Свободна планета

Магдалина Генова: Козе сирене в кора

Fri, 18 May 2012 19:22:37 +0000

Със същия успех рецептата може да се нарече и “Мини пайчета с козе сирене” или нещо съвсем трето, например “какво-ми-хрумна-на-едно-дайкири” (в интерес на историческата точност дайкири пи Ани, аз бях на плантърч’с пънч).

Цялата работа тръгна от там, че донесох едни питчици козе сирене, които французите с любов наричат crottins, демек дарадонки, сигурно не без основание. След известно чудене какво точно да ги правим, Ани стигна до решението, че иска да са запечени в кора, ама: да не е бутер тесто, да си го омесим сами и ако може, да е вкусно. Може, може, всичко може, само дето аз и тестото като че ли не сме били измислени на една планета, така че ми трябваше поне още половин час допълнително мъдрене как да стане тази работа, за да не съсипем сиренето, което вече заплашваше да се превърне в биологично оръжие за масово поразяване в хладилника.

По темата за масовите оръжия – всяко едно френско сирене, особено от непастьоризирано мляко може да докара хладилника до такъв аромат, че дори бирите след отваряне да миришат на нежна корсиканска овца. Решението е горе-долу едно и половина – незабавно изяждане или кратък престой, увито с много, много фолио.

Но дотук с лиричните отклонения. За тестото за 4 броя пайчета (примерно) ни трябват 250 грама бяло брашно, четвърт чаена чаша зехтин, половин чаена лъжичка суха мая, около половин чаша студена вода, сол и малко сушени подправки – розмарин, босилек, мащерка или направо herbes de province. Тъй като готвих на око, е възможно да ви остане малко, а тесто със зехтин за топлото време е по-добрата идея, иначе масленото може да ви изграе някой неприятен номер.

Размесваме брашното със сухите подправки и маята, добавяме зехтина и объркваме с вилица или ръце. След това добавяме малко по малко вода, докато придобие желаната конститенция. Месим няколко минути, след което можем да оставим за още десетина минути тестото. Разточваме с точилка или разтегляме на ръка кръгчета с размер, който да пасне на купичките в които ще печем, така че и да остане тесто за завиване на сиренето. Застиламе упоменатите купички с хартия за печене, слагаме готовите кори, парчетата сирене и и завиваме добре, както е показано на снимките.

Печем за около 15 минути на предварително загрята до 200 градуса фурна, или докато пайчетата се зачервят добре отгоре. В един момент сиренето започва да изтича, което не е лошо.

Сервираме като антре или към вино, със сос от боровинки или вишни или малко семпла салата. В нашия случай виното беше упоменатото в предния пост шардоне резерва на Errazuriz.

original article address

Пътуване до...: „На запад от рая“ – клинично тестван нов продукт

Fri, 18 May 2012 11:20:06 +0000

С радост ви съобщавам, че нашият редовен австралийски кореспондент Изабела Шопова написа и издаде нова книга – „На Запад на рая“. И понеже съм „гаден манипулатор“ (цитат от друг автор ;) я помолих да ни я представи кратко и на нашия сайт :) Та сега четете абсолютно специално написаната анотация за новата книга, писана от самия автор :)

„На запад от рая“ - клинично тестван нов продукт,

съвместна разработка на Изабела Шопова и издателство "Колибри"

Приложение: За широкоспектрално лечение на скука, умора, монотонност, уседналост, липса на настроение, депресия, отпадналост, мрачна умисленост, загуба на апетит, родителски грижи, проблеми в работата,неопределено чувство за незадоволеност и други форми на Синдромa на остър недостиг на приключения. Съдържание: Какво има на запад от рая, как се готви артишок, има ли реки в пустинята, къде е кухнята на дявола, коя е най-известната сграда на планетата, добива ли се криптон в Западна Австралия, има ли термитив Лондон, изчезнал ли е тасманийският дявол, извънземни ли са политиците, как се линчува пандишпан, има ли живот на Марс, що е то Куинсландър, очна болест ли е катарактът, има ли срамни места географията,къде зимуват крокодилите, какво е "нокът за нокът, нос за нос", бил ли е Хари Худини в София, къде са най-скъпите имоти на планетата, държава ли е Уницеф, имал ли e капитан Кук машина на времето, кой заварявав облаците, къде живеят черните лебеди и още много фундаментални въпроси на битието и мирозданието са намерили отговора си в 435-те страници, подвързани с екзотични оранжеви корици.

