Category Archives: пътуване

Фарьорски острови

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес нарамваме раниците и заедно с Камелия тръгваме към Фарьорскиет острови. Приятно четене:

Фарьорски острови

с раница и фотоапарат

Малко след като се върнах от Исландия, един ден прелиствах Facebook и попаднах на снимка от приказно място. Кое беше това място?! Пишеше Фарьорски острови. Наистина първично, но си казах – „това е от твоите си места – трябва да идеш“!

За един миг влюбване, само от една снимка, но 2 години след това, ето ме тук – на портала в Копенхаген за полет до Вагар. Нация от петдесет и една хиляди души, но имат собствена авиокомпания – Atlantic Airways. С интерес  наблюдавам какви хора ще пътуват с мен до там. Може би, поне половината са фарьорци (голяма част от младото население на островите учи или работи в Дания, като държава под чиято опека са).

Отново съм само с раница.

Бюджетното пътуване за мен вече не е табу. Очакват ме 4 нощувки и 3 пълни дни на тамошна земя. Този път с голям фотоапарат. Заема половината от багажа ми, но е абсолютно задължителен при посещение на тази дестинация. Тръгнала съм обута с големи туристически обувки, трек панталон и нагоре пижамата си. Да, пижамата. Компромисът с пространството е налице. Пътувам с тениска, която след това ще използвам за пижама, за да не трупам купища дрехи, там където и без това няма място за тях.

Всичко е по план.  Въпреки малкото време, между прикачванията никой полет не закъснява. Удобно се пътува от България до Дания и от там до островите. Моята резервация е с 2 часа между полетите и  дългото ходене между терминалите на летището в Копенхаген ми се струва  като чудесна предпоставка да си изпусна втория полет, но за щастие времето се оказва достатъчно.

В самолета

На полета с Atlantic имате право на 23 кг чекиран багаж. На борда сервират напитка по избор и неколкократно доливат чаши с кафе или чай. Можете да се възползвате от бордния wifi и да наблюдавате от спускащите се дисплеи над седалките интерактивна карта, показваща къде в момента прелита самолетът, с каква скорост и очакваното време на пристигане. Полезно ви се дава и кратка информация за градчетата, над които лети. Стюардесите са сламено руси със сини, като бисери очи. Усмихнато предлагат за четене списание, в което чета полезна и най-вече интересна информация за островите и самата авиокомпания. Atlantic Airways е основана преди около 31 години. Развила се е постепенно от един единствен самолет, изпълняващ полет само до Дания, до 3 самолета, правещи многобройни пътувания до Исландия, Дания, Норвегия, Шотландия, а в летния сезон и до Франция и Испания. Разполагат и с 2 хеликоптера, които се използват за спасителни акции и най-интересното – хеликоптерът е установен тип градски транспорт на островите! По надолу ще разкажа как точно се възползвах от тази привилегия на местните.

Фарьорски острови, самолет

Между другото, все по-лесният достъп до кралство Дания отприщва възможностите на младите хора да записват университет именно там, а в последствие и да се развиват професионално отново там. От това произтича интересен феномен – мъжете най-често остават да се занимават с основния поминък на островите – риболова, а жените търсят кариерно развитие в близките държави. Дефицитът на жени е факт и заради това, не се учудвайте ако на територията на Фарьорите срещнете много филипинки или тайландки. Местните мъже търсят online запознанства с тях и им закупуват еднопосочен билет, осигуряващ им сигурно продължение на рода, но със смесен генотип.

Летището във Вагар

е много малко. Имам чудесна възможност да кацна в 20:00 и в 20:30 да хвана последния автобус, пътуващ  до столицата. Моята дестинация на отсядане е малко по-рано – в

селището Sandavagur

За уточнение, селищата са по-скоро селца. След настаняване в приятния хостел се налага да походя 20 мин до съседното село, за да хвана последния отворен супермаркет (работят до 22:00 ч.). Трудно ми е да повярвам, че след вечеря, някъде около 23:30 ч. навън е светло като по обед. Заспива се трудно на такава „бяла“ нощ. Така нареченият залез е в 23:00, а изгревът в 4:00 (началото на юли месец). За залез какъвто познаваме, разбира се, трудно може да става дума. По малките часове просто леко с смрачава.

Ден 1

Въпреки недоспиването ставам рано. Разликата с времето в България е 2 часа. Изнасям багажа си в общото помещение, за да не шумя на 3-те си съквартирантки по легло и след това тръгвам по набелязания си маршрут.

Въздухът е прохладен, свеж и влажен. Не е студено (11◦C). За да достигна до най-голямото езеро на островите – Sorvagsvatn преминавам пеша през

съседното селище Midvagur

и от там се отклонявам по табела за маршрута.

Пише, че остават около 4 км – нищо работа. Катерейки съвсем умерена денивелация над селцето достигам до малка постройка, зад която има порта. Там е спирката, където се плаща такса за прехода. Макар и без видимо наложителна причина за събирането и, таксата е 200 датски крони (около 52 лв.) Идеята е, че поради все още малкия, но увеличаващ се поток от туристи, защитата на животинските видове и природата става все по-трудна. Вътре обаче, младежът е докрай отзивчив, предлага безвъзмездно подкрепа с чай или кафе, а аз оставам приятно изненадана, че ми прави отстъпка от 50 крони, тъй като е видял, че „трамбовам“ отдалеч и зачита усилията ми.

Поемам по пътеката. Определям я като достъпна и лесна. По пътя навсякъде има любопитни овце. Все пак островите се превеждат като „овчи“. От тук нататък, те са обичайна гледка, буквално навсякъде. Чуват се напеви на различни видове птици. За тях тези острови са рай. Мисля, че ясно различавам мащерка по скаличките до пътеката. Каква приятна изненада! Цветята, които растат всъщност много приличат на полски.

Не след дълго стигам високо място с процеп между скали. Това е възможно най-силният ми досег с мощта на природата! Внезапно ме връхлита силен вятър, заради който ми се ще в момента да имам камък в раницата, за да съм сигурна, че няма да полетя.

Гледката от скалите е невиждана

Абсолютен отвес в стотици метри височина, завършващ отдолу с Атлантическия океан и мощно разбиващите се вълни.  От процепа между тези клифове, в далечината, се виждат контури на съседните оствори (Фарьорските острови наброяват 18 на брой). Доближиш ли се до края на скалата, става рязко опасно за живота. Гледката и адреналинът, обаче, са нещо, което не мисля, че човек може да види и изпита в същата комбинация на друго място по света. Усещането е за надмощие на природата, за чувство на респект, за прилив на адреналин в кръвта и за безкрай. Безкрай създават големите скални форми и постепенно избледняващите в далечина острови, изглеждащи малки и все по-малки в океана.

Фарьорски острови, скали

След снимки на мястото и табелите, предупреждаващи за опасност, подминавам и

стигам до края на острова

Там, където съществува оптическата илюзия, че езерото се наклонява към Атлантика и изтича на тънка струйка в него. Началото на безкрая.

Обличам и пухенката и сядам мирно на края на скалата. До самия ръб. Вадя снимачните помощници – малкия статив, широкоъгълния обектив за телефона и Nikon-а, с който правя хубавите снимки.  До

водопада Bosdalafossur

вече всичко изглежда завършено. Езерото прави красив завой около отровно зелен висок хълм, площите на водосбора се разстилат на 3,4 km², а за самия му край – въпросният водопад, се носят легенди, че викингите са изхвърляли от там вече ненужните и изморените си роби. Въпреки стативът поривите на вятъра са толкова силни на ръба, че само 1 снимка придобива ефекта на бавно течаща вода. От еуфорията, по път назад към селото, се усещам, че не съм снимала себе си на фона на този природен гигант. Следват няколко нескопосани селфита (не снимайте с предната камера на телефоните си, ако търсите добро качество). Обратно в къщичката на вход/изхода на пътеката спирам за кафе и обменям чудесни съвети и напътствия с германка, соло пътешественичка  също като мен. За обобщение – отиване и връщане от хостела18 км.

Фарьорски острови, скали
Фарьорски острови, овце

По обед се появяват гъсти мъгли и позапръсква. Това не ме отказва, обаче, да премина още 7 км в посока

към Trollkonufingur или тъй наречената „пръста на вещицата“

скала.  През  селото Sandavagur и живописната му църква се поема нагоре по лека пътека. По пътя наблюдавам птицата, национален символ на Фарьорите – „ловеца на стриди“, както се превежда и буквално. Овните наоколо позират достойно за камерата, а къщурките с черни дървени фасади и покриви, покрити с трева са едно от най-магнетичните неща, които съм виждала. С тези гледки се достига до място за наблюдение, от което надвисналите мъгли само засилват мистичния ефект на острата скала. Заслужава си с две ръце!

Фарьорски острови, скали

Вкъщи вече краката болят, но съм благодарна, че въпреки заплахите си, времето не ме намокри и издуха в днешния ден. В 23:00 ч. българско време седя в общото помещение на хостела, сърбам чай насред жуженето от хорските разговори и пиша в лилавия тефтер. Прозявам се, а навън е все така светло. Дано спя добре – заслужих си го.

Ден 2

Събуждам се в 5 часа. Лягам отново, но ставайки по-късно се усещам, че съм объркала разписанието на автобуса до столицата, която смятам да посетя днес. След около 40 мин., обаче, вече се намирам в автобуса. Знам, че ще пътувам 50 мин. и ще премина през

тунел до съседния остров – Streymoy

Тунелите тук наистина не са шега! По една лента в посока, сравнително тъмни и толкова дълги, че едва ли ще преувелича, ако кажа че само вътре пътуваме около 8 – 10 минути. Гледките извън тях, разбира се, си заслужават напълно. Красотата тук е навсякъде.

Слизам до търговския център SMS. Нещо като мол-а в най-малката столица на света

Torshavn

официално е именно най-малката столица. Исках да наема колело, за да обикалям през деня, но времето е доста мъгливо и ръмящо, а и наема от 250 DKK за mountain bike и 50 DKK за каска ми се струва неприличен.  Добре, че в „мола“ има wifi. Фарьорски острови не са част от Европейския съюз, макар и бидейки автономна област в рамките на кралство Дания и съответно тарифният ми план за пренос на данни от това малко късче от планетата ще да ми коства около 10 лв за MB.

Вътре не е силно впечатляващо, затова поемам с бавна крачка надолу към пристанището. Времето е адски романтично. Леко хладно, мъглата прозира, фини капчици се стрелкат пред очите. На фона – градска среда, видимо повече хора навън, за разлика от селата и аромат на вкусно сготвена риба.

Фарьорски острови, къща

Влизам в няколко магазина, в които търся нещо конкретно – всеизвестните пуловери. Овчата вълна, придобивана от хилядите свободни овце тук е с неописуема мекота и чудесни изолационни качества. За добро или за лошо – плетка, която и баба ви може да създаде със същата сръчност и красота струва средно около 200 лв за брой. Шапките се равняват на около 50 лв. По-поносим е бюджетът за топли чорапи.  Добър съвет, между другото е, ако не ви се дават такива пари за пуловер, просто да купите няколко гранчета вълна от специализиран магазин. Там дори и самите куки могат да ви продадат. Така и баба ви ще бъде щастлива.

Срещнах няколко магазина, от които един – два за сувенири, един хранителен магазин, няколко места за т. нар. junk food (дюнерите и тук не са табу) и три – четири по-известни ресторанта за местна кухня, намиращи се в

стария град – Tinganes

 Ако имате желание и разполагате със средства, препоръчвам горещо. Тук се гордеят и със звезди Мишлен – а именно в ресторанта Koks. От местния магазин си взимам бира от една от пивоварните на островите – Faroya Bjor. Другата по-известна и също хубава е OKKARA.

Решавам, че е време да си тръгвам и по път към спирката тръгвам през парка. На островите, също както в Исландия, дървета няма, но тук са залесили и е доста приятно да се разходиш до тихо преминаващата рекичка. Излизам на бензиностанция, взимам си блажено капучино, подозирайки, че ще чакам доста автобуса. Така и става. Без да съм се обременявала с разписания, просто седнах да чакам и така… 45 мин. Добре, че съм с пухеното яке и ветровката. На едно място студа е по-осезаем.

Цената за билет, ако се преминава през тунел е 90 крони в посока. Вътре в автобуса може да се плаща и чрез карта – удобно. Жалко само, че на никоя спирка няма табло, на което да пише кои автобуси спират и за къде са.

След следобеден сън, вече в хостела, седя до прозореца и пиша. Пуснала съм плейлиста със скандинавска ambient музика и тя звучи в слушалките докато хвърлям поглед замечтано навън към склоновете. Там прозира зеленият цвят на лятната трева под мрежа от надвиснала мъгла. Птица кръжи нависоко. Единствената котка, която видях на островите, Феликс, дебне малко врабче зад един ъгъл. Поспирам да пиша, за да се насладя. Бих сложила за фон на това, песента която звучи в ушите – M83 – Wait. Просто си я пуснете и ще се пренесете тук

Фарьорски острови

Ден 3

Вчера от Visit Faroe центъра ме зарадваха, че прогнозата за времето е обещаваща, няма информация за отмяна на ферибота  и че очевидно ще имам късмет да посетя

остров Mykines

Затова тази сутрин хващам автобуса до Sorvagur, отивам на пристанището и докато стане време да се кача изчаквам в семпла бензиностанция, където, както вече се досещате, работи азиатка.

Представата ми за ферибот определено беше различна. Мислех, че ще е голям, с каюта. Всъщност се товарим 70 – 80 човека и повечето от нас сме навън през целия път до острова – 45 мин. Добре, че е така. Плавайки отвън можете да видите най-снимания водопад – Gassadalaur (аз го видях на кацане от самолета и още веднъж именно от ферито) и Drangarnir (скалното образувание). Ферибот запазете 14 дни преди датата на пътуване. Местата свършват бързо.

Фарьорски острови, водопад

Пристигайки се радвам на слънце! Посреща ни селце с население от 14 човека – единствените 14 на този остров. От него започва обещаващо изкачване по неравна пътека. От тук насетне човек се припотява още няколко пъти по пътя. Този преход е по-интересен. По пътя хем бързам, хем не пропускам възможност за снимка. Бързането е с цел да успея да се върна за часа на излизате на хеликоптера (транспорта ми наобратно).

Възхищението тук някак не спира. Зелено е, спътници са ти стотици пасящи овчици, кръжат многобройни ята птици. Да – тук са и Пъфините (тъпоклюни кайри – бел.Ст.)! От многообразието те са най-отличаващите се. Няма как да не сте попадали на тях поне на снимка – миловидни, червеноклюни, напомнящи по някакъв странен начин на пингвини в торса. Компания им правят чайки, които на места така са покрили скалите, че от черни, по-скоро са добили бял цвят заради гнездящите ята.

Фарьорски острови, птици

Вървейки така, някъде по средата, те посрещат двама младежи, които проверяват дали имаш платена такса за преход. Таксата също трябва да платите предварително от интернет страница. Цената е 100 DKK (26 лв).Тук вече мога да кажа с чисто сърце, че нуждата е налице. Птиците се опазват отговорно. Има табели на видни места, че трябва да уважаваме ятата. Има и друга причина. Местните 14 човека трябва да имат защита за земите и териториите си, както и за запазването на спокойствието си. Масовият туризъм на това място би довел до погубване на природните дадености и силна степен на замърсяване.  Служителите тук не пропускат да предупредят, да не се отклонявате от вече отъпканите пътеки и в предстоящата отсечка да не спирате, за да не нарушавате гнезденето на птиците.

Vága Municipality, Фарьорски острови

В началото се респектирам от препоръката, но признавам, на връщане най-вероятно клеча от около 10 минути, насочила обектив към Пъфините. Просто няма как да не спрете. Наистина, не съм виждала по-миловидни същества. Благоразположени и без да се чувстват застрашени, те ще позират пред апарата предостатъчно. Щастлива съм, че имам тази възможност да ги заснема за мил спомен!

