Category Archives: пътуване

Круиз из Карибите (1): Куба

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Тръгваме към Карибите! Георги ще ни качи на едно корабче и ще ни разведе из, може би, Рая на грешната ни земя. Като за начало – отиваме в Хавана, откъдето ще вземем кораба 🙂
Приятно четене:

Хавана, Куба

част първа на

Круиз из Карибите

Здравейте пътешественици. С този пътепис ще ви разходя из Карибите на борда на MSC Opera и ще посетим Куба, Ямайка, Каймановите острови и Козумел – Мексико. Пътуването се осъществи през месец април 2017 година, само няколко месеца преди урагана „Ирма“. Желая ви приятно четене. Да потегляме…

Всичко започна някак на шега през един студен февруарски ден на 2017 година, когато група от шест човека пиехме кафе и обмисляхме варианти за пътешествие с круиз. Опциите бяха две:

  • Дубай и ОАЕ
  • Карибите

Е, избрахме

Карибите

 Запазихме каюти на борда на MSC Opera – до тук добре, но как да се замъкнем до Куба? Бремето на планирането и осъществяването на пътуването се стовари върху моите плещи. Хем да стигнем сравнително евтино до Куба, хем да е удобно.

След обстойно изследване на цени и възможни комбинации, избрах следния маршрут: с ранен полет на Wizz Air от София до Париж. Нощувка в Париж, за да разгледаме френската столица и да се помотаем. След това с полет на Iberia от Париж до Хавана с трансфер в Мадрид. Полетът Париж – Хавана излезе по 960 евро на калпак.

(снимка 004) трансфер в Мадрид

Полетът мина като по учебник и в 23.30 часа успешно

кацнахме в Хавана

 Още на пистата си включих телефона, за да съобщя на близките си, че сме пристигнали благоплучно и получих следния смс: VIVACOM Vi pozhelava priyatno patuvane! Izhodyasht razgovor v mrezhata na Cubacel: do BG 6.99 lv, v stranata 6.99 lv, vhodyasht 2.49 lv, sms 0.99, danni 24.99/1 MB s DDS; info +35987123. Е, изпратих им по един смс.)

Още на летището

разбрах, че сме в съвсем друг свят

 Служителите гледаха строго и си вършеха работата бързо докато… танцуваха! Да, танцуваха. Навсякъде из летището звучеше приятна музика и всички служители си танцуваха – полицаи, граничен контрол, чистачи, посрещачи…  За около 40 минути приключихме с паспортния граничен контрол и с вземането на багажа, след което през тълпата си запробивахме път навън за глътка свеж (влажен) въздух и за да си намерим голямо такси, което да ни отведе до хотела*. Намерихме един Хюндай ван, в който заспах като бебе. Настанихме се в хотелските стаи, които бяха съвсем обикновени, но чисти и най-важното – с климатик, пийнахме по един ром в бара и по леглата. Нищо не бях видял още от този град.

Сутринта, преди да се качим на борда на кораба, за пръв път

разгледах този колоритен град и наистина останах без думи

Хавана, Куба
Хавана
Хавана, Куба
Хавана, Куба
Хавана, Куба
Хавана

Хотелът беше в старата част на кубинската столица. Закусихме с обилна закуска на покрива на хотела и разгледахме града от високо.

Хавана, Куба
Хавана
Хавана, Куба
Хавана, Куба
Закуска за чужденци – Хавана, Куба
Закуска за чужденци
Закуска за чужденци – Хавана, Куба
Закуска за чужденци – Хавана, Куба
Закуска за чужденци – Хавана, Куба
За чужденци

После слязохме във фоайето, за да изчакаме автомобилите, които нашият предварително избран гид беше наел за разходка из Хавана. Дойдоха частни таксита, чийто шофьори със завидна ловкост се запромушваха през тесните улици.

Улиците на Хавана, Куба

Озовахме се в странична улица на голям булевард в самия център на града, където трябваше

да си обменим кубински пари CUC

Курсът им беше 1 към 1 с еврото, но опашките бяха безкрайно дълги. Нашия гид се нареди пред обменното бюро, а ние седнахме да пием кафета, бири, коктейли и какво ли още не в близко заведение.

След час и половина имахме валутата

и аз хукнах да си търся варена царевица (въпреки предупрежденията да не ям и пия нищо, което не е пакетирано или бутилирано). Сам самичък се мотаех из уличките и се слях с местните.

Кубинците са спокойни и приятни хора,

взаимно се оглеждахме с интерес. Отвсякъде се чуваше музика, появяваха се тълпи с музикални инструменти, следвани от още по-големи тълпи, които си танцуваха и припяваха. Завладяващо!

Времето за отплуване наближаваше и трябваше да се върна при групата, за да отидем заедно на пристанището.

Трудно мога да опиша хаоса, който цареше по булеварда пред пристанището.

Автобуси, таксита, карети, екскурзоводи, багаж, много багаж, както и безброй хора от всякакви националности, които крещяха в опитите си да надвикат суматохата. Някакъв полицай – регулировчик се опитваше неуспешно да въведе ред в движението пред пристанището. И жега, невероятна жега и задух! За секунди всичко по мен залепна. Морето от хора ме понесе навътре в сградата на

пристанището,

където изведнъж всичко се успокои. Изключително любезни служители помагаха за маркирането на големите куфари и после ги отнасяха навътре, като своевременно ни обясняваха, накъде да се движим, коя опашка да следваме, кои документи да приготвим. и т.н. Цялата процедура по паспортния борден контрол ни отне около час време.

На борда ни посрещнаха

 със студени безалкохолни напитки. След като потушихме жаждата си, съвсем освежени, ние се заехме с издаването на персоналните бордни карти. Имахме печат в паспорта, имхаме бордни карти и ни настаниха в едно от кафенетата на борда. В същото време, при нас дойде някакъв изкуствено усмихнат българин, който започна да ни убеждава да си закупим пакет all inclusive за алкохол само за 360 евро, или пакет за 20 кафета еспресо или 24 бутилки минерална вода, като пакетите са на каюта и цената се дели на две. Ние с колегата захапахме стръвта за кафе еспресо и вода, но смело водихме словестни битки и любезно отказахме алкохола. Не, че не пием, но офертата за нас беше твърде скъпа. Стиснали в ръка ваучерите за кафе и за вода, ние се запътихме към каютата си.

Каюта на круизен кораб –  Хавана, Куба
Каютата
Каюта на круизен кораб –  Хавана, Куба
Каютата

Нашата каюта имаше прозорец

със страхотна гледка. Чистичка, прохладна и уютна, стаята беше обзаведена с две единични легла, плосък телевизор, бюро, кана, чаши, гардероб, баня с тоалетна + душ гел и шампоан. И със собствен климатик разбира се. Четири контакта на 110 волта, кошче, сейф и две нощни шкафчета.

Круизен кораб Опера – Хавана, Куба
Корабът
Круизен кораб Опера –  Хавана, Куба
Круизен кораб Опера –  Хавана, Куба
Отвътре

И така: запознахме се бегло със старата част на Хавана, успяхме да се настаним в каютата и сега, през следващите три дни през които сме на котва, следва да обиколим Хавана и някои части от Куба, а също и да обходим кораба, като се насладим на това, което предлага.

Хавана в очите на автора

Следва продължение

Автор: Георги Петков 
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с о.Куба или писани от Георги Петков – на картата:

о.Куба и Георги Петков

Booking.com

Една седмица в Лондон (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес с Иван ще идем до Лондон – освен обичйните неща, обаче, ще потърсим Джулия Робъртс и ще отидем на мач на Уембли.

Приятно четене:

Една седмица в Лондон

част първа

Нотинг Хил и Уембли

Пътувахме с Ryanair до Stansted

 Кацнахме в ранния следобед и с автобусите на National Express до гара Paddington/има още доста възможни направления и спирки/  после с метрото и автобус да квартирата на нашите близки/3 – та зона/. Първи съвет – купувайте билети за трансфера до града, колкото може по-рано. Нашият трансфер ни струва 8 паунда на човек в двете посоки.

Вечерта любезната ни домакиня зареди две пластики  Oyster Card и бяхме готови за предстоящите разходки. Картите могат да се купят и заредят от автомати в метростанции, жп. гари или специализираните обозначени магазинчета за тази цел. Предимствата на тези карти са, че има дневен лимит за пътуванията до различните зони. В нашия случай за пътуванията между зони 1 – 3 беше 8 паунда. След  достигането до лимита, независимо от броя на пътуванията с метро и автобус отчита 0. В два от дните, в които ползвахме железница/зони 1 – 3/ или пътувахме до по-далечна зона, лимита не важеше или навярно е друг. Другите възможности за заплащане на пътуванията ви из града са едноседмична Travel Card/може би е малко по-изгодна, ако ще сте една пълна седмица в Лондон, мисля, че струва някъде около 40 паунда/ или с кредитната ви карта, в този случай не зная има ли дневен лимит. Иначе цената за пътуванията с метро между зони 1 и 3 е 3,50 паунда в пиковите часове и 2,80 паунда в останалото време, цената за автобус е твърдо 1,50 паунда.

Преди пътуването ни прочетохме доста материали на колеги, които споделяха своя опит. При изготвянето на дневните маршрути се ползвах основно от предложението на един баща, който беше направил маршрути за сина си и неговата приятелка на принципа на подбор на обектите, които да са на пешеходно разстояние и за посещения на безплатни музеи, за което му благодаря задочно. И така.

Ден  1 – ви

London Eye, Big Ben and British Parliament, Westminster Abbey, 10 Downing Street, , Buckingham Palace, Hyde Park, Royal Albert Hall, The Notting Hill Bookshop , Portobello and Golborne Market

Отправната точка беше Waterloo Station,

от там покрай London Eye, по моста Westminster Bridge  до едни от основните забележителности на Лондон  –  кулата  Big Ben/за съжаление, все още е пакетирана/ към British Parliament и Westminster Abbey без да подминаваме паметника на Чърчил.

Окото, Лондон
Окото
Биг Бен, Лондон
Биг Бен
Уестминстърското абатство, Лондон
Уестминстърското абатство
Чърчил, Лондон
Чърчил

Малко отклонение –  трудно можем да подминем думите му за българския народ, но това най-вероятно е породено от факта, че по време на Англо-бурските войни в началото на 20– ти век е бил пленяван от българи/македонска чета/ и от тогава е останала омразата му към българите и любовта му към мелнишкото вино.

Даунинг стрийт 10, Лондон
Даунинг стрийт 10
Парк Св. Джеймс, Лондон
Паркът Св. Джеймс
Бъкингамския дворец, Лондон
Бъкингамския дворец

След това се върнахме малко назад до 10 Downing Street, после покрай красивия парк St James’s  към Buckingham Palace в очакване да ни поканят на аудиенция при кралицата, но не би, явно е била заета. От там се отправихме към  Hyde Park, където не можах да устоя да дръпна една реч в Speakers’ Corner, за съжаление единствения слушател беше съпругата ми, която и запечати този славен момент. В парка се намира и един много стилен мемориал на принцеса Даяна.

Хайд парк. Ъгълът на говорителите, Лондон
Хайд парк. Ъгълът на говорителите
Хайд парк. Мемориалът на Даяна

Излизайки от парка срещу  Royal Albert Hall, хванахме автобус за една добавена от нас дестинация Notting Hill и всеизвестната книжарница там. Съветвам ви да не търсите синята врата, собствениците са я продали  чрез някоя от известните аукционни къщи преди няколко години.

Нотинг Хил. В очакване на Джулия Робъртс, Лондон
Нотинг Хил. В очакване на Джулия Робъртс
Нотинг Хил. В очакване на Джулия Робъртс, Лондон
Нотинг Хил

Повъртяхме се из квартала за да срещнем Джулия Робъртс, разбира се неуспешно , но затова пък се насладихме на приятната обстановка, която малко напомня на Париж, минахме през

пазара Portobello and Golborne Market

и се отправихме към къщи.

Нотинг Хил – Пазара Портобело, Лондон
Нотинг Хил – Пазара Портобело

Ден   2 – ри

OXO –  Tate Modern (2h) – Millennium Bridge – Shakespeare’s Globe – Borough Market –  Southwark Cathedral – London Bridge –  City Hall – Tower Bridge – Tower of London – City of London – Lloyd’s of London –  Leadenhall Market –  Bank of England – St. Paul’s Cathedral – Fleet St – Royal Courts of Justice – Strand – Somerset House  – Sky Garden      

Отправната точка отново беше района на Waterloo Station,

от там покрай южния бряг на Темза, покрай OXO до Tate Modern –  галерия за модернистично изкуство. Признавам си, че още не съм дорасъл, за да го разбера това изкуство. Отвътре музея прилича на парижкия д’Орсе и двата са с големи отворени пространства отвътре /едното е било ел. централа, другото – ж.п. гара/,  но  удоволствието от разглеждането на колекциите им е несравнимо. Иначе от една от терасите има добър изглед към клатещия се Millennium Bridge, е вече не се клати, само при откриването му и проблема е отстранен. Продължихме към театъра на чичко Шекспир  –  Shakespeare’s Globe.

London, England, SE1 9JE, GB

От там по едни тесни улички към Borough Market – изключително живописен пазар с десетки точки за бързо хранене, като са застъпени кухните от почти целия свят. От балканските са представени турската и гръцката. Замислих се как би стояла една българска или сръбска скара.

Препоръчвам стридите на Richard Haward’s Oysters – цени от 1 до няколко паунда в зависимост от големината и произхода и сандвичите в Kappacasein Dairy, с огромно количество разтопен кашкавал /специфични видове сирене/ или бейби  картофки също с разтопен кашкавал –  7 паунда. Разполовените пити под нагреватели и как обират с ножа разтопения кашкавал,  може би сте виждали по National Geographic в специализираните предавания за храните по света.

От там покрай катедралата  Southwark  пак покрай реката под London Bridge и покрай City Hall до друга световноизвестна лондонска забележителност  Tower Bridge, минавайки по него се стига до Tower of London. От там направихме една разходка из City of London, поизкривихме вратовете от зяпане на интересните, но и много високи сгради до

крайната цел за деня –  Sky Garden

 Това също е наше допълнение към маршрута на колегата.  Sky Garden е кулата от северната страна с наблюдателна площадка на върха , алтернатива на подобната платена на отсрещния бряг   –   The Shard. За посещение е необходимо да си резервирате ден и час предварително по Интернет, напълно безплатно на сайта на кулата http://skygarden.london/sky – garden. По препоръки на сина ни, който не пропуска такива забележителности, хубаво е да се избере междинен час, който да позволява, както дневен, така и нощен изглед.

Ден  3 – ти

Този ден го бяхме посветили на любезните ни домакини. Направихме си една съвместна прилична шопинг разходка/на следващия ден след Черния петък/. Но най-интересното предстоеше. Скъпите ни деца ни бяха подготвили изненада, като бяха  купили и изпратили билети за дербито на кръга във Висшата лига на Англия, 

Тотнъм – Челси в меката на футбола, стадион Уембли

Уембли, Лондон
Уембли

 Така, че в ранния след обяд се отправихме към митичния стадион.  Ще си позволя

няколко съвета

към тези, които за първи път ще посетят стадиона, както беше при нас. Всичко е организирано перфектно, но и ограниченията са жестоки.

На стадиона може да се влезе само с малък ръчен багаж с големината на формат А4

Наложи се да изпразня и сгъна моята малка градска раница, защото била по-висока от позволеното. После разбрахме, че някъде в началото имало място, където такива малко по-големи багажи от разрешените могат да бъдат опаковани в специални найлонови пликове и да се влезе с тях. Другия проблем възникна при самото влизане на територията на стадиона, където на всеки вход има огромни табла със забранените предмети/чадъри, камери, фотоапарати и т.н./. Естествено, част от тези неща бяха с нас и само благодарение на определена подготовка и самообладанието на член от семейството успяхме да влезем безпрепятствено.

На Уембли, Лондон
На Уембли

Друг съвет: не бързайте да заемате местата си на стадиона, те няма да избягат. Интересното преди мача е в подтрибунните пространства. Има отделени големи площи с безброй точки за храна и бира. Почти всички използват рационално времето до първия съдийски сигнал, набиват сандвичи, пържени картофки с риба и много бира, ама много бира и много фенски песни. Цените са народни, както в най-обикновените точки за бързо хранене в града. Така, че съвета ми е ходете на Уембли само с билет и  кредитната си карта, за да нямате главоболия и да се насладите на най-добрите фенски преживявания.

За самия мач

Тотнъм размаза Челси с 3:1 и какво по-хубаво  ако той е предпочитания ви отбор.

Очалвакте продължението

Автор: bendi12
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Лондон или писани от bendi12 – на картата:

bendi12 и Лондон

Booking.com

Реките на Германия – красота и вино (1): Рейн

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес започваме едно пътуване из най-романтичната част на Германия – долината на река Рейн. Наш водач ще бъде Андрей.
Приятно четене:

Долината на Рейн

част първа

Реките на Германия – красота и вино

Тези дни пътувах замалко в Германия и реших да използвам свободното си време, за да поплавам по две от най-красивите речни долини в страната – тези на Рейн (Rhein) – от Бинген до Кобленц, и Мозел (Mosel) – от Трир до Кобленц.