Внимание! Текстът съдържа следи от ядки, вино, сарказъм, мравчена киселина, змийски и медузни отрови, адреналин, крокодилски сълзи, майчина истерия, екстремен туризъм, зъби, нокти и опашки. Може дапричини внезапни пристъпи на смях, неконтролируемо замечтаване, разсеяно препъване, импулсивна емиграция, глад за екстремни преживявания, временна загуба на сън (само в редки случаи безнадеждновлюбване и неизлeчимо пристрастяване). Да не се чете в градския транспорт, службата, кафенето, парка и други обществени пространства, както и по време на шофиране и хранене - може да предизвиканеодобрителни погледи от случайни минувачи и близкостоящи колеги, непреднамерено сблъскване с улични стълбове, пейки и други коварно позиционирани архитектурни елементи, задавяне с храна и напитки,осуетяване на лични и служебни ангажименти. Авторката не носи наказателна отговорност при настъпване на гореописано или друго съпътстващо четенето събитие. Но с готовност поема вината. (Предпочита ги сухи и червени.) Начин на употреба: Препоръчва се в умерени дози за запалени фотьойлни пътешественици, авантюристи и приключенци, любители на научна и ненаучна фантастика, читатели със силно изразени пристрастия къмкатастрофалното и невероятното, чревоугодници със слабост към екзотичните кухни, защитници на изчезващи видове, застъпници за междукултурен обмен и дружба между народите, радетели за глобален туризъм.При правилна употреба е възможно да има известен положителен ефект върху професионално и непрофесионално интересуващите се от история, география, архитектура, ботаника, зоология, арахнология,орнитология, ентомология, клинична мирмекофобия, кулинария, климатология, хидрология, геология, музейно дело, антропология, фелинология и други маргинални принципно непопулярни научни дисциплини.Клиничните изследвания показват също значително повишаване на настроението сред родителите на извънземни (по-познати като тийнейджъри), собствениците на котки и българоезичните жители на митични южни континенти (по-известни в литературата като Австралия и Нова Зеландия). Добавка от редакцията: бегом всички в книжарницата! :) И мислете как някой ден да издадем книга с разказите от сайта :) [geo_mashup_map zoom="3"] [geo_mashup_location_info]
original article address

ФК Куинс парк Глазгоу: “Куинс Парк” до 17 г. – Обзор 2011-12

Fri, 18 May 2012 10:00:26 +0000

Завърши сезонът и за отбора на юношите на “Куинс Парк” до 17 г. В първенството за тази възрастова група “Куинс” заеха 5-то място от 14 отбора. Макар че в последните си мачове допуснаха няколко загуби, като цяло представянето на отбора може да се оцени като добро. Сред по-отличаващите се постижения бяха разгромната победа над “Куин ъф дъ Саут” (Дъмфрийс) с 7-1 и победата като гост над шампионите в дивизията “Ливингстън” с 1-0. В турнира за Купата на младежката лига “Куинс Парк” завършиха убедително на първо място в своята група с 5 победи и 1 загуба. На полуфиналния плейоф бяха съвсем близо до отстраняването на “Ливингстън”, но загубиха след изпълнение на дузпи, при 3-3 в редовното време и 2-4 при дузпите. “Ливингстън” по-късно станаха носители на купата.
Така през сезон 2011-12 при двата юношески отбора (до 17 и 19 г.) “Куинс Парк” постигна две класирания в шестицата, един полуфинал и един финал за Купата на Лигата. В тези две групи най-много трофей взе “Ливинстън” – 3, като шампиони и в двете дивизии, и носители на Купата при 19 годишните.

Юношеска дивизия до 17 г. – Крайно класиране 2011-12

1. Ливингстън 53:14 34 т.

2. Партик Тисъл 50:20 31 т.

3. Еър Юнайтед 46:25 28 т.

4. Алоа Атлетик 31:22 23 т.

5. Куинс Парк 28:20 23 т.

6. Мортън 43:23 22 т.

Юноши до 17 г. – Полуфинал за Купата на Лигата

“Ливингстън” – “Куинс Парк” 3:3, 4:2 (след дузпи)

Filed under: Юношески отбори
original article address

Ан Фам: Телешко с фъстъци, запържен лук и оризови спагети или bún bò Nam Bộ

Fri, 18 May 2012 08:37:58 +0000

Като изключение този път ще представя едно южняшко ядене. Страхотно е! Леко, с много малко мазнина и ужасно вкусно! Вариантът със същите продукти, но без телешкото, също е много вкусен и подходящ за вегетарианците. Това беше и второто ястие, което приготвихме заедно с участниците в Третата среща с виетнамската кухня на 10 май.