Фарьорски острови, тъпоклюна кайра
Фарьорски острови, тъпоклюна кайра
Кайри

Продължавайки напред към известния тук фар, разменям с други туристи услугата „снимай ме, моля“ и вече и мен достойно ме има фотографирана. В края на острова, на най-високата му точка,

фарът

стои самотно, но внушително. Подминавайки го и стигайки до самия край на скалата трябва да се обърнете с лице към него, за да видите най-прелестната гледка. Тривиално заснето от хиляди хора, но красотата на тази ъгъл наистина заслужава да бъде видяна с очи.

Фарьорски острови, фар

По пътя наобратно се наслаждавам на всичко. На всяка частица от времето и всяко вдишване на въздуха. Старая се да запомня енергията на остров Mykines, да попия влагата на въздуха и да възпрозивеждам наново и наново усмивката, предизвикана от Пъфините. Този хайк е с продължителност 2 часа и половина. Маршрута, времетраенето и денивелацията засичам с приложение на телефона.

Фарьорски острови, скали

Долу в самото село, чакайки часа за прибиране, последва освобождаваща духа идилия. Седя на скалъпена пейка от дървени дъски пред единственото заведение, което е тип кафененце – столова на хижа. Миризма на домашно сготвена рибена супа, няколко туриста пият кенчета местна бира и бърборят лежерно. Деца ритат топка отсреща и в миг дотичват за обилно количество сладолед във фунийка. Забелязвам, че се прибират на бегом боси. Със сладоледите. Не, не е топло. Аз съм с дветете якета, защото при температура от 10 градуса и от бриза си измръзвам. Съдя, обаче, че тукашните деца, явно са добре калени. Браво! Да не забравя и свободно разхождащите се петли по постланите с камъни няколко на брой улички. Разхождат се насред старинните къщи с тревисти зелени покриви, придаващи, вярвам, много топлина  и уют.

Фарьорски острови, село

Става време и за полета. Обещах да разкажа как да резервирате

незабравимо изживяване с хеликоптер

Местните го използват като „градски транспорт“, но за да могат да опитат и туристите, за тях (нас) е позволено пътуването само еднопосочно. Както споменах летателните машини са две. Летят по строг график, който можете да видите и резервирате седмица преди предполагаемото си пътуване на сайта на авиокомпанията. Местата вътре са 12 на брой. Ако възнамерявате да запазвате, съветвам наистина да е в първия възможен момент. Полетът най-често трае не повече от 10 минути, но ако ви се иска и по-дълго пътуване имате такава опция с дестинация до друг от 18-те острова. Само разучете къде и в кои дни можете да се възползвате.

Цената е съвсем поносима – изненадващо

Прави ви се инструктаж 10 минути преди полета, така че бъдете на площадката поне 15-20 минути преди часа на излитане. Ние сме седмина и нетърпеливо правим клипчета при идването на хеликоптера. Все пак не всеки ден ти се случва да летиш така. Вътре усещането е различно от това навън. Няма клатене, няма силна въздушна струя от перките, а само красиви гледки и силен шум от двигателите. Чудесни 10 минути! След кацане на основното летище (в моя случай) шофьор ни вози до изходна позиция. Изчаквам автобус 300, за да ме откара обратно в хостела и качвайки се вече се прозявам. Емоциите също изморяват май, но приятно!

Фарьорски острови, полет с хеликоптер
Фарьорски острови, полет с хеликоптер

Нетърпеливо споделям с любимия човек в топла България преживяното и изпращам снимки и клипчета при първа възможност. Искам да разкажа цялата еуфория от тези три дни на един дъх и това ме замисля.

Искам да се прибера!

След всичкото хубаво тук дойде и този специален момент, в който се засищам с всичко, което бях искала да видя и оставям всичко необходено за мечтан момент в бъдещето. Сега е време да споделя и да разкажа. Пред хора и пред най-близките си. А някой ден, най-вероятно ще се върна отново!

Фарьорски острови, овце
Фарьорски острови, кайра
Кайра
Автор: Камелия Недкова
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Фарьорски острови или писани от Камелия Недкова – на картата:

Фарьорски острови и Камелия Недкова

Booking.com

Пътуване до Ротенбург об дер Таубер (Бавария, Германия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Когато Янита ми предложи днешния разказ, тя попита малко със съмнение: Да ти го пратя ли, Ротенбург е толкова известно място, вероятно си пълен с пътеписи от него?
Не, нямахме! До днешния ден!
Затова, днес Янита ви представя една от перлите на Германия – градчето Ротенбург об дер Таубер!

Приятно четене:

Пътуване до Ротенбург об дер Таубер

Бавария, Германия

Ротенбург

е една от спирките по т.нар.

Романтичен път

през Бавария. (Всъщност, романтичните пътища в Германия са два: северен и южен. Преминаването и по двата маршрута е в еднаква степен интересно и разбира се, по баварски вкусно.) 

Ротенбург, Германия
Ротенбург об дер Таубер  - Бавария, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Перлата на германската провинция Бавария

Ротенбург об дер Таубер (Rothenburg ob der Tauber)

се намира на около 80 км от Нюрнберг и на около 50 км от Вюрцбург; река Таубер обвива със синята си прегръдка града, а към сърцето му водят калдаръмени улици, над които се издигат красиви цветни автентични къщи- една от обичайните за немска Бавария гледки.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

За радост, градът е оцелял във всички епохи, както и по времето на всички войни непокътнат и го считат за

най- запазеният автентичен средновековен град в Европа

Милиони туристи от цял свят пристигат в Ротенбург и поради една съвсем друга причина: необикновените музеи. В града има няколко музея:

  • на коледните играчки,
  • на плюшените играчки и
  • на криминологията.

И трите музея по тема са единствени в Европа.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Атмосферата в Стария град

напълно лишава от воля. Още с преминаването на градската порта при крепостната стена, се усеща натрапчивото ухание на сладкиши с карамел, меденки, на кафе или натрапчивите аромати на димящи пръчици, които така или иначе – никъде не видях.

Rothenburg ob der Tauber, Bayern, 91541, DE

От градските укрепления се разкрива красива панорама към града. Те са достъпни, могат да се разгледат, няма входни такси, а обиколката на града, следвайки крепостните стени е около 30 минути.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Ротенбург те лишава не само от воля, но и от думи.

И те влюбва от пръв поглед. След градските порти, една тясна калдаръмена улица се протяга напред към часовниковата кула, от ляво и от дясно: кокетни старовремски къщи във всякакви цветове- почти същото като в Бурано, Венеция или по- скоро (заради по- бледите цветове) като къщите в Колмар, Франция: парад на цветове, ухания и минорни настроения. И всяка къща на приземния си етаж е приютила магазинче за сувенири, за сладкиши, за антични вещи, за книги, за домашно произведени храни, за какво ли не, а витрините им разказват своите си увлекателни приказки, коя от друга по- интересна.

Ротенбург, Германия

Ротенбург, Германия

Ротенбург, Германия

Ротенбург, Германия

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Къщите в Стария град

много внимават да не приличат една на друга, дори и да са строени еднакви по архитектурен вид. Неизбежната обща черта е, че всички до една са двуетажни постройки. И всички те са подредени една до друга като войници покрай павираните улици. Важен архитектурен детайл са портите или входните врати, с фини брави от ковано желязо, с дърворезби, а в очите на прозорците им- цветни стъкловитражи. Най-любопитното е, че къщите имат свой цвят, като свой подпис – от теменужно виолетово, бонбонено розово, до слънчево жълто, малахитово зелено или небесно синьо, декорирани с пълзящи растения чак до скосените стъпаловидни покриви или с други цветя, натежали в шепите на прозорците.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Небето прилича на синкава ивица между издължените покриви. И въпреки стотиците хора по улиците на града, тишината се чува съвсем осезателно. Действителността изтънява като полъх от друг свят, който понякога изсипва синята си тишина върху лъскавите паважи и градът изглежда като населен само от кротки призраци.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Името на човека, направил този невзрачен средновековен град известен, е

Хайнрих Топлер, който е бил кмет (управник)

на града през XIV век и по време на неговия успешен кметски мандат, не само градът, но и търговията, занаятите, както и изкуството просперират. В знак на уважение към този успешен старт към бъдещето, Ротенбург отбелязва своя градски празник през месец май с

тридневен фестивал Майстертрунк (Meistertrunk),

по време на който се правят исторически възстановки, тържества и пиршества, концерти и изложби. Над хиляда души са заети с организацията и реализацията на фестивала, дори традиционния (за цяла Германия изобщо) Коледен фестивал не се радва на такава отдаденост и популярност, при все, че коледните празници са любимите празнични дни за германците.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

За да сте част от магията, не бързайте да се отклонявате по страничните улички, следвайте посоката напред към часовниковата кула. От подножието й започва най- красивата част на града. И най- оживената. Това е световноизвестният

площад Пльонлайн (Plönlein)

Името произлиза от латинското „planum, planus“, което означава „плосък „. Площадчето е емблемата на града и е едно от най-известните изображения за пощенски картички от Ротенбург об дер Таубер за всички времена. Едно архитектурно и композиционно бижу със свое собствено очарование, убедете се сами:

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

От този площад напред, покрай все същите къщи с цветни фасади, покрай хотели, ресторанти и кафенета, магазини за сувенири- стръмната калдаръмена улица „Хернгасе“ извежда в центъра на Стария град. На тази улица се намират също и някои от музеите.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Централният лощад не е особено голям, но пък е най-широкият площад. Интересното тук е, че на това място са събрани архитектурни стилове от няколко епохи. Забележителностите: сградата на кметството, в която се помещават общинските канцеларии и бялата сграда с трите часовника. Сградата на

кметството

е великолепна, в ренесансов стил, а бялата с часовниците до нея, е всъщност пивница. Стъпалата пред общината се ползват не само за отмора, но и за сцена. Тук е любимото място на младите хора за срещи. Зоната е изцяло пешеходна, така че може да се поседне и на самия паваж. Наблизо се намира

Музеят на коледните играчки:

истински вълшебно място.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Дори да не обичате сладки, на това място непременно

опитайте т. нар. Шнеебален (Schneeballen),

това са еднакви на вид и големина шоколадови топки от маслено тесто с различен пълнеж и вкус. Казват, че са произвеждани по стара местна сладкарска рецепта, което със сигурност е вярно, защото такива не бях опитвала другаде из Германия. Сладкарското ротенбургско производство се гордее с тези „Снежни“ топки, които дори не са нищо необикновено на вид, а на вкус.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Напред по същата улица, се стига до

най-голямата протестантско- лютеранска катедрала „Св. Якоб“,

строена със сигурност около XII – XIII век. Тук се намира прословутият олтар Хайлигблут, тоест мястото, където се съхранява като реликва една капка от Христовата света кръв или поне така се твърди в църковните книжа. Реликвата представлява кристална капсула, която се съхранява в един кръст, намиращ се в центъра на светилището. Ротенбургският майстор, създал Хайлигблут, е изобразил разни библейски мотиви от живота на Христос по време на Страстната седмица.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Обикалям хипнотично красивия град  и все повече се изгубвам в тихата му безкрайност.

Ротенбург е приказка,

която иска да бъде разказана, дори със същите думи, но от всекиго. Следата, която това разноцветно градче прогаря в сърцето е трайна, незаличима и за няколко часа насаме с Ротенбург всичко от досегашния ви живот ще остане някъде назад, изглеждащо като багаж, изгубен на междинна гара. Във властта на магичната му атмосфера, света се връща епохи назад, далеч към своето средновековно минало. Това не се забравя. Това е непреходното. Останалото е само съдържанието на един пътепис, който написах със сърцето си, парче от което оставих и там.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът




Booking.com




Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Янита Николова – на картата:

Янита Николова и Другата Германия




Booking.com


С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуване до Мароко с голфа на Иван – започнахме с Гранада и Кордоба, а днес сме в Севиля и Гибралтар.

Приятно четене:

Севиля и Гибралтар

част втора на

С Голф до Мароко

Пристигнахме в

Севиля

в ранния следобед. Решихме тук да направим и нещо по-различно. Все пак една от запазените марки на Андалусия е

фламенкото,

затова искахме да отидем да видим представление на живо. Въпросът беше как да изберем нещо хубаво и на приемлива цена, без да попаднем в някой капан за туристи. Доверихме се на един туристически информационен център, който ни насочи към един театър наблизо. Представление имаше сравнително скоро и се отправихме към симпатичния квартал от другата страна на канала, който се явява ръкав на река Гуадалкивир:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

В театъра не бяха разрешени снимки или видео. Представлението беше много изящно и изпълнено със страст и динамика. На всички много ни хареса. Наистина огнен танц…
Групата ни пред театъра:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Тръгнахме обратно към центъра и за моя фотографска радост хванахме залеза тъкмо минавайки по моста над канала:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Вдясно на снимката е

„Torra del Oro“ или „кулата на златото“

Представлявала е защитно съоръжение. За името има различни теории като например, че се казва така заради лъщящия купол, или че през 16-ти век тук са се съхранявали богатствата, които са пристигали в Севиля от Америка.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Най-монументалната сграда в града е

катедралата „Санта Мария де ла Седе“

Както със сигурност и самите вие предполагате, и тук катедралата представлява реконструкция на джамия, извършена в началото на 16-ти век, след края на Реконкистата.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Около катедралата имаше много файтони, предлагащи разходка из центъра:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Вечерта си отдъхнахме в хостела. Бяхме планирали

да отделим целия следващ ден на Севиля

Обиколката ни на следващата сутрин започна отново от катедралата. Дадох някоя друга монета на тази просякиня и я помолих за снимка:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Поглед към

кулата Хиралда – камбанарията на катедралата

При завършването си в началото на 16-ти век Севилската катедрала става най-голямата в света. Интересен факт, който прочетох в Уикипедия – най-големите църкви в света са базиликата „Св. Петър“ в Рим и базиликата в град Апаресида в Бразилия. Те обаче не са седалище на епископ, с което севилската все още се явява най-голямата катедрала в света.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Предлагам някой друг кадър от прекрасната архитектура в центъра на града:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Минахме и покрай

арената за корида

Тази традиция е обект на много критика и възмущение, но е и силно свързана с хората в Севиля, които нямат никакво намерение да спират да посещават тореадорските борби. Самите тореадори пък се явяват истински звезди и идоли за много местни деца.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Стигнахме и до

великолепния площад „Plaza de Espana”

Това със сигурност е най-разпознаваемата забележителност на града. Прекрасният комплекс е построен през 1929-а година за иберо-американското изложение, което се е провеждало тук. Площадът е представлявал палатата на Испания и естествено е трябвало да бъде най-красив и впечатляващ.

Севиля, Испания
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Площадът дори е успял да омагьоса режисьорът Стивън Спилбърг. По време на снимките на „Междузвездни войни“ той посетил Севиля и толкова останал впечатлен от площада, че решил да заснеме тук сцена от втория филм на сагата.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Върнахме се обратно към катедралата с идеята на посетим

двореца „Real Alcazar”

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

По-рано през деня опашката беше много голяма и се надявахме, че сега жегата ще уплаши повечето туристи. Оказахме се прави и успяхме да влезем сравнително бързо.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Тук преди е била резиденцията на мюсюлманските владетели, която след това, както и в другите градове, посетени от нас момента, става дворец на испанските крале. И тук ислямският стил не може да се сбърка:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Забележителен е златният таван в една от залите:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Заслужава да се отбележи, че след края на Реконкистата в Андалусия са живеели множество, или вероятно дори

преобладаващо, мюсюлмани, като също така е имало много евреи

В началото християнската власт е била толерантна към тях, но след няколко десетилетия християнските духовни водачи били много изненадани и възмутени от това, че новозавзетите градове продължавали да имат арабски вид и че населението масово продължавало да практикува исляма. Започнал процес на насилствена смяна на религията, като много мюсюлмани и евреи били прокудени, и се заселили съответно в Северна Африка, на територията на днешно Мароко.
Качихме се и на

кулата Хиралда,

откъдето се откриваше чудесна панорама към града:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Прибрахме се в хостела. Моите приятели решиха да отдъхнат, а аз, воден от фотографското си хоби се завърнах в центъра с надеждата да успея да заснема

красотата на града по залез слънце,

както и вечерта. Ето какво успях да свърша:
Катедралата:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Plaza de Espana:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Към момента на последния кадър вече минаваше 22 часа. Бях на крак и в движение цял ден, и в този момент това вече ми се отрази. С две думи бях скапан. Исках да хвана автобус до хостела и стърчах ли стърчах на спирката когато на края автобусът ме подмина като пътен знак. Таксита също нямаше, пък и какво ще се глезя… колко му е още 40 минути пеша. Мокър от дъжд не се бои. Това беше цената, която платих за вечерната разходка, но разбира се винаги бих я платил отново.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

 

Всички останахме възхитени от Севиля

Спокойно мога да кажа, че за мен лично това е един от най-красивите градове в Европа.