Германия може и да не изглежда като най-туристическото място в Европа, но определено има какво да покаже

И тъй, след обичаен полет до Франкфурт и преминаване през отвратителната организация на местното летище (което ненавиждам), се запътих към долината на Рейн и Мозел в края на септември. Преди да поразкажа, обаче давам

Някои съвети за пътуването

По речните долини всеки сезон крие своята хубост, но може би за предпочитане са лятото и ранната есен (до около първата седмица на октомври). Корабите вървят през всички сезони, но през зимата са с намалено разписание, а за пролетта не мога да кажа нищо, тъй като никога не съм бил в района в този сезон.

По Рейн

на различни места през активния сезон се провеждат и т.нар. празненства „Рейн в пламъци“ (“Rhein in Flammen”), когато над реката се пускат множество фойерверки. Датите са: първата събота на юли – в Бинген и Рюдерсхайм; втората събота на август – Кобленц; втората събота на септември – Обревезел, и третата събота на септември – Санкт Гоар. За кораб през тези дни ще ви трябва предварителна резервация поне месец или два по-рано.

Вариантите за достигане и пътуване по(край) реките са общо взето два:

  • с кораб или
  • с влак/автобус.

Разбира се, за предпочитане е да ползвате воден транспорт, но стигането до пристанището за отплаване най-често изисква пътуване и с влак. Иначе по цялото протежение на долината на Среден Рейн – между Майнц и Кобленц има жп линии и по двата бряга, а такава има и от Кобленц до Трир, като обаче същата преминава само през половината протежение на долината на Мозел. От гара Булай (Bullay) тръгва и малка второстепенна железница по Мозел до Трабен-Трарбах (Trabnen-Trarbach). Останалите селища по протежението на реката са свързани с градски автобуси с някои от гарите. Като цяло по двете реки не се движат междуградски автобуси на дълги разстояния, но такива има до някои околни градове като Майнц или Трир.

Цените на корабите са различни, като за по-голямата част от дължината на двете долини ще трябва да приготвите около 25 – 30 евро. Планирането става чрез проверка на разписанията в гугъл, като трябва да се внимава да няма изменения в последния момент. Като цяло извън пиковия летен сезон не са необходими предварителни резервации, но пък е по-удобно, защото понякога билетните каси са на стотина метра от кейовете за отплаване на корабите. Всички туристически кораби имат закрити и открити палуби, ресторант на борда (но не навсякъде може да очаквате първокласна кухня) и тоалетни.

Някои полезни връзки за пътуванията:

Параходства по Рейн:

  • Köln-Düsseldorfer – https://www.k-d.com/en/– са най-голямото параходство по Среден Рейн, като обслужват участъка от Кьолн до Майнц (и Франкфурт на Майн). Все пак не е добре да започвате плаването си от Кьолн, Майнц или Франкфурт, тъй като цените на туристическите кораби са по-високи, а скоростта – по-бавна от тази на влаковете. Опитайте да хванете параход от Бинген или Кобленц – между тези два града е наистина интересното. Ако сте пътували с влак до съответния град, ползвате отстъпка след представяне на билет от „Дойче бан“. С всеки билет може да се прекачвате и на следващи кораби по същия маршрут – попитайте на касата.

Вероятно могат да се намерят и други опции.

Параходства по Мозел:

Следва да се има предвид, че цялата долина от Трир до Кобленц е трудно да се преплава за един ден поради несъвпадение в разписанията на отделните круизи, но е възможно да се премине през по-голямата част от долината.

  • Gebrüder Kolb OGH – https://www.moselrundfahrten.de/ – предлагат круизи по три отделни части от долината на Мозел.
  • Mosel-Schiffstouristik – http://www.mosel-schiffstouristik.de/ – по-малко на брой круизи в централната част на долината между Бернкастел-Куес и Трабен-Трарбах;

Пътуване с автобус и влак:

Връзките трябва сами да си ги откриете, като ползвате имената на градовете от някоя карта, или от пътеписа.

Най-разумната оферта е билетът за провинция Райнланд-Пфалц (Rheinland-Pfalz)

Той може да се купи от всяка гара в Германия, вкл. на билетните автомати. Важи за всички регионални (без IC и ICE – най-бързите и скоростни, като такива в региона почти не се движат) влакове и повечето автобуси в провинцията. Последната пък обхваща левия бряг на Рейн от Бинген почти до Бон,както и цялата долина на Мозел. Това прави връзките между отделните градове много евтини, защото билетът важи за цял ден (в делнични дни – от 9:00 ч.) и струва 24 евро за един човек. Всеки от следващите четирима пътници пък плаща само по 5 евро. Така цената за петима е 44 евро или по малко под 9 евро на човек. Евтиния.

От Кьолн или Франкфурт ще трябва обаче да си доплатите билета до Майнц или Бад Хонеф (нещо като 7 или 8 евро на човек).

Връзките между градовете може да следите в приложението DB Navigator или на сайта на Дойче бан – http://bahn.de.

И така, започваме с

долината на Рейн

Аз се оказах рано сутринта (около 9) в

градчето Бинген (Bingen) –

на 50 километра от Франкфурт и 20 от Майнц и побързах да се появя на касата, за да си взема билет. Попитах за цената до Кобленц, която ми се стори малко по-висока, но веднага след това касиерката (забележете – тя, не аз) ме попита дали съм дошъл с влак и смъкна десет евро. Предупреди ме, че имало групи на долната закрита палуба и можело да е малко по-хладно, но не се отказах – беше 15-ина градуса в края на септември. Чудо голямо.

Докато чаках, реших да поснимам панорамата, като отсреща тъкмо започваше гроздоберът за деня.

В Бинген в Рейн се влива река Нае (Nahe) и оттук започва тясната част на долината

По реката постоянно идваха шлепове, натоварени с нещо от север и срещу течението се плъзгаха на юг, а отсреща час по час сновяха влакове. Тук срещу града се намират два замъка – руината на Еренфелс и наблюдателната „кула на мишката“ (вижда се на малкия остров вляво.

Rheintal (1)-Bingen-Ehrenfels - Долина на Рейн, Бинген
Бинген

Иначе в самия Бинген освен един стар дървен кран от 14 век се е запазила по-малко историческа архитектура. Туристите обаче идват заради виното и кръчмите. По-старинен бил отсрещният град – Рюделсхайм, до който обаче не стигнах поради липса на време. Това ми е най-близката снимка:

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Долина на Рейн, Рюделсхайм
Рюделсхайм

Стана време и за пристигането на кораба ни, който по разписание трябваше да дойде в 9:30. На кея се бяха събрали 10-ина души, които до един се оказаха американци и започнаха да си разказват как ловели зайци в Уисконсин.

На юг оттук има доста американски бази

(вкл. и прочутата Рамщайн, която е само на 80 км) и явно тази най-близка забележителност ги привлича. Всъщност, основните гости на корабите по Рейн бяха азиатци и американци (САЩ и Канада). Имаше известна бутаница, най-вече обаче не по долните, а по горните палуби, където всеки се редеше за снимка. Нали трябваше да правя пътепис, и аз се бутах с тях.

И тъй, корабът дойде, аз обясних на хората, че няма да сляза на последната спирка в Кобленц, а в Бахарах (Bacharach), и те не ми взеха билета (иначе откъсват половината и не можеш да се качиш обратно, по принцип трябваше да ми дадат нов билет само за част от пътуването, но явно това беше последната грижа.

Само след няколко минути се озовахме до първия замък (руина) –

Еренфелс (Ehrenfels)

Японците и китайците видимо доволни започнаха да щракат.

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Долина на Рейн, Еренфелс
Еренфелс

Слеуд първия десен завой по течението на Рейн стигнахме и до

Асмансхаузен (Assmannshausen) –

едно от винарските селища:

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Германия - Долина на Рейн, Асмансхаузен
Асмансхаузен

Селото е популярно като изходна точка за околните замъци, до които има и лифт, както и за дегустация на вина. Пешеходният път минава през лозята.

Производството на вино е традиция

и за двете реки, като поради северното си разположение в Германия се отглеждат предимно бели сортове. Червеното грозде изисква значително повече слънце и германците предвидливо са оставили производството му на по-южните си съседи. Долините на реките пък са подходящи за лозарство, тъй като вятърът сред хълмовете е по-малко и слънцето може да огрява повече време.

Germania_Rheintal-5-Rheinstein Германия - Долина на Рейн, Райнщайн
Райнщайн

След мъничко достигнахме и до втория замък по пътя ни –

Райнщайн (Rheinstein)

Между Бинген и Кобленц има 32 замъка и руини, а причината в Средновековието да са ги строели толкова много е проста – по реката постоянно е имало трафик и ако имаш замък е можело да обстрелваш или препятстваш пътя на търговците. Затова замъците служели за да карат корабите да плащат такса на собственика им. От събраните пари пък можело да се закупят материали за още замъци и така да се събират още повече такси. С течение на времето това станало доста печеливша индустрия, но друг избор почти нямало, тъй като реката била единственият бърз и евтин път за превоз на стоки. С течение на времето, когато германските княжества се окрупнили и станали по-големи, новите феодални господари къде доброволно, къде доброзорно принудили дребната аристокрация да спре да събира такси и така

след 17. век замъците започнали да опустяват

Едва през 19. век с възраждането на интереса към Средновековието покрай романтизма и зараждащия се идеал за германска нация интересът към замъците се завърнал. Те били препостроени като луксозни богаташки вили или хотели, а някои си останали в руини. От цялата работа обаче най се е облажила туристическата индустрия.

Germania_Rheintal (6) Германия - Поглед към долината на Рейн
Поглед към долината на Рейн

След малко стигнахме и до шареното

село Нидерхаймбах (Nederheimbach)

Нидерхаймбах – Германия - Долина на Рейн
Нидерхаймбах

Тук се вижда и един от фериботите, които осигуряват преминаването на моторни превозни средства през реката. Между Бинген и Кобленц на Рейн няма мостове, за да не се нарушава пейзажът в долината.

Корабоплаването стана по-интензивно с напредване на деня:

Trechtinghausen, Трехтингхаузен – Германия - Долина на Рейн
Поглед с кораб

Освен туристически кораби постоянно се точеше и върволица от шлепове под германско, френско или холандско знаме. Явно в Западна Европа речният транспорт е доста по-използван отколкото у нас.

Малко по-късно стигнахме и до следващото

винарско селище – Лорх,

над което се намират руините на

замъка Нолиг

Лорх и замъкът Нолиг – Германия - Долина на Рейн
Лорх и замъкът Нолиг

Поради есенното маловодие корабът ни не спираше в по-малките селца. Разписанието не позволява и слизане във всички тях, тъй като на ден минават само по четири кораба на едно параходство. Това налага и внимателно планиране с разписанията, за да се подберат добри спирки. Малко по-надолу по реката се откри тази гледка:

Лорххаузен – Германия - Долина на Рейн
Лорххаузен

Селото Лорххаузен

има много красиво разположени готически църквички, както и поредната порция лозя.

Времето се проясни и дойде време и за моята първа спирка –

Бахарах (Bacharach):

Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Бахарах

Това малко градче е запазило по-голямата част от средновековните си сгради, а над него е реставриран

замъкът Щалек (Stahleck),

кръстен на един граф на Пфалц (област в югозападна Германия) от XII век. Този граф си извоювал независимост от предишните господари на земята – епископите на Кьолн, и започнал да управлява земите си именно оттук. Бахарах забогатял и през 1344-та година дори се сдобил със стена. Всичко това оцеляла до Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.), когато градът няколко пъти бил сриван от различни армии, за последно – френската. Германците обаче после старателно възстановили всичко и сега в центъра се намират множество улички със средновековен вид. Разбира се, има и модерни сгради с някакъв опит да се впишат в оригиналния стил:

Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Бахарах

Реших обаче да се поизкача нависоко (време за поход чак до замъка нямах, пък и бях с тежичка раница) и да понадникна отвъд старата градска стена:

Бахарах – порта  – Германия - Долина на Рейн
Бахарах – порта

Отвъд нея започват лозята, но има и много хубава гледка към Рейн. Тъкмо в този момент и слънцето започна да си пробива път през облаците. Вдясно горе се виждат готическите руини на параклиса на Вернер (името на графа, който го е построил), а в центъра е църквата „Св. Петър“. В миналото Бахарах имал важно стопанско значение, защото тук претоварвали виното от по-малките кораби, които минавали през плитчините при Бинген, към по-големи, които го сваляли по течащата на север река.

Нидерхаймбах – Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Нидерхаймбах

Последва бързо слизане и гонене на следващия кораб, тъй като най-удобният за мен не се движеше в този ден (резултат от маловодието и плановете на германците). Пълно щастие явно няма. Престой по обедно време в Бахарах обаче би бил добра идея – има доста малки ресторантчета и очарователни улици със средновековна архитектура.

Следващото градче по пътя на кораба надолу по течението беше

Кауб (Kaub)

Кауб, Пфалцграфщайн, Гутенфелс – Германия - Долина на Рейн
Кауб, Пфалцграфщайн, Гутенфелс

Тук на остров в реката е

замъкът Пфалцграфщайн,

а на склона се намира друг –

замъкът Гутенфелс

Малко по-надолу се виждат есенните цветове по склоновете: тук сме малко по на север и листата са се оцветили от по-рано:

Шьонебург – Германия - Долина на Рейн
Шьонебург

Приближаваме към

Обервезел (Oberwesel)

един от другите по-големи градове в долината. Той е обграден от почти запазени крепостни стени от XIV век, а над него се издига

замъка Шьонебург

В централната му градска част има руини от няколко кули, както и няколко стари църкви. за съжаление не можах да сляза, тъй като това щеше да ме лиши от останалите ми спирки по пътя.

Обервезел – Германия - Долина на Рейн
Обервезел

След Обервезел на север (надолу по течението) реката преминава през по-стръмни брегове и тук се намират две скални групи. Първата са т.нар.

„Седем деви“:

7 Юнгфрауен – Германия - Долина на Рейн
7 Юнгфрауен

След тях реката прави един голям завой и от дясната ѝ страна (по посока на течението) се извисява високата 132 метра

скала на Лорелай

(вдясно на снимката):

Лорелай – Германия - Долина на Рейн
Лорелай

Тази скала представлява много опасно място, тъй като течението преминава близо до нея, а отдолу се образуват плитчини. Затова в Средновековието много от претоварените кораби с вино се разбивали тук. Така се появила и

легендата за Лорелай (Loreley) –

чудно красива девойка, която била влюбена в също толкова красив младеж. Всъщност, историята измислил един германец през 19. век, Клеменс Бертано, който разказал как една обвинена във вещерство девойка била осъдена да отиде в манастир, а по пътя видяла любимия си от скалата и се хвърлила в реката долу. Хайнрих Хайне си я представил като красива самодива, която реши русите си коси върху скалата и така омайва моряците да влязат във водовъртежа под нея. По неговото стихотворение Фридрих Шилер написва песен, която става изключително популярна. Затова и до днес скалата е позната на почти всички в Германия. Ето я от по-близо:

Лорелай – Германия - Долина на Рейн
Лорелай

Малко на север от Лорелай се намират градовете

Санкт Гоар (Sankt Goar) –

на левия бряг (запад), и

Санкт Гоархаузен (Sankt Goarhausen) –

на десния бряг (изток). Светецът, на когото са кръстени, живял в VI век като монах тук и станал много почитан. Днес двата града са в центъра на туризма по Рейн и ресторантите и хотелите наоколо се възползват от това, като посрещат стотици гости всеки ден. Над Санкт Гоархаузен се намира и

замъкът Кац:

Санкт Гоархаузен – Кац – Германия - Долина на Рейн
Ст.Гоархаузен – Кац

Както обаче може да се види от тази снимка, направена от замъка Райнфелс, по-големият от двата града е Санкт Гоар:

Санкт Гоар – Германия - Долина на Рейн
Санкт Гоар

В Санкт Гоар освен туристическата и търговска зона има и две малки готически църкви, които са по-красиви отвън, отколкото отвътре. Ресторантите предлагат местни специалитети, като лучен сладкиш и различни ястия със свинско. Между двата града можете да преминете и с ферибот, който ще ви струва по около 2 евро в посока, а туристическите кораби спират и в двата града.

