Skip to content

Feed items

Христо Илиев

 Сноуборда тази година

   от Христо Илиев


Още в предишния пост се оплаках, че тази година има много сняг, но пак си намираме извинения да не ходим. Аз принципно съм навит, но нещо не мога да намеря съмишленици. Особено след като Ели е с гипсиран крак. Миналия уикенд го пропуснах, този вече бях решен да ходя. Отново започна едно търсене на хора, едно звънене. В петък вечерта към 22 часа, докато бях на couchsurfing среща, се чух с Юли и уж го навих сутринта да ходим, но тази сутрин 10 минути преди уговорката ми се обади, че се отказва, заради студеното време. Вярно че беше -10 в момента, но според прогнозите, това щеше да е най-топлия ден за следващите 10 дни. Освен това слънчев, без вятър и без валежи. Да не говорим, че официално го дават, че има 245cm сняг на Пампорово. В крайна сметка не издържах и отидох сам. И беше много хубаво – чудесен сняг, чудесни писти ! За първи път тази година (а може би от миналата) въобще не исках да свършва.

 

Христо Илиев

 Протест и хижа

   от Христо Илиев


Този уикенд по зимните ни курорти имаше по 180-200cm сняг и въпреки това не бях на сноуборд. Спряха ме прогнозите за супер рязко разваляне на времето в събота след почти пролетния петък. Така нямах нямах особен план за уикенда.

След като си бях в Пловдив, реших в събота да отида на протеста против добива на шистов газ по метода хидравличен удар. Наистина една кауза, която смятам че има нужда да се защитава. Протеста мина добре – имаше доста хора, но можеше и много повече. Всички бяха само млади хора и, макар и бегло някои, може би познавах повече от половината – т.е. всички обичайни заподозрени. Все пак по-добре от нищо. Уж е имало положителни изказвания от политиците след протестите в цяла България и извън нея, но ще видим. Няма вече кой да вярва на обещания на политици.

 

Христо Илиев

След първите два дена в Словения, в които видяхме много красиви езера, впечатляващи замъци и хубави малки „алпийски“ селца, се отправихме към морето. Крайбрежието на Словения е доста малко, и дори италианското е по-близо до Любляна. Все пак ние бяхме решили да разгледаме словенското. А и имаше къде да останем :) – в къщата на нашите домакини от couchsurfing.

 

Христо Илиев

Преди около месец-месец и половина, Софито ми каза, че иска да ходи на анимационния фестивал Animateka в Любляна. С Вили не се чудихме много и решихме да отидем с нея и да си направим едно пътешествие. Обаче сега въобще няма да Ви говоря за анимационни филми, защото след като оставихме Софи в хостела, се видяхме само за 5 минути, и след това чак на пътуването към вкъщи. С Вили си направихме такава пълна програма с пътешестване из Словения, че не ни остана време да ходим на прожекции. Бях решил да й покажа хубавата страна на couchsurfing-а и бях уговорил да спим у една двойка в Любляна. Teja и Primož се оказаха много готини и свястни хора. Но за това малко по-късно.

 

Христо Илиев

 Разходка в събота

   от Христо Илиев


Днес беше необичайно слънчево за това време на годината и ние решихме да се разходим някъде из планината. Спасчо се обади, че имат път към Нова Махала и аз набързо спретнах компания да ги последваме и ние. Иван, Елена, Таня и Асен веднага се навиха и малко след обяд успяхме да се съберем и тръгнем. Всъщност идеята беше да стгнем до село Фотиново, но след като стигнахме Нова Махала решихме, че ни стига толкова пътуване и решихме да останем там. Въпреки, че остава само няколко километра беше по-добре просто да се радваме на краткото топло слънце. Така и направихме – почти не се разхождахме. Само се люляхме на едни люлки :) Фотиново и фотинкисте водопади ги оставяме за друг по-дълъг и по-топъл ден.

