Category Archives: пътуване

Източен Тибет (4): От Чинхай до Джаохуа

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължваме пътуването из Източен Тибет в Китай с Красен. Започнaхме с резервата Дзиуджайгоу , продължихме в посока Голог, после покрай планината Амне Мачин стигнахме езерото Чинхай. Днес от Чинхай ще стигнем до Джаохуа, за следващата обикола из Източен Тибет.

Приятно четене:

Източен Тибет

част четвърта

От Чинхай до Джаохуа

Август 12

Дойде и

последния ден от маршрута в Чинхай –

12 август. На сутринта аз се измъкнах рано и отидох до брега на езерото. Някои други от групата бяха направили същото самостоятелно, но не се засякохме, явно са отишли до друга част от брега. Искахме да видим изгрева. Но не можахме, имаше доста облаци. Въпреки това обаче, пак пейзажyt беше невероятно красив, със съчетанието от вода, и различни видове облаци – някои бели и нежни, други мрачни, със завеса от дъжд, която се изсипваше в далечината.

Край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай Край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Дъждовните облаци обаче бързо се увеличиха и приближиха, започна и да пригърмява, затова аз побързах да се прибера в хотела.

Там изчакахме около час – два докато дъжда спре. Скоро дъжда наистина спря, облаците започнаха да се разкъсват, и между тях се появи яркото тъмносиньо небе, и заедно с него и слънцето.

Тогава всички тръгнахме в посока изток, и скоро стигнахме до едно красиво панорамно място на брега, където имаше и една пагода в тибетски стил, както и някои туристически атракции, сложени специално за туристите да се снимат. И ние също не пропуснахме, снимахме се, като отново момичетата (най-вече Чи Чи и Фандзъ) бяха най-активни.

Край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Покрай оформения кей едни тибетци работници носеха камъни и пясък, и ги разпръскваха с лопати, аз и Ма Лонг се включихме също да им помогнем малко.

След като се позабавлявахме и наслаждавахме на просторната необятна красота, си направихме обща снимка и потеглихме нататък – към североизточния бряг на езерото Чинхай, където имаше

една малка пясъчна пустиня, наречена „Залив Златни пясъци“ (金沙湾)

Пустиня„Залив Златни пясъци“ (金沙湾) – Край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Влязохме в пустинята – тя беше превърната в туристическа атракция, с входна такса, пълна с туристи. И понеже аз изобщо не си падам по „масов организиран туризъм“, решихме да се отдалечим и да навлезем по-навътре в пустинята. И наистина, основната маса туристи се „блъскаха“ само край входа, където бяха и основните атракции – камили, бъгита, пясъчни шейни и други подобни. Но няколко стотин метра по-навътре беше празно, пусто, само дюни, в далечината синьо – зелени планини, в другата посока синевата на езерото Чинхай, а над нас – ярко слънце с тъмносиньо небе и бели облаци. И само тишина и лек вятър – това вече беше истинската част от пустинята.

Пустиня„Залив Златни пясъци“ (金沙湾) – Край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Дотам отидохме само аз, Фандзъ (която полудя да се снима отново и отново), а след това и Винсънт и Ма Лонг.

Пустиня„Залив Златни пясъци“ (金沙湾) – Край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай Пустиня„Залив Златни пясъци“ (金沙湾) – Край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Пустиня„Залив Златни пясъци“ (金沙湾) – Край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

След като пообиколихме по дюните и долините между тях, трябваше да се върнем обратно към входа. И оттам – към края на пътуването на първата група – крайна дестинация отново Сининг. Бързо минахме последните километри до Сининг и спускането с около 1000 м височина по-ниско.

Следобед се върнахме в големия град,

в цивилизацията. Преди да се върнехм в същия хотел, в който бяхме на отиване, Ма Лонг ни заведе в неговия хостел, да си направим снимки за последно и там, след което ни закара до хотела

 Сининг,Xining, 西宁 – Тибет, Китай

Първото нещо, което трябваше да направим, беше да отворим всички палатки, с които бяхме на къмпинг на Ниенбо Юрце, и които няколко дни стояха мокри, увити в един от външните пластове на една от тях. Разстлахме ги където намерим, из цялата стая, и ги оставихме да съхнат.

Този ден беше последния за първата група,

на следващия ден те щяха да си тръгнат обратно за в къщи. Но на мен и на Винсънт ни предстоеше второто пътуване в Тибет, от Чънду, провинция Съчуан. И следващите няколко дни трябваше да се преместим към Чънду и там да чакаме втората група. Затова отидохме с Винсънт на гарата да си купим билети за влака за следващия ден.

И накрая – вечерта, разбира се, си организирахме отново една празнична вечеря в близкия ресторант – със снимки, впечатления, ядене, пиене и веселба. След което беше време и да започнем да си казваме довиждане.

Август 13

На другия ден още рано сутринта някои вече си бяха тръгнали от Сининг със самолет. Останахме само аз, Винсънт, А Чинг, Чи Чи и Дзиенканг. Нашите влакове бяха следобед, така че имахме време дотогава да пообиколим малко из града.

Самият

Сининг

няма кой знае какви забележителности.

Голяма част от населението му е мюсюлманско,

затова не е чудно, че из града има много джамии. Една от тях – всъщност

най-голямата – джамията Донгуан,

беше не само действаща религиозна институция, а и туристическа дестинация, така че отидохме там като туристи.

Джамията Донгуан – Сининг,Xining, 西宁 – Тибет, Китай

Поразгледахме, след това обядвахме вкусни люти местни деликатеси, и продължихме да обикаляме. Из центъра е пълно с магазини за местни хранителни продукти – подправки, чайове, билки, сушено яково месо и други подобни. Така че поради липса на други, чисто туристически забележителности, Винсънт и трите жени се отдадоха на пазаруване, а аз, понеже не си падам особено по такава дейност, просто обикалях наоколо докато се напазаруват.

Като приключихме, прибрахме се до хотела да си вземем багажите. Там също си казахме довиждане, и останахме само аз и Винсънт, с огромни тежки багажи – нашите багажи и осемте палатки, които трябваше да мъкнем с нас. Все пак Винсънт беше уредил една кола на негова роднина, която трябваше да ни чака в един друг град по пътя ни към Чънду, така че нямаше да се наложи да мъкнем всичко това чак до Чънду.

И така, привечер се качихме на влака – този ден трябваше да стигнем до

Ланджоу (兰州) –

столицата на съседната провинция Гансу, понеже нямаше билети за по-нататък. Но пък и не бързахме, имахме няколко дни да стигнем до Чънду така или иначе.

До Ланджоу имаше около 2 часа пътуване, и влака беше претъпкан с народ, придвижващ се между Западен и Източен Китай, с куфари, чанти, чували, бебета реват, мъже играят карти, пият местна ракия, други чоплят семки, изобщо – беше лудница. И ние, с нашите огромни багажи, трябваше да се блъскаме и провираме в тълпата и на качване, и после и на слизане от влака.

Пристигнахме в Ланджоу

вечерта (на около 1 600 м надморска височина). Оттам – с местно такси отидохме към хотела, който обаче се оказа в някаква градина, така че до него не можеше да се стигне с кола, а само пеш. На Винсънт, а и на мен, ни писна да мъкнем тежките багажи, и на място намерихме един друг евтин хотел наблизо, и се настанихме там, почти в полунощ.

Август 14

На сутринта станахме още по тъмно, бързо намерихме такси до новата гара на Ланджоу, и тръгнахме със скоростния влак за

град Тиеншуй (天水),

където трябваше да се срещнем с роднината на Винсънт и да продължим с нейната кола. Този път пътуването беше много по-приятно, скоростния влак беше доста по-празен, и пристигнахме за малко повече от час.

Роднината на Винсънт, заедно с двете си деца и още един братовчед, който караше колата, трябваше да дойдат, да ни дадат колата, а самите те да пътуват с влак за Гуанджоу. Но закъсняха и изпуснаха влака, а ние трябваше да ги чакаме на гарата цели два часа.

[geo_maship_map]

Тяншуй, Гансу, Китай

Накрая все пак дойдоха, Винсънт им помогна да си оправят билетите за друг влак, ние натоварихме целия багаж в колата и първо отидохме да обядваме из един от крайните квартали. Вече бяхме с кола, имахме много време, и можехме да отидем където си поискаме, и когато си поискаме.

Тук вече бяхме в доста по-ниски места, източно от Тибетското плато.

Тиеншуй е на около 1 100 м височина,

и пътя, който ни предстоеше, не се изкачваше до високи планини. Все пак през цялото време преминавахме през планини, но ниски, на височина колкото нашите Родопи, покрити обаче с широколистни гори.

край Тиеншуй 天水宁 – Тибет, Китай

Затова използвахме времето между Сининг и Чънду, между двете пътувания в Тибет, по-скоро за да се „потопим“ в историята и културата на района. И така, по пътя към Чънду

решихме да посетим Ханджонг –

място, свързано с историята на Трите царства в Китай, разиграла се през 3 век.

Излязохме от Тиеншуй и тръгнахме по магистралата на юг – югозапад, после на югоизток и изток. Скоро излязохме от провинция Гансу и навлязохме в провинция Шаанси. Там се отделихме от магистралата и след около 20-ина километра стигнахме до един етно-комплекс със старинни сгради. Това беше

Вухоу – древен град

(сега реставриран и обновен), в който се е родил и живял един мъдър политик от 3 век – Джу Гъ Лянг. По онова време Китай е бил разделен на три съперничещи си империи, и това място – Вухоу, е било на границата (тоест фронта) между северната империя Вей и югозападната Шу Хан. И именно благодарение на Джу Гъ Лянг югозападната империя със столица Чънду, временно успява да отблъсне агресията на северната империя Вей.

Беше горещ следобед (тук бяхме само на около 600 м височина), и ние с Винсънт използвахме времето да се разходим и разгледаме комплекса Вухоу. Винсънт беше любител на култура и история, и обръщаше внимание на всяка сграда, архитектурен елемент и реликва. Покрай него – и аз също.

Вухоу – Тибет, Китай Вухоу – Тибет, Китай

Времето напредна и решихме да продължихме нататък. Оттук вече

пред нас беше Съчуан – една друга голяма културно-историческа област на Китай.

И така, минахме край град Ханджонг и тръгнахме на югозапад, по магистралата за Чънду. Около нас имаше доста живописни села и остри скалисти планини, но с малка надморска височина.

Постепенно се стъмни и ние

стигнахме до целта ни за този ден – град Гуанюан (广元),

разположен на границата на тази нископланинска област, и голямата Съчуанска равнина.

Август 15

На другия ден вече решихме да стигнем и до Чънду. Но не бързахме, искахме преди Чънду, по пътя, да посетим и още някоя забележителност. И избрахме старинния комплекс Джаохуа.

Джаохуа

е най-добре запазения старинен комплекс, представящ Съчуан от епохата на Трите царства (3 век). Векове наред е бил административен център, а също така и център за държавни изпити на ученици, стремящи се към високи политически позиции.

Ние с Винсънт имахме достатъчно време да обиколим комплекса подробно и да се запознаем с неговите забележителности, представящи различни страни от живота в древния Китай.

Джаохуа – Съчуан, Китай Джаохуа – Съчуан, Китай Джаохуа – Съчуан, Китай

Накрая следобяд вече беше време да продължим. Този ден вече трябваше да стигнем до

Чънду

Пристигнахме там вечерта, по тъмно, и се настанихме в един хостел в северната част на центъра на града. Направихме си и кратка разходка из района, посетихме и хостела, където нощувахме миналата година, и се прибрахме да спим.

Очаквайте продължението

Автор: Красен Желязков

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате из Тибет:



Booking.com

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай

След Тибет, цял Китай е на ваше разположение 🙂



Booking.com

Из Мароко с велосипед (11): През Тизин Тишка

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнес, продължихме към Азру и Зеида, минахме от Миделт до Ерачидия,продължихме към Мерзуга, останахме на гости на една берберка близо Ерфуд и тръгнахме в посока Бумалн. След Бумалн тръгнахме към Уарзазат, след което – към Айт Бен Хадду. А днес ще катерим прохода Тизин Тишка.

Приятно четене:

През прохода Тизин Тишка

Из Мароко с велосипед

Днес станахме много рано, още около 7. Закусихме набързо и приготвихме по някой сандвич. Не искахме да губим никакво време за да готвим по пътя, не бяхме сигурни колко тежък ще е днешният маршрут. Като цяло

планът беше да се изкачим до прохода n`Tichka (Тизин Тишка)

и да се спуснем до първото село, някъде около 70 км по карта. Уж не е много, но всеки казва, че е трудно.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Решихме да прехвърлим част от багажа ни на Марк, така или иначе щеше да се качва горе с такси. Така че, аз и Максуел му дадохме палатките и спалните чували, Уилям реши, че ще си кара с всичко. На мястото, освободено от палатката в ремаркето, наместих боклука, докато намерим къде да го хвърлим.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Денят започва с леко изкачване и красиви гледки, пречещи ни да влезем в ритъм. Просто на всеки 5 – 10 минути спирахме да снимаме и да погледаме.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Та карам си аз, пъхтя по баирите и усещам някакво странно подръпване отзад. В първият момент изобщо не включих какво става, после се обръщам и…

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

…багажника ми кротко полегнал върху ремаркето… Те ти булка спасов ден…
Почудих се да продължа така, все пак полегнало върху ремаркето изглеждаше стабилно, но пък не исках и то да се счупи заради неправилно разпределена тежест…

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

…така че го поправих по стара руска технология – две плюнки, куп свински опашки и лейкопласт. Да живеят!
Изобщо тръгвате ли на път – носете си свински опашки, могат да вършат много добра работа. Почти като в оня стар лаф, че не носиш ли тел и клещи в багажника, то не си никакъв шофьор.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Имахме си и публика, но то като се замисля – където и да спирах, веднага се появяваше по някой да ме гледа, даже и насред пустинята.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Потегляме отново. Чувствам се малко гузен, защото заради мен загубихме около половин час, но какво да се прави, имало да става…

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Дори не мога да опиша как се почувствахме, когато

видяхме какво ни очаква…

Изкачване от поне 200 м в продължение на по-малко от километър.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Изкачването е нечовешко…

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

…но панорамата, разкриваща се от високото, беше страхотна.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Тук всичко се строи от кал

и не се поддържа изобщо. Имам усещането, че когато една къща се разруши, те просто строят нова, някъде отстрани и продължават по същият начин.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

С Уилям спирахме за снимки, така че Максуел ни дръпна с доста, но малко преди да изкачим стръмнината го настигнахме. Имам чувството, че вградените му, автоматични, скорости не се справяха много добре с баирите.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Веднъж стигнали горе до нас спира джип и шофьора започва да ни ръкопляска. Току що, за 5 минути, е изминал това, за което ни костваше, сигурно, над половин час и човека го оценяваше. Усещането беше много приятно.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Следваше доста стръмно спускане.

В ниското под нас се виждаше спокоен оазис, покрй който минаваме в последствие. Спираме в селското магазинче да купих хляб за в случай, че сандвичите не ни стигнат и аз отново си купувам „милфий“

Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед

Милфий

Този път дори се сетих да го снимам. Обикновено е продава с шоколад, не с това оранжевото, което дори не го знам какво е, но пак беше много вкусно.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Така и така бяхме спряли решихме, че е хубаво място за леко хапване.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Продължихме по пътя и никак не беше лесно

Редуваха се изкачвания и спускания, но на вторите изобщо не се радвахме. Тръгвахме от, грубо, 1 000 м. надморска височина и трябваше да се изкачим на 2 260 м. Редовното беше да изкачим 300 м и спуснем 200, следват 400 метра изкачване, 350 спускане…и така цял ден. Беше тежко, беше влудяващо, но беше забавно. Просто в компания трудните моменти не са чак толкова трудни.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

50 км., след началото на деня, с Максуел решаваме, че ни се пие кафе.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Кафе

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Кафене

Уилям никак не е съгласен. Вече е 3 след обяд, а ни остава още доста път. Въпреки това имаме нужда от кратка почивка, откак сме тръгнали сутринта сме спирали само 2 пъти за по половин час – да ремонтираме багажника и да хапнем. Неприятно е, че за разлика от друг път имаме задължителна крайна точка и не можем да спрем по-рано, най-малкото защото с Максуел сме пратили палатките и спалните чували по Марк, пък и готварските принадлежности са с него. Изяждам и останалият ми сандвич от фъстъчено масло и авокадо. Вкусно!