Санкт Гоар – Германия - Долина на Рейн
Санкт Гоар
Sankt Goar, Rheinland-Pfalz, 56329, DE

Над Санкт Гоар пък се намира превърнатия в хотел

замък Райнфелс,

Booking.com

откъдето има прекрасна гледка и към двете градчета:

Ст.Гоар – Райнфелс – Германия - Долина на Рейн
Ст.Гоар – Райнфелс

След известна хранителна подкрепа в Санкт Гоар, хванах третия си кораб на север. Преминахме покрай още няколко малки градчета и поредната порция замъци:

Фелен – Германия - Долина на Рейн
Фелен
Замък Маус – Германия - Долина на Рейн
Замък Маус
Хирценах – Германия - Долина на Рейн
Хирценах

Докато плавах по реката и двете жп линии – от лявата и дясната страна бяха постоянно преминавани от различни товарни и пътнически влакове. Този трафик пречи на местните, тъй като вдига доста шум, но ако жп линиите се прекъснат, половин Германия ще остане без транспорт. Мислейки си за това, видях на десния бряг и

двата съседни замъка Либенщайн и Щеренберг:

Либенщайн –Щеренберг – Германия - Долина на Рейн
Либенщайн –Щеренберг

Времето започна да се заоблачава все повече и отиваше към валеж. Слава Богу, последната ми спирка за днес – Бопард, беше близо. По пътя минахме още едно градче –

Борнхофен,

до което има и един манастир:

Борнхофен – Германия - Долина на Рейн
Борнхофен
Борнхофен – Германия - Долина на Рейн
Борнхофен

Тъкмо на влизане в

Бопард (Boppard)

Бопард – Германия - Долина на Рейн
Бопард

дъждът започна да плющи.

Бопард е най-големият курорт в долината

и е разположен на едно по-широко място. Градчето не е запазило много от средновековния си облик, но предлага по-курортно преживяване – с много хотели, ресторанти, кафенета, лифт до съседния замък и т.н. В един от кварталите му има дори и минерален извор. В града не успях да направя много снимки заради дъжда, но срещнах нещо, което често се виждаше и по Мозел – засаждането на лози по улиците за украса:

Бопард – Германия - Долина на Рейн
Бопард

Денят вече напредваше и затова реших да не пътувам с кораб до Кобленц (пък и трябваше доста да чакам), а си хванах влака към Трир, откъдето щях да поема по Мозел. Оттук до Кобленц по реката има още един голям завой, а зад него е може би най-посещавания от туристите замък Щолценфелс. Долината след това става значително по-полегата, макар че замъците продължават чак до Бон, който се води официален северен край на Долината на Среден Рейн.

Очаквайте продължението
Автор: Андрей Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Андрей Георгиев – на картата:

Другата Германия и Андрей Георгиев

Booking.com

Италианските езера (1): Краня и Лаго ди Гарда

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Отново сме с Влади – този път той ще ни заведе до няколкото италиански езера, които често служат и са служили за декор на не един филм (Бандата на Оушън 😉
Приятно четене:

Италианските езера

част първа

Краня и Лаго ди Гарда

И преди да завършим 2018 година с предколедните базари в Прага, бързам да разкажа за последната си дестинация от тази есен –

Очарованието на Италианските езера

Краня и Лаго ди Гарда

 Ще разкажа за езерата Лаго Маджоре, Лаго ди Комо, Изео, Лаго ди Гарда и Орта. И за няколко по-малки островчета в самите езера.

Ден първи 19.09.2018 г.

Тръгваме рано сутринта от Руски паметник в София в 06:00 ч. Минаваме Калотина час по-късно, спираме за кратка почивка на заведението след границата. Тук набързо само ще отбележа пътя до Италия, който в тази си част е до болка познат. Следващата почивка е малко преди Белград. От предишни пътувания

все се каня да си купя дискове със сръбска музика за маса

от крайпътните бензиностанции и все не ми се получава – или забравям на отиване, или са ми свършили парите на връщане, или имам пари на връщане, а не спираме…

Този път реших да си купя на отиване от първото място, което видя.

Малко преди Белград спираме

 за почивка и първо потърсих дискове. Избрах си една опаковка с

два диска вътре – „Кафански песни за маса“

 Кафана е кръчма. Взех си също едно кафе и няколко мини кроасана. Вече имам какво да си слушам вкъщи. Времето е прекрасно слънчево, постепенно се затопля, но дали ще се запази такова през целия ден, предстои да разберем.

Любляна, Словения
Любляна, Словения
Любляна
Любляна, Словения

Продължаваме към Словения

Времето се заоблачава. Облаците стават все по-гъсти и дъждът все повече се приближава. Не успяваме да избягаме от него. В края на Хърватия или в началото на Словения спираме на едно заведение от веригата със една голяма крава като статуя – Marshe (ако не се лъжа). Но дори и там имаме много малко време (едва 10-15 минути време дори и за дългите преходи; време, което на стига само за едно спокойно и нормално хранене. Взех си една безплатна кутия за храна и си я пълня с едни вкусни гъби и други лакомства от едни плата, пълни с храна на самообслужване. Изяждам набързо всичко това, гъбите бяха страхотни и отивам да си я напълня пак само с гъби. Така си осигурявам храната до края на деня.

Любляна, Словения
Любляна, Словения
Любляна, Словения

Продължаваме към

Любляна,

където имаме пешеходна обиколка. Заваля дъжд, тъкмо когато влизаме в Любляна. Имам чадър в багажа, не може да се отваря. Спираме на главен път в центъра и слизаме. Оставям всичко в автобуса – таблет, камера, фотоапарат, всичко. Нищо не вземам. Поради това снимки от там нямам.

Приютяваме се под един навес докато се извали дъжда. През това време ни разказват за всичко, което виждаме наоколо. Дъждът спира, но автобуса още го няма. Минаваме през площада, после през мястото, където през деня е имало пазар, рибен и сергии за всякакви стоки.

Любляна, Словения
Любляна, Словения
Любляна, Словения

Беше измито до блясък, даже и на риба не миришеше

 Минаваме покрай едни колони, през пешеходната алея, през моста на влюбените с катинарите. Показват ни още и останалите забележителности и ни оставят пред един фонтан. Пътят на връщане до автобуса вече го знаем. Имаме около 40 минути. Тишина и спокойствие. Стара калдаръмена уличка с кафенета и ресторанти от двете страни. Малко хора се разхождат и още по-малко похапват и пият кафе, предимно туристи. Местните хора не могат да си го позволят, защото е средата на седмицата и на другия ден са на работа.

Краня, Словения
Краня, Словения
Краня, Словения

Разхождам се, дъжда е спрял. Сядам в едно заведение да пия кафе. Докато ми донесат менюто, за да си избера нещо, а после докато поръчам, пък и докато ми донесат кафето, минават 10 минути. Още толкова чакам, докато изстине, имам още 10 да го изпия и 10 да стигна до автобуса. И всичко става на бързи обороти. Отиваме до автобуса и отпътуваме.

Имаме още около 20 км до мястото за нощуване –

селището Краня

 Стигаме до хотела, който е почти в центъра, пешеходната алея се вижда.

Настаняват ни и аз бързам да се разходя из центъра, за да похапна. Няма много хора по това време на вечерта. Стигам до една църква. Около нея имаше няколко заведения. Избирам си едно и си вземам спагети и бира. Похапвам си бавно и се наслаждавам на атмосферата. След като хапнах, се разходих още малко малките улички. Прекрасни места и неща за снимане, ето защо трябва да стана рано сутринта, да закуся и докато се съберем за път, да направя още една сутрешна обиколка специално за снимки.

Краня, Словения
Краня, Словения

Ден втори 20.09.2018г.

Ставам рано, закусвам на шведската маса- събирам в една чиния най-различни вкусове: банан, кроасан, пържени яйца и няколко саламчета и бързам за фото разходката, която бях решил да направя. На бегом почти отивам до църквата и минавам пак по тесните улички. На едно място между две сгради някой измислил да опъне едно въже и на него да навърже няколко чифта стари маратонки, висят си така в някаква АРТ инсталация. Правя снимки набързо и се връщам обратно в хотела.

Тръгваме. Днес ще сме в Италия.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

 Спираме за почивка на един голям крайпътен грил. Огромно разнообразие от храна на блок маса и никакво време за ядене. 20 минути само не стигат, за да се разгледа. Много интересни буркани стъклени, огромни и пълни с пуканки. Шоколади, сувенири, лакомства. Продължаваме към първото

езеро Лаго ди Гарда

Colombare Di Sirmione, Lombardia, 25019, IT

 Започваме обиколката от

Сирмионе –

старинно селище, живописно разположено на тесен полуостров в южната част на езерото. Оставят ни на паркинга и ни казват след два часа и половина пак да се завърнем там. Отивам към центъра. Минавам покрай една безкрайна редица от велосипеди и скутери. Снимах една много малка кола,подобна на ЗАЗ от едното старо време. Оказа се Фиат.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Фиат / Фичо 😉

И стигаме до

замъка Рока Скалинджери

Продължаваме по пешеходната улица. Спираме за снимки. Прекрасни старинни къщи, целите в зеленина и пъстроцветни увивни растения и цветя, магазинчета за сладоледи и ресторанти. Стигаме до едно влакче. За едно евро ще се повозим до върха на селището по един баир. От двете му страни са разположени вилите на богатите и известните – HOTEL VILLA CORTINI *****

Booking.com
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Тук е и

вилата на Мария Калас (MARIA CALLAS VILLA)

 С едни големи и високи портални врати от ковано желязо. Стигаме до горе с влакчето. Следват пътечки надолу по склона, които водят до плажа. Отивам натам.

Вила на Мария Калас, Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Долу на едни огромни плоски морени са се разположили плажуващите. Прекрасно място. Стигнах до самия плаж, постоях малко и тръгнах нагоре. И на обратно по надолу по склона, само че пеша. Отклонявам се от пътеката наляво и излизам на друг плаж, а после се отклонявам малко по-надолу по пътя.

Следва лутане по тесните улички за снимки и за сладолед.

Прекрасен сладолед – плътен и вкусен

Вземам си един и вече съм точно до

замъка Рока Скалинджери

Плащам си входа и тръгвам със сладоледа, похапвам и катеря стъпалата към върха. Горещо е. Прохладата е само покрай стените на замъка, в кулите към върха. Бързам нагоре, сладоледа се топи и капе. Обикалям цялата крепостна стена от край до край и стигам до върха по едни тесни стълби. Гледам отвисоко, снимам и на обратно. По стълбите надолу е по-бавно, защото качващите се са повече. Срещам други от нашата група тръгнали след мен нагоре и им казвам да побързат, защото слизането е по-бавно. И отивам към автобуса.

Денят отдавна е преполовил. Обиколката продължава към

Пунта Сан Виджилио,

курортно селище, разположено в подножието на Монте Балдо. Имаме около 30 минути за разходка и снимки. Стигаме до северния нос, където се намира Заливът на Сирените, чиито райски плаж го превръща в едно от най-известните места в Италия. Водата на езерото се разделя от тясна бетонна алея. Романтични двойки са се разголили на плажа.

Продължаваме за Бардолино

Мястото е известно е с производството си на червено вино. Тук ще имаме около час и половина време за разглеждане и вечеря. Първо разглеждам църквата, пред която ни оставят. После отивам по пешеходната улица водеща към езерото. Правя прекрасни снимки. Снимах една голяма бъчва, превърната в бар. Купувам си една картичка за спомен, слизам надолу, за да снимам лодките в пристанището и отивам да вечерям на едно заведение с изглед към езерото. Похапвам отново макарони и бира. Заведенията са пълни, хората си похапват и се радват на всичко около тях.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Вече се е стъмнило. Събираме се отново на паркинга. Продължаваме към мястото за нощуване –

селището CAVAION VERONESE

Спим в един хотел сред нищото на един хълм. На съседния хълм се виждаха частни вили с много зеленина. Разходих се на два километра около хотела, стигнах до един супермаркет, но беше 22 ч. и никъде нищо не работеше. И в хотела нямаше топла вода поради авария, възникнала два часа преди ние да отидем. Но пък всяка стая имаше огромна тераса.

На сутринта закусваме и тръгваме. Обясняват ни за проблема с топлата вода и за това, че следва да получим компенсация в пари, ама не на 100 процента, защото все пак сме имали храна и легло.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Другата Словения и Другата Италия, както и Владимир Георгиев

Booking.com

Пътуване до авиобаза Леуварден (провинция Фризланд, Холандия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

А днешният ни пътепис за Холандия, ще ни покаже бъдещите самолети на българските ВВС – Янита ще ни води на авиошоу в холандската ВВС база Леуварден. Приятно четене:

Пътуване до авиобаза Леуварден

провинция Фризланд, Холандия

Фризланд (или Фрислон, произнесено на местен диалект) е северна провинция в Холандия, която обхваща най- северните континентални земи на страната, плюс Фризийските острови. Единствено тук се говори вторият национален език в кралство Нидерландия – фризийският език. Столица на провинцията е град Леуварден. По традиция, в средата на юни тук в този град се събират авиолюбители от цяла Холандия и от долу-горе половин Европа.

авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
Авиобаза Леуварден

Леуварден

е един от историческите градове в този георграфски регион. На същия местен диалект, името на града се произнася като Льоуверт. И до тук с фризийския език, който е абсолютно непонятен за по- голяма част от холандците, та камо ли за мен. Заселването на заблатените земи в залива Миделзее, води до образуването на града преди 6 века. Всъщност, възникването на Леуварден като град, е едно от доказателствата за удивителната способност на холандците да сътворяват чудеса от нищото, тоест от възможно най- гадното място в Европа да направят рай. Отвоюването на територии от водата и засипването им със земя, а в последствие и превръщането на тези земи в обработваеми, започва от средата на 15 век и така до днес, когато вече близо 35% от територията на страната е образувана само по този начин.

Самолет – авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
Самолет – авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
Авиобаза Леуварден
Самолет – авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
Самолет – авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
НАТО

Не очаквайте точно такова сурово, влажно, гадно и ветровито място да трогне сърцето ви

с нещо повече от усърдието на местните хора да го направят значимо и известно. Години наред, градът предизвикваше любопитство само защото тук се е родила шпионката Мата Хари, после случайно беше избран за Европейска столица на културата, колкото само да припомни за себе си. Най- високият пиар коз в ръцете на местните е обаче съвсем друг, това е

Leeuwarden, Friesland, 8919, NL

базата на НАТО в Леуварден,

където е разположена и 322- ра авиоескадрила F-16 AM/BM на Кралските военновъздушни сили (De Koninklijke Luchtmacht) в Ниската земя и където веднъж на няколко години се провежда зрелищно авиошоу с военни самолети от цяла Европа. И нали съм родена под щастлива звезда, два пъти до сега имах възможността да присъствам на това шоу. Последният – дори с акредитация.

Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиобаза Леуварден
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер

През 2016 година, авиобазата се модернизира, като изпрати няколко изтребителя F-16 в пенсия, а на тяхно място постъпиха два нови изтребителя F-35А, специално заради които

ВВС организира Ден на открити врати (или Ден на военната авиация)

във военната база, достъпът до която в този случай беше свободен. Такива дни се организират през няколко години, защото са си доста скъпо струващо зрелище, но пък достъпно както за всички холанддци, така и за всички гости или туристи.

Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолет
Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолет на Луфтвафе – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
НАТО

Контролно-пропускателният режим беше много строг

Той включваше задължителното представяне на лични документи за самоличност, (колкото повече, толкова по-добре) и заплащане на входна такса (билет), която може да бъде платена само с банкова карта, никакви пари в брой. Това не е задължително обаче при закупуването на сувенири, на храни и напитки от специалните за целта изградени щандове в базата.

Пилот – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Апачи
Пилоти – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Пилоти – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Новите бойни самолети F-35А

пристигнаха и бяха заведени на военна служба доста по-рано, но ги представиха на данъкоплатците едва в средата на юни. В същата 2016 година, пролетта беше доста влажна и заради това ежедневно дъждовно и сиво време, почти се бях отчаяла, че шоу няма да има (или ще го отложат за юли – август, когато обикновено съм в България). Но извадих късмет, (за щастливата звезда вече обясних) и за два поредни дни 10 и 11 юни, останах в Леуварден.

Самолети на НАТО – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолети на НАТО
Самолети на НАТО – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолети на НАТО – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолети на НАТО – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Торнадо

Събитието събра над 250 хиляди души кибици, които се бяха разположили из тревните площи на цялата база, помъкнали всякакви удобства: шезлонги и столове, туристически маси, походни легла, чадъри, камери и фотоапарати, палатки, ядене, пиене… Аз си носех само противошумови защитни слушалки и фотоапарат.

Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Според разпоредбите, всички други лични вещи, както и автомобилите си, трябваше да зарежем на един огромен охраняем паркинг в покрайнините на града и доста далеч от Военновъздушната база. Извозването ни до мястото на събитието ставаше с автобуси от градския транспорт, които бяха специално наети за авиошоуто и които обслужваха посетителите с превоз за или от базата на всеки 5 минути.

Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиидисоечер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Апачи – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
F16 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
F16

Секторите за достъп на цивилни лица във Военновъздушната база, бяха оградени с високи папапети, а организаторите на събитието ги бяха разделили тематично: музей на открито – бойни самолети (изтребители, транспортни и товарни), хеликоптери, други военни бойни машини (някои от тях можеха да бъдат разгледани и вътре); комуникационен и команден център на открито – тренажори, карти, локация, щабове, средства за комуникация и т.н. където се правеха демонстрации с издаването на заповеди за нападение или отбрана.