Продукти за 4 порции:

Спагетите:
300 гр сухи оризови спагети

Препоръчвам тези вдясно, на които пише Fresh rice noodles (да, не се учудвайте, че са хем сухи, хем пресни); по-тънки са и вкусът им е доста по-различен и приятен; можете да си ги закупите от виетнамския магазин на Илиенци, за който съм ви споменавала и преди. Другите спагети пак са оттам, стават, но са малко по-жилави.
Сваряват се както обикновените спагети, във вряла вода с малко сол, с често разбъркване и изцеждане в цедка. Готови са, когато с пръсти можете да ги откъснете. За да не се слепят, ги изплаквате със студена вода веднага след изваждането им.

Месото:
600 гр телешко месо от бут
4 скилидки чесън
1 ч.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
2 щипки натриев глутамат
2 с.л. рибен сос
Доста ми харесва един виетнамски сос от сьомга. Месото измивате, подсушавате и изчиствате добре от всички жили и мазнини. Нарязвате на колкото се може по-тънки филийки с големината на резен пастърма. :) Две от скилидките чесън счуквате на ситно и добавяте към месото с подправките, разбърквате добре и оставяте да престои 20-30 мин. През това време се заемате с пърженето на лука.

Лукът:
300 гр балучка (лук, малко по-голям от арпаджика)

Белите и разрязвате на 4. Запържвате в дълбока нагорещена мазнина до златисто и изцеждате добре от мазнината. Целта е да се получи хрупкав и достатъчно сух за ръсане лук. Използвайте дълбок тиган или най-добре тенджера, за да не се опръскате хубавичко. :)

След като приключите с лука, изцеждате мазнината и оставяте в тенджерата малко мазнина, колкото 2 с.л., и я загрявате. Останалите 2 скилидки чесън нарязвате на тънки филийки и леко запържвате. Докато е гореща мазнината добавяте телешкото и с много бързи, енергични движения разбърквате няколко минути. В момента, в който месото вече не е розово, спирате да бъркате, оставяте за 30 секунди да пусне сок, и сте готови.

Сосът
2 скилидки чесън, счукан на ситно
2-3 супени лъжици рибен сос
2 супени лъжици оцет (ябълков или винен)
1 чаена лъжица сол
1/2 чаена лъжица захар
1/4 чаена лъжица натриев глутамат
1/4 чаена лъжица черен пипер
1 – 1 и 1/2 чаена чаша гореща вода
1-2 люти чушлета (според вкуса), нарязани на ситно
Целта е да достигнете баланс на киселото, сладкото, соленото и лютото. Можете спокойно да добавяте допълнително от всеки продукт според предпочитанията си (някои обичат по-люто, други – по-кисело…). Понеже всички останали продукти ще са студени или полуизстинали, можете да кипнете соса, за да се сервира впоследствие топъл (но не горещ).

Добавки
200 гр пържен фъстък, счукан на едро
маруля или зелена салата, накъсана на малки парчета
пресен кориандър
пресен джоджен
бобени кълнове

Сервиране
Всяка порция се сервира в средно голяма дълбока купа или дълбока чиния. По ред на номерата слагате късове зелена салата, бобени кълнове, пресни подправки и оризови спагети. Заливате с 1 черпак сос. Добавяте телешкото месо с малко от сока му. Отгоре ръсите пържените фъстъци и запържения лук. (от лудницата на срещата не спазихме съвсем точно последователността, но никой не се оплака :))

Гарантирам, че всичката хамалогия си заслужава! :)

Filed under: вкусно
original article address

Йордан Матеев: 350 хил. жертви на криза в ЕС или на некадърно управление?

Fri, 18 May 2012 07:00:00 +0000

Често чуваме тезата, че българската икономика е зле заради ситуацията в ЕС. Ако това беше вярно, най-вероятно нивото на безработица в България щеше да се движи в синхрон с това в ЕС. Фактите обаче са други.

Източник: Евростат (данните за 2012 са за март, а останалите са годишни)

Очевидно трябва да търсим проблема в последното българско правителство (не че предишното беше много успешно, просто имаше повече късмет).

