Skip to content

Feed items

Николай Слатински

Законът за ненужната компетентност и Синдромът на придобитата институционална некадърност (СПИН)
  Разбира се, че отстрани се вижда по-добре. Всеки кибик ражда идеи, които могат да засрамят с прозорливостта си Боби Фишер и Гари Каспаров. Но нито един кибик не е станал не просто гросмайстор или поне международен майстор, а дори майстор…
  Горното е моето политкоректно въведение към това, което ще напиша в качеството си (доколкото това е качество) на страничен наблюдател.
  
  Като гледам как с всяко следващо правителство пада нивото на управленска компетентност, знание, интелигентност и професионализъм, аз наистина си давам сметка колко тежки последици има ЗАКОНЪТ ЗА НЕНУЖНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ у нас.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 30 години стигат!

   от Николай Слатински


  Да оставим настрана емоциите, политическите пристрастия, идеологическите (пред)убеждения, личните изгоди и щети и да погледнем трезво на случващото се в България.
  Моят политологичен подход си има своя система за ранно сигнализиране (от комплексни и интегрирани аналитични датчици, сензори, оценители, аларми, сетива и възприятия).
  Съгласно изводите ми, за това съм писал нееднократно, сегашният политически модел на функциониране на обществото ни е тотално изчерпан. Повече така не може да (се) продължава. Този постсоц модел банкрутира, фалира, компрометира се и се провали.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Ето какво мисля след трагедията в Барселона - градът, в който цял живот съм искал да отида и все не се е получавало, но вече с 1000% съм сигурен, че ще отида.
  
  Всяка силна дума в случая е вярна и справедлива. Всичко е точно така: Онези ни мразят затова което сме и ни мразят за това, което правим, за това как живеем, за това, как мислим, за това към какво се стремим.
  Те са инцест, кръвосмешение между лузърството, аутсайдерството, маргиналничеството и изостаналостта, архаичността, изпускането на влака-стрела на цивилизацията.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Ние някога се юрнахме да правим Промяна.
  Аз се включих тогава, създавах с шепа приятели СДС в Перник, но не бях прочел 100-те най-важни книги за политиката (повечето от тях не бяха достъпни за простосмъртните). И огромното мнозинство такива като мен също не ги бе прочело.
  Впрочем, за себе си зная, че ако ги бях прочел, за нищо на света нямаше да се захвана с политика.
  Сега обаче извинение няма. Тези 100 най-важни книги са достъпни за всички. И всеки може да ги прочете.
  Ето защо извинение вече няма.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Носете си нужните вещи, момчета

   от Николай Слатински


  1.
  Пишем си тук на "Лични" разни оптимистични работи - какво комплектче с необходими принадлежности да си съберем за всеки случай, защото КОЙто трябва вече проследява статуси във Фейсбук и хич не си поплюва! :)
  Един от нас даже го изби на поезия:
  "Носете си нужните вещи, момчета. Хващат ни, както пишем. Разпитват ни, както четем...Не казвайте днес ще ни се размине. Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...".

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Някога, когато бях секретар по националната сигурност на Първанов, се бе случило нещо много лошо в малък град с неговия кмет. По едно време ми звънна местният началник на полицейското управление. Човекът бе бесен и в същото време разтревожен.
  - Може ли някак да помолите президента да свика някакво спешно съвещание за нещо си, каквото и да е то, и така да извика при себе си всичките тези 6 генерали, барабар с най-генерала, за да можем да си вършим работата на спокойствие! Дошли ми тук с 12 коли и 60 човека антураж, довели ми 120 журналисти да им дават интервюта, изпотъпкаха всичко в двора, където е станало произшествието и никакви действия ние не можем да проведем! Имам чувството, че са се изсипали при нас, за да заличат всякакви следи от престъплението! Да се махнат оттук, та да можем поне нещо да свършим, защото каквото намерим и установим в първите часове - това ще е...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Всуе се морят!