Тук се усещам, че още мъкна боклука в ремаркето, та най-сетне се отървах от него.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед

15 минути по-късно сме

отново на колелата и напъваме бавно по баира

Тук ни чакаше голяма изненада –

Уилям просто сдаде багажа…

Не го очаквах, просто той беше най-енергичният в групата, смятах, че аз ще съм този, който пръв ще клекне, но не и Уилям, с когото се бъзикахме, че сигурно има вградени ел. двигатели в главините, но се крие, катереше баирите като моторетка…

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Спираме за да може да си вземе дъх. Оказва се, че на 10-ина метра от пътя има чешма със свежа, планинска вода. Идеално – от 3 бутилки по 1,5 литра, са ми останали под половин литър вода.. Предлагам на Уилям да напълня и неговите, но заявява, че няма нужда, бил изпил само половин литър досега. Като чухме това с Максуел започнахме да му се караме. Явно се беше дехидратирал и оттам сегашната му умора, в крайна сметка днес беше топло и хвърлихме доста пот, изкачвайки се все по-високо и по-високо, беше наистина глупаво от негова страна. Накарахме го да хапне малко и да изпие колкото се може повече вода и след около половин час продължихме. Искаше ми се да останем още малко заради Уилям, но просто нямахме време.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед

От тук нататък ни чакаше само стръмно изкачване

Наложи се да спрем за кратко да изкараме якетата, защото с падането на слънцето захладня, а и около нас имаше сняг.

Както си въртяхме педалите чувам вик, обръщам се и замалко да отнеса мандарина в лицето.

Задминава ни един микробус и от него ни подхвърлят по една мандарина на всеки и ни викат окуражително. То, в интерес на истината, днес почти всеки с който се разминем маха и ни вика окуражително, знаят че пътят е тежък и ни се радват.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини – Из Мароко с велосипед

И изведнъж се оказваме на главният път,

до върха остават само около 4 километра,

което е достатъчно за да изгрее отново усмивката на Уилям.

Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед Проход Тизин Тишка, Атласки планини– Из Мароко с велосипед

Чувствах се като бог…

Усещането е просто невероятно. Просто е нещо, което трябва да бъде изпитано, почти невъзможно е да се опише.

Тизь Н'тишка, Мароко

Тук беше и Марк, умрял от скука. Вече 5 часа как се въртял наоколо в очакване да пристигнем. Беше попремръзнал, въпреки че мароканците от околните магазинчета постоянно го черпили с чай. Почерпиха и нас, канейки ни в един от тях. „Влезте…“ вика собственика „…да се стоплите. Чаят е безплатен, пък ако си харесате и купите нещо – добре. Ако не – няма значение“

Естествено, опита се да ни продаде някое бижу, но си е в реда на нещата, но не беше от нахалните типове, даже напротив – много любезен човек.

Много не ни се влизаше да пием чай, защото нощта вече заявяваше присъствието си, а тук не можехме да спим – беше много студено и екипировката ни не бе достатъчно подходяща за този студ. Наоколо все още можеха да се видят преспи сняг, все пак до преди 4 – 5 дни прохода беше затворен заради тежки снеговалежи.

Но въпреки това спряхме, все пак умората си казваше думата, а и чаят наистина ни сгря.

Спускането към Taddart

беше…не знам, просто не мога да го опиша. Вече се стъмваше и трябваше да карам през цялото време край Марк, за да ползвам светлината от неговият фар. Пътя се виеше стръмно надолу и мисля, че загубихме страхотни гледки, заради падащият мрак. Въпреки това през цялото време бях като в еуфория. Факта че бях изкачил прохода просто не ми излизаше от главата.

Стигайки селцето, седнахме в едно ресторантче да хапнем агнешки котлети за 30 дирхама (3 евро) на човек. Страхотно.

За съжаление се оказа, че тук хотел няма, не се виждаше и никакво удобно място за да разпънем палатките, така че се налагаше да продължим.

Уилям вече се чувстваше доста по- добре – не яде нищо, но адреналина от спускането го беше освежил осезаемо.

Продължихме с доста добро темпо, спускахме се почти през цялото време, Уилям почти не ползваше спирачките и ни изпреварваше с много. Това нощно спускане просто караше кръвта във вените му да ври.

По едно време започна да пръска дъжд, а ние почнахме отново да изкачваме. Марк беше изостанал доста и Максуел реши да се върне за него и да питат за хотел в подминатото преди малко селце. С Уилям, обаче, не искахме да се връщаме, а и не вярвахме, че ще има хотел, затова покрих дисагите заради дъжда и продължихме да се изкачваме.

Погледнахме картата и осъзнахме, че

изкачваме друг планински проход, този път доста по-нисък – Ait Imguer (1 470 m).

Чак сега осъзнах колко ниско и бързо се бяхме спуснали от n`Tchka насам…Ако трябваше да изкачваме прохода в обратна посока…не ми се мисли просто.

Добре поне, че изкачването не беше много тежко, защото бяхме гроги, особено Уилям – адреналина вече се беше изцедил от тялото му и се чувстваше като парцал.

За късмет пред нас е появи някакъв крайпътен хостал. Доста усилия и тропане ни струваше, докато се пови един сънен чичка и да ни предложи стая за 100 дирхама на човек. бяхме уморени и не ни се спореше изобщо, затова платихме без пазарлъци. Стаята не беше нищо особено, казанчето на тоалетната не работеше, душ беше счупен, но беше сухо, и си купихме от бара по един хайнекен, та се чувствахме страхотно. Искахме да опитаме местната бира /Casablanca/, но се оказа по- скъпа и от хайнекена, луди хора, искаха 37 дирхама… аз за 30 агнешки котлети ядох бе, пич…

Пратихме смс на другите, да знаят къде сме. Оказа се, че са се приютили в някакво магазинче по пътя и се разбрахме да се съберем отново сутринта.

И така, след 115 км планини, просто умряхме в леглата.

Очаквайте продължението

Автор: Константин Костовски

Снимки: авторът

Нощувки около Тадарт:



Booking.com

Други разкази свързани с Мароко или писани от Константин Костовски – на картата:

Мароко и Константин Костовски

Още изгодни нощувки и цяло Мароко:


Booking.com

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия (2): През Пасо Валес и Моена до Рива дел Гарда

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

;С Веселин продължаваме из Алпите и Доломитите. В първата част направихме прехода от България до Италия, а днес през проходите хоще завъртим около Моена и езерото Дел Гарда.

Приятно четене:

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия

4 приятели, безброй проходи и над 7 000 километра емоции…

част втора

ден трети

Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо

;

Доломити = СУПЕР

Няма по-красиво събуждане от това !

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Да гледаш величието на тези планини, а пред погледът ти да стой нетърпелив любимият мотор който ще те отведе по-късно сред тях.

Малко след мен стават и останалите. Радо има навикът да се излежава, а аз не пропускам да го подканям да става. Когато идва време за закуска откарвам най-мързеливите до масата.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

След това прибираме каквото е останало, и потегляме по пътят нагоре.

Следват същите красиви и непрестанни завои, по които карахме и вчера.

Планината е невероятна !!!

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

За съжаление, денят не започва както си мечтаех, и се налага да спрем, защото не можем да продължим напред.

Ремонт на пътя – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Пътят е затворен за ремонт. Връщаме се обратно и решаваме да заредим, хем да мога да променя и намеря друг път за да продължим. Докато пълним, всички се шегуваме с Вальо, че само на него му зареждат мотора, а ние трябва да се обслужваме сами. В последствие се оказа, че това удоволствие се заплаща с по-висока цена на горивото

Бензиностанция – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Това ще ни е за урок и повече ще внимаваме на коя колонка спираме и кой иска да зареди моторите ни.

С пълни резервоари и готови за предстоящото се понасяме нагоре по склоновете на това райско място. Еуфорията бързо се връща и ме кара да крещя в каската си от щастие. Тогава осъзнавам че всъщност аз не карам мотор, аз летя…

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Опитваме се да караме бързо, като се гоним по завоите. Тъкмо като си повярваме че можем, някоя групичка ни изпреварва и ни показва, че все още само се возим.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

На върха, където са самите проходи, всички ставаме отново като малки деца и не можем да се нарадваме.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Не мога да ви покажа всичките няколко хиляди снимки – а и да го сторя, пак няма да е достатъчно.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Докато пиша за пореден път сам себе си убеждавам, колко

много обичам тази планина

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Както съм споменавал не веднъж, по тези места ще видите

голяма навалица от мотористи и колоездачи

Някои от проходите редовно взимат участие в колоездачните обиколки на Италия и Франция, и е добре да съобразявате плановете си за идване тук с предстоящи спортни събития.

Колоездачи – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Дори и да няма такива, колоездачите по пътя са почти колкото мотористите. Въпреки че сме извън големият сезон, както казва Радо толкова мотори и по мото съборите не е виждал…

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Мотори има всякакви, дори такива по които и аз успявам да се загледам.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Между проходите спирам от време навреме, ако видя нещо интересно край пътя, но след това съжалявам че съм спрял. Като отявлен мрънкач, започвам да се ядосвам, когато започнем да се мотаем много. Уж спираме за снимка, а някои започват да се разсъбличат. Тъкмо си мисля да тръгваме и друг извади нещо за ядене. Така 5 минутка за снимка се превръща в 20 минутна почивка… Когато започна да налагам мнение бивам упрекван. че не позволявам на групата да се наслади на гледката. Жалко, че всички бяхме на едно мнение когато показвах трасето и залагах целите а сега са на различно.

Тук е момента да предупредя всеки, който тръгва на такова мащабно пътуване,

да прецени много внимателно какво очаква да види и с кого иска да кара ! Иначе може да се окаже в ситуацията в която бяхме ние. В момент като този решаваме, че е време за обяд и намирам място край пътя. където да отдъхнем за половин час и да хапнем докато променям трасето, отново.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Въпреки моментите на повишаване на тон, групата е в отлично настроение и всичко е наред ! Нормално е големи момчета да си мерят…моторите.

След обяд зачестяваме спиранията – горещо е и групата се нуждае от почивки. Докато едни търсят сянката и разпускат, други оставят ТДМски следи след себе си.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

;

Новият асфалт и жегата погаждат лоша шега

на някои от моторите – за малко да паднат поради потъване на стъпенката в настилката !?! Поемаме пак на горе в планината където времето е доста по-приятно.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Малките проходи просто пропускаме. На големите спираме за снимки и да поразгледаме. Докато другите почиват, аз събирам камъни 🙂

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Или следя за поставянето на отличителните ни знаци навсякъде.

Проход Валес – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Passo di Valles, 38054 Тонадико, Тренто, Италия

;

;

Освен изящно реставрирани бижута…

Ретро мотори – Проход Валес – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

…тук ще видим и най-новите тенденции в туристическите мотоциклети.

Ретро мотори – Проход Валес – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Слизайки отново в ниското, групата минава през известното курортно градче

Моена

Моена – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Моена

;

Спираме на самия център на града, за да пием по кафе и да прегледам отново трасето.

Моена – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Плановете са да хванем някой по-бърз път и да стигнем до Лаго ди Гарда където да спим тази вечер. След като идва

кафето се чудя дали да го пия или да го гледам 🙂

Ем го поръчах дълго…

Италианско кафе, Моена – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Докато бъбрим на висок глас, от масата до нас ни заговаря какедонката Биба . Оказва се че работи тук и е силно учудена и щастлива, че вижда Българи в този регион – навсякъде сме рядкост брат…

Моена – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

;

Почерпва ни с кафето, а ние и оставаме магнитче от БГ за спомен. Това е иновация, която реших да пробвам тази година а другите много я харесаха. Така домакините ни, при които спим, или интересните хора, които срещаме по пътя си биват изненадвани с този малък жест. Биба ни връща, като ни купува и тя магнити от Моена, но ние я затапваме с помощта на Радо и бутилка вино, която той взима от местен магазин. Така след сериозна обмяна на смях и подаръци, трудно поемаме по оставащият за деня път.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Движим се възможно най-бързо като се опитваме да не нарушаваме установените правила за скорост в Италия.

Слънцето слиза ниско зад планините и открива друга гледна точка на всичко под нас.

Рива дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

След дълго каране спираме в

Рива дел Гарда

и се настаняваме в къмпинг Европа. И днес успяхме да изминем 400 км.

Рива дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Цената на човек е 12 евро. Разпъваме палатките точно до входа и след като отскачаме за бира и храна до Лидъл, решаваме да обърнем внимание и на езерото.

Езеро Лаго дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Почти сигурно е, че това е мястото, където всички ние оставихме част от себе си.

Невероятно място!

Изключително населено, все едно сме Август месец на Слънчака 🙂 Ние също влизаме във водата.

Езеро Лаго дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Габровеца, на когото всичко му до колене, учудено гледа олимпийският ми опит в плуването.

Езеро Лаго дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Водата е приятна, чудна за къпане.

Като се стъмни си взехме по душче и седнахме да вечеряме. После оставихме Вальо да спи а ние решихме да разгледаме крайбрежието и да се потопим в живота на местните.

Езеро Лаго дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Пихме по някоя и друга бира, посетихме местна Pasticceria по поръка на приятел, и докато облизвахме сладко сладоледа, на дълго и широко обсъдихме всички жени в радиус от няколко километра 🙂 Заредени с розови емоции се прибрахме в къмпинга и кой където му е палатката. Навих си часовника за 6 и заспах с мисли за следващият ден.

Очаквайте продължението:

Автор: Веселин Куршумов

Снимки: авторът

Около езерото Гарда има още изгодни места за нощувки:



Booking.com

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи

После и цяла Италия ви очаква:



Booking.com

Из Иран (6): Остров Кешм и пътят до Хоурбаф

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад, преминахме през пустинята Лут и стигнахме до остров Кешм в Ормузкия пролив. Днес ще разгледаме остров Кешм и ще тръгнем в обратна посока.

Приятно четене:

Остров Кешм и пътят до Хоурбаф

част шеста на

Из Иран

Събота.

о. Кешм – Хоурбаф, 687 km

Из Иран – височини, трак

Въобще не можех да се оплача от гледката, която се разкри пред мен още преди да съм се измъкнал от палатката си.

Палатка – о.Кешм, Иран

Това, което ме изненада, беше че океанът се бе отдръпнал със стотина метра. Да, снощи подухваше доста силно, но както вече знаете, бях в такова състояние, че можех да заспя при абсолютно всякакви условия.

Температурата беше 30°C, а часът – едва 6. След като снощи не успях да си набавя диня, днес се събудих с мисълта за такава. Събрах багажа набързо и поех към първата забележителност, която исках да разгледам днес. Това, което ми направи впечатление най-напред, бяха индустриалните комплекси наоколо.

В първото градче,

където попаднах, започнах да се оглеждам за магазин за плодове. Имах невероятния късмет да попадна на такъв с климатик. С продавача се спазарихме да ми продаде половинка, след което той най-безцеремонно я разряза на две парчета с хоризонтален срез. Да, точно така – перпендикулярно на оста ѝ на симетрия! Що за варварщина, кой би направил това!? Направих се, че не съм забелязал, изядох колкото можах, т.е. едва половината на половината и продължих доволен по пътя си 🙂

Вече исках също така и дъжд, който да отмие всичкия прахоляк от мен, но най-вече срама от вчера. Че си позволих отново да бъда подведен по такъв начин от навигацията, че така доверчиво карах толкова целеустремено по непознат път… Това бе звучен шамар в лицето ми, поставил под въпрос цялата ми рутина, отнасяща се до управлението на мотоциклет. Както и да е, всички понякога падаме, по-важното е всеки път да ставаме, да се отърсваме и да продължаваме напред с усмивка.

Първото нещо, което исках да разгледам на острова, бе

Долината на звездите

Бях много близо до целта си, когато срещу мен се появи бял автомобил, чийто водач намали скоростта, когато ме видя, и ми даде знак да спра. Бяха немски туристи с кола под наем. Казаха ми, че тъй като днес е събота, не е имало кой да им даде достъп до долината, така че няма смисъл и аз да продължавам нататък. Благодарих им, направих обратен завой и ги последвах, тъй като се оказахме в една посока.

Следващото нещо, което си бях набелязал, беше солната

пещера Намакдан

По пътя към нея останах силно изненадан от тази табела.

Иранска космическа агенция – о.Кешм, Иран

Затова и се върнах за снимка, въпреки че очаквах проблеми, ако някой ме види с фотоапарат в ръка покрай подобен обект. Малко по-нататък попаднах и на това приличащо на пристанище място:

Пристанище – о.Кешм, из Иран с мотор

Имаше толкова постапокалиптичен вид, че не се сдържах да не нагазя върху мокрия пясък, разчитайки, че няма да затъна. Лодките бяха полегнали на една страна, а наоколо щъкаха безброй малки рачета, които веднага щом ме видеха, правеха две крачки назад и се шмугваха в малките си леговища.

Тук вече петата на степенката, която бях монтирал за това пътуване, изпълни функцията си. Въпреки нея, обаче, моторът беше започнал да затъва докато се върна до него.

Друга идилична картина от острова:

о.Кешм, из Иран с мотор

Колкото повече на запад карах, толкова по-лоша ставаше и настилката.

Някъде тук стигнах и най-южната част на своето пътуване.

По план мислех да продължа по този път, въпреки състоянието му, защото е по-кратък. Много бързо промених решението си обаче. И въпреки че заобиколих по алтернативния маршрут, отново стигнах до участък, който никак не ми харесваше. След снощи вече въобще не бях в настроение за каране извън асфалта.