Муниции – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Муниции
Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу

Имаше и доста голяма площ с изложение на видовете бойни оръжия и муниции, които се ползват в авиацията, униформи, отличителни знаци, история и т.н., както и възможност за среща и разговори с пилоти от ВВС, които основно се усмихваха, раздаваха автографи, снимаха се за спомен с децата или отговаряха на елементарни въпроси. На територията на авиобазата беше обособен и Музей на авиацията, чиято експозиция представяше съхранената памет за знаменателни събития от историята на военната авиация в Ниската земя. Огромни видеостени излъчваха наживо това, което се случваше в небето над нас, в случай че облаците паднат ниско и охладят страстите ни с обичайния за цялата седмица от юни рехав дъжд.

Транспортен самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Транспортен самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

В авиошоуто участваха пилоти, военни и каскадьори от няколко държави:

  • Червените дяволи от Белгия,
  • Черните котки на кралския флот в Нидерландия,
  • Турските Звезди,
  • Червените стрели от Франция,

aвиотряди от ВВС на Швейцария, Италия… и изобщо от всички държави членки на НАТО.

  • Представител от България бях само аз, отварям една скоба да не забравяте за щастливата ми звезда

За нещастие обаче,

стартът се запомни с един инцидент

Швейцарски изтребител F-5Е, част от групата за за висш пилотаж Patrouille Suisse (J-3086), се разби и избухна, падайки на земята след опасно приближаване до друг военен самолет. Пилотът на изтребителя успя да катапултира и не пострада, нямаше и други пострадали, изобщо голям късмет в ситуация на минута истинска война. Трагичното начало създаде ново добро извинение за аварийно приключване на авиошоуто, но това не се случи, за радост. (Звездата, звездата!!!) Коментиращите шоуто съобщиха, че причините за инцидента във въздуха остават неизвестни, но Patrouille Suisse няма да участват по- нататък в демонстрациите по висш пилотаж.

Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптери – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Близо до зоната за демонстрации бяха издигнати две платформи, несвързани заедно, но на една ръка разстояние една от друга. На едната трибуна се бяхме разположили всички от четвъртата власт: водещи, репортери, фотожурналисти, оператори, фотографи… а на другата трибуна до нас, бяха настанени официалните лица, сред които високопоставени гости и наблюдатели от Европейската военна авиация, представители на държавното ръководство, на политическото и военното ръководство, на Министерството на отбраната, Военният комитет на Европейския съюз, командващите на Военновъздушните сили на няколко европейски държави, представители от международни организации, НАТО и ЕС. (На два метра от мен, трогателно и непринудено, нидерландският крал аплодираше като дете всичко случващо се в небето над нас или в полето пред нас. Той наблюдаваше шоуто необезпокояван, обграден от цял взвод на брой политици и военни.)

Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Ентусиазмът на публиката беше огромен, когато

новобранците F-35А взеха участие

в демонстрация на авиационните сили на Koninklijke Luchtmacht van het Nederland. Наред с F-16, Chinooks, Apaches, Hercules и KDC-10 те показаха бойните си умения, както и още нещо: интересно инженерно хрумване за пресичане възможността им за проследяване – двигателите завихряха влагата от въздуха така, че образуваха с нещо като въздушна центрофуга плътна пелена от мъгла около самолета. Коментаторите на авиошоуто бяха в екстаз от видяното и почти десетина минути по радиоуредбата звучаха само нечленоразделни звуци. И сред кибиците- пак същото.

F35 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
F35 Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
F35 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
F35 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
F35 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com

Мисиите и задачите, които се изпълняваха във въздушното акробатично шоу или в демонстрациите от всички участващи машини, бяха тактически прехвати на „самолети – нарушители”, маневрени въздушни боеве, отбранителни и настъпателни въздушни операции, нанасяне на симулирани въздушни удари по земни и (уж) морски обекти. Публиката имаше удоволствието да наблюдава демонстрации, които включваха елементи и фигури от висшия пилотаж: свредели, винтове, виражи, осморки, пикиране, завои, лупинги и свободно падане надолу с изключени двигатели, от което лично на мен ми се сви стомаха.

Херкулес – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
Хеликоптер Чинук – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Два дни от сутрин до вечер- пукот и трясък, дим, оглушаващ шум от бомби и от реактивните двигатели, небесна акробатика, цветни следи от самолетни стъпки в облаците, болки във врата и адреналин- истинско удоволствие за малки и големи. Непременно разгледайте линковете, които споделям, приобщете се към емоцията на помнещите. И ако може, не ми се сърдете много за лошото качество на кадрите.

Авиофотография, Peter Steehouwer:

http://www.airshowaction.com/galleries/2016/leeuwarden-airshow-2016/

http://www.airshowaction.com/galleries/2014/frisian-flag-2014/

Още малко качествени снимки на други ентусиасти:

http://www.frisian-airpower.nl/gallery/2013-2/kecskemet-airshow-2013/

Кратки видео-фрагменти от представлението:

И едно видео за гледане на около час от авиошоуто:

Автор: Янита Николова 
Снимки: авторът или указаното при самата снимка
Възможности за нощувки в района на Лауварден:
Booking.com
Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия, както и Янита Николова


Booking.com

Черните хора от племето гнауи (Мароко)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Мишо ще ни води за пореден път до място, което не сме подозирали – при племето гнауи в Мароко. Приятно четене:

Черните хора от племето гнауи

Мароко

Казвам се Мишо Иванов и работя като екскурзовод в Мароко и Андалусия. От много години насам имам огромната привилегия да посещавам племето гнауи, „черните хора“, както ги наричат, поколения на роби, насилствено доведени в Северна Африка, чрез пътуващите кервани от земите на Сенегал, Нигерия, Мали, Чад..,минавайки през селището Кхамилия в което живеят, на ръба на пясъка на Сахара в Мароко, близо до алжирската граница. Винаги ме е обхващало едно дълбоко чувство на тъга, но в същия момент и на възхищение от борбата им за живот, силната воля, която им е позволила да оцелеят в тежките горещи дни, и условия на кървав труд, на който са били подлагани. Но те успяват да оцелеят, въпреки крайната бедност в която са живеели или живеят днес. 

Чай при племето гнауи, Мароко

Какво ли е чувството да можеш да се докоснеш до хора, чийто предци са били роби, да усетиш тяхната култура, традиция, песни и гастрономия? С какво впечатление за тях оставя човек?

Този вид екскурзии, които организирам всяка година в

екзотично и автентичното Мароко,

 се отличават с това, че винаги сме малки групи (до 20 човека), което ни позволява да посещаваме с джипове 4х4 места, които са недостъпни за големи превозни средства, минавайки през дюни, оазиси, терени с фосили, забравени селища и мини, подземни канали, каньони…

С джип из Сахара, Мароко

Идеята е да можем да се докоснем до истинската култура и традиция на местното население, посещавайки номади, които живеят в екстремни условия, издържайки на високи температури от близо 50 градуса, в търсене с километри на кладенци с вода или пасища за техните животни.

Кладенците се намират на километри разстояние – сахара, Мароко
Кладенците се намират на километри разстояние
Берберска номадка пече пита на огън – Сахара, Мароко
Берберска номадка пече пита на огън

.

Чувал съм от разкази на местните, че много пъти излизат със стадата и не се прибират по 3 месеца оставяйки семействата си сами в пустинята, където и живеят, докато не свърши водата, която сигурно минава някъде наблизо и решат да се преместят. Понякога ядат по един път на ден. Менюто в повечето случаи е няколко форми и мляко от камила. Тажина с кус-кус по тези места е рядкост. Благодарение на моите приятели номади, които познавам от години – Ибрахим, Расу, Моха, Али…имам възможността да се докосна отблизо с този начин на живот.

Расу – бербери в Сахара, Мароко
Расу

Пътувайки из

дюните на Ерг Чеби

по места, които все още за щастие не са превзети от нарастващия туризъм, съм виждал хайми (бивак, направен от камилска и козя вълна) в нищото, разположени на близо километър разстояние, които имат своята интересна история.

Дюните на Ерг Чеби  – Сахара, Мароко
Дюните на Ерг Чеби

В едната от тях живее един номад, който бе женен за млада берберка. Роди им се детенце. В един момент мъжът реши да си доведе и втора булка, а първата го напуска – била му много ядосана (въпреки, че в Мароко е позволена полигамията). Къде обаче отива тя с малкото си дете? За мое учудване живееше на 1 км разстояние от брачния си дом в друга хайма, напук на бившия си мъж и новата му съпруга, издържайки се сама с „шепата“ животинки, които имаше и посещенията на малкото туристи, като нас, посрещнати с чай, а за гостоприемството давахме по някой дирхам.

Номади бербери – Сахара, Мароко
Номади бербери – Сахара, Мароко

Историята за това семейство

ми я разказа Расу. Жената ни сервираше чай и фъстъци, и бързаше да се скрие от погледите на туристите. Благодарение на Расу пред очите ми видях да израства в порядъка на няколко години и едно малко детенце, което живееше в тази пустош.

Дете береберче - Сахара, Мароко

А онази жена си живееше отдалечена, сама, но достойно. Дали все още беше ядосана? Дали съжаляваше за постъпката си? НЕ!!! Тя беше щастлива или поне така показваше.

Бербери - Сахара, Мароко
Берберка

Но ето че идва и момента да разкажа за

племето гнауа,

което, както започнах темата – имах и имам привилегията да посещавам всяка година, благодарение на моя приятел Расу.

Селото се казва Кхамилия

Черните хора от племето Гнауи – Сахара, Мароко
Гнауи

Първото нещо, с което се сблъсквам е

крайната бедност в която живеят

 Домовете в цялото селище (като повечето такива в южно Мароко) са направени от тапиал (конгломерат от кал, пясък и камък). Но въпреки това ние сме посрещнати с една приятна, скромна, но искренна усмивка за добре дошли, придружени от традиционния чай и музика.

Черните хора от племето Гнауи – Сахара, Мароко
Черните хора от племето Гнауи

Когато влезнем в една от къщите, където те започват да свирят, ми прави впечатление, че никога не виджах местните жени, заедно с мъжете. Но това между другото. Имал съм случаи при които

нашите българи, след като чуят музиката на Гнауа го обръщат на хоро

 Това е прекрасно, защото го приемам, като задължителна размяна на култура, толкова важен факт за изграждането на една толерантност и разбиране. Местните се включват в танца на чуждата за тях хореография, но го правят с огромно удоволствие и желание за контакт.

С децата от племето Гнауи – Сахара, Мароко

Тук играеме футбол с децата на ГНАУИ

Те изглеждат щастливи, та макар и с малкото, което притежават. Това ме кара да се замисля и разбира се да оценя многобройните детайли в живота, за които ние не обръщаме внимание, а ги приемаме, като нещо всекидневно и нормално, това ме кара да се замисля, колко е важна усмивката на лицето. Тя отваря порти и повдига планини. Това ме кара да се замисля колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив. Но това ме кара и да се замисля, колко глад и мъка има по света…

Бих искал да поясня какво означава

терминът ГНАУА

 От многобройните разговори с местните и проучвания, базирайки се на личен опит, години прекарани в Мароко, прочетени блогове на пътуващи и контакт с местните номади и „черни хора“ ще Ви разкажа следното:

Черните хора от племето Гнауи – Сахара, Мароко
Гнауи

Гнауа е религиозно-духовен  мюсюлмански мистичен орден,

който чрез музика и танци, които водят до транс, напомня за своя произход с цел той да не бъде забравен, продължавайки традицията. По този начин, хората, които я изпълняват, наречени гнауи (черните хора), подчертават важността за запазването на спомена от епохата на робството с веригите с които са били оковани техните прадеди, чийто наследници са те, подчертавайки по този начен характеризиращия ги идентичен образ. Гнауа също е вид ритуал, който чрез музика и танци, позволява достигането на транс с цел лекуване или предпазване от уроки. Гнауа е музика, гнауа са и негрите, поколения на роби докарани с кервани през пустинята в Северна Африка. Някои твърдят, че са наследници на първият мюезин в Ислям, етиопец с име Билал, който е бил освободен черен роб.

Вече се подразбира, че

думата „Гнауа“ е свързана с поробените негри в Западна Африка

 Гнауа в Мароко са поколенията на черните роби, които с времето са успели да откупят или извоюват своята свобода, в периода на различни исторически моменти от епохите. Учените смятат, че Гнауа произхождат от зоната на Сенегал, Нигерия, Мали, Чад и биват отведени на север през периодите между X и XIII век. Също така има факти, които твърдят, че едно голямо поробено население е докарано в Северна Африка от района на града Джене в Мали и че думата ГНАУИ е една лека деформация на думата ДЖЕНАУИ или ХЕНАУИ (хора докарани от Джене в Мали). С това се твърди, че термина ГНАУА е определение на цвят – ЧЕРНИ ХОРА.

Най- интересното е че в зоната на Ерг Чеби (Мароко) в момента се строи хотел, различен със своята архитектура от останалите. Той прилича на стила с който е построена голямата Джамия в Джене, Мали направена от тапиал, което прави връзка с пренесената чрез робите култура и стил. В града Тимбукту (Мали) има абсолютно същата архитектура. Там освен с роби се е търгувало със сол и злато.

Друга хипотеза за етимологията на гнауа е произхода на тази от берберски ингауен/игнау, което означава безмълвен, ням. Това се дължало на факта, че първите роби, които били докарвани в Мароко са говорели много страннен език, за местното население, който не се е разбирал и за това са ги наричли безмълвните или немите.

След като

получили своята свобода, „черните хора“ започнали да се занимават с номадство,

 търсейки благоприятни условия за своите животни, които са били основен източник на прехраната им. И това продължило докато не зпочнали заседнал начин на живот. През 50-60 години на XX век тези номади се заселват в райони близо до големи градове заедно с берберски номади, където е могло да разменят стоки предлагани в седмичните пазари. По този начин се създава, между многото и селището Кхамилия, разположено в нозете на Дюните Ерг Чеби, което се намира на 7 км от Мерзуга в провинция на Еррашидия и е темата на днешния разказ. Днес в него живеят 405 жители гнауи и бербери.

Корените на гнауа от Кхамилия произхождат от тъй наречената „черна Африка“

 и имат пряка връзка с пустинята. Техните прадеди са били докарвани от западна и източна Африка през Сахара, натоварени на кервани, които пътували до югоизточно Мароко. Основното препитание на жителите на Кхамилия са датилите добивани от финиковите палми, животновъдството и от скоро туризма. Всяка година в това селище се чества Фестивал на гнауа, който се нарича „Садака“ – термин, който означава религиозно дарение и се извършва в порядъка на 3 дни през лятото – юли и август. Седмици преди него, Гнауи посещават околните селища в търсене на дарения, под формата на захар, чай, ядене и пари. Първия ден на Фестивала се коли агне, а от събраните дарения се прави в един огромен съд кус-кус с който се черпят всички присъстващи. Свири се музика в порядъка на 3 дни и нощи без почивка. Целта на Садака е да излекува болните и да им даде „БАРАКА“ (вид благословия в исляма) чрез мелодиите и танците. Някои от присъстващите успяват да достигнат в състояние на транс под ритъма на барабаните (тбал или дарбука), „гарагаб“ (метални кастанети) и песните. Музиката на племето гнауа е есенцията на селището, която маркира неговата автентичност – все още опазена от „туристическото нашествие“

Очаквам с огромно желание да посетя отново тези вълшебни места в Мароко, тази приказка все още запазена от инвазията на Цивилизацията. През месец май ще направим отново тази невероятна авантюра, за която всеки един пътешественик жадува, ще се посетим отново племето ГНАУИ, ще се гмурнем в техния свят. А аз? Аз пак ще си взема от моята доза – МАРОКО!!! 

Авторът при племето гнауи – Сахара, Мароко

Автор: Мишо Иванов

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Мароко, Сахара или писани от Мишо Иванов – на картата:

Мароко и Сахара, както и Мишо Иванов

Booking.com

Мексикански импресии

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Боряна ще заминем за Мексико – малко на плаж, малко на културен туризъм, малко на туризъм сред природата 🙂
Приятно четене:

Мексикански импресии

или по-скоро

Мексикански изненади

февруари 2019

 Въпреки многото изгледани Н.П. филми и прочетени ръкописи, Мексико тотално се размина с моите очаквания и представи. Няма да преписвам страници от Уикипедията, това са само мои впечатления.

               Като се има предвид с кого граничи на север, очаквах да попадна в една по-развита страна. И така:

Град Мексико

– разглеждахме го в неделя, и добре, че стана така, нямаше трафик.

Историческият център  – Сокало

 със сигурност беше виждал и по-добри времена. В този ден на площада беше безлюдно. Направо на земята , се бяха разположили индианци , продаващи, според мен, някакви шамански изделия. Сградите наоколо бяха силно потъмнели от времето. Ситито, застроено с високите сгради на предимно американски корпорации също пустееше.

Сокало – Мексико
Сокало

А когато тръгнахме към Сочимилко  и навлезнахме в предградията, изведнъж попаднахме в едноетажна Америка, и така беше до края на пътуването ни. Мексиканците предпочитат да живеят в къщи, по-точно къщички от етаж, етаж и половина, с неизбежната малка цистерна за вода на покрива. Няма двор, няма градина. Фотосоларни батерии също няма. В тази слънчева страна държавата не стимулира този вид електрическа енергия, даже я облага с данък.