И все пак целта на това пътуване беше да открием един нов и непознат за нас свят. Желаехме да се докоснем до Северна Африка и вече беше крайно време да се отправим натам. По пътя си обаче щяхме да посетим една малка и много любопитна дестинация.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Гибралтар

се намира на средиземноморското крайбрежие на Иберийския полуостров, на около 15 км по морска линия от африканския бряг. Той е обграден изцяло от Испания, но представлява територия на Обединеното кралство Великобритания. Дължината на тази територия е едва 5-6 км и релефът е доминиран от скалата на Гибралтар.

Преминаването на границата беше сравнително бавно

и отне около час. Нещо, което не се вижда всеки ден – гибралтарски регистрационен номер:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Любопитен факт: въпреки, че Гибралтар е британска територия

автомобилното движение тук се извършва отдясно

Прекосихме града и паркирахме на един безплатен паркинг близо до лифта, който води към скалата:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Скалата на Гибралтар

Бяхме притиснати от времето, тъй като искахме да хванем сравнително ранен ферибот към Африка и ни предстоеше да преминем още 1 граница, както и да достигнем град Шефшауен в Мароко. Затова паркирайки колата започна едно ослушване и умуване как най-добре да процедираме.

С кола нагоре към скалата, която се явява природен парк, не може, тъй като достъпът е само за упълномощени автомобили. Пеша да тръгнем нямаше време, лифтът пък си беше скъп. На паркинга имаше една дузина хора, които предлагаха обиколка на скалата с бусче. Размислихме и на края решихме, че може би този вариант ще е най-добре за нашата ситуация. Цената беше прилична, още повече, че включваше таксата за посещение на природния парк, която всеки посетител така или иначе трябва да плати.

Качихме се в буса с още няколко други човека и се залъкатушихме по завоите нагоре.

Решението ни се оказа добро, тъй като шофьорът ни, Дилън, всъщност изпълняваше ролята на екскурзовод. Човекът наистина беше сладкодумен и ни разказа много за Гибралтар. Част на фактите ще споделя с вас между снимките.

Първата ни спирка беше една пещера, която в днешно време се използва като концертна зала. По време на Втората световна война тук е трябвало да се помещава напълно оборудвана болница, в случай, че градската бъде разрушена.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Още при първото ни слизане на територията на парка веднага се срещнахме с неговата най-голяма забележителност –

дивите маймуни

Те се разхождат свободно навсякъде и хич не се смущават от хората:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Този калпазанин нещо оглеждаше опаковката от чипс:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Някои са дори нахални:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Като цяло са големи симпатяги, но биха могли и да хапят, така че е редно да се внимава.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

И все пак да се снимам с тях отблизо не беше никак трудна задача 😉

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Маймуните са били пренесени от арабите от северните части на Мароко. Те са под закрилата на местната власт и се радват на прекрасни условия на живот – биват хранени по няколко пъти на ден, наблюдавани, обезпечени със здравни грижи и т.н. Маймуните живеят разделени на няколко групички. Дилън ни разказа интересна история, как преди няколко години за първи път през целия си живот видял как две от групите се сбили. Спречкването било доста кърваво и дори някои от туристите, които се оказали на неправилното място, пострадали. Сподели, че всички бягали надолу като за последно и оставили коли, багаж, и всичко, което имали.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

В Гибралтар живеят около 30 000 души. Всички говорят както английски, така и испански, макар училищното образование да е само на английски. Тази територия има важно стратегическо значение за контрола над Средиземно море в този участък, където се осъществява прехода към Атлантическия океан. Поради това за тази малка територия са водени множество войни и тя многократно е сменяла своите владетели. От 18-ти век, обаче, Гибралтар неизменно е част от Великобритания, като това не се променя и през Втората световна война. На референдум през 60-те години почти цялото население гласува за оставане в Обединеното кралство.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Икономиката на Гибралтар се базира на три стълба: туризъм, банкови и финансови услуги, пристанищна и кораборемонтна дейност. Градът дава работа на около 20 000 испанци, които всеки ден идват на работа тук от околните области:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

И за финал поглед към още едно любопитно място –

летището на Гибралтар

Това е единственото летище в света, което се пресича от автомобилен път. Поради малката дължина на пистата е и едно от най-опасните и трудни за кацане летища. Полети се извършват само от и до Великобритания.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

След като разгледахме и това необичайно, но особено интересно кътче на Европа пропътувахме 20-на км до

град Алгесирас, откъдето тръгваше ферибота за Мароко

Пътувахме с много експресен ферибот, с когото акостирахме на африканския бряг след около 40 минути. Тази скорост обаче определено се усещаше по време на плаването, като на моменти се чувстваше сериозно ускорението и поклащането на кораба наляво надясно от вълните. Аз осъзнах, че не съм роден за мореплавател, защото ми стана лошо и се стараех да не върна обяда.

Слязохме от кораба вече на африканска земя.

Но нали не си мислите, че вече бяхме в Мароко? Всъщност корабът ни доведе до

град Сеута – испански анклав в Северна Африка

Прекосихме градчето и се отправихме към

граничния пункт с Кралство Мароко

Първият културен шок дойде непосредствено преди границата. В покрайнините на Сеута имаше някакъв бит пазар, където имаше само хора от арабски и африкански произход и навсякъде беше пълно с разни изгнили бракми и боклуци.

Мароко

Минахме испанския пункт сравнително бързо и достигнахме мароканска страна. Дадоха ни някакви листи за попълване и продължавайки напред разни мъже дойдоха и ги поискаха, заедно с паспортите. Направиха го толкова бързо и с такъв авторитет, че първоначално ги помислих за някакви граничари. Когато обаче почнаха да пишат по листите по капака на колата се усетих какво се случва. Излязох от колата и по най-категоричен и безцеремонен начин разкарах тези хитреци, които искаха да ни попълнят тези входящи листи срещу някаква „комисионна“

– Where are you from?
– Bulgaria
– Ooo, Stoichkov, Lechkov… (бяха по-възрастни мъже )

Айде няма нужда от такива услуги. Мога и без тяхна помощ да си попълня имената и номера на паспорта.

На пункта цареше пълен хаос.

Лявата ръка не знаеше какво прави дясната. Спрях с колата пред едно от гишетата и чаках известно време някой да ме удостои с внимание. Такова не получих, но някой ми посочи, че трябвало с паспортите да отида до една съседна постройка. Подадох паспортите там, започнаха да ги обработват, но като видяха, че сме група ме върнаха назад към едно друго гише. В това време други хора започнаха да гледат багажа. Върнах се назад, онзи митничар пък на развален английски тръгна да ме връща към първите.

Бях на половината път обратно, когато пък се показа един от първите митничари и обясни нещо на този, който ме връщаше. Айде пак обратно, и вече въпросният втори митничар прибра листчетата и постави печати в паспортите.

Върнах се при първите – „айде, готов си, продължавай“. Да, ама не баш. След 5 метра поискаха пак да отбием и се започна един обстоен преглед на целия багаж. След 10 – 15 минути дойде някакъв началник, който ни попита какво работим.

– Трима сме лекари, един е софтуерен инженер.

Той се разпореди на другите да приключват с проверката. На края остана последната бариера. Онзи пък ми искаше някакъв талон за колата. Добре, бе, хора…толкова ли е трудно един да ми кажете какво трябва да направя? Първо, второ, трето. Всеки нещо маха, айде давай и после „ама това къде ти е?“. Хайде пак обратно да ми направят и нещо като втори, марокански талон за колата. Показах на войника на бариерата талона и тогава пък се появи някакъв друг умник, който тъкмо застъпваше и нещо пак понечи да гледа паспорти и багажи. Добре, че се намери, кой да му каже, че вече сме проверени.

И така след всички тези неуредици най-сетне влязохме в Мароко….

Очаквайте продължението

 Автор: Иван Стоянов
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Испания или писани от Иван Стоянов – на картата:

Другата Испания и Иван Стоянов

Booking.com

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (1): Началото

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме обиколката на Америка, която започнахме предишната 2018-та година с Валентин  (http://patepis.com/?p=83932). Тогава двамата със сина му изминаха с Тойота под наем 11 350 км. през южната половина на САЩ, от Сан Франциско до Ню Йорк. Сега за два месеца ще пропътуваме 25 860 километра с Хюндай под наем и над хиляда километра пеша през Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ). Ще разгледаме общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

първа част

Началото

Пътешествието ми от 2019 година продължи два месеца като изминах почти 26 хиляди километра с автомобил под наем и над хиляда километра пеша през Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ). Разгледах общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

Маркирам само възловите места по

маршрута:

– Начало в Сиатъл (северозападния край на САЩ), след полет от София;

– Национален парк Северни каскади;

– Преминаване от САЩ в Канада; Ванкувър;

– Национални паркове Йохо, Банф и Джаспър;

– Калгари;

– Уайтхорс;

– Преминаване от Канада в Аляска;

– Феърбенкс;

– Дедхорс (брега на Северния ледовити океан);

– Национален парк Денали; Анкъридж;

– Чикън и преминаване от Аляска в Канада;

– Доусън и Клондайк;

– Едмънтън;

– Уинипег;

– Преминаване от Канада в САЩ;

– Минеаполис;

– Милуоки;

– Чикаго;

– Детройт;

– Преминаване от САЩ в Канада;

– Ниагарски водопад;

– Торонто;

– Отава;

– Монреал;

– Квебек;

– Халифакс;

– Преминаване от Канада в САЩ;

– Бостън;

– Филаделфия;

– Вашингтон;

– Сейнт Луис; Денвър;

– Национален парк Скалисти планини;

– Солт Лейк Сити;

– Национален парк Йелоустоун;

– Сиатъл и полет до София.

Върху картата по-долу с черен контур е очертан маршрута, по който от средата на юни до средата на август 2019 г. изминах 25 860 километра с автомобила през северна Америка. Отдолу с червен контур е очертан маршрута, изминат с автомобил под наем от мен и сина ми през предходната 2018-та година: 11 350 км. през южната половина на САЩ, от Сан Франциско до Ню Йорк.

С черен контур е очертан маршрута, по който за два месеца изминах 25 860 километра с автомобила през северна Америка. Отдолу с червен контур е очертан маршрута, изминат с автомобил под наем от мен и сина ми през предходната 2018-та година
С черен контур е очертан маршрута, по който за два месеца изминах 25 860 километра с автомобила през северна Америка. Отдолу с червен контур е очертан маршрута, изминат с автомобил под наем от мен и сина ми през предходната 2018-та година

Въведение

От посетените

градове

за мен най-впечатляващи бяха: Доусън (Канада), където е запазена архитектурата и атмосферата от края на 19-ти и началото на 20-ти век; Квебек (Канада), чиято стара част е най-близка до европейските градове.

В град Доусън (Северозападна Канада) е запазена атмосферата от началото на миналия век. Сградите са реставрирани и са във вида си от едно време, улиците са прашни, а тротоарите са дървени.
В град Доусън (Северозападна Канада) е запазена атмосферата от началото на миналия век. Сградите са реставрирани и са във вида си от едно време, улиците са прашни, а тротоарите са дървени.

От съвременните големи градове най-много ми харесаха Торонто в Канада и американските Чикаго, Филаделфия, Сейнт Пол, Денвър, Сейнт Луис.

Най-странен ми беше Дедхорс (Северна Аляска), който няма нищо общо с класическите градове, а само модулни блокове (кемп) за работниците от нефтодобива.

Авторът в централната част на американския град Чикаго
Авторът в централната част на американския град Чикаго

Личната ми класация на посетените

природни забележителности

е следната:          

1) „Спящия вулкан“ Йелоустоун в САЩ;

2) Националните паркове Банф, Джаспър и Йохо в югозападна Канада;

3) Природата в Аляска и северозападна Канада;                  

4) Ниагарския водопад;

5) Националните паркове Северни каскади, Скалисти планини и Гранд Тетон в САЩ;

6) Атлантическото крайбрежие на канадската провинция Нова Скотия и североизточния край на САЩ.

Национален парк Йелоустоун в САЩ
Национален парк Йелоустоун в САЩ
Езерото Малайн в канадския Национален парк Джаспър се захранва от водата на глетчерите
Езерото Малайн в канадския Национален парк Джаспър се захранва от водата на глетчерите

От посетените

музейни експозиции,

според мен, най-добри бяха (в хронологичен ред):

  • Музея с арт-произведения от стъкло Chihuli Garden & Glass в Сиатъл (САЩ);
  • Музея на Севера във Феърбенкс (Аляска);
  • Alaska Native Heritage Center в Анкъридж (етнографски комплекс отразяващ бита и културата на коренното население в Аляска);
  • Dredge No 4 в Клондайк (огромен машинен комплекс за добив на злато);
  • Гората от хиляди табели в канадското градче Watson Lake;
  • Eтнографският комплекс Ukrainial Cultural Heritage Village, който отразява живота на украинските емигранти в Канада в началото на 20-ти век; 
  • Regina Royal Saskatchewan Museum, който бих нарекъл природо-научен и културно-исторически музей (Канада);
  • Art Institute of  Chicago, който е прекрасен художествен музей (Чикаго, САЩ); 
  • Завода за производство на автомобили Форд в Детройт (САЩ);
  • Музея на американските нововъведения Henry Ford Museum of American Innovation в Детройт е най-добрия технически музей, който съм посещавал;
  • Royal Ontario Museum канадския град Торонто;
  • Националната художествена галерия на Канада в столицата Отава;
  • Укрепен форт Halifax Citadel с Военния музей в канадския град Халифакс;
  • Националната художествена галерия на Съединените щати в столицата Вашингтон.
САЩ, Аляска. Традиционен танц на коренното население в Alaska Native Heritage Center
САЩ, Аляска. Традиционен танц на коренното население в Alaska Native Heritage Center

Много приятна изненада за мен беше скулптурата на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянобългарската азбука, която видях в катедралата на лежащия край река Мисисипи американски град Сейнт Пол.

Скулптурата на Кирил и Методий в американския град Сейнт Пол
Скулптурата на Кирил и Методий в американския град Сейнт Пол

Не мога да пропусна и

срещите с диви животни

Мечки, бизони, лосове, елени, карибу, диви кози, един вълк, множество малки североамерикански катерици, диви зайци и какво ли още не.

В Северна Канада бизоните пасяха край пътя и не се смущаваха от автомобила ми
В Северна Канада бизоните пасяха край пътя и не се смущаваха от автомобила ми

Този паметник в канадския град Уайтхорс (Whitehorse) стана моят любим паметник. Защо? Защото е посветен на хората, които следват своите мечти.

Надписът на този паметник в град Уайтхорс гласи, че той е издигнат в чест на всички хора, които следват своите мечти
Надписът на този паметник в град Уайтхорс гласи, че той е издигнат в чест на всички хора, които следват своите мечти

Като икономист по професия следва да посоча

разходите за двумесечната обиколка на Северна Америка:

11500 лв., в това число: 

  • 3970 лв. за автомобила под наем; 
  • 2210 лв. самолетни билети;  2750 лв. за гориво; 
  • 30 лв. входни такси за музеи и забележителности; 
  • 800 лв. за храна;  3
  • 20 лв. за телефонни разговори с България; 
  • 520 лв. застраховки, пътни такси, паркинг и други разходи.
  • Спане само в автомобила, поради което няма плащания за хотели и къмпинги.

Сиатъл

От град Сиатъл (Seattle) в северозападната част на САЩ стартира обиколката ми на Северна Америка с автомобил под наем през 2019 година. Населението му е 700 хиляди и от края на 20-ти век се оформя като център на високите технологии и IT-сектора. Тук е седалището на компании като Амазон и Майкрософ, на веригата заведения за бързо хранене Старбъкс. В Сиатъл е роден компютърния гений Бил Гейтс.