Данните на НСИ за заетостта показват, че от март 2008 г. до март 2012 г. близо 350 хил. българи са загубили работата си. Това са 14 от всеки 100 заети.

original article address

Стара София: Новата загадка

Fri, 18 May 2012 06:33:03 +0000

След няколко поредни загадки, които сериозно ви поизпотиха, този петък ще се спрем на нещо по-леко. Пробвайте смело. :)

original article address

Look at the Stars: Спам гниди 10

Fri, 18 May 2012 06:15:37 +0000

Днес поредната спам гнида е някаква жалка туристическа агенцийка – ekvator;bg, която е решила, че спамът е добър начин за увеличаване на клиентите.

ип на спамера: from hotelina.bg (hotelina.bg [91.230.193.170])

Return-Path:

From: "Ekvator.bg"

original article address

Пътуване до...: Крепост Маркели (1): Малко история

Fri, 18 May 2012 06:00:32 +0000

Маркели?!? Това не беше ли някакво кисело мляко?!? Да, ама не – човек се учи, докато е тъп*, в моя случай – докато съм жив :) Затова с радост научих от днешния пътепис, че Маркели е средновекована българска крепост. Теодора ще ни води там, като днес ще започнем с историческата справка. Приятно четене:

Крепост Маркели

част първа:

Малко история

V-VI век

Маркели, разположен върху хълм накрай огромно мочурище, заема мястото си на границата между Византия и България. Скрит сред море от гори, защитен от огромно тресавище на запад постът дава излаз към цяла Източна България . Всъщност, римляните първи построили крепост на възвишението, осъзнавайки невероятните предимства – защита, непрекъснат източник на вода, безценно географско положение, които Византия получила като наследство. ( По-късно България, без скромничене и дипломатично усукване, го пожелала.) Ромейска реч и порядки пренасяли Константинополски дух. Крепостта не била чисто военна. Много цивилни предпочели да изградят селище в пределите на средновековния замък, тъй като защитата на армията осигурявала доста привилегирован жизнен стандарт.

- Гледката от крепостта. Околностите са били покрити с гъсти гори.

Крепостната стена над река Мочурица.

Долу, в подножието било изградено невероятно за времето си инженерно съоръжение, което снабдявало обитателите с вода. То било добре защитено от валове. (виж Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B8 ) България, сложила ново стъпало в историята си, сменила рода Дуло с рода Вокил. Твърде уверен кан Винех – първият от новите, се опитал да бъде мъдър и неповторим. Маркели блестял на граничната линия и сиянието пречело на канът да спи спокойно. Съвсем обективно, той преценил, че крепостта ще бъде ценна придобивка за държавата, а нейното завладяване ще нащърби богатата византийска мозайка.

През 756 г.

Винех горко ругал своята самонадеяност. Българската армия била разбита край Маркели , а Константин V Копроним вдигал банкети и благославял твърдината. Крепостта си взела данъка – битката е жестока, погрома за българите унизителен. Българският предводител бил принуден да сключи мир с империята и да си плаща данък за нескопосната битка.Но макар и смътно, доловил нуждата от спокойствие за страната, и се стараел да поддържа примирието. Позорът, обаче, бил болезнено клеймо – не след дълго болярите изпратили Винех по пътя към Рая и пуснали яростта си да се лее. Толкова кипнала тя, че от тук насетне победата над Византия била лелеяно мечтание на всеки български кан и цар. и

792 г.

Константин VI, с блестящо самочувствие, разположил шатрата, обоза и хазната си край Маркели. Нямало нужда да влезе зад стените. Ромейската войска лежерно блещукала сред дърветата. Кан Кардам, умислен, разсъждавал от другата страна на хълма. Българите били спокойни, но стегнати, мълчаливо се подготвяли за битката. Канът постъпил не по-зле от всички предхождащи го наши владетели. Много далновидно скрил конницата си зад околните хълмове и разбил императора в решителния момент. Отрязъл пътя към Маркели. Константин бил уловен с ласо и без малко да седне в краката на Кардам на последвалия банкет. Вместо това плащал данъци. Когато се опънал, след няколко години, Кардам го поканил да се видят на дружеска беседа край българския Маркели. 17 дни се надвиквали, но никой не рачил да скочи пръв. Разделили се по живо, по здраво. Наравно с военното призвание на крепостта, се развивал и другият постамент на държавата – религията. Значителни храмови комплекси увенчавали възвишението. Своята част от за светския живот на укреплението дали и търговия и занаяти.

В крепостта се виждат руините на църковни комплекси. Църквите следвали историята – изследванията сочат, че няколко храма са били строени на това място – от раннохристиянска обител до солидна кръстокуполна църква .