По улицата пред колата изкачаха разни хора и ни упътваха как да минем.

– Откъде знаят къде отиваме – питам нашия гид.
– Ами ние тук сме бели хора, къде може да отиваме – отговаря Ю., нашия шофьор и водач за следващите две седмици.

               Това ме накара да се загледам в лицата около нас, защото си мислех, че ние сме в БЯЛА държава. Около нас щъкаха средни на ръст, набити , мургави хора, често с 10  и повече килограми отгоре, с почти никакви вратове, по причина на някаква генетична аномалия /единия от прешлените е атрофирал/. А в лицата им можеха да се разпознаят ацтеки, миштеки, толтеки, маи и дори олмеки, с тяхната силно мургава кожа и негроидни черти. Много ми се искаше да ги снимам, но ми беше неудобно. Съвременно Мексико се състои именно от наследниците на тези славни племена. Прегърнали католицизма, неособено работливи /и не ги обвинявам, в тая жега…/ …. и напълно забравили индианските си корени.

            Сочимилко – един квартал с канали,

останали от времето на доколумбовия град на ацтеките, който си представях, че е парково пространство, на практика се оказа канали между подобни едноетажни къщички, повечето от които предлагаха на возещите се в лодките едно или друго. В самите лодки цареше голяма веселба: музика от транзистори, мариачи, и какво ли не още. На връщане от разходката веселбата беше в разгара си, всички пиеха и танцуваха, никой не гребеше / по-точно, трябваше да се оттласкваме с един прът от дъното/. Задръстването беше тотално и нашият лодкар, след като се мъчи да пробие стълпотворението половин час, накрая беше грубо изтласкан и се принуди да ни върне по други канали, Иначе сигурно щяхме да осъмнем там.

               Следващия ден отделихме за Теотиуакан и Тула, от които Тула ми беше по-интересна. Там са намерени прочутите статуи, които носят със себе си неидентифициран и до днес уред, както и с емблематичните за това място колони.

            Археологическите паментици в Мексико

               Доколко една страна е туристическа дестинация аз определям по информационните материали за туристите и туристическите информационни центрове. Даже бяхме помолили Ю да ни намери по една пътна карта. Е, не ни намери. Повечето обекти са с вход 75 песо /или 7,50 лева. Поддръжка – почти никаква, в Ла Вента дори нямаше алеи, по които да стигнем до главите на олмеките. Паленке и Яшчитлан бяха тотално обрасли с тропическа растителност. Монте Албан /до Оаксака/ не беше нищо особено с изключение на местоположението – високо над града на един хълм с прекрасни гледки. Интересна беше и пирамидата в Чалула – сателитно градче на Пуебла. Тя изобщо не е разкрита, само едно ъгълче е експонирано , за да се види , че става дума именно за пирамида, а не за обикновен хълм. Затова път може да се влезне вътре. Една от загадките не пирамидите е, че всеки 52 години, когато завърши един общ цикъл на слънчевата и лунната година, върху старата пирамида се надграждала следваща – като матрьошки. / Само Чичен ица и Тулум са добре поддържани –с по 30 долара вход/. За това причината е недалечния Канкун и богатите туристи в него.

Храната и питиетата в Мексико

               Почти веднага открих, че разните такоси, буритоси, енчилади и други храни на основата на царевични питки не ми допадат особено. Нито пък начинът , по който се ядат – свиваш ги подобно на дюнер и накланяш глава, за да не се покапеш със съдържанието, няма вилици, няма ножове. Но ми хареса , как ядат плодовете – поръсени с лют пипер от чили чушки, сол и изцеден лимон. Това ги прави изключително пикантни. А прочутата лютива кухня всъщност не е толкова люта /нашата е по-люта/. Чилито може за момента да ти пари в устата , но после не дразни стомаха, нито пък червата. Или поне в по- северните части е така. А халапеньото /люти зелени чушки/ пък колко е вкусно!

            Текилата и мохитото

са подобни, правят се от сърцевината на растението агаве. Текилата – само то синьото агаве. Питиетата са подобни на ракия и неочаквано ароматични. Текилата ми допадна повече. След Оаксака посетихме една фабрика за текила. Всъщност долината на Оаксака е основното място , където се произвежда тази напитка. И производството изобщо не е лесна работа. Не е като „боднеш пръчка, пиеш вино“.  Агавето расте 8 години и когато започне да дава признаци, че ще цъфти е готово. Но дотогава го пресаждат няколко пъти. Във фабриката , която посетихме си имаха собствени полета от агаве , като имаше растения на всякаква възраст. Младите са съвсем нагъсто, при всяко пресаждане се разреждат. После следва ферментация, печене, дестилация. На основата на текилата се правят и разните Колади – известните от детството ми Пиня колада, Банана колада и какви ли не други. Много са вкусни.

Дегустация във фабриката за текила, Мексико
Дегустация във фабриката за текила

Но на юг от Оаксака времето стана ужасно горещо – 37 градуса и изобщо не ми беше до концентрати. Така открих

мечиладата

На основата на бира /за мен слабо алкохолна, благодаря/ с доматен сок и много лед. Но най-хубавото е, че ръбът на чашата е топнат в пипер от чили и сол. Даже си купих, за да си правя у нас, въпреки, че не съм по бирата.

Пътищата

са другото, което ми хареса в Мексико. Без нито една дупка! Затова пък голяма част от тях са платени. А между Чичен ица и Канкун има две шосета, едното платено , другото – не. Максималната разрешена скорост е 110 км. И почти няма пътни знаци. Няма и нужда. Там никой не бърза, не изпреварва, за всичкото време не видях нито една катастрофа.

Курортите в Мексико

Първият беше един

плаж, недалеч от Салина круз – на тихоокеанското крайбрежие.

 Прекрасно масто.  Нямаше жива душа, освен пеликаните и чайките, с които си поделихме плажа. На пясъка бяха направени навеси. Въпреки , че не беше сезон местните ни предложиха да ни направят обяд. Червена тихоокеанска риба в станиол, която не запомних как се казваше, изключително вкусна! Докато чакахме да стане ни опънаха по един хамак, който иска на слънце, който иска – под навеса. Това беше и най- хубавия плаж, на който бяхме.

Салина круз  – на плаж в Мексико
Салина круз
Салина круз  – на плаж в Мексико

Следващият беше в

Куатсълкуалкос – на брега на Мексиканския залив

 Много приятно място, хотелът беше на брега. Отидох да направя едно плуване, а когато излезнах от водата , плажната ми чанта с джапанките, хавлията и всичко останало я нямаше на брега.

Следващия беше

Прогресо – малко курортче,

недалеч от Мерида, много симпатично. Мексиканците предпочитат да ходят там, защото е по-евтино. И тук имаше навеси по плажа и хапнахме прекрасна риба. А водата беше плитка към километър – два навътре и до пристана се стигаше по един дъъъълъг мост. По целия мексикански залив не видяхме нито едно водорасло.

Плажът и Мостът в Прогресо, Мексико
Плажът и Мостът в Прогресо
Плажът и Мостът в Прогресо, Мексико
Мостът в Прогресо
Розови лагуни при Прогресо, Мексико
Розови лагуни при Прогресо

Следващият беше

плажът под Тулум – на брега на Карибско море

И тук за пръв път се срещнахме с големия проблем на Карибско море – водораслите. Не знам откъде ги взимат тези прекрасни снимки с палми и тюркоазено море. В Мексико такова нещо няма! Самите курорти по Ривиера мая са създадени след  1959 г., когато американците губят Куба. Дотогава брегът е бил завладян от мангрови гори. Сега повечето хотели са тип резорт, потънали в тропически насаждения, обикновено се вижда само входа и изобщо нямат излаз на плажа.

На

Плая дел Кармен,

където се установихме плажът представляваше натрупани чували с пясък в различен етап на изсипване на пясъка от тях. Между тях и морето – планини и могили от водорасли, но не като нашите, а твърди и бодливи. И продължаваха навътре в морето, направо не можеше да се влезне във водата. Изключение правеха плажовете пред хотелите Хилтън и Хаят, пред които всеки ден един трактор влизаше в неравна и предварително обречена битка с водораслите. Но поне се виждаше, какво би могло да бъде, ако се чисти. Иначе дъното беше каменно, неравно и много неприятно. Духаше непрекъснат източен бриз и морето никога не беше тихо. Температурите от 29 градуса се усещаха като 37, заради голямата влажност. По-лошото беше, че нощем не спадаха под 24, човек просто не може да се почувства комфортно без климатик. Освен това от време на време се разнасяше силен мирис на сяра, и като се има предвид, че в цяло Мексико няма минерални извори, не можех да се сетя за нищо друго, освен за пречиствателни станции. Водата далеч не беше бистра , по-скоро, като тази на Слънчев бряг. Моята оценка е 1  ½  и то само заради топлата вода.

Плая дел Кармен, Мексико
Плая дел Кармен

 Ако искаш да си легнеш на тези лежанки, под чадърите – 70 лева, моля…

Плая дел Кармен, Мексико
Плая дел Кармен
Плая дел Кармен, Мексико
Плая дел Кармен
Плая дел Кармен, Мексико
Плая дел Кармен – заземяване на чадър. На заден план – водораслите

Иначе курорта беше пълен с американци, включително и по-средна ръка, които си носеха шезлонгите и чадърите на плажа. И всички викаха, ау, колко е готино, на Вас не Ви ли харесва? Ами като не знаят друго! Ние бяхме на Пето авеню и купонът се чуваше до зори.

Плая дел Кармен, Мексико
Така си носят шезлонгите

Градовете

След Пуебла – красив колониален град, всъщност единствения, който ми хареса, окончателно преминахме в „Едноетажна Америка“. Единственото, по което тези населени места приличаха на град, бяха  правите и перпендикулярни улици.

Оаксака – град на Юнеско

Оаксака, Мексико
Оаксака

гъмжеше от чужденци и наистина имаше донякъде бохемска атмосфера.

Мерида – най-големия град в Юкатан

 не се отличаваше с нищо особено.

Танци в ресторанта в Тустла Гутиерес, Мексико
Танци в ресторанта в Тустла Гутиерес, Мексико
Танци в ресторанта в Тустла Гутиерес, Мексико
Танци в ресторанта в Тустла Гутиерес, Мексико
Танци в ресторанта в Тустла Гутиерес, Мексико
Танци в ресторанта в Тустла Гутиерес

Танци в ресторанта в Тустла Гутиерес

Изамал –

посетихме го по предложение на Ю. градът е построен върху 7 безстопанствени пирамиди от които бяха останали 5. Върху най-голямата от тях е изгладен голям францискански манастир, смята се, че е най-големия в новия свят. През 1993 г  Папа Йоан Павел Втори го посещава и в негова чест целия град е боядисан в жълто. Днес този цвят е емблематичен за Изамал.

Изамал, Мексико
Изамал

Селата

Логично селата бяха по-зле. Имаше цели области между Паленке и границата с Гватемала, които се опънали на правителството, когато се опитало да ги изсели. Сега се самоиздържат, имат си училища , здравни служби, магазинчета и общо взето представителите на държавната власт не са добре дошли. А за да се опаричат от време на време се занимават с бандитизъм. Особено между градовете Тустла Гутиерес и Сан Кристобал.

Стоките

Хранителните стоки бяха скъпи.

Плодовете и зеленчуците, изобщо храната беше много скъпа, примерно лимоните, на които са производители бяха 8 лева, Бананите – 2,80, сякаш ги внасяха от България! . А заплатите са на 1/3 от нашите.  Текстилът беше на ниво ръчни станове. Имат много кожени изделия, но обработката на кожата също не беше на ниво.

Остров Косумел

Попаднах на него заради делфинариума. Иначе цената – 35 лева в двете посоки си беше направо американска. Самият остров е една плоска каменна палачинка, без плаж. Аз се вмъкнах в един дайвинг център / нали съм „бял човек“, никой не ме спря. Иначе, навсякъде , където отидеш, на входа ти слагат една хартиена гривна, знак , че си допуснат през входа. Тук във водата, която беше наистина чиста, се слизаше по стълбички. И добре, че прилежащата част от морето беше оградена. Имаше толкова силно течение, че както си плувах, видях как ме изпреварва последната шамандура, т.е. аз плувах на изток, а течението ме влечеше на запад и то по-бързо, отколкото аз плувах и ако не се бях хванала за въжето нямаше да мога да се върна в центъра.

Остров Косумел, Мексико
Остров Косумел
Остров Косумел, Мексико
Остров Косумел
Cozumel Centro, Quintana Roo, 77600, MX

Иначе градчето Косумел беше много приятно, ако не знаеш къде си, можеш да решиш, че си на някой гръцки остров.

Сеноте

Сеноте са дълбоки карстови дупки, някои дълбоки 100м, характерни за полуостров Юкатан и всъщност единственото място, където можеш да се охладиш. Голям кеф е да се плува в тях.

Сеноте, Мексико
Сеноте
Сеноте, Мексико
Сеноте

Природата

               Знаех, че северните части на Мексико се характеризират с полупустинен климат, но за южните части очаквах тропическа зеленина. Кой да ти каже, че в тропиците широколистните дървета също свалят шумата през зимата. Така, че докато прекосявахме страната в посока север-юг гледката изобщо не беше живописна, а по масивите на Сиера Мадре се зеленееха единствено иглите на кактусите, набодени като на игленик по склоновете. В провинция Юкатан пък преобладаваше проскубана и непроходима храстовидна растителност. Ю каза, че тук почвата е много бедна, по-скоро камънак, затова никой не си дава труда да я разчиства за обработка

Един гекон живееше зад огледалото на колата ни. Сега е излезнал да се разхлади - Мексико
Един гекон живееше зад огледалото на колата ни. Сега е излезнал да се разхлади

               Каквито и животни да имаше, не ни се показаха. Само орли, толкова орли не бях виждала през живота си, и пеликани и чайки по крайбрежието.         

Езерото Селестун с фламинго - Мексико
Езерото Селестун с фламинго

Езерото Селестун се намира сред мангрова гора и е дълбоко до кръста. Влиза се със специални плоскодънни лодки.

Каньонът Сумидеро

 – намира се на изхода на Тустла Гутиерес, дълъг е 22 км и наистина впечатлява с високите си вертикални стени.

Каньон Сумидеро, Мексико
Каньон Сумидеро
Каньон Сумидеро, Мексико
Каньон Сумидеро

            Водопадите: по-красиво нещо от Агуа Азул  трудно може да се намери по света.

Освен него в тази част на Юкатан има още няколко подобни, но местните жители предпочитат да не ги популяризират.

Водопади Агуа Азул, Мексико
Водопади Агуа Азул
Водопади Агуа Азул, Мексико
Водопади Агуа Азул, Мексико
Водопади Агуа Азул, Мексико
Водопади Агуа Азул
Водопади Агуа Азул, Мексико
Водопади Агуа Азул, Мексико

 Водопадът при Митла:

Този водопад, общо взето световно неизвестен, формиран в продължение на хиляди години от калциевия карбонат на горещи извори, се намира в долината на Митла. Повечето местни жители наричат този замразен водопад „Врящата вода“. Плюсът на вкаменения водопад е, че можете да се насладите и на естествени водни басейни на върха на планината, от където извира – една истинска баня на ръба на една пропаст.

Водопадът при Митла, Мексико
Водопадът при Митла
Водопадът при Митла, Мексико
Водопадът при Митла, Мексико

          Тук срещнахме и единствените българи за всичките 20 дни. Оказаха се от турски произход, от години живеят в Охайо и казаха, че са дошли в Мексико, за да избягат от ужасната зима. /всички видяхме снимки от замръзнало Чикаго/

Водопадът при Митла, Мексико
Водопадът при Митла, Мексико
Водопадът при Митла, Мексико
Водопадът при Митла
Край
Автор: Боряна Йовкова
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Мексико или писани от Боряна Йовкова – на картата:

Мексико и Боряна Йовкова

Booking.com

Пътуване от Гронинген до Питербюрен, провинция Гронинген, Холандия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Янита днес ще идем до едно странно за мене място – Център за реабилитация на тюлени 🙂 И вие не знаехте, че има подобно нещо в света, нали? Затова – приятно четене:

Пътуване от Гронинген до Питербюрен

провинция Гронинген, Холандия

Градът

Гронинген и едноименната северна холандска провиция са не особено приветливо място,

особено през зимата. Близостта със студеното море от север, винаги засища крайбрежните земи с някаква особено отблъскваща студенина, която по всяко време на годината се усеща много осезателно. Освен обичайните ниски за региона температури, през зимния период и вятърът понякога е убийствено студен и силен.


Groningen, Nederland


Groningen, Nederland


Groningen, Nederland

За късмет, в средата на февруари времето се случи ясно и слънчево, но съвсем не и топло. През зимата холандското слънце няма нито топлина, нито ласка – само светлина, която не оказва особено влияние за затопляне на климата. Не, че децата се интересуват много от това, наслаждавайки се на кратката си февруарска училищна ваканция, всички са навън и се пързалят с кънки из каналите в града в обозначените за целта зони. Ако студът се задържи за около седмица и градските канали замръзнат, при достатъчно дебел лед над 12 см, всеки може да се пързаля със зимни кънки, както из градските канали, така и в близкото плитко езеро Патерсволдсемеер (Paterswoldsemeer) , а кънки могат да се намерят и под наем.