 

Христо Илиев

 Уикенд в Хасково

   от Христо Илиев


Уикенда вече отдавна мина, но все нямам време да пиша за отминалия. А той беше за отбелязване. Таня почиваше и двата дена и с Асен решиха да отидат в Хасково. Аз и Вила решихме да отидем с тях, и без това ни се ходеше някъде, без значение къде. Така в събота преди обяд тръгнахме за Хасково. Междувременно Спасчо организира още една кола хора и решихме да отидем да разгледаме тракийската гробница до село Александрово. Срещнахме се направо на „центъра“ на селото, където имаше доста хубава детска площадка, на която се радвахме на краткото хубаво следобедно слънце. След като се събрахме решихме да отидем пеша до гробницата, която е на около 15 минути по пътя.

 

Христо Илиев

 хижа Чернатица

   от Христо Илиев


Стана студено и дойде времето на хижите :) Този уикенд бяхме на хижа Чернатица. Тя се намира на около час път пеша след хижа Здравец. Върви се по черен път и последния участък е маркирана пътека (всъщност може да се върви и само по черния път, но тогава е около час и половина). Хижата е доста голяма и в момента течаха доста ремонти. Въпреки това според мен ще е трудно да я обновят напълно и ще си запази соц стила :) Което не е задължително да е лошо. Тази събота вечер нямаше никой друг освен нас – 8 човека, и си изкарахме много добре. Нямаше с кой да се съобразяваме за музика, а и всичко (разбирайте кухня, трапезария, посуда …) беше само за нас. А хижата, както казах, въобще не е малка.

 

Христо Илиев

 Уикенд във Велико Търново

   от Христо Илиев


Този уикенд ми предложиха да ходим до Велико Търново. В началото имах някои съмнения, дали ще мога да ходя, но нещата се подредиха и се навих да ходя, въпреки че отново не можах да навия никой да дойде с мен и в крайна си хванах рейса в събота. Вилито, Таня и Асен вече бяха там от миналата вечер. Аз пристигнах към 16:30 на автогара Запад във Велико Търново и честно казано въобще не знаех че има подобни квартали в този град. Явно преди това съм ходил само по централните туристически места.

 

Христо Илиев

 Нищо подобно 2

   от Христо Илиев


Изпълних си заканата за три последователни фестивални уикенда. Къде за повече, къде за по-малко но бях и на трите места – Бургас (за Spirit of Burgas), язовир Голям Беглик (за Беглика фест) и сега в Стрелча (за Нищо подобно фест). Миналата година, първото издание на Нищо Подобно Фест беше едно незабравимо преживяване, и не исках да пропусна тазгодишното. Този път бяхме по-малка група, но то и като цяло събитието беше видимо по-слабо посетено. Миналата година из целия град се усещаше, че е пълно с гости, докато сега всичко беше много по-спокойно. Това обаче не попречи фестивала да бъде не по-малко силен от миналата година.

 

Христо Илиев

 Беглика и Широка поляна

   от Христо Илиев


Този уикенд беше Беглика фест. Отново цялата ми компания се отказаха да ходят. Аз също до последния момент се чудих дали да ходя. Маги, Бояна, Митака и Слави казаха, че ще ходят, но тръгнаха още в петък вечерта. В събота сутринта получих SMS от една позната на Маги и Бояна, която също искаше да ходи към Беглика и това ме нави и аз да отида. Когато с Мими (въпросното момиче) стигнахме до Голям Беглик, установихме че Маги и другите са решили въобще да не ходят на феста, а вече пътуваха към Широка поляна. Искам да отворя една скоба. За една седмица имах две пътувания с (почти) непознати хора – с Даниел, който качих на стоп от Бургас миналата неделя (а тогава добре че имах с кой да си говоря в неописуемото задръстване от Карнобат до Сливен) и сега с Мими, която бях виждал на един рожден ден на Маги, но не мога да кажа, че не я познавах. Всъщност това което искам да кажа, че с тези хора изкарах по един много готин ден и можех да си говоря на всякакви теми, които ме интересуват.