Кан Крум бил достоен наследник на Кардам. Укрепил и засилил България, с много творчески подход, започнал да си отрязва сочни хапки от Византия. За това никак не е изненадващо, че

811 година

Никифор I Геник, раздразнен, решил да смъмри нашия владетел. Събрал край Маркели невероятните 60 000 редови и запасни войничета ,за разкош взел и сина си. Доста аристократи тръгнали като на разходка. Нагласили се, строили се и се стекли към Плиска. Канът не си скубал косите, нито се разтърчал из палатите в паника и ужас. С болка в сърцето, Крум подбрал по-голямата част от армията си и се оттеглил. Ромеите разрушили столицата, като се постарали да свършат това добре. Никифор с насмешка и сарказъм отхвърлил предложенията за мир. Крум стиснал устни. Докато се пекли вакли агнета на пожарищата за императорската трапеза, Кан Крум безпрекословно събрал всеки, който можел да ходи, включително жени, както и новоприсъединените славянски племена. С подкрепата на голямата им охота, създал силно мотивирана войска. Никифор подочул за донаборната кампания, наредил да му опаковат шатрите и багажа, зарязал плановете си за почивка в Мизия и ударил напряко през Върбишкия проход, с мисълта „веднъж да стигнем Маркели” За огромно негово съжаление, Крум стигнал него. Маркели бил български! Разположен на важни пътища, освен главната си задача да пази, той естествено придобил още по-богат бясък и се превърнал в прекрасно развит център. Какво намираме през 2012 година? Следва продължение. Автор: Теодора Миткова Снимки: авторът *Изразът е на Темплар – бел.Ст. Други разкази свързани с Черно море – на картата:
original article address

Ирина Купенска: Кекс “Черна гора”

Fri, 18 May 2012 05:00:02 +0000

Преди няколко дни, докато разглеждах Pinterest, попаднах на един сладкиш, чиято идея веднага ме впечатли и си обещах съвсем скоро да я реализирам. Десертът представляваше кекс, разрязан на три, слепен с крем и декориран с череши. Отделните компоненти са съвсем обикновени, но идеята и презентацията са изключително креативни и именно това превръща кекса в нещо наистина специално.

След като реших да използвам комбинация от шоколадов кекс, сметана и череши, се сетих, че вече съществува подобен класически десерт – торта “Черна гора”. Потърсих рецепта в интернет и в кулинарните си книги, но никоя не ме грабна. След това се замислих дали нямам някоя подходяща рецепта в блога, която мога да модифицирам. Имам, разбира се – любимият ми шоколадово-портокалов кекс, който приготвям поне веднъж месечно. За направата му се ползва пюриран портокал, който в случая замених с пюрирани череши и се получи страхотна комбинация.

Черешите освен в кекса, присъстват и между “блатовете” като за целта ги смесих с Кирш, а от получения невероятно ароматен сок сиропирах кекса.

Кекс “Черна гора”

Продукти за кексова форма с диаметър 20-24см:
230г почистени череши, пюрирани
100гр черен шоколад
125гр масло
3 яйца
180г кафява захар
100г захар
100мл прясно мляко, смесено с 1/2 чаена лъжица ябълков оцет
25гр какао
250гр брашно
1 и 1/2 чаена лъжаца бакпулвер
щипка сол
1 чаена лъжица Кирш (черешовa алкохолна напитка)

Фурната се загрява на 180°C.
Шоколадът и маслото се разтопяват на водна баня или в микровълнова фурна и се оставят да се охладят леко.
Брашното, какаото, бакпулвера и солта се смесват.
Яйцата и захарта се разбиват 4-5 минути, докато се получи пухкав и светъл крем.
Добавят се черешовото пюре, прясното мляко, шоколада и Киршът.
На 2-3 пъти се прибавят сухите съставки и внимателно се разбърква.
Тестото се изсипва в предварително намаслена форма за кекс и се пече около 40-50 минути, като се проверява за готовност с дървено шишче.
Когато кексът е готов, се оставя да се охлади във формата за 10 минути, след което се прехвърля върху метална скара до пълното му охлаждане.

За черешите:
250г обезкостени череши
50г кафява захар
2 супени лъжици Кирш
4 супени лъжици вода

Всички продукти се смесват в малка касерола и се загряват до завиране.
Оставят се за поврат 5-10 минути, в зависимост от това дали искате черешите да бъдат по-меки или да запазят текстурата си.
След като са готови се охлаждат напълно и прецеждат като сокът се запазва.