Groningen, Nederland


Groningen, Nederland


Groningen, Nederland


Groningen, Nederland

Гронинген

(или Хронинген на нидерландски език)

е пристанищен град, който се намира в североизточната част на Нидерландия, съвсем близо до границата с Германия. Известен е с това, че тук е изграден най- големият корабостроителен център в Ниската земя. В централната част на града открих църквата Мартини, изкачването на прилежащата й камбанария открива чудесна панорама над покривите. По-дългата разходка из иначе красивия и приветлив на вид град отложих за лятото.



Groningen, Nederland


Groningen, Nederland


Groningen, Nederland

Groningen, Nederland

Напускам Гронинген в северна посока, пътувам към бреговете на

студеното Ваденско море

и към най- северните точки на континентална Холандия при Ноордполдерзайл и Еемдсмонд (Noordpolderzijl, Eemdsmond). Вятърът се усилва и добива застрашителна сила, която си играе с колата като с детска играчка. Пътят е тесен, само от една лента, в която разминаването с насрещно движещи се автомобили е доста опасно, ако не се спазва задължителната ограничена до 40 км/ч скорост за придвижване. Маршрутът преминава през пуста, равна и замръзнала от февруарския студ земя, като само от време на време пасторалния сив зимен пейзаж се разнообразява с някоя фермерска къща от червеникави тухли, издигната сред нищото на пущинака.



Noordpolderzijl, Nederland

С приближаването към

Ноордполдерзайл (Noordpolderzijl)

се вижда не особено високата дига от около 10 метра, която опасва грижовно брега надлъж и нашир,  докъдето ти видят очите. Под нея са изградени хидросъоръжения, които отвеждат морската вода по време на прилива първо в едно голямо изкуствено езеро, след това водата с цвят на кафява глина поема своя път по напоителните канали, кръстосващи в строго геометрични форми обработваемите земи наоколо.



Noordpolderzijl, Nederland


Noordpolderzijl, Nederland


Noordpolderzijl, Nederland

Изкачването на дигата е позволено, стъпалата са обезопасени с високи метални парапети, които не бива да се докосват с гола ръка нито през зимата, нито през лятото. Панорамата към морето е красива и заслужава повече внимание, но в този студ, усещащ се заради бурния, леден и всепронизващ вятър, като минус 17 градуса, останах само около 10 минути, полагайки огромни усилия да се задържа изправена и с отворени очи. Ваденско море се забелязва като тънка синкава ивица на хоризонта, до която отвежда канал, покрит с ръбести буци лед. В други годишни времена, със сигурност това е кал.



Noordpolderzijl, Nederland


Noordpolderzijl, Nederland


Noordpolderzijl, Nederland


Noordpolderzijl, Nederland

Съвсем неочаквано, в това противно време на същото място не се оказах сама, а с доста други посетители. Някои от тях, нахлузили високи и дебели гумени ботуши, се спускаха от другата страна на дигата и се разхождаха пеша чак до морето. Как? Не знам. Изглеждаше като акт на самоубийство на добра воля. В подножието на дигата се намира и една къща, приземния етаж на която е обособен като кафене – това е Café ‘t Zielhoes. След продължителните разходки из леда, всички се завръщат до входа на кафенето, където има огромна кофа с топла вода и гъби, за почистване на обкованите им с лед ботуши. Като някакъв ритуал, след старателното почистване, всички задължително остават за около час поне в компанията на гостоприемните домакини на парче ябълков пай с чаша горещо кафе. В този изключително суров и ветровит район през зимата е цяло щастие да попаднеш в такава топла и уютна обстановка, работното време е от 12 до 17 часа, само в почивните дни от 10 до 17 часа.


Noordpolderzijl, Nederland

От Ноордполдерзайл разстоянието до Питербюрен е около 15 километра.

Питербюрен (Pieterburen)

е село, известно с намиращия се там

Изследователски център за рехабилитация на тюлени,

който отдавна ми се искаше да разгледам.



Pieterburen, Nederland



Pieterburen, Nederland


Pieterburen, Nederland

Центърът е изграден в един от заливите на Ваденско море. Основната му функция е спасяване и отдаване на медицинска грижа за тюлените, които са получили наранявания от корабни витла или риболовни мрежи, от нападения в морето или от замръсявания в естествената им среда на живот. Всички тюлени след рехабилитационния период, който трае от няколко седмици до шест месеца, се връщат обратно в естествената си среда на живот, тоест във Ваденско море.


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland

Спасителните акции са обособени в три фази, първите две са свързани с изолиране на животните в единични вътрешни (покрити) басейни, ако здравословното им състояние го налага или в общи вътрешни басейни, където са по двойки. В третата финална фаза от рехабилитационните грижи, тюлените се оставят във външни открити басейни, където се завръщат към естествения си начин на живот и хранене, малко преди да бъдат върнати обратно в морските води.


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland


Pieterburen, Nederland

Понякога се случва така, че по време на престоя си в центъра, тюлените освен че се лекуват, се и размножават. Малките тюленчета, обаче трябва да останат за по- дълго време в Питербюрен, докато придобият самостоятелни навици за живот. На ден, всеки един тюлен се нуждае от 5 килограма риба, а това не е никак лесно в опитите да се изхранват и до стотина тюлена, понякога и повече дори.


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland

Изследователският център за рехабилитация на тюлени е отворен за посетители всеки ден. Освен тюлените, тук може да се разгледа и музейната част, в която е разказано стъпка по стъпка за основаването на спасителниата мисия, както и за цялостната й дейност през годините до днес. Особено интересно място за деца от всички възрасти.


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland

Цени на билетите за вход: за възрастни 8,50 евро, за деца на възраст от 4 до 12 години цебата на билета е 6 евро, а най- малките деца до 3 годишна възраст се допускат безплатно. Безплатен е и паркингът, който обаче се намира не съсем близо до сградата на рехабилитационния център, този в непосредствена близост е платен. Има и магазин за сувенири, както и кафене. Адресът е Hoofdstraat 94a, 9968AG, Pieterburen, Nederland.


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland
Автор: Янита Николова 
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия, както и Янита Николова

Booking.com

Предколедна Прага

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади – на път! Този път той ще ни разходи до Прага в навечерието на Коледа. Приятно четене:

Предколедна Прага

11 декември, ден първи

Ето ,че дойде времето за последното за тази година пътуване – предколедна Прага с три нощувки и два нощни прехода. Тръгвам от моя град в 12:00 ч на обед с автобус за София. Времето беше студено, но сухо. Пътят до София мина в неусетна дрямка.

Пристигам към 15:00 ч следобед. Имам около четири часа време, преди да тръгнем от там – в 19:00 ч вечерта – от същото място, където пристигам аз. Цялото това време прекарвам на топло на автогарата с малки разходки около нея и гарата. Похапнах си гъби с ориз, дрямах, четох, пак се разхождах, пих кафе и чак накрая се сетих, че нямам часовник на ръката и трябва да измисля нещо. Разходих се пак до гарата, докато не са затворили там магазинчетата, които се броят на пръсти след ремонта от преди 2 – 3 години. Намерих си часовник. Идеално. Да не се загубя във времето през следващите шест дена.

Отивам на мястото за среща – изходната бариера на автогарата. След половин час вече всички сме се събрали там, настанени сме по седалките и тръгваме около 18:50 ч.

Моето място беше точно зад задната врата. Само пред мен и седалката до мен имаше една прилична масичка. Никъде другаде нямаше дори подвижни. До мен се настани една възрастна лелка от малък провинциален град, тръгнала да пътува с дъщерята и внучето. Още не седнала и казва как се казва. Добре де, запознахме се. И започна да ме пита кога ще стигнем, къде ще спираме, през колко време, за колко време… И аз да взема да се изпусна, че съм пътувал до Прага пролетта за бирения фестивал… И като започна едно разпитване, едно мърморене, та чак до Прага. Ама кога съм ходил, ама със същата ли фирма, ама колко време се пътува…. И като казвам, че ще стигнем към 14 ч на другия ден. Мили боже, какво неудобство. Хм, викам си, дано заспи след като минем границата през Сърбия.

Пътуваме към Калотина, минаваме много бързо

 и спираме за половин час на първото заведение след границата (много си го обичам това заведение). Ще вечеряме. Разглеждам менюто и питам на бара кое за колко време ще стане. Избирам си плескавица с гарнитура, вземам си и една малка бира. Плащам пет евро и един лев (около 5,50 евро). Наполовината на бирата ми носят една голяма порция – плескавица, с пържени картофки, лук и домати. Гореща плескавица. Само си я нарязах и докато изстине, се захванах с гарнитурата. Останаха 10 минути. Поисках една кутия от бара, за да сисложа останалото за из път. И обратно в автобуса. И малко след като тръгнахме я отворих, за да ям докато е топло.

През това време бяха пуснали филм на монитора, който е точно пред нас. И часът станал около 22:00 ч. Ама да взема да не се съобразя, че в гарнитурата има колелца лук. Че като домириса на бабата до мен (а и ям с пръсти). И като почна да се върти и да се чуди от къде мирише на лук. Ми от плескавицата, естественно. И ми вика да я затворя, да я хвърля, че мирише на лук, не понасяла тази миризма, имала чувствителен нос. И монитора над главата си не може да търпи, силен бил звука, провиква се дали може да се намали. Кое време е станало, не може да спи на тази седалка.

Мили боже, какви рискове може да крие пътуването с група на дълъг път.

И аз затворих кутията и ще я дояждам на следващата почивка след три часа. Ама пръстите ми продължават да миришат на лук. Ама съм се отпуснал и се правя на заспал, да не ме закача. Следващата ни почивка е преди Белград в полунощ. След това спираме в началото на Унгария към 03:20 ч след полунощ. Пак за половин час. Всичките ни почивки бяха по половин час. И пак не ми стигаха. След това спираме чак на сутринта в края Унгария към 08:10 ч.

Изгев по пътя към Прага
По пътя

Утрото беше прекрасно.

 В една равнина, наоколо ветрогенератори. И бабата до мен поглежда навън към тях и ме пита това как се казва? Ветрогенератори.

Ааа, вет – ро – ге – не – ра – то – ри. Значи генерират ток от вятъра. О,Боже и това ли трябва да обяснявам. И след още малко път, на следващата почивка вече спираме сред зимен пейзаж. Мокър сняг. Истинска зима. Всичко наоколо побеляло. Само си показах носа навън, колкото за една снимка. Следваме магистралата през Бърно и Братислава. От Бърно до Прага имаме около 190 км.

 – Колко още има? – пита бабата.

 – Два часа, примерно.

И те били много. Е, добре де викам аз, като искате да стигнете за два часа, защо не сте се записали за самолетна програма?

 – Ами защото искам да пътувам…

 – Ами ето, пътувате. Пътувайте и си мълчете. Имате си екскурзовод. Аз също съм тръгнал да си почивам.

По пътя в Унгария
Обмяна

Минаваме през дългия тунел до Братислава, замъка в далечината вдясно от нас и отново задрямвам. В

Прага

пред хотела сме някъде в ранен следобед.

12 декември, ден втори

Пристигане пред хотела, настаняване и свободно време. Хотелът ни е накрая на Прага.

Хотел Енержи (Hotel Energie), адрес Plzeňská 276, Praha 5.

Booking.com

Още от околовръстното започнах да следя в таблета откъде ще минем. И когато вече бяхме на улицата, където се намира хотела, започнах да се оглеждам какъв градски транспорт минава от там. Ама и бабата до мен иска да разбере преди мен. Аз и казвам – ето го трамвая. Вижте кой номер е (защото аз от мястото си не виждам).

 – Ама с тоя трамвай ли ще слезем до центъра? – пита бабата.

 – Откъде да знам, но минава по тази улица, ама все пак може да се предположи,че някъде завива или обръща и не стига до хотела.

 – Ами с кой трамвай тогава?

През това време трамвая мина и никой не видя кой номер е. Не издържах и се развиках: „Ама госпожо, вас ли да слушам, да ви отговарям ли, трамвая ли да гледам кой номер е, в таблета си ли да следя, откъде минаваме, навън ли да гледам за нещо, което мога да запомня като ориентир, екскурзовода ли да слушам какво казва!!! (аз мога да правя до три неща едновременно – да гледам в таблета, да гледам навън и да слушам екскурзовода.).

На улица Plzenska сме в началото, а хотела ни е чак след номер 200. Почакайте малко да стигнем и ще видим, ще попитаме и така. Млъкна бабата и в следващите три дена не ми проговори.  До нощта на връщане. Но за това по-късно.

Вече сме настананили, аз веднага тръгвам с раницата и бирените бутилки вътре към рецепцията за информация и обмяна на валута. Две жени от групата вече са там и тъкмо са приключили с информацията и ориентацията. Помолих ги да ми помогнат с езика. Валута не продават, банкомата е до тях, могат да ми продадат билет за градски транспорт като им платя в евро и те ми върнат рестото пак в евро. Цените на билетите са си обичайните: до 30 мин. – 24 крони; до 90 мин. 36 крони; билет за един ден – 110 крони и билет за три дни – 320 крони. Грубо сметнато 25 крони са едно евро.

Купувам си карта за три дни. Карта на града, на която ми отбелязват къде се намира хотела. Дават ми и карта на градски транспорт – метро и трамвай. Маркират ми двете линии на трамвая с различни цветове, показват ми къде трябва да сляза, ако ползвам едната и къде, ако ползвам другата трамвайна линия.

Нашата спирка е МОТОЛ ( MOTOL), която от централната част на града в посока крайните квартали, е една спирка след Hotel Golf. Хотелът е осветен и се вижда отдалече. Трамвай номер 16 обръща доста преди хотела, минава през центъра, но не ни върши работа. Покрай хотела минават трамваи с номера 9 и 10, като 9 е най-удобен. Маршрутът му минава покрай метростанция АНДЕЛ (Andel) и мога да слизам на Мюстек, което си е в центъра (Vaclavske namesti). До тук са някъде около 18 спирки от хотела. Ако ползвам трамвай номер 10, мога да сляза или на Andel или на I.P.Pavlova. И на двете места има метро.

Вече сме тръгнали. Спирката ни е малко по-надолу, до една бензиностанция. Идва трамвая, качваме се, аз си маркирам билета еднократно и си записвам на един лист точно време, за да мога да си засека 72 часа, което си е до последния ни следобед тук, преди нощния преход на връщане. Беше малко след 15 ч. Пътуваме и се оглеждаме.

Аз си харесах мястото около Андел. Има Коледен базар, приказно осветен по вечерно време, един голям МОЛ, няколко по-малки търговски центрове, места за хранене – доста неща. Но слизаме заедно на Vaclavske namesti. Оглеждам се наоколо, поглеждам и в таблета. Минавам няколко крачки и пак се оглеждам къде е спирката за връщане в обратната посока, какво има около нея за ориентир, защото после ще е тъмно. И след още няколко крачки се оказвам на главния булевард между Мюстек и Музеум. Доста добре познато място. И тук има Коледен базар, вурсчета, картофи, печени кестени, трънделник (козуначено коминче, което през лятото го пълнят със сладолед), но сега е само като коминче, шоколадови неща: гайки, клещи, инструменти – всичко от шоколад, като във Виена. Не можах да си похапна от тях, защото все оставям за последния ден и все не се сещам за сладко след греяното вино и вурсчетата.

Сега отивам до супермаркета на метро Инвалидовна (Invalidovna), за да си върна бутилките от пролетната екскурзия тук, когато бях награбил от същия този супермаркет 8 различни бирени бутилки за вкъщи, за което получавам 24 крони. В тази част на Прага има няколко големи хотела, един супермаркет „Алберт“ и няколко новостроящи се сгради, строителни площадки. И пак се връщам на Коледния базар, където слязохме. Мимове, улични музиканти, навалица, Коледна елха,пред която се снимам.Апетитни и ароматни миризми се носят наоколо.Разхождам се около час, после по другите улици и магазини,докато се уморих.Стигнах до площада с часовника и там имаше Коледен базар.Обикалях,пих греяно вино, похапнах и вурсчета. После с трамвая се върнах обратно в хотела. Докато не е станало прекалено късно, за да не се загубя.

13 декември, ден трети

Днешната обиколка с групата смятам да пропусна.

