Feed items

Минаха повече от 10 години от концерта на Марк Фарнър в София. Залата беше пълна, а от сцената се носеше невероятен, здрав блус рок. Групата на Фарнър направи почти всичко класическо от епохата на Grand Funk, за мое най-голямо удоволствие. Макар че оттогава мина един период, в който пропусках техния звук, напоследък все по-често започнах да се връщам към старите мелодии и рифове от Closer to Home, On time и Grand Funk. Завръщането обаче беше пълно с невероятния E Pluribus Funk (1971). Това е албумът, който бележи поврата в стила на групата и тъкмо поради това събира всички най-силни моменти от предходните hard албуми. След него нещата значително се размиват с включването на клавири в композициите, не се сещам сега за друга група, която да е загубила толкова от подобен избор, като дори популярният We Are An American Band, не може да поправи щетите, според мен.

В края на миналата година Петер Слотердайк повдигна мащабен дебат за адекватността на солидарността в съвременното западно общество, който предизвика острата реакция на Аксел Хонет (вж.: серията публикации във FAZ и Die Zeit). За Слотердайк въпроса за бъдещето на капитализма е съвсем неправилно задаван. Днес ние живеем не в условията на капитализъм, а в “данъчна държава” и “полусоциализъм”, почиващ на собственическо-икономически основи. Сега тези, които работят и внасят данъци издържат все по-голям брой неработещи (свързано с тенденцията на застаряване в Европа, икономическата криза и т.н.), което води до чисто количествен дисбаланс между “даващи” и “получаващи” в социалната система. Слотердайк говори за “опасността от десолидаризация от висок стил” като едно възможно следствие, при това не случайно е озаглавил и статията си “Революцията на даващата ръка”.

Поредният пробив в поверителността на Гугъл сметките, т.нар. недомислен Buzz, според мен би следвало да повдигне доста въпроси в общността за свободен софтуер и сред разработчиците на GNU/Linux  ОС, относно ползата и вредата от ползването (не казвам налагането) на някаква Гугълска операционна система. Идеята за Chrome OS в момента не е нищо друго освен един браузър без много опции за настройка (т.е. какъвто е случаят с браузъра Хром). Естествено, за да се ползва тази ОС е необходима Гугъл сметка, която е и потребителски профил за влизане в системата. Всичко е прехвърлено към т.нар. „облак“, което означава, че на практика потребителят няма нужда от голямо дисково пространство на персоналния си компютър, но и преди всичко, че цялата лична информация на потребителя е под контрола на Гугъл или другите доставчици на онлайн услуги.

Явно някои още не могат да преживеят Хайдегер или поне да осмислят, т.е. да се отнесат съзнателно към философията му. Тези някои всъщност са отвъд Атлантика и последното не е някаква изненада за изкушените от философията. Когато нямаш теоретични съображения и аргументи срещу някого, естествено прибягваш до аргументи ad hominem – любим похват за оборване на теоретични положения в някои тоталитарно структурирани общности. Ироничното тук е, че този тип аргументация и критика се ползва от хора, които наблягат на “тоталитарното” минало на Хайдегер. Става въпрос  за събитията около излизането на английския превод на една вече поостаряла книга върху Хайдегер на Емануел Файе (Heidegger, l’introduction du nazisme dans la philosophie, 2005), в която се изследват Хайдегеровите семинари 1933-35г. и се правят генерални изводи за тоталитаризма на цялата негова философия.