Малко след това спрях един джип, който се движеше срещу мен, за да питам хората дали това действително е пътят до пещерата. Отговориха утвърдително, което само ме отказа да продължавам.

Обратен завой и към следващото нещо по списъка – една

долина край градчето Мелки

Но не и преди да изляза малко встрани от пътя, за да направя следващия кадър.

В пустинята край Мелки, из Иран с мотор

Хайде обратно…


В пустинята край Мелки, из Иран с мотор

И отново попаднах на стадо камили. Очарователни създания, особено погледнати в тази им светлина – скитащи сами наоколо, търсещи си храна. Мога само да се радвам, че все още има такива, въпреки че костите им се явяват екзотичен и скъп материал.

Близо час по-късно стигнах до мястото, откъдето пътят към долината изглеждаше по този начин.

Пустиня – о.Кешм, из Иран с мотор

За последните 4 часа на острова вече се бях наситил напълно на подобни пейзажи, а както вече казах, въобще не ми се караше по черно днес. На всичкото отгоре вече исках отново да видя зеленина, затова и потеглих обратно към пристанището.

Останалите две неща, които исках да видя на острова, бяха долината Чахкоух и езерото Доулаб. И докато долината леко ми напомняше на Каньона на антилопата в Аризона, то езерото не ме привличаше с нищо конкретно, така че –

право към пристанището

Хубаво е, когато има набелязани повече неща, това дава много по-голяма гъвкавост.

Тъй като вече бях изминал малко над 5 700 km от последната смяна на масло, броени дни преди да потегля от Варна, вече се оглеждах за някакъв сервиз, където да повторя процедурата. Когато видях това място отстрани на пътя, намалих, приближих се и без да гася двигателя опитах със знаци да попитам хората, стоящи отпред, дали можем да свършим работата. Потвърдиха ми, давайки знак да докарвам мотора пред гаража и докато си кажем “Салям”, вече източвах старото масло в срязана туба от такова. Момчето, което явно бе основният работник там, се учуди с усмивка, когато извадих нужните инструменти от багажа си, а когато му показах, че си нося и маслото, усмивката му стана още по-широка. Не че малко преди това не ми беше показал какво може да ми предложи, но както добре знаем, маслата за мотоциклетни двигатели се различават от тези за автомобилни. След като приключих със смяната, попитах колко им дължа. Не пожелаха да ми вземат пари, затова им оставих едно магнитче от България. Единственото, което носех със себе си, тъй като накрая вече наистина нямах място за повече багаж. След като се изредиха за снимки върху мотора им предложих да си направим и една обща снимка за спомен.

Сервиз – о.Кешм, из Иран с мотор

Както вече казах, усещането тук е доста индустриално, с елементи, заимствани едва ли не от wasteland вселената…

о.Кешм, из Иран с мотор

След като

стигнах до пристанището,

се започна отново – снимане на паспорта ми с фотоапарат, снимане на мотора и мен в цял ръст, с видима регистрационна табела и т.н.

След известно количество шеги и закачки, докато стояхме под сянката на един метален покрив с пристанищните работници, дойде време да се натоварвам. По принцип трябваше да съм на един ферибот, в последствие ме пратиха на друг, на който се качиха два автобуса и потегли на момента.

о.Кешм, из Иран с мотор

За протокола, разстоянието до отсрещната страна е по-малко от 3 километра по права линия и преди е имало планове тук да бъде построен мост, но такъв очевидно все още липсва.

Ферибот – о.Кешм, из Иран с мотор

Тъкмо бяхме отплавали, когато единият от моряците реши да се прави на ударен и да ми се кара, гледайки ту мен, ту мотора, викайки:

– Dollar, dollar!

Долар другия път, май френд, аз да не съм вчерашен? Така де, вчерашен съм на острова и именно затова знаех, че номерът му няма да мине. След като и той осъзна това, се изгуби в безвремието като сняг през пролетта.

От друга страна шофьорът на жълтия автобус, както и приятелите му, бяха готини пичове и се заприказвахме, а след това ме поканиха в автобуса на хладно, докато трае плаването.

Ферибот – о.Кешм, из Иран с мотор

Минути по-късно вече слизахме от ферибота и минавахме проверката на документите.

Островът се оказа едно доста индустриално

и далеч не толкова туристическо, колкото си го представях, кътче. Постоянно се разминавах с камиони, вдигащи всичкия прахоляк, който сякаш бе резултат в много по-голяма степен на цялата тази индустриализация, отколкото на нещо друго. Не видях никоя от забележителностите, които си бях набелязал, вероятно затова и не бих ви го препоръчал като дестинация. Аз поне, въпреки пропуснатото, не смятам, че бих се върнал отново тук.

Това бе най-отдалечената точка от маршрута ми.

Оттук насетне започна прибирането ми към дома.

В южната част на Иран полицейските постове са през 40 – 50 километра

На поредния такъв, на който ме спряха,

не ми се размина само с проверка на паспорта

обаче. Помолиха ме да сляза от мотора, да им разкажа откъде идвам, накъде отивам и т.н. В следващия миг по-младото момче влезе в близката постройка, излезе с четвърт диня с набучена в него вилица и със заповеден тон отсече:

– Eat!

Е как да откажеш? Влязохме в постройката, където работеше климатик. Човекът явно е учил английски, но с произношението не се оправяше много, затова общувахме като той ми пишеше думички, а аз отговарях асоциативно. След това ми показа свои снимки от Иран, както и снимки от спец акции по залавяне на наркотрафиканти. След като хапнах динята, решиха вече да ме изпращат.

Полицай – из Иран с мотор

Кадър за спомен и обратно на седлото! Неприятното бе, че от хладната стая излизах отново на жегата отвън.

И не самата жега ме притесняваше толкова, колкото температурната разлика

Знаете какво имам предвид, а как изглеждат климатичните зони в Иран можете да видите на следната карта:

Иран – климатични зони

Следващ полицейски пост.

Махват ми от кабинката да спра. Спирам без гася двигателя.

– Passport? – питам аз.
– No, wait…

Колега на човека ми носи бутилка ледена минерална вода и ми махва да продължавам.

Пустиня – из Иран с мотор

Почти неусетно бях започнал да се превръщам в своеобразна водоноска.

Пустиня – из Иран с мотор

И колкото повече на север отивах, толкова повече приближавах тези дъждовни облаци.

Пустиня – из Иран с мотор

Не ми се обличаше дъждобранът, затова намалих темпото, надявайки се, че сме в една посока и ще карам бавно и по периферията.Дъжд в пустинята – из Иран с мотор

Е, планът ми не сработи, наложи се отново да се екипирам, но какво пък. И без това винаги бих предпочел да не вали, когато съм с дъждобрана, отколкото да вали, когато съм без него.

Когато се стъмни, вече бях преминал през пролетния дъжд.

Спрях пред един магазин край пътя,

за да си взема някакви питки, a там непознат човек ме покани да му гостувам. Отначало идеята ми се стори добра, но след като 3 пъти за 5 минути ми повтори, че е агроинженер и т.н., реших, че ще е по-добре да пропусна. Още повече, че отначало предложи да спя в тях, а след това идеята се видоизмени до тази да спя в двора на негов приятел, който също се появи наоколо.

Както казах, в крайна сметка отклоних поканата и

продължих по пътя си,

вече оглеждайки се за някой черен път, по който да кривна, за да се отдалеча достатъчно от главния път. В следващото населено място няколко деца на по 10 – 12 години, каращи мотори, започнаха да се изравняват с мен и да ми викат нещо. Не намирах това за безопасно, затова ускорих малко темпото, но те отново ме настигнаха. Явно им беше забавно. Малко по-нататък се изгубиха от огледалата ми.

Hourbaf, Fars Province, Иран

По-късно все пак си харесах път, по който да поема в търсене на някое тихо местенце за спане. Карайки по него, стигнах до ограда от бетонни блокчета, през която той най-безцеремонно преминаваше, а наляво от това място пътят продължаваше, но бе блокиран от някакви строителни боклуци. Тъкмо разпънах лагера и седнах да хапна, когато две момчета с мотор се появиха и продължиха по пътя, заобикаляйки боклуците. Помислих си, че не са ме видели, но 15 минути по-късно, връщайки се, спряха при мен да проверят какво правя там. Обясних им с жестове пъкления си план, след което те продължиха натам, накъдето отиваха.

След всички полицейски пунктове и доста високите легнали полицаи, през които понякога минавах диагонално, си дадох сметка, че би било цяло чудо, ако напусна страната с цял картер. Днес също така достигнах най-южната точка, до която съм стигал някога.

Очаквайте продължението

Автор: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

Т.к.booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите, Коста Рика или на Мавриций:)

Малдиви:



Booking.com

Коста Рика:



Booking.com

Мавриций:

Booking.com



Booking.com

Япония – чудо на чудесата (2)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ви представям втората час от пътуването на Биляна до Япония, което започнахме пред време. Приятно четене:

Япония – чудо на чудесата

втора част

В Киото

всеки турист жадува да види

гейша

Предварително бях прочела, че последните години това става все по- невъзможно, тъй като броят им намалява, те все повече се крият от досадните фотоапарати на туристите и вече почти никой посетител на грда не може да се похвали с папарашка снимка на истинска гейша. Примирих се, че това няма да го видя. Но не стана така. Нашата българска екскурзоводка имаше богат опит в лова на гейши и знаеше много тънкости за постигането на този успех. Не е достатъчно да се завъртиш по тесните улички с ресторантчета от едната страна на реката, където традиционно се разхождат вечер туристите. И там е имало случай да се покаже набързо гейша, но ние не видяхме.

Японка, Япония

После минахме от другата страна на реката, в квартал с ниски и широки къщи и тъмни, пусти улици. Там бяха домовете, в които заможни мъже се отбиват вечер, слизайки от луксозните си лимузини с шофьори, за да се отдадат на интелектуални забавления.

Какви точно забавления предлагат гейшите

си остава широко обсъждана тема от чужденците и в частност от нас – българите. Чували сме, че ги подготвят от деца, като ги учат да свирят на типични японски инструменти, да пеят традиционни песни, да водят интелектуални разговори по много теми, включително бизнес и до там. Клиентът се посреща като господар, настанява се в удобства, черпи се със саке и избира как да бъде забавляван в рамките на горе изброеното.

Не включва сексуални услуги

Разбира се според нашите балкански разбирания това е невъзможно. Дори да не се предлага секс, всички коментират уверено, че срещу допълнителна сума, това веднага ще бъде осъществено. Дали? На фона на японската дисциплина, с която се сблъсках, с тяхната принципност и твърдо непрестъпване на установния ред, някой би се усмелил да направи предложение прегазвайки правилата. А дали отсреща тя, от същото общество на буквалисти, би допуснала да приеме такова предложение? Какво удоволствие би било тогава и в какво се състои тази прословута услуга? Ами в същото, в което се състои удоволствието да галиш котки или да преобличаш кукли, без да си взимаш котка за вкъщи, без да отнасяш кукла със себе си. Слушаш качествена музика, водиш приятен разговор и си тръгваш, без да докосваш плът. Колко типично по японски!

Японка с котка, Япония

В онези тъмни улици дълго се взирахме във всеки не често преминаващ автомобил, задължително лимузина, винаги черен, класическа марка и модел.

Гейши все така нямаше

Екскурзоводката използва времето, за да ни обясни, че всъщност популярните момичета с шарени кимона, силно бели лица и ярко червени устни, дълбоко деколте на кимоното на гърба, за да открива най- красивата част на женското тяло, според японската култура,

не са гейши, а маико

Те са по- млади и все още обучаващи се, но вече обслужващи клиенти. Самите гейши не са толкова атрактивни, обличат се по- семпло, те са наставници на маико и вече рядко обслужват клиенти, освен ако той изрично не поискат именно нея.

Японец, Япония

Първоначално малката ни група, наброяваща седем човека, е единствената в мрака. Малко по- късно се появяват още няколко човека, европейци, които се заговарят с една от българките и изразяват съмнението си да видят това явление – маико или гейша, каквото и да е. Хилим се и чакаме.

Храм, Япония

И ето, настъпва моментът, настава раздвижване, от някоя страна в тъмното различаваме шареното кимоно, адския грим и всички други детайли типични за маико, като например споменатото дълбоко деколте на гърба, където тялото е покрито със същоия силен грим.

Тя върви и ние, за да не я изпуснем, хукваме след нея

Всеки иска да снима, най- добре в лице. Заобграждаме я като хищници, някои застават право пред нея и тичат с гръб, защото тя не спира да върви, с ледено лице. Святкат светкавици, чува се удар от изтърван фотоапарат. Появяват се още хора, настава блъсканица, маико се изплъзва и изчезва нанякъде. Коментираме с въодушевление, прелистваме снимките на фотоапаратите, повечето не са се получили. Нищо, заставаме на пост, все още имаме шанс да видим и други.

Японка, Япония

Чакането ни се увенчава с успех,

не след дълго от тъмнината излиза друга маико и отново хукваме, като този път тълпата е вече по- голяма, защото всички присъединили се при преднишния улов са решени да чакат с нас. Жал да ти стане за това гримирано и натруфено момиче, ако за миг погледнеш от страни, как го дебнем като хиени, как сме го чакали като чакали, за да го ‘разкъсаме’ на парчета с насочените си оръжията, под формата на фотоапарат.

Гейша, Япония

Тя върви към близкото кръстовище и за неин лош късмет светофара светва червено и е принудена да спре. Тълпата я заобгражда, телефоните правят видеозаписи, които после ще бъдат отнесени на хиляди километри от тук, като трофей.

В Киото посетихме чаена церемония

В моите представи, още от детството, базирани на нещо случайно видяно по телевизията, върти ми се в главата, че е имало сватба в императорското семейство, е много пищна. Нямам никакви спомени, до колко съм видяла и колко съм си доизмислила, дали не съм смесила с елементи от съвсем други събития, на чужди култури. Резултатът беше, че виждах картини с тучни зелени градини, край тях река, в реката пускаха по течението лотоси, много жени в пищни, красиви кимона, и богато украсени коси. Накрая, разбира се, пиеха чай от елегантен порцелан. Оказа се, че няма нищо подобно.

Традиционно чаената церемония се извършва от мъж

и в много по- късни времена се позволява и на жени. Никакви реки, никакви цветя не плуваха. Заведоха ни в малка, типично японска къща – тясна и висока, защото пестят пространството. Вътре беше обзаведено по познатия аскетичен начин. Има кът с йероглифи на японски и отдолу икебана – много скромна. Всичко според традициите.

Японци, Япония

Цялата церемония се състои в това да се приготви чаят,

като има подробни инструкции за всяко движение, които се спазват с голяма точност. Определено е с коя ръка се хваща бъркалката, с коя се сипва прахчето матча, водата с малкя черпак от чайника под какъв наклон се налива. С каква скорост се движи ръката, докато разбърква и в каква посока. В оригиналния, мъжки вариант, това сеправи с по- остри, насечени движения, а в женския по-меко. В нашия случай церемонията беше представена от мъж. После купичките (нямаше елегантни чаши) се подават в строго определен ред на гостите, първи е главният гост. Той казва винаги една и съща реплика, отпива и предава нататък.

Сервират се сладки – само по един брой на всеки, която е от традиционните японски десерти. Те се правят от червен боб и често се гарнират с кестен. Сладката се изяжда наведнъж и после се пие чай. По някакъв начин ми

напомни нашите сватбарски традиции,

при които кума и бащата на младоженеца, примерно, имат дежурни реплики. Също има обичаи с кой крак да се прекрачи прага, когато се влиза при булката и подобни неща. Оказа се проста и по-скоро селска традиция. Дори по някое време се усъмних, че ни представят оригиналния вариант и когато в замъка на Осака попаднах на едни винтидж атракциони, разиграващи ситуации, единият показваше чаена церемония след битка, аз си го пуснах и видях, че е същото. Убедих се, няма грешка, това е.

Японци, Япония

Тези машинки бяха много интересни – нещо между телевизор и аквариум, а вътре едни такива, като кукли. Натискаш бутон и те разиграват кратка пиеска, после спират и ако пак натиснеш бутона започват отначало. След време гледах няколко чаени церемонии и в интернет, всички бяха идентични.

Продължавам да анализирам и покрай подробностите за чаената церемония и как при нея всяко движение на ръката, всеки наклон на тялото са определени под какъв градус да се случат и с какво темпо си мисля – ако предположим, че традиции съхранени през вековете отразяват в голяма степен културата на съответния народ и от там изходим на какви стриктни правила е свикнал да се подчинява, то моите своеволия, като да ядеш по улиците, да мяташ храна по плочките и о, боже, на закуската да тръгнеш в противоположна посока на останалия човекопоток – наистина са скандални прояви.