Централната част на Сиатъл
Централната част на Сиатъл

В моя туристически пътеводител като най-голяма забележителност на града е посочен

обществения пазар Пайк плейс маркет (Pike Place Market)

Многобройните щандове са запълнени с разнообразни хранителни продукти (риби, меса, колбаси, млечни произведения, зеленчуци, плодове …), цветя, книги, сувенири, антикварни стоки, занаятчийски произведения. Между тях обикаляха хиляди посетители и туристи, поради което блъсканицата беше ужасна. Много са ресторантите, кафетата и баровете. Всичко това е разположено в огромна шестетажна сграда на хълм над тихоокеанския залив Елиот.

Морски продукти на щанд в пазара Pike Place Market, който е една от основните туристически атракции в Сиатъл
Морски продукти на щанд в пазара Pike Place Market, който е една от основните туристически атракции в Сиатъл
Поглед към Сиатъл и залива Елиот от терасата на популярния градски пазар Пайк плейс маркет
Поглед към Сиатъл и залива Елиот от терасата на популярния градски пазар Пайк плейс маркет

Сред туристическите забележителности, които посетих в Сиатъл, най-много ме впечатли музейната експозиция и парка с арт-произведения от стъкло

Чихули гардън енд глас (Chihuli Garden & Glass)

В залите и сред растенията в градините са разположени великолепни художествени произведения от цветно стъкло. Всичко това трябва да се види и да се почувства. Неописуемо е естетическото удоволствие, което изпитва човек, разглеждайки тези арт творби.

Сред арт-произведенията от стъкло в Chihuli Garden & Glass
Сред арт-произведенията от стъкло в Chihuli Garden & Glass
Музея-градина „Чихули гардън енд глас“ с арт-произведения от стъкло в град Сиатъл
Музея-градина „Чихули гардън енд глас“ с арт-произведения от стъкло в град Сиатъл
В Музея с арт-произведения от стъкло Chihuli Garden & Glass, град Сиатъл
В Музея с арт-произведения от стъкло Chihuli Garden & Glass, град Сиатъл

Кулата Спейс Нийдъл (Space Needle)

е един от символите на град Сиатъл. Намира се на територията на изложбения комплекс Seattle Center, в непосредствена близост до музея Чихули гардън енд глас. Купих си комбиниран билет за двете на стойност 62 долара. 

Кулата е висока 184 метра и е проектирана да издържа ураганни ветрове. От наблюдателната площадка се разкрива панорамен изглед към Сиатъл, тихоокеанския залив Елиот и езерото Вашингтон. Ниските облаци и стелещата се мъгла пречеха да се видят далечните Каскадни планини, които обиколих на следващия ден.

Поглед към Сиатъл и залива Елиот от наблюдателната площадка на кулата Space Needle
Поглед към Сиатъл и залива Елиот от наблюдателната площадка на кулата Space Needle

На кейовете (Piers) бяха разположени ресторанти, барове, магазини, Аквариум и виенско колело. Не можаха да ме впечатлят металните модернистични скулптури в крайбрежния Олимпик скалпчър парк (Olympic Sculpture Park).

Национален парк Северни каскади

се намира северозападно от Сиатъл, близо до границата с Канада.

Първо обиколих район от парка, характерен със: скалисти планински върхове; долини, прорязани преди хиляди години от свличащите се ледници; водопади; по-малки и по-големи планински реки; златисти гори, където дърветата са обрасли с жълти лишеи.

Скалисти планински върхове в Национален парк Северни каскади, САЩ
Скалисти планински върхове в Национален парк Северни каскади, САЩ
Дърветата и камъните са обрасли с жълти лишеи, което придава златист цвят на гората
Дърветата и камъните са обрасли с жълти лишеи, което придава златист цвят на гората
Водопадите са част от забележителностите в американския национален парк Северни каскади
Водопадите са част от забележителностите в американския национален парк Северни каскади
Преди хиляди години спускащ се ледник е прорязал тази долина в Национален парк Северни каскади
Преди хиляди години спускащ се ледник е прорязал тази долина в Национален парк Северни каскади

Втората част от националния парк Северни каскади (North Cascades National Park),

която разгледах обхваща район с три язовира. Те са изградени през първата половина на миналия век и представляват хидроенергийна система с водноелектрически централи. Наричат ги езера, които са разположени каскадно едно след друго:   Ross Lake, Diablo Lake, Gorge Lake.

Gorge Lake запълва планинска клисура, откъдето идва и името му
Gorge Lake запълва планинска клисура, откъдето идва и името му

Най-красиво е

Дяволското езеро (Diablo Lake),

което е характерно със своята студена тюркоазено синя вода. Един от източниците за захранване на езерото е топящ се ледник, което е причина за ниската температура. Стичащите се с водата миниатюрни частици от ледникови минерали придават характерния за езерото цвят.

Diablo Lake е най-красивото от трите каскадни езера (язовири)
Diablo Lake е най-красивото от трите каскадни езера (язовири)
Diablo Lake дължи своя цвят на микроскопичните частици от ледникови минерали във водата
Diablo Lake дължи своя цвят на микроскопичните частици от ледникови минерали във водата

Преминах от САЩ в Канада

рано сутринта, чакайки двадесетина минути на границата.  Интересно ми беше, че не се интересуваха от документите на автомобила. Провериха само паспорта ми като попитаха с каква цел пътувам и дали пренасям забранени предмети като оръжие, наркотици и семена за растения.

Ванкувър

беше първия канадски град, който разгледах. Той е разположен в югозападната част на страната, в провинция Британска Колумбия. По територия тази провинция е 9 пъти по-голяма от България. Населението й, обаче, е само 5 милиона. Лежащият на тихоокеанския бряг Ванкувър (Vancouver) има 650 хиляди жители.  Градът добива най-голяма популярност през 2010 година, когато в него се провеждат Зимните олимпийски игри.

През 2010 година Ванкувър е домакин на Зимните олимпийски игри
През 2010 година Ванкувър е домакин на Зимните олимпийски игри

Сред основните забележителности на Ванкувър бих посочил:

  • чудесната крайбрежна алея с хотели, ресторанти и барове;
  • разположения на полуостров парк Стенли (Stanley Park);
  • художествената галерия (Vancouver Art Galery);
  • заемащия огромна площ обществен пазар Гранвил (Granville Island Public Market);
  • парковата зона с плажове по югозападния бряг, наречен Английски (English Bay).
Приятен малък площад до крайбрежната алея на Ванкувър
Приятен малък площад до крайбрежната алея на Ванкувър
Нестандартна скулптурна композиция до югозападния бряг, наречен Английски (English Bay)
Нестандартна скулптурна композиция до югозападния бряг, наречен Английски (English Bay)
Историческият център на канадския град Ванкувър
Историческият център на канадския град Ванкувър
Поглед към моста Granville Bridge, а от дясно e обществения пазар Granville Island Public Market
Поглед към моста Granville Bridge, а от дясно e обществения пазар Granville Island Public Market

Впечатлиха ме многото хидросамолети, които почти непрекъснато излитаха от залива и извършваха полети над града.

От залива на Ванкувър непрекъснато излитаха хидросамолети, извършвайки полети над града
От залива на Ванкувър непрекъснато излитаха хидросамолети, извършвайки полети над града
Сред яхтите на пристанището във Ванкувър имаше и плаващи домове
Сред яхтите на пристанището във Ванкувър имаше и плаващи домове

Освен туристически,

Ванкувър е и голям индустриален град с натоварено търговско пристанище.

Той е и център на канадската филмова индустрия.

За мен представляваха интерес информационните табели край пристанището, отразяващи някои от най-важните исторически моменти, например голяма стачка на докерите през 1935 година и взривяване на кораб, натоварен със запалителни материали, през 1945 година.

Камлупс

беше първата ми спирка по пътя от Ванкувър на изток към Калгари. Този град е регионален център с население от близо 100 хиляди. Намира се в южната част на канадската провинция Британска Колумбия и е разположен край река Томпсън. Името на тази река носи и големият университет в Камлупс (Kamloops). Не бих казал, че в града има впечатляващи забележителности. Според мен най-приятното място беше крайбрежния парк, в който се провеждаше музикален фестивал. Плажът на реката беше малък, но до него беше направен неголям детски кът с водни забавления.

Художествената галерия е централната част на град Камлупс
Художествената галерия е централната част на град Камлупс
В крайбрежния парк на Камлупс се провеждаше музикален фестивал
В крайбрежния парк на Камлупс се провеждаше музикален фестивал
Край брега на река Томпсън в канадския град Камлупс
Край брега на река Томпсън в канадския град Камлупс

Природата

по планинския път на изток беше красива с множество езера, реки и планински върхове.

Едно от многото планински езера в югозападна Канада
Едно от многото планински езера в югозападна Канада
Край това езеро беше изграден голям хотел, а по северния му бряг минаваше железопътната линия
Край това езеро беше изграден голям хотел, а по северния му бряг минаваше железопътната линия

Ревълстоук

е малко градче в югозападна Канада, разположено край река Колумбия. Северно от него реката е преградена с язовирна стена, образувайки дълго и тясно водохранилище. Основна забележителност в Ревълстоук (Revelstoke) е

Музея на железопътния транспорт

В сградата на музея има множество експонати и фотоси, разказващи за развитието на железопътните превози в Канада. Отвън пък бяха разположени локомотиви и вагони, които са се движели по ж.п. линиите в страната през миналия век. В града има множество хотели, тъй като той е изходна база за планинския и ски туризъм в района.

На преден план е локомотив за разчистване на снежните преспи в Музея на железопътния транспорт
На преден план е локомотив за разчистване на снежните преспи в Музея на железопътния транспорт
Жилищните домове в Ревълстоук бяха добре подържани
Жилищните домове в Ревълстоук бяха добре подържани
Поглед към река Колумбия от крайбрежния парк в град Ревълстоук
Поглед към река Колумбия от крайбрежния парк в град Ревълстоук

Национален парк Глейсър

се намира североизточно от град Ревълстоук, от двете страни на пътя към град Калгари. Основан е като такъв през 1986 година. Ледниците тук постепенно изчезват в резултат на глобалното затопляне. Красиви са скалистите върхове и горите под тях. По долините се спускат планински потоци с малки водопади. Водите им се вливат в река Дънкан, която протича през територията на националния парк Глейсър (Glacier).

Поглед към планините в национален парк Глейсър, югозападна Канада
Поглед към планините в национален парк Глейсър, югозападна Канада
Острите скалисти върхове в национален парк Глейсър бяха все още заснежени
Острите скалисти върхове в национален парк Глейсър бяха все още заснежени
Заснежените скалистите върхове се издигат над горите в национален парк Глейсър
Заснежените скалистите върхове се издигат над горите в национален парк Глейсър

Голдън

е градче с 4 хиляди жители, разположено край река Кикинг хорс (Kicking Horse River). Името на града се превежда буквално като „Златен“, а пък името на реката в превод е „Ритащият кон“.  Голдън (Golden) се счита за център на рафтинга в района. Близостта на градчето до националните паркове Йохо, Банф и Кутенай предопределя наличието на на множество хотели, ресторанти и барове.

.

В градчето Голдън има множество хотели и ресторанти
В градчето Голдън има множество хотели и ресторанти
Покритият пешеходен мост над река Кикинг хорс е сред основните забележителности в Голдън
Покритият пешеходен мост над река Кикинг хорс е сред основните забележителности в Голдън
Изрисувана тухлена стена на стара сграда в градчето Голдън, югозападна Канада
Изрисувана тухлена стена на стара сграда в градчето Голдън, югозападна Канада

Национален парк Йохо

е характерен преди всичко със своите красиви езера и водопади. Впечатляващи са така също и гледките към скалистите върхове, към прорязаните от ледникови долини планински склонове, към горите и към реките. Името на парка „Йохо“ произхожда от дума на местното индианско население, която означава „благоговение“.

Хълмовете над реката са покрити с гори, а над тях се извисяват скалисти върхове, Национален парк Йохо
Хълмовете над реката са покрити с гори, а над тях се извисяват скалисти върхове, Национален парк Йохо
Заснежен планински връх в Национален парк Йохо, Западна Канада
Заснежен планински връх в Национален парк Йохо, Западна Канада
Скалисти планински върхове в Национален парк Йохо, Западна Канада
Скалисти планински върхове в Национален парк Йохо, Западна Канада

Езерото Емералд (Emerald Lake)

е най-красивото в Национален парк Йохо. В превод името му означава „Изумрудено езеро“ и отговаря на цвета на водата му. Този характерен цвят се дължи на микроскопичните скални частици в ледниците, от чието топене се е образувало това езеро. Във водите му се отразяват съседните планинските върхове. Пешеходният туристическият маршрут е по брега и обикаля цялото езеро. Не пропуснах да го обходя, любувайки се на красивите пейзажи.

Авторът край езерото Емералд (Emerald Lake) в Национален парк Йохо, Западна Канада
Авторът край езерото Емералд (Emerald Lake) в Национален парк Йохо, Западна Канада
Планинските върхове се отразяват във водите на езерото Емералд, Национален парк Йохо
Планинските върхове се отразяват във водите на езерото Емералд, Национален парк Йохо

„Среща на водите“ (Meeting of the weaters)

се нарича мястото, където река Йохо (Yoho River) се влива в река Кикинг хорс (Kicking Horse River). Характерен е контрастът в цветовете на двете реки. Водата на река Йохо е оцветена млечно-бяло от ледниковите утайки. Река Кикинг хорс носи чисти води защото поредица езера са задържали носените утайки от топящите се ледници.

„Среща на водите“ се нарича мястото, където река Йохо се влива в река Кикинг хорс
„Среща на водите“ се нарича мястото, където река Йохо се влива в река Кикинг хорс

Водопадът Такакау  (Takakkaw Falls)

пада от височина 255 метра, което го поставя на второ място в Канада. Водите му идват от близкия ледник Дали (Daly Glacier).

Водопадът Такакау  (Takakkaw Falls) е висок 255 метра. Национален парк Йохо, Канада
Водопадът Такакау (Takakkaw Falls) е висок 255 метра. Национален парк Йохо, Канада
Тук съм пред водопада Такакау в канадския национален парк Йохо
Тук съм пред водопада Такакау в канадския национален парк Йохо

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com

Нощувки в района на водопада Такакау

Booking.com

Други разкази свързани с Калифорния – на картата:

Калифорния

Booking.com

С Голф до Мароко (1) – Гранада и Кордоба

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Започваме едно пътуване с голфа на Иван – този път целта ни е Мароко, а като за начало ще минем през Гранада и Кордоба.

Приятно четене:

Гранада и Кордоба

част първа на

С Голф до Мароко

Здравейте, пътешественици! Дойде още една година, което за мен означаваше да се отправя на още едно приключение с вярната немска машина. След множество пътувания из Европа, както и до кавказките републики Грузия, Армения и Азербайджан през 2017-а година този път амбицията беше да се стъпи на трети континент. Предстоеше едно пътуване, което бе много по-различно от всички, които съм правил досега.
Ще си позволя да направя лека биографична справка за себе си и да спомена, че от 2 години специализирам, съответно работя и живея, в Германия. Планът беше да тръгна от там с Голфа и да се срещна с моите приятели в Мадрид. Те от своя страна щяха да пристигнат с полет от София. Речено – сторено и в крайна сметка пропътувахме заедно 4000 км по пътищата на Испания и Мароко, а включвайки моя път до Испания и обратно за мен всичко възлезе на около 8000 км.
Ето карта на нашия маршрут:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

По маршрута посетихме следните държави/градове:
Испания: Гранада, Кордоба, Севиля
Гибралтар
Мароко: Шефшауен, Фес, Мерзуга, Аид Бен Хаду, Маракеш, Казабланка, Рабат, Танжер


Ще се радвам да споделя с вас впечатленията и преживяванията ни, и както винаги съм подготвил доста снимки, както и някое друго непретенциозно видео.

И така…нека започна от самото начало

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Планът

беше да тръгна в петък, 07.06. Моите немски колеги бяха доста изненадани, че се каня да отида с кола до Мароко, а още по-шокирани бяха, че тръгвам в петък, директно след дежурството ми и планирам до събота да достигна Мадрид. Ами възможно си е, просто трябва повечко шофиране и малко по-малко сън 🙂 .