За сглобяването:
200мл подсладена сметана
шоколадови стъготини
цели череши

След като кексът е охладен напълно, се разрязва на две.
Долната част се сиропира със сока от череши, след което се покрива внимателно със слой разбита сметана и оцедените череши.
Върху тях се поставя горната част на кекса, която също се покрива със сметана.
Украсява се с череши и шоколадови стъготини.

original article address

Черничево: Сборник за народни умотворения и народопис, том XXXIX, 1934г. - Народни песни от Черничево

Thu, 17 May 2012 20:34:00 +0000

Сборник за народни умотворения и народопис издава Българската академия на науките в София книга XXXIX София Печатница П. Глушков 1934г. В тази сбирка ще намерите народни песни от Черничево, записани и нотирани от Васил Стоин. Самовила като вихрушка и Самодиви люлеят дете Сватбата на цар Милуш Капитан Петко войвода Вълко войвода
original article address

Home Linux: AGG 0.3.0

Thu, 17 May 2012 19:30:19 +0000

В самият край на сводката от шести януари за първи път писахме за AGG. Днес имаме удоволствието да оповестим новата му версия.

Програмата е вече уникод. Има добавени неща като масово прехвърляне на еxif, auto-save, gamma-aware resizing. Има различни подобрения, а също много оправени малки и по-големи проблеми.

Причината да пишем предният път за AGG бе първото нарушение на ОПЛ за българска програма лицензирана под него. Изглежда всичко е завършило благополучно.

Повече подробности за новостите в програмата, могат да се научат от автора ѝ.

Източник

original article address

Йордан Матеев: Дефицитът на Бойко Борисов

Thu, 17 May 2012 11:01:00 +0000

Премиерът Бойко Борисов твърди, че когато е дошъл на власт е наложил финансова дисциплина и е свалил бюджетния дефицит.

Мечтаеха да дойде някой и да наложи финансова дисциплина и да свали бюджетния дефицит под 2%. Е, и това се случи.

Ето информация за дефицитите/излишъците по държавния бюджет от 1998 г. насам, включително прогнозите на правителството за 2012 г. и 2013 г.

Данните до 2011 г. са от Евростат, а след това - от Европейската комисия.

Правителството на Бойко Борисов е на власт от средата на 2009 г. Коментарът е излишен.
original article address

Пътуване до...: Към Аляска с мотор (трети и четвърти ден): Отново Канада

Thu, 17 May 2012 10:48:34 +0000

Продължаваме с мотоциклетноъо пътуване на Александър от Монтана към Аляска. Вече влязохме в Британска Колумбия, а днес ще продължим през тази канадска провинция. Приятно четене:

Към Аляска с мотор

трети и четвъри ден

Отново Канада

На другата сутрин станахме, набързо проверих дали мечката не е отмыкнала нещо от мен. Мечката не се интересуваше, но комарите не пропуснаха. За този ден плана беше да стигнем до знаменития

Alaska Highway

– започва в Dawson Creek, British Columbia, и продължава чак до брега на Тихия Океан. По пътя минахме през Grand Prairie, където живееха Kathy и Mitch. Като че ли нямаше време да им се обадим, макар че много ми се искаше. Накратко, заредихме, и гледахме да се измъкнем. Града се оказа голям, с много движение, а и беше адски горещо, поне около 90-100F (32º C - 37º C). A по същото време обратно в Монтана вали сняг!!! 8-) Както и да е, успяхме да се измъкнем, макар че отне завинаги... Когато стигнахме до Dawson Creek, спряхме за снимки пред

знаменитата миля Нула:

По това време един човек с мини ван (БГ???) (и на български е миниван - бел.Ст.) спира до нас, умирайки от желание да си поговорим. Ей к'во съвпадение – и той е моторист!!! :) Запознахме се, той се чуди как сме се наели да пътуваме от толкова далеч, и ни даде някои напътствия, едното от кои да се отбием и да видим историческия Alaska Highway, където е най-дългият изкривен дървен мост в света. Еми ще го видим, шом е препоръка на местен, пък и е по пътя...

Почнахме да се вдетинясваме:

И аз имам такава снимка, ама не съм я качил... Почнахме да се оглеждаме за ядене, че не бяхме спрели цял ден. Така и

спряхме във Fort St.John

по пътя след Dawson Creek. Аз разбира се като българин, се заех да се погрижа за наличието на най-важното – алкохола. $7 за кутийка бира, ебаси!! Питах любезната гозпожа зад тезгяха къде би препоръчала за двама гладни, мръсни и жадни мотористи място за вечеря. Tony Roma's – намърдахме се с нормалните хора дето излизат за вечеря по специален случай. Абе карай, а и сервитьорката беше като кукла и само въртеше очи... Нейна снимка нямам, но още я помня...