Закусвам си бавно и тръгвам по моя си програма. За днес съм си намислил да започна с

Техническия музей (NARODNI TECHNICKE MUZEUM)

www.ntm.cz

 И трябва сам да си го намеря. Улицата му е Костелни 42. Някъде покрай реката. Слязох с трамвая на спирката до реката и тръгнах по течението. Ранно утро. Слънцето вече се е показало. По река Вълтава е пълно с патки и лебеди – бели и красиви. Някои прелитат, други са си във водата и покрай брега. Минах няколко моста. Първият мост, покрай който минах е Карлов мост (Karluv Most), следващият е Manesuv Most, след него минах покрай Чехов мост (Cechuv Most) и пак се спрях да погледна навигацията. И моста, който търсех е

Стефаникув (Stefanikuv Most). Точно тук е Летенския тунел (Letensky Tunel)

 От двете му страни тръгват по хълма нагоре стъпала и алеи през парка. Но по коя трябва да тръгна – не знам. Хващам по дясната, която се оказа и по-дългата. Минавам през парка и от другата му страна пак поглеждам таблета. Някъде тук трябва да е улицата, която търся. Виждам я. Тръгвам по нея и след няколко пресечки съм пред музея. Е,намерих го. Утрото е в началото си, едва 09:50 ч. е. Такса вход за музея е 220 крони. Три етажа нагоре, има и под земята. Има и гардероб. Изпотих се, оставих си нещата там.

И тръгвам нагоре по етажите. Залите с експонатите са тематично подредени – Печатарски машини и техника, които много ме впечатлиха. Имаше печатарски машини от MASCHINENFABRIK AUGSBURG, едни сложни машини със зъбчати колела, валове и ръчки. Имаше и модели на старите настолни печатарски машини, като едни куфарчета, старите касови апарати – едни големи с едни смешни ръчки отстрани. На една стена имаше една таблица, на която са написани в хронологичен ред важните години и откритията през тях. Например годината на първата грамофонна плоча – 1894-та. И годината през която е измислен баскетбола – 1892-ра.


Holešovice, , 170 00, CZ

След това гледах залата за Телекомуникации през годините назад и до наши дни – старите телефони, тези от войната, полевите, после по-модерните стари телефони с шайби, след това първите мобилни, следващите и така нататък. Бяха застъпени и мотори от войната, часовниците през вековете – със сложните механизми, махалата, циферблатите, стенните, уличните, от камбанариите – всякакви.

Имаше зала за телевизията. Там имаше копие на едно телевизионно студио от Чешката национална телевизия – с прожекторите, масата и столовете на водещите новините, пултовете с копчетата и бутоните, помощните монитори. В другите зали бяха застъпени битовите условия на живот от едни отминали времена – старите прахосмукачки, хладилници, радиоапарати, по-новите уреди от бита: миксери, маши за къдрене, месомелачки, телевизори. Имаше и кътчета, пресъздаващи цели стаи от миналото: кухня, бюфета с чашите и чиниите, радиото върху бюфета, масите, старите столове, легена, закачалката за тиганите, дъската за месо и точилката, старите печки на дърва,голям хладилник и т.н.

Интересно ми беше.

На една стена имаше наредени грамофонни плочи, на една пишеше и годината – 1972-ра. Някъде по горните етажи стигнах до една кафе машина и малко фонтанче между залите. Взех си едно кафе и поседнах малко да си почина. Какво още може да се види тук в музея: Sextant от 1600 година , Armillary Sphere от 1560 – 1580 г., Sewing Machine Wheeler Wilson от 1862 г., Express Steam Locomotive 375.007 “ Hunchback“ от 1911 г., Mercedes Benz W 154 от 1938 г.. Pocked Watch Cuny от 1650 г., Lumiere Brothers Cinematograph от 1898 година. Това запомних. После надолу минах покрай един експонат на полицейски мотор, модерен за времето си. И накрая към гардероба, вземам си нещата и тръгвам.

Един етаж по-надолу е кафенето. Имаше и торти. Но е време е за обяд. Излизам. Този път тръгвам по по-краткия път, да видим къде ще изляза. По склона на зиг – заг и слизам надолу. Оказах се пак при тунела, само че по другата пътека, от другата му страна. Оглеждам се и разбирам, че най-късата пътека е като застанете с лице към тунела и хванете лявата пътека по хълма на зиг – заг и пресичате само парка. Тук покрай този мост при тунела минава трамвай 17.

Минавам през моста насреща и от другата страна на реката се качвам на първия трамвай който минава, за да сляза по-нататък, където ми хареса. Слизам на

Namesti Republiky

Тук минават трамваи 6, 15 и 8. И тук също има Коледен базар. В този район някъде бил и музея на Комунизма, но за него ще намеря време в последния ден. Сега разглеждам и този Коледен базар. От една скара си вземам филийка черен хляб, един горещ вурст и една чинийка със салата – варени картофи и лук. Греяното вино ще е по-късно. В 13:49 вече съм в друг музей –

Природния (National museum)

на ул.Vinohradska 1, Prague 1.

www.nm.cz

Той е разположен съвсем близо до гарата (HLAVNI NADRAZI ) и до другия голям музей при метро Музеум.

Тук експонатите са разделени по етажи, всеки етаж е с различен билет и вход. Избирам си етажа с животните, купувам си билет само за тях за 100 крони, оставям си нещата на гардероб и следвам пътеката към асансьора. Там един човек ми гледа билета, отваря ми асансьора и с негова карта с баркод ми натиска етажа, на който трябва да сляза. Озовавам се в една зала с животни. И то не истински, а някакво копие от близки до истината материали. Също и скелети. От динозаври, през птици, горски животни, риби, пустинни животни, бозайници, ловни трофеи и имитация на средата и времето в което са живяли и т.н. Разгледах и този музей, а после минах

 да разгледам и самата гара

 Бях видял къде точно се намира през пролетта, когато си тръгвахме оттук. Огромна гара – пероните отвън, магазините в самата гара, места за хранене, за пиене, като един голям мол. После отидох до Музеум. Все още не съм влизал в него и този път няма да успея. Една голяма опашка чака за влизане, а навън е студено и духа много неприятен вятър.

Снимам отвисоко булеварда насреща. И продължавам. Тук някъде в лява пресечка има едно място за бурна следобедна и нощна любов. Я да видим дали ще го намерим? Да, наистина.

Една сауна с много скъп вход – SAUNA CLUB

(Ve Smeckach 31, Prague 1)

www.saunaclub.cz

Намира се по булеварда от Museum към Mustek, втората пресечка вляво. Но твърде скъпа, за да мога да вляза и там или поне така си помислих, докато се опитвах да разбера колко е входа и това, което ми написаха като цена на един лист. Работи всеки ден от 12:00 до 05:00 ч. и разполага с XXXL WHIRLPOOL, SAUNA, BAR, MASSAGE, BUFFET и с възможност за BIRTHDAY PARTIES, CORPORATE EVENTS, STAG PARTIES. Но аз знам други сауни, прекрасни места за отмора след дългото дневно препускане по студените предколедни улици. Например тази на ул. Pernerova (до метро станция Krizikova). Другата е на ул. Мартинска (Martinska 6 – www.saunababylonia.cz) или още на ул. Mustek, на метро Флоранс (Florenc) – David Club Sauna (Sokolovska 44, Prague 8) – малка също. Е, няма да ви кажа какво още може да си намерите в Прага, защото иначе няма да ви е интересно. Ама в тази голямата с голямото рекламно знаме отпред не можах.

14 декември, ден четвърти

След закуска в този ден имаме пътуване до

Карлови вари и до пивоварната в Пилзен

 Тръгваме към 08:30 ч. Пътуваме в посока към Германия. Минаваме покрай летището на Прага, което сега има ново име. Минаваме още и покрай Lubenec. Към 10:30 ч вече сме слезли от автобуса на един паркинг в

Карлови вари

 Точно зад нас остава BECHERPLATZ. Минаваме през един пешеходен тунел и се спираме за снимка пред една BECHEROVKA – като паметник на бутилката на Бехеровката. Тя има много интересна история. В миналото, когато Карлови вари е бил световно известен балнеолечебен курорт и в минералните басейни е гъмжало от народ, хората неволно са поглъщали вода от басейните. Тази вода не е била годна за пиене, защото е минерална и минералния състав на водата е бил висок. Хората, които пиели от водата, после имали стомашно – чревни проблеми. И Бехер прилагал една течност за лекарство – капки за стомах за облекчаване на стомашно – чревните проблеми. Капките му се продавали с голям успех. По-късно той добавил разни билки и отвари, и започнал да го продава на чашки в по-големи дози. Така се появил прочутия ликьор Бехеровка. Чехите пият Бехеровка с Тоник.

Минаваме по пешеходната алея. Много красиви сгради в различни цветове. Малко по-нататък от лявата страна е GRAND HOTEL AMBASSADOR. И към 11:05 вече сме на края на пешеходната алея. Точно тук има една голяма елха, до нея един висок мраморен постамент за ориентация и множество къщурки с

Коледен базар

 – наденички, медовина, вурсчета, картофки и други лакомства. Всички са със слушалки и слушат разказа на местния екскурзовод, а аз рабрал – недоразбрал, че се предлагали слушалки, съм пропуснал този момент и нямах слушалки. И все до екскурзовода вървя, за да не изпусна нещо важно. Продължаваме по една друга алея, където са разположени минералните извори и хотелите със СПА центрове. Минаваме покрай един много голям хотел, в който се събират световни величия и звезди по време на фестивалите, които се провеждат там. Наистина огромен хотел, който погледнат отвисоко, приличал на кинокамера. Разглеждаме минералните центрове. На много места има подобие на беседки, където блика по някой чучур с различна по температура и състав вода. По средата тук тече една река. На няколко места има и гейзери с гореща вода, от които се носи пара. Някъде измежду къщите и хотелите виждам една двуетажна жълта къща с изписана година на покрива 1705 г. – CERNY OREL. И други сгради в стил Арт нуово или Сецесион. Тук някъде се отделям от групата, за да имам време да се върна обратно, да направя още снимки и да имам време да си похапна нещо на коледния базар. Греяно вино, вурсчета и варени картофи с лук. Събираме се в 13 ч. пак тук пред елхата. Но аз вече съм поел по пешеходната нагоре и ще чакам там, където ни остави автобуса. Събираме се и скоро тръгваме. Продължаваме към

 пивоварната в Пилзен

Имаме резервация за там. На влизане в Пилзен откъм магистралата, на една зелена поляна ни посреща един постамент на един голям розов заек. Вече сме на паркинга пред пивоварната. Минаваме през двора. Отдясно остава един ресторант, но ние нямахме време. Първо влизам в магазина за сувенири. Там имаше нещо интересно – на една маса един майстор на един струг слага стъклена халба с логото на пивоварната и от другата страна изписва на този струг посочено от клиента име или кратък надпис. Клиентът поръчва надписа, а майстора го пише на един компютър и задава програмата на струга. И чашата се купува като сувенир. Но имаше няколко чакащи там. Какво ли да си купя от тук? Ами една бутилка бира, един шоколад с логото на пивоварната и един химикал с логото на PILSNER URQUELL.

Пивоварната се казва PIVOVAR PLZENSKY PRAZDROJ.

Тук се произвеждат три вида бири: PILSNER URQUELL, KOZEL и GAMBRINUS. Събираме се в едно голямо фоайе. Някъде в дъното снимам един голям мотор от много стари времена с логото на пивоварната. До него има няколко машини и съоръжения за производство на бира и под един стъклен под се виждат бурета и бъчви. На един монитор пускат един клип как се е произвеждала бирата в зората на пивоварната, с какво се е доставял хмела, как са се правили буретата. Тръгваме по едни стъпала нагоре. Там по стените в рамки гледаме чертежите на сградата и на самата пивоварна. Над нас един огромен дървен покрив.

Разходката продължава по определени пътеки. После ни возят малко на автобус, слизаме малко по-нататък. Вече е тъмно. Пак разглеждаме, разказват ни. Показват ни на картинки схемата на пивоварния процес – къде се вари, къде отива, през къде минават бутилките, къде се измиват, къде се лепят етикетите, къде се слагат капачките, къде отиват дефектните бутилки. Ама аз си мисля за края на пивоварната, където ще пием бира в едни подземия…Та не съм запомнил точната последователност на посещението.

Минавахме по една пътека, имаше хмел по земята, можехме да го разгледаме отблизо. Качвахме се и на един огромен асансьор, който събира 72 души, точно колкото пътниците в два автобуса. Качваме се едно ниво по-нагоре и вече сме

в самия пивоварен цех

 По една пътека през едни дебели стъкла гледаме производствената линия отвисоко. Тук някъде има уловка, но не разбирам къде. Обясняват ни, че тук има три линии на производство: за кенчета – по 100 000 кена на час, за пластмасовите бутилки – по 120 000 на час и за стъклени бутилки. Производството стига до 1 500 000 литра бира на ден. Било шумно – тракане, дрънкане – работело се със слушалки за звукоизолация. Но имало и време, когато производството се спирало за санитарен полуден. И ние да уцелим точно този санитарен полуден – никаква работеща поточна линия, само един – два работника с бели дрехи минаваха из цеха, където гледахме. Самият цех е един огромен хамбар, пълен с тръби, вентили и казани под налягане.

Стигаме до подземията с буретата, където отлежавала бирата. Влажно и студено. Много лабиринти.

Вече сме при бурето, от което ще пием бира

 Минаваме, вземаме си по една чаша, после минаваме покрай един пивовар, който ни налива студена бира. И след него има дървени маси, където се спираме да пием и да снимаме. Покрай нас минава една друга група с доста дегустирали бира туристи. Тук подземните лабиринти били девет километра. На едно място видяхме една голяма зала с голям отвор на тавана. Обясняват ни, че през този отвор в тавана, тук се е изсипвал лед, за да охлажда бирата. Имало било ледник на времето и такива други неща. Всички подземия били копани ръчно в продължение на много години (около 60 – 70 години).

www.prazdrojvisit.cz

www.eshop.prazdroj.cz

Излизаме от пивоварната и имаме около половин час свободно време. Събираме се при автобуса и си тръгваме за Прага. Аз си дремя през целият път до там. Водят ни до хотела и ни оставят.

Късно е, но не прекалено. Мога да си позволя да направя още една обиколка към центъра. Вече знам всичките места на Коледните базари. Първо – слизам на Андел. Точно до зад спирката на трамвая има един голям Мол. Влизам. Наистина е голям, но решавам да го разгледам в последния ден. Отпред през пътя има един малък площад, където също има

Коледен базар. И там похапнах вурсчета и греяно вино.

Много е красива коледната украса там. После с трамвая и слизам пак на Мустек. Излизам през един от многото изходи. Срещу мен виждам вход за заведение в модерен стил. Качвам се нагоре по стълбите и попадам в един много модерен и ретро обзаведен бар с бутилки на няколко етажерки, тежки и дебели канапета и ароматни свещи на всяка маса. Вземам си един коняк и безалкохолно и сядам на тежките канапета с изглед към една от тесните улички. После се отправих към площада с часовника. Всяка вечер минавам от там и всяка вечер е различно. Там се намира най-големия базар и там е много красиво. Голямата коледна елха свети с хиляди лампички. Тук някъде бил магазина на Картие, където ще се събираме в последния ден за тръгването към България. Е, трябваше да го намеря, за да не се загубя в последния ден. Той си е на ъгъла с улица Парижка, точно на площада. Там мислех да прекарам последния си час в Прага – на греяно вино и вурсчета. Разхождах се почти до полунощ. Връщам се при спирката на трамвая. Поглеждам на разсписанието му кога е последния и още поне един преди него. Виждам, че имам още поне половин час да разглеждам наоколо. Точно срещу спирката на трамвая, виждам младежи и компании, които влизат на едно и също място в един малък тунел с магазини от двете страни. Я и аз да влезя да видя, какво има там. В този тунел по средата и от ляво имало едно заведение надолу по стълбите – малък бар, пълен с младежи и няколко рафта с алкохолни напитки зад бара. Но време да остана там няма. Другият път, когато отида там, ще започна със него.

Загледах се по фасадата на сградата отпред, за да видя как се казва бара – Club LUCERNA, срещу кино „SVETOZOR“, на улица Vodickova. Общо взето доста интересни места открих за похапване и забавления. Време е да си чакам трамвая. Той идва и се прибирам към хотела.

Общо взето в дните, които прекарах тук видях и къде има вега ресторант – vega restaurant – Melantrichova 15, Prague 1. Също видях и къде са другите интересни барове и клубове.

15 декември, ден пети

След сутрешната торта на площада с часовника и разходката наоколо, започна да прехвърча сняг. Имам цял ден чак до 19:00 ч вечерта. А сега е едва 10 ч сутринта. Отивам в един голям мол, в който влизах предната вечер и пазглеждането на когото си оставих точно за днес. Той се намира точно на метростанция Andel при трамвайната линия. И точно пред мола е спирката на трамвай 9, с който се прибирах към хотела в предишните дни. Обикалям го бавно, разглеждам магазините и стигнах до кафето на приземния етаж. Я да поседнем, да видим какво ще пием. Избирам си кафе Американо голяма доза (най голямата от картинките по стената). Получавам една голяма чаша, пълна догоре. Сигурно беше повече от 200 грама и само за 75 крони. Седнах си на масичката, извадих си пътеводителя, записките и таблета и започнах да се ровя из тях, за да видя къде още мога да отида. И така мина почти час и половина. През това време снежец прехвърча, колкото да намокри навън. Тръгвам си оттам и отивам в един интересен музей, който видях предната вечер:

GALLERY OF STEEL FIGURES

www.galleryofsteelfigures.com 

28 Rijna 377/13 

Намира се точно на метро MUSTEK.