Изкарах плевенския Голф от гаража,

където отлежава на съхранение и се отправих на дълъг преход през Германия, Белгия и Франция. Ето кратко видео от транзитното ми преминаване:

Една снимка от покрайнините на Париж, с която да ознаменя началото на пътуването. Радвам си се на тениската 🙂

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Париж

ме посрещна със зловещи задръствания и въпреки новия господар на света (Гуугъл ), чиято навигация ме превеждаше през по-малко задръстените булеварди, прекосяването на града ми отне повече от 2 часа. При престрояване в задръстването за малко и да отнеса един водач на скутер. Получих някоя друга благословия, но трябва да отбележа, че тези психопати си карат със 70-80 км/ч между колите в задръстването. Естествено, че има голям риск да ги засека като кретам с 5-10 км/ч и искам да сменя лентата. С тази скорост ми се появяват абсолютно изневиделица.

И все пак преходът мина безпроблемно. На следващия ден около обяд достигнах

Мадрид,

и се срещнах с останалата част от екипажа. Сменихме шофьорите и директно се отправихме на юг към Андалусия, където бяхме планирали да прекараме следващите няколко дена.

Спряхме за почивка в небезизвестната

Кастиля Ла Манча

Снимка на групата. От ляво надясно сме моя милост, Дражи, Габи и Георги
Снимка на групата. От ляво надясно сме моя милост, Дражи, Габи и Георги

Las Pedroñeras, Castilla - La Mancha, 16660, ES

Нямаше как да не се снимаме и с най-известните личности от Кастиля Ла Манча, които нямат нужда от представяне.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

На същия ден достигнахме първата ни дестинация –

Гранада

Отправихме се на следобедна разходка из града.
Първата ни спирка беше величествената

катедрала на Гранада

Построена е през 16-ти век, след като територията бива отвоювана обратно от маврите и всъщност се явява реконструкция на старата градска джамия. Тук се е намирало

емирството на Гранада,

което е било последната мюсюлманско държавно формирование на Иберийския полуостров. Превземането му от християнските владетели маркира края на Реконкистата, продължила близо 8 века.

В лявата част на следващата снимка се вижда капелата, в която са погребани редица испански владетели, включително и кралица Изабела Кастилска, която има най-голяма роля в обединението на християнските кралства на полуострова и поставяне основите на обединена Испания и бъдещата Испанска империя.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

В Гранада, както и в цяла Андалусия, има запазена много архитектура от периода на ислямското владичество. Тази територия, както вече споменах е била владяна и до най-късен период от маврите. Християните често са извършвали реконструкции и модернизации на сградите в типичен арабски стил, но много от характерните елементи от фасадите са се запазвали.
Друго известно място в Гранада е

пазарът „Алкаисерия“,

където се предлагат сувенири, фенери, различни изделия от стъкло, декорации и др. В миналото Алкаисерия е бил огромен пазар, състоящ се от множество малки криволичещи улици. Днес от него е запазена малка част.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
Алкаисерия

Такива фенери се предлагаха в множество магазини из целия град.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Както можете да си представите през

юни месец в Южна Испания е голяма жега

Интересни покривала бяха поставени по някои от централните градски улици от една от местните марки бира.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Разходката ни продължи към

Plaza nueva – новият площад

Тук се разиграваше някакво улично представление. Това момченце също участваше

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Поглед към площада:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

От тук се отправихме към най-голямата забележителност на града –

дворецът „Алхамбра“

За съжаление билети се резервират месеци предварително и тъй като ние се усетихме едва няколко седмици преди пътуването не успяхме да се сдобием с такива. Разбирам политиката на по-ранно закупуване на билети за по-популярни забележителности, но чак месеци по-рано ми се струва абсурдно. Както и да е, все пак се разходихме в общодостъпната част на двореца, която също беше много цветна и приятна:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Дворецът е резиденция на мавърските владетели до 1492 година. В превод от арабски означава просто „червената“. Представлява един от най-големите паметници на ислямска архитектура в Европа. След превземането на града от християните те били впечатлени от изяществото на двореца, както и от факта, че в него имало течаща вода, което било истински лукс за онова време. Затова решили да го запазят в голямата си част, като добавили и нови крила, които вече са в характерния за Европа архитектурен стил от тази епоха.
Бързахме да слезем от хълма, за да се отправим към съседния такъв, който се казва „Мирадор Сан Николас“. От там се откриваше красива гледка към двореца.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

На другият ден планирахме да отделим

още няколко часа на Гранада,

след което да продължим пътя си. Красива архитектура в центъра:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Една бивша странноприемница от времената на маврите, който днес принадлежи на университета на Гранада. Градът е голям универсистетски център в Южна Испания:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Спряхме за по кафе на площада пред главния вход на катедралата. Гледката беше великолепна:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Обиколката ни ни отведе към квартал Албаисин – старият арабски квартал:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Тук гъмжеше от туристи и имаше множество магазини и заведения. В квартала се намираше и едно малко закътано уютно площадче с чудесна гледка към Алхамбра:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Върнахме се обратно към центъра. Паметникът на Христофор Колумб в Гранада.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
Колумб

За последно влязохме и в самата

катедрала,

която отвътре бе не по-малко внушителна:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Беше време да продължим към следващата ни спирка. Гранада определено ни впечатли. Градът беше много красив, с изключително богата история и култура.

След няколко часа вече бяхме в

Кордоба

Нощувахме в един апартамент в центъра на града. Оставихме багажа, но по тези тесни улички място за паркиране на кола просто нямаше. Хазяинът ни упъти към един паркинг на около 10 минути пеша. Оказа се просто черен паркинг край един от главните булеварди. Вдигнахме прахоляк до небето докато кръстосвахме между колите и на края паркирахме.

Докато си събирахме нещата и заключвахме колата забелязахме някакъв 16-17 годишен келеш, който почтително стоеше в близост. Направихме се на приятно разсеяни, но когато понечихме да си тръгнем той започна да ни подвиква нещо на испански. Очевидно нещо за пари ставаше дума. Въпросният тип беше много далеч от това да е някакво назначено лице, което да събира такси. Беше си чист Гаврош. Английски не говореше, а и нашият испански се ограничава до „Buenos dias”, “Gracias” и разбира се „Una cerveza, por favor” . Извадихме телефоните и започнахме една високотехнологична комукация чрез Гуугъл преводач.

Явно твърде дълго живея в Германия, защото започнах да му се правя на ербап. Посредством преводача проведохме горе-долу следния разговор:

– Можеш ли да се легитимираш? Какъв си ти, че да ти даваме пари?
– (вдига тъпо рамене)
– Бележка или някакъв документ ще ни дадеш ли, ако ти платим?
– Не…

Между другото момчето имаше очевидно затруднения с четенето, така че целият разговор не беше много динамичен.

– Всички тук ми плащат – каза той и показа колите.

Аргумент си е това… В крайна сметка разбрахме, че „тарифата“ е 1 евро на час и 5 евро за цял ден . Георги каза, че вероятно е по-добре да му дадем 5 евро и да ни е мирна главата. Аз се съгласих. Дразнят ме такива тарикатски изпълнения на дребно, но по-добре така, отколкото да ни счупят стъкло или да ни спукат гума. После ще имаме избор да се оплачем или на арменския поп, или на Светия синод…

Разплатихме се с келеша и се върнахме към апартамента. Хванахме кривите объркани улички в старата част на града и посетихме най-голямата забележителност –

катедралата

Вътрешния двор с камбанарията:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

По време на владичеството на маврите

тяхна столица е била именно Кордоба. Дори самата държава е носела името на града – Кордобски емират и по-късно халифат, който се е простирал в по-голямата част на днешна Португалия и Испания. Градът е имал население от близо милион души, за сравнение днес тук живеят около 320 000.
Както и в Гранада, и тук до преди идването на християните се е намирала голямата градска джамия. Тя бива частично преправена на църква, но интересното е, че всъщност се води и двете – катедрала – джамия. Този факт много ни развесели, тъй като ни напомни на събитията от българския футбол. Тук може би ще разсърдя някои от четящите, но опитайте да погледнете хумористично на нещата . Шегувахме се, че както ФК Литекс бе преименуван на ЦСКА-София, така и тук испанците са добавили едно тире и са припознали джамията .
На следващия ден сутринта влязохме в катедралата. Беше много красива и изобщо това бе един много любопитен и необичаен храм. Уникален по рода си може би дори.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Един интерес надпис, свързан с продажба на кожи, в старата част на Кордоба:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Фотоексперименти:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Главният площад в по-новата централна част на града:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Един друг малък симпатичен площад:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Римският мост над река Гуадалкивир:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Дворецът на християнските владетели, който в този ден беше затворен за посещения:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

В градината пред него имаше и портокалови дръвчета:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Случаен кадър от стария град:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Кордоба имаше по-различна атмосфера от Гранада и поне на нас остави впечатлението на по-малък и провинциален град, макар всъщност Гранада да е по-малкия от двата. Въпреки това си имаше своя чар и със сигурност си заслужава посещението.

Потеглихме към, поне по мое мнение,

перлата на Андалусия и нейна столица – град Севиля

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Очаквайте продължението

 Автор: Иван Стоянов
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Испания или писани от Иван Стоянов – на картата:

Другата Испания и Иван Стоянов

Booking.com

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция – историята на едно пътуване с Ауди

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Започваме едно, бих казал епично, ако не мразех англицизмите, пътешествие заедно с Любо. Тръгваме за Иран и Ирак! Приятно четене:

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция

Историята на едно пътуване с Ауди

част първа

Пътят на изток през Турция

Краят на Май наближаваше и дългоочакваното пътешествие на изток към непознати за нас земи най-накрая дойде. Всички приготовления бяха направени, карнета и визите налице, а групата готова за тръгване.

В късния следобед на 22-ри май след работа се натоварихме в натъпканата с багаж кола и потеглихме на изток.

Дестинацията – Иран, а за десерт и Северен Ирак.

Тези земи от няколко години са ми в полезрението и най-накрая дойде момента за реализацията на това пътуване. Идеята беше да отметнем едни 400 – 500 км + една граница и да нощуваме нейде в шубраците около Истанбул. Тези километри щяха да са от голяма помощ съдейки по ограниченото време, с което разполагахме за това пътешествие.

Пътят до границата се изниза бързо.

На Капитан Андреево нямаше много наплив

и също минахме доста скоростно. Вкарахме 50 турски лири в стикера за магистрални такси и поехме в посока третия мост над Босфора, на север, от който бях харесал една горичка за нощувка. Макар и с не малко отклонение този мост спасява от неспирния и никога непредвидим трафик на Истанбул.

По късна доба се озовахме в борова горичка, която изобщо не загатваше близостта на мегаполиса. Макар и малко мръсничко мястото беше доста добро за нощувка. Предлагаше уют и симфония от птичи песни. Разпънахме лагера и софрата, и прехода от забързаното ежедневие към предстоящото пътешествие започна!


Ден 1
Ден за строг транзит. Трябваше да се опитаме да минем колкото ни позволяваха пътищата повече километри на югоизток. Странното беше, че турците бяха завършили третата си магистрала от азиатската страна, но системата, която бяха въвели за таксуване не беше автоматична, а се плащаше кеш на 2 места, което мен много ме учуди при положение, че турците се стремят да облекчават трафика.

На магистралата между Истанбул и Анкара имаше ремонт,

който го помня още от преди 2 години и движението беше отбито през обходен маршрут. Това внесе известно забавяне, но нямаше как. В ранния следобед

минахме покрай Анкара транзит

и хванахме пътя към Кайсери. Удивителни са огромните жилищни комплекси пръснати в покрайнините на Анкара просто ей така сред ливадите в нищото. Такъв тип строителство ни направи впечатление около доста големи турски градове.

След Анкара пътят макар и с две ленти в посока стана доста бавен поради засиления трафик и многото населени места, през които преминаваше. Не можахме да минем планираните за деня километри и малко преди мръкване разпънахме палатката на едно

прилично местенце малко преди Кайсери

сред няколко бадемови дръвчета. Макар и с повечко трънаци мястото предлагаше просторна гледка и относително спокойствие. А най-важното беше, че гадните дразнители комарите ги нямаше, което беше доста добре.
Ден 2
В ранна доба се измъкнахме от спалните чували и след стабилна закуска потеглихме

в посока планината Немрут

Турция е интересна страна за пътуване. Дори и самият път ти предлага интересни гледки, особено в анадолското плато.

Спряхме за бърз обяд на идеално място за палаткуване, но уви не беше още време за такива дейности.

Наближавайки Немрут пътят стана изключително стръмен

На първа предавка натоварената кола се бореше с наклона, а в предното стъкло се виждаше само небето. И така няколко километра, което си беше доста кофти. Иначе самата

планина Немрут

е впечатляваща. Има източна и западна тераса, които са отрупани с характерните каменни глави на богове. Мястото е доста мистично и интересно.

По обратния път на 1-ва предавка и изправен на педала на спирачките мотора сърдито ревеше, а миризмата на феродо беше неизбежна. Отвратителен път! Твърде дълъг е този наклон.

Немрут, Турция
Немрут, Турция
Немрут, Турция
Немрут

Отправихме се в посока

Диарбекир

и на около 50 км преди града разпънахме бивака скрити в нощната тъмнина на една поляна точно до главния път като само светлините от челниците мъждукаха в нощта. Чудесно място макар и доста открито.

Ясното небе беше отрупано с безброй ярки звезди, а обстановката навяваше спокойствие. Имаше някаква цистерна за вода, на която позиционирахме соларния душ и се изкъпахме, което си беше истински лукс.

На следващия ден

езерото Ван и границата с Иран ни зовяха!

Ауди край Диарбекир, Турция
Ауди край Диарбекир, Турция


Ден 3
Тихият тътен от нощния трафик по близкия главен път не спря цяла нощ, но не беше дразнещ, а някак унасящ и сънят беше пълноценен, така че в ранна утрин се измъкнахме от спалните чували.

Беше прекрасна майска утрин

Слънцето тъкмо се подаваше иззад околните хълмове и цялата тази картинка навяваше спокойствие. Може би това беше първата сутрин, в която лично аз успях да се откъсна от градското ежедневие, което вече беше далеч в България. Потеглихме към

Диарбекир – кюрдската столица

Минахме транзит през града в ранната утрин. Изглеждаше уреден и голям град с добра инфраструктура, нови жилищни кооперации и разрастващи се квартали (или поне това видяхме ние). В края на града заредихме бензин. Интересното беше, че за първи път благодарение на ниската стойност на турската лира

горивото беше по-евтино отколкото в България,

което беше странно на фона на някогашната цена от близо 4 лв за литър.

В град Татван

от западната страна на езерото Ван спряхме да попълним хранителните запаси – главно плодове и зеленчуци. Сашо и Иван отидоха на лов за хубав зарзават. След известно време се появиха ухилени с няколко чанти, за които бяха дали около три – четири лева. Ползотворен пазар!

От Татван поехме

по южния път на езерото към град Ван

като пътят се оказа много приятен и живописен. В продължение на половин час в насрещното движение се изнизваха на групички много коли (вероятно над 50 на брой) с немски номера, оборудвани с таванни багажници, допълнителни гуми и туби за гориво. Бяха предимно стари аудита, бмв-та и фолксвагени. Някои поздравяваха вероятно разпознали в нас също пътешественици. Като гледам как бяха оборудвани обаче вероятно се връщаха от централна Азия или Монголия, а ние бяхме тук наблизо до Иран. Е, за ограничена отпуска толкова. Бяхме щастливи от възможността да направим това пътуване, а живот и здраве и по-далече някой ден.

В град Ван

отидохме първо при крепостта, която беше доста внушителна и се намираше на едно възвишение точно до едноименното езеро. Доста приятно местенце.

Крепост Ван край езерото Ван, Турция
Крепост Ван
Крепост Ван край езерото Ван, Турция
Крепост Ван

След това посетихме

монумента на „Котките от Ван“

Оказа се, че има такава порода, характеризираща се с различен цвят очи и те са символ на града.