Храм, Япония

Япония впечатлява с красива природа

Климата е мек и много дъждовен, което благоприятства развитието на богата флора. Също така тя се опазва. Много е приятно да пътуваш с автомобил извън града, където пред очите ти се нижат зелени гори и поля, изрядно чисти и подредени. Природата е една от визитните картички на страната. Интернет е пълен със снимки на онези отчайващо пламнали в червено кленове през есента в Киото, сакура на пролет в подножието на Фуджи, величествените, гигантски кедри на Никко, бамбуковата гора също край Киото.

Градина, Япония

Моето пътуване беше през есента, но за съжаление твърде ранна, за да видя кленовете, за които мечтая. Срещнах само леко прошарени малко по- на север в китното градче Никко и доста по- червени на високото – на пета станция в

подножието на Фуджи

Там ни свари мъгла, която допълваше приказната атмосфера. Тя също се показа мила и гостоприемна, като японец, и услужливо се отдръпна рязко, за да ни даде поне 15 минути да видим Фуджи, да снимаме и да наблюдаваме как всички коли и мотори спират, за да направят същото. Фуджи винаги е потънал в мъгла и рядко позира за снимка. Пета станция е последната, до която може да се стигне по асфалтов път и от там нагоре продължава изкачване по туристически пътеки. Това място по нещо прилича на бензиностанция или паркинг на крайпътно заведение. Не беше впечатляващо, но цареше някаква празничност и приповдигнато настроение. Продават се много сувенири, картички и аз сякаш не разбирах с какво този ‘паркинг’ трябва да бъде толкова важен. Разбрахме, че от там повечето хора тръгват нагоре, към върха, макар че видяхме пътеки и по- надолу.

Градина, Япония

За японците вулканът е свещено място,

което се почита и според двете им религии – будизъм и шинтоизъм. Смята се, че всеки японец задължително трябва да изкачи този връх веднъж в живота си, ако го изкачи два пъти е проява на лош вкус. Силно съм впечатлена от тази норма и това неписано правило. Отново познатата японска умереност. Угодно е да направиш това и това, но има граница, над която вече се преминава към себеизтъкване, чиято проява не се толерира в японската култура.

По-лесно ми стана да разбирам тяхната народопсихология, когато прочетох макар няколко реда за шинтоизма, който е дълбоко вкоренен в местното население. Така си обясних защо японците на пета станция грееха с превъзбудени лица, защото се готвеха да направят важна стъпка в живота си – да изкачат върха на планината Фуджисан. Празничното настроение започваше още от най- ниското, където всеки пътник бива посрещнат от

Пеещият път към Фуджи

Как ли може да пее един обикновен асфалтов път? Оказа се, че може.

Японци деца, Япония

Всички сме чували звука от стържеща се автомобилна гума, докато пътуваме извън града с монотонна скорост. И как този звук се променя, става по- висок и свистящ или по- басов и ромолящ, в моментите когато колата преминава от един участък на друг. Някъде асфалта е по- едрозърнест и груб, другаде по- тъмен и гладък, според състава си, според времето на експлоатация, което е издържал. На този принцип е изграден път, чийто асфалт е на участъци, направени така, че от търкането на гумите да излизат различни тонове. Всеки участък е толкова дълъг, колкото дълго звучи определен тон от мелодия. Има табела, на която е указано с каква постоянна скорост трябва да се мине пътя, за да може всеки тон да бъде точно толкова дълъг, колкото е в мелодията. Следва стартовата линия и ето, гумите на микробуса се търкат в асфалта и пеят традиционна японска песен, за да посрещнат всеки гост на светилището Фуджи – дом на богове и духове.

Храм, Япония

Никко е малко планинско градче,

през което минава река, а над нея стар, дървен мост в ярко червено – като от рекламна брошура. Популярна японска фраза гласи – „Никога не казвай кико, преди да си видял Никко“. Кико е японската дума за красив. Мога да се съглася с това твърдение, макар да не го видях в най-прелестния сезон, когато почервенеят кленовете. Не беше толкова голяма загуба, защото мястото е по- популярно с наистина гигантските кедри, под които се чувстваш нищожен и подчинен. Може буквално да ти падне шапката, защото се налага да повдигнеш поглед нагоре, главата ти отива толкова назад и почти можех да се катурна, както съм застанала пред ствола на това дебело и безкрайно високо дърво.

Сред тази зелена красота и спокойствие се намира

голям храмов комплекс, в който е погребан шогунът на династия Токугава

Някъде долу, преди входа на комплекса имаше малка градина, която не беше включена в нашата програма, но три жени се отклонихме от групата и влязохме в нея. Винаги ще помня тази непретенциозна прелест, тишина и дълбоко спокойствие, което се откриха пред нас тогава. Замрялата вода в езерцето, която като огледало отразяваше прошарените, вече, кленове. Тесните пътечки, с наредени камъни, които се промушваха, сякаш тайно, сред дървета и храсти. Малкото каменно мостче, което подканя да тръгнеш по него,за да те отведе на някое пазено, магическо място. Без да се наговаряме, спонтанно се разделихме една от друга и всяка сама пое своята посока. Защото има неща, които искаш да преживееш сам и в мълчание. Тъй като всички туристи бързаха към големият и безспорно интересен храм, ние се оказахме единствените посетители в градината.

Подобна приказна градина има и във вече споменатият

храм Рьоан-джи в Киото,

който е много популярен със сухата си, каменна градина, за която разказах, но също така разполага и със зелен разкош като малката градинка в Никко, но в много по- голям мащаб. Насипана с чакъл пътека, която обикаля езерото и тук там се откриват пролуки межд храстите, за да надникнеш и видиш грациозните лотоси, в рамка от надвиснали кленови листенца. Изплетени от бамбук малки огради и мостчета. Градини в този типичен японски стил има във всеки храм, било по- малък или по- голям. Градските паркове са също така красиви и оргнизирани по същата схема на дзен будизма.

Обичайно някъде над езерото, на наколна постройка се намира малка чайна в познатия изчистен и безцветен интериор.

Замъкът Нижо

е заобграден с голям парк с езерца, островчета и по тях бонсаи. Японците толкова обичат зеленината, че в големите си градски агломерации, където трудно се отделят площи за градини, те ги изграждат по терасите и покривите си.

Такава малка дзен градинка посетихме в Токио, върху тераса в кабуки театър. Както си в сградата на висок етаж, излизаш през врата на открито и се озоваваш в истинска кокетна миниатюрна градина, която има всичко нужно в умален размер. Не зная как са измислени принципите на подреждане на тези дзен градини, но наистина ти трябва само миг и после се потапяш в блажено спокойствие. Обърнаха ни внимание да погледнем съседните сгради, наоколо, чиито покриви или тераси се откриваха пред нас от височината, на която бяхме и видяхме, че на всяко възможно място е покрито със зеленина, от подобни градинки – на офис сгради, на обществени сгради, на жилищни. В градски условия на много места са изградени зелени стени – цяла стена, която отгоре до долу е покрита с гъсто разположени истински растения. През последните години такива зелени стени се появиха в луксозни заведения и у нас.

Много пъти споменах липсата на цветове и правилните форми във всичко. Сега искам да разкажа за

градската култура на двете големи агломерации – Токио и Осака,

които включвайки околните сателитни населени места достигат до метрополис с население петдесет милиона жители в Токио и не много по- малко за Осака.

Японка, Япония

Ако във всички други аспекти на местната култура се срещаме с типична умереност, обрани емоции и ехтяща тишина, то на същото това място съществува

едно ърбън явление, което е в пълно противоречие с всичко описано до тук

Знаменит символ на японската младеж, популярно по целия свят, е едно място в центъра на Токио, наречено

Шибуя

Шибуя, Токио, Япония

Едва ли има човек, който да не е виждал кадри от филми, реклами или снимки в интернет на едно гигантско кръстовище, чийто асфалт е изрисуван с безбройни прави, диагонални и във всички посоки пешеходни пътеки, по които всеки ден преминават един милион човека.

Това е и най- голямото пешеходно кръстовище в света

От всякъде е заобградено със сгради на много етажи, всичките от които са магазини. Целите фасади представляват видеостени, които денонощно излъчват реклами с ярка картина и звук. Кънти музика, жужи от човешки говор и смях. По която и уличка да поемеш, целите са обсипани с неонови реклами на модни брандове, заведения за хранене и зали за забавления – популярните пачинко и слот. Греят надписи на известната марка игри и конзоли Сега Хелоу кити дружелюбно гледа от всеки ъгъл.

Шибуя, Япония

Многолюдната тълпа е съставена от

младежи в модерни облекла, които могат да бъдат озадачаващо екстравагантни

Едва ли другаде могат да се видят толкова смели прически, подобно изобилие от аксесоари по само един човек и такива нетрадиционни комбинации между корйки и цветове.

Често се срещат момичета облечени по начин, който веднага напомня за анимационни герои като Мики и Мини маус, Май литъл пони, Пикачу, манга героини и всякакви други еднорози и принцеси. Това е течение, което се обозначава със само една дума –

кауаи. Буквално преведено означава ‘сладко’

Японки, Япония

Стремежът на тези девойки, с коси като дъги, с розови набори и финтифлюшки по дрехите е да бъдат очарователно сладки. Модели облекла, които за нас са запазена територия за момиченца до шест години, там са силно популярни и харесвани от жени в доста по-голяма възраст. Това течение, без да бъде доведено до тази крайност, която може да се срещне в Шибуя, съществува и при много по-зрели жени. Някъде там се зароди

инфантилната мода на телефоните с цветни гумени уши,

висящите от чантите мъниста, сърчица и пухчета, тениските за възрастни с дисни герои. Това е мястото, където японската младеж се отдава на истерично пазаруване, щури, както вече знаем и доста нетрадиционни, забавления, свалки и запознанства. Наскоро нашумя сватбата на японската принцеса Мако с младеж без потекло, с който тя се запознава именно в Шибуя.

Встрани от гореописаните крайности,

японците се обличат много модерно, интересно и разнообразно,

в същото време удобно. Обяснимо е, че търсят удобството, тъй като пътуват страшно много всеки ден, дори всяка сутрин и вечер. Благодарение на гъстата мрежа от скоростни влакове е съвсем естествено хора от градове на, примерно, 100 км от Токио, да прекарват целите си дни именно там, за да работят, учат или ползват други услуги. Така се оказа, че използват времето, докато пътуват, за да се хранят или спят. Често друго време за тези цели така и не остава.

Влак, Япония

Докато се придвижват по улиците неизбежно се взират в телефоните си,

правейки онова познато движение – замахване с пръст. Неуморно изминават километри пеша по шарените улици на този гигантски град, уви без да го забелязват, тъй като така и не вдигат поглед от електронните джаджи в ръцете си.

Освен споменатите до тук места, посетих също град Камакура, който е пълен с интересни храмове, езерото Аши, по дължината на което се возихме с кораб и в далечината гледахме поставените във водата червени порти тории, град Нара, който е пълен с улични животни, които са не друго, а истински сърни и които хранихме от ръцете си, както правят всички местни и туристи. Накрая бяхме в Осака, от чието летище Кансай казахме довиждане на Япония.

Не разказах за сензационните японски тоалетни,

за изкуствените острови, които строят от преработения си боклук, за заведенията за кучета, в каквото по погрешка една от българките се опита да обядва, а самата аз подминах със същата идея малко преди това. За суши баровете, в които си поръчваш на таблет и докато още прелистваш с пръст по него, храната сама пристига до масата по релса, която обикаля цялото заведение. За соба баровете в които си поръчваш на автомат, подобен на кафе машина. За майките, които винаги носят бебетата си в кенгуру и почти никога не бутат количка. Пак за майките, които карат колела и возят на детско столче отзад по- голямото дете, на детско столче отпред по- малкото дете, а в кенгуру пред гърдите ѝ спи бебето и цялото това действие се извършва в многомилионно Токио.

Казах довиждане, но не сбогом на Япония,

защото искрено се надявам поне още веднъж да стъпя в тази интересна страна. Следващия път, когато часовника покаже четири единици, тайно ще си пожелая да отида пак в Япония и нали, ако успея да си го помисля, преди цифрите да се сменят, желанието ми ще се изпълни?! Довиждане, но не сбогом прекрасно мое, причудливо, японско приключение.

Автор: Биляна Крилова

Снимки: авторът

В Токио има и изгодни нощувки:



Booking.com

В Киото – също:



Booking.com

Япония

Нощувки из цяла Япония:



Booking.com

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (3 ден): От Арсамея през планината Немрут до Диарбекир

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с Тони из Източен Анадол в Турция. Започнахме с?преход от София до Йозгат, продължихме към Каменния път при Кемалие и Малатия, а днес ще минем през Арсамея, планината Немрут и ще разгледаме Диарбекир.

Приятно четене:

От Арсамея през планината Немрут до Диарбекир

Трети ден от

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ден 3, 26 Юни 2017 г.?

Километрите за деня бяха 357.

?

Немрут - Диарбекир – маршрут, Източна Турция

?

?

?

Събудих се рано, както обикновено. Слънцето точно се показваше.

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Прекрасна гледка откъм палатката като за добро утро 🙂

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Не се подмотвах дълго, сгънах багажа набързо и се натоварих на мотора. Внимателно минах през пясъка и се изкачих до главния път.

Днес трябваше да се кача до величествения Немрут и да акостирам в Диарбекир,

а е само третият ден. 🙂 Карайки по пътя в едно селце, видях работещ магазин и спрях, за да си взема нещо да хапна. Имаше и течаща чешма до пътя, на която си измих очите и след като закусих пак някакви вафли и сокчета, си измих зъбите. Попътно бях решил да посетя и един интересен мост. В един момент сметнах, че ще е по-забавно да мина по малките селски пътчета.

Около Kozagac

Край Козагач – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Пейзажът е доста интересен, всичко е пожълтяло от жегата, почти няма зеленина, но по тези ширини е така. Слънцето препичаше и беше още от сутринта над 30 градуса, кошмар.

Край Козагач – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Край Козагач – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Пейзажът е доста интересен, всичко е пожълтяло от жегата, почти няма зеленина, но по тези ширини е така. Слънцето препичаше и беше още от сутринта над 30 градуса, кошмар.

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Имаше и лек офроуд

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Но за кратко

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

И някаква крепост край пътя

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Свършиха малките пътчета и се включих в един от основните

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Стигнах до

Cendere Koprusu (Моста над река Джендере)

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Намирах се на новия мост

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Гледката оттам беше добра, той се намираше успоредно на стария мост.

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Строители на моста са XVI-тият легион по време на римския император Setimius SEVERUS (193?–?211 Сл.Хр.) Мостът е построен като величествена арка на две скали в най-тясната точка на реката. С просвет от 34,2 м, мостът е може би вторият по големина тип арка, строен от римляните. Той е с дължина 120 м и ширина 7 м.

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Придвижих се до паркинга от едната страна на моста и се разходих, жегата беше убийствена, а беше още сутрин. Издигнати са 4 колони: за императора S. Severus, за жена му J. Domna и за техните синове –?Caracalla и Geta. Geta е убит от брат си Caracalla и колоната издигната в негова чест е съборена (211?–?217 Сл.Хр.). Caracalla е наредил да бъде изтрито името на Geta от всички камъни, където е било написано.

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

?

?

?

Гледката от самия мост е впечатляваща, имаше и доста къпещи се в реката

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Един турчин на кон препускаше като гламав

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Ето го и новият мост, по който минах

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Реших да сляза и под моста, за да погледна оттам

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Накиснах ботушките във водата, малко да се охладят

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Върнах се обратно до паркинга, където седнах да пийна чайче и да си взема малко въздух

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Съвзех се и се отправих към мотора. Потеглих в неописуемата жега, крепеше ме мисълта, че ще се кача нависоко и там ще е поне малко по-хладно 🙂 Има пряк път, който не е главен, за Немрут откъм моста и хванах по него. В един момент видях табела за някаква забележителност и спрях да погледна.

Арсамея

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Реших да разгледам. Нагоре се виеше една стръмна и тясна пътечка.

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Гледката си я биваше

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ей там долу, някъде в далечината, беше мостът

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Античният град на Arsemia е бил населяван от Arsames –

един от предците на крал Antiochos 1 (62 – 32 Пр.Хр.) през 300 Пр.Хр. и е използван като лятна столица на държавата.

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Стълбище право надолу, не знам докъде води, но не му се виждаше краят

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Жега

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Няколко от загадките на Комагена успял да разреши немския археолог Дорнер,

който в последните години бил ръководител на разкопки в близост до мястото. Археологът се заинтересувал от името, с което местните хора наричали планината – „Ескикале“, което означава „Стария замък”. Но на върха на планината нямало следи от никакъв замък. Тогава Дорнер започнал внимателно изследване на върха и на една от скалите там открил следи от някакъв надпис.
Разчистили скалата и под слоевете мръсотия и прах се показал?

най-големият в света надпис на древногръцки език

– повече от седем метра дълъг и три метра висок. Освен всичко друго, този надпис бил изготвен и по заповед на цар Антиох І. С присъщото си усърдие и пристрастие към детайлите, царят съобщавал в него, че неговия баща – бог Митридат, е избрал този връх за свое светилище и затова всички поданници на Комагена са длъжни да му се покланят. По-надолу се описвало най-подробно как именно те са длъжни да правят това, как да се подбират благовонията, които ще бъдат кадени върху олтара и каква да бъде храната на поклонниците.