После тръгнахме да търсим място за нощуване, и така

стигнахме до Wonowon

след доста лутане – дори се обърнахме назад. Беше някакъв крайпътен лагер за камионджии – фургони, които минаваха за хотел. Мръсни и изморени, на нас ни се стори като рай. Един пич излиза и заявява – момчета (???), вие сте на мотори, за вас половин цена, храна 24 часа, колкото можете да ядете и носите, щото утре затваряме и всичко ще се хвърля... Освен това баня и WiFi. Кво повече да иска човек. Всичко за $40 на парче:

Ето и някои данни от този ден:

Wonowon – Liard Hot Springs

ден 4 Денят започна бавно и с бутане от моя страна както винаги, но завърши като празник... Първо по време на закуска аз срещнах Дъг и Джули (приятелката му). Дъг беше невероятен разказвач. Както обикновено, стана на въпрос как така сме се решили на такова пътешествие, какво ни води в Канада. Като споменах Джек Лондон, той каза че навемето е търсил злато в Доусън, и започна да разправя истории. Има още 500 унции злато в къщи оттогава. Разправяше как са стреляли гризлита когато имали неочаквани срещи в лагера и т.н. и т.н...

На тръгване ни поканиха да вземаме каквото можем за ядене и пиене...Ъъъъ, ще взема сандвич? Че ние сме на мотори :) Тръгнахме, леко преваляваше. След 70 мили спряхме за гориво, в някакъв пущинак. Така и се запознахме с Джо, който дърпаше лодка с камиона си. На това място се заговорих с човека който работеше на бензиностанцията – пита ни дали ни е студено и т.н. Аз му казах, че в Монтана караме дори когато е 20 градуса. Той ме погледна странно и нищо не каза. По-късно по пътя се досетих че той е мисли в Целзий :D Както и да е, продължихме в мокрото, и по едно време спряхме да щракнем снимки на мама и бебе лос. Колега на Harley с номер от Алабама спира до нас и ни пита дали сме ОК. Моят приятел посочи лосовете, aлабамецyt се засмя и каза, че вижда лос за първи път. Ето го и Дики, прякор Captain Coonass, че и лосовете от другата страна на пътя:

Скоро дъжда спря. Докато

стигнахме до Форт Нелсън,

беше вече слънчево. Там докато зареждахме, срещнахме Джо отново (човека с лодката). После Дики дойде, заговорихме се и с него. После местен човек спира с камиона си, и той имал такъв мотор, само че го продал вчера сутринта... Общо взето, не можахме да се измъкнем, лафихме си с хора около 2-3 часа:

Джо изхвърча напред – каза че и той искал да спре на къмпинга на Liard Hot Springs, и ще ни чака там. Той замина, ние лафихме още... Цяло чудо е, че

продължихме към Toad River:

По едно време спряхме отново да снимаме Dall sheep (тънкорог овен – бел.Ст.) (http://en.wikipedia.org/wiki/Dall_sheep), а те почнаха да излизат на пътя, дори по едно време си помислих че ще тръгнат да ме газят:

Стоманени мостове, доста са опасни, особено когато вали. Оставих мотора сам да си намери пътя:

Стигнахме до

Toad River,

отново спряхме да заредим, вдетинясвахме се около изрязаните шпертплати:

Не мина много а вече дойде и Дики:

Зарадвахме му се, решихме караме заедно и пак продължихме...

Muncho Lake беше невероятно,

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] макар и да беше замръзнало: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="езерото Мунчо ;)"][/caption] Ако някой тук си е загубил ключовете – аз ги намерих и мога да кажа къде съм ги оставил:

Ден 4: Wonowon – Liard Hot Springs

Bighorn Sheep, (снежен или дебелорог овен – бел.Ст.) имаме ги и в Монтана, те слизат до пътя за да ближат солта:

Това направо си пасе, к'во ти близане:

Накратко казано гледките и природата навсякъде бяха невероятни а и се порадвахме на завоите по пътя.

Стигнахме до горещите извори.