   от Николай Слатински


  Мине се не мине ден и научавам поредното хрумване на едни хора, облечени с дисциплинарна власт над мен – как да ме смачкат, как да ме уволнят. Пряката атака не успя, не им се отвори парашутът – за тяхна огромна изненада. Сега вече действат от засада. Не можаха, образно казано, да ми забият бюрократично-наказателен меч в гърдите, сега ще се опитат с нож в гърба. При това са мобилизирали цялата си огромна административна власт – и за какво? Да се разправят с мен. Много трудно е да го направят и защото нямат нито конкретен повод, нито законно основание, нито морално право, нито каквато и да било „кодексна“ причина. Лоошото е, че пишат разни необмислени и неестетични писма до научни и образователни институции, с амбицията да изкопаят нещо формално.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Когато преди време отказах и аз да чета лекции пред една от академиите за млади политици, то бе защото не ми се участваше в производство на думи, останали в 20 век. Предложих вместо да ги "обучаваме" на протокол, правилни мисли, коректни тези, банални поведения, шаблонни подходи и проч. али-бали, да им помагаме да мислят в духа на идващото време. Дадох пример с Теорията на хаоса. Пробилите добро финансиране (нарекоха го - "забърсахме поредния проект") ме погледнаха със съжаление - сторило им се беше, че малко съм изместил центъра. Опитах се да бъда по-ясен. Казах им - ако в равното поле се спънете, най-много да си обелите носа или олюпите коляното, но ако сте близо до ръба на пропастта, една нищожна стъпчица в неправилната посока и преминавате в ново агрегатно състояние! Не, още докато седях пред тях, те сложиха една отрицателна "човка" срещу моето име. Но моят отказ да работя с тях дойде едновременно с тази "човка". Дори я изпревари с няколко милисекунди.

 

Николай Слатински

  Това са пасажи (ако издържите и ги прочетете - приведени са без моя редакторска намеса), една стотна от написаното в същия дух - не, не в дипломна работа, не и в т.нар. "малка" докторска, а в "голяма" докторска дисертация, сиреч човекът е достигнал върха в науката и е станал доктор на науките.
  Обърнете внимание както на тезите, така и на езика.
  В края на краищата това не е изолиран случай. Така се пише в Науката сигурността от мнозина - взема се котле лични предубеждения, щипка лични комплекси, супена лъжица лична безкритичност и шепа лични амбиции, опаковат се с научни термини и се подгряват продължително с чужди цитати на утвърдени имена, за да се придаде достоверност на вкус.
  Останалото е технология - "свой" ректор, жури от проверени хора, рецензии, писани на крак, защита пред тесен кръг. Един час процедура и цял живот с научна степен или звание - колкото по-значими са те, толкова по-чистосърдечно е начесаното его.

 

Николай Слатински

 Всеобщо изперкване

   от Николай Слатински


  1.
  Настъпило е всеобщо изперкване! Държавата кара в насрещното платно. Моля ви, спрете я, искам да сляза! Народът се весели като за световно и не му е за първи път. Отпишете ме от него, че ще му е за последен! Всички заедно не сме си пили хапчетата. Защото всеки е изпил тези на съседа. А неговите са не той да е добре, а съседът му да е зле. Пресушаваме чаши, пълин с вино, ала не от глхарчета, а от мъзга на глухари в любовен период. Затова сме затворили очи и токуваме - току така, току онака и ни става все по-лошо. Става все по-лошо в страната ни. Но тя се управлява така, че държавата кара в насрещното платно. Кара ли казах? Всъщност - караше. Защото както я е подкарала, няма как да не я докара дотам - да се говори за нея в минало време. Жалко само, че не можах, докато можех, да сляза от нея. Както каза снощи мой приятел, когато с горчиви мисли пиехме блудкавото квартално кафе:
  - Един-единствен път в живота си закъснях - да се махна навреме от тази територия...