Монумент „Котките от Ван“ – Ван, Турция
Монумент „Котките от Ван“

Оттам посоката беше ясна – границата с Иран.

Към турско-иранската граница с Ауди, Турция
Към турско-иранската граница

Избрахме си най-южния пункт, който макар и на двеста и няколко километра ни отне не малко време през планините. Наоколо беше красиво и сурово. Това беше една друга далечна Турция.

Aşalan, Van, 65600, TR

Спряхме край едно село за обядваме. Наоколо имаше пастири със стада пръснати по ливадите. След като разпънахме софрата едно от стадата мина непосредствено до нас, а пастирът се приближи, ръкува се с нас и се извини, че ни е смутил с овцете си. Няма проблеми, Аркадаш, ние не се плашим от малко миризма на овце и прахоляк. Дойдоха и негови приятели, поздравихме се, почерпихме ги с вафли от България и си пожелахме всичко най-хубаво. Готини и дружелюбни хора са кюрдите тук!

Овчари в турски Кюрдистан – край Ван, Турция
Крепост край турско-иранската граница - Турция

След това след доста завой и не много добър път на някои места

пристигнахме на границата с Иран

около 19:00 ч. Започна чудене откъде да подхванем с процедурите. Намерихме едни служители, поориентираха ни, вдигнаха една бариера и казаха шофьора с колата да ходи там пред една друга бариера и да чака, а пасажерите минават отделно. Там на бариерата нямало никой, ама щял да дойде след 15 – 20 минути. Веднага ми стана ясно, че това няма да е точно така.

Пасажерите бяха в Иран след точно 15 минути, а аз си чаках ли чаках. В колата задушно, а навън пълчища от комари патрулираха и чакаха някой да се покаже и да го разкостят.

След два часа се върнах пеша наобратно да търся някого. Никой не говореше английски, ама схванаха какво има казвам. Подсмихнаха се тия мързеливци и след малко дойде някакъв абсолютно цивилен, който не ставаше за нищо. Не можа да се логне в системата, та дойде и някакъв друг. Оправиха документите на колата, ама паспорта не можело. Пак се върнах назад, за да оправят и него на пасажерските гишета. Накрая още една проверка и

бариерата се вдигна

Вече беше мръкнало и аз спрях пред металната решетка с

табела „Ислямска Република Иран“

от другата страна, на която дежуряха войници. Очаквах голямо мотане и неорганизираност на тази граница, но от иранска страна, а не от турска. Оказа се точно обратното.

Скоро бариерата се вдигна, войниците ме поздравиха любезно на английски, погледнаха паспорта и ми казаха да давам напред. Там се срещнах с моите другари, които вече бяха минали всички процедури и имаха входни печати. Бяхме единствената кола в този момент. Влязохме в сградата отляво, където ни посрещнаха с чудесна диня, тулумбички и чай.

Страхотно посрещане!

Хората говореха и английски! Започнаха да ни разпитват откъде, за къде и т.н. Оправиха карнета, но с визата малка греда. Тъй като визите за Иран вече бяха електронни, моята не им излизаше в системата и се наложи да почакаме около 2 часа, за да се оправят със създалата се ситуация. Престоят беше доста по-приятен от този на турската страна. Тук ни третираха като гости и всичко вървеше гладко макар и бавно. Накрая всичко беше ОК и след още няколко проверки и подписи бяхме готови да влезем в

Иран

без изобщо да ни проверяват багажа. Вече бяхме изкарали 4 часа на границата общо и беше около 23:00 ч, а по иранско време 00:30 ч.

Добрите хора ни предложиха да спим в един фургон на границата и утре да продължим. Макар и доста мърляв, фургона си беше подслон и се съгласихме. Имаше и тоалетна с течаща вода в близост. Решението не беше лошо, защото

през нощта се изви такава свирепа буря

със силен вятър, че имах усещането, че ще преобърне фургона заедно с нас. Ламаринените стени стенеха под напора, а металната врата на входа, която не се затваряше добре блъскаше бясно. На сутринта – ясно и спокойно време без никакъв намек за нощната буря, а първите гледки от Иран се разкриха пред нас.

Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:


Другата Турция

Booking.com

Фотинските водопади (с.Фотиново, Пазарджишко)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес с Анжело ще идем на хладно – той ще ни заведе до Фотинските водопади в Родопите. Приятно четене:

Фотинските водопади

Фотиново е разположено на изток от връх Баташки Снежник, на двата бряга на река Фотинска, на около 24 км от гр. Батак и на 10 км от село Нова махала. Пътят е нов, без дупки след Нова махала. Информация за село Фотен като българско село се открива за пръв път в писмените източници около края на 16-ия век. В селотото има много мостове, минаващи над реката, които датират от Средновековието.

Пътеката за водопадите започва от двора на гатера долу, в ниското, край (41.882772,24.3552897) Фотинска река.  Върви се по селския път, който следва реката. Почти веднага след гатера следва първата местна забележителност – т. нар. Римски мост, който прехвърля реката.

„Римски мост“ на река Фотинска
Римски мост на река Фотинска

След десетина минути ходене се стига до хубави полянки вляво и дървено мостче, водещо до беседка, построена на малко хълмче вдясно. Около пътя са израснали хубави лески.  След около 30 мин. се стига до беседка вляво, построена по европроект. Изградена е (по идея) до малко поточе, приток на реката, но то (поточето) не се е съобразило с евродирективите и е подкопало беседката, като я е направило почти неизползваема – поредният пример за “правилно усвоени пари”, вероятно от правилните хора, като резултатът не носи никаква полза на обществото.

Около 45 мин след тръгването се преминава през мост, който не изглежда много стабилно, но това явно не смущава когото трябва.

Не–римски мост на река Фотинска
Не–римски мост на река Фотинска

Реката остава вляво, в дерето, а пътят леко се изкачва. След следващия завой в подножието на скалата вляво има беседка и огнище, както и плоча, информираща ни за лобното място на първия родопски партизанин.

Fotinski-vodopadi - Паметна плоча на терористи - шумкари/партизани край Фотински водопади

По-нанатък има нова чешмичка с паметна плоча, от която може само да се разчете, че е в памет на Ахмед. След 50 м е беседката и информационната табела за водопадите (41.890980,24.384897).

Много приятно впечатление ни направи монтираната на беседката и заредена (!) аптечка, та дори и очила, за да могат хора с проблеми (евентуално) да разчетат указанията върху опаковките на медикаментите.

Fotinski-vodopadi - Фотински водопади, Родопи

Оттук пътеката тръгва стръмно надолу, като се разклонява – за първия водопад – вляво, за втория и третия – вдясно.

Фотиново / Fotinovo, Пазарджик / Pazardzhik, 4571, BG

Фотински водопади

Първият водопад се вижда най-добре от импровизираната наблюдателна площадка срещу него. Особено ни впечатли тъмночервеният цвят на скалата вдясно долу, в коритото на водопада.

Fotinski-vodopadi - Фотински водопади, Родопи

Към другите водопади пътеката става малко екстремна, тъй като преминава по тесни и стръмни места, повечето влажни и доста хлъзгави и прекосява Фотинската река през мостче. Тук също има разделяне на пътеката: вляво – към водопадите, и вдясно – към яз. Въча.

Третият водопад, макар и по-нисък от първия, изглежда по-пълноводен.

Fotinski-vodopadi - Фотински водопади, Родопи

За да се види добре вторият водопад, трябва се изкачите по пътечката, започваща от мостчето и издигаща се нагоре, вдясно от водопадите, и водеща до върха на надвисналата скала – така можете да го гледате отвисоко. Той е най-висок от трите и най-красив. Оттук могат да се видят и трите Фотински водопади едновременно.

Fotinski-vodopadi - Фотински водопади, Пазарджишко, Родопи

Пътят на обратно е малко по-бавен предвид изкачването.

Geo-Tracker Fotinski-vodopadi - Фотински водопади, Пазарджишко, Родопи

Фотински водопади

адрес: BG-4571 Фотиново

GPS:    41.882772,24.3552897 (начало на пътеката)

            41.890980,24.384897 (информационна табела)

            41.891553,24.384515 (1. водопад)

            41.891889,24.385249 (2. и 3. водопади)

Целият маршрут може да бъде видян тук, а трекът да бъде свален оттук.

Автор: Анжело Ангелов
Снимки: Сава-Калина

Още снимки:

България: Фотиново (2018-08-31 Фотински водопади)

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Родопи или писани от Анжело Ангелов – на картата:

Родопи и Анжело Ангелов

Booking.com

Пътуване до замъка Елц (Виршем, Германия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Янита отново ще ходим на замък – този път това ще е закъмът Елц край Виршем в Германия. Приятно четене:

Пътуване до замъка Елц

Виршем, Германия

Имало едно време един замък, който се намирал близо до Кобленц, в една от най- красивите германски провинции. През IX век, когато синовете на Лудвиг Първи сключват Вердюнския договор и разделят бащината си Франкска империя помежду си, когато Борис Първи утвърждава християнството като единствена официална религия в средновековна България, някъде в Централна Европа, в долината където река Мозел навлиза в областта Айфел, не особено заможните благородници от фамилията Елц от обикновеното си имение с глинена палисада изграждат един замък. И този замък става един общ дом и едно общо укрепление за всички от рода Елц.

Тримата братя, представляващи три различни фамилни разклонения – Кемпених, Рюбенах и Родендорф, заживяват заедно под един покрив, който официално се споменава в историческите документи от 1268 година. Тридесет и три поколения от фамилията Елц се раждат и умират под този покрив и в този замък, наричайки го свой единствен дом. С течение на годините всеки от родовете застроявал отделно своята част от собствеността. През 1472 година е завършен строежа на къщата на Рюбенах. Малко повече от половин век след това, през 1540 година са построени и жилищата на Родендорф и Кемпених.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Замъкът Елц

се намира в сърцето на не особено високи планински склонове, скрит в шепите на няколко хълма, там- в рехавата гора, сред гранитните скали, на около 40 минути пеша от шума на тълпата в Мозелкерн. Има и тесен, но удобен път, който отвежда до задължителен паркинг за автомобили. Нататък до замъка се пътува със специален за целта автобусен транспорт или пеша. Заради хипнотизиращо зелената красота на планината, както и заради панорамните снимки, аз избрах да стигна до Елц пеша.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Преходът е около 15 минути по сравнително широк черен път през гората. Макар на места по- стръмен, заради планинския релеф, пътят е удобен за преминаване на детски или други колички, както и на велосипеди. Носете удобни и ниски обувки, а в дъждовно време, по- добре използвайте автобусите, които се движат в двете посоки на всеки 15 минути. Еднопосочният билет е с цена от 2 евро, а разстоянието до замъка се преодолява за няколко минути.

Müden, Rheinland-Pfalz, 56254, DE

В дъждовно време препоръчвам автобусния транспорт поради една много важна причина: пешеходната пътека става хлъзгава и опасна, тъй като липсва всякаква твърда настилка върху меката пръст, както липсват и всякакви обезопасителни парапети, а урвите около пътеката са стръмни и бездънни.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Покрай високите, озъбени гранитни скали и девствената гора, нагоре по извития гръб на планината, горската пътека отвежда до една панорамна площадка, от която се открива величествена панорама към замъка. Това е любимото място за фотографи и художници. На отсрещния хълм, сякаш

излязъл от приказка на Братя Грим

за велики крале и красиви кралици, за принцове, каляски и омагьосани принцеси, средновековният замък се извисява в цялото си великолепие:  със заострените си кули и скосените си покриви, със странната си (до бутафорност) архитектура, изобилстваща от различни стилове и цветове в не особено правилни геометрични пропорции, които на фона на величествената природа изглеждат като пясъчни фигури, изваяни с детска несръчност.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Дали защото средновековното чудо – замъкът Елц – никога не е бил обект на вражески нападения, дали защото нищо не е бил разрушаван от хората или природните стихии – не зная, но

Елц се счита за най-красивият в Германия

По- мое скромно мнение, много по-красиви са Нойшванщайн, Хоеншвангау, Драхенбург, Хоенцолерн, Зацвей, дори намиращият е в непостедствена близост Кохем, но германците са на съвсем друго мнение и до отмяната на марката като немска валута, Елц е единственото изображение на замък, отпечатван някога на банкнота. (На тази със стойност 500 марки.)

Замък Елц върху 500 марки – Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц върху 500 марки
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Имението, освен че е средновековна легенда, съхранена в автентичен вид и до днес, е и едно интересно доказателство за добрите роднински взаимоотношения и разбирателство между близки родственици. Чудото на мирното и добросъседко съжителство продължава около 900 години, през които заедно в замъка живеят различните поколения и семейства на хора от една фамилия – благородниците от фамилията Елц.

Замъкът е разделен на три равни части,

на три отделни комплекса, различни по архитектура и достроявани през годините, в зависимост от жилищните нужди на техните обитатели. В наши дни, отворени за посещение са два етажа от замъка, които принадлежат на семействата Родендорф и Рюбенах, а тази част от семейното имение, която принадлежи на семейство Кемпених не е достъпна за гости, тъй като и до днес се обитава от наследниците на Елц. (На снимката: отворени за посещение са помещенията с прозорците с червени крила в централната сграда.)

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германи

Преминавайки портата на замъка, пътеката, която отвежда към вътрешността, преминава покрай магазина за сувенири, където се намират и билетните каси, после покрай ресторанта, кафенето и отвежда до вътрешен двор с кръгла форма. Ясно личат входните врати за жилищните площи на всяко едно от трите семейства, обитавали Елц. Всяка една врата е белязана с фамилен герб.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германи
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германи
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германи
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Дворът разполага с голяма панорамна тераса, от която се открива величествена гледка към наблюдателните кули, скалите  и горите, а долу в ниското се виждат крепостните стени и отбранителните съоръжения: оръдейна площадка във форма на римска цитадела и никога неизползвани боеприпаси.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Туристически обиколки на замъка

се извършват на всеки 30 минути и на няколко езика при събиране на група от минимум 10 души, говорещи съответния език: китайски, английски, френски, италиански, японски, холандски, португалски, руски и испански език. Обиколката става само в група и само с екскурзовод, абсолютно забранено е докосването на предметите в интериора, както и правенето на снимки. Последната група посетители се допуска в 17 часа, а в 18 часа приключва и работното време на всичко, което се намира на територията на замъка: магазинът за сувенири и ресторанта – също.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Туристическата обиколка на замъка започва от дома на Рюбенах, който заема цели осем етажа, но достъпът е само до два от тях. Интересно помещение е всекидневната стая, която прилича на Оръжейна. Стените са окичени с

арбалети, рицарски брони, доспехи, шлемове, мечове

и всякакви други оръжия, датиращи от XV – XVI век. Особено впечатляващи са турските оръжия, които са донесени в замъка като трофеи след победата над османците при битката край Виена. Оръжия, мебели, текстил и порцелан: това са основните обекти, към които насочват вниманието на посетителите и в определени моменти, когато обаче разговорите се сведат само върху стойността на предметите, туристическата обиколка става скучна.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

По тясна вита стълба се стига до Долната зала, интериорът на която е повлиян от аристократичните вкусове от началото на XV век. Стените на залата са украсени с фламандски гоблени и картини от същото време. Обиколката преминава и през Горната зала, в която отново обекти са гоблени и килими с изрисувани сцени на лов, рицарски турнири и семейни гербове.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

В жилищното пространство на Родендорф се намира

Изборната зала

(най- голямато и най- просторното помещение в замъка), точно заради която замъкът е най- известен в Германия. В тази зала са заседавали Седемте курфюристи, които са имали за задачата да избират поредния немски крал (Императора на Свещната Римска империя – бел.Ст.) Залата в замъка Елц е била специално избрана за този т.нар. „германски парламент“, тъй като двама архиепископи от рода Елц са участвали в кръга на Седемте. Извън заседанията по държавни въпроси, в тази зала са се събирали всички от семейния съвет на Елц, тук са се организирали също и общите семейни празненства.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Едно хрумване на наследниците от Елц с чисто финансова цел е отделянето на

всички предмети с висока антична и художествена стойност в отделни изложбени пространства,

които са две и за които се плаща отделна такса за вход.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Експонатите са разположени на две нива в подземието, тематично подредени и датирани от периода между XII  и XVIII век: колекции от оръжия и доспехи, от порцелан; предмети, изработени от благородни метали – бижута, часовници, произведения на изкуството (на едното ниво), а на другото- семейни печати, гербове, дърворезби, монети, средновековни артефакти…

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Доста по-интересна е обиколката из тези изложбени пространства, освен това движението е свободно, без екскурзовод и без ограничение във времето за пребиваване. Учудващо, тук снимането е позволено.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Кратка информация:

Платен паркинг за превозни средства: 2 евро, независимо от престоя.