Още при спирането касиерката (германка) ни пита: – Вие знаете ли един човек с лодка? – Ми да, Джо. Тя каза: – Той ви чака, всичко ви е платено... Ей, какъв човек!!! Отиваме да го търсим, а нас ни чака Джо с бири:

Та при горещите извори... вече се настаних:

Дики носеше голям нож – как не са го спипали на границата,не знам... Знам за случаи, когато са връщали хора и за намерена ножка:

Дики имаше и shotgun (BG???) (пушка – бел.Ст.), и патрони за слон, правени по поръчка... Тия южняци наистина си мислят че на север е краят на света :D Тръгнахме да се поокъпем в горещите извори, това беше гледката по пътеката:

Кеф... С момиченца в басейна е още по-кеф: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="„С дивойки в жакузиту“ * ;)"][/caption] Те бяха англичанки, близначки.

Дики остана при палатките, той тъкмеше огъня. Джо му показа как се прави огън като се върнахме:

Товара на Джо:

Оказа се че той освен пилот е и гид по риболов в Аляска. Очите ми светнаха и почнах да го питам. За съжаление той само караше лодката до Аляска и се връщаше обратно в Калифорния, но ни даде информацията на негов приятел в Солдотна. Той и Дики си поговориха на дълго и на широко, Дики също е пилот. След каране, къпане и бири, заспахме бързо. Така приключи 4-тия ден :) * по думите на известния Митю Пищова – бел.Ст. Очаквайте продължението Автор: Александър Петков Снимки: авторът Други разкази, свързани сКанада – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!
original article address

ФК Куинс парк Глазгоу: “Куинс Парк” до 19 г. – Обзор 2011-12

Thu, 17 May 2012 09:28:17 +0000

Отборът на “Куинс Парк” до 19 г. записа един добър сезон през 2011-12 г., в който малко не достигна, за да вземат поне един трофей. В първенството за юноши на ШФЛ “Куинс Парк” започнаха много силно. В продължителни периоди от надпреварата заемаха челните места в класирането. Постигнаха и няколко много запаметяващи се резултата като 10-0 с “Монтроуз”, 7-0 с “Анан”, 7-1 с “Рос Каунти”, 7-2 с “Дъмбартън”, 6-0 с “Питърхед”, 5-0 с “Брикин Сити”. В крайна сметка “райетата” заеха нелошото 6 място от 25 отбора само на 4 точки от третия, а убедителен шампион в тази група стана “Ливингстън”. В другия турнир – за Купата на Лигата, достигнаха до финал, макар че трябваше да минат през по-трудния път към последната среща от другия финалист “Стенхаусмюър”. Най-напред заеха първото място в предварителната група, пред състава на “Еърдри” а след това разгромиха на полуфинала “Рейт Роувърс” с 6-1. Техният съперник във финала, отборът на “Стени”, не игра полуфинал, а се класира по жребий от другата група. В един доста заплетен мач на “Охълвю”, с по една уцелена греда и за двата отбора и отменен гол на Лоурънс Шанкланд за “Куинс Парк”, “Стенхаусмюър” успяха малко преди края да вкарат победен гол и да вземат купата за първи път в тази възрастова група.. Все пак от това развитие на сезона следват позитиви и за първия отбор на “Кунс Парк”, тъй като юношеския състав до 19 г. е основен източник за състезатели при мъжете. Тази година участия за първия отбор на клуба направиха юношите Оуен Роналд, Блеър Локхед, Конър Маквей, Киеран Кенеди, Лоурънс Шанкланд, Алан Ъркарт, като показаха чудесни умения в решителни моменти, например, Роналд отбеляза победния гол за “Куинс” при обрата срещу “Странрар” на “Хемпдън” с 3-2, а Локхед влезе на смяна при гостуването на “Елгин”, на мястото на изгонения с червен картон Пари, и опази “суха” мрежа за 1-1. Несъмнено тези момчета показват, че клубът върви в правилната посока и че ще бъдат важна част от отбора и през следващия сезон.

Юношеска дивизия до 19 г. – Крайно класиране 2011-12

1. Ливингстън 108:22 61 т.

2. Рейт Роувърс 62:33 55 т.

3. Стърлинг Албиън 65:43 53 т.

4. Стенхаусмюър 83:37 50 т.

5. Еърдри Юнайтед 69:39 50 т.

6. Куинс Парк 84:32 49 т.

Юноши до 19 г. – Финал за Купата на Лигата

“Стенхаусмюър” – “Куинс Парк” 1:0

1:0 Киерън Андерсън.

Ст. “Охълвю Парк”, Стенхаусмюър

—-

Инфо: SFL, StenhousemuirFC.com

Filed under: Юношески отбори
original article address

Изгубената България: Портрет на четири неизвестни деца, вероятно началото на 20-те години на ХХ век

Thu, 17 May 2012 08:51:30 +0000

original article address