В близост до надписа археолозите разкопали четириметров барелеф, отлично съхранен и изпълнен с изключително художествено майсторство. Той изобразявал двама мъже, единият от които без дрехи, а другият облечен пищно, със странна смесица от гръцки и персйски елементи в облеклото и с персийска тиара . Мъжете дружелюбно си подават ръка. Така била изобразена личната среща на цар Антиох с бог Митридат. Дори по външност те много си приличали…

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Тук са барелефите на Apollon – Mithras (Бог на светлината) и Herakles – Artagnes и цар Antiochos, стискащи си ръцете

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Има две пещери на хълма, едната е използвана за съхранение на храна и напитки, другата за религиозни мероприятия, слизайки надолу по стълбите.

Тук са барелефите на Apollon - Mithras (Бог на светлината) и Herakles - Artagnes и цар Antiochos, стискащи си ръцете

?

На върха се намира гробницата на Митридат, баща на крал Антиох и руините на мястото.

?

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

?

?

Много пареше и се отправих надолу към мотора, по пътя двама младежи вървят нагоре и ме заговориха, да ме питат откъде съм, какъв съм, единия беше доста религиозен и облечен в бяла роба, с брада, арабска шапка и след като приключихме само ми каза „Аллах бир, Аллах бир“ после се замислих, че иска да каже, че Аллах е един, явно защото са срещнали християнин и … (всъщност е казал „Господ е един (общ)“. т.е.„не се притеснявай, ние сме близки“? – това е доста учтиво обръщение към християнин от страна на вярващите мюсюлмани, нащо подобно на „комшу“ в разговор с турчин – бел.Ст.)

На слизане към мотора се опитаха да ми продадат вода в началото на обекта, но отказах. Натоварих се и пред мен тръгна едно старо БМВ със софийска регистрация, само дето вътре си бяха баш ходжи, ама истински. 🙂

Потеглих по

един павиран гладък път,

който се оказа, че води чак до върха. Не мога да повярвам, право нагоре стръмен път, направен изцяло от хубаво наредени павета, широк колкото за 3 коли и така към 15 км. Ние тук Витошка я правим с такива павета няколко години, преставям си, ако трябва 15 км да се построят, камо ли на 2 000 м надморска височина 🙂

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Задминах бавареца с ходжите по едно време

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Леко обратни завои с голям наклон

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Пристигам на паркинга пред информационния център

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Дотук с мотор, ами сега ?

?

?

?

?

Пътят към Немрут, Youtube:

?

Ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+, можете да гледате директно оригинала на видеото във FullHD 1080p формат:

?

?

?

?

Наклонът на паркинга беше много голям и трябваше да си подбера правилна позиция на мотора, за да не го търся някъде надолу по стръмното. Софийското БМВ паркира до мен, две софийски МПС-та едно до друго?🙂

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Две софийски МПС-та едно до друго

?

?

Размотах се малко да видя каква е хавата и се оказа, че има бусове срещу 3 лири, които те карат оттук до върха. Беше доста горещо, предстоеше и изкачване по стълби, та оставих всичко на мотора, яке, каска. Само парите, ключовете и документите си извадих. Нямаше как да разнасям и якето с мен, пък и не ми се вярва някой да ги открадне точно тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/nemrutdagi20.jpgАйде в буса и потегляме

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/nemrutdagi22.jpg

Закараха ни до подножието на пирамидата, оттук нагоре е пеша и хич не е малко.
Немрут или Нимрод (на турски: Nemrut Dagi) е планина с височина 2150 метра, разположена в близост до върховете Анкар в Анатолия, на 60 km от Адъяман в Югоизточна Турция. В Немрут цар Антиох I Теос построил своята гробница, заобиколена от статуи, високи 9 метра, изобразяващи както самия него, така и божества, въплътени в глава на орел или лъв. Главите на статуите са били отстранени от телата и разпръснати из местността. По следите, оставени по главите, се предполага, че те са отстранени умишлено по време на иконоборството. В култов надпис Антиох, който управлява между 69 и 36 г. пр.н.е., декларира, че е построил мястото за вековете и идните поколение като благодарност към боговете и своите предшественици.
Гробницата е била открита през 1881 година от немския инженер Карл Сестер. Негово дело са единствените направени до днес археологически разкопки.
През 1987 година планината Немрут е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той е един от най-важните национални паркове в Турция и освен това е най-високо разположеният музей на открито в света.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut3.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut2.jpg

Стигнах някъде тук

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut4.jpg

Гъмжеше навсякъде от такива буболечки, направо ти се удрят в лицето, на рояци. Не знам на такава височина какво правеха. Малко зловещо си беше, но супер величествено и красиво.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut5.jpgИ още камъни нагоре

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut6.jpg

Стигнах до върха, гледката е спираща дъха

http://www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Nemrut_1.jpg

http://www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Nemrut_2.jpg

http://www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Nemrut_5.jpg

Не след дълго се озовах на източната тераса

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut11.jpg

В планината Немрут Даг в Югоизточен Анадол /Турция/ има едно малко известно и наистина загадъчно човешко творение. Това е гробницата на владетеля Антиох I от Комагена. /Комагена в миналото е било царство, разположено на Север от Сирия и Ефрат/. По майчина линия той бил потомък на Александър Македонски, а от страна на баща си произлизал от персите и принадлежал към династията на Ахменидите. Антиох решил да построи величествена могила високо на върха на планината.
Блестящата петдесетметрова мраморна пирамида на гробницата на Антиох на върха на планината Немрут.
Изграждането на светилището започнало през 62г преди н.е. Не се знае колко време е продължил строежът, но резултатът е невероятен. Погребалната могила е 50 м. висока и 150м в диаметър. И досега учените не са успели да разгадаят тайната на голямата пирамида.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut13.jpg

Пред нея били поставени 5 огромни статуи, високи от по 9 метра всяка – 4 на гръцки и персийски богове, петата на самия Антиох. Те са издялани от 5 тонни каменни блокове. В резултат на честите земетресения в местността, или поради насилствена намеса, главите на статуите са разхвърляни по земята. Дори и паднали, те смайват с размерите си – всяка от тях е висока около 2 метра.
Главите са с гръцки черти и прически в персийски стил. Сред тях е и тази от статуята на Антиох. Това показва, че самия Антиох се е смятал за бог. В лице той прилича на Александър Македонски, а тиарата говори за принадлежността му към рода на Ахеменидите.
Историята на Комагена е малко изследвана, но едно е ясно – на тази държава й е провървяло. Търговският кръстопът на древния свят е същевременно и място за среща на култури. Комагена се оказала именно такава точка, където се сблъскали и смесили културите на западния и източния свят – на Гърция, Рим и Персия, Партското царство, Двуречието.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut25.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut26.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut27.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut28.jpg

И моя милост

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut29.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut30.jpg

Археологическата експедиция е работела на върха на планината при наистина много тежки условия – през деня температурата се покачвала до петдесет градуса, нощем падала под нулата, без вода, без никакво петънце от сянка на много километри наоколо. За пет сезона разчистила разрушеното светилище, освободила терасата от парчетата и изправила шест търкалящи се на земята грамадни глави. Четири на богове и две на пазачите на светилището – лъвът и орелът.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut31.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut33.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut37.jpg

Тук са палили огън

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut38.jpg

Така е изглеждало, когато е било действащо

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut40.jpg

След като се полюбувах, реших да обиколя пирамидата

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut41.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut44.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut45.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut46.jpg

Уникални гледки

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut47.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut48.jpg

Озовах се на западната тераса

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut50.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut51.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut52.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut53.jpg

Отново глави

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut56.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut57.jpg

Фигура с типична фригийска шапка върху каменна стела от светилището на Нимрут Даг

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut59.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut60.jpg

Забрадките си правеха селфи 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut61.jpg

Там долу в края на пътя се намира паркингът на бусчетата, които ни качват и после ще ни свалят надолу. Отново съм единственият чуждестранен турист тук. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut66.jpg

Слиза се по различен път от този, по който се качих

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut72.jpg

Слязох долу и бях умрял за вода. Един предвидливо на сянка продаваше половинки. Застанах на сянката и си купих вода. Започнаха да идват и други хора и да се нареждат и чакат буса, който нещо се бавеше. Дойде младежът със софийското БМВ и двамата ходжи с него. Единият си беше истински, ама много. Дълга бяла брада, типичното облекло и шапка, с гумени галоши без чорапи като тези, дето си ходя на село на нивата, явно да му държат чисти краката. Имаше и гега, ама гега да видите, изработена от хубаво дърво с много орнаменти по нея, завита в горния край. Аз бях единственият усмихнат християнин в района и ме гледаше доста лошо на умирачка. 🙂 Аз се заговорих с младежа на английски език. Разказах откъде ида и на къде отивам. Ходжата се правеше, че не разбира, но си знаеше перфектен английски. В един момент ми отправи един доста строг и пронизващ поглед и ме попита „Ар ю крисчън ?“ За миг се вцепених, представяйки си как почва да ме налага с гегата, хаха, но се осъзнах след секунда и отговорих многозначително „Йес“ с широка усмивка. Опитах се да отклоня разговора, продължавайки отново да си говоря с младежа, казах му, че много пъти съм пътувал в Турция и съм впечатлен от отношението на хората към чужденците и как винаги се опитват да ти помогнат, когато имаш и когато нямаш нужда. В този момент ходжата се обърна пак към мен с онзи поглед и ме попита „Хау кен ай хелп ю“? Отново усетих леко напрежение, но не паднах духом, отново с усмивка смотолевих нещо, че всичко е наред. 🙂 Сигурно чакахме около 30 мин бусчето, насъбра се тълпа. По едно време се задава бус отдолу, всички бързахме да се набутаме вътре, аз се качих, след като се запълниха местата. Ходжите се качиха на предните седалки, в един момент правостоящите слязоха, но мен ме оставиха, хората на двойната седалка до мен се сгъстиха и казаха да седна до тях, не е разрешено да се пътува правостоящ, макар, че имахме 2 – 3 км само да минем.

Това е пътят надолуhttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut73.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut74.jpg

Моторът си беше на паркинга пред информационния център. Всичко си беше на него, нищо не липсваше, не се и съмнявах в това. БМВ-то беше спряно до мен, та се настаниха вътре младежът и ходжите, вече доста усмихнати и доволни, пожелаха ми Аллах да е с мен и на добър път и потеглиха. След предишното на Арсемия „Аллах е един“ това направо ми се видя екстра. 🙂 Облякох се набързо и поех надолу към Диарбекир. Пътят слизаше стремглаво надолу и въпреки че беше широк, с хубава настилка от тротоарни павета, беше добре да се внимава.?

Всички снимки от Немрут тук:?http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/

Излязох на главния вече асфалтов път. Бях огладнял и се чудех къде мога да хапна. Диарбекир не беше много далеч, но жегата беше кошмарна. Пейзажът около мен жълт, ама жълт, всичко изгоряло, камъните се пукаха от жега. Карам със 120 км/ч, поглеждам термометъра – показва 40 – 41 градуса, на такава висока температура не бях карал до момента. Якето разкопчано, като ципът само в края леко закопчан, за да не се вее, потя се в каската, все едно съм в банята под душа. Реших да се изправя за момент, уж да ме духне малко челно, та и каската отворих, голяма грешка. Все едно бях застанал срещу сешоар, право в лицето и гърдите ми, викам си: „Я си стой зад слюдата, седнал на мотора е много по-добре“. В далечината ми се видя мост, викам си: „Май миражи започнах да получавам, какъв мост“.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs.jpgНе беше мираж, а уникален впечатляващ мост над язовира

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs2.jpg

Мостът, който свързва турските провинции Adiyaman и Sanliurfa. Строежа му е започнат на 26 януари 2012 г. и струва 80 милиона турски лири. Пуснат е в експлоатация на 21 Май 2015 г. Преди това Ataturk Baraji се е пресичал с ферибот.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs3.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs5.jpg

Спрях преди моста, имаше заведения и реших, че е време да хапна. Мостът е уникален и безплатен. Невероятна конструкция, спестяваща време и пари на обикновения гражданин, движещ се по главния път. В далечината се виждаха двете пристанища, между които се е движел фериботът.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo30.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo31.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo32.jpg

Имаше истинска кюрдска скара, поръчах си пилешки крилца. ММММ, ями, ями

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs6.jpg

За накрая, разбира се, горещ чай, не съм вярвал как помага в тези жеги

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo33.jpg

Оставаха ми около 120 км до Диарбекир реших да се опитам да ги взема наведнъж, спирането с тези черни кожи на тази жега е кошмарно.?
Ето ме и на входа на Диарбекир, новата част

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo.jpg

Първото нещо, което прави впечатление, са новите постройки и това, че са тип затворен комплекс. Разликата от при нас е, че затвореният комплекс е с бетонни стени, високи поне 4 м, завършващи с кльон от навита бодлива тел. Не знам хората как живеят при такива условия. Бях си заложил на GPS-а един от няколкото набелязани хотели, този точно пишеше, че има подземен паркинг и се намираше на входа на стария град, което беше и моята цел. Лесно го намерих и спрях пред хотела. Цената в букинга беше около 50 лв, влязох и попитах има ли единична стая. Време беше да се изкъпя, след толкова време без баня. Имаше стая на цена 35 лв с подземен гараж, включен в цената 🙂 рай. Качиха ме да ми покажат стаята, метнах каската и якето и слязохме да видим с мотора какво се случва. В този град нещата стояха малко по-различно и не беше най-безопасното място на света. Когато слязох долу, баш беят на хотела даваше зор: „Мотор, мотор“ и сочи да го прибираме в гаража, явно и на него му беше притеснено. Едно от момчетата ми отвори гаража и ми посочи да се наместя в едно коридорче, за да не заемам място за кола. Поогледах се, хич не ми се виждаше лесна маневрата. Рампата много стръмна, ама много, прави ляв завой с вираж и точно на него аз трябва да счупя мотора на 90 градуса и да вляза вдясно в коридорчето като прескачам и праг. Преди да се спусна, спрях и започнах да обмислям план за висш пилотаж и как точно да стане, за да не се изтъркалям с мотора по рампата. 🙂 В крайна сметка измислих нещо и реших да се пробвам – по-добре, отколкото да го оставя отвън и сутринта да намеря само рамката, хахаха. Спуснах се, като се бях подпрял стабилно на дръжките. Точно там, където трябваше да завия, спрях и гледах мотора да е в изправена позиция и аз да съм стъпил с десния крак стабилно, тъй като с левия на виража нямах възможност. Оттук трябваше с една маневра право на дясно да потегля и прескоча бордюра, нямах право на грешки. Включих на първа и с една рязка и премерена маневра се метнах в коридорчето, което беше равно. Трябва да се отбележи, че не паднах, но сърцето ми се разтупка. 🙂 С няколко маневри успях да го обърна и насоча в обратната посока. Дотук добре, малко ми беше в шише как ще го изкарвам на следващия ден, нагоре щеше да е още по-тежко. Извадих си багажа, който беше опакован в пликчета, едно от момчетата предложи да ми помогне. Гледах да не се налага да слизам пак до мотора и да взема всичко, което щеше да ми е нужно, а то не беше много. Платих си на рецепцията, колкото струваше и се качих в стаята. Тук беше моментът, в който установих, че имам само един адаптер 220 V към USB и мога само едно устройство да зареждам. За батерията на фотоапарата имах отделно зарядно за щастие, но камерата, телефона и каската се зареждаха с това едно зарядно. Имаше WiFi, та можеше да пиша, което значеше и бързо изсмукване на батерията. Сложих телефона да се дозареди, тъй като в жегата на мотора не искаше да се зарежда, прегряваше, вдигаше над 60 градуса, въпреки, че се обдухва и ми изкарваше съобщение, че изключва зарядното, за да не унищожи батерията.?
Пуснах климатика, чийто конденз течеше вътре в стаята. 🙂 Влязох за едно душче, много освежаващо и приятно след жегите, през които минах. Пооправих си багажа и беше вече към 18 ч. време за разходка. Преместих зарядното на каската, важно е да имам работещ блутут, за да може да слушам какво ми говори GPS-а.Сложих статива, фотоапарата и камерата в раницата, нахлузих бялата шапка идиотка на главата и поех. На рецепцията помолих за карта на стария град и да ме ориентират къде какво може да се види. Драснаха ми с една химикалка района и поех. Първата гледка до хотела, мотор с кош, приличащ на ИЖ.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo2.jpgИ първи гледки към небезисвесната стена на Диарбекир

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/dagkapi.jpg

Град Диарбекир (Diyarbakir), който е често срещан и като Диярбакър, е разположен на река Тигър, в югоизточната част на Турция.
Диарбекир е град с около 5000 годишна история. Предполага се, че е основан от хурийците, до 1515 г., когато е превзет от Селим Първи, са се редували с асирийци, урартци, римляни, македонци, сасаниди и др. Името му идва от Diyar-i Bekr (Градът на Бекр), което е свързвано с арабското племе Бекр, което се преселва в страната.
Старият център на града има типичен римски облик, състоящ се от две главни улици, които свързват четирите порти и са ориентирани спрямо четирите посоки на света. Улиците са направени от павета, изградени от вулканични камъни, а над тях са се разпрострели много стари къщи, обществени сгради, църкви и джамии.
Първото нещо, което ще забележите, е крепостната стена, с която е опасан градът. Нейните черно-базалтови стени са изградени по време на Византийската империя. Запазени са 16 крепости, а самата крепостна стена достига височина от около 12 м. и дължина от 5 км.
Като втората по големина в света, Диарбекирската крепостна стена може да се похвали с 82 кули и запазени 4 основни порти. Те са украсени с много надписи и със селджукски релефи на животни и хора. Тъй като голяма част от нея е запазена, стената е най-посещаваната от туристите атракции, които използват удобното място, за да разгледат града от високо и да си направят впечатляващи панорамни снимки. От нея се разкрива невероятна гледка към стария град.
Тръгнах по една от главните улици, типично ориенталска гледка.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo3.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo4.jpg

Бях си сложил бяла шапка идиотка, никой не ходеше тук с такава и хората ме заглеждаха, явно си личеше, че не съм местен. 🙂 Веднага я свалих и прибрах в раницата. Аз съм си с тен и приличах на местните 🙂 та беше по безопасно да не се отличавам много. Други чужди туристи освен мен нямаше, само аз бях. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo5.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo6.jpg

Бях взел някаква карта от хотела и се опитвах да се ориентирам на къде са стените, но реално си ходих право напред, исках да стигна до другия край на стария град.
Улични музиканти

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo7.jpgВходът на

Hasan Pasa Hanı,

Dabanoğlu Mahallesi, Marangoz Sk. No:5, 21300 Sur/Diyarbakır, Турция

видя ми се интересно и влязох

?