Входна такса за възрастни: 10 евро, за хора в неравностойно положение, студенти и пенсионери: 6,50 евро, семеен билет за двама възрастни + две деца: 28 евро. При групови посещения – входна такса за групи възрастни от 20 души е 9 евро на човек, за ученици от клас 6 евро на човек. 

Работно време: (от началото на април до края на октомври) всеки ден от 9.30 ч. до 17.30 ч. През зимните месеци от началото на ноември до края на март, замъкът е затворен запосещения.

Кучета се допускат в замъка, но само в двора и във външната част на ресторантите.

Адрес: 56294 Wierschem, Германия

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Янита Николова – на картата:

Янита Николова и Другата Германия

Booking.com

Помпей, на живо (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Започваме едно пътуване из Древността – Юрий ще ни води до Помпей. Приятно четене:

Помпей, на живо

първа част

Помпей, началото

След поредица от отлагания и дългогодишни назлъндисвания, в един късен следобед се озовах на летището в Неапол, заедно с…

Трудно ми е. Пиша тези редове и се чудя, как да започна този пътепис, защото напоследък не усещам онова опияняващо чувство от срещите си с Античния свят, или поне не го изживявам до степен на ентусиазма, с който го правех преди 10 или 20 години. Не знам, как се случи това? Дали е от възрастта или пък от вече завършения, криещ се в мен циник, който ме кара, да гледам на околния свят с известна доза отегчение. Отегчение, което е поизбутало настрани наивното ми възхищение от света.

За Помпей обаче не мога да пропусна

да напиша нещо, дори с риск текстът да се получи сух и отегчителен. Няма да съм аз, ако не го направя! А и съм чувал, че вдъхновението понякога идвало с писането 🙂 И така… Да видим…

В късния следобед на един слънчев майски ден аз, Гената, Пешо Гаргата и Валя се озовахме пред изхода на

летището в Неапол

На около стотина метра напред ни чакаше спирката на „Alibus“ –автобусите с този надпис сноват директно между летището и Централната жп гара – нашата временна цел, откъдето трябваше да вземем влак за Помпей. Качихме се на рейса, но докато дойде времето за тръгване, вътре настана страшна вавилонска гъчканица от потни тела, ръбати куфари и увиснали по гърбовете раници -съвсем неоправдана за цената от 5 евро на човек, която платихме. В този момент не знаех, че това е само една от поредица от случки, които щяха да предизвикват старата ми непоносимост към тълпите. Особено туристическите тълпи.

След около 15-на минути слязохме на площад „Гарибалди“ и изведнъж се потопихме в

шаренията на Неапол

Шарения в буквалния и преносен смисъл. Шарени хора, шарени (от боклуците) тротоари, шарени лющещи се сгради, какофония от автомобилни клаксони, подвикващи си неаполитанци, африканци, европейци, американци, азиатци… Навярно

всяка Централна гара по света е такава –

около нея можеш да видиш хора от различни раси и националности – местни, имигранти, туристи… Последните можеш да различиш лесно – нарамили сакове или влачещи куфари, въртящи главите си във всички посоки и снимащи нещо си от време на време.

Гарата в Непол, Италия
Гарата в Непол

Такива бяхме и ние, докато се озъртахме наоколо, преди да вляза в китайския магазин до спирката и да купя от там по една бира. Италианска, не китайска. После, вече спокойни, се упътихме към входа на гарата, където аз и Гаргата седнахме на едни бордюри да си изпием бирата, а Валя и Генчо се пръснаха наоколо. Чудех се, дали не изглеждаме подозрително на минаващите покрай нас полицаи –такива едни брадясали и пиещи алкохол на обществено място, но Пешо ме успокои сочейки към тъмните африкански субекти щъкащи наоколо. Да, ние си изглеждахме направо прилично. Накрая, след като успяхме да се съберем и четиримата на едно място, слязохме в подземното ниво, откъдето трябваше да потеглим към Помпей.

Докато чакахме, перонът се напълни с народ – туристи, като нас или просто местни, прибиращи се от работа. Влакът се състоеше от някакви стари, раздрънкани и покрити с графити вагони, които и отвътре не бяха по-добри, но на какво ли не е готов човек, за да спести от пари за такси. По късно разбрах, че това мое първоначално впечатление за състоянието на неаполския транспорт не е съвсем вярно, защото по-късно по същата линия се возихме в новички и удобни мотриси. Накрая, след около 50 мин. блъскане, 28 километра разстояние и 21 спирки, се изсипахме на

гарата в Помпей, по-точно „Pompei Scavi – Villa Dei Misteri“

Това последното го уточнявам, защото по-късно в градчето видях още 2 гари, които обслужват други маршрути.

Стигнахме за петнайсетина минути до хотелчетата, където щяхме да отседнем, отстоящи на около стотина метра едно от друго. По пътя, си изкривих врата от гледане наляво, към Археологическия парк, насилвайки се безуспешно да премахна усмивката от лицето си. Сигурно съм изглеждал доста глупаво.

Археологически парк, Помпей
Археологически парк, Помпей

Преди това пък Гаргата не пропусна да се изпикае на метри от входа на парка. Въобще Пешо Гаргата опика целия Помпей в последствие, но, слава богу, в настоящият пътепис повече няма да става дума за това.

Туристи в Помпей , Италия
Туристи в Помпей

След като се настанихме, се поразходихме по улиците на градчето, които не бяха особено натоварени, но когато след 10 мин наближихме Центъра, видяхме, че това не е точно така.

Главният поток от туристи е съсредочен по „Via Roma“ и площада

и понякога по тротоарите придвижването става трудно. Поседнахме на пейките пред забележителния храм „Св. Богородица на броеницата“, който си е направо чудо на архитектурата, особено за такова малко градче като Помпей. Изградена е в края на 19 век на мястото на стар параклис, когато общината е била доста по-бедна и ненаселена от днешната. И както често става в християнството, парите за строежа осигурил един покаял се грешник, бивш сатанист.

Храм „Св. Богородица на броеницата“, Помпей
Храм „Св. Богородица на броеницата“
Храм „Св. Богородица на броеницата“, Помпей

След като се наситихме на гледката, скокнахме до Карфур, за да си напазаруваме ядене и пиене. После пийнахме по едно накрак и накрая се разделихме. Все пак денят ни беше наситен с много нови впечатления и като че ли бяхме малко уморени.

На сутринта с Гената забелязахме, че нашата стая наистина е с

гледка към Везувий,

както бяха обещали хазяите в Booking, но… само към горната му част, подаваща се едвам над стоящата на 3 метра от маломерното ни балконче сграда. Това не можа да ни развали настроението, защото все пак щяхме само да спим тук.

Гледка към Везувий - Помпей, Италия
Гледка към Везувий

Към осем и половина, всички се явихме пред входа на Разкопките, откъм Амфитеатъра, учудващо доста свежи, предвид изпитото по едно питие предишната вечер 🙂 Този вход отстои на около 100-на метра от хотелчетата ни и за това предпочетохме него, пък и предлагаше по-малка наситеност от туристи, в сравнение с западните два входа. Въпреки това пред касата му вече се бяха наредили 20-на ентусиасти, чакащи

Археологическия парк

да отвори, което щеше да стане в 9. Тук някъде Пешо се отказа да влиза и пое нанякъде, а останалите трима след 15 минутно чакане успяхме да си купим билети.

В началото човек не разбира, че е влязъл в археологически парк. Едва, когато погледне напред между дърветата и зърне помпейския амфитеатър осъзнава, че се намира на историческо място.

Специално историческо място!

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

Честно да си призная, амфитеатърът не ми направи някакво чудно впечатление, но причината се крие явно в мен, понеже през цялото време неволно го сравнявах с Амфитеатъра на Флавиите в Рим. А това състезание, помпейската сграда няма как де не загуби. Все пак, за времето си, той е бил едно архитектурно достижение, а в момента е най-стария запазен амфитеатър в Италия, изграден около 160 години преди Колизеума, малко след като градът става римска колония.

Амфитетър - Помпей, Италия
Амфитетър
Амфитетър - Помпей, Италия

Дистанцията в годините между строителите на Колизеума и помпейския амфитеатър личи и при чисто архитектурните решения. Стълбищата, служещи за вход на зрителите, не са вградени в самата сграда, а са построени отвън, а входовете за гладиаторите излизат направо на улицата. Съоръжението побирало около 20 000 зрители, което го прави доста голямо за град като Помпей, който по различни оценки, във времето, когато вулканът изригва, е имал между 10 и 20 000 жители. Но фактът, че е ползвано и от жителите на околните градчета, все пак оправдава големината му.

Амфитетър - Помпей, Италия
Амфитетър - Помпей, Италия

 Наличието на хора от различни места обаче явно водело до проблеми по трибуните, така както става често и днес. Според Тацит, през 59 г., по време на гладиаторските игри, агитката на Помпей се сбива с тази от Нуцерия и гостите го отнасят жестоко. Заради случката, Римският Сенат забранява провеждането на гладиаторски игри в града за 10 години. По онова време това си е било твърде жестоко наказание, предвид това, че за основната маса от хората Игрите са били основен източник на забавления няколко пъти в годината. Забраната обаче е отменена още през 62 г. заради една друга трагедия, знанието, за която би ни дало една по-разширена гледна точка за онези трагични дни през 79 г., когато вулканът Везувий изригнал и затрил от лицето на земята няколко римски селища.

Следва.

В следващата част ще продължим с разходката си из Археологическия парк в Помпей. Ще влезем в частни домове, храмове, кръчми, бордеи, некрополи, базилики и обществени бани…

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Обиколка на Албания с Форд (2): Югът

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествие на Валентин из Албания. Започнахме със северна Албания, а днес сме в южната част на страната.

Приятно четене и да не забравите заключението 🙂

Обиколка на Албания с Форд

април-май 2019

част втора

Южна Албания

Албанският град

Дурес

се е разпрострял по крайбрежието на Адриатическо море, а разстоянието до столицата Тирана е по-малко от 40 км. Със своите 250 хиляди жители той е втория по големина град в страната. Основан е през 7-ми век преди новата ера и има богато историческо минало, за което свидетелстват експонатите в Археологическия музей, останките от амфитеатъра и от градските укрепления. През 14-ти век Дурес е бил столица на малкото по територия княжество Албания.

Durres - Поглед от главния кей към крайбрежната зона на Дурес. Албания
Поглед от главния кей към крайбрежната зона на Дурес
Историческата централна част на албанския град Дурес, Албания
Историческата централна част на албанския град Дурес
Останки от амфитеатъра в Дурес, който е изграден в началото на 2-ри век от н. е., Албания
Останки от амфитеатъра в Дурес, който е изграден в началото на 2-ри век от н. е.
Вечерна разходка по крайбрежната алея на град Дурес, Албания
Вечерна разходка по крайбрежната алея на град Дурес

Пренощувахме в хотел на крайбрежната алея срещу главния кей, а на сутринта отделихме достатъчно време на

Археологическия музей

за да разгледаме множеството артефакти от времето на илирите, елините и римляните.

Durres - Археологическият музей в Дурeс съхранява множество артефакти от античността, Албания
Археологическият музей в Дурeс съхранява множество артефакти от античността

През средновековието в продължение на десетилетия Дурес е в състава на България и тогава се нарича Драч. През този период значителна част от територията на днешна Албания е част от Българската държава. И днес в някои източни албански села живеят българи.

Тирана

е основана като град в началото на 17-ти век. Тя е столица на Албания от 20-те години на миналия век. През последното столетие тук се развива бързо индустрията и населението нараства от 10 хиляди до 700 хиляди души.

Тирана е център на политическия живот, на науката и културата в Албания. Сред основните забележителности в града бих посочил централния площад Скендербег с паметника на този национален герой, националния исторически музей, джамията на Етем бей, часовниковата кула, катедрала, черква, университета, археологическия музей и чудесния парк. Доста стари жилищни блокове от времето на социализма са боядисани в различни цветове, което ги прави приятни на външен вид. Автомобилният трафик е натоварен и шофирането през централната част на Тирана не е от най-лесните.

Авторът на централния площад Скендербег в албанската столица Тирана, Албания
Авторът на централния площад Скендербег в албанската столица Тирана
В историческия музей на столицата Тирана, Албания
В историческия музей на столицата Тирана
В албанската столица Тирана има доста нови сгради и градът е обновен в значителна степен, Албания
В албанската столица Тирана има доста нови сгради и градът е обновен в значителна степен
Из централната част на Тирана, Албания
Из централната част на Тирана
Този ресторант е разположен до градския парк на Тирана, Албания
Този ресторант е разположен до градския парк на Тирана

Пропуснахме останките от античната Аполония и старинния град Берат поради две причини. Първата е, че времето не ни стигаше за да разгледаме всичко, а втората причина е, че тези две места бях опознал добре при пътуването ми из Албания през 2008 година.

Ретро-спомен от

Аполония,

2008 година.

Градът е основан от гръцки преселници през 6-ти век преди новата ера и носи името на бог Аполон. Развива се бързо като икономически център, забогатява от търговията с роби и започва да сече собствени монети. След завладяването й от римляните през 229 година преди н.е. Аполония става културен център със собствена философска школа. За съжаление останките от античността не са много и не можаха да ме впечатлят. Разположеният на територията на археологическия комплекс византийски манастир има по-внушителен вид.

Останки от административния център на Аполония, Албания
Останки от административния център на Аполония, снимка от 2008 година
Останки от малък амфитеатър в Аполония, Албания
Останки от малък амфитеатър в Аполония, снимка от 2008 година
Византийският манастир е на територията на археологическия комплекс Аполония, Албания
Византийският манастир е на територията на археологическия комплекс, снимка от 2008 година

Ретро-спомен от

Берат,

2008 година.

Градът е включен в списъците на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Характерен е с разположените по хълмовете белоснежни къщи с покриви от турски керемиди и калдъръмените си улици. Този си вид Берат добива през 18-ти и 19-ти век, когато става занаятчийски център. Майсторите дърворезбари от града са едни от най-добрите на територията на Османската империя.

Град Берат. Дървеният иконостас от 16-ти век в черквата Успение Богородично е дело на най-прочутия албански майстор-зограф Онуфри, Албания
Град Берат. Дървеният иконостас от 16-ти век в черквата Успение Богородично е дело на най-прочутия албански майстор-зограф Онуфри. Снимка от 2008 година.

Пътувайки през 2008 година от Аполония към Берат на едно кръстовище нямаше табели за посоките и спрях да питам човек, който стоеше до нещо като автобусна спирка. Показах му на картата града, а той ми посочи кой път да хвана. После на същата карта ми показа градче, малко преди Берат. Пътувал за там и ме попита може ли да го закарам. Качих го и се запознахме, казваше се Сами. Като стигнахме неговото място спряхме пред едно кафе и той ми предложи да ме почерпи. Обясних му, че се стъмва, пътят е с много дупки и бързам да стигна Берат. Човекът ме попита къде ще спя там. Притесних се да му обясня, че нощувам в автомобила, взех туристическия си пътеводител и му посочих най-евтиния хотел. Сами погледна написаното, каза че познава собственика Томи и ще ме заведе до там. Добре, продължихме и вече по тъмно спряхме пред хотела в историческата част на града. Избрах си стая за 15 евро, настаних се и слязох долу, където Сами и Томи си приказваха. Предложих да ги почерпя, но Сами каза, че трябва да си върви и стана. Попитах го автобус ли ще вземе, а той отговори че няма такъв, до града му са „само“ 13 километра и ще се прибере пеша. Не му предложих да го закарам защото пътят беше ужасно разбит, с много дупки и в тъмнината рискувах да си счупя автомобила. Разделихме се като приятели и Сами тръгна в тъмното. Той знаеше само десетина думи на английски и още толкова на руски, но се разбирахме през цялото време. Останах дълбоко впечатлен от този човек, който дойде с мен да ми покаже търсенето място и после си тръгна пеша за в къщи в тъмнината.

Вечерен поглед към един от кварталите в Берат, Албания
Вечерен поглед към един от кварталите в Берат, снимка от 2008 година

На територията на днешен Берат е съществувало антично селище, над което гърците издигат крепост през 3-ти век преди н. е. По-късно византийците я разширяват, укрепват и заедно с това изграждат много черкви в града. През средновековието в продължение на десетилетия Берат е в състава на Българската държава. Счита се, че градът съхранява част от средновековното българско културно наследство. В средата на 14-ти век Сърбия завладява Берат и го преименува на Белиград. Един век по-късно градът е вече в състава на Османската империя, а от началото на 18-ти век се развива бързо като занаятчийски център.

Поглед към крепостта, разположена на хълм над Берат, Албания
Поглед към крепостта, разположена на хълм над Берат, снимка от 2008 година
Средновековна черква на територията на крепостта в Берат, Албания
Средновековна черква на територията на крепостта в Берат, снимка от 2008 година

Сред основните забележителности в Берат мога да посоча: Музея на майстора-иконописец от 16-ти век Онуфри; Етнографския музей; множество средновековни черкви; няколко джамии от османския период; сводестия каменен мост над реката.

Етнографският музей е разположен в голяма къща от 18-ти век – Берат, Албания
Етнографският музей е разположен в голяма къща от 18-ти век, снимка от 2008 година
Белоснежните къщи с множество прозорци са характерни за Берат, Албания
Белоснежните къщи с множество прозорци са характерни за Берат, снимка от 2008 година
Край на ретро-спомените от 2008 година.

Вльора

е втория по големина пристанищен град в Албания, след Дурес. През средновековието се е наричал Авлона и Валона, каквото е и името му на италиански. През ноември 1912 година тук е обявена независимостта на Албания от Османската империя. След Втората световна война близо до Вльора се е намирала военноморска база на Съветския съюз, която е закрита през 1961 година, а намиращите се там 4 съветски подводници са задържани от албанското правителство.

В последните години Вльора се е оформил като голям курортен център с множество хотели и заведения за хранене край плажната ивица. В един от тези хотели на морския бряг пренощувахме и ние. Сред основните забележителности тук мога да посоча музея на националната независимост, историческия и етнографския музеи, паметникът на независимостта и старата джамия Мурадие в центъра на града.

Вечерната разходка из град Вльора беше приятна защото се усещаше нощния дух на този курортен град, Албания
Вечерната разходка из град Вльора беше приятна защото се усещаше нощния дух на този курортен град
Приятелката ми Веселка в курортната зона на град Вльора, Албания
Приятелката ми Веселка в курортната зона на град Вльора
Ретро-спомен от град Вльора: тук съм в Музея на националната независимост - Вльора
Ретро-спомен от град Вльора: тук съм в Музея на националната независимост през 2008 година
Край голямата плажна ивица на Вльора са изградени множество нови хотели, Албания
Край голямата плажна ивица на Вльора са изградени множество нови хотели

Южна Албания

Пътят от град Вльора на юг преминава през планинския Национален парк Логара и няколко градчета с приятни плажове на Йонийско море.

Превалът Логара

е на височина 1025 м. над морското равнище. Наоколо се виждат борови гори и хвойнови дървата. Изгледът към спускащите се към морето планински склонове е впечатляващ.

Панорамен поглед от превала Логара към спускащите се към морето планински склонове, Албания
Панорамен поглед от превала Логара към спускащите се към морето планински склонове

Отклонения от главния път водят към няколко

малки пясъчни плажа като Палас и Дримадес

Разходихме се край плажа на Дерми, докато самото градче е високо в планината.

Над южноалбанското градче Дерми се извисява манастир с черквата „Света Богородица Панагия“, Албания
Над южноалбанското градче Дерми се извисява манастир с черквата „Света Богородица Панагия“
Плажната ивица на Дерми е покрита с едър пясък, Албания
Плажната ивица на Дерми е покрита с едър пясък

Не пропуснахме разположеното високо над морето градче с каменни къщи Вуно, чиято крайморска част с два плажа се нарича Яла.

Вуно е разположено в планината високо над морския бряг и е характерно с каменните си къщи, Албания
Вуно е разположено в планината високо над морския бряг и е характерно с каменните си къщи
Крайбрежната курортна част под градчето Вуно се нарича Яла.  Тук край двата плажа са изградени малки хотели. Албания
Крайбрежната курортна част под градчето Вуно се нарича Яла. Тук край двата плажа са изградени малки хотели.

Химара

е крайморско градче в Южна Албания с пет хиляди жители. Старата историческа част се намира на хълм над морето. Каменните сгради са полуразрушени, но разходката по тесните калдъръмени улички е романтична и запомняща се. Една от средновековните черкви е сравнително добре запазена, включително стенописите вътре. Няколко от старинните каменни къщи са реставрирани и в тях живеят хора. Красиви са панорамните гледки към морето и към съседната дълбока долина.

Разходка из старата историческа част на град Химара, Албания
Разходка из старата историческа част на град Химара
В средновековна черква в историческата част на Химара са запазени стенописите, Албания
В средновековна черква в историческата част на Химара са запазени стенописите
Тази старинна каменна къща в историческата част на Химара е добре подържана и в нея живеят хора, Албания
Тази старинна каменна къща в историческата част на Химара е добре подържана и в нея живеят хора

Централната туристическа част на Химара е застроена с хотели. Пешеходната крайбрежна алея е приятна за разходка. Там си пихме спокойно кафето до малък кей. И трите плажа на града са покрити с едър пясък. В Химара живеят много гърци.

Поглед от кея към централната туристическа част на град Химара, която е застроена с хотели. В многото крайбрежни заведения човек може да се отпусне на чаша кафе. Албания
Поглед от кея към централната туристическа част на град Химара, която е застроена с хотели. В многото крайбрежни заведения човек може да се отпусне на чаша кафе.

Природата в южната част на Албания

не е така впечатляваща както планините на север. Преобладава скалисто крайбрежие с малки плажове на Йонийско море. На няколко места видяхме и по-дълги плажни ивици. Често се отбивахме от главния път за да разглеждаме самите плажове, някои от които оставаха почти незастроени.

По албанското крайбрежие на Йонийско море могат да се видят и дълги плажни ивици, някои от които са почти незастроени, Албания
По албанското крайбрежие на Йонийско море могат да се видят и дълги плажни ивици, някои от които са почти незастроени
Тази крепост от османско време се издига над малък остров близо до брега, Албания
Тази крепост от османско време се издига над малък остров близо до брега
В южната част на Албания най много ни харесаха малките плажове, които изглеждаха съвсем спокойни
В южната част на Албания най много ни харесаха малките плажове, които изглеждаха съвсем спокойни

Лежащият край Йонийско море град

Саранда

е може би най-романтичния морски курорт в Албания. Неговата централна част се извива под формата на подкова около дълбок залив и като разположение може да се направи далечна аналогия с френския град Кан. Новите хотели са десетки и са накацали по хълмовете над залива.

Пристигайки в града привечер първата ни задача беше да си намерим хотел като избрахме стая с изглед към пристанището и залива. Вечеряхме в таверна и хапнахме морска храна приготвена по гръцки.

На следващия ден започна силна буря и от хотелската стая наблюдавахме големите вълни в морето. Пристигащ кораб с туристи дълго време не можа да бъде привързан към кея поради силното вълнение. Едва след като вятърът поутихна успях с бърз ход под дъжда да обиколя централната част на Саранда. Между града и близкия гръцки остров Корфу пътуват туристически кораби, както и ферибот.

Вечерен поглед към пристанището и залива на град Саранда, южна Албания
Вечерен поглед към пристанището и залива на град Саранда, южна Албания
Поглед под дъжда към брега и крайбрежната алея на град Саранда, Албания
Поглед под дъжда към брега и крайбрежната алея на град Саранда
Средновековните руини говорят за богатото историческо минало на Саранда, Албания
Средновековните руини говорят за богатото историческо минало на Саранда
Тук съм на терасата на хотелската ни стая в Саранда

Бутринт

е най-добре запазения античен и средновековен град на територията на Албания. Разположените на полуостров останки са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 1992 година. Няколко века преди новата ера тук е създаден гръцки град, който се е оформил като икономически и културен център. През този период е изграден и внушителен амфитеатър. След превземането му от римляните Бутринт е доукрепен с обграждащи го стени и продължава да се развива. Изградени са нови храмове, термални бани, фонтани, канализация, форум (градски площад и център на обществения живот), частни вили. Амфитеатърът е преустроен в римски стил и е побирал 2500 зрители. През византийския период градът става епископско селище. Построени са голямата базилика, баптистерия (място за покръстване) и нови сгради. За развитието на този град е способствал фактът, че полуостровът е добре защитен. Девет десети от него са обградени от водите на морето, от езерото Бутринт и от река Павла. Здравите крепостни стени са го предпазвали от завоеватели. На най-високата част, където някога е бил гръцкия акропол, сега има по-нов замък, в чиито подземия се съхраняват музейни артефакти.

Гръцкият амфитеатър в Бутринт е доста добре съхранен. Албания
Гръцкият амфитеатър в Бутринт е доста добре съхранен
На най-високата част, където някога е бил гръцкия акропол, сега има новоизграден замък, в чиито подземия се съхраняват музейни артефакти, Албания
На най-високата част, където някога е бил гръцкия акропол, сега има новоизграден замък, в чиито подземия се съхраняват музейни артефакти
Тук съм сред останките от византийската базилика в Бутринт, която е построена през 6-ти век от н. е., Албания
Тук съм сред останките от византийската базилика в Бутринт, която е построена през 6-ти век от н. е.
Останки от римски жилищни сгради в Бутринт, Албания
Останки от римски жилищни сгради в Бутринт
Венецианската кула в Бутринт е изградена през 15-ти век, Албания
Венецианската кула в Бутринт е изградена през 15-ти век

Ксамил

е приятен курортен град в най-южната част на Албания. Десетки хотели, ресторанти и кафета са разпръснати около няколко заливчета на Йонийско море. Десетина на брой са малките плажове покрити с фин бял пясък. Близо до брега има три острова, до които може да се стигне с лодка или с плуване. Ксамил е мястото, където с удоволствие бих прекарал 3-4 дни за да се пека на плажа и да плувам в топлата морска вода.

Панорамен поглед към един от заливите на Ксамил с множество хотели на брега, Албания
Панорамен поглед към един от заливите на Ксамил с множество хотели на брега
Този малък плаж в Ксамил е покрит с фин бял пясък, а срещу него се вижда един от трите острова, Албания
Този малък плаж в Ксамил е покрит с фин бял пясък, а срещу него се вижда един от трите острова
Поглед към още един малък плаж в Ксамил и към хотел Мъджестик на хълма в далечината, Албания
Поглед към още един малък плаж в Ксамил и към хотел Маджестик на хълма в далечината

Изворът „Синьото око“

е едно от най-впечатляващите творения на природата в южната част на Албания. Водата извира от земните недра и поставя началото на река Бистрица. Проучен е до дълбочина 50 метра и не е известно колко надолу под земната повърхност е началото. Най-вероятно това е подземна река, която на това място излиза вертикално нагоре. Мястото, където достига повърхността има тюркоазено син цвят и наподобява човешко око със зеница. Оттук идва и името – „Синьото око“. Цветовете му преливат от светло синьо до тъмно синьо.

Над извора е направена дървена наблюдателна площадка за туристите, а над него са надвесени клоните на многолетен дъб. До „Синьото око“ се стига по двукилометрово отклонение от пътя между Саранда и Аргирокастро.

Изворът „Синьото око“ и малката наблюдателна площадка над него, Албания
Изворът „Синьото око“ и малката наблюдателна площадка над него
Неописуемо е чувството когато наблюдаваш извиращата вода и преливащите цветове от светло синьо до тъмно синьо - Синьото око, Албания
Неописуемо е чувството когато наблюдаваш извиращата вода и преливащите цветове от светло синьо до тъмно синьо

Аргирокастро

е старинен град в Южна Албания, характерен със своите каменни къщи в традиционен стил. Включен е в списъците на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Името се превежда от гръцки като „Сребърна крепост“. Счита се, че първи гърците са заселили това място пет столетия преди новата ера. Византийците изграждат крепост, която е оформена в днешния й вид от османските турци. Приятна е разходката по калдъръмените улици и край каменните къщи с покриви от плоски камъни.

Панорамен поглед към историческата част на Аргирокастро. Албания
Панорамен поглед към историческата част на Аргирокастро

Пристигнахме в Аргирокастро на свечеряване, избрахме си малък хотел, а след това се разходихме из историческата част и хапнахме в традиционно албанско ресторантче.

Вечерна разходка из старата част на Аргирокастро. Над къщата в дясно се виждат осветените стени на крепостта. Албания
Вечерна разходка из старата част на Аргирокастро. Над къщата в дясно се виждат осветените стени на крепостта.

На следващия ден разгледахме старинната къща Зекате, етнографския музей и крепостта с музея.

Триетажната къща Зекате е на два века и в нея може да се види какъв е бил бита на богатите семейства. Най-красива е стаята за гости, но там снимането беше забранено.

Къщата Зекате е на два века и впечатлява със своето архитектурно оформление, както и с подредбата на стаите в нея, Албания
Къщата Зекате е на два века и впечатлява със своето архитектурно оформление, както и с подредбата на стаите в нея

Етнографският музей съдържа множество експонати, отразяващи живота на местното население в миналото.

Приятелката ми Веселка в Етнографския музей на Аргирокастро, Албания
Приятелката ми Веселка в Етнографския музей на Аргирокастро

В крепостта е струпано голямо количество оръжия, предимно от Втората световна война. В музея има доста артефакти от времето на социализма, там могат да се видят и множество затворнически килии. В двора на крепостта като експонат стои американски шпионски самолет, който през 1957 година е прехванат от албански изтребители и приземен.

Поглед от крепостта към централните търговски улици в Аргирокастро, Албания
Поглед от крепостта към централните търговски улици в Аргирокастро

Най-известната личност родом от Аргирокастро е световно известният албанският писател Исмаил Кадере. Тук е роден и политика Енвер Ходжа, който през Втората световна война е сред ръководителите на антинацистката съпротива, а после стои начело на държавното и партийно управление в Албания до 1985 година.

Традиционни каменни къщи в Аргирокастро, Албания
Традиционни каменни къщи в Аргирокастро

В три часа след обяд приключихме с обиколката на Аргирокастро и потеглихме към България през Гърция. На сутринта трябваше да се тръгва за работа.

Бюджет

Дванадесетдневното пътуване из Албания струва на двамата с приятелката ми общо 1 740 лева, или 870 лева на човек.

Разпределени по видове разходите ни имат следния вид:

  • 790 лева за единадесет нощувки като в почти всички случаи имаше включена закуска в цената. Не сме правили резервации, а когато започваше да се свечерява спирахме и си избирахме хотел от средна класа;
  • 362 лева за гориво на автомобила. В Албания бензинът и дизелът бяха с ¼ по-скъпи отколкото у нас. Газта беше малко по-евтина спрямо цената й в България;
  • 328 лева за храна и напитки;
  • 105 лева входни такси за музеи и забележителности. Средната цена за музеите беше 3,50 лв. на човек. Входната такса за исторически забележителности като Бутринт беше 12 лева;
  • 70 лева за ферибот по езерото Коман;
  • 20 лева пътни такси;
  • 65 лева за сувенири и други разходи.

Вместо заключение

Когато през 2008 година посетих Музея на националната независимост в град Вльора, в края на обиколката екскурзоводката разказа за предсмъртното завещание на техния първи министър председател. Малко преди да умре той събира синовете си и им казва: „Аз работих цял живот, но не можах да натрупам пари и имоти. Поради това нямам какво да ви оставя в наследство. Но пък ви оставям Албания и моето завещание към вас е да работите всеотдайно за нея така, както работих и аз!“.

Край

Април – Май 2019 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Албания или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Албания и Валентин Дрехарски

Booking.com