 74

Решението на регулатора е прието по съображението, че едно от предаванията, излъчвани по канала NTV Mir Lithuania, е съдържало невярна информация — подбуждаща към основана на националността враждебност и ненавист към балтийските страни — за колаборацията на литовците и латвийците по време на Холокоста и за уж националистката и неонацистка вътрешна политика на балтийските страни, която представлявала заплаха за живеещото на територията на тези страни руско национално малцинство. Според CLRT предаването е било специално насочено към рускоговорящото малцинство в Литва и чрез различни пропагандни техники е целяло да окаже негативно и провокативно влияние върху мнението на тази обществена група за вътрешната и външната политика на Република Литва, Република Естония и Република Латвия, да задълбочи разделението и поляризацията на обществото и да сложи ударението върху създаваното от западните страни напрежение в района на Източна Европа и ролята на жертва на Руската федерация. 79

Мярката на регулатора  има цел от обществен ред.

Освен това регулаторът не преустановява, нито забранява препредаването на програмата  на литовска територия-  програмата може законно да се излъчва на тази територия, а литовските потребители все още могат да я гледат, стига да се абонират за платен пакет. 81

Ето защо подобна мярка не попада под действието на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13. Вторият въпрос не се разглежда.

Под действието на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13/ЕС   не попада приета от държава членка мярка от обществен ред, която се изразява в задължаване на доставчиците на медийни услуги, чиито програми са насочени към територията на тази държава членка, и на другите лица, които доставят на потребителите в тази държава членка услуги за излъчване в интернет на телевизионни канали или програми, в продължение на 12 месеца да не излъчват или да не препредават определен телевизионен канал от друга държава членка на територията на първата държава членка, освен като част от платени пакети, без обаче да създава пречки за препредаването в тесен смисъл на телевизионните програми на този канал на територията на въпросната първа държава членка.

Консултационен документ за въвеждане на ревизията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги в ЗРТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 5 юни Министерството на културата публикува на интернет страницата си Консултационен документ за въвеждане на Директива 1808/2018/ЕС (трета ревизия на медийната директива) в Закона за радиото и телевизията.

Отговори на въпросите в консултационния документ се приемат до 5 юли  2019 г. на адрес: Министерство на културата, 1040 София,  бул. „Ал. Стамболийски” № 17, Работна група за въвеждане на Директива 1808/2018/ЕС, или на електронен адрес:   AVMSD2019@mc.government.bg.