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani.jpg

Много приятно местенце, нещо като вътрешен двор с масички и кафенета. Имаше и по етажите още масички и кафенета. Покривът на двора, беше покрит с бяло платно, за да не пече вътре жаркото слънце.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani2.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani3.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani4.jpg

След като го разгледах и наснимах, продължих по улиците.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo8.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo9.jpg

Полицаите са често срещани по разни ъгли в града, като стоят зад бронирани прегради

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo10.jpg

Приближих се до края на стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo11.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo12.jpg

Тук имаше нещо като порта в стената, която беше добре охранявана

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo13.jpg

Видях едни стълби, които по принцип са затворени с преграда, която беше леко помръдната и реших да се покатеря, преди да са ме усетили. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo14.jpg

Гледката от върха на кулата беше впечатляваща

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo15.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo16.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo17.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo19.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo22.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo23.jpg

Обезопасяване никъде няма, не е много разрешено качването на стената и е на собствена отговорност, та трябва да се внимава, при падане няма да има оцелели. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo26.jpg

Ongozlu Kopru

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/ongzlkpr.jpg

Блокове на хълма в далечината

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo27.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo28.jpg

Отвъд стената имаше и приятно паркче

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo33.jpg

Слязох от тази кула и реших да се разходя малко отвъд. 🙂 Точно на портата засякох този странен мотор с кош, и пътниците му още по-странни. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo34.jpg

Ето го и паркът отвъд стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo35.jpg

Кварталите бяха тип гето, като от филмите – доста потресаващо, ако не си свикнал с гледката. На едно място празнуваха нещо, сватба ли, какво е – и аз не знам.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo37.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo38.jpg

Една от кулите на стената с турското знаме

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo39.jpg

Къщи с плосък покрив

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo40.jpg

Кафенета по улицата с много готина гледка

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo41.jpg

В един момент чух бибитки и гледам масово висящи от автомобилите хора, отиваха на мач, не на война 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo43.jpg

Една преправена моторетка

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo44.jpg

Тръгнах да се разхождам под стената, за да я разгледам от външната страна по-добре. По едно време чувам шумолене до мен и какво да видя, две змии се чифтосват. В първия момент леко се стреснах, тъй като бяха доста близко до мен, но бяха заети в любовната си игра и не ми обърнаха много внимание. Бяха от непознат за мен вид, та внимавах, не знаех дали не са отровни.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo50.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo49.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo48.jpg

Това е нещо, което не се вижда всеки ден. На мен самия да го видя в естествената им среда ми се случва за пръв път, уникално е. Притискаха много силно тела една до друга, по някое време така се стягаха, че си мислих, ще се скъсат. 🙂 Заснех ги и продължих нататък, явно трябва да се внимава къде стъпваш. Разминах се с едни хора и ги предупредих да внимават, тъй като има змии на пътеката. 🙂 Тук в тази част на стената беше сравнително безлюдно, освен двама екстремни младежи които си правеха снимки.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo53.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo54.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo55.jpg

Кафе в нищото, без посетители 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo56.jpg

Върнах се обратно там, откъдето се бях качил на стената, вече бяха сложили полицейски заграждения на стълбите, за да не се качваш горе, явно да не почне някой да стреля по полицаите. Поогледах се оттук-оттам, имаше в близост един брониран камион с гребло отпред и струйници за вода на покрива, от тези, с които разпръсват тълпата. Реших да се шмугна бързо и точно на стълбите, без да ме усетят и за нула време се озовах пак на върха на стената. Този път тръгнах да вървя по нея в посока една от другите порти. В един момент стана закрита стена с тунелче.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo59.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo60.jpg

Изоставена кула

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo61.jpg

Продължих по откритата и част

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo62.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo64.jpg

Стръмни стъпала, по които се качваше влюбена двойка. Да, на такива места има място и за любов, освен за война

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo65.jpg

Леко загрубя пътечката по стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo67.jpg

Залезът над Диарбекир

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo69.jpg

И една панорама от стената към стария град

http://www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Diyarbakir.jpg

Продължих по стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo71.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo79.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo80.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo82.jpg

Отново полуразрушена кула

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo84.jpg

Явно и днес се използва за отбрана, имаше оставени чували с пясък, на един от отворите. Предполагам, че там се позиционира стрелец, когато е нужно.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo85.jpg

Квартал отвъд стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo88.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo89.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo90.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo91.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo97.jpg

И в контраст точно от другата страна на стената имаше зелено паркче

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo92.jpg

Продължих

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo93.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo95.jpg

Трябваше ей там да стигна

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo94.jpg

Слязох малко преди Urfa Gate

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/urfagate.jpg

Urfa Gate

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/urfagate2.jpg

Бях огладнял и трябваше да си търся място за вечеря. Хванах по друга главна улица от Urfa Gate. Доколкото се ориентирах, това е перпендикулярна улица на другата главна, по която минах преди това. Там някъде видях, че има какво да се яде. Малките улички не ми се сториха хич безопасни, затова предпочетох да се движа по главните. Стъмваше се и градът не изглеждаше никак приятелски настроен, макар привидно да цареше спокойствие. Намерих една тротоарна скара и седнах да хапна.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo98.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo99.jpg

Донесоха ми уникално вкусни шишчета с агнешки дроб за никакви пари

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo100.jpg

След като похапнах добре, се отправих на вечерна разходка из стария Диарбекир

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo101.jpg

Улични музиканти, много забавно 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo102.jpg

И продължавам по улиците, като се придържам към главните за по-сигурно 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo103.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo105.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo106.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo107.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo108.jpg

Така изглеждат малките улички, по които не минах 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo110.jpg

На някои места из града точно като уличката по-горе просто още на входа има поставена бетонна преграда и тази улица бива запечатана и повече не съществува. 🙂 слязох отвъд стената да пощракам малко нощни снимки

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo111.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo112.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo113.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo116.jpg

После поех обратно към заведението, което бях видял преди това, попътно и един площад

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo117.jpg

А ето го и през нощта, вече с отворен покрив и Hasan Pasa Hani

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo118.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo119.jpg

С това приключи и разходката ми този ден, беше станало късно и исках да поспя поне малко. 🙂 Прибрах се в хотела, превключих на зарядното телефона и метнах изтощената батерия на фотоапарата в отделното зарядно. Лека ви нощ. 🙂

Към Ден 4

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Можете да пренощувате изгодно в района на планинате Немрут:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция

Още изгодни нощувки, из цяла Турция:



Booking.com

Разделеният Кипър (2): Фамагуста (Северен Кипър)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Завършваме пътуването до Фамгуста в Северен Кипър. Започнахме с обсадата на Фамагуста, а днес ще разгледаме останките – приятно четене:

Разделеният Кипър

част втора

Фамагуста

Северен Кипър

Събувам се и влизам в джамията на Лала Мустафа Паша

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Строителството на катедралата започнало през 1 300 г с финансирането с 70 000 златни бизанта от епископ Гийом де Айбелини, роднина на краля.

Външният вид с фините орнаменти е запазен от 1 326, но без счупените статуи, които са премахнати според ислямския канон.

Тук кралете на Кипър се короновали с короната на Йерусалим.

За това имали само правно, но не и фактическо обоснование и уви само надежди за реванш!

От тук папският легат Питер Томас повел кръстния поход срещу епидемията от чума в града и чудо, нейното разпространение спряло. Амин!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Тук крал Джеймс II се венчал за знатната венецианка Катерина Коронаро, която след като овдовяла след година предала управлението на Кипърското кралство на Венецианската република. Нейните наследници не останали с празни ръце, като придобили командорията Колоси.

Веднага венецианците обявили Фамагуста за столица на острова и започнали да укрепват града.

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

В архитектурен план

катедралата св.Никола е еднаква като две капки вода с катедралата в Реймс,

където са коронясвани френските крале. Френските крале пък се заклевали над българско евангелие! Факт!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Разбира се олтарът в дъното липсва. Една дърта французойка ми прави забележка докато пристъпям зад опънатта лента да уважавам религията, за да направя тази снимка! Противно ми от такива европейски толерасти, които предадоха християнска Европа и превърнаха катедралите в джамии, дискотеки и ресторанти! (?? – бел.Ст.)

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Витражът е оцелял след стрелбата с гюлета на обсаждащата турска армия или е грижливо реставриран от набора Ергоган, като наша Желязна черква в Истанбул! След като стана президент Ердоган първо посети турската република Северен Кипър.След това го някои го чакат в Северна Македония и още в Северна Румелия!?

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Коранът е подарък от моя набор 😉 президента на Турция – Ердоган

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Новият мирхаб е построен в южната стената на катедралата

?

Mahmut Celaleddin Sk, Gazimağusa

?

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Ибрикът в калигафско османско изпълнение, подсеща правоверния да се измие преди намаза

Паметник на поета Намик Кемал – Фамагуста, Северен Кипър

Паметник на поета Намик Кемал

До медресето, което днес е ресторант има паметник на поета заточеник Намик Кемал. Ние седнахме вляво огладнели и си поръчахме голяма Ефес (10 TRY) и порция от 20 кюфтенца според снимката (35 TRY). Но след като ни поднесоха само 10 кюфтенца станахме обидени от тяхния гяволък.

Гробницата (тюрбе) на Мустафа Зютю ефенди – Фамагуста, Северен Кипър

Гробницата (тюрбе) на Мустафа Зютю ефенди

Тюрбето (гробницата) е на македоският албанец от Тетово – Мустафа Зютю ефенди. Въобще Магуса се оказало отлично „курортно“ място за личности изпаднали в немилост пред султана.

Смокиня – Фамагуста, Северен Кипър

Старата смокиня има спомени от времето, когато е започнал строежа на катедралата! Остава да излъжа иманярите, че епископът е заровил гърне жълтици в корените на смокинята за бъдещето възстановяване на катедралата. Сакън, недейте вервайте – фейк ;)!

Смокиня – Фамагуста, Северен Кипър

Под дебелата сянка на смокинята е голям кеф!

Чаршията – Фамагуста, Северен Кипър

Тази уличка от чаршията води към морската врата и пристанището.

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската порта и пристанището днес.

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската врата на Фамагуста някога

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската порта и крепостта отвътре

Вдясно на сянка в ъгъла до стената дреме лъвът на Сан Марко.

Лъвове юнаци! – Фамагуста, Северен Кипър

Две български юначета са яхнали и тормозят венецианския лъв

Дали лъвът ще им каже,

къде са скрити короната и скиптъра на Кипърското кралство?

Предполага се, че те трябвало да бъдат изнесени с кораб до Венеция по време на обсадата. Но във Венеция съкровищата не са пристигнали, няма и записи в архива. Те сякаш се изпарили. След като е издигнат белия флаг над Фамагуста, малко преди да се предаде комендатът Маркантонио Бригадино издава заповед да убият 300 турски пленици.Защо се наложило това? Вероятно плениците са могли да бъдат използвани да закопят тайно съкровищата на кипърските крале. Тази строго секретна работа Маркантонио не можел да се довери на съгражданите си да бъде извършена и запазена в тайна. Затова той вероятно е използвал пленниците, които след като свършили работата били убити и отнесли тайната в гроба си.

Въпреки изтънчените мъчения на които е подложен коменданта, той не проронил нито дума за съкровището. Ядосаният Лала Паша му отрязва ушите, защото не му отговаря и защото не се предал по-рано, а не по необходимост, когато са свършили водата, храната и мунициите. Турците убиват всички офицери, които се канят да предадат официално ключовете на града. После нападат хората, които вече са се качили на корабите и им режат главите и изнасилват жените или ги приковават като роби за скамейките на галерите. Разкарват Маркантонио с кобилица и два коша с пръст по крепостните стени, ритат го, спъват и накрая го връзват на една корабна рея, като му се подиграват дали бог ще го види и изпрати християнския флот да го спаси!

Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Комендантът бил вързан и живо одран от един специалист.

Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

След това бил обезглавен. Кожата му била напълнена със слама и неговото чучело отнесено на султана като армаган (подарък). По късно венецианците успели да измъкнат останките и ги погребали с почести в семейната гробница във Венеция. Амин!

Църква на св. Георги (Латински) – Фамагуста, Северен Кипър

Останките от католическата църква на св. Георги (Латински)

Църква на св. Георги (Латински) – Фамагуста, Северен Кипър

Северният готически вход на св. Георги Латински

Паметник на Шекспир – Фамагуста, Северен Кипър

Паметник на Шекспир

Паметникът е на великия Шекспир, който никога не стъпвал в Фамагуста. Той е написал драмата „Отело“, чието действие се развива тук в „кипърското пристанище“. Възползвах се от пръскалките да се разхладя от изкуствения им дъжд по пладне.

Отело и Дездемона – Фамагуста, Северен Кипър

О, Дездемона млъкни! Приема се, че прототип на Отело е Христофоро Моро, роднина на венецианския дож, който е бил изпратен като лейтенант в Кипър през 1508. Съпругата на Моро е починала по време на пътешествието към дома след приключване срока на службата на Христофоро Моро на острова.

Крепостта на Фамагуста, Северен Кипър

Бастионът Отело. Над вратата е издялан гербът на Светлейшата Република Венеция, крилатият лъв на Сан Марко. Под лъва е издълбано името на Николо Фоскарини, който е контролирал работите по въстановяване на градските стени, дълги 4 км.

Крепостта на Фамагуста, Северен Кипър

Днес укрепването на стените на Фамагуста продължава с използването на модерна техника като черипикер и с парите на ЕС.

Монумент на победата – Фамагуста, Северен Кипър

До монумента на победата гордо плющат байраците на Турция и на Турската република Северен Кипър.

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

След превземането на Фамагуста османците обявили католическата религия извън закона и превърнали катедралата в джамия.

Църква на св. Георги (Гръцки) – Фамагуста, Северен Кипър

Руините на православната църква св. Георги (гръцки).Турците се отнасяли толерантно към православната рая, но не въстановили нито една разрушена църква в крепоста. Православните гърци трябвало да живеят извън града в квартал Вароша, където има запазена църква до днес

Църква на св. Георги (Гръцки) – Фамагуста, Северен Кипър

Православната църква Св. Георги (гръцки) в крепостта

Макар по стените на крепоста да се разхождат само туристи ако погледнем внимателно ще забележим,че

днес крепостта на Фамагуста е все още обсадена от войници на Турция, ООН и Великобритания

Близо до Арсенала или кулата на Джамбулат има морски фар. Тук плажът е преграден с бодлива тел – Фамагуста, Северен Кипър

Близо до Арсенала или кулата на Джамбулат има морски фар

Тук плажът е преграден с бодлива тел.

Тук плажът е преграден с бодлива тел – Фамагуста, Северен Кипър

Зад теленната ограда започва

квартал Вароша (Мараш)

Това е останало от града призрак Фамагуста окупиран и безлюден след десанта на турската армия през август 1974.

Този квартал граничи със зелената буферна зона над която се вее флагът на ООН.