Разходката продължава според пътеводителя, който си нося. Минавам покрай информационното бюро, вземам си още няколко брошурки, питам човека, който работи там да ми каже къде е музея на Комунизма, той ми изважда карта, надрасква ми една черта за посоката и ми посочва с ръка накъде точно да тръгна. Продължавам. От площада с часовника тръгвам в посока към завоя на улица Карлова, но така и не можах да видя къде са статуите на Херкулес при двореца Клам – Галас (Clam – Gallasuv palac), някъде от дясната страна на улица Хусова (Husova). Продължавам наляво по улица Хусова, минавам покрай една бирария, която още е затворена.Отваря в 15:00 до 23:00 ч.

Оглеждам фасадата и се опитвам да я запомня: Бирария при Златния тигър (U Zlateho tygra), на Husova 18. Това си е в Стария град.Тази кръчма е известна с пилзенската си бира и с това, че тук е мястото, където президента Хавел е пиел бира с Бил Клинтън по време на визитата му в Прага като президент на САЩ.

Продължавам по тази улица и след това на третата пресечка завивам надясно, за да достигна до

Витлеемския параклис (Betlemska kaple)

 Във вътрешният двор тук има вход, през който по едни стъпала под земята се озовавам в една работилница, където се изработват коледните подаръци. Има такса вход, който плащам. Обикалям. Разглеждам навсякъде. Едни дървени миниатюри, които се изработват на място дори и от деца. Например детска количка с бебе в нея, изработена от един наполовина счупен по дължина и издълбан голям орех (да същият орех, който ядете с някой сладкиш). Едната му половина е количката, половината от другата половина е сложена под ъгъл отгоре, вътре една супер миниатюрна фигурка на бебе и отдолу под черупката супер миниатюрни колелца. Имаше си даже дръжка и майка, която подбутва количката.

Продължавам да обикалям наоколо. Имаше и сцена, на която оркестър свиреше коледни мелодии или други мелодии от чешкия фолклор. Тук Ян Хус изнасял пламенните си речи срещу прекалената набожност и показност. Излизам и продължавам нататък. В съседсво се намира и къщата на Ян Хус.

От западната страна на Belemske namesti пък е разположен Етнологическият музей (Naprstkovo muzeum www.aconet.cz/npm ). Продължавам по улица Naprstkova, която ме отвежда до реката. Пресичам крайбрежния път и се оглеждам наоколо. Вдясно виждам една тераса с кафене, откъдето прекрасно може да се снима Карловия мост и Храдчани от другата страна на реката.

Минавам през един тунел от двете страни, на който има магазини за сувенири. Стигам до едно чейнж бюро. Да сменим малко пари. 1 Евро тук е 25,410 крони. За 20 евро получавам 508,20 крони. А за 50 евро, получавам 920 крони. Прекрасно. Ще стигнат до края на деня. Продължавам през този тунел с магазини и заведения и излизам съвсем близо до

 Карлов мост

Тръгнах и по него, но само в началото. Навалицата беше много голяма. Тръгнах по обратния път, ама походих още малко по ул.Карлова. От едно по-високо стъпало снимах цялата тази тълпа, която едвам върви – туристическата и доходоноста артерия тук. Толкова много хора и поток туристи не бях виждал през май.

Връщам се пак по същия път, минавам покрай една друга бирария. Влизам вътре. Опитвам се да поискам менюто, но лошо говорещ руски сервитьор не ме разбра. Заоглеждах се сам. И виждам, как от съседната маса той взема менюто от ръцете на вече поръчалите и го прибира. Аз се опитах сам да си го взема, ама той се дръпна и не ми го даде. И тъкмо да си тръгна, виждам, че не е само той от обслужващия персонал там и си взех друго меню от бара. Ама като не разбирам нищо от написаното. Е, бира искам и каквато ми донесе. Една голяма и тъмна. Прекрасна.

Но ми се прияде и нещо. Пак вземам менюто. С руския съм добре, но се оказа, че не толкова. Не искам домати, нито краставици като салата, а нещо по различно. Гледах, гледах и си избрах нещо за по малко пари, без да знам какво. И бях учуден, когато получих зелева салата – ама сочна, прекрасна. И след като изядох и салатата, си тръгнах.

Но забравих откъде съм дошъл и накъде да вървя.

Оглеждам се пак. Връщам се до бирарията „При Златния тигър“. Часът е 15:15 ч. Вече е отворена. Я да влезем вътре. И няма къде да се седне. Всички маси заети. Заставам пред дървения тезгях на кръчмаря и се оглеждам да видя колко струва бирата. Не разбирам. Гледам хората какво правят. Влиза един човек, вади 100 крони, иска бира и аз гледам колко бира ще му дадат и колко ще му върнат. Взема две големи черни бири и не му връщат нищо. Значи едната бира е 50 крони. Прекрасно.

В Прага бирата е по-евтина от водата, да знаете.

 Вземам си една и стоя и гледам. Един кръчмар мие чашите и налива бира и един сервитьор я разнася по масите. Този, който налива не успява да налее, а този, който разнася не успява да ги разнесе. Смаях се. Пия бавно и гледам. На масата до мен – едни големи плата с тънко нарязани луканки и салами за няколко човека, заемащи почти цялата маса. Огледах се наоколо по другите маси – имаше поне 70 души, но не съм сигурен дали зад по-далечните ъгли няма и още места за посетители. Този, който разнася бирите по масите и връща празните халби ги оставя на бармана и в която халба е останала повече бира я изпива. Кръчмарят взема чашите по две, излива останалата бира в една мивка, след това ги потапя два пъти в една вана с вода, за да ги изплакне и ги захлупва да се оцедят на бара и започва пак да налива. И така докато затворят кръчмата доста след полунощ, предполагам.

В края на деня си купувам и една Бехеровка от магазин за сувенири, малка, джобна бутилка за 100 крони.

Остава ми време да разгледам и

музея на Комунизма,

 но ми отне доста време докато го намеря. Тръгвам от площада с часовника. Вървя по булевард с интересна коледна украса. Стигам до площада, където се предполага, че се намира музея на Комунизма. Но не го намирам. Там има една сцена, на нея музиканти свирят. Отдавна се е стъмнило. Оглеждам се на всички страни, гледам в картата и си мисля, че няма да го намеря. И накрая поглеждам пак и се оказва, че той е точно пред мен.

Влизам, плащам с дебитна карта и нагоре по стъпалата. Там са застъпени като експонати предмети от бита по времето на комунизма и неща за забавления – хилки и ракети от федербал, старите транзистори Веф 206, стаите и обзавеждането, което са имали тогава младежите, старите гардероби, петолъчките, учебните стаи с пионерите в тях. Но имах около час време. Разгледах много на бързо, няколко снимки на по интересните места и обратно надолу и навън.

До тук дойдох за 15 минути, а имах около час до времето на събиране пред магазина на Картие на ъгъла на ул.Парижка на площада при часовника. Вървя бавно по обратния път и зяпам по витрините. Стигам до един търговски център с оживление на приземния етаж. Влизам и там. Аниматори забавляват децата с едни бумеранги, с разни игри. Имаше една игра от рода на ТЕТРИС със едни фигурки, съставени от няколко елемента които трябва да се наместят в една рамка. Дадени са повечето елементи, които без да се пипат, трябва да се наместят последните 5 елемента. Заиграх се, но ми беше хем трудно, хем интересно. Погледнах другите готови и подредени игри, но се оказа, че всяка рамка с игра има различни по форма елементи.

Времето намалява. Стигам до тясната улица между Вацлавски намести и площада с часовника. И тук попадам на голямо задръстване. Хората едвам вървят, някои се спират да снимат и спират цялата тълпа. А малко по-надолу е Музея на секса, където допълнително се спират зяпачите. А аз трябва да стигна до площада и в същото време да се пазя от джебчии, които действат в тълпата, както бяха ни предупредили. Свалям якето, слагам раницата отдолу и пак го обличам.

За да пробия през тълпата, измислих подход – със свити пръсти и разтворени лакти тръгнах с енергична походка на границата между тълпата, която отива и тази която се връща. В моята посока има повече хора отиващи към площада и други по-малко, които в индинанска нишка се връщат от там. Тези които са срещу мен се свиват към сградите и така се измуших, докато стигна до площада. Остава ми време за още едно греяно вино, един голям вурст и отивам при мястото за среща. Събираме се, минаваме през Чехов мост, качваме се на автобуса и

тръгваме по дългият път към вкъщи

16 декември, ден шести

След изминалия нощен преход с няколко почивки на същите места, като на идване и дневното пътуване следваме пътя за България. На една от почивките в Сърбия, се опитах да си купя пакет с пет диска с музика с дебитната карта, но се оказа, че в нея вече няма нищо. Че там не приемат евро в монети, че мога да дам евро в банкноти, а да ми върнат в динари. Имах 50 евро и се отказах.

Малко след Ниш зимната обстановка се влоши и след като минахме реката там, попаднахме на задръстване. Хората от четири часа бедстващи, за да издърпат закъсал ТИР, но ние сме дошли тук в края на спасителната акция и чакахме само час. Това доста забави връщането ни и след чакането по границите се прибрахме в София малко след 19:00 ч, когато вече нямаше никакви автобуси за моя град и се наложи да чакам чак до 22:00 ч, за влака. През това време стоях на автогарата. Там имаше големи забавяния за заминаващите автобуси, с близо три часа закъснение тръгваха автобусите за страната и международните линии за Белград, Прага и Атина. А снега не беше повече от 10 см. Даже и влака закъсня с тръгването си с близо 40 мин. Толкова за това пътуване. Очаквайте следващата дестинация – КАРНАВАЛЪТ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ

Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Чехия или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Чехия и Владимир Георгиев

Booking.com

Пътуване до крепостта Буртанге, провинция Гронинген, Холандия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Янита отново ще ни води из Холнадия – този път това ще е крепостта Буртанге в Гронинген. Приятно четене:

Пътуване до крепостта Буртанге

провинция Гронинген, Холандия

Една от най-популярните забележителности в Холандия е

крепостта Буртанге (Vesting Bourtange),

намира се в провинция Гронинген, в малката община Вестерволде. Името на крепостта и селото би трябвало да се произнася Буртангe, защото на местния гронингски диалект „Tange“ означава „Пясъчен мост“. И наистина, основната характеристика на крепостта е, че тя има формата на звезда, обградена от канали и свързана с твърда земя посредством мостове. За съжаление обаче, тази великолепна архитектура може да бъде видяно само от птичи поглед.


Vesting Bourtange , Холандия. Снимка: toerisme.groningen.nl

Vesting Bourtange , Холандия. Снимка: Wikipedia
Крепостта Буртанге, Холандия

Всъщност, почти цяла Холандия има такова лице – свежа зеленина, цветя, подравнена трева в дворовете, цъфтящи храсти, декориран околен свят… Липсата на разнообразна природа в Ниската земя налага изработване и приложение на национални и общински ландшафтни проекти за красив околен свят. Макар и изкуствено създаван или еднообразен, заради типичния равнинен релеф, възстановяването и поддръжката на естествената природа е дело на всички холандци.


Холандците са едни от хората, които се справят успешно с опитомяването на водата и на водната стихия.

Прокопаването на канали е също част от декорацията на живота в Холандия, част от териториалното разнообразие. Такива канали минават през множество селища, използват се понякога за стопански цели, за придвижване или спорт, друг път само за разнообразие. Много от новоизградените водни площи около селища в страната имат идентичен вид: Наарден, Хийтхоорн, Киндердайк, Маркен, Брьокелевеен, Схеендайк, Лосдрехт… И Буртанге, разбира се.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Отбранителното съоръжение,


Vesting Bourtange е на около 400 години,

заселва се с жители, обаче в малко по- късно време- в средата на 19 век. Посоката за откриване на селото е Източна Холандия в района на Гронинген, Асен, Емен- точно на границата с Германия. През 16-ти век холандската армия изгражда една модерна и скъпа за времето си крепост на североизток. Този внушителен форт е проектиран така, че да прилича на огромна звезда- една много популярна архитектурна идея по това време, защото проектантите са вярвали, че такива стени са по-ефективни при пожари и при защита от военни нападения.


Vestingstraat, 9545 Bourtange, Нидерландия

Звездовидното очертание на отбранителното съоръжение бегло се забелязва при изкачване на крепостните стени; те нямат обезопасителни ограждения, затова внимавайте с децата. Интересен е не само дизайна на граничното укрепление, интересна е и 400 годишната му история. В наши дни крепостта функционира като открит музей. Препоръчвам мястото като туристическа дестинация не само защото в този регион от Ниската земя няма какво друго по-интересно да бъде разгледано.

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Като типична средновековна крепост, граничното укрепление Vesting Bourtange е изградена по заповед на нидерландския крал Вилем I. Крепостта се издига буквално в блатата, заобиколена от няколко реда ровове, пълни с вода. В ъглите на крепостните стени са изградени бастиони и наблюдателни кули, под които са изкопани освен ровове, още и барикади за по- безопасно придвижване на бойците вътре в крепостта. Гарнизонът и командният център са локализирани точно в центъра на звездата, обиколени също от укрепителни насипи, върху които във всички посоки навън са разположени артилерийски оръдия. Точно този вид е запазен и до днес, като се изключат жилищните сгради, които в наши дни се намират вътре, в сърцето на крепостта.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

За дълго време фортът е имал за цел да укрепва държавната граница, като упражнява строг контрол върху движението по пътя от немските земи към Гронинген: от една страна- осуетявайки по всякакъв начин силата и контрола на испанското присъствие там, и от друга- лишавайки испанците от търговски или информационни доставки. За времето на своето съществуване, Форд Буртанге е модернизирана няколко пъти, но след края на Осемдесетгодишната война, за кратко е използвана за защита на северните холандски провинции, а после е напълно изоставена.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

По инициатива на жителите, в средата на 20 век крепостта е реставрирана, но вече не като военно съоръжение, а като исторически музей на открито. В бившите военни казарми са подредени музейните експозиции, изградена е прожекционна зала, а на територията на крепостта се провеждат театрални военни действия, церемониални събития или възстановки на битки, които привличат много туристи. Около 450 души живеят в крепостта и се издържат основно от хотелиерство и селски туризъм.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Площадът в центъра на селото е запазил първоначалния си архитектурен облик- идеален кръг, в който има няколко магазина, галерия, кафенета и ресторанти. Посетителите имат свободен достъп из Буртанге, изкачването по насипите на крепостните укрепления е позволено, но опасно, защото липсват всякакви предпазни ограждения, а е и доста ветровито. Достъпът до бойните кули също е позволен.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

В зимно време е позволено и карането на кънки из замръзналите канали. Точно в такова зимно време разгледах Буртанге. Февруарският студ се оказа много по- голям от обичайното за тези географски ширини, лед беше сковал всичко навън и въпреки студа, мястото се оказа оживено от смущаващите тишината гласове на децата, дошли да се пързалят с кънки из звездовидните канали. 


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Разстоянието до крепоста се изминава пеша (около 10 минути) или с велосипед, но автомобили не се допускат, освен тези на жвеещите в селото. Плаща се входна такса за достъп, тъй като статута на селото днес е музей на открито. Комплексът разполага с безплатен паркинг и с магазин за сувенири, където се намира билетната каса.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

За голяма моя изненада, на централния площад в селото има една галерия, в която се предлагат ръчно изработени от жителите на селото сувенири- от произведения на изкуството до топли плетива: картини и пластики от местните художници и скулптори, картички от местния фотограф, пуловери, шалове, ръкавици… За тяхното опазване се грижеше един голям оранжев котарак, който лениво беше полегнал сред топлите плетки на буртангските баби.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

От отсрещната страна на галерията има два уютни ресторанта, които работят със същото работно време, като това на открития музей. Персоналът е любезен, а предлаганите ястия са типично по местни рецепти, разбира се. Не открих някаква особена разлика с ястията, които приготвят в другия край на Холандия, например, но усърдието с което хората обясняваха и налагаха местните си продукти и готварски умения, беше повече от трогателно. И въпреки това, холандска кухня не съществува; ползват думата, влагат някакви смислови значения в нея, но холандска кухня с типичното множествено разнообразие за страната ястия не съществува. „Щампот“, „томпуш“, „стропвафелс“, „пепернотен“ и още няколко съвсем не правят традиционна национална кухня.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

И така: Работното време е ежегодно, в работните дни: от 9 до 17 часа, а в почивните- работното време започва сутринта с един час по- късно: от 10 до 17 часа. Адресът за посочване в навигацията е: Willem Lodewijkstraat 33, 9545 PA Bourtange, Nederand. Цената на входния билет за възрастни е € 8.50. За децата на възраст от 6 до 11 години трябва да се плати € 4.50, а за децата до 5 години- входът е безплатен. Предлагат се и семейни карти, цената на които е € 22.00 за минимум четирима души.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

При възможност, възползвайте се и от нощуване в местните хотели. Обстановката е романтична и изключително спокойна, заради обичайната тишина наоколо, а цените са съвсем обичайни за съответната категория къщи за гости.


Буртанге, Холандия



Буртанге, Холандия
Автор: Янита Николова
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия и Янита Николова

Booking.com