До него се вижда и флагът на Великобритания!? След Берлинския конгрес 1878 Великобритания започва преговори за военен съюз с Турция срещу Русия. Кипър има идеално стратегическо разположение в източното Средиземноморие и става „непотопяем броненосец“на британския флот. (Подобно на Крим в Черно море за Русия) През юни 1878 е подписан договора за английската военна база. На 12 юли Кипър минава под управление на британската кралска администрация.

Венециански флаг – Фамагуста, Северен Кипър

От тогава до днес са останали двете задморски британски територии Акротири край Лимасол и Декелия край Фамагуста. Те имат дори собствен флаг и полиция, но не плащат наем, защото не знаят как да го разпределят между кипърските гърци и турци

Британска база – Фамагуста, Северен Кипър

Ако вземем автобус №425 от Ларнака на последната спирка ще се бъдем пред чек-пойнта на британската база Декелия. От тук е най прекия път от Ларнака до Фамагуста. Базата е на 120км от Сирия.

Боже, пази Венеция, Кипър и България!

Писа грешния Цветан фон Плевен, Цветница, 2018

Литература:

  1. Top of Form,, ЦандиCandi. Йоргос Аргирис, Путеводитель по легендам и преданиям Кипра, Никозия 2014.
  2. Марк Антонио Брагадин, Триста дней Фамагусти, „Cyprus Explorer“
  3. Alvise Zorsi, „La repubblica del leone“, Rusconi, 1988.
  4. Цветан Димитров, Замъкът Колоси – Командория на рицарите хоспиталиери, (а не свърталище според Овчаров:) Пътуване до

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Изгодни нощувки във и около Фамагуста:



Booking.com

Други разкази свързани с Северен Кипър – на картата:

Северен Кипър

Ето и местата за преспиване из цял Кипър:



Booking.com

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (1): Резюме (начало)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Тръгваме за Америка! Отново заедно с Валентин. Този път, обаче, той не е сам, а със сина си Александър. И не е със своя Форд, който остана в Перник. Пътешествието е с Тойота-ван под наем и започва от Сан Франциско за да завърши в Ню Йорк. Заедно ще изминем над 11 хил. км. и ще разгледаме петдесет града, природни и туристически забележителности в южната половина на САЩ.

А сега: приятно четене!

С Тойота през Съединените американски щати, 2018

първа част

Резюме (начало)

Пътешествието ми през 2018 година отново беше с автомобил, но по-различно от предишните.

  • Първо: Този път не бях сам, а заедно със сина ми Александър.
Авторът и синът му Александър в Ню Йорк

Авторът и синът му Александър в Ню Йорк

  • Второ: Оставих личния автомобил в България и с ван Тойота под наем (Rent-a-car) прекосихме Съединените американски щати. Тръгнахме от Сан Франциско на Тихия океан и завършихме пътуването в Ню Йорк на Атлантическия океан.
Валентин с наетия автомобил Тойота в Центъра за подготовка на астронавти и за управление на космическите полети в град Хюстън

Валентин с наетия автомобил Тойота в Центъра за подготовка на астронавти и за управление на космическите полети в град Хюстън

За двадесет и пет денонощия изминахме

11 350 км. през южната половина на САЩ

Обикаляхме на зиг-заг страната като разгледахме петдесет града, природни и туристически забележителности. На следващата снимка е картата, върху която с черен контур и стрелки за посоките е очертан маршрута, изминат с автомобила през Съединените американски щати.

С черен контур е очертан маршрута, изминат от автора и сина му с автомобил през САЩ _ 2018 г.

С черен контур е очертан маршрута, изминат от автора и сина му с автомобил през САЩ _ 2018 г.

Лично за мен пътуването през 2018 г. е

завършек на сухоземното прекосяване на Северното полукълбо с автомобил

Имам предвид това, че през 2014 г. стигнах на Изток до края на Азия (тогава изминах 30 хиляди километра от Беларус, през Монголия, до Японско море и обратно през Сибир до Санкт Петербург). Неколкократно съм достигал Атлантическия океан, като последния път беше през миналата година с пътуването ми до Западна Африка. Допълнително съм обиколил териториите между Арабско море на юг (Иран през 2012 г.) и Баренцово море на Север (Норд Кап през 2006-та плюс Северна Русия и Норвегия през 2016-та), както и Средна Азия през 2015-та. И сега, след Европа, след значителна част от Азия и след Северозападна Африка, вече съм прекосил с автомобил и Северна Америка между двата океана.

Какво са САЩ?

Всеки има някаква представа за тази държава преди да я посети. Съединените щати са водеща световна сила в областта на науката, технологиите и икономиката. Те имат най-силната армия в света, което им позволява да доминират над по-голямата част от нашата планета. За туристите САЩ са държавата с много природни забележителности като Ниагарския водопад и Гранд Каньон, космополитни градове като Ню Йорк и Лос Анжелис, Статуята на свободата и Белия дом. В сферата на развлекателната индустрия можем да започнем с Холивудските филми и да завършим с музиката (блус, джаз, кънтри, рок енд рол). В областта на храненето всеки се сеща за бургерите на Макдоладс и Кока-кола. Негрите-роби и индианците от романите и филмите. Каубоите, златотърсачите, панталоните тип джинси и револверите Колт от 19-ти век. Страната на свободата и неограничените възможности. И какво ли още не …

Какви са нашите впечатления от Съединените американски щати, като автомобилни туристи?

?

Природните забележителности

се оказаха много повече от очакваното. Още през втората половина на 19-ти век Съединените щати започват създаването на национални паркове и днес те са почти шестдесет на брой.

Валентин Дрехарски в Монюмънт Вели (Monument Valley)

Валентин Дрехарски в Монюмънт Вели (Monument Valley)

Сред природните забележителности, които ни впечатлиха най-много, можем да посочим следните.

Завоят на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band)

е гледка, която спира дъха.

Панорамен поглед към Завоя на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band)

Панорамен поглед към Завоя на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band)

Glenwood Canyon Hiking Biking Trail, Glenwood Springs, CO 81601, Съединени щати

Невероятно природно образувание е

Каньонът на антилопата (Antelope Canyon),

представляващ дълбока просека сред ерозирала розова скала. Именно ерозията е създала изключителни извивки и фигури, каквито е трудно да си представи човек.

Туристическата обиколка на Каньона на антилопата (Antelope Canyon) беше вълнуващо преживяване

Туристическата обиколка на Каньона на антилопата (Antelope Canyon) беше вълнуващо преживяване

На следващо място може да се посочи

Национален парк Арките (Arches National Park)

На голяма територия са разположени множество на брой арки, създадени от природата в продължение на милиони години ерозия на скалите.

Авторът пред една от арките в националния парк със същото име (Arches National Park)

Авторът пред една от арките в националния парк със същото име (Arches National Park)

И разбира се впечатляващият

Гранд Каньон (Grand Canyon)

Дълъг над 400 км той е най-голямото и забележително природно образувание в Съединените щати. Десетки са местата, от които се откриват величествени гледки към каньона и неговите разклонения.

Александър и Валентин на фона на Гранд Каньон (Grand Canyon)

Територията на Съединените щати

е 9,8 млн. км², което е близко като площ до Канада и Китай.

Природата на тази държава е изключително разнообразна

Започнахме разглеждането от Запад, където преобладават планини. Те са част от планинската верига на Кордилерите, пресичащи целия Американски континент. До Тихия океан са Крайбрежните планини и Сиера Невада. Оказа се, че пустинните местности в щатите Аризона и Невада много наподобяват като гледки Сахара в Африка и Гоби в Монголия. Гледайки огромните площи от голи хълмове и скали, неплодородните земи и почти безлюдните райони на Средния Запад имах почти същото усещане като в Централна Азия. На Изток следват огромните по площ Скалисти планини, които преминават в хълмистите Големи равнини. Към река Мисисипи терена става вече равнинен. Почвите тук са плодородни и на тях се отглеждат разнообразни земеделски култури. На Изток е планинската верига на Апалачите, след която са равнинните терени на Атлантическото крайбрежие. Най-южната част от щата Флорида се характеризира с големи блатисти райони, където се возихме на плоскодънна аеролодка и гледахме крокодили. Освен споменатата по-горе Мисисипи, други големи реки пресичащи САЩ са Колорадо, Мисури, Савана, Колумбия. Доста на брой са езерата като най-големите пет се намират в Североизточната част, край границата с Канада. Именно с тази държава граничат Щатите на север. Мексико е южния им съсед, а разстоянието до Русия през Беринговия проток е само 86 километра. Най-високият връх е в Аляска и се издига почти на 6 200 метра над морското равнище. Най-ниската точка се намира в Долината на Смъртта на 85,5 метра под морското равнище.

Най-вълнуваща за нас беше обиколката на

Долината на смъртта (Death Valley)

Там разгледахме няколко природни образувания без каквато и да било растителност (причудливи скали, каменни мостове, игрището за голф на дявола) преди да достигнем най-ниската точка в Северна Америка, намираща се на 85,5 метра под Морското равнище. Трудно се издържаше потискащата горещина, достигаща 50 градуса по Целзий и липсата на вятър, който да ни разхлажда.

Най-ниската точка в Северна Америка е покритото със сол дъно на Долината на смъртта (Death Valley)

Най-ниската точка в Северна Америка е покритото със сол дъно на Долината на смъртта (Death Valley)

От градовете, които посетихме, със свой „собствен дух“ се открояват два –

Лас Вегас и Ню Орлиънс

Атмосферата в тях е неповторима, различаваща се от което и да било друго населено място в Щатите.

Лас Вегас е „световната столица“ на хазарта.

И на забавленията. И на разврата. Това е един особено атрактивен свят, създаден сред пустинята Невада. Огромни хотели за по няколко хиляди посетители. Просторни игрални зали за залагания, игрални автомати, рулетки и всевъзможни игри на късмета. Луксозни магазини продаващи стоките на най-известни марки производители. Кафета, ресторанти и барове. Плувни басейни и атракциони за забавления. Малки параклиси, в които може да се сключи граждански брак. И всичко това се предлага във всеки един от големите хотели. В допълнение минаващи по улиците камиони-фургони със снимки на проститутки и телефони, на които може да се поръча доставка на момиче в хотелската стая.

Казината тук са десетки и всяко от тях разполага със стотици, дори хиляди места за хазартни игри. В добавка музика, светлини и танцуващи полуголи момичета по масите.

Лас Вегас е нещо, което не може да се опише. То трябва да се преживее.

Просторна зала с игрални автомати в Лас Вегас

Просторна зала с игрални автомати в Лас Вегас

Някои от най-известните хотели са оформени тематично. В хотел Цезарс пелъс са направени улици, фонтани и площади, пресъздаващи атмосферата на античен Рим. Може бе най-впечатляващ е хотел Венецианецът, който отвън имитира площад Сан Марко. Интериорът пък представлява стотици метри с улици, площад, канал с гондоли и фасади на венециански сгради. Хотел Париж се разпознава по умаления модел на Айфеловата кула пред него. А пък вътре човек се разхожда по средновековна парижка улица с малки площадчета. Фасадата на хотел Ню Йорк – Ню Йорк имитира небостъргачите на Манхатън. В хотел Беладжио са направени прекрасни градини с цветя и фонтани. Пред хотел Мираж вечер се имитира избухването на Вулкан. И така нататък, и така нататък …

В хотел Венецианеца е пресъздадена атмосферата на Венеция с улици, канал и гондоли за туристите

В хотел Венецианеца е пресъздадена атмосферата на Венеция с улици, канал и гондоли за туристите

Тук е популярен изразът:

„Всичко, което се е случило в Лас Вегас си остава във Вегас.“

Авторът е „арестуван от полицията“ в Лас Вегас

Авторът е „арестуван от полицията“ в Лас Вегас

Ню Орлиънс е характерен

с френската колониална архитектура и звучащата навсякъде музика. Градът е основан от французите в началото на 18-ти век на брега на река Мисисипи. Едно столетие по-късно тук е центърът на търговията с роби в южната част на Съединените щати. Днес преобладаващата част от населението е цветнокожо с африкански произход, наследници на някогашните роби.

Ню Орлиънс е един от най-атрактивните градове в Съединените щати

Ню Орлиънс е един от най-атрактивните градове в Съединените щати

Най-атрактивен за туристите е

Френския квартал

с характерните си сгради във френски колониален стил от 18-ти и началото на 19-ти век.

Характерна за Ню Орлиънс сграда във френски колониален стил

Характерна за Ню Орлиънс сграда във френски колониален стил

Ню Орлиънс е люлката на джаза.

Тук е роден Луис Армстронг, най-добрият джаз музикант на 20-ти век. В града ежегодно се провеждат няколко музикални фестивала и карнавал. Многобройни са джаз клубовете, които са една от основните атракции. По баровете свиреха оркестри, многобройни бяха и музикалните изпълнители по улиците.

Улични музиканти в Ню Орлиънс

Улични музиканти в Ню Орлиънс

Дори малките негърчета тропаха с пръчки по дъното на обърнати кофи, опитвайки се да правят музика и чакайки някой да им подхвърли дребни монети. Не случайно наричат Ню Орлиънс „Безгрижният град“.

?

Градът, който ни очарова със своята старинна европейска архитектура беше

Сейнт Аугустин

Разположен е в североизточната част на Флорида. Основан е от испанските колонизатори в средата на 16-ти век. Това обяснява сходството му със средновековните испански градове.

Архитектурата на Сейнт Аугустин наподобява тази в средновековните испански градове

Архитектурата на Сейнт Аугустин наподобява тази в средновековните испански градове

Преобладаващата част от американските градове са претрупани със сгради, между които „трудно се диша“.

Най-просторна се оказа

столицата Вашингтон

Там няма небостъргачи, булевардите са широки, а площадите и парковите зони са разположени върху големи площи.

Американската столица Вашингтон е просторна с паркове, езера и фонтани

Американската столица Вашингтон е просторна с паркове, езера и фонтани

Александър и Валентин пред Капитолия в столицата Вашингтон

Александър и Валентин пред Капитолия в столицата Вашингтон

Най-космополитния град в Щатите е Ню Йорк

Десетки на брой са туристическите забележителности. Наричат

площад Таймс Скуеър (Times Square)

„Центъра на света“. Той е изпълнен с туристи през цялото денонощие, поради което за него казват, че „никога не спи“. Заобиколен е с небостъргачи и огромни светещи рекламни билбордове.

Таймс Скуеър (Times Square) през деня. Това е най-известният Ню Йоркски площад.

Таймс Скуеър (Times Square) през деня. Това е най-известният Ню Йоркски площад.

Таймс Скуеър в 3 часа през нощта, сниман от сина ми. Това е площадът, който „никога не спи“.

Населението

на Съединените американски щати е 330 милиона. По този показател страната е на трето място в света, след Китай и Индия. Прекосявайки с автомобил територията от Запад на Изток и изминавайки над 11 хил. километра се убедих в две неща. Първото е, че

САЩ са многонационална държава

Освен наследниците на заселниците от Европа, на първо място жители на Великобритания, там живеят много негри, мексиканци, китайци и десетки други националности. Второто е, че

населението е разпределено изключително неравномерно

Най-гъсто населени са крайбрежията на Атлантическия и Тихия океан, както и североизточния район около петте големи езера. По-слабо населени са областите около Мексиканския залив и големите реки. Може да се каже, че преобладаващата част от американците живеят край вода. Средната част и особено средния Запад са изключително слабо населени. Една от причините са неплодородните земи, както и обширните пустинни и полупустинни области. Забелязах, че в такива неплодородни райони са разположени голяма част от индианските резервати, в които живеят наследниците на коренното население.

Тъй като значителна част от маршрута ни минаваше по крайбрежието, няма как да пропусна

американските плажове

По принцип със сина ми отивахме на плаж привечер, около залез слънце. Използвахме светлото време през деня за да разглеждаме забележителностите. Вечер изморени и потни отивахме на плаж за да поплуваме.

Хубавите

плажове по Тихоокеанското крайбрежие

са в южната част на Калифорния, района на Лос Анджелис и Сан Диего. По на север, около Сан Франциско също има хубави пясъчни плажове, но там водата беше студена за къпане.

Плажът Зума на Тихия океан се намира близо до Малибу и е станал популярен от някои филми

Плажът Зума на Тихия океан се намира близо до Малибу и е станал популярен от някои филми

Най-приятни бяха

плажовете покрай Мексиканския залив

Някои от тях се простират на десетки километри. Край брега морето е плитко, поради което е подходящо за неумеещи да плуват, както и за малки деца. Водата беше топла и позволяваше дълъг престой без опасност от измръзване.

Sunset Beach (Плажът Слънчев залез) на Мексиканския залив

Sunset Beach (Плажът Слънчев залез) на Мексиканския залив

По бреговете на Атлантическия океан най-много ни харесаха

плажовете в южната част на Флорида,

започвайки от Маями бийч (Miami Beach). Между впрочем, този плаж беше отворен до 22 часа вечерта. Ходенето по пясъка и къпането по-късно вечерта, както и през нощта, се смяташе за нарушение и се наказваше с глоба. Направи ни впечатление, че отивайки на север водата в океана бързо застудяваше. Например, на Кокоа бийч (Cocoa Beach) в северната част на Флорида океанската вода беше доста по-студена отколкото в Маями. А пък на Южния плаж (South Beach) в Ню Йорк никой не се къпеше във водата.

Най-приятното преживяване по време на пътешествието

ни през Съединените щати беше разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата в южната част на Флорида. Тези лодки потъват само десетина сантиметра във водата и се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част. По този начин могат да плуват в плитката вода и да преминават през мочурищата. Освен невероятното усещане при движение със 60 км/ч, можахме да видим крокодили, водни костенурки, птици и други животни, обитаващи блатата.

Плоскодънните аеролодки (airboat) се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част

Плоскодънните аеролодки (airboat) се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част

Синът ми по време на разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата на Флорида

Синът ми по време на разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата на Флорида

Най-щурото преживяване

по време на американското ни пътешествие беше рисуването и писането със спрей по автомобилите в Кадилак ранчо (Cadillac Ranch). Това е нестандартно произведение на изкуството. През 1974 година екип от трима арт-творци заравя предните части на десет леки автомобила Кадилак в земята сред царевична нива. Сега стотици хора рисуват и пишат със спрейове върху тях. Не пропуснахме и ние да направим същото с надписи на български език.

Синът ми пише със спрей върху един от десетте забити в земята автомобили Кадилак

Синът ми пише със спрей върху един от десетте забити в земята автомобили Кадилак

Юни – Юли 2018 година

Следва продължение

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Ето къде да нощувате в Ню Орлеанс



Booking.com

и в Лас Вегас



Booking.com

Други разкази свързани с САЩ - Общо – на картата:

САЩ - Общо



Booking.com

С Голф до Лондон (2)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ви представям втората част на пътуването до Лондон на Иван. Миналия път пристигнахме в Лондон, с днес ще обиколим из града и ще се върнем през Евротунела.

Приятно четене:

С Голф до Лондон

част втора

На следващия ден си бях научил да обикалям малко по музеите. Продължавам да щракам из метрото:

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Първата ми спирка беше

British museum (Британския музей)

Разкошен музей с безброй експонати от цял свят, от всички големи епохи на човешката цивилизация.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

За мен по традиция сякаш най-интересен беше разделът, посветен на Древен Египет:

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Скулптура от древното Асирийско царство, представяща лов на лъвове, което е било царският спорт в Древна Асирия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Тази зловеща статуетка представя чиновник в едно от съдилищата на Ада. Според китайската митология след смъртта човек бива съден от общо десет съдебни трибунала, всеки от който има по един главен съдия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Следващата ми спирка беше

Природонаучния музей

Евала на Лондонската управа, че големите държавни музеи в града са безплатни. Много социална и насърчаваща посещаемостта мярка.

Разкошното здание на музея:

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Още на входа ме посрещна скелет на голям син кит.

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Музеят е много интересен, развлекателен и неангажиращ. За малките деца особено беше рай, но и за порасналите деца имаше място за лигавене 😉

„Всичко е под контрол, дзверо не рипа!“

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

В музея имаше раздел, посветен на динозаврите и дори движещ се макет на тиранозавър. За изумление….

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

…и ужас на някои деца 😉

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Времето напредваше, а си бях уговорил среща с моята приятелка Лили, с която всъщност сме съседи в Плевен. Тя е вече от доста време в Лондон и не се бяхме виждали от 6 години.

Зачаках на спирката:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Образи в автобуса:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Естествено, пак подраних леко и чакайки оглеждах живота наоколо. Тези господа много си правеха кефа под звуците на някакви ориенталски ритми:

Лондончани, хора – Лондон, Великобритания

Лили дойде и първоначално си взехме велосипеди под наем за една кратка разходка из Хайд парк.

Royal Albert Hall

също беше в ремонт:

Роял Албърт хол – Лондон, Великобритания

Хайд парк

гъмжеше от живот. Чудесно място за отдих на малки и големи:

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Вечерта завърши в един истински

британски пъб:

Британски пъб – Лондон, Великобритания

Британски пъб – Лондон, Великобритания

С Лили се заприказвахме за миналото, настоящето и бъдещето. Страхотна среща се получи, много естествена и непринудена, сякаш не сме се виждали от миналата седмица.

Британски пъб – Лондон, Великобритания

След като се разделихме хванах метрото до Уестминстърското абатство, за да погледна как изглежда

Лондон вечерно време

Еми бива… не е зле 🙂

Вечерен Лондон, Великобритания

Вечерен Лондон, Великобритания

На следващата сутрин вече беше време да напусна Лондон и с това да започна пътуването си на обратно. Бях си наумил

да се върна до Дувърската крепост

По пътя към лондонското околовръстно. Вече бях пълен майстор на шофирането отляво:

По обяд вече бях достигнал пристанищния град

Дувър и влязох в крепостта

Входната такса е мъжка – цели 20 паунда, но според мен посещението определено си заслужава. Първоначално бях леко скептично настроен и също като бай Ганьо си казвах „Хора, къщи, салтанати…колко съм ги гледал“, но крепостта наистина е много красива и интересна, а отделно в билета е включена обиколка на системата от подземни тунели, която беше невероятно интересна и интерактивна.

Средновековната англосаксонска църква в двора на крепостта и остатъци от римска кула до нея.

Крепостта на Дувър, Великобритания

Поглед към замъка:

Крепостта на Дувър, Великобритания

Панорамен изглед от замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъкът

са построени през Средновековието и както много подобни съоръжения са били модифицирани многократно през вековете в хора на технологичния прогрес, който естествено се е отразявал и на начина на водене на война.

Castle Hill Rd, Dover CT16 1HU, Великобритания

По време на войните срещу Наполеон се изгражда вече споменатата от мен система от подземни тунели, които се използват активно в хода на Втората световна война.

Тронната зала:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Главната зала за приеми:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Аз си показах откъде съм и прескочих няколко заграждения, за да мога по-хубаво да заснема замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Най-интересно от цялото посещение беше обиколката на тунелите, където за съжаление не беше позволено да се снима. По изключително увлекателен и интерактивен начин се разказа за началото на Втората световна война и събитията, водещи до

операция „Динамо“,

която е ръководена от адмирал Рамзи именно от тези въпросни тунели.

Вермахтът привидно заобикаля линията Мажино и подлъгва съюзническите сили с офанзива през Холандия и Белгия, след което основните немски сили навлизат в тила на съюзниците, преминавайки през пресечен горист терен, откъдето французите са смятали, че е невъзможно да се извърши нападение. Резултатът е катастрофален и в края на май 1940-а година край бреговете на Дюнкерк напълно окръжени остават около 400 000 английски и френски войници. Операция „Динамо“ се извършва в рамките на една седмица и като резултат са евакуирани около 340 000 войници, което Чърчил и пресата тогава описват като чудо. По първоначални планове се е очаквало да бъдат евакуирани около 70 000 души.

Бой по германците!

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

За мен е леко комично как тази операция се представя едва ли не като победа на британската армия, при положение, че

по същество си е чисто бягство

Отделно въпрос на исторически дебати е защо Хитлер забавя настъплението срещу съюзническите сили с няколко дена, което се оказва решаващо за крайния изход на създалата се ситуация. Британците представят събитието като „демонстрация на отказа на Великобритания да се предаде на Хитлер“. Добре… в крайна сметка различните страни почти винаги имат различен прочит на историята.

След тази страхотна спирка беше време

да се връщам към земите на вражеския Трети Райх 😉

Случайни срещи по паркингите:

Чайки и рено – Дувър, Великобритания

На връщане бях решил да видя как пътува белият човек и си резервирах билет за

Евротунела

От Дувър се придвижих към

съседното градче Фолкстоун

и така ЕвроГолфът се зареди да чака на опашка към Евротунела 😉

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Впечатлението ми от железницата под Ламанша е, че това е един изключително амбициозен проект, а улеснението и удобството, което носи е невероятно. Още повече като сравня с плаването с ферибота на отиване.

Цялото пътуване, заедно с товаренето и разтоварването отне едва 35 минути.

Ето един клип за тези от вас, на които им е любопитно как става транспортирането на автомобилите:

И отново ЕвроГолфът:

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Вече бях отново в континентална

Европа

и от Кале много бързо отново се придвижих към

Дюнкерк

Искаше ми се да направя една снимка на Голфа на плажа..не в центъра, а някъде по-встрани, естествено. Уж гледах за някакви места в Гугъл карти, но нещо се обърках и плаж така и не открих. Но все пак снимах Голфа край бреговете на Северно море :

Голф на плажа на Дюнкерк, Франция

До Рурската област ми остава още 450 км. На следващия ден ми предстоеше, както обичам да се шегувам, да се трудя и да градя Четвъртия Райх 😉 😉

С това моето кратко пътешествие приключи. Имах идея тази година да направя по-сериозна обиколка на Великобритания и Ирландия, но това щеше да означава да се лиша от повече прекарано време в България, което не ми се искаше. Определено обаче ще се върна на Острова с желанието да го опозная по-добре.

Такъв беше Лондон в моите очи – невероятно разнообразен и космополитен, събиращ хора от цял свят с техните мечти и амбиции. Надявам се разказът ми да Ви е бил интересен.

Край

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Лондон:



Booking.com

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Цяла Великобритания ви очаква!



Booking.com

Източен Тибет (3): От Амне Мачин до Чинхай

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължваме пътуването из Източен Тибет в Китай с Красен,. Започнхме с резервата Дзиуджайгоу , продължихме в посока Голог, а днес ще минем край планината Амне Мачин, за да стигнем езерото Чинхай.

Приятно четене:

Източен Тибет

част трета

От планината Амне Мачин до езерото Чинхай

Август 11

Август 11

Дойде и следващия ден – 11 август. Днес трябваше да слезем до най-голямото езеро в Китай – езерото Чинхай. Но преди това трябваше да минем край една от най-красивите планини в Чинхайски Тибет – Амне Мачин. Ма Лонг не искаше да минава оттам, понеже преди като е минавал, пътя е бил ужасно лош. Аз обаче помнех положението с пътищата от миналата година, когато бяхме там, знаех, че има нова магистрала, която още тогава беше почти готова. Питахме и в хотела на рецепцията, и там също казаха, че новата магистрала вече е готова,с изключение на две места, където се напуска за малко и се върви по стария черен път край нея.

Успяхме да убедим Ма Лонг да минем по новата магистрала, от северната страна на Амне Мачин, и тръгнахме натам. Излязохме от Голок и се качихме на магистралата – чисто нова, празна и все още без пункт за магистрална такса.

Времето не беше хубаво, беше облачно, скоро започна и да вали слабо. По-високите върхове на околните планини бяха скрити в облаци и мъгли, и това не беше добре, опасявах се, че въпреки всичко май този път няма да можем да видим Амне Мачин, но все пак се надявах, че все нещо ще се покаже като стигнем там.

В един момент стигнахме до тунел и до преграда – тунела беше затворен и ние трябваше да напуснем магистралата и временно да се движим по стария черен път край нея. Това всъщност беше добре, защото така минахме през каменната порта, сложена там като вход към Амне Мачин – идеално място за снимки.

Сонгпан – Тибет, Китай

Продължихме още малко и отново излязохме на магистралата от другата страна на тунела. Дъждът се засилваше и вече почти нищо не се виждаше наоколо, само мъгла и стръмни тревисто – каменисти склонове.

Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай

Но изведнъж след един завой на магистралата мъглата се отдръпна и пред нас се показа една величествена огромна снежна грамада – това беше основния масив на Амне Мачин. Все пак щяхме да видим планината в блясъка й.

Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай

Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)

е една от трите “най-свещени” планини за тибетците. Представлява крайно източно разклонение на веригата Кунлуншан, която огражда от север Тибетското плато.

Най-високия й връх е Мачин Кангри, 6 282 м.

Бидейки “свещена”, планината е обект на “кора” – религиозна обиколка по посока на часовниковата стрелка. Тибетците обикалят планината за около 7 до 10 дни, някои с последователно лягане на земята, пак ставане, пак лягане, с ръце прострени напред, и така дни наред (разбира се, с почивки). Планината не е с остри алпийски форми, но е с много ледници и покрита с вечен сняг.

И така, спряхме пред величествената гледка на планината. Винсънт и Ма Лонг бяха във възторг. Всички други също. Винсънт откровено каза, че никога не е виждал такава снежна планина. А Ма Лонг беше със сбъдната мечта – да види отблизо Амне Мачин – нещо, което отдавна си беше мечтал, но все е минавал отдалеч, по други пътища край нея.

Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай

Снимахме се и стигнахме до втория тунел. И там се отклонихме, отново на най-подходящото място по стария черен път. По него се изкачихме и до нашата най-висока точка от цялото пътуване –

прохода Дракде Ла, на 4 610 м височина.

Този път, за разлика от миналата година, там нямаше работници, тежки камиони и разхвърляни строителни отпадъци. Имаше една нова дървена панорамна тераса с разклонения, която обаче беше покрита с огромна плетеница въжета с молитвени знамена.

проход Дракде Ла – Тибет, Китай проход Дракде Ла – Тибет, Китай

Спряхме там и излязохме от буса. Навън валеше сняг и беше доста студено и ветровито. Отсреща се виждаше ледника Дамсунг, а над него гигантските снежни склонове на Амне Мачин, губещи се в облаците и мъглите над нас. Тръгнахме по дървената тераса, провирайки се през заплетените въжета с молитвени флагове, и зад нея излязохме на камениста височина, над долния край на ледника. Снимахме се, а Фандзъ дори се разсъблече в студа за по-ефектни снимки. След това някои от нас слязохме и до ледника, катерехме се между неговите пукнатини и улеи, и след около половин час се върнахме обратно към буса.

проход Дракде Ла – Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай проход Дракде Ла – Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай проход Дракде Ла – Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай проход Дракде Ла – Амне Мачин (阿尼玛卿,ཨ་མྱེ་རྨ་ཆེན།)– Тибет, Китай

Продължихме надолу, пак се качихме на магистралата след втория тунел, и след още около 50 км излязохме на шосето от Ласа, през Юшу за Сининг. То си беше пак същото като миналата година – една идеална (но явно не навсякъде довършена) магистрала и край нея първокласно шосе в много добро състояние – общо три идеални платна. При това отново почти празни, само тук – там можеше да се срещне някоя кола, някой тир или джип.

Спряхме в

село Вънчуан (温泉),

на 3 850 м височина. Там нощувахме миналата година, и както тогава, така и сега, то беше спирка за преминаващите тирове, с ремонт на централния път, разхвърляно и потънало в прахоляк. Обядвахме набързо и продължихме на север. След последния по-висок проход (около 4 500 м), започнахме едно дълго и стъпаловидно спускане до

град Гонгхъ (Gonghe, 共和),

на около 2 950 м. Така напуснахме високата част на Тибетското плато и слязохме до неговите по-ниски периферии, където се намираше и

езерото Чинхай – нашата цел за деня.

езеро Кингхай, Китай

От Гонгхъ се отклонихме по един пряк път, който прехвърли едни планини на около 3 600 м височина, покрити с тучни зелени пасища, пълни с шатри и стада якове, овце и коне. Времето отново се влоши и заваля дъжд, който постепенно се засили. Така в дъжда слязохме по северния склон на тези планини до брега на езерото Чинхай.

 Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай  Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)

е най-голямото езеро в Китай, разположено в североизточната периферия на Тибетското плато, на 3 205 м височина. То е солено и безотточно, тоест без връзка със световния океан. В превод името му означава „Синьо-зелено море“, и наистина в ясни слънчеви дни цвета му е подобен. То също се счита за „свещено“, и около него също се извършва поклонническа обиколка „кора“. То е и любима дестинация за велосипедистите, които го обикалят за около 3 – 4 дни. И разбира се, то е и любима дестинация за масовия туризъм в Китай – тук особено през лятото е пълно с народ.

И сега в дъжда се придвижихме до нашия хотел, чийто интериор беше в тибетски традиционен стил, и по-скоро приличаше на приключенски хостел.

Хотел край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Скоро дъжда постепенно спря и ние излязохме да се разходим към брега на езерото. Брега обаче беше окупиран от местния туристически бизнес и можехме да слезем само като платим входна такса. Не беше скъпо, но решихме все пак да оставим това за другия ден.

Наблизо имаше ресторант, който беше разположен в монголски шатри – във всяка шатра – маса.

Шатра край езерото Чинхай (Qinghai lake, 青海湖,མཚོ་སྔོན་པོ་)– Тибет, Китай

Поръчахме печено агне, и докато го готвеха, продължихме да се разхождаме наоколо. Накрая, когато беше готово, всички се събрахме в една шатра на по-специална вечеря.

Очаквайте продължението

Автор: Красен Желязков

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате из Тибет:



Booking.com

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай

След Тибет, цял Китай е на ваше разположение 🙂